2026-04-16 - Dergah, Akbaba, İstanbul
Ние винаги трябва да сме благодарни на Аллах.
Който върви по пътя, който Аллах обича, трябва да бъде изпълнен с постоянна благодарност. Защото Аллах напътства когото пожелае и оставя в заблуда когото пожелае.
Неговите действия не могат да бъдат подлагани на съмнение, Неговата мъдрост е непостижима.
Никой друг не може да даде това, което Той ни подарява.
Затова човек, който върви по този път, трябва да бъде дълбоко благодарен.
Освен това чрез благодарността Неговите дарове се запазват; и точно това е най-големият дар.
لَئِن شَكَرۡتُمۡ لَأَزِيدَنَّكُمۡۖ (14:7)
Чрез благодарността даровете се запазват трайно.
Дарът на вярата, на тариката и на шариата... да бъдем на този път, е огромен благодат от Аллах, Азза уа Джалла, за нас.
Чрез този благодат се постига вечно щастие в Отвъдното и, иншаАллах, човек може да се наслади на тази добрина и красота още в земния живот.
Ако Аллах, Азза уа Джалла, веднъж дари хората с този вкус, нищо друго вече не им се струва привлекателно.
Те се отвращават от греховете и от всяко зло.
Дори и да се препънат някога, те не остават в това състояние, а искат бързо да се освободят от него.
Повечето хора в днешно време обаче – нека Аллах ни пази – свикват с лошите неща.
А щом човек веднъж свикне с тях, е трудно да се откъсне отново.
Това от своя страна произтича от липса на вяра. Човек си въобразява, че намира истинска наслада в тях.
А това съвсем не е така; по-скоро е като с морската вода.
Който пие морска вода от жажда, ожаднява още повече и иска все повече и повече.
Накрая тя го погубва. Не носи абсолютно никаква полза и не води до нищо добро.
Затова нека Аллах ни пази от това.
Нека бъдем благодарни за всички тези дарове.
Нека Аллах ни запази този благодат завинаги, иншаАллах.
И нека Той го дари и на онези, които все още го нямат, иншаАллах.
Нека Аллах пази всички ни от собственото ни его и от това на другите, иншаАллах.
