Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

„Аллахумма инни а'удху бика мин 'илмин ля янфа', уа мин калбин ля яхша'.“ Пророкът (саллаллаху алейхи уа саллам) казал: „О, Аллах, търся убежище при Теб от знание, което не носи полза, и от сърце, което не познава благоговение.“ Аллах, Всемогъщият и Възвишеният, казва: „Ля яса'уни арди уа ля сама'и, уа лякин яса'уни калбу 'абди'л-му'мин.“ Това е хадис Кудси, който Аллах е предал чрез Пророка (саллаллаху алейхи уа саллам). „Нито едно място не може да Ме побере, но...“ Човек не може да затвори Аллах, Всемогъщия и Възвишения, в каквото и да е пространство. Не можете да знаете какъв е Аллах. Аллах казва: „...нищо не може да Ме побере, освен сърцето на Моя вярващ раб.“ Сърцето е много важно. Аллах, Всемогъщият и Възвишеният, може да бъде побран само от сърцето на вярващия. Сърцето е както физически, така и духовно най-важната част от човека. Пророкът (саллаллаху алейхи уа саллам) също казал: „Наистина, в тялото има едно парче плът.“ „Ако то е здраво, цялото тяло е здраво.“ „А ако то е покварено, цялото тяло е покварено.“ Дори и във физически аспект: ако сърцето не работи, се прави операция; прави се всичко, за да бъде излекувано. Но хората трябва да се грижат и за духовното изцеление на сърцата си. В днешно време повечето хора се опитват да постигнат физическо изцеление. Лекарите са много компетентни. Те извършват отлични операции. Много от тях спасяват хора от смъртта. Те поправят сърцето и животът на този човек продължава. Когато сърцето оздравее, тялото може да продължи да функционира без проблеми. Докато дойде времето им и те умрат. Но духовното сърце е още по-важно. Трябва да го пречистите; трябва да работите върху изцелението на сърцето си. Трябва да следвате пътя на Пророка (саллаллаху алейхи уа саллам). Пътят на Пророка е пътят за пречистване на сърцата. Той премахва всички тези болести. Той прогонва мрака. Той отстранява лошото. Тогава Аллах влиза в сърцето ви. Първо сърцето ви трябва да е чисто. Как можете да постигнете това? Пътя, разбира се, ни показва на първо място Пророкът (саллаллаху алейхи уа саллам). В славния Коран: „Кул ин кунтум тухиббуналлаха фаттаби'уни юхбибкумуллах.“ (3:31) „Кажи: „Ако обичате Аллах, тогава ме последвайте, така Аллах ще ви обикне.““ Но да следвате Пророка (саллаллаху алейхи уа саллам) не можете да постигнете сами. Някой трябва да ви покаже пътя. По този път трябва да има водач. Ако няма водач, ще се изгубите. Дори тук, на този свят, на такова незначително място, щяхме да сме изгубени без Абдулметин Ефенди. Нямаше да знаем в каква посока да вървим. Той е този, който ни показва пътя. Това е важно, защото много хора са заблудени от Шейтана. Те казват: „Нямаме нужда от шейх, нямаме нужда от сахаба, дори нямаме нужда от Пророка.“ Те казват: „Ние просто гледаме в Корана и намираме своя собствен път.“ Тези хора още с първата крачка падат от голяма височина в безкрайна пропаст. Те не могат да напреднат по този път; те се самоунищожават още от първата стъпка. Аллах никога няма да бъде доволен от тях. И за тези хора се отнася хадисът: „'илмун ля янфа'.“ Знание, което не носи полза. Безполезно знание. Тези хора четат и четат и след известно време си мислят, че не се нуждаят от водач: „Аз мога да намеря своя собствен път, не трябва да следвам никого.“ В днешно време този начин на мислене е много разпространен по целия свят. Защото хората копнеят за духовност; те искат духовна пълнота и щастие. И в търсенето си хората идват при вярващите. Те идват, за да получат напътствие. Когато много хора поемат по този път, това, разбира се, изобщо не се харесва на Шейтана. Затова той ги подтиква да тълкуват аяти от Корана и хадисите по свое усмотрение. Те казват: „Не, точно това пише в Корана и в някои хадиси.“ „Не трябва да правите това.“ „Трябва сами да проучвате.“ „Не следвайте никого.“ Това имал предвид Сейидина Али с думите „калиматул хаккин юраду биха'л-батил“ – „дума на истината, използвана за лъжлива цел.“ Те използват истинска дума, за да постигнат нещо лъжливо. Самата дума е вярна, но желаното значение е лъжливо. Затова много хора са заблудени, и особено арабите са заблудени по този начин. Понеже знаят арабски, те поглеждат и казват: „Да, това е правилно.“ Но в действителност те са подведени. И затова те губят това, което Аллах, Всемогъщият и Възвишеният, иска да им даде. Не е трудно да пречистиш сърцето си. Алхамдулиллах, ние следваме общите учения на исляма, ученията за човечност. Да не вредим на никого, да не мамим никого, да не крадем и да не желаем зло на никого. И изпълняваме нашите пет ежедневни молитви. Това не е трудно. По този начин сърцето ви се пречиства и става готово за Аллах, Всемогъщия и Възвишения. За разлика от другите хора. Сърцата им са пълни със злоба и омраза. Те не уважават никого. Преди всичко те не уважават Пророка (саллаллаху алейхи уа саллам) и неговото семейство. Те се ядосват, когато им се напомня за неговите думи. Най-важното е да се уважава Пророкът (саллаллаху алейхи уа саллам). Както е казал Пророкът (саллаллаху алейхи уа саллам): „Никой от вас не е истински вярващ, докато аз не му стана по-скъп от самия него, семейството му, баща му и майка му.“ Това е заповед от Пророка (саллаллаху алейхи уа саллам). Алхамдулиллах, ние го обичаме. Нищо не ви струва да кажете, че го обичате. Алхамдулиллах, ние наистина го обичаме и не губим нищо от това. Защо тези другите хора са толкова ядосани? Защото са завистливи. А завистта е основната черта на Шейтана. Заради тази черта той е бил прогонен от Рая. Той казал: „Ще направя всички хора като мен.“ И той се опитва да го направи. Ако хората не са вярващи, добре. Това е техен собствен избор. Но ако са вярващи, той засажда тази болест в сърцата им. Той изпълва сърцето с мрак, зло, мръсотия и болест. Той внася всякакви злини в сърцата им. И това, което е в сърцата им, накрая се отразява на лицата им. Мауляна Шейх Хазретлери казваше, че лицата им стават грозни. Това е, което Шейтанът причинява на хората. А тарикатът е пътят за пречистване от това. Аллах е основал тариката чрез Пророка (саллаллаху алейхи уа саллам). Това е благословен път. Алхамдулиллах, ние сме на това благословено място. И затова благодарим на Аллах. Светлината на Аллах струи оттук. От тази джамия, този Бейтуллах, дома на Аллах. Всички джамии са домовете на Аллах. Всеки може да дойде; никой не може да му попречи. В Тариката се опитваме да дадем на хората вечно щастие. Не просто мимолетно щастие, което веднага отминава. И ние носим на хората радостна вест; казваме им да не се тревожат, докато други обричат всички на Ада. Но ние казваме това, което Аллах казва в славния Коран: "Wallahu yad'u ila Dar'is-Salam." (10:25) "И Аллах призовава към Дома на мира", към Рая. ИншаАллах, ние ще влезем в Рая и ще бъдем причина още хора да стигнат дотам. Нека Аллах да ви благослови, да ви закриля и да ви направи пътеводители за хората, иншаАллах.

