Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

Машааллах, днес е благословен ден: петък и нощта на Нощното пътешествие и Възнесението, Исра и Мирадж, съвпадат. Алхамдулиллах, за вярващия това е двойна благодат, милост и висша духовна наслада. Тази наслада, която душата получава, е от голямо значение. Защото радостта на душата извира от поклонението. Тя идва от послушанието към Аллах – Могъщия и Всевишния... Тя идва от послушанието към нашия Пророк – мир и благослов нему... И тя се поражда от добрите дела: особено от извършването на молитвата, говеенето и даването на милостиня. Тези дела изпълват душата ни с щастие и ѝ придават сладък вкус. И този благословен ден умножава тази наслада, защото това е специално благодеяние от Аллах за Неговия раб. Маулана Шейх често казваше: Аллах, Могъщия и Всевишния, низпослава тази наслада и това блаженство за цялото човечество. По настоящем на земята има може би осем, пет или седем милиарда души... Аллах е изпратил този дар за всички тях, за всеки един от тях. Но Маулана Шейх каза: Дори хората да пренебрегват това, този духовен дар няма да бъде върнат обратно на небето. Той се дава на онези, които вярват и го приемат. Затова онзи, който е с Аллах и е доволен от това, което Аллах дава, получава цялата духовна пълнота. Този раб получава тази наслада и тази благодат, идваща от Аллах. Благодатта не се връща обратно; Аллах е щедър, Той не си взема назад онова, което е дал. Именно поради това понякога у човека възниква нещастие. Разбира се, не винаги нещастие, но повечето хора са неспокойни, защото следват грешния път. Истинското щастие е по този път, но те вървят в обратната посока. Те тичат след нищото, докато Истината е от другата страна. И така, както казахме, Аллах е направил това наслада за душата ни, истински вкус. Останалите земни неща са само отпадък. Човек забравя какво е ял сутринта четири часа по-късно – а някои може би още след час. Но обикновено минават пет или шест часа, преди човек отново да огладнее. Това ще рече: забравяш какво си ял и то е изчезнало. Но храната за душата остава за цял живот – ако е рекъл Аллах – и пребъдва вечно. Затова нека Аллах ни дари с повече от нея. Възхваляваме Аллах за този дар, с който Той милостиво ни е удостоил. Нека Аллах не ни отделя от Своя път и да запази нашата устойчивост. Нека Той ни укрепи, иншааллах.

‎سُبۡحٰنَ الَّذِىۡۤ اَسۡرٰى بِعَبۡدِهٖ لَيۡلًا مِّنَ الۡمَسۡجِدِ الۡحَـرَامِ اِلَى الۡمَسۡجِدِ الۡاَقۡصَا الَّذِىۡ بٰرَكۡنَا حَوۡلَهٗ لِنُرِيَهٗ مِنۡ اٰيٰتِنَا​ ؕ اِنَّهٗ هُوَ السَّمِيۡعُ الۡبَصِيۡرُ‏ „Славен е Този, Който пренесе Своя раб нощем от джамията Ал-Харам до джамията Ал-Акса, чиито околности Ние благословихме, за да му покажем Нашите знамения. Наистина Той е Всечуващия, Всевиждащия.“ [17:1] Аллах, Могъщия и Всевишния, повелява в тази свещена нощ да възхваляваме Него и Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Това е много значима нощ; изключително специално събитие, което се е случило с Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Цялото творение го почете и уважи в онази нощ. Аллах, Всевишния, не е обвързан с място; умът не може да проумее това. Не бива да размишляваме как Аллах е извършил това. Той е Творецът. Следователно това е една изключително благословена нощ. Иншаллах, молим Аллах да ни дари с разбиране за Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари): за това, което казва, което повелява и за примера, който дава на хората. Това означава да не следваме собственото си его. Хората често се смятат за важни, но човек трябва да следва онова, което Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) ни е показал. Следвайте го. Не си въобразявайте нищо и не правете просто каквото ви харесва. Ако правите нещо, от което Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) не е доволен, то не носи полза нито на вас, нито на другите. Молим Аллах, Всевишния, да ни утвърди по Неговия път – пътя на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Ние сме нищо в сравнение с него (Аллах да го благослови и с мир да го дари); трябва да му отдадем почит. Трябва да осъзнаем, че без него (Аллах да го благослови и с мир да го дари) не сме способни на нищо. Това, което той (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е повелил и ни е показал – това е истинският път. Нека Аллах ни запази по пътя на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и да укрепи нашия разум, вяра и тела. Иншаллах.

"İsma'u ve'u fe izâ ve'aytum fentefi'u." Така обичаше да казва Сайидина Умар (Аллах да е доволен от него), когато държеше реч. Слушайте и проумейте; и когато сте проумели, действайте според истината, която сте разбрали. Не действайте в противоречие с нея. Години наред Маулана Шейх поучаваше и изнасяше сохбети; сега тези обръщения са достъпни навсякъде: в YouTube, по телевизията и по други канали. Но не става въпрос само за слушането. Някои хора, Алхамдулиллах, се подчиняват на наставлението на Маулана и на заповедта на Пророка (с.а.с.), дори и да не проумяват напълно пълното значение. Те не дават заповеди, водени от собствените си страсти или склонности. Алхамдулиллах, днес отново сме се събрали тук, с нашите любими братя, с онези, които са обичани заради Аллах, Всемогъщия и Всевишния. Това е най-важното нещо за нас и за всеки човек. Човекът трябва да бъде човек не само на външен вид, но и истински човек. Алхамдулиллах, отново сме тук. Щастливи сме, че Аллах отново ни дари с време за живот и че можахме, Алхамдулиллах, да се срещнем. Иншаллах ни е писано да срещнем и Сайидина Махди (а.с.). Нека той се появи... Сайидина Махди (а.с.), заедно с величествената общност на онова време. Алхамдулиллах, тази нощ е благословена нощ. За първи път сме в този регион, тук на север, в такава специална нощ. Всеки път, когато идвахме, прекарвахме тази благословена нощ в Лондон, в Кипър или в Турция. Но тази година, Алхамдулиллах, ни беше писано да сме тук. Алхамдулиллах, нека Всемогъщият Аллах излее Своята милост върху нас и ни направи приети раби в Своето божествено присъствие. Това е от изключителна важност. Всички приятели на Аллах (Евлия) и почтени шейхове съветват хората да знаят границите си. Преди всичко те не трябва да изричат думи, които не са добри за самите тях. В противен случай те вредят както на себе си, така и на другите. Въпреки своето духовно величие, Маулана Шейх винаги казваше: "Аз съм слаб човек, безпомощен съм, нямам сила." Той ни учи да бъдем смирени. Човек да знае границите си и да знае кой е. Не се гледай в огледало, което те кара да изглеждаш по-голям и по-величествен, отколкото си. Търси огледало, което може би те показва по-малък, или огледало, което отразява истината. Когато се видиш в това огледало, ще знаеш, че не бива да си високомерен. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: "Man tawada'a lillahi rafa'ahu." Който се смири заради Аллах, него Аллах въздига. Но който е високомерен и възвеличава себе си, той пада в най-дълбоките низини. Този въпрос е много важен. Затова казваме: Познай себе си. Слушай и проумявай истината, която чуваш. Защо присъстваме тук? Тук сме заради Аллах. За да намерим подкрепа... за да ни погледне Той със Своето благоволение, за да бъде Аллах доволен от нас. Това е нашата цел. Не за да раздуваме егото си. Маулана Шейх често даваше изтънчени примери. Той казваше: Когато една мишка падне в буре с вино и се напие, тя изскача и вика: "Къде е тази котка?!" Точно толкова "голямо" е и нашето величие... затова бъдете бдителни. Не позволявайте на Шейтана да си играе с вас. Не позволявайте на вашите илюзии и фантазии да ви дърпат надолу, към най-низките от низките. Защото, ако попитате Пророка (с.а.с.) – това не са мои думи, това са неговите благословени думи: Който се вижда голям, Аллах го унизява. Това възвестява Гордостта на вселената, нашият Пророк (с.а.с.). И още едно важно предупреждение от нашия Пророк: "Който каже нещо, което аз не съм казал, нека се приготви за мястото си в Ада." Много хора говорят и твърдят: "Пророкът каза това, Пророкът заповяда онова." Бъдете внимателни. Дори когато предаваме хадис, ние казваме: "Това вероятно е хадис, така гласят преданията." Можем да го изразим само така. Но ако от себе си кажеш: "Пророкът лично ми заповяда това и онова", тогава това е голяма опасност за теб. Величието на Пророка (с.а.с.) присъства по всяко време и на всяко място. Но тази нощ беше съвсем специална нощ за нашия Пророк (с.а.с.). Нощта на Исра; онова нощно пътуване, което се състоя от Мека до Йерусалим. Това е първата част от събитието. Втората част: След като се срещна с пророците в Йерусалим, той се качи на Бурак и се възнесе към небесата, към седемте небеса. След седемте небеса той достигна до божественото присъствие на Аллах, Всемогъщия и Всевишния. Аллах е свободен от място, Той е навсякъде... но това се случи, за да се покаже колко възвишена е Неговата слава и за да се демонстрира величието на нашия Пророк. Никой не е достигнал този ранг и никой не може да достигне неговия океан от духовност. Никой... Целият свят в сравнение с него е може би само една капка. Щом е така, как могат хората да казват за себе си: "Аз съм такъв, аз съм онакъв"? Това не отговаря на доброто възпитание (Адаб). Алхамдулиллах, в тази нощ Аллах награди нашия Пророк (с.а.с.) и разговаря с него, без място... начинът е неописуем. Само Аллах знае как е било. И в тази нощ на нашия Пророк (с.а.с.) бе позволено да види Рая, Ада и всичко в целите седем небеса. На всяко небе има ранг за даден пророк, и нашият Пророк (с.а.с.) срещна всеки от тях и разговаря с тях. Ако човек се опита да изчисли това със светски разум, би отнело хиляди години. Това означава, че това събитие е било "Tayy-i Zaman, Tayy-i Mekan" (сгъване на времето и пространството). Времето се разтегна и разстоянието беше явно преодоляно чрез чудото на нашия Пророк (с.а.с.). В онова време нямаше технологии... затова за хората тогава е било много трудно, почти невъзможно, да разберат това. В днешно време може би малко повече... хората се хвалят: "Имаме технологии, имаме нанотехнологии." Те могат да си представят нещо. Но разбира се, дори технологията на тази епоха изостава далеч назад в сравнение с онова духовно състояние. В онази нощ Аллах благослови нашия Пророк (с.а.с.) и Аллах показа Своето благоволение към него. И Той благослови целия Рай и небесата чрез присъствието и благодата на нашия Пророк (с.а.с.). И другите пророци също се зарадваха на Сайидина Мухаммед (с.а.с.). Като вярващи, дръжте се здраво за това. Кой е вярващ (Мумин)? Вярващ е онзи, който следва Пророка (с.а.с.). Вярващ е онзи, който обича Ехли Бейт (семейството на Пророка) и обича Сахабите (сподвижниците). Защото всичко това е част от вярата (Иман). Условията на вярата са известни. Който не вярва дори в едно от тези условия, не е вярващ и не се подчинява на Пророка (с.а.с.). Затова говорим за "Ехли Сунна уал Джамаа". Кои са Ехли Сунна уал Джамаа? Това са хората на Тариката. Не другите... защото дори и да не са против Тариката, те могат да бъдат играчки в ръцете на Шейтана... могат да се хванат на трикове. И могат лесно да бъдат измамени. Поради тази причина крепостта на Ехли Сунна уал Джамаа е народът на Тариката. Защото в Тариката първото условие е да бъдеш вярващ, да притежаваш силна вяра. Вярата е същностна. Без вяра няма сила за мюсюлманина. Такова е състоянието след падането на османците; там имаше халиф на земята, който принадлежеше към Ехли Сунна уал Джамаа и беше човек на Тариката. След това всички тези мюсюлмани станаха като играчки за другите. Защо? Защото вярата им отслабна. Без вяра нищо не можеш да направиш. Затова мнозина питат: "Каква е ползата от Тариката?" Тарикатът дава сила на твоето убеждение, на твоята вяра. За съжаление, дори сега има хора, които твърдят, че са мюсюлмани или ислямски учени... но не приемат чудото на Исра и Мирадж на нашия Пророк (с.а.с.). Те казват: "Това беше сън." "Не беше истинско, не беше преживяно физически." Ако беше само сън, защо Пророкът (с.а.с.) щеше да говори за това като за чудо? Всеки може да сънува. Понякога идват хора при мен и казват: "Ще ти разкажа един сън." Обикновено не обичам много да слушам сънища. Аз казвам: "Добре, разкажи, моля." Той започва... сън, който може би трае половин час! Сънят в крайна сметка е само сън... Не забравяйте, всеки сънува. Това, че Пророкът (с.а.с.) разказва просто някакъв обикновен сън, в който казва "Бях така, бях тук, бях там"... Не, това е невъзможно. И доказателството за това е твърдо. Пророкът (с.а.с.) го оповестява и Аллах го потвърждава в славния Коран. Дори онези, които твърдят това без вяра, знаят вътрешно, че това е истината. Когато тези хора говорят такива неща, те рискуват да напуснат вярата. Но това е трик на Шейтана. Той напада от всички страни, за да разруши духовността, която сте изградили. Може би понякога разрушава част от нея. Но Алхамдулиллях, истинският вярващ може бързо да я поправи. Как се поправя? Чрез благословията на Пророка (с.а.с.), чрез подкрепата на приятелите на Аллах и чрез молитвите на вярващите. Защото те не оставят хората сами да следват собственото си его. Не, те бързо ги връщат на правия път, иначе биха се заблудили и биха били сред губещите. И така, Алхамдулиллях, разбира се, хората понякога идват и си отиват, но в крайна сметка Аллах и Неговият Пророк (с.