Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

خُذِ الْحَبَّ مِنَ الْحَبِّ، وَالشَّاةَ مِنَ الْغَنَمِ، وَالْبَعِيرَ مِنَ الْإِبِلِ، وَالْبَقَرَةَ مِنَ الْبَقَرِ Нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) казва: „Когато събираш зекят, взимай зърно от зърното, овце от овцете, камили от камилите и говеда от говедата.“ С това навлизаме в темата за зекята. الرِّكَازُ الَّذِي يَنْبُتُ فِي الْأَرْضِ Нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) казва: „Риказ е това, което земята ражда.“ Ако става въпрос за съкровище или находка, откривателят трябва да даде една пета от него като зекят. Ако намери например 100 лири, трябва да плати 20 лири като зекят. Той не може да задържи всичко и да каже: „Аз намерих това съкровище, то принадлежи само на мен, ще го продам.“ Тук зекятът е по-висок от обичайното. Докато нормалният зекят е 2,5 процента, тук трябва да се дадат 20 процента. الرِّكَازُ الذَّهَبُ وَالْفِضَّةُ الَّتِي خَلَقَهَا اللَّهُ فِي الْأَرْضِ يَوْمَ خُلِقَتْ Освен това нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) обяснява: Риказ включва съкровища, находки или полезни изкопаеми от мини. Тъй като става въпрос за злато и сребро, които Аллах държи скрити в земята от деня на нейното сътворение. При мините е същото; след добива трябва да се дадат 20 процента като зекят. الزَّكَاةُ فِي هَذِهِ الْأَرْبَعِ: الْحِنْطَةِ، وَالشَّعِيرِ، وَالزَّبِيبِ، وَالتَّمْرِ Нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) казва: „За четири неща се плаща зекят: пшеница, ечемик, стафиди и фурми.“ الْعَجْمَاءُ جُبَارٌ، وَالْبِئْرُ جُبَارٌ، وَالْمَعْدِنُ جُبَارٌ، وَفِي الرِّكَازِ الْخُمُسُ Прочетеното се отнася за главата за зекята. Ние слушаме, нека Аллах го приеме. Тъй като всичко си има свои правила, трябва да се питат учените, за да се плати зекятът правилно. Нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) казва: „Нараняване от животно не води до отговорност.“ „Който падне в кладенец, няма право на обезщетение.“ „Който падне в минен комин, няма право на обезщетение.“ Това означава: ако при това се случи злополука, тя не подлежи на отговорност; не трябва да се плаща обезщетение за болка и страдание. „При риказ, тоест при съкровища и находки, трябва да се даде една пета като зекят.“ Както вече бе споменато, ставката тук е една пета. فِي الْإِبِلِ صَدَقَتُهَا، وَفِي الْغَنَمِ صَدَقَتُهَا، وَفِي الْبَقَرِ صَدَقَتُهَا، وَفِي الْبُرِّ صَدَقَتُهُ. وَمَنْ رَفَعَ دَنَانِيرًا أَوْ دَرَاهِمَ... فَهُوَ كَنْزٌ يُكْوَى بِهِ يَوْمَ الْقِيَامَةِ Нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) казва: „За камилите се дължи зекят.“ Който притежава камили, трябва да даде зекят според броя им. „Също и за овцете се дължи зекят.“ „За говедата се дължи зекят.“ „За пшеницата се дължи зекят.“ Също така трябва да се плаща зекят за динари и сребърни монети. Който притежава имущество, не плаща зекят за него и не го харчи по пътя на Аллах, ще бъде жигосан с тези блага в Деня на възкресението. Зекятът е дълг; такава е участта на онзи, който не изплаща дълга си. В Деня на възкресението той ще бъде жигосан в огъня със златото, което е трупал в земния живот. Златото и среброто, които е задържал, без да плати зекят, няма да му помогнат, а ще му навредят. فِي الْخَيْلِ السَّائِمَةِ فِي كُلِّ فَرَسٍ دِينَارٌ Нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) казва: „За всеки пасящ кон (Саиме) се дължи един златен динар като зекят.“ Това означава: за всеки кон, който не храни в обора, а пасе свободно, той трябва да даде една златна монета. فِي الرِّكَازِ الْخُمُسُ Нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) казва отново: „При риказ, тоест при съкровища и находки, зекятът е една пета.“ С това той го потвърждава още веднъж: делът е една пета. فِي الرِّكَازِ الْعُشْرُ В друго предание нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) казва: „При риказ (в определени случаи) се дължи една десета (Ушур).