Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

Пророкът, салляллаху алейхи ве селлем, каза: „Ад-Дину н-Насиха.“ Всеки моли за Насиха – което означава „съвет“. Когато някой те попита... „Ал-мусташару му'темен.“ Така казва Пророкът, салляллаху алейхи ве селлем. Този, от когото се иска съвет, трябва да бъде надежден. Затова Насиха е толкова важна в религията: да се посочи доброто, да се покаже пътят – правилният път – и всичко, което е добро за вас в живота, за Дуния (този свят) и Ахира (отвъдния свят). Тези, които молят за Насиха – хората питат за съвети относно добри неща. Насиха не е: „Как мога да ограбя тези хора?“ „Как мога да убия тези хора?“ „Как мога да измамя тези хора?“ Това не е Насиха. И за това не е нужно много да питат. Те правят това от само себе си. Шейтанът учи тези хора. За такива хора не е нужна Насиха. Насиха е за това, да се предотврати извършването на лоши дела. Нашите врати – вратата на Тариката, вратата на Аллах Азза уа Джалла – са отворени за онези, които питат за доброто. Доброто ражда добро. Лошото влече след себе си лошо; то никога не носи добро. Едно лошо дело никога не води до добри резултати. Затова трябва много да се пазим от онези, които твърдят: „Аз съм в Тариката“, но мамят хората и говорят неща, които не принадлежат на Тариката, които са неприемливи в религията и които дори в нормални времена не биха били приети – съвсем различно от днешното време, когато всичко е наопаки. За „сега“ едва ли можем да говорим. Но в нормални времена всяко добро би донесло и добро. А лошото винаги носи лошо. Може би се наслаждаваш за минута, две. След това свършва. После искаш отново да направиш това лошо нещо. Ти си мислиш, че се забавляваш. Но то е като огън; всеки път, когато хвърлиш дърво или нещо запалимо като бензин, той пламва по-силно срещу теб. Няма да бъдеш щастлив с това. Това стана обичайно по целия свят. Това зло се разпространява от Изток до Запад, не само в западните страни. Тази лошотия расте навсякъде. Защо? Защото Аллах Азза уа Джалла им е дал толкова много от Своите блага: пари, коли, бижута, работа – всичко. Сега те твърдят, че по света има бедност. Това не е вярно. Когато по-рано отивах на Хадж (поклонение), едва се намираше дебел мъж или дебела жена – виждах само, че египтяните и иракчаните бяха малко по-пълни. Другите бяха само кожа и кости; нищо по тях. Ако отидеш сега, машаАллах, е като стадо крави; всеки е огромен, машаАллах. Откъде идва това? Защото живеят в изобилие. Те ядат и оставят страстите си да растат, оставят егото си да расте. Дори онези, които уж следват Шериата, сега са си измислили собствена фетва, за да правят всичко, което е харам. „Ние издаваме фетва според този мезхеб, може би според мезхеба на дванадесетте шиити или някой друг – не знам кой –, че човек може да се ожени за двайсет жени, че може да си вземе жена като Джария (робиня).“ Това е сега, СубханАллах, всичко, за което мислят: от корема надолу; нищо друго. Това за съжаление е нещото, което виждаме и за което чуваме. Разбира се, и отгоре: смъркане на пудра или други неща през носа. Те правят всички тези неща. Дори мюсюлмани правят това! Това е много тъжно! Аллах Азза уа Джалла ви даде всичко това, а вие се държите така! „Я Ейюхел-Лезине Амену Ку Енфусекум Уе Ехликум Наран Уекудухе н-Насу Уе л-Хиджара“, (Коран 66:06). Това означава: О, хора, о, човешки същества! Пазете се от Ада! С какво се разпалва огънят на Ада? С камъни и хора. Защото, когато бъдат хвърлени в Джахеннем, те ще бъдат огромни като планина. Всеки, който бъде хвърлен в Джахеннем, ще лежи върху другия като планина. Не като планините в Англия, които са малки. А като Хималаите. Така че той ще се подклажда с камъни и с хора. Защо е така? Защото те правят всичко това. Дори с това, което Аллах Азза уа Джалла им е дал, те извършват този харам, вършат тези лоши неща. Какво се случва след това? Първо ги напуска техният Иман (вяра). След това и Ислямът се отдръпва от тях. Те стават истински кафири, атеисти. Те вече не приемат истината. Поради тази причина казваме много решително на онези, които биват мамени от такива хора: Бъдете внимателни! Тарикатът, нашият Накшбанди тарикат, е най-предпазливият по отношение на Шериата. Шериатът е от съществено значение за нас. Не можеш да правиш каквото си искаш. Не можеш да издаваш фетви, както ти е удобно. Трябва да бъдеш много внимателен. Това е в полза на всеки отделен човек и за благото на обществото, в което живеете. Ако една ябълка – ние даваме този пример всеки път – ако една единствена ябълка в щайгата е гнила, всички ябълки се развалят. Обикновено, когато отиваме да работим в градината, взимаме може би десет души и, машаАллах, те работят много добре. Но ако един от тях не работи, той влияе на всички. Затова аз ги разделям: „Ти остани тук. Просто извършвай Хизмет (служба) в дергяхта. Ако искаш да спиш, спи. Ако искаш да си ходиш, ходи си. Но не идвай с нас.