Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

وَٱلۡفَجۡرِ (89:1) وَلَيَالٍ عَشۡرٖ (89:2) Аллах се кълне в тези десет дни, десетте дни на Зул-Хиджа. Аллах придава голямо значение на тези благословени дни, като се кълне в тях. Има наистина много специални дни и нощи. Това са дни и нощи, с които Аллах е дарил нашия Пророк и неговата умма. Аллах ни е дарил тези дни, за да прояви още повече милост към Своите раби и да им даде възможност да получат изобилна награда. За мюсюлманите, за вярващите и за всички онези, които познават пътя на истината, тези дни са изключително благословени. Слава на Аллах, днес е първият ден на Зул-Хиджа; тези благословени дни продължават до десетия ден. Който желае, може да пости през тези дни. Това е едно прекрасно дело, за което има голяма награда. Който има сили за това, може да пости до деветия ден. Или човек може да пости поне през осмия и деветия ден – това наистина не бива да се пропуска. Това не е нито фард (задължение), нито ваджиб, а сунна – специален дар от Аллах за вас. Човек трябва да се възползва добре от тази възможност и да оцени нейната стойност. Някои хора обаче бъркат фард и сунна. Те пренебрегват задължението и вместо това изпълняват сунната. Така например, те не постят през Рамадан, но за сметка на това постят през Зул-Хиджа или през Мухаррам. При това една сунна никога не може да замести едно задължение (фард). Затова тук трябва да се внимава много. Човек си мисли, че прави нещо добро, но в действителност извършва грях. И това е така, защото пренебрегва едно задължение, само за да изпълни вместо него една сунна. На това трябва да се обърне внимание: На първо място винаги трябва да стои изпълнението на задължението. Ако след това извършвате още сунна и доброволни (нафиле) дела, ще бъдете възнаградени двойно. Човек се самоубеждава: "Тези дни са толкова благодатни... Аллах е възвестил техните предимства в Свещения Коран, така че аз просто ще се огранича с тях." "Всичко останало не е толкова важно", казват си те и просто действат според собствените си разбирания. Точно така сатаната въвежда човека в заблуда. Дори да извършвате дела от сунната през целия си живот, те никога не могат да заменят едно-единствено задължение (фард). Те не само че не могат да го заменят, но човек носи и тежката отговорност за неизпълнението на задължението. За това човек го очаква наказание в Отвъдното – нека Аллах ни опази от това. Нека Аллах стори тези дни за нас благословени и изпълнени с берекет. Повечето поклонници вече постепенно отпътуваха, но някои все още са на път. Нека техният Хадж, иншаАллах, бъде приет и улеснен. Нека благословията на тези дни бъде върху всички нас. И върху целия ислямски свят. Нека Аллах ни опази от подобни заблуди, иншаАллах.

Аллах Азза уа Джалла казва: Дните на човека минават бързо. Наистина, Аллах Азза уа Джалла е Този, Който създава всичко по прекрасен начин. Годините минават, без човек изобщо да го забележи. Вчера, слава на Аллах, отново пътувахме до Бурса. Мислехме, че са минали само година или две от последното ни посещение, а вече бяха станали четири. Поглеждайки назад, тези четири години изглеждат толкова кратки. Човек си мисли, че едва ли е минало време, и изведнъж четири години са изминали. Дните минават покрай нас незабелязано. Но, слава на Аллах, най-важното е да останем непоколебими по прекрасния път на Аллах Азза уа Джалла, иншаАллах. Дните идват и си отиват. Ние се молим те да бъдат благословени и да не пропиляваме живота си. Слава на Аллах, едно от чудесата (карамат) на нашия почитаем шейх беше способността да преодолява пространствените граници (тай-и мекан). За да стигне от едно място на друго, той просто казваше „Бисмиллах“. Стъпваше с единия крак тук, а другият се озоваваше в Дамаск. С едно „Бисмиллах“ пътуваше до Мека ал-Мукаррама, а с друго „Бисмиллах“ – до Медина ал-Мунаууара. Точно това е тай-и мекан. За това не му трябваше самолет или нещо подобно; това е чудо на приятелите на Аллах, аулия. Второто, още по-изумително чудо е тай-и заман – разширяването на времето. Така те могат да извършат безброй неща в един кратък миг. Това също е чудо на нашите шейхове. Това, че за толкова кратко време можеше да бъде навсякъде и да се срещне с толкова много хора, при нормални обстоятелства би било невъзможно. Нашият почитаем шейх например живя 92 години. Но той изпълни тези 92 години така, сякаш беше живял 200 или 300 години. Той се срещна с безброй хора; той ги посещаваше, и те идваха при него. Те търсеха неговия съвет и приемаха напътствията му; това също е едно от неговите чудеса. Слава на Аллах, че бяхме свидетели на живота му. Самите ние, разбира се, не достигаме тази степен; на нас такива чудеса не са ни дадени, слава на Аллах. Но чудесата изобщо не са най-важното. Най-голямото чудо всъщност е да останеш непоколебим и да продължиш упорито по пътя си. Да останеш постоянен по пътя, това е от голямо значение. Който върви напред неуморно, без да се отказва, твърдо и с искрено сърце, ихляс, в крайна сметка винаги ще спечели и ще достигне прекрасни духовни степени. Той печели благоволението на Аллах и благоволението на нашия Пророк, мир и благословии от Аллах да бъдат върху него. Нека Аллах ни причисли всички към тези хора. По този прекрасен път, който нашият шейх ни показа, слава на Аллах, и днес всеки ден се проявяват неговите чудеса. Където и да отидем, чуваме хората да казват: „Видяхме шейх Назим насън и той ни каза да потърсим това място и да останем на този път.“ Той продължава да бъде средство за напътствие; неговото духовно въздействие, тасарруф, е все така несломимо. Духовното въздействие на приятелите на Аллах (аулия) съществува още приживе, но след кончината им то става дори още по-могъщо. Затова те в никакъв случай не са мъртви; те са личности, които са много по-живи от нас. Нека Аллах освети техните тайни и възвиси духовните им степени. И нека и ние, иншаАллах, да продължим твърдо по техните стъпки.

