Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

А милостта Ми обхваща всяко нещо (7:156) Аллах, Могъщият и Великият, казва: Милостта на Аллах обгръща всичко; тя побира всичко в себе си. Вратата на милостта, вратата на опрощението, е широко отворена. Аллах е направил тази врата толкова широка, за да могат хората да преминат през нея и да получат Неговата милост. Най-голямата благодат за хората е милостта на Аллах. За да могат хората да станат част от нея, Аллах е оставил тази врата отворена. До самия край, тоест до малко преди Съдния ден, тази врата на милостта и опрощението остава отворена. Без значение колко грешен е някой или колко несправедливост е извършил: той може да се завърне към Аллах и да мине през тази врата. Това качество на Аллах е дарено на хората; то е достъпно за хората и за уммата на Мухаммед. Той им дава възможност да се покаят. Но хората отхвърлят това и продължават да вършат зло. Те упорстват в неподчинението си. Те продължават да настояват на ината си. И затова краят им ще бъде лош. Такива хора няма да видят нищо добро и в земния живот. Има хора, които са дори по-лоши от дявола. Дяволът изглежда почти безобиден в сравнение с тях; толкова зли са тези хора, такива личности наистина съществуват. Те не искат да знаят нищо за Аллах или за Пророка, нито за религията, нито за вярата. А какво искат тогава? Те искат само собственото си удоволствие, своето забавление; следват само онова, което егото им желае. Но това не им носи никаква полза. Те ще горят вечно в това зло. Те сами си подготвят пътя към тази гибел и към лошия край. Затова: Не бягайте от милостта на Аллах. Не бягайте от милостта на Аллах, а бягайте към Аллах. Бързайте към милостта на Аллах. Тези врати са отворени, възползвайте се от тях. Не смятайте това за маловажно или незначително. Някои хора гледат блясъка на този свят и се оставят да бъдат подлъгани. Това е като фата моргана в пустинята. Те я мислят за вода, тичат след нея, но не намират нищо там и загиват в нещастие. Нека Аллах ни опази от това. Това човек да умре в пустинята заради илюзия е нищо в сравнение с истинската катастрофа: да се оставиш да бъдеш заслепен от измамата на света и да проиграеш отвъдния си живот. Това е истинското бедствие. Аллах да пази, такъв човек не може да се спаси вечно. Нека Аллах ни закриля. Нека всички станем част от милостта на Аллах, нека не бягаме от нея. Нека милостта на Аллах бъде над нас, иншаАллах.

Ала на Аллах принадлежи чистата религия. (39:3) Ихляс означава искреност спрямо Аллах... Когато тази искреност е налице, човек не се интересува от нищо друго. Всичко, което правиш, трябва да бъде заради Аллах. Твоите богослужения са за Неговото доволство; твоите добрини са за Него; и дори доброто, което се прави на хората, трябва да бъде за доволството на Аллах. Правиш добро на някого, но след това си разочарован и казваш: „Този човек не ми благодари“. Правиш добро, но ако отсрещната страна е неблагодарна, това много те натъжава. Тази мъка показва, че делото ти не е било изцяло за доволството на Аллах. Става ясно, че си очаквал благодарност, че е трябвало да ти бъдат признателни. Точно това не е ихляс (няма искреност). Не го правиш чисто за Аллах, а смесваш намерението си с други неща. А щом го смесиш, то вече не е добро. Ползата и наградата от твоето дело се губят – ако не напълно, то до голяма степен. Защото, ако беше за доволството на Аллах, щеше да си напълно спокоен. Щеше да кажеш: „Направих това за Аллах, единствено и само за Неговото доволство“. Дали ще благодарят, дали им харесва, или са неблагодарни – това няма значение. Важно е само, че си го направил чисто и искрено заради Аллах. Не бива да поглеждаш назад. „Какво ли се случи, какво излезе от това?“ „Ще ми бъде ли от полза в бъдеще? Ще ми помогне ли този човек?“ „Ще ми благодарят ли хората? Ще ми бъдат ли признателни?“ Не бива да чакаш това. Ако мислиш така, не си го направил за Аллах, а за изгода. Намерението е смесено; омърсил си това чисто дело. Затова този, който го прави за доволството на Аллах, е вътрешно спокоен. Той не очаква нищо от никого. Единственото, на което се надява, е, че е изпратил делото си напред за отвъдния свят. Няма причина да разваляш това. Както се казва: „Направи добро и го хвърли в морето“. „Ако рибата не знае, Творецът знае“. Творецът, тоест Аллах, Всемогъщият и Великият, го знае. Какво толкова трябва да знае рибата? Хората също са като рибите. Коя риба искаш да хванеш, за да ти благодари? Не можеш да мислиш за това: „Кой клъвна, кой не?“ По същия начин добрите ти дела винаги трябва да бъдат за доволството на Аллах, иншааллах. Нека Аллах не ни оставя да следваме своето его (нефс). Човекът го иска, егото желае отплата за извършеното. Иска награда, дори да е само едно сухо „Благодаря“. Дали ще благодарят, или не... Ако благодарят, всъщност благодарят на Аллах, тъй като ти си го направил за Неговото доволство. Ако не го направят, нека е така; това не е важно. Важното е да бъде за доволството на Аллах – чисто и искрено, иншааллах.

