Latest translations
2026-09-30
Dergah, Akbaba, İstanbul
"Fastakim kamā umirta wa-man tāba ma'ak." (11:112)
Пророкът (мир и благословия върху него) каза за това знамение: „То побели брадата ми.“
Наистина, Пророкът (мир и благословия върху него) имаше човешко тяло, той беше човек – ала за да може да носи словото на Аллах, притежаваше напълно необикновена сила.
В брадата му по онова време и без това имаше съвсем малко бели, побелели косми.
И дори това се дължеше на огромната тежест на това знамение.
„Следвай правия път неотклонно, както и тези с теб, бъдете постоянни“, казва Аллах.
Да останеш непоколебим на този път е от съществено значение.
Той казва: „Вървете право и непоколебимо по правилния път.“
„Не се отклонявайте нито наляво, нито надясно, не напускайте пътя“, увещава Аллах.
Тъй като това напътствие тежи толкова много, Пророкът, въпреки всичката си сила, каза: „То побели брадата ми – накара отделни косми от брадата ми да побелеят.“
Ако още тогава е било така, колко по-трудно е днес да се остане в правия курс? И все пак това е ясна повеля.
Следването на тази повеля води човека към успех.
Който ѝ се подчинява, намира благоволение пред Аллах и бива обикнат от Него.
Днешният свят предлага всяко мислимо коварство, пречка и изкушение, за да отклони човека от този път.
Но отклоняването от пътя означава гибел.
Означава да загубиш всичко, което някога си изградил.
За да не забравяме да останем непоколебими с всички сили, Пророкът ни остави това благословено напомняне.
„Останете на правия път.“
Постоянството и непоколебимостта са безценна благословия, огромна печалба.
Който не е мюсюлманин, така или иначе не носи тази отговорност.
Но щом си мюсюлманин, имаш това задължение.
Който е извън исляма, може да прави каквото си поиска.
Но като мюсюлманин ти си длъжен да следваш тази повеля.
Нека Аллах ни улесни всички.
Дано иншаллах останем на правия път.
Share
2026-09-29
Bedevi Tekkesi, Beylerbeyi, İstanbul
أعوذ بالله من الشيطان الرجيم بسم الله الرحمن الرحيم والصلاة والسلام على رسولنا محمد سيد الأولين والآخرين مدد يا رسول الله مدد يا ساداتي أصحاب رسول الله مدد يا مشايخنا
قال رسول الله صلى الله عليه وسلم التمسوا الخير عند حسان الوجوه
Нашият Пророк салляллаху алейхи уа саллям казва: „Търсете доброто и благословията при хората с красиви лица.“
Това означава: На онези с чисто, приятно лице Аллах със сигурност е дарил добро.
Той им е дарил това изящество за Своето благоволение.
قال رسول الله صلى الله عليه وسلم إن الرجل ليطلب الحاجة فيريها الله تعالى عنه فيزويها الله تعالى عنه لما هو خير له فيتهم الناس ظالما لهم فيقول من سيعيني من سيعيني
Нашият Пророк салляллаху алейхи уа саллям казва: „Човек моли Аллах за нещо, но Аллах не му го изпълнява, защото знае, че за него е по-добре да не го получи.“
Човек просто винаги иска онова, което смята за добро.
Днес има много невежи, които казват: „Нали се молих, но молитвата ми не беше приета“, и някои от тях тогава роптаят срещу Аллах или дори се бунтуват.
За съжаление има такива неразумни хора.
А в същото време нашият Пророк салляллаху алейхи уа саллям обяснява, че Аллах Всевишният отказва молбата на човека единствено защото така е по-добре за него.
Но този човек онеправдава другите, обвинява ги и се кара: „Кой ми препречи пътя? Кой попречи молитвата ми да бъде приета?“
Точно така тези невежи обвиняват другите, когато молитвите им привидно остават неизпълнени.
Сякаш другите са виновни за това!
А всъщност за него е много по-добре, че Аллах не му го е дал.
Това е изключително важен урок за нас в това последно време.
Когато човек се моли и молбата му не се изпълни веднага, той трябва твърдо да вярва, че Аллах е приготвил нещо много по-добро за него.
Не бива да се упрекват другите: „Заради теб молитвата ми не беше приета, ти ми навреди и съсипа всичко.“
Човек трябва с доверие да остави всичко в ръцете на Аллах.
قال رسول الله صلى الله عليه وسلم جزاء الغني من الفقير النصيحة والدعاء
Нашият Пророк салляллаху алейхи уа саллям казва: „Онова, което богатият печели от бедния, са искреност и застъпничество.“
Той салляллаху алейхи уа саллям подчертава: „Това са честен съвет и добри молитви.“
Това е всичко, което може да се очаква от един нуждаещ се човек.
Какво друго би могло да се иска от един беден човек? Пари и богатство със сигурност не.
Човек иска единствено неговия искрен съвет и неговата молитва.
قال رسول الله صلى الله عليه وسلم إن الصدقة يبتغى بها وجه الله تعالى والهدية يبتغى بها وجه الرسول وقضاء الحاجة
Нашият Пророк салляллаху алейхи уа саллям казва: „С милостинята се търси единствено благоволението на Аллах.“
Когато човек дава милостиня, това става единствено в името на Аллах.
„А с подарък се търси благоволението на Пратеника салляллаху алейхи уа саллям и удовлетворяването на дадена потребност.“
И двете следователно носят огромна полза: човек постига както благоволението на Аллах, така и това на Неговия Пратеник салляллаху алейхи уа саллям.
قال رسول الله صلى الله عليه وسلم إن المعروف لا يصلح إلا لذي دين أو لذي حسب أو لذي حلم
Нашият Пророк салляллаху алейхи уа саллям казва: „Доброто дело наистина е на правилното място само при онзи, който е богобоязлив, благороден или с кротък нрав.“
Това означава: Когато направиш добро някому, само хора, които са набожни, почтени или спокойни и благоразумни, знаят как да го оценят.
Човек прави добро на всеки, но малцина наистина умеят да го оценят.
Онези, които умеят да ценят добротата, са искрено вярващи, богобоязливи хора с истинско вътрешно величие и благороден характер.
Но онзи, който няма нито набожност, нито благоприличие, никога не се насища, колкото и да му даваш – и не го оценява ни най-малко.
Той дори не може да отрони едно искрено „Аллах да ти се отплати“ или едно „Благодаря“.
قال رسول الله صلى الله عليه وسلم لا تصلح الصنيعة إلا عند ذي حسب أو دين
Нашият Пророк салляллаху алейхи уа саллям казва: „Доброто дело намира своята истинска стойност само при човек на честта или набожността.“
Само такива хора наистина знаят да ценят добротата.
Те благодарят от все сърце и ако могат, отвръщат с добро.
На други пък се дава просто в името на Аллах, без изобщо да се очаква нещо в замяна.
قال رسول الله صلى الله عليه وسلم إن هذا المال خضرة حلوة فمن أخذه بحقه بورك له فيه ومن أخذه بإشراف نفس لم يبارك له فيها وكان كالذي يأكل ولا يشبع واليد العليا خير من اليد السفلى
Нашият Пророк салляллаху алейхи уа саллям казва за земното притежание – за парите и имуществото, – че то е „съблазнително и сладко“.
Богатството винаги действа привлекателно на човека, независимо дали е придобито по позволен (халал) или забранен (харам) начин.
