Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

إِنَّا نَحۡنُ نَزَّلۡنَا ٱلذِّكۡرَ وَإِنَّا لَهُۥ لَحَٰفِظُونَ (15:9) Аллах, Всемогъщият и Всевишният, казва: „Ние низпослахме славния Коран и Ние го пазим.“ Той е под закрила – непроменен и неизопачен. Защото другите небесни книги, низпослани от Адам насам – известните Тора, Евангелие, Псалми и всички писания преди Корана – бяха изопачени и променени. Затова славният Коран е останал такъв, какъвто е бил низпослан; защото Аллах е казал: „Ние го запазихме.“ Последният пророк е нашият Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Така както Аллах пази Своята религия, Исляма, Той е казал за Корана: „Ние го запазихме“, за да не се промени; никой не е могъл да го промени. Славният Коран е достигнал до нашето време чрез благословения език на нашия Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Но преди да настъпи Съдният ден, и той ще бъде вдигнат от земята. Това е едно от големите знамения за Съдния ден. Няма да има повече нито мюсюлмани, нито хафизи на земята. Когато отворите Свещения Коран, ще видите, че писмената са изтрити; нищо няма да се вижда повече. Това означава, че до този момент той ще остане запазен. Преди това време със сигурност няма да има промяна. Но чрез мъдростта на Аллах, Всемогъщия и Всевишния, когато Съдният ден наближи, Коранът ще бъде вдигнат от земята като едно от големите знамения. По онова време и без това няма да има повече мюсюлмани, а само неверници; върху тях Аллах ще стовари Съдния ден. Този славен Коран е словото на Аллах, Всемогъщия и Всевишния. Той прави каквото пожелае; и Той е Този, Който го пази. Коранът дойде чрез езика на нашия Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Нашият Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не позволи по свое време благородните хадиси да бъдат записвани, за да не възникне объркване. За да не се смесят хадисите и Коранът. Така Коранът бе запазен чрез волята на Аллах. Но след нашия Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари, сподвижниците започнаха да записват и предават предаваните хадиси. Как трябва да се живее според славния Коран и Исляма, ни бе разяснено чрез благородните хадиси. Тези хадиси достигнаха до нас днес. Който приема това, е истински мюсюлманин. Който обаче възразява срещу хадисите, е или лицемер, или не е мюсюлманин. Защото, който не оказва уважение на нашия Пророк, е или лицемер, или най-малкото не притежава вяра. Дори и външно да изглежда като мюсюлманин, в действителност той е човек без вяра. За това трябва много да се внимава. Онези, които следват пътя на нашия Пророк, трябва да знаят: този път се състои от Хадис и Коран. Нашият Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари, лично е казал: „Оставих ви две неща: Корана и моята Сунна.“ Този път трябва да се следва. Ахли Бейт и всички сподвижници са включени в тези хадиси и в Сунната. Някои се позовават само на „Ахли Бейт“. Но в хадисите на нашия Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и без това има много изказвания, които гласят: „Оказвайте им уважение, внимавайте за тях.“ Но основата се състои от Корана и Сунната. А това, което наричаме Сунна, са делата и думите на нашия Пророк – тоест хадисите. В Последните времена цари голям смут, има много хора, които сеят объркване. Появяват се хора, които твърдят: „Не, това е правилно, онова е грешно; не, така беше, не, онака беше.“ Но тези хадиси са били събрани от великите учени на онова време. Няма съмнение в тяхната искреност и надеждност. Учени по хадисите като Бухари, Муслим, Тирмизи и Ибн Маджа са извършили тази работа тогава. Всички последващи науки за хадисите така или иначе се градят върху тях. Трябва да им се оказва уважение. Няма и най-малко съмнение в тяхната вяра и тяхната достоверност. Аллах да е доволен от тях. Аллах да дари на всички ни да останем по Неговия път.

