Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

قُلْ سِيرُوا فِي الْأَرْضِ فَانْظُرُوا (27:69) Аллах Всевишния казва: „Обходете земята, огледайте се и си извадете поука от това, което виждате.“ Ако погледнем състоянието на света и хората днес, почти не е останало нищо човешко. Всеки е загубил своята човечност. Хаджи Анне казваше: „Човек най-много се хвали с това, което му липсва.“ Всеки твърди за себе си: „Аз съм честен“ или „Ние сме честни“, но при тях липсва всякаква следа от честност. Колкото и да е тъжно, но това е днешното състояние на света и на човечеството. Вече няма нито честност, нито надеждност. Всеки следва само собственото си его (нафс) и това, което егото изисква, го смятат за истина. Те казват: „Моята представа за честност е това, което егото ми иска.“ „Никой друг няма право да се бърка в живота ми.“ „И без това правя каквото си искам.“ Днешните хора си казват: „Милосърдие за другите при мен няма.“ Правата на бедните, правата на ближните – всичко това изобщо не ги интересува. Това за съжаление е текущото състояние на човечеството. Точно поради тази причина човечността е изгубена. Човечност означава справедливост; но преди всичко друго човечност означава милосърдие. Където тези качества липсват, дивите животни са по-добри от човека. Когато едно диво животно намери храна, то я изяжда, ляга да си почива и просто си живее живота. То не таи злоба. Едно животно не се замисля: „Как мога утре да убия още повече? Как мога да нанеса още повече вреди?“ Човекът, от друга страна, носи тази злоба в себе си и има его, което никога не се насища. Затова днешното ни време, за съжаление, изглежда така. Ние плуваме заедно с тълпата. И тъй като плуваме с тълпата, на хората всичко им изглежда напълно нормално. При това в него няма абсолютно нищо нормално. Дори ако всички останали го правят – ти не го прави. Тяхното най-голямо оправдание и извинение гласи: „Но и другите го правят.“ Дори и всички да го правят, ти не бива да го правиш. Ако всички правят лоши неща, тогава ти не ги прави. Стой настрана, пази дистанция. Не позволявай на течението да те повлече, за да не отнесе и теб. Остани на тази страна, стой на страната на истината, бъди искрен. Не разчитай на честността на егото си, а на честността, която Аллах ни е заповядал. Егото казва: „Всичко ми принадлежи.“ Положението е очевидно: дори при хора, които се смятат за честни и са високо възхвалявани, накрая се оказва, че следват само своето его. Въпреки това вече няма чувство за срам, така че да кажат: „Изложихме се, изгубихме честта си.“ За срамежливостта се казва: „Ел-хаяу минел-иман“; това означава, че чувството за срам е част от вярата. Чувството за срам е нещо красиво, но в днешното състояние на света и човечеството то вече не се възприема като нещо добро. Хората казват: „Момичето е прекалено срамежливо, не излиза от вкъщи, почти не говори.“ Всъщност това, че изпитва срам, е нещо много добро. Според тях човек трябва да прави каквото си иска, да не се срамува от нищо и да изживее всичко; който прави това, се смята за уважаван човек сред тях. В днешно време някой, който все още изпитва срам, вече не се смята за уважаван. Нека Аллах се смили над нашето състояние и ни изпрати спасител, иншаАллах. Ние чакаме това, иншаАллах. Нека Аллах скоро върне хората отново към тяхната истинска човечност, иншаАллах. Те не са в състояние да се върнат със собствени сили. Нека Аллах ни изпрати покровител, който да ни покаже пътя, иншаАллах.