а.с.) пазят вярващия. Вярващите са под божествена закрила навсякъде. Най-ефективното оръжие за мюсюлманина е да бъде истински вярващ. Не танкове, ракети или други боеприпаси... вярата (Иман) е по-ефективна. Що се отнася до другите неща: може би ти ще построиш едно, но хората на Шейтана ще построят хиляда, за да се защитят. Ти се пазиш с щита на вярата. Това е най-ефективното оръжие за мюсюлманина и за целия свят. Ако целият свят следваше Исляма и се подчиняваше на повелята на Аллах, те щяха да бъдат защитени, Иншааллах. Алхамдулиллях, в тази нощ се молим Всемогъщият Аллах да пази мюсюлманите. Да пази всички... Виждаме, че мюсюлманите страдат. Разбира се, те страдат, защото не следват истината... и защото се отдалечават от Пророка (с.а.с.). Това е най-важната истина. Така че, който иска да бъде в безопасност, трябва заради честта на Пророка (с.а.с.) да моли Аллах за закрила и запазване. В тази нощ Аллах дари Пророка (с.а.с.) с много дарове. Един от тях са последните два айята на сура Ал-Бакара (Аменерасулю). Това беше дадено в божественото присъствие на Аллах; Аллах даде това на Пророка (с.а.с.) без посредник. И освен това петте ежедневни молитви. Тези пет молитви първоначално бяха петдесет. Петдесет пъти – Аллах заповяда на Пророка (с.а.с.) да се моли петдесет пъти всяка нощ и всеки ден. Но Алхамдулиллях, Сейидина Муса (Моисей, мир нему) имаше опит със своя народ. Той каза: "О, Мухаммад, те не могат да се справят с това, помоли твоя Господ за облекчение." И Пророкът (с.а.с.) помоли Аллах за това. И Аллах го намали на четиридесет и пет. Сейидина Муса отново каза: "Твърде много." Четиридесет. Твърде много. Тридесет и пет. Твърде много. Всеки път намаляваше с пет. Тридесет. Твърде много. Двадесет и пет. Твърде много. Двадесет. Твърде много. Петнадесет. Твърде много. Десет. Твърде много. Пет. Твърде много. Пророкът (с.а.с.) каза: "Така е добре, пазарим се твърде много... Вашата нация се състои от търговци, Машааллах... но сега ме е срам от моя Господ. Пет времена са подходящи за нас." Алхамдулиллях, Пророкът (с.а.с.) прие това и Аллах даде в тези пет времена наградата за петдесет времена. Така че не е много трудно, Алхамдулиллях. Защо казваме, че не е толкова трудно? Защото хората твърдят: "Да се молим пет пъти ни е твърде голям товар." Но колко минути траят общо петте молитвени времена? Всяко време трае може би десет минути. Значи за целия ден петдесет минути. Да кажем, че е един час. Когато отивате във фитнеса, колко часа прекарвате там? Може би поне два часа. Това е минимумът. Някои хора прекарват може би пет часа, четири часа... не следя точно, но това е моята преценка. Така че молитвата е много лесна. Тя ви поддържа във форма и в тези пет времена в цялото ви тяло идват благодат и движение. В тези пет времена всяка врата на доброто се отваря за вас. Да се пречистите, да подновите абдеста (вуду), да дърпате тесбих, да стоите в молитва. Така че това е дар от Аллах в чест на нощта на Мирадж, Алхамдулиллях. Достигнахме тази благословена нощ. Аллах напътства хората... но Шейтанът – нека проклятието, което заслужава, тежи върху него – е истински измамник. Той наистина заблуждава хората, за да ги държи далеч от добрите дела. Само когато има нещо лошо, тогава веднага... "Wa zayyana lahumu'sch-schaitanu a'malahum" [Шейтанът им представяше делата им за хубави]. Той го украсява... прави опаковката да изглежда красива, за да си помисли човек, че грехът е нещо добро. Така хората тичат към този грях. Тичат към киното, към безполезни неща. И сега собствениците на кина също много се оплакват от положението си. Защо? Защото беше измислен по-голям Шейтан от киното. Хората в киноиндустрията се оплакват: "Никой вече не идва на кино." Точно както казваха, че никой не идва в джамията, сега казват, че вече няма интерес към киното. Защо? Защото вкъщи и в ръцете си имат още по-голям Шейтан. Те са винаги, всяка минута пред този екран. Затова изоставиха киното. Какво да правим? Не се тревожете, Шейтанът е доволен от ситуацията... може би собствениците на кина не са щастливи, но Шейтанът е доволен, защото е намерил нещо по-лошо от киното. Нека Аллах ни пази. Тук също предупреждаваме: Бъдете внимателни... Виждам, че вече дават тези телефони дори на бебета. После се оплакват: "Детето не говори, не ходи, не се развива." Защото в това има... сигурен съм, че в това се крие зло, което вреди на хората. И това се прави преднамерено... съзнателно... не само заради светлината на екрана или други причини. Има нещо, което са сложили там, за да навредят на човешката природа. Затова бъдете бдителни, особено що се отнася до децата. Не им позволявайте да си играят твърде много с това. Може би, ако го искат много... добре, давайте им го за половин час на ден или за кратко през седмицата. Не от ранна сутрин до късно през нощта. Някои не знаят какво е сън. Когато не спят, хората на Шейтана проникват чрез това... те разрушават духа им, съсипват ги, карат разума им да закърнее. Затова бъдете внимателни. Отворете си очите. Живеем във време на истинска Фитна (изкушение/смут), в Последните времена. Както е казал нашият Пророк (с.а.с.): "Фитни като тъмни нощи." Фитната е обградила всяко място. Накъдето и да погледнеш... погледни надясно – Фитна, наляво – Фитна, горе – Фитна, долу – Фитна, пред теб и зад теб винаги е Фитна. Навсякъде. Затова трябва да бъдете внимателни в това отношение, Иншаллах. Защото те са най-скъпоценните бижута за нас... тези наши малки деца, бебетата, младежите. Нека Аллах ги пази. Ние сме тук и заради младежта. Трябва да... не гледайте прекалено много в телефона. Добре, то ви привлича, но трябва да укротите егото си, трябва да се владеете. Може би един час, половин час, десет минути на ден стигат. Нека Аллах ни избави и ни предпази от злото на нашето его, от Фитната и от Шейтана. Нека Всемогъщият Аллах ни пази и съхрани всички нас заради тази благословена нощ. Нощта Мирадж, в която молитвите се приемат. Нека Аллах запази нас в добро състояние, в здраве и благополучие, със знание и праведни хора, вас, вашите семейства и вашите деца. Нека Аллах изпрати Сайдийна Мехди (а.с.), за да ни спаси от тази тъмнина. За да превърне тази тъмнина в светлина, Иншаллах. Амин. Нека Аллах дари всекиго с добрите желания, които носи в сърцето си, Иншаллах. Хубави мисли... за да се отворят благословени врати, Иншаллах. Нека Аллах приеме молитвите ни заради честта на тази благословена нощ.