“ فِي الْعَسَلِ فِي كُلِّ عَشَرَةِ أَزْقُقٍ زِقٌّ Нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) казва: „За меда, на всеки десет меха трябва да се даде един мех като зекят.“ Това означава, че и при меда ставката отговаря на една десета (Ушур). فِي اللَّبَنِ صَدَقَةٌ Нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) споменава, че и за млякото се дължи зекят. فِي ثَلَاثِينَ مِنَ الْبَقَرِ تَبِيعٌ أَوْ تَبِيعَةٌ، وَفِي الْأَرْبَعِينَ مُسِنَّةٌ Нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) казва: „От 30 глави добитък се дава едно таби’ или таби’а (едногодишно теле) като зекят.“ „А от всеки 40 глави добитък се дава една мусинна (двугодишна крава).“ فِيمَا سَقَتِ السَّمَاءُ وَالْأَنْهَارُ وَالْعُيُونُ أَوْ كَانَ عَثَرِيًّا الْعُشْرُ، وَفِيمَا سُقِيَ بِالسَّوَانِي أَوِ النَّضْحِ نِصْفُ الْعُشْرِ Нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) казва: „От обработваема земя, която се напоява естествено от дъжд, реки или извори, трябва да се даде една десета (Ушур) като зекят.“ Това означава: където няма разходи за вода, се дава една десета. „От това, което се напоява с кофи или животни (с полагане на труд), се дава половин десета.“ Тъй като тук се вземат предвид разходите и трудът, ставката на зекята не е една десета, а половината от нея. Нека Аллах ни даде възможност да изпълним нашия хадж и нашия зекят по правилен начин. Нека не трупаме дългове, а да даваме щедро. Нека Аллах го приеме и ни опази от злото на нашето его. Егото е алчно; нека не бъдем скъперници и да не отлагаме за отвъдния свят, иншаАллах. Трябва да се дава изобилно. Колкото повече давате, толкова по-добре. Тъй като зекятът е задължение (фарз), неговата награда тежи повече от тази на доброволните дела (нафиле).

يَـٰٓأَيُّهَا ٱلَّذِينَ ءَامَنُواْ ٱتَّقُواْ ٱللَّهَ وَكُونُواْ مَعَ ٱلصَّـٰدِقِينَ, (9:119) Аллах, Всемогъщият и Всевишният, казва: „Бъдете с праведните хора, бъдете с правдивите.“ Защото, когато Той говори за „праведни“, се имат предвид хора, които познават Аллах и вярват в Него. Те се стремят към доброто и правят добро на хората. Те са благочестиви хора, които са приели вярата в сърцата си и признават Аллах, Всемогъщия и Всевишния. Тяхното общество е от голяма полза за човечеството. Днес живеем във време, в което на хората почти нищо не им е останало. Убеждение, религия, вяра – нищо от това не е останало. Всеки действа само на своя глава. Немюсюлманите правят така, мюсюлманите правят иначе... Всеки следва собствения си път и казва: „Аз искам така“ или „Според мен това е добре така“. И той дори препоръчва този път на другите. Но по този начин нищо вече не върви както трябва. Ако липсва доволството на Аллах, Всемогъщия и Всевишния, никое дело няма полза. Нищо от това, което се прави – дори да превърнат целия свят в злато – не носи полза. Истинската полза е единствено в доволството на Аллах. Когато има доволство от Аллах, това е добре за теб, за семейството ти и за цялата Умма. Но ако това липсва, няма благодат. Тогава дори животните са по-добри от хората. Защото рангът на животното може да е по-нисък, но това създание познава Аллах, Всемогъщия и Всевишния. То Го възхвалява, споменава Го и благодари на Аллах. Откъде знаем това? Защото Той, Създателят на всичко, ни го е съобщил в Своето откровение. Затова те се намират на своето установено ниво. Човекът обаче трябва да израсне над това. Ако не направи това, той пада дори под нивото на животното. Той губи своята човечност. Истинската човечност означава да вярваш в Аллах и да Му благодариш. Който пропуска това и върши зло, стои по-ниско от животното. Нека Аллах ни пази от това. Виждаме го днес; навсякъде хората са загубили човечността си почти напълно. Нека Аллах ни напъти. Нека Аллах опази хората, иншаАллах.

