Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: Ако човек даде пълна свобода на човешкото его (нафс) – което всеки носи в себе си – то никога няма да се засити. Егото е абсолютно ненаситно. Колкото повече му даваш, толкова повече иска. Неслучайно се казва: „То е нахално и безочливо“, и точно такова е то. Човешкото его е толкова безгранично, че ако му се даде шанс, става точно като това на Фараона. Фараонът също се покланял на собственото си его и накрая дори принудил народа си да се покланя на неговото его – тоест на самия него. Човешкото его не познава граници; ако му премахнеш всички препятствия от пътя, то може да стигне изключително далеч. Затова не трябва да му се дава тази възможност още от самото начало, докато е още малко. Човек не бива да се поддава на желанията си веднага, ако е възможно; дори при необходимите земни неща човек трябва да проявява търпение, защото егото е настоятелно и нетърпеливо. Особено днес хората са създали така нареченото „потребителско общество“. Навсякъде на хората натрапчиво се пробутва всичко, било то добро или лошо, с постоянното настояване: „Купи това, купи онова!“ А егото се стреми да се докопа до колкото се може повече от това. Освен видимите, материални неща, те незабелязано насаждат в умовете на хората и невидими неща. С изказвания като „Направи това, направи онова“, те представят лошото като добро, докато накрая човек не започне да мисли лошото за добро и не приеме за нормални нещата, които Аллах всъщност строго е забранил (харам). Точно затова изобщо не трябва да се дава този шанс на егото. Човек трябва да обуздае егото си. Човек не бива да става роб на егото си, а трябва да го победи и самият той да запази надмощие. Ако обаче егото вземе надмощие, всичките ти усилия са били напразни. Тогава нещата приключват като при Фараона и в крайна сметка си живял един напълно безполезен живот. Нека Аллах ни опази от това. ИншаАллах, няма да съсипем живота си. Нека Аллах ни пази; дано иншаАллах останем защитени от злото на нашето его, на дявола и от всяко друго зло. Нека Аллах помага на Уммата на Мухаммед. В крайна сметка ние живеем в последните времена, в които всеки се е подчинил на заповедите на собственото си его. „Заповядай, какво можем да направим за теб днес? Слушам, добре, ще го направим.“ „Нека извършим това добро дело.“ – „Не, остави това.“ – „Е, добре, тогава няма да го правим.“ „Нека извършим това лошо дело.“ – „Готово.“ – „Нека извършим този грях.“ – „Това също ще го направим.“ Казвайки „Добре“ на всичко, което егото изисква, Уммата от последните времена се е подчинила ден и нощ на заповедите на своето его; каквото и да поиска то, отговорът е: „На твоите услуги сме, ще го свършим.“ Нека Аллах ни помага. Нека Аллах ни помага на всички и ни изпрати спасител. Нека Аллах, иншаАллах, избави всички нас, цялата Умма на Мухаммед, от тези злини.

إِنَّ اللَّهَ يُحِبُّ التَّوَّابِينَ وَيُحِبُّ الْمُتَطَهِّرِينَ (2:222) Аллах обича каещите се и онези, които се пречистват. Точно поради тази причина степента на каещите се е много висока, за да може Аллах да прости на грешниците. Защото нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) е казал: "Всеки син на Адам греши, той дори допуска много грешки." Това означава, че човекът е създание, което често допуска грешки и върши грехове. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) е казал: "Аллах обича онези, които се каят." Хората от сутрин до вечер, съзнателно или несъзнателно, допускат грешки и вършат грехове. Това означава, че човек едва ли прекарва дори един час напълно без грях. Затова покаянието заличава тези грехове и не оставя никакви следи. Докато човек не нарушава правата на другите, Аллах със сигурност прощава греховете и грешките, които допуска. Затова нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) е казал: "Дори аз изричам 'Астагфируллах' седемдесет пъти на ден." Дори когато сподвижниците (сахабите) казали: "Та ти нямаш грехове. Пророците са безгрешни, те не вършат грехове", нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) отговорил: "Нима не трябва да бъда благодарен раб?" Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) е живял и постъпвал така, за да ни бъде пример и поука. Затова покаянието и молбата за прошка снемат този товар от грехове от човека и му носят облекчение. Нека се каем сутрин, на обяд и вечер; много е важно да се покайваме и да молим за прошка по всяко време. Поради тази причина по време на петте ежедневни молитви, след задължителната молитва се изрича три пъти "Астагфируллах". По този начин този товар се снема от нас и ние продължаваме пътя си облекчени, с позволението на Аллах. Ангелите дори изчакват и не записват даден грях веднага. Ако човек се покае, преди да бъде записан, този грях, с позволението на Аллах, се заличава. Греховете са бреме, те са мрак; те вредят на човека във всяко отношение. Затова Аллах ни съобщава със стиха "Инналлаха юхиббут-таууабина уа юхиббул-мутатахирин", че Той обича онези, които се каят и се пречистват. Чистотата обхваща както външното пречистване на тялото, като чрез уду (молитвено измиване) и гусл, така и вътрешното, духовно пречистване. Следователно, именно това духовно пречистване се случва чрез покаянието. По този начин ние биваме изчистени от сторените грехове. Така ние се причисляваме към хората, които Аллах обича – към Неговите любими раби. Фактът, че Аллах обича даден раб, е най-голямата благодат. Хвала на Аллах, че ни е напътил по този път. Нека Аллах направи тази благодат постоянна и дари с напътствие и други, иншаАллах. Нека Аллах ни опази всички от злото на шейтана.

