Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

وَفَوۡقَ كُلِّ ذِي عِلۡمٍ عَلِيمٞ (12:76) Над всеки знаещ стои някой, който знае още повече. И разбира се, над всички тях стои Аллах, Всемогъщият и Великият. Знанието на Аллах, Всевишния, е безкрайно. Днес човекът твърди: „Постигнахме нещо.“ Те си въобразяват, че притежават най-голямото знание на това време – дори на цялата история. Но това е заблуда. Знанието е безгранично. Знанието, което са придобили, не е дори точица. В сравнение със знанието на Аллах, то е нищо. Дали ще е изкуствен интелект или каквото и да е друго... Те дори дадоха интелект на машините. Хората се изумяват от това и казват: „Как е възможно? Колко великолепно!“ А всъщност е незначително. Пред знанието на Аллах, Всемогъщия и Великият, то е по-малко от прашинка. Дори да беше прашинка, пак щеше да е много. Но измерено спрямо знанието на Аллах, всичко, което те създават, не е дори точица. Величието на Аллах не познава граници. Хората вярват, че са постигнали нещо велико с земните си изобретения. Смятат го за важно. Но в действителност то няма никаква стойност. Така или иначе не може да се прави сравнение с Аллах. Не е възможно да се каже: „Аллах е толкова по-велик, а ние сме толкова по-малки.“ Такова сравнение не съществува. Защото Неговото съществуване е единственото истинско съществуване. Нашето съществуване е равно на нула; то всъщност изобщо не е налице. Единственият, Който истински съществува, е Аллах, Всемогъщият и Великият. Човек трябва да се преклони пред Неговото величие и мощ. Човек трябва смирено да се подчини. Казва се „Аслим таслям“: „Покори се, за да се спасиш.“ В противен случай е безсмислено човек високомерно да се хвали: „Аз съм велик учен, имам познания, ние сме толкова напреднали.“ Всичко това е от полза само ако човек се отдаде на знанието, мощта и величието на Аллах. Иначе всичко това не струва нищо. Човек не бива да се оставя да бъде заслепен от тези светски науки. Истинското знание означава да опознаеш Аллах. Ако не Го познаваш, всички останали неща са безсмислени. Който с последния си дъх спечели милостта на Аллах, той е победил. Но тези, така наречени свръхинтелигентни, тези учени... Накрая често не им остава нито разум, нито нещо друго; нека Аллах ни пази. Каква полза им донесе този интелект? Никаква. Това, което наистина носи полза, е подчинението пред величието на Аллах и влизането в Исляма, иншаАллах. Нека Аллах дари хората с тази красота, иншаАллах.

وَلَقَدۡ أَضَلَّ مِنكُمۡ جِبِلّٗا كَثِيرً (36:62) В този айет Аллах ни съобщава, че Сатаната е повел хората по грешен път. „Даляля“ означава заблуда и лоши дела. Сатаната заповядва злото и показва пътя към него. С хитрости и всякакви игри той мами хората и ги отклонява от правия път. А те смятат пътя, по който са поели, за правилния. Те дори принуждават и другите да правят същото като тях. Въпреки че действията им са лоши, те ги смятат за нещо добро. Каква е причината за това? Това е заблудата на Сатаната и неговата измама към човека. Той ги отклонява от пътя, докато те вярват, че вършат нещо значимо. При това онези, които вървят по този път, ги очаква лош край: лош живот, лоша смърт и лош отвъден свят. Разбира се, тази заблуда – далялет – има и различни степени. Някои са напълно заблудени; те са кяфири (неверници). Като кяфир се определя онзи, който не вярва в Аллах и не Го признава. Или онези извън „хората на Писанието“, които се кланят на идоли или други същества; те също се числят към неверниците. След това сред „хората на Писанието“ има такива, които не следват пътя на истинските пророци. Сатаната е измамил и тях, като им внушава: „Вие сте на правия път“, и ги подтиква към всякакви деяния. А после има и такива, които макар да са мюсюлмани и да не са напуснали религията, сеят фитна, раздор, сред мюсюлманите. Това са хора, които убиват, избиват или измъчват мюсюлмани. Тези хора също твърдят: „Ние сме мюсюлмани“, но нанасят вреда на мюсюлманите. Те също се намират в заблуда. Тях