То изкушава егото, защото по природа човек обича притежанията.
Но богобоязливият човек, разбира се, желае само онова, което е халал.
„Който го придобива правомерно и с чисто сърце, това имущество ще бъде благословено за него.“
Докато парите са спечелени честно, няма абсолютно нищо против това.
Нашият Пророк салляллаху алейхи уа саллям обяснява: „Дори богатството да е съблазнително – докато е халал, в него има благословия, независимо колко притежаваш.“
„Но онзи, който ламти и ненаситно посяга към него, неговото имущество няма да донесе благословия.“
Онзи, който си мисли: „Важното е парите да текат“, и залага на измами и мошеничества, неговата печалба никога не е халал.
Виждаме го навсякъде: алчността просто няма граници.
Човешката алчност е абсолютно ненаситна.
Дори някой да има достатъчно пари за седем поколения, той иска все повече – без оглед на халал или харам.
Нека Аллах ни вразуми.
Нека Аллах ни опази от злото на собственото ни его.
Колко прекрасно е всъщност: ако човек придобива имуществото си честно, то носи истинска благословия със себе си.
Ако обаче го заграби от чиста алчност, то губи всякаква благословия.
Важна е благословията от Аллах (берекетът) – това е решаващото.
Защото истинската благословия означава благоволението на Аллах и това на Неговия Пророк.
„Такъв човек прилича на някой, който яде, но никога не се насища.“
Точно това е същността на ненаситния човек.
„Даващата ръка е по-добра от вземащата ръка.“
قال رسول الله صلى الله عليه وسلم إن هذا المال خضرة حلوة فمن أصابه بحقه بورك له فيه ورب متخوض فيما شاءت نفسه من مال الله ورسوله ليس له يوم القيامة إلا النار
„Това имущество“, казва той – тоест парите и всички материални блага, – „е съблазнително и сладко.“
То привлича човека като магнит, лесно го съблазнява и му е изключително сладко.
„Който го придобива правомерно и честно“ – тоест по позволен начин, – „за него то ще бъде изпълнено с благословия.“
„Но колко много се впускат според страстите на егото си в имота на Аллах и Неговия Пратеник – за тях в Деня на възкресението няма нищо друго освен Огъня.“
Когато човек присвоява имущество по забранен, неправдив начин, в Съдния ден то се превръща в адски огън.
Човек се измъчва в Огъня, докато не се пречисти от греховете си – нека Аллах ни опази от това!
قال رسول الله صلى الله عليه وسلم إن كنت لا بد سائلا فاسأل الصالحين
Нашият Пророк салляллаху алейхи уа саллям казва: „Ако непременно трябва да поискаш, то поискай от праведни хора.“
Затова не искай от когото и да било, защото притежанието на нечестните не ти носи истинска благословия.
قال رسول الله صلى الله عليه وسلم ما الذي يعطي من سعة بأعظم أجرا من الذي يقبل إذا كان محتاجا
Нашият Пророк салляллаху алейхи уа саллям казва: „Заможният, който раздава щедро, не получава по-голяма награда от нуждаещия се, който приема дара в своята бедност.“
Нашият Пророк салляллаху алейхи уа саллям подчертава: Когато един нуждаещ се приеме помощ, без да е молил за нея, и двамата заслужават еднаква награда пред Аллах.
قال رسول الله صلى الله عليه وسلم ما المعطي من سعة بأفضل من الآخذ إذا كان محتاجا
Нашият Пророк салляллаху алейхи уа саллям казва: „Онзи, който дава от охолство, не превъзхожда онзи, който приема в своята беда.“
Защото Аллах Всевишният е отредил единият да бъде даващ, докато другият е приел от чиста необходимост.
Без нуждата той въобще не би го приел; затова и двамата получават еднаква награда.
Нека Аллах го приеме, иншаАллах.
Share
2026-09-29
Dergah, Akbaba, İstanbul
Аллах, Всемогъщият и Всевишният, казва в Свещения Коран: „Може би ви е неприятно нещо, което е добро за вас; и може би обичате нещо, което е лошо за вас.“ (2:216)
Аллах казва: Понякога обичате или копнеете за нещо, но в него няма никаква благословия за вас.
То може дори да ви навреди.
Това, което смятате за добро, може да се окаже зло, казва Аллах.
А понякога не харесвате нещо, просто не го искате.
Но и в него може да има нещо добро, казва Той.
Нещата просто невинаги са такива, каквито изглеждат.
Аллах допуска това да се случи, за да подложи хората на изпитание.
Днес много хора се захващат с нещо с най-добри намерения, но накрая то се проваля и разочарованието е голямо.
Когато нещата се объркат, те са обезсърчени.
Но ако вместо това човек каже: „Във всяко нещо има добро“ и се уповава на Аллах – това носи само полза на него самия и на всичко, с което се заеме.
Постоянно идват хора и се оплакват: „Направих това, опитах онова, но нищо не ми се получи.“
Ако винаги всичко при всеки вървеше гладко... това просто е невъзможно!
Цял живот винаги всичко да върви добре – такова нещо почти няма.
Понякога върви добре, понякога зле – точно така преминава животът.
Да се уповава на Аллах и да се надява на доброто единствено от Него – това отличава вярващия.
Да търси спасение при хората, не помага на човек.
Защото над всичко властва единствено Аллах, Всемогъщият.
Всичко се случва по Неговата воля.
Чрез Неговата воля всичко се нарежда.
Той може от лошото да създаде добро.
Той може да обърне всяко зло в добро.
Нека Аллах дари всички ни с твърда вяра! Защото в това време толкова много хора страдат и не знаят как да продължат.
Единственото, което помага, е: да се уповаваме на Аллах и да Го молим за най-доброто, иншаАллах.
Нека Аллах отвори пред всички нас вратите на доброто.
И преди всичко: Нека Той укрепи нашата вяра, иншаАллах.
Share
2026-09-28
Dergah, Akbaba, İstanbul
Пророкът (мир и благословии на него) казва: Сред най-благородните дела е да внесеш радост в сърцето на вярващия: Idkhālu ’s-surūri fī qalbi ’l-mu’min.
Той казва: Да дариш облекчение на вярващ и да изпълниш сърцето му с радост.
Слава на Аллах, това беше пътуване единствено в името на задоволството на Аллах.
Нашите братя там също си отдъхнаха и сърцата им се изпълниха с радост.
ИншаАллах, чрез това сме спечелили задоволството на Аллах,
и нека и те да го постигнат.
Защото това е радост, изпитвана заради Аллах,
а не за светски неща.
И точно това желае Аллах, Всемогъщият и Превъзходният:
Вярващите да се подкрепят взаимно, да се обичат и да си дават искрени съвети.
ИншаАллах, точно това беше нашето намерение.
Нека Аллах чуе и приеме дуите ни, иншаАллах.
Разбира се, те живеят в земя на неверието, но слава на Аллах, дори там има джамии, молитвени зали и дергяхи за тях.
Тези места им дават опора.
За тях те се държат здраво, за да не пропаднат и да не се изгубят в земята на неверието.
Всъщност неверието няма никаква сила, но съблазънта на шейтана е голяма.
Шейтанът се опитва с всякакви хитрости да отклони човека от правия път.
Но иншаАллах Аллах ще предпази мюсюлманите, вярващите, от това.
Докато се държат заедно и се подкрепят взаимно, иншаАллах те ще останат непоколебими.
