Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

Нашият Пророк, мир и благословия да бъдат върху него, ни учи в хадиса, който рецитирахме по време на петъчната проповед: Той се обърна към своя верен сподвижник Анас и каза: „Ако можеш да живееш от сутрин до вечер, без да носиш в сърцето си злоба към никого, то направи го. Защото това е моята сунна“, така казал Пророкът, мир и благословия да бъдат върху него. Пророкът продължил: „Който живее според моята сунна, той ме обича.“ „А който ме обича, ще бъде с мен в Рая.“ В това се състои същността на исляма. Към това трябва да се стреми всеки мюсюлманин. Да не мамиш никого. Да не вредиш на никого. Бил той близък или далечен – да желаеш доброто на всеки човек. Да следваш сунната на Пророка, без да таиш лоши мисли от егоизъм. Сунната на нашия Пророк е основата на тариката. Да обичаш Пророка, да следваш неговия път и да живееш според неговата сунна – това е основата на доброто възпитание, адаб. Тарикатът се основава на доброто възпитание, адаб. А доброто възпитание означава добър характер. Добрият характер означава: да вършиш добро и винаги да мислиш позитивно. Да не допускаш зло в сърцето си и да стоиш далеч от лошото. Желай добро на хората, за да се случи добро и на теб. Така можеш да бъдеш с нашия Пророк, мир и благословия да бъдат върху него, в Рая. Това е нашата най-висша цел. Човек често се пита: „За какво съм създаден?“ Именно затова си създаден. Аллах те е изпратил на земята, за да те подготви за отвъдното. Той те е пратил на този свят, за да следваш Неговия път. Ако беше създаден за друга цел, за това вече има безброй други създания. Животните са такива – те само ядат и пият. Тяхното съществуване се свежда до ядене, пиене и умиране. Те нямат по-висша цел. Те не си мислят: „Трябва да правя добро.“ Но човек трябва да мисли за това. Защото нашият Пророк е примерът за човечеството и най-благородното от всички създания. Трябва да го вземем за пример и да следваме неговия път. Който следва неговия път, печели. Но който не следва неговия път, а някого, който не върви по пътя на Аллах, не може да направи добро на себе си. Той може да понесе вреда, но никога няма да извлече полза от това. Ако следваш някого, който не е по пътя на Аллах, може да видиш краткосрочна полза, но в крайна сметка вредата надделява. Затова е толкова важно да се придържаме към пътя на Аллах. Трябва да се придържаме към пътя на нашия Пророк, мир и благословия да бъдат върху него. Трябва да се придържаме към сунната на нашия Пророк. Това е важното. Защото пътищата на Шейтана са многобройни. Днес има много нови течения, чиито последователи твърдят: „И ние сме мюсюлмани.“ Да, те са мюсюлмани, но не осъзнават благословията на този път. Те дори го наричат „грях“ да се извлича полза от този път. Те твърдят: „Който следва сунната, се отклонява от правия път.“ Те заблуждават хората с думите: „Пророкът е бил просто човек като нас.“ Това са онези, които омаловажават Пророка и заблуждават хората. Когато го подценяват така, в сърцата им не остава нито любов, нито почит към нашия Пророк. И това ще бъде пагубно за тях в отвъдния живот. Но дори и на този свят им е трудно. Защото сърцата им са пълни с неискреност, лъжи и омраза. Те не желаят добро на хората, а замислят зло. Те казват: „Аллах прощава, ние не прощаваме.“ Такива са тези хора. Нека Аллах ни пази от тяхната злоба. Защото тяхната злоба е злобата на Шейтана. Аллах е Всеопрощаващият, Всемилостивият. Нашият Пророк, мир и благословия да бъдат върху него, учи: „Нямай дори намерение да измамиш някого.“ Не допускай дори мисълта: „Искам да измамя този човек.“ Нека Аллах ни събере с нашия Пророк, инша'Аллах. Инша'Аллах, и ние ще вървим по неговия път и ще следваме неговата сунна. Това е тарикатът. Тарикат означава „път“. И този път е пътят на нашия Пророк, мир и благословия да бъдат върху него.

