السلام عليكم ورحمة الله وبركاته أعوذ بالله من الشيطان الرجيم. بسم الله الرحمن الرحيم. والصلاة والسلام على رسولنا محمد سيد الأولين والآخرين. مدد يا رسول الله، مدد يا سادتي أصحاب رسول الله، مدد يا مشايخنا، دستور مولانا الشيخ عبد الله الفايز الداغستاني، الشيخ محمد ناظم الحقاني. مدد. طريقتنا الصحبة والخير في الجمعية.

Translations for 2026-11-21

2026-11-21

Lefke
Wa'tasimu bihablillahi jami'an wa la tafarraqu. (3:103) „И дръжте се здраво за въжето на Аллах всички заедно и не се разделяйте.“ Това е повелята на Аллах: Всички вие, които сте по Неговия път, дръжте се здраво за въжето на Аллах! Дръжте се заедно и не допускайте никакво разделение! Защото, ако се разделите, казва Аллах, Всемогъщият и Възвишеният, ще ви сполети само загуба и гибел. Истинската сила се ражда единствено от единството. Разделението, напротив, носи само слабост. Всички беди, които някога са сполитали мюсюлманите, произтичат именно от това: от това, че са разделени. Затова в миналото мюсюлманите винаги са имали халиф начело като приемник на Пророка (мир нему) – докато тази институция не беше премахната и мюсюлманите не бяха оставени без водачество и защита. Кой направи това? Немюсюлманите. Чрез тяхната намеса накрая вече нямаше халиф – и единството беше напълно изгубено. А където няма единство, там няма нито сила, нито благодат, и повелята на Аллах остава неизпълнена. Сякаш това не стигаше, но и посяха вражда сред мюсюлманите: „Ти си черен, ти си бял, ти си такъв, ти принадлежиш към онзи народ или към онова племе.“ Настройват се един срещу друг, сякаш това е било пожелано от Аллах! А всъщност това го иска единствено и само дяволът! Само дяволът иска хората – мюсюлманите – да се мразят и да враждуват помежду си. Пророкът (мир и благословение върху него) казва: „Мюсюлманинът е огледало за мюсюлманина.“ Той казва, че мюсюлманите трябва да се обичат и да се подкрепят във всяко отношение. Но днешните мюсюлмани дяволът ги кара да играят по неговата свирка – той има пръст навсякъде. Така учи историята: всеки я знае, но почти никой не си взема поука от нея. Вземете някогашния Ал-Андалус: те станаха врагове помежду си. И то при положение, че там процъфтяваше най-великата цивилизация в света! В сравнение с тогавашна Европа, Ал-Андалус беше най-напредналото място на земята по отношение на благосъстояние, наука и култура. И какво се случи тогава? Стъпка по стъпка се прокрадна раздорът; дяволът заби клин между тях. Един султан воюваше срещу друг, един емир се биеше със следващия. Докато враждуваха помежду си, враговете ги сломяваха един по един и накрая ги прогониха изцяло оттам. С най-жестоки мъчения, чрез убийства, палежи и кланета... Какво спечелиха накрая от това? Нищо! И въпреки това до ден днешен хората не си вземат поука. В Ал-Андалус те по същество бяха един народ: бяха под управлението на арабите и Омаядите и принадлежаха едни към други. Дори когато сред тях живееха други народи: те не воюваха срещу чужденци, а враждуваха помежду си на собствената си земя, докато сами не се погубиха. Точно така се случва с хората навсякъде и днес. Погледнете Индия: немюсюлманите нахлуха само с шепа войници, завладяха област след област и в крайна сметка подчиниха стотици милиони хора. И тяхното най-силно оръжие винаги беше едно и също: да насъскват хората едни срещу други. И тъй като човекът притежава его (нафс), това враждуване се получава плашещо лесно. През това време истинският враг само чака те да се разкъсат взаимно, за да му бъде лесно накрая. Ето защо хората, мюсюлманите, трябва да се вслушат в призива на Аллах и да следват Неговата повеля! Това важи с особена сила за хората по духовния път (тарикат), защото тарикатът не е нищо друго освен пътят на нашия Пророк. Неговият път е пътят на любовта, привързаността и готовността за помощ. Казано е: „Ta’āwanū ‘ala-l-birri wa-t-taqwā“ – помагайте си в праведността и богобоязливостта! Ако някой сочи правилния път, подкрепете го! Не му създавайте спънки и не му забивайте нож в гърба – така повеляват Аллах, Всевишният, и Неговият Пророк. Нашият Пророк изпрати своите сподвижници, за да напътстват хората. Те поеха заедно и разнесоха тази красива религия в пълно съгласие по целия свят. Тъй като действаха с пълна искреност (ихляс), това донесе богата благодат както на тях самите, така и на всички останали. Сподвижниците никога не таяха злоба един към друг. Те се държаха здраво заедно, следваха пътя на Пророка (мир и благословение върху него) и направиха този прекрасен път видим за всички. Ето защо учениците (мюридите) и братята по вяра трябва изключително много да внимават за това. Защото за жалост отново и отново чуваме съвсем различни неща, за които просто няма никакво оправдание. Всеки трябва да остане на своя път, да изпълнява собствения си дълг и да не се бърка в делата на другите. Нека Аллах ни помага и ни пази от клопките на дявола, иншаАллах.