Така или иначе е сигурно, че светът сега се обръща към исляма.
Както и да изглежда положението в света в момента: накрая, по времето на Мехди (мир нему), всички ще станат мюсюлмани с позволението на Аллах.
Нека Аллах ни позволи да доживеем тези дни съвсем скоро.
И нека Той пази всички ни от злото на шейтана, иншаАллах.
Share
Нека Аллах благослови това събиране, иншаАллах.
Слава на Аллах, вече сме тук от три-четири дни.
Хвала на Аллах; имаме възможността да се наслаждаваме на Неговите блага и от все сърце да се радваме на хората от тази страна.
Наш постоянен стремеж е да бъдем заедно с добри хора.
Сам на човек му липсва сила – истинската сила е в задружността.
Всевишният Аллах е повелил общността: „И се дръжте здраво всички за въжето на Аллах, и не се разделяйте!“
Пътят на Аллах е един-единствен: таухид, вярата в Единния Аллах. Той повелява: „Не съдружавайте нищо с Мен и се обединете по този път.“
И това е пътят на пророците. Много от тях са пътували, за да напътят хората към истинската вяра.
Всички те са се трудили за благото на хората – за да зачитат повелите на Аллах и да станат праведни Негови раби.
Тяхната задача е била изключително трудна, в никакъв случай лека. Да се доближат хората до доброто е било мъчително, тъй като техният ум е бил насочен в съвсем друга посока – право в обратната.
И нашият Пророк (саллаллаху алейхи уа саллам) е вървял по този път.
За проповедта той почти не напуска Хиджаз. Отива единствено в Таиф, но там го отхвърлят и измъчват.
Заради този тормоз накрая му се налага да се върне обратно.
Само един-единствен човек повярва там, и това беше обикновен, беден човек.
Където и да отидеше нашият Пророк (саллаллаху алейхи уа саллам) и каквото и да правеше – във всичко проличаваше божествената мъдрост на Аллах.
Това, че не е пътувал надалеч заради посланието, крие дълбока мъдрост.
Пътувал е само веднъж до Дамаск, никъде другаде.
Защото днес някои се опитват да очернят исляма, като сипят клевети по адрес на нашия Пророк (саллаллаху алейхи уа саллам).
Това, че той почти не е пътувал, разобличава лъжите им. Било е предопределение той да остане в Хиджаз; защото цялото откровение от Аллах го достига именно там.
Проповедта започва на местно ниво. По-късно той изпраща писма с покана до околните владетели: до шаховете, до Мукаукис от Египет и до източноримския император.
Всеки от тях получава лично писмо, в което се разяснява ислямът.
В тях пишело: „Ако търсиш спасение и мир, приеми исляма.“
По този начин нашият Пророк разпространяваше посланието.
След неговата кончина сподвижниците му се разпръсват във всички посоки.
За да отворят този благороден път за хората, зовът на исляма достига до всички краища на света – чак до Китай.
Преди около десет дни ние самите бяхме в Самарканд.
Там братовчедът на нашия Пророк, Кусам ибн Абас, загива като мъченик. Неговото благословено вечно жилище се намира на това място.
Така след Пророка (саллаллаху алейхи уа саллам) те разнасят исляма по света.
Никой никога не е бил принуждаван да стане мюсюлманин.
Когато завладяваха земи, те оставяха свободата на хората. Нищо не ставаше под принуда.
Казваха: „Можеш да станеш мюсюлманин, ако желаеш – това е твой свободен избор.“
„Ако станеш мюсюлманин, разполагаш с всички права и никой не може да ти ги отнеме.“
„Ако не желаеш, просто плащаш налог за закрила (джизя).“
А който плащаше този налог, често се ползваше дори с по-голяма защита и правна сигурност от мюсюлманина.
Това не бяха смазващи данъци като днешните, при които се удържат шестдесет, осемдесет или дори деветдесет процента.
Това беше сума, която човек можеше да плати без никакъв проблем.
Приблизително колкото закята: около два процента и половина.
Именно тази справедливост беше тайната зад разпространението на исляма. Когато хората виждаха това благородство и коректност, те приемаха вярата напълно доброволно.
Твърденията, че ислямът е бил разпространен с меч, са чиста лъжа.
Ислямът премахна онези деспоти, за да избави хората. Той освободи народи, които тогава бяха държани в по-лошо положение от роби.
Представят исляма като нещо лошо. Много хора тук се плашат дори само от името му – навсякъде вилнее истинска ислямофобия.
А всъщност в ислямските страни са живели най-различни народи: евреи, православни, католици, будисти, зороастрийци, индуисти – всички те живееха в мюсюлманските страни в пълна свобода.
Плащаха своя данък и живееха мирно рамо до рамо.
Ако човек трябваше да се страхува от нещо, то това е от онова, което исторически се е вършило в името на християнството.
Позовават се на Исус. Какво поучаваше Исус? „Ако някой те удари по дясната буза, обърни му и другата.“
Но погледнете кръстоносците: когато нахлуха в Йерусалим – колко хора избиха, вместо да проявят любов към ближния?
Изклаха седемдесет хиляди души; не пощадиха нито мюсюлмани, нито евреи. Кръвта по улиците стигаше до коленете – нито една жива душа не оставиха.
По време на похода си стигнаха до Константинопол, днешен Истанбул. Въпреки че техните собствени едноверци ги посрещнаха, те безскрупулно разграбиха града.
В Анатолия християните арменци им отвориха портите си с добро намерение – ала кръстоносците избиха и тях.
И всичко това се наричаше „Свещена кръстоносна войска“, предвождана от свещеници и монаси!
Претендираха, че се бият в името на Исус: „В битка за него тръгваме, за да разпространяваме религия на благодат, доброта и милосърдие.“
Коя мюсюлманска войска някога е извършвала дори приблизително подобни зверства?
Повелята на нашата вяра по време на война е еднозначна: „Не посягайте нито на старци, нито на жени, деца или безпомощни; сражавайте се единствено с онези, които вдигат оръжие срещу вас.“
И още: „На онзи, който моли за милост или се предава, косъм от главата не бива да падне.“
Истината беше изопачена и на хората им бе внушено, че ислямът е жесток и кръвожаден. Докато всъщност те самите бяха тези, които проливаха кръв.
Онези, които действаха от името на християнството... Защо ги наричат християни?
Защото идваха с огромни кръстове и с възгласа за „Свещена война“; отнемаха на хората всякакво достойнство. Милост нямаше никаква – вместо това имаше безмерна жестокост.
И това е само видимата страна... Цялата си система те изградиха върху чист гнет.
Това, което се случи в Андалусия, престъпленията на Португалия, Нидерландия и Белгия – броят на техните жертви е неизброим.
По онова време те безмилостно избиваха всеки, който не беше християнин.
И това наричаха „донасяне на цивилизацията на света“! Без мюсюлманска Андалусия те никога нямаше да се запознаят с цивилизацията.
Това, че виждахте в нас врагове – както и да е. Но какво ви бяха сторили бедните хора на Африка? Натоварихте ги като добитък на кораби и ги продадохте в Америка като роби. От сто души едва десетина оцеляваха при пътуването!
Над сто милиона човешки живота бяха погубени тогава.
И това не бе всичко: където и да отидеха, оставяха след себе си диря от смърт.
Те занесоха своето уж „свято християнство“ в Америка и изтребиха коренното население. Милиони невинни бяха избити.
