Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

Джумуа мубарак, иншаАллах. Събираме се тук заради Аллах, 'Азза уа Джалля. Нека Аллах благослови всички ни, иншаАллах. В деня Джумуа Аллах дарява на Своя любим, най-обичания, Сайдина Мухаммад, салляллаху алейхи уа саллям, и на неговата умма, неговата общност, всичко най-добро. Разбира се, всеки пророк – а има седем пророци 'Улул 'Азм (велики пророци) – има благословен ден, който му е посветен. Аллах е дал на всеки от тях по един ден. На Пророка, салляллаху алейхи уа саллям, обаче Той е дал най-добрия ден: Джумуа. Той създаде първия човек, праотеца на цялото човечество, Сайдина Адам, алейхис-салям, в ден Джумуа (петък), и той също почина в ден Джумуа. Яум ал-Кияма (Денят на възкресението) също ще се състои в ден Джумуа. Разтварянето на земята и възкресението на цялото човечество също ще се случат в ден Джумуа. Пророкът, салляллаху алейхи уа саллям, каза също, че Аллах ни дарява с много дарове в този ден. Един от тези дарове е много специфичен момент: ако човек направи дуа (молба) по това време, Аллах ще я приеме. Алхамдулиллях, благодарим на Аллах, че ни е създал в това време – време с много по-големи награди за уммата, която следва Пророка, салляллаху алейхи уа саллям. Със сигурност това е най-трудното време за един вярващ, за един мюсюлманин. Да се държиш за вярата и религията си, както е казал Пророкът, салляллаху алейхи уа саллям, е все едно да държиш нажежени въглени в ръката си. Разбира се, не зависеше от нас да се родим в това време; Аллах ни е създал и ни е поставил в тази трудна епоха. Той прави каквото пожелае; ние не можем да Му противоречим. Това е разликата между вярващите мюсюлмани и последователите на други пророци. Като вярващи мюсюлмани, ние се радваме, че Аллах ни е създал по този начин и ни е поставил в това време. Ние не възразяваме по никакъв начин срещу това. На вярващия е забранено да се изразява по такъв начин. Сподвижниците на предишните пророци – дори сподвижниците на пророците 'Улул 'Азм, като Сайдина 'Иса и Сайдина Муса – им създаваха проблеми. Те задаваха въпроси, които човек с правилен адаб (благоприличие) към Аллах и Неговия Пророк никога не би задал. Да вземем за пример последователите на Сайдина Муса, алейхис-салям. Той ги спаси от потисничеството на Фир'аун. На него му бяха дарени всички тези чудеса и той ги отведе на сигурно място. Фир'аун убиваше техните бебета и отвличаше жените им, за да ги използва. Те страдаха от най-тежкото потисничество. И все пак: щом достигнаха сигурно място в Синай и Сайдина Муса ги напусна за няколко дни, за да говори с Аллах 'Азза уа Джалля, те веднага си направиха статуя на теле и започнаха да ѝ се кланят. Има хиляди подобни примери, които показват колко невероятно слаба е била тяхната вяра. Погледнете Сайдина 'Иса, алейхис-салям. Тези, които днес твърдят, че го следват, в действителност не го правят дори и на един процент. Пророкът, салляллаху алейхи уа саллям, каза, че пророците са най-търпеливите и най-потисканите хора. А Сайдина Мухаммад, салляллаху алейхи уа саллям, е бил най-търпеливият от всички. Виждаме това и при Сайдина 'Иса, алейхис-салям. Той имаше невероятно търпение. Всеки ден той извършваше чудеса; стотици, дори хиляди хора чакаха неговата благословия и се надяваха на шифа (изцеление) от него. Той лекуваше всякакви страдания: възвръщаше зрението на слепите и лекуваше кожни болести. Дори с нелечими болести хиляди хора идваха при него всеки ден. Всички онези, които твърдят, че ислямът не е религия, и отхвърлят Пророка, салляллаху алейхи уа саллям, трябва да погледнат най-близките сподвижници на Сайдина 'Иса – неговите ученици. Те бяха неговите най-високопоставени последователи. И какво го попитаха те? Те попитаха: „Може ли твоят Господар, твоят Аллах, Аллах 'Азза уа Джалля, да ни спусне богата трапеза, за да ядем и да бъдем доволни?“ Коранът е чудото на Аллах. Коран ал-Азимуш-шан е единствената останала, истинска, небесна книга от Аллах 'Азза уа Джалля. Когато човек чете неговите думи, той разбира какви са били тези хора в действителност, как са мислели, какъв е бил характерът им и в каква ситуация са се намирали. Те казаха: „Ако твоят Господар може да направи това...“ Ако някой изрече подобно нещо в нашата вяра, с вярата му би било свършено. Инна Аллаха 'аля кулли шей'ин кадир (Наистина, Аллах има власт над всяко нещо). Аллах е направил всичко, прави всичко и може да направи всичко. Той трябва само да каже „Бъди“ и то става (Кун фа якун). Въпреки това Сайдина 'Иса остана невероятно търпелив; той не им се разкрещя. Вместо това той дори се помоли на Аллах и Аллах спусна трапезата за тях. Поради този манталитет днес виждаме много немюсюлмани – а понякога дори и мюсюлмани, които им подражават, – които питат: „Защо се случи това? Защо това се случва точно на мен?“ Много от тях се бунтуват срещу това. Както християните, така и другите немюсюлмани. Индуистите или последователите на други религии може би са търпеливи, защото се страхуват да не се преродят като кокошка или мишка. Те се държат спокойно и избягват проблеми с надеждата за по-добър следващ живот. Но други групи – независимо дали се наричат вярващи или не, и особено онези, които днес изобщо не вярват в Аллах – непрекъснато се бунтуват срещу Аллах. Понякога чуваш хората да казват: „Спрях да се моля на Аллах.“ Това е като когато бяхме деца: ако бяхме ядосани на някого, спирахме да говорим с него или го избягвахме. Точно така се държат тези хора спрямо Аллах 'Азза уа Джалля. Те не разбират, че Аллах не се нуждае от тяхната 'ибада (богослужение). Тяхното поведение не засяга Аллах ни най-малко. Но Шейтанът им шепне: „Виж, Аллах дава на другите, докато ти страдаш толкова много. Затова не бива да Го слушаш. Остави го.“ А всъщност с богослужението правиш услуга само на себе си, не на Аллах. Ако си болен, живееш в бедност или преминаваш през трудности и останеш търпелив, Аллах ще те възнагради за това. Хората измислят всякакви философии за това. В нашата религия не се нуждаем от такива философии. Просто следвай пътя. Ако си намерил правия път, остани на него и не се отклонявай. Затова в тази хутба си припомняме хадиса на Пророка, салляллаху алейхи уа саллям, който казва: за да вкусиш сладостта на имана (вярата), трябва да обичаш Аллах и Неговия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, повече от всичко друго. Ако искаш да намериш тази сладост на вярата – а тя е най-ценното нещо за един вярващ, – трябва да обичаш заради Аллах и да мразиш заради Аллах. Третата точка е: трябва да се отвращаваш от връщането към неверието толкова, колкото би се отвратил от това да бъдеш хвърлен в огъня. Това е изключително важно, за да не се подхлъзне човек в погрешен начин на мислене и да си помисли, че макар да е направил всичко правилно, е недоволен от случилото се. Само Аллах определя какво се случва. В много ситуации трябва да имаш предвид, че има хора, на които им е хиляди или милиони пъти по-зле от теб. Днес четох съобщения на телефона си. Един от нашите мюриди в Дагестан има двама синове, които се бият в Украйна. Един от тях стана шахид (мъченик). Той просто ми изпрати съобщение с молба да направя дуа за него. Неговата вяра наистина е много силна. Нека Аллах го възнагради и да бъде доволен от него. „Иннама юуаффас-сабируна аджрахум бигайри хисаб“ – Наистина, на търпеливите ще бъде дадена тяхната награда без мярка. Както казахме в началото на сухбата: Алхамдулиллях, ние сме благодарни за това, което Аллах ни е дал – да можем да живеем в това време и на това добро място. Това е голяма благодат от Него. Също така молим Аллах да не ни подлага на изпитания, които не можем да понесем, иншаАллах. Това е също толкова важно: Пророкът, сахабите и аулията съветват хората да не поемат върху себе си бреме, което не могат да носят. Нека Аллах ни пази, иншаАллах. Докато, иншаАллах, Сайдина Махди, алейхис-салям, не се появи и не спаси цялото човечество. Нека Аллах пази вас, вашите деца, децата на всички мюсюлмани и цялото човечество от Шейтана и неговите последователи, иншаАллах.