وَأَحْسِنُوَاْ إِنَّ اللّهَ يُحِبُّ الْمُحْسِنِينَ (2:195) „Правете всичко по най-добрия начин“, се казва. Всевишният Аллах обича онези, които вършат добро. Тарикатът ни учи на най-красивите страни на исляма. Който следва пътя на нашия Пророк, пътя на тариката, става добър човек и се създава добра общност. Този път се отличава с благоприличие (адаб). В миналото доброто поведение се е учело навсякъде – в училище, на улицата. Днес хората по-скоро биват учени на неуважение. Наричаха това „Adab-ı Muaşeret“ (добри обноски), дори имаше отделни уроци за него. Учеше се как човек трябва да се държи, какво трябва да прави и как да се представя в обществото. Днес това почти не се среща. Подобно нещо може да се намери предимно само в тариката. И дори там често е само частично; хората все пак отново правят каквото си искат. Човек просто трябва да знае как да се отнася с хората, какво трябва да прави и какво да избягва... Как да се държи правилно, как да се появява някъде, дали да попита за разрешение предварително... На всичко това Всевишният Аллах е научил нашия Пророк. И той го е предал на своята умма. По този красив път не става въпрос само за богослужения, но и за собственото поведение. Ако нашето поведение и нашите дела съответстват на сунната на нашия Пророк, се създава красиво съвместно съществуване и Аллах ни възнаграждава за това. Това носи добра награда и благословия. Днес се говори за „Kibarlık“ (учтивост). Всъщност по произход думата идва от „величие“. Когато някой се държи учтиво и благородно, той повишава собствения си ранг и става велик пред Аллах. Ако обаче липсва благоприличие, човек не внимава за поведението си и прави само каквото си иска, тогава никой няма да го уважава. Хората се чувстват неудобно в близост до такъв човек, не го харесват и може би дори ще го презират. Затова трябва много да се внимава за това. Добрите обноски не са нещо, от което човек трябва да се срамува. Днешните хора обаче го смятат почти за срамно. На хората им се внушава: „Дръж се както искаш, не се съобразявай с нищо и с никого.“ Казва се: „Не показвай уважение към никого, не се подчинявай, просто прави това, което ти харесва.“ Така учат хората. Но това не са добри обноски, това е просто неуважение. Неуважението не е добро качество. Нека Аллах ни пази от него. Днешните хора са се променили много... Хората от миналото просто вече не съществуват. В миналото все още имаше уважение, привързаност и семейна сплотеност. Днес почти никой вече не познава тези ценности. И не само това – те често правят точно обратното. Затова вече няма нито мир, нито спокойствие. Любовта и привързаността между хората се губят. Така се създава един много неприятен начин на живот. А с благоприличие, добро поведение и приятелско отношение би могло да се изгради едно прекрасно общество. Нека Аллах дари хората с напътствие. ИншаАллах, те все пак ще научат тези красиви неща. Всички тези красиви качества се придобиват, иншаАллах, по пътя на тариката. Нека Аллах бъде в помощ на всички ни.