Коренните жители на Северна Америка също не бяха пощадени: убиха милиони, като умишлено ги заразяваха с епидемии.
Точно това ме възмущава толкова: постоянно се говори за „ислямофобия“ – а всъщност би трябвало да се предупреждава за делата на Запада в името на кръста.
През 1985 г. за първи път дойдох в Германия.
Бях на гости при покойния Джелял. Там лежеше една книга на професор, написал ужасни хули срещу нашия Пророк (саллаллаху алейхи уа саллам).
Авторът се смяташе за европейски образован, просветен и всезнаещ.
Бях смаян. Да видя как хулят Пророка ме разгневи невероятно много. Как могат образовани хора изобщо да изричат такова нещо?
Но тогава разбрахме: това не са последователи на Исус – те следват дявола. Дяволът ги е заслепил и ги е убедил, че лошото е добро, а доброто е лошо.
Цялото им дело е лъжа, измама и заблуда. Всякакъв вид лицемерие може да се открие у тях.
Това, на което поучаваше Исус, няма абсолютно нищо общо с техните дела.
Исус (алейхис-селям) беше като всички пратеници. В Корана се казва: „La nufarriqu bayna ahadin min rusulih“ – „Не правим разлика между никого от Неговите пратеници.“
Ние не разделяме пророците едни от други.
Посланията и ценностите, които донесе нашият Пророк (саллаллаху алейхи уа саллам), са абсолютно същите като при всички останали пророци.
Хуманизъм, комунизъм, социализъм, империализъм... Всичко това са само измислици, за да залъгват хората и да отвличат вниманието им.
Това, което наистина има значение, е пътят на Пророка. По този път никой не търпи несправедливост; той означава чиста справедливост. А където цари справедливост, всеки получава своето право и всички са доволни.
Това е пътят на пророците и на онези хора, които следват техните стъпки.
Да се гарантират правата на хората и да бъдат защитени.
Но личната свобода свършва там, където започва правото на другия. Да се нарушават границите на другите е напълно недопустимо в исляма.
Пред Аллах всички хора са равни.
Пред Неговия лик няма значение какъв цвят на кожата има човек – дали е черен, бял или червен.
Но кои са хората, които наистина имат висок сан пред Аллах и са най-близо до Него?
Истинската стойност не се измерва с пари и богатство, а с това да се върви по Неговия път и да Му се служи.
Затова единствената цел в живота трябва да бъде да се спечели благоволение пред Аллах.
А това се постига само чрез придържане към най-възвишените пророци и следване на техния път.
Човек трябва да ги обича – а да обичаш пророците означава да ги следваш стъпка по стъпка.
Защото най-важното нещо в живота е любовта.
В благородния айет се казва: „Кажи: „Ако обичате Аллах, последвайте ме, за да ви обикне Аллах!““ (3:31)
Това означава: „Ако искате Аллах да ви обича, тогава ме последвайте и Му служете така, както аз ви показах с примера си.“
Както казах в началото: за мюсюлманите е жизненоважно да се обграждат с праведни хора.
Защото навсякъде дебнат хора, които искат да те заблудят.
Има толкова много раздор, който настройва хората едни срещу други.
Истинският път е пътят на Аллах: да се отнасяш към ближните си с доброта и сърдечност.
Това, което ще ни спаси, е любовта.
Това, което ще ни спаси, е нашата любов към Пророка (саллаллаху алейхи уа саллам).
Милосърдието, готовността за помощ и добротата – това са качествата, които ислямът и нашият Пророк обичат най-много.
Накратко: точно в това се крие същността на исляма и на духовния път.
Тъй като Пророкът (салляллаху алейхи уа саллям) е най-обичаният раб на Аллах, молитвата остава несигурна, ако в началото и в края ѝ не се отправят благословии (саляуат) за него.
Но ако се изрече този благослов, Аллах със сигурност приема молитвата.
Нека Аллах умножи нашата обич и привързаност един към друг.
Нека хората винаги да си помагат взаимно, иншаАллах.
Нека чрез тази любов да бъдем удостоени с великата блага вест на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям).
Защото има един прекрасен хадис: Когато един сподвижник бил на смъртно легло, Пророкът (салляллаху алейхи уа саллям) го посетил и го видял да плаче.
На въпроса: „Защо плачеш?“, той отговорил: „Плача, защото умирам и след това вече няма да мога да бъда с теб.“
Тогава Пророкът (салляллаху алейхи уа саллям) казал: „Ал-мар'у ма'а ман ахабба“ – „Човек ще бъде с онзи, когото обича.“
Това благословено слово е велика блага вест за всички нас!
Да показваме уважение, страхопочитание и любов към Пратеника на Аллах и да го почитаме е най-голямото ни богатство.
Благодарение на тази любов в Деня на съда ще бъдем пощадени от тревожното чакане и адските мъки.
От любов към нашия Пророк, нека ни бъде отредено да влезем директно в Рая.
Нека Аллах дари това на всички ни, иншаАллах.
Share
Мевлана Шейх Назим винаги питаше: „Какво е справедливост?“ Той питаше: „Какво означава справедливост?“
Мевлана Шейх Назим казваше: „Справедливост означава да дадеш на всяко нещо правилното му място.“
Да дадеш правото на правоимащия, да поставиш всичко на подходящото място, там, където принадлежи – това е справедливост.
Просто всичко... Дори най-дребните неща, за които човек изобщо не се замисля: поставиш ли ги на мястото им, се поражда справедливост.
А там, където цари справедливост, всичко става добро.
Разбира се, човек първо се сеща за правото и закона. Някой може да се запита: „Какво общо има това? Какво общо с правосъдието има поставянето на нещата по местата им?“
Но без никакво съмнение става въпрос точно за това.
Сътвореният от Аллах ред, всички Негови създания – Аллах, Всевишният и Преславният, е сътворил всичко в най-красиво съвършенство и го е поставил на най-доброто му място.
Но хората не се придържаха към това и така всичко се разстрои.
Ето защо днес по света вече няма справедливост; тя практически вече не съществува.
Няма защо да се заблуждаваме, всеки знае това много добре.
Нима я има? Вече малцина се заблуждават: на този свят няма повече справедливост.
Както казахме: всеки трябва да знае мястото си.
Човек трябва да почита мястото на творението на Аллах.
Ако преместиш камък тук и махнеш парче оттам, от справедливостта не остава нищо.
Дори някой да иска да постъпва справедливо, на много места изобщо не му позволяват; той не успява, защото това, което е толкова рядко, е почти като нищо.
Трудно е да правиш добро и да градиш.
Но дори и да успееш, е много по-лесно да го разрушиш отново.
Така че твоя отговорност е къде поставяш нещата и какво правиш.
Човек трябва да се опомни и да има намерението: „Правя това заради Аллах; ако е рекъл Аллах, нека бъде от полза за нас, за хората и за мюсюлманите.“
Ако наистина носи полза, тогава го правиш.
Ако не носи полза, се осведомяваш по-подробно: върши ли добро – направи го; ако не – така или иначе е излишно.
Ето защо ислямът ни показва пътя във всичко; той показва точно какво да се прави и как да се постъпва.
Той учи на правилния начин и на подобаващото благоприличие.
Затова няма нужда да се пилеят напразно нито време, нито усилия, нито пари.
Ако построиш огромна джамия насред пустинята, покрай която никой не минава – за какво ще послужи това? Напълно излишно е.
