Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

Пожелаваме Ви благословен Ид. Нека Аллах го направи пълен с благодат и милост. Това е един от най-прекрасните дарове, които Аллах, Всемогъщият и Всевишният, ни е дал. Имаме два празника: празникът Рамадан и Празникът на жертвоприношението. Онова, което прави Празника на жертвоприношението специален, е, че богослужението е още по-силно на фокус; не само се принасят жертвени животни, но и се извършва Хадж. Моментът, който поклонниците са чакали с години, вече настъпи. Хвала на Аллах, те също изпълниха своя дълг за Хадж благополучно и снеха тази отговорност от себе си. Благодатта от Хаджа носи полза както на самите тях, така и на техните семейства. В същото време тази благодат достига и до всички онези, които добронамерено желаят същото за себе си. Това е огромна форма на богослужение, която в никакъв случай не бива да се подценява. Затова днешният ден е благословен. Нека Аллах дари на всички ни сила и силна вяра, за да можем и ние да се насладим на тези красоти. Безкрайна благодарност принадлежи на Аллах за тези великолепни дарове и подаръци, иншаАллах. Вече много пъти сме говорили за Хаджа. Междувременно всеки знае неговото значение и мнозина полагат усилия с надеждата, че иншаАллах, и на тях ще им бъде отредено. Който няма достатъчно пари, трябва да задели по малко; иншаАллах, ще бъде позволено и на тях според намерението им. Що се отнася до въпроса за жертвоприношението (Курбан): имаме четири признати правни школи (Мазхаби). В днешно време обаче има и хора, които отхвърлят тези четири правни школи. Да не говорим за тарикатите – днес съществуват направо дяволски начини на мислене, които отхвърлят дори правните школи. Онези, които твърдят: „Нямаме нужда от правна школа, ние четем и разбираме Корана сами“, в действителност не разбират абсолютно нищо. Те не знаят какво четат и не проумяват какво виждат. Религия без правни школи не съществува. В ханафитската правна школа заклането на жертвено животно е задължително (уаджиб). От четирите правни школи жертвоприношението се смята за уаджиб само при ханафитите. Уаджиб е степен между абсолютното задължение (фард) и силно препоръчителната сунна (сунна муаккада). Следователно това е важно богослужебно действие, което трябва да се извършва. В останалите правни школи то се смята за сунна муаккада; тоест като практика, която нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) е извършвал редовно. Има хадиси на нашия Пророк, в които той казва на нашата майка Фатима и на останалите сподвижници: „Който има средства за това, нека направи жертвоприношение.“ Разбира се, жертвоприношението е уаджиб за онези, които са постоянно пребиваващи (муким), тоест не са на път. Ако някой е на път и не прекарва празничните дни у дома, задължението уаджиб отпада за него и вместо това става сунна муаккада. За човек, който е постоянно пребиваващ и не е на път, според останалите правни школи то се смята за сунна муаккада. При жертвеното животно е подобно като при Хаджа или зекята: който разполага със спестявания на стойност около 90 до 100 грама злато, за него е уаджиб да направи жертвоприношение. Който принася жертвата, може да задържи цялото месо за себе си, ако желае. Ако самият човек е нуждаещ се, той може да консумира месото през цялата година. Така той изпълнява своето задължение уаджиб, осигурява храната си и това не му тежи. Най-добре е обаче месото от курбана да се раздели на три части. Едната част човек запазва за себе си, друга част споделя с роднини, познати и приятели. Третата част се раздава на бедни и нуждаещи се. Ако човек желае, може също да дари цялото месо като милостиня (садака). В днешно време стана много обичайно и да се дарява: сумата за жертвеното животно се изпраща в бедни страни, където след това животното се коли от името на дарителя. По този начин и бедните хора там получават месо за ядене. Някои се питат: „Това редно ли е?“ Разбира се, че е, защото има много нуждаещи се хора, които могат да ядат месо само веднъж в годината. Ето защо е много добро и смислено дело жертвеното животно да се дари там. С позволението на Аллах, няма абсолютно нищо против това. Това е едно прекрасно богослужение. Така казва Аллах, Всемогъщият и Всевишният, в Свещения Коран: „Фасалли ли-Раббика уанхар“ (108:2), което означава: „Затова отслужвай молитва към своя Господ и коли жертвено животно.“ Извършването на това богослужение носи голяма полза. Дори човек да не яде от месото сам, бедните се възползват от него и отправят молитви за него. Така се получава двойна награда: от една страна за самото жертвоприношение, а от друга – за това, че си нахранил бедните и си ги зарадвал. Нека Аллах приеме нашите богослужения. Всяко богослужение е нещо красиво. Всъщност изобщо няма трудни богослужения. Само дяволът е този, който кара хората да ги смятат за трудни. Едно богослужение винаги носи със себе си красота и добро. Нека Аллах ни предпази от това да попаднем в плен на дявола. Нека Той ни запази трайно тези хубави навици и да не ни отклонява от този път, иншаАллах.