“ Това е важно. Ако има лош човек в семейството – той мами жена си през цялото време. Често съм чувал това. Чувах тази история много пъти само през тази седмица. Той твърди, че се моли пет пъти, машаАллах. Аллах Азза уа Джалла ще хвърли тези молитви обратно в лицето му. „Той е мюрид“, твърди той освен това. Шейхът ще го заплюе в лицето. За съжаление, те идват в Тариката и казват „Ние следваме“, а след това... Вие идвате тук, за да получите съвет за живота си. Бъдете добри! Не извършвайте харам! Не следвайте егото си! Защото този харам никога няма да ти стигне. Дори целият свят да беше пълен с жени, това не би било достатъчно за теб. Както Маулана Шейх казваше: Човек, който е добър към жена си, Аллах ‘Азза уа Джалла го пази от други жени; той не поглежда другаде. Но ако той погледне, това ще бъде като проклятие върху него; той никога няма да бъде доволен. И Зина (прелюбодейството) ще го направи беден! Първата и най-голяма последица от това е – ако той не спре и не поиска прошка от Аллах ‘Азза уа Джалла –, че в крайна сметка обеднява и остава без пари. И когато няма пари, никоя от тези лоши жени няма да го погледне повече. Там няма лоялност. Тяхната лоялност е само към парите. И ако този човек извърши Зина, той ще обеднее и няма да има никого, дори жена си. Той ще загуби жена си и само ще страда в Дуня. А в Ахира също ще бъде в Джаханнам. Нека Аллах ‘Азза уа Джалла ни пази. Затова бъдете много внимателни. Не се подлъгвайте по някого, който носи тюрбан и джубба и казва: „Добре, имаме фетва от Маулана, от Шейха или от други.“ Не им вярвайте. Ние никога не приемаме харам. Ние не приемаме харам. Това унищожава семейства, унищожава деца, защото и децата стават като него. Много ми е тъжно за това. По цял ден, всеки ден, слушам една и съща история. Изпращат съобщения с това съдържание. И хората все още вярват на тези хора. Те казват: „Да, Ислямът им позволява това.“ Повечето от тези хора „без Мазхаб“ правят това. Те казват: „Отиваме в Европа, там има Джарии, там има не знам какво... това е халал за нас.“ Това никога не може да бъде халал. Те не знаят какво е халал или харам. И когато става въпрос да се молите и да отправяте Салауат към Пророка салляллаху ‘алейхи уа саллам, те казват: „Това е Бид‘а, това е харам, това е Ширк.“ Но когато вършат всякакъв вид мръсотия с жени – или не-жени –, за тях изведнъж става халал. Така че трябва да сме много внимателни и да не гледаме към това. Не гледайте лоши неща, лоши филми или каквото и да било друго. Шейтанът е вкарал това навсякъде в телефоните. Понякога, когато отворите телефона, бързо изскача лоша, мръсна снимка. Шейтанът е навсякъде. Така че бъдете внимателни! Бъдете силни! Имайте силна воля! Не гледайте това. Аллах ‘Азза уа Джалла ще бъде доволен от вас и Пророкът салляллаху ‘алейхи уа саллам ще бъде доволен от вас. И вие пазите семейството си, обществото си, вашата Джама‘а. Всички ще бъдат защитени чрез това, ин ша Аллах. Нека Аллах ‘Азза уа Джалла ни пази. Това е най-тежката Фитна. Наистина, това време е по-лошо дори от времето на Саййидина Лут. По-лошо е от Содом и Гомора. Тогава се случваше само в два града. Сега е по целия свят. И ако някой каже нещо, забранено е да се казва, че е лошо. Затова нека Аллах ‘Азза уа Джалла ни пази. Трябва да се пазим сами, защото Шейтанът напада хората с пълна сила – не само мюсюлманите, но всички хора. Нека Аллах ‘Азза уа Джалла ни изпрати Саййидина Ал-Махди ‘алейхи с-салям, за да ни спаси. Наистина, ние потъваме. Не мислим (thinking) – а потъваме (sinking). Както казва египтянинът: „За какво потъваш?“ Целият свят потъва. Като Карун с парите си. Сега, когато имат твърде много пари, всички те потъват в отпадните води; не в земята, а в помийни ями – всички потъваме заедно. Нека Аллах ‘Азза уа Джалла ни спаси от тях.

Алхамдулиллах, пристигнахме благополучно в Лондон. За първи път, алхамдулиллах, посещаваме тази специална джамия. Машаллах, мюсюлманите строят много джамии. По-рано, преди почти петдесет години, когато Маулана Шейх дойде тук за първи път, нямаше нищо; изобщо нямаше джамии. Дори на мястото на Централната джамия тогава имаше само една палатка. Алхамдулиллах, след това започнаха да идват хиляди. Алхамдулиллах, това е светлина. Това е домът на Аллах Азза уа Джалла. Домът на Аллах излъчва светлина, разпространява благодат и баракат. Алхамдулиллах, Аллах възнаграждава онези, които строят джамии, които подкрепят джамиите или служат на Исляма по какъвто и да е начин. Специално за джамиите Пророкът (салляллаху алейхи уа саллям) казва: Който построи джамия или помогне за строежа, на него Аллах ще построи дворец в Джанна, в Рая. Когато изградите нещо такова, доброто, което произтича от него, е като инвестиция, която носи лихви – но това са лихви, които траят вечно. Алхамдулиллах, това е чудесно. Машаллах, нека Аллах благослови всички ви. Алхамдулиллах, вярвам, че всеки е дал своя принос; било то много или малко, всички са помогнали. Нека Аллах ни възнагради, иншаАллах. Както казахме, това е домът на Аллах Азза уа Джалла. Аллах е Милостивият, Милосърдният – Аллах Азза уа Джалла. Ние също трябва да бъдем милостиви към хората, към творението на Аллах. Това е пътят на Пророка (салляллаху алейхи уа саллям). Улемите, Салихините, Аулияуллах и Машайхите – всички следват този път. Те искат добро за творенията на Аллах; било то човек или животно, ние трябва да бъдем милост за всичко. Не бива да сме със закоравели сърца. Аллах Азза уа Джалла казва за Пророка (салляллаху алейхи уа саллям): Рауфун Рахим. Това означава, че нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) е много кротък и много милостив. Ние сме мюсюлмани, така че трябва да му подражаваме, доколкото ни е възможно. Трябва да желаем добро на всичко и всеки. Не бъдете врагове и не завиждайте. Защото Аллах Азза уа Джалла контролира всичко; всичко е под Неговия контрол. Имало е един велик Вали от Турция на име Меркез Ефенди. Неговият Шейх бил голям учен – мисля, че е бил Кадия (съдия) – който се бил отказал от длъжността си. Неговият Шейх го подложил на много изпитания и накрая го обявил за свой Халифа (наследник). Тъй като той беше много близък с Шейха, много от мюридите – по-стари мюриди, които били там от тридесет или четиридесет години – малко му завиждали. Те си мислели: „Как може да бъде? Той е нов, а въпреки това Шейхът е толкова доволен от него.