Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

قُلۡ سِيرُواْ فِي ٱلۡأَرۡضِ فَٱنظُرُواْ (29:20) فَٱنظُرۡ إِلَىٰٓ ءَاثَٰرِ رَحۡمَتِ ٱللَّهِ (30:50) Аллах (Аззе уе Джелле) казва: "Вървете по земята, наблюдавайте творението на Аллах и си вземете поука от него." Това е заповедта на Аллах. Ходенето пеша е нещо хубаво. Това е сунната на нашия Пророк (салляллаху алейхи уе селлем). Едно от качествата на нашия Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) беше, че при ходене никога не изглеждаше напрегнат. Той вървеше така, сякаш се спуска леко по наклон; не бързаше. Всъщност постоянното бързане не е добре. Тичането и бързането не са предназначени за човека; други създания тичат. Човекът ходи спокойно. В днешно време обаче тичането стана модерно. Всеки ден хората тичат по един или два часа. Защо тичат? Напълно напразно... Само за да спортуват и уж да направят нещо добро за тялото си. А се случва точно обратното. Това не носи нищо друго освен физическа вреда и изтощение. Няма абсолютно никаква полза от това. Когато човек ходи спокойно, може да почете нещо, да повтори наизустеното или да прави зикр. Точно това ходене е полезно, то е изцеление. Слава на Аллах, и ние имаме намерение навсякъде да практикуваме сунната на нашия Пророк (салляллаху алейхи уе селлем). Това и правим; разхождаме се навсякъде, по красивите места, които Аллах е сътворил. Слава на Аллах, и тази сутрин отново ни бе отредено. Но се случи нещо удивително. Обикновено всеки ден минаваме по един и същ път. Днес си помислих: "Няма да се връщам по същия път, а ще мина по друг." Докато вървях през една градина, за кратко си помислих: "Дали собствениците ще имат нещо против?" Казах си: "Вероятно няма да кажат нищо, все пак само вървим по пътя и не им изяждаме нивата!", докато минавах оттам. Видях, че вътре работи един беден африкански работник. Продължих малко по-напред и там стоеше една кола. Когато ме видя, той спря. Излезе от колата и ме поздрави. Беше почтен млад мъж. Той попита: "Ти ли си синът на шейх Назъм?" Отговорих: "Да." Той каза: "Много обичам шейх Назъм и изпитвам огромно уважение към него... Тази нива е моя." Огромна нива; още минавайки, бях видял, че там е засаден спанак. Докато размишлявах, той каза: "Не можах да продам този спанак. Тъй като си тук, оберете го, за да бъде едно добро дело от наша страна." "Така и ние можем да направим нещо добро", каза той. "Иначе просто щях да разора нивата." Значи е щял да мине отгоре с трактора и да го зарие в земята. "Ако искате, можете да го вземете", каза той. Аз казах: "Нека Аллах да бъде доволен от теб." "Това ще бъде голяма благодат както за теб, така и за нас." Това означава, че Аллах (Аззе уе Джелле) ни е отредил точно този път. Той ни насочи натам стъпка по стъпка. Въпреки че можех да поема по много други пътища, Той ме доведе точно тук. Това, че срещнахме този млад мъж, със сигурност крие много скрити мъдрости. Защото си мислехме – нека Аллах да ни прости – че при нас в Кипър почти не са останали вярващи хора, които да вършат такива добри дела. Но Аллах изпрати този млад мъж на пътя ни. Това показва, че доброто не е изчезнало. С позволението на Аллах, тези добри дела никога няма да свършат. От тази земя, на която Аллах е дарил вяра, от тази мюсюлманска родина, винаги ще произлизат добри хора. Със спанака, който ни даде, можахме не само да снабдим дергяха... А за дергяха това беше дори твърде много. Слава на Аллах, нашите братя го натовариха по колите и го раздадоха като дарение. В тези дни на Рамадан това беше огромно благодеяние и благодат. Иншаллах, това ще донесе и изцеление на хората. Значи във всичко има красота. Това е предопределението на Аллах... Как само се развиват нещата! Ако не бяхме минали оттам, той щеше да унищожи спанака, за да засади нивата наново. Нямаше да може сам да го обере и раздаде. Слава на Аллах, имаме много братя, които помагат с брането. Те отидоха, но още не сме обрали дори половината. Иншаллах, след ден или два ще сме обрали нивата напълно. Така това ще се превърне в добро дело както за него, така и за нашите работещи братя. Иншаллах, това ще донесе изцеление на хората, които го ядат, и ще изпълни вярата им със светлина. Когато намерението е толкова чисто, Аллах ни дава щедро от Своите съкровища. От Своята милост, Своята награда и Своята благодат, иншаллах... Нека Аллах да увеличи броя на онези, които правят добро. И нека бъде изцеление и светлина на вярата за онези, които ядат от него, иншаллах.

