Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: „Кои дела са най-добри пред Аллах?“ Това е да дариш сърцето на един вярващ с облекчение, радост и вътрешен мир. Когато един вярващ види друг и му се усмихне, това изпълва сърцето му със спокойствие. Когато го поздравиш с приветливо лице и го попиташ как е, той естествено се радва. И чрез тази радост човек печели благоволението на Аллах. Всъщност това изобщо не е толкова трудно, но в зависимост от характера и навиците на някои им е трудно или просто не го правят. Поради мисли като „Не се разбираме“ или „Той не е на моето ниво“ някои хора дори не поздравяват; а дори и ти да ги поздравиш, те не отвръщат на поздрава. Просто има такива хора. Но те ще трябва да понесат последствията за поведението си. Защото, когато човек се стреми към благоволението на Аллах с такива лесни дела, Той му дарява голяма награда. Още тук, на земята, това носи на човека вътрешен мир и радост. То прогонва мъката от сърцето. Ако си правиш проблем от това, то само ще те натоварва. Разбира се, не винаги е лесно да угодиш на всеки. Това е съвсем друг въпрос. На днешните хора често им липсват възпитанието и деликатността от миналото. В днешно време има много хора, които веднага се възползват, ако се отнесеш към тях с усмивка. Но накратко: да поздравиш всеки, когото срещнеш – напълно в духа на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям), който каза: „Разпространявайте селяма“ –, би трябвало да е нещо естествено за един мюсюлманин. Поздравяването е отличителна черта на исляма. Даването на селям е сунна. Отвръщането на поздрава обаче е фарз (задължение). Когато човек каже на някого „Селям алейкум“, той е изпълнил сунната. Ако отсрещният не отговори с „Уа алейкум селям“, той пренебрегва свое задължение. Това влече след себе си сериозна отговорност пред Аллах. Който поеме това бреме, ще усети последствията като душевна тревожност. Когато някой те поздрави, просто казваш „Алейкум селям“ и продължаваш по пътя си. За целта не е нужно специално да сядаш и да водиш дълги разговори. Но само този поздрав създава красива връзка между хората. Това е прекрасен начин за укрепване на взаимоотношенията и същевременно за спечелване на благоволението на Аллах. Точно така е. Без съмнение Аллах обича вярващите и мюсюлманите. Това правило естествено важи не само за последователите на тариката, но и за всички мюсюлмани по равно. Понякога пътуваме в чужди страни. Хората, които срещаме там на улицата, ни поздравяват. Или те поздравяват първи, или нашите спътници го правят – и всеки отвръща на поздрава сърдечно и с усмивка. Но за съжаление има и хора, които твърдят за себе си: „Аз съм мюсюлманин.“ Сред тях има някои, които не могат да понасят Ахл ас-Сунна и последователите на тариката. Те постоянно са с мрачни лица и смръщени вежди. Точно такива хора не се нравят и на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Тези хора не отвръщат на поздрава и отблъскват другите от религията с намусения си нрав. Нито приемат поздрава на другите, нито самите те поздравяват някого. Нека Аллах ни опази, но дори сред мюсюлманите има такива индивиди. ИншаАллах не са много, но просто ги има. Дори и да са малко, те правят неприятно впечатление в обществото с отблъскващото си поведение. Със сигурност и вие често сте срещали такива хора, както е било и при нас. Поздравяваш ги, но щом забележат, че следваш пътя на Ахл ас-Сунна и на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям), те не отвръщат на поздрава – просто защото отхвърлят този път. Нека Аллах ни пази. Затова Мевлана Шейх Назъм имаше навика да казва за тях: „Абусу'л-уаджх, кариху'л-манзар.“ Това означава приблизително: „Мрачно лице, свъсени вежди и отблъскващ вид.“ ИншаАллах ние никога няма да бъдем такива, а винаги ще се отнасяме към нашите братя и сестри мюсюлмани с усмивка. Помагайте на хората колкото е възможно повече, без да ги плашите. И дори да не можете да им помогнете на практика, една усмивка е напълно достатъчна. Напълно е достатъчно да покажете на хората приветливо лице. Нека Аллах помогне на всички ни в това. Разбира се, това не винаги е лесно, но иншаАллах, Аллах ще подкрепи всички ни.