إِنَّمَآ أَمۡوَٰلُكُمۡ وَأَوۡلَٰدُكُمۡ فِتۡنَةٞۚ (46:15) Вашето имущество и вашите деца наистина са изпитание за вас. Трябва да ги научите да стоят далеч от фитната. Било то в отношението към парите, децата или семейството – трябва да ги възпитавате с добро поведение и правилно учение. При харченето парите никога не трябва да бъдат вашата висша цел; те са само средство за постигане на целта. Много хора си поставят за цел да даряват, да помагат на бедните и да правят добро, преди да се сдобият с пари. Но щом получат парите, те не правят нищо подобно. В крайна сметка не правят абсолютно нищо. Същото е положението и с децата. Когато са още малки, семействата им ги водят в джамията или на религиозни събирания. Докато са малки, те се радват на това. Но щом станат на повече от десет години, започват да избягват тези събирания. Затова трябва да бъдете внимателни с децата си и да ги учите на добро поведение от малки. Когато пораснат, погрижете се да се движат в добра среда и да имат приятели, които следват пътя на Аллах. Много хора мислят само за това какво ще учат децата им и каква кариера ще преследват. За това те се интересуват много; някои дори ги изпращат на уроци по пиано, музика, пеене или танци. Но когато става въпрос за обожанието на Аллах (ибадет), те не проявяват абсолютно никакъв интерес. А децата са истинско съкровище. Те наистина са изключително ценно съкровище. Не бива да оставяте това съкровище да попадне в ръцете на крадци. Тези крадци искат да ви отнемат децата и да ги погубят. Защото всяко от тези деца е бъдещ враг на Шейтана. Затова Шейтанът иска да разруши тяхната вяра. Като ги излагат на лоши учения, навици и поведение, им отнемат човечността. Щом родителите загубят децата си, те панически тичат от едно място на друго. Те казват: "Моля, правете дуа! Детето ми загуби вярата си, дъщеря ми се отвърна от нас, синът ми избяга и се шляе с лоши приятели." Когато щетата вече е нанесена, те тичат наоколо в търсене на помощ. Това възпитание трябва да започне още в детството. Това означава, че дори тригодишно дете може да се учи. Последователите на Шейтана знаят това по-добре от нас. Затова те правят държавното образование задължително още за тригодишните. Бях на седем години, когато тръгнах на училище. Това, което тогава учехме за шест години, беше много по-задълбочено от едно днешно гимназиално образование. Тези хора са разбрали, че едно дете може да започне да учи още на три години. Те настояват да изпращате децата си в техните заведения на тази ранна възраст, за да ги учат на каквото си поискат. Има една турска поговорка: "Дървото се превива, докато е младо." Можете да го огъвате във всички възможни посоки; точно както японците, които създават очарователни форми с техните бонсай дървета. Докато е младо и гъвкаво, можете да го оформяте по желание. Още от третата им година трябва да бъдете внимателни с децата си. Научете ги на добро поведение и на правилно отношение към другите. Ако намерите добър учител или малко училище, трябва да се погрижите децата ви да се чувстват добре в тази добра среда. Ужасяващо е: тези деца не познават нищо лошо; те влизат в детската градина напълно чисти. И все пак, само след два дни ги чувате да използват лоши думи. Това се случва навсякъде – не само тук, но и в арабските страни, в Турция и навсякъде другаде. Тези институции действат безотговорно; персоналът често е там само заради парите, което прави цялата среда буквално токсична. Затова трябва да бъдете бдителни и да полагате усилия да предадете на децата си добри обноски и ценности. Още преди да избухне тази настояща война, в цял свят беше известно, че последователите на Шейтана искат да унищожат човечеството. Те са жестоки и не носят абсолютно никакво милосърдие в сърцата си. Затова трябва да сте бдителни и да пазите себе си и семействата си от тези дяволи. Да, това е горчивата реалност; те следват един план. Те не си вземат почивка, никога не се уморяват и никога не се предават. Те са твърдо решени да погубят човечеството. А тези, които спят най-дълбокия сън от всички, са мюсюлманите. Цялото човечество спи, но мюсюлманите се намират в същински дълбок сън. Те предпочитат да си почиват и да избягват всякакво усилие. Удобството ги е завладяло напълно. Дори пред лицето на най-големите опасности, те не предприемат абсолютно нищо. Мевлана Шейх често разказваше една история. Това е истинска случка. По времето на султан Абдул Хамид годните за военна служба мъже са били призовавани в армията. Мъжете обаче, които са живеели като дервиши в дерга, са били освободени от военна служба. Много мъже там не са правили нищо друго, освен да ядат и да спят. Дергата е била препълнена до последното място с такива хора. Длъжностни лица са се явили пред султана и казали: "Повечето от тези мъже просто искат да се скатаят от армията. Те са лъжци, а не истински дервиши. Те искат само удобно място за хранене и спане, без да се налага да работят." Един съветник на султана попитал: "Какво да правим с тези хора? Това е дерга, не можем просто да ги изхвърлим на улицата, докато те твърдят, че са дервиши." "Какво можем да направим, за да ги призовем в армията?" Тогава един от тях казал: "О, султане, имам една идея." "Можем да запалим огън от едната страна на дергата. Когато тези фалшиви дервиши избягат, ще ги хванем и ще ги вземем в армията." Те запалили малък огън и всеки, който го забелязал, веднага хукнал да бяга. Те били заловени и принудени да се присъединят към армията. Всички избягали, освен двама мъже, които просто си останали да спят. Единият от тях лежал малко по-близо до огъня. Той казал на другаря си: "Приятелю, можеш ли да се търколиш малко настрани? Огънят се приближава, трябва да се преместя." Неговият приятел отговорил: "Не ти ли е вече твърде уморително изобщо да ме молиш за това? И сериозно ли очакваш от мен да се търколя?" Когато хората на султана видели това, казали: "Всичко е ясно, тези двамата са единствените истински дервиши в цялата тази дерга." "Отведете ги на безопасно място и оставете огъня спокойно да си гори тук." В днешно време хората са станали точно такива. Мюсюлманите не искат нито да помръднат, нито изобщо да предприемат каквото и да било. Независимо дали става въпрос за децата им или за самите тях: те всеки ден само седят и се взират в тези екрани, които ги погубват. Трябва да внимавате какво съдържат тези устройства. Те ви ограбват разума, здравето и всичко останало, но хората продължават да си затварят очите за вредата. Както вече беше споменато, те крият в себе си безброй лоши неща. Освен това те крадат вашата самоличност, измъкват ви парите или ви подтикват към хазарт и други пороци. Хората казват, че искат да бъдат забавлявани денонощно, но постоянното забавление не е полезно за вас. Понякога е добре и да изпитвате скука. Защото, когато ви е скучно, вие отново се посвещавате на работата си, на семейството си и на децата си. Не бива да се фокусирате само върху това да забавлявате себе си и да подхранвате егото си. Нека Аллах ни опази от тази фитна. Нека Той не прави нашето имущество и нашите деца тежко изпитание за нас. ИншаАллах, нека децата ни останат нашите истински съкровища, както вече казахме. Защото по отношение на това съкровище Пророкът (саллаллаху алейхи уеселлем) каза: Когато човек умре, само три неща продължават да му носят награда в гроба. Първо: Полезно знание, от което хората продължават да се възползват. Второ: Непрекъсната милостиня (садака джария). И трето: Праведно дете, което се моли за него. Нека Аллах ни опази от тези тежки изпитания. Било то млад или стар, днес всеки е хванат в капана на тази фитна. Но това, което Аллах изисква от нас, е да се уповаваме на дуата и на молитвата. Никога не забравяйте винаги да отслужвате задължителните си молитви. Нека Аллах ни спаси, ИншаАллах.