Едно от богослуженията през благословения месец Рамадан за тези, които са в състояние да го извършат, е итикяфът. Итикяфът се извършва през последните десет дни на Рамадан. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) никога не е пропускал този сюннет. И без това неговият благословен дом е бил непосредствено до джамията. Но когато е влизал в итикяф, той е носел нещата си за спане в джамията. В дома на нашия Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) и без това не е имало много вещи и покъщнина. Имало е проста постелка, на която е спал, и нещо, с което се е завивал. Към това се прибавят и съдовете, които е използвал за ритуално измиване (абдест). Нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) ги е занасял в Пророческата джамия и там, в един ъгъл, е извършвал итикяф в продължение на десет дни. За него това е било задължение; задълженията на нашия Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) са били различни от нашите. Това, което му е било заповядано, не е задължително заповед за нас. Задълженията са ясно определени, другите му действия са сюннет за нас. Всичко останало е сюннет; следователно влизането в итикяф също е сюннет. Итикяфът обикновено продължава десет дни; човек прави намерение за последните десет дни на Рамадан. Може например да се започне тази нощ, защото според календара Рамадан тази година има 29 дни. Ако човек иска да направи десет дни, трябва днес, тоест от тази вечер, да влезе в итикяф. След вечерната молитва се прави намерение и се казва: "Възнамерявам да вляза в итикяф." За тази цел това трябва да е джамия, в която се отслужват петте ежедневни колективни молитви. Жените, от друга страна, си определят конкретна стая у дома и там извършват своите богослужения. Но разбира се, те могат да продължат да изпълняват ежедневните си домакински задължения. Те обаче трябва да говорят само за най-необходимото. От неща като лъжи всеки и без това трябва да стои далеч през Рамадан, но човек, който е в итикяф, трябва да внимава за това още повече. Храненето също протича съвсем нормално. Някои бъркат итикяфа със строгото духовно уединение, халвет, и си мислят, че трябва да се яде само леща и нищо друго. Всъщност това е нормален процес; каквото се готви у дома, може да го яде и човекът в итикяф. Но независимо дали сте в джамията, във вътрешния двор или в зоната за хранене на джамията, вие продължавате състоянието на итикяф там, където се намирате. Това означава, че човек задължително трябва да приема ифтар и сухур. Защото в сухура и ифтара има голяма благодат. Ако човек ги пропусне, губи тяхната награда. Разбира се, с това не се извършва грях, но човек бива лишен от тази голяма награда. Някои хора пропускат сухура. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) обаче изрично е казал: "Приемайте сухур." Дори ако станете и изпиете само една глътка вода, това се брои за сухур. Това е много важно; не е нужно да ставате и да си приготвяте огромно пиршество, само за да направите сухур. Може да имате пиршество, ако искате, или да хапнете само една хапка храна, или да изпиете една глътка вода; това също се брои за сухур. Както бе казано, итикяфът обикновено продължава десет дни, но може да бъде и по-кратък. Може да го правите толкова дълго, колкото искате; било то три дни или пет дни. В тариката дори е така: Който не може да отиде в итикяф за дълго време, при влизане в джамия прави намерение: "Възнамерявам да бъда в итикяф, докато съм в тази джамия." Тогава това също се брои за итикяф. Затова всеки трябва да прави това намерение. Независимо дали е за молитва или по друго време, при влизане във всяка джамия правете намерение: "Възнамерявам итикяф." Това носи голяма полза и е огромна милост от Аллах. Така това се полага и на този човек и той получава наградата за сюннета на нашия Пророк. Нека Аллах го благослови. Нека Аллах го направи постоянно, иншаАллах. Нека Аллах приеме богослуженията на всички, които са в итикяф. И без това е важно във всеки град някои мюсюлмани да влизат в итикяф. ИншаАллах, това ще се изпълни; много хора обичат итикяфа и го практикуват. Някои го правят всяка година, други веднъж в живота, а трети на всеки няколко години. Но както вече бе споменато: във всяка джамия, в която се влиза, да се прави намерение за итикяф, е прекрасно дело, иншаАллах. По този начин ние получаваме наградата за сюннета, иншаАллах.