„Вярващите наистина са братя, затова помирявайте вашите братя.“ (49:10) Аллах, Всемогъщият и Великият, казва: Сатаната иска да посее вражда, зло и омраза сред хората. Това е задачата на сатаната. Където и да има нещо красиво, той се опитва да го развали. Той не желае нищо добро за синовете на Адам. За съжаление, хората са се превърнали в играчка в неговите ръце; те правят това, което той изисква. Сатаната ги управлява според волята си и хората го следват постоянно. Дори в семейството те стават врагове. Жената враждува с мъжа, мъжът с жената, братът с брата... Тази вражда в семейството е нещо, което Аллах, Всемогъщият и Великият, изобщо не обича. „Мюсюлманите са братя“, казва Аллах, Всемогъщият. Ако има спорове между мюсюлмани, тогава помирявайте ги, за да приключи спорът. Ако има проблем или конфликт, Аллах и нашият Пратеник (Аллах да го благослови и с мир да го дари) обичат нещата да се обръщат към добро и хората да се помиряват. Той иска мюсюлманите да бъдат единни и да не се разединяват. Сърцата им не бива да се разделят, тоест между тях не бива да навлиза вражда. В днешно време сред хората и в семействaта царят вражда, зло и омраза. Когато това е така, благодатта изчезва. Вярата им отслабва. Защото те не се подчиняват на повелята на Аллах. Аллах, Всемогъщият и Великият, повелява: „Обичайте се един друг.“ А нашият Пратеник (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: „Никой от вас не е истински вярващ, докато не пожелае за своя брат по вяра това, което желае за себе си, и не го обикне.“ Не е достатъчно само да си мюсюлманин; вярата издига човека и обществото на по-високо и по-красиво стъпало. При вярващите ще откриете всякакъв вид доброта. От тях не произлиза нищо лошо. Затова при всеки спор човек трябва да казва: „Човекът отсреща сигурно има основателна причина, това със сигурност е недоразумение.“ Не бива веднага да съдим другия. Трябва да намерим извинение за него. Трябва да проявим снизхождение и да си помислим: „Той беше в лошо настроение, каза нещо лошо, но сигурно е съжалил.“ Не бива да раздухваме нещата и да сме злопаметни, казвайки: „Не, той ми каза това и онова.“ Нека Аллах дари хората с добро разбирателство. Братя и сестри, семейства, роднини, познати, съседи – нека всички те водят благословен и мирен живот, ако Аллах пожелае. Нека враждата изчезне. Враждата не е нещо добро. Само сатаната обича враждата; Аллах, Всемогъщият, не я обича. Нека Аллах ни опази.

