Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

‎سُبۡحٰنَ الَّذِىۡۤ اَسۡرٰى بِعَبۡدِهٖ لَيۡلًا مِّنَ الۡمَسۡجِدِ الۡحَـرَامِ اِلَى الۡمَسۡجِدِ الۡاَقۡصَا الَّذِىۡ بٰرَكۡنَا حَوۡلَهٗ لِنُرِيَهٗ مِنۡ اٰيٰتِنَا​ ؕ اِنَّهٗ هُوَ السَّمِيۡعُ الۡبَصِيۡرُ‏ „Славен е Този, Който пренесе Своя раб нощем от джамията Ал-Харам до джамията Ал-Акса, чиито околности Ние благословихме, за да му покажем Нашите знамения. Наистина Той е Всечуващия, Всевиждащия.“ [17:1] Аллах, Могъщия и Всевишния, повелява в тази свещена нощ да възхваляваме Него и Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Това е много значима нощ; изключително специално събитие, което се е случило с Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Цялото творение го почете и уважи в онази нощ. Аллах, Всевишния, не е обвързан с място; умът не може да проумее това. Не бива да размишляваме как Аллах е извършил това. Той е Творецът. Следователно това е една изключително благословена нощ. Иншаллах, молим Аллах да ни дари с разбиране за Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари): за това, което казва, което повелява и за примера, който дава на хората. Това означава да не следваме собственото си его. Хората често се смятат за важни, но човек трябва да следва онова, което Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) ни е показал. Следвайте го. Не си въобразявайте нищо и не правете просто каквото ви харесва. Ако правите нещо, от което Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) не е доволен, то не носи полза нито на вас, нито на другите. Молим Аллах, Всевишния, да ни утвърди по Неговия път – пътя на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Ние сме нищо в сравнение с него (Аллах да го благослови и с мир да го дари); трябва да му отдадем почит. Трябва да осъзнаем, че без него (Аллах да го благослови и с мир да го дари) не сме способни на нищо. Това, което той (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е повелил и ни е показал – това е истинският път. Нека Аллах ни запази по пътя на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и да укрепи нашия разум, вяра и тела. Иншаллах.

ИншаАллах, утре ще отбележим благословената нощ Мирадж на нашия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Тези дни са специални; това е един от ценните дни, които нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е подарил на своята общност. Това е събитие, чрез което Аллах показа превъзходството на нашия Пророк над всички светове, слава на Аллах. На място, ранг и положение, които никое друго творение не можа да достигне; там Аллах отведе нашия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и го прие в Своето присъствие. Същността на това състояние е известна само на Аллах и на никой друг. Това, което знаем – слава на Аллах – е, че това са велики чудеса; това са дарове на милост за нашия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Нека Аллах ни дари възможността винаги да бъдем част от тези благодати. Това се дава на онези, които вярват в Него и Му се уповават; благословията на нашия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) достига до тях. Който не вярва, така или иначе се е превърнал в играчка на дявола; те постоянно говорят: „Не, беше така, не, беше иначе.“ Добре, неверникът може да казва това, но ти не бива да приличаш на неверника. Тогава неверниците казаха: „Това е невъзможно“; но днешните вярващи казват благодарение на вярата си: „Възможно е.“ Но тези, които казват „Аз съм мюсюлманин“ и твърдят „Не, това беше само сън или онова“ – това са хората, чиято вяра е слаба. Вярващият човек осъзнава с абсолютна сигурност (Хакк-ул Якин) ранга на нашия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари), вярва в него и следва пътя му. Нека Аллах не ни отклонява от този път и ни дари с непоколебимост, ИншаАллах. Днес, ИншаАллах, ни предстои пътуване. Ще посетим местата, основани от нашия Мавляна Шейх Назим, където се намират нашите братя по вяра и които служат на целия свят. Там са нашите братя; братята от онова време, новите и починалите... Човек трябва винаги да е свързан с тях. С намерението да бъдем вечно заедно както в земния живот, така и в отвъдния, ние тръгваме на това пътуване, ИншаАллах. Нека това пътуване, ИншаАллах, доведе до добро; нека отидем с добро и се върнем с добро. Нека то бъде благословено за всички нас, ИншаАллах.

Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: „В Сетните времена фитната ще бъде като непрогледно тъмни нощи.“ Това означава: Дори посред бял ден цари тъмнина като през нощта. Така го описва нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари). „Какво ще правите в това време?“, пита той. В онова време човек трябва да си стои вкъщи и да не излиза без нужда. Трябва да извършва богослуженията си у дома, да бъде със семейството си и да се грижи за него. Днес хората гледат само себе си, почти никой не мисли за другия. Те казват: „Първо аз, после другите, и чак тогава семейството.“ Затова не искат да поемат отговорност за семейството; всеки иска просто да бъде свободен. Но свободата не работи така; всичко си има ред и благоприличие. Светът привлича хората, дърпа ги към гибел и ги отдалечава от Аллах, Всемогъщия и Великия. Затова хората питат: „Каква е нашата задача? Какво ни съветваш?“ Пазете семейството си. В това време това е много важно; решаващо е да се опази семейството. Защото – нека Аллах ни пази – мнозина идват при нас; децата са станали зависими, искат да се отърват, но не успяват. И затова те молят за дуа. Затова човек трябва да бъде изключително внимателен във всяко отношение. Чрез устройствата в ръцете им, през телефона и други неща, те им вливат отрова. Това означава, че сатаната и неговите войници залагат капани и използват отрови, които човек едва може да си представи; те нападат от всички страни. Хазартът е друга напаст. От няколко дни виждам, че такива съобщения достигат дори до нас. Нека Аллах ни пази! Затова предупреждаваме за това; трябва много да се внимава с това. Те казват: „Заредихме ти 5000 лири, започни да играеш с тях.“ О, Аллах, откъде идва това? Кой подарява просто така 5000 лири? Войниците на сатаната те примамват с 5000 лири, после те вкарват в дългове за 500 милиона и ти вземат всичко, което притежаваш. Как работят тези неща? Именно това са многото видове фитна на Сетните времена, отровите на Сетните времена. Човек трябва да пази себе си, децата си и семейството си. Трябва да бъдем бдителни, за да ни пази Аллах, за да ни помогне Аллах. Нашето време е Сетното време. Никога преди по света не се е виждало толкова много зло, както в това време. Най-лошото от всички времена е нашето време, Сетното време. Но в замяна на това в това време има и най-големия берекет, най-голямата награда и даровете на Аллах. Който се пази и остане на правия път, който помага на себе си, на семейството си, на роднините си и на обществото си, за него има огромна награда. Като компенсация за тези трудности и това зло, Аллах е обещал големи награди. Именно това се нарича джихад; това е истинският джихад. Да пазиш себе си от собственото си его и от злото, а също и да пазиш другите. Нека Аллах помогне на всички ни. Нека Аллах ни пази от това положение и от злото. Нека Аллах ни пази от злото на сатаната и неговите последователи.

قَالَ رَسُولُ اللهِ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: بُنِيَ الْإِسْلَامُ عَلَى خَمْسٍ: شَهَادَةِ أَنْ لَا إِلَهَ إِلَّا اللهُ وَأَنَّ مُحَمَّدًا رَسُولُ اللهِ، وَإِقَامِ الصَّلَاةِ، وَإِيتَاءِ الزَّكَاةِ، وَحَجِّ الْبَيْتِ، وَصَوْمِ رَمَضَانَ. Нашият Пророк – Аллах да го благослови и с мир да го дари – каза: Ислямът е изграден върху пет стълба. Това означава, че това са основните условия на исляма. Те са: Свидетелстването, че няма друг бог освен Аллах и че Мухаммед е Пратеникът на Аллах – тоест произнасянето на свидетелството за вяра (Келиме-и Шехадет). Второ: извършването на намаза (молитвата). Трето: даването на закат. Четвърто: извършването на хадж (поклонение). И говеенето през Рамазан. Това са основите на исляма; нито една от тях не бива да се пропуска. Въпреки че закатът и хаджът са предназначени за онези, които са финансово способни, те също са задължителни действия и принадлежат към основите на исляма. قَالَ رَسُولُ اللهِ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: إِنَّ لِلْإِسْلَامِ صُوًى وَمَنَارًا كَمَنَارِ الطَّرِيقِ، رَأْسُهُ وَجِمَاعُهُ شَهَادَةُ أَنْ لَا إِلَهَ إِلَّا اللهُ وَأَنَّ مُحَمَّدًا عَبْدُهُ وَرَسُولُهُ، وَإِقَامُ الصَّلَاةِ، وَإِيتَاءُ الزَّكَاةِ، وَتَمَامُ الْوُضُوءِ. Нашият Пророк – Аллах да го благослови и с мир да го дари – каза: Ислямът има пътни знаци и фарове, подобни на маркировката по пътя. Така както фарът показва пътя на човека в морето или на сушата, така и ислямът има знаци, които го правят разпознаваем. Главата и същността на това е: Свидетелството, че няма друг бог освен Аллах и че Мухаммед е Негов раб и Пратеник. Това е влизането в исляма. След това правилното извършване на намаза, даването на закат, и пълното извършване на абдест (ритуално измиване). قَالَ رَسُولُ اللهِ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: أَيُّمَا مَالٍ أَدَّيْتَ زَكَاتَهُ فَلَيْسَ بِكَنْزٍ. Нашият Пророк – Аллах да го благослови и с мир да го дари – каза: Имущество, за което е даден закат, не е "Кенз", тоест не е просто натрупано съкровище. Това имущество е халал и чисто. Като "Кенз" се обозначава имущество, в което се е смесило (чуждо) право; щом закатът бъде платен, то става чисто и халал. قَالَ رَسُولُ اللهِ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: بَرِئَ مِنَ الشُّحِّ مَنْ أَدَّى الزَّكَاةَ، وَقَرَى الضَّيْفَ، وَأَعْطَى فِي النَّائِبَةِ. Нашият Пророк – Аллах да го благослови и с мир да го дари – каза: Който даде заката от имота си, нагости госта и помогне на онзи, който е в беда, се е освободил от скъперничеството. Това означава, че такъв човек не е скъперник, защото е дал своя закат, нагостил е госта и е помогнал на нуждаещия се. Който пропусне това, е скъперник; който го направи, не се счита за скъперник. قَالَ رَسُولُ اللهِ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: ثَلَاثٌ مَنْ كُنَّ فِيهِ وُقِيَ شُحَّ نَفْسِهِ: مَنْ أَدَّى الزَّكَاةَ، وَقَرَى الضَّيْفَ، وَأَعْطَى فِي النَّائِبَةِ. Нашият Пророк – Аллах да го благослови и с мир да го дари – каза: Който обединява в себе си три качества, е предпазил душата си от скъперничество. Скъперничеството е отвратително качество; Аллах – Всемогъщият и Великият – не го харесва, а и Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) не го харесва. Също така и хората не харесват скъперника. Който изпълни тези условия, е защитен от скъперничество. Те са: Първо, даването на закат. Има много богати хора, които поради скъперничеството си не плащат закат; за това има безброй примери. Мнозинството се намира в това състояние: Богатите притежават пари, но не им дава сърце да ги дадат – точно това е скъперничество. Второ: гощаването на госта. Трябва да предложиш на госта каквото можеш. Но човек не трябва да се насилва. Предложи това, което има в къщата. Не се натоварвай излишно; ненужно е да вземаш пари назаем оттук-оттам и да си създаваш проблеми, само за да не кажат хората: "Той е скъперник". Гостът яде това, което завари. Това също е гощаване. И трето: помагането на онзи, който е изпаднал в беда. Човек помага на нуждаещия се според възможностите си. Аллах – Всемогъщият и Великият – не възлага на Своя раб товар, който той не може да носи, и не го вкарва в затруднения. Един от сподвижниците (сахабе) донесе на Пророка – Аллах да го благослови и с мир да го дари – парче злато. Нашият Пророк извърна лицето си. Човекът дойде от другата страна и каза: "Намерих това злато. Това е цялото ми имущество, давам ти го." Накрая Пророкът – Аллах да го благослови и с мир да го дари – взе златото и го хвърли по посока на човека. То не го улучи. Тогава Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) каза: "Даваш ми цялото си имущество, а после отиваш да просиш ли? Така не става." "Дай толкова, колкото силите ти позволяват." "Останалото похарчи за себе си и се погрижи за собственото си благополучие." И така, всичко си има своя ред и начин. Без да поставяш себе си в беда, помагаш колкото можеш. В хадиса се казва: "Помогни на изпадналия в беда", но не бива да продаваш къщата и имота си, за да платиш нечии дългове, а после самият ти да останеш бездомник. Всичко си има ред. Помогни на нуждаещия се според възможностите си, тогава няма да се считаш за скъперник. Така че не се страхувай, че ще бъдеш сметнат за скъперник. قَالَ رَسُولُ اللهِ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: أَخْلِصُوا عِبَادَةَ اللهِ تَعَالَى، وَأَقِيمُوا خَمْسَكُمْ، وَأَدُّوا زَكَاةَ أَمْوَالِكُمْ طَيِّبَةً بِهَا أَنْفُسُكُمْ، وَصُومُوا شَهْرَكُمْ، وَحُجُّوا بَيْتَ رَبِّكُمْ، تَدْخُلُوا جَنَّةَ رَبِّكُمْ. Нашият Пророк – Аллах да го благослови и с мир да го дари – каза... Тук Пророкът изразява всичко по най-красивия начин. Арабският текст на хадиса е в римуван и поетичен стил. Дори в превода да не е толкова римувано, значението е следното: Бъдете искрени в богослужението си към Аллах и извършвайте петте си молитви. Първо Ихляс (Искреност): Служете на Аллах с искреност и кланяйте петте си намаза. Говейте през вашия месец Рамазан. След това дайте заката от имота си с радостно сърце. Тоест, не се ядосвайте, че парите си отиват. Ако даваш много, това означава, че Аллах ти е дал много. Ако дадеш сто жълтици закат, значи Аллах ти е дал пет хиляди, за да можеш да дадеш тези сто. Трябва да се радваш и да казваш: "Аз давам толкова много, това значи, че Аллах ме е дарил с много." Така че дай своя закат с чиста съвест. И направете поклонение пред Дома на вашия Господ (Бейтуллах), за да влезете в Дженнета (Рая) на вашия Господ. قَالَ رَسُولُ اللهِ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: حَصِّنُوا أَمْوَالَكُمْ بِالزَّكَاةِ، وَدَاوُوا مَرْضَاكُمْ بِالصَّدَقَةِ، وَأَعِدُّوا لِلْبَلَاءِ الدُّعَاءَ. Нашият Пророк – Аллах да го благослови и с мир да го дари – каза: Пазете имота си чрез закат. Ако за имуществото не се даде закат, по-късно – Аллах да ни пази – цялото имущество се