إِنَّ هَٰذَا الْقُرْآنَ يَهْدِي لِلَّتِي هِيَ أَقْوَمُ (Несъмнено, този Коран напътства към онова, което е най-право - 17:9) Свещеният Коран е най-голямото чудо на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Няма по-голямо чудо от това. Защото от началото до края в него е записано всичко. В него не липсва абсолютно нищо. Затова Коранът е огромна благодат за мюсюлманите. Всичко добро може да се намери в него. В него има благодат, в него има изцеление, в него има напътствие. Освен това той предпазва човека от всякакво зло. Това означава: той повелява доброто и забранява злото. Освен това той е словото на Аллах, което човекът има право да държи в ръцете си в земния живот. Що се отнася до другите низпослани книги, които преди Корана са били словото на Аллах... Евангелието, Псалмите, Тората; всички те са били словото на Аллах, но от първоначалното им състояние не е останало нищо. С течение на времето те са били изопачени и изменени. Хората са ги пренаписали според собствените си представи, за да заблудят народа. Но тази книга на Аллах е останала напълно неизопачена. Точно във формата, в която е била низпослана на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям), благодарение на Аллах тя ще бъде запазена до Съдния ден. Затова ученето и преподаването на Корана носи огромна награда. Поради тази причина те обучават децата дори и през лятната ваканция – нека Аллах да е доволен от тях. Ако децата го научат още в ранна възраст, те ще извличат полза от него през целия си живот. Често хората жертват имуществото си за ненужни неща, само за да могат децата им да учат. А всъщност Коранът е това, което е наистина необходимо. Най-първото нещо, което трябва да научат, е Коранът. Алхамдулиллях, имамите в джамиите обучават децата през лятото според най-добрите си възможности. За това те получават голяма награда. Те са сред най-добрите хора, защото тези, които учат и преподават Корана, са най-добрите. Разбира се, не е задължително да станеш хафъз. По-важно от това да бъдеш хафъз е да познаваш Корана и да можеш да го четеш правилно. От огромно значение е буквите да се четат точно така, както Аллах ги е низпослал и както нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) ги е преподавал. Затова онези, които твърдят: "Не е лесно да се научи", грешат. В действителност е много лесно. Има хора, които научават това слово на Аллах само за три дни. Някои го научават за месец, докато други се нуждаят от година. Основното е да се започне и да се постоянства. Аллах е обещал огромна награда за това. Това е словото на Аллах. В целия свят няма по-свещено слово от това. Във цялата вселена няма по-свещено слово от това. Затова човек трябва да умее да оценява истинската му стойност. Нашият Пророк е казал, че за всяка отделна буква от Мусхафа – Свещения Коран, който държим в ръцете си и който е словото на Аллах – има десет награди. Една-единствена дума в него може да се състои от три, пет или седем букви. И за всяка от тези букви има по десет награди. Но не само десет награди: това означава същевременно и опрощаване на десет гряха, и издигане с десет степени. Така че Аллах ни дарява със Своята благодат и Своята милост, и на всичкото отгоре получаваме такава огромна награда. Нека Аллах да отвори ума ни за това; дано можем лесно да го учим и преподаваме, иншаАллах.

وَلَا تُؤْتُوا السُّفَهَاءَ أَمْوَالَكُمُ الَّتِي جَعَلَ اللَّهُ لَكُمْ قِيَامًا (4:5) Аллах казва: „Не давайте имуществото си на неразумните.“ За неразумен се смята онзи, който пилее парите си, без да обръща внимание на халал или харам, и накрая остава без нищо. Аллах казва: „В никакъв случай не поверявайте богатството си на онези, които не могат да се справят с него.“ Давайте им само онова, от което наистина се нуждаят. Всичко, което им дадете в повече, така или иначе ще бъде безсмислено пропиляно. Затова Той казва: Не им го давайте, за да не пилеят лекомислено даровете на Аллах. Ако им го откажете, всъщност дори им правите услуга. Защото в противен случай тези пари най-често се пилеят и се харчат за забранени неща (харам). След това те остават напълно без средства и отново изпадат в затруднения. Затова Аллах е установил това правило за всички – независимо дали са млади или стари, мъже или жени. Така нареченият „неразумен“ е някой, който не обръща внимание на халал и харам, а иска да следва само страстите си. В днешно време, за съжаление, повече от деветдесет процента от хората се държат неразумно по този начин. Няма друго обяснение, защото те не знаят как правилно да управляват средствата си. Това се наблюдава във всички слоеве, от най-малките до най-големите. Затова трябва да бъдем внимателни и да пазим даровете, които Аллах ни е поверил. Така или иначе има достатъчно за теб и семейството ти; Аллах дава на всеки неговото предопределено препитание. Ако обаче човек е разточителен, благодатта изчезва и всичко се губи. Казваме „от малки до големи“ – това се вижда и от състоянието на държавата. Това означава, че за съжаление и управляващите се причисляват към тези неразумни. Защото при очевидното положение на държавата, ресурсите не трябва просто да се пилеят и раздават по собствено усмотрение. Аллах казва: „Не им го давайте“, защото повечето хора постъпват неразумно. Без значение колко им давате, накрая те само ще ви упрекват. Колкото повече добрини правите, толкова по-неблагодарни ще бъдат те. Има една поговорка: „От криворазбрано съжаление произтича само вреда.