Който иска да се моли там, разпъва палатка, постила молитвено килимче и се моли.
Там, където няма общност – тоест, където не живеят мюсюлмани –, също няма нужда да се градят големи джамии.
Вместо това се строи там в страната, където живеят мюсюлмани и където наистина има потребност.
Дори да не е отделна джамия: едно жилище, малка молитвена стая като тук или дергях са напълно достатъчни – това покрива нуждата.
Коранът говори за „шура“: човек трябва да се съветва.
Човек се допитва: „Подходящо ли е това място за джамия, дергях или нещо подобно?“ И след това се ръководи от това.
Но да похарчиш милиони, за да поставиш джамия насред немюсюлмани, където няма мюсюлмани – каква полза има от това? Никаква.
Аллах ни е дал разум; човек трябва да претегли има ли смисъл или не.
За бъдещето Аллах, разбира се, може всичко; ако там има мюсюлмани, те сами ще строят.
Но просто да се строи напосоки без никаква причина е погрешно – това не е нито заповед на Аллах, нито напътствие на нашия Пророк (мир и благословия да бъдат върху него).
Никой мюсюлманин тогава не е постъпвал толкова безразсъдно.
В началото в Мека те не са строили нито джамии, нито молитвени домове; едва след пристигането си в Медина са издигнали джамията „Куба“.
Там са се молили първо, а след това в пресветлия град Медина са построили Пророческата джамия.
Едва постепенно джамии са започнали да се строят навсякъде, където ислямът е пускал корени.
Слава на Аллах, броят на мюсюлманите там нарасна значително, както се увеличи и броят на немюсюлманите.
И така се появяваха все повече джамии – но винаги там, където имаше необходимост.
Несъмнено строежът на джамия е велико, богоугодно дело.
На онзи, който прави това, Аллах му дарява в замяна дом, дворец в Рая.
Но ако някоя джамия носи вреда – като онази, която лицемерите построиха –, тогава Пророкът (мир и благословия да бъдат върху него) се намеси: понеже бяха лицемери и крояха зло, той заповяда джамията да бъде съборена.
Така че човек трябва внимателно да гледа какво е необходимо; както беше казано, в началото винаги стои справедливостта, точната мярка.
Да се даде правилното място на всяко потребно нещо.
Поставянето на нещата на грешното място не е справедливост, а неправда.
Справедливост означава: да поставиш всичко на мястото му, да действаш там, където има нужда, и да не насилваш нещата на неподходящи места.
Затова Шейх Баба носеше почетното име „Хаккани“: от Хакк – някой, който дава на всеки правото му и отдава пълна справедливост на нещата.
Ако е рекъл Аллах, нека бъдат построени още много красиви джамии – добре разположени и точно там, където са нужни.
Понякога още от рано се вижда, че занапред ще има необходимост; тогава се строи там.
Приживе на нашия блажен Шейх Баба в Кипър тогава положихме основния камък на джамията в Никозия.
Хаджи Бахауддин дари земята, върху която трябваше да се издигне джамията.
Тогава там имаше само голо поле, надлъж и нашир нищо не се виждаше.
Слава на Аллах, изкопахме основите, положихме основния камък и Шейх Баба се помоли това място да се изпълни.
Наистина беше край пътя, но наоколо нямаше абсолютно нищо; зейнала пустош.
Хората критикуваха: „Защо изобщо се строи тук? Тук никой не живее, откъде ще дойде общността?“
Слава на Аллах, още преди завършването районът се напълни с фабрики, работилници, офиси и предприятия.
Днес всеки петък се събират 500 до 600 вярващи; джамията е пълна, вътре мястото не стига и мнозина се молят отвън.
Това се дължи както на благословията на нашия Шейх, така и на далекогледия поглед, че там ще има необходимост.
Дори беше построена още една джамия на около 500 метра, защото тази вече не беше достатъчна.
Така строежът се оказа точно на правилното място.
Когато нещо е на правилното място, то носи полза и осигурява голяма награда пред Аллах.
Но ако строиш насред нищото, това е напълно излишно.
Докато там не живеят мюсюлмани – ако приемат исляма, те и без това сами ще строят.
Нека Аллах даде на всички нас да издигнем още много добре разположени дергяхи и джамии.
Share
Нека Аллах направи тази наша среща повод за много добрини, иншаллах.
Днес има малко хора.
В такъв милионен град тази нощ хората се занимават със съвсем други неща, само защото утре е почивен ден.
За Аллах, за религия и вяра те не знаят нищо – ама абсолютно нищо.
Те просто тичат след земния свят и страстите на своето его.
Въобразяват си, че са на този свят само за да се забавляват.
Вместо да служат на Аллах, те се бъхтат, за да станат роби на този свят.
Но земният живот не е от полза за никого.
Дори цял живот да се трудиш неуморно за него, накрая той нищо няма да ти донесе.
Човек трябва да използва този свят за отвъдния.
Който смята, че чисто светското ще му помогне отвъд, преследва илюзия.
Светът е от полза за човека само тогава, когато го използва за отвъдния живот.
Земният живот е нивата на отвъдния.
Каквото посееш тук, това ще пожънеш там.
Колко милиарди хора, милиони и милиони са идвали и са си отивали от тази земя!
Превърнали са се в пръст, изтлели са в прах.
Ако с прахта всичко свършваше, щеше да е добре!
Но в Съдния ден неверниците ще ридаят: „О, да бях си останал само прах!“
„Да бях просто пръст!“
Но не е толкова просто – човек не остава прах!
Просто не е свършило, нещата не приключват с това!
Аллах сътвори Адем (мир нему).
Аллах го е сътворил, за да Му служи.
„И сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат.“
Всевишният Аллах е сътворил джиновете и хората единствено за да Му се покланят.
Какъв тогава е смисълът на живота?
Да служиш на Аллах.
Като мюсюлманин човек не си блъска главата с това; той просто го знае.
Но хората в Европа например умуват: „Защо изобщо сме тук?“
При все това огромното мнозинство дълбоко в себе си подозира за отвъдното.
Разбира се, и там има мнозина, които са го забравили, но в основата си почти всеки знае за него.
Представите на немюсюлманите обаче поемат в съвсем други посоки.
Те гледат на религията чисто материално.
Някои си измислят истории за богове: имало баща и майка, които се карали, и какво ли още не.
Карат боговете си да се бият помежду си.
А после приписват на Аллах – да пази Аллах – дори и син.
Вкарват Аллах в човешки образ.
По-на изток обявяват природата за бог.
Смятат слонове, всякакви животни и дори плъхове за богове.
Те си представят Аллах, Азза уа Джелла, като материално тяло.
Когато вярата избледнее или се загуби напълно, хората се лутат във всички посоки.
В исляма важи принципът: „Лейсе кемислихи шей’“.
„Няма нищо, дори най-малко, подобно на Него.“
Нито можеш да Го сравниш с нещо, нито можеш да си Го представиш.
Нищо не наподобява същността на Аллах.
Каквото и да може да обхване разумът – нищо от него не отговаря на Неговата същност и Неговите качества.
Затова в исляма е напълно немислимо Аллах да има телесна форма.
В исляма дори е забранено да се спекулира за самата същност на Аллах.
Неговото величие ние разпознаваме по-скоро по Неговите творения.
Погледни към открития космос: нашата Земя, цялата ни галактика е по-малка от прашинка.