وَمَا ٱلۡحَيَوٰةُ ٱلدُّنۡيَآ إِلَّا لَعِبٞ وَلَهۡوٞۖ وَلَلدَّارُ ٱلۡأٓخِرَةُ خَيۡرٞ لِّلَّذِينَ يَتَّقُونَۚ (6:32) Аллах, Азза уа Джалля, казва: „Земният живот не е нищо повече от игра и забавление.“ „А домът на Отвъдното е по-добър за онези, които се боят (от Аллах).“ Цялата възхвала принадлежи на Аллах, задето през тези благословени дни, чрез Неговата милост, бяхме заедно с вярващите и мюсюлманите по пътя на Аллах. Имаше хора, които ни посетиха, както и ние направихме посещения, слава на Аллах. Жертвените животни бяха заклани. Поклонниците извършиха своя хадж. Това е най-високата степен на щастие. Така този земен живот не преминава само в игра и забавление. Така човек може да стане истински щастлив. Когато човек прави това, което желае, стига то да е в рамките на позволеното (халал), тези дела се завръщат при него като награда. Докато човек е по пътя на Аллах, Азза уа Джалля, и красивите неща, които му харесват, са в рамките на позволеното (халал), Аллах не само му записва награда за това, но и дарява Своя раб. Ако човек благодари за благата, които Той е дал, животът не преминава безсмислено. Той се изживява пълноценно. Всичко това се превръща в подготовка за Отвъдното и се натрупва в сметката за Отвъдното. И така дойдоха и отминаха тези благословени дни. Дните минават бързо, нека с позволението на Аллах да не преминават безсмислено, иншаАллах. Нека не преминават напразно. Да преминават пълноценно означава: Всеки дъх, който се поема, след като се е споменал Аллах, Азза уа Джалля, е пълноценен. Това не е загуба, не е безсмислено. Всичко, което правите във времената, когато не споменавате Аллах, когато Той не ви идва наум, е загуба. Дори и целият свят да ви принадлежи, дори и всички хора да ви почитат и обичат; докато не сте по пътя на Аллах, това няма нито най-малко значение, нито полза. Затова този път на Аллах е красив път, пътят на исляма, който е изпълнен с блага. Колкото повече по този път почитате и уважавате нашия Пратеник, салляллаху алейхи уа саллям, толкова повече и вие ще бъдете въздигнати при Аллах. Неговият път е красив, всяка красота е в него. Добрината е при него, грижата за слабите и бедните е при него; той бди над своя уммет и ще бъде застъпник за него в Отвъдното. Той постоянно моли Аллах за застъпничество за своя уммет. Затова неговото право не може да бъде отплатено; правото на нашия Пратеник, салляллаху алейхи уа саллям, никога не може да бъде отплатено. Колкото повече го почитате, толкова повече уважение ще получите, толкова повече ще бъдете въздигнати и ще се извисите. Ако не проявявате уважение към нашия Пратеник, салляллаху алейхи уа саллям, вашият авторитет и вашата стойност също ще спаднат. Вие губите всякаква стойност. Сатаната също заблуждава някои мюсюлмани. Дори и да не може да ги отклони от религията, той избира този път, като казва: „Поне ще унищожа наградите, които вярващите са спечелили.“ Той им нашепва и казва: „Само не го почитайте, Пратеникът също е просто човек като вас.“ И това, разбира се, е във вреда на хората. Да не обичаш нашия Пратеник, салляллаху алейхи уа саллям, е огромна вреда. Това е загуба, нищо друго. Затова е полезно и е голяма печалба да почитаме нашия Пратеник, салляллаху алейхи уа саллям. Нека Аллах направи печалбата ни трайна, иншаАллах. Нека получим неговото застъпничество. Без неговото застъпничество ще ни бъде трудно. Човекът, който получи неговото застъпничество, намира спасение.

Още веднъж на всички вас благословен петък и честит Празник на жертвоприношението. Нека Аллах запази тези прекрасни дни за нас завинаги, иншаллах. Нашият Пророк (мир и благословение от Аллах да бъдат върху него) каза в хадиса, който цитирахме в проповедта: "Силният вярващ е по-добър от слабия", или както той се изрази. Това означава, че силният вярващ е по-добрият. Човек, който е полезен на ближните си, е по-любим на Аллах и е по-добър човек. Защото който притежава сила, помага на другите и ги предпазва от вреди. Разбира се, така и трябва да бъде. Но не всеки може да направи това. Всевишният Аллах и нашият Пророк (мир и благословение от Аллах да бъдат върху него) възвестяват каква голяма добродетел е това за онези, които постъпват според него. Това са качества, които Аллах обича, и хората, които постъпват така, са обичани от Него. Затова човек трябва да се стреми към това. Дори ако физически не си в състояние да го направиш – тоест не можеш да се намесиш директно – трябва да направиш това, което е по силите ти. Помагай на слабите и бедните. Защото помощта има много лица и не се ограничава само до една форма. Поради тази причина човек трябва постоянно да работи върху себе си и да се развива по най-добрия възможен начин. Ако се появи възможност, тя трябва да бъде използвана. По-нататък в хадиса се казва: "Човек трябва да се стреми към доброто." Нашият Пророк (мир и благословение от Аллах да бъдат върху него) казва: "Човек трябва да се стреми към още повече добро." Следователно силният вярващ е този, който използва възможностите, за да стане още по-силен. Точно