وَلِلَّهِ عَلَى النَّاسِ حِجُّ الْبَيْتِ مَنِ اسْتَطَاعَ إِلَيْهِ سَبِيلًا ۚ وَمَن كَفَرَ فَإِنَّ اللَّهَ غَنِيٌّ عَنِ الْعَالَمِينَ (3:97) Аллах направи хаджа задължение, фард, за хората. Той казва, че който е в състояние и има средствата, трябва да го направи; това означава, че е задължение. Докато няма пречка на пътя, човек трябва да го направи. Слава на Аллах, днес е денят Арафа. Ние също можем да участваме в благословията (файд) на деня Арафа. Духовното проявление (таджалли), което се разкрива на планината Арафат, слава на Аллах, се усеща и тук. Слава на Аллах, ние го чувстваме така, сякаш сме точно там. Това благословено и прекрасно проявление се излъчва върху нас. Чрез благодатта и милостта на Аллах, това не е нещо, което се случва всеки ден; то ни се дарява само веднъж в годината. Нека Аллах да е доволен от него и рангът му да е висок; чрез духовната подкрепа на нашия шейх, това проявление се дарява на всички наши братя. Дори човек да не е пътувал дотам, благословията, проявлението и наградата оттам, по волята на Аллах, са се спуснали и върху нас, слава на Аллах. И така, какво трябва да направим? Днес ще се молим колкото е възможно повече, ще изричаме нашите възхвали (тасбихат) и благословии (салават), както и ще рецитираме сура Ал-Ихляс... До вечерта човек трябва да прочете сура Ал-Ихляс хиляда пъти. Това е огромна печалба, която не бива да се пропуска. Това е специален дар от Аллах за хората. Който не желае това, изпадне в неверие и отрече Аллах, за него се казва в стиха: „А който е неверник, то Аллах не се нуждае от световете“... Аллах не се нуждае от никого. Даровете на Аллах са предназначени за вярващите. Той няма нужда от никого. Той също така не изисква нищо от никого. Аллах дарява тези блага само за да могат Неговите раби да получат награда и да намерят Неговата милост. Далеч от това, Аллах не зависи от никого; Аллах не се нуждае нито от молитвите, нито от даренията, нито от каквото и да било друго от когото и да било. Аллах дава тези прекрасни дарове само за да ни възнагради, но хората не ги приемат. Те изпадат в неверие; който избере пътя на неверието, сам носи отговорността. Има хора, които си мислят: „С всичките си пари, оръжия и пушки мога да постигна всичко.“ Всичко това няма нито най-малка стойност. Ако Аллах откаже дори само една глътка въздух, всички те ще загинат и ще издъхнат; нищо друго няма да се случи. Затова безкрайни благодарности на Аллах за тези дарове и благословии, които Той ни дава. Нека Аллах да ги умножи и да ги запази завинаги. Какво трябва да се направи в този ден, разбира се, както бе казано, е ясно установено. Човек върши добрини, чете Корана, изрича благословии и прави молитви... Просто правете толкова, колкото можете. Понякога хората си мислят: Поклонниците сега стоят на Арафат, пребивават там (вакфа) и се молят... Имаше навремето един маджзуб, който постоянно внушаваше на хората: „Станете точно по това време, изправете се, направете вакфа заедно с хората на Арафат и се молете.“ Няколко пъти дори ни накара да го направим. След това нашият шейх, слава на Аллах, ни каза: „Не правете това.“ Подобно нещо изобщо не е необходимо. Измислят се неща, които изобщо не съществуват в религията, и после човек дори си вярва, че прави нещо добро. По този начин, съзнателно или несъзнателно, се сее смут (фитна). Наистина няма причина да се създава смут. Просто останете на правия път, това е напълно достатъчно. Всички практики в нашия тарикат са в съответствие със сунната, шариата и нашия духовен път. При нас няма нищо друго. Затова не обръщайте твърде голямо внимание на неща, които не познавате. Просто прави това, което твоят собствен шейх, твоят мюршид, прави; всичко останало е излишно. Нека Аллах прости на всички нас. Нека денят ви Арафа и празникът ви бъдат благословени. Нашите братя заминаха на хадж; по волята на Аллах, догодина това ще бъде дарено и на онези, които не можаха да пътуват, иншаАллах.