Когато се чете Саля, това е, за да се оповести смъртта на човек. След Саля се казва: "'Ajjilu bis-salah qabl al-fawt." И: "'Ajjilu bit-tawbah qabl al-mawt." Побързайте с молитвата. Извършете молитвата, преди времето да изтече. Ако сте я пропуснали, наваксайте я. Не я оставяйте просто така, за да не бъде загубена. Нищо не се губи. Има равносметка за това. В отвъдното със сигурност ще бъдете накарани да я извършите. Който не се моли тук, ще трябва да я навакса в отвъдното. За всяка една пропусната молитва там трябва да се молиш осемдесет години. Осемдесет години тук са цял един човешки живот. Ако той не я извършва, това е негово решение – тогава ще се моли в отвъдното. И това трае хиляди години. Който изобщо не се е молил, определено ще бъде подведен под отговорност в отвъдното. Второ: "'Ajjilu bit-tawbah qabl al-mawt." Побързайте с покаянието, преди да умрете. Молете Аллах за прошка. Защото след смъртта вече няма прошка. Прошката е за този свят. Ако си съгрешил, допуснал си грешка, каквото и да е било... Докато човек е на този свят, има лек за това. Шериатът показва как всеки грях може да бъде опростен, но хората правят каквото си искат. Но важното е да се покаете. Да се покаете още преди смъртта. Разбира се, както казахме: Докато човек се разкайва, върху него може все още да тежат правата на другите. Човек трябва да ги уреди и съответно да покаже разкаяние. И още по-добре: Нашият Пратеник (Мир и благослов на Аллах да бъде върху него) е казал: "Моля Аллах за прошка седемдесет пъти на ден." Когато сподвижниците казали: "Ти нямаш грехове, Аллах те е сътворил безгрешен", нашият Пратеник отговорил: "Нима да не бъда благодарен раб?" Когато човек се разкайва, той изразява своята благодарност към Аллах. Затова трябва постоянно, всеки ден, да се иска прошка. За да не остане нито един от греховете ни за отвъдното. За да не ни тежи никакъв товар след смъртта; това покаяние е важно. Точно както молитвата, и покаянието е от голямо значение. Някои хора вярват, че нищо няма да им се случи. Те извършват всякакъв вид лошотии и мръсотии – и след това вярват, че са се измъкнали. В никакъв случай... Без покаяние няма спасение. Ако се покаеш, ще бъдеш спасен. Но ако упорстваш и не се покаеш, наказанието ти ще бъде огромно. Ти съсипваш живота си; истинският ти живот ще бъде унищожен завинаги. Човек без съмнение ще понесе наказанието за извършените дела и за лошото, на което е научил другите. Без значение кой е. Дали е голям или малък, няма значение; който не се е покаял, без съмнение ще понесе това наказание. Затова казваме "Tawbah Astaghfirullah", за да ни прости Аллах.