Хадис ли е това или предание от великите шейхове? Не знам точно, но... В това предание се казва. Беше попитано: „Кайфа асбахтум?“ Тоест: „Как осъмнахте?“ Отговорът гласи: „Асбахна уа асбахал мулку лиллах.“ Осъмнахме и властта принадлежи на Аллах. Лягаме си да спим, властта принадлежи на Аллах; ставаме, властта принадлежи на Аллах. Всичко принадлежи на Аллах, Всемогъщия и Великия. Вчера, утре, днес... Всичко принадлежи на Аллах, Всемогъщия и Великия. Властта е Негова, тя е Негова собственост. Слава на Аллах. Нека животът ни премине по този начин, Иншааллах. Докато хората казват: „Ах, беше Нова година, ах това, ах онова“, отново измина една година от живота ни. Нека, Иншааллах, в това състояние – в покорство пред мощта и величието на Аллах – да си лягаме и да се будим. Нека дните ни преминават така, годините ни преминават така, целият ни живот преминава така. Това е целта ни, Иншааллах. Има мнозина, които питат и изследват: „Защо, с каква цел сме тук?“, но не проумяват: „Ние бяхме сътворени.“ Има много неверници, мнозина, които не вярват в Аллах. Нека Аллах даде напътствие и на тях. Трябва да осъзнаят за какво са сътворени, за какво живеят. Защото невежеството е тежко бреме. Какво означава невежество? Това е незнание. Този, когото наричат невежа, е човекът, който не знае за какво съществува. Той не разбира защо е бил сътворен; сякаш внезапно, просто така, се е озовал в този свят. Родителите са го отгледали, изпратили са го в университет; но след това той се е отклонил от пътя. Сближил се е с хора без разум, сметнал е тези невежи за умни и се е заблудил заедно с тях. Човече, ти не си дошъл на този свят по собствено желание. Наистина, Този, който те е изпратил, който те е сътворил, е Аллах, Всемогъщия и Великия. Той ти е показал какво трябва да правиш и е изпратил пророци. Учени, сподвижници... Има всякакви хора, които показват пътя. А ти все още питаш замаян и невеж: „С каква цел съм тук?“ Без значение дали го знаеш или не: Ако го знаеш, ще намериш покой, ще намериш мир. Ако не го знаеш, целият ти живот ще премине, докато те подхвърлят насам-натам и се блъскаш навсякъде. И накрая ще те хвърлят в една яма. Нека Аллах ни пази. Нека дните ни бъдат такива, каквито Аллах желае, Иншааллах. И годините ни също, Иншааллах... Разбира се, тази година не притежава светост, нито особеност. Григорианската година служи само за летоброене; тя няма друга полза или благодат. За сметки и счетоводство е добра. Но от духовна гледна точка тя няма святост, сакралност или благодат. Нека Аллах дари всички ни с благодатни години, Иншааллах. Надяваме се, че идващата година ще бъде по-добра и че ще бъдем с Махди Алейхис Селям. Тази молба е важна, тази молба е необходима, Иншааллах. Нека Аллах бъде доволен.

Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) каза следното: „Никой от вас не е истински вярващ, докато не пожелае за своя вярващ брат това, което желае за самия себе си.“ Всеки може да твърди, че е мюсюлманин. Но онези, които притежават истинска вяра – истинските вярващи – са малко. Затова важи следното: ако един вярващ не желае добро на своя брат мюсюлманин, той все още не е достигнал тази степен на вярата. Който вярва истински, желае на другите вярващи само добро. Той им помага, където само може. Оказва всякакъв вид подкрепа, било то материална или духовна. Прави най-доброто, на което е способен, доколкото силите му стигат. Аллах не възлага на нито една душа повече, отколкото тя може да понесе. Той не изисква от никого нещо, което той не може да извърши. Човекът трябва да изпълни това, което му е повелено. Например, в Исляма съществува зекятът. Зекятът е задължение (фарз). Той непременно трябва да бъде даден. Защото това носи полза на хората и на вярващите. Без съмнение той покрива нуждите на бедните. Друг вид помощ е напътствието. Да се покаже пътят на религията – истинският път. Човек не може просто да издава фетви по свое усмотрение. Фетвата трябва да бъде такава, каквато учените от Ахлус-Сунна уал-Джамаа са я изложили. Ахлус-Сунна уал-Джамаа са хората на тариката. Който не принадлежи към тях, е различен. Защото тези хора дават фетви според собствения си ум. Последователите на тариката следват пътя, който идва от нашия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Именно това е истинският път. Който следва този път, ще бъде спасен. Който не го следва, или загива, или става играчка в ръцете на другите. Други тогава го отвеждат по грешен път. Този човек си мисли тогава, че следва религията. А всъщност той няма нищо общо с религията и се превръща в неин враг. Защото, който не изпълнява повелите на нашия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и не му оказва уважение, излиза от религията. Той е отсъдил според собствената си глава. Затова онези, които твърдят: „Ние сме мюсюлмани“, но причиняват страдание на други мюсюлмани, не са истински мюсюлмани. Те нямат истински иман (вяра). Аллах да пази, те могат дори да отпаднат от вярата. Поради тази причина човек трябва да бъде внимателен. Да се показва на хората правилният път също е изискване на вярата. Разказвайте на онези, които го приемат; не се занимавайте твърде много с онези, които го отхвърлят. Оставете ги да правят каквото искат; това си е тяхна работа. Наградата за вярващите, които посочват правия път и желаят добро, е при Аллах, Всемогъщия и Великия. Всичко, което вършат, е записано при Аллах. Тяхната награда дава Аллах, Всемогъщия и Великия. Нека Аллах не ни отделя от вярата. Нека Той не ни отклонява от правия път, иншааллах. Нека Той не ни прави играчка в ръцете на дявола.