също ги очаква наказание в отвъдното. Всички техни дела са съхранени и записани при Аллах. Нищо не остава скрито; в отвъдния свят и те ще трябва да плащат за своите дела. Аллах е дал на хората разум и разсъдък, за да не се поддават на Сатаната. Ако се оставите да бъдете излъгани, със сигурност ще получите наказанието си. Пътят е ясен; пътят на Аллах е очевиден. Има два пътя: Пътят на Сатаната или пътят на Аллах. Хората трябва да изберат пътя на Аллах, защото Той им е дал разум. Някои мюсюлмани, които се намират в тази заблуда, дори тълкуват погрешно понятието „разум“. Каква е основата на вярата? Те казват: „Коранът и разумът.“ Коранът е верен; но това, което тук означава „разум“, са критериите, които нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е показал и разяснил. Само Коранът не е достатъчен... Коранът е налице, но истинският разум е Сунната, разумът на нашия Пророк. Това не е нашият собствен разум. Нашият разум не е достатъчен за това. Ако всеки действа само според собствената си глава, настава пълен хаос. Споменатата в айета дума „Адалла“ идва от даляля; това означава, че Сатаната ги е въвел в заблуждение. И въпреки че са били измамени, те се представят за учени. Сатаната си играе с тях като с играчка. Нека Аллах ни опази от злото на Сатаната и от това да поемем по този погрешен път. Нека Той не ни позволява да се отклоним от правия път, иншааллах.

وَقُلِ ٱلۡحَقُّ مِن رَّبِّكُمۡۖ فَمَن شَآءَ فَلۡيُؤۡمِن وَمَن شَآءَ فَلۡيَكۡفُرۡۚ (18:29) Аллах, Всемогъщият и Възвишеният, ни повелява да изричаме истината. Той казва: "Който иска, нека вярва; който иска, нека отрича." Това е мъдрост на Аллах, Всемогъщия и Възвишения, за хората. Неговата мъдрост не бива да се подлага на съмнение. Нашето знание не може да се сравнява с Неговото. Границите на нашето знание са известни, но до знанието на Аллах ние не достигаме. Дори нашият Пророк – мир и благословия да бъдат над него – който заема най-високия ранг: За нас е невъзможно да достигнем неговата мъдрост и неговото знание. Затова Аллах, Всемогъщият и Възвишеният, се обърна към нашия Пророк, мир и благословия да бъдат над него: "Възвести това; изречи истината." "Който иска да вярва, нека вярва; който не иска, решава сам за себе си." Но равносметката за онези, които не вярват, ще бъде тежка. Вярата е велика благодат; както винаги казваме, тя е огромна чест. Тя е печалба – да, най-голямата печалба. Защото в земния живот човек печели или губи, справя се някак си. Докато не умре... Но щом веднъж умре, няма връщане назад. Връщането е невъзможно. Щом душата напусне тялото, нейното място е едно, а това на тялото – друго. Двете вече не са съединени. И когато това се случи, нищо вече не помага. Затова трябва да говориш истината, но да не принуждаваш никого. Който иска, нека вярва. Така или иначе, не ти е дадено правото да налагаш принуда. Живеем във време, в което вярата е много слаба. Затова не казвай: "Трябва да наложа това или онова", а просто изричай истината. Който говори истината, няма от какво да се бои пред никого. Това е словото на истината. Тъй като няма принуда, казвам: Който я приеме, приема я; който не, решава за себе си. С насилие или бой вярата не може да се наложи, това не работи. Това би навредило само на теб самия. Затова това слово на Аллах, Всемогъщия и Възвишения, е толкова чудесно; така е правилно. Говори истината: Който иска, нека я приеме; който не иска, нека я остави. Дали ще кажеш "Вярвам" или "Не вярвам": Ако вярваш, печелиш. Ако не вярваш, това ще бъде огромна загуба за теб. Загуба, която не може да бъде поправена. Когато човек си поеме последния дъх и си отиде без вяра – нека Аллах ни пази – вече няма спасение. В земния живот покаянието все още е възможно; можеш да се разкаеш и да поискаш прошка, и Аллах прощава. Но щом последният дъх излезе, вече е твърде късно. Затова човек трябва да отстоява истината, да я изрича и да я приема, иншаАллах. Нека Аллах ни причисли към онези, които приемат истината.