وَمَا أُمِرُوا إِلَّا لِيَعْبُدُوا اللَّهَ مُخْلِصِينَ لَهُ الدِّينَ حُنَفَاءَ (98:5) Аллах е заповядал: Те трябва да служат искрено на Аллах и да бъдат благодарни за Неговите дарове. Да притежаваш истинска искреност (Ихляс) е висок духовен ранг. Има много мюсюлмани, но само малцина от тях са наистина искрени. Защото онзи, който живее исляма само според собствените си представи, е далеч от тази искреност. Той прави само това, което егото му (нафс) желае; превръща разрешеното (халал) в забранено (харам) и забраненото в разрешено. Той просто се нарича „мюсюлманин“ по свое усмотрение и се задоволява с това. При някои липсва дори и това: няма нито молитва, нито поклонение. Те са мюсюлмани само по име. Повечето хора днес за съжаление са такива. Нека Аллах ни причисли към искрените. Рангът на искреността е най-висшият ранг. Ихляс означава искреност; който има Ихляс, е абсолютно честен и истинен. Да изглеждаш отвън различно от това, което си отвътре, няма нищо общо с искреността. Това е състоянието на обикновените хора. Тъй като на човека му липсва искреност, той винаги се съобразява с това откъде духа вятърът. Той бива увлечен и просто отвят. Ако след това задуха вятър от друга посока, той отново бива отнесен другаде. Без искреност той се оставя да бъде носен навсякъде и вярва на всичко. Неискреният човек по-скоро вярва в лошото, отколкото в доброто. Затова същинското задължение е да бъдеш искрен. Да се обърнем към Аллах с чисто поклонение, да застанем пред Него и да достигнем най-високите степени на Рая, трябва да бъде нашата цел. Тъй като това е заповедта на Аллах, ние трябва да ѝ се подчиним. Разбира се, трудно е да се постигне това напълно сам. Това се отдава само на малцина; дори един на милион не успява сам. Затова човек не бива да си го прави толкова трудно. Присъединяването към тарикат (суфийски път) и следването на пътя на тези искрени хора носи голямо облекчение. В днешно време много хора гледат на тариката със скептицизъм. А всъщност тарикатът се основава точно на тази заповед на Аллах. Той се опира на повелята да се служи искрено на Аллах; това е, което означава тарикат. Който не се присъедини към тарикат, както беше казано, се лута безцелно според собствените си прищевки. Тарикатът е нещо добро във всяко отношение; той няма абсолютно нищо лошо в себе си. Но дяволът и неговите последователи се противопоставят на това. Има хора, които се правят на набожни и често твърдят: „Нямаме нужда от никого, справяме се сами.“ Но в действителност и те следват някого. И онзи, когото следват, често е човек, който не притежава и най-малката искрица искреност. Затова човек трябва да стои далеч от такива хора. В крайна сметка има много различни тарикати. Но що се отнася до искреността – тъй като там се търси само задоволството на Аллах и няма място за показно благочестие (рия) – Накшбандийският тарикат е най-силният. Затова е добре да се присъедините към него. Разбира се, и други тарикати са легитимни. Не е задължително на всяка цена да принадлежите към Накшбандийския тарикат; на някои хора той може би не съответства по природа. Техните сърца може би клонят по-скоро към друг път – това също е напълно в реда на нещата. Може да бъде всеки автентичен (Хак) тарикат. Но човек непременно трябва да се свърже духовно някъде. Когато хората се отвърнат от тариката, те губят и своята искреност. Макар че може да има много религиозни общности (джемаати), искреността на една общност е едно, а тази на тариката – нещо съвсем различно. Защото една обикновена общност не се основава на непрекъсната верига на предаване (силсила); тя е възникнала едва по-късно. Веригата на тариката, от друга страна, достига директно до нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). С позволението на Аллах тя е под Неговата закрила и следва точно Неговия път. Нека Аллах направи всички нас Свои искрени и чисти раби, иншаАллах. Нека в сърцата ни да няма никаква злонамереност към когото и да било.

Най-големият дар, който Аллах, Всемогъщият и Всевишният, е дал на хората, е вярата, Ислямът. Няма нищо по-прекрасно от това. Един мюсюлманин трябва да се радва на това от все сърце. Всеки ден той получава милостта и подкрепата на Аллах. Тези прекрасни благословии обгръщат рабите, които Аллах обича. Затова този, който е мюсюлманин и се подчинява на Аллах, е най-щастливият и най-благословеният човек. Това е истинското щастие, същинското блаженство. В нищо друго не може да се намери такова щастие. Щастие, което е преходно, не е истинско щастие. Това, което има значение, е вечното. Дори човек да живее хиляда години на този свят, времето би отлетяло като мигване на око. Каква е ползата от това? Абсолютно никаква. Даровете обаче, които вечният Аллах дарява на мюсюлманите и вярващите, са безгранични. И тези дарове не са обвързани с времето. В момента се намираме в много специални дни, Машаллах. Днес е седмият ден на Зул Хиджа; утре е така нареченият ден Тарвия. В този ден поклонниците се подготвят да тръгнат към Арафат. А денят след това, разбира се, е денят Арафат. Това са едни от най-благословените дни през цялата година. Това са дарове, които Аллах, Всемогъщият, е направил на Исляма и мюсюлманите. Разбира се, всеки желае да бъде на тези благословени места. Независимо колко изтощително и трудно може да бъде, човек желае от дълбините на сърцето си да бъде там всяка година. Миналата година бяхме там, слава на Аллах. Тази година не ни бе съдено, но както се казва: „Сърцето тегли натам“ – човек винаги копнее за тези места. Нека Аллах чрез Своята милост и щедрост, Иншаллах, ни удостои също с тези благословии. Да се надяваме, че и ние през тези благословени дни ще получим своя дял от даровете и благата, които Аллах, Всевишният, дарява на поклонниците там. За съжаление, хората се намират в състояние на нехайство. Достопочтеният Али е казал: "An-nasu niyamun, iza mata intabahu." "Хората спят; едва когато умрат, те се събуждат." Но каква е ползата да се събудиш едва след смъртта? Човек трябва да се събуди тук и сега и да поеме по пътя на Аллах, Всемогъщия. Докато човек не търси задоволството на Аллах, няма абсолютно никакъв смисъл да преследва този свят... Човек може да придобива земно богатство, стига това да е за задоволството на Аллах. Човек спокойно може да бъде най-богатият на света, в това няма нищо лошо. Най-важното е човек да остане на пътя на Аллах, Всемогъщия, и да върши делата си за Неговото задоволство. Който обаче живее само за този свят и го преследва, накрая ще остане с празни ръце; това няма да му донесе никаква полза. Има хора, които буквално плуват в пари. Тяхното богатство не познава граници. Но какво правят те? Как намират вътрешно удовлетворение? Те работят по седем дни в седмицата, по двадесет часа на ден. Те никога не излизат в отпуск и са постоянно само на работа. Каква полза имат от това да кажат: "Спечелих еди-колко си пари"? Това не им носи нищо нито в земния живот, нито в отвъдния. Нека Аллах ни опази от това да станем като тях. Да вървиш по пътя на Аллах – това е най-голямото щастие. Човек, който е вкусил сладостта на вярата, няма да намери радост в нищо друго. Нека Аллах позволи на всички нас, в чест на тези благословени дни, да вкусим тази прекрасна сладост на вярата, Иншаллах.

