Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

Ислямът е религия на добрия морал. Той учи на добър характер и призовава да се прави добро на хората. Думите на Пророка (мир нему) са поука за всеки един от нас. Всеки, който иска да води почтен живот, взема присърце думите му и изпълнява съветите му по най-добрия възможен начин. Ако понякога човек не успее, нека Аллах му прости – но умишленото правене на обратното вреди единствено на самия него. Един известен израз на Пророка (мир нему) гласи: „Ал-мусташар му'таман“ – този, когото молят за съвет, е носител на доверие. Така че, ако някой дойде при теб, за да чуе съвета ти или честната ти преценка, не бива да го подвеждаш. Ако знаеш нещо, кажи го открито. Ако например някой попита: „Какви са тези хора?“ „Този мъж иска ръката на една роднина.“ „Какъв ли човек е той всъщност?“ Защото човек трябва да се осведоми предварително – независимо за какво става дума, но особено при брак. „Какво знаете за него?“ Тогава казваш: „Според мен той е свестен човек, моли се редовно и не прави зло на никого.“ Но ако той има сериозни недостатъци, в такъв случай не е злословие да ги назовеш. Защото той изрично те е попитал за съвет. Длъжен си да кажеш това, което знаеш. Това е въпрос на истинско доверие. За да бъдеш честен, казваш: „Кълна се в Аллах, този мъж има тези и онези слабости.“ Нямат се предвид дребните грешки, разбира се; но когато става въпрос за сериозни неща като хазарт или алкохол, това трябва да се спомене. Това може да се каже открито – то по никакъв начин не се счита за злословие. В края на краищата този човек се е обърнал с доверие към теб. Или ако някой попита: „Искаме да започнем съвместен бизнес – струва ли си?“ Тогава отново честно казваш: „Тази работа има тези предимства, но крие онези рискове.“ Пророкът (мир нему) съвсем ясно казва: Този, от когото се иска съвет, трябва да казва истината. Другият човек ти се доверява изцяло. Ако знаеш, кажи; ако ли не, кажи: „Не знам, братко мой. Не ми се сърди, но от това нямам никаква представа.“ Да кажеш: „Поразпитай още, по-добре попитай и други хора“, това също е част от искреността. Когато те попитат за съвет и нямаш представа, просто кажи: „Не знам.“ Никой не е длъжен да знае всичко – никой човек не знае всичко. Кажи на търсещия съвет: „Това не е моята област, не разбирам от това, по-добре се обърни към някой друг.“ Точно това е един от онези ценни съвети на Пророка (мир нему), които ни показват правилния път за този свят и за Отвъдния. Целият ни живот – от люлката до гроба – следва ясен ред в исляма. Затова печели всеки, който се придържа към насоките на исляма. Който не го прави, сам си носи отговорността. Нека Аллах запази всички ни на този път и нека прилагаме знанието си на дело възможно най-добре, иншаАллах.

قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: «إِذَا أُعْطِيتَ شَيْئًا مِنْ غَيْرِ أَنْ تَسْأَلَ فَكُلْ وَتَصَدَّقْ» Нашият Пророк ﷺ казва: „Ако ти се даде нещо, без да молиш или просиш за него, приеми го, яж от него и го сподели с другите.“ Затова не отхвърляйте даденото. Ако получиш нещо, без да си просил за него, то е напълно позволено за теб. Можеш сам да го ползваш, да го дариш или да го подариш на друг. Нашият Пророк ﷺ казва: „Ако Аллах ти даде нещо, без да си просил или ламтял за него, приеми го; задръж го за себе си или го дари. Но за онова, което не ти е отредено, сърцето ти не бива да копнее.“ Това е препитание, с което Аллах те е дарил. Независимо дали е подарък, пари или материално благо... Ако дойде при теб, без да си казал: „Непременно искам това“, нашият Пророк ﷺ казва: „Ползвай го като свой собствен имот.“ Но не ламти за неща, които не са ти отредени, и не заглеждай чуждото имущество. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: «مَنْ آتَاهُ اللَّهُ مِنْ هَذَا الْمَالِ شَيْئًا مِنْ غَيْرِ أَنْ يَسْأَلَهُ فَلْيَقْبَلْهُ، فَإِنَّمَا هُوَ رِزْقٌ سَاقَهُ اللَّهُ إِلَيْهِ» Нашият Пророк ﷺ казва: „На когото Аллах даде нещо от този имот, без той да е просил за него, нека го приеме с благодарност.“ Няма нужда да се разпитва надълго и нашироко: „Какво е това, откъде идва?“ Ако дойде при теб неочаквано, нашият Пророк ﷺ казва: „Приеми го.“ Защото това е препитание, което Аллах е отредил специално за теб. Това е Негово предопределение; създал се е повод и този дар е стигнал до теб. Не правете излишен цирк от това и не казвайте горделиво: „Няма да го приема!“ Приеми го спокойно, ползвай го, дай от него на друг – имаш свободен избор. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: «مَا آتَاكَ اللَّهُ مِنْ أَمْوَالِ السُّلْطَانِ مِنْ غَيْرِ مَسْأَلَةٍ وَلَا إِشْرَافٍ فَكُلْهُ وَتَمَوَّلْهُ» Нашият Пророк ﷺ продължава: „Ако Аллах ти даде нещо от средствата на владетеля, без да си молил или ламтял за него, приеми го, ползвай се от него и го задръж.“ Това означава: ако получиш нещо от държавата – днес вече няма султани, но държавата понякога изплаща премии или помощи. И хората често питат: „Имаме ли право изобщо да го приемем?“ Ако не си просил за него и то просто ти се полага или ти бъде изплатено, нашият Пророк ﷺ казва: „Приеми го.“ Ползвай го като свои собствени пари, харчи го или го спестявай. Но да отидеш, да вдигаш шум и да изискваш: „И аз искам това! Вижте, другите също го получиха!“ – това е съвсем друго нещо; такова поведение не прилича. Ако Аллах ти го изпрати от Себе Си, приеми го. Но да вдигаш олелия и алчно да искаш: „И аз искам, дайте и на мен!“ – това изобщо не бива. От това накрая няма никакъв берекет. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: «إِنَّ هَذَا الْمَالَ خَضِرَةٌ حُلْوَةٌ، فَمَنْ أَخَذَهُ بِحَقِّهِ بُورِكَ لَهُ فِيهِ، وَمَنْ أَخَذَهُ بِإِشْرَافِ نَفْسٍ لَمْ يُبَارَكْ لَهُ فِيهِ، وَكَانَ كَالَّذِي يَأْكُلُ وَلَا يَشْبَعُ، وَالْيَدُ الْعُلْيَا خَيْرٌ مِنَ الْيَدِ السُّفْلَى» Нашият Пророк ﷺ казва: „Този земен имот...“ – било то пари, злато или благополучие – е изкушаващ, привлекателен и сладък. Всеки човек се привлича от него; съблазнява душата. „Който го приеме с право и чисто сърце, ще бъде благословен в него.“ Това означава: ако се придобие по честен, позволен начин, той носи истински берекет. „Който обаче го вземе от чиста алчност и ненаситност, в него няма да има берекет за него.