Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

И задължение за хората спрямо Аллах е поклонението при Дома [Кааба], за онзи, който има възможност да отиде там. (3:97) Хаджът е един от стълбовете на исляма. Затова той е задължителен за всеки, който има възможност – тоест, който е финансово и здравословно способен на това. Той трябва да бъде изпълнен. В момента трите свещени месеца наближават. Мнозина използват отпуската си, за да извършат Умра. Те казват: „Не се получи с Хаджа, така че нека поне да отидем на Умра.“ Правете го спокойно, нека Аллах го приеме и благослови, но същинското задължение е Хаджът. Умрата не е задължение. Всъщност човек би трябвало да извърши Умра едва след Хаджа. Но хората казват: „Регистрирахме се, но не ни изтеглиха, затова правим Умра.“ Ами ако догодина се получи с Хаджа? Тъй като си похарчил парите си за Умра, тогава няма да можеш да отидеш на Хадж. Затова човек трябва първо да спести и задели парите за Хадж. Най-добре е парите да се вложат в злато, а не да се държат като хартиени пари. Сложете ги на сигурно място. Когато след това те изтеглят за Хадж, можеш да отидеш. Ако не се получи, можеш да направиш Умра – но не с тези пари! Тези пари остават отделно, тях не ги пипаш. Те си стоят с твърдото намерение: „Това са моите пари за Хадж.“ Аллах ще приеме намерението ти. Дори и да не можеш да отидеш и починеш – нека Аллах ти дари дълъг живот – с тези пари може да се изпрати някой вместо теб и въпреки това ще станеш хаджия. Но ако си жив и ти е писано, отиваш лично с тези пари. Но хората днес не разсъждават правилно. Те вече не използват разума си, прехвърлили са мисленето на устройствата си и правят само това, което те им кажат... И така, ето как трябва да го направиш: Задели парите си за Хадж. Ако имаш останали пари извън това, тогава направи Умра. В противен случай пази парите. Когато настъпи моментът, ще отидеш на Хадж с позволението на Аллах. Така ще си изпълнил това задължение. И дори да спестиш парите, но не можеш да отидеш: Понеже намерението ти е било чисто и подготовката ти пълна, ще получиш наградата за това. Това е съдба. Ако не стане тази година, то може би следващата. И ако не догодина, тогава след пет години. Така както през тази година, когато някои бяха изтеглени за Хадж едва след 16 години. Тогава те нямат пари и се оплакват: „Какво да правим сега?“ Е, похарчил си парите, защото си бил десет пъти на Умра. Ако беше спестил парите, сега щеше да си спокоен и да можеш да отидеш на Хадж, без да зависиш от никого. Човек трябва да си ползва главата малко. Аллах ни е дал ум и разум. Освен това трябва да се съветвате помежду си: „Да отида ли или не, как да подходя?“ Хората казват: „Хаджът не се получи, хайде да отидем на Умра.“ Както казах: Умрата не е задължение. Подготви се за задължението, останалото ще се подреди, иншаАллах. Нека Аллах ни го дари. Нека Аллах даде възможност и на онези, които все още не са могли да отидат, и да дари леко пътуване, иншаАллах.