“ В действителност това въобще не е съжаление, а чиста несправедливост. На това трябва да се обръща внимание – независимо дали става дума за обикновените хора, влиятелните или управляващите. Това, което те наричат икономика, се руши именно поради това поведение. Ресурсите се оставят в ръцете на неразумни хора и после се питат: „Как да се спасим сега? От кого още да вземем пари? На кого да наложим нови данъци?“ Милиони и милиарди се пилеят за вредни институции и безполезни неща, а накрая сметката се представя на бедните. Това не работи така. Ако постъпвате по този начин, не остава нито благодат, нито каквото и да било добро. Милосърдие трябва да се проявява към бедните. Не бива да се взима от бедните, за да се покриват дълговете на богатите. Към всеки трябва да се подхожда със справедливост. Аллах обяснява много ясно в Свещения Коран как се установява справедливост. Трябва много да се внимава откъде идват парите и накъде отиват, и трябва да се знае на кого може да се дава и на кого не. Може би си казвате: „Ако не дадем нищо, няма и да спечелим нищо.“ Но какво се случва, когато го дадете на тези хора? Накрая всички губят. Нека Аллах ни пази и ни дари с разум и проницателност. Ако хората вървяха по пътя на Аллах, щеше да има повече от достатъчно дарове и блага за всички. Но тъй като са се отклонили от правия път, целият свят е излязъл от равновесие. Нищо вече не е наред. Нека Аллах ни пази и да ни насочи всички по правия път. В личния живот е абсолютно същото. Хората идват и се оплакват: „Синът ми проиграва парите си, прави това и онова.“ Е, тогава просто не му давай пари! Ако кажеш: „Но тогава ще се ядоса“ – е, нека си се ядосва! Какъв е смисълът, ако първо пропилее всичките ти пари? Това накрая не е от полза за никого. Затова човек трябва да бъде непоколебим в подобни неща. Трябва да се пазите от онези, които имат лоши навици и харчат пари за глупости. Давайте им наистина само абсолютно необходимото. Нека Аллах да ни е на помощ. Колкото и да говорим за това, изглежда няма почти никаква полза, защото светът е напълно излязъл от равновесие. Но нашата задача е да напомняме и да даваме съвети. „Ад-дину насиха“ (Религията е искрен съвет) – и така ние предаваме този съвет. Който желае, може да го приеме, а който не иска, нека прави каквото смята за добре. Нека Аллах да ни бъде опора.

إِنَّهُ بِكُلِّ شَيْءٍ بَصِيرٌ (67:19) Аллах, Азза уа Джалла, е Всевиждащият; нищо не остава скрито от Него. Когато един вярващ мюсюлманин осъзнава това, делата му са успешни и той се пази от лошото. Той винаги се старае да прави това, което Аллах, Азза уа Джалла, обича. Разбира се, при това човек полага максимални усилия. Но съществуват егото (нафс), дяволът и страстите – много фактори, които се опитват да отклонят човека от доброто. Никой не успява напълно в това, но човек непременно трябва да контролира егото си колкото е възможно по-добре. Защото Аллах, Азза уа Джалла, вижда всичко. Ние обаче сме слаби раби; правим грешки и извършваме грехове. В наш собствен интерес е да покажем покаяние и да молим за прошка (тевбе и истигфар), за да ни прости Аллах. Защото, когато някой се покае и помоли за прошка, Аллах, Азза уа Джалла, превръща извършените от него грехове и грешки в добри дела. Който обаче не се покае, трябва сам да носи отговорност за последствията. В днешно време много хора следват егото си; мислят се за велики, правят каквото си искат и на всичкото отгоре се бунтуват срещу Аллах, Азза уа Джалла. Те смятат себе си за нещо специално. А в действителност така вредят само на себе си и постъпват несправедливо спрямо самите себе си. Който се държи високомерно спрямо Аллах, Азза уа Джалла, в действителност унижава самия себе си, защото се е превърнал в роб и ездитно животно на собственото си его. Егото му седи на гърба му и го подкарва, докато той се мисли за важен. Нека Аллах ни опази от състоянието на хората в това последно време. Нека Аллах им дари напътствие и подобри състоянието им. Тъй като обаче се намираме в последното време, дяволите и злото мамят хората и ги подлъгват към лоши дела. Нека Аллах ни опази от злото на собственото ни его. Дори при дребни неща винаги е за наше добро да се противопоставяме на егото. Колкото повече му се съпротивляваш, толкова повече сила ти дарява Аллах и твоята духовна сила постоянно нараства. Докато не отстъпваш на егото си и му се съпротивляваш, с позволението на Аллах ще ставаш по-силен както духовно, така и външно. Нека Аллах ни опази от нашето его. وَمَن جَاهَدَ فَإِنَّمَا يُجَاهِدُ لِنَفْسِهِ (29:6) Джихадът, който се има предвид тук, е борбата срещу собственото его. Трябва да водим джихад така, както нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, е повелил: Най-големият джихад е борбата срещу собственото его. Ако правиш това, вече се смяташ за муджахид пред Аллах и получаваш съответната награда. Нека Аллах бъде наш помощник и ни удостои да победим егото си, иншаАллах.