“ Така че, ако човек се обогатява безсрамно и нагло, берекетът изчезва. А без благодат от Аллах цялото богатство не ти носи никаква полза. „Такъв човек прилича на някой, който лакомо яде, но никога не се засища.“ Някои ядат и се тъпчат, докато почти не се пръснат, и пак не се наяждат. Същото се случва и с онзи, който лакомо заглежда чуждото имущество. Той казва: „Даващата ръка е по-добра от вземащата ръка.“ قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: «الأَيْدِي ثَلَاثَةٌ: فَيَدُ اللَّهِ الْعُلْيَا، وَيَدُ الْمُعْطِي الَّتِي تَلِيهَا، وَيَدُ السَّائِلِ السُّفْلَى، فَأَعْطِ الْفَضْلَ وَلَا تَعْجِزْ عَنْ نَفْسِكَ» Нашият Пророк ﷺ казва: „Има три вида ръце: най-висшата е ръката на Аллах...“ Най-отгоре стои възвишената ръка на Аллах, Всемогъщия. Защото Той е единственият истински Даващ. Всичко във вселената произлиза от Неговата ръка; Той единствен стои на най-високото място. Човекът след това е само посредник, инструмент. Следва ръката на онзи, който посредничи и дава – тази даваща ръка също заема висок сан. А най-долу стои унизената ръка на онзи, който проси. „Давай от излишъка си и не позволявай на скъперничеството на егото си да те победи.“ Ако имаш повече, отколкото ти е нужно, тогава дари. Не позволявайте на егото си да ви внушава: „Няма да дам нищо.“ قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: «الْيَدُ الْعُلْيَا خَيْرٌ مِنَ الْيَدِ السُّفْلَى، وَابْدَأْ بِمَنْ تَعُولُ» Нашият Пророк ﷺ отново подчертава: „Даващата ръка винаги стои над вземащата ръка.“ Този, който дава, винаги е по-благороден от онзи, който само взема. „Когато даваш, започни от онези, за които се грижиш.“ Така че, когато даряваш или помагаш, започни първо от своето собствено семейство, своите роднини и съседи. Нашият Пророк ﷺ казва: „Започнете от тях.“ قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: «إِذَا أَتَاكُمُ السَّائِلُ فَضَعُوا فِي يَدَيْهِ وَلَوْ ظِلْفًا مُحْرَقًا» Нашият Пророк ﷺ казва: „Когато просяк дойде на вратата ви, сложете нещо в ръката му – дори да е само обгорено копито; не го оставяйте да си тръгне с празни ръце.“ Дали наистина е нуждаещ се, той сам отговаря за себе си; но щом вече стои пред теб, не го отпращай с празни ръце. И Шейх Баба винаги ни наставляваше: „Давайте им поне нещо дребно, не ги оставяйте да си тръгнат с празни ръце.“ Дори да е съвсем нищожно, нашият Пророк ﷺ казва: Дайте му нещо. Дали на просяка ще му хареса или не, е без значение. Дай нещо малко според възможностите си – независимо дали ще се зарадва, или ще нацупи нос. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: «إِذَا دَخَلَ عَلَيْكُمُ السَّائِلُ بِغَيْرِ إِذْنٍ فَلَا تُطْعِمُوهُ» Нашият Пророк ﷺ казва: „Ако просяк влезе при вас без разрешение, не му давайте храна.“ Защото всяко нещо си има благоприличие и етикет. Точно това братята по пътя (ихван) трябва много добре да осмислят. За всичко има форма и дължимо уважение. Който иска да посети някого или да влезе, първо трябва учтиво да поиска разрешение. Ако не му бъде дадено разрешение, не се прави панаир и не се блъска по вратите. Ако в момента не е удобно, просто го приемете. За онзи, който така нагло и без разрешение нахлува, нашият Пророк ﷺ казва: „Не го гощавайте.“ قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: «إِذَا رَدَدْتَ عَلَى السَّائِلِ ثَلَاثًا فَلَمْ يَذْهَبْ فَلَا بَأْسَ أَنْ تَزْبُرَهُ» Нашият Пророк ﷺ казва: „Ако учтиво отпратиш просяк три пъти, защото няма какво да дадеш, а той въпреки това не си тръгва, тогава няма пречка да го смъмриш.