“ И така, Шейхът искал да даде урок на всички тях. Той казал: „Питам всеки от вас: Ако Аллах ви дадеше власт, какво щяхте да направите?“ Един от тях отговорил: „Бих направил целия свят мюсюлмански.“ Друг казал: „Бих унищожил всички неверници.“ Още един пък казал: „Бих се погрижил никой вече да не е беден.“ Били дадени много различни отговори. Тогава той попитал Меркез Ефенди: „Ти, какво би направил?“ „Не бих направил нищо“, отговорил той. „Защо?“ „Бих оставил всичко в центъра (Меркез).“ Меркез означава непроменено, в равновесие. „Защо?“ попитал Шейхът. Той казал: „Защото Аллах Азза уа Джалла го иска така. Аз не мога да се намесвам във волята на Аллах Азза уа Джалла.“ Затова всички ние трябва да сме доволни от волята на Аллах. Трябва да помагаме толкова добре, колкото можем, и да правим това, което е по силите ни. Но не с принуда и не с насилие. Ако Аллах е определил Хидайет (напътствие) за някого, тогава Аллах му изпраща напътствие. Ако се опитате да го наложите със сила, няма да имате успех. Но чрез кротост, милосърдие и добри дела за хората, те ще бъдат по-щастливи с вас и Аллах Азза уа Джалла ще бъде доволен от вас. Трябва да имаме чисто намерение. Това е нашето намерение: Добро за хората, за човечеството. В днешно време, разбира се, всеки страда. Ние сме в края на времето на Бани Адам (човечеството); това е Последното време и всичко е много трудно и окаяно. Хората не са щастливи. Аллах им е дал всичко, но те не намират щастие. Защо? Заради тяхната завист, техните лоши намерения и лошия им характер – всичко лошо. Те искат само за себе си, не за другите. Аллах ни е дал способността да мислим добро. Трябва да осъзнаете: Ако всички са добри, и вие ще сте добре; всичко ще бъде наред. Но ако вие не сте щастливи, и другите не са щастливи. Хората си завиждат един на друг и се опитват да си създават проблеми взаимно. И това води до мизерия и бедност за всички. Сега идва Рамадан, Шахру Рамадан. Обикновено човек може да даде Закат по всяко време, но през Рамадан е най-добре, за да не се забрави. Когато сега хората искат пари, други казват: „Нямаме пари.“ Защо? Защото богатите хора не дават нищо. Те не плащат своя Закат; не мислят за другите. Ако даваха, щеше да има достатъчно за всички бедни. Но понеже не дават нищо, проклятие от Аллах се спуска върху онези, които задържат. Това води и до там, че бедните стават по-агресивни и по-нещастни. И те се молят против онези, които не дават нищо, против онези, които не се грижат за тях. Цялата система се разваля. Ислямът ни показва какво е най-доброто за човечеството, за целия свят. От сто години насам вече няма истински ислямски ред. Никой не казва: „Ние сме мюсюлмани.“ Дори там, където имаме два милиарда мюсюлмани, няма полза. Пророкът (салляллаху алейхи уа саллям) е казал: „Ще бъдете много – много мюсюлмани – но няма да имате тежест.“ „Стойността ви ще бъде като пяната върху морето – никаква полза, нищо.“ Може би някой се радва на мехурчетата, но те нямат съдържание. Това е така, защото са изоставили истинския Ислям, който съществуваше с Халифата, последната държава на Османската империя. Това не беше само за турците; в нея имаше седемдесет нации – мюсюлмани, християни, католици, православни, арменци, етиопци, зороастрийци – всичко възможно беше част от тази Османска империя. Ислямската Османска империя осигуряваше справедливост навсякъде и защитаваше бедните и потиснатите хора, където и да се намираха. Те сложиха край на това и целият свят тръгна към разруха. Те си мислеха: „Ако сложим край на тази империя, ще бъдем щастливи; ще бъде добре.“ Не. Те го прекратиха, но нещата ставаха все по-лоши и по-лоши, пълни със страдание. И все още не искат да проумеят това. Те отравят всеки на този свят, духовно и физически. Дори морето е пълно с отрова. Тази черна отрова – където и да бъде намерена, цари мизерия, случват се лоши неща, цари нещастие. Имам предвид тази черна течност, нефта. Където има нефт, там слиза проклятие. Всички се нахвърлят върху него, убиват се един друг, взимат от него и не връщат нищо. Но в османско време, не. Казваха, че османците взимали от хората. Но какво е имало тогава в Саудитска Арабия или в Залива, или на което и да е друго място? Само пустиня. Султанът изпращаше помощ, за да ги нахрани, за да ги снабди с всичко. И те не го оцениха. Когато дойде нефтът – тази черна, прокълната течност – те унищожиха османците и унищожиха целия свят. И до днес виждате: Където има нефт, там лежи проклятие. Те продължават да тичат след него. СубханАллах, от самото начало не беше нищо добро. Имаше времена, в които то бликаше на някои места и хората казваха: „Каква е тази черна течност? Много е мръсна. Откъде идва това?“ Това беше може би преди двеста години; те не знаеха нищо за бензина или подобни неща. По-късно, когато разбраха какво е, започнаха да се избиват взаимно и да убиват всички тези бедни хора заради него. И твърдят: „Ние ги спасяваме.“ Това не е система на справедливост. Те сложиха край на единствената система на справедливост; те я унищожиха. След това вече нямаше нищо. Но ние, алхамдулиллях, сме мюсюлмани и сме щастливи, защото се уповаваме на Аллах. Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) е казал, че ще дойде време, много лошо време, много тъмно време. Ще има потисници, зулм (неправда) и всякакви лоши неща; ще бъде като черна нощ. Но когато това се случи, Аллах ще изпрати един от моите потомци, е казал Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем). Той ще премахне целия този мрак и ще изпълни целия свят със справедливост и мир, иншаАллах. СубханАллах, това е радостна вест. Тъй като знаем това, ние се доверяваме на Аллах. Ние не се страхуваме. Кой се страхува? Другите хора – „Какво ще се случи? Този превзема онази страна, онзи превзема друга страна, бомби тук, бомби там.“ Всичко това няма значение за един мюсюлманин. Аллах ще възнагради всеки потиснат; Аллах ще ги възмезди. Но за потисника няма да има милост. Нека Аллах ни пази и нека Аллах ни изпрати този Махди (алейхи селям), за да доживеем добрите дни, които Аллах и Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) са обещали. Целият свят ще бъде в мир, без страдание. Това ще се случи в Ахир Заман (Последните времена), иншаАллах. Сега е краят на времето. Ние чакаме, иншаАллах, Сейидина Махди (алейхи селям). Нека Аллах го изпрати, за да спаси тази Умма и цялото човечество, иншаАллах.

Alhamdulillah, отново сме обединени. Миналата година вече бяхме тук, а сега се завърнахме. Оксфорд е значимо място, което целият свят познава. Това е обител на знанието, която подслонява всякакъв вид ученост. Има добро знание и има лошо знание – и двете се намират тук. Трябва да изберем доброто знание и да отбягваме лошото. Лошото знание идва от Шейтана, а доброто знание идва от Аллах Азза уа Джалла. Нищо от това знание не произтича от самия човек; всичко то идва чрез пророците, особено чрез Саййидуна Идрис Алайхис Салам. Цялото това знание, включително технологията, достига до нас по този път от може би 10 000 години. Разбира се, знанието се разкрива бавно, парче по парче, чрез Саййидуна Идрис Алайхис Салам. Всички езици, всички писмености и всякакво знание идват чрез Саййидуна Идрис Алайхис Салам. Когато му дойде времето, ще видите как се появява ново знание. Някои притежават знание понастоящем, но то е непълно; те само предполагат за процесите и взаимовръзките. През една година знанието е било по-малко, през следващата – по-добро, десет години по-късно – още по-напреднало, а след сто години – още по-изтънчено. Ние се приближаваме към края на времената. Може би затова разгръщането на знанието се е ускорило толкова много през последния век. Сега хората се изумяват на тази машина, която привидно може да мисли по-добре от вас. Някои се страхуват, че тази машина може да контролира всичко, да надвие хората и накрая да ги унищожи. Това е страхът на онези, които не вярват в Аллах Азза уа Джалла и мислят, че знанието възниква от само себе си, вместо чрез волята на Аллах. Когато дойде времето, нещата ще бъдат различни. Накрая ще достигнем това, което Пророкът Салла Аллаху Алайхи Уа Саллам ни е предсказал за последните дни преди Киямат. Има големи знамения: Саййидуна Махди Алайхис Салам, Саййидуна Иса Алайхис Салам, Яджудж и Маджудж и изчезването на Корана. Много от тези знамения ще се появят преди Киямат. Каквото се случва, се случва по волята на Аллах Азза уа Джалла. Знанието също идва чрез Неговата воля и Неговите пророци. Поради тази причина Саййидуна Идрис Алайхис Салам подготвя пътя за разкриването на знанието. Хората твърдят, че са открили това или онова. Това може и да е така, но всичко все още идва чрез Саййидуна Идрис Алайхис Салам. Знанието е от голямо значение за Аллах Азза уа Джалла, защото знаещите разпознават истинската същност на нещата. Невежите гледат нещата и размишляват, но без истинско разбиране; следователно те не знаят нищо. Цялото това знание трябва да служи на хората, да ги води към техния Създател и да им Го показва. Много създания не са се променили за 10 000 години, но човекът трябва да се замисли какъв е бил преди и какъв е днес. Целият този напредък се случва благодарение на знанието на Саййидуна Идрис Алайхис Салам и Пророка Салла Аллаху Алайхи Уа Саллам. Да бъдеш знаещ означава да спасяваш хората от невежеството и да бъдеш обичан от Аллах Азза уа Джалла. Аллах Азза уа Джалла обича онези, които притежават знание. Първата заповед гласеше "Iqra" – Чети. Това трябваше да гарантира, че Уммата на Пророка Салла Аллаху Алайхи Уа Саллам ще придобие знание и ще научи доброто. Пророкът Салла Аллаху Алайхи Уа Саллам притежава знанието за началото и знанието за края. Който разгледа живота на Пророка от началото до края, ще види съкровищата, които Пророкът Салла Аллаху Алайхи Уа Саллам даде на човечеството. Той беше Печатът на пророците и на него му бе дарено цялото знание. Има много умни глави, които Аллах Азза уа Джалла е напътил да Го познаят и да Го следват, и които са дошли да учат в този град. Това са предимно интелигентни хора, често от добри семейства. Надяваме се, че чрез Аллах Азза уа Джалла те ще намерят пътя към Него. Въпреки външните влияния, мнозина са заинтересовани и търсещи; те ще открият най-доброто, което представлява Ислямът, чрез Пророка Салла Аллаху Алайхи Уа Саллам. Нека Аллах Азза уа Джалла ни помогне да останем непоколебими по този път и да предпази мюсюлманските деца от това да следват егото и страстите си, които ги отклоняват от пътя на Аллах.