قُلۡ أَعُوذُ بِرَبِّ ٱلنَّاسِ مَلِكِ ٱلنَّاسِ إِلَٰهِ ٱلنَّاسِ مِن شَرِّ ٱلۡوَسۡوَاسِ ٱلۡخَنَّاسِ ٱلَّذِي يُوَسۡوِسُ فِي صُدُورِ ٱلنَّاسِ مِنَ ٱلۡجِنَّةِ وَٱلنَّاسِ (114) Всеки познава такива нашепвания (Уасваса); те идват от Шейтана. Тези нашепвания водят до това човек да не вижда нещата такива, каквито са, и да си усложнява живота излишно. Това се нарича Уасваса. Има много различни видове от нея. Някои засягат абдеста и подобни неща. И тогава има хора, които се представят за много набожни и затрудняват хората. Те казват: „Трябва да извършваш молитвата си с пълно смирение (Хушу), трябва да го правиш много бавно.“ Те твърдят: „Да кланяш два ракята по този начин е по-добре от сто други.“ Когато човек чуе такова нещо, става несигурен. Мисли си: „Няма да се справя“, опитва веднъж, два пъти... ...и накрая може би напълно се отказва от молитвата. Човек си казва: „Не мога да направя абдеста правилно“, докато спре да се мие и да се моли. Има много такива хора без мъдрост – напълно без мъдрост. Аллах, Всемогъщият и Великият, и нашият Пророк (мир нему) казват: „Улеснявайте, не затруднявайте.“ Чети просто това, което можеш. Не става въпрос за дълбоко разбиране, а за действие. Трябва да върви почти от само себе си. Но те казват: „Не, трябва да го правиш така, не, инак...“ В какво време живеем ние? Ние и без това живеем във време, в което хората едва ли вършат нещо както трябва. И тогава заставаш и казваш: „Аз го правя така... внимавай... беше ли прието или не?“ Кой си ти, че да затрудняваш това, което Аллах е улеснил? Улеснявайте хората, бъдете снизходителни. Дори не се поддавайте на тези нашепвания, това е ужасна болест. Който бъде засегнат от това, изоставя молитвата и губи разсъдъка си, защото то идва от Шейтана; от това следва само зло. Вместо да върши добро... Моли се просто така, както можеш. Не е нужно „Хушу“. Онези, които сега толкова настояват на това „Хушу“, почти граничат с лицемерие. Нашата религия е проста; носете облекчение, а не затруднение. Бъдете раби на Аллах, Всемогъщия и Великия. Не се измъчвайте с мисли като: „Трябва да го направя по-добре, но този учен каза така.“ Молете се просто, извършвайте молитвата си. Правете абдеста бързо, молете се бързо. Понякога хората питат: „Защо се молиш толкова бързо?“ Когато човек се моли бързо, нашепванията нямат шанс; молиш се бързо и си изпълнил задължението си. Но и това не им харесва. Те питат: „Как пък си изпълняваш задължението?“ Аллах го приема, а ти не искаш да го приемеш ли? В Последните дни има много такива хора без разбиране. И без това има достатъчно дяволи, които искат да отклонят хората от религията и от пътя. И ако тогава се появиш като ходжа и го правиш толкова трудно... Хората и без това са се отклонили от пътя, тогава ще се откажат напълно. Нека Аллах ни пази. Затова: В никакъв случай не се поддавайте на нашепвания. Ако веднъж се настанят трайно, трудно ще се отървете от тях. Тогава тичаш от лекар на лекар, от ходжа на ходжа. Така че внимавайте, избирайте лесния път. Изобщо не слушайте онези, които казват: „Това беше прието, това не.“ Нека Аллах го приеме, иншаАллах.

وَقُلِ ٱعۡمَلُواْ فَسَيَرَى ٱللَّهُ عَمَلَكُمۡ (9:105) Аллах, Всемогъщият и Върховният, обяснява, че Той вижда всичко, което вършите на този свят. Вашите дела ще бъдат разкрити пред Аллах, Всемогъщия и Върховния. Вършили ли сте добро? Аллах вижда доброто и ще ви награди съответно за него. Който обаче върши зло и не се разкае, него със сигурност го очаква наказание. Аллах, Всемогъщият и Върховният, казва за светските дела: "Земният живот е само игра и забавление." Затова нашите действия винаги трябва да бъдат по пътя на Аллах. Не бива да се занимаваме толкова много с безполезни неща. Цялото старание, похарчените пари... Ако всичко това отива за ненужни неща, то не носи абсолютно нищо. На самия човек това не носи никаква полза. Някои неща, които хората преследват, могат да бъдат много лоши. Други може би не са толкова страшни, но са чиста загуба на време и усилия. Субханаллах... когато преди два дни се връщахме от летището, видяхме огромна тълпа от хора. Попитахме какво става. Оказа се, че имало футболист и хората бяха дошли да го посрещнат. Ах, с какво усърдие само идват! Никой не проявява такова усърдие за богослужението. Това, към което се устремяват... към което хората се хвърлят с такова усърдие... Разбира се, отива се на хадж, идва се на