И не умирайте освен като отдадени на Аллах мюсюлмани (3:102) Аллах, Всемогъщият и Всевишният, казва: "Не желайте смъртта." Когато човек е отчаян... Аллах да ни пази. В днешно време хората не само желаят смъртта, но дори посягат на живота си. Това е тежка грешка, огромна заблуда и голям грях. Наказанието за това трае до Съдния ден. Аллах да ни пази; който посегне на живота си, изпитва тази болка непрестанно до Съдния ден. Затова сме чували от Шейх Баба – дали е хадис? –: Да кажеш веднъж в живота "Ла иляха илляллах Мухаммедун Расулуллах" е по-добре от хиляда години в гроба. Затова трябва да знаеш да цениш живота, който водиш. Само защото човек е потиснат, да казва: "Иска ми се да бях мъртъв", не е нито разумно, нито добро. Вярващият трябва да знае: Ако има проблем, това е изпитание от Аллах. За това също има награда, възнаграждение. За вярващия нищо не е напразно; за този, който вярва в Аллах, нищо не се губи. Но хората, които не вярват в Аллах, не Го познават и не Го приемат, нека живеят колкото искат. Нека се опитват да разтеглят живота си колкото искат; дори и да го удължават чрез мръсотия и потисничество, няма полза. Това, което правят, не е нищо друго освен грях след грях, все повече грехове. Наказанието им е – Аллах да ни пази – Адът, и то вечният Ад. Затова трябва да знаеш стойността на този живот и не бива да го пилееш. Както казваше нашият Шейх Ефенди: Да кажеш веднъж "Ла иляха илляллах" е по-добре, отколкото да лежиш хиляда години под земята. Аллах да пази хората от злото на егото им. Злото на егото и на дявола е толкова огромно, че тласка човека към самоубийство. Някои се поддават, въпреки че знаят, че е грях. Аллах да ни пази. Аллах да не ни отделя от океана на разума, иншаАллах.

„Наистина най-почтеният сред вас пред Аллах е най-богобоязливият.“ (49:13) Да бъдеш близо до Аллах, Всемогъщия и Възвишения, и да бъдеш такъв, какъвто Той желае, трябва да бъде най-голямата цел на човека. Ако Аллах е доволен от теб, ако Той те обича – това е всичко, което има значение. Хората днес са странни: Аллах е сътворил всички равни, но ние правим разграничения. Единият не харесва другия. Човек гледа на себе си като на по-висш или по-низш от другите. Това е дело на дявола. А всъщност Аллах, Всемогъщия и Възвишения, ни е сътворил всички равни. Кой тогава е най-ценният? Това е човекът, който е близо до Аллах, който има страхопочитание към Него и се срамува да извършва грехове. Това е онзи, който се старае да не прави нищо лошо и да не допуска грешки. Останалите, хората днес... Особено тук при нас всеки иска да бъде като европейците. „Какво казва Европа за това? Как ни гледа Европа?“ „Обличаме се като тях и се държим като тях, за да им се харесаме.“ Човече, каква полза имаш, ако им се харесаш, и какво става, ако не? Те те разиграват и те карат да танцуваш като маймуна. Те те обличат, оборудват и те оформят така, както на тях им е угодно. Дават ти каквото искат и те лишават от онова, което не искат да имаш. И след това? Дори и на глава да застанеш, те пак няма да те харесват. Но ти въпреки това се напъваш отчаяно да им приличаш. Да им подражаваш не ти носи никаква полза. Това няма никаква стойност пред Аллах. Истинската стойност е в това да бъдеш по пътя на Аллах и да се боиш от Него. И под страх имаме предвид да се пазиш да не допускаш грешки. Това е притеснението да не застанеш пред Аллах с грехове. Не става въпрос просто за страх; Аллах не иска да ни плаши. Аллах е Всемилостивия, Милосърдния. Без значение колко грехове имаш: ако помолиш за прошка, Аллах прощава. В това няма съмнение. Но човек трябва да има страхопочитание към Аллах, защото Той те вижда. Той знае всичките ти прегрешения. Ще трябва да даваш сметка за това. Но ако се боиш от Аллах и молиш за прошка, Той ще ти прости. Той ще те покрие и ще скрие срама ти. Той прощава извършените грехове и не те излага пред никого. Ето това е, което наистина има значение. Но когато казваш: „Европа каза това, Америка искаше онова...“ – тези неща се преувеличават твърде много. А всъщност те дори не знаят къде си; какво въобще знаят за теб? Самият дявол и неговите войници ти внушават тези мисли. Аллах те е почел, Той те е сътворил великолепен и достоен. Нито ти си по-добър от другите, нито те са по-добри от теб. Да мислиш така, означава да се противопоставиш на Аллах. Да смяташ себе си за по-низш от другите – особено спрямо някой неверник – е непокорство пред Аллах. Нека Аллах ни опази от това. Аллах е сътворил всички равни. Изоставете тези мисли. Хората днес тичат насам-натам и казват: „Отивам в Европа, в Америка.“ Какво толкова ще стане, ако отидеш, и какво, ако не? Препитанието си ще получиш там, където Аллах го е определил за теб. Нека Аллах дари хората, мюсюлманите, с разум и прозрение. Всеки трябва добре да помисли върху това. Нека Аллах ни направи всички Свои любими раби, иншаАллах.