Нашият Пророк (мир нему и благословението на Аллах) винаги се грижи за своята Умма, зове „моята Умма, моята Умма“ и желае спасението на своята общност. Несъмнено онези, които го почитат, ще постигнат спасение. Ала положението на онези, които не го почитат, е ужасно. Съдбата на онези, които са враждебни към него, е пълна гибел. Както в земния живот, така и в отвъдния, те са съюзени с дявола. Който е враг на нашия Пророк (мир нему и благословението на Аллах), е враг и на Аллах, Всемогъщия и Великия. А който враждува с Аллах, никога няма да спечели и не ще постигне победа. Те са в постоянна загуба. Дори и да изглежда, че са победили, краят им винаги е горчив. Затова трябва да останем непоколебими по пътя на нашия Пророк (мир нему и благословението на Аллах). Трябва да му отдаваме почит. Колкото повече го почитаме и възхваляваме, толкова по-висока става степента ни пред Аллах. Който не го почита, няма никаква стойност. Дори и да казват: „Притежавам толкова много, чел съм толкова много, имам богатство и последователи“ – всичко това не значи нищо; те са без стойност. Истинската стойност е при нашия Пророк (мир нему и благословението на Аллах) и при онези, които го следват и почитат. Всички пророци на Аллах, Всемогъщия и Великия, са желали да бъдат част от Уммата на нашия Пророк. Защото тези пророци осъзнават истината. Тъй като не са като обикновените хора и виждат високия ранг на нашия Пророк (мир нему и благословението на Аллах), те искат да принадлежат към неговата Умма. И ние, слава на Аллах, принадлежим към неговата Умма. Трябва винаги да останем на неговия път. Да го забравим и да потънем в светското, е небрежност (гафлет). Нека Аллах не ни причислява към небрежните, иншаллах. Небрежността е лошо състояние. Небрежност означава да прекараш живота в неведение, докато внезапно се събудиш. Тя прилича на сън или опиянение. Когато човек се събуди, е твърде късно и животът е отминал. Нека Аллах ни пази и не ни причислява към небрежните.

„Който е признателен, за себе си е признателен. А който е неблагодарен – моят Господ е над всяка нужда, щедър.“ (27:40) Аллах, Всемогъщият и Великият, казва: „Който благодари, прави това само за себе си.“ А който не благодари: Несъмнено Аллах, Всемогъщият и Великият, не зависи от никого; Той е Всебогатият (Ал-Гани). Аллах, Всемогъщият и Великият, не се нуждае нито от благодарност, нито от богослужение, нито от каквото и да било друго от някого. Който върши добро, прави го за себе си; и който е благодарен, получава отплатата и наградата за това. А който е неблагодарен и отрича, сам носи бремето. Това означава: Дори цялата вселена да благодареше, това нямаше да донесе никаква полза на Аллах, Всемогъщия и Великият; Той не се нуждае от това. И дори цялата вселена да беше невярваща или неблагодарна, това нито би навредило на Аллах, Всемогъщия и Великият, нито би Го засегнало. Аллах, Всемогъщият и Великият, е сътворил хората и всички създания. Извършените добри дела, благодеяния и награди са предназначени за самите тях; те служат за собствена полза на рабите. Те не носят полза на Аллах. Понякога човек казва: „Аз се моля, аз правя това, аз правя онова.“ При това онова, което върши, е от полза единствено за самия него. Аллах, Всемогъщият и Великият, ти е оказал тази благодат и ти си този, който се възползва от нея. Но ако кажеш: „Аз няма да правя това“... Нека Аллах ни пази, но някои хора се обиждат и заради това не се молят. Но дори и да си обиден, вредиш само на себе си; на Аллах, Всемогъщия и Великият, не причиняваш нито липса, нито вреда с това. Мюсюлманите и вярващите трябва да знаят това и да го осъзнават. Не подобава да се извършва богослужение и това да се изтъква пред Аллах като услуга; защото благодатта принадлежи единствено на Аллах. Тъй като Той ти е дал възможност да извършиш това добро дело, ти трябва по-скоро да си Му благодарен. Нека Аллах ни дари с постоянна благодарност за Неговите дарове, иншааллах. Нека благодарността ни не намалява и нека не изпадаме в неверие. Нека бъдем доволни от всяко предписание на Аллах, Всемогъщия и Великият, и винаги да живеем изпълнени с благодарност и задоволство, иншааллах.