مِّنَ ٱلۡمُؤۡمِنِينَ رِجَالٞ صَدَقُواْ مَا عَٰهَدُواْ ٱللَّهَ عَلَيۡهِۖ فَمِنۡهُم مَّن قَضَىٰ نَحۡبَهُۥ وَمِنۡهُم مَّن يَنتَظِرُۖ (33:23) Аллах, Всемогъщият и Всевишният, казва: „Това са хора, които са удържали обещанието си пред Аллах и не са отстъпили от думата си.“ Аллах ги нарича „мъже“ (Риджал). Да си „мъж“ не означава само да си от мъжки пол; ако една жена притежава това качество, тя също достига степента на мъжествеността. Но който смята себе си за мъж, а не държи на думата си, не е нито мъж, нито жена; така трябва да се разбира това. Тук не става въпрос за разликата между мъж и жена; Аллах възхвалява като качество онези, които държат на думата си. Какво казва Той? Онези, които са по пътя на Аллах и остават непоколебими, са ценни хора; те са победителите. Те са тези, които не отстъпват от думата си и са приети при Аллах. Когато дойде времето им, те умират по този път. Докато са живи, те продължават по същия път, верни на дадената дума. Именно с това качество... Един брат от немски произход, който беше удостоен с Исляма по времето на Мевляна Шейх Назим – Аллах да се смили над него – почина вчера. Той стана мюсюлманин преди повече от четиридесет години в присъствието на Мевляна Шейх Назим. Той беше професор по философия. Философията е нещо, което е изградено върху съмнения и скептицизъм. Въпреки това, чрез керамата на Мевляна Шейх Назим, слава на Аллах, той стана мюсюлманин. Повече от четиридесет години той служеше по този път както на себе си, така и на хората около него. Много хора намериха правия път чрез него. Не само не-мюсюлмани... Понякога и мюсюлманите могат да се отклонят от пътя. Той връщаше и тях обратно на този истински път. В крайна сметка той си отиде от този свят като обичан раб на Аллах. Това е, което има значение: За какво сме създадени на този свят и какво сме направили? Аллах ти казва защо си създаден; ти обаче тичаш наоколо като муха без глава и не го разбираш. Хората, които разбират, знаят: Когато човек намери истината, трябва да се държи за истината. С тази истина ще преминеш в отвъдния свят и с тази истина, с позволението на Аллах, ще застанеш пред Истината, Аллах. Нека Аллах направи всички ни непоколебими по този път. Има такива, които отпадат от пътя. Докато тичат насам-натам и казват: „Това ми харесва, това не ми харесва“, внезапно виждат, че са си отишли от този свят, без да са намерили нищо. Нека Аллах не ни причислява към тях и да ни направи непоколебими. Докато намерим нашия Господ; докато срещнем там нашия Пророк и нашите шейхове, нека Той ни направи всички непоколебими, иншаАллах.

Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: Който търси доволството на хората и при това нарушава заповедите на Аллах, той е загубил. Това означава: Ако изричаш неистини, само за да те харесват хората или защото те така искат, не печелиш нищо. Това не ти носи абсолютно никаква полза. Защото човекът по природа е неблагодарен. Може да се радваш и да си мислиш, че си направил добро. Но дори и да правиш добро: Хората често го забравят. При най-малката дреболия те се обръщат срещу теб. Затова доволството на Аллах трябва да стои над това на хората. Да Го следваш в онова, което Той иска, обича и повелява – това е истинската печалба за теб. Но ако действаш само за да те харесват хората или за да те обича този и онзи, те те превръщат в дресирана маймуна. Скачаш насам-натам, за да ги забавляваш, подскачаш, но това не ти носи нищо. Затова основната ти цел трябва да бъде доволството на Аллах. Това е нещото, което има значение в този живот и носи истинска печалба. Едва тогава имаш стойност. Иначе се превръщаш в нещо безполезно, излишно – просто обикновен човек, някакво създание. Ако се опитваш да угодиш на всички, губиш стойността си. Пропилял си собствената си стойност. Истинската стойност се състои в това да бъдеш ценен пред Аллах. Това е важното. Такъв човек ще бъде ценен и за другите. Дори и да е беден и нуждаещ се: Който е по пътя на Аллах, е ценен. Нека Аллах ни направи всички такива хора, иншаАллах. Нека не ставаме играчка в ръцете на другите, иншаАллах.