Последователите на нашия Накшбандийски тарикат, които идват в тази джамия, се смятат за щастливи да бъдат част от тариката и да се намират в компанията на своята общност. Джамията е домът на Аллах 'Азза уа-Джалла. Тя призовава всеки на това място за преданост, за да Му служи. Това важи за всеки. Алхамдулиллах, така че ако намерим джамия, можем да отидем там, за да се молим. И разбира се, молитвата в джамия носи много по-голяма награда. За вярващите завия или теке е място, което укрепва техния иман и разпространява светлината на исляма. Пророкът (саллаллаху алейхи уа саллам) е казал, че общата молитва в джамия носи двадесет и седем пъти по-голяма награда, отколкото молитвата сам вкъщи. Така че, ако намерим джамия – хубаво място с добри хора – трябва да отидем там и не бива да се поддаваме на леността. Мауляна Шейх винаги казваше, че вместо да се строят огромни джамии навсякъде, е по-добре да се строят малки, местни джамии – най-добре по една на всяка улица. Така хората, когато чуят езана, могат лесно да стигнат до джамаата. Трябва да има по една на всяка улица или във всеки квартал, за да могат хората да участват без усилие, без да се появява леност. В днешно време се строят огромни джамии, които обаче често се намират далеч от хората. Следователно, който иска да отиде там, зависи от автомобил, за да участва в молитвите. А тези, които нямат автомобил, в крайна сметка остават вкъщи. Шейтанът има много трикове. Един от тях е да внушава на хората: „Имаме голяма джамия, там можем да се молим.“ Но когато настъпи времето за молитва, изведнъж им се струва твърде трудно или обременяващо да отидат дотам. Леността ги завладява и те решават да не отидат, защото за тях е твърде голямо усилие да се приготвят и да пътуват десет или петнадесет минути дотам. Ако обаче имаше малка джамия на тяхната улица, те биха могли просто набързо да наметнат едно яке и без усилие да се присъединят към джамаата. Когато Пророкът (саллаллаху алейхи уа саллам) се пресели от Мека в Медина, той построи джамия още преди изобщо да е достигнал същинската Медина. Това беше първата джамия в исляма. По-късно те построиха Пророческата джамия, Ал-Масджид ан-Набауи. Той самият помагаше в строежа и носеше камъни и дърво, за да издигне джамията в Медина. Той беше там заедно с всички сахаби. Те се включиха в работата и така си спечелиха това почетно споменаване. Всички сахаби носеха глина, камъни и дърво, за да издигнат първата джамия на Пророка (саллаллаху алейхи уа саллам). Въпреки че това беше стара сграда и днес никой от тях вече не е жив, онези, които са я построили, все още се помнят. Те са незабравими в божественото присъствие на Аллах 'Азза уа-Джалла, а и мюсюлманите не са ги забравили. В един хадис Пророкът (саллаллаху алейхи уа саллам) обяснява, че Аллах ще възнагради този, който допринесе дори с един единствен камък за построяването на джамия, с къща в Дженнета. Това е огромна награда и голяма милост от Аллах, да позволи на някого да издигне такава сграда. Който прави това, е наистина благословен. Има стотици хиляди милионери, които биха могли да построят джамия, но не дават нито един цент за това. Те са наистина за съжаление. Аллах гледа с милост към джамаата в джамията, който Му е покорен и показва уважение към Пророка (саллаллаху алейхи уа саллам), както и към останалите вярващи. Той е доволен от тях и ги обсипва със Своята награда и Своята милост. Джамията е образователен и възпитателен център, който учи вярващите още от детството им да обичат това свещено място. Това е от огромно значение. Не става въпрос само да се построи джамия и да се поставят пазачи на вратите, които да пускат вътре само тези, които им харесват, и да отпращат останалите. Човек трябва да разбере, че тя е възпитателен център за вярващите, и то от ранна детска възраст. Джамаатът трябва да насърчава децата да идват в джамията. Те трябва да се радват да бъдат в джамията. Срещал съм много хора на тридесет или петдесет години, които са ми казвали: „Веднъж бях в една джамия и по-възрастни хора ме удариха. След това никога повече не се върнах.“ Оставете децата да идват и да играят тук; оставете ги да викат, да се смеят и да подскачат. Не правете нищо, което да им вдъхва страх от това място. На когото това не му харесва, просто да не идва. Можете да си останете вкъщи, да седнете в една стая и да затворите здраво вратата. Там никой няма да ви ядосва. Там ще бъдете съвсем сами за себе си. За такива хора наистина е по-добре да си останат вкъщи. По-добре е един единствен нетолерантен човек да напусне джамията, отколкото сто деца да бъдат прогонени. Тези деца са бъдещите мъже и жени на общността. Те са джамаатът на утрешния ден. По-добре е един сърдит човек да си тръгне, отколкото целият бъдещ джамаат да избяга от нас и да развие омраза към исляма, тариката и към Аллах. Този подход е в пълно съзвучие с ученията на Пророка (саллаллаху алейхи уа саллам). Веднъж, докато изнасяше хутба, влезе неговият внук, Сайидина Хюсеин. Пророкът слезе от минбара, целуна го и го взе със себе си горе на минбара. Точно днес – било то тук или почти навсякъде другаде по света – ситуацията е почти същата. Ако едно дете бъде прогонено от джамията, навън чакат стотици хиляди дяволи, само за да го хванат и да го отведат в заблуда. Ако те имат негативни преживявания в джамията, ще бъде много трудно да бъдат върнати на това благословено място. По-специално джамиите на Ахлус Сунна уал Джама'а трябва да се отнасят към нашата младеж с повече толерантност. В противен случай заблудени групи ще ги привлекат към себе си и ще ги превърнат във врагове на тариката, на правните школи, на сахабите, на Ахл ал-Бейт и дори на самия Пророк. Те ще ги научат на лошо поведение и на покварени религиозни възгледи. Ако обаче младежта е здраво вкоренена в джамията, тя ще се превърне в огромна опора за исляма. Тези млади хора ще бъдат положителна сила не само за исляма, но и за цялото човечество. Те ще служат като добри примери, които показват на хората правилния път. Те ще водят другите по пътя на милостта, благословията и всичко добро. Когато погледнем историята на сахабите, човек би си помислил, че всички те вече са били на 30, 40 или 50 години. Но повечето от тези сахаби, които по-късно станаха водачи на уммата, всъщност бяха още много млади. Мнозина вероятно бяха само на 15, 16 или 17 години. Но когато човек слуша техните истории – как са повели своя народ към исляма, как са подкрепяли Пророка (саллаллаху алейхи уа саллам) и са се сражавали редом с него срещу враговете... ...остава с впечатлението, че те сигурно са били поне на 30 години. В действителност обаче повечето от тях бяха едва на 15, 16, 17 или 18 години. Всички те бяха ученици на най-добрия учител в цялата вселена: на Пророка (саллаллаху алейхи уа саллам). Те го обичаха от дълбините на сърцата си, а той ги научи на благородно поведение. Преди това те бяха пустинни жители. Те не знаеха нищо за истинското уважение; те уважаваха само властта, богатството и силата. Дори тяхното уважение беше само повърхностно – най-вече само за да изглеждат, че превъзхождат другите. Те не притежаваха никакъв добър адаб или прилично поведение. Те бяха груби като дърво или камък и напълно им липсваха добри маниери. Но Пророкът (саллаллаху алейхи уа саллам) ги научи на добро поведение и така те се превърнаха в най-култивираните и добре възпитани хора. Тези хора се издигнаха от най-ниското стъпало до най-високия ранг, който един човек може да достигне. Това се отразява в думите на Пророка (саллаллаху алейхи уа саллам): „Асхаби кан-нуджум, би айихим иктадайтум ихтадайтум.“ „Моите сподвижници са като звезди; когото и от тях да последвате, ще бъдете напътени.“ Когато някои политеисти дойдоха и видяха как Пророкът (саллаллаху алейхи уа саллам) говори в джамията, те описаха неговите сподвижници като толкова дълбоко тихи и неподвижни, че птица би могла да кацне на главите им, без да бъде подплашена. Толкова огромно беше тяхното уважение към Пророка (саллаллаху алейхи уа саллам). Подобно ниво на дисциплина беше напълно безпрецедентно за хората от онзи регион. Веднъж, докато сахабите се молеха, те чуха шум и видяха един бедуин, който уринираше в джамията. За бедуина това беше нещо напълно нормално. Но Пророкът (саллаллаху алейхи уа саллам) внимателно го поправи. Когато сахабите се разгневиха на човека, Пророкът им нареди да го оставят на мира, следващия път да го предупредят меко и просто да измият мястото с вода.