تِلۡكَ ٱلرُّسُلُ فَضَّلۡنَا بَعۡضَهُمۡ عَلَىٰ بَعۡضٖۘ (2:253) Сред всичко, което Аллах Аззе уе Джелле е създал, има нещо, което е най-превъзходно. Хората и пророците имат различни степени... Пророчеството... Има Неби (пророк) и Расул (пратеник). Най-високата степен принадлежи на тях. Дори и сред тях има различни степени. Този с най-висок ранг в цялото творение е нашият Пророк, салляллаху алейхи уе селлем. Сред създадените от Аллах Аззе уе Джелле ангели, джинове и хора, нашият Пророк стои на най-високата степен. Той е най-обичаният от Аллах раб. Така е пожелал Аллах. Той е създал нашия Пророк, салляллаху алейхи уе селлем, от Своята собствена светлина. И неговата светлина стана причина за напътствието на хората. Всяка благодат и всичко добро ни достигат заради честта на нашия Пророк, салляллаху алейхи уе селлем. Затова най-голямото ни богослужение е да го почитаме и уважаваме. Това е нещото, което ни носи най-голяма полза. Това, което ще ни спаси, е любовта към нашия Пророк, салляллаху алейхи уе селлем, да следваме неговия път, да принадлежим към него и да го обичаме. Да обичаме нашия Пророк, салляллаху алейхи уе селлем... Нашият Пророк, салляллаху алейхи уе селлем, казва: "Трябва да ме обичаш повече от майка си, баща си, децата си и самия себе си." Нима нашият Пророк, салляллаху алейхи уе селлем, се нуждае от твоята любов? Не, не се нуждае. Само от милост той ни повелява да го обичаме, за да ни сполети добро и да се доближим до Аллах. Защото Аллах Аззе уе Джелле вече е дал всичко на нашия Пророк, салляллаху алейхи уе селлем; той няма нужда от нищо. Това обаче, че от самото си раждане той казва "Моята умма, моята умма", служи само за целта в Съдния ден да мисли за своята общност и да я спаси. Точно по тази причина нашият Пророк, салляллаху алейхи уе селлем, желае тази любов. Хората могат да намерят спасение само чрез него. Те ще бъдат спасени чрез неговото застъпничество. Който обаче казва: "Ние не искаме застъпничество", той е обречен на гибел. Онези, които възпират другите и казват: "Аз съм хафъз, аз съм учен, аз съм това, аз съм онова; не обърквайте нещата, вие прекалявате в любовта към Пророка и извършвате ширк" – те вече са погубени. За тях няма спасение. Защото човек сам не може да постигне нищо чрез собствените си дела. Той не може да направи дори две крачки оттук дотам. Нека Аллах дари хората с разум и прозрение. За да спечелят милостта на нашия Пророк, салляллаху алейхи уе селлем. И да получат неговото застъпничество. В противен случай е невъзможно; никой не може да бъде спасен. Да принадлежиш към уммата на нашия Пророк, салляллаху алейхи уе селлем, е най-голямата чест. Всички пророци са си желали: "Да бяхме само част от неговата умма." Но само при някои малцина... Аллах е приел тази дуа. Това са пророкът Иса, Хъдър алейхисселям, Иляс алейхисселям и Идрис алейхисселям. Те са щастливите пророци, удостоени с честта да принадлежат към уммата на нашия Пророк. Защото те все още са живи. Те също ще постигнат тази благодат. И така, както казахме, пророците също имат своите степени... Хората са разделени на степени и най-високата степен принадлежи на нашия Пророк, салляллаху алейхи уе селлем. След това следват пратениците (расул) и пророците (неби)... На онези, които са получили пророчество и послание, Аллах е низпослал книги, които те са възвестили на хората. След това идват другите пророци... Има сто двадесет и четири хиляди пророци. А след тях, разбира се, идват сподвижниците на Пророка (сахабите). Сахабите също имат степени помежду си и те така или иначе са известни. Съответно степените се покачват; има по-високи и по-ниски. Затова човек трябва да знае как да цени стойността на всичко. Трябва да ценим всяка благодат, която ни е дадена. Това са даровете на Аллах, Аззе уе Джелле. Всички те са щедри дарове. Да ги обичаме, да бъдем с тях, да ги посещаваме... Всичко това е в наша собствена полза. Чрез това достигаме високи степени и получаваме, ако е рекъл Аллах, богата награда. Нека Аллах ни удостои всички с тяхното застъпничество. Нека Той ни направи от онези, които знаят как да ценят тяхната стойност. И нека Той ни предпази от това да бъдем сред заблудените. Хората биват заблуждавани толкова често. Неверниците така или иначе бяха заблудени от самото начало и дяволът е доволен от тях. Но този път дяволът заблуждава и мюсюлманите. Защото най-големият враг на нашия Пророк, салляллаху алейхи уе селлем, е дяволът; никой не го мрази повече от него. Ако някой обича Пророка, дяволът му нашепва: "Никой не се моли толкова, колкото теб, ти си хафъз, учен, внимавай да не извършиш ширк." Така той ги мами и тласка хората в заблуда. Нека Аллах ни пази от всяко зло.