مَّا يَفۡتَحِ ٱللَّهُ لِلنَّاسِ مِن رَّحۡمَةٖ فَلَا مُمۡسِكَ لَهَاۖ وَمَا يُمۡسِكۡ فَلَا مُرۡسِلَ لَهُ (35:2) Аллах, Всемогъщият и Всевишният, казва: „Когато Аллах изпрати Своята милост, никой не може да я спре, никой не може да я задържи.“ Всичко, което виждаме, е проявление на Неговата милост; дъждът също се нарича милост. Това е милостта на Аллах за хората, за земята, за всичко. От месеци не е валяло. Не само тук, а навсякъде не вали. Е, тогава го направете! Развили сте толкова много технологии, казвате: „Знаем толкова много“ – хайде де, накарайте да завали! Не става. И когато Той задържи Своята милост, никой не може да я дари вместо Него. Това казва и Пророкът (мир и благословия да бъдат върху него) в един хадис. Аллах, Всемогъщият и Всевишният, е създал този свят и му е дал всичко, от което се нуждае. Това става по мъдростта на Аллах; не е дело на някакви всезнайковци. Аллах го е създал и се е погрижил за нуждите му. От каквото и да се нуждае тази земя, Той ѝ е дал всичко. Пророкът (мир и благословия да бъдат върху него) казва, че на земята в рамките на 24 часа някъде непрекъснато вали. Има валежи. Но Аллах прави да вали там, където Той е отредил и където Той желае. Някои хора се мислят за много умни; те казват: „Водата се изпарява, става на облаци и после пак вали.“ Вярно е, тя се изпарява, става на облаци и вали, но това се случва където и както Аллах пожелае. Така че този свят си получава своя дял; в рамките на 24 часа със сигурност някъде има валеж. Но просто не вали там, където ти искаш. Някои места остават сухи като барут, докато други Той наводнява с порои и дъжд. Това също показва силата на Аллах, Всемогъщия и Всевишния. Тези, които са вярващи, вярват в това. Невярващите, от друга страна, търсят извинения като „причината беше това, причината беше онова“. Но в действителност всичко това е милостта на Аллах. И така, какво е необходимо? Трябва да се подчиняваме на Аллах, Всемогъщия и Всевишния, и да Го молим за Неговата милост в молитва. Трябва да се молим, за да може Аллах да ни изпрати Своята милост. И какво прави една молитва да бъде чута? Не всяка молитва бива чута веднага, но когато човек отправя благословии за Пророка (мир и благословия да бъдат върху него), то те биват чути. Когато човек отправя благословии за Пророка (мир и благословия да бъдат върху него) в началото и в края на своята молитва, молитвата между тях също бива чута. Защото благословиите винаги се приемат от Аллах, Всемогъщия и Всевишния. Сега виждаме как хората излизат за молитва за дъжд. Има такива, които отправят благословии, но на някои места те не признават високото положение и честта на Пророка (мир и благословия да бъдат върху него) пред Аллах. Те казват: „Той също беше просто човек като нас“, извършват молитвата за дъжд и отправят своите молби, без да изпращат благословии. И след това се оплакват: „Молихме се толкова много пъти, но просто не вали.“ Нищо чудно, че не вали. Ако не кажеш „заради Пророка“, нищо няма да стане. Когато Пророкът (мир и благословия да бъдат върху него) е бил още дете, малко момче, и е имало суша, хората са се молили заради него и цялата пустиня се е раззеленила. Но ако човек не прави това, ако не вярва в това, тогава просто го сполетява суша. Аллах прави да вали насред морето, докато ти чакаш и оставаш с празни ръце; никакъв дъжд. На едно място Той прави да вали и го наводнява, а на друго място не пада нищо. Това е силата и величието на Аллах, Всемогъщия и Всевишния. Той прави каквото пожелае. Никой не може да Го принуди да направи нещо. Нито технологията може да предизвика дъжд, нито каквото и да било друго. Затова, когато милостта, тоест дъждът, вали, човек трябва да осъзнае, че това е благодатта и благоволението на Аллах, и да се радва на това. Човек трябва да е благодарен и да каже: „Нека Аллах го направи постоянно.“ Защото чрез благодарността даровете се умножават и се запазват. Но когато благодарността липсва... в днешно време повечето хора не проявяват благодарност, а само се оплакват. Те са недоволни от даровете, които имат, но въпреки това искат милост. Нима искаш да се мериш с Аллах, Всемогъщия и Всевишния? Мери се, колкото си искаш, накрая вредата ще е само за теб. Нека Аллах ни опази от това. Нека Аллах запази Своите дарове за нас. Наистина, от една-две години както нашето духовно състояние, така и общото положение на хората е много лошо. Затова тази милост бива задържана. Затова трябва да се разкаем, да молим за прошка и да се молим на Аллах, Всемогъщия и Всевишния, за да умножи Той Своите дарове и да ги запази за нас, инша'Аллах. Защото този въпрос с водата не е дреболия. مِنَ ٱلۡمَآءِ كُلَّ شَيۡءٍ حَيٍّۚ (21:30) Аллах, Всемогъщият и Всевишният, казва: „И сторихме от водата всяко живо същество.“ Всички тези живи същества не могат да съществуват без вода. Водата е живот, а животът е дар от Аллах, Всемогъщия и Всевишния. Затова нека благодарим на Аллах, нека Аллах го умножи, инша'Аллах. Нека Той ни прости. Всички сме грешници. Нека Аллах приеме нашето разкаяние и нашите молби за прошка и от Своето състрадание да ни изпрати Своята милост, инша'Аллах.

يَـٰٓأَيُّهَا ٱلنَّاسُ إِنَّا خَلَقۡنَٰكُم مِّن ذَكَرٖ وَأُنثَىٰ (49:13) Аллах, Всемогъщият и Всевишният, казва: „Ние ви размножихме от мъж и жена.“ Аллах, Всемогъщият и Всевишният, е създал хората от два вида. Или като жена, или като мъж. И всеки от тях има свои собствени характеристики. Аллах ги е създал така. Затова човек трябва да приеме това творение такова, каквото е, и да устрои живота си според него. Днешните хора обаче не приемат това. Те казват: „Аз не съм по-малко ценна от него, а той не е по-ценен от мен“, и с това нарушават целия ред. След това се отклоняват от това и вършат други безобразия. Затова техните действия не носят никаква полза на хората. Напротив, причиняват само вреда. Човек трябва да бъде доволен от това, което Аллах му е дал. Ако си мъж, си мъж; ако си жена, си жена. Няма причина да искаш да бъдеш различен. Но шейтанът изкушава хората. Той им шепне: „Ако се промениш, ще бъдеш по-щастлив и ще ти е по-добре.“ Човекът не е доволен от себе си. Той е недоволен от това как Аллах го е създал. От един проблем стават хиляда. Ако не си доволен от това, което Аллах, Всемогъщият и Всевишният, ти е дал, никога не можеш да бъдеш щастлив. Никога не можеш да успееш. Може външно да изглеждаш успял, но в действителност не си. Каквото и да правиш, хората няма да те гледат с добро око. Затова човек трябва да остане такъв, какъвто Аллах, Всемогъщият и Всевишният, го е създал. Най-важното е да изпълнява религиозните си задължения. Защото Аллах не е създал хората и джиновете, за да бъдат мъж или жена, а за да Му служат. Затова човек не трябва да се занимава с такива незначителни неща. Те се увличат по чужди идеи, отхвърлят творението на Аллах, само за да задоволят егото си и да кажат: „Искам да бъда различен, искам да бъда такъв, искам да бъда инакъв.“ Така те стават само още по-нещастни и влошават положението си. Нека Аллах ни опази от това. Това са изкушенията на последните времена. Преди човек рядко чуваше подобни неща. Днес човек ги чува и вижда навсякъде. Нека Аллах да ни пази всички от злото на шейтана и на собственото ни его.