وَٱلسَّـٰبِقُونَ ٱلۡأَوَّلُونَ (9:100) Всемогъщият Аллах казва: Предшестващите сахаби на първо място, първите братя, първите вярващи – те са тези, които са останали непоколебими и са устояли. Всемогъщият Аллах ги възхвалява. Той им оказва Своето благоволение. Защото хората, които остават непоколебими, са обичани от Аллах. Аллах ги е дарил със Своята благодат. И така те са продължили упорито по този път. Много хора поемат по този път, но след това се намесват светски задължения или други неща и те не остават на него. Да останеш постоянен е голяма чест и благодат от Аллах. Защото този път не винаги е лесен; понякога е дори много труден. Понякога се случват неща, при които заради множеството изпитания най-много би ти се искало да захвърлиш всичко и да избягаш. На човек може да му се случи всичко. Точно затова като победител излиза онзи, който остава упорит и непоколебим. Това, което има значение, е постоянството. Дори ако човек не прави чак толкова много: самото отслужване на петте задължителни молитви, изпълняването на задълженията и постоянното продължаване по пътя е огромно постижение – и в никакъв случай не е лесно. Понякога хората питат: „Сега се присъединихме към тариката, какво трябва да правим?“ В тариката всъщност няма нищо друго за правене; по същество той е идентичен с шериата. Тарикатът е сърцевината на исляма. По този път ти ще напредваш стъпка по стъпка. Дните и годините минават. Ако напуснеш този свят точно в това състояние, си постигнал огромна печалба. Ако обаче отстъпиш пред егото си (нафс) и напуснеш този път, малко по малко ще изоставиш и молитвата. И така напълно се отклоняваш от пътя. Такъв човек не е от победителите – накрая той губи всичко. Затова е толкова важно да се остане непоколебим и да се държи здраво за този път. С това имаме предвид: човек трябва да изпълнява своите ежедневни практики (уирд), своя зикр и задачите си възможно най-добре. Човек трябва поне на всеки три седмици да участва в събиране за зикр. Ако това е невъзможно, може да се прави и у дома със семейството. Това е напълно достатъчно, за да се остане по пътя. Повече всъщност не е необходимо. Тъй като няма смисъл да се натоварваш твърде много и по-късно отново да изоставиш всичко. Някои започват силно мотивирани, след това осъзнават, че не могат да се справят, и веднага захвърлят всичко. Това не е необходимо. Както се казва: Ajallu'l-karamat, dawamu't-tawfiq. Най-голямото чудо е постоянството. Най-голямото чудо (карамат) е, когато човек остане постоянен. Постоянството е изключително важно; то е похвално качество и дело, което Аллах обича. Точно затова ще продължим, иншаАллах. Нека Аллах направи Своите дарове към нас постоянни. Нека бъдем от онези, които остават трайно непоколебими по този път, иншаАллах.

وَنَفۡسٖ وَمَا سَوَّىٰهَا (91:7) فَأَلۡهَمَهَا فُجُورَهَا وَتَقۡوَىٰهَا (91:8) Аллах е създал човека с его. Мъдростта зад това знае само Той. Той не постъпва несправедливо с никого. Всеки човек има его, нещо вътре в него, в което Той е вдъхнал както доброто, така и злото. Който владее егото си, той го пречиства, казва Аллах. Който не го прави и следва егото си, той губи. Който следва егото си, ще загуби. Мъдростта и волята на Аллах надхвърлят човешкия разум. Той не постъпва несправедливо с никого. Съществува свободна воля; всеки човек я притежава. Аллах е дарил човека с тази свободна воля. Човек може да тръгне и в двете посоки. Който владее егото си, ще бъде спасен. Който обаче се оставя да бъде воден от егото си, не постига спасение. Неговият край няма да бъде добър. Затова някои правят всичко възможно и после твърдят: „Такава е била съдбата ни, така е трябвало да стане, така се случи.“ Нима можеш да четеш в съдбата си? Откъде знаеш какво ще се случи? Не, така човек просто се опитва да се оправдае по свой собствен начин. Ако Аллах пожелае, човек може да възпита егото си, да върви напред по правия път и да стане някой, когото Аллах обича. Който пък следва егото си и сатаната, става техен роб. Неговият край също няма да бъде добър. Този път, пътят на егото, не е добър път. Който владее егото си и върви напред по този начин, се намира на един прекрасен път и постига спасение. Дори и да е трудно... Защото да се изправиш срещу собственото си его и да действаш против него не е лесно. Егото копнее за удобство и е много по-склонно към лошото. Но точно както се укротява диво животно, така и егото може да бъде възпитано. В крайна сметка това води до прекрасен резултат: човекът печели както земния живот, така и отвъдния. Защото хората, които преследват егото си, не постигат нищо добро дори и в земния живот. Те не носят полза на околните. Хората не ги харесват; те виждат само лошото в тях. От друга страна, човек, който владее егото си, е обичан от околните; той не прави нищо друго, освен добро. Нека Аллах ни направи от тези, които възпитават егото си, иншаАллах.