يَـٰٓأَيُّهَا ٱلنَّاسُ كُلُواْ مِمَّا فِي ٱلۡأَرۡضِ حَلَٰلٗا طَيِّبٗا (2:168) Аллах, Всемогъщият и Всевишният, повелява: „Яжте от чистите неща.“ Това е повелята на Аллах, Всемогъщия. Той повелява както на мюсюлманите, така и на цялото човечество да ядат чистото. Под „чисто“ тук се има предвид позволеното, халал. Защото това, което не е халал, не може да бъде и чисто. Това понятие „чисто“ има както материално, така и духовно измерение. От материална гледна точка алкохолът, свинското месо и други забранени неща, разбира се, не са чисти; те са мръсотия. Те са ритуално нечисти (Неджис). Аллах, Всевишният, казва: „Не яжте от тях.“ Духовната страна засяга консумацията на забраненото (харам). Ако смесиш имуществото си с харам, това имущество става нечисто. Нечисто тук означава „Неджис“, просто означава мръсотия. Това означава: може да си купил чисто месо, заклано по халал начин, но ако парите за него са откраднати или произлизат от харам източник, ти си омърсил стоката. Това, което купуваш с такива пари, няма да ти донесе благодат. Дори храната вече не е халал. Защото приемаш харам, а харамът е нечист. Това, което наричаме нечистота (Неджасет), не е нищо друго освен мръсотия. Всяка форма на тази нечистота е грях. Човешките екскременти също се считат за нечисти. Ако човек яде тези лоши неща, резултатът е същият. Значи е все едно си ял мръсотия – простете за израза – или именно харам. За това става въпрос. Трябва да се каже толкова ясно, за да бъде разбрано. Казва се: „В религията няма фалшив срам.“ Човек не бива да се притеснява да назове истината ясно. Това трябва да се обясни на хората. Нали знаете поговорката: „Държавното имущество е като море; който не взима от него, е глупав като свиня“... Но не е така. Точно обратното е. Който се възползва неправомерно от него, той прилича на това животно. Който консумира харам, става като онова нечисто животно. Аллах да ни пази. Бъдете нащрек, трябва да се внимава много. На никого не е донесло щастие да яде нечисто; няма полза от това. Пазете имуществото си чисто. Не го замърсявайте и не го осквернявайте. Когато се приготви чудесно ядене и вътре падне малко мръсотия, става страшно. „О, мишка падна вътре! Има косъм!“, викат те и вдигат скандал. А всъщност това, което ядат, отдавна е напълно нечисто, тъй като консумират харам. Аллах да ни пази. Дали е имало мишка в храната, или приемаш харам – няма разлика. Аллах да ни закриля. Нека Той ни дари с осъзнатост да не консумираме харам, иншааллах. Аллах да ни пази. Аллах да ни пази от това да изпаднем в грях, съзнателно или несъзнателно. Нека Той ни препитава с чисто, за да ядем и пием чисто. За да можем да се изправим чисти пред Аллах, иншааллах.

قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: إِنَّ فِي الْجَنَّةِ بَابًا يُقَالُ لَهُ الضُّحَى، فَإِذَا كَانَ يَوْمُ الْقِيَامَةِ نَادَى مُنَادٍ: أَيْنَ الَّذِينَ كَانُوا يُدَاوِمُونَ عَلَى صَلَاةِ الضُّحَى؟ هَذَا بَابُكُمْ فَادْخُلُوهُ بِرَحْمَةِ اللَّهِ Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: „Наистина в Рая има врата, наречена „Духа“ (Предиобед).“ В Деня на възкресението глашатай ще извика: „Къде са онези, които постоянно са отслужвали молитвата Духа?“ „Това е вашата врата, влезте през нея с милостта на Аллах“ – ще бъде извикано. Молитвата Духа може да започне с два ракята и да се отслужи като четири, шест, осем или до дванадесет ракята. Но за да се влезе през онази врата, е достатъчно да се кланят само два ракята. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: رَكْعَتَانِ مِنَ الضُّحَى تَعْدِلَانِ عِنْدَ اللَّهِ بِحَجَّةٍ وَعُمْرَةٍ مُتَقَبَّلَتَيْنِ Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: „Два ракята по времето на Духа са равностойни при Аллах на наградата за два приети Хаджа и едно поклонение Умра.“ Кланят се поне два ракята, но е възможно и повече. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: سَأَلْتُ رَبِّي أَنْ يَكْتُبَ عَلَى أُمَّتِي سُبْحَةَ الضُّحَى، فَقَالَ: تِلْكَ صَلَاةُ الْمَلَائِكَةِ، مَنْ شَاءَ صَلَّاهَا وَمَنْ شَاءَ تَرَكَهَا Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: „Помолих моя Господар да предпише молитвата Духа като задължение за моята умма.“ Тоест нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) имаше желанието тази молитва да стане задължителна (Фарз). Моят Господар, Аллах, Всемогъщият и Великият, каза: „Тази молитва е молитвата на ангелите.“ „Който желае, да я отслужва, а който желае, да я изостави.“ Така че това не е задължение, а молитва на ангелите; казано бе: Който иска, може да я кланя, който не иска, не е длъжен. Който иска да отслужи тази молитва, не трябва да го прави, преди слънцето да се е издигнало добре. Времето за Духа започва около един или час и половина след времето Ишрак, когато слънцето е набрало значителна височина. Молитвата Ишрак се отслужва двадесет минути или половин час след изгрев слънце; Духа е времето след това. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: صَلُّوا رَكْعَتَيِ الضُّحَى بِسُورَتَيْهَا: وَالشَّمْسِ وَضُحَاهَا، وَالضُّحَى Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: „Отслужвайте двата ракята на молитвата Духа с принадлежащите им сури.“ Той препоръчва да се кланя със сурите Аш-Шамс и Ад-Духа. „Шамс“ описва времето на изгрева; „Духа“ обозначава времето преди обяд и молитвата също се нарича така. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: صَلَاةُ الأَوَّابِينَ حِينَ تَرْمَضُ الْفِصَالُ Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: „Молитвата на Аввабин – тоест на онези, които се обръщат към Аллах – е по времето, когато краката на камилчетата парят от жега.“ Думата „Аввабин“ означава хора, които често се обръщат към Аллах. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: صَلَاةُ الضُّحَى صَلَاةُ الأَوَّابِينَ Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: „Молитвата Духа е молитвата на Аввабин, тоест на онези, които се обръщат към Аллах.“ Това е молитвата на онези, чиято нагласа във всичките им дела е винаги насочена към Аллах. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: كُلُّ سُلَامَى مِنْ بَنِي آدَمَ فِي كُلِّ يَوْمٍ صَدَقَةٌ... وَيُجْزِئُ عَنْ ذَلِكَ كُلِّهِ رَكْعَتَا الضُّحَى Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: „Всеки ден за всяка отделна става на човешкия син се дължи милостиня (Садака).“ Човешкото тяло има 360 стави; като мюсюлманин човек трябва да дава благодарствена милостиня за всяка от тях. Който може, я дава; който не може – за него два отслужени ракята на молитвата Духа заместват всичко това. Защото човек може би не мисли всеки ден да дава отделно Садака; молитвата Духа ги замества всички изцяло. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: عَلَيْكُمْ بِرَكْعَتَيِ الضُّحَى فَإِنَّ فِيهِمَا الرَّغَائِب Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: „Дръжте здраво за двата ракята на молитвата Духа.“ „Защото в тях се крие голяма награда.“ Както наградата е голяма, така и Аллах изпълнява желанията на раба Си чрез тази молитва. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ، قَالَ اللَّهُ تَعَالَى: يَا ابْنَ آدَمَ، لَا تَعْجِزْ عَنْ أَرْبَعِ رَكَعَاتٍ فِي أَوَّلِ النَّهَارِ أَكْفِكَ آخِرَهُ Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) предава, че Всевишният Аллах, Аллах Аззе ве Джелле, казва следното: „О, сине Адамов! Не бъди ленив в началото на деня за четири ракята заради Мен, за да ти бъда достатъчен в края на деня.“ Тоест Аллах Аззе ве Джелле казва: „Аз ще те пазя от беди през целия ден.“ Затова сутрешната молитва и последващата молитва Духа пазят човека; той постъпва под закрилата на Аллах. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: كُتِبَ عَلَيَّ النَّحْرُ وَلَمْ يُكْتَبْ عَلَيْكُمْ، وَأُمِرْتُ بِصَلَاةِ الضُّحَى وَلَمْ تُؤْمَرُوا بِهَا Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: „Жертвоприношението ми бе предписано.