Завършихме първата книга, иншааллах. И започнахме втората книга. Нека, ако е рекъл Аллах, отново да прочетем прекрасните слова и хадиси на нашия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари). إِذَا أَدَّيْتَ زَكَاةَ مَالِكَ فَقَدْ قَضَيْتَ مَا عَلَيْكَ Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: „Когато даваш закат за своето имущество, ти си изпълнил задължението си и си отдал дължимото право на имуществото.“ Това имущество ти е само поверено (Аманет). Човек трябва да оправдае това доверие. Повереното не бива да се присвоява. Закатът е задължение (Фарз). Той е един от стълбовете на исляма. Така че, щом си го изчислил и дал, върху теб вече не тежи отговорност. Наградата и благодатта от него остават за теб. إِذَا أَدَّيْتَ زَكَاةَ مَالِكَ فَقَدْ أَذْهَبْتَ عَنْكَ شَرَّهُ Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва отново: „Когато изпълниш задължението си, като дадеш закат за имуществото си, ти си отблъснал злото му от себе си.“ Ако обаче не платиш, това имущество се превръща в зло за теб. То не носи печалба; неплатеният закат остава като зло в теб. Не е добре това зло да тежи върху човека. За да се премахне злото, трябва да се пречисти имуществото; трябва да дадеш закат. Така се освобождаваш от злото и същевременно печелиш наградата и доволството на Аллах. إِنَّ الصَّدَقَةَ لَا تَزِيدُ الْمَالَ إِلَّا كَثْرَةً Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: „Истина е, милостинята (садака) само увеличава имуществото.“ Това означава: Не се страхувайте, че имуществото ще намалее чрез даряване; напротив, то се увеличава. إِنَّ اللَّهَ تَعَالَى لَمْ يَفْرِضِ الزَّكَاةَ إِلاَّ لِيُطَيِّبَ بِهَا مَا بَقِيَ مِنْ أَمْوَالِكُمْ وَإِنَّمَا فَرَضَ الْمَوَارِيثَ لِتَكُونَ لِمَنْ بَعْدَكُمْ أَلاَ أُخْبِرُكَ بِخَيْرِ مَا يَكْنِزُ الْمَرْءُ؟ الْمَرْأَةُ الصَّالِحَةُ إِذَا نَظَرَ إِلَيْهَا سَرَّتْهُ، وَإِذَا أَمَرَهَا أَطَاعَتْهُ، وَإِذَا غَابَ عَنْهَا حَفِظَتْهُ Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: „Истина е, Всевишният Аллах е направил заката задължителен само за да пречисти с него останалата част от вашето имущество.“ Това означава: Когато даваш закат, благата ти се пречистват и това имущество става абсолютно чисто и халал. Когато ядеш и пиеш, приемаш халал. Тогава прехраната на децата и семейството ти е халал. Ако не правиш това, то прониква като зло в човека. Все едно си дал на децата и семейството си отрова за ядене. Затова закатът служи за пречистване на имуществото. Освен това той казва: Не се страхувайте, че имуществото ви ще намалее, когато давате закат. Той също така е определил благата ви като наследство, за да останат за наследниците след смъртта ви. Наследството също е право. Смъртта е сигурна, наследството е халал. Имуществото, за което е платен закат, става благословено препитание (Ръзк) и за наследниците. „Да ти кажа ли кое е най-ценното съкровище, което човек може да натрупа?“ Кое е най-хубавото нещо, което човек може да притежава? Това е праведната жена. Тоест праведната съпруга. Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва за това: „Когато той я погледне, тя го радва; когато ѝ възложи нещо, тя му се подчинява; а когато отсъства, тя пази честта му.“ أَقِمِ الصَّلَاةَ، وَآتِ الزَّكَاةَ، وَصُمْ رَمَضَانَ، وَحُجَّ الْبَيْتَ وَاعْتَمِرْ، وَبِرَّ وَالِدَيْكَ، وَصِلْ رَحِمَكَ، وَأَقْرِ الضَّيْفَ وَأْمُرْ بِالْمَعْرُوفِ، وَانْهَ عَنِ الْمُنْكَرِ، وَزُلْ مَعَ الْحَقِّ حَيْثُ زَالَ Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: „Извършвай молитвата както трябва.“ Това означава: Извършвай молитвата си пълноценно, навреме и на правилното място. „Давай закат.“ Това също е заповед на Аллах, казва нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари). „Говей през Рамазан.