Innallaha yuhibbul mu'minin. Innallaha 'aduwwun lil kafirin. Аллах обича вярващия, мю'мина. И Аллах, Всемогъщият, е казал в Свещения Коран, че Той е враг на кафирите, на неверниците. Какво означава кафир? Означава, че те не вярват в Аллах; човек е неверник. Какво значи неверник? Той не благодари на Аллах за това, което Той му е дал. Затова той е враг на Аллах, и Аллах е враг за него. Да вземем за пример една мравка. Ако една единствена мравка беше враг на някоя страна – да не говорим за целия свят – какво значение би имала тази една мравка? Дори и да изглежда грубо да се дава такъв пример, е необходимо, за да се покаже колко незначителни са в действителност онези, които се изправят срещу Аллах Азза уа Джалла. Аллах Азза уа Джалла е сътворил цялата вселена. Дори цялата ни Земя – всъщност цялата галактика – не се равнява дори на прашинка. Тогава колко глупави са тези хора, които са против Аллах Азза уа Джалла? Те се изправят срещу Него и искат да воюват срещу Аллах Азза уа Джалла. И те наистина вярват, че ще победят. Никога няма да победят. Защото Аллах е с нас. Ние не притежаваме оръжия; нямаме сила. Нашата сила е при Аллах Азза уа Джалла. Той побеждава; никой не може да победи Аллах Азза уа Джалла. Това означава: Никога не се чувствайте подчинени заради Този, когото подкрепяте, и никога не се чувствайте превъзхождащи, ако сте Негови врагове. Затова, Алхамдулиллах, всеки тук е вярващ, когото Аллах Азза уа Джалла обича. Ние стоим заедно и бихме се радвали, ако тези хора минат на наша страна, за да станат любимци на Аллах Азза уа Джалла. Вместо да бъдат против Него. Ако сте против Него, няма да спечелите нищо; ако сте с Аллах, ще спечелите всичко. Най-важен е краят; вечният живот е това, което има значение. Не този живот тук. Този живот трае може би сто години. Не много хора живеят повече от сто години. Сто години минават бързо. А какво идва след това? Вторият живот; вторият живот трае вечно. Не сто, хиляда, милиони или милиарди години. Той никога не свършва. Онези, които са против Аллах, ще бъдат в страдание през цялото време. Те са си мислели, че са спечелили в този живот, но в Ахира (Отвъдното) ще се изправят пред наказанието. Ще бъдат разпитани за всичко, за всеки миг и за всичко, което са сторили. Така че, ако не поискат прошка, ще бъдат в страдание завинаги. Не за десет хиляди или милиони години; ще бъде така завинаги. Следващият ни живот е вечен. Може би неверниците не вярват в това. Но дори и неверниците, докато живеят този живот, никога не се замислят как ще умрат. Те си мислят, че живеят вечно. Повечето хора мислят така. Но разбира се, едва когато краят наближи, хората си мислят: „Може би ще умра“. Виждали сме дори много стари хора, които все още не мислят за смъртта. Човек може да е на сто години и все още да не вярва, че ще умре. Това е наредба от Аллах за хората по отношение на следващия живот. Няма смърт след това. Няма второ умиране; това е за вечността. Защото Пророкът (салляллаху алейхи уа саллям) е казал, че след като Съдният ден приключи – разбира се, това може да отнеме милиони години, защото някои хора чакат на опашка за своята присъда, един след друг. Някои от тях чакат хиляда години, някои десет хиляди, може би сто хиляди години; има хора, които чакат дълго. След като това приключи, Аллах Азза уа Джалла заповядва на Джибрил Алейхис Салям да доведе смъртта. Той бива поставен между Джанна и Джаханнам, Рая и Ада. Поставят го помежду им, и Аллах заповядва на Джибрил да го заколи. Той го коли като овца. И се казва: „Това е смъртта; след това вече няма смърт“. Това е завинаги за вас: завинаги в Рая или завинаги в Ада. Така че това не е шега. Хората играят хазарт, но този хазарт може да бъде най-лошият, който някога са предприемали. Защото след това за тях няма повече шанс да играят отново. Край; те ще бъдат или в Рая, или в Ада. Затова всеки, който има разум, не трябва да слуша тези хора. Днес има много хора на Шейтана, които водят хората от пътя към Рая към Ада. Те ги вземат на екскурзия от Рая към Ада. Някои от тях ги оставят там за десет години, за сто години, за хиляда години в Ада. Това се случва, ако не са извършили куфр (неверие). Когато изтърпят наказанието си, могат да влязат в Рая. Но ако имат куфр в сърцето – уал иязу биллах (търсим убежище при Аллах) – днес мнозина правят хората атеисти и ги карат да не вярват в Аллах. Това е огромен риск. И онези дяволски хора, които ги вземат на пътешествие към Джаханнам, към Ада, може накрая да ги отведат там завинаги. Завинаги в Ада. Но ако поискат прошка и се покаят пред Аллах, Аллах ще им прости. Много хора казват: „Сърдити сме на Аллах“. Кой си ти, че да се сърдиш на Аллах? Имаме една турска поговорка: „Заекът се разсърдил на планината, но планината дори не разбрала“. Това е смешно; на планината нищо няма да ѝ се случи. Каквото и да стане, ще стане със заека; така че той няма да отиде там да яде или пие. Така че, ако някой каже: „Сърдити сме на Аллах, защото Той не ни даде това, което искахме“, Какво искаш ти? Не си в ресторант или хотел, за да изискваш каквото ти харесва. Ако Аллах ти даде, трябва да си щастлив. Аллах ти е дал всичко. Ти си като кон, който тича от място на място и върши всякакви лоши неща, а след това обвиняваш Аллах, или обвиняваш авлиите или шейховете и казваш: „Те не ни пазят“. Как могат да те пазят? Ти трябва сам да се пазиш. Това трябва да го знаеш. Ще бъдеш подведен под отговорност за това, което си направил и което правиш. Ти си човешко