السلام عليكم ورحمة الله وبركاته أعوذ بالله من الشيطان الرجيم. بسم الله الرحمن الرحيم. والصلاة والسلام على رسولنا محمد سيد الأولين والآخرين. مدد يا رسول الله، مدد يا سادتي أصحاب رسول الله، مدد يا مشايخنا، دستور مولانا الشيخ عبد الله الفايز الداغستاني، الشيخ محمد ناظم الحقاني. مدد. طريقتنا الصحبة والخير في الجمعية.

Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

Translations for 2026-06-08

2026-06-08 - Lefke

وَأَنفِقُوا مِن مَّا رَزَقْنَاكُم (63:10) Аллах, Азза уа Джалла, казва: „Дарявайте от това, с което Ние сме ви препитали.“ Аллах, Азза уа Джалла, повелява това, за да бъде от полза както за самите вас, така и за другите. Тъй като в момента постоянно се сблъскваме с подобни ситуации, братята и сестрите питат: „Трябва ли да се запасяваме у дома? Колко трябва да имаме и какво трябва да направим?“ Маулана Шейх Назим винаги казваше: „Непременно имайте запаси вкъщи.“ Нека Аллах ни пази, но човек никога не знае какво го очаква. Затова човек винаги трябва да има запас за четиридесет дни или два месеца у дома. На това някои може би ще кажат: „Но хранителните продукти все някога се развалят.“ Точно поради тази причина трябва своевременно да ги раздавате на бедните и нуждаещите се. Така, от една страна, подсигурявате самите себе си, а от друга, има много нуждаещи се, които чакат точно това, от което вие можете да се лишите. Има толкова много хора, които зависят от това. Затова във всяко едно отношение това е хубаво и смислено нещо. Придържайте се към тези благословени думи на Маулана Шейх Назим и пазете препитанието си. В миналото хората на село купуваха своето брашно, сол и олио веднъж годишно. Те се запасяваха с тях веднага след като продадяха реколтата си, и това им стигаше за цялата година. Не се ходеше на пазар всеки ден, както е днес. Днес върху продуктите е отпечатан срок на годност; щом той настъпи, всичко отива директно в боклука. Това, меко казано, е пълна безсмислица. Дори върху солта се отпечатва срок на годност. А солта не се разваля дори за хиляда години. С меда положението е същото. Върху някои неща те отпечатват дати, които само излишно водят до разхищение на храна. Така че раздавайте нещата, преди да им изтече срокът. Защото в днешно време бедните – машаллах – често обръщат по-строго внимание на датата от богатите. Те го изхвърлят, без да им мигне окото, и не го използват повече. А нещата биха могли да се използват и след това без проблем. Дори да са минали една или две години, на тези продукти обикновено им няма нищо. При много малко храни това наистина е притеснително. Има само много малко неща, които след изтичане на срока действително се развалят. Но днес ние живеем в същинско общество на изхвърлянето – това е чисто разхищение. Казва се: „Колкото повече потребявате и изхвърляте, толкова повече се стимулира икономиката.“ Те създадоха постоянен цикъл от купуване и изхвърляне. Но там, където е намесено разхищение, не може да произлезе нищо добро. Разхищението никога не е добро. Благодатта изчезва, а препитанието на хората и на цялата държава намалява. Днешната инфлация и всичките кризи, през които преминаваме, са пряка последица от това разхищение. Ако хората купуваха само онова, от което наистина се нуждаят, без да разхищават, цялата държава щеше да е добре. Не би имало нито лишения, нито бедност. Тези постоянни приказки за „стимулиране на икономиката“ са просто измислица на Запада. В основата си това означава само: „Пазарувай постоянно, консумирай и изхвърляй.“ Поради това цените излязоха напълно извън контрол; всичко стана непосилно скъпо. При никого вече не остават пари. Кълна се в Аллах, никой вече не знае как изобщо хората ще свързват двата края. Но с позволението на Аллах се вижда решение. Това състояние ще се промени към добро едва с появата на Махди (мир нему). Защото, за съжаление, те напълно съсипаха не само икономиката, но и всичко останало. Навсякъде цари хаос. С каквото и да се захване човек, то се разпада в ръцете му. Те говорят, че нещата ще се подобрят, но няма нито истинско подобрение, нито някой, който изобщо би бил в състояние да го оправи. Затова, както споменах в началото: дарявайте за добро по пътя на Аллах. Човек никога не знае какво ще се случи след това на този свят. Затова винаги си правете запаси за един или два месеца. А когато срокът на годност наближи, дайте го на нуждаещите се, за да имат и те полза от това. Така вие получавате голяма награда, а тяхното препитание достига до тях чрез вашите ръце. Аллах е Даващият препитанието (Ар-Раззак); но Той те прави Свой посредник, за да участваш и ти в наградата, когато Неговите блага достигат до хората. Това е една неизмеримо голяма милост от Аллах, Азза уа Джалла. Когато облекчиш нуждата на друг, това всъщност е голяма благословия и благодат от Аллах за самия теб. Както се казва и в един благороден хадис: „Даващата ръка е по-добра от вземащата.“ Иншаллах, винаги ще бъдем от тези, които дават. Нека Аллах направи благодатта ни постоянна. Нека Той поддържа служенето ни. Нека добротата, милостта и щедростта на Маулана Шейх Назим се разпространят върху всички нас и навсякъде, иншаллах.