فَعَّالٞ لِّمَا يُرِيدُ (85:16) В един благороден кораничен стих се казва: „Той прави каквото желае.“ Аллах, Всемогъщият и Всевишният, няма нужда да пита никого какво да прави или да не прави. Той прави това, което желае. Затова на никого не носи полза, предвид събитията, постоянно да пита: „Защо се случи това, защо се случва това?“ Различно е обаче, когато човек пита с добри намерения. Напълно приемливо е да се попита: „Каква мъдрост се крие зад това?“ Но да се пита „Защо?“ от бунтарска позиция, не носи абсолютно никаква полза. Това не носи нищо друго, освен вреда. Вредно е, защото се превръща в навик и човек започва да противоречи на всичко. Тогава човек вече не приема абсолютно нищо. И това постоянно отхвърляне в крайна сметка разрушава вярата на човека, нека Аллах ни пази. Аллах е сътворил всичко по най-добрия и най-красивия начин. Тъй като този свят, разбира се, е място за изпитание, определени неща са благодат за вярващия. За невярващите, от друга страна, те не са благодат. Дори ако някой без вяра живее при най-добрите условия, това в крайна сметка не е за негово добро. Това е просто отсрочка, която Аллах им дава, за да станат още по-невъздържани и да извършат още повече грехове, така че... أَنَّمَا نُمۡلِي لَهُمۡ خَيۡرٞ لِّأَنفُسِهِمۡۚ إِنَّمَا نُمۡلِي لَهُمۡ لِيَزۡدَادُوٓاْ إِثۡمٗاۖ وَلَهُمۡ عَذَابٞ مُّهِينٞ (3:178) ...за да ги очаква още по-сурово наказание и по-лоши мъки. Следователно някои неща не са благодат за невярващите, а по-скоро зло. Истинската благодат е предназначена само за вярващия. Всичко видимо и невидимо е за доброто на вярващия. За човек без вяра дори и привидно най-доброто не носи никаква полза. Аллах им дава пълна свобода, за да станат още по-невъздържани и да извършат още повече несправедливости. Точно такава е ситуацията с настоящото положение в света. Човек би могъл да си помисли, че всичко е в ръцете на злите. Но в действителност всичко е в ръцете на Аллах. Аллах им предоставя тази свобода на действие, за да получат пълното наказание за делата си. „Вършете само още повече несправедливости и зло – наказанието ви в крайна сметка ще бъде още по-сурово.“ Нека Аллах ни пази от това. Затова, както вече бе споменато: Не се превръщайте в човек, който постоянно се оплаква, който противоречи на всичко и винаги е против. Човек трябва да осъзнае дълбоко в себе си, че се случва само това, което Аллах желае. Човек с вяра трябва да е наясно с това. Нека Аллах ни дари с истинска вяра, иншаллах.

Във всичко, което Аллах е сътворил, има дълбока мъдрост; Неговото най-съвършено творение обаче е човекът. На него Той е отредил изключително положение. Физически човекът наистина е по-слаб от много други създания, но чрез разума, който Аллах му е дал, той може да се справи с всичко. Следователно нищо не е в безопасност от човека. Въпреки че физически може би е най-слабият, той превъзхожда многократно всички останали създания и ги владее. Точно поради тази причина Аллах, в Своята мъдрост, ни е поверил това тяло. Добре е човек да внимава с храненето си и да води здравословен начин на живот. Това е и в съответствие с повелите на Аллах. И напътствието на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) е в тази насока: "Пазете се здрави и се грижете за здравето си." Здравето ни, разбира се, зависи до голяма степен от това какво ядем и пием. В същото време обаче е от решаващо значение човек активно да се предпазва от болести. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) специално е препоръчал два метода на лечение: От една страна обгарянето (каутеризация), а от друга – кръвопускането (хиджама). Обгарянето е работило по следния начин: в миналото, когато някой е бил ранен, върху раната се е притискало горещо желязо, за да се затвори. Освен това в миналото е имало лечители, които са прилагали този метод за всякакви болести. Днес обаче едва ли са останали такива експерти. Независимо за каква болест ставало дума, те обгаряли засегнатото място с горещ предмет, след което болестта изчезвала. Но дори и това знание все още да съществува някъде днес, то е станало изключително рядко. Почти никой вече не го владее. Вторият метод е кръвопускането (хиджама). При хиджамата нечистата кръв в тялото се изтегля навън чрез леко затопляне и вакуума, създаден от стъклена чаша (вендуза). Този метод напоследък се е превърнал в истинска тенденция. Той се е разпространил широко; всеки го прилага, независимо дали наистина разбира от него или не. При това кръвта е нещо много ценно. Тя е жизненоважна, но може и да бъде нечиста. Под "нечиста" се има предвид: когато потече кръв, човек трябва да се измие и почисти. Ако попадне върху дрехите, те трябва да се изперат. Тази така наречена "нечиста кръв" е ритуално нечиста (наджис), тоест мръсна, тъй като съдържа всякакви патогени. Човек трябва да бъде изключително внимателен, за да не се предават болести от един човек на друг. Съществуват множество болести, предавани по кръвен път. Ето защо изтеклата кръв не се счита за чиста, а за нечиста. Освен това човешкото