Рамадан е благословен и прекрасен месец. Той крие в себе си много прекрасни дни и нощи. Слава на Аллах, през този месец на нашия Пророк са се случили много хубави неща. Едно от тези хубави събития е и раждането на достопочтения Сайидина Хасан на 15-ия ден от Рамадан. Той е бил сред хората, които нашият Пророк е обичал и ценил най-много. Когато идвали достопочтените Хасан и Хюсеин, нашият Пророк, мир и благословии да бъдат върху него, слизал от минбара, шегувал се с тях, качвал ги на гърба си и отново се възкачвал. В този прекрасен месец, следователно, на бял свят са се появили такива забележителни хора. Същевременно това е и месец, в който нашият Пророк, мир и благословии да бъдат върху него, е тръгвал на война и е водил военни походи. Най-значимият от тях е великата битка при Бадр. Нашият Пророк всъщност не е напуснал Медина за голяма война. Той просто е имал намерението да прехване керваните на курейшите. Защото идолопоклонниците били конфискували имотите на мюсюлманите в Мека; затова трябвало да им се даде съответният отговор. Но предопределението и волята на Аллах са били това да се превърне в битка, във военен поход. Появила се мисълта да се върнат и те се посъветвали: „Да се върнем ли?“, но нашият Пророк не искал да се връща. Мухаджирите, които се били изселили с Пророка от Мека, също не искали да се връщат, а жителите на Медина, достопочтените ансари, също казали: „Ние идваме с теб.“ В крайна сметка битката се състояла; и с позволението на Аллах, с Неговата милост и помощ, неверниците, най-големите врагове на исляма, били отстранени един по един. В днешно време това се нарича „обезвредени“. Какви ти обезвредени; всички те се превърнали в трупове и били доведени до състояние, в което вече не можели да навредят на никого. Точно такава била тяхната съдба. 70 от най-големите неверници сред курейшите били унищожени в тази битка. Те буквално били изличени от лицето на земята. Защото тяхното оцеляване само би дало още повече сила на другите и на неверието. Неверието прави хората необуздани; и когато те били отстранени, силата на неверието също била пречупена. Благодарение на това мюсюлманите започнали постепенно да се разпространяват в нови територии. Защото, когато нашият Пророк е бил още в Мека, мюсюлманите се били преселили в Абисиния и на други места, но не били намерили истинско облекчение. Това означава, че едва след тази битка е щял да им се проправи пътят. Подобен военен поход се води единствено за задоволството на Аллах. И за да се спасят хората от потисничество. Не като тези, които днес твърдят: „Ще спасим хората и ще донесем демокрация.“ Защото, докато се преструваха, че носят демокрация, те само влошиха положението на хората. Войниците на нашия Пророк, мир и благословии да бъдат върху него, напротив, донасяли просветление, светлина, вяра, красота и човечност навсякъде, където отивали. Те носели със себе си всякакъв вид доброта и добродетел. Войниците на дявола обаче представят това по точно обратния начин. А всъщност самите те са тези, които са в пълна грешка. Те са истинските потисници. Също така те са тези, които създават безредици и вършат всякакви злини. Затова ислямът носи милост навсякъде, където достигне; там не може да съществува потисничество. Там, където властва истинският ислям, никога няма потисничество. Днес има мюсюлмански държави, които изпитват голямо страдание; причината за това е, че там не се живее според истинския ислям. В истинския ислям обаче, който нашият Пророк е проповядвал, и в периода до последните халифи, всяко действие на владетелите е било оформено от ислямското право, заповедите, методите и сунната на нашия Пророк, мир и благословии да бъдат върху него. Затова с всеки истински мюсюлманин навсякъде навлизат благословия, мир и красота. Нека Аллах да бъде доволен от тях. ИншаАллах, когато дойде Махди, мир нему, тези прекрасни дни ще се завърнат с позволението на Аллах. В противен случай на света няма да останат нито мир, нито красота. От ден на ден всичко става още по-зле; външни и вътрешни пропасти и мръсотия сеят опустошение навсякъде. Нека Аллах ни спаси и иншаАллах да ни изпрати Махди, мир нему.