Чудесата на нашия Пророк, салляллаху алейхи ве селлем, са безбройни. Всичко, което той каза и направи, е Сунна за нас. Който го вземе за пример и му подражава, се превръща в раб, който получава най-високата награда при Аллах. Чрез това човекът бива въздигнат в своята духовна степен. Задължение на всеки е да засвидетелства уважение към нашия Пророк, салляллаху алейхи ве селлем. Колкото повече почитате нашия Пророк, толкова повече ще спечелите. Понякога човек се пита: "Как са живели нашият Пророк и неговите сподвижници?" Точно поради тази причина се пишат книги: Животът и качествата на нашия Пророк, салляллаху алейхи ве селлем, се записват и предават под името "Шемаил-и Шериф". По този повод наскоро чухме един благороден хадис. Този хадис разказва за едно изключително велико събитие. Нашият Пророк, салляллаху алейхи ве селлем, говори и благородните сподвижници разказват за това: Те казват: "Отслужихме сутрешната молитва." След това нашият Пророк, салляллаху алейхи ве селлем, се качи на минбара (амвона). Той държа реч до обед. "Той изрече прекрасни думи", разказват те. По-нататък те казват: "Когато стана обед, нашият Пророк, салляллаху алейхи ве селлем, слезе от минбара." Той ръководи обедната молитва, след това отново се качи на минбара и говори до следобед. От благословената му уста по същия начин отново се изляха прекрасни думи. По време за следобедната молитва той отново слезе и ръководи молитвата. След това той отново се качи на минбара и продължи да говори до вечерта. След като ръководи вечерната молитва, той продължи да говори по същия начин до нощната молитва. Когато човек чуе това, му става ясно, че един обикновен човек изобщо не би бил способен на такова нещо. Там, в благословеното присъствие на нашия Пророк, салляллаху алейхи ве селлем... В тази реч нашият Пророк обясни всичко до най-малкия детайл – от началото до края на света и всичко, което съществува в отвъдното. Благородните сподвижници казаха: "Който можеше да го научи наизуст, го научи наизуст, а който го разбра, го запази в паметта си." Разбира се, Аллах остави в паметта на сподвижниците само необходимите за хората части. Останалото той разказа, за да го чуят присъстващите и да станат свидетели на това чудо. През всички тези часове, разбира се, нито се ядеше, нито се пиеше. Само поради това, че се намираха в благословеното присъствие на нашия Пророк, салляллаху алейхи ве селлем, сподвижниците ни най-малко не мислеха за ядене или пиене. Когато сподвижниците тогава пребиваваха в присъствието на нашия Пророк, салляллаху алейхи ве селлем, те не се нуждаеха от нищо друго. Защото това събиране беше изцяло духовно. Всички светски нужди на тялото бяха задоволени единствено чрез тази духовност. Както вече беше споменато, чудесата на нашия Пророк, салляллаху алейхи ве селлем, са наистина многобройни. И това тук беше едно от тези чудеса. Прекрасното чувство да се намираш на събирането на нашия Пророк, салляллаху алейхи ве селлем, беше много по-ценно от ядене, пиене и всичко останало. Същевременно пророчеството (нубуввет) означава също да се съобщава за бъдещето. Нашият Пророк, салляллаху алейхи ве селлем, обясни там всичко подробно – от онзи ден до Рая и Ада. Ако всичко това беше записано в онзи момент, днес всичко щеше да е наяве. Но Аллах, Аззе ве Джелле, ни позволява да знаем това, което Той иска да знаем, и ни кара да забравим това, което Той иска да запази в тайна. Хвала на Аллах. Всичко, което ни е казал нашият Пророк, салляллаху алейхи ве селлем, служи за наша полза и благодат. Всички негови думи, хадиси и дела са Сунна. В днешно време понякога се появяват хора, които се смятат за особено умни. Те твърдят: "Не, Сунната е такава или онакава. Едно е Сунна, а друго не е." А всъщност всичко без изключение, което нашият Пророк, салляллаху алейхи ве селлем, е казал и направил, е Сунна. Колко щастлив може да се смята онзи, който прилага това на практика! Защото който живее според Сунната в последните времена, получава наградата на сто мъченици. Дяволът обаче не иска да получите тази награда. Затова той нашепва съмнения на хората и ги кара да казват: "Това е Сунна, а онова не е Сунна." Всичко, което е направил нашият Пророк, салляллаху алейхи ве селлем, е Сунна. Да го вземем за пример е огромна печалба. Нека Аллах ни удостои също да вървим по този път. ИншаАллах, нашето твърдо намерение е да прилагаме неговата Сунна според най-добрите си възможности.