тяло не може напълно да пречисти тази кръв само. Щом човек прехвърли 30-те – независимо дали е на 30, 40 или 50 – се препоръчва веднъж годишно да си прави хиджама. В днешно време просто всеки взема помпа в ръка, твърди "Аз правя хиджама" и започва. С обикновена помпа обаче това не работи, защото тя изсмуква цялата кръв, независимо дали е чиста или нечиста. Кръвта е изключително ценна. Помислете само колко храна трябва да приеме тялото, за да произведе дори една-единствена капка кръв. Затова е необходимо внимание. Целта е целенасочено да се изсмуче само утаената, нечиста кръв. Това се постига чрез вакуум и топлина, а не чрез просто изпомпване. Истинските експерти по хиджама знаят това. За съжаление днес се е настанило удобството: човек просто слага помпата и после се хвали: "Виж колко много нечиста кръв излезе!" Това е напълно погрешен метод. И за това лечение има правилно време. Най-добрите сезони за него са пролетта и есента. Има определени точки на събиране на кръв по гърба и главата; оттам тя се извлича. За това са необходими обучени майстори. Има определени дни и часове за целта; не всеки случаен човек трябва да извършва това лечение. Човек никога не трябва да позволява да му пускат кръв хора, които не познава и на чиито умения няма доверие. Трябва да бъдем изключително бдителни. Особено в днешно време навсякъде гъмжи от бактерии и болести. От желание да се излекува, човек в крайна сметка може само да влоши нещата. Тялото ни в крайна сметка е поверено ни благо (аманат), дадено назаем от Аллах. Всяко кръвопускане следователно трябва да се извършва внимателно и при хигиенни условия, за да донесе наистина изцеление на човека. В противен случай то нанася повече вреда, отколкото полза – нека Аллах ни пази от това. Както бе казано, най-добрите времена за хиджама са пролетта и есента. Под пролет обаче нямаме предвид непременно март или април, а по-скоро май, юни; а през есента – месеци като октомври или ноември. То трябва да се прави веднъж годишно. Само при спешна нужда може да се направи и втори път. Напоследък обаче има мода да се прави хиджама веднъж месечно... Това не е добре. Ако всеки месец се извличат такива количества кръв, скоро човек ще започне да страда от анемия. А анемията определено не е здравословна. Кръвта се образува дълбоко в костите, в костния мозък... Съвършеното сътворение на човека от Аллах е просто непостижимо за ума. За всичко си има правилен подход. Ако човек – иншаАллах – обърне внимание на правилните дни и часове, той също ще намери изцеление и здраве. Нека Аллах дари на всички нас живот в най-добро здраве и вяра, иншаАллах.

قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: اتقوا النار ولو بشق تمرة۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Пазете се от огъня на Ада, дори и с половин фурма като милостиня.“ Това означава: милостинята (садака) предпазва човека в земния живот от зло, болести и бедствия, а в отвъдния живот – от Ада. Затова не казвайте: „Това е твърде малко или твърде много“, а просто дарявайте. Какво е все пак половин фурма? Почти нищо не е, но дори и тя ви предпазва от Ада. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: اتقوا النار ولو بشق تمرة وان لم تجدوا فبكلمة طيبة۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Пазете се от Ада, дори и с половин фурма. Ако дори това нямате, тогава с добра дума.“ В миналото хората често са нямали нищо за ядене – дори цяла или половин фурма. Затова, ако някой ви помоли за нещо, зарадвайте поне сърцето му с добра дума. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: اجعل بينك وبين النار حجابا ولو بشق تمرة۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва още: „Издигнете преграда между себе си и Ада, дори и с половин фурма.“ Това дарение служи като щит, за да не попаднете в огъня. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: ارضخي ما استطعت ولا توعي فيوعي الله عليك۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Дарявай толкова, колкото можеш. Не трупай богатството си, иначе и Аллах ще задържи даровете Си от теб.“ Нашият Пророк ни съветва да даряваме според собствените си възможности. Никой не трябва да се пренатоварва. Но който трупа богатството си, от него и Аллах ще задържи даровете Си. Колкото повече даряваш, толкова по-сигурно ще получиш награда за това и препитанието ти никога няма да прекъсне. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: اعطي ولا توكي فيوكى عليك۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) се обърна към Асма, дъщерята на Абу Бакр, и каза: „О, Асма! Не бъди скъперница и не задържай богатството си, за да не задържи и Аллах благодеянията Си от теб.“ Колкото по-стиснат си, толкова по-малко ще получаваш, и благословията ще липсва. „Когато даваш, винаги ще следва нещо ново“, казва нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: اعلموا انه ليس منكم من احد الا مال وارثه احب اليه من ماله، مالك ما قدمت ومال وارثك ما اخرت۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Знайте, че всеки от вас обича богатството на наследниците си повече от своето собствено.