هَلۡ يَسۡتَوِي ٱلَّذِينَ يَعۡلَمُونَ وَٱلَّذِينَ لَا يَعۡلَمُونَۗ (39:9) Аллах казва: „Нима са равни онези, които знаят, и онези, които не знаят?“ Разбира се, че не, казва по смисъл Аллах в този стих. Знанието означава да познаваш Аллах. Всичко останало не е истинско знание. Всъщност всичко, което всеки научава от началото до края, е знанието на Аллах. Това знание е полезно само тогава, когато позволява на човека да познае Аллах. Ако не прави това, то няма нито стойност, нито полза. Тогава знанието се превръща в невежество и незнание, в нещо напълно безполезно. Има хора, които се хвалят с това и си мислят, че са нещо специално, защото казват: „Колко много научих само.“ Само защото са станали професори, достигнали са високи позиции или са завършили няколко университета... Но този човек не приема нито Аллах, нито това, което Той е откровил. Те казват: „Тези неща са възникнали от само себе си.“ Това означава, че са невежи; те са дълбоко затънали в невежество. Един учен (алим) знае: знанието няма край. Знанието е безгранично. Нашият Пророк – мирът и благословията на Аллах да бъдат върху него – е казал: „Стремежът към знание е дълг за всеки мюсюлманин, за всички.“ Човек трябва да придобива знания от раждането до смъртта си. Как трябва да научи това? Той трябва да възнамери да бъде по пътя на Аллах и всеки ден да учи стъпка по стъпка според най-добрите си възможности. Когато човек поеме по пътя с това намерение да придобива знания, той става ценен човек пред Аллах. Според това, което Аллах е откровил, дори ангелите разперват крилете си под краката му. Това означава, че невежеството не е нещо добро. Разбира се, има степени на знанието; Аллах е отредил определено ниво за всеки. Човек трябва да гледа на това така: един обикновен мюсюлманин слуша проповед, приема съвет от някого; точно това означава да се придобива знание. Това означава да се усвояват знания. Дори ако човек каже: „Знам толкова много“, всеки ден се сблъсква с нови неща, които все още не е знаел. Всеки ден се учи нещо ново. И това трябва да се прави заради задоволството на Аллах. Човек трябва да каже: „Уча тези неща по повелята на Аллах като търсещ знанието.“ Истинското знание, разбира се, учи на красивото и доброто. То учи на всичко, което е добро; нещата, които учат на зло, не са знание. Те съществуват само за да тласнат човека към гибел и да го унищожат. Ако някой каже: „Научих всичко това, за да мамя хората, да хитрувам и да извличам неправомерна печалба“, тогава това не е знание. Или ако някой учи и след това отрича съществуването на Аллах, то това също е лошо знание. Има добри учени. Пред Аллах учените имат най-висок ранг. Те са добри, праведни учени. Учените обаче, които следват собственото си его, са лоши учени. Ако един обикновен човек извърши грях, то един лош учен има два гряха за това; отчита му се двойно. Защото докато един обикновен човек греши от невежество, ученият съзнателно действа противно на това. Затова неговият грях е по-голям. Нека Аллах ни опази от това. Нека Аллах отвори ума ни и нека това, което учим, бъде благодатно знание, иншаАллах.

يَـٰٓأَيُّهَا ٱلَّذِينَ ءَامَنُواْ ٱجۡتَنِبُواْ كَثِيرٗا مِّنَ ٱلظَّنِّ إِنَّ بَعۡضَ ٱلظَّنِّ إِثۡمٞۖ (49:12) Аллах Азза уа Джалла казва, че трябва да се пазим от лоши подозрения (Су' аз-зан). „Су' аз-зан“ означава да мислиш лошо за някого. Това само ненужно натоварва човека. Когато човек мисли лошо, той разбира нещата погрешно и вижда доброто като нещо лошо. Затова Аллах Азза уа Джалла казва: Стойте далеч от това. Всички заповеди на Аллах Азза уа Джалла служат за наше добро. Те служат за наше добро както в земния живот, така и в отвъдния. Човек не бива да мисли лошо за братята си. Също така не бива да мисли лошо и за братята си в тариката. Аллах закриля онези, чиито намерения са искрени. Тъй като в днешно време много хора не знаят разликата между халал и харам, те често допускат грешки. Често те се опитват да измамят доверчивите хора. Въпреки че казваме: „Нямай лоши подозрения“, нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва в един хадис: „Лясту би хиббин, уа ля ал-хиббу яхда'уни.“ В друг хадис той казва: „Ля юлдагу ал-му'мину мин джухрин марратайн.“ В първия хадис нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Аз не съм човек, който мами, но и никой не може да ме измами.“ В другия се казва: „Вярващият не бива ухапан два пъти от една и съща дупка.“ Има се предвид змийска дупка. Ако веднъж си се хванал и си пострадал, след това внимаваш. Не отивай просто така и не казвай: „Аз мисля само добро, не тая лоши подозрения. Това беше само веднъж, няма да се случи втори път“, за да пъхнеш после отново ръката си в същата дупка. Бъди бдителен! Ако някой дойде да те измами, не се оставяй да бъдеш подведен с мисълта: „Не бива да мисля лошо за него.“ Вместо това кажи: „Братко, довиждане. Не ме вкарвай в грях и не ме карай да мисля лошо. Това, което предлагаш, не ми върши работа.