Ние сме тук единствено в името на Аллах. Участваме в това събиране единствено и само заради Аллах. При това не преследваме никакви светски цели. Точно такова трябва да бъде нашето намерение. Във всичко, което правите, трябва да имате чисто намерение и да го правите изключително за Аллах. Ако правите това, Аллах ще ви възнагради за всичко – за всеки дъх, всяка минута и всяка секунда. Той ще ви възнагради и Неговото благоволение ще бъде върху вас. Маулана винаги е подчертавал това, като е цитирал великите светци: „Ilahi anta maqsudi wa ridaka matlubi.“ „О, мой Господарю, Ти си моята цел, а Твоето благоволение е единственото ми желание и стремеж.“ Точно към това се стремеше Маулана през целия си живот; той винаги постъпваше според този девиз. До края на живота си той се придържаше към това обещание и никога не е преподавал нищо друго. Много хора или учени, които са публични личности, може би се отклоняват от пътя на Аллах само за да се харесат на хората, следвайки мотото: „Важното е да угодим на хората.“ Маулана Шейх никога не се е опитвал да се хареса на хората, ако с това би предизвикал недоволството на Аллах. Всичко, което правеше, отговаряше на пътя на Аллах, единствено за да спечели Неговото благоволение. Тъй като беше наследник на Пророка (салляллаху алейхи уа саллям), той следваше точно неговия път. Той никога не се отклони от него и никога не действаше в противоречие с този път. Това е пътят на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) и неговите наследници: Сайдина Абу Бакр, Умар, Утман и Али. Всички те вървяха по тази пътека и продължиха този път. Когато Сайдина Умар стана наследник на Сайдина Абу Бакр, той застана на минбара и каза на хората: „Ако видите грешка в мен или се отклоня от правия път, тогава ме поправете с мечовете си.“ Не търпим никого, който твърди: „Аз принадлежа към тариката“, но същевременно върши неправда. Ако вършите нещо, което е несъвместимо с шериата или противоречи на думите на Пророка (салляллаху алейхи уа саллям), ние никога няма да го приемем. Хората идват в тариката, алхамдулиллях, и очакват да намерят там това, на което Маулана Шейх е учил: да се показва на хората правият път. Но понякога се появяват хора и ги въвеждат в заблуда. Тогава някой може би изрича неща, които не отговарят на шериата. Поради тази причина трябва да бъдете бдителни. Трябва да използвате разума си, за да проверите дали казаното е правилно или грешно. Ако имате съмнения, трябва да попитате някой уакил или някого, който притежава повече знания от вас. Всички ние сме само хора, затова подобно нещо може да се случи. Ето защо отправяме това предупреждение, за да не бъдат хората измамени. Разбира се, това не се случва всеки ден. Иншааллах изобщо няма да се стигне дотам, но понякога просто чуваме за подобни инциденти. Дори по времето на Пророка (салляллаху алейхи уа саллям) са се появявали много фалшиви пророци. Най-известният от тях е бил Мусайлима ал-Каззаб, Мусайлима Лъжеца. Той се оженил за жена, която също твърдяла, че е пророчица. Като махр (зестра) за нея той казал: „Като зестра те освобождавам от цялото задължение за молитва.“ „Отсега нататък нашата общност вече не трябва да се моли.“ Броят на неговите последователи не е бил само 10, 15, 100 или 1000. Били са над 200 000 души, които го следвали и се биели на негова страна. Това е била огромна фитна. Затова споменаваме това: Дори по времето на Пророка хората са се подвеждали по такива измамници. Следователно всеки може лесно да бъде заблуден. Затова предупреждаваме хората да не приемат никого, който не се придържа към шериата. Появяват се някои хора и твърдят: „Аз съм Махди“, и наистина има хора, които им вярват. Преди около 30 или 40 години в Истанбул имаше един млад мъж. Той участваше в сохбетите на Маулана и така подмами може би половината от тамошните млади мъже. Те го последваха, когато той започна да твърди за себе си, че е Иса (алейхис салям). Затова бъдете нащрек. Особено в днешно време стана още по-лошо заради интернет. Някои хора се представят за наши наместници или за представители на тариката. Те си правят снимки, пътуват наоколо и твърдят: „Аз съм най-близък до Шейха“ или „Аз съм най-знаещият и неговият абсолютен любимец.“ И по този начин те мамят хората. Ето защо е наш дълг от самото начало да съветваме хората да се придържат към добри хора – към такива, които не злоупотребяват с тариката или други неща, за да заслепяват останалите. Наистина, Аллах ще ги накаже за това. Аллах ще ги накаже, иншааллах. Това е делото на шейтана. Той ще постъпва така отново и отново. Тъй като шейтанът е навсякъде, можете да бъдете измамени по всяко време. Затова трябва да бъдете бдителни и да познавате добре пътя на Пророка (салляллаху алейхи уа саллям). Когато Маулана Шейх се срещна с архиепископа на Истанбул, последният го покани и попита: „Кога изобщо ще приключи този проблем с фитната?“ Маулана отговори: „Когато шейтанът се пенсионира.“ Той обаче никога не се пенсионира, никога не се уморява и никога не се отказва. Той постоянно ви диша във врата всеки божи ден. Но Аллах каза: „Inna kaydash-shaytani kana da'ifa.“ Аллах каза, че лукавството на шейтана е слабо. И така, нека Аллах ни пази от него, иншааллах. Нека Аллах благослови всички ви, иншааллах. Машааллах, хората отново идват на това място, алхамдулиллях. Нека Аллах разшири този дергях и джамия и да ги превърне в благословено убежище за хората, иншааллах. Нека Аллах доведе добри хора тук, които да ни помогнат да поправим лошия си нрав, да пробудят любовта помежду ни и да учат на добро, иншааллах. Нека на Маулана Шейх Хасан бъде дарен дълъг живот. Амин. Той е искрен човек. Понякога хората се опитват да го измамят, но алхамдулиллях, не и по въпросите на вярата. Само по други, маловажни въпроси... Машааллах, тази сграда тук и останалите сгради са изцяло резултат от неговите усилия, алхамдулиллях. Днес си спомних за това и разказах на Абдул Малик за времето, когато Шейх Хасан беше в Дамаск. Срещу джамията в Дамаск, до макама на Маулана Шейх, имаше една стара къща. Макамът преди беше много малък, може би колкото тази стая или дори още по-малък. Шейх Хасан купи тази къща и те преустроиха джамията, за да стане много по-просторна, алхамдулиллях. Те не само разшириха джамията, но и изградиха голяма кухня в сутерена. В продължение на 15 години, по време на войната, те хранеха там всеки, който идваше. Независимо дали бяха богати или бедни, всеки ден идваха около 2000 души, за да се хранят там. Нека Аллах благослови всички ви. Иншааллах, нека Аллах ви дари със силата да правите това, което Му е угодно. Нека Той осъществи намеренията ви да изграждате маками, да давате милостиня и да правите добро на човечеството.