“ „Извърши Хадж и Умра.“ Който е в състояние, нека извърши Хадж и Умра. „Бъди добър към родителите си.“ Това означава да се отнасяш добре към майка си и баща си (Ихсан). „Поддържай роднинските връзки.“ „Гощавай гостите.“ „Повелявай доброто и възбранявай лошото.“ Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: „Следвай истината, накъдето и да се обърне.“ Тези съвети и заповеди са чудесни. Вярващият мюсюлманин трябва да се стреми към тях и да ги спазва. إِنَّ فِي الْمَالِ لَحَقًّا سِوَى الزَّكَاةِ Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: „В имуществото наистина има и други права освен заката.“ Това означава, че дори след плащането на заката трябва да се удовлетворят и други права. لَيْسَ فِي الْمَالِ حَقٌّ سِوَى الزَّكَاةِ Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: „В имуществото няма друго право, което трябва да бъде удовлетворено, освен заката.“ Това означава: Ако си платил заката си, не си откраднал ничие имущество и то ти принадлежи правомерно, тогава задължението е изпълнено. Когато закатът е платен, имуществото е чисто и позволено за теб – чисто като майчино мляко. الْإِسْلَامُ أَنْ تَشْهَدَ أَنْ لَا إِلَهَ إِلَّا اللَّهُ وَأَنَّ مُحَمَّدًا رَسُولُ اللَّهِ وَتُقِيمَ الصَّلَاةَ، وَتُؤْتِيَ الزَّكَاةَ، وَتَصُومَ رَمَضَانَ، وَتَحُجَّ الْبَيْتَ إِنِ اسْتَطَعْتَ إِلَيْهِ سَبِيلًا Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: Стълбовете на исляма са следните: Да засвидетелстваш, че няма друг бог освен Аллах и че Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е Пратеника на Аллах. Това е първото условие. Второ, да извършваш молитвата. Да даваш закат. Да говееш през Рамазан. И ако имаш възможност за това, да посетиш Дома (Кааба) и да извършиш Хадж. Това са стълбовете на исляма, нещата, които нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е повелил. Всичко това са скъпоценности, това са истински съкровища. Съкровища за отвъдния свят. Нека Аллах дари всичко това на хората, иншааллах. Пратеника на Аллах е казал истината в това, което е рекъл, или както го е рекъл.

ذَٰلِكَ هُدَى ٱللَّهِ يَهۡدِي بِهِۦ مَن يَشَآءُ مِنۡ عِبَادِهِۦۚ وَلَوۡ أَشۡرَكُواْ لَحَبِطَ عَنۡهُم مَّا كَانُواْ يَعۡمَلُونَ (6:88) Аллах, Всемогъщият и Възвишеният, казва: Аллах напътва когото пожелае. Той дарява напътствие на когото поиска. Тази благодат не се дава на всекиго. Който постигне това, е спечелил огромен успех, вечен успех. Но ако други отричат Аллах или Му приписват съдружници, всичките им дела са напразни. Дори целият свят да им принадлежеше, дори да държаха всичко в ръцете си: притежанията на този свят не са от полза в Отвъдното. Там се стига само чрез вярата. Онези без вяра ще понесат наказанието за това. Затова това напътствие е чиста милост и щедрост от Аллах, Могъщия и Възвишения. Слава на Аллах, тази награда получават и онези, които са средство за това напътствие. Маулана Шейх Назим стана средство за напътствието на толкова много хора. Също и всички техни потомци са получили това щастие чрез посредничеството на Маулана Шейх Назим. И наградата за това достига до него непрекъснато. Слава на Аллах, ние сме на неговия път. Неговият път е истинният път на нашия Пророк. Това е прекрасен път, следван без никакво отклонение. Защото има мнозина, които се опитват да изкривят този път, било то съзнателно или несъзнателно. Но това е истинският път, чистият път. Тарикатът, по който ни поведе Маулана Шейх Назим, Накшбандийският тарикат, съществува точно така, както е предаден от нашия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари), слава на Аллах. И той ще пребъде вечно. Нека Аллах го благослови. Нека Той укрепи онези, които вървят по този път. Нека Той ги опази от тежки изпитания, иншаАллах.