“ Кажи: „Хвала на Аллах, чрез благословията на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) избрах добрия път и съм с добри хора. Аз правя честен бизнес.“ Действай съответно. Ако искаш да купиш стока или да сключиш сделка и някой ти предложи нещо: ако ти е от полза, го приемаш, ако не, тогава отказваш. Някой може да каже: „Ще те заведа при един шейх.“ Ако сърцето ти намира покой при този шейх, отиваш, в противен случай – не. Да бъдеш измамен от страх да не таиш лоши мисли, е едно. Но глупостта – с извинение – е нещо съвсем различно. Не бъди глупав. Аллах ти е дал разум, трябва да го използваш. Не позволявай на никого да те мами, точно както е повелил нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). В днешно време много мюсюлмани са били измамени. Те са напуснали пътя на истината и красивия път на нашия Пророк и следват своите собствени представи. Те казват: „Ние сме мюсюлмани“, но правят всевъзможни неща, които не са в Сунната. Неща, които нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) никога не е казвал, те приемат като част от религията, а истинската Сунна наричат бид'а. Да не следваш такива хора не означава, че таиш лоши мисли. Напротив: това е признак на бдителност и разумност. Да ги следваш означава единствено да навредиш на себе си. Човек трябва да може ясно да различава тези неща. Научи се да различаваш мъдростта, доброто и злото. Аллах ти е дал както разум, така и светлината на вярата. Ако действаш с тази светлина, иншаАллах, няма да бъдеш измамен. Внимавай за това. Нека Аллах ни пази. В днешно време има какво ли не. Както казахме, добри хора също биват поставяни под фалшиво подозрение. Но ако се вгледаш внимателно кой е добър и кой лош, това ще се покаже от само себе си. Не се притеснявай и не си мисли: „Погрешно сметнах доброто за лошо и лошото за добро.“ Такова нещо може да се случи. Ако по-късно осъзнаеш истината, се разкайваш. Или ако си постъпил несправедливо с някого, му се извиняваш и го молиш да ти опрости своето право. Нека Аллах ни пази. Нека Аллах не подвежда никого да мисли лошо за добри хора. Ако съзнателно или несъзнателно сме допуснали грешки спрямо тях, нека Аллах ни прости заради тези благословени дни, иншаАллах.

Шукруллах - слава на Аллах! - през тези прекрасни дни отново се събрахме на едно благословено място, в макама на Мауляна шейх Назъм. Месец Рамадан е прекрасен месец, тези дни са прекрасни дни. Разбира се, състоянието на света е известно, светът не е място за комфорт. За мюсюлманина той е място за печалба. Човек трябва да се възползва добре от това. Каквото и да се случва по света, нищо не се случва извън волята на Аллах Азза уа Джалла. Всичко се случва в рамките на волята на Аллах Азза уа Джалла, така както Той повелява. Затова не си блъскай главата над това, гледай си твоите собствени дела. Какво е твоето задължение? Да бъдеш раб на Аллах, да се покланяш на Аллах, да благодариш хилядократно за даровете на Аллах и да ги цениш. Като мюсюлманин, а също и като човек, трябва в равна степен да вървиш по пътя на Аллах. Това "този направи това, онзи направи онова, този удари, онзи разруши" по света; всичко това са неща, които се случват по волята на Аллах, и те се случват. Затова не е нужно да се мисли твърде много за това. Човек трябва да гледа собственото си състояние, а не други неща. Каквото и да е твоето състояние, бъди благодарен. Ако си на пътя на Аллах, бъди благодарен. Аллах те е благословил с това щастие, човече; смятай се за щастливец! Милиони, милиарди хора обаче нямат това щастие. Те не познават тези прекрасни дни, не разбират тази красота, не могат да ѝ се насладят. Те бързат по други пътища, преследват удоволствията си и вярват, че това ще ги направи щастливи. В действителност щастлив е онзи, който е на пътя на Аллах. Всички останали са изоставени от щастието, те нямат щастие. Тоест, без значение колко си близо, щом не си на този път, няма да ти е от полза. Трябва да стъпиш на този път, пътя на Аллах. Не подражавай на други хора и не бягай от религията, не бягай от исляма, не бягай от тариката. Ако избягаш, ще загубиш много. Ще има много неща, за които ще съжаляваш. Ще кажеш: "Как можах да се отклоня от пътя? Нали бях на този път, бях мюсюлманин..." В отвъдното ще съжаляваш и ще кажеш: "Докато бях на пътя на исляма, аз подражавах на неверниците, на невярващите, на безбожниците и на онези без вяра." Те нямат нищо, за което да им се завижда. Аллах е създал всички равни; човекът, на когото всъщност трябва да се завижда, е вярващият. Никога не завиждайте на онзи, който бяга от религията. Не бива да им се възхищаваш с мисли като: "Колко хубаво е облечен, как се движи, как танцува, как пие, каквото и да прави." Това са преходни неща, те не траят цял живот. Дори и да продължат цял живот, накрая няма да остане нищо от тях. В отвъдното много ще съжаляваш и ще кажеш: "Ох, защо пропуснах тези