Нашят Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) каза: Майката на Сулейман, сина на Давуд – мир на тях – му даде следния съвет: „О, сине мой, не спи прекалено много нощем.“ „Защото прекаленият сън през нощта оставя човека беден в Съдния ден.“ Тъй като нощните богослужения се приемат, тя го посъветва това, за да не преспи нощта. [...] Нашят Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) каза: Аллах, Всемогъщият и Великият, не оставя да се загуби наградата на онзи, който става посред нощ, кланя се и рецитира сурите Ал-Бакара и Али Имран. За човека сурите Ал-Бакара и Али Имран са скъпоценно съкровище. Това означава: Дори човек да прочете само началото им – началото на Ал-Бакара и Али Имран е също толкова ценно. И така, най-голямото съкровище са сурите Ал-Бакара и Али Имран. Много хора днес желаят – Аллах да е доволен – децата им да станат хафизи и да знаят целия Коран наизуст, и ги изпращат да учат за това. Децата учат една-две години. Те научават целия Коран наизуст, но след това го забравят. Затова нашият съвет е: По-добре да научат отделни части. Например, трябва да научат сура Ал-Бакара и сура Али Имран. Трябва да научат сура Ал-Анам, сура Ясин и всичко от сура Ал-Мулк нататък наизуст. Те да останат трайно в паметта е много по-добре, отколкото да се научи целият Коран наизуст и след това да се забрави. Защото те трябва да пазят Ал-Бакара и Али Имран като съкровище. [...] Нашят Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) каза: Няма никой, който да иска да извърши нощната молитва, но сънят да го надвие, на когото Аллах въпреки това да не запише наградата за молитвата му. При това сънят му ще му се зачете като садака. Това означава: Той обикновено всяка нощ извършва намаза Тахаджуд. Но една нощ той заспива по това време. Аллах въпреки това дава на този раб наградата за молитвата. И сънят му се счита за милостиня за него. [...] Нашят Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) посъветва: Кланяйте се, докато сте бодри и свежи. Когато човек се измори или силите му отслабнат, трябва да седне. Тази ситуация се случва по-често при нощните молитви. Ако някой е изтощен, той може да се кланя и седнал. [...] Нашят Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) каза: Който се кланя много през нощта, лицето му ще сияе през деня. Това означава, че лицата на повечето хора – алхамдулиллях, на вярващите – са красиви и светли. Върху лицата на грешниците, които са далеч от религията, лежи мрак; там царят тъмнина и грозота. Нека Аллах ни опази от това. Който иска красота, нека извършва нощната молитва, иншааллах. [...] Нашят Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) каза: Който си ляга с намерението да стане за нощна молитва, но сънят го надвие и не се събуди до сутринта, на него му се записва наградата за намерението му. Значи той си е легнал. Той си ляга с мисълта: „Ще стана, ще кланя Тахаджуд, ще извърша намаз Нажат или намаз Шукюр.“ След това се оказва, че е спал до сутринта. Но Аллах му записва всички тези награди въз основа на неговото намерение. И сънят му се превръща в милостиня за него. Милостиня, която му е подарена от неговия Господар. [...] Нашят Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) каза: На онзи, който рецитира сто айята (знамения) за една нощ, ще му бъде записана награда, сякаш е прекарал цялата нощ в богослужение. [...] Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) има предвид следното: Който чете сто айята нощем, няма да бъде причислен към небрежните (гафил). Ако човек например кланя десет ракята и във всеки ракят чете по десет айята, това са сто айята. Това означава, че сто айята се постигат лесно. Например „Кул хуваллаху ахад“ се състои от три или четири айята. Всеки от тях е айят. Нашят Пророк говори за броя на айятите, а не на сурите. Който чете сто айята нощем, няма да бъде записан като небрежен. Небрежните са онези, които са безразлични към Аллах, които Го забравят. Така че да принадлежиш към небрежните не е нещо добро. [...] Нашят Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) каза: Дори молитвата ти да трае само колкото доенето на една овца, не пропускай нощната молитва. Значи, дори да са само два ракята... Доенето на една овца не отнема и пет минути. Затова човек непременно трябва да се придържа към нощната молитва. В нея се крият толкова големи награди, степени и красоти, както е възвестил нашият Пророк. Нека Аллах направи това постоянно при нас, иншааллах. Ние възнамеряваме да правим това до края на живота си. Нека Аллах ни даде това, което възнамеряваме.