Аллах Всевишният казва в Славния Коран: Когато онези, които не вярват в Аллах, влязат в Ада, те ще се оплачат на Аллах Всевишния и ще кажат: „Тези хора ни отклониха от правия път.“ Те ще кажат: „Накажи ги двойно за това, което трябва да изтърпим тук.“ Последните, които ще влязат, ще кажат за своите предшественици – защото те са им показали грешния път, подвели са ги и така са причинили влизането им в Ада: „Нека мъките им бъдат още по-големи, удвои за тях това ужасно наказание на Ада.“ Тогава първите ще им отвърнат: „Само да не ни бяхте последвали!“ „Тогава страдайте и вие! Аллах ви е дал разум и прозрение – защо въобще ни последвахте?“ „Бяхте предупреждавани толкова често. Аллах Всевишният изпрати пророци; учени и шейхове ви показаха на всички правия път, но въпреки това вие ни последвахте.“ „Сега стоите тук и обвинявате нас, но всъщност сами сте си виновни“, ще кажат те. Аллах Всевишният ще се обърне и към двете страни и ще каже: „Изтърпете сега наказанието, което сте заслужили.“ „Когато бяхте на света, вие се отнасяхте зле с онези, които искаха да ви покажат правия път. Не ги уважавахте и не последвахте техния път.“ „Сега всички вие, както първите, така и последните, ще останете в това ужасно състояние“, ще каже Той. Затова ние, хората, още в земния живот трябва да приемаме сериозно всяко предупреждение и наставление. Човек трябва да бъде винаги бдителен и внимателен както в светските, така и в отвъдните дела. В днешно време отново има нови схеми; в миналото това бяха чекове за услуга. Когато човек издаваше чек, на практика вече даваше обещание. Днес, слава на Аллах, чекове в тази форма вече не съществуват. Банките вече не ги издават. Вместо това раздават карти и така превръщат хората в свои роби. Но това е друга тема. Онова, което е още по-лошо: Банката ви дава номер на сметка и вие оставяте ваши познати да използват тази сметка, защото си мислите: „О, та той е приятел.“ Но точно това може да съсипе живота ви. Колко много хора идват при нас заради това и се оплакват от мъката си: „Този човек използва моята сметка и с това ме вкара в затвора.“ Тук човек наистина трябва да внимава изключително много. Човек трябва да бъде много внимателен с всичко, което банките предлагат. Банковата система и без това често разорява хората; затова бъдете бдителни и не хвърляйте в нищета и своето семейство и деца. Тези системи също в крайна сметка са игра на дявола. Те не са създадени, за да облекчат живота ни, а за да ни контролират и да ни тласнат към нещастие. Затова не правете грешки, за които по-късно ще съжалявате. Ако направите грешка на този свят, може да попаднете в затвора и да загубите дома и имота си; но докато вярата ви е силна, вие все още можете да благодарите на Аллах. Но ако се оставите да бъдете измамени по отношение на Отвъдното, вече няма възможност за поправяне и това е изключително опасно. Затова не ги следвайте. Избягвайте на всяка цена да следвате дяволите и техните погрешни пътища. Те ви примамват в различни капани, като ги маскират като „улеснение“. И вие се хващате на това и напълно им се предавате. По този начин вие се разорявате не само на този свят, но и загивате в Отвъдното. На този свят много неща все още могат да бъдат поправени. Дори и да загубите всичко, стига да запазите вярата си, вие винаги ще бъдете благодарни на Аллах. В Отвъдното обаче няма втори шанс. Дяволът ви представя всичко като хубаво и вие сляпо тичате след него. Но тогава изведнъж осъзнавате, че сте попаднали на тъмно място, от което вече няма връщане назад. Нека Аллах ни предпази от това. Нека Аллах дари всички хора с разум, прозрение и далновидност. Нашият Пророк (саллаллаху алейхи уа саллам) е казал: „Един час дълбоко размишление е по-ценен от седемдесет години доброволно богослужение.“ Ако размишлявате искрено дори само един час за Аллах Всевишния и Го опознаете по-добре, това ще бъде за вас най-голямата печалба. Това означава също: Прибързаните действия идват от дявола. Когато предстои нещо, не се хвърляйте сляпо в него, а се осведомете задълбочено. Трябва да се запитате: „Поверих волята си на този човек и го следвам, но накъде всъщност ще ме отведе той?“ „Води ли ме към кланицата или към зелената паша? Какво възнамерява да прави с мен?“ Човек наистина трябва да помисли добре върху това. Нека Аллах ни закриля. Живеем в много опасно време. Човек винаги трябва да се придържа към онези, които са по пътя на Аллах. Не бива да се отклонява от правия път и винаги трябва да се съветва с други в делата си. Нека Аллах помага на всички ни.