Нашият Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) казва: "Мин хусни ислями-л-мер'и теркуху ма ля я'них." Пратеникът на Аллах е казал истината в това, което е казал, или както го е казал. Нашият Пророк е казал: "Към добрия Ислям на човека спада това да изостави онова, което не го касае." Да стои далеч от неща, които не се отнасят до него. Човек трябва да върви по своя път, да внимава за себе си и да работи върху собственото си състояние. Човек трябва да говори едва когато другите поискат съвет или помощ, или попитат за мнението му. Но да се намесва непопитан и да казва: "Трябва да направиш това така, това не ми харесва, направи онова иначе" – това не е редно. Нашият Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) ни учи, че това поведение е грозно. Маляни – тоест да се намесваш в ненужни неща, да се занимаваш с незначителни неща – това също не е правилно. Прави това, което е от полза. Грижи се за собствените си дела, грижи се за семейството си. А при приятели или познати: ако те попитат нещо или помолят за помощ, тогава им помогни. Но ако се огледаме днес: всеки се бърка навсякъде. Всеки си дава мнението за всичко, било то малко или голямо. Обиждат единия, проклинат другия; това не пасва, онова не харесва. Погледни първо себе си. Какво е твоето състояние? Нима си по-добър от тях? Трябва да работиш върху себе си, това е важното. Ако всеки първо поправеше себе си, всичко щеше да е наред. Докато ти самият си пълен с грешки, не бива да гледаш грешките на другите. Обърни внимание първо на собствените си недостатъци, поправи ги и стани добър човек. Всичко, което е извън това, не те касае. Ако всеки гледаше себе си и се поправяше, щеше да възникне добра общност, здраво общество. Затова думите на нашия Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) са като скъпоценни камъни – те са толкова ценни. Това е кратък хадис, но е достатъчен, за да промени цялото общество към добро. Днес обаче често се случва точно обратното; всеки се опитва да разкрие недостатъците и грешките на другите. Нека Аллах поправи всички ни и не ни позволява да се отклоним от правия път.

Нашият Пророк, мир и благословия да бъдат върху него, е възхвалил този остров, на който живеем. Слава на Аллах, това е място, което е почитано от мюсюлманите от самото начало на исляма. Тези места са благословени светилища, които Аллах, Всемогъщият и Всевишният, е избрал. Ислямът и преди всичко повечето пророци произлизат от този регион. От области като Хиджаз, Шам и Йемен. Разбира се, Аллах е изпращал пророци във всички части на света и на всички народи. Но тъй като повечето пророци произлизат от тези земи, това са благословени места. Тъй като това са места, където пророците са пътували и са проповядвали своето послание, те са благословени. Това е родното място на исляма и на човечеството. Разбира се, Аллах, Всемогъщият и Всевишният, е създал Адам, мир на него, в Рая. Той е пребивавал в Рая. И когато е бил низпослан на Земята, повечето пророци, които произлизат от него, също са живели в тези земи. Техните благословени места и почтени гробове са многобройни в тези земи. Посещението им носи благословия на посетителя и служи за получаване на застъпничеството на пророците. По същия начин посещението на гробовете на сподвижниците, на Ахл ал-Байт, на светците и на праведниците носи на мюсюлманина благословия и милост. Защото на местата, където те почиват, ще се спуска милост до Съдния ден. Затова това посещение е от полза и за вярващия. Не слушайте тези днешни глупави хора. Те казват неща като: „Вие се кланяте на гробове.