„О, вярващи, ако нечестивец ви донесе вест, проучете я, за да не поразите някого поради незнание и после да съжалявате за онова, което сте сторили.“ (49:6) Аллах, Всемогъщият и Всевишният, се обръща към вярващите: „Ако фасик – тоест някой, на чиято дума не може да се има доверие – ви донесе новина, проверете я щателно.“ Проучете точно дали казаното е истина, или лъжа, и какво се крие зад него. В противен случай по незнание ще навредите на други и по-късно ще съжалявате за стореното. Това означава: Не издавайте прибързани присъди за нищо. Човек не бива да съди единствено въз основа на това, което е видял или чул. Трябва непременно да стигнете до същината на нещата. Може да сте разбрали погрешно видяното, а чутото може да е лъжа. Трябва много да се внимава за това. Защото понякога човек се обръща срещу някого, кара се или се бие – само заради една дочута дума. А после се оказва, че новината е била невярна, а приносителят е лъжец. Тогава човек остава там – изпълнен с разкаяние и натоварен с вина. А този човек и без това е ненадежден; някой, на чиято дума не може да се вярва. Не съдете другите и не заставайте срещу тях само въз основа на неговите думи. Проучете нещата обстойно. Ако след проверката се окаже истина и е необходимо действие, тогава действайте според това; ако ли не – оставете нещата така. Тези предупреждения имат за цел да ви предпазят от трудни ситуации и последващи извинения. Така ще избегнете злословенето и срамните положения. Без значение кой стои срещу вас – мъж или жена – няма да се налага да се срамувате пред никого. Благословеното слово на Аллах, Всемогъщия и Всевишния, учи мюсюлманите на всякакъв вид благоприличие и красота. Аллах, Всемогъщият и Всевишният, е низпослал тези благородни знамения, за да ви предпази от трудни ситуации. Нека Аллах ни позволи да разпознаем истината. Защото в днешно време има много хора с красиво лице, но с лош характер. Има хора, които желаят злото на другите по незначителни причини. Разбира се, има и искрени хора. Иншаллах, дано с добрите не се отнасят както с лошите. Нека Аллах ни опази от подобна ситуация. Нека Аллах ни закриля.

И виждаш хората пияни, а те не са пияни, но наказанието на Аллах е сурово (22:2) Това е знамение от Аллах, Всемогъщия и Великия, от великия Коран – словата на Аллах, които са валидни за всички времена. Благословеното, почитано слово на Аллах, Всемогъщия и Великия, е вечно. Неговото слово важи за всяка епоха. Въпреки че това знамение е низпослано за Съдния ден, хората и в този свят – особено в Последните времена – приличат на пияни. В знамението се казва: „Те не са пияни“, но поради тежестта на положението изглеждат като пияни. В нашето съвременно време е точно така. В Съдния ден това състояние ще бъде още по-тежко, но и сега цари подобно положение. Хората са забравили Аллах, Всемогъщия и Великия. Те са объркани и не знаят какво да правят. Те не намират изход. Пътят е точно пред тях, но в своето опиянение те не го виждат. Те са дезориентирани, блъскат се тук и там. А пътят на спасението от Аллах, Всемогъщия и Великия, е ясно различим. Спасението е единствено в Исляма и в нищо друго. Онези, които изоставят този път, приличат на споменатите пияни; това състояние ги замайва. Така както пияният няма контрол над себе си, така се случва и с тези хора. Който обаче поеме по правия път и се държи здраво за въжето на Аллах, той стои непоклатимо. Другите биват мятани насам-натам. Те говорят за тази или онази система или си измислят собствени правила по свое усмотрение. Те се смятат за умни, но вредят на хората. Най-голямата вреда нанасят на самите себе си и на другите. Затова не се отклонявайте от пътя на