Наистина вярващите са братя, затова сдобрявайте двамата си братя и се бойте от Аллах, та да бъдете помилвани. (49:10) Вярващите са братя, казва Аллах, Всевишния и Величествения. Разбира се, и между братя възникват разногласия. Намесете се и помирете спора им, казва Аллах. Сдобрете ги. Сдобрете ги, за да може милостта на Аллах да се спусне над вас. В общността има милост, в нея пребивава благодатта на Аллах. Да се спори и да се таи злоба са неща, които Аллах не обича. Затова Той казва: „Помирявайте.“ Търсете активно начини за помирение. Вижте кой е прав и кой крив, дайте съвет и ги увещавайте. За да се сдобрят отново. Защото да останат скарани не е позволено, казва Пророкът. Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва, че не е позволено на един вярващ да се сърди на друг повече от три дни. Този свят е пълен със сатанински нашепвания и подозрения. Затова се стига до спорове. Този спор трябва да бъде разрешен, за да може милостта да се спусне. Милостта е огромен, безценен дар, който Аллах, Всевишния и Величествения, дарява. Но хората гледат само материалното. „Това е нещо духовно, какво ме засяга?“, казват те. Или пък човек дори не се замисля за това. А всъщност това е, което наистина има значение. Това е, което остава. Всичко друго е преходно. Затова не трябва да има злоба и вражда заради светски неща. Това казва Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, в своя благороден хадис. Да останеш скаран за повече от три дни не е позволено. Нека Аллах да ни опази от това. Това също е част от болестите и злините на нафса. Човек преувеличава някоя дреболия и предизвиква спор. А където има спор, там няма нито мир, нито благодат. Нека Аллах да ни опази от това. Нека Аллах да сдобри скараните отново, иншаАллах.

Пратеникът, мир и благослов да бъде върху него, казва: „Който се кланя с имама, докато той не завърши молитвата, за него ще бъде записана награда, сякаш се е кланял цяла нощ.“ Тоест, който извършва задължителните и сунна молитвите с имама, се счита, че е прекарал цялата нощ в молитва и поклонение на Аллах. Пратеникът, мир и благослов да бъде върху него, казва: „През нощта има един час, в който ако мюсюлманин помоли Аллах за добро в земния или в отвъдния живот и молбата му съвпадне с този час, Аллах със сигурност ще му даде това, за което е помолил.“ Този час съществува всяка нощ. Тоест, който стане за нощна молитва и се кланя, ако Аллах пожелае, със сигурност ще попадне на този час. Това е час, в който молитвите се приемат. И това е така всяка нощ. Не само в един ден, а всяка нощ, който стане за молитвата тахаджуд и се кланя, с позволението на Аллах, ако Аллах пожелае, ще попадне на този час на приемане (в който молитвата се приема). Пратеникът, мир и благослов да бъде върху него, казва, че Аллах, Всемогъщият и Всевишният, обича трима души и презира трима души. Тоест, Аллах, Всемогъщият и Всевишният, ги мрази и им се гневи. Тримата души, които Аллах обича, са следните: Първият: когато някой помоли група хора за нещо, не поради роднинска връзка, а само в името на Аллах, и другите му откажат, това е онзи, който тайно го отвежда настрана и му дава това, за което е помолил, по такъв начин, че никой освен Аллах да не знае за това. Тоест, ако някой помоли група хора за нещо в името на Аллах и му бъде отказано, и един от тази група му помогне тайно и също в името на Аллах, това прави помагащия един от рабите, които Аллах обича. Това е онзи, който помага тайно и прави този човек щастлив. Вторият: когато група, пътуваща през нощта, спре за почивка на място, където сънят е по-сладък от всичко друго, и легнат да спят, това е онзи сред тях, който не спи, а стои на стража, моли се на Аллах и рецитира Неговите аяти. В миналото пътуванията, разбира се, са се извършвали с кервани. Било е наложително някой да ги пази. И така, този човек, който ги пази в името на Аллах, докато те спят, едновременно се моли и извършва своето поклонение. Той също е един от тримата раби, които Аллах обича. Третият е човекът, който, когато отрядът му се сблъска с врага и претърпи поражение, не бяга, а се бие, докато не загине като мъченик или не постигне победа. А онези, които бягат от битката, са хора, които Аллах не обича. Човекът, който не бяга, изправя се срещу врага и или постига победа, или загива като мъченик, е третият човек, когото Аллах обича. Тримата души, които Аллах не обича, са следните: старецът, който прелюбодейства. Той е стар, но въпреки това прелюбодейства. Аллах презира този човек, Той не го обича. Високомерният бедняк. Той е беден, но въпреки това е високомерен. Аллах не обича и него. И тираничният богаташ. Богаташът, който потиска другите заради парите си, също е сред хората, които Аллах не обича. Пратеникът, мир и благослов да бъде върху него, казва в друг хадис, че Аллах, Всемогъщият и Всевишният, обича трима души и презира трима души. Един от тримата, които Той обича, е онзи, който, когато се сблъска с вражески отряд, се бие с тях гърди в гърди, докато не загине като мъченик или не донесе победа на другарите си. Тоест, това е човекът, който вижда врага и не бяга, а смело се бие срещу него; онзи, който казва: „Или ще постигна победа, или ще загина като мъченик.