губи. Непременно давайте закат, за да подсигурите имота си. Лекувайте болните си със Садака (милостиня). Лечението на болестта е милостинята. Тя е по-силно лекарство от лекаря или медицината. И се подгответе за изпитанията с дуа (молитви). Молете се, за да стои бедата далеч от вас. قَالَ رَسُولُ اللهِ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: حَصِّنُوا أَمْوَالَكُمْ بِالزَّكَاةِ، وَدَاوُوا مَرْضَاكُمْ بِالصَّدَقَةِ، وَاسْتَعِينُوا عَلَى حَمْلِ الْبَلَاءِ بِالدُّعَاءِ وَالتَّضَرُّعِ. Нашият Пророк – Аллах да го благослови и с мир да го дари – каза: Пазете имота си със закат. За опазването на имуществото закатът е условие. С това изпълняваш религиозния дълг (Фарз), пазиш имота си и печелиш награда (севаб). Освен това получаваш благословии. Лекувайте болните си с милостиня; човек трябва непременно да дава милостиня всеки ден, за да бъде защитен от злополуки и беди и да намери изцеление. За да отблъснете бедата, търсете помощ чрез дуа и смирено молене. Тоест, молете Аллах и правете дуа бедата да не ви застигне. قَالَ رَسُولُ اللهِ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: الدِّينَارُ كَنْزٌ، وَالدِّرْهَمُ كَنْزٌ، وَالْقِيرَاطُ كَنْزٌ. Нашият Пророк – Аллах да го благослови и с мир да го дари – каза: Докато не бъде даден закат за него, динарът (златото) е "Кенз", тоест натрупано съкровище. Също и дирхамът (среброто), и каратът са "Кенз". Това означава, че са блага, за които не е платен закат. قَالَ رَسُولُ اللهِ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: الزَّكَاةُ قَنْطَرَةُ الْإِسْلَامِ. Нашият Пророк – Аллах да го благослови и с мир да го дари – каза: Закатът е мостът на исляма. След смъртта на нашия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) повечето от онези араби бяха мюсюлмани, но станаха вероотстъпници (Мюртед). Защо? За да не плащат закат. Това означава, че закатът наистина е мостът на исляма; който не го дава, се счита, че не е влязъл напълно в исляма. قَالَ رَسُولُ اللهِ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: كُلُّ مَالٍ أُدِّيَتْ زَكَاتُهُ فَلَيْسَ بِكَنْزٍ وَإِنْ كَانَ مَدْفُونًا تَحْتَ الْأَرْضِ، وَكُلُّ مَالٍ لَا تُؤَدَّى زَكَاتُهُ فَهُوَ كَنْزٌ وَإِنْ كَانَ ظَاهِرًا. Нашият Пророк – Аллах да го благослови и с мир да го дари – каза: Имущество, чийто закат е платен, не е Кенз (натрупано богатство), дори и да е заровено седем ката под земята. Имущество обаче, чийто закат не е платен, се счита за Кенз, дори и да е на открито; тоест счита се за имущество, за което задължението е отказано. قَالَ رَسُولُ اللهِ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: لَمْ يَمْنَعْ قَوْمٌ زَكَاةَ أَمْوَالِهِمْ إِلَّا مُنِعُوا الْقَطْرَ مِنَ السَّمَاءِ، وَلَوْلَا الْبَهَائِمُ لَمْ يُمْطَرُوا. Нашият Пророк – Аллах да го благослови и с мир да го дари – каза: Когато един народ откаже заката на имуществото си, със сигурност му бива отказан дъждът от небето. Днес навсякъде по света цари недостиг на вода. Оплакваме се, че не вали, че липсва вода... Ако ги нямаше животните, нито една капка дъжд не би паднала. Това означава, че Аллах се смилява над животните и насекомите и дарява този дъжд; иначе наистина не би ни била дарена и капка. قَالَ رَسُولُ اللهِ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: عُرِضَ عَلَيَّ أَوَّلُ ثَلَاثَةٍ يَدْخُلُونَ الْجَنَّةَ، وَأَوَّلُ ثَلَاثَةٍ يَدْخُلُونَ النَّارَ. فَأَمَّا أَوَّلُ ثَلَاثَةٍ يَدْخُلُونَ الْجَنَّةَ: فَشَهِيدٌ، وَمَمْلُوكٌ أَحْسَنَ عِبَادَةَ رَبِّهِ وَنَصَحَ لِسَيِّدِهِ، وَعَفِيفٌ مُتَعَفِّفٌ. وَأَمَّا أَوَّلُ ثَلَاثَةٍ يَدْخُلُونَ النَّارَ: فَأَمِيرٌ مُسَلَّطٌ، وَذُو ثَرْوَةٍ مِنْ مَالٍ لَا يُؤَدِّي حَقَّ اللهِ فِي مَالِهِ، وَفَقِيرٌ فَخُورٌ. Нашият Пророк – Аллах да го благослови и с мир да го дари – каза: Показани ми бяха първите трима души, които ще влязат в Рая, и първите трима, които ще влязат в Ада. Това означава, че това е било разкрито на нашия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Тримата души, които първи ще влязат в Рая, са: Първият е мъченикът (шехид). Вторият е робът (слугата), който е изпълнявал добре както богослужението си към Аллах, така и службата си към своя господар. Като награда за трудностите, които е изтърпял в земния живот, той принадлежи към втората група, влизаща в Рая. Третият е целомъдреният и почтен човек със семейство, който се срамува да проси. Този човек, който не проси от никого и проявява търпение за препитанието на семейството си, принадлежи към третата група в Рая. Първите трима души, които ще отидат в Ада, са: Първият е владетелят тиранин. Вторият е заможният, който не дава закат и по този начин отказва правото на Аллах върху своето имущество. Той притежава имущество, но не дава закат; тъй като в това имущество се съдържа правото на Аллах, този човек принадлежи към втората група обитатели на Ада. А третият е високомерният бедняк. Който е беден и въпреки това арогантен, принадлежи към третата група.