„Наистина, броят на месеците при Аллах е дванадесет месеца в Книгата на Аллах, в деня, когато Той сътвори небесата и земята.“ (9:36) Годината се състои при Аллах, Всемогъщия и Всевишния, от дванадесет месеца. Всичко, което Аллах, Всевишният, е сътворил със Своята мъдрост, възниква чрез тайната на „Кун фа якун“ (Бъди, и то става). Когато Аллах каже „бъди“, то се случва, а когато каже „не бъди“, то спира; всичко се подчинява на Неговата воля. Както Аллах, Всевишният, е възвестил, тайните на цялата вселена се крият в славния Коран; всичко е заложено там, в свещения Коран. Аллах, Всевишният, е определил годината на дванадесет месеца и е сътворил всичко според изключително точно изчисление. Нищо не се случва от само себе си или напълно случайно. Всеки един от тези месеци има своите съвсем собствени, специални духовни въздействия. Слава на Аллах, че отново достигнахме месец Сафар. Казва се, че месец Сафар е „тежък месец“, поради което в надежда за добро го наричат също „Сафар ал-Хайр“. Нека той, ако е рекъл Аллах, да донесе много добро и да държи злото далеч от нас. В днешно време хората, разбира се, едва ли вече знаят за тези духовни истини. Те не знаят как наистина стоят нещата; те имат само своето собствено, много повърхностно разбиране за образованието. В миналото децата са били изпращани на училище само за няколко години, това е било всичко. Днес се казва: „Те трябва да отидат в университет, да учат това, да учат онова“, но те не извличат никаква духовна полза от цялото това знание. Те знаят само това, което им се показва; всичко отвъд него те или отхвърлят, или просто не знаят нищо за него. А тези месеци са много важни; хората би трябвало да знаят за тях. Как Аллах, Всевишният, е сътворил човека и какъв би трябвало да бъде истинският раб на Аллах – това те непременно трябва да осъзнаят. Човек трябва да знае кои месеци са благословени и кои са малко по-предизвикателни. Защото зад всичко се крие мъдрост и всеки месец има своите собствени задачи. Тъй като този месец е малко по-тежък, той носи със себе си собствени задължения, които трябва да бъдат изпълнени. За да ни пази Аллах, е абсолютно необходимо тези духовни задачи да се изпълняват съвестно. Така злото се превръща в добро; с позволението на Аллах лошите неща се превръщат в добри. Тези споменати задачи са онези актове на поклонение, за които винаги говорим и които са записани във всички религиозни източници. Най-важната сред тях несъмнено е садаката (даването на милостиня). Нашият Пророк (мир и благословии да бъдат върху него) е придавал изключително голямо значение на садаката. Затова той каза: „Пазете се от огъня на Ада, дори това да е само с половин фурма като милостиня.“ По онова време хората, дори и нашият Пророк (мир и благословии да бъдат върху него), са можели да издържат два дни без храна и да се задоволят само с една фурма. Днес на никого не би му стигнала половин фурма; на съвременните хора не им стига дори половин килограм. Затова: Без значение колко малко може да изглежда количеството, непременно давайте своята садака и дарявайте. Не смятайте милостинята си за незначителна. Каквото и да можете да отделите, било то пари или нещо друго, дайте го. Защото садаката отблъсква беди и нещастия и удължава живота. Особено защото настоящият месец е тежък месец, в никакъв случай не бива да пренебрегвате даването на милостиня. Освен това човек трябва да показва много покаяние и да моли за прошка (Тауба и Истигфар); защото покаянието също държи бедите далеч от нас. Молбата за прошка е лек за всяка болка. От изключителна важност е да се обърнем към Аллах и да молим само Него за помощ. Никога не казвайте: „Извършихме толкова много грехове, Аллах вече няма да ни прости това.“ Аллах прощава, защото Аллах е Всепрощаващият. Предвид духовната тежест на този месец, би трябвало още повече да засилите своето покаяние и молби за прошка. Ако сте нарушили правата на други (Кул хакъ), освободете се от този тежък товар, като върнете тези права на техните законни собственици. Правата на ближните са изключително сериозна тема. Правото на Аллах е леко, но дългът към ближните тежи много. Аллах прощава прегрешенията, които са извършени срещу Самия Него; но докато засегнатият човек не прости, Аллах също не прощава тази несправедливост. Човек задължително трябва да върне правото на засегнатия и да го помоли за прошка. Нека Аллах ни опази всички от това да нарушаваме правото на друг. В крайна сметка и това е един хубав месец; когато човек е свързан с Аллах, всичко е хубаво. Както е казал благословеният Юнус Емре: „Всичко, което идва от Теб, е хубаво.“ Тъй като всичко идва от Аллах, в своята същност то винаги е хубаво. Този месец е хубав, другите месеци са хубави; и иншаАллах, предстоящите ни месеци също ще бъдат хубави. След този месец в крайна сметка следва и месецът на нашия Пророк, месец Раби ал-Ауал. Нека Аллах разкраси дните ни и изпълни живота ни с вяра. Когато човек живее с вяра, иман, с позволението на Аллах всичко е хубаво.