“ Това е първият от хората, които Аллах обича. Друг такъв: когато група по време на дълго пътуване спре за почивка и всички са заспали от изтощение, това е онзи сред тях, който се оттегля в някой ъгъл и се моли, докато дойде време за тръгване и той събуди другарите си. Някой трябва да ги пази. И така, този човек ги пази и извършва своето поклонение, докато те не се събудят. Това е вторият човек, когото Аллах обича. Третият човек е онзи, който търпи своя съсед, който му причинява страдание, докато този съсед не умре или не се изнесе. Тоест, човекът, който търпеливо понася страданието, причинено от съседа си, също е раб, когото Аллах обича. Човекът, който понася трудностите, причинени от съседа си, и е търпелив, е още един от тримата раби, които Аллах обича. Един от хората, които Аллах не обича, е кълнящият се търговец. Търговецът, който се кълне хиляди пъти, за да продаде една стока, и казва: „Кълна се в Аллах, така е и така, струва си, не си струва, много е добро“, него Аллах, Всемогъщият и Всевишният, не го обича. Ако искаш да продадеш нещо, стоката е налице, стойността ѝ е каквато е. Няма причина да се кълнеш. Разбира се, можеш да опишеш предимствата на стоката си, но няма причина да се кълнеш. Друг такъв е високомерният бедняк. Той е беден, но въпреки това е високомерен. Той също е сред хората, които Аллах не обича. Ти си беден, Аллах те изпитва по този начин, поне ти не бъди високомерен. И още един е скъперникът, който натяква за това, което е дал. Той е стиснат и когато направи добро дело, натяква и казва: „Аз дадох, аз направих.“ Аллах не обича и този човек. Пратеникът, мир и благослов да бъде върху него, казва: „Има трима души, които възвишеният Аллах обича.“ Онзи, който става през част от нощта и чете Книгата на Аллах. Тоест, човекът, който чете Корана през нощта и става за молитвата тахаджуд. Друг, който дава милостиня с дясната си ръка, като я крие от лявата си ръка. Тоест, той дава милостиня толкова тайно, че пословично лявата ръка не знае какво дава дясната. Аллах обича и този човек. Другият е муджахидинът, който се бие в отряд и, въпреки че другарите му бягат, той самият не бяга и се бие срещу врага. Тоест, отрядът е победен, войниците бягат. Но той е муджахидинът, който не бяга и продължава да устоява пред врага. Пратеникът, мир и благослов да бъде върху него, казва: „Аллах е доволен от тези трима души.“ Той е милостив към тях. Това са: човекът, който става за нощна молитва, общността, която се подрежда в редици за молитва, и муджахидините, които се подреждат в редици за битка. Аллах, Всемогъщият и Всевишният, е много доволен от това тяхно състояние и се радва на него. Пратеникът, мир и благослов да бъде върху него, казва: „Аллах да се смили над мъжа, който става през част от нощта, за да се моли, събужда жена си за молитва и ако тя не иска да стане, пръска вода в лицето ѝ.“ „И Аллах да се смили над жената, която става през нощта, за да се моли, събужда мъжа си за молитва и ако той не иска да стане, пръска вода в лицето му.“ Той казва, нека милостта на Аллах да бъде върху тях. Пратеникът, мир и благослов да бъде върху него, казва: „Два ракята молитва, извършени в полунощ, са изкупление за малките грехове.“ Аллах опрощава малките грехове, извършени през този ден. Посредством тези два ракята. Пратеникът на Аллах е казал истината в това, което е казал, или така, както го е казал.

Нашият Пророк, мир и благословия на него, казва: „В последните времена знанието ще изчезне.“ Как ще се случи това? Като изчезнат праведните учени. На тяхно място ще се появят невежи, които ще вземат думата. Те ще отклонят хората от религията. Те ще ги отклонят от правия път. И ние сега живеем точно в това време. Появяват се хора, които носят забрадка или имат брада, и хулят великите учени, великите имами – онези хора, които са ни предали религията до ден днешен по толкова прекрасен начин. Те не признават думите им. Това са само празни приказки. Говорят безсъдържателно. Вместо да напътстват хората, те ги заблуждават. Те учат на невежество. Затова е най-добре изобщо да не се слушат такива хора. Ако ги слушаш, само за да видиш какво казват, в сърцето ти се прокрадват болест и съмнение и вярата ти отслабва. А отслабването на вярата е най-лошото нещо. Защото вярата е скъпоценност. Тази скъпоценност не трябва да се губи. Тези хора, за които говорим, нямат вяра. Има ислям, но няма иман. Иманът е висока степен. Затова трябва да се внимава. Човек не трябва нито да говори с тези хора, нито да ги слуша, нито да стои близо до тях. Нека си джафкат там, колкото си искат – с извинение. Защото те друго не правят. Защото онзи, който хули учените, имамите на мазхабите и на акидата, не прави нищо друго, освен да джафка. Но ако ги слушаш, и ти започваш да джафкаш. Аллах да ни опази от това. Това време е време на фитна. Ако станеш любопитен и попиташ: „Какво разправя този? Дали пък няма нещо вярно в това?“, ти се излагаш на опасност. Не е лесно да запазиш вярата си. Само не я губете. Не заставайте на ръба на такива пропасти. Нашият Пророк, мир и благословия на него, казва: „Не се излагайте сами на опасност.“ Най-голямата опасност е да се загуби вярата. Аллах да ни опази от това. Навсякъде цари фитна и поквара. Има твърде много невежи. Има твърде много самонадеяни хора. Не е добре човек да се занимава с такива хора, да ги слуша или дори да ги гледа. Днес тези хора получиха трибуна. Преди, ако трима-петима души говореха някъде, никой не разбираше за това. Но днес всеки грабва микрофон, сяда пред камера и разпространява цялата тази мръсотия и помия навсякъде. Аллах да ни опази от това. Човек трябва да се пази от злото на Шейтана и на тези хора. Те са по-лоши от Шейтана. До тях Шейтанът изглежда като невинно ангелче. Аллах да ни пази от тяхното зло. Нека Той пази общността на любимия Пророк Мухаммед, мир нему, на правия път.