Аллах. Следвайте Неговия път. Изпълнявайте повелите на Аллах, Всемогъщия и Великия. Колкото повече ги спазвате, толкова по-сигурни ще бъдете. Събудете се от това опиянение, защото замайването от този свят е напразно. Оставете това настрана. Но сякаш това не е достатъчно, някои посягат към всякакви средства, за да влошат още повече състоянието си и да се опияняват допълнително. Който консумира такива неща, не само остава в опиянение, но и съсипва себе си и цялото си обкръжение. Нека Аллах ни пази. Ако искате да избягате от това зло, дръжте се здраво за пътя на Аллах, останете на Неговата пътека и бъдете такива, каквито Аллах желае. Не следвайте стъпките на шейтаните; пътят, който те посочват, не е истински път. Техните дела са нищожни и безполезни; ако имаше полза в тях, щяха да я запазят за себе си. Нека Аллах закриля уммата на Мухаммед, както и нашите деца и семейства. Защото те са се прицелили и в тях и ги учат на всякакъв вид злини. Те искат да премахнат всичко, което съществува в името на доброто. Но Аллах, Всемогъщия и Великия, ще доведе Своята светлина докрай, иншааллах. В края на това опиянение ще има избавление; в края на този мрак ще има сияние и светлина, иншааллах. Нека Аллах скоро доведе тези дни, за да можем да ги доживеем, иншааллах.

А който се отвърне от споменаването на Мен, той ще има тягостен живот (20:124) Аллах, Всемогъщият и Всевишният, казва: "Който се отвърне от споменаването на Мен и не си спомня за Мен, неговият живот ще бъде труден и потискащ." Днешното време, в което живеем, показва това ясно. Навсякъде по света цари бедствие; има много проблеми и всякакъв вид скръб. Проблеми с препитанието, семейни грижи; има трудности от всякакъв вид. Причината за това Аллах, Всевишният, обяснява така: Отдалечаването от споменаването на Аллах. Забравянето Му. И непоказването на благодарност за благата, които Аллах е дарил. Точно поради тези причини възникват тези неволи. Хората изискват от държавата решение на проблемите; те настояват за повече пари. Те казват: "Парите вече не стигат." А би трябвало да се иска от Аллах Неговата благодат, за да стигнат. Ако в това, което ти е дадено, има берекет (благодат), ти имаш повече от него. Парите, които ти се дават, попадат за нула време в ръцете на "вълците". По-добре би било изобщо да не увеличават заплатата. Вместо това молете Аллах. Кажете: "Не я увеличавайте." "Оставете всичко така, както е, за да се запази берекетът." Човек трябва да иска от Аллах, Всевишният. И да казва: "Дари ни с берекет." Когато има берекет върху това, което човек има, той не е зависим от никого. Тогава човекът не копнее за повече. Той казва: "Това тук стига." И когато Аллах даде Своя берекет към това, всичко става лесно. Това е изпитано; това е опитът. Колкото по-алчни стават хората, толкова повече изчезва берекетът, докато не остане нищо. Сега се радват и казват: "Получаваме толкова повече пари." Но това, което прибират от едната страна, го харчат двойно от другата. Хората не осъзнават това. Те се радват: "Получихме увеличение на заплатата." Радват се... Понякога се събуждат за кратко, но въпреки това продължават както досега. Продължават по същия път. Хората трябва най-накрая да се събудят. Трябва да се събудят, за да намерят благодата на Аллах. Молете Аллах за това. Който моли Аллах, той печели. Който иска от хората, остава разочарован и не постига нищо. Нека Аллах ни дари с благодат. Дори и да е малко: стига да е благословено, е по-добре от многото. Нека Аллах помогне на хората. Нека Той им даде осъзнатост и бдителност. Нека те се завърнат към Аллах. Нека споменават Аллах. Тогава животът им ще бъде приятен. Нека Аллах бъде наш Помощник.