وَمَن كَانَ فِي هَٰذِهِ أَعْمَىٰ فَهُوَ فِي الْآخِرَةِ أَعْمَىٰ وَأَضَلُّ سَبِيلًا (17:72) Нека Аллах не ни причислява към слепите. Аллах казва: „Който е сляп в земния живот, ще бъде сляп и в отвъдния.“ Но сляп не е този, чиито очи не виждат нищо, а този, чието сърце не разбира. Който не разпознава истината, е сляп. Затова на онзи, който в този свят не вижда истината и не следва правия път, в отвъдното ще му бъде още по-зле. Там той изобщо няма да може да вижда. Неговият край ще бъде лош както в този свят, така и в отвъдния. Аллах ясно е изложил истината; всеки може да я види и разпознае. Но хората следват егото си и не приемат определените от Аллах, Всевишния, халал и харам. Те казват: „Ние правим само това, което егото ни желае.“ „Това, което егото ни не иска, ние го отхвърляме.“ Те казват: „Ние не го приемаме и никой друг не бива да го приема.“ С тази нагласа: „Всеки трябва да бъде точно като нас“, ние вече стигнахме до края на последните времена. Те не признават нищо друго. „Всички държави, целият свят трябва да възприемат нашия заблуден начин на мислене.“ „Никой не бива да приема повелите, определени от Аллах.“ Те изискват: „Вие не трябва да следвате Неговия път, а нашия път – пътя на сатаната.“ Вижте, точно това са истинските слепци. Душите им са слепи, сърцата им – черни, а мислите им – мрачни. Това е състоянието на човек, който във всичко следва само егото си. От това не може да произлезе нищо друго. От злото не се ражда нищо добро. От невежеството не възниква знание. Това, което те наричат знание... Знание, което Аллах не признава, не е истинско знание. Знание, което Аллах отхвърля и което служи само на егото, е чисто невежество. Джахилията... Днес ние живеем във второто време на невежество, за което е говорил нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. То е много по-лошо от първата джахилия – много по-лошо. Нека Аллах ни опази от това. Нека сърцата и очите ни не ослепяват, а да разпознават истината. Нека никой не остава сляп и нека това бъде напътствие за хората. Точно от това се нуждаят хората. Това, от което се нуждаем повече от храна, напитки и всичко останало, е вярата. Очите ни трябва да са отворени; не бива да бъдем слепи. Нека Аллах ни закриля. Нека Аллах изпрати спасителя, който да напъти всеки човек по правия път, иншаАллах.