قُلِ ٱللَّهُمَّ مَٰلِكَ ٱلۡمُلۡكِ تُؤۡتِي ٱلۡمُلۡكَ مَن تَشَآءُ وَتَنزِعُ ٱلۡمُلۡكَ مِمَّن تَشَآءُ وَتُعِزُّ مَن تَشَآءُ وَتُذِلُّ مَن تَشَآءُۖ بِيَدِكَ ٱلۡخَيۡرُۖ إِنَّكَ عَلَىٰ كُلِّ شَيۡءٖ قَدِيرٞ (3:26) Аллах, Всемогъщият и Вьзвишеният, казва: Властта принадлежи на Него. Всичко Му принадлежи. Аллах, Могъщият и Вьзвишеният, казва: „Той възвисява когото пожелае и унизява когото пожелае.“ Защо споменаваме това? Алхамдулиллях, вчера... Преди години, както Шейх Баба посъветва, бяхме възнамерили да станем съседи на Еюп Султан. Имаше намерение да бъдем съседи там и да служим там. Имаше няколко смени на местоположението. Преди десет години имаше едни хора, които искаха да извършат сделка. В замяна на тази сделка ние трябваше да получим готова сграда; поне това беше тяхното предложение. Те получиха договора, без да се налага да инвестират собствени пари; такава беше уговорката. Ние трябваше да се нанесем в готова сграда. Но с отлагания за „днес“ и „утре“, в крайна сметка това така и не се случи. Тъй като не спазиха думата си, ние се огледахме за други места. В крайна сметка, Алхамдулиллях, въпросът със сградата и парцела беше решен вчера. Напредва стъпка по стъпка, слава на Аллах. Защо казвам това? Ако тази собственост принадлежеше на онези хора... Е, Аллах явно не им я е отредил. В началото бяхме ядосани и разстроени от това. Те не си спазиха думата. Те ни бавеха. Ту тръгваше, ту спираше, и така минаха годините. Вчера обаче видяхме, Алхамдулиллях, че по-голямата част от сградата е почти завършена, МашаАллах. Тогава ни стана ясно: Аллах, Вьзвишеният, явно не е искал това добро да се случи чрез тях. Той не го е искал; на тях не им е бил отреден дял в тази собственост. Собствеността принадлежи на Аллах. На тях не им беше писано. Но чрез малките приноси на братята, учениците и обичащите, тази служба ще бъде завършена, без да сме зависими от онези, ако Аллах е рекъл. Ще остане до Съдния ден, с позволението на Аллах. Това е вакъф (фондация). Това е вакъф за задоволството на Аллах, до Съдния ден. Това е дело на вакъф; който участва в него, печели. Този човек придобива чест (става „Азиз“). Който обаче не го направи – тоест, който обещае нещо и не го изпълни – той унизява сам себе си (става „Залил“). Каквото и да прави, дори целият свят да му принадлежи: той си остава унизен. „Залил“ означава да си безполезен, да нямаш значение. Затова не бива да се гневим. Такава е волята на Аллах. Когото Той поиска, него почита и го приближава до Себе Си. При Аллах, Вьзвишеният, той има висок ранг. „Азиз“ означава: някой с висок ранг, достоен, почтен и възвишен. „Залил“, от друга страна, означава низост, унижение и безполезно състояние. Така че няма причина за гняв или тъга. Аллах така е пожелал. Аллах така е отредил; едните е почел (Азиз), другите е унизил (Залил). Затова не е нужно нито да се ядосваме, нито да скърбим. Трябва да оставим всичко на промисъла на Аллах. Нека Аллах ни направи от почетените, от онези, които държат на думата си. Нека Той ни направи истински притежатели. Защото това е притежанието за Отвъдното. Това не е светско притежание; то принадлежи на Аллах и е дарено за Неговото задоволство. На кого Той отреди това притежание, това е решаващото. Нека Той ни даде дял от притежанието, което ни носи чест, иншаАллах. Нека Аллах бъде доволен. Нека Аллах даде възможност на всички вас да извършите много такива вакъфи и добрини, иншаАллах. Нека Аллах бъде доволен. Нека Аллах ни направи всички приети раби. Нека Той ни направи от онези, които даряват, без да се страхуват от бедност, иншаАллах.