„Алкохолът е майката на всички злини“, казва нашият Пророк, мир и благословии на Аллах да бъдат върху него. Всичко лошо води началото си оттам. Аллах Всевишния ни повелява в Свещения Коран строго да се пазим от него. Вредата, която той нанася, надминава всичко останало, защото всичко, което отнема разума, е грях. Не само алкохолът, но и всичко, което замъглява разума, се смята за опияняващо средство. Затова някои хора понякога казват: „Малко пушене или трева няма да навредят.“ Но това е точно същото, защото и то отнема разума на човека. То не носи нищо друго освен вреда. Аллах Всевишния е въздигнал човека над всички други създания чрез разума. Човекът трябва също така да използва този разум. Аллах не ни го е дал, за да го притъпяваме и изключваме. Разумът е скъпоценен камък, украшението на човека. Без разума не би имало разлика между нас и животните. Те познават само две неща: ядене и пиене. Не разбират нищо друго. Това, което ядат, изпълнява предназначението си за тях. Човекът от друга страна носи отговорност и има задължения. Аллах Всевишния му е възложил тези задължения, именно защото притежава разум. Ако разумът изчезне, тогава отпадат и тези задължения за човека. Това означава: за някого, който е загубил разума си, бил е настанен в психиатрична клиника или вече не знае какво прави, тези задължения са отменени. "Idha akhadha ma wahab, asqata ma awjab." Аллах ни е дарил разума като дар. Ако този разум изчезне и човекът вече не може да го използва, отпадат и неговите религиозни задължения. Човек, който не по своя вина загуби разума си и вече не е на себе си, не е задължен нито да се моли, нито да пости, нито да ходи на поклонение, нито да дава зекят. За него вече няма религиозни повели. Но който умишлено притъпява разума си с алкохол или наркотици, ще бъде наказан за това – и то с много сурово наказание. Нека Аллах ни пази! Такъв човек изобщо вече не знае какво прави. В днешно време има някои абсурдни закони: смекчават наказанието с мотива, че извършителят е бил пиян и невменяем. Всъщност наказанието би трябвало да е много по-сурово. Който се опиянява и нанася вреда на околните, нормално би трябвало да получи двойно наказание. Но хората отхвърлят закона на Аллах и предпочитат да се ръководят от своите собствени закони. Тези закони обаче не възпират никого от вършенето на зло. Затова нека Аллах ни пази. Нека Аллах ни държи далеч от всички тези злини. Пророкът (мир нему) споменава в един свещен хадис седем групи, които са прокълнати във връзка с алкохола – чак до онези, които отглеждат и събират суровините за него. С другите наркотици положението е същото. Тези, които отглеждат такива опияняващи вещества или търгуват с тях, също са прокълнати. Следователно няма никакво оправдание за тези субстанции; тяхната консумация никога не е била и не е разрешена. Нека Аллах ни пази! Положението по света е станало ужасно. Деца, семейства – цялото общество страда от злото на тези субстанции. Щом разумът бъде изключен, човекът се оплита във всякаква мръсотия. Освен това тези неща бързо водят до пристрастяване. Човек става зависим и не може да се отскубне от тях със собствени сили. ИншаАллах, човек изобщо не бива да започва с тях. Нека Аллах предпази всички ни – било то дете или семейство, малки или големи – от тази беда. Нека Аллах ни пази, защото тези опияняващи вещества са майката на всички злини. Нека Аллах ни пази от майката и бащата на всяко зло, иншаАллах.

قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: صدقة ذي الرحم على ذي الرحم صدقة وصلة۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: Садаката, дадена на роднина, е едновременно садака и поддържане на роднинските връзки (съля-и рахим). Това означава: Поддържането на роднинските връзки е най-важното за благодатта (берекета). Затова наградата за садака, дадена на роднини, се умножава. По този начин човек получава награда както за садаката, така и за поддържането на роднинските връзки. Така се получава двойна награда. Ако някога не можете да посетите някого и вместо това му изпратите садака, това се счита не само за милостиня, но и сякаш сте го посетили. Така семейната връзка не се прекъсва. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: الصدقة على المسكين صدقة، وهي على ذي الرحم اثنتان: صدقة وصلة۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: Даването на садака на нуждаещ се – тоест на беден – се счита за обикновена садака. Затова човек получава наградата за милостиня. Ако обаче човек даде садака на роднина, това се брои двойно: веднъж като милостиня и веднъж като поддържане на роднинските връзки. Ако се даде само на беден, това се брои за една садака. Но ако се даде на беден роднина, човек получава награда и за двете – за садаката и за поддържането на роднинските връзки. Поддържането на роднинските връзки е по-важно от обикновената садака. Тя носи благодат и е път към вярата, както и към всичко добро. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: كل معروف صدقة، وما أنفق المسلم من نفقة على نفسه وأهله كتب له بها صدقة، وما وقى به المرء المسلم عرضه كتب له به صدقة، وكل نفقة أنفقها المسلم فعلى الله خلفها، والله ضامن إلا نفقة في بنيان أو معصية۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: Всяко добро дело е садака. Това означава, че всяко добро дело, което извършите, се счита за садака. Да помогнете на някого, да премахнете камък от пътя или да подкрепите хората – всичко това се счита за садака. Не е задължително да става въпрос за пари. Докато се прави с намерението за садака, всичко се счита за садака. Когато един мюсюлманин се грижи за прехраната на себе си и на семейството си, това му се зачита за садака. Това означава, че разходите за него самия и за семейството му също се считат за садака. Парите, които някой харчи, за да защити честта си, също са садака. Така че, ако някой харчи пари, за да запази честта и достойнството си, това също се брои за садака. Наградата за садаката, която дава мюсюлманинът, се поема от Аллах. Следователно самият Аллах възнаграждава за тази дадена садака. Всички разходи са под закрилата на Аллах – с изключение на тези, които са направени за строеж на сгради или за грехове. Изграждането на сграда е основна потребност, затова не се счита директно за садака. Парите, похарчени за грехове, също не се считат за садака. Ако някой харчи пари, за да съгрешава, да прави зло или да финансира нещо забранено, това не е садака. Всяко друго позволено харчене обаче е садака. И те са под гаранцията на Всевишния Аллах. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: ما أعطى الرجل امرأته فهو صدقة۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: Всеки разход, който човек прави за своя съпруг или съпруга, е садака. Разходите за вашия дом следователно не са напразни; те се считат за садака. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: ما أنفق الرجل في بيته وأهله وولده وخدمه فهو له صدقة۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: Това, което човек харчи за дома си, семейството си, децата си и служителите си, е садака за него във всеки един от тези случаи. За един мюсюлманин следователно нито един от неговите разходи не се губи. Всевишният Аллах ще даде отплата и награда за всичко това. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: ما على أحدكم إذا أراد أن يتصدق بصدقة تطوعاً أن يجعلها عن والديه إذا كانا مسلمين، فيكون لوالديه أجرها وله مثل أجورهما من غير أن ينتقص من أجورهما شيئاً۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: Ако някой от вас иска да даде доброволна садака по пътя на Аллах и родителите му са мюсюлмани, нека я даде от тяхно име. Ако вече са починали, той трябва да я даде като тяхна садака. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) ни съветва при всяка садака винаги да включваме и родителите си в намерението. Така наградата за садаката е от полза за родителите, и в същото време човек сам получава същата награда, без наградата на родителите да бъде намалена дори и най-малко. Следователно, ако човек дарява с това намерение, те получават същата награда. И от собствената му награда също не се отнема нищо. Затова винаги имайте предвид това правило. Ако човек посвети всичките си добри дела, молитви и ибадети (богослужения) също и на родителите и предците си, наградата достига до всички тях. Същата награда и благодат се записват в пълна степен и за теб. Нищо няма да ти бъде отнето. Следователно наградата не се разделя и по този начин не намалява, и от твоята собствена награда не се отнема нищо. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: نفقة الرجل على أهله صدقة۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: Разходите на човек за неговото семейство са садака. Това означава, че всички разходи за храна, напитки, облекло, сватбени разходи – накратко цялата издръжка на семейството – са садака. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: خذي من ماله بالمعروف ما يكفيك ويكفي بنيك۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) веднъж каза на една сподвижница (сахабия): "Вземи от богатството на съпруга си по разумен начин толкова, колкото е достатъчно за теб и децата ти." Следователно нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) позволи на сподвижницата да вземе от богатството на съпруга си това, което е необходимо за покриване на нейните нужди. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: إذا أنفقت المرأة من بيت زوجها غير مفسدة كان لها أجرها بما أنفقت، ولزوجها أجره بما كسب، وللخازن مثل ذلك، لا ينتقص بعضهم من أجر بعض شيئاً۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: Ако една жена дарява от къщата на съпруга си, без да бъде разточителна, тогава наградата за това дарение се полага на нея. Ако една жена прави разходи за нуждите на къщата, за благотворителни цели или за децата си без разточителство, тя получава голяма награда за това. Същата награда се записва и за нейния съпруг. Това, че съпругът получава тази награда, се дължи на факта, че той е спечелил това богатство по позволен (халал) начин. Тъй като мъжът е изработил богатството, той също получава същата награда, когато жената го харчи. В същото време има подобна награда и за пазителя, който съхранява богатството на сигурно място. Това означава, че ако на някого са поверени пари и той ги похарчи за благотворителни цели, и на него му се записва награда. Наградата, която получава един от тях, по никакъв начин не намалява наградата на останалите. Това означава, че всеки един от тях получава пълната, ненамалена награда за това дарение. Наградата никога не се разделя или намалява; Аллах дава тази награда на всеки от тях поотделно и в пълния ѝ размер. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: إذا أنفقت المرأة من بيت زوجها عن غير أمره فلها نصف أجره۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: Ако една жена дарява от къщата на съпруга си без негово нареждане или разрешение, ѝ се полага половината от заслужената награда. Дори ако съпругът ѝ не даде изрично разрешение или не знае нищо за това, жената получава половината от наградата за това дарение; нейното добро дело не се губи. صدق رسول الله فيما قال، أو كما قال۔

Нашият Пророк – мир и благословии да бъдат върху него – е казал: Вярващият нито причинява вреда, нито позволява да му бъде причинена вреда, и не измъчва никого. В природата и същността на вярващия е да прави добро. Да се прави зло не подхожда на характера на вярващия. Мюсюлманинът винаги е призван да прави добро. Той стои далеч от злото и не вреди на никого. Независимо дали е човек, животно, дърво или нещо друго – той не причинява вреда на нищо и на никого. Той желае във всичко да бъде волята на Аллах. Това е, което отличава истинския вярващ. Този, който няма вяра, е склонен да прави зло поради завист, злоба или вражда, и също така има намерението за това. Поради тази причина Аллах е поставил граници. Който прекрачи тези граници, навлича върху себе си гнева на Аллах. Който навлече върху себе си гнева на Аллах, се превръща в човек, когото Аллах не обича. Нашата единствена цел в тариката, духовния път, е да станем човек, когото Аллах и Неговият Пророк – мир и благословии да бъдат върху него – обичат. И това се постига, както беше казано, като винаги се прави добро и не се вреди на никого. Това също е форма на служене на Аллах (ибадет). Докато всяко действие и всяко движение на вярващия произтичат от стремежа към благоволението на Аллах, това се счита за служене на Аллах и бива възнаградено. За всяка негова стъпка и за всеки негов дъх му се записва възнаграждение. Затова нека Аллах никога не ни отклонява от доброто. Някои хора са се отвърнали от доброто и вместо това се отдават на злото. Нека Аллах ни пази от такива хора. Нека не следваме егото си и нека не прекрачваме границите, иншаАллах. Нека Аллах пази Уммати Мухамади.