“ Не, защо да се кланяме на гроб? Когато се молим, ние много добре знаем към кого да отправим молитвите си. Не по ваша заповед; ние се кланяме на Аллах, Всемогъщия и Всевишния. Ние се молим в посока на Кибла. Ние следваме пътя, който нашият Пророк, мир и благословия да бъдат върху него, е посочил, слава на Аллах. И на нашия остров има благословени сподвижници и светци. Местата за покой на някои от тях са известни, докато на други са неизвестни. Дори почтеният гроб на Варнава, един от апостолите на Иса, мир на него, който е написал истинското Евангелие, се намира тук и се посещава. Тоест, той няма нищо общо с днешното християнство, което се кланя на идоли или дърво. Евангелието, което той е написал, е истинското Евангелие. Те го държат скрито; но това е друга история. Почтеният Варнава е бил до него по време на пътуванията на Иса, мир на него. Това, което той е написал, е истинското Евангелие. Онова Евангелие е творбата, която излага, че Иса е пророк. Християните също познават Варнава, но само по име; не знаят нищо повече за него. Те не знаят, че той е написал Евангелие. И ако това Евангелие излезе наяве, разбира се, цялата измама на тези лъжци ще бъде разкрита. Тяхната религия вече нямаше да съществува и всички те неминуемо щяха да станат мюсюлмани. Но точно това те не искат. Заради светски облаги, власт и други подобни неща те го крият. Само за да се изпълни волята на дявола и накрая те да бъдат с него. По тази причина тези посещения са важни. Посещението на гробовете не е за поклонение, а за да се почерпи от тяхната благословия и милост. Да се извлече поука от това е много важно и хубаво нещо: да се види как образцово са живели тези хора, как са служили на исляма, подчинявали са се на Аллах и са показвали пътя. Така стоят нещата и с посещението на гробовете на праведниците и пророците. На първо място сред тях е посещението на почтения гроб на нашия Пророк, мир и благословия да бъдат върху него, който е короната на главата ни и светлината в очите ни. След това се посещават великите личности като сподвижниците и Ахл ал-Байт. С позволението на Аллах човек получава от тяхната благословия. Има много хора, които искат да заблудят вярващите. Не ги слушайте. Те нито знаят какво говорят, нито разбират какво четат, нито се отказват от упорството си. Те не са важни. Важното е, че Аллах ни е създал на тези красиви места и ни е повел по този красив път. Нека Аллах да ни укрепи по този път, за да останем вечно на него, инша'Аллах.

Нашият Пророк, мир и благословия да бъдат върху него, е възхвалил този остров, на който живеем. Слава на Аллах, това е място, което е почитано от мюсюлманите от самото начало на исляма. Тези места са благословени светилища, които Аллах, Всемогъщият и Всевишният, е избрал. Ислямът и преди всичко повечето пророци произлизат от този регион. От области като Хиджаз, Шам и Йемен. Разбира се, Аллах е изпращал пророци във всички части на света и на всички народи. Но тъй като повечето пророци произлизат от тези земи, това са благословени места. Тъй като това са места, където пророците са пътували и са проповядвали своето послание, те са благословени. Това е родното място на исляма и на човечеството. Разбира се, Аллах, Всемогъщият и Всевишният, е създал Адам, мир на него, в Рая. Той е пребивавал в Рая. И когато е бил низпослан на Земята, повечето пророци, които произлизат от него, също са живели в тези земи. Техните благословени места и почтени гробове са многобройни в тези земи. Посещението им носи благословия на посетителя и служи за получаване на застъпничеството на пророците. По същия начин посещението на гробовете на сподвижниците, на Ахл ал-Байт, на светците и на праведниците носи на мюсюлманина благословия и милост. Защото на местата, където те почиват, ще се спуска милост до Съдния ден. Затова това посещение е от полза и за вярващия. Не слушайте тези днешни глупави хора. Те казват неща като: „Вие се кланяте на гробове.“ Не, защо да се кланяме на гроб? Когато се молим, ние много добре знаем към кого да отправим молитвите си. Не по ваша заповед; ние се кланяме на Аллах, Всемогъщия и Всевишния. Ние се молим в посока на Кибла. Ние следваме пътя, който нашият Пророк, мир и благословия да бъдат върху него, е посочил, слава на Аллах. И на нашия остров има благословени сподвижници и светци. Местата за покой на някои от тях са известни, докато на други са неизвестни. Дори почтеният гроб на Варнава, един от апостолите на Иса, мир на него, който е написал истинското Евангелие, се намира тук и се посещава. Тоест, той няма нищо общо с днешното християнство, което се кланя на идоли или дърво. Евангелието, което той е написал, е истинското Евангелие. Те го държат скрито; но това е друга история. Почтеният Варнава е бил до него по време на пътуванията на Иса, мир на него. Това, което той е написал, е