лекции, слушат се шейха и учените – но такова усърдие никога не съм виждал. Да се бъхтиш толкова много за земното, за такова ненужно нещо... Ако имахме само една стотна от това усърдие, всички щяхме да сме евлии, буквално щяхме да летим във въздуха. Наистина, Субханаллах... Сатаната подстрекава хората до такава степен... Като се замисли човек: Какъв е смисълът? Човек няма никаква полза от това. Има само губещи... Най-малкото си губиш времето, хабиш си усилията. Ако това старание беше по пътя на Аллах, нямаше да е загуба. Затова човек трябва да бъде внимателен. Сядат пред устройствата си и разговарят с хора... За какво говорят с часове – не проумявам. Не спят до зори. Хората трябва да се замислят. Аллах, Всемогъщият и Върховният, вижда делата ни и ще ни потърси сметка за тях. В края на краищата човек така или иначе съжалява и казва: "Пропилях толкова много време напразно." Ако вместо това бях споменавал Аллах, това щеше да ми остане като печалба. Каква печалба има в противен случай? Нищо освен загуба. Затова човек трябва да бъде внимателен. Делата ни трябва да са за задоволството на Аллах; трябва да е това, което Аллах иска. Поне не забравяйте Аллах. Където и да отиде човек – дори на такива места не бива да забравя Аллах. Трябва да казва: "Нека Аллах ни прости." Трябва да моли Аллах: "Не сме доволни от състоянието си, нека състоянието ни се подобри", иншаАллах. Нека Аллах не ни занимава с безполезни неща. Нека да бъдат дела, които са ни от полза. Нека Аллах ни помага. Хората днес не мислят за нищо друго освен за удоволствия и забавления. Нека Аллах поправи всички ни.

„И се дръжте всички здраво за въжето на Аллах, и не се разединявайте.“ (3:103) Аллах Азза уа Джалла казва: „Дръжте се всички заедно за въжето на Аллах и не се разединявайте.“ Това е заповедта на Аллах Азза уа Джалла. Особено хората на Тариката трябва да вземат това присърце; защото Тарикатът е сърцето на Шериата, ядрото на Шериата. Но днес някои хора на Тариката са разпокъсани и враждуват помежду си. А би трябвало да не застават един срещу друг, а срещу неверието (Куфр), за да спечелят задоволството на Аллах. Когато те сеят раздор, се противопоставят на заповедта на Аллах Азза уа Джалла. Затова последните събития не се случват с благоволението на Аллах, а под режисурата на шейтана. Шейтанът се радва на това. Но докато това състояние радва шейтана, то натъжава нашия Пророк и евлиите. Нашият Пророк саллоллаху алейхи ве селлем казва: „Вярващият е огледало за вярващия.“ Така че, ако говориш лошо за него или застанеш срещу него, това означава, че си същият като него и не се различаваш от него. Вярващият трябва да прикрива грешките. Не е нито правилно, нито красиво да нападаш друга общност само за да спечелиш последователи, когато няма основателна причина. Това не е част от адаба на Тариката, нито отговаря на нейния характер. Трябва да знаеш какво говориш и да премерваш думите си; излишните приказки са ненужни. Трябва да вършиш доброто, което е необходимо за единството и сплотеността, за да се противопоставиш на шейтана. Това е, от което имаме най-голяма нужда в днешните дни. Нека не радваме шейтана, нека стоим далеч от него и да не се подчиняваме на неговата заповед. Случват се печални неща. А всъщност единството е това, което Аллах Азза уа Джалла и нашият Пророк обичат. Затова не ни прилича да следваме шейтана; ние никога не одобряваме това. Трябва да внимавате с думите си. Само с носенето на джубе и сарък или с пускането на брада човек не става учен (Алим). Ученият притежава мъдрост; който няма мъдрост, не е полезен на никого. Затова бъдете внимателни и гледайте какво говорите. Не става само като кажеш: „Аз съм добър, ти си лош.“ Аллах Азза уа Джалла е дал на всекиго специално качество. Както каза Шейх Ефенди: Човек, мюсюлманин, трябва да следва това, към което сърцето му клони. Не си мисли, че ще спечелиш сърца само с приказки и принуда. Сърцата са в ръката на Аллах. Накъдето клони сърцето на човека, натам нека отиде; не се опитвай насила да го придърпаш към себе си. Нека Аллах покаже на всеки правия път. Щом човек следва, няма значение. Който и Тарикат да следва човек, всички са пътят на Аллах, пътят на нашия Пророк саллоллаху алейхи ве селлем. Не спорете, не работете един срещу друг и не се занимавайте с другите. Нека Аллах ни пази. Това е съвет; иншаАллах няма да се наложи да чуваме такива новини отново.