وَٱلصُّلْحُ خَيْرٌۭ (4:128) Аллах, Могъщият и Всевишният, казва: „А помирението е по-добро.“ Ако хората следваха този принцип, нямаше да има тези съдебни дела, които днес се проточват с години, десетилетия или дори век. Аллах, Могъщият и Всевишният, казва: „Помирението е по-добро.“ Човек може да си помисли, че при това претърпява загуба. Но не, това не е истинска загуба. Напротив, ти печелиш време. Също така щадиш здравето си. Защото да се спори и упорито да се настоява на своето право е изтощително за човека. То го изтощава – душевно, психически, а също и физически. По тази причина Аллах, най-мъдрият Съдия и Всезнаещият, ни показва най-добрия път. Който във всичките си дела следва пътя на Аллах, Всевишния, ще намери вътрешен мир. Но ако човек следва собственото си его и казва: „Аз съм прав, аз трябва да спечеля!“, тогава противниковата страна ще каже абсолютно същото. Но ако и двамата се споразумеят, това би било най-доброто и за двете страни. Затова няма смисъл да се проявява инат в такива въпроси. Дори и накрая да спечелиш, това не е истинска победа. Губиш време и си късаш нервите. И предполагаемата победа в крайна сметка не ти носи нищо. Затова, какъвто и проблем да възникне, търси пътя на споразумението. Дори и да ти се струва, че отстъпваш, бъди готов за това. Ще видиш благословията в това. Ако обаче настояваш на всяка цена да „победиш“, дори и при победа не си спечелил нищо. Нека Аллах, Всевишният, да даде на хората прозрението да следват пътя, който Той им посочва, за да намерят мир. Така те намират мир на този свят и печелят в отвъдния. В противен случай хората се измъчват на този свят с безкрайни спорове в съда. В крайна сметка единствените печеливши са адвокатите. Други печеливши няма. Всички познаваме такива случаи. Колко много хора са загубили в съда цялото си имане. Единствените, които са спечелили, са били адвокатите. Адвокатът тогава казва: „Просто заведете дело, ще го спечелим със сигурност.“ Минават 15 години и стойността на 15 къщи е отишла на вятъра. В чий джоб? В джобовете на адвокатите. Затова се придържайте към повелята на Аллах, Могъщия и Всевишния. Следвайте пътя, който Той ви посочва, за да намерите мир. Нека Аллах да е в помощ на всички ни. Нека Той ни опази от злото на нашето его, инша'Аллах.

Дано това събиране е за добро. Това са събиранията, които Аллах обича. Един от братята попита: „Кое място предпочиташ? Има ли значение за теб?“ Слава на Аллах – където и да отидем, състоянието на дергяха там остава недокоснато от светската суматоха, от нейните добри и лоши страни. Никъде не се чувстваме чужди. Където и да ни отведе пътуването – слава на Аллах – това благословено събиране е същото навсякъде. Защото това е събранието на нашия Пророк, мир и благословия да бъдат върху него. Това е неговият път. Това са дела, които произтичат от искреност. Тъй като хората се събират с искреност, няма разлика между нашите дергяхи – било то в най-богатата, или в най-бедната страна на света. Навсякъде се чувстваме у дома. Където и да ни отведат пътищата ни – слава на Аллах – тази проява, тази красота, винаги остава същата. Дори да отидем до края на света и да се върнем, не се чувстваме чужди. Колко много места сме посетили в името на Аллах! Колко много места сме посетили, безброй пътувания сме предприели – дълги и къси – но, слава на Аллах, никога не сме се чувствали чужди. Защото това, което има значение, е да бъдеш с Аллах, да вървиш по Неговия път. Който не е на пътя на Аллах, той се лута безцелно: „Ту насам, ту натам“. Ние тръгваме на път, за да спечелим благоволението на Аллах. Благодарение на искрените сърца на братята – ако Аллах пожелае – няма нито отчуждение, нито трудности. Затова пътуването на този, който е с Аллах, е леко. Всички ние сме пътници. Пътят води към отвъдното. Нека този път бъде благословен, ако Аллах пожелае. Нека бъде без злини. Когато виждаме другите, трябва да проявяваме състрадание, а не да съдим. Човек не бива да се възгордява и да си мисли: „Аз съм на правия път, а другите не са.“ Това също е тяхното предопределение от Аллах. Те са достойни за съжаление души. Дано Аллах и на тях даде напътствие. Дано намерят този благословен път и не се заблудят. Който поеме по грешния път, не достига до целта. Животът му остава труден. Колкото и да се старае – не намира покой. Дано Аллах ни опази от това. Нека Аллах опази семейството, децата и уммата на Мухаммад от козните на Шейтана. Изкушенията на Шейтана днес са много силни. Той може да отклони човека от правия път, дори докато върви по него. Нека Аллах ни пази.