ИншаАллах, утре ще отбележим благословената нощ Мирадж на нашия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Тези дни са специални; това е един от ценните дни, които нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е подарил на своята общност. Това е събитие, чрез което Аллах показа превъзходството на нашия Пророк над всички светове, слава на Аллах. На място, ранг и положение, които никое друго творение не можа да достигне; там Аллах отведе нашия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и го прие в Своето присъствие. Същността на това състояние е известна само на Аллах и на никой друг. Това, което знаем – слава на Аллах – е, че това са велики чудеса; това са дарове на милост за нашия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Нека Аллах ни дари възможността винаги да бъдем част от тези благодати. Това се дава на онези, които вярват в Него и Му се уповават; благословията на нашия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) достига до тях. Който не вярва, така или иначе се е превърнал в играчка на дявола; те постоянно говорят: „Не, беше така, не, беше иначе.“ Добре, неверникът може да казва това, но ти не бива да приличаш на неверника. Тогава неверниците казаха: „Това е невъзможно“; но днешните вярващи казват благодарение на вярата си: „Възможно е.“ Но тези, които казват „Аз съм мюсюлманин“ и твърдят „Не, това беше само сън или онова“ – това са хората, чиято вяра е слаба. Вярващият човек осъзнава с абсолютна сигурност (Хакк-ул Якин) ранга на нашия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари), вярва в него и следва пътя му. Нека Аллах не ни отклонява от този път и ни дари с непоколебимост, ИншаАллах. Днес, ИншаАллах, ни предстои пътуване. Ще посетим местата, основани от нашия Мавляна Шейх Назим, където се намират нашите братя по вяра и които служат на целия свят. Там са нашите братя; братята от онова време, новите и починалите... Човек трябва винаги да е свързан с тях. С намерението да бъдем вечно заедно както в земния живот, така и в отвъдния, ние тръгваме на това пътуване, ИншаАллах. Нека това пътуване, ИншаАллах, доведе до добро; нека отидем с добро и се върнем с добро. Нека то бъде благословено за всички нас, ИншаАллах.

Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: „В Сетните времена фитната ще бъде като непрогледно тъмни нощи.“ Това означава: Дори посред бял ден цари тъмнина като през нощта. Така го описва нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари). „Какво ще правите в това време?“, пита той. В онова време човек трябва да си стои вкъщи и да не излиза без нужда. Трябва да извършва богослуженията си у дома, да бъде със семейството си и да се грижи за него. Днес хората гледат само себе си, почти никой не мисли за другия. Те казват: „Първо аз, после другите, и чак тогава семейството.“ Затова не искат да поемат отговорност за семейството; всеки иска просто да бъде свободен. Но свободата не работи така; всичко си има ред и благоприличие. Светът привлича хората, дърпа ги към гибел и ги отдалечава от Аллах, Всемогъщия и Великия. Затова хората питат: „Каква е нашата задача? Какво ни съветваш?“ Пазете семейството си. В това време това е много важно; решаващо е да се опази семейството. Защото – нека Аллах ни пази – мнозина идват при нас; децата са станали зависими, искат да се отърват, но не успяват. И затова те молят за дуа. Затова човек трябва да бъде изключително внимателен във всяко отношение. Чрез устройствата в ръцете им, през телефона и други неща, те им вливат отрова. Това означава, че сатаната и неговите войници залагат капани и използват отрови, които човек едва може да си представи; те нападат от всички страни. Хазартът е друга напаст. От няколко дни виждам, че такива съобщения достигат дори до нас. Нека Аллах ни пази! Затова предупреждаваме за това; трябва много да се внимава с това. Те казват: „Заредихме ти 5000 лири, започни да играеш с тях.“ О, Аллах, откъде идва това? Кой подарява просто така 5000 лири? Войниците на сатаната те примамват с 5000 лири, после те вкарват в дългове за 500 милиона и ти вземат всичко, което притежаваш. Как работят тези неща? Именно това са многото видове фитна на Сетните времена, отровите на Сетните времена. Човек трябва да пази себе си, децата си и семейството си. Трябва да бъдем бдителни, за да ни пази Аллах, за да ни помогне Аллах. Нашето време е Сетното време. Никога преди по света не се е виждало толкова много зло, както в това време. Най-лошото от всички времена е нашето време, Сетното време. Но в замяна на това в това време има и най-големия берекет, най-голямата награда и даровете на Аллах. Който се пази и остане на правия път, който помага на себе си, на семейството си, на роднините си и на обществото си, за него има огромна награда. Като компенсация за тези трудности и това зло, Аллах е обещал големи награди. Именно това се нарича джихад; това е истинският джихад. Да пазиш себе си от собственото си его и от злото, а също и да пазиш другите. Нека Аллах помогне на всички ни. Нека Аллах ни пази от това положение и от злото. Нека Аллах ни пази от злото на сатаната и неговите последователи.