“ Тоест жертвоприношението за нас не е задължение, а Ваджиб. За Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) някои богослужения бяха задължителни, докато за нас те могат да бъдат Ваджиб или потвърдена Сунна. „Но жертвоприношението не ви беше наложено като задължение.“ „На мен ми бе заповядано да отслужвам молитвата Духа, но на вас не бе заповядано.“ Тази молитва за Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е почти като действие Ваджиб; при нас я кланя, който иска, а който не иска, я пропуска. Обаче богослужението с жертвоприношението има статут на Ваджиб за онези, които имат средства за това. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: مَنْ سَبَّحَ سُبْحَةَ الضُّحَى حَوْلًا مُجَرَّمًا، كَتَبَ اللَّهُ لَهُ بَرَاءَةً مِنَ النَّارِ Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: „Който в продължение на една година постоянно отслужва молитвата Духа в нейното време...“ „...на него Аллах му записва спасение от Огъня на Ада.“ За човека, който отслужва тази молитва в продължение на една година, се записва освобождение от Ада. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: مَنْ حَافَظَ عَلَى شُفْعَةِ الضُّحَى غُفِرَتْ لَهُ ذُنُوبُهُ وَإِنْ كَانَتْ مِثْلَ زَبَدِ الْبَحْرِ Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: „Който се придържа към двата ракята на молитвата Духа...“ „...на него ще му бъдат опростени греховете, дори и да са многобройни колкото морската пяна.“ Няма нищо по-многобройно от пяната на морето; дори ако човекът е толкова грешен, Аллах би му простил. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: مَنْ صَلَّى الضُّحَى أَرْبَعًا وَقَبْلَ الأُولَى أَرْبَعًا، بُنِيَ لَهُ بَيْتٌ فِي الْجَنَّةِ Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: „Който отслужи молитвата Духа с четири ракята...“ „...и преди обедната молитва отслужи четири ракята, на него Аллах му построява дом в Рая.“ Обикновено при Духа са два ракята, но ако се кланят четири, е по-достойно. Освен това първата Сунна на обедната молитва при нас е потвърдена Сунна (Сунна-Муаккада) и се състои от четири ракята. В днешно време се появиха определени типове, които не отслужват тези Сунна молитви. Въпреки че виждат голямото достойнство на Сунната, има хора, които се представят за мюсюлмани и казват: „Не правете това.“ قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: مَنْ صَلَّى الضُّحَى اثْنَتَيْ عَشْرَةَ رَكْعَةً، بَنَى اللَّهُ لَهُ قَصْرًا فِي الْجَنَّةِ مِنْ ذَهَبٍ Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: „Който отслужи молитвата Духа като дванадесет ракята, на него Аллах му построява дворец от злато в Рая.“ قَالَ رَسُولُ اللَّهِ ﷺ: لَا يُحَافِظُ عَلَى صَلَاةِ الضُّحَى إِلَّا أَوَّابٌ، وَهِيَ صَلَاةُ الأَوَّابِينَ Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: „Никой не се придържа към молитвата Духа освен Авваб – човек, който искрено се обръща към Аллах.“ „Защото молитвата Духа е молитвата на Аввабин.“ Пратеникът на Аллах каза истината в това, което е казал, или както го е казал.

Нека бъде за добро, иншаАллах, нека донесе добро. Доброто винаги води до добро. А злото води до зло. Затова, слава на Аллах: Този път, който Мевляна Шейх Назим, както и учителите ни показаха, е за хората, за мюсюлманите – накратко за всички – път на доброто. Казват: „Който прави добро, добро ще го сполети.“ Аллах, Могъщият и Всевишният, не забравя нищо; дори да сториш добро колкото прашинка, със сигурност ще получиш своята награда. Също така Аллах, Могъщият и Всевишният, казва: Ако извършиш зло и не се разкаеш, ще намериш наказанието си, дори то да е колкото прашинка. Точно на това нашият Пророк и всички други пророци са учили хората. Мнозина сега мислят, че това важи само за отвъдното: „Ако правя добро, ще получа наградата в отвъдното...“ А всъщност това важи общо; тоест както за този свят, така и за отвъдното, не само за живота след това. Ако си вършил добро на този свят, със сигурност ще получиш наградата за това добро. Ако си извършил зло, със сигурност ще изпиташ последствията и наказанието за него още тук. Ще страдаш тук и ще страдаш също и в отвъдното, освен ако не се разкаеш. Но ако тук извършиш лоша постъпка, изтърпиш наказанието си и след това осъзнаеш: „Ах, извърших неправда...“ ...и ако кажеш: „Поне изтърпях наказанието тук, за да не трябва да страдам в отвъдното“, и се разкаеш, помолиш за прошка и се завърнеш към Аллах, тогава ще бъдеш опазен от наказанието в отвъдното. Но на този свят наказанието за извършената неправда със сигурност се изпълнява. Затова този път на мюсюлманина, пътят на вярата и на Исляма, е прекрасен път. Човек вижда поне тук последствията; защото светът е място за изпитание и всяко дело има своите последици. Човек претърпява това наказание, за да се вразуми и да се освободи от тежестта на този грях. Но ако упорстваш и кажеш: „Не, аз ще правя каквото си искам“, тогава това няма да ти е от полза и на този свят. Лошите дела, които си извършил, не ти носят нищо освен страдание на този свят. В отвъдното обаче наказанието за тях ще бъде още по-тежко. Нека Аллах ни опази. Хората трябва да знаят това. Всички пророци, всички сподвижници и вярващи живеят за доброто. Те не искат злото. Защото те обичат това, което Аллах обича, и не обичат това, което не се нрави на Аллах. Нека Аллах ни опази; от лошотия, грехове и злини, нека Аллах ни опази.