Каква нищожна роля играем ние в целия космос?
Има милиарди галактики като тази.
В сравнение с всемогъществото на Аллах, човекът, всички живи същества и цялото творение са...
Дори душата ни не е безкрайна, а е само полъх от Неговата съзидателна сила.
Цялата вселена пред Аллах, Азза уа Джелла, не е голяма дори колкото една точка.
Още по това се познава, че ислямът е истинската религия на Аллах.
Другите пътища са непълни и пълни със заблуди; всички те са се отклонили от правия път.
Именно ислямът, божественият закон на исляма, обединява всичко в себе си.
Ислямът е завършеното послание; той е допълнил и увенчал всички предишни учения.
Който носи истинска вяра в сърцето си, той намира душевен покой.
Аллах ни е сътворил в Своето безгранично величие и ежедневно ни дарява препитанието ни.
Всичко дължим на Него, а Той ни е дарил и вярата.
Затова не ни остава нищо друго, освен да Му благодарим от сърце.
Благодарим за Неговите дарове и се стремим към Неговото благоволение.
Който се грижи за семейството си, изкарва препитанието им и с това върши най-достойното дело изобщо.
Но в човека дреме алчността.
Хората днес са станали още по-ненаситни; всеки иска само да трупа все повече.
Мнозина ламтят само за бързи пари, без да помислят за последствията дори за секунда.
А накрая губят дори това, което са имали.
При все че задоволството с малкото е най-голямото богатство.
Някога в Турция съществуваше еснафската традиция на ахиите.
Търговците живееха според вярата си, въртяха честна търговия и владееха занаята си майсторски.
Те имаха истински ценности и благоприличие.
Когато сутрин някой търговец направеше първата си продажба и дойдеше следващият клиент, той казваше: „Иди, моля те, при съседа, той днес още нищо не е спечелил.“
Те обучаваха младежите на почтен занаят, докато не получеха своето майсторско свидетелство.
От това там нищо не е останало; мюсюлманите захвърлиха всичко това зад борда.
Тук, на Запад, това все още съществува: учиш се при майстор, караш чиракуване и усвояваш професия.
Когато Османската империя се разпадна, просто отмениха всички тези благородни обичаи.
Вместо това заповядаха: „Сега трябва да носите шапка и западни панталони!“
А хората бяха просешки бедни; нямаха пари дори за най-необходимото.
„Обличайте това, иначе няма да влезете в града!“, казвало се тогава.
Така добродетелите и благородният характер на нашия народ постепенно се изгубиха.
На тяхно място дойдоха безскрупулността и наглостта.
Далеч сме от това да пожелаеш клиенти на съседа – днес му ги отмъкват под носа.
Умува се само как най-ловко да измамят клиента.
А след това свиват рамене: „Е, вярата просто отслабна.“
Смятат, че са спечелили нещо, а изобщо не забелязват колко много губят покрай това.
Проиграват отвъдния си живот и същевременно провалят и земния.
Какво ли не вижда човек на този свят!
Имаше веднъж един, който се беше забъркал с джинове.
В Узбекистан нали има безброй медресета.
Там имаше една стая, за която се смяташе, че е обитавана от духове.
През нощта никой не биваше да влиза вътре; който се осмелеше, нещо го сграбчваше и го изхвърляше пред вратата.
Разказваха следното за това:
В нещо като чайна един мъж уж имал джин на своя служба.
Любопитни хора отишли там: наистина, мъжът седял и казал: „Донеси чай!“, и чаят тутакси стоял там, димящ.
„Още един, още един!“, настоявали те и рекли: „Продай ни това същество!“
„И дума да не става“, казал собственикът.
Но търговците не се отказали и му предложили цяло състояние.
Платили баснословна сума.
Веднага го взеха със себе си!
Щом го хванаха, заповядаха: „Донеси ни скрити съкровища, донеси ни злато, набави ни богатства!“
Но нищо не се случи. Нищичко.
„Как така? Нали трябваше да можеш да осигуриш всичко! Къде са златните ни съкровища?“
Тогава той каза: „Ами аз мога само чай да сервирам!“
Наистина, когато настъпи времето на Махди (алейхисселям) – Шейх Баба винаги казваше...
Днес на много места има скрито злато, но то е защитено с магия.
Никой човек не може да го извади.
Едва когато се появи Махди (алейхисселям), той ще заповяда на джиновете и те ще извадят всичко.
Но тогава златото няма да струва и една стотинка.
За това има едно предание от нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям):
„В края на времето човек ще обикаля по улиците със своя зекят и няма да намери никого, който да го приеме.“
Всяко нещо има своята стойност във своето време.
Сега е моментът! Който днес не кланя намаз, днес не дава милостиня и не върши добрини... Сега е времето за това!
Хората забравиха молитвата и само тичат след парите.
Каква полза от цялото богатство без отдаденост на Аллах? То ще изтече между пръстите ти без никаква стойност.
На нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) му бяха предложени всички богатства на света – дори планината Ухуд от чисто злато.
Но Пророкът (салляллаху алейхи уа саллям) учтиво отказа.
Той дори взе жито назаем от един еврейски търговец.
Този човек нямаше никакво уважение; понякога идваше и подхвърляше нагли приказки.
Сподвижниците вече искаха да се намесят, но нашият Пророк не позволи.
Ако този свят имаше дори най-малката стойност, нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) щеше да му отдаде значение. Но той не му обръщаше никакво внимание.
Нека Аллах ни причисли към онези, които остават верни на Неговия път, иншаАллах.
Земният живот е само средство за постигане на целта: използваш ли го за Отвъдния, всяко действие ще бъде за задоволството на Аллах.
Нека печелим честно, да ядем, да пием и да живеем – но винаги с намерение за Неговото задоволство.
Вие ни гощавате единствено в името на Аллах, Азза уа Джелля.
„Защо правите това? Защо споделяте храна и напитки с нас?“ – „Единствено за задоволството на Аллах.“
Всяко ваше благодеяние е от чиста любов към Аллах.
Не искате благодарност, нито стотинка за това – искате само близостта на Аллах.
Това е истинската печалба в живота.
Нека Аллах увеличи вашата вяра, вашата искреност и вашата набожност, иншаАллах.
Нека Той дари хората с напътствие.
Сатаната, разбира се, полага най-големи усилия да намира нови неща, за да отклони хората от пътя.
В замяна на това такива сбирки като тази се превръщат в чиста светлина – в светлината на вярата, иншаАллах.
Share
Нека бъде благословено, машаллах. Това днес първата петъчна молитва ли беше тук?
Нека бъде пълно с благословия и добро, иншаллах.
Нека Аллах даде тази петъчна молитва да се свърже с онази първа молитва, която Пророкът отслужи по пътя за Медина, и нека и ние да получим нейната награда.
Иншаллах... Вижте, намираме се тук, точно в центъра на неверието.
Нека това място, докато все още има време, да бъде проводник за напътствието на хората.
Единствената истинска религия пред Аллах е ислямът.
От Адам – мир нему – до Деня на възкресението няма друга религия пред Него.
Всички пророци свидетелстваха: „Ние сме от отдадените на Аллах“, както изрично е изложено и в Корана.
Всички божествени писания преди Корана възвестяваха същата истина: че освен божествената истина няма друга вяра.
Ако човек се запита сега: „Какво всъщност означава религията и защо ислямът е единственият път?“...