قَالَ رَسُولُ اللهِ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: بُنِيَ الْإِسْلَامُ عَلَى خَمْسٍ: شَهَادَةِ أَنْ لَا إِلَهَ إِلَّا اللهُ وَأَنَّ مُحَمَّدًا رَسُولُ اللهِ، وَإِقَامِ الصَّلَاةِ، وَإِيتَاءِ الزَّكَاةِ، وَحَجِّ الْبَيْتِ، وَصَوْمِ رَمَضَانَ. Нашият Пророк – Аллах да го благослови и с мир да го дари – каза: Ислямът е изграден върху пет стълба. Това означава, че това са основните условия на исляма. Те са: Свидетелстването, че няма друг бог освен Аллах и че Мухаммед е Пратеникът на Аллах – тоест произнасянето на свидетелството за вяра (Келиме-и Шехадет). Второ: извършването на намаза (молитвата). Трето: даването на закат. Четвърто: извършването на хадж (поклонение). И говеенето през Рамазан. Това са основите на исляма; нито една от тях не бива да се пропуска. Въпреки че закатът и хаджът са предназначени за онези, които са финансово способни, те също са задължителни действия и принадлежат към основите на исляма. قَالَ رَسُولُ اللهِ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: إِنَّ لِلْإِسْلَامِ صُوًى وَمَنَارًا كَمَنَارِ الطَّرِيقِ، رَأْسُهُ وَجِمَاعُهُ شَهَادَةُ أَنْ لَا إِلَهَ إِلَّا اللهُ وَأَنَّ مُحَمَّدًا عَبْدُهُ وَرَسُولُهُ، وَإِقَامُ الصَّلَاةِ، وَإِيتَاءُ الزَّكَاةِ، وَتَمَامُ الْوُضُوءِ. Нашият Пророк – Аллах да го благослови и с мир да го дари – каза: Ислямът има пътни знаци и фарове, подобни на маркировката по пътя. Така както фарът показва пътя на човека в морето или на сушата, така и ислямът има знаци, които го правят разпознаваем. Главата и същността на това е: Свидетелството, че няма друг бог освен Аллах и че Мухаммед е Негов раб и Пратеник. Това е влизането в исляма. След това правилното извършване на намаза, даването на закат, и пълното извършване на абдест (ритуално измиване). قَالَ رَسُولُ اللهِ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: أَيُّمَا مَالٍ أَدَّيْتَ زَكَاتَهُ فَلَيْسَ بِكَنْزٍ. Нашият Пророк – Аллах да го благослови и с мир да го дари – каза: Имущество, за което е даден закат, не е "Кенз", тоест не е просто натрупано съкровище. Това имущество е халал и чисто. Като "Кенз" се обозначава имущество, в което се е смесило (чуждо) право; щом закатът бъде платен, то става чисто и халал. قَالَ رَسُولُ اللهِ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: بَرِئَ مِنَ الشُّحِّ مَنْ أَدَّى الزَّكَاةَ، وَقَرَى الضَّيْفَ، وَأَعْطَى فِي النَّائِبَةِ. Нашият Пророк – Аллах да го благослови и с мир да го дари – каза: Който даде заката от имота си, нагости госта и помогне на онзи, който е в беда, се е освободил от скъперничеството. Това означава, че такъв човек не е скъперник, защото е дал своя закат, нагостил е госта и е помогнал на нуждаещия се. Който пропусне това, е скъперник; който го направи, не се счита за скъперник. قَالَ رَسُولُ اللهِ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: ثَلَاثٌ مَنْ كُنَّ فِيهِ وُقِيَ شُحَّ نَفْسِهِ: مَنْ أَدَّى الزَّكَاةَ، وَقَرَى الضَّيْفَ، وَأَعْطَى فِي النَّائِبَةِ. Нашият Пророк – Аллах да го благослови и с мир да го дари – каза: Който обединява в себе си три качества, е предпазил душата си от скъперничество. Скъперничеството е отвратително качество; Аллах – Всемогъщият и Великият – не го харесва, а и Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) не го харесва. Също така и хората не харесват скъперника. Който изпълни тези условия, е защитен от скъперничество. Те са: Първо, даването на закат. Има много богати хора, които поради скъперничеството си не плащат закат; за това има безброй примери. Мнозинството се намира в това състояние: Богатите притежават пари, но не им дава сърце да ги дадат – точно това е скъперничество. Второ: гощаването на госта. Трябва да предложиш на госта каквото можеш. Но човек не трябва да се насилва. Предложи това, което има в къщата. Не се натоварвай излишно; ненужно е да вземаш пари назаем оттук-оттам и да си създаваш проблеми, само за да не кажат хората: "Той е скъперник". Гостът яде това, което завари. Това също е гощаване. И трето: помагането на онзи, който е изпаднал в беда. Човек помага на нуждаещия се според възможностите си. Аллах – Всемогъщият и Великият – не възлага на Своя раб товар, който той не може да носи, и не го вкарва в затруднения. Един от сподвижниците (сахабе) донесе на Пророка – Аллах да го благослови и с мир да го дари – парче злато. Нашият Пророк извърна лицето си. Човекът дойде от другата страна и каза: "Намерих това злато. Това е цялото ми имущество, давам ти го." Накрая Пророкът – Аллах да го благослови и с мир да го дари – взе златото и го хвърли по посока на човека. То не го улучи. Тогава Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) каза: "Даваш ми цялото си имущество, а после отиваш да просиш ли? Така не става." "Дай толкова, колкото силите ти позволяват." "Останалото похарчи за себе си и се погрижи за собственото си благополучие." И така, всичко си има своя ред и начин. Без да поставяш себе си в беда, помагаш колкото можеш. В хадиса се казва: "Помогни на изпадналия в беда", но не бива да продаваш къщата и имота си, за да платиш нечии дългове, а после самият ти да останеш бездомник. Всичко си има ред. Помогни на нуждаещия се според възможностите си, тогава няма да се считаш за скъперник. Така че не се страхувай, че ще бъдеш сметнат за скъперник. قَالَ رَسُولُ اللهِ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: أَخْلِصُوا عِبَادَةَ اللهِ تَعَالَى، وَأَقِيمُوا خَمْسَكُمْ، وَأَدُّوا زَكَاةَ أَمْوَالِكُمْ طَيِّبَةً بِهَا أَنْفُسُكُمْ، وَصُومُوا شَهْرَكُمْ، وَحُجُّوا بَيْتَ رَبِّكُمْ، تَدْخُلُوا جَنَّةَ رَبِّكُمْ. Нашият Пророк – Аллах да го благослови и с мир да го дари – каза... Тук Пророкът изразява всичко по най-красивия начин. Арабският текст на хадиса е в римуван и поетичен стил. Дори в превода да не е толкова римувано, значението е следното: Бъдете искрени в богослужението си към Аллах и извършвайте петте си молитви. Първо