Нека Аллах, Азза уа Джалля, благослови нашето събиране. Алхамдулиллах, ние сме слуги на Аллах, Азза уа Джалля. Аллах, Азза уа Джалля, е сътворил всекиго и е поверил на всекиго една тайна: някои Той напътства по правия път, а други – по грешния. Това е една от тайните на Аллах, Азза уа Джалля. Някои хора питат: „Защо това е така, а онова е онака?“, но това не ви засяга. Трябва да сте благодарни на Аллах, Азза уа Джалля, че ви е напътил по този път. Вие сте от щастливците, на които е дадено доброто. Ако сте доволни от всичко, което Аллах, Азза уа Джалля, ви е дал, тогава наистина можете да се считате за щастливи. Ако имаш достатъчно храна, място, където да спиш, и покрив над главата си, то това е голяма благодат. Така е казал нашият Пророк, мир и благословия да бъдат върху него. Разбира се, същевременно трябва и да работите, да си вършите работата и да давате най-доброто от себе си. Но ако не достигнете по-високо ниво, не бъдете тъжни и не роптайте срещу това. Приемете положението си и благодарете на Аллах, Азза уа Джалля. Има една известна поговорка: „Ал-кана'ату канзун ля яфна“, което означава: „Удовлетворението е неизчерпаемо съкровище“. Дори и хората да намерят съкровище на този свят, то или в един момент ще се изчерпи, или те ще искат все повече и повече. Има една история за това. Разбира се, и днешните хора са такива; Аллах, Азза уа Джалля, е сътворил всички хора с една и съща природа, но времето и разбирането за лукс се различават от предишните. Да имаш лукс и да свикнеш с него е най-лесното нещо на света. Някои хора може би си мислят, че е трудно да се свикне с лукса, но това изобщо не е така. Напротив, това е детска игра. Но да приемеш собственото си положение и това, което притежаваш, е много трудно за много хора; те просто не могат да го приемат. Но само ако виждаха какво им е дал Аллах, Азза уа Джалля, те щяха да са доволни от положението си, щяха да са щастливи и нямаше да има никакъв проблем. Както казах, хората от миналото не са познавали днешния лукс. Който се е родил в някое село, често не го е напускал през целия си живот. Представете си, дори тук, в Кипър, насред голямото море, е имало хора, които никога не са напускали селото си и никога не са виждали морето. Разбира се, и те са имали своите грижи, но тъй като не са били свикнали с лукс, са били скромни, доволни от положението си и не са затруднявали живота нито на себе си, нито на другите. Имало едно време един султан и той също си имал своите проблеми. Все пак управлявал цяла империя; имал пълни ръце работа със семейството си, децата си, народа си и съседите си. За колкото повече хора носел отговорност, толкова повече проблеми имало: при десет души – няколко грижи, при сто – повече, при хиляда – още повече, а при един милион души – безкрайни проблеми... Нека направим кратка пауза в нашата история: днес тук, в Аржентина, е петък и има избори. На изборите хората се надпреварват да си навлекат неприятности и да поемат отговорност за толкова много хора. А всъщност човек трябва да бяга от това, вместо да се стреми към него. И така, този султан се разхождал с везира си из двореца и разговарял с него. Когато погледнал от балкона на двореца, видял един човек да работи в градината. Султанът се обърнал към везира и казал: „Аз съм толкова обременен от грижите за народа, нося толкова голяма отговорност... Нощем не мога да спя, защото трябва да мисля за тази империя, за народа, за това и онова. Но погледни този човек колко е щастлив; той няма такъв товар на плещите си.“ „Той е беден, но не е нещастен, напротив, много е щастлив. Всеки ден идва на работа весел и изпълнен с желание за работа.“ Везирът казал: „Господарю мой, това е, защото той нищо не притежава. Нека го подложим на изпитание и да видим какво ще се случи, ако му дадем пари.“ Султанът се съгласил. Взели една торба със злато, написали на нея „Сто жълтици“, но сложили вътре само 99. След това тайно хвърлили торбата в къщата на човека и добавили бележка: „Тези сто жълтици са подарък за теб.“ Но те сложили вътре само 99 жълтици. След като хвърлили торбата, те наблюдавали човека. През тази нощ бедният човек намерил жълтиците, преброил ги и видял, че са 99. Веднага извикал семейството си, те ги преброили отново, но резултатът бил същият: 99 жълтици. Мъжът казал на жена си: „Виж, пише „сто“, а тук има само 99!“. Цялото семейство претърсило цялата къща с надеждата да намери липсващата жълтица и тази нощ не мигнали. На следващия ден той не можал да дойде на работа от умора, на по-следващия ден закъснял, а султанът видял колко е нещастен. Такава е човешката природа: човек не цени това, което има, а винаги търси онова, което му липсва. Въпреки че държаха 99 жълтици – толкова, колкото може би нямаше да спечелят през целия си живот, – те преследваха само едната изгубена жълтица. Дни наред те търсили тази една жълтица, а може би все още я търсят. Това е удовлетворението: да приемеш това, което получаваш, и да бъдеш щастлив с него. Ако това, което имаш, ти е достатъчно, тогава въпросът е приключен. Това е пътят, тарикатът, на който Пророкът, мир и благословия да бъдат върху него, е учил хората. Това означава да не се придава стойност на света и на материалните неща. Пророкът, мир и благословия да бъдат върху него, е бил най-щедрият от всички хора. Нашият път е пътят на Пророка, мир и благословия да бъдат върху него; ние го приемаме (мир и благословия да бъдат върху него) за пример във всичко. Често той гладувал и не ядял с дни. Дори се предава, че от глад е връзвал камъни на корема си. Когато Аллах, Азза уа Джалля, му (мир и благословия да бъдат върху него) изпращал препитание, той не си мислел: „Нямах нищо, а сега имаме толкова много, трябва да го запазя.“. Напротив, той не оставял нищо за следващия ден. Ето защо днес, под името „глобализация“, те вкарват всички хора по света в един калъп. Те се стремят единствено да задоволят своите страсти и егото си. Те изобщо не мислят за отвъдното, тоест за следващия живот. А всъщност този живот е даден, за да се работи за живота в отвъдното и човек да се подготви за него. Ако Аллах, Азза уа Джалля, ви помага и вие помагате на Неговите раби, ще получите наградата си за това в отвъдния свят. Може би някои си мислят: „Не са много хората по този път“, но не забравяйте, че и скъпоценностите на земята са рядкост. Пазете се чисти и ценни в Божественото присъствие на Аллах, Азза уа Джалля. Нека Аллах, Азза уа Джалля, да ви благослови.

Пророк Ибрахим, алейхи-с-селям, е един от най-значимите пророци. Има седем пророци, които са известни като Улу-л-Азм. Това са пророците на решимостта, тоест най-възвишените сред пророците. Още в младостта си той има много формиращи преживявания. Без никакво външно напътствие Аллах го насочва директно към пророчеството. Той израства в страна, управлявана от Нимрод. Той бил тиранин. Този човек бил абсолютен деспот. Той властвал над целия регион – Средиземноморието, Близкия изток – и принуждавал хората да го почитат като бог. Така всички хора изработвали негови статуи. Притежаването на такава статуя или идол следователно се смятало за идолопоклонничество. Доведеният баща на пророк Ибрахим, Азар – не неговият роден баща – служел на Нимрод и изкарвал прехраната си, като изработвал именно тези статуи. Но още като дете пророк Ибрахим (алейхи-с-селям) се питал: „Защо хората правят това?“ По-късно той показал на хората, че е безсмислено да се кланят на тези статуи. Когато пораснал, може би като юноша, той видял как народът му се кланя на тези идоли. Той казал: „Това не е моят Господ.“ „Те не могат да бъдат Господ.“ „Та те дори не могат да помогнат на себе си.“ „Те не могат нито да помогнат, нито да навредят.“ И Аллах го вдъхновил да търси истинския Бог. Така се предава и в Свещения Коран. Една нощ той видял една звезда. Тъй като тя стояла толкова високо в небето, била ярка и прекрасна, той казал: „Това е моят Господ.