Алхамдулиллах, завърнахме се благополучно. Беше дълго пътуване. Аллах помогна. Инша'Аллах, това се случи единствено за благоволението на Аллах. Нека Аллах да го приеме. Това беше наистина дълго пътуване, което вече бяхме предприемали веднъж. Чудехме се дали ще има втори път, но Аллах го предопредели и така ние пътувахме. Маша'Аллах, ако Аллах даде напътствие на хората там, то и те имат своя дял от тази благодат. Там, чрез благословията на Мауляна Шейх Назим, чрез неговото духовно ръководство, хиляди хора приеха Исляма. Отсега нататък те следват Тариката. Те дават всичко от себе си по свой начин. Те се стремят да разпространяват вярата, Исляма, и в същото време да помагат на хората там. Нека Аллах да е доволен от тях. Те ни нагостиха и ни оказаха голяма чест. Те събраха всичките си роднини и близки, за да им проправят пътя към Исляма. Те помолиха за молитви, за да бъдат причина за напътството на техните семейства. Един вярващ мюсюлманин желае доброто, което получава, и за своите ближни. Нашият Пророк (мир и благословия да бъдат върху него) казва: „al-aqrabūna awlā bi-l-maʿrūf“. Това означава: „Най-близките имат първи право на доброто.“ Затова те многократно канеха своите роднини и приятели, за да им предадат посланието и да ги направят съпричастни към тази красота. И мнозина последваха поканата им. Алхамдулиллах, много от тях се присъединиха впоследствие. Нека това, инша'Аллах, бъде път към тяхното напътствие. В това отдалечено място през годините са се преселили много мюсюлмани. Най-голямата им трудност обаче беше, че макар да пристигнаха като мюсюлмани, те нямаха общност, нямаха Тарикат, просто нищо. И така, за съжаление, те се отклониха от вярата. Но сега, инша'Аллах, Тарикатът е там. Защото Тарикатът е това, което дяволът най-много мрази. Дяволът мрази Тариката и истината, Хакика; той мрази и Шериата. Той мрази правните школи, Мазхабите. Той мрази шейховете, мрази Ахл ал-Байт, семейството на Пророка. И който не обича тези неща, губи опората си и се отклонява от пътя. Чрез тях, с позволението на Аллах, инша'Аллах, още много хора ще намерят напътствие. Защото Тарикатът означава жива и укрепена вяра. Имаше толкова много мюсюлмани, които се преселиха там, но изгубиха вярата си. Дядото е мюсюлманин, синът е мюсюлманин, но внукът вече няма връзка с Исляма. Това означава, че той или вече не познава религията си, или се е приспособил към християнската среда. Инша'Аллах, този път ще бъде различно. Махди (мир нему) така или иначе ще дойде, но дотогава нека Аллах да дарява напътствие. Нека Аллах да окаже милостта Си и на тези хора. Нека и техните приятели и роднини, инша'Аллах, да намерят пътя към Исляма и Тариката. Местните хора там в началото нямат никаква представа за Исляма. Те намират напътствие чрез Тариката и Тасаввуфа и след това изричат Шахадата, свидетелството за вярата. Като извършват своите пет ежедневни молитви и своите ибадети, те са и пример за местните хора. Нека Аллах да е доволен от тях. Те ни приеха изключително гостоприемно. Прекарахме с тях цели 25 дни. Нека Аллах да възнагради щедро техните усилия. Нека Аллах да дари добро на тях и на нас, инша'Аллах.