وَأَقِيمُواْ ٱلصَّلَوٰةَ وَءَاتُواْ ٱلزَّكَوٰةَ وَٱرۡكَعُواْ مَعَ ٱلرَّـٰكِعِينَ (2:43) Аллах, Всемогъщият и Възвишеният, повелява: „Каквото и да правите, правете го заради Аллах и се учете.“ Това са събрания на знанието. Когато човек пребивава там, това са места, върху които почива благосклонният поглед на Аллах и които Той обича. Разбира се, човек идва на тези събрания, за да се учи. Без значение кой шейх или ходжа говори: Когато хората излязат, те са забравили повечето. Аллах, Възвишеният, е сътворил човека забравящ. На някои обаче им остава в паметта. Важното е да присъстваш на това събрание и да приемеш тази духовна храна. Когато човек я приеме, тя остава вътре в него. Дори и да не си спомняте – „Какво беше това?“... При децата, които слушат в час и забравят, е нещо друго. Но това, което се чува на тези събрания, прониква в човека – дори несъзнателно – и въздейства на неговата духовност. Ползата е трайна. Дори и човекът да не го знае, това носи благодат. Това укрепва духовността, тоест вътрешният свят се затвърждава. Иначе идват мнозина и казват: „Направих го, но нямаше полза“ или нещо подобно. Не, ако си извършил богослужение, то без съмнение има полза. Не очаквай на всяка цена да видиш отплатата веднага. Продължавай по пътя си, не се отказвай. Този път, с позволението на Аллах, е добър за земния ти живот и за отвъдния. Това е най-доброто за твоя живот. Тогава хората без вяра, тези горките, пак питат: „Защо сме дошли на този свят?“ Е, не си дошъл по собствено желание; Аллах те е сътворил. Каква е нашата цел? Твоята цел е да служиш на Аллах и да бъдеш на Неговия път. Става въпрос за това да приемеш тази красива духовност, да я направиш част от душата си. Без значение дали питаш: „Защо бях създаден? Какво да правя тук?“... Дали го казваш или не: Аллах те е създал за това и те е довел на този свят. Приеми ситуацията за добро, за да бъде краят добър. За да стане състоянието ти добро, дръж се далеч от злото. Освободи се от тези лоши мисли. Не слушай Сатаната или своите съмнения, когато питаш: „Каква е моята цел?“ Твоята цел е да служиш на Аллах и да бъдеш на Неговия път. Приеми това, което Аллах ти дава; не го отхвърляй, а го приеми. Приеми го и, както казах, седи в тези благодатни събрания. Дали го разбираш или не: Това проявление, милосърдието, което Аллах низпослава, прониква в теб и в душата ти. Тази красота ще остане вечно с теб, иншаАллах. Нека Аллах позволи събранията ни да продължат, иншаАллах.

