Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

Алхамдулиллях, слава на Аллах, това наше пътуване премина наистина много хубаво и добре. Посетихме наистина благословени личности там. Посетихме десет почитаеми личности от кръга на нашите шейхове. Освен тях там има още многобройни ислямски учени и още много други благословени личности. Мъдрост на Аллах е, че от този регион са произлезли хора, които са били от огромна полза за целия свят. Те учиха хората по най-добрия начин както на светски, така и на духовни науки, а също и на религията, шериата и тариката. Известно време тази страна преживяваше мрачния период на комунизма. Тогава те погрешно вярваха, че са унищожили и заличили всичко това напълно. Машаллах, точно както окосената трева от сухата земя отново пониква зелена, слава на Аллах, отново израстват учени и хафъзи, и цялото знание се преподава както преди. Точно в това се проявява една от великите мъдрости на Аллах. Самият Аллах Всевишният възвестява, че Неговата божествена светлина никога няма да угасне, а ще пребъде. Никой на този свят не е в състояние да угаси светлината на Аллах или да спре нейното пребъдване. По тази причина нашето посещение там, машаллах, премина толкова изключително хубаво. Душевното състояние и нравът на нашите благословени братя по вяра и на местното население са просто прекрасни. Дори и да не извършват много дела на богослужение и да са съвсем обикновени хора, те хранят най-дълбоко уважение към религията, богобоязливите и последователите на тариката. Разбира се, дяволът никога не остава бездеен и винаги иска да сее смут, но ако е рекъл Аллах, неговото влияние занапред няма да има никаква сила. Иншаллах, оттук нататък божествената истина ще пребъдва трайно, защото всяка благодат, всяко добро и всяка полза се крият единствено в истината. Да поемеш по пътя на Аллах означава да вървиш по най-прекрасния от всички пътища. Този път е прекрасен както в целия си ход, така и в своя благословен край. Слава на Аллах, при всяко посещение виждаме как служенията нарастват и хората се обръщат към религията и спазват повелите на Аллах все по-предано. Машаллах, джамиите са пълни до краен предел и буквално преливат от вярващи. Навсякъде се строят много нови джамии. Слава на Аллах, всички тези неща, които виждаме със собствените си очи, наистина радват сърцето. Единственото, което в същността си истински радва сърцето на човека, е пътят на Аллах. Това, което в истински смисъл прави човека щастлив, е безценният дар на вярата и исляма, дарен от Аллах. Който изостави отвъдния живот, гони само земния свят и придава значение единствено на него, не изпитва нито радост, нито душевен покой и живее в постоянна тревога и терзание. А всъщност Аллах, Азза уа Джалла, вече ти е дарил най-великата благодат: Той ти даде вярата и ти показа правия път. Върви неотклонно напред по този път, за да постигнеш вечното блаженство. Нека Аллах, ако е рекъл Аллах, никога не отклонява нито един от нас от този прекрасен път. Пътят на онези благословени личности... Дори ако погледнато отстрани там се виждат само гробовете на около 300 до 500 благословени личности, от тази напоена с история земя в действителност са произлезли стотици хиляди, дори милиони благословени хора. Тъй като, естествено, те правеха всичко единствено и само за доволството на Аллах, не търсеха нито светска слава, нито каквото и да било друго притежание. Точно по тази причина цялото им дело и краят на живота им бяха изпълнени с добрина и благодат. Днес божествената благодат буквално блика от тази земя и се разпростира навред във всички посоки. Нека Аллах направи така, че тази прекрасна благодат да пребъдва завинаги. Нека всички наши посещения и молитви бъдат приети от Аллах, иншаллах.