това ни съветва нашият Пророк (мир и благословение от Аллах да бъдат върху него). Следващата точка е следната: Когато ви се случи нещо, не казвайте: "Ех, да бях направил това или онова...", предупреждава нашият Пророк. Защото предопределението на Аллах вече се е изпълнило и с едно "Ех, да бях" не се променя абсолютно нищо. Станалото – станало, то е в миналото. Трябва да го загърбите и да гледате напред. Няма причина да скърбите за това и да се измъчвате. Каквото се е случило, се е случило. Волята на Всевишния Аллах се е изпълнила. Това е съдбата, която Аллах е отредил; няма полза да сте тъжни за това. Ако си извлечеш поука от това, излизаш победител. Ако не го направиш, само ще се огорчаваш безсмислено с едно "Ех, да бях". Нашият Пророк (мир и благословение от Аллах да бъдат върху него) казва: "Тази думичка 'да бях' отваря вратата за сатаната." Тогава сатаната нашепва на хората: "Да бях направил това, да бях купил онова, да бях отишъл там, само да бях..." Всяка дума на нашия Пророк (мир и благословение от Аллах да бъдат върху него) е изключително ценна и напътстваща за нас. Това постоянно "Да бях" е голяма човешка слабост, която всички носим в себе си. При някои тя е особено силно изразена, така че те напълно се обсебват от нея. За да не се случи точно това – тоест моралът ни и душевното ни равновесие да пострадат от това – нашият Пророк ни предупреждава. Защото сатаната не ви желае нищо добро, а само лошо. И това "Да бях" му отваря вратата точно за това. Така че не попадайте в този капан. В един благороден стих от Корана се казва: "Fa tawakkal 'ala Allah, innaka 'ala al-haqqi al-mubin" (27:79) – И се уповавай на Аллах; наистина ти си на явната истина. Следователно в този стих ни е поръчано да се уповаваме на Аллах. Защото ти се намираш на правилния път, на един явен път на истината. Затова не скърби повече за миналото и не се огорчавай. Вземи тези прекрасни думи на нашия Пророк (мир и благословение от Аллах да бъдат върху него) присърце и ги следвай. Така не само ще бъдеш успешен и щастлив, но и ще постигнеш блаженство в земния живот и в Отвъдното. Нека Аллах дари на всички нас това блаженство, иншаллах.

Пожелаваме Ви благословен Ид. Нека Аллах го направи пълен с благодат и милост. Това е един от най-прекрасните дарове, които Аллах, Всемогъщият и Всевишният, ни е дал. Имаме два празника: празникът Рамадан и Празникът на жертвоприношението. Онова, което прави Празника на жертвоприношението специален, е, че богослужението е още по-силно на фокус; не само се принасят жертвени животни, но и се извършва Хадж. Моментът, който поклонниците са чакали с години, вече настъпи. Хвала на Аллах, те също изпълниха своя дълг за Хадж благополучно и снеха тази отговорност от себе си. Благодатта от Хаджа носи полза както на самите тях, така и на техните семейства. В същото време тази благодат достига и до всички онези, които добронамерено желаят същото за себе си. Това е огромна форма на богослужение, която в никакъв случай не бива да се подценява. Затова днешният ден е благословен. Нека Аллах дари на всички ни сила и силна вяра, за да можем и ние да се насладим на тези красоти. Безкрайна благодарност принадлежи на Аллах за тези великолепни дарове и подаръци, иншаАллах. Вече много пъти сме говорили за Хаджа. Междувременно всеки знае неговото значение и мнозина полагат усилия с надеждата, че иншаАллах, и на тях ще им бъде отредено. Който няма достатъчно пари, трябва да задели по малко; иншаАллах, ще бъде позволено и на тях според намерението им. Що се отнася до въпроса за жертвоприношението (Курбан): имаме четири признати правни школи (Мазхаби). В днешно време обаче има и хора, които отхвърлят тези четири правни школи. Да не говорим за тарикатите – днес съществуват направо дяволски начини на мислене, които отхвърлят дори правните школи. Онези, които твърдят: „Нямаме нужда от правна школа, ние четем и разбираме Корана сами“, в действителност не разбират абсолютно нищо. Те не знаят какво четат и не проумяват какво виждат. Религия без правни школи не съществува. В ханафитската правна школа заклането на жертвено животно е задължително (уаджиб). От четирите правни школи жертвоприношението се смята за уаджиб само при ханафитите. Уаджиб е степен между абсолютното задължение (фард) и силно препоръчителната сунна (сунна муаккада). Следователно това е важно богослужебно действие, което трябва да се извършва. В останалите правни школи то се смята за сунна муаккада; тоест като практика, която нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) е извършвал редовно. Има хадиси на нашия Пророк, в които той казва на нашата майка Фатима и на останалите сподвижници: „Който има средства за това, нека направи жертвоприношение.