Нашият Пророк, мир и благослов да бъдат над него, казва: „Куллу бани Адама хаттаун...“ Има и продължение към това. Това означава, че всяко дете на Адам, всеки човек може да прави грешки; да, той дори ги прави. Не е само възможността за „можене“, той наистина ги прави. Разбира се, в това време няма никой, който да не прави грешки. Безгрешни и безупречни са само Пророците. Освен тях, всеки прави грешки. Дори сахабите правят грешки, също и Ехли Бейт, и имамът, и евлиите, и шейхът. Аллах, Всемогъщият и Височайшият, е дал на човека грешката. Но за да осъзнае грешката си и да се покае... Ако се покае, той получава и награда за това. Това означава, че грешката е определена от Аллах, Всемогъщия и Височайшия, за да покаже несъвършенството на човека. Само Пророците са най-съвършени и ние ще ги следваме. Те са онези, които са безгрешни, за да им се оказва уважение. Разбира се, нашият Пророк, мир и благослов да бъдат над него, е последният Пророк. След него вече няма Пророк. Появяват се безумни хора, които казват „Аз съм пророк“; тях трябва да ги затворят в лудница. Да правиш грешки не е нещо лошо. Човек трябва да си вземе поука от грешката. Когато направи грешка, трябва да я приеме и да каже: „Това е грешка, не бива да я правя втори път.“ Да не приемеш грешката е недостатък, несъвършенство. Това означава, че този човек не е извлякъл полза от грешката си. Човек може и да извлече полза от грешките. Ако си направил грешка, не я прави втори път. Това остава в паметта на човека. Ако не беше направил тази грешка и никой не го беше предупредил, той щеше да я повтаря цял живот, мислейки, че върши правилното. Той щеше да следва грешното. Накрая той вижда, че с делата си или е съгрешил, или е вършил тези неща напразно. Лошите неща по-скоро остават в паметта на човека. Повечето хора не си спомнят доброто; обикновено си спомнят лошото или отрицателното. Например някой е отишел някъде, имало е покана, храната не му е харесала, това-онова... Това му остава в паметта: „На онова място ядохме лошо.“ А след това е ял хиляди пъти. Изобщо не му идва наум: „Колко хубава беше онази храна“, това не му идва наум. Това, за което се сеща, е онази лоша храна; яденето е било солено, безвкусно и т.н., за това се сеща. Но за доброто не си спомня, само рядко. Затова онзи, който се отвърне от грешката, е човек, когото Аллах обича. Това, което наричаме грешка: то може да бъде както грях, така и нормални, ежедневни грешки. Човек се учи и от това и може да живее живота си по-добре. Затова днешните хора изобщо не приемат грешки, те казват: „Ние сме перфектни.“ А всъщност няма перфектен човек, всеки може да сгреши. Това е благословеното слово на нашия Пророк, мир и благослов да бъдат над него; със сигурност е така, всеки има грешки. Той трябва да поправи грешката си. Щом я забележи, нещата се подобряват. Дори и да не знае, човек трябва всеки ден да казва „Астагфируллах“ и да се моли: „О, Аллах, разкайваме се за нашите известни и неизвестни грешки.“ Нека Аллах прости грешките ни, иншааллах.