يُرِيدُ ٱللَّهُ لِيُبَيِّنَ لَكُمۡ وَيَهۡدِيَكُمۡ (4:26) Аллах, Всемогъщият и Вездесъщият, казва, че иска да ви напъти и да ви дари с добро. Сатаната, напротив, иска злото; той иска да ви подтикне към лоши дела, така казва Аллах. Това, разбира се, е част от мъдростта и тайната на Аллах. Дори и да не можем да проумеем мъдростта и тайната зад това, трябва да знаем, че човек може да овладее своето его и да следва пътя на Аллах. Напълно възможно е да се върви по този път, без да се робува на егото. Разбира се, егото тежи; то обича забраненото повече и е по-склонно да го извършва. А същевременно от другата страна, по пътя, заповядан от Аллах, се намира всякакъв вид доброта и красота. Дори и всяка година да се казва едно и също: В повторението има хилядократна полза. Чрез повторението човек си спомня онова, което е забравил. Намираме се в благословени дни, в благословени месеци. От друга страна обаче, съществува забраненото и всякакъв вид зло. И какво е това? Нова година, новогодишната нощ. С тази така наречена Нова година Сатаната заблуждава хората и ги кара да се подготвят за безполезни неща. Казват, че искат да се радват и забавляват... На какво всъщност се радвате? Ние не разбираме това! Разумни, възрастни хора... Хора, които са учили хиляда пъти повече от нас, академици, уважавани личности – те се подготвят за тези празни неща. Още месец преди това се говори: „Ще направим това, ще направим онова“ и украсяват къщи и улици. Каква е ползата от това? Никаква. Това не е нищо друго освен вреда. В това време се вършат неща, които Аллах не обича, които Той по никакъв начин не одобрява и за които казва: „Не правете това“. Затова това не носи нищо друго освен тъмнина и зло. Околната среда се пълни не с добро, а с лошо. Всяка година хората по целия свят се радват, защото „идва новата година“. Както казваше Мевлана Шейх Назим: В днешно време всеки ден е по-лош от предишния; идният ден е по-лош от отминалия. Все по-зле и по-зле... Не по-добре. Въпреки това те се радват и казват: „Новата година ще бъде по-добра, ще направим това и онова“. „Нека започнем новата година щастливо“, казват те... Няма да бъдат щастливи; сутринта се събуждат с бучаща глава заради отровата, която са изпили. Утешават се с това: „Мина се, сега започва отначало“. Нека Аллах ни пази. Нека не правим нищо, което не се нрави на Аллах. Вършете нещата, които Аллах обича и които Аллах иска. Дали в новогодишната нощ, или в други дни... Измислили са си безброй празници: Свети Валентин, Ден на лъжицата, Ден на магарето, Ден на животните... Целта е само да оберат хората и да им измъкнат парите от джоба. И се смеят на онези, които участват в това, и казват: „Вижте какво правят тези глупаци“. Казват: „Печелим чудесно от това, а тези хора следват точно пътя, който им начертаем“. Всяка година изкарват нещо ново, някой друг лош обичай. А хората тичат след тях като овце. Казват: „Би било срамно, ако не участваме, трябва да го направим“. Така те карат хората да вършат тези неща, като им вменяват чувство за срам. Казват: „Ние сме съвременни хора; ако не го правим, ще ни критикуват. Ние сме изискани хора, а не изостанали“. А всъщност онези, които те наричат „изостанали“, са хиляда пъти по-добри от тях; те поне знаят какво правят. Нека Аллах ни пази. Нека Аллах даде разум на хората, повече няма да кажем за това. Нека Аллах не ни отделя от морето на разума.

Слава на Аллах, че ни позволи да доживеем тази нощ, нека Аллах я приеме. Иншааллах, всичко ще доведе до добро и ще бъде повод за напътствие. Това, от което тези хора се нуждаят най-много, е напътствие, за да бъдат по пътя на Аллах. Дано тази духовна храна е могла да бъде поета през тази нощ. Нека Аллах напъти тази Умма, нека тази нощ бъде повод за това. Нека делата им, Иншааллах, служат за спечелване на доволството на Аллах. Ако е имало прегрешения, нека Аллах прости и тях. Хората трябва да се покаят. Защото има мнозина, които съзнателно или несъзнателно – заради земни облаги – вредят не само на себе си, но и на другите. Заради собственото си его и своята изгода той вреди на други хора, а след това става и вика: „Спасете ме!