Днес потегляме, иншаллах, на пътешествие към Централна Азия – в района на Туркестан и Туркменистан. От тази земя са произлезли хора, които са показали на творенията на Аллах пътя към вярата. Защото следваха пътя на нашия Пророк (мир и благословение върху него), те имаха честта да донесат на света знание, мъдрост, красота, милосърдие и всяко добро. Както във външните, така и във вътрешните науки, и в духовното отношение те са постигнали велики неща за исляма и за човечеството. Било то в хадисознанието или в знанието за Корана... На първо място, разбира се, стои духовният път, тарикатът – без него изобщо нямаше да има толкова големи заслуги. Защото тарикатът не е нищо друго освен живият път на нашия Пророк (мир и благословение върху него). Оттам те разнесоха своята светлина по целия свят. Дълго преди меча те изпращаха напред одухотворени хора, които да показват пътя на човечеството и да го насочват към доброто. В това се крие мъдростта на Аллах; тя се намира точно на онова място. Нашият Пророк (мир и благословение върху него) вече бе казал: „Utruku't-Turka ma tarakukum.“ „Не нападайте тюрките, не се бийте с тях, докато те не се бият с вас“, сиреч: оставете ги да действат. Думата „тюрк“ на арабски всъщност е родствена с „оставям“. Така стъпка по стъпка те навлязоха в тази мисия... И след това в продължение на повече от хиляда години пазиха исляма и показваха пътя на безброй хора. Слава на Аллах, вече ни бе дадено да бъдем там. Два пъти имахме възможността да пътуваме дотам с нашия учител, нашия баща. Третият път беше преди около пет години. А това сега е четвъртият ни път по тези благословени места. Там почиват много приятели на Аллах, а също и сподвижници на нашия Пророк. Разбира се, все още не сме успели да посетим всички гробници на светиите. Дано този път успеем с онези, които все още сме пропуснали, за да можем да почерпим от тяхната духовна благодат. Нека Аллах благослови нашето пътуване. Защото там живеят толкова много добросърдечни хора. Те вече ни чакат. Познават ни от излъчванията и мнозина копнеят толкова силно да се срещнат лично с нас. Бихме искали от сърце да изпълним това тяхно желание. Ние просто искаме да се съберем с тях заради Аллах. Нашият Пророк (мир и благословение върху него) казва в благословените си слова: „Когато двама вярващи се посетят един друг, за всяка стъпка се опрощава един грях, зачита се едно добро дело и степента им се издига с едно ниво.“ Нека това пътуване допринесе за това и да укрепи още повече нашата духовна сила. Нека то бъде благословия и напътствие и за тях. Разбира се, там има и мнозина, които просто не знаят по-добре или са били подведени. Някои твърдят: „Само това тук е истинският ислям“, и виждат в тариката враг. Други пък смятат вярата като цяло за отживелица. Нашето намерение е да изградим мост към напътствието за всички тях – нека това бъде от полза както за тях, така и за нас, иншаллах. Нека Аллах ни заведе и върне живи и здрави и да обърне всичко към добро. Правим това единствено за задоволството на Аллах, а не за пари или земни блага. Искаме да зарадваме тези хора и да докоснем сърцата им. Нека всички ние да заслужим задоволството на Аллах, иншаллах.

Нашият Пророк (саллаллаху алейхи уа саллам) казва: Човешкото тяло има 360 стави. Тъй като Аллах, Всевишният, му го е разкрил, нашият Пророк естествено знае всичко за човека – до най-малката подробност. Той знае неща, които дори лекарите не знаят. Нашият Пророк (саллаллаху алейхи уа саллам) обяснява, че за всяка една от тези стави ежедневно се полага милостиня (садака). Той също така казва: „Садака, разбира се, може да се даде и с пари.“ Но той продължава: „Също така е садака да отстраниш от пътя препятствия като камъни, тръни или боклук.“ В края на краищата не всеки може да си позволи да дава пари като милостиня по 360 пъти на ден. Затова нашият Пророк (саллаллаху алейхи уа саллам) подчертава, че всички тези добри дела също се зачитат като садака. Всичко това обаче може да се изпълни само с два ракяата от предиобедната молитва (Духа). Тази молитва може да се кланя около двадесет минути, половин час или час след изгрева на слънцето. Първите два ракяата, които се кланят малко след изгрев слънце, се наричат молитва Ишрак. Молитвата Духа включва между два и дванадесет ракяата. Дори само два от тях са достатъчни, за да се отдаде дължимата благодарност за всяка една става в тялото. Ако започнеш деня си с нощната или сутрешната молитва, през деня вършиш това, което е угодно на Аллах и полезно за теб, и завършиш деня отново с молитва – тогава прекарваш целия си живот по пътя на Аллах. Това ти се отразява добре и дарява здраве на тялото ти – защото благотворителността лекува –, и същевременно укрепва душата ти. Това е нещо наистина прекрасно. Така се превръщаш в раб, когото Аллах обича. В човек, когото и нашият Пророк (саллаллаху алейхи уа саллам) обиква в сърцето си. Твоята обич към него става все по-дълбока и по-жива. Защото да живееш според неговата Сунна означава да бъдеш като него и да му ставаш все по-подобен. Точно за това става дума в нашия духовен път и в целия Ислям. Да следваш нашия Пророк, да вървиш по неговите стъпки и да се доближиш максимално до него – това е най-голямата добродетел и най-красивото удовлетворение за всеки вярващ. Да го почиташ искрено е също толкова висока ценност. Нека Аллах ни пази от онези, които не проявяват уважение към него. Защото от тях произлиза голяма беда. Те те лишават от тази ценна награда и от пълноценен живот. Ако станеш като тях, накрая нито една дума и нито едно дело няма да са ти от полза. Нека Аллах опази всички ни от това. Нека Той ни дари, иншаАллах, до последния си дъх да останем верни на Неговия път.