Ихляс (Искреност): Служете на Аллах с искреност и кланяйте петте си намаза. Говейте през вашия месец Рамазан. След това дайте заката от имота си с радостно сърце. Тоест, не се ядосвайте, че парите си отиват. Ако даваш много, това означава, че Аллах ти е дал много. Ако дадеш сто жълтици закат, значи Аллах ти е дал пет хиляди, за да можеш да дадеш тези сто. Трябва да се радваш и да казваш: "Аз давам толкова много, това значи, че Аллах ме е дарил с много." Така че дай своя закат с чиста съвест. И направете поклонение пред Дома на вашия Господ (Бейтуллах), за да влезете в Дженнета (Рая) на вашия Господ. قَالَ رَسُولُ اللهِ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: حَصِّنُوا أَمْوَالَكُمْ بِالزَّكَاةِ، وَدَاوُوا مَرْضَاكُمْ بِالصَّدَقَةِ، وَأَعِدُّوا لِلْبَلَاءِ الدُّعَاءَ. Нашият Пророк – Аллах да го благослови и с мир да го дари – каза: Пазете имота си чрез закат. Ако за имуществото не се даде закат, по-късно – Аллах да ни пази – цялото имущество се губи. Непременно давайте закат, за да подсигурите имота си. Лекувайте болните си със Садака (милостиня). Лечението на болестта е милостинята. Тя е по-силно лекарство от лекаря или медицината. И се подгответе за изпитанията с дуа (молитви). Молете се, за да стои бедата далеч от вас. قَالَ رَسُولُ اللهِ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: حَصِّنُوا أَمْوَالَكُمْ بِالزَّكَاةِ، وَدَاوُوا مَرْضَاكُمْ بِالصَّدَقَةِ، وَاسْتَعِينُوا عَلَى حَمْلِ الْبَلَاءِ بِالدُّعَاءِ وَالتَّضَرُّعِ. Нашият Пророк – Аллах да го благослови и с мир да го дари – каза: Пазете имота си със закат. За опазването на имуществото закатът е условие. С това изпълняваш религиозния дълг (Фарз), пазиш имота си и печелиш награда (севаб). Освен това получаваш благословии. Лекувайте болните си с милостиня; човек трябва непременно да дава милостиня всеки ден, за да бъде защитен от злополуки и беди и да намери изцеление. За да отблъснете бедата, търсете помощ чрез дуа и смирено молене. Тоест, молете Аллах и правете дуа бедата да не ви застигне. قَالَ رَسُولُ اللهِ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: الدِّينَارُ كَنْزٌ، وَالدِّرْهَمُ كَنْزٌ، وَالْقِيرَاطُ كَنْزٌ. Нашият Пророк – Аллах да го благослови и с мир да го дари – каза: Докато не бъде даден закат за него, динарът (златото) е "Кенз", тоест натрупано съкровище. Също и дирхамът (среброто), и каратът са "Кенз". Това означава, че са блага, за които не е платен закат. قَالَ رَسُولُ اللهِ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: الزَّكَاةُ قَنْطَرَةُ الْإِسْلَامِ. Нашият Пророк – Аллах да го благослови и с мир да го дари – каза: Закатът е мостът на исляма. След смъртта на нашия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) повечето от онези араби бяха мюсюлмани, но станаха вероотстъпници (Мюртед). Защо? За да не плащат закат. Това означава, че закатът наистина е мостът на исляма; който не го дава, се счита, че не е влязъл напълно в исляма. قَالَ رَسُولُ اللهِ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: كُلُّ مَالٍ أُدِّيَتْ زَكَاتُهُ فَلَيْسَ بِكَنْزٍ وَإِنْ كَانَ مَدْفُونًا تَحْتَ الْأَرْضِ، وَكُلُّ مَالٍ لَا تُؤَدَّى زَكَاتُهُ فَهُوَ كَنْزٌ وَإِنْ كَانَ ظَاهِرًا. Нашият Пророк – Аллах да го благослови и с мир да го дари – каза: Имущество, чийто закат е платен, не е Кенз (натрупано богатство), дори и да е заровено седем ката под земята. Имущество обаче, чийто закат не е платен, се счита за Кенз, дори и да е на открито; тоест счита се за имущество, за което задължението е отказано. قَالَ رَسُولُ اللهِ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: لَمْ يَمْنَعْ قَوْمٌ زَكَاةَ أَمْوَالِهِمْ إِلَّا مُنِعُوا الْقَطْرَ مِنَ السَّمَاءِ، وَلَوْلَا الْبَهَائِمُ لَمْ يُمْطَرُوا. Нашият Пророк – Аллах да го благослови и с мир да го дари – каза: Когато един народ откаже заката на имуществото си, със сигурност му бива отказан дъждът от небето. Днес навсякъде по света цари недостиг на вода. Оплакваме се, че не вали, че липсва вода... Ако ги нямаше животните, нито една капка дъжд не би паднала. Това означава, че Аллах се смилява над животните и насекомите и дарява този дъжд; иначе наистина не би ни била дарена и капка. قَالَ رَسُولُ اللهِ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: عُرِضَ عَلَيَّ أَوَّلُ ثَلَاثَةٍ يَدْخُلُونَ الْجَنَّةَ، وَأَوَّلُ ثَلَاثَةٍ يَدْخُلُونَ النَّارَ. فَأَمَّا أَوَّلُ ثَلَاثَةٍ يَدْخُلُونَ الْجَنَّةَ: فَشَهِيدٌ، وَمَمْلُوكٌ أَحْسَنَ عِبَادَةَ رَبِّهِ وَنَصَحَ لِسَيِّدِهِ، وَعَفِيفٌ مُتَعَفِّفٌ. وَأَمَّا أَوَّلُ ثَلَاثَةٍ يَدْخُلُونَ النَّارَ: فَأَمِيرٌ مُسَلَّطٌ، وَذُو ثَرْوَةٍ مِنْ مَالٍ لَا يُؤَدِّي حَقَّ اللهِ فِي مَالِهِ، وَفَقِيرٌ فَخُورٌ. Нашият Пророк – Аллах да го благослови и с мир да го дари – каза: Показани ми бяха първите трима души, които ще влязат в Рая, и първите трима, които ще влязат в Ада. Това означава, че това е било разкрито на нашия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Тримата души, които първи ще влязат в Рая, са: Първият е мъченикът (шехид). Вторият е робът (слугата), който е изпълнявал добре както богослужението си към Аллах, така и службата си към своя господар. Като награда за трудностите, които е изтърпял в земния живот, той принадлежи към втората група, влизаща в Рая. Третият е целомъдреният и почтен човек със семейство, който се срамува да проси. Този човек, който не проси от никого и проявява търпение за препитанието на семейството си, принадлежи към третата група в Рая. Първите трима души, които ще отидат в Ада, са: Първият е владетелят тиранин. Вторият е заможният, който не дава закат и по този начин отказва правото на Аллах върху своето имущество. Той притежава имущество, но не дава закат; тъй като в това имущество се съдържа правото на Аллах, този човек принадлежи към втората група обитатели на Ада. А третият е високомерният бедняк. Който е беден и въпреки това арогантен, принадлежи към третата група.