Алхамдулиллах, отново се събираме. Аллах ни е дарил с живот. Времето наистина минава бързо. Изминаха вече седем години, откакто бяхме тук в Холандия. Наш дълг е да призоваваме хората към вярата, да ги посещаваме и да ги водим към Тариката, към Исляма. Но тъй като сме само хора, не можем да бъдем заедно непрекъснато. Разбира се, много хора пътуват през Истанбул по време на лятната си почивка, отбиват се за кратко при нас и след това продължават към своите села или градове. Това обаче се отнася може би само за пет процента от Джамаата или дори по-малко. Повечето са тук; те не могат нито да бъдат с нас, нито да ни видят. Затова благодарим на Аллах, алхамдулиллах, че сега отново се виждаме. Това е задачата на всички пророци: да пътуват и да призовават хората. Ние следваме техния пример. Ние следваме техния пример и по този начин съживяваме една Сунна. За това Аллах ни дарява с награда и духовна сила. Пророкът, салляллаху алейхи уе селлем, е казал: Когато един мюсюлманин посети своя брат мюсюлманин, за всяка негова стъпка Аллах му дава награда, прощава му един грях и го издига с една степен. И това, разбира се, се отнася за повечето от вас. Тъй като те са дошли да посетят своя брат по вяра и самите те са мюсюлмани, Аллах ще дари повечето от тях с тази награда, иншаАллах. И това също е Сунна, която Мауляна Шейх Назим е поддържал през целия си живот. През последните почти 25 години той идваше отново и отново в Европа и пътуваше тук. Откакто Мауляна Шейх Абдуллах му даде Иджаза да бъде шейх, той беше постоянно на път. Разбира се, всеки от Аулияуллах, от Машаихите, има свой собствен подход. Мауляна Шейх Абдуллах, от друга страна, никога не е пътувал. По-голямата част от времето си той прекарваше в Дамаск. Той също пътуваше до Мекка и Медина, за да извърши Халва и Хадж. Но в самото начало той го изпрати в Кипър, за да приканва хората към Тариката и да ги води по пътя на Пророка, салляллаху алейхи уе селлем. Затова се опитваме, иншаАллах, да следваме неговия път, а той ни оказва подкрепа в това. Днешният ден е, алхамдулиллах, рожденият ден на Мауляна Шейх: 21 април. При неговото раждане през 1922 г. Шейх Шарафуддин ад-Дагестани е бил все още жив. Чрез Карамата на Аулияуллах той казал на Мауляна Шейх Абдуллах: „Днес на този свят дойде един от нашите синове. Той ще бъде велик служител на Тариката, Шариата и Исляма. Хиляди хора ще намерят Исляма чрез него.“ Алхамдулиллах. Мауляна Шейх Шарафуддин ад-Дагестани дори описал лицето и характера му, и то точно в деня на раждането на Мауляна Шейх Назим. МашаАллах, Мауляна Шейх доживя почти до сто години. С ученията на Мауляна Шейх Абдуллах и цялото предадено знание – никога не е имало някой, който да притежава такова знание и толкова висок ранг. Понякога срещаме Машаихи или други хора, които имат нещо скрито или явно в себе си, които знаят определени неща или пък не. Но при Мауляна Шейх, машаАллах, всичко беше съвършено; било то в науките, в Шариата или в Тариката. Във всички тези области той принадлежеше към абсолютния връх. Един „Уарис Мухаммади Хакики“ – „Истински мухамедански наследник.“ Алхамдулиллах, той никога не каза: „Уморих се да приемам хора.“ До последните си дни той приемаше хората, учеше ги, говореше с тях и се молеше за тях. Всеки ден той казваше: „Моето намерение е да унищожа куфра. Това е моята нийя, моят замисъл.“ Той повтаряше това отново и отново всеки ден. И това благородно намерение е ценен урок за нас. Защото намерението е решаващо, и Аллах ни възнаграждава за него. Това е също и напътствие за нас, за да придобием награди. Защото е казано: „Niyyatu l-mar’i khayrun min ʿamalih.“ Намерението на човека е по-добро от неговото деяние. Той имаше и намерението, и говореше за това да изгради четиридесет хиляди зауии, тоест дергахи. Защото един дергах, зауия или джамия е убежище за вярващите, място, където хората се събират заедно. Всички Тарикати имат такива места за събиране, за да могат хората да се опознаят и да слушат своя Муршид, Шейха. Целта е да станат близки един с друг и да се сближат. И това е възможно само по този начин. Защото Пророкът, салляллаху алейхи уе селлем, е казал, че мюмините са като едно цяло тяло; ако една част от тялото страда, цялото тяло страда с нея. По този начин те разбират от какво се нуждаят другите или какво трябва да се направи. Всичко това, всяко добро учение, се предава в дергаха и зауията. И хората се опознават там. Ако хората са си чужди, те не биха повярвали или последвали никого, който просто изисква нещо от тях. Но в зауията или дергаха те са близки един с друг. Точно по тази причина те могат да си помагат взаимно. И там трябва да се преподава доброто. Там хората могат да попитат какво е правилно и какво е грешно. Тъй като много хора разпространяват твърдения за Исляма, които изобщо не принадлежат към Исляма. Това води дотам, че хората се отвръщат от Исляма. Следователно в дергаха се преподава това, което е наистина правилно. Най-важното за днешното време, разбира се, е следното: мнозина питат за световната ситуация – какво се е случило и какво предстои да се случи. Това, което трябва да направите, е следното: не вярвайте на по-голямата част от това, което виждате или което се разказва за събитията. Просто трябва да запазите спокойствие. Защото много хора, водени от Шейтана, се опитват да подстрекават мюсюлманите. Те искат да ги накарат да излязат по улиците, да рушат неща, да хвърлят камъни, да крещят и други подобни. В крайна сметка всичко ще се окаже една фалшива игра и няма да завърши добре за тези хора. Това е начинът на действие на немюсюлманите. Мауляна Шейх имаше обичай да казва: Винаги, когато един мюсюлманин е угнетен, той трябва да отиде в джамията. Правете Тасбих и четете Дуа, за да може Аллах да ви подкрепи във вашите дела и да ви защити. Но когато им се каже това днес, те се ядосват и казват: „Ти не ни подкрепяш.“ Каквото и да се подкрепя сега – ние се намираме във времето на Шейтана. Аллах Азза уе Джелле казва: „Wa La Tulqū Bi’aydīkum ‘Ila t-Tahlukah“ (Коран 02:195). Не се хвърляйте сами в гибел. Така че, ако създавате безредици, това само ви излага на опасност и няма никаква полза. Всичко се случва единствено по волята на Аллах. А ние живеем в последните времена. Никакво оръжие не може да спре това развитие – само Сейидина Ал-Махди, алейхис-селям, иншаАллах. Тъй като всичко трябва да се случва в съответствие с мъдростта и напътствието на Аллах. Също и Пророкът, салляллаху алейхи уе селлем, е стоял скрит, докато не настъпило времето за него (салляллаху алейхи уе селлем) да се появи и да призове хората към вярата. Затова хората от Тариката се водят строго по това, на което е учил нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем). Сегашното време е последното време, времето на Фитна. Затова съветваме нашите хора, хората от Тариката, да запазят спокойствие, да се молят и да правят Дуа, за да може Аллах да спаси нас и целия свят, иншаАллах. Аллах казва: „Faşbir ‘Inna Waada Allahi Ĥaqq“ (Коран 30:60). Аллах казва: Бъди търпелив; обещанието на Аллах е истина. И това „Уаад“, обещанието на Аллах, гласи, че целият свят ще приеме Исляма, иншаАллах. Това е единственият сигурен път за човечеството. Вече са опитвали всичко, всеки добър и лош път. Всички са се пробвали в това. Те са избили милиони хора, изтезавали са и са потискали хората. Много различни системи бяха изпробвани, но нито една от тях не проработи. Единственият път човечеството наистина да бъде спасено, е Ислямът. ИншаАллах. Един вярващ, един мюмин, трябва да се придържа към това и не бива да губи надежда. Когато осъзнаваш това, ще намериш вътрешен мир и ще бъдеш възнаграден, защото търпеливо чакаш облекчението от Аллах. Нека Аллах направи така, че тези дни да настъпят скоро, иншаАллах.