“ „Това трябва да е моят Господ“, помислил си той. Тази звезда може да е била планета или нещо подобно. Но малко по-късно тя изчезнала. Тогава той казал: „Не обичам онези, които залязват.“ „Онези, които се появяват и отново изчезват.“ „Такъв Господ не искам.“ После видял луната да изгрява. И като погледнал луната, казал: „Тя е много по-ярка от онази звезда.“ „Това трябва да е моят Господ.“ Но след известно време и луната залязла. „Ах, значи и това не е моят Господ“, казал той. „Не е и това.“ „Страхувам се, че се отклонявам от правия път.“ „Трябва да търся нещо постоянно.“ После се зазорило и слънцето изгряло. Станало светло и слънцето изглеждало огромно. Той казал: „Да, то е по-голямо от всичко друго, това трябва да е моят Господ.“ Но после, с настъпването на нощта, разбира се, и слънцето залязло. „И това не е“, казал той. „Това е неприемливо за мен.“ „Аз не съм от онези, които съдружават с Аллах.“ „Аз имам само един-единствен Господ.“ След това Аллах отворил сърцето и ума му за истината. И той започнал да пита хората: „Какво е това, което правите?“ „Този път, по който вървите, не е правилният.“ „Престанете с това!“ Някои хора приели посланието му, но други решително го отхвърлили. Въпреки че хората се оплаквали, ситуацията се изострила едва на един празничен ден. Когато в този ден всички напуснали града, той влязъл в храма, където те се кланяли на своите идоли. Той взел една брадва и разбил всички идоли на парчета. След това той поставил брадвата в ръката на най-големия идол. При завръщането си хората заварили храма си опустошен. Нимрод също чул за случилото се. „Кой е направил това?“, попитал той. Те казали: „Чухме един млад мъж да говори лошо за тези идоли.“ „Той каза, че това не е правилно.“ „Че били безполезни...“ „Сигурно е бил той. Да, със сигурност е бил той.“ Довели пророк Ибрахим и го попитали: „Ти ли беше?“ „Откъде да знам?“, отвърнал той. „Брадвата е в неговата ръка.“ „Питайте него, сигурно е бил той.“ Те казали: „Ти луд ли си? Как би могъл да го направи? Та той не може да направи нищо, той е просто безжизнен камък!“ В този момент той доказал тезата си: тези идоли не били богове, а просто камъни. И мълчаливо целият народ трябвало да му даде право. Когато Нимрод видял, че народът е убеден от думите на Ибрахим, той побеснял от гняв и заповядал да го арестуват. Той заповядал да се запали огромен огън. В продължение на 40 дни, а може би и месеци, те събирали дърва и ги натрупали на планина. Те запалили огъня, но жегата била толкова силна, че никой не можел да се приближи, тъй като тя изгаряла всичко в голям радиус. „Какво да правим сега?“, мислели си те. Те построили катапулт, машина, която иначе използвали за хвърляне на камъни. Те поставили пророк Ибрахим в него и го изстреляли право в средата на огъня. Но всичко е в ръцете на Аллах, Всемогъщия и Величествения. Аллах заповядал на огъня: „О, огън, бъди хладина и безопасност за Ибрахим.“ И така огънят станал за пророк Ибрахим (алейхи-с-селям) хладен и безопасен, като градина, през която текат потоци. Въпреки че огънят бил толкова силен, той не могъл да навреди на пророк Ибрахим. С това чудо Аллах показал на хората, че трябва да следват пътя на пророк Ибрахим (алейхи-с-селям). Въпреки това Нимрод отказал от чисто високомерие да признае случилото се и да приеме вярата на пророк Ибрахим (алейхи-с-селям). Той започнал да събира огромна армия, за да тръгне на битка срещу пророк Ибрахим (алейхи-с-селям). И Аллах показал още едно чудо. Той изпратил срещу тях рояк от мънички, незабележими насекоми: комари. Комарите се спуснали над тях като тъмен облак. Войниците от армията носели тежки железни доспехи. Но тези комари се нахвърлили върху тях. Аллах им бил дал специална сила, каквато комарите, които познаваме, не притежават. Те изяли плътта и кръвта им и не оставили нищо освен скелетите. Войниците избягали в паника. Нимрод също побягнал и се укрепил в крепостта си. Но Аллах изпратил най-слабия от комарите след него. Дори един сакат. Комарът влязъл през носа му и стигнал до мозъка му. Там комарът започнал да яде мозъка му. Всеки път, когато насекомото се хранело, Нимрод изпитвал непоносима болка. Той заповядал на слугите си: „Удряйте ме по главата!“ Когато го удряли, болката утихвала за известно време. И по чудо на Аллах този комар с времето ставал все по-голям. Затова той им заповядал да го удрят все по-силно по главата. Може би Аллах, Всемогъщият, е искал той да вкуси това мъчение още в земния живот, за да повярва. Но дори това той не приел. Такъв е характерът на някои хора. Когато дойдат на власт, някои проявяват едно от най-лошите човешки качества: високомерието. Те гледат на другите хора като на по-низши. Затова той гледал отвисоко на всички останали и отказвал да признае истината. Той живял дълго време в това състояние, докато накрая, крещейки, не наредил на хората си да го удрят по главата с цяла сила, докато черепът му не се пръснал. Той умрял, когато главата му била разбита. Когато разцепили черепа му, видели комара вътре, който все още бил жив и бил достигнал размерите на птица. Разбира се, това са само някои от многото чудеса, които са били дарени на пророците и в частност на пророка Ибрахим (алейхи-с-селям). Той е бащата на пророците. Стотици пророци произхождат от неговото потомство. От него произлизат две основни линии: едната от пророка Исхак, а другата от пророка Исмаил. Сред пророците, произхождащи от пророка Исхак, са пророкът Муса и другите пророци на чедата на Исраил. Всички те са негови потомци. А от потомството на пророка Исмаил произхожда нашият пророк Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Следователно той е предшественикът на нашия пророк (салляллаху алейхи уе селлем). В благородните хадиси се предава, че сърцето му е било преизпълнено с вяра и убеденост. Затова ние споменаваме пророка Ибрахим във всяка молитва, във всеки салят. Пророкът Ибрахим (алейхи-с-селям) е извършил много велики дела. Едно от най-важните от тях е свързано с поклонението Хадж в исляма. Той е построил Кааба. Заедно със сина си, пророка Исмаил, той е издигнал Кааба. Кааба е доста висока, височината ѝ е около 9 до 10 метра. Начинът, по който е построил Кааба, също е едно от неговите чудеса, а доказателството за това съществува и до днес. Пред Кааба се намира Макам Ибрахим. Въпреки че хората през историята многократно са нанасяли щети на Кааба, те никога не са могли да унищожат това място. Този камък му е служил като вид скеле при строежа на Кааба. Той се качвал на камъка, а той се вдигал и спускал сам, точно както му е било необходимо. Ако е трябвало да постави камък по-високо, камъкът се е вдигал. Щом стъпел на камъка, той го издигал нагоре. Само той и синът му Исмаил (алейхи-с-селям) са били там. Те не са имали инструменти или други помощни средства. Алхамдулиллах, когато завършил строежа, Аллах, Всемогъщият и Величественият, му заповядал: „Призови хората към Хадж“. Наоколо нямало никого. Само двамата са били там. Но без да се колебае, той отправил призива и поканил хората на Хадж. Това било донякъде като езан, иншаллах. Но нямало никой, който да чуе призива. Обаче нашият пророк (салляллаху алейхи уе селлем) е казал, че този призив е бил чут от всяка душа, на която е било писано да извърши Хадж. Така в продължение на стотици и хиляди години милиони, дори милиарди хора са чули този призив и оттогава следват тази покана. Това е поканата на Аллах, отправена чрез пророка Ибрахим (алейхи-с-селям). Нека Аллах не ни отклонява от Своя път. Както е казал нашият пророк (салляллаху алейхи уе селлем): Ас-Садикъин, уал-Канитин, уал-Мустагфирина бил-Асхар. Това означава да бъдем от правдивите, смирените и онези, които молят Аллах за прошка на зазоряване. Нека Аллах бъде доволен от всички вас, иншаллах, и да ви дари със сърце като това на пророка Ибрахим (алейхи-с-селям).