“ Това означава: по някаква причина човек е по-привързан към богатството, което ще остави на наследниците си. Всъщност това богатство изобщо не му принадлежи, а е на наследниците. Въпреки това той го обича, не го харчи и го спестява за тях. Твоето истинско богатство е това, което си изпратил предварително в отвъдния живот. Богатството на наследниците ти е това, което оставяш на този свят. Следователно твоите дарения за отвъдния живот са истинското ти богатство, което те следва там. Това, което оставяш на наследниците си, остава на света и не ти носи повече полза в отвъдния живот. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: ان الله تعالى يدخل بلقمة الخبز وقبضة التمر ومثله مما ينفع المسكين ثلاثة الجنة، صاحب البيت الامر به والزوجة المصلحة والخادم الذي يناوله المسكين۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Наистина, Всевишният Аллах отрежда заради един залък хляб, една шепа сухи фурми или нещо подобно, което е от полза за нуждаещия се, трима души да влязат в Рая.“ Нашият Пророк има предвид следното: когато от едно домакинство се даряват храна, месо, вода или нещо друго като милостиня, чрез това трима души достигат до Рая. Първо, главата на семейството, който нарежда дарението. Второ, домакинята, която приготвя храната, и трето, помагащият, който я предава на нуждаещия се. Толкова големи са предимствата на даряването (садака). قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: ان الله يقبل الصدقة وياخذها بيمينه فيربيها لاحدكم كما يربي احدكم مهره حتى ان اللقمة لتصير مثل جبل احد۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Всевишният Аллах приема дарението и го поема с Десницата Си“ – тоест с пълно благоволение. Аллах, разбира се, е пречист от човешки качества. Това е казано метафорично и показва, че Той приема дарението с най-голямо задоволство. Той увеличава наградата за тази милостиня, точно както човек отглежда малкото си жребче. Затова този, който дарява нещо, неговият дар бива грижливо пазен и умножаван при Аллах. Както човек отглежда новородено жребче, така Аллах умножава наградата за един-единствен залък, докато тя достигне големината на планината Ухуд. Дори и най-малкото дарение нараства при Аллах до неизмеримост. Ухуд в крайна сметка е огромна планина в благословената Медина. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: ان الصدقة لتطفئ غضب الرب وتدفع ميتة السوء۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Даването на милостиня потушава гнева на Господаря и предпазва от лоша смърт.“ Да се дава милостиня е много важно, защото тя усмирява гнева на Аллах. Без значение колко грехове е извършил човек: чрез тези дарения Аллах прощава греховете, гневът Му изчезва и Той предпазва човека от лош край. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: ان الصدقة لتطفئ عن اهلها حر القبور وانما يستظل المؤمن يوم القيامة في ظل صدقته۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Със сигурност садаката потушава огъня на своя дарител в гроба.“ Нека Аллах ни опази, но гробът може да се превърне в яма на Ада. Но садаката потушава дори и този огън. А в Деня на страшния съд вярващият ще намери убежище в сянката на собствените си дарения. Защото в онзи ден няма да има нито дървета, нито каквото и да било друго, което да хвърля сянка. Само онзи, който е вярващ и е дарявал, ще намери закрила под сянката на своята садака.

عَسَى أَن تَكْرَهُواْ شَيْئًا وَهُوَ خَيْرٌ لَّكُمْ وَعَسَى أَن تُحِبُّواْ شَيْئًا وَهُوَ شَرٌّ لَّكُمْ وَاللّهُ يَعْلَمُ وَأَنتُمْ لاَ تَعْلَمُونَ (2:216) Аллах казва: „Може би желаете някои неща, но те може изобщо да не са добри, а лоши за вас.“ Неща, в които виждате добро, могат да бъдат лоши за вас и в крайна сметка да не донесат нищо добро. По същия начин неща, които ви се струват лоши, в действителност могат да бъдат добри за вас. Човекът не може да проумее мъдростта на Аллах. Трябва да се подчиним на предопределението на Аллах, защото то не е в нашите ръце. Човек трябва да полага усилия, да работи и да се труди, но успехът идва единствено от Аллах. Ако това е волята и повелята на Аллах, това добро нещо ще се сбъдне за вас. Но може също така да се окаже, че това нещо не е добро, а лошо. И когато то не се случи, вие сте тъжни. А в него всъщност няма нищо добро, а само лошо; това нещо не ви носи никаква полза. Затова пълната отдаденост на Аллах е толкова важна. За мюсюлманите, и особено за хората от тариката, тази отдаденост е от огромно значение. Отдаденост означава: разбира се, ти ще работиш и ще дадеш всичко от себе си. Но след това оставяш нещата на Аллах и казваш: „Каквото пожелае Аллах, това се случва.“ Ти правиш дуа и казваш: „Нека Аллах ми даде най-доброто. Ако е лошо, нека Го отдалечи от мен; ако е добро, нека Го доведе докрай, иншаАллах.