قُلِ ٱللَّهُمَّ مَٰلِكَ ٱلۡمُلۡكِ تُؤۡتِي ٱلۡمُلۡكَ مَن تَشَآءُ وَتَنزِعُ ٱلۡمُلۡكَ مِمَّن تَشَآءُ وَتُعِزُّ مَن تَشَآءُ وَتُذِلُّ مَن تَشَآءُۖ بِيَدِكَ ٱلۡخَيۡرُۖ إِنَّكَ عَلَىٰ كُلِّ شَيۡءٖ قَدِيرٞ (3:26) Аллах, Всемогъщият и Вьзвишеният, казва: Властта принадлежи на Него. Всичко Му принадлежи. Аллах, Могъщият и Вьзвишеният, казва: „Той възвисява когото пожелае и унизява когото пожелае.“ Защо споменаваме това? Алхамдулиллях, вчера... Преди години, както Шейх Баба посъветва, бяхме възнамерили да станем съседи на Еюп Султан. Имаше намерение да бъдем съседи там и да служим там. Имаше няколко смени на местоположението. Преди десет години имаше едни хора, които искаха да извършат сделка. В замяна на тази сделка ние трябваше да получим готова сграда; поне това беше тяхното предложение. Те получиха договора, без да се налага да инвестират собствени пари; такава беше уговорката. Ние трябваше да се нанесем в готова сграда. Но с отлагания за „днес“ и „утре“, в крайна сметка това така и не се случи. Тъй като не спазиха думата си, ние се огледахме за други места. В крайна сметка, Алхамдулиллях, въпросът със сградата и парцела беше решен вчера. Напредва стъпка по стъпка, слава на Аллах. Защо казвам това? Ако тази собственост принадлежеше на онези хора... Е, Аллах явно не им я е отредил. В началото бяхме ядосани и разстроени от това. Те не си спазиха думата. Те ни бавеха. Ту тръгваше, ту спираше, и така минаха годините. Вчера обаче видяхме, Алхамдулиллях, че по-голямата част от сградата е почти завършена, МашаАллах. Тогава ни стана ясно: Аллах, Вьзвишеният, явно не е искал това добро да се случи чрез тях. Той не го е искал; на тях не им е бил отреден дял в тази собственост. Собствеността принадлежи на Аллах. На тях не им беше писано. Но чрез малките приноси на братята, учениците и обичащите, тази служба ще бъде завършена, без да сме зависими от онези, ако Аллах е рекъл. Ще остане до Съдния ден, с позволението на Аллах. Това е вакъф (фондация). Това е вакъф за задоволството на Аллах, до Съдния ден. Това е дело на вакъф; който участва в него, печели. Този човек придобива чест (става „Азиз“). Който обаче не го направи – тоест, който обещае нещо и не го изпълни – той унизява сам себе си (става „Залил“). Каквото и да прави, дори целият свят да му принадлежи: той си остава унизен. „Залил“ означава да си безполезен, да нямаш значение. Затова не бива да се гневим. Такава е волята на Аллах. Когото Той поиска, него почита и го приближава до Себе Си. При Аллах, Вьзвишеният, той има висок ранг. „Азиз“ означава: някой с висок ранг, достоен, почтен и възвишен. „Залил“, от друга страна, означава низост, унижение и безполезно състояние. Така че няма причина за гняв или тъга. Аллах така е пожелал. Аллах така е отредил; едните е почел (Азиз), другите е унизил (Залил). Затова не е нужно нито да се ядосваме, нито да скърбим. Трябва да оставим всичко на промисъла на Аллах. Нека Аллах ни направи от почетените, от онези, които държат на думата си. Нека Той ни направи истински притежатели. Защото това е притежанието за Отвъдното. Това не е светско притежание; то принадлежи на Аллах и е дарено за Неговото задоволство. На кого Той отреди това притежание, това е решаващото. Нека Той ни даде дял от притежанието, което ни носи чест, иншаАллах. Нека Аллах бъде доволен. Нека Аллах даде възможност на всички вас да извършите много такива вакъфи и добрини, иншаАллах. Нека Аллах бъде доволен. Нека Аллах ни направи всички приети раби. Нека Той ни направи от онези, които даряват, без да се страхуват от бедност, иншаАллах.

لَّقَدۡ كَانَ لَكُمۡ فِي رَسُولِ ٱللَّهِ أُسۡوَةٌ حَسَنَةٞ (33:21) Така казва Аллах, Могъщият и Великият. Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е вашият пътеводител. Следвайте го, подражавайте на делата му и се ръководете от това, което той е показал в живота си. Подчинявайте му се и полагайте всички усилия да живеете според неговия Суннет. Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е полезен и е пример не само за мюсюлманите, а за цялото човечество. Дори и онези, които следват пътя му, да не са мюсюлмани, неговите дела са за благото на човечеството. Всяко негово действие, всичко, което е правил, служи за полза на хората. Понякога се разказва, че сред немюсюлманите има места, където хората вършат всичко в името на честността и искреността. Единственото, което им липсва, е свидетелството за вяра. Някои мюсюлмани обаче са точно обратното; вършат всякакви глупости и после казват: „Ние сме мюсюлмани.“ Това не е правилно. Затова е от решаващо значение как е живял нашият Пророк. Важно е как се е хранил и как е пил. Какво е правил, как е разпределял деня си... Всичко това са неща, от които хората трябва да вземат пример. Веднъж владетелят на Египет изпратил подаръци на нашия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Заедно с подаръците той изпратил и лекар, за да преглежда и лекува мюсюлманите. Лекарят установил, че никой не идва при него; нямало болни. Той попитал: „Как постигате това?“ Те отговорили: „Ние живеем според Суннета на нашия Пророк; храненето, пиенето и делата ни се ръководят от него.“ Затова и никой не се разболява. Днес обаче светът се е обърнал напълно наопаки. Хората ядат и пият всякакви възможни ненужни неща. Наред с това приемат и най-различни лекарства и хранителни добавки. Ту искат да отслабнат, ту да напълнеят, ту да станат по-силни... Мускулите трябва да изпъкнат, тук да порасне нещо, там да порасне нещо... Те се съсипват сами. Държат се така, сякаш сме създадени само за да храним това тяло. А всъщност тялото ти е, за да служи на Аллах. И за това си има мярка. При храненето трябва да се придържаш към това, което е повелил нашият Пророк. Човек не бива да препълва стомаха си. При яденето и пиенето всичко трябва да е с мярка, за да се чувстваш добре. За да можеш да извършваш и богослуженията си. Светът не е само мисъл за тялото; дай на тялото това, което му се полага. Аллах е създал всичко съвършено. Не си мисли: „Трябва сам да направя още повече, за да стана някой специален.“ Вземи например слона, най-голямото животно; по телосложение няма почти нищо по-голямо, но каква полза ти е да станеш като слон? Така че няма никаква полза да си като слон. Аллах е създал животните по един начин, а хората – по друг. Затова трябва да се следва Суннета на нашия Пророк. За да бъдеш истински човек и да намериш покой, трябва да правиш това, което е правил той. Тогава ще намериш спокойствие в земния живот, както и в отвъдния. Иначе постоянно ще ти втълпяват: „Вземи това, то е добро; яж онова, то помага.“ Свикнали са хората да ядат прави, като животните. Наричат го „фаст фууд“, тези закуски на крак... Храненето прав е порицавано, мекрух. Същото важи и за пиенето прав. Някои мюсюлмани, които се мислят за много умни, казват: „Виж, лекарят доказа, че храненето и пиенето на крак е вредно.“ Човече, нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) отдавна е казал това, но ти не го слушаш. Преди 1400-1500 години нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е живял по този начин и го е изрекъл. Но едва сега, когато някой лекар или който и да е го потвърди, ти вярваш и казваш: „Това е вярно.“ Нима не вярваш на нашия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари), а на лекаря? Разбира се, трябва да се вярва на всичко, което е казал нашият Пророк. Ако не вярваш напълно, търсиш доказателства и доводи от други, за да можеш да кажеш: „Това е истина.“ А би трябвало да вярваш на нашия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) без колебание. Добре е да се върши всичко, което той е казал; разбира се, доколкото можете. Нека Аллах прости на всички ни нещата, които не успяваме да изпълним. Нека Аллах ни дари с осъзнатост. Нека Аллах ни дари с благодатен живот. Човек трябва да се грижи и за семейството си и да учи децата по същия начин. Как да се хранят, как да се държат, как да постъпват... Тогава ще израснат добри деца и ще се създадат благодатни поколения, иншаАллах. Нека Аллах бъде доволен.