لَّقَدۡ كَانَ لَكُمۡ فِي رَسُولِ ٱللَّهِ أُسۡوَةٌ حَسَنَةٞ (33:21) Така казва Аллах, Могъщият и Великият. Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е вашият пътеводител. Следвайте го, подражавайте на делата му и се ръководете от това, което той е показал в живота си. Подчинявайте му се и полагайте всички усилия да живеете според неговия Суннет. Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е полезен и е пример не само за мюсюлманите, а за цялото човечество. Дори и онези, които следват пътя му, да не са мюсюлмани, неговите дела са за благото на човечеството. Всяко негово действие, всичко, което е правил, служи за полза на хората. Понякога се разказва, че сред немюсюлманите има места, където хората вършат всичко в името на честността и искреността. Единственото, което им липсва, е свидетелството за вяра. Някои мюсюлмани обаче са точно обратното; вършат всякакви глупости и после казват: „Ние сме мюсюлмани.“ Това не е правилно. Затова е от решаващо значение как е живял нашият Пророк. Важно е как се е хранил и как е пил. Какво е правил, как е разпределял деня си... Всичко това са неща, от които хората трябва да вземат пример. Веднъж владетелят на Египет изпратил подаръци на нашия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Заедно с подаръците той изпратил и лекар, за да преглежда и лекува мюсюлманите. Лекарят установил, че никой не идва при него; нямало болни. Той попитал: „Как постигате това?“ Те отговорили: „Ние живеем според Суннета на нашия Пророк; храненето, пиенето и делата ни се ръководят от него.“ Затова и никой не се разболява. Днес обаче светът се е обърнал напълно наопаки. Хората ядат и пият всякакви възможни ненужни неща. Наред с това приемат и най-различни лекарства и хранителни добавки. Ту искат да отслабнат, ту да напълнеят, ту да станат по-силни... Мускулите трябва да изпъкнат, тук да порасне нещо, там да порасне нещо... Те се съсипват сами. Държат се така, сякаш сме създадени само за да храним това тяло. А всъщност тялото ти е, за да служи на Аллах. И за това си има мярка. При храненето трябва да се придържаш към това, което е повелил нашият Пророк. Човек не бива да препълва стомаха си. При яденето и пиенето всичко трябва да е с мярка, за да се чувстваш добре. За да можеш да извършваш и богослуженията си. Светът не е само мисъл за тялото; дай на тялото това, което му се полага. Аллах е създал всичко съвършено. Не си мисли: „Трябва сам да направя още повече, за да стана някой специален.“ Вземи например слона, най-голямото животно; по телосложение няма почти нищо по-голямо, но каква полза ти е да станеш като слон? Така че няма никаква полза да си като слон. Аллах е създал животните по един начин, а хората – по друг. Затова трябва да се следва Суннета на нашия Пророк. За да бъдеш истински човек и да намериш покой, трябва да правиш това, което е правил той. Тогава ще намериш спокойствие в земния живот, както и в отвъдния. Иначе постоянно ще ти втълпяват: „Вземи това, то е добро; яж онова, то помага.“ Свикнали са хората да ядат прави, като животните. Наричат го „фаст фууд“, тези закуски на крак... Храненето прав е порицавано, мекрух. Същото важи и за пиенето прав. Някои мюсюлмани, които се мислят за много умни, казват: „Виж, лекарят доказа, че храненето и пиенето на крак е вредно.“ Човече, нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) отдавна е казал това, но ти не го слушаш. Преди 1400-1500 години нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е живял по този начин и го е изрекъл. Но едва сега, когато някой лекар или който и да е го потвърди, ти вярваш и казваш: „Това е вярно.“ Нима не вярваш на нашия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари), а на лекаря? Разбира се, трябва да се вярва на всичко, което е казал нашият Пророк. Ако не вярваш напълно, търсиш доказателства и доводи от други, за да можеш да кажеш: „Това е истина.“ А би трябвало да вярваш на нашия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) без колебание. Добре е да се върши всичко, което той е казал; разбира се, доколкото можете. Нека Аллах прости на всички ни нещата, които не успяваме да изпълним. Нека Аллах ни дари с осъзнатост. Нека Аллах ни дари с благодатен живот. Човек трябва да се грижи и за семейството си и да учи децата по същия начин. Как да се хранят, как да се държат, как да постъпват... Тогава ще израснат добри деца и ще се създадат благодатни поколения, иншаАллах. Нека Аллах бъде доволен.

