Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

قُلْ سِيرُوا فِي الْأَرْضِ فَانْظُرُوا (27:69) Аллах Всевишния казва: „Обходете земята, огледайте се и си извадете поука от това, което виждате.“ Ако погледнем състоянието на света и хората днес, почти не е останало нищо човешко. Всеки е загубил своята човечност. Хаджи Анне казваше: „Човек най-много се хвали с това, което му липсва.“ Всеки твърди за себе си: „Аз съм честен“ или „Ние сме честни“, но при тях липсва всякаква следа от честност. Колкото и да е тъжно, но това е днешното състояние на света и на човечеството. Вече няма нито честност, нито надеждност. Всеки следва само собственото си его (нафс) и това, което егото изисква, го смятат за истина. Те казват: „Моята представа за честност е това, което егото ми иска.“ „Никой друг няма право да се бърка в живота ми.“ „И без това правя каквото си искам.“ Днешните хора си казват: „Милосърдие за другите при мен няма.“ Правата на бедните, правата на ближните – всичко това изобщо не ги интересува. Това за съжаление е текущото състояние на човечеството. Точно поради тази причина човечността е изгубена. Човечност означава справедливост; но преди всичко друго човечност означава милосърдие. Където тези качества липсват, дивите животни са по-добри от човека. Когато едно диво животно намери храна, то я изяжда, ляга да си почива и просто си живее живота. То не таи злоба. Едно животно не се замисля: „Как мога утре да убия още повече? Как мога да нанеса още повече вреди?“ Човекът, от друга страна, носи тази злоба в себе си и има его, което никога не се насища. Затова днешното ни време, за съжаление, изглежда така. Ние плуваме заедно с тълпата. И тъй като плуваме с тълпата, на хората всичко им изглежда напълно нормално. При това в него няма абсолютно нищо нормално. Дори ако всички останали го правят – ти не го прави. Тяхното най-голямо оправдание и извинение гласи: „Но и другите го правят.“ Дори и всички да го правят, ти не бива да го правиш. Ако всички правят лоши неща, тогава ти не ги прави. Стой настрана, пази дистанция. Не позволявай на течението да те повлече, за да не отнесе и теб. Остани на тази страна, стой на страната на истината, бъди искрен. Не разчитай на честността на егото си, а на честността, която Аллах ни е заповядал. Егото казва: „Всичко ми принадлежи.“ Положението е очевидно: дори при хора, които се смятат за честни и са високо възхвалявани, накрая се оказва, че следват само своето его. Въпреки това вече няма чувство за срам, така че да кажат: „Изложихме се, изгубихме честта си.“ За срамежливостта се казва: „Ел-хаяу минел-иман“; това означава, че чувството за срам е част от вярата. Чувството за срам е нещо красиво, но в днешното състояние на света и човечеството то вече не се възприема като нещо добро. Хората казват: „Момичето е прекалено срамежливо, не излиза от вкъщи, почти не говори.“ Всъщност това, че изпитва срам, е нещо много добро. Според тях човек трябва да прави каквото си иска, да не се срамува от нищо и да изживее всичко; който прави това, се смята за уважаван човек сред тях. В днешно време някой, който все още изпитва срам, вече не се смята за уважаван. Нека Аллах се смили над нашето състояние и ни изпрати спасител, иншаАллах. Ние чакаме това, иншаАллах. Нека Аллах скоро върне хората отново към тяхната истинска човечност, иншаАллах. Те не са в състояние да се върнат със собствени сили. Нека Аллах ни изпрати покровител, който да ни покаже пътя, иншаАллах.

قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: "أَفْضَلُ الصَّدَقَةِ صَدَقَةٌ فِي رَمَضَانَ۔" Нашият Пророк (мир и благословиите на Аллах да бъдат върху него) казва: „Най-превъзходната садака (милостиня) е тази, която се дава през Рамадан.“ Докато обикновено една садака се възнаграждава десетократно, тази награда през Рамадан може да нарасне до седемстотин пъти. Затова, въпреки че човек трябва постоянно да дава садака, за вярващите е много по-достойно да предпочитат Рамадан за даването на закат. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: "أَفْضَلُ الصَّدَقَةِ صَدَقَةُ اللِّسَانِ۔" قِيلَ: وَمَا صَدَقَةُ اللِّسَانِ؟ قَالَ: "الشَّفَاعَةُ تَفُكُّ بِهَا الأَسِيرَ، وَتَحْقِنُ بِهَا الدَّمَ، وَتَجُرُّ بِهَا الْمَعْرُوفَ وَالإِحْسَانَ إِلَى أَخِيكَ، وَتَدْفَعُ عَنْهُ الْكَرِيهَةَ۔" Нашият Пророк (мир и благословиите на Аллах да бъдат върху него) каза: „Най-превъзходната садака е тази, която се прави с езика.“ Когато сподвижниците попитали: „Какво е садаката на езика?“, нашият Пророк отговорил: „Това е застъпничеството. Тоест да се застъпиш за друг, да го защитиш и да поръчителстваш за него, като кажеш: ‚Гарантирам за него, той е добър човек.‘ Точно това е садаката на езика.“ Следователно това означава да спасиш човек от зло и от трудна ситуация или чрез мили думи да се погрижиш да му бъде простено. По този начин можеш дори да освободиш затворник. Както чрез добра дума може да се спаси затворник, така може да се предотврати и кръвопролитие. Да дадеш добър съвет на някого следователно е садака за него. Да предотвратиш чрез разясняващи думи конфликти, които могат да ескалират и да доведат до кръвопролитие – точно това е садаката на езика. Нашият Пророк обясни по-нататък: „Фактът, че ти си причината да се случи нещо добро на твоя брат мюсюлманин или че отблъскваш беда от него, също е садака на езика.“ Да повдигнеш въпроса за проблема на даден човек, за да му се помогне, или да го предпазиш от зло – всичко това е садаката на езика. Хората, които говорят приветливо и доброжелателно, насочват другите към доброто и отдалечават злото от тях. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: "أَفْضَلُ الصَّدَقَةِ أَنْ تُشْبِعَ كَبِدًا جَائِعًا۔" Нашият Пророк (мир и благословиите на Аллах да бъдат върху него) казва: „Най-превъзходната садака е да нахраниш гладно живо същество.“ Следователно става въпрос за храненето на всяко гладуващо живо същество. Но кой точно е този гладен? Човек, животно или всяко друго живо същество... Да нахраниш гладно живо същество... Аллах (Всевишният и Всемогъщият) споменава тук не само човека, но повелява да се възвести: „Да нахраниш гладния е най-превъзходната садака.“ Независимо дали е човек или животно – да нахраниш гладно живо същество е най-ценната и най-призната садака пред Аллах. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: "أَفْضَلُ الصَّدَقَةِ إِصْلَاحُ ذَاتِ الْبَيْنِ۔" Нашият Пророк (мир и благословиите на Аллах да бъдат върху него) обяснява, че има много видове садака и казва: „Най-превъзходната и най-добрата садака е да се помирят двама души.“ Да сдобриш скарани хора и да разрешиш конфликтите им, следователно, също се счита за садака. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: "أَفْضَلُ الصَّدَقَةِ حِفْظُ اللِّسَانِ۔" Нашият Пророк казва за това: „Най-превъзходната и най-добрата садака е да пазиш езика си.“ Това означава да се пазиш от нараняване на хората с думи и да обуздаваш езика си, като говориш само добро. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: "أَفْضَلُ الصَّدَقَةِ سِرٌّ إِلَى فَقِيرٍ، وَجُهْدٌ مِنْ مُقِلٍّ۔" Нашият Пророк (мир и благословиите на Аллах да бъдат върху него) казва, че най-превъзходната и най-добрата садака е тази, която се дава тайно на беден, както и тази, която човек с малко имущество дава, изчерпвайки собствените си средства. Да дадеш тайно садака на беден следователно е многократно по-ценно. Освен това, някой, който въпреки ограничените си средства дава садака и се лишава заради това, извършва по-ценно дело от някой, който дава от своето изобилие. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: "أَفْضَلُ الصَّدَقَةِ الْمَنِيحَةُ؛ أَنْ تَمْنَحَ الدِّرْهَمَ، أَوْ ظَهْرَ الدَّابَّةِ۔" Нашият Пророк (мир и благословиите на Аллах да бъдат върху него) казва: „Един от най-превъзходните видове садака е да дадеш на някого малко пари или да му предоставиш ездитно животно назаем или като подарък.“ Да дадеш на някого пари за път или да му преотстъпиш собственото си превозно средство, за да стигне до целта си, следователно също спада към най-превъзходните дела на садака. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: "أَفْضَلُ النَّاسِ رَجُلٌ يُعْطِي جُهْدَهُ۔" Нашият Пророк (мир и благословиите на Аллах да бъдат върху него) казва: „Най-превъзходният човек е този, който, изчерпвайки средствата си, дава садака от своето имущество.“ Има се предвид човек, който дава от това, което е изработил с тежък труд. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: "خَيْرُ الصَّدَقَةِ مَا كَانَ عَنْ ظَهْرِ غِنًى، وَابْدَأْ بِمَنْ تَعُولُ۔" Нашият Пророк (мир и благословиите на Аллах да бъдат върху него) казва: „Най-добрата садака е тази, която се дава от съществуващо благосъстояние.“ „И когато даряваш, започни с тези, за чиято издръжка си отговорен.“ Тоест, който разполага с имущество и богатство, ще изпита в изобилие благодата на дарената от него садака. Когато човек прави добро, първо започва от собственото си семейство, след това преминава към роднините и дава садаката поетапно на други близки. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: "خَيْرُ الصَّدَقَةِ مَا أَبْقَتْ غِنًى، وَالْيَدُ الْعُلْيَا خَيْرٌ مِنَ الْيَدِ السُّفْلَى، وَابْدَأْ بِمَنْ تَعُولُ۔" Нашият Пророк (мир и благословиите на Аллах да бъдат върху него) казва: „Най-добрата и най-призната садака е тази, която се дава от излишното имущество.“ „Даващата ръка е по-добра от вземащата ръка.“ Нашият Пророк добавя: „Когато даваш садака, започни първо от членовете на семейството, за чиято издръжка трябва да се грижиш.“ قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: "خَيْرُ الصَّدَقَةِ الْمَنِيحَةُ، تَغْدُو بِأَجْرٍ وَتَرُوحُ بِأَجْرٍ۔" Нашият Пророк (мир и благословиите на Аллах да бъдат върху него) казва: „Една от най-добрите форми на садака е млечно животно, което се дава назаем за доене.“ Това животно носи на своя собственик награда както на отиване, така и на връщане. В миналото, разбира се, повечето хора са отглеждали животни и е имало различни обичаи за това. Да дадеш назаем овца или коза и да кажеш: „Задръж я за месец или два, дои я и използвай млякото ѝ“, например е една от най-добрите садаки въобще. Както когато животното бъде занесено на нуждаещия се, така и когато се върне при теб, за това се записва награда в книгата ти с дела. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: "لَيْسَ صَدَقَةٌ أَعْظَمَ أَجْرًا مِنْ مَاءٍ۔" Нашият Пророк (мир и благословиите на Аллах да бъдат върху него) казва, че няма садака, която да носи по-голяма награда от това да дадеш вода на жаден. С това нашият Пророк изразява, че даряването на вода е едно от най-ценните дела на садака. Защото за жадния човек предлагането на вода е най-голямото благодеяние. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: "مَا صَدَقَةٌ أَفْضَلَ مِنْ ذِكْرِ اللَّهِ تَعَالَى۔" Нашият Пророк (мир и благословиите на Аллах да бъдат върху него) казва: „Никоя садака не е по-превъзходна от споменаването на Аллах.“ Споменаването на Аллах, следователно, само по себе си вече е садака. То е дори една от най-големите въобще. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: "مَا مِنْ صَدَقَةٍ أَفْضَلَ مِنْ قَوْلٍ۔" Нашият Пророк (мир и благословиите на Аллах да бъдат върху него) казва: „Никоя садака не е по-превъзходна от утешителна дума, изречена, за да се облекчи страданието на човек в нужда.“ Този, който дори само с мила дума подкрепи човек, изпаднал в беда, намиращ се в затруднение и на когото никой не помага, и му донесе облекчение, ще получи огромната награда на садака.