Алхамдулиллах, благодарим на Аллах, Всевишния и Всемогъщия, че ни е позволено да се срещнем с тези хора, които живеят далеч от нашата родина. Нашият път е пътят на светлината, пътят на Пророка, саллаллаху алейхи ве селлем. Всички пророци са пътували, за да възвестят истината на хората и да ги поведат към Рая. Тази наша среща се случва единствено и само заради Аллах, Всевишния и Всемогъщия. Аллах, Всевишният и Всемогъщият, обича тези събирания и ги благославя. Има много благородни хадиси на Пророка, саллаллаху алейхи ве селлем, и много повели от Аллах, Всевишния и Всемогъщия, относно такива събирания, такива срещи, при които намерението е единствено благоволението на Аллах, Всевишния и Всемогъщия. Нашият Пророк, саллаллаху алейхи ве селлем, казва в един благороден хадис, че Аллах, Всевишният и Всемогъщият, заповядва на Своите ангели да поставят крилете си под нозете на онези, които са се събрали заради Него. Той, Всевишният и Всемогъщият, им изпраща Своята милост. И Пророкът, саллаллаху алейхи ве селлем, казва, че когато двама братя мюсюлмани се срещнат заради Аллах, Всевишния и Всемогъщия, Аллах, Всевишният и Всемогъщият, ги възнаграждава. За всяка стъпка, която правят, Аллах, Всевишният и Всемогъщият, им прощава, възнаграждава ги и повишава ранговете им. Алхамдулиллах, ние също идваме от далечно място; ИншаАллах това ще бъде награда за всички нас. Това е истинска печалба. Ние сме истинските победители. Защото това се съхранява в Божественото присъствие на Аллах, Всевишния и Всемогъщия, и ние ще го намерим в отвъдния живот. Това е като с хората, които печелят пари и ги влагат в банка, било то в нашата страна или в други страни. Те съхраняват парите си в банки. И често банките не им връщат парите. Но в Божественото присъствие на Аллах, Всевишния и Всемогъщия, то ще бъде съхранено за вас не само за кратко време, а за вечността. Това е част от Неговата щедрост, на Всевишния и Всемогъщия, към човечеството. Аллах, Всевишният и Всемогъщият, е Създателят. Всичко е в Неговата ръка, ръката на Всевишния и Всемогъщия. Всичко принадлежи на Него, Всевишния и Всемогъщия. Вселената и всичко в нея принадлежи на Него, Всевишния и Всемогъщия. Той, Всевишният и Всемогъщият, не се нуждае нито от нашето богослужение, нито от нашите дела. Ако правите това, тогава Той, Всевишният и Всемогъщият, е доволен. Той, Всевишният и Всемогъщият, се радва, когато вие печелите. Хората не искат другите да печелят. Дори да имат милиони, те неохотно дават нещо. Дори богатството им да стига за хиляда години, те пак не биха дали нищо. Но Аллах, Всевишният и Всемогъщият, дава без да брои, „бигайри хисаб“. „Тяхната награда ще им бъде дадена без сметка.“ (39:10). Ако извършите едно добро дело, Аллах, Всевишният и Всемогъщият, ви възнаграждава десетократно до седемстотин пъти; а отвъд това само Той, Аллах, Всевишният и Всемогъщият, знае как ще ви възнагради. Това е за щастливите хора. Много хора знаят истината, този красив път, но не го следват. Затова Аллах, Всевишният и Всемогъщият, е доволен от хора като вас, които се събират от любов към Него, Всевишния и Всемогъщия, заради Неговото благоволение. Разбира се, хората живеят от хиляди години на този континент, в този регион. Казват, че това е нов континент. Не, всичко това съществува от Адам, алейхис селям. Адам, алейхис селям, е бащата на човечеството. Аллах, Всевишният и Всемогъщият, е създал цялото човечество от Адам, алейхис селям. И в Своята мъдрост Аллах, Всевишният и Всемогъщият, е предопределил за всеки един какво ще яде, кога ще го яде, къде ще го яде и къде ще умре. Аллах, Всевишният и Всемогъщият, е предопределил това за всеки. Така че тези хора не са непознати за Аллах, Всевишния и Всемогъщия. Аллах, Всевишният и Всемогъщият, ги е създал. Дали преди пет хиляди или десет хиляди години – Аллах, Всевишният и Всемогъщият, знае кога тези хора са достигнали до това място на земята. Е, Алхамдулиллах, посетихме много места на този континент. Защото знаем, че Аллах, Всевишният и Всемогъщият, казва в Свещения Коран: „Уа ли-кулли каумин хад“ „И за всеки народ има водач.“ За всяка нация има някой, който да я води към истината. Това означава, че Аллах, Всевишният и Всемогъщият, е изпратил пророк навсякъде, където са се заселили хора. Тук, в този регион, също е имало пророк. Навсякъде е имало пророк. Но, разбира се, хората бързо са се променяли. Може би са се променяли още след пет години живот с пророка. Те са се променяли бавно. След това са си мислели, че в този регион не е имало пророк. На всяко място по този свят е имало пророк. Разбира се, тези пророци са били преди Исус, алейхис селям. Минали са хиляди години и хората са се променили. Но у тях е останало известно уважение. Те усещат, че има нещо, което трябва да следват, и така продължават да се покланят на нещо, което не им носи полза. След това са живели много години по този начин. Не знам какво са правили. Но накрая те казали, че са намерили ново място. Така те дошли и се заселили тук. За да доведе историята на човечеството до нейния завършек, Аллах, Всевишният и Всемогъщият, е накарал хората постепенно да заселят целия свят. Както вече казахме, Аллах, Всевишният и Всемогъщият, ги е довел тук. Те са правили добро – но не много добро; правили са повече зло, отколкото добро. Но те са дошли тук, защото прехраната им е била тук; така че е трябвало да я намерят в тази земя. Но за съжаление тези хора са били потисници. Те не позволявали на никого да мисли за Аллах, Всевишния и Всемогъщия, или за религията. И разбира се, те променили религията, която е трябвало да бъде добра. Те я прекроили според собствените си представи и я използвали само за да потискат хората. СубханАллах, онези мюсюлмани, които са дошли на този континент, са се опитвали да живеят така, както Аллах, Всевишният и Всемогъщият, е повелил, но не им е била дадена възможност за това. Аллах, Всевишният и Всемогъщият, им е дал всичко. МашаАллах, всички тези земи се простират на хиляди мили. Пътувахме със самолет, с кола и пеша. Това е една прекрасна и много богата земя. Аллах, Всевишният и Всемогъщият, им е дал всичко. СубханАллах, винаги чуваме, че тук има проблеми. Хората не са щастливи. Хората създават проблеми. Не е като в други страни; тук не е безопасно. В това има мъдрост. Каква е мъдростта? Защото хората са претърпели потисничество и много злини. Затова това се предава на хората като наследство. Делата на предците оказват влияние през вековете до днес. Затова виждате, че милиони хора от мюсюлмански страни са дошли на този континент, но няма и следа от исляма; може би едва през последните 24 или 30 години. Какво е решението за това? Решението е да се покаете, да помолите Аллах, Всевишния и Всемогъщия, за прошка и да се обърнете към исляма. „Аслим таслам.