“ Разбира се, жертвоприношението е уаджиб за онези, които са постоянно пребиваващи (муким), тоест не са на път. Ако някой е на път и не прекарва празничните дни у дома, задължението уаджиб отпада за него и вместо това става сунна муаккада. За човек, който е постоянно пребиваващ и не е на път, според останалите правни школи то се смята за сунна муаккада. При жертвеното животно е подобно като при Хаджа или зекята: който разполага със спестявания на стойност около 90 до 100 грама злато, за него е уаджиб да направи жертвоприношение. Който принася жертвата, може да задържи цялото месо за себе си, ако желае. Ако самият човек е нуждаещ се, той може да консумира месото през цялата година. Така той изпълнява своето задължение уаджиб, осигурява храната си и това не му тежи. Най-добре е обаче месото от курбана да се раздели на три части. Едната част човек запазва за себе си, друга част споделя с роднини, познати и приятели. Третата част се раздава на бедни и нуждаещи се. Ако човек желае, може също да дари цялото месо като милостиня (садака). В днешно време стана много обичайно и да се дарява: сумата за жертвеното животно се изпраща в бедни страни, където след това животното се коли от името на дарителя. По този начин и бедните хора там получават месо за ядене. Някои се питат: „Това редно ли е?“ Разбира се, че е, защото има много нуждаещи се хора, които могат да ядат месо само веднъж в годината. Ето защо е много добро и смислено дело жертвеното животно да се дари там. С позволението на Аллах, няма абсолютно нищо против това. Това е едно прекрасно богослужение. Така казва Аллах, Всемогъщият и Всевишният, в Свещения Коран: „Фасалли ли-Раббика уанхар“ (108:2), което означава: „Затова отслужвай молитва към своя Господ и коли жертвено животно.“ Извършването на това богослужение носи голяма полза. Дори човек да не яде от месото сам, бедните се възползват от него и отправят молитви за него. Така се получава двойна награда: от една страна за самото жертвоприношение, а от друга – за това, че си нахранил бедните и си ги зарадвал. Нека Аллах приеме нашите богослужения. Всяко богослужение е нещо красиво. Всъщност изобщо няма трудни богослужения. Само дяволът е този, който кара хората да ги смятат за трудни. Едно богослужение винаги носи със себе си красота и добро. Нека Аллах ни предпази от това да попаднем в плен на дявола. Нека Той ни запази трайно тези хубави навици и да не ни отклонява от този път, иншаАллах.

وَلِلَّهِ عَلَى النَّاسِ حِجُّ الْبَيْتِ مَنِ اسْتَطَاعَ إِلَيْهِ سَبِيلًا ۚ وَمَن كَفَرَ فَإِنَّ اللَّهَ غَنِيٌّ عَنِ الْعَالَمِينَ (3:97) Аллах направи хаджа задължение, фард, за хората. Той казва, че който е в състояние и има средствата, трябва да го направи; това означава, че е задължение. Докато няма пречка на пътя, човек трябва да го направи. Слава на Аллах, днес е денят Арафа. Ние също можем да участваме в благословията (файд) на деня Арафа. Духовното проявление (таджалли), което се разкрива на планината Арафат, слава на Аллах, се усеща и тук. Слава на Аллах, ние го чувстваме така, сякаш сме точно там. Това благословено и прекрасно проявление се излъчва върху нас. Чрез благодатта и милостта на Аллах, това не е нещо, което се случва всеки ден; то ни се дарява само веднъж в годината. Нека Аллах да е доволен от него и рангът му да е висок; чрез духовната подкрепа на нашия шейх, това проявление се дарява на всички наши братя. Дори човек да не е пътувал дотам, благословията, проявлението и наградата оттам, по волята на Аллах, са се спуснали и върху нас, слава на Аллах. И така, какво трябва да направим? Днес ще се молим колкото е възможно повече, ще изричаме нашите възхвали (тасбихат) и благословии (салават), както и ще рецитираме сура Ал-Ихляс... До вечерта човек трябва да прочете сура Ал-Ихляс хиляда пъти. Това е огромна печалба, която не бива да се пропуска. Това е специален дар от Аллах за хората. Който не желае това, изпадне в неверие и отрече Аллах, за него се казва в стиха: „А който е неверник, то Аллах не се нуждае от световете“... Аллах не се нуждае от никого. Даровете на Аллах са предназначени за вярващите. Той няма нужда от никого. Той също така не изисква нищо от никого. Аллах дарява тези блага само за да могат Неговите раби да получат награда и да намерят Неговата милост. Далеч от това, Аллах не зависи от никого; Аллах не се нуждае нито от молитвите, нито от даренията, нито от каквото и да било друго от когото и да било. Аллах дава тези прекрасни дарове само за да ни възнагради, но хората не ги приемат. Те изпадат в неверие; който избере пътя на неверието, сам носи отговорността. Има хора, които си мислят: „С всичките си пари, оръжия и пушки мога да постигна всичко.“ Всичко това няма нито най-малка стойност. Ако Аллах откаже дори само една глътка въздух, всички те ще загинат и ще издъхнат; нищо друго няма да се случи. Затова безкрайни благодарности на Аллах за тези дарове и благословии, които Той ни дава. Нека Аллах да ги умножи и да ги запази завинаги. Какво трябва да се направи в този ден, разбира се, както бе казано, е ясно установено. Човек върши добрини, чете Корана, изрича благословии и прави молитви... Просто правете толкова, колкото можете. Понякога хората си мислят: Поклонниците сега стоят на Арафат, пребивават там (вакфа) и се молят... Имаше навремето един маджзуб, който постоянно внушаваше на хората: „Станете точно по това време, изправете се, направете вакфа заедно с хората на Арафат и се молете.