истинското Евангелие. Онова Евангелие е творбата, която излага, че Иса е пророк. Християните също познават Варнава, но само по име; не знаят нищо повече за него. Те не знаят, че той е написал Евангелие. И ако това Евангелие излезе наяве, разбира се, цялата измама на тези лъжци ще бъде разкрита. Тяхната религия вече нямаше да съществува и всички те неминуемо щяха да станат мюсюлмани. Но точно това те не искат. Заради светски облаги, власт и други подобни неща те го крият. Само за да се изпълни волята на дявола и накрая те да бъдат с него. По тази причина тези посещения са важни. Посещението на гробовете не е за поклонение, а за да се почерпи от тяхната благословия и милост. Да се извлече поука от това е много важно и хубаво нещо: да се види как образцово са живели тези хора, как са служили на исляма, подчинявали са се на Аллах и са показвали пътя. Така стоят нещата и с посещението на гробовете на праведниците и пророците. На първо място сред тях е посещението на почтения гроб на нашия Пророк, мир и благословия да бъдат върху него, който е короната на главата ни и светлината в очите ни. След това се посещават великите личности като сподвижниците и Ахл ал-Байт. С позволението на Аллах човек получава от тяхната благословия. Има много хора, които искат да заблудят вярващите. Не ги слушайте. Те нито знаят какво говорят, нито разбират какво четат, нито се отказват от упорството си. Те не са важни. Важното е, че Аллах ни е създал на тези красиви места и ни е повел по този красив път. Нека Аллах да ни укрепи по този път, за да останем вечно на него, инша'Аллах.

Ние предложихме повереното на небесата и на земята, и на планините, а те се възпротивиха да го понесат и се уплашиха от него. Но човекът го понесе. Той е голям потисник, голям невежа. (33:72) Аллах, Всемогъщият и Всевишният, казва: Ние предложихме повереното на небесата, земята и планините, но те отказаха да го понесат, уплашиха се от него. Този поверен дълг е отговорността на човека да служи на Аллах. Този поверен дълг, който дори планините не искаха да приемат. Планините, скалите, нищо не можа да го понесе; те казаха: „Този поверен дълг е твърде голям товар.“ Но човекът каза: „Аз го поемам.“ Той го направи, но Аллах казва за него: „Той е наистина невеж.“ Той е несправедлив и невеж, един потисник. Защото не всеки човек може да носи този поверен дълг. Само пророците могат да носят този товар и чрез тях той се облекчава за хората. Само така хората могат да устоят. Но повечето не го правят. Човекът прави това, което служи на неговото удобство и удоволствие. Да бъде по пътя на Аллах и да върши онова, което Аллах заповядва, е трудно за човека. Повечето хора измислят най-различни извинения, за да избягат от това. Ако правите грешки, докато четете Корана, това не вреди на оригинала. Защото той е запазен (махфуз). Той е пазен от Аллах. Това означава, че дори и да го прочетете погрешно по невнимание или да го забравите, оригиналът на Корана няма да бъде изкривен, защото Аллах го защитава. Но хадисите трябва да предавате правилно. Прочетохме този айет, защото в творението на Аллах има ред, тайна. Аллах предложил на планините, на небето, на земята, на всичко да понесе този поверен дълг, но те отказали. Те казали: „Не можем да го носим, твърде е тежко.“ „Не можем да го носим.“ Само човекът го е приел. Защо? Защото е много несправедлив и много невеж. Това е една от характеристиките на човека. Разбира се, пророците, праведниците и обичаните от Аллах раби са изключение от това. Но мнозинството е такова. Те го приемат, но след като са се съгласили, не изпълняват това свое задължение. Аллах, Всемогъщият и Всевишният, сътворил душите и попитал: „Не съм ли Аз вашият Господ?“ Те казали... Някои от тях не приели. Но накрая всички приели. И тогава всички дали това обещание пред Аллах, Всемогъщия и Всевишния, но по-късно повечето не го спазили. Те не държат на думата си. Затова е важно да останем на този път през целия си живот. И Аллах, Всемогъщият и Всевишният, ни повелява да Му се подчиняваме. Ако не се подчинявате, излизате от кръга, нарушили сте думата си и няма да бъдете смятани за приет, добър раб в присъствието на Аллах, Всемогъщия и Всевишния. Защото Аллах, Всемогъщият и Всевишният, обича само онези, които Му се подчиняват. Понякога хората казват: „Аллах не ни обича.