وَهُوَ الَّذِي يُنَزِّلُ الْغَيْثَ مِن بَعْدِ مَا قَنَطُوا وَيَنشُرُ رَحْمَتَهُ ۚ وَهُوَ الْوَلِيُّ الْحَمِيدُ (42:28) Аллах Азза уа Джалла е Този, Който изпраща дъжда. Този дъжд е чиста милост. Понякога носи милост, понякога носи гняв. Но, слава на Аллах, тази година той дойде като милост. От години насам не е било така, както е през тази година. Само преди шестдесет години тази благодат беше така прекрасна всяка година. Навсякъде падаше обилен дъжд. Преди шестдесет години светът се намираше в много лошо състояние. Царяха бунт срещу Аллах, неверие и чисто отрицание на Аллах. Затова Аллах Азза уа Джалла беше отнел Своята милост от тези хора. И така те се оплакваха непрекъснато: „Отново суша“, и това, и онова. Разбира се, след това хората не се обърнаха напълно към Аллах. Това направиха само много малко от тях, но, слава на Аллах, откритата враждебност към Аллах Азза уа Джалла изчезна. Те забравиха преживяното и вместо това се отдадоха на други неща, на собствените си страсти и похоти. Разбира се, и днес има хора, които се противопоставят на Аллах и се опитват да заблудят другите, но тогава беше много по-крайно. През шейсетте години на миналия век неверието достигна своя абсолютен връх. Това беше време, в което враговете на религията бяха изключително могъщи. Затова Аллах Азза уа Джалла им отне Своята милост и продължителната суша се превърна в наказание за хората. Ако Аллах Азза уа Джалла пожелае, Той не спуска нито една капка. Но заради вярващите, бедните и нуждаещите се, и приятелите на Аллах, Той въпреки това го изпраща. Слава на Аллах, че има тези валежи. Както казах, тогава през миналия век всяко зло беше достигнало своя връх. Най-голямата от всички несправедливости е бунтът срещу Аллах. Да съдружаваш нещо с Аллах Азза уа Джалла (ширк) е абсолютно най-голямата несправедливост; това е несправедливост директно срещу Аллах. Тогава те отидоха дори по-далеч от ширк; те напълно отричаха Аллах. Затова нищо не се случва без мъдростта на Аллах. Слава на Аллах, хората осъзнават това през тази година. ИншаАллах, това същевременно е и радостна вест. Това, че тази милост сега се разпростира, означава, че пристигането на господаря на тази религия наближава. Нека приемем това като радостна вест, иншаАллах. Кога точно ще се случи, разбира се, Аллах знае най-добре. Понякога се казва: „Шейхът каза, че той ще се появи тази година.“ Ние винаги го очакваме, във всеки един момент. Обещанието на Аллах Азза уа Джалла е истина. Нашата вяра в неговото идване е непоклатима. ИншаАллах, ние виждаме радостна вест във всяко добро събитие. Нека Аллах скоро изпрати нейния господар. Защото по негово време ще има безкрайна благодат. Мауляна шейх Назим обичаше да казва: „През нощта ще вали дъжд, а през деня ще свети слънце; толкова прекрасни ще бъдат тези дни.“ Два пъти в годината ще се прибира реколта, а животните ще дават потомство два пъти в годината. Както се казва: „Всичко ще бъде една единствена розова градина“ – точно така ще стане. Затова всички тези неща, иншаАллах, са предвестници на неговото пристигане. Това означава, че времето е близо. Нека Аллах ни позволи да доживеем тези дни. Навсякъде несправедливостта изключително много се е увеличила и разпространила. Затова ние разглеждаме и това като радостна вест; нека спасителят на хората се появи скоро, иншаАллах.