فَاسْتَقِمْ كَمَا أُمِرْتَ وَمَن تَابَ مَعَكَ (11:112) За този аят Пророкът (саллаллаху алейхи уа саллам) е казал: „Той ме състари, направи ме стар.“ Защото заповедта гласи: Бъдете непоколебими на правия път – ти и всички, които са редом с теб. От това не бива да се отклонява; затова това е толкова велика заповед. Хората трябва да се придържат към нея. Преди всичко вярващите, всички мюсюлмани трябва да останат верни на този път и не бива да се отклоняват. Никой не бива с лека ръка да казва: „Ще се отклоним само за малко и после ще се върнем.“ Който се отклони веднъж, трудно намира пътя обратно. Затова постоянството е толкова решаващо. Хората често се ориентират по личности, на които имат доверие. Те изглеждат като пътепоказатели, но след това самите те се отклоняват от пътя. А хората ги следват, вярвайки: „Това е правилният път.“ С това те подлъгват и останалите и ги тласкат към грях. И самите те си навличат тежка вина. Ето защо следването на правия път е толкова важно: Който като вярващ остане на него, получава подкрепата на Аллах и Неговата обич. А който се отклони от пътя, Аллах не го обича. Защото той вреди не само на себе си, но и на околните. Остани на правия път! Не си мисли: „Ще направя така, това повече се харесва на хората, така ще дойдат повече. Ще се отклоня за кратко и после ще продължа.“ Отклониш ли се веднъж, вече си загубил пътя. „Fa-man shadhdha shudhdha fī an-nār“ Който се отклони от пътя, неговата пътека води към Огъня. Както се казва в хадиса: „Който се отклони, пътят му свършва в огъня на Ада.“ Нека Аллах ни опази от това! Човек няма защо да се заблуждава. Да се поддадеш на собственото си его или на капризите на хората и да напуснеш пътя, е пагубно. Защото пътят на Пророка е ясен и категоричен. Всъщност той изобщо не е труден – само на егото му е трудно. Тъй като егото му се съпротивлява, и на теб ти се струва трудно, и хората казват: „Прекалено трудно е.“ За какво ли не намират сили, но да вървят неотклонно по пътя на служенето на Аллах, им е трудно. Затова това, както Пророкът (саллаллаху алейхи уа саллам) е казал, е огромна задача, която трябва да се изпълни. Не бива да се отстъпва нито крачка от нея. Истикяма означава неотклонност: Трябва да бъдеш искрен и правдив. Никога не се отклонявай от истината. Върви по този път непоколебимо, бъди твърд. Без постоянство губиш – и губиш също всичко, което вече си постигнал. Нека Аллах укрепи стъпките ни, за да не се отклоним никога от правия път, иншаАллах. Нека Аллах ни помага.

Аллах е поверил исляма на хората като дар. Той е най-големият от всички дарове. Красотата на исляма е в това, че той съпътства всяка една минута от живота на човека. Без него на живота му липсва истинската красота. Защото постоянният ред и структурата са от решаващо значение. Най-важното сутрин, когато човек започва с богослужението, е чистотата: чисти дрехи, пълна ритуална чистота и накрая измиването за молитва. В крайна сметка, без измиването нито една молитва не е валидна. Най-вече сутрешната молитва: който не успее да стане за тахаджуд, поне става за нея – а който се събуди едва след това, започва деня си веднага с измиването. А това измиване – както Пророкът (мир нему) е казал: Навсякъде, където водата е намокрила лицето, ръцете, главата и краката, в Деня на възкресението ще има ярка светлина. Вярващите ще сияят в пълен блясък сред всички хора благодарение на благодатта от това измиване. Други, напротив, ще стоят в мрак и без светлина; но лицето на вярващия ще сияе – всяко място, докоснато от водата, ще стане светлина. И така продължава през деня: ако започнеш деня чист и с молитва, този благодат трае до следващата молитва. През целия ден – пълни двадесет и четири часа – човек пребъдва в присъствието на Аллах. Нито един миг не е отделен от това. Слава на Аллах, ние навремето, преди повече от четиридесет години, отбихме военната си служба. В продължение на двадесет и четири часа буквално нямаше нито минута за себе си. Кога спиш, кога ядеш, кога вървиш и кога се строяваш – всичко беше строго регламентирано. Тогава карахме само съкратена служба за един месец, но през това време под тяхно командване нямаше нито минута лична свобода. Точно такъв е принципът и в исляма. Военната служба е добро сравнение, което ти изяснява: животът не е