Алхамдулиллах, това събиране е нещо много скъпоценно, много ценно. Пророкът, мир и благословия да бъдат върху него, казва, че Аллах, Всевишният, заповядва на ангелите да поставят крилете си под нозете на хората, които се събират от любов към Него, за да слушат Неговия съвет, инша'Аллах. Това е най-важното за нас, хората. То е и най-ценното нещо, което съществува. Инша'Аллах, да намериш добри хора, които дават съвети и показват пътя на Пророка. А тези, които осъзнават стойността на това, днес са много рядко срещани на този свят. Повечето хора преследват само материални неща. А това означава да следваш желанията си, само за да задоволиш собственото си его. За огромното мнозинство от хората днес това е най-важното. Много рядко хората се събират в името на Аллах. Затова Аллах, Всевишният, ги възхвалява и им дарява най-ценното нещо изобщо. Преди времената, разбира се, бяха по-добри, отколкото днес. В наше време има толкова много неща, които разсейват хората да мислят за каквото и да било, камо ли за духовност. Тук са всички тези устройства: телевизори, интернет, телефони... … и всичко това само подтиква хората да следват егото си с въпроса: „Как мога да задоволя егото си?“ И така те преследват собственото си щастие. Това е основната цел за хората в наше време. Хората в миналото са притежавали по-малко от тези материални неща. Затова повечето от тях са се концентрирали върху своите богослужения или върху вършенето на добрини. Но дори и тогава – тъй като Аллах е създал всички хора еднакви – ако им се е предоставяла възможност за материална изгода, те също са се оглеждали за нея. Преди е имало велики 'Улема и велики Аулия. Те са провеждали сохбети и са давали съвети на хората. И от тези хора някои са разбирали, а други – не. Особено в Индия има много велики приятели на Аллах от нашия Тарикат и други ордени, най-вече от Чиштия-Тарикат. Алхамдулиллах, тези хора са разпространили исляма в Индия. Милиони хора са приели исляма напълно без война. Там е бил Шейх Низамудин, един Аулия, в Ню Делхи. Той бил много известен. Той имал хиляди, дори стотици хиляди муриди. Бил е известен и изключително щедър. Един ден един беден човек чул за неговата щедрост. Той го потърсил с надеждата да получи нещо. Шейх Низамудин Аулия наистина бил много щедър. Но когато този човек го помолил за садака, той се огледал, но не могъл да намери нищо, което да му даде. Защото приятелите на Аллах не пазят нищо за себе си. Те раздават всичко веднага. Затова е трудно да намериш нещо у тях. Понякога те самите нямат вече нищо. Всичко, което намерил, били собствените му стари обувки. Какво да прави? Той не можел да отпрати с празни ръце някого, който го моли за нещо. Затова казал: „Вземи тези. Това са моите стари обувки. Прости ми.“ Бедният човек ги взел колебливо; какво друго да прави. Но бил разочарован и всичко друго, но не и щастлив от това. Взел ги със себе си и отишъл в един хан наблизо, за да пренощува там. По същото време в района случайно се намирал и един мурид на Шейх Низамудин Аулия. Той бил учен, велик приятел на Аллах и същевременно заможен търговец. Той тъкмо се връщал от търговско пътуване. Търгувал с дървен материал и го носел в Делхи. Така че трябвало да прекара една нощ там, преди да стигне до Делхи. И така той отседнал в същия хан. Когато влязъл в хана, си казал: „О, усещам специалния аромат на моя Шейх!“ Той се огледал, за да разбере откъде идва този аромат. Последвал аромата, докато стигнал до стаята, от която се носел. Почукал на вратата. Бедният човек отворил. Този Шейх се казвал Амир Хусро. Поздравили се: Саламу алейкум, уа алейкумсалам. Той попитал: „Откъде идва този прекрасен аромат? Усещам парфюма на моя Шейх.“ Човекът отговорил: „Да, бях при него. Но той не ми даде нищо освен старите си обувки.“ Амир Хусро веднага казал: „Ще ти дам цялото си злато, само ми ги дай!“ Човекът казал невярващо: „Шегувате ли се?“ „Не, не се шегувам. Ако имах повече, щях да ти го дам.“ Бедният човек го попитал: „Защо давате толкова много за тези стари обувки?“ Той отговорил: „Ако знаеше истинската стойност на тези обувки и имаше парите, щеше да ми предложиш двойно за тях.“ Това е разликата между онзи, който осъзнава истинската стойност, и онзи, който не я осъзнава. Затова трябва, инша'Аллах, да бъдем благодарни за пътя, който Аллах ни е показал – че ни е повел по пътя на Машайих, пътя на Пророка. Този път е безценен. Защото той не е за кратък миг, а за вечността, инша'Аллах. Инша'Аллах, нека Аллах ни направи от онези, които осъзнават истинската стойност. Аллах да ви благослови.

Инша'Аллах, дано Аллах ни дари винаги да се намираме в такива добри събирания като това, инша'Аллах. Пророкът, саллаллаху алейхи уа саллям, казва, че най-доброто за един му'мин е да бъде в помощ на другите хора. Да помагаш във всяко едно отношение, било то като обучаваш хората, или чрез всякакъв друг вид подкрепа. Има един хадис, който гласи: „Най-добрият сред вас е онзи, който е най-добър към своето семейство, към своята страна и към всички хора.“ Разбира се, повечето хора си мислят, че губят нещо от собствената си полза, ако постъпват така. Ако помогнеш на някого и той стане по-добър от теб, тогава се страхуваш, че си загубил нещо. Това е обичайният начин на мислене на хората, но не и на вярващия. Вярващият не е такъв. Вярващият помага на всеки. Който мисли разумно, ще разбере това: Ако ти си добре, съседът ти е добре и всички останали също, тогава всички хора са щастливи и не възникват проблеми. Но Шейтанът е изпълнен със завист. Той учи хората да завиждат. Той не ги напътства да си помагат един на друг; напротив. Той иска никой да не помага на другия и никой да не е щастлив. Алхамдулиллах, точно на това учи човечеството Пророкът, саллаллаху алейхи уа саллям. Това е било учението на Пророка, саллаллаху алейхи уа саллям. Когато Пророкът, саллаллаху алейхи уа саллям, учел хората на ислям, докато живял в Мекка Мукаррама, членовете на неговото племе и хората около него били изпълнени със завист и отхвърлили неговото послание. Защото не го искали. Те били изпълнени с гордост и не искали някой да им бъде равен. Искали всеки да бъде под тях. И това, въпреки че мнозина от тях знаели истината, защото Пророкът, саллаллаху алейхи уа саллям, им бил показал чудеса. Той, саллаллаху алейхи уа саллям, им обяснявал наистина важните неща. Те дори го познавали, саллаллаху алейхи уа саллям, още преди да бъде призован за пророк. Знаели, че той, саллаллаху алейхи уа саллям, е честен, никога не лъже и не прави нищо лошо. Но най-голямата черта, която ги погубила, били завистта и гордостта. Както се казва и в Корана: „И казаха: „Защо този Коран не бе низпослан на някой голям мъж от двата града?““ (Коран 43:31). Те питали защо откровението идва при Сейидина Мухаммед, саллаллаху алейхи уа саллям – те го наричали само „Мухаммед“ – а не при някой друг. Имали предвид един определен мъдър мъж, който живеел в Арабия. Той бил уважавана, мъдра личност и всеки знаел, че неговото положение е над тяхното. От чиста гордост те изтъквали доводи, които били лишени от всякакъв разум. Аллах е избрал Пророка, саллаллаху алейхи уа саллям, без да пита хората за мнението им: „Кого да избера? Искате ли може би да проведете избори?“ Дори онзи мъж, когото те наричали толкова мъдър, по-късно приел исляма. Но те отишли при него и казали: „Пророчеството трябваше да бъде твое. Ти трябваше да бъдеш пророкът.“ Но той им отвърнал: „Не. Сега аз приех исляма и той, саллаллаху алейхи уа саллям, е пророкът. Най-висшият от всички е Сейидина Мухаммед, саллаллаху алейхи уа саллям.“ Но те не приели дори това. Гордостта и завистта са изключително лоши черти на характера. Това са качествата на Шейтана. Алхамдулиллах, когато видим някого, който, алхамдулиллах, има добър бизнес, прехрана, добро семейство и учи на добро възпитание (Адаб) и добри нрави, тогава ние от сърце се радваме за него. Това е истинска радост за нас и за всички вярващи. Онези, които не вярват, не изпитват тази радост. Напротив, всичко, което виждат, ги кара да завиждат – без значение дали става въпрос за мюсюлмани или за други хора. Поради тази причина те се намират в постоянна борба и не намират щастие. Хората от Тариката, алхамдулиллах, имат добър Адаб и следват добро учение. Това винаги е било така, от времето на Пророка, саллаллаху алейхи уа саллям, до днес. Онези, които са по пътя на Пророка, саллаллаху алейхи уа саллям – а този път е Тарикатът – си помагат един на друг, а също и на всички останали хора. Когато видят някого в нужда, те му помагат, с каквото могат. И разбира се, след края на Османската империя много неща в света се промениха, особено в мюсюлманските страни. И когато мюсюлманските страни загубили добрите си нрави, ги загубил и останалият свят. Много бавно тези добри обноски ставали все по-редки. Докато почти изчезнали. Днес, ако намериш хора, които помагат или се опитват да го правят, те често биват разбрани погрешно или не им вярват. По времето на османците в рамките на Тарикатите имало учители за търговци и за всеки занаят. За всяко професионално желание. Какъв да стане този младеж? Може би иска да стане касапин. Тогава го давали на майстор в месарница, за да научи занаята от самото начало. Друг може би искал да стане дърводелец. За него важало същото: водели го в работилницата на майстор-дърводелец. Без значение какъв занаят искал да научи – златар, ковач или нещо друго – той преминавал през този процес на обучение. И началото на чиракуването винаги се поставяло с дуа. Водели чирака при майстора, произнасяли думите „Бисмилляхи р-Рахмани р-Рахим“, молели се за неговия успех и така започвало обучението. Разбира се, имало безброй професии, може би стотици. Всеки чирак оставал много години при майстора на занаята, който си бил избрал. По време на обучението той преминавал през различни етапи. Всеки етап имал свое собствено име: след две години, след четири години, след шест години. В края на обучението го изпитвали, задавали му въпроси и му връчвали удостоверение. През всички тези години го учели преди всичко на Адаб: добро поведение, уважение към по-възрастните и по-младите, към всекиго. Накрая имало церемония с молитва и той тържествено получавал своето удостоверение. И тези хора си помагали един на друг. Ако един търговец имал клиент и вече бил продал нещо, а съседът му през този ден все още не, той изпращал следващия клиент при него. Той си казвал: „Аз днес си изкарах прехраната. Сега нека и другият да бъде щастлив.“ Какъв бил резултатът от това? Единият е щастлив, другият е щастлив, следващият е щастлив – и цялата страна става щастлива. Но ако беше казал: „Не, всеки клиент е мой. Трябва да ги задържа всички за себе си“, той самият нямаше да бъде щастлив. Защото щеше да си мисли: „О, виж само, другите ме гледат, защото имам толкова много клиенти, а те не. Те ми завиждат. Аз постигам всичко това, а те не постигат нищо.“ Така цялата страна се превръща в нещастна страна. Така е било стотици години, докато не дошли тези дяволски хора и не ги научили да завиждат, да се борят едни с други и да не се радват на щастието на другите. Защото по османско време над 70 различни народа и етноса живеели мирно заедно. И това, което току-що описахме, важеше за всички. Не е било така, че мюсюлманин не би изпратил клиента си при християнин, евреин или друговерец. Не, ако имал клиент, той го изпращал и при другите, за да могат всички да бъдат доволни. Но тези дяволски хора посели фитна и насъскаха хората едни срещу други. И когато това се случило, щастието изчезнало и фитната заела неговото място. И какво се случило след това? Милиони от тях напуснали родината си. И дошли тук. От онази благословена земя те дошли на място, което е ориентирано само към светското. Но когато човек идва само заради дунята, това не носи истинска полза на повечето хора. Да, чрез своята завист те разрушили всичко и хвърлили хората в мизерия. Аллах дава на всекиго неговото препитание, неговия ризк. В това трябва да вярвате твърдо. Затова не завиждайте, инша'Аллах. Както казахме, милиони хора дойдоха тук. Инша'Аллах, може би половината от тях са били мюсюлмани. Но когато пристигнали тук, загубили и тази вяра. Инша'Аллах, дано Аллах дари с напътствие и другите, инша'Аллах. Защото това не важи само за децата и внуците – въпреки че важи и за тях – а Аллах е достатъчно могъщ да дари с напътствие и съвсем нови хора; това не е проблем за Него. Място като това, инша'Аллах, е затова, за да внася светлина в сърцата на хората, инша'Аллах. Както молците биват привличани от светлината, така дано Аллах води хората към исляма чрез такива места. Дано Аллах ни дари с дълбоко разбиране, инша'Аллах, и да ни пази от всяко зло, инша'Аллах.