“ Аллах обича, но всъщност вие не обичате себе си. Какво сте направили за собственото си спасение? Аллах ви е показал всичко, дал ви е всичко добро, но вие се противопоставяте на това. Това е ваша собствена грешка. Ще бъдете наказани, защото наказвате сами себе си. Това, че човекът не остава твърд по пътя и не държи на думата си, е една от неговите характеристики. Цялата човешка история открай време е пълна с такива хора. И никой от тях вече го няма; имали са само кратък живот, а после е дошъл краят им. Скоро ще видят истината. Истината на живота, която Аллах, Всемогъщият и Всевишният, им е показал... И те ще съжаляват за пропуснатото. Това важи за всички хора, независимо дали са мюсюлмани или не. Но има и арогантни хора, които се чувстват по-висши от другите. Например, такива вярващи мюсюлмани казват: „Аз съм това, аз съм онова, аз съм шейх, аз съм представител.“ Затова Аллах, Всемогъщият и Всевишният, е казал: „Правете само това, което сте в състояние да правите.“ Не се натоварвайте с тежки товари. Не искайте нищо, което ще ви донесе трудности. Затова много хора са недоволни от положението си. Те искат да бъдат по-големи, по-висши или по-известни. Това е особено типично за хората в наше време; те искат на всяка цена да бъдат известни. Само за да бъдат известни, те правят всичко, без да правят разлика между добро и зло. Затова не се опитвайте да правите нещо, което не можете. И хората се избутват един друг, за да се издигнат още по-високо. Но това не ви носи никаква полза. Правите го само заради егото си. Аллах, Всемогъщият и Всевишният, не одобрява това, нито Пророкът (мир и благословия да бъде върху него) го одобрява. Само заради егото си искате да се издигнете по-високо. Обикновените хора може би искат да станат депутати, президенти или нещо друго. Също така много хора от тарикатите питат: „Как мога да стана шейх? Как мога да стана светец?“ Всъщност е много лесно да се постигне това. Просто следвайте това, което Аллах, Всемогъщият и Всевишният, е заповядал, и не мислете за нищо друго. Ако Аллах ви дава препитание, вие сте щастливи със семейството си и изпълнявате своите богослужения, то това е най-голямата благодат от Аллах, Всемогъщия и Всевишния. Да запазите това до последния си дъх е най-голямата награда за вас. Ако искате да положите усилия за нещо, то положете ги за това. Без да гледате нагоре, надолу или настрани. Съсредоточете се само върху себе си, своите братя и семейството си; достатъчно е да държите в ред собствените си дела. Не е нужно да искате да правите скокове, за да се издигнете още по-високо. Ако сте твърди по този път, както са казали великите: „Аджаллу ал-карамат, дауаму ат-тауфик.“ Най-голямото чудо е да останеш постоянно на същия път, без да отслабваш. Не е нужно и да се стремиш към по-високо. Само това е достатъчно за вас до края на живота ви. Ако правите това, ще бъдете сред печелившите. Ако Аллах иска да се издигнете, Той ще ви отвори вратите. А ако Той не иска, но вие продължавате така през целия си живот, пак сте обичан от Аллах раб. Нека Аллах да ни укрепи по този път и да не ни позволява да следваме егото си. Защото правото да се хвалиш сам принадлежи единствено на Аллах, Всемогъщия и Всевишния. „Аз съм това, аз съм онова.“ „Аз съм уали, аз съм кутб, аз съм шейх, аз съм представител.“ И това не е правилно. Правото да се хвалиш сам принадлежи единствено на Аллах, Всемогъщия и Всевишния. Аллах, Всемогъщият и Всевишният, винаги хвали Себе Си. Дори Пророкът (мир и благословия да бъде върху него) е казал: „Аз съм господарят на синовете на Адам, и това не е хвалба.“ Той е казал: „Ля фахр.“ Въпреки че обявява своя ранг, той добавя „Ля фахр“ (без хвалба). „Не, в това за мен няма гордост.“ Единствено на Аллах, Всемогъщия и Всевишния: Уа лахул кибрияу фис самауати уал ард (45:37) На небесата и на земята, и навсякъде величието принадлежи на Аллах, Всемогъщия и Всевишния. Затова онзи, който се хвали сам, не е приет никъде. Независимо дали в тарикат или не, никой не харесва някой, който се хвали сам. Нека Аллах да ни предпази от тази черта, иншаАллах.