възможности, как можа да се случи това?" Човек ще съжалява, когато попадне в ада, защото не е използвал възможностите, когато ги е имало. Онези, които ще съжаляват най-много, са идолопоклонниците от времето на нашия Пророк - салляллаху алейхи уа саллям. Те не осъзнаха неговата стойност, измъчваха го, подиграваха му се, причиняваха му всякакви злини, но накрая съжалиха. По същия начин хората днес гледат на шейховете и на праведниците; те не им отдават почит, а вместо това почитат и ценят леко облечени, разголени хора. Те нямат никаква стойност, нямат стойност дори и за самите себе си. Затова Аллах Азза уа Джалла е дал на човечеството разум; човек трябва да използва този разум, за да постигне спасение. Какво е спасението? На този свят спасението е да бъдеш с Аллах, а в отвъдното е същото. Да бъдеш с Аллах е от още по-голямо значение, особено за отвъдното. Земният живот така или иначе отминава, но отвъдният не отминава. Сега хората по света си мислят: "Какво ще стане с нас, какво ще остане?"; колко много неверниците умират от страх. Защото нямат вяра; те не знаят, че всичко се случва по волята на Аллах Азза уа Джалла. Затова те не намират покой на света, тъй като си казват: "Сега нямам пари, какво ще направи онзи, как ще стане това"; в отвъдното състоянието им ще бъде още по-лошо. Нека Аллах ни пази. Нека Аллах не ни отклонява от този път, нека благословията и милостта на тези прекрасни дни бъдат върху нас. Молим също така Аллах да напъти неверниците по правия път. Защото ние вярващите, хората на тариката, не желаем нищо друго освен доброто. Нека Аллах ги напъти, за да могат и те да тръгнат по истинския път и да бъдат сред рабите, които Аллах обича, иншаАллах.

شَهۡرُ رَمَضَانَ ٱلَّذِيٓ أُنزِلَ فِيهِ ٱلۡقُرۡءَانُ هُدٗى لِّلنَّاسِ وَبَيِّنَٰتٖ مِّنَ ٱلۡهُدَىٰ وَٱلۡفُرۡقَانِۚ (2:185) Аллах казва: Този благословен месец е месецът, в който е низпослан Коранът. Всички тези проявления бяха низпослани през този месец. След това той е бил завършен за 23 години и продължава да бъде чудо до Съдния ден. Величественият Коран е голямо чудо. Едно от най-големите чудеса на нашия Пророк (Мир и благослов от Аллах за него) е, че словото на Аллах (Азза уа Джалла) е сред хората, намира се в нашите ръце и можем да го четем навсякъде. Що се отнася до четенето; по време на Рамадан така или иначе се провеждат съвместни четения на Корана и той се прочита изцяло (Хатим). И по принцип човек трябва да го чете. Разбира се, има и много хора, които не могат да го четат. Нищо не може да заеме неговото място. Някои хора казват: „Ще четем това, има книгата на този и книгата на онзи“; но те никога не могат да заемат мястото на величествения Коран. Човек задължително трябва да чете от Корана. За тези, които не могат, нека бъде казано: Нашето ежедневно задължение е да четем по един джуз от Корана. Който не може да направи това, чете сто пъти сура Ал-Ихляс. Ал-Ихляс е също и същността на величествения Коран. Три пъти сура Ихляс се равняват на един Хатм (пълно прочитане). С това намерение, тоест като си кажем: „Не можахме да прочетем джуз, нека поне прочетем това“, човек трябва да продължи. В противен случай някои хора отблъскват хората от Корана и ги разсейват, като им казват: „Не четете това, няма да го разберете; вместо това четете книгата на този или онзи човек.“ Подобни изказвания са безсмислени. Те нямат никаква стойност. Затова това е и най-голямата особеност на този благословен месец. Коранът е низпослан в Нощта на могъществото (Лейлят ал-Кадр), нищо не може да заеме неговото място. За да се приобщите към неговите блага, с това намерение, иншаАллах, както казахме; който може, чете всеки ден по един джуз, а който не може да чете, задължително чете ежедневно сто пъти сура Ал-Ихляс с намерението за един джуз. Нека Аллах даде ясен ум. Това е мъдростта на Аллах, това е и едно от големите чудеса; един човек не знае нито дума на арабски, не може да го говори, но чете Корана по-красиво от арабите и го е научил изцяло наизуст. Дори различни начини на четене (кираат) и правилата на таджуид някои са научили и прилагат. Това е именно защото Коранът е словото на Аллах. Тъй като той прониква във вътрешността, в сърцата на хората, това става лесно. Както и да се погледне, всичко се съдържа във величествения Коран. В него има здраве, има вяра, има благословия. Всички науки са налице; външните и вътрешните науки са във величествения Коран. Ако вместо това кажете: „Аз чета това, този човек е написал толкова много книги, ще чета неговите книги“, няма нито да получите благословия от това, нито ще можете да се възползвате от Корана; ще останете лишени от него. Нека Аллах ни пази. Бъдете заедно с добрите хора. Останете на правия път. Пътят на тариката е правият път. Тези, които говорят против тариката, която показва правия път, и не я приемат, въвеждат хората в заблуда. Нека Аллах ни пази. Нека Аллах напъти всички ни, иншаАллах.