„Иннама йа'муру масаджидаллахи ман амана билляхи уал-йаумил-ахир“, (Сура Ат-Тауба, 18). Всевишният Аллах казва в Свещения Коран: За домовете на Аллах се грижат само онези, които вярват в Аллах, Всевишния, и в Съдния ден. Това означава Байтуллах – домът на Аллах. Джамията, мястото за молитва, е домът на Всевишния Аллах. Какво означава това? Това означава, че всеки може да дойде там, за да служи на Аллах и за това, с волята на Аллах, да получи своята награда. Алхамдулиллах, пътуваме от град на град. МашаАллах, какви прекрасни места изграждат за джамии и дерги. С волята на Аллах, ще се удивите в Деня на възкресението, когато видите каква награда ви дава Всевишният Аллах за делата ви на този свят. Някои хора извършват големи дела, а други – малки. Дори и несъзнателно да извършат добро дело – Всевишният Аллах знае за него. Всевишният Аллах казва в Корана: „Фаман йа'мал мискаля зарратин хайран йарах. Уа ман йа'мал мискаля зарратин шарран йарах.“ (Сура Аз-Залзала, 7-8). Това означава: Който е извършил добро, дори с тежестта на прашинка, ще получи за него наградата си от Всевишния Аллах. А който извърши лошо дело, но помоли за прошка, Всемогъщият Аллах ще му прости. Дори в това има нещо добро. Който извърши лошо дело, но се разкае и помоли за прошка, Всевишният Аллах ще му прости. И Той, Всевишният, дори ще превърне този грях в добро дело за него. Затова някои хора ще се учудят и ще кажат: „Изобщо не знаехме, че сме имали толкова много добри дела.“ „Откъде идват тези награди, които се извисяват пред нас като планини?“ „Откъде идва всичко това?“ „Та ние невинаги сме били праведни раби.“ „Имахме си грехове, та откъде идват всички тези добри дела?“ Вие сте грешили, но понеже сте се разкаяли, Всевишният Аллах е превърнал греховете ви в добри дела. Всевишният Аллах е Ал-Карим, Щедрият. Той не се страхува, че съкровищата Му може да се изчерпят. Създанията не са толкова щедри като Него. Дори най-щедрите сред тях се страхуват, че средствата им може някога да се изчерпят. Но съкровищата на Всевишния Аллах са безкрайни и неизчерпаеми. Той, Всевишният, непрестанно оказва Своята милост на рабите Си. Човек дори не може да си представи колко щедър ще бъде Той, Всевишният, в онзи ден. Какво трябва да направите в замяна? Трябва да вярвате във Всевишния Аллах и в Неговата щедрост. Ние сме слаби раби. Правим каквото е по силите ни и молим Всевишния Аллах да ни помага на този свят и в отвъдния. Затова трябва да бъдем благодарни на Всевишния Аллах. Защото Той обича Своите благодарни раби, а не онези, които се оплакват. Но хората в днешно време постоянно се оплакват от всичко. С нищо не са доволни. Трудно е да им се угоди. Кой е направил това? Сатаната. Той е направил хората нещастни и недоволни. Но Всевишният Аллах казва: „Ако сте благодарни, Аз със сигурност ще ви дам повече.“ Ако благодарите на Всевишния Аллах, Той ще запази за вас всичко добро, което притежавате. Ако имате хубаво село, хубава земя или някакъв друг дар, трябва да сте благодарни за това. И Той, Всевишният, ще съхрани този дар за вас. Но ако сте неблагодарни и се оплаквате, този дар ще ви бъде отнет. Това е нашият съвет към онези, които търсят блаженство на този свят и в отвъдния. Този свят също е важен, но това, което наистина има значение, е животът в отвъдното. Онзи живот е вечен и е от решаващо значение да се подготвим за него тук и сега. Някои хора в древни времена са мислели, че са умни. Древните народи в Египет и на други места са знаели за съществуването на отвъдния живот и са правили съответните приготовления. Но все пак не са били толкова умни, защото не са събирали праведни дела за отвъдния живот. Те са слагали само злато и всякакви предмети в гробовете си и са си мислели: „Когато преминем в другия свят, ще използваме тези неща.“ Но в отвъдния живот тези неща са безполезни, като боклук. В Рая има дворци от злато и скъпоценни камъни. Може да се влезе там само чрез праведни дела, а не като се взимат злато и пари в гроба. Нека Всевишният Аллах даде прозрение на хората. Онези, които разбират това, ще бъдат спасени и няма за какво да се тревожат. И хората, с волята на Аллах, също ще бъдат доволни от тях. Нека Всевишният Аллах даде прозрение на тази страна, на другите страни и на всички места. Те потискат хората заради светски неща, които в отвъдния живот ще им донесат само мъчение. Всеки трябва да знае, че Всевишният Аллах ще ни потърси сметка за делата ни. Всевишният Аллах е доволен от Своите раби, които си помагат един на друг, а не от онези, които се потискат взаимно. Нека Всевишният Аллах ни причисли към онези, които си помагат един на друг.