الخير في ما اختاره الله „Доброто се крие в това, което Аллах е избрал.“ Това е първото нещо, което хората от нашия Тарикат трябва да научат според Адаб. Каквото и да се случи: то е точно това, което Аллах е отредил за нас. И точно това е най-доброто. Разбира се, това е лесно да се каже, но да се действа според него съвсем не е просто, а е много трудно. Ако приемеш това дълбоко в себе си, ти се отдаваш и не усложняваш сам живота си. Точно това е възвестил Пророкът, салляллаху алейхи уе саллям, на целия свят, и по-специално на царете и владетелите в писмата, които им е изпращал. Пророкът, салляллаху алейхи уе саллям, каза: „Аслим таслам“ – „Отдай се и ще намериш мир.“ Ако държавният глава приеме това, цялата му страна ще живее в безопасност, ще бъде щастлива и благословена. Поради тази причина те са разпространили този принцип колкото е възможно по-широко. Пророкът, салляллаху алейхи уе саллям, сахабите и следващите ги вярващи винаги са се стремили да разнесат това послание по целия свят. Те са учили на това, за да защитят хората от потисничеството и злите хора и да ги предпазят от лош край. Те правят всичко възможно, за да спасят хората. Точно това е Ислямът: това, на което ни учи Пророкът, салляллаху алейхи уе саллям. И точно този път следваме ние в Тариката и в Суфизма. Ислямът е религията на Аллах. И разбира се, също така религията на всички пророци. Всички пророци са принадлежали към Исляма. В днешно време хората може да ги наричат юдеи, християни или други, но истинската религия е Ислямът. Ислям означава да приемеш това, което казва Аллах. И те разпространяват това, защото хората имат толкова остра нужда от него, колкото от храна, вода и въздух за дишане. Но много по-важно от тези неща е да се приеме Аллах, да Му се отдадеш и да приемеш всичко, което идва от Него. Въпреки това, Ислямът се представя в много лоша светлина, особено в Европа – навсякъде, където отидем. Те създават образа, че Ислямът е изключително насилствена религия, която не зачита правата на човека. Но онези, които твърдят подобно нещо за Исляма, са лицемери. Защо твърдят подобно нещо? Защото следват само своето его. Те просто правят това, което се харесва на тяхното его. След това те прикриват това, като вместо това нападат мюсюлманите и Исляма. Те използват огромно одеяло като прикритие, за да скрият своите престъпления, своето лицемерие и всичките си зли дела. Те покриват всичко с това дебело одеяло от лъжи. И това одеяло тежи много; горките хора просто не успяват да го свалят от главите си. Но в крайна сметка това одеяло ще бъде премахнато. Истината ще излезе наяве и всеки ще я приеме и ще бъде щастлив от това, иншаАллах. Както вече беше казано: разбира се, Аллах направлява всичко. Когато му дойде времето, всичко това ще изчезне и всичко отново ще заблести в светлина. ИншаАллах, ние вярваме в това и го приемаме. И иншаАллах се молим този воал да бъде повдигнат и хората да намерят истинско щастие, иншаАллах.

Bismillāhi r-Raḥmāni r-Raḥīm. „Wa ta‘āwanū ‘ala l-birri wa t-taqwā wa lā ta‘āwanū ‘ala l-ithmi wa l-‘udwān.“ (5:2) Нашият тарикат призовава хората да се съберат, за да помагат един на друг и на своите ближни. Тарикат означава да се напътстват хората да живеят като истински човешки същества. Човечност означава да не се причинява страдание на никого. Най-важното и първо учение на тариката е адаб, доброто поведение. Затова ние възпитаваме хората да отхвърлят лошите качества и да придобият добро поведение. Алхамдулиллах, нека Аллах ви благослови за това днешно откриване на новия дергях. И нека Той благослови дамата – рахматуллах алайха, Аллах да се смили над душата ѝ – която дари това. Това е завия, или както още я наричаме: теке или ханака на тариката. Тя е място, което да служи на хората и на цялото човечество. Алхамдулиллах, Аллах вечно ще възнаграждава тази дама за това. Защото дълго време нямахте такова място. Трябваше постоянно да се местите от едно място на друго. Но сега, алхамдулиллах, имаме нещо постоянно. Това следва наставлението на Пророка, салляллаху алейхи уе селлем, да се създаде място за хората, където те да намират всичко, от което се нуждаят: за да се учат и да следват пътя. Вие, разбира се, живеете тук в немусюлманска страна. Въпреки това – точно както в мюсюлманските страни – тук вратите са отворени за всеки. Който желае да получи духовна благословия и светлина, може да дойде, да попита и да ги приеме, иншаАллах. А най-ценната благословия е духовната. Да имаш тази благословия – да бъдеш вярващ и да притежаваш истинска вяра – е най-ценното нещо на света. Затова ние се молим на Аллах Той да направи това място светлина за цяла Франция, иншаАллах. И да предпази всички хора от Шайтан и неговите последователи. Нека Аллах ви благослови. Аллах не забравя нищо. „Faman ya‘mal mithqāla dharratin khayran yarah. Wa man ya‘mal mithqāla dharratin sharran yarah.“ (99:7-8). Дори тежестта на една малка прашинка добро ще бъде възнаградена. Нищо не остава без награда; абсолютно нищо не се забравя. Това е благодат от Аллах. Каквото и да пожелае Той, го осъществява. И алхамдулиллах, това откриване вече стана реалност. Алхамдулиллах. Много благодаря. Нека Аллах пази вас и вашите деца и да ви направи напътствие за другите. Дано иншаАллах винаги сте на правия път – пътя на нашия Пророк ﷺ, пътя на Аллах. И нека бъдете блестящ пример за останалите. Както каза Пророкът, салляллаху алейхи уе селлем: „Aṣhābī kan-nujūm, bi-ayyihim iqtadaytum ihtadaytum.“ – „Моите сподвижници са като звездите. Когото и от тях да последвате, ще бъдете на правия път.“ ИншаАллах, ние подражаваме на Пророка, салляллаху алейхи уе селлем. Най-доброто за един мюсюлманин е да следва Пророка, салляллаху алейхи уе селлем, във всичко – и точно това правим ние, иншаАллах. Нека Аллах ви благослови, да ви предпази от всичко лошо и да ви даде само най-доброто. ИншаАллах това място ще бъде изпълнено с благословия и добро, и нека живеете в здраве, благополучие и мир. И нека иншаАллах бъдем завинаги обединени – заедно с Маулана Шейх и Пророка, салляллаху алейхи уе селлем, в Рая.