Наистина за онези, които вярват и вършат праведни дела, Градините на Фирдаус ще бъдат обител. Това е обещанието на Аллах, Могъщия и Величествения. И обещанието на Аллах, Могъщия и Величествения, е истина. Обителта на онези, които вярват и вършат добро, ще бъдат – иншаАллах – Градините на Фирдаус. Да последват този чудесен зов е най-големият дар за вярващите. Това наистина е огромна благодат. Трябва да вършиш добро и да вярваш. Вярата означава вяра в Невидимото... Това означава преди всичко: да вярваш в Аллах, в Пророка, ангелите, джиновете и във всички повели на Аллах, Могъщия и Величествения. Без тази вяра възниква голяма празнота. Остава само нищото. Човек губи ориентация в действията си. Точно това иска сатаната; той внушава това на човека. Той прави така, че да изглежда, сякаш тази вяра в Невидимото е ненужна, сякаш всичко това изобщо не съществува. А всъщност най-голямото доказателство за важността на Невидимото е твоето собствено тяло – ти самият, човекът като такъв. Откъде идва той? Аллах е сътворил човека от нищото. И така, как се случва това сътворение? Дали идва от фабрика или отнякъде другаде? Не, Аллах го сътворява. Той вдъхва душа на хората и дарява живот на живите същества. Именно тази душа и животът са осезаемото доказателство за Невидимото, което Аллах е дал в ръцете на човека. Когато душата напусне, човекът се превръща в безжизнена обвивка, в труп. Същото важи и за животните. Това, в което много хора не вярват, те носят през цялото време, през целия си живот, в самите себе си. То не е далеч. Затова вярата е голям дар и знак за разум. Умът на онзи, който не вярва, е ограничен. Защото той има огромно доказателство точно пред себе си: собственото си тяло и всичко около него. Ако я нямаше онази душа – тоест това, което той отрича – той не би могъл нито да диша, нито да направи и една крачка. Ето защо тази вяра е толкова важна. Плодът, резултатът от вярата, е Раят. А наказанието за неверието е Адът. Нека Аллах ни опази от това. Нека Аллах укрепи вярата ни, иншаАллах.

„О, да! При споменаването на Аллах сърцата се успокояват.“ (13:28) Какво е нужно, за да бъде сърцето доволно, да намери мир и човек да почувства вътрешно облекчение? Трябва да се мисли за Аллах; трябва да се споменава Неговото име. Трябва да се вярва в Него и на Него да се уповава. По никакъв друг начин не може да се намери вътрешен покой. Сатаната е отклонил хората от пътя. Направил ги е атеисти, деисти, какви ли не още. Какво ли не им е внушил на хората! Уж сме станали модерни, уж сме умни – сякаш няма никой по-умен от нас. Хубаво, ти си умен – но сърцето ти успокои ли се? Има ли мир в теб? Има ли добро в теб? Чувстваш ли облекчение? Не. И защо? Защото си далеч от Аллах, Всемогъщия. А всъщност Аллах е Този, Който те е сътворил. Той е и Този, Който ти показва пътя. Аллах е Този, Който ни показва пътя на красотата. Неговият път е пътят на красотата, на вътрешния покой, на мира и на душевното облекчение. Пътят, който Аллах посочва, е пътят към всичко добро. Защото Той е Този, Който те е сътворил. Ти не си се сътворил сам. Аллах те е направил: плътта ти, костите ти, кръвта ти – всичко идва от Него. И както те е сътворил, така ти е показал и казал какво трябва да правиш. Ако пренебрегваш Неговите слова и действаш на своя глава, няма да се получи. Ти дори една проста машина не можеш да създадеш. Когато друг я построи, а ти се опиташ да я „поправиш“ без понятие, само я разваляш. Съсипваш я, докато стане готова за боклука. И точно в това състояние се намираш ти. За да намери човек мир и покой, за да почувства облекчение – за да бъде сърцето му доволно и земният му живот, както и отвъдният, да бъдат хубави – той трябва да си спомня за Аллах. Особено в трудни времена трябва да Го споменава. Хората днес казват: „Станахме атеисти, ние сме такива и онакива.“ Но щом им се случи нещо дребно, крещят: „О, Боже!“ Когато земята се разтресе, внезапно викат: „Аллах!“ Е, нали допреди малко беше атеист? Нали това беше нагласата ти? Това показва, че Аллах е вложил този път в природата на човека; от време на време Той ни напомня за това. Но после сатаната отново заблуждава човека и пак го отклонява от пътя. Затова нека Аллах даде наставление на всички тях. Нека не изпадат в заблуда. Знание, което човек усвоява и което го отклонява от правия път, не е истинско знание; то е невежество. Знанието означава да познаеш. Какво да познаеш? Да познаеш Създателя. Нека Аллах ги настави, за да се върнат на правия път, иншаАллах.