“ Всичко се случва чрез молитви. Човек винаги трябва да започва делата си с Бисмиллях и с молитви. Най-важни, разбира се, са нашите богослужения: заповяданите от Аллах задължения като молитвата, говеенето и хаджът. В момента така или иначе се намираме във времето за хадж; сезонът на хаджа е на прага. Дори и човек да искаше да отиде сега – ако Аллах пожелае, разбира се, всичко е възможно – при нормални обстоятелства е много трудно да се пътува за хадж още тази година. Хаджът също е повеля на Аллах, богослужение, което е задължение (фарз) за нас. За хората, които разполагат с финансови средства и здраве, е задължение да го изпълнят. Разбира се, хаджът е тежко богослужение. Хаджът вероятно е дори най-тежкото от всички богослужения. Много хора смятат, че хаджът е лесен. Ако се замислим за говеенето, молитвата и зекята... За егото зекятът може да е по-труден, но в сравнение с молитвата и говеенето, хаджът е доста изморително богослужение. В миналото хората са пътували за хадж пеша, на камила, на кон или по море. Тогава не е имало нито автомобили, нито самолети. Пътуването често е отнемало месеци. Сякаш трудностите по пътя не са били достатъчни, имало е и разбойници. Те убивали поклонниците и ги ограбвали. Това е било още един голям проблем. Днес може да се казва, че условията са удобни, но все още има трудности. Дори и да пътувате с най-луксозните средства, превозното средство ви отвежда само до определена точка. След това някои хора казват: „Платихме толкова много пари, как може да ни оставите тук? Има още два часа път пеша!“ Ти си платил, но положението просто е такова; нямаш друг избор, нямаш друг път. Въпреки това ще трябва да поемеш тези трудности. За едни тези трудности са по-малки, за други – по-големи. Но при хаджа определено винаги има трудности. За поклонниците това е изпитание от Аллах; милост от Него, за да спечелите още повече възнаграждение и отплата. Ако завършиш своя хадж без лоши думи и без да извършваш грехове, с това си печелиш възнаграждението за богослуженията през целия си живот. Ти печелиш като възнаграждение и отплата дори много повече от това. Както казах, хаджът е изморителен. Но ако си кажеш: „Аз съм на хадж в достопочтената Мека“, а след това само седиш в стаята си и се молиш там, губиш много. Защото една молитва при свещената Кааба струва колкото сто хиляди молитви. През целия си живот може би няма да можеш да извършиш сто хиляди молитви, но там печелиш това възнаграждение с една-единствена молитва. По същия начин една молитва в озарената Медина е хилядократно по-възнаграждаваща от твоите нормални молитви. Затова човек трябва да обърне съвсем специално внимание на това. Не пътуваш дотам, за да си почиваш или да прекараш ваканция. Може би ще нощуваш в петзвезден хотел, особено след като свещената Кааба така или иначе е само на две крачки. Други, които пътуват при нормални условия, трябва да вървят час до час и половина, за да стигнат дотам. Затова отиди сутринта и се моли. Отиди отново на обяд, остани до нощната молитва и извърши всичките си богослужения там. Не бъди мързелив и не си мисли: „Предпочитам да остана в хотела, да се моля там и да ми е удобно.“ Както казах, хаджът е свързан с трудности. Без значение колко луксозни са условията, рано или късно човек ще усети тези трудности. Именно заради тези понесени усилия, възнаграждението и отплатата от Аллах ще бъдат още по-богати. Аллах дава на всекиго неговото възнаграждение и отплата в пълна степен. Както казах: за всички, които имат средствата за това, хаджът е от голямо значение. В миналото не е имало такива квоти и пречки. Днес обаче те съществуват и човек вече не може да пътува толкова лесно. Въпреки това пречките в миналото са били много по-сериозни. При тогавашните условия е съществувала опасност човек да загуби живота си по пътя. Днешните пречки се състоят единствено в това, че се казва: „Името ти не беше изтеглено, трябва да изчакаш до следващата година.“ На следващата година проверяваш, и отново не си изтеглен. По-следващата година, пет години, десет години... и така продължаваш да чакаш. Тази година много братя и сестри по вяра успяха да пътуват за хадж едва след 15 години чакане. Наскоро някой ми разказа, че има хора, които чакат вече 18 години и чиито имена все още не са изтеглени. Ако Аллах го е отредил за някого, Той му го и дарява. Що се отнася до тези, чиито имена не са били изтеглени: заради искреното им намерение Аллах им записва, иншаАллах, всяка година възнаграждението за хаджа. Нека Аллах ни удостои всички с това възнаграждение и тези отплати. Който вече е извършил хаджа, не е нужно да ходи втори път. Хаджът е задължителен само веднъж в живота; втори път не е задължително. Много хора извършват умра още преди да са изпълнили задължението си за хадж. Ние ви съветваме да не го правите: не постъпвайте така. Задължително спестете парите си за хаджа. Когато ви бъде позволено, пътувайте първо дотам. Заделете парите си за хаджа. Когато отидете на хадж, ще използвате тези пари; ако след това остане нещо, можете с него да пътувате за умра. В никакъв случай не го правете наобратно. Ако похарчите парите за хадж за умра и след това бъдете изтеглени в жребия за хадж, ще останете с празни ръце. Нека Аллах го дари на всеки, който го желае, иншаАллах.