Нашият Пророк (благословията и мирът на Аллах да бъдат върху него) казва: „Който вярва, трябва или да говори добро, или да мълчи.“ Ако някой няма какво добро да каже, по-добре е да мълчи. Защото често има много хора, които говорят без знание. Когато това се случи, вместо добро, възниква само лошо и беда. Затова в някои моменти е по-добре да се мълчи. Човек винаги трябва да осъзнава какво говори. Трябва да се запита: „Добро ли говоря или лошо? Добри ли са думите ми или зли?“ За нашето съвремие нашият господар Али вероятно някога е казал: "Hādhā zamānu's-sukūt wa mulāzamati'l-buyūt." Още преди 1400 години с това той е казал: „Това е време за мълчание и за оставане у дома.“ Днес се нуждаем от това много повече от тогава. Няма причина да се говори твърде много. Човек трябва да казва само това, което е добро и полезно. Защото ако кажеш нещо лошо, то така или иначе вреди само на теб. Ако обаче кажеш нещо добро, то носи благословия и полза. Но както вече беше споменато, пътят на нашия Пророк (благословията и мирът на Аллах да бъдат върху него) е прекрасен път. Това, което е преподавал, служи за благото на цялото човечество. Така че то е добро не само за мюсюлманите, но и за всички хора. Хората трябва да се учат от нашия Пророк (благословията и мирът на Аллах да бъдат върху него) какво трябва да правят. Който търси доброто и красивото на този свят, трябва да следва този път. Всички останали пътища завършват с разочарование; те никога не водят до добър край. Нека Аллах ни направи непоколебими по този път. Дано не изпаднем в беда, иншаАллах. Не всичко, което се вижда, е истина, и не всичко, което се казва, е вярно. Затова не си блъскай излишно главата над това. Каквото и да правиш, съобразявай се с думите на нашия Пророк (благословията и мирът на Аллах да бъдат върху него). Нека Аллах не ни отклонява от този път. Нека Аллах закриля исляма и мюсюлманите. Нека Той ни изпрати закрилник. Живеем в последните времена. Със сигурност за всички тези проблеми и трудности има само едно решение: Както възвести нашият Пророк (благословията и мирът на Аллах да бъдат върху него), вече няма да има проблеми, когато се появи Махди, иншаАллах. Нека Аллах ни помогне и да му позволи скоро да се появи, иншаАллах.

Нашият Пророк (мир и благодат от Аллах да бъдат върху него) каза: "Който предложи ифтар на постещ, получава същата награда като постещия." При това от постещия не се отнема нищо от неговата собствена награда. Едно от благословените качества на Аллах е Неговата щедрост. Той не взема от един, за да даде на друг; Аллах дава от Своето собствено изобилие. Тези възможности също са част от благословиите, които Аллах дарява на вярващите, като по смисъл казва: "Вземете" и "Извлечете полза от това". Така е и при организирането на ифтар; всяко добро дело се възнаграждава многократно. Днес вече е десетият ден от Рамадан. Цялата възхвала принадлежи на Аллах. Постенето не е трудно, дори хората понякога да си мислят така. Тази красота не може да се намери в нищо друго. Красотата на поста не може да бъде нито позната, нито вкусена от онези, които не постят. Както нашият Пророк (мир и благодат от Аллах да бъдат върху него) каза, постещият има при Аллах две радости. По време на ифтара всеки, който пости, изпитва голяма радост, вътрешен покой и красота. Другата радост е наградата, която ще бъде дадена в Отвъдното за това – и това е същинската радост. Но поне малка част от тази радост се дава на постещите мюсюлмани още при ифтара. Затова постещият човек наистина е благословен с щастие. Той не се е оставил да бъде заблуден от сатаната и не е последвал своето его. Колкото повече човек се противопоставя на сатаната и своето его, толкова по-добре е за него. Ако им се поддаде, той става техен роб и бива тласкан безцелно. Тогава той постоянно се стреми само да изпълнява техните желания. А всъщност те трябва да ти се подчиняват; твоето его трябва да ти се покори, а сатаната трябва да стои далеч от теб. Точно така трябва да бъде. Ако правиш това, ще постигнеш щастие и мир както в земния живот, така и в Отвъдното. Извършените в земния живот служения и добри дела носят на човека голяма полза, сила и всичко добро. Затова нека с благодарност приемем даровете, които Аллах ни е отредил. Нека извършваме нашите служения с радост, иншаАллах. Нека Аллах ни направи успешни в това. Нека Той дари с напътствие и онези, които не извършват своите служения, за да могат и те да бъдат удостоени с тези красоти, иншаАллах.