Аллах, Всевишният, казва в сура Ал-Фаджр: وَٱلْفَجْرِ ١ وَلَيَالٍ عَشْرٍۢ ٢ وَٱلشَّفْعِ وَٱلْوَتْرِ ٣ وَٱلَّيْلِ إِذَا يَسْرِ ٤ هَلْ فِى ذَٰلِكَ قَسَمٌۭ لِّذِى حِجْرٍ ٥ Тук Аллах, Всевишният, произнася клетва. И съвсем в края на тази благородна сура се казва: فَٱدْخُلِى فِى عِبَـٰدِى ٢٩ وَٱدْخُلِى جَنَّتِى ٣٠ Това означава: "Влез сред Моите раби и влез в Моя Рай!", казва Аллах, Всевишният. Той започва тази сура с клетва и я завършва с радостна вест. Той се кълне в тези нощи, в първите десет нощи на месец Зул-Хиджа, защото тяхното превъзходство и тяхната стойност са огромни. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва в един хадис: Който пости един-единствен ден през това време, получава наградата за цяла една година. Ако човек пости в който и да е от тези девет дни, той получава наградата за цяла една година. Денят Арафа, тоест деветият ден, обаче е още по-превъзходен и по-благословен. Защото в този ден поклонниците се намират на Арафат и стоят там в молитва. Аллах, Всевишният, е посветил този ден на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) и на уммата на Мухаммед, и е приел тяхното поклонение. Наградата за богослуженията, които се извършват в този ден, е несравнимо по-голяма и се дава много по-изобилно. Когато именно наградата на поклонниците се обедини с наградата на останалите, тя се умножава – става многократно по-голяма. Дните, в които се намираме в момента, са изключително благословени дни; днес вече е петият ден. Аллах, Всевишният, ни е дарил с тази милост в чест на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Ние Му благодарим и Го възхваляваме за това. Слава на Аллах, имаме възможността да изживеем тези дни и да изпитаме закрилата и милостта на Аллах. Да принадлежим към уммата на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) е най-голямата чест. Ние наистина трябва да оценяваме това. Безценна привилегия е да принадлежиш към тази умма. Нито злато, нито сребро, нито каквито и да било скъпоценности – нищо на света не може да се сравни с това. Но някои просто не го оценяват. Аллах, Всевишният, не ги е удостоил с това, затова те не осъзнават тази стойност. Те си губят времето, говорят празни приказки и накрая остават с празни ръце. На всичкото отгоре те са и неблагодарни, като с това само си навличат още повече грехове. Нека Аллах ни опази от това. В дните, в които се намираме сега, се крият милостта, благодатта, но също и изпитанията на Аллах. Той е оставил това на уммата на Мухаммед като огромен дар, чиято истинска стойност трябва да осъзнаваме. Аллах, Всевишният, полага клетва и само това вече показва колко ценни са тези дни. Каквото и добро да правите през тези дни и каквито и богослужения да извършвате; като например нощната молитва. Ако станете дори само за една нощ, това ще ви се зачете така, сякаш сте прекарали нощите на цяла една година в молитва. При така наречения Киям ал-Лейл някои погрешно смятат, че човек трябва да се моли без прекъсване до зори, без изобщо да спи. Но нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) е обяснил: Който кланя два ракята през нощта, отиде да спи и след това стане отново за Тахаджуд, той е прекарал тази нощ така, сякаш се е молил през цялата нощ. Следователно нощната молитва изобщо не е трудна; Киям ал-Лейл не означава, че човек трябва да остане буден през цялата нощ. Аллах ни го е направил лесно: лягаш да спиш с ритуално измиване (абдест), ставаш, подновяваш го и отслужваш молитвата си. Това ти се зачита като богослужение; да, дори самият ти сън тогава се счита за богослужение. Хилядократни благодарности принадлежат на Аллах. В чест на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям), нека Аллах удостои всички нас с неговото застъпничество, иншаАллах. Нека Той никога не ни отклонява от неговия път и от любовта към него, и винаги да умножава тази любов в сърцата ни. Защото сатаната се опитва да заблуди хората по всякакъв възможен начин. Много хора не оказват на нашия Пророк уважението, което наистина му се полага. Точно затова е най-голямото богослужение да почитаме нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) и да осъзнаваме неговата истинска стойност. Това също е милост и дар от Аллах; никога не бива да позволяваме това чувство да избледнее вътре в нас. Любовта към нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) все пак не изисква от нас: "Вземи мотика и лопата и върви да разбиваш камъни." Напълно достатъчно е да носиш искрена любов и уважение в сърцето си. Това е, което ще ти донесе неговото застъпничество и ще го осигури за теб. "Аз ще се застъпя", обещава нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Нека Аллах не лишава никого от нас от неговото застъпничество.

Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: "Който вярва в Аллах, нека говори добро, когато говори." А който няма нищо добро за казване, по-добре да мълчи. Мълчанието е по-добродетелно, то е просто по-добро. Много по-добре е да се мълчи, отколкото да се избират лоши думи. Хората днес обаче правят точно обратното. Когато някой мълчи, се казва: "Този си няма представа" или "Този е скучен". Те казват: "Не мълчи, кажи нещо!" И като че ли това не е достатъчно, разпространяват какво ли не и писмено. При това е напълно неясно дали това въобще е истина или лъжа. По този начин те несъзнателно натрупват грехове и тежка вина върху себе си. Това също е голямо бреме, което после тежи силно на човека. Човек наистина трябва да избягва това. Разбира се, ако човек допусне грешка, може да се разкае. Но дума, която веднъж е излязла от устата, не може да бъде върната. Тя е безвъзвратна. Човек може и да се извини, но когато една дума вече е изречена пред света, дори не знаеш на колко хора всъщност трябва да се извиниш. Точно затова нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) ни съветва: Когато човек говори, винаги трябва добре да обмисля какво казва. Човек не бива просто да говори, само заради самото говорене. Заради задоволството на Аллах и на Пророка (салляллаху алейхи уа саллям), трябва предварително да се запита: "Това сега добро ли е или не?" Дано иншаАллах да е добро. Защото доброто води след себе си добро, а лошото носи само лошо – няма нищо друго освен това. Хората на нашето време разбират всичко погрешно и правят точно обратното. Те правят точно обратното на това, което би било добро. Казва се само: "Говори! Кажи нещо, не мълчи, говори!" Добре тогава, говори си, колкото искаш. Но кой ли вече те взима насериозно? Кой си ти изобщо? Можеш да говориш, колкото си искаш. Това не носи абсолютно нищо, а само причинява вреда. Така че, когато отваряме устата си, нека иншаАллах говорим за неща, които се харесват на Аллах и на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Нека Аллах предотврати излизането на лоши думи от устните ни или на неща, за които по-късно ще съжаляваме, иншаАллах. Нека Той ни предпази от това да казваме неща, които вредят на другите, иншаАллах. В името на благословиите на тези дни.

Сеенето на раздор не е добро нещо. Дори и на пръв поглед да изглежда правилно, раздорът е нещо лошо. Някои неща е по-добре да се оставят, дори и човек да е прав. Не е правилно винаги упорито да искаш да налагаш всичко по своя начин. Това, което вашият шейх, вашият водач ви казва – това е истинският път. За да дам пример: Когато Маулана Шейх Назим беше на поклонение в Мека, той не се молеше пред Кааба зад тамошните имами. Защото техните правни школи и религиозни убеждения бяха погрешни и неправилни. Въпреки че има много фетви, които гласят, че по принцип човек не бива да се моли зад тях, все пак... Шейх Баба каза: „Там ти правиш намерение за истинския имам; имамът пред теб е само външно проявление.“ Стойността на твоята молитва зависи от твоето намерение. Ти стоиш там, за да спечелиш благоволението на Аллах. Твоето намерение е да отслужиш молитвата и да се подчиниш на повелята на Аллах. Не ти се полага да поставяш под въпрос имама. Ако започнеш да проверяваш това, един ще приеме този имам, друг ще отхвърли онзи – и възниква раздор. На раздора не трябва да се дава място. Той казва: Дори и човек да е прав, не бива да предизвиква такова нещо. Когато веднъж Маулана Шейх Назим се оказа в подобна ситуация, неговият шейх, Маулана Шейх Абдула Дагестани, му каза: „Погледни само кой наистина води молитвата.“ Когато той погледна напред с духовния си взор, видя, че пред този имам стои още един имам – и това беше истинският имам. Аллах показа това на нашия шейх по този начин, за да предотврати всякакъв раздор. Когато стоиш зад някой имам, не създавай безпокойство. Когато дойде време за молитва, просто се моли зад него. Същото е и на хадж: Без значение къде стоиш, направи намерение да го направиш заради Аллах. Той казва: „Това намерение е по-ценно от твоето действие.“ Така каза и нашият Пророк (мир и благословии да бъдат върху него): „Niyyat al-mu'min khayrun min 'amalihi“ (Намерението на вярващия е по-добро от неговото дело). Затова виждаме такива хора не само в страната, в която живеем, но и навсякъде по света. С изказвания като: „Зад този няма да се моля“, „С онзи няма да се моля“ или „Този ходи на петъчна молитва, а другият не“, те само внасят объркване в собствените си общности. Те влизат в конфликт с другите и резултатът е раздор. Затова човек не бива нито да сее раздор, нито да дава повод за него. Ако намерението ти е искрено, Аллах така или иначе ще приеме молитвата ти. Така че не си блъскай главата, не се тревожи излишно и не подвеждай другите. Нека Аллах ни опази от това.