Алхамдулиллах. Ние сме на това благословено място. Това е благословено място, защото оттук Тарикатът започна да процъфтява в Аржентина и Южна Америка. Започвайки от този прекрасен град. Аллах Азза уа Джалля е избрал този град и му е дарил, МашаАллах, красота, прекрасно време и всякакви блага. И от този град, Алхамдулиллах, Тарикатът расте и процъфтява – достига до хиляди, десетки хиляди, стотици хиляди, може би дори милиони, иншаАллах. Алхамдулиллах, щастливи сме да бъдем тук. Последния път, когато дойдох, не посетих това място. Ние се предаваме на Аллах и чрез Неговата милост Той ни напътства. Алхамдулиллах. Последния път може би не е било писано да дойдем тук. Този път, Алхамдулиллах, беше точното време. Беше ни дадено да видим как от изток до запад в тази страна израстваха верни хора. Мауляна Шейх Назим отдаваше голямо значение на това да се прави добро на хората. И когато приемаше нещо от хората – било то благодарност, усмивка или дори най-малкия подарък – Мауляна Шейх Назим никога не го забравяше. И си спомням д-р Абдуннур. Беше може би '85-а или '86-а година. Тогава живеех в Кипър и той беше първият човек от Аржентина, който дойде при нас в Кипър. Тогава той остана там почти месец. Всеки ден говорехме с него, срещахме се с него там. Той ни разказваше за Аржентина – за много опасни места и други райони. Слушахме го, сякаш беше приказка. И Мауляна Шейх Назим всеки ден изнасяше сохбет. Хранехме се заедно, молехме се заедно. И той току-що беше станал мюсюлманин. Дойде през Коня. Един от мюридите на Мауляна Шейх Назим на име Мустафа го беше изпратил в Кипър и така той беше дошъл в Кипър. Току-що беше станал мюсюлманин. Дали е станал мюсюлманин в Кипър или по-рано, не знам със сигурност. Във всеки случай, той беше в Коня. Както казах, слушахме го сякаш беше история. И разбира се, Мауляна Шейх Назим имаше много по-висша гледна точка – може би гледаше 100 години напред в бъдещето. Той му даде много добри наставления, говореше с него и отговаряше на всеки един от въпросите му. А ние си мислехме: „Този човек идва от Латинска Америка, хората там са много силно вярващи християни. Кой ли би дошъл оттам?“ Не отдавахме голямо значение на това. Такова беше положението тогава. Но Мауляна Шейх Назим му даде своята подкрепа и благословия, за да може този път да се разпространи. След това напуснах Кипър. Не съм виждал много от тях, но чух, че по-късно е довел много хора. Ахмед, Абдуррауф и други идваха от Аржентина, но тогава така и не ги срещнах там. За всеки, който получава подкрепа или следва Шейх, е много важно да се държи здраво за него. Мауляна Шейх Назим го беше избрал за инструмент, така че чрез него Тарикатът да достигне до този регион. Но след това не го видях повече. Рахматуллахи алейх. Не бях чувал нищо повече за него, докато не дойдох тук преди девет години. Тогава си спомних за него и попитах хората: „Навремето срещнах един човек на име д-р Абдуннур. Познавате ли го?“ Преди това не бях мислил за него, но когато пристигнах в Аржентина, попитах за него. Те казаха: „Да, той беше тук, но напусна Мауляна Шейх Назим.“ Това, СубханАллах, беше голямо нещастие за него. Но въпреки това той ще получи своята награда, защото той беше този, който осъществи първия контакт с хората тук. Но, разбира се, така той пропусна една много голяма награда. Това е важен урок за мюридите, за всички, които следват Мауляна Шейх Назим. Защото той не беше единственият – имаше и други като него. Те се смятаха за Шейхове, напуснаха Мауляна Шейх Назим и казаха: „Сега следваме други.“ Ако твоят Шейх, твоят Мюршид, е доволен от теб, ако Пророкът, салляллаху алейхи уа селлем, е доволен от теб, и ако Аллах Азза уа Джалля е доволен от теб, тогава за теб няма проблем. Но ако човек иска да се тревожи, тогава може да напусне това място и да последва други. Това е голям урок за мюридите. Казвам името му, защото много хора го пожелаха. Но споменахме името му най-вече, за да знае всеки истината: как Тарикатът е дошъл тук и как намерихме този път. Трябва да внимаваме за себе си и да не се отклоняваме от правия път. Както казах, разбира се, Мауляна Шейх Назим не беше щастлив от случилото се. Той не беше доволен, а тъжен, че онзи е загубил това, което вече беше постигнал. За Мауляна Шейх Назим е по-ценно от целия свят да доведе един човек в Тариката, в Исляма, на правилния път. Но той загуби това. Мауляна Шейх Назим не беше доволен от това; той беше натъжен от случилото се. Аулияуллах са велики личности. Никога не трябва да проявяваме небрежност в уважението си към тях. Тогава той е бил изпратен от Коня, мястото на Мауляна Джалалуддин Руми, в Кипър. Тази случка напомня за Шейха на Мауляна Джалалуддин Руми, Шамс-и Табризи. Той е бил велик дервиш. През целия си живот той постоянно е пребивавал на места, където хората не са го разпознавали. Понякога хората му създавали трудности, и тогава той напускал Коня и се местел от място на място. Веднъж по време на едно пътуване той се изморил много и се отпуснал да си почине в една джамия. След вечерната молитва Иша той заспал в един ъгъл на джамията. Мюезинът го видял там, когато искал да заключи джамията. Мюезинът му казал: „Излизай! Какво правиш тук?“ Той отговорил: „Много съм уморен и нямам къде да спя или да отида. Искам само да преспя тук до сутринта.“ Мюезинът настоял: „Не, не можеш да останеш тук!“ Той отвърнал: „Но аз не правя нищо. Просто спя тук. Щом се съмне, ще си тръгна.“ Но мюезинът настоял и го изгонил навън. Разбира се, Шамс-и Табризи не бил доволен от това. След като мюезинът го изгонил, той забелязал, че едва му достига въздух. Бавно дъхът му спрял. Той отишъл при имама, а имамът попитал: „Какво си направил?“ Когато имамът видял състоянието му, той разбрал, че този човек трябва да е някой важен. Имамът изтичал след Шамс-и Табризи и го молел: „Моля те, моля те, прости му!“ А Шамс-и Табризи казал: „Ще се моля той да умре с вяра.“ И тогава той починал. И когато попитах съпругата на Абдуннур, научих – Алхамдулиллах, когато е починал, е бил мюсюлманин. И дори това е благословията на Мауляна Шейх Назим. Защото всички тези хиляди хора дойдоха чрез него. Алхамдулиллах, той почина с вяра. Нека Аллах Азза уа Джалля да е доволен от вас и да му дари Своята милост. ИншаАллах, нека Той да ви пази и да ви направи твърди по този път, иншаАллах. Става въпрос за разпространението на истинския Ислям с Тариката. Ислям без Тарикат, както е казал и Пророкът, салляллаху алейхи уа селлем, не е от полза. Той трябва да бъде свързан с Тариката. В Исляма има много различни течения и не всички са съгласни с Тариката. Някои казват, че това е ширк. Някои казват: „Това не е необходимо. За какво е?“ Трети пък казват, че е като десерта след хранене – тоест, основното ястие е същественото. Тарикатът е като десерт, можеш да го ядеш или не, не е задължително. Но е много важно да пазим нашия иман, нашата вяра. Без иман, без вяра, Ислямът не е силен. Затова е много важно да покажем на цялото човечество този път, който идва директно от Пророка, салляллаху алейхи уа селлем. За съжаление, малцина знаят това. А врагът на Тариката – на първо място Шейтанът – нашепва на хората, за да ги направи врагове на Тариката. Нека Аллах Азза уа Джалля да ни пази от него. И нека Той да е доволен от вас, да ви закриля и да ви направи причина за напътствието на други, за да можете да им покажете сладкия вкус на Тариката, иншаАллах.