безсмислен. Губене на време просто не съществува. Всяка минута има значение. Затова всичко започва сутрин: независимо дали ставаш за тахаджуд или чак при призива за молитва – а ако си го изпуснал, просто започваш веднага щом се събудиш и се придържаш към задълженията си, докато си легнеш. По същия начин се прави и вечер: преди сън човек отново се моли и прави измиване. Човек си ляга с ритуално омиване (Вуду) или отслужва два рак'ата и заспива така, и по този начин извършва Киям ал-Лейл (нощното бдение). По този начин си прекарал всичките двадесет и четири часа в служба и подчинение на Аллах. Тогава животът е наистина пълноценен. Понякога хората при нас питат: „За какво е всичко това? Какъв е смисълът на живота?“ – Точно това тук е смисълът на живота! В крайна сметка ти не си дошъл на този свят просто по своя собствена прищявка. Аллах те е поставил тук и ти е казал точно каква е твоята задача. Това трябва да правиш. Повече от това изобщо не се изисква от теб. Аллах се грижи за препитанието ти и направлява стъпките ти във всичко, което правиш. Просто прави най-доброто по силите си и живей до самия край според повелите на Аллах. Ако напуснеш този свят в такова състояние, това е най-големият успех изобщо – животът ти не е бил напразен. В противен случай се сбъдва клишето, което днес се чува толкова често: „Той пропиля живота си.“ Много хора наистина пропиляват живота си. Те го оставят да отмине напълно неизползван. Нека следователно не пилеем времето си, а да използваме живота си пълноценно, иншаАллах. Нека Аллах помогне на всички ни в това. Нека Той напъти и онези, които все още не знаят, за да осъзнаят и те истинската стойност на живота си, иншаАллах.

قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: «أَفْضَلُ الصَّدَقَةِ جُهْدُ الْمُقِلِّ، وَابْدَأْ بِمَنْ تَعُولُ» Пратеникът (мир и благословии да бъдат върху него) казва: „Най-добрата милостиня е онази, която човек дава въпреки оскъдните си средства и с лишение за себе си.“ Има се предвид: когато нуждаещ се дарява това, без което самият той едва може да се лиши. И той добавя: „Започни с тези, за които си длъжен да се грижиш.“ Дори този, който има малко и иска да даде милостиня, първо помисля за собственото си семейство. Защото онова, което харчи за тях, вече се счита за милостиня. Той казва, че именно това е най-ценната милостиня. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: «أَفْضَلُ الصَّدَقَةِ مَا كَانَ عَنْ ظَهْرِ غِنًى، وَالْيَدُ الْعُلْيَا خَيْرٌ مِنَ الْيَدِ السُّفْلَى، وَابْدَأْ بِمَنْ تَعُولُ» Пратеникът (мир и благословии да бъдат върху него) казва: „Най-добрата милостиня идва от излишъка – тоест от това, което човек сам може да отдели.“ „Даващата ръка е по-добра от вземащата.“ И казва: „Започни с даването първо от близките си, за чиято издръжка трябва да се грижиш.“ Следователно дарението трябва да идва от онова, което надхвърля собствените жизнени нужди. Първо се покриват основните лични нужди; онова, което остане след това, се дарява. Пратеникът (мир и благословии да бъдат върху него) подчертава: „Даващата ръка е по-добра от вземащата.“ قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: «أَفْضَلُ الصَّدَقَةِ الصَّدَقَةُ عَلَى ذِي الرَّحِمِ الْكَاشِحِ» Пратеникът (мир и благословии да бъдат върху него) казва: „Най-добрата милостиня е тази за роднина, който таи вражда към теб.“ Аллах да ни напъти към по-добро – днес за съжаление има мнозина, които вредят на роднините си, вместо да ги подкрепят. Въпреки това да пренебрегнеш тази враждебност и все пак да помогнеш на такъв роднина е голямо добродетелно дело. Човек надмогва собствената си гордост и му помага просто защото той е в беда. Точно това е сред най-ценните и искрени дела пред Аллах. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: «أَفْضَلُ الصَّدَقَةِ مَا تَصَدَّقْتَ بِهِ عَلَى مَمْلُوكٍ عِنْدَ مَالِكِ سُوءٍ» Пратеникът (мир и благословии да бъдат върху него) казва: „Най-добрата милостиня е тази за слуга или роб, който е оставен на милостта на несправедлив господар.“ Днес наистина вече няма робство, но има зависими работници при крайно несигурни условия. Да се помогне на тези хора, които се трудят за влиятелни работодатели и трябва да треперят за честното си заплащане, е изключително достойно дело. Защото често такива шефове пилеят парите си безсмислено, докато лишават обикновените си служители от най-необходимото. Който подава ръка на такива хора, извършва една от най-добрите форми на благотворителност. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: «أَفْضَلُ الصَّدَقَةِ سِرٌّ إِلَى فَقِيرٍ، وَجُهْدٌ مِنْ مُقِلِّ» Пратеникът (мир и благословии да бъдат върху него) казва: „Най-добрата милостиня се дава тайно – или от човек, който въпреки оскъдните средства дава всичко от себе си.“ Това означава: който дарява тайно, запазва достойнството на получателя и не го посрамва. Също така помощта от хора, които самите едва свързват двата края, се числи към най-благородните дела. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: «أَرْبَعٌ لَا يُقْبَلْنَ فِي أَرْبَعٍ: نَفَقَةٌ مِنْ خِيَانَةٍ، أَوْ سَرِقَةٍ، أَوْ غُلُولٍ، أَوْ مَالِ يَتِيمٍ؛ فِي حَجٍّ، وَلَا عُمْرَةٍ، وَلَا جِهَادٍ، وَلَا صَدَقَةٍ» Пратеникът (мир и благословии да бъдат върху него) казва: „Четири вида неправомерно придобити средства не се приемат за четири вида добри дела.“ Богослужения или добри дела, които се финансират с пари от тези четири забранени (харам) източника, нямат стойност: Първо: пари от измяна на доверието – тоест когато някой е злоупотребил с доверието на другите и се е обогатил неправомерно. Второ: пари от кражба – тоест просто откраднатото. Трето: пари от присвояване на обществено имущество – днес това съответства на държавни пари или общи блага, които някой тайно е прибрал в собствения си джоб. Четвърто: пари от наследството или имуществото на сираци – тоест когато някой е посегнал на техните права. Никое добро дело, финансирано с такива пари, не бива прието. Пратеникът (мир и благословии да бъдат върху него) изброява най-важните: Хадж: който е крал, присвоявал пари на сираци и е вършил несправедливост, изобщо няма смисъл да тръгва на поклонение с тези средства – то няма да бъде прието. Умра: същото важи и за малкото поклонение. Джихад: в миналото за това са се купували оръжия и снаряжение; с нечестни пари обаче не може да се служи на Аллах. Милостинята: не може да се дава милостиня с откраднато. Пратеникът (мир и благословии да бъдат върху него) пояснява, че нищо от това не се зачита. Затова не се надявайте на награда от Аллах, ако дарявате такива пари. Единственото, което има значение: върнете ги на законните им собственици, за да се освободите от вината. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: «عَجِبْتُ لِمَنْ يَشْتَرِي الْمَمَالِيكَ بِمَالِهِ ثُمَّ يُعْتِقُهُمْ، كَيْفَ لَا يَشْتَرِي الْأَحْرَارَ بِمَعْرُوفِهِ فَهُوَ أَعْظَمُ ثَوَابًا؟!» Пратеникът (мир и благословии да бъдат върху него) казва: „Чудя се на онези, които купуват роби с парите си, само за да ги освободят.“ По онова време робството е било реалност и някои са откупували роби, за да ги освободят. Но Пратеникът (мир и благословии да бъдат върху него) казва: „Чудя се на тях.“ „Защо вместо това не спечелят сърцата на свободните хора с проявена доброта – след като наградата за това би била много по-голяма?!“ Да се освобождават роби е било добро дело, но когато помагаш на свободни хора, ги привързваш към себе си от искрена и сърдечна благодарност. За оказаната добрина те отвръщат с дълбока привързаност и преданост. Това е поука за бъдещето: робство вече няма, но има нуждаещи се. Помагайте им с добрина – тяхната искрена благодарност и обич ще ви бъдат сигурни. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: «كُلُّ نَفَقَةٍ يُنْفِقُهَا الْمُسْلِمُ يُؤْجَرُ فِيهَا: عَلَى نَفْسِهِ، وَعَلَى عِيَالِهِ، وَعَلَى صَدِيقِهِ، وَعَلَى بَهِيمَتِهِ؛ إِلَّا فِي بِنَاءٍ، إِلَّا فِي بِنَاءِ مَسْجِدٍ يَبْتَغِي بِهِ وَجْهَ اللَّهِ» Пратеникът (мир и благословии да бъдат върху него) казва: „За всичко, което един мюсюлманин харчи, той бива възнаграден: за себе си, за семейството си, за приятелите си и дори за животните си.“ За всичко това той получава награда от Аллах. „Изключение обаче правят парите, които влага в строежа на собствения си дом; за това няма награда.“ Тъй като собственият дом служи за лични жилищни нужди, това не се счита за милостиня. „Освен ако не дари за строеж на джамия, търсейки с това искрено задоволството на Аллах.“ Така че онзи, който строи къща за собствен лукс, не събира награда за това – но онзи, който подпомага строежа на дом на Аллах, ще бъде богато възнаграден.