Обграждайте се с правдиви хора. Правдивите хора станаха голяма рядкост в днешно време. Да бъдеш правдив означава да не лъжеш и да не мамиш другите. Обграждайте се с такива хора, за да ви обича Аллах и да изпраща Своята благословия върху вас. Въпреки че Аллах е дал на хората разум и способност да мислят, повечето от тях не използват разума си. За земни неща те правят всичко. Вярвайки, че ще извлекат земна облага, те се впускат във всякакви възможни глупости. При това обаче те не печелят абсолютно нищо. Истинската печалба се състои в това да бъдеш в компанията на правдивите. Така печелите както за земния живот, така и за отвъдния. Който е с Аллах, никога не губи. Това е нещото, което искаме да предадем. Нека Аллах дари Своето благоволение – това е пътят на нашите духовни водачи. Този път, който стига чак до нашия Пророк – мир и благословии да бъдат върху него, – е, с позволението на Аллах, пътят на правдивите. Затова е път на блаженство да бъдеш част от Тарикат. Истинското щастие се крие в това да принадлежиш към Тарикат и да следваш водачите. Защото този път води непрекъснато назад до нашия Пророк – мир и благословии да бъдат върху него. При един обикновен джемаат (общност) обаче нещата стоят по различен начин. Един джемаат стига само до определена точка; какво следва след това, е неизвестно. Затова Тарикатът е сигурният и надежден път. Има четиридесет и един истински тариката. Четиридесет от тях водят началото си от Сайидина Али. Нашият обаче произлиза от нашия учител Сайидина Абу Бакр, но в допълнение води и до Сайидина Али. По този начин той също е свързан с него. Всички те са прекрасни пътища, но тарикатът, в който никой не може да намери и най-малката забележка или недостатък, е Накшбандийският тарикат. Слава на Аллах, това е огромна благодат. Който придобие тази благодат, печели любовта на Аллах и благоволението на нашия Пророк – мир и благословии да бъдат върху него. Това е нашият стремеж, както за земния живот, така и за отвъдния. "Ilahi ente maksudi we ridake matlubi." Което означава: О, Аллах, Ти си моята цел, а Твоето благоволение е единственото ми желание. Нека Аллах го дари на всички нас и да ни направи непоколебими по този път. Нека това, иншаАллах, послужи като пътепоказател и за другите. Нека и те да изпитат тази красота, иншаАллах. Хората не бива да преследват земното и да се занимават с безполезни неща. Както беше казано: Който е на правия път, печели. Онези, които вярват, че могат да спечелят, като следват сатаната, никога няма да имат успех. Нека Аллах ни опази от това. Нека Той ни направи всички непоколебими. Нека Аллах да бъде доволен от вас. МашаАллах, Мурат ефенди също е тук. Нека службата му, иншаАллах, бъде дълготрайна. Той неуморно гощава гостите и служи на всеки, който идва и си отива. Нека Аллах да бъде доволен от него. МашаАллах, всички ученици и потомци на почитаемия велик шейх Шарафуддин винаги са проявявали към нас огромна любов. Ние също ги обичаме много. Нека Аллах ги дари с дълъг живот. Нека Той ги дари с мир и благополучие, иншаАллах.

Нашият Пророк, салляллаху алейхи уе селлем, каза: "Халякал мусаууифун." Наистина, отлагащите загиват. Садака Расулюллах, ау кяма кал. Онези, които казват: "Това ще го направя, това ще го направя по-късно", са загинали, казва нашият Пророк, салляллаху алейхи уе селлем. Това означава, че когато предстои някаква задача или добро дело, не бива да го отлагате, така казва нашият Пророк, салляллаху алейхи уе селлем. Защото, когато казвате: "Ще го направя по-късно", само Аллах знае какво ще се случи дотогава. Подобно нещо с времето се превръща в навик. Когато човек постоянно повтаря: "Ще го направя след малко, ще го направя по-късно, ще стана по-късно, ще тръгна по-късно", това просто няма край. Така добрите дела, които всъщност е трябвало да бъдат извършени, остават на заден план и не се извършват. Според благословените думи на нашия Пророк, салляллаху алейхи уе селлем, следователно не бива да отлагате дадена задача, докато имате възможност да я свършите. Това по същество означава: "Не отлагай за утре това, което можеш да свършиш днес." Тъй като е несигурно дали изобщо ще доживеем утрешния ден. Ако за човека стане навик да отлага всичко, това неминуемо води до мързел. Тогава Шейтанът (дяволът) го възпира от задълженията му и от добрите дела. Докато той нашепва: "Ти и без това ще го направиш, просто го направи по-късно, първо се погрижи за други неща, уморен си, почини си, имаш достатъчно време, не бързай", често минава целият живот, без човек изобщо да свърши задачата. Човек си поставя толкова много цели, но накрая не успява да направи нищо. Затова е най-добре всяка предстояща задача да се върши веднага, докато човек все още има сили и бистър ум за нея. Независимо дали става дума за светски дела, или за такива, свързани с отвъдното: човек не бива да отлага нищо от тях, щом има възможност за това. Никой не знае колко време живот му е отредил Аллах, Всемогъщият и Всевишният (Азза уа Джалл). Ти може да казваш: "Ще го направя по-късно, ще дойда по-късно", но е несигурно дали ще доживееш утрешния ден; нямаш гаранция за това. Така че, ако имаш намерение да направиш нещо, свърши го веднага. Разбира се, понякога човек просто няма възможност за това, това е друг въпрос. Но ако съществува възможност, не отлагай нещата. Не ги оставяй за по-късно. Един велик учен – чието име в момента ми убягва – веднъж бил попитан: "Как си придобил толкова много знания?" Той отговорил: "Чух този благороден хадис и след това никога повече не отложих нищо." Точно поради това той се е превърнал в такъв велик учен. Милиони, дори милиарди мюсюлмани са извлекли полза от него. Той е бил наистина значим учен, въпреки че името му в момента не ми идва на ум. Той е възприел дълбоко този благороден хадис, придобил е знания и хората са извлекли полза от това. Нека Аллах предпази и нас от мързел. Нека Той не позволи да ни стане навик да отлагаме задачите си, иншаАллах. Нека Аллах дари всички нас със здраве и благополучие и да ни даде възможност да вършим добри дела, иншаАллах.