същество. Аллах ти е дал разум да мислиш, за да различаваш доброто от злото. Кой не е отговорен? Мнозина, които имат психични проблеми, не са отговорни. Дори държавата им дава документ. За много от тях важи: Ако направят нещо, не носят отговорност, защото нямат разум и действат несъзнателно. Това са единствените, които могат да бъдат опазени от наказание или съд. Затова всеки, който има разум, трябва да помисли и да знае, че Аллах дава риск (препитание) на всекиго. Всеки получава това. Няма причина да се вкарвате сами в беди и да се подлагате на вечно страдание. Това е много опасно, най-опасното нещо изобщо. Нищо в този живот не е по-опасно от това. Защото имаш този живот само веднъж. Ако не вършиш добри дела, няма втори шанс. В една сура от Корана обитателите на Ада казват: „О, Господарю наш, позволи ни да се върнем в Дуня и ние ще се подчиняваме, ще Те обожаваме и ще вършим само добро.“ Той казва: „Не, това приключи.“ В Дуня се живее само веднъж. Много хора ви учат, казват ви да бъдете внимателни, да бъдете добри, да станете възлюбени на Аллах. Преди вие се смеехте на тях. Казвахте: „Това не са умни хора; това са идиоти.“ Това говореха за онези, които се молят или вярват в Аллах. Сега това е модата. И те привличат особено малки деца, в училищата или на улицата. Те си мислят, че семействата им, бащите, майките или всички останали не са толкова умни, колкото са те. А всъщност те са сто пъти по-умни от вас. Защото с това те имат щастие тук и в Ахира. Когато видят децата или роднините си по пътя на Аллах, те са най-щастливите. Много хора идват и молят за Хидая (напътствие) за децата си, за съпруга си или за брат, или сестра. Много идват и молят за това, и ние се молим, разбира се. През цялото време това е голяма тема на това място, а също и на места в Англия или Европа. В мюсюлманските страни е малко по-добре, отколкото тук. Мъжете вършат Харам. Това ще бъде наказано в Ахира. В Дуня най-лошото е женен мъж да отиде при друга жена без Никях, без брак. Това е най-големият грях. Има малки грехове и има големи грехове. Това е най-големият грях. И се държат така, сякаш е нормално; просто продължават. И казват: „Знаем, че е Харам, но не можем да се контролираме.“ Но ако не се контролирате, то е защото не знаете какво наказание ще получите за това. За това има наказание в Дуня още преди Ахира. Има една поговорка – не знам дали е хадис или нещо друго: Bashir al-qatil bil-qatl wa law ba'da hin. Тя гласи: Извести убиеца, че ще бъде убит, дори и да се случи по-късно. Wa bashir al-zani bil-faqr. И извести прелюбодееца, че бедността ще го застигне. Бараката (благодатта) ще изчезне. Той няма да има нищо повече. Дори и да притежава милиони, те няма да му останат. Внезапно всичко ще изчезне. Това е много важно. Защото хората знаят за Ахира и казват: „Добре, може би Аллах ще ни прости.“ Но има и наказание в Дуня. Когато извършваш Харам, някакъв грях, нещо трябва да ти се случи. Когато и да вършиш добро, ще намериш добри неща в Дуня, още преди Ахира. Дори да си беден: ако вършиш добро, Аллах ти дава щастие. Ако имаш милиони, може да нямаш това щастие. Ако вършиш лоши неща, Аллах те наказва и тук. Какъв вид наказание? Някакво наказание. И най-голямото наказание е, че Аллах Азза уа Джалла те гледа с гняв. Той не те гледа с Рахма (милосърдие). Той гледа с гняв. Но ако един беден човек, или някой – обикновени хора, малки, големи, момиче, жена – ако вършат добро, Аллах е доволен от тях. Аллах ги благославя. В един Хадис Шериф се казва, че когато Аллах е доволен от някого, Той съобщава на Джибрил Алейхис Салям, че е доволен от него. И Джибрил казва на всички ангели да бъдат доволни от него. И всички ангели стават доволни, и така Аллах прави и хората доволни от този човек. Затова е много важно за хората да бъдат по пътя на Аллах, далеч от грях и Харам. Особено от това, да вършат най-големия Харам. Така че бъдете внимателни. Не се хвърляйте в погибел. Не правете семейството си нещастно. Не разстройвайте роднините си, баща или майка, с поведението си. Бъдете добри, ИншаАллах. Доброто се разпространява, от един на друг, към цялото общество, към всички хора; Аллах гледа на тях с милосърдие и любов. Това е много важно. Пророкът (саллаллаху алейхи уа саллам) каза: „Ад-Дин ан-Насиха“ (Религията е искрен съвет). Трябва да разказвате на хората за това; дали това, което правят, е добро или лошо, трябва да им го казвате. И ако видите да се случва нещо лошо: Ако можете да го предотвратите сами, направете го. Ако не, тогава поне кажете: „Не правете това.“ Ако това не помогне, тогава просто кажете със сърцето си: „Това не е приемливо; Аллах не обича това, не приема това, и аз също не обичам и не приемам това.“ „Това не е добре; това е лошо, от Шейтана, и ние не приемаме това.“ Така ще изпълните отговорността си. Но ако кажете: „Добре, те правят това, оставете ги, какво можем да направим? Това е нормално.“ Не смятайте лошите неща за нормални. Едно лошо нещо е лошо. Трябва да знаете, че е лошо и да си кажете: „Не мога да направя нищо, но не приемам това; това не е нормално.“ Сега хората се опитват да представят много неща като нормални, но те не са нормални. Не знам на какво се дължи – на храната, на въздуха, откъде идва тази отрова – което води до това всеки да смята ненормалните неща за нормални. Нека Аллах отвори сърцата ни. Нека Аллах пази нашето общество от тази болест. Това е много лоша болест. Нека Аллах даде Хидая на онези, които правят това, и нека Аллах ни прости, ИншаАллах.