“ Няколко пъти дори ни накара да го направим. След това нашият шейх, слава на Аллах, ни каза: „Не правете това.“ Подобно нещо изобщо не е необходимо. Измислят се неща, които изобщо не съществуват в религията, и после човек дори си вярва, че прави нещо добро. По този начин, съзнателно или несъзнателно, се сее смут (фитна). Наистина няма причина да се създава смут. Просто останете на правия път, това е напълно достатъчно. Всички практики в нашия тарикат са в съответствие със сунната, шариата и нашия духовен път. При нас няма нищо друго. Затова не обръщайте твърде голямо внимание на неща, които не познавате. Просто прави това, което твоят собствен шейх, твоят мюршид, прави; всичко останало е излишно. Нека Аллах прости на всички нас. Нека денят ви Арафа и празникът ви бъдат благословени. Нашите братя заминаха на хадж; по волята на Аллах, догодина това ще бъде дарено и на онези, които не можаха да пътуват, иншаАллах.

وَمَا أُمِرُوا إِلَّا لِيَعْبُدُوا اللَّهَ مُخْلِصِينَ لَهُ الدِّينَ حُنَفَاءَ (98:5) Аллах е заповядал: Те трябва да служат искрено на Аллах и да бъдат благодарни за Неговите дарове. Да притежаваш истинска искреност (Ихляс) е висок духовен ранг. Има много мюсюлмани, но само малцина от тях са наистина искрени. Защото онзи, който живее исляма само според собствените си представи, е далеч от тази искреност. Той прави само това, което егото му (нафс) желае; превръща разрешеното (халал) в забранено (харам) и забраненото в разрешено. Той просто се нарича „мюсюлманин“ по свое усмотрение и се задоволява с това. При някои липсва дори и това: няма нито молитва, нито поклонение. Те са мюсюлмани само по име. Повечето хора днес за съжаление са такива. Нека Аллах ни причисли към искрените. Рангът на искреността е най-висшият ранг. Ихляс означава искреност; който има Ихляс, е абсолютно честен и истинен. Да изглеждаш отвън различно от това, което си отвътре, няма нищо общо с искреността. Това е състоянието на обикновените хора. Тъй като на човека му липсва искреност, той винаги се съобразява с това откъде духа вятърът. Той бива увлечен и просто отвят. Ако след това задуха вятър от друга посока, той отново бива отнесен другаде. Без искреност той се оставя да бъде носен навсякъде и вярва на всичко. Неискреният човек по-скоро вярва в лошото, отколкото в доброто. Затова същинското задължение е да бъдеш искрен. Да се обърнем към Аллах с чисто поклонение, да застанем пред Него и да достигнем най-високите степени на Рая, трябва да бъде нашата цел. Тъй като това е заповедта на Аллах, ние трябва да ѝ се подчиним. Разбира се, трудно е да се постигне това напълно сам. Това се отдава само на малцина; дори един на милион не успява сам. Затова човек не бива да си го прави толкова трудно. Присъединяването към тарикат (суфийски път) и следването на пътя на тези искрени хора носи голямо облекчение. В днешно време много хора гледат на тариката със скептицизъм. А всъщност тарикатът се основава точно на тази заповед на Аллах. Той се опира на повелята да се служи искрено на Аллах; това е, което означава тарикат. Който не се присъедини към тарикат, както беше казано, се лута безцелно според собствените си прищевки. Тарикатът е нещо добро във всяко отношение; той няма абсолютно нищо лошо в себе си. Но дяволът и неговите последователи се противопоставят на това. Има хора, които се правят на набожни и често твърдят: „Нямаме нужда от никого, справяме се сами.“ Но в действителност и те следват някого. И онзи, когото следват, често е човек, който не притежава и най-малката искрица искреност. Затова човек трябва да стои далеч от такива хора. В крайна сметка има много различни тарикати. Но що се отнася до искреността – тъй като там се търси само задоволството на Аллах и няма място за показно благочестие (рия) – Накшбандийският тарикат е най-силният. Затова е добре да се присъедините към него. Разбира се, и други тарикати са легитимни. Не е задължително на всяка цена да принадлежите към Накшбандийския тарикат; на някои хора той може би не съответства по природа. Техните сърца може би клонят по-скоро към друг път – това също е напълно в реда на нещата. Може да бъде всеки автентичен (Хак) тарикат. Но човек непременно трябва да се свърже духовно някъде. Когато хората се отвърнат от тариката, те губят и своята искреност. Макар че може да има много религиозни общности (джемаати), искреността на една общност е едно, а тази на тариката – нещо съвсем различно. Защото една обикновена общност не се основава на непрекъсната верига на предаване (силсила); тя е възникнала едва по-късно. Веригата на тариката, от друга страна, достига директно до нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). С позволението на Аллах тя е под Неговата закрила и следва точно Неговия път. Нека Аллах направи всички нас Свои искрени и чисти раби, иншаАллах. Нека в сърцата ни да няма никаква злонамереност към когото и да било.