وَفَوۡقَ كُلِّ ذِي عِلۡمٍ عَلِيمٞ (12:76) Над всеки знаещ стои някой, който знае още повече. И разбира се, над всички тях стои Аллах, Всемогъщият и Великият. Знанието на Аллах, Всевишния, е безкрайно. Днес човекът твърди: „Постигнахме нещо.“ Те си въобразяват, че притежават най-голямото знание на това време – дори на цялата история. Но това е заблуда. Знанието е безгранично. Знанието, което са придобили, не е дори точица. В сравнение със знанието на Аллах, то е нищо. Дали ще е изкуствен интелект или каквото и да е друго... Те дори дадоха интелект на машините. Хората се изумяват от това и казват: „Как е възможно? Колко великолепно!“ А всъщност е незначително. Пред знанието на Аллах, Всемогъщия и Великият, то е по-малко от прашинка. Дори да беше прашинка, пак щеше да е много. Но измерено спрямо знанието на Аллах, всичко, което те създават, не е дори точица. Величието на Аллах не познава граници. Хората вярват, че са постигнали нещо велико с земните си изобретения. Смятат го за важно. Но в действителност то няма никаква стойност. Така или иначе не може да се прави сравнение с Аллах. Не е възможно да се каже: „Аллах е толкова по-велик, а ние сме толкова по-малки.“ Такова сравнение не съществува. Защото Неговото съществуване е единственото истинско съществуване. Нашето съществуване е равно на нула; то всъщност изобщо не е налице. Единственият, Който истински съществува, е Аллах, Всемогъщият и Великият. Човек трябва да се преклони пред Неговото величие и мощ. Човек трябва смирено да се подчини. Казва се „Аслим таслям“: „Покори се, за да се спасиш.“ В противен случай е безсмислено човек високомерно да се хвали: „Аз съм велик учен, имам познания, ние сме толкова напреднали.“ Всичко това е от полза само ако човек се отдаде на знанието, мощта и величието на Аллах. Иначе всичко това не струва нищо. Човек не бива да се оставя да бъде заслепен от тези светски науки. Истинското знание означава да опознаеш Аллах. Ако не Го познаваш, всички останали неща са безсмислени. Който с последния си дъх спечели милостта на Аллах, той е победил. Но тези, така наречени свръхинтелигентни, тези учени... Накрая често не им остава нито разум, нито нещо друго; нека Аллах ни пази. Каква полза им донесе този интелект? Никаква. Това, което наистина носи полза, е подчинението пред величието на Аллах и влизането в Исляма, иншаАллах. Нека Аллах дари хората с тази красота, иншаАллах.

وَلَقَدۡ أَضَلَّ مِنكُمۡ جِبِلّٗا كَثِيرً (36:62) В този айет Аллах ни съобщава, че Сатаната е повел хората по грешен път. „Даляля“ означава заблуда и лоши дела. Сатаната заповядва злото и показва пътя към него. С хитрости и всякакви игри той мами хората и ги отклонява от правия път. А те смятат пътя, по който са поели, за правилния. Те дори принуждават и другите да правят същото като тях. Въпреки че действията им са лоши, те ги смятат за нещо добро. Каква е причината за това? Това е заблудата на Сатаната и неговата измама към човека. Той ги отклонява от пътя, докато те вярват, че вършат нещо значимо. При това онези, които вървят по този път, ги очаква лош край: лош живот, лоша смърт и лош отвъден свят. Разбира се, тази заблуда – далялет – има и различни степени. Някои са напълно заблудени; те са кяфири (неверници). Като кяфир се определя онзи, който не вярва в Аллах и не Го признава. Или онези извън „хората на Писанието“, които се кланят на идоли или други същества; те също се числят към неверниците. След това сред „хората на Писанието“ има такива, които не следват пътя на истинските пророци. Сатаната е измамил и тях, като им внушава: „Вие сте на правия път“, и ги подтиква към всякакви деяния. А после има и такива, които макар да са мюсюлмани и да не са напуснали религията, сеят фитна, раздор, сред мюсюлманите. Това са хора, които убиват, избиват или измъчват мюсюлмани. Тези хора също твърдят: „Ние сме мюсюлмани“, но нанасят вреда на мюсюлманите. Те също се намират в заблуда. Тях също ги очаква наказание в отвъдното. Всички техни дела са съхранени и записани при Аллах. Нищо не остава скрито; в отвъдния свят и те ще трябва да плащат за своите дела. Аллах е дал на хората разум и разсъдък, за да не се поддават на Сатаната. Ако се оставите да бъдете излъгани, със сигурност ще получите наказанието си. Пътят е ясен; пътят на Аллах е очевиден. Има два пътя: Пътят на Сатаната или пътят на Аллах. Хората трябва да изберат пътя на Аллах, защото Той им е дал разум. Някои мюсюлмани, които се намират в тази заблуда, дори тълкуват погрешно понятието „разум“. Каква е основата на вярата? Те казват: „Коранът и разумът.“ Коранът е верен; но това, което тук означава „разум“, са критериите, които нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е показал и разяснил. Само Коранът не е достатъчен... Коранът е налице, но истинският разум е Сунната, разумът на нашия Пророк. Това не е нашият собствен разум. Нашият разум не е достатъчен за това. Ако всеки действа само според собствената си глава, настава пълен хаос. Споменатата в айета дума „Адалла“ идва от даляля; това означава, че Сатаната ги е въвел в заблуждение. И въпреки че са били измамени, те се представят за учени. Сатаната си играе с тях като с играчка. Нека Аллах ни опази от злото на Сатаната и от това да поемем по този погрешен път. Нека Той не ни позволява да се отклоним от правия път, иншааллах.