Алхамдулиллах, днес е последният ден от Реджеб, първият от свещените месеци на Аллах. Според някои календари утре е първият Шабан; за други може да започне малко по-късно. Но алхамдулиллах, през тези тридесет дни на Реджеб Аллах ни благослови. Ние се радваме на това, с което Аллах ни е дарил. Че ни е позволено да вървим по Неговия път в този живот, докато месеците и годините отминават. Когато си с Аллах, ти си победител; печелиш истинския живот на тези месеци. Алхамдулиллах, един благословен месец си отива, а друг благословен месец идва. Месецът на Пророка, салляллаху алейхи ве селлем. "Реджеб Шахруллах, Шабан шахри, Рамадан шахр уммати." Реджеб означава "Месецът на Аллах". Разбира се, всичко принадлежи на Аллах. Но за Уммата Аллах е благословил този месец по специален начин. И в чест на Пророка, салляллаху алейхи ве селлем, е дошъл месец Шабан. Шабан е месецът на Пророка, салляллаху алейхи ве селлем. А Рамадан е за Уммата. Аллах го е направил най-благодатния месец за Уммата; много неща се случват в него. Но сега, иншаАллах, сме в Шабан, на който Пророкът, салляллаху алейхи ве селлем, е обръщал специално внимание и през който е увеличавал богослужението си. Някои хора днес твърдят, че този месец няма стойност. Не, те просто не знаят. Това е месецът на Пророка, салляллаху алейхи ве селлем; той е постил почти през целия Шабан. Дори сахабите са мислели, че ще стане задължение (Фарз), тъй като той е постил почти целия месец. А що се отнася до Рамадан, той също го е очаквал с голяма радост. Пророкът, салляллаху алейхи ве селлем, ни е показал всичко това. Алхамдулиллах, хората на Тариката уважават всичко; те не разпитват постоянно: "Какво е това, какво е онова?" Алхамдулиллах, особено в нашия Накшбанди тарикат, ние се стараем да следваме всяка Сунна в нашия вирд и ежедневна вазифа. Ние не правим нищо извън Сунната на Пророка, салляллаху алейхи ве селлем. Нека Аллах ни задържи на Своя път. Ние трябва да почитаме това, което Пророкът, салляллаху алейхи ве селлем, е почел. Можеш да цениш дори и най-малкото нещо, но никога не заставай против него. Ако си против... е, богатството на Аллах не намалява от това, но твоят собствен дял ще бъде по-малък. Подават ти скъпоценен камък, а ти казваш: "Не го искам." Е добре, имаш свободен избор. Нека Аллах ни позволи да осъзнаем стойността на времето, в което се намираме. Тази стойност е скъпоценна; трябва да осъзнаваме това. Алхамдулиллах, Аллах ни позволи да навлезем в това ценно време, иншаАллах.