وَأَلَّوِ ٱسۡتَقَٰمُواْ عَلَى ٱلطَّرِيقَةِ لَأَسۡقَيۡنَٰهُم مَّآءً غَدَقٗا (72:16) Аллах, Всемогъщият и Всевишният, казва: „Ако бяха на правия път, за човечеството щеше да има достатъчно от всичко, дори повече от достатъчно.“ Докато човек е на правия път, истикама, Аллах е дал на всекиго препитанието му. Но човечеството не остава на правия път, истикама. Под прав път, истикама, се разбира праведност. Ако всеки беше на правия път, не мамеше никого, не причиняваше страдание на никого и се занимаваше със собствените си дела, Аллах, Всемогъщият и Всевишният, щеше да е дал достатъчно на всички. Но човечеството не може да остане на правия път, защото следва тези четири врага: нефс (его), хәуа (желания), шейтан (сатана) и дуня (светът). То не може да постоянства в праведността. То не може да постоянства в справедливостта, не прилага справедливост. Затова светът се превръща в мъчение за всеки. А за онези, които не остават на правия път, това мъчение е още по-голямо. Колкото повече криви, грешни и неправилни неща правят, толкова повече се отклоняват от пътя и това не им носи никаква полза. В материално отношение те имат живот без благодат. Тоест, човек води живот без благодат. Състоянието на света в наши дни винаги е такова. Има училища, медресета, университети. На какво учат те? Уж учат на това, което е правилно. Докато учат на правилното, в крайна сметка те учат на още повече неща, които не са правилни. Те насочват хората според волята си, като казват: „Ако направиш това, ще спечелиш толкова, ако направиш онова, ще спечелиш повече.“ И след това не са спечелили нищо. Не са постигнали нищо друго освен вреда. А това, което постигат, не е нищо друго освен зло. Защото правият път трябва да съответства на повелята на Аллах, Всемогъщия и Всевишния. Ако той не съответства на повелята на Аллах, този така наречен прав път в крайна сметка неминуемо се превръща в средство за отклоняване от пътя. Затова правият път е важен. Ако хората следваха правия път – населението на света сега е уж 8 милиарда – това препитание щеше да стигне и за 80 милиарда. Но в това състояние то не стига дори за тях. Затова те се изяждат един друг. Те се изяждат един друг с мисълта: „Ще го изям, преди той да ме изяде“, нямат си доверие и се отклоняват от пътя. И на всичкото отгоре разказват и показват това, което правят, сякаш е голямо изкуство, и така заблуждават и другите. На човека, който отклонява другите от пътя, се възлага и грехът на всички онези, които са се отклонили от пътя заради него. Нека Аллах ни опази от това. Аллах, Всемогъщият и Всевишният, отново и отново обяснява тази тема за правия път, темата за праведността, в славния Коран. Това трябва да прави на първо място мюсюлманинът. И за съжаление мюсюлманите са хората, които са най-далеч от правия път. Нека Аллах да ги напъти всички. И нека Аллах ни опази от злото на нефса, злото на хәуа и злото на шейтана.