فَقُطِعَ دَابِرُ الْقَوْمِ الَّذِينَ ظَلَمُوا ۚ وَالْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ (6:45) Благодарение на Аллах, Всемогъщия и Всевишния, Който осъди несправедливия народ. Благодарение Нему, цялата ни възхвала принадлежи на Него. Хилядократни благодарности на Аллах, всяка възхвала принадлежи на Него. Неверникът винаги е враг и заплаха за мюсюлманина; най-големият враг обаче е сатаната. Тяхната враждебност, съчетана с тази на сатаната, е постоянна, но Аллах, Всемогъщият и Всевишният, винаги е победител. Той ги изтръгва от корен. Срещу Аллах, Всемогъщия и Всевишния, те са напълно безсилни. Те могат да опитват колкото си искат – нека Аллах ни опази от тяхното зло. Разбира се, сатаната смята всеки вид лукавство и злонамереност за свое пълно право. Не го интересува какво трябва да изтърпят другите; важното е неговото собствено господство да бъде укрепено. За него всяко средство е оправдано. Затова нека Аллах ни закриля от тяхното зло. Човек по този път трябва да търси убежище при Аллах и да се придържа към непоколебима вяра, за да го опази Той от злото на сатаната и злонамерените. Благодарение на Аллах, преди няколко години като цяла нация ние преживяхме едно повратно събитие. Слава на Аллах – накрая само Той беше победителят. Винаги побеждаващият е Аллах; „Ля галиба илляллах“ (Няма победител освен Аллах). Тези, които Му се противопоставят, накрая получават своето справедливо наказание. Има много хора, които и до днес се поддават на техните измами. Нека Аллах дари тези хора с разум и прозрение; нека те се покаят и стоят далеч от лошите дела. Защото този, който е замесен в лоши дела, може би все още успява да се скрие в земния живот; но едва в отвъдния ще се разкрие истинският мащаб на тези дела и колко големи щети са нанесли те. И до днес има много хора, които въвеждат другите в заблуда с оправдания като „беше така“ или „беше това“. Щом истината е толкова очевидна, защо тогава упорстваш в своя инат? Инатът е основна черта на неверието; неверникът е твърдоглав и своенравен. Дори Абу Джахил е казал на смъртния си одър, когато сподвижниците на Пророка са се готвели да го обезглавят: „Знам истината, но от високомерие и твърдоглавие няма да последвам вас и Мухаммед.“ Това показва: Този инат е характерна черта на неверието. Затова се върни на правия път, обърни се към Аллах и се покай искрено. Тогава Аллах ще прости греховете ти, ще спасиш отвъдния си живот и ще бъдеш предпазен от това да застанеш на страната на сатаната. Защото пътят на Аллах е ясен и отчетлив; в него няма нищо тайно или скрито. Придържай се към истината – от теб не се изисква нищо повече. Опазил Аллах: Ако прехвърлиш това зло върху други, ще трябва да понесеш и тежестта на техните грехове. Нека, иншаАллах, винаги бъдем сред тези, които стоят на страната на истината. Нека Аллах ни пази от всяко зло: от злото на сатаната, злото на собственото ни его и злото на неверниците. Нашите предци вече са казали: „Водата може да спи, но врагът не спи.“ Затова нека Аллах ни пази и закриля. Нека Той изпрати спасител, Сахиб, за да може истината, иншаАллах, напълно да излезе наяве.

وَإِنَّكَ لَعَلَىٰ خُلُقٍ عَظِيمٍ (68:4) Аллах, Всевишният и Всемогъщият, възхвалява нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. Той казва: "Най-прекрасните качества са обединени в теб." Аллах, Всевишният и Всемогъщият, казва в Свещения Коран на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям: "Ти наистина притежаваш велик, възвишен нрав." Нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, е най-добрият пример за нас. Той е единственият истински пример за цялото човечество. Как човек да стане съвършен и как трябва да води живота си – накратко казано, истинската човечност – всичко това олицетворява нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. У тези, които не го следват, не може да се намери нито човечност, нито доброта, нито каквато и да е друга форма на красота. Вместо това те обединяват в себе си всякакъв вид зло. Защото пътят, по който са поели, е път на заблуда. Те се намират на път, който се противопоставя на Аллах. Затова единственият път, който носи спасение и истинска полза на човечеството, е пътят на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. Този път никога не се променя. Това е истинският, прав път. На този, който не се намира на този прав път, абсолютно нищо няма да му донесе полза. По-скоро това тласка човека в безкрайна тъмнина. Пътят на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, от друга страна, води право в Рая. Никога не се отклонявайте от този път. Следвайте този път, за да бъдете сред печелившите. Да спечелите Отвъдното е много по-важно, отколкото да бъдете успешни в земния живот. Който пожертва вечното Отвъдно заради преходния земен живот, е безразсъден. Както Аллах, Всевишният и Всемогъщият, известява: Нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, е пътеводителят, който напътства човечеството по най-съвършения начин. Ние се учим на доброта, благоприличие, добър морал и всякакъв вид красота чрез примера на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. Хвала на Аллах, че принадлежим към неговата умма. Това е най-големият дар, с който Аллах ни е удостоил. Както да бъдем благословени с вярата, така и да принадлежим към уммата на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям... Безкрайна благодарност принадлежи на Аллах. Нека Аллах ни дари с непоколебимост по този път. Нека Той дари с напътствие и онези, които не се намират на този път. ИншаАллах и заблудените ще намерят правия път.

قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: «أَفْضَلُ الدَّنَانِيرِ دِينَارٌ يُنْفِقُهُ الرَّجُلُ عَلَى عِيَالِهِ، وَدِينَارٌ يُنْفِقُهُ الرَّجُلُ عَلَى دَابَّتِهِ فِي سَبِيلِ اللَّهِ، وَدِينَارٌ يُنْفِقُهُ الرَّجُلُ عَلَى أَصْحَابِهِ فِي سَبِيلِ اللَّهِ عَزَّ وَجَلَّ۔» Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: „Най-добрият динар (най-добрите пари), които човек може да похарчи, са тези, които харчи за собственото си семейство.“ Това означава: Тези пари са най-ценни и носят най-голяма награда (севап). На второ място са парите, похарчени за ездитно животно по пътя на Аллах. Това означава: Ако някой отиде на битка заради Аллах, парите за грижата, подсилването и издръжката на неговото ездитно животно също спадат към най-добрите разходи. На трето място са парите, които човек харчи по пътя на Аллах, за Неговата кауза и за своите братя и сестри мюсюлмани. Следователно нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) ни учи, че разходите за подпомагане на други по пътя на Аллах са на трето място. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: «أَفْضَلُ الصَّدَقَةِ أَنْ تَصَدَّقَ وَأَنْتَ صَحِيحٌ شَحِيحٌ، تَأْمُلُ الْغِنَى وَتَخْشَى الْفَقْرَ، وَلَا تُمْهِلْ حَتَّى إِذَا بَلَغَتِ الْحُلْقُومَ قُلْتَ: لِفُلَانٍ كَذَا، وَلِفُلَانٍ كَذَا، أَلَا وَقَدْ كَانَ لِفُلَانٍ كَذَا۔» Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) обяснява коя садака (милостиня) е най-добрата и най-угодна на Аллах: Това е милостинята, която се дава, докато човек е здрав и е силно привързан към богатството си. Тоест садаката на човек, който е в силите си, в разцвета на живота си и има амбицията да трупа състояние. Това е най-ценната садака. Тя се дава, докато човек все още се надява на богатство и се страхува от бедност. Тоест човек все още има всички възможности пред себе си, иска да стане богат и се страхува да не бъде беден. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва, че милостиня, дадена точно в този етап от живота, носи най-голяма награда и благодат. Не отлагайте садаката, докато душата ви не стигне до гърлото и не поемете последните си глътки въздух. Докато човек може би не стане на 80 или 90 години, никога не е дарявал и изведнъж се пита: „Какво да правя сега с парите си?“. Не чакайте този последен момент, за да кажете: „Тази част от богатството ми е за еди-кого си,“ „а онази садака е за другия.“ Не отлагайте до момента, в който вашето имущество (като наследство) така или иначе вече преминава в ръцете на други. Защото в този момент богатството вече ви се изплъзва. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) предупреждава: „Давайте садака навреме, когато е най-ценна, и не чакайте до края си.“ قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: «أَفْضَلُ الصَّدَقَةِ جُهْدُ الْمُقِلِّ، وَابْدَأْ بِمَنْ تَعُولُ۔» Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: Най-добрата садака е тази, която някой дава според най-добрите си възможности, въпреки малкото си имущество. И започни с разходите си от тези, за чиято издръжка си отговорен. Дори средствата да са ограничени, тази садака е много високо ценена при Аллах. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) обаче препоръчва като основно правило: „Когато даряваш, първо осигури собственото си семейство и ближните си.“ Защото да се грижиш за собственото си домакинство и да осигуряваш семейството си също е садака. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: «أَفْضَلُ الصَّدَقَةِ مَا كَانَ عَنْ ظَهْرِ غِنًى، وَالْيَدُ الْعُلْيَا خَيْرٌ مِنَ الْيَدِ السُّفْلَى، وَابْدَأْ بِمَنْ تَعُولُ۔» Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: Най-добрата садака е тази, която се дава от излишък. Това означава първо да се покрият собствените нужди и едва останалата част да се даде като садака. Защото даващата ръка е по-добра от вземащата ръка. С това нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) подчертава, че даването е по-добро от вземането. Започни със садаката и тук от твоето семейство, за което си отговорен. Подсигуряването на издръжката на собственото семейство само по себе си вече е голяма садака. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Започнете първо от тях.“ Следователно човек не бива да пренебрегва семейството си заради другите. Помогни първо в собствения си дом, а останалото дари на роднини, съседи и нуждаещи се. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: «أَفْضَلُ الصَّدَقَةِ سَقْيُ الْمَاءِ۔» Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: Едно от най-добрите дарения е да се осигуряват хората с питейна вода. Предлагането на вода е особено благодатна форма на садака. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: «أَفْضَلُ الصَّدَقَةِ أَنْ يَتَعَلَّمَ الْمَرْءُ الْمُسْلِمُ عِلْمًا ثُمَّ يُعَلِّمَهُ أَخَاهُ الْمُسْلِمَ۔» Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: Едно от най-ценните дарения е, когато мюсюлманин придобие знание... (Това означава, че усвояването на знание също е садака) ...и след това предаде това знание на своите братя и сестри мюсюлмани. Тази „садака на знанието“ е изключително ценна. Даренията не се състоят само от пари; човек може да дари и знание. Алхамдулиллях, нашите учители в медресето тогава бяха изключителни учени. Те не само се грижеха за нашата издръжка, но дори ни плащаха стипендия. Нека Аллах да бъде доволен от тях и да им отреди висока степен в Рая. Те имаха обичай да ни казват: „Всичко, което искаме в замяна, е да предавате това знание нататък.“ „Не очакваме нищо друго от вас.“ От това виждаме какво голямо значение има предаването на знание като садака. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: «أَفْضَلُ الصَّدَقَةِ الصَّدَقَةُ عَلَى ذِي الرَّحِمِ الْكَاشِحِ۔» Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: Най-добрата садака е тази, която се дава на враждебно настроен роднина. Случва се понякога роднини да живеят в конфликт дълго време. Но именно садаката, която човек дава на роднина, който се отнася зле с него, е едно от най-ценните дарения при Аллах. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: «أَفْضَلُ الصَّدَقَةِ مَا تُصُدِّقَ بِهِ عَلَى مَمْلُوكٍ عِنْدَ مَالِكِ سَوْءٍ۔» Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: Едно от най-добрите дарения е помощта за работник (или роб), който страда под властта на лош господар. Така че, ако някой работи за несправедлив човек и трябва да понася тормоз, тогава садаката, от която се възползва този работник, е особено благодатна. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: «أَفْضَلُ الصَّدَقَةِ صَدَقَةٌ فِي رَمَضَانَ۔» Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: Най-добрата садака е тази, която се дава през месец Рамадан. Защото наградата за дарение през този месец е огромна. Рамадан е най-благословеният от всички месеци и неговата благодат е уникална. Ето защо е особено ценно през Рамадан да се дават зекят, садака и да се вършат подобни добри дела. Разбира се, човек може да дарява по всяко време, но е още по-добре, когато зекятът и садаката се паднат през Рамадан.

إِنَّ ٱللَّهَ لَا يُخۡلِفُ ٱلۡمِيعَادَ (3:9) Това, което Аллах, Всевишният, е обещал, със сигурност ще се сбъдне. Затова не трябва да има нито най-малкото съмнение в това, казва Той. Всичко, което Аллах е обещал и за което е дал дума, неминуемо ще се случи. Затова хората трябва да бъдат бдителни. Той ги наставлява, за да могат онези, които са се отклонили от пътя, да се завърнат. За тази цел Той е изпратил пророците. А след тях сподвижниците, учените и приятелите на Аллах – всички те дойдоха, за да спасят хората. Тъй като много хора бяха на грешния път, Той изпрати пророци, приятели на Аллах и учени, за да им помогнат и да ги спасят. За да поемат по пътя на Аллах и да не се отклоняват от него. Защото само в това се крие истинското спасение. Съществува Раят, обещан от Аллах, Всевишния – и съществува Адът. Аллах, Всевишният, ни кани в Своя Рай. Той казва: „Елате, влезте в Рая. Добре дошли по най-прекрасния начин.“ Този път е прекрасен. Стойте далеч от лошото, не погубвайте сами себе си и не се хвърляйте в гибел. „Спасете себе си“, казва Аллах, Всевишният, защото Неговото обещание е истина. Сатаната и неговите помощници, от друга страна, се опитват с всички средства да завлекат хората в пропастта. Те нашепват: „Това е единственият път. Няма нищо друго освен земния живот. Ти си възникнал случайно, няма Създател и няма край.“ Така те въвеждат хората в заблуда. А е напълно невъзможно да се съществува без Създател. И този Създател е Аллах, Всевишният. Той е Всезнаещият. Каквото е било, каквото е и каквото ще бъде – всичко това се обхваща от знанието на Аллах. И Той призовава хората да вървят именно по този път – пътя на Аллах. Неговото обещание е истина, затова непременно бъдете бдителни. Следвайте правия път, добрия път. Стойте далеч от лошия път, избягвайте пътеката на опасността. Раят ви очаква. Защото това, което Аллах, Всевишният, ни е обещал, е Раят. Той призовава: „Влезте в Рая!“ Нека Аллах никога не ни отклонява от този път. Нека винаги останем непоколебими на този път. И нека не се оставяме да бъдем подведени от приказките на другите, иншаАллах.