Allahumma kun ma'ana wa la takun 'alayna, ya Allah. Алхамдулиллах. Днес е последният ни ден тук. Инша Аллах, ние пътуваме заради Аллах, от любов към Пророка и от любов към Евлиите на Аллах. Алхамдулиллах, срещнахме много хора и много мюриди. Инша Аллах, това ще бъде силна връзка с Пророка (салляллаху алейхи ве селлем), с Евлиите на Аллах и чрез тях с Аллах Азза уа Джалла. Трябва да съществува връзка. Без нея е трудно да се добие вяра или да се остане непоколебим в имана и исляма. Тази връзка е необходима. Тарикатът свързва хората с Пророка (салляллаху алейхи ве селлем) и от Пророка с Аллах Азза уа Джалла. Онези, които не мислят ясно, може би ще кажат, че това не е добре. Те твърдят, че това е ширк и е ненужно. Казват, че човек не бива да поставя никого между себе си и Аллах Азза уа Джалла. Ако това беше вярно, защо тогава Аллах Азза уа Джалла е изпратил пророци – 124 000 пророци? Защо ги е изпратил? Нямаше да има нужда от всички тях, ако – както те твърдят – не съществуваше необходимост от посредници. Всеки би могъл да прави каквото иска и да моли Аллах Азза уа Джалла директно. Но без тях ние не можем да постигнем нищо. Това е важен въпрос за мюсюлманите, особено за онези, които днес се бият помежду си. Ние не се борим с хора; ние се борим с грешни начини на мислене. Това винаги е била религията и вярата на мюсюлманите от времето на Пророка (салляллаху алейхи ве селлем). Това е, което трябва да продължим, и към това трябва да се придържаме здраво. Без тази опора те си играят с нас. Те разиграват театър, поставят филми, а вие го смятате за истина. Вие бягате от истината към лъжата. Вие тичате след неща, които са неприемливи. Инша Аллах, вие трябва да следвате този път и да учите хората, децата и всички да отдават почит на Пророка. Особено Сейидина Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем). Но всички пророци са равни; няма разлика в техните учения. По своя произход всички те са едно. Не може да се твърди – както правят някои – че този е добър, а онзи лош, или че някой е направил грешка, от която ние сега трябва да страдаме. Не, абсурдно е да се възразява срещу Пророка, Евлиите на Аллах или Сахабите. Всички подобни мисли са глупави, маловажни и безполезни. Те нанасят вреда и носят само лошо. И така, най-важното в Тариката е да се пази уважението. Уважавайте всекиго, особено пророците, Сахабите, Ехли Бейт, Евлиите на Аллах и Улемата. Трябва да почитаме всички онези, които са по пътя на Аллах. Който говори против това, няма уважение. Аллах не го уважава, а и ние нямаме уважение към такива хора. Нека Аллах ни събере с добри хора и ни опази от лоши хора и зли намерения. Нека Аллах ни дари възможността да се виждаме отново и отново, Инша Аллах. Надяваме се, както казваме всеки път, скоро да се съберем със Сейидина Махди, Инша Аллах.