Най-големият дар, който Аллах, Всемогъщият и Всевишният, е дал на хората, е вярата, Ислямът. Няма нищо по-прекрасно от това. Един мюсюлманин трябва да се радва на това от все сърце. Всеки ден той получава милостта и подкрепата на Аллах. Тези прекрасни благословии обгръщат рабите, които Аллах обича. Затова този, който е мюсюлманин и се подчинява на Аллах, е най-щастливият и най-благословеният човек. Това е истинското щастие, същинското блаженство. В нищо друго не може да се намери такова щастие. Щастие, което е преходно, не е истинско щастие. Това, което има значение, е вечното. Дори човек да живее хиляда години на този свят, времето би отлетяло като мигване на око. Каква е ползата от това? Абсолютно никаква. Даровете обаче, които вечният Аллах дарява на мюсюлманите и вярващите, са безгранични. И тези дарове не са обвързани с времето. В момента се намираме в много специални дни, Машаллах. Днес е седмият ден на Зул Хиджа; утре е така нареченият ден Тарвия. В този ден поклонниците се подготвят да тръгнат към Арафат. А денят след това, разбира се, е денят Арафат. Това са едни от най-благословените дни през цялата година. Това са дарове, които Аллах, Всемогъщият, е направил на Исляма и мюсюлманите. Разбира се, всеки желае да бъде на тези благословени места. Независимо колко изтощително и трудно може да бъде, човек желае от дълбините на сърцето си да бъде там всяка година. Миналата година бяхме там, слава на Аллах. Тази година не ни бе съдено, но както се казва: „Сърцето тегли натам“ – човек винаги копнее за тези места. Нека Аллах чрез Своята милост и щедрост, Иншаллах, ни удостои също с тези благословии. Да се надяваме, че и ние през тези благословени дни ще получим своя дял от даровете и благата, които Аллах, Всевишният, дарява на поклонниците там. За съжаление, хората се намират в състояние на нехайство. Достопочтеният Али е казал: "An-nasu niyamun, iza mata intabahu." "Хората спят; едва когато умрат, те се събуждат." Но каква е ползата да се събудиш едва след смъртта? Човек трябва да се събуди тук и сега и да поеме по пътя на Аллах, Всемогъщия. Докато човек не търси задоволството на Аллах, няма абсолютно никакъв смисъл да преследва този свят... Човек може да придобива земно богатство, стига това да е за задоволството на Аллах. Човек спокойно може да бъде най-богатият на света, в това няма нищо лошо. Най-важното е човек да остане на пътя на Аллах, Всемогъщия, и да върши делата си за Неговото задоволство. Който обаче живее само за този свят и го преследва, накрая ще остане с празни ръце; това няма да му донесе никаква полза. Има хора, които буквално плуват в пари. Тяхното богатство не познава граници. Но какво правят те? Как намират вътрешно удовлетворение? Те работят по седем дни в седмицата, по двадесет часа на ден. Те никога не излизат в отпуск и са постоянно само на работа. Каква полза имат от това да кажат: "Спечелих еди-колко си пари"? Това не им носи нищо нито в земния живот, нито в отвъдния. Нека Аллах ни опази от това да станем като тях. Да вървиш по пътя на Аллах – това е най-голямото щастие. Човек, който е вкусил сладостта на вярата, няма да намери радост в нищо друго. Нека Аллах позволи на всички нас, в чест на тези благословени дни, да вкусим тази прекрасна сладост на вярата, Иншаллах.