Защото в основата си религията се състои от искреност и добър съвет.
А какво означава добър съвет?
Добър съвет означава винаги да препоръчваш правилното, доброто и полезното.
Човек пита: „Как да подредя живота си, как ще потръгне?“, а отсрещният му посочва правия път.
Който иска доброто и желае да бъде искрен човек, търси такъв съвет.
Всички заповеди и съвети на религията и без това се въртят само около доброто и полезното.
Никой не търси съвет с думите: „Как мога да сторя пакост?“
Никой човек не отива при мъдрец и не пита: „Как да извърша зло, как да открадна или да измамя другите?“
В края на краищата такова нещо не се нарича съвет; помагате ли си в лошото, това е просто съучастничество.
Ако някой потърси съвет, за да извърши зло, и му се помогне – разкрият ли ги, и двамата са еднакво виновни.
Точно затова дергахите и джамиите са места на доброто и праведността.
Това са благословени места, където се учи доброто и се разпространяват истината и справедливостта.
Нашата религия укрепва духовния живот, но също толкова ясно определя и как да общуваме помежду си във всекидневието.
Така се казва в знамението от днешната петъчна проповед: „О, вие, които вярвате! Когато вземате-давате дълг за определен срок, записвайте го.“
Свещеният Коран ни увещава: записвайте търговските си уговорки – освен ежедневните дреболии – писмено и ги заверявайте пред свидетели.
Но защо Творецът ни повелява това?
Може би някой би помислил: „Какво общо има религията с търговията и паричните сделки?“
Точно обратното: именно тук се крие фундаментът на вярата – никога да не накърняваш правата на другите и да не пропиляваш собственото си право.
Ако си нехаен, подтикваш брат си към грях и накрая губиш собственото си имущество.
Който не взема мерки, носи съвина за това, че другият се обогатява неправомерно (харам).
Да разчиташ само на устно обещание и да кажеш без разписка: „Вземи го, скъпи мой, ще платиш някой ден...“, е напълно погрешно.
Ако го подаряваш, това е друго. Но даваш ли го назаем, непременно трябва да го запишеш.
Ако нищо не се запише и отсрещната страна не върне парите – или умишлено бави плащането, въпреки че има пари –, тогава тези пари стават нечисти и забранени.
Ако отглеждаш деца с такива неправомерни пари, те по-късно лесно се отклоняват от правия път и стават непокорни.
Харам парите в тялото отварят широко вратата за всякакви болести.
С неправомерно придобито богатство не може да се построи джамия; нито пък дадената от него милостиня или зекят са валидни пред Аллах.
Затова недей само да се вайкаш: „Парите ми отидоха!“, а се тревожи най-вече за това, че си допринесъл парите да се превърнат в забранени.
И ако попиташ: „А какво да направя тогава?“...
Божествената повеля е недвусмислена: запиши дълга писмено и вземи подпис.
Изпълнил ли си дълга си и записал ли си всичко, върху теб вече няма вина – независимо дали другият ще плати или не.
Още приживе на Мауляна шейх Назим идваха много хора и се оплакваха: „Учителю, дадох пари назаем на някого, но не мога да си ги върна!“
Шейх баба винаги питаше тогава: „Попита ли ме, преди да дадеш парите?“
И точно същите оплаквания чуваме непрестанно и днес.
Почти всеки ден идва някой и се оплаква: „Дадох пари назаем и не виждам нищо от тях обратно“ или „Влязох в съдружие и бях ощетен в правото си.“
В хадиса от проповедта Пророкът ни обещава: Който взема дълг с искреното намерение да го върне, Аллах му помага и прави връщането лесно.
Тази вътрешна нагласа е решаваща.
Както казах: при търговските дела човек непременно трябва да се придържа към тези правила.
Защото накъдето и да погледне човек, човешката природа навсякъде страда от едни и същи слабости.
Някои вземат пари назаем от самото начало с цел измама; други имат добри намерения, но изпадат в беда без своя вина.
На онзи, който има желание, но не може, му се дава отсрочка; кредиторът проявява снизходителност и при нужда го приспада от зекята, за да облекчи длъжника.
Ако обаче намерението от самото начало е нечисто – под мотото: „Те са добродушни дервиши, така или иначе няма да се съпротивляват; нека просто им вземем парите“ –, тогава това не носи благословия нито на вземащия, нито на даващия.
Нека Аллах ни пази всички от такива лоши намерения.
Понякога посетителите тук в дергаха питат: „Защо духовните хора изобщо се месят в светски дела?“
Но ежедневният живот все пак е реалност...
В края на краищата ние не сме чисто духовни същества, а хора от плът и кръв.
Докато душата пребивава в тялото, човек не може просто така да избяга от земните задължения.
Ако земните дела и взаимоотношения се объркат, неизбежно страда и духовният живот.
Някога хората имаха съвсем друго чувство за чест и деликатност.
Разказва се, че преди векове дори крадците от уважение към личното пространство на обитателите никога не влизали в спалнята, а вземали само онова, което било отпред, и изчезвали.
Дори при тях все още е имало червена линия, съзнание за граници и искрица срам.
Дори грешейки, те си казвали: „Сторихме неправда и съгрешихме; нека поне не нарушаваме личното пространство и да не навличаме още по-голяма вина върху себе си.“
Нека Аллах предпази всички хора от това да посягат към неправомерно придобито благо.
Харамът е тежък товар – нека нашият Творец винаги ни пази от него.
Да можеш да се предпазиш от греховете и забраненото е безценна благодат.
Най-големият дар е вярата – а веднага след него идва способността добросъвестно да стоиш далеч от забраненото.
Нека Аллах бъде доволен от всички вас.
Share
„Благословен да е Аллах, най-добрият от творящите!“ (23:14), казва Аллах, 'Азза уа Джалла.
Никой не твори по-съвършено от Аллах, 'Азза уа Джалла.
„Превелико е Неговото Име“, казва Аллах, 'Азза уа Джалла.
Във всичко, което Той е направил и сътворил, няма ни най-малък недостатък.
Аллах, 'Азза уа Джалла, е сътворил всичко прекрасно.
Той е дал на всяко нещо неговото съвършено място.
Казваме: Аллах, 'Азза уа Джалла, без изключение е сътворил Своето творение по най-красивия и съвършен начин.
Аллах, 'Азза уа Джалла, е създал тази Земя.
Нека го кажем отново: „Благословен да е Аллах, най-добрият от творящите!“ (23:14) – такива са Неговите думи.
Той е Най-добрият от творящите – а и Единственият истински Творец така или иначе е Самият Той.
И все пак Той прославя Своето собствено Име, за да могат хората най-после да се опомнят.
Аллах, 'Азза уа Джалла, е сътворил този свят, за да може човекът да се засели и да живее на него.
Чисто материално погледнато, цялата Земя произлиза от един-единствен източник.
Най-известното от него е Черният камък, който се е спуснал директно от Рая.
Има и още, но това е малко познато на хората.
Съществуват и други следи, но в центъра стои този благословен, свещен камък.
Останалата част от тази Земя Аллах, 'Азза уа Джалла, е устроил така, че да служи на хората.
В Свещения Коран се казва: „От нея ви сътворихме и в нея ще ви върнем, и от нея отново ще ви извадим.“ (20:55)
„От земя сте направени, към нея ще се върнете и в Деня на възкресението отново ще излезете от нея.“
Колкото и да се вкопчват хората в този свят: ползват го за кратко и след това самите те си отиват.