Пророкът, салляллаху алейхи уа саллям, казва в един благороден хадис: „Addabani Rabbi fa-ahsana ta'dibi.“ „Аллах ме възпита с най-доброто възпитание, Той ме научи на най-добрите обноски.“ Най-съвършеният нрав се намира при Пророка, салляллаху алейхи уа саллям. Ние понякога допускаме грешки, но пророците не правят грешки. Техните качества са най-съвършените качества. Сред всички хора качествата на пророците са най-възвишените. При тях не може да има никакъв недостатък или несъвършенство. Но някои неща се случват, за да си вземат хората поука от тях, за да бъдат поучени. Както например при Пророка, салляллаху алейхи уа саллям, в сурата, която четем: Абаса уа Тауалла... Той каза по смисъл: „Аллах, Азза уа Джалля, ме порица за едно мое действие.“ Защото, когато Пророкът, салляллаху алейхи уа саллям, проповядваше посланието, той се обърна към един неверник, и онзи се намръщи и се обърна настрана. Той казва: „Ти се обръщаш към него, докато при теб идва сляп човек, който иска да се поучи.“ И това беше Абдуллах ибн Умм Мактум; той беше вторият мюезин, както Билял ал-Хабаши беше един от превъзходните мюезини на Пророка, салляллаху алейхи уа саллям... Той идва при теб, а Той го напътства: „Не постъпвай така“ – това се случи, за да се поучи общността. На всеки човек трябва да се оказва уважение. Не бива да се отвръщаш от онзи, който копнее за това. На онзи, който не го желае, му съобщаваш посланието; ако дойде – дойде, ако не – решението си е негово. Това означава, че не му е било писано. Ето защо всички пророци, както вече беше казано, притежават най-възвишените качества. Добротата е у тях, красотата е у тях, силата и щедростта; всички благородни качества се намират у пророците. Но за съжаление в днешно време някои хора казват, за да отчуждят хората от пророците или да отнемат благоговението им пред тях: „Та те бяха просто хора като нас.“ Това не е така. Разбира се, че бяха хора, но ако бяха хора като мен и теб, до днес нямаше да остане нито името им, нито споменът за тях. Техните качества са велики. Наскоро едно дете, наш внук, имаше изпит и попитаха за качествата на Муса (Мойсей), алейхис-селям. Сред тези качества попитаха: „Това вярно ли е?“ и бяха добавили едно качество: милосърдие. Когато детето отбеляза „милосърдие“, те го обявиха за грешно. Заблудиха детето и казаха: „Това е грешка.“ Невероятно, такова нещо не бива да се допуска! Муса, алейхис-селям, също принадлежи към Улюл-Азм (пророците с най-голяма решителност). Има 313 пратеници, които са били носители на божествено послание. Седем от тях принадлежат към най-великите, така наречените Улюл-Азм. Да му се отрича това качество е абсолютно недопустимо. Това означава да се сипе отрова в съзнанието на децата; от малки учат хората да не изпитват никакво уважение. Казват: „Муса, алейхис-селям, принадлежи на евреите.“ Евреин ли е? Не! Те всички са наши пророци. От Адам, алейхис-селям, до днес без изключение всички пророци са пророци на исляма, те са нашите пророци. Между тях не се прави разлика. Но истинският им замисъл е накрая да могат да твърдят: „Пророците имат недостатъци.“ Това е истинската им цел. Това е дело на Сатаната. Има дяволи сред хората и последователи на дявола; те са дори по-лоши от самия Сатана. За дявола се знае, че е дявол; но този друг казва: „Аз съм мюсюлманин, аз съм учен, това и онова, голям професор, завършил съм няколко университета“, и върши такива неща. След това той вече няма никаква стойност. Има неща, за които не бива да се правят никакви компромиси. Никой от пророците няма какъвто и да било недостатък. Ако правиш компромиси, ще станеш като днешните християни, които изопачиха истинската религия. Основното им вярване днес гласи: „Адам, алейхис-селям, съгреши и ние носим наказанието за това; ако не го беше направил, щяхме да живеем безгрижно.“ На тях им липсва всякакъв разум. И после искат още да дават съвети на хората, сякаш са мъдреци. Могат да си задържат ума за себе си. Дано се покаят и намерят отново правия път. Тези благословени личности са хора, които бяха избрани един по един измежду милиарди и изпратени. Аллах ги изпрати и ги надари с най-добрите качества. Нека Аллах пази децата и потомците ни. Дано в сърцата им не бъде посято разединение и никой да не си играе с вярата им, иншаАллах. Нека Аллах укрепи вярата ни, иншаАллах.