وَفَوۡقَ كُلِّ ذِي عِلۡمٍ عَلِيمٞ (12:76) Над всеки знаещ стои някой, който знае още повече. И разбира се, над всички тях стои Аллах, Всемогъщият и Великият. Знанието на Аллах, Всевишния, е безкрайно. Днес човекът твърди: „Постигнахме нещо.“ Те си въобразяват, че притежават най-голямото знание на това време – дори на цялата история. Но това е заблуда. Знанието е безгранично. Знанието, което са придобили, не е дори точица. В сравнение със знанието на Аллах, то е нищо. Дали ще е изкуствен интелект или каквото и да е друго... Те дори дадоха интелект на машините. Хората се изумяват от това и казват: „Как е възможно? Колко великолепно!“ А всъщност е незначително. Пред знанието на Аллах, Всемогъщия и Великият, то е по-малко от прашинка. Дори да беше прашинка, пак щеше да е много. Но измерено спрямо знанието на Аллах, всичко, което те създават, не е дори точица. Величието на Аллах не познава граници. Хората вярват, че са постигнали нещо велико с земните си изобретения. Смятат го за важно. Но в действителност то няма никаква стойност. Така или иначе не може да се прави сравнение с Аллах. Не е възможно да се каже: „Аллах е толкова по-велик, а ние сме толкова по-малки.“ Такова сравнение не съществува. Защото Неговото съществуване е единственото истинско съществуване. Нашето съществуване е равно на нула; то всъщност изобщо не е налице. Единственият, Който истински съществува, е Аллах, Всемогъщият и Великият. Човек трябва да се преклони пред Неговото величие и мощ. Човек трябва смирено да се подчини. Казва се „Аслим таслям“: „Покори се, за да се спасиш.“ В противен случай е безсмислено човек високомерно да се хвали: „Аз съм велик учен, имам познания, ние сме толкова напреднали.“ Всичко това е от полза само ако човек се отдаде на знанието, мощта и величието на Аллах. Иначе всичко това не струва нищо. Човек не бива да се оставя да бъде заслепен от тези светски науки. Истинското знание означава да опознаеш Аллах. Ако не Го познаваш, всички останали неща са безсмислени. Който с последния си дъх спечели милостта на Аллах, той е победил. Но тези, така наречени свръхинтелигентни, тези учени... Накрая често не им остава нито разум, нито нещо друго; нека Аллах ни пази. Каква полза им донесе този интелект? Никаква. Това, което наистина носи полза, е подчинението пред величието на Аллах и влизането в Исляма, иншаАллах. Нека Аллах дари хората с тази красота, иншаАллах.

وَلَقَدۡ أَضَلَّ مِنكُمۡ جِبِلّٗا كَثِيرً (36:62) В този айет Аллах ни съобщава, че Сатаната е повел хората по грешен път. „Даляля“ означава заблуда и лоши дела. Сатаната заповядва злото и показва пътя към него. С хитрости и всякакви игри той мами хората и ги отклонява от правия път. А те смятат пътя, по който са поели, за правилния. Те дори принуждават и другите да правят същото като тях. Въпреки че действията им са лоши, те ги смятат за нещо добро. Каква е причината за това? Това е заблудата на Сатаната и неговата измама към човека. Той ги отклонява от пътя, докато те вярват, че вършат нещо значимо. При това онези, които вървят по този път, ги очаква лош край: лош живот, лоша смърт и лош отвъден свят. Разбира се, тази заблуда – далялет – има и различни степени. Някои са напълно заблудени; те са кяфири (неверници). Като кяфир се определя онзи, който не вярва в Аллах и не Го признава. Или онези извън „хората на Писанието“, които се кланят на идоли или други същества; те също се числят към неверниците. След това сред „хората на Писанието“ има такива, които не следват пътя на истинските пророци. Сатаната е измамил и тях, като им внушава: „Вие сте на правия път“, и ги подтиква към всякакви деяния. А после има и такива, които макар да са мюсюлмани и да не са напуснали религията, сеят фитна, раздор, сред мюсюлманите. Това са хора, които убиват, избиват или измъчват мюсюлмани. Тези хора също твърдят: „Ние сме мюсюлмани“, но нанасят вреда на мюсюлманите. Те също се намират в заблуда. Тях също ги очаква наказание в отвъдното. Всички техни дела са съхранени и записани при Аллах. Нищо не остава скрито; в отвъдния свят и те ще трябва да плащат за своите дела. Аллах е дал на хората разум и разсъдък, за да не се поддават на Сатаната. Ако се оставите да бъдете излъгани, със сигурност ще получите наказанието си. Пътят е ясен; пътят на Аллах е очевиден. Има два пътя: Пътят на Сатаната или пътят на Аллах. Хората трябва да изберат пътя на Аллах, защото Той им е дал разум. Някои мюсюлмани, които се намират в тази заблуда, дори тълкуват погрешно понятието „разум“. Каква е основата на вярата? Те казват: „Коранът и разумът.“ Коранът е верен; но това, което тук означава „разум“, са критериите, които нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е показал и разяснил. Само Коранът не е достатъчен... Коранът е налице, но истинският разум е Сунната, разумът на нашия Пророк. Това не е нашият собствен разум. Нашият разум не е достатъчен за това. Ако всеки действа само според собствената си глава, настава пълен хаос. Споменатата в айета дума „Адалла“ идва от даляля; това означава, че Сатаната ги е въвел в заблуждение. И въпреки че са били измамени, те се представят за учени. Сатаната си играе с тях като с играчка. Нека Аллах ни опази от злото на Сатаната и от това да поемем по този погрешен път. Нека Той не ни позволява да се отклоним от правия път, иншааллах.