Основата на нашия път е да се събираме заедно, да даваме добри съвети и да слушаме съвети. Орденът Накшбанди е един от 41-те духовни пътя, наречени тарикати, които водят началото си от Пророка, саллаллаху алейхи уа саллам. Една от техните вериги на предаване води началото си от Абу Бакр ас-Сиддик, радиаллаху анху. Другите вериги на предаване водят началото си от Али, радиаллаху анху. Сахабите, сподвижниците на Пророка, саллаллаху алейхи уа саллам, са най-добродетелните от всички хора. Най-достойните от тази умма са сахабите, сподвижниците на Пророка, саллаллаху алейхи уа саллам. Сред всички хора пророците са най-възвишените. Има 124 000 пророци. И най-възвишеният сред тях е нашият Пророк, саллаллаху алейхи уа саллам, който е довел религията до съвършенство. Неговото име се споменава заедно с името на Аллах: Ля иляха иллаллах, Мухаммадун Расулюллах, саллаллаху алейхи уа саллам. Затова той е най-възвишеният и ние се смятаме за много щастливи, че принадлежим към неговата умма. Всички пророци са следвали същия път; няма разлика между тях. Не бива да се прави разлика между тях. Всички те са предали посланието, което е дошло от Аллах. Откровението е идвало постепенно, но все още не е било завършено. С Пророка, саллаллаху алейхи уа саллам, то е достигнало своето съвършенство. Затова не само мюсюлманите, но дори християните и евреите казват, че след Пророка Мухаммед, саллаллаху алейхи уа саллам, не е идвал друг пророк. Всеки пророк, който е идвал, е възвестявал благата вест: „След мен ще дойде пророк.“ И последният пророк преди нашия Пророк, саллаллаху алейхи уа саллам, е бил Иса, алейхис селям. И той е потвърдил Тората и е възвестил: „Аллах ще изпрати след мен последния пророк. Името му ще бъде Ахмад.“ Така е казал той. Така че това е много ясно. Хората трябва да разберат, че религията е само една. И ние трябва да вярваме в това. Всеки пророк, който е идвал, е приемал това, което Аллах му е разкривал, и е учил хората на основите на религията. Религията е била разкривана стъпка по стъпка, докато Пророкът, саллаллаху алейхи уа саллам, в своята прощална проповед не е възвестил айета: „Днес Аз усъвършенствах за вас вашата религия.“ Много от чудесата, които Пророкът е възвестил, вече са се случили. И има още много други пророчества, които все още не са се сбъднали, но и те ще се сбъднат, иншаллах. Това се отнася особено за Иса, алейхис селям, и неговите чудеса, които Аллах, Азза уа Джалля, е споменал в Корана – Неговото истинско слово. За разлика от другите религии, ние, мюсюлманите, сме единствената общност, чиято свещена книга е предадена до днес без никаква промяна. Те също имат свещени книги, но те са били изопачени. Само Коранът е бил запазен за нас, мюсюлманите, така, както е бил низпослан от Аллах, Азза уа Джалля. Може да се даде пример, въпреки че никой пример не може напълно да обхване истината. Помислете например за разследване на убийство – сценарий, който често се вижда във филмите. Извършва се престъпление, но никой не знае какво се е случило, кой е бил извършителят или как се е случило. В резултат на това често невинни хора биват затваряни или дори осъждани на смърт. И така никой никога не може да разбере какво наистина се е случило. Но Аллах, Азза уа Джалля, знае. И Аллах, Азза уа Джалля, е Този, Чието слово е абсолютно вярно; всичко, което Той казва, е истина. И в Корана Той ни разказва за много такива истории. Една от тези истории се е случила по времето на Пророка Муса, алейхис селям. Някой убил един човек и оставил трупа му на едно място. Затова хората, които живеели там, били обвинени в убийство. Тогава те отишли при Муса, алейхис селям, и попитали: „Кой е убил този човек?“ „Искаме справедливост“, казали те, защото в техния шериат важал законът за възмездието (кисас). Който убие, бива убит. Който отреже ръката на някого, и неговата ръка бива отрязана. Който отреже ухо, и неговото ухо бива отрязано. Това бил законът за възмездието, който се прилагал спрямо извършителя. Както се казва: „Око за око, зъб за зъб.“ Така те дошли при Калимуллах, тоест при Муса, алейхис селям, който говорел с Аллах. Те казали: „Моля те, попитай за нас Аллах, Азза уа Джалля, как можем да разберем кой е убил този човек.“ Муса попитал и заповедта гласяла: „Закoлете една крава и докоснете мъртвеца с част от нея.“ Те попитали: „О, Муса, каква да бъде кравата?“ Той отговорил: „Кравата да не е нито твърде стара, нито твърде млада.“ Тогава те попитали отново: „Разбрано, но какъв цвят да бъде?“ Той отговорил: „Да бъде с яркожълт цвят, златистожълт, който радва гледащите.“ Въпреки това те продължили да питат: „Това описание все още не е ясно за нас. Каква точно да бъде тази крава?“ И отговорът бил: „Да бъде млада, безупречна юница с яркожълт цвят, която никога не е била използвана за работа.“ „Тя трябва да има тези и тези качества...“ Тогава те казали: „Сега разбрахме. Ще го направим.“ Те търсили тази крава из цялата страна и намерили само една, която отговаряла на описанието. Попитали за цената. Собственикът бил беден, благочестив човек и Аллах му внушил: „Цената ѝ е толкова злато, колкото се побира в кожата ѝ.“ Те имали много пари, но били много стиснати. Въпреки това платили цената и напълнили кожата на кравата със злато, може би тон или повече. И когато заклали кравата, взели парче от нея, докоснали с него безжизненото тяло и с позволението на Аллах човекът оживял. Той проговорил: „Моят племенник ме уби. Той ме уби заради парите ми.“ Аллах дава такива примери в Корана, за да могат хората да повярват. И за Иса, Аллах, Азза уа Джалля, ни разказва за Мерием. Докато тя постоянно се посвещавала на молитва и служение, Аллах изпратил ангел при нея. Така тя забременяла, без да е омъжена и без мъж да я е докосвал. И Аллах, Създателят на всички неща, сравнява сътворението на Иса със сътворението на Адам, алейхис селям. Той го създал от пръст, после му казал: „Бъди!“, и той бил. По-късно, в края на историята на Иса, както всички знаят, имало предател. Аллах казва в Корана, че е придал на предателя облика на Иса. Така те хванали предателя, убили го и го разпънали на кръст. И в Корана Аллах, Азза уа Джалля, ни казва: „Уа ма каталюху уа ма салябуху уа-лякин шуббиха ляхум.“ (Ниса, 4:157) „Но те не го убиха и не го разпънаха, а само им се привидя.“ Аллах казва: „Бал рафааху-ллаху илейх.“ (Ниса, 4:158) Аллах го е въздигнал при Себе Си на небето. Той е бил въздигнат на второто небе; общо има седем небеса. И той ще се върне, за да разкрие истината на всички заблудени хора, за да познаят истинския Иса, алейхис селям. Той не е „Син Божий“, както те твърдят. Никой, който се замисли дори за миг, не може да повярва в такова нещо. Аллах, Азза уа Джалля, няма форма и не е обвързан с място. Той е свободен от ограниченията на пространството. Цялото пространство, вселената, светлината, звукът, времето, епохите, историята – всичко това е създадено от Аллах, Азза уа Джалля. Затова не може да се каже, че някой е „Син Божий“. За един разумен човек е невъзможно да повярва в това. Що се отнася до другите религии, техните свещени писания са били изопачени от собствените им духовници. Повечето от тези промени са се случили от алчност за пари и за лична изгода. Те са отклонили милиони, дори милиарди хора от пътя на Аллах, Азза уа Джалля. Може да попитате: „Как може свещеник, равин или друг духовник да направи такова нещо?“ За това има много примери. Помислете за учения по времето на Йуша, алейхис селям. Той знаел Исм-и Азам, Най-великото име на Аллах. Всеки, който знаел това име и се молел с него, можел да постигне всичко, което поиска. Но дори той попаднал в техния капан. Те го примамили с обещанието да се ожени за красива жена и така той предал Йуша, алейхис селям. Виждате ли, това не са невинни хора. Те са последователи на Сатаната. Те са променили може би 95%, дори 99% от свещените си книги, тоест много голяма част от съдържанието. Алхамдулиллах, най-голямото чудо на Пророка, саллаллаху алейхи уа саллам, е възвишеният Коран. Днес той е пред нас точно такъв, какъвто е бил низпослан от небето, без да е променена дори една-единствена буква. Всичко добро и всяко знание се съдържат в него. Затова очакваме Иса, алейхис селям, иншаллах. Всеки, вярващ или невярващ, очаква пристигането на някого. Всеки носи това чувство в себе си и то идва от Аллах, Азза уа Джалля. Той е вложил в сърцата на хората очакването, че ще дойде някой, за да донесе щастие и справедливост на този свят след цялото зло и потисничество. Иншаллах, ние сме близо до това време. То не е далеч. Иншаллах, ще дойде Махди, алейхис селям, и Иса, алейхис селям, ще слезе от небето. Той ще очисти света от цялото потисничество и зло, иншаллах. Нека Аллах ускори неговото пристигане и нека тогава, иншаллах, бъдем до него. Иса, алейхис селям, ще следва шериата на Пророка, саллаллаху алейхи уа саллам. Желанието на Иса, алейхис селям, е било да принадлежи към уммата на Пророка Мухаммед, саллаллаху алейхи уа саллам. Това е огромна чест. Алхамдулиллах, за това трябва да сме благодарни на Аллах. Нека Аллах да ви благослови.