Аллах, Всевишният и Всемогъщият, казва: مَا قَدَرُواْ ٱللَّهَ حَقَّ قَدۡرِهِ (22:74) Те не оцениха Аллах подобаващо. Човекът не разбра величието и могъществото на Аллах. Те изобщо не успяха да Го оценят. По собствена преценка едни се кланяха на идоли, други на хора, или пък на луната и слънцето. А някои пък не вярваха в абсолютно нищо. Те пренебрегнаха истинската стойност на Аллах и вместо това се кланяха на неща, които сами си бяха измислили – те следваха своите страсти и дяволите. Те изоставиха истината и правия път. Те се отклониха по напълно погрешни пътища. Те си казваха: „Този беше велик човек, онзи – незначителен; той е живял преди хиляда или пет хиляди години“ и им се кланяха. Но на Аллах, Всевишния, на Когото единствено се полага преклонение, те не се кланяха. Те не Му служеха. Нещата, на които се кланят, са напълно безполезни. Те нито носят полза, нито причиняват вреда. Строго погледнато, те дори ти вредят, защото като им се кланяш, в крайна сметка вредиш само на себе си. От материална гледна точка те просто стоят там; те не могат нито да се движат, нито да ти бъдат от някаква полза. Вредата, за която говорим тук, не е от материално естество, а е огромна духовна вреда. Тази духовна вреда тласка човека към абсолютна гибел. За това няма абсолютно никакво оправдание. Никой не може да разбере напълно величието на Аллах, но човекът трябва да го признае и приеме като такова. Когато в света се случват разни неща или хората биват застигнати от удар на съдбата, само малцина се обръщат към Аллах. Точно обратното: мнозина се бунтуват срещу Аллах. Те се бунтуват и питат: „Защо се случва това?“ Те казват: „Защо става това? За какво е тази несправедливост? Какво е това страдание, което ни сполетява?“ Престани да се бъркаш в делата на Аллах. На този свят ти не можеш да се намесиш дори в работата на един кмет, премиер или президент. Ако това е така при светските неща и твоят ум дори за тях не стига – как тогава можеш да искаш да се бъркаш в делата на Аллах, Който е създал цялата вселена? Именно Аллах, Всевишният, е създал всичко в Своята безгранична мъдрост и милост. Ти нямаш право да Го поставяш под въпрос. Да Го поставяш под въпрос е най-голямото неуважение. Това само ти вреди и не ти носи абсолютно нищо. Просто се покори; „Аслим таслам“, което означава: Влез в Исляма, за да намериш мир и спасение. Защото още предишните пророци донесоха Исляма. Но хората изопачиха тези религии и по свое усмотрение приписаха разни неща на пророците, твърдейки: „Този пророк направи това, онзи пророк направи онова.“ В крайна сметка те се разбунтуваха срещу Аллах и изпаднаха в неверие. Затова само мюсюлманинът намира истинско спасение. Всичко се случва точно така, както Аллах повелява. Нищо не се случва без Неговата воля. Затова не се бунтувайте и не се оплаквайте. Ако искате да направите нещо, тогава просто Му се молете. Молете се, за да ви дари Аллах с мир и спасение. Нека Аллах скоро ни изпрати онзи човек, който ще ни избави, точно така, както е възвестил нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Когато дойде Хз. Махди (алейхисселям), пълната истина ще излезе наяве; потисничеството ще приключи и светът ще се изпълни с красота. Нашата задача е търпеливо да го чакаме. Нямаме причина да се бунтуваме срещу каквото и да било. Бунтувай се, колкото искаш – кой мислиш, че ще се зарадва на това? Единствено и само дяволът ще се зарадва на това. Единственият, който губи от това, си ти самият, никой друг. Защото дори цялата вселена да се обедини и да се изправи срещу Него, това не би могло да навреди ни най-малко на Аллах, Всевишния, нито да Му повлияе по какъвто и да е начин. Кой си ти въобще, че да говориш такива глупости, да се мислиш за нещо специално и да се бунтуваш срещу своя Създател? На това трябва да обърнем голямо внимание. В днешно време това стана мода и се превърна в навик за мнозина. Под прикритието на справедливостта те питат: „Защо Аллах не предотврати цялото това зло?“ А всъщност във всичко, което Аллах е създал, се крие по-дълбока мъдрост. Всяко събитие има своето предопределено време и своя смисъл. Нека Аллах ни опази всички от злото на собственото ни его. Нека Аллах ни предпази от подобни злини и от лоши хора, иншаАллах.