Ассаламу алейкум уа рахматуллахи уа баракатух. Добре дошли. Благодаря ви. Дойдохте заради Аллах. Нека Аллах да ви благослови, иншаАллах. Това е едно благословено място в сърцето на Париж. Това е дар от Аллах за мюсюлманите и за онези, които в бъдеще ще приемат исляма. Дойдох тук за първи път преди почти 30 години. Когато за първи път зърнахме тази джамия, бях изключително щастлив да видя тази прекрасна сграда, която беше превърната в дом на Аллах, Азза уа-Джалла. Те са я построили с чисти пари; тогава все още нямаше пари от петрол. Това бяха, алхамдулиллах, изключително чисти, честни пари. Затова тя обединява сърцата на добрите хора. Тук те намират своето щастие и Аллах е доволен от тях. Много хора намират пътя към исляма на това място. Аллах ги дарява с хидая. Те започват нов живот. Живот, изпълнен със светлина, нур, която извира от това място. Защото тази красота е сърцето на исляма – красота във всичко. Пророкът салляллаху алейхи уа саллям казва: „إنَّ اللهَ جَميلٌ يحِبُّ الجَمالَ“ „Аллах е красив и Той обича красотата.“ Така че това е един много деликатен въпрос. Много хора казват, че джамиите не бива да се украсяват, а просто да се оставят от гол камък, да не се слага нищо в тях и да се държат семпли. Това не отговаря на исляма. Пътят на мюсюлманина, пътят на Пророка салляллаху алейхи уа саллям, е да почита това място. Ти украсяваш собствения си дом, правиш го красив и уютен, но след това оставяш джамията, дома на Аллах, без никаква красота! Тасаввуф, тарика, е пътят на Пророка салляллаху алейхи уа саллям. И там знаят как да привлекат хората, да ги сближат, да ги доведат до исляма и да ги направят мюсюлмани. Има нещо, което тези хора не разбират, но което може да подтикне много хора да приемат исляма. В тариката това се разбира. Бих искал да разкажа една случка, която преживяхме с Мауляна. През 2001 година предприехме нашето последно дълго пътуване с Мауляна. Обиколихме почти половината свят, от Узбекистан до Малайзия, Индонезия, Сингапур и оттам до Токио. Една вечер в Токио посетихме стар квартал и ни разказаха за джамия там, която била построена от турци. Тя е била предназначена за мюсюлмани и е била предадена на татарите. Турското правителство я възстанови в османски стил; тя беше прекрасна. Те казаха: „Много хора ходят там. Ще ви заведем там, за да видите тази красива джамия. Много японци се радват на тази джамия; те идват, за да я разгледат.“ Отслужихме молитвата иша там с Мауляна, а след това той се разходи, за да разгледа джамията. Там имаше може би седем или осем японци. Те също се разхождаха и разглеждаха всичко. След това дойдоха при нас и задаваха въпроси. Питаха за исляма и искаха да произнесат шахада. Така красотата на сградата привлече тези хора, донесе им хидая и ги дари с вечно щастие. Ето защо тарика, тасаввуф, е истинското сърце на исляма. Нека Аллах да ви благослови. Алхамдулиллах, всички ние се намираме на този път. ИншаАллах, и ние ще бъдем пътепоказател към хидая за другите, иншаАллах. Хората на тасаввуф намират щастието си тук, а също и в отвъдното, алхамдулиллах. Нека Аллах да ви благослови. Нека Аллах завинаги да обедини всички ви, иншаАллах.

Нека това бъде благословен месец! От снощи се намираме в месец Зул-Када, днес е първият му ден. Хвала на Аллах, с това започнаха свещените месеци. Те са общо три месеца. Тези месеци са особено благодатни за благословеното време на поклонението. Предопределението и мъдростта на Аллах, Всевишния, са безгранични. Хвала на Аллах, нека тези месеци бъдат за нас изпълнени с благодат и милост. Нашият любим Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) е извършил хадж само веднъж и това е било неговото Прощално поклонение. По време на това поклонение той ни е показал и научил на всичко, което трябва да се направи. Пътят на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) е Коранът, това е пътят на Корана. Никой не би могъл да обясни Корана по-добре и по-красиво от него. Днес се появяват хора, които казват: „Ние ще четем само Корана и ще следваме единствено него.“ При това ти дори не би разбрал правилно съдържанието на един вестник, но си позволяваш да отхвърляш нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Има много неразумни хора. Нека Аллах ни пази от тези неразумни, невежи хора, които въвеждат другите в заблуда. Да почитаме тези благословени месеци следователно означава да почитаме и да обичаме нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Тези хора не са искрени, истински хора; те само се опитват да въведат общността в заблуда. Хвала на Аллах, ние обичаме и почитаме всичко, което нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) е направил, и всеки, когото той е обичал. Това е нашият път. Това е истинската вяра, това е истинският ислям. Който се отклони от това, попада в плен на сатаната, нека Аллах ни пази от това. Затова е необходим духовен водач и ясен път; към това трябва да се придържаме. Нека Аллах никога не ни отклонява от този път. ИншаАллах, днес отново тръгваме на път към нашите братя и сестри по вяра; нашите братя и сестри в онези региони, които отдавна не сме посещавали, вече ни очакват. Нека Аллах им помага, защото колкото и да е странно, и там има хора, които, макар и да се наричат мюсюлмани, са се отклонили от правия път. Хората там са се превърнали в общност, която вече не проявява уважение към нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). По каквато и да е причина, изглежда, че сатаната там може много по-лесно да ги вкара в капана си. Коварствата на сатаната са многобройни, нека Аллах ни пази от тях. Така че нашите братя и сестри по вяра там трябва да се радват и, иншаАллах, техният брой ще продължи да расте. Дано никога не се отклоняват от правия път и да не попадат в коварствата на сатаната, иншаАллах. Нека Аллах ни закриля и винаги да ни помага. Нека пътуването ни бъде благословено, иншаАллах.