أَلَا إِنَّ أَوْلِيَاءَ اللَّهِ لَا خَوْفٌ عَلَيْهِمْ وَلَا هُمْ يَحْزَنُونَ (10:62) Аллах, Всевишният, и Неговите приятели... Приятел на Аллах е онзи, който е покорен на Аллах. Някой, когото Аллах обича. Всеки може да стане приятел на Аллах. Това не е нещо непостижимо. Всеки, който го желае, покорява се на Аллах и следва Неговите повели, е Негов обичан раб – точно това означава приятел на Аллах. Затова някои погрешно смятат, че днес вече няма приятели на Аллах. Но има: с Неговата подкрепа всеки, който Го следва, може да бъде сред тези обичани раби. Такива хора не вредят на никого. Те не нараняват никого. Те вървят по своя път с Аллах в мир. Но техните врагове – егото, дяволът, страстите и светските съблазни – са многобройни. Докато вървят по този път, те намират вътрешен покой. Неспокоен е само дяволът – на него му пречат такива хора. Той прави всичко възможно да ги отклони. Той подстрекава противници срещу тях. Но тъй като знаят, че Аллах е на тяхна страна, те не се страхуват от нищо. Аллах ги закриля. Такъв трябва да бъде човек. Човек често се пита: „Как се става приятел на Аллах?“ – точно така. Той не се впуска в спорове. Той не отвръща на нападки. Аллах е с него. Пратеникът (мир и благословии да бъдат върху него) предава: „Който посяга на него или говори лошо за него, Аз съм му обявил война“, казва Аллах, Всемогъщият. Затова приятелите на Аллах изобщо нямат нужда да се оправдават или да спорят. Каквото и да кроят другите срещу тях, техният защитник е Аллах. Който ги напада или се изправя срещу тях, винаги губи. В края на краищата никой не може да победи Аллах. Това са благословените думи на нашия Пророк. Затова за съжаление винаги има хора, които безразсъдно говорят глупости. Аллах да ги напъти, за да не пострадат от Неговото наказание. Защото всъщност те са обявили война на Аллах. Те никога не могат да спечелят тази битка – винаги ще губят. Затова трябва много да внимаваме. Защото живеем във време, изпълнено с объркване и раздор. Изкушенията са големи. Дори се правят опити добрите сред нас да бъдат отклонени от правия път. Често хората хранят лоши подозрения без никаква причина. Те спекулират безогледно и говорят лошо – и с всяка дума навличат грях върху себе си. С това те се противопоставят на Аллах. Аллах да ни опази от това. Тук наистина трябва да бъдем бдителни. Трябва да се държим близо до искрените хора. До онези хора, които са близки до Аллах и които Той обича, иншаАллах. Нека Той причисли всички ни към тях. Аллах да ни закриля. За да не се изгубим в раздора, иншаАллах.

Нашият Пророк – мир и благословия да бъдат върху него – казва: „В края на времето знанието ще намалее, но учените ще станат по-многобройни.“ Какво означава това? Че ще има много хора, които се надценяват. Те разпространяват погрешно знание и изопачени учения, които отклоняват хората от правия път. Тези така наречени учени – покварени учени – си навличат огромен грях. И има много такива. Те издават религиозни становища просто по свое усмотрение. Говорят според личните си страсти или според собствените си интереси. Точно такова е крайното време; точно такова е времето, в което живеем днес. Всеки говори каквото му дойде на ум. И дори сам си вярва: „Аз съм прав! Вижте, хората искат съвета ми и ме питат какво да правят.“ А с това се нагърбва с огромна отговорност. Защото ако някой постъпи според думите му, вината пада върху него. Затова дори най-големите учени са казвали без колебание: „Не знам.“ Когато не са знаели нещо: „Не знам.“ Имам Малик, основателят на маликитския мазхаб – веднъж някой му задал въпроси. „Какво знаеш за това?“ „Не знам“, отговорил той. Предава се, че от около петдесет въпроса той отговорил на тридесет и пет с „Не знам“. „Как може да не знаеш?“, попитали хората с удивление. „Не искам да нося това бреме“, казал той. „Когато не знам нещо, казвам: Не знам.“ Да признаеш: „Не знам“, е голяма добродетел и високо достойнство. Защото ако човек последва егото си, само за да не изглежда невеж, и въпреки това отговори – тогава си навлича тежък грях. Когато не знаеш нещо, трябва да попиташ и да проучиш задълбочено. Защото има толкова много хора, които непопитани отсъждат и си скалъпват фетва за всичко. Бремето на тази отговорност тежи много. Човек трудно може да си представи – можем да разказваме до вечерта: толкова много абсурдни твърдения, отсъждания и погрешни отговори има. Затова внимавай: Не поемай това бреме върху себе си! Колко тежка е тази вина? Ако ти натоварят 100 килограма, ще бъдеш премазан; при 500 килограма ще бъдеш напълно смазан. Но това духовно бреме е многократно по-тежко. Не можеш да го видиш, но тежестта му е съкрушителна – недей да съжаляваш чак в Отвъдния свят! Ако някой те попита, препрати го: „Отиди при мюфтията, попитай ходжа, попитай учен.“ Никога не си навличай този грях за неща, които не знаеш. Било то въпроси за наследство, семейни дела или пари: Не се меси в неща, от които не разбираш. Просто кажи: „Не знам.“ Едно просто „Не знам“ те освобождава от това бреме. Само ако знаеш със сигурност и можеш да бъдеш от полза на хората, тогава отговаряй. Но ако става въпрос само за его... По онова време са се присмивали: „Що за човек е този?“ – Дори на великия имам Малик са казвали: „Как може да не знаеш това? Нали те смятат за толкова голям учен!“ А той отвръщал: „Не искам да нося това бреме.“ Но днес напълно невежи хора се представят за така наречените „учени“, искат да напътстват хората, а всъщност водят към заблуда и себе си, и тях. Аллах да ни опази от това. Аллах да пази всички ни от такива хора, които следват само собственото си его.