Нашият Пророк – Аллах да го благослови и с мир да го дари – казва: „Лейса ба'да ал-куфри занб.“ „След неверието няма (по-голям) грях.“ Това означава: Да бъдеш кафир, е най-големият от всички грехове. Това е най-тежкият грях; няма такъв, който да е по-голям. На един неверник не могат да се припишат още грехове, като се каже: „Ти си пил алкохол, извършил си зина или си ял свинско месо.“ Защото най-огромният от всички грехове вече е бил извършен. Същността на неверието е такава: щом неверието приключи, и другите грехове престават да съществуват. Поради тази причина онези, които приемат Исляма, са като новородени – без значение какво са вършили в миналото. Тогава Аллах им е простил всичко. Животът им започва наново от този час и оттук нататък протича по пътя на Аллах. Виждаме го в земния живот: някой е направил това, убил е онзи, ударил е този... Един неверник може да върши тези неща, но за тях не му се търси сметка поотделно. Той вече е изпаднал в неверие. Той може да прави каквото си иска – при Аллах неговото отрицание е най-голямото престъпление. Когато след това бъде дарен с Исляма, нашият Пророк – Аллах да го благослови и с мир да го дари – казва: „Ал-Ислам яджуббу ма каблаху.“ Това означава: „Ислямът заличава и прощава всичко, което е било преди него.“ Разбира се, днешният ред, тоест светските закони на хората, изискват отсъждане за тези деяния. Но щом този човек се завърне към Исляма пред Аллах, всичко се изтрива; той е като новороден. Затова решението на Аллах е мярката за всичко; това е истината. Решението на хората няма стойност, то носи само проблеми. Но докато човек живее в този свят, неизбежно трябва да се съобразява със съществуващия ред. Човек не може да съди самоволно, защото абсолютното отсъждане принадлежи на Аллах. Решението на Аллах е едно, решението на света е друго. След като някой приеме Исляма, той получава при Аллах наградата на новороден. Пример за това се е случил по времето на нашия Пророк – Аллах да го благослови и с мир да го дари – по време на битката при Хайбар. Там имало един пастир. Този пастир приел Исляма и още преди да може да извърши и една молитва, паднал като мъченик и постигнал шахада. Нашият Пророк – Аллах да го благослови и с мир да го дари – се усмихнал и съобщил радостната вест, че този човек е спечелил Рая, без да е извършил дори една молитва. Такива са божествените отсъждания. Затова Ислямът е спасение за хората, блаженство; слава на Аллах! Онези, на които е позволено да го приемат, са постигнали благословията и милостта на Аллах. Нека Аллах ни направи непоколебими по този път и да не ни отклонява от Своя път, иншаАллах.

Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: „Правете винаги добро.“ „Ако извършите грешка, покайте се за нея.“ Правете добро, вършете праведни дела. Било то чрез материална или духовна помощ, или чрез покаяние и молба за прошка... Тогава Аллах изтрива този грях. Аллах, Всемогъщият и Величественият, е безкрайно милостив. Той приема покаянието на разкайващия се. Някои може би казват: „Ние направихме това и онова, извършихме много грехове.“ Но славният Коран и хадисите го възвестяват. Аллах, Всемогъщият и Величественият, и нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казват: „Ако си съгрешил, нека последва добро дело, за да може Аллах да прости греха и да го изтрие.“ Той казва „Ямхуха“, което означава: „Той го изтрива.“ Това означава, че той бива напълно заличен. Защото ангелите записват всичко. Те отбелязват както добрите, така и лошите дела. Но греха те не записват веднага. Доброто дело записват веднага, но за греха изчакват: „Може би той ще се покае веднага.“ Ако в крайна сметка не се покае, се казва: „Давай, запиши го.“ Те го записват... Но ако по-късно човекът се покае за този грях, Аллах прощава и него. Така че грехът не се записва в момента, в който е извършен. Затова нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: „Той го изтрива.“ И когато бъде изтрит, не остава – слава на Аллах – никакъв грях. Защото грехът е най-голямото зло за човека. Да отидеш в Отвъдното с това бреме е тежко нещастие. При положение че Аллах, Всемогъщият и Величественият, е дал толкова много възможности, за да ти бъдат простени греховете и да излезеш чист... Но ако кажеш: „Не, аз упорствам в този грях“, тогава ще понесеш наказанието си. Нека Аллах ни опази от това. Нека Той приеме покаянието ни. Нека Аллах ни прости делата, иншаАллах.