وَهُوَ الَّذِي يُنَزِّلُ الْغَيْثَ مِن بَعْدِ مَا قَنَطُوا وَيَنشُرُ رَحْمَتَهُ ۚ وَهُوَ الْوَلِيُّ الْحَمِيدُ (42:28) Аллах Азза уа Джалла е Този, Който изпраща дъжда. Този дъжд е чиста милост. Понякога носи милост, понякога носи гняв. Но, слава на Аллах, тази година той дойде като милост. От години насам не е било така, както е през тази година. Само преди шестдесет години тази благодат беше така прекрасна всяка година. Навсякъде падаше обилен дъжд. Преди шестдесет години светът се намираше в много лошо състояние. Царяха бунт срещу Аллах, неверие и чисто отрицание на Аллах. Затова Аллах Азза уа Джалла беше отнел Своята милост от тези хора. И така те се оплакваха непрекъснато: „Отново суша“, и това, и онова. Разбира се, след това хората не се обърнаха напълно към Аллах. Това направиха само много малко от тях, но, слава на Аллах, откритата враждебност към Аллах Азза уа Джалла изчезна. Те забравиха преживяното и вместо това се отдадоха на други неща, на собствените си страсти и похоти. Разбира се, и днес има хора, които се противопоставят на Аллах и се опитват да заблудят другите, но тогава беше много по-крайно. През шейсетте години на миналия век неверието достигна своя абсолютен връх. Това беше време, в което враговете на религията бяха изключително могъщи. Затова Аллах Азза уа Джалла им отне Своята милост и продължителната суша се превърна в наказание за хората. Ако Аллах Азза уа Джалла пожелае, Той не спуска нито една капка. Но заради вярващите, бедните и нуждаещите се, и приятелите на Аллах, Той въпреки това го изпраща. Слава на Аллах, че има тези валежи. Както казах, тогава през миналия век всяко зло беше достигнало своя връх. Най-голямата от всички несправедливости е бунтът срещу Аллах. Да съдружаваш нещо с Аллах Азза уа Джалла (ширк) е абсолютно най-голямата несправедливост; това е несправедливост директно срещу Аллах. Тогава те отидоха дори по-далеч от ширк; те напълно отричаха Аллах. Затова нищо не се случва без мъдростта на Аллах. Слава на Аллах, хората осъзнават това през тази година. ИншаАллах, това същевременно е и радостна вест. Това, че тази милост сега се разпростира, означава, че пристигането на господаря на тази религия наближава. Нека приемем това като радостна вест, иншаАллах. Кога точно ще се случи, разбира се, Аллах знае най-добре. Понякога се казва: „Шейхът каза, че той ще се появи тази година.“ Ние винаги го очакваме, във всеки един момент. Обещанието на Аллах Азза уа Джалла е истина. Нашата вяра в неговото идване е непоклатима. ИншаАллах, ние виждаме радостна вест във всяко добро събитие. Нека Аллах скоро изпрати нейния господар. Защото по негово време ще има безкрайна благодат. Мауляна шейх Назим обичаше да казва: „През нощта ще вали дъжд, а през деня ще свети слънце; толкова прекрасни ще бъдат тези дни.“ Два пъти в годината ще се прибира реколта, а животните ще дават потомство два пъти в годината. Както се казва: „Всичко ще бъде една единствена розова градина“ – точно така ще стане. Затова всички тези неща, иншаАллах, са предвестници на неговото пристигане. Това означава, че времето е близо. Нека Аллах ни позволи да доживеем тези дни. Навсякъде несправедливостта изключително много се е увеличила и разпространила. Затова ние разглеждаме и това като радостна вест; нека спасителят на хората се появи скоро, иншаАллах.

Аллах, Всевишният, казва в сура Ал-Фаджр: وَٱلْفَجْرِ ١ وَلَيَالٍ عَشْرٍۢ ٢ وَٱلشَّفْعِ وَٱلْوَتْرِ ٣ وَٱلَّيْلِ إِذَا يَسْرِ ٤ هَلْ فِى ذَٰلِكَ قَسَمٌۭ لِّذِى حِجْرٍ ٥ Тук Аллах, Всевишният, произнася клетва. И съвсем в края на тази благородна сура се казва: فَٱدْخُلِى فِى عِبَـٰدِى ٢٩ وَٱدْخُلِى جَنَّتِى ٣٠ Това означава: "Влез сред Моите раби и влез в Моя Рай!", казва Аллах, Всевишният. Той започва тази сура с клетва и я завършва с радостна вест. Той се кълне в тези нощи, в първите десет нощи на месец Зул-Хиджа, защото тяхното превъзходство и тяхната стойност са огромни. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва в един хадис: Който пости един-единствен ден през това време, получава наградата за цяла една година. Ако човек пости в който и да е от тези девет дни, той получава наградата за цяла една година. Денят Арафа, тоест деветият ден, обаче е още по-превъзходен и по-благословен. Защото в този ден поклонниците се намират на Арафат и стоят там в молитва. Аллах, Всевишният, е посветил този ден на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) и на уммата на Мухаммед, и е приел тяхното поклонение. Наградата за богослуженията, които се извършват в този ден, е несравнимо по-голяма и се дава много по-изобилно. Когато именно наградата на поклонниците се обедини с наградата на останалите, тя се умножава – става многократно по-голяма. Дните, в които се намираме в момента, са изключително благословени дни; днес вече е петият ден. Аллах, Всевишният, ни е дарил с тази милост в чест на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Ние Му благодарим и Го възхваляваме за това. Слава на Аллах, имаме възможността да изживеем тези дни и да изпитаме закрилата и милостта на Аллах. Да принадлежим към уммата на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) е най-голямата