Никой не може да вземе този свят със себе си.
Затова онзи, който се остави да бъде заслепен от света, губи.
Светът не остава за никого.
Нашият Пророк (мир и благословия върху него) казва: онзи, който в Деня на равносметката е вярвал в Аллах, но никога не се е молил, само е вършил несправедливости и грехове – той ще влезе в адския огън.
Който е постъпвал така, отива в огъня.
Но все пак е вярвал в Аллах... За онзи, който напълно Го отрича, нещата стоят съвсем различно.
Този вярващ наистина отива в огъня, но накрая ще бъде спасен.
Дали ще трябва да изкупва греховете си там стотици хиляди или милиони години – в крайна сметка ще излезе.
А най-последният вярващ, който напусне Ада...
Когато влезе в Рая, си мисли: „За мен не е останало нищо.
Милиарди души вече са там преди мен – какво още може да има за мен?
Има ли изобщо още място? Дори няма местенце, където да положа главата си!“, вярва той.
Но дори и на него Аллах, 'Азза уа Джалла, му дарява царство, което е многократно по-голямо от цялата тази Земя.
И то не просто за няколко години или един човешки живот, а за цялата вечност.
И така, онзи, който преследва света, за да си осигури мимолетни дни, и при това забравя Аллах, противи Му се или Го отрича – той губи всичко; просто му липсва разум.
Защото този земен живот е строго ограничен.
Нищо не идва отвън; човекът не може да изтръгне нищо насила.
Светът просто си е само този свят.
За всеки от нас той е просто транзитна гара.
Никой не може да остане тук.
Вечен живот тук няма.
Днес всички говорят за изкуствен интелект и подобни неща – но и това се сблъсква със своите граници.
Мнозина си въобразяват, че така биха могли още по-дръзко да отричат Аллах.
Но и на това са поставени ясни граници.
Който е слаб във вярата или напълно без Аллах, се побърква от това: Какво ще стане от това, докъде ще доведе всичко това...?
Аллах съществува!
Без волята на Аллах, 'Азза уа Джалла, листо не трепва, нищо не се случва и изобщо нищо не възниква.
Аллах, 'Азза уа Джалла, казва в Свещения Коран: „И Той ви подчини всичко, което е на земята и в морето.“ (22:65)
Всичко по суша и по вода Той е поставил във ваша служба.
Ние, мюсюлманите, трябва да разберем, че всичко произлиза от Неговата воля и без Неговата воля абсолютно нищо не се случва.
Но дори много мюсюлмани в днешно време са напълно разколебани.
Мислите им се въртят в пълен безпорядък.
Защото там, където липсва вярата, липсва и вътрешният мир.
В Свещения Коран се казва: „Смятат всеки вик насочен срещу тях.“ (63:4)
„Страхуват се, че всичко ще се обърне срещу тях“ – така ги описва Аллах в Преславния Коран...
Това се отнася за онези без вяра.
Но онзи, който вярва, се уповава на Неговия план: „Всичко идва от Аллах – както доброто, така и изпитанието.“ С тази увереност той върви през живота.
Каквото препитание ни е отредено, със сигурност ще стигне до нас.
Човек трябва да осъзнава това.
Човек трябва да остави всичко в Неговите ръце и да не се измъчва непрестанно с грижи за земния свят.
Аллах, 'Азза уа Джалла, казва: „Може да не харесвате нещо, а то да е добро за вас; и може да обичате нещо, а то да е зло за вас.“ (2:216)
Затова оставете светското на онези, които живеят само за този свят.
Нека си блъскат главите и да се терзаят; оставете ги да правят каквото искат и запазете душевното си спокойствие.
И тук твърде много неща се въртят около земния свят, около светските страсти...
Вече почти навсякъде е така, но на някои места хората са още по-силно погълнати от това.
Защото всеки иска единствено да задоволи своето его.
Но онзи, който обуздава своето его, печели по всички фронтове.
В противен случай нищо в живота никога няма да засити човека.
Човек само се саморазрушава – и повлича със себе си и околните.
Най-добрият лек срещу това е да си търсите добри приятели.
Да бъдете заедно с искрени хора.
Да се подкрепяте взаимно в доброто и да си напомняте...
Нашият Пророк е казал: „Ръката на Аллах е с общността.“
Подкрепата на Аллах е в задружността.
Онзи, който се отделя, лесно се погубва.
Особено в това време... Един лош приятел причинява повече вреда от дявола.
Това, което дяволът не може да постигне, фалшивият приятел го постига без усилие.
Стойте далеч от такива хора.
Нека Аллах помогне на всички вас, както и на нас.
Навсякъде по света... Тук може би се забелязва повече, но истинска сигурност вече няма никъде.
Нека Аллах скоро ни дари спасение.
Този спасител е имам ал-Махди, мир на него.
Докато той се появи, трябва да останем непоколебими.
Когато той дойде, на цялата тази несправедливост ще се сложи край и тя ще бъде премахната.
Нека скоро се появи. А целият успех е от Аллах. Ал-Фатиха.
Share
Нека бъде благословено и изпълнено с благодат, иншаАллах.
Дергясите са, както винаги казваме, като оазиси насред пустинята.
Навсякъде прилича на пустиня.
Каква пустиня? Вярно, говори се за „зеленина“, но...
Що се отнася до вярата и духовността, всичко е напълно опустяло и се е превърнало в пустиня.
Там вече няма абсолютно нищо.
Хората жадуват за духовност, но никой не им подава водата от милостта на Аллах – освен именно тези дергяси...
Тук е земята на неверието; но дори на места, където няма неверие, почти няма останала духовност.
Но именно тук те са най-нужни; те са истински оазиси.
Всеки, който идва на такива места, извлича огромна полза.
Той получава тази благодат, защото тези места са създадени единствено заради благоволението на Аллах.
Не за да се извлече изгода от някого, а единствено и само заради Аллах.
Те са създадени, за да се укрепи вярата на всички мюсюлмани – млади или стари, мъже или жени.
Точно това е същинската цел и смисълът на дергясите:
Да преподават религията и да показват правия път.
Особено накшбандийските дергяси...
Без съмнение това важи и за други дергяси – но никой не може да отправи нито една дума на укор към искрените накшбандии.
Слава на Аллах, пътят на накшбандиите е най-чистата същност на шериата.
Било то сюннет, ваджиб, фарз или мустехаб – всички молитви, богослужения, зикр и благословии са запазени непокътнати така, както ги е живял Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем).
Ето защо тези дергяси са толкова безценни; тук се намира най-голямата полза.
Разбира се, трябва да ходите и на джамия.
Но има много места, където изобщо няма джамия.
Именно на такива места се кланя молитва заедно и се изучава знание.
Естествено, жените имат свои дни, а мъжете – свои; помислено е и за децата.
Те трябва да следват този път, както го повелиха моят почитаем баща и учителите. Нека Аллах бъде доволен от всички тях.
Както казах: който идва тук, получава духовната благодат.
Който не идва, може да отиде другаде – но значението на дергясите е просто огромно.
Така че, където и да има дергях или джамия: ходете там, без да пропускате дори и една седмица.
Човек трябва да ходи, за да донесе благословия за себе си, както и да бъде от полза за семейството и хората около него.
Нека Аллах бъде доволен от всички, които допринасят за това.
Нека Аллах умножи техния брой.
Share