Една молитва на нашия Пророк - саллаллаху алейхи уа саллям - гласи: „Аллахумма хир ли уахтар ли“, което означава: „Избери най-доброто за мен и ми го отреди.“ Това е една от молитвите на нашия Пророк - саллаллаху алейхи уа саллям. Човекът не знае дали неговият избор е добър или лош; това знае само Аллах, Всемогъщият и Всевишният. Затова той казва: „Избери най-доброто за мен.“ Това е една прекрасна молитва, която всеки трябва да изрича. Често човек силно желае нещо, но то не се сбъдва. Тогава е тъжен, въпреки че за това няма никаква причина. Защото в това се проявява волята на Аллах, Всемогъщият и Всевишният. Дори в нещата, които не се сбъдват, често се крие много добро. Затова винаги трябва да се молим: „Нека се случи най-доброто.“ Всякаква мъка изчезва чрез тази молитва. Това вътрешно безпокойство отминава с позволението на Аллах. Човекът трябва да осъзнава, че има Създател. И Създателят познава всичките му житейски ситуации и обстоятелства. Ако човек вярва в това и постъпва според него, той намира вътрешно спокойствие и мир. Но ако се бунтува срещу всичко и казва: „Да беше станало така или иначе“, тогава вече не намира мир. Тогава той живее постоянно в тревога и страх. Появяват се все нови болести, както душевни, така и физически, които правят всичко още по-лошо. Нека Аллах ни предпази от това и ни даде най-доброто. Нека Той се отнася към нас със Своята милост. Нека Той не ни подлага на изпитания, които не можем да понесем. Нека Той ни дари от Своята благодат. И ние Го молим за Неговата благодат, иншаАллах. Нека Аллах се отнася към всички със Своята благодат, както в земния живот, така и в отвъдния, иншаАллах.

إِنَّ الْعَبْدَ لَيَتَصَدَّقُ بِالْكِسْرَةِ تَرْبُو عِنْدَ اللَّهِ حَتَّى تَكُونَ مِثْلَ أُحُدٍ Нашият Пророк – мир и благословии от Аллах да бъдат върху него – каза: „Ако един раб даде дори само парче хляб като садака (милостиня), то нараства при Аллах, докато достигне големината на планината Ухуд.“ Дори и най-малката садака се приема от Аллах; затова човек никога не бива да се отказва да дава милостиня. إِنَّ صَدَقَةَ السِّرِّ تُطْفِئُ غَضَبَ الرَّبِّ، وَإِنَّ صِلَةَ الرَّحِمِ تَزِيدُ فِي الْعُمْرِ، وَإِنَّ صَنَائِعَ الْمَعْرُوفِ تَقِي مَصَارِعَ السُّوءِ [...] Нашият Пророк – мир и благословии от Аллах да бъдат върху него – каза: „Садака, дадена в тайна, укротява гнева на Господаря.“ Въпреки че е позволено да се дава милостиня публично, в тайна е още по-похвално. Нашият Пророк – мир и благословии от Аллах да бъдат върху него – обяснява, че тайната садака потушава гнева на Аллах. Съля-и рахим, тоест поддържането на родствените връзки и грижата за семейството, удължава живота. Когато човек поддържа контакт със собственото си семейство, с братя, сестри, чичовци, лели и други роднини, това води до по-дълъг живот. Правенето на добро затваря вратите на злото. Когато правите добро на вашите ближни, вратите на бедата се затварят и няма да ви бъде нанесена вреда. Казването на „Ля иляхе иллеллах“ затваря пред говорещия деветдесет и девет врати на бедата – и най-малката от тези напасти е тъгата. То предпазва от безброй злини, от които скръбта е най-малката. Който изпадне в беда, трябва да казва „Ля иляхе иллеллах“, за да отминат тези грижи, иншаАллах. إِنَّ فِي الْمَالِ حَقًّا سِوَى الزَّكَاةِ Нашият Пророк – мир и благословии от Аллах да бъдат върху него – каза: „Върху богатството, освен зекята, лежат и други задължения, които трябва да бъдат изпълнени.“ Освен зекята, трябва да се уреждат и дългове или претенции на други, които тежат върху богатството. Зекятът не е единственото задължение към това богатство; ако има и други задължения, те също трябва да бъдат задължително изпълнени. فِتْنَةُ الرَّجُلِ فِي أَهْلِهِ وَمَالِهِ وَنَفْسِهِ وَوَلَدِهِ وَجَارِهِ، يُكَفِّرُهَا الصِّيَامُ وَالصَّلَاةُ وَالصَّدَقَةُ وَالْأَمْرُ بِالْمَعْرُوفِ وَالنَّهْيُ عَنِ الْمُنْكَرِ Нашият Пророк – мир и благословии от Аллах да бъдат върху него – каза: „Изпитанията, през които човек преминава чрез своето семейство, богатството си, собственото си его, децата си и съседите си, както и свързаните с тях грехове, се изкупват чрез молитва, говеене, садака, както и чрез повеляване на доброто и възбраняване на злото.“ Молитвата, говеенето, милостинята и добрите дела служат като изкупление за тези съзнателно или несъзнателно допуснати грешки. С позволението на Аллах, по този начин тези грехове биват простени. أَنْفِقْ يَا بِلَالُ، وَلَا تَخْشَ مِنْ ذِي الْعَرْشِ إِقْلَالًا Нашият Пророк – мир и благословии от Аллах да бъдат върху него – отправи следните думи към почитаемия Билял ал-Хабаши, а чрез него и към всички нас: „О, Билял, дарявай! Давай щедро и не се страхувай, че Господарят на Трона ще те тласне в бедност.