إِنَّا نَحۡنُ نَزَّلۡنَا ٱلذِّكۡرَ وَإِنَّا لَهُۥ لَحَٰفِظُونَ (15:9) Аллах, Всемогъщият и Всевишният, казва: „Ние низпослахме славния Коран и Ние го пазим.“ Той е под закрила – непроменен и неизопачен. Защото другите небесни книги, низпослани от Адам насам – известните Тора, Евангелие, Псалми и всички писания преди Корана – бяха изопачени и променени. Затова славният Коран е останал такъв, какъвто е бил низпослан; защото Аллах е казал: „Ние го запазихме.“ Последният пророк е нашият Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Така както Аллах пази Своята религия, Исляма, Той е казал за Корана: „Ние го запазихме“, за да не се промени; никой не е могъл да го промени. Славният Коран е достигнал до нашето време чрез благословения език на нашия Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Но преди да настъпи Съдният ден, и той ще бъде вдигнат от земята. Това е едно от големите знамения за Съдния ден. Няма да има повече нито мюсюлмани, нито хафизи на земята. Когато отворите Свещения Коран, ще видите, че писмената са изтрити; нищо няма да се вижда повече. Това означава, че до този момент той ще остане запазен. Преди това време със сигурност няма да има промяна. Но чрез мъдростта на Аллах, Всемогъщия и Всевишния, когато Съдният ден наближи, Коранът ще бъде вдигнат от земята като едно от големите знамения. По онова време и без това няма да има повече мюсюлмани, а само неверници; върху тях Аллах ще стовари Съдния ден. Този славен Коран е словото на Аллах, Всемогъщия и Всевишния. Той прави каквото пожелае; и Той е Този, Който го пази. Коранът дойде чрез езика на нашия Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Нашият Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не позволи по свое време благородните хадиси да бъдат записвани, за да не възникне объркване. За да не се смесят хадисите и Коранът. Така Коранът бе запазен чрез волята на Аллах. Но след нашия Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари, сподвижниците започнаха да записват и предават предаваните хадиси. Как трябва да се живее според славния Коран и Исляма, ни бе разяснено чрез благородните хадиси. Тези хадиси достигнаха до нас днес. Който приема това, е истински мюсюлманин. Който обаче възразява срещу хадисите, е или лицемер, или не е мюсюлманин. Защото, който не оказва уважение на нашия Пророк, е или лицемер, или най-малкото не притежава вяра. Дори и външно да изглежда като мюсюлманин, в действителност той е човек без вяра. За това трябва много да се внимава. Онези, които следват пътя на нашия Пророк, трябва да знаят: този път се състои от Хадис и Коран. Нашият Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари, лично е казал: „Оставих ви две неща: Корана и моята Сунна.“ Този път трябва да се следва. Ахли Бейт и всички сподвижници са включени в тези хадиси и в Сунната. Някои се позовават само на „Ахли Бейт“. Но в хадисите на нашия Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и без това има много изказвания, които гласят: „Оказвайте им уважение, внимавайте за тях.“ Но основата се състои от Корана и Сунната. А това, което наричаме Сунна, са делата и думите на нашия Пророк – тоест хадисите. В Последните времена цари голям смут, има много хора, които сеят объркване. Появяват се хора, които твърдят: „Не, това е правилно, онова е грешно; не, така беше, не, онака беше.“ Но тези хадиси са били събрани от великите учени на онова време. Няма съмнение в тяхната искреност и надеждност. Учени по хадисите като Бухари, Муслим, Тирмизи и Ибн Маджа са извършили тази работа тогава. Всички последващи науки за хадисите така или иначе се градят върху тях. Трябва да им се оказва уважение. Няма и най-малко съмнение в тяхната вяра и тяхната достоверност. Аллах да е доволен от тях. Аллах да дари на всички ни да останем по Неговия път.