“ „Стани мюсюлманин и ще бъдеш в безопасност.“ Подчини се и ще бъдеш в безопасност. Ислямът е религията на мира. Той не търпи потисничество. На първо място е справедливостта. В исляма това е от първостепенно значение. Всички тези хора говорят за „демокрация“ и други неща; те винаги измислят нещо ново, но при тях няма справедливост. В нито една страна на този свят няма справедливост. Който каже: „В тази страна или в онази страна има справедливост“, е лъжец. Само изглежда, че има справедливост, но те са лицемери. Има една поговорка: „Ал-Адлу Асас-ул-Мулк.“ Справедливостта е основата на властта, на добрия живот. И който погледне историята от Пророка, саллаллаху алейхи ве селлем, до последния османски султан, няма да намери несправедливост. В тези страни са живели не само мюсюлмани, но и евреи, християни, будисти, индуси. Имало е 70 различни религии. Но кой е истинският, първият враг на човечеството? Сатаната. Сатаната не иска добро за човечеството. Те разрушиха Османската империя, последното ислямско управление. Сатаната я разруши. И след това започна най-лошият век, 20-ти век. От сто години целият свят страда. Дадоха им обещания: „Ще ви дадем това, ще ви дадем онова“, но какво направиха? Не дадоха нищо, напротив, взеха всичко. Както ни учи историята, никой не управлява вечно. Аллах, Всевишният и Величественият, ни е обещал, че ще изпрати някого от потомството на Пророка, саллаллаху алейхи уа саллям – един от неговите внуци, саллаллаху алейхи уа саллям – който, инша'Аллах, ще спаси човечеството. Инша'Аллах, ние го чакаме, защото светът става все по-лош с всеки изминал ден. Инша'Аллах, когато дойде Сейидина Махди, алейхис селям, всички тези лоши условия и нерешими проблеми, които те създават, ще свършат. Ще има справедливост. Ще има благословия за целия свят. Никой няма да потиска другиго. Има много тайни и много неща, които хората не знаят. Вие виждате какво се е случило в миналото и се питате: „Какво означава това? Какво означава онова?“ Хората са любопитни. Само гледайте, всичко ще се разкрие. Всичко, което се е случило от Сейидина Адам, алейхис селям, до днес. Който и да е живял на тази земя, на онази планина или в онова море – всичко, което е неизвестно, ще излезе наяве. Това, което знаем за историята на човечеството, може би не е дори пет процента. Тогава всичко ще бъде известно и за тези, които достигнат това време – инша'Аллах то е близо – ще бъде лесно да разберат какво се случва. Това ще бъде много благословено време. След всички тези лоши неща ще настъпи много хубаво време. Но, разбира се, това ще продължи само четиридесет години. След четиридесет години ще дойде Сейидина Махди и Сейидина Иса, алейхис селям, ще бъде с него. Сейидина Махди ще управлява седем години, а Сейидина Иса – четиридесет години. Много хора грешат по отношение на Сейидина Иса. Сейидина Иса е чудо от Аллах, Всевишния и Величествения. Той е чудо. Аллах, Всевишният и Величественият, е направил така, че Сейидина Мерйем, алейхас селям, да забременее, без да е омъжена или докосвана от мъж. Тяхното твърдение „Той е син на Аллах“ е безсмислица. Как може такова нещо? Аллах да пази, това е само пример, но е все едно да кажеш, че мравка се е омъжила за слон. Как може такова нещо! Как може да казвате, че Аллах, Всевишният и Величественият, има син! Никой не може да си представи какъв е Аллах, Всевишният и Величественият, къде е Той или какво е Той! За нашия ум е невъзможно да го проумее. Сейидина Иса ще дойде по това време. Той сега е на второто небе. Те не можаха да го убият. Аллах, Всевишният и Величественият, го е спасил и той чака времето за своето завръщане. Тогава, инша'Аллах, той ще бъде заедно със Сейидина Махди и ще управлява. Той ще счупи кръста. Няма да позволи да се яде свинско месо. Той ще съди според шериата на Пророка, саллаллаху алейхи уа саллям. И след четиридесет години той ще умре. Неговото гробно място е в Медина, до Пророка, саллаллаху алейхи уа саллям. Предава се, че Пророкът, саллаллаху алейхи уа саллям, е говорил за своите братя пророци, казвайки: „Моят брат Иса, алейхис селям“. Така че, когато Иса, алейхис селям, умре след четиридесет години, това е голям знак за Съдния ден. Така Съдният ден наближава и хората отново ще изоставят религията и доброто и ще последват низките си страсти. Това е в природата на човека, защото той има своя сатана и своя нафс. Щом срещнат изкушение, те веднага го последват. Тогава всичко свършва. Ето защо трябва да се случи такова нещо. Аллах, Всевишният и Величественият, изпраща дим. И когато вярващите помиришат този дим, те ще умрат и ще останат само неверниците. Тогава Аллах, Всевишният и Величественият, ще изпрати нещо, за да унищожи всички тези хора, и това ще бъде краят на земния живот. Тогава никой няма да е жив. Всички ще чакат Съдния ден. Тогава Съдният ден, инша'Аллах, ще настъпи и всеки ще получи награда за това, което е направил в този живот. И както казахме в началото: наградите, които сте заслужили и които Аллах, Всевишният и Величественият, ви е дал, тогава ще бъдат ваши. Инша'Аллах, чрез благословията на искрените хора, Аллах, Всевишният и Величественият, ще поведе хората по пътя на Аллах, пътя на милосърдието.