وَعِبَادُ ٱلرَّحۡمَٰنِ ٱلَّذِينَ يَمۡشُونَ عَلَى ٱلۡأَرۡضِ هَوۡنٗا وَإِذَا خَاطَبَهُمُ ٱلۡجَٰهِلُونَ قَالُواْ سَلَٰمٗا (25:63) Аллах повелява на Своите раби, които обича и е напътил, в този възвишен Коран да не обръщат внимание на невежите хора, когато те се обръщат към тях с безсмислени думи. „Изобщо не се занимавайте с тях“, казва Аллах. Защото без значение какво правите: тяхната цел не е да научат нещо, а просто да навредят. С думите си те се опитват да провокират и унизят човека отсреща, за да го накарат да им отвърне... Те просто искат да разпалят кавга, за да се нахвърлят хората един върху друг. Точно затова Аллах казва: „Не се впускайте в спорове с невежи.“ Невежият така или иначе не разбира, без значение колко му се обяснява. Ако можеше да разбере, нещата щяха да стоят по друг начин. Но невежият не следва никаква логика; неговите твърдения нямат нищо общо с истината. Той просто дочува нещо от слухове и после ти го натяква, сякаш е неоспорим закон. Той сипе върху теб най-лошите обиди и ти желае само злото. Затова не се занимавайте с невежи. Най-добре ги игнорирайте напълно. Защото ти стоиш над тези неща. Не бива да се принизяваш до това ниско ниво. И дори да го направиш, това не носи абсолютно нищо. Ако имаше някаква полза да слезеш на неговото ниво, щеше да е наред – но дори и това не е така. Ако човекът отсреща не подлежи на разговор, тогава просто замълчи, тръгни си или смени темата. Безсмислено е да спориш безкрайно с хора, които така или иначе не приемат истината. Спорът само се проточва и по този начин той натрупва върху себе си още повече грехове. А на теб в крайна сметка само ти разваля настроението. Тъй като Аллах знае най-добре, Той ни показва този път. Накратко: изобщо не се занимавайте с невежи. Светът е пълен с такива невежи. А в днешно време те държат и тези устройства в ръцете си. Благодарение на тези устройства внезапно се мислят за най-големите учени на света. При това не обръщат внимание на нито една дума на човека отсреща. Затова няма абсолютно никакъв смисъл да се хабиш напразно. Ако човекът отсреща не беше невеж, щеше да разговаря с теб разумно и спокойно. Но неговото намерение така или иначе не е да научи нещо. Той иска само да провокира и да навреди. Затова дистанцията е най-добрият отговор, който може да им се даде. Ако не им отговаряш, те полудяват, напълно губят разсъдъка си и стават буквално бесни. Точно затова трябва да стоиш далеч от такова бясно куче. Ако се занимаваш с него и се опитваш да му обясниш нещо, той само ще ти навреди – а това не е добре за теб. Нека Аллах ни пази от всяко зло. Понякога изобщо не е толкова лесно да замълчиш и да се сдържиш. Въпреки това е най-добре просто да замълчиш, да си тръгнеш, да смениш темата и изобщо да не се забъркваш. Защото невежи има навсякъде; не е нужно да търсиш дълго, за да откриеш такъв. Те са наистина навсякъде. Обкръжението ни е пълно с невежи – повече, отколкото би ти се искало. Нека Аллах им даде разум, за да се вразумят. Нека Аллах опази и нас от злото на собственото ни его.