فِيهَا يُفْرَقُ كُلُّ أَمْرٍ حَكِيمٍ (44:4) Лайла Мубарака – наистина благословена нощ. ИншаАллах, това ще бъде ново начало за исляма, за доброто и за мира. ИншаАллах, това е велика нощ. Да, наистина е такава. ИншаАллах, сега в света се противопоставят две сили: куфр и иман – неверие и вяра. Това е настоящата реалност. Но: „Инна кайда аш-шайтани кана дайфа“ – Наистина, козните на шейтана са слаби. (4:76) Понастоящем шейтанът и неговата армия – водени от Даджал, Антихриста – владеят всичко в света. Но не се страхувайте, Алхамдулиллах, защото Аллах е казал, че шейтанът и неговите последователи нямат власт. Единственият Могъщ е Аллах, Азза уа Джалла. Те вярват, че държат всичко под контрол. Но за една секунда те ще рухнат. Това е като да построиш огромна сграда в блато; тя бързо ще се срути. Без значение колко мощно се смята то или колко сигурно изглежда: основата е била лоша от самото начало. Това е лошо място, лошо нещо – всичко в него е покварено. Не е нужно да бъде разрушено отвън; то гние отвътре навън. Става прогнило, слабо и безсилно, докато накрая не рухне върху тях. Няма нужда да се тревожите. Разбира се, мюсюлманите в момента са безсилни и се намират под влиянието на шейтана и неговите последователи. Това е сегашното състояние на света, но не се страхувайте. ИншаАллах: Само за една секунда Аллах може да промени всичко, точно както Той пожелае. Когато настъпи времето – а иншаАллах това време е близо – Антихристът и неговата армия ще бъдат унищожени. ИншаАллах, Аллах ще изпрати спасител, за да ни избави. Както ни е предадено чрез Сейидина Мухаммед, Пророка (саллаллаху алейхи уа саллам): Махди (алейхи салям) ще дойде. А що се отнася до целия този мним контрол: ще видите, те нямат никаква власт. Ще свършат, без да са постигнали нищо, иншаАллах. Нека Аллах ни съхрани, за да срещнем Сейидина ал-Махди (алейхи салям). Мевляна Шейх винаги казва, че трябва да правим дуа и да се молим за появата на Махди (алейхи салям). Дори страданието да е добро за нас, тъй като ни носи награда при Аллах, бремето за хората вече е почти непоносимо. ИншаАллах, ние копнеем Сейидина Махди да дойде и да спаси цялото човечество.

Тази нощ е петнадесетият Шабан в нашия календар. Това е, което ни е известно. Тази нощ се споменава в Свещения Коран като благословена нощ. В тази нощ се записва за всеки какво ще се случи през идната година. Аллах, Азза уа Джалла, знае в Своята мъдрост какво ще се случи. Той дарява хората със знание, но това, което знаем, е нищо – дори не прашинка – в сравнение с това, което Аллах, Азза уа Джалла, знае. Това изобщо не може да се сравнява. В тази нощ отбелязваме повода и правим Дуа, за да бъдем запазени през тази година. Първо молим за закрила от Куфр, от лоши дела и от онези, които искат да ни навредят. Молим да не нанасяме вреда нито на себе си, нито на ближните си. Това е първото, за което се молим: Аллах да не ни оставя да поемем по лош път и да не въвеждаме другите в заблуждение. Защото не искаме това; молим Аллах никога да не ни позволява да станем такива. Това е много важно. Що се отнася до други неща, разбира се, можете да правите Дуа за всичко, което желаете – като например здравословен живот. Да бъдете заможни също е добре, тъй като много хора си го пожелават. Но ако притежавате богатство, трябва да внимавате да не се отклоните от пътя и да вършите неща, които не са позволени. Защото виждаме, че някои хора губят разсъдъка си заради парите, точно както и някои без пари. Затова: Ако Аллах ви даде, бъдете благодарни и внимавайте как го харчите и къде отивате. Всеки път, когато харчите нещо, трябва да бъде с намерението, че е в името на Аллах. Не забравяйте това; то е много важно. Ако правите това, Аллах ще ви възнагради за всяка стотинка, която похарчите за каквото и да е. Ако не мислите за това, в него няма да има Баракат и никаква полза. Истинската полза е за Ахирет. Дори докато живеете живота си, помнете, че