As-salamu alaykum wa rahmatullahi wa barakatuh۔ Радвам се да бъда отново тук след две дълги години, макар че изобщо не ми се струва толкова дълго. Често планирахме да дойдем в Париж, но накрая винаги пътувахме до друго място. Това е важно място за светската ориентация на хората. При това не става въпрос за добри неща; най-често то служи само за да насочва егото на хората. В днешно време те задават посоката чрез модата, а това очевидно не е особено важно. За хората това е само външна обвивка. Човек може постоянно да се преобразява в нещо ново чрез нея. Но всичко това служи само на егото – за да задоволи собственото его. Тъй като никога не намират това, което всъщност търсят, те отчаяно се опитват да намерят други неща, но в крайна сметка остават безуспешни. Просто показваш на хората нещо и казваш: „Това е новата тенденция, трябва да го имате“, и хората вече са щастливи. Когато обслужваш нечие его – особено нисшето его, – това го прави много щастлив. Ако кажеш: „О, ти си толкова мил, ти си толкова добър, ти си много умен“ – о, да, това много радва хората. Има една известна история от Мауляна. Той често я разказваше и тя много добре пасва на този свят на модата. Мауляна казваше, че е чел това в училище през младостта си. Имало едно време един крал. Този крал никога не бил доволен от дрехите си. Без значение кой нов шивач идвал при него, той никога не бил доволен от работата му. Носели му най-красивите одежди, най-добрите платове, буквално всичко. Той никога не бил доволен. Казвал: „Не, искам нещо, което никой преди не е притежавал.“ Това продължило дълго време. И когато двама измамници чули за това, те бързо скроили план. Пристигнали с конска карета и донесли нещо специално. Те казали: „Чухме, че кралят иска одежда, каквато никой друг няма.“ „Затова донесохме нашата апаратура, за да изработим съвсем специален, уникален плат за краля.“ „Той обаче е много скъп, поради което вероятно само кралят може да си го позволи.“ Когато кралят чул това, бил много зарадван. Той ги повикал при себе си и попитал: „Елате и ми разкажете какво възнамерявате и откъде произхожда този плат.“ Те казали на краля: „О, ние сме абсолютни майстори в нашия занаят. Ние създаваме този плат от луната.“ „Затова се нуждаем от голямо помещение за нашия тъкачен стан, а изработката ще отнеме много време – цяла една година. Ще работим усърдно всеки ден, за да го завършим след една година.“ „Но най-специалното е: само умните хора могат да видят този плат.“ „За глупаците той е невидим.“ „За това обаче ни трябват и много пари, и то в злато. Трябва да ни пращате злато всеки път, когато имаме нужда от пари.“ Кралят бил въодушевен. Той казал: „Съгласен съм! Веднага ще получите всичко, което поискате.“ И така, те се захванали за работа. Ден след ден се престрували, че тъкат плата. Имитирали движенията и издавали съответните звуци. Понякога кралят минавал да провери как вървят нещата, а те казвали: „Върви отлично.“ А кралят казвал на свитата си: „Най-накрая намерих някого, чиято работа ми харесва. Те тъкат плат, какъвто никой друг не притежава.“ След една година те обявили: „Готови сме. Ще го нагодим директно по Вас и ще ушием одежда от него.“ Така че те го съблекли. Събличали го, докато не останал напълно гол. Взели дрехите му, престорили се, че му обличат новата одежда, и му напомнили: „Само умните хора могат да видят този плат.“ И така, те се престрували, че го обличат, и възклицавали: „Изглежда прекрасно!“ Другите също казвали: „Прекрасно, какъв фин плат! Стои Ви отлично.“ Той си мислел, че е невъзможно да си признае, че е глупак. Попитали краля: „Харесва ли Ви? Доволен ли сте?“ Те предложили: „Трябва да представим тази одежда на народа, за да могат всички да се възхитят на този уникален плат.“ Така кралят определил ден за парада. Той излязъл сред хората, яздейки коня си. Народът също не искал да изглежда като глупаци. Хората си мислели: „Той явно го вижда, само аз съм твърде глупав и не го виждам. Така че не бива да ми проличава.“ Така всички викали: „О, просто е перфектно!“ Гордо яздел той през тълпата. Но съвсем отзад стояло едно малко момче. То погледнало, не разбрало цялото това вълнение и извикало: „Ама кралят е напълно гол!“ Когато хората чули това, те се пробудили от заблудата си. Кралят се разгневил и веднага заповядал да доведат измамниците, за да ги обезглавят. Но те били хитри; отдавна вече се били измъкнали. И точно така работи модната индустрия. Карат хората да носят боклуци. Създават безполезни неща, но хората им се радват. Просто защото са дело на известен моден дизайнер или на известна модна къща. По този начин те мамят хората. Този вид измама води само до това хората да се смеят едни на други; това е по-скоро безобиден проблем. В сравнение с това, което е било сторено в миналото и все още се случва. Всеки път, когато Мауляна чуеше за Франция, той много се ядосваше. Защо? Заради революцията. Френската революция. Тази революция унищожи човечността. И точно това толкова не се харесваше на Мауляна. Защото това беше лъжа от началото до края. Модата, за която говорихме, е само игра. Тя не унищожава хората; най-много да ги накара да се смеят един на друг или им измъква парите от джоба. Но най-лошото е унищожаването на човечността. С всичките техни лъжи и всичките жестоки неща, които извършиха. Една от тези лъжи засягаше кралицата, съпругата на краля, Мария Антоанета. Твърдеше се, че френският народ се е оплакал: „Гладуваме, нямаме хляб“, а тя отговорила на това: „Тогава нека ядат пасти.“ Това беше 100 процента лъжа. И дори днес, когато пътувам из Франция, виждам изобилието от храна... Пшеница, месо и всичко останало, което сърцето желае. А историците казват, че тогава френският селянин е живял десет пъти по-добре от английския. Говореше се, че в Бастилията са убивани хора, затова я щурмуваха, за да освободят затворниците. Но там е имало само седем души. Очаквало се е да са останали само кожа и кости. Но те съвсем не бяха измършавели; бяха добре охранени. Още от първия ден всичко това беше насочено срещу човечността. Точно това толкова не се харесваше на Мауляна. За съжаление, тази революция във Франция беше успешна, защото унищожи религията и монархията. С това там беше свършено. Но тя се разпространява по целия свят. Особено в мюсюлманските страни. Още не е приключило. Революцията в световен мащаб все още не е достигнала своя край. Жестокостите продължават; те нямат край. Това ще приключи едва със Сайдина Махди, алейхи салам. Цялото това потисничество, което виждате по света, има своите корени във Френската революция. Те свалиха всички крале и султани, и по-специално халифа на Пророка, саллаллаху алейхи уа саллам. Те унищожиха халифата. Те прогониха султаните. Техният най-голям враг са султаните и кралете. Защото не могат да играят игричките си по свое желание, когато има султан. Без султан, без монархия и без крале те могат да правят каквото си поискат. Говорят за избори, но при тези избори могат да правят каквото си поискат. Те могат да доведат на власт когото си поискат, И да свалят когото си поискат. Всичко е само един голям театър. Но не е за вечни времена. Това също ще намери своя край със Сайдина Махди, алейхи салам. Ние не правим нищо. Забранено ни е да се намесваме, защото всичко е под техен контрол. Няма смисъл да се излагат хора на опасност. Не си мислете, че сте герои, които могат да променят нещо. Тази задача е отредена единствено за Сайидина Махди, алейхи салам. И ИншаАллах това време не е далеч. Всичко това ще има край. Нека Аллах пази и закриля вас и нас. И нека живеем достатъчно дълго, за да преживеем отново добри дни, За да доживеем края на тези потисници.