“ Той съветва Билял да не се страхува, че парите му ще свършат. Той му казва: „Давай, защото Аллах – Всевишният – няма да намали имуществото ти; чрез садака богатството никога не намалява.“ أَنْفِقِي وَلَا تُحْصِي فَيُحْصِيَ اللَّهُ عَلَيْكِ، وَلَا تُوعِي فَيُوعِيَ اللَّهُ عَلَيْكِ Нашият Пророк – мир и благословии от Аллах да бъдат върху него – каза: „Дарявай, но не брой колко си дал.“ Тези думи той отправи към нашата майка Асма, дъщерята на Абу Бакр: „О, Асма, дарявай и не брой даровете си; иначе и Аллах ще ти дава Своите дарове само отброени.“ Той съветва да не си водим сметки и да казваме: „Дадох или направих толкова и толкова.“ Давай щедро, за да може и Аллах в замяна да те снабдява безгранично и без мяра. Не трупай имуществото си, иначе и Аллах ще те лиши от благословията, която надхвърля основните ти нужди. Ако си стиснат и не даваш нищо, Аллах – Всевишният – ще ти дава само най-необходимото. Но ако си щедър, Той ще те дари още по-обилно. بَاكِرُوا بِالصَّدَقَةِ فَإِنَّ الْبَلَاءَ لَا يَتَخَطَّى الصَّدَقَةَ Нашият Пророк – мир и благословии от Аллах да бъдат върху него – каза: „Побързайте със садаката и я дайте рано през деня; защото бедата не може да изпревари милостинята.“ Както често казваме: Поставете кутия за дарения и всяка сутрин, преди да излезете от вкъщи, пускайте ежедневната си садака. Точно това е съветът на нашия Пророк – мир и благословии от Аллах да бъдат върху него – към нас. Никой не бива да излиза от вкъщи сутрин, без преди това да е дал садака. Оправдания като „И без това дарявам по няколко хиляди лири всяка седмица“ не важат; това е ежедневен навик. Защото думата в хадиса означава изрично „да се действа рано“. تَدَارَكُوا الْغُمُومَ وَالْهُمُومَ بِالصَّدَقَاتِ يَكْشِفُ اللَّهُ ضُرَّكُمْ وَيَنْصُرْكُمْ عَلَى عَدُوِّكُمْ Нашият Пророк – мир и благословии от Аллах да бъдат върху него – каза: „Прогонете вашите грижи и скръб чрез садака.“ Ако ви мъчат грижи или тъга, освободете се от тях, като давате милостиня. По този начин Всевишният Аллах ще ви дари с прозорливост пред надвисналата вреда и ще ви помогне срещу вашите врагове. Точно поради тази причина садаката е от такова огромно значение. تَصَدَّقُوا فَسَيَأْتِي عَلَيْكُمْ زَمَانٌ يَمْشِي الرَّجُلُ بِصَدَقَتِهِ فَيَقُولُ الَّذِي يَأْتِيهِ بِهَا لَوْ جِئْتَ بِهَا بِالْأَمْسِ لَقَبِلْتُهَا فَأَمَّا الْآنَ فَلَا حَاجَةَ لِي فِيهَا، فَلَا يَجِدُ مَنْ يَقْبَلُهَا Нашият Пророк – мир и благословии от Аллах да бъдат върху него – предупреди: „Давайте садака.“ „Защото ще дойде време, когато човек ще обикаля с милостинята си и онзи, на когото иска да я предложи, ще каже: ‚Ако беше дошъл вчера, щях да я приема, но днес вече не се нуждая от нея.‘“ И той няма да намери абсолютно никого, който все още би искал да приеме неговата садака. Настъпва време, когато човек вече няма да намери на кого да дари нещо, за да получи наградата за това – просто защото никой вече няма да е в нужда. Затова нашият Пророк – мир и благословии от Аллах да бъдат върху него – ни съветва: „Давайте вашата садака незабавно, докато все още имате възможност за това.“ Това време определено ще дойде. Както е предсказал нашият Пророк, по времето на Махди (мир нему) всички съкровища и богатства на земята ще излязат наяве и няма да се намери никой, който да приеме зекят или садака. Хората просто ще казват: „Не искам нищо, аз самият имам достатъчно – какво да правя с това?“ Това е пророческо предсказание на нашия Пророк за бъдещето. И иншаАллах, тези дни ще настъпят съвсем скоро. تَصَدَّقُوا فَإِنَّ الصَّدَقَةَ فَكَاكُكُمْ مِنَ النَّارِ Нашият Пророк – мир и благословии от Аллах да бъдат върху него – каза: „Давайте садака, защото несъмнено тя ще допринесе за вашето спасение от огъня на Ада.“ Чрез даряването на садака не само постигате Рая, но и се предпазвате от Ада. تَصَدَّقُوا وَلَوْ بِتَمْرَةٍ فَإِنَّهَا تَسُدُّ مِنَ الْجَائِعِ وَتُطْفِئُ الْخَطِيئَةَ كَمَا يُطْفِئُ الْمَاءُ النَّارَ Нашият Пророк – мир и благословии от Аллах да бъдат върху него – каза: „Давайте садака, дори да е само една фурма.“ Каквото и да дадете, се брои за садака – независимо дали е хляб, фурма или глътка вода; всичко това е милостиня. Давайте, дори и да е само една фурма, защото и тази единствена фурма може да засити глада на нуждаещ се. И точно както водата гаси огъня, така и садаката заличава греховете.