всичко се случва в името на Аллах. Можете да се забавлявате и да правите всичко, но с намерението, че е за Аллах, Азза уа Джалла. Не забравяйте да благодарите на Аллах. Благодарете на Аллах за това, което Той ни е дал. Той ни даде сила за поклонение, за да помагаме на другите и да следваме пътя на Аллах, Азза уа Джалла. Но не мислете така, както правят много други хора. Това е много важно: Ако Аллах, Азза уа Джалла, не ви даде нищо, вие нищо не можете да направите. Можете да сте много умни, да имате много дипломи, да правите това и онова, и въпреки това да не притежавате нищо. Но ако Аллах пожелае, Той ви дава, дори и да не можете да четете. Трябва да знаете това. Не всичко идва чрез вашите собствени усилия, а от Аллах, Азза уа Джалла. Аллах, Азза уа Джалла, дава на някои хора, а на други не дава. Ако притежавате нещо, не бива да забравяте Аллах, Азза уа Джалла, и трябва непрестанно да Му благодарите. Защото, когато благодарите на Аллах, Азза уа Джалла, Той дава повече; Аллах, Азза уа Джалла, казва това: ...La'in shakartum la'azidannakum... (...Ако сте признателни, непременно ще ви дам още [блага]...) (14:7) Това е много важно. Нека Аллах направи, ИншаАллах, годината изпълнена с Баракат. Маулана Шейх също казваше, че винаги трябва да молим Аллах да ни изпрати спасител, да ни изпрати Сайдитина Махди (алейхисселям). Дори и да имате всичко, ние все пак се нуждаем от него, защото светът е изпаднал в много лошо положение. Всичко потъва в хаос. Няма решение без Сайдитина Махди (алейхисселям). Затова винаги молим Аллах, Азза уа Джалла, да го изпрати, за да сложи край на потисничеството в света, ИншаАллах, и да донесе справедливост и светлина. Нека Аллах го изпрати, ИншаАллах.

Има един израз: "Лайса ба'дал куфри занб". Какво означава това? Това означава: Ако някой е неверник – т.е. не е в Исляма –, тогава няма грях, който да е по-тежък от този. Що се отнася до другите прегрешения: Ако някой е Кафир – неверник –, всичко, което е извършил, е нищо в сравнение с факта, че е неверник. Това е принцип в Исляма. Днес постоянно виждаме по новините: "Те направиха това, те правят онова, тук се случва това, там онова." Хората се страхуват и питат: "Какво се случва само?" Но всичко това е нищо в сравнение с това да се изправиш срещу Аллах Азза уа Джалла. Да бъдеш "Кафир" означава да бъдеш против Аллах Азза уа Джалла. Това означава да не признаваш Аллах и да отхвърляш Неговите повели. В това състояние, следователно, това е най-големият от всички грехове. Това тежи най-много. Затова важи следното: Когато някой стане мюсюлманин, Аллах заличава всичко от миналото и човекът започва нов живот. Започва нов живот, свободен от грях. След това, с течение на времето... разбира се, всеки прави грешки, но човек може да отиде с тези грехове при Аллах и Аллах прощава. Аллах Азза уа Джалла казва: "Ако искате прошка, Аз ще ви простя." Но ако човек е против Аллах, това тежи повече от всичко друго... човек не може да иска прошка, ако изобщо не признава Аллах. Кого другиго би помолил за прошка? Този или онзи? Трябва да молиш милиони хора поотделно за прошка. Но чрез приемането на Исляма и признаването на Аллах Азза уа Джалла... защото по същество всички пророци са принадлежали към Исляма. Религията на Аллах за човечеството е Ислямът. От Адам (алейхи селям) до нашия Пророк Сейидина Мухаммед (салляллаху алейхи уа саллям) всичко е било Ислям. Не бива да се казва: "Това е християнство, това е юдаизъм, това е нещо друго." Не, всичко е Ислям; това означава: религията на Аллах. Посланието идваше степен след степен чак до Сейидина Мухаммед (салляллаху алейхи уа саллям), и той завърши религията. След това няма вече друга религия и друг пророк. Нека Аллах даде Хидая (Напътствие) на онези хора, които още не са по пътя на Аллах – които отхвърлят Аллах, които се борят с Него и стоят срещу Него. Нека Аллах ги напъти, за да бъдат спасени от това опасно положение, иншаАллах.