Инша'Аллах, ние се събираме заради Аллах. Нека Аллах ни дари с радост. Алхамдулиллах, ние сме заедно и пътуваме от място на място в Аржентина. Вчера, маша'Аллах, имахме нашата среща на мюридите – едно хубаво събиране в Кордоба – а днес, алхамдулиллах, пристигнахме в Мендоса. Мендоса е прекрасно място, близо до границата, откъдето се вижда Чили. Нашите мюриди са построили тук, маша'Аллах, дергях, джамия, и живеят тук със семействата си. Това е много хубаво място с течаща изворна вода. Намираме се на надморска височина от около 2000 метра. Прохладно и хубаво е, много хубаво. И тук бих искал да посоча нещо: искам да говоря за две противоположни неща. Това място тук се нарича Лас Вегас. Другото място, което също се нарича Лас Вегас, е неговата пълна противоположност. Тук е Раят, там е Адът. Тук е прохладно и навсякъде тече вода; там е насред пустинята. Там има много хубави сгради и много шикозни, лъскави коли. Има луксозни хотели и плувни басейни. Там има жени, които носят твърде много грим. Но в действителност то е като Даджал: отвън изглежда много красиво и хубаво, но щом влезеш вътре, си изгубен. И това не засяга само хората, които търсят духовност; дори съвсем обикновени, недуховни хора се погубват там. То унищожава семейства и унищожава човечността. Разбира се, казина има по целия свят, но това място е щабквартирата на хазарта. Построено е насред пустинята. Има горещ въздух, лош въздух и никаква зеленина наоколо. Субхан'Аллах, те заслепяват хората с пари и бляскава външност, за да изглежда добре, и хората се стичат натам – не само от Америка, но дори и от нашата собствена страна. Играчи от цял свят изпитват нуждата да кажат: „Бях да играя в Лас Вегас“, дори и да загубят много пари. Алхамдулиллах, тук е обратното. Изглежда семпло; построили са го със собствените си ръце, с дървен материал, който са събирали оттук-оттам, за да издигнат сградата. Но това са искрени хора; Аллах ги обича и им помага. Чрез тях Той напътства и други хора. Бях тук преди девет години и сега, като се връщам, маша'Аллах, то се е разраснало и те продължават да строят. Това е Рай в тази Дуня, а също и Рай в Ахирета. Който търси щастие, не трябва да гледа външния вид, а същността на нещата. Трябва да се търси мъдростта във всичко, което се вижда. Дори когато гледате това зло място, трябва да намерите мъдростта в него, да разберете как злото може да плени и унищожи хората. Тези играчи, те се отказват от всичко заради хазарта. В нашата страна също има така наречения „хазартен рай“; много хора, главно от Турция, идват там, за да играят в тези сатанински хотели. Те ги посрещат и им дават всичко: храна, място за спане и дори билет за връщане. Тъй като накрая ще останат без пари, билетът за връщане се осигурява от хотелите или казината. Хазартът е най-лошото нещо за благополучието на човека. Защото, когато някой започне да играе хазарт, не може да спре. Пристрастяванията към други неща като алкохол или наркотици може би могат да бъдат лекувани, но при хазарта е успех, ако дори един на 10 000 успее да се спаси. Нека Аллах ни предпази от този лош навик и от злите хора, които примамват другите в казина и подобни места, като им предлагат много неща, само за да им вземат парите. Тук е халалният Лас Вегас, а там е харамният Лас Вегас.

Ние сме щастливи. Защото всичко идва от Аллах; всичко се случва по Неговата воля. Затова бъдете щастливи и благодарни и говорете за добрите неща, които Аллах ви е дарил. Ние вярваме, че най-голямото благо за човека е да бъде вярващ. Алхамдулиллах, това е, което Аллах ни е дарил. Щастливи сме за това. И ние знаем, че Аллах е дарил и вас с този велик дар и ви е направил вярващи. Това е нещо много ценно. И така, какво трябва да правим, за да благодарим на Аллах за тази вяра, така че Той да продължи да ни дарява с този дар? Първо и най-важно: Бъдете добри към хората. Към животните. Към планетата. Към Земята. Към водата. Към всичко. Трябва да вършите добро. Това е за наше собствено добро. Наградата за това е: ако уважавате всичко и всички – всеки човек, всяко животно – тогава този свят ще бъде като Рая. Но за съжаление хората не правят това и затова страдат на този свят. Значи нещо не е наред с нас, с нас, хората. Аллах е създал всичко по най-съвършения начин. Той ни е създал в най-съвършения образ, със способността да мислим и действаме съвършено. Той ни е показал и научил на всичко, което трябва да правим. Но хората следват онова, което им харесва. Това, което наричат „свобода“. Но когато твоята свобода се сблъска със свободата на другиго, се стига до конфликт. Когато ти прекрачваш своите граници, а той има свои граници, и другите имат свои граници – когато всички хора прекрачват границите си, това води до такива войни. И така, какво е решението? Да следваме това, което Аллах, Всемогъщият и Всевишният, ни показва и ни повелява. Аллах казва, че религията е лесна, не е трудна. Алхамдулиллах, ние сме тук... Преместихме се от другата страна, защото там беше слънчево и горещо. Затова доведохме хората тук, където са спокойни и доволни. Не трябва да ги затруднявате излишно, за да не се разсейват и да си мислят: „Прекалено е горещо“ или „Не мога да си намеря място“. Алхамдулиллах, сега всички са добре и са доволни. Това е повелята на Аллах. Той е казал да улесняваме всички. Йессиру веля ту'ассиру. Улеснявайте, не затруднявайте. И това е едно от... Разбира се, има редки случаи, които могат да бъдат трудни за хората, но иначе важи: „фе инне ме'ал 'усри йусра“. Защото след трудността идва облекчение и радост. Като при говеенето: говееш цял ден, ожадняваш и огладняваш, но когато разговееш по време на магриб, това е най-голямото щастие и най-висшето удоволствие за хранещите се. Онези, които не говеят, не познават тази радост. И Хаджът е подобен. Тъй като се случва само веднъж в живота, той показва на хората какво ще бъде в Деня на възкресението – с плащеницата, жегата и тежкото пътуване. Това едно нещо е малко трудно, но след него идва щастието. И този принцип важи и за извършването на добри дела като това. Но за да възпреш хората от лоши дела, трябва да затрудниш онези, които искат да ги вършат. Не трябва да го приемате. И ако можете, трябва да им попречите. Трябва да предотвратите това, доколкото можете. Това е обратното на улесняването на добрите дела. На хората, които вършат зло, трябва да им създавате трудности. В днешно време много хора правят неща... човек трудно може да си представи злината и огромното количество лоши дела, които хората извършват. Така че, каквото знаете за това и можете да предотвратите, трябва да го предотвратите. Това, което правите на този свят, е добро за онзи, когото възпирате от лоши дела. И Аллах ще ви възнагради за това. Защото може би той вреди на себе си, на други хора или на обществото. Затова е добре да не го улеснявате. Защото има една арабска поговорка: „ел-мал ес-са'иб ю'аллим ес-сарика“. Неохраняваното имущество учи хората да крадат. Това е арабска поговорка: „ел-мал ес-са'иб ю'аллим ес-сарика“. Това означава, че ако оставиш дрехите си, парите си или каквото и да е без надзор, учиш хората да крадат. Затова не давайте възможност на тези хора да се учат на лоши дела. Някой може да попита: „Как да го направим?“ Можем. Много често, дори и в наши дни, има много хора, които мамят другите. „Дай ми пари, ще ги инвестирам... това е добра възможност... ти ми даваш едно, аз ти връщам десет.“ Така хората биват мамени. И този човек взима от теб, от друг и от трети, и се научава да продължава така. Живеем във време, в което хората са забравили за доброто възпитание, честта и всичко, което е добро. Те вече не мислят за това. Когато някой вече не може да извършва лоши дела, Аллах, иншаллах, бавно ще го върне поне на пътя на човечността. Алхамдулиллах, бяхме тук преди девет години. Това е вторият път. Алхамдулиллах, радваме се, че, иншаллах, мюсюлманите, и по-специално последователите на тариката, стават все повече. А последователите на тариката доближават хората до радостта от исляма. Защото ислямът навсякъде бива разбиран погрешно. Дори в ислямските страни не разбират исляма. Поради тази причина трябва да учим хората на тариката и на исляма и, иншаллах, Аллах ще отвори сърцата им за вярата, иншаллах. И това е пътят към Рая. Раят, дори и на този свят. Ако носиш удовлетворение и щастие в сърцето си, ти си в Рая и тук. Но ако нямаш това, живееш в Ада, дори да притежаваш цял град, пълен с пари. Поради тази причина призоваваме хората към щастие в името на Аллах. Ние пътуваме в името на Аллах, за да помогнем на хората да се спасят от огъня на лошите дела. Всеки път, когато някой извърши нещо лошо, още един огън прониква в сърцето му. Разбира се, хората, които правят такива неща, имат шанса да се покаят и да помолят Аллах за прошка, докато са на този свят. Ако го направят преди смъртта си, Аллах ще им прости. Но след смъртта всичко свършва. Иншаллах, нека Аллах даде напътствие на всички хора, иншаллах. Благодаря ви за вниманието. Нека Аллах да ви благослови и закриля – вас, вашите семейства, вашите деца, вашите съседи и вашата страна – и нека, иншаллах, бъдете от вярващите.