чест. Ние наистина трябва да оценяваме това. Безценна привилегия е да принадлежиш към тази умма. Нито злато, нито сребро, нито каквито и да било скъпоценности – нищо на света не може да се сравни с това. Но някои просто не го оценяват. Аллах, Всевишният, не ги е удостоил с това, затова те не осъзнават тази стойност. Те си губят времето, говорят празни приказки и накрая остават с празни ръце. На всичкото отгоре те са и неблагодарни, като с това само си навличат още повече грехове. Нека Аллах ни опази от това. В дните, в които се намираме сега, се крият милостта, благодатта, но също и изпитанията на Аллах. Той е оставил това на уммата на Мухаммед като огромен дар, чиято истинска стойност трябва да осъзнаваме. Аллах, Всевишният, полага клетва и само това вече показва колко ценни са тези дни. Каквото и добро да правите през тези дни и каквито и богослужения да извършвате; като например нощната молитва. Ако станете дори само за една нощ, това ще ви се зачете така, сякаш сте прекарали нощите на цяла една година в молитва. При така наречения Киям ал-Лейл някои погрешно смятат, че човек трябва да се моли без прекъсване до зори, без изобщо да спи. Но нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) е обяснил: Който кланя два ракята през нощта, отиде да спи и след това стане отново за Тахаджуд, той е прекарал тази нощ така, сякаш се е молил през цялата нощ. Следователно нощната молитва изобщо не е трудна; Киям ал-Лейл не означава, че човек трябва да остане буден през цялата нощ. Аллах ни го е направил лесно: лягаш да спиш с ритуално измиване (абдест), ставаш, подновяваш го и отслужваш молитвата си. Това ти се зачита като богослужение; да, дори самият ти сън тогава се счита за богослужение. Хилядократни благодарности принадлежат на Аллах. В чест на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям), нека Аллах удостои всички нас с неговото застъпничество, иншаАллах. Нека Той никога не ни отклонява от неговия път и от любовта към него, и винаги да умножава тази любов в сърцата ни. Защото сатаната се опитва да заблуди хората по всякакъв възможен начин. Много хора не оказват на нашия Пророк уважението, което наистина му се полага. Точно затова е най-голямото богослужение да почитаме нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) и да осъзнаваме неговата истинска стойност. Това също е милост и дар от Аллах; никога не бива да позволяваме това чувство да избледнее вътре в нас. Любовта към нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) все пак не изисква от нас: "Вземи мотика и лопата и върви да разбиваш камъни." Напълно достатъчно е да носиш искрена любов и уважение в сърцето си. Това е, което ще ти донесе неговото застъпничество и ще го осигури за теб. "Аз ще се застъпя", обещава нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Нека Аллах не лишава никого от нас от неговото застъпничество.

Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: "Който вярва в Аллах, нека говори добро, когато говори." А който няма нищо добро за казване, по-добре да мълчи. Мълчанието е по-добродетелно, то е просто по-добро. Много по-добре е да се мълчи, отколкото да се избират лоши думи. Хората днес обаче правят точно обратното. Когато някой мълчи, се казва: "Този си няма представа" или "Този е скучен". Те казват: "Не мълчи, кажи нещо!" И като че ли това не е достатъчно, разпространяват какво ли не и писмено. При това е напълно неясно дали това въобще е истина или лъжа. По този начин те несъзнателно натрупват грехове и тежка вина върху себе си. Това също е голямо бреме, което после тежи силно на човека. Човек наистина трябва да избягва това. Разбира се, ако човек допусне грешка, може да се разкае. Но дума, която веднъж е излязла от устата, не може да бъде върната. Тя е безвъзвратна. Човек може и да се извини, но когато една дума вече е изречена пред света, дори не знаеш на колко хора всъщност трябва да се извиниш. Точно затова нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) ни съветва: Когато човек говори, винаги трябва добре да обмисля какво казва. Човек не бива просто да говори, само заради самото говорене. Заради задоволството на Аллах и на Пророка (салляллаху алейхи уа саллям), трябва предварително да се запита: "Това сега добро ли е или не?" Дано иншаАллах да е добро. Защото доброто води след себе си добро, а лошото носи само лошо – няма нищо друго освен това. Хората на нашето време разбират всичко погрешно и правят точно обратното. Те правят точно обратното на това, което би било добро. Казва се само: "Говори! Кажи нещо, не мълчи, говори!" Добре тогава, говори си, колкото искаш. Но кой ли вече те взима насериозно? Кой си ти изобщо? Можеш да говориш, колкото си искаш. Това не носи абсолютно нищо, а само причинява вреда. Така че, когато отваряме устата си, нека иншаАллах говорим за неща, които се харесват на Аллах и на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Нека Аллах предотврати излизането на лоши думи от устните ни или на неща, за които по-късно ще съжаляваме, иншаАллах. Нека Той ни предпази от това да казваме неща, които вредят на другите, иншаАллах. В името на благословиите на тези дни.