“ Защото, за съжаление, се случват и такива неща. Колко мъдро и близко до живота е напътствието на исляма и на нашия Пророк ﷺ! Някой може просто да няма какво да даде или моментът изобщо да не е подходящ. Обяснява му се любезно, но той продължава нагло да притиска. В такъв случай нашият Пророк ﷺ казва: „Който след трикратен отказ не си тръгва, имате право да го изгоните по-строго.“ В края на краищата не може винаги да става по волята на безочливите; всяко нещо си има граници и благоприличие. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: «أَعْطُوا السَّائِلَ وَإِنْ جَاءَ عَلَى فَرَسٍ» Нашият Пророк ﷺ казва: „Давайте на просещия, дори да дойде на кон.“ Сложете му нещо дребно в ръката; дори да пристигне на кон или с луксозна кола. Дали ще го оцени или не, си е негова работа. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: «إِنَّ اللَّهَ تَعَالَى يُبْغِضُ السَّائِلَ الْمُلْحِفَ» Нашият Пророк ﷺ казва: „Аллах, Всевишният, не обича нахалните просяци.“ Някои просяци буквално те притискат; молиш ги да си вървят, но те не мирясват и не се отлепят от теб. Подобно поведение е порицано пред Аллах; Той не обича такива хора. И това е съвсем основен въпрос: Нашият Пророк ﷺ казва: „Кълна се в три неща...“ Това е тържествена клетва на Пророка ﷺ! „Никое богатство никога не е намаляло от даване на милостиня.“ Нито милостинята, нито закятът някога намаляват твоето имущество! Това е тържественото обещание и клетва на нашия Пророк ﷺ. Правдивият, на когото безусловно се вярва (ас-Садик ал-Масдук) ﷺ, уверява: „Никой не може да твърди, че е обеднял заради милостиня или закят.“ „Затова давайте милостиня!“, призовава ни Пророкът ﷺ. „И ако един раб прости благородно сторената му неправда, Аллах само ще умножи неговото достойнство и почит.“ Така че, ако са ти сторили неправда и ти въпреки това простиш, Аллах със сигурност ще те въздигне в сан. Нашият Пророк ﷺ казва: „Прощавайте си взаимно...“ „...за да ви почете Аллах! А който отвори пред хората вратата на просенето, нему Аллах неизбежно ще отвори порта на бедността.“ Който свикне с просенето, него неизбежно го застига истинска бедност. Затова непременно стойте далеч от просенето. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: «ثَلَاثٌ أَعْلَمُ أَنَّهُنَّ حَقٌّ: مَا عَفَا امْرُؤٌ عَنْ مَظْلَمَةٍ إِلَّا زَادَهُ اللَّهُ تَعَالَى بِهَا عِزًّا، وَمَا فَتَحَ رَجُلٌ عَلَى نَفْسِهِ بَابَ مَسْأَلَةٍ يَبْتَغِي بِهَا كَثْرَةً إِلَّا زَادَهُ اللَّهُ بِهَا فَقْرًا، وَمَا فَتَحَ رَجُلٌ عَلَى نَفْسِهِ بَابَ صَدَقَةٍ يَبْتَغِي بِهَا وَجْهَ اللَّهِ تَعَالَى إِلَّا زَادَهُ اللَّهُ بِذَلِكَ كَثْرَةً» Нашият Пророк ﷺ казва: „Три истини знам със сигурност...“ Той ги знае и ги засвидетелства като неопровержими факти: „Който прости претърпяна неправда, Аллах само ще умножи неговото достойнство чрез това.“ Дори да са го обидили или да са постъпили несправедливо с него – който прощава, неговото уважение нараства пред Аллах, и Аллах прави така, че той да придобие достойнство и в очите на хората. „А който разтвори пред себе си портата на просенето, само за да трупа още повече богатство...“ Тоест онзи, който всъщност има пари, но от чиста алчност иска от другите или проси: „...на него Аллах само ще увеличи бедността.“ Човек си мисли, че става по-богат, но в действителност затъва все по-дълбоко в нищета, докато и последните му пари не се изпарят. „Който обаче отвори портата на даването, единствено за да спечели задоволството на Аллах, неговото изобилие и благодат Аллах със сигурност ще умножи.“ Даренията умножават богатството, носят здраве и отблъскват бедите – в благотворителността се крие всяко добро.