“ Твоето спасение е вече там, където си ти. Където и да е мястото ти, там е и твоето спасение. Само Аллах може да ти помогне; освен Аллах няма никой друг, който да ти помогне. Защото си вършил зло, правил си грешки и си причинил всякакви страдания на хората. Техните права сега може да прости единствено Аллах. Нали виждаме: онези, които правят това, сега опитват всеки начин, за да се сдобият с пари. Защо? Защото вече няма вяра, няма ислямско възпитание. След османците властва дяволът. Още 100 до 150 години преди края на османците избухна Френската революция и донесе бедствие на света. Тази Френска революция обхвана целия свят. И до днес светът е в техните ръце, в ръцете на тези дяволи. Това, което искат, представят като бяло; това, което искат – като черно; и това, което искат – като добро. Затова те заличиха и отхвърлиха знанието, възпитанието и всички онези хубави ценности, които се преподаваха по османско време. Те преподават само лошото, на нищо друго не учат. Това е състоянието на света. За съжаление трябва да кажа и следното: състоянието на света никога няма да се подобри. При тези обстоятелства никога няма да се подобри. Както каза моят Мевляна Шейх Назим: няма да се оправи, преди да дойде Махди Алейхиселям. Дори да се казва: „Нека се надяваме, нека се стараем“, това е напразно; в сърцата на днешните хора се е натрупало толкова много, че всяка дума е безполезна. Някои ги смятат за герои, но тези, които дойдоха след османците, не са нищо друго освен предатели. Те вредят на хората, особено на мюсюлманите. Защо? Той си мисли, че осигурява предимство за собственото си его. И после прави каквото си иска. Както вече казах: този ред няма да се подобри. Ние не казваме това, за да всяваме безнадеждност, а за да молим Аллах Махди Алейхиселям да дойде скоро. За да изчисти тази мръсотия от целия свят. За да премахне и изхвърли онази мръсотия във всички нас, в нашето его. Защото във всички нас се крие това замърсяване; докараха ни до такова състояние – нека Аллах ни пази. Щом човек се сдобие с пост, веднага започва да върши зло. Възникнало е такова положение, нека Аллах ни пази. Нека Аллах заради тази нощ изпрати скоро Махди Алейхиселям. Нали се вижда колко различни системи дойдоха след османците. Дойде неверникът, дойде комунистът, дойде атеистът, дойдоха и онези, които твърдяха: „Аз съм мюсюлманин“, но нанесоха най-голяма вреда на мюсюлманите. Този свят ще се оправи само по начина, който нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е възвестил. Нека Аллах го изпрати скоро и нека доживеем тези хубави дни, Иншааллах.

Всичката хвала е за Аллах, че ни е сътворил в тази прекрасна вяра. Безкрайна благодарност Нему, защото само чрез Неговата воля се намираме в това състояние. Това са прекрасни състояния; човек трябва да знае как да цени стойността им. Днес е първият четвъртък от месец Реджеб; тази вечер е благословена нощ, нощта Рагаиб. В нощта Рагаиб дуите се приемат. Вярно е, че молитвите винаги биват чути, но този ден има специален ранг. Тя има такава особеност; това е нощ, която Аллах обича. Това е нощ, която е била почетена от нашия Пророк (мир нему). Реджеб е един от свещените месеци; наградата за добрите дела в него е по-голяма, отколкото в другите месеци. Затова в тази нощ се благодари и се отправят молитви към Аллах, а през деня се говее. Иншааллах, нощта се прекарва в зикр и дуи. Който има да наваксва пропуснати молитви, ги извършва. Човек извършва молитвата си преди лягане и по-късно става отново за намаз тахаджуд. Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: „Тогава е така, сякаш човек е прекарал цялата нощ в богослужение.“ Някои прекарват тези нощи напълно без сън. Но дори и да спи, човек получава тази награда и се брои, сякаш е оживил нощта в споменаване. Затова тези нощи са знак за щедростта на Аллах и Неговата благодат към нас. Неговата благодат е винаги налице, но по такива поводи Аллах, Могъщия и Велик, иска да даде още повече. Той обича да дава, Той обича да прави добро. Човешката природа е друга, но природата на Аллах е щедростта. „Керем“ означава щедрост. Това значи: да търсиш възможност да дадеш отново, да дадеш още повече; такава е волята на Аллах. „Искайте от Мен“, казва Той, не се колебайте изобщо. Не казвайте: „Вече сме искали много“; искайте, искайте постоянно, искайте настойчиво, така казва Аллах. Но Аллах, Могъщия и Велик, казва в Своята милост и щедрост: „Искайте от Мен.“ „Искайте и Аз ще дам; Моите съкровищници никога не се изпразват.“ مَا عِندَكُمۡ يَنفَدُ وَمَا عِندَ ٱللَّهِ بَاقٖۗ (16:96) Това, което притежавате, се изчерпва, всяко земно притежание свършва; но онова, което е при Аллах, е вечно и никога не свършва. Всичката хвала е за Аллах. И така, тази нощ е благословена нощ, нека Аллах я благослови. Нека Аллах ни дари с вяра от Своите неизчерпаеми съкровищници. За да не сме зависими от никого, нека Той, иншааллах, ни дари щастие в земния живот и в отвъдния.