لَا يُكَلِّفُ اللَّهُ نَفْسًا إِلَّا وُسْعَهَا (2:286) Аллах не възлага на никого товар, който не може да носи. Аллах, Азза уа Джалла, изисква от нас само това, което можем да постигнем. А това са молитвата, говеенето, закятът и хаджът – богослужебни деяния, които човек може да изпълнява с лекота. Той ни ги е възложил и всеки трябва да изпълнява тези задължения сам за себе си. Никой друг не може да направи това вместо теб – освен ако не си болен. Но дори за болните има облекчения, за да го направят по свой начин. Човек го извършва сам. Болестта или уважителните причини са изключения, но обикновено това изобщо не е трудно за човека. Защото в ежедневието си той се справя с далеч по-трудни неща. Там нищо не го затруднява. Но когато стане въпрос за молитвата, леността побеждава и той не се моли. И още нещо: когато даваш обещание, искаш да поемеш ангажимент или някаква задача – никога не обещавай нещо, което не можеш да изпълниш. Точно в това е същината. Никой не те принуждава да даваш обещание. Вместо прибързано да заявяваш: „Аз ще го направя“, трябва да се спреш: „Чакай първо да помисля. Наистина ли мога да се справя? Възможно ли е, или накрая ще си наруша думата?“ Затова не вземай прибързани решения. Не създавай напразни надежди у другия. Не изглеждай накрая като лицемер. Защото най-характерният белег на лицемера е, че нарушава обещанията си. Много от нашите хора, за съжаление, говорят прибързано, увличат се, обещават небесата – и накрая не могат да го удържат. В този момент човек поема тежка вина върху себе си. Та нали самият Аллах, Азза уа Джалла, казва, че Той не налага на никого непосилен товар. Така че не си възлагай и ти задължения, които надхвърлят силите ти. Ти нямаш такова задължение. Твоите истински задължения са петте молитви, говеенето, закятът и хаджът. Петте ежедневни молитви и говеенето важат за всички; другите две – само за онези, които имат финансовата възможност за това. Само това е задължително. Освен това нямаш задължения към никого. Никой не те принуждава да произнасяш гръмки слова, да даваш обещания и после да нарушаваш думата си. Защото сякаш деветдесет и девет процента от хората днес вече не държат на думата си. Ние винаги съветваме: когато се договаряте за нещо, оформете го писмено. Но дори написаното често вече не помага. Защото мнозина са свикнали да се хвалят и празнословят: говорят наляво и надясно и си мислят: „Ако стане, добре – ако ли не, какво ме е грижа?“ Такова нещо е абсолютно недопустимо. Не позволявай да станеш лицемер – нека Аллах ни предпази от това! Казвай: „Братко, поемам това“ само за неща, с които наистина можеш да се справиш. Понякога обаче човек бива силно притиснат от отсрещната страна. За такива случаи се казва: „Ма ухиза бил-хая фа-хува харам.“ Онова, което е изтръгнато от някого от неудобство или срам, е забранено (харам). То е грях – такова нещо не бива да се прави. Притискат някого толкова много, докато той от срам не отстъпи и не се съгласи. Ако след това не успее да го изпълни, той изпада във вина и е нарушил думата си. Но истинският грях в този случай се пада на онзи, който го е принудил чрез срам. Нещата се преобръщат. Нали Аллах ни е дал разум и способност да размислим предварително. Прибързаността е от дявола. Бързането приляга единствено и само на добрите дела. При всичко останало човек трябва да изчака, да помисли, щателно да претегли нещата и едва тогава предпазливо да реши. Нека Аллах ни укрепи, за да бъдем сред хората, които вярно стоят зад думите си, иншаАллах. Нека Той ни предпази от това да бъдем сред лицемерите, иншаАллах.