وَقُلِ ٱلۡحَقُّ مِن رَّبِّكُمۡۖ فَمَن شَآءَ فَلۡيُؤۡمِن وَمَن شَآءَ فَلۡيَكۡفُرۡۚ (18:29) Аллах, Всемогъщият и Възвишеният, ни повелява да изричаме истината. Той казва: "Който иска, нека вярва; който иска, нека отрича." Това е мъдрост на Аллах, Всемогъщия и Възвишения, за хората. Неговата мъдрост не бива да се подлага на съмнение. Нашето знание не може да се сравнява с Неговото. Границите на нашето знание са известни, но до знанието на Аллах ние не достигаме. Дори нашият Пророк – мир и благословия да бъдат над него – който заема най-високия ранг: За нас е невъзможно да достигнем неговата мъдрост и неговото знание. Затова Аллах, Всемогъщият и Възвишеният, се обърна към нашия Пророк, мир и благословия да бъдат над него: "Възвести това; изречи истината." "Който иска да вярва, нека вярва; който не иска, решава сам за себе си." Но равносметката за онези, които не вярват, ще бъде тежка. Вярата е велика благодат; както винаги казваме, тя е огромна чест. Тя е печалба – да, най-голямата печалба. Защото в земния живот човек печели или губи, справя се някак си. Докато не умре... Но щом веднъж умре, няма връщане назад. Връщането е невъзможно. Щом душата напусне тялото, нейното място е едно, а това на тялото – друго. Двете вече не са съединени. И когато това се случи, нищо вече не помага. Затова трябва да говориш истината, но да не принуждаваш никого. Който иска, нека вярва. Така или иначе, не ти е дадено правото да налагаш принуда. Живеем във време, в което вярата е много слаба. Затова не казвай: "Трябва да наложа това или онова", а просто изричай истината. Който говори истината, няма от какво да се бои пред никого. Това е словото на истината. Тъй като няма принуда, казвам: Който я приеме, приема я; който не, решава за себе си. С насилие или бой вярата не може да се наложи, това не работи. Това би навредило само на теб самия. Затова това слово на Аллах, Всемогъщия и Възвишения, е толкова чудесно; така е правилно. Говори истината: Който иска, нека я приеме; който не иска, нека я остави. Дали ще кажеш "Вярвам" или "Не вярвам": Ако вярваш, печелиш. Ако не вярваш, това ще бъде огромна загуба за теб. Загуба, която не може да бъде поправена. Когато човек си поеме последния дъх и си отиде без вяра – нека Аллах ни пази – вече няма спасение. В земния живот покаянието все още е възможно; можеш да се разкаеш и да поискаш прошка, и Аллах прощава. Но щом последният дъх излезе, вече е твърде късно. Затова човек трябва да отстоява истината, да я изрича и да я приема, иншаАллах. Нека Аллах ни причисли към онези, които приемат истината.

مِّنَ ٱلۡمُؤۡمِنِينَ رِجَالٞ صَدَقُواْ مَا عَٰهَدُواْ ٱللَّهَ عَلَيۡهِۖ فَمِنۡهُم مَّن قَضَىٰ نَحۡبَهُۥ وَمِنۡهُم مَّن يَنتَظِرُۖ (33:23) Аллах, Всемогъщият и Всевишният, казва: „Това са хора, които са удържали обещанието си пред Аллах и не са отстъпили от думата си.“ Аллах ги нарича „мъже“ (Риджал). Да си „мъж“ не означава само да си от мъжки пол; ако една жена притежава това качество, тя също достига степента на мъжествеността. Но който смята себе си за мъж, а не държи на думата си, не е нито мъж, нито жена; така трябва да се разбира това. Тук не става въпрос за разликата между мъж и жена; Аллах възхвалява като качество онези, които държат на думата си. Какво казва Той? Онези, които са по пътя на Аллах и остават непоколебими, са ценни хора; те са победителите. Те са тези, които не отстъпват от думата си и са приети при Аллах. Когато дойде времето им, те умират по този път. Докато са живи, те продължават по същия път, верни на дадената дума. Именно с това качество... Един брат от немски произход, който беше удостоен с Исляма по времето на Мевляна Шейх Назим – Аллах да се смили над него – почина вчера. Той стана мюсюлманин преди повече от четиридесет години в присъствието на Мевляна Шейх Назим. Той беше професор по философия. Философията е нещо, което е изградено върху съмнения и скептицизъм. Въпреки това, чрез керамата на Мевляна Шейх Назим, слава на Аллах, той стана мюсюлманин. Повече от четиридесет години той служеше по този път както на себе си, така и на хората около него. Много хора намериха правия път чрез него. Не само не-мюсюлмани... Понякога и мюсюлманите могат да се отклонят от пътя. Той връщаше и тях обратно на този истински път. В крайна сметка той си отиде от този свят като обичан раб на Аллах. Това е, което има значение: За какво сме създадени на този свят и какво сме направили? Аллах ти казва защо си създаден; ти обаче тичаш наоколо като муха без глава и не го разбираш. Хората, които разбират, знаят: Когато човек намери истината, трябва да се държи за истината. С тази истина ще преминеш в отвъдния свят и с тази истина, с позволението на Аллах, ще застанеш пред Истината, Аллах. Нека Аллах направи всички ни непоколебими по този път. Има такива, които отпадат от пътя. Докато тичат насам-натам и казват: „Това ми харесва, това не ми харесва“, внезапно виждат, че са си отишли от този свят, без да са намерили нищо. Нека Аллах не ни причислява към тях и да ни направи непоколебими. Докато намерим нашия Господ; докато срещнем там нашия Пророк и нашите шейхове, нека Той ни направи всички непоколебими, иншаАллах.