Innamal mu'minuna ikhwatun fa-aslihu bayna akhawaykum. (49:10) Аллах, Могъщият и Величественият, описва вярващите като братя. В много хадиси също се казва: "La yu'minu ahadukum hatta yuhibba li akhihi ma yuhibbu li nafsihi." Пратеникът на Аллах каза истината. Вярата не е пълна, както казва Пророкът (салла Аллаху алейхи уа саллам), докато човек не пожелае за брат си това, което желае за себе си. Това е от голямо значение и от голяма полза за мюсюлманите и за цялото човечество. Защото, ако искаш доброто за своя брат в Исляма, точно както за себе си, и той ще иска доброто за теб. Става въпрос за вършене на добро, разпространяване на доброто, носене на щастие и Барака (благодат). Това е, което Пророкът (салла Аллаху алейхи уа саллам) обясни, а Аллах, Всевишният, казва в Корана, че вярващите са братя. Времето на Пророка (салла Аллаху алейхи уа саллам) наричаме Аср ас-Саада – Векът на щастието. Но какво щастие беше това? Те често дори нямаха какво да ядат. Понякога гладуваха по два или три дни и не ядяха нищо, защото не можеше да се намери храна. И все пак всеки знаеше, че това е щастливо време – най-щастливото време изобщо. За цялото човечество и цялата история епохата на Пророка (салла Аллаху алейхи уа саллам) беше най-щастливото време. Разбира се, бяха само 23 години. Тези години бяха пълни с благодат. Малко след това някои от хората, които бяха присъствали, станаха врагове; някои изпаднаха във Фитна (смут/изпитание). Бавно обстоятелствата ставаха все по-лоши. Затова и Пророкът (салла Аллаху алейхи уа саллам) каза в един хадис: "Моето време е най-доброто време." След мен идва времето на Хулафа ар-Рашидин (праведните халифи). Четиримата халифи: Сайдина Абу Бакр, Омар, Осман и Сайдина Али (Аллах да е доволен от тях). И това време беше добро. Следващият век и вторият век също бяха добри, каза той. След това хората се отдалечаваха все повече от това, на което Пророкът (салла Аллаху алейхи уа саллам) беше учил за взаимната любов. Много неща застанаха между тях. Някои от тях бяха правилни, други не. Но това време вече не беше толкова щастливо, колкото времето на Пророка (салла Аллаху алейхи уа саллам). Година след година, век след век, хората се отдалечаваха от думите на Пророка и всяко време беше по-лошо от предишното. И алхамдулиллах, сега стигнахме до най-ниската точка, алхамдулиллах. Какво можем да направим? Аллах просто ни е създал в това време. Но въпреки всичко заповедта на Пророка (салла Аллаху алейхи уа саллам) остава в сила; тя не е отменена. Вярващите са братя. Един вярващ трябва да обича своите братя, своята общност и мюсюлманите. Той трябва да ги обича, не бива да сее раздор и да враждува с тях. Колкото повече радост изпитваш към своя брат мюсюлманин, толкова повече Пророкът (салла Аллаху алейхи уа саллам) се радва на теб. Аулияуллах (светиите) се радват с теб. Аллах е доволен от теб, когато живееш в хармония с братята си. Сатаната, от друга страна, не е щастлив. Кога Сатаната е щастлив? Когато мюсюлмани или братя се карат помежду си, тогава той се радва. Но радостта на Сатаната не е като нашата радост. Защото той е пълен със завист и злоба. Той никога няма да бъде истински щастлив. Колкото повече страдаме, толкова по-добре се чувства той – изглежда доволен – но Аллах не му дарява истинско щастие. На вярващите, на му'мините обаче, Аллах дарява щастие. Разбира се, вижда се, че онези, които създават смут и вредят на мюсюлманите, живеят в постоянно нещастие. Те са измъчвани от лоши мисли, а сърцата им са изпълнени с тъмнина. Пълни със сатанински нашепвания. Те не могат да бъдат щастливи. Дори да завладеят целия свят, те няма да намерят щастие. Но вярващите се радват на всичко, което идва от Аллах. Те са изпълнени с блаженство. Когато са със семейството си, когато са с хората, които обичат, те са щастливи. Когато например отидат на Хадж или Умра, или посещават свято място, ги изпълва щастие. Но ако отидат в казино или на лошо място, те никога няма да намерят спокойствие. Когато напуснат такива места, се чувстват още по-зле. Не по-добре – става все по-лошо. Точно за това е нашият тарикат, алхамдулиллах: да помогне на хората да бъдат щастливи. Има хора, които твърдят, че са мюсюлмани, но правят неща, които карат другите мюсюлмани да са нещастни заради тях. От малки те учат себе си и децата си да бъдат нещастни. Те проклинат добрите хора, проклинат сподвижниците на Пророка (салла Аллаху алейхи уа саллам). И при това плачат, вайкат се и се оплакват. Това не е нашият път. Алхамдулиллах, ние се смеем. Няма причина за това. Wa bi dhalika fal-yafrahou. (10:58) Вие трябва да се радвате, казва Аллах, когато сте на Неговия път и сте мюсюлмани. "На това нека се радват." Това е заповед; трябва да сте щастливи, а не да плачете. Да не се самобичувате. А след това твърдите: "Ние сме мюсюлмани, ние обичаме това", докато навсякъде сеете Фитна. Не, мюсюлманите – хората на тариката – бяха тези, които отвориха сърцата. Сайдина Ахмад Ясави, Султанът на Туркестан – благословената му гробница е в Казахстан, ние я посетихме – той имаше сто хиляди мюриди (ученици). Той ги учеше и ги изпращаше във всички посоки, дори в немюсюлмански страни. Те пътуваха, не за да се бият, а само за да учат хората. И по-късно, когато пристигна армията на Исляма, тези хора се радваха да ги приемат. Защото ги бяха научили на щастие, доброта и справедливост – всички добри неща, които те не познаваха. Тези хора отидоха там и ги наставляваха. Сто хиляди дервиши и учени. "Дервиш" означава, че знае как да се моли, какво е Сунна, какво е Фард (задължение) и следва тариката. Те завладяха сърцата, още преди да превземат замъци или крепости. Това е тарикат: да даваш любов на хората, да носиш щастие на човечеството. Затова днес виждаме, че много немюсюлмани намират пътя към Исляма чрез тариката. Те казват "суфи, суфи", но ако споменеш "Ислям", бягат, защото си мислят, че Ислямът е това, което онези други хора проповядват – убиване, нещастие, коравосърдечие, нищо добро. Но ако кажеш "суфи", те идват. Например в Коня при Сайдина Джалалуддин Руми. Немюсюлманите го ценят много. Може би дори не знаят дали е мюсюлманин или не, но го признават като майстор на суфизма. Има стотици хиляди, които го следват; когато излезе негова книга, тя става бестселър. Хората трябва да признаят и оценят това. Това е точно това, на което Пророкът (салла Аллаху алейхи уа саллам) учеше. Суфиите, хората на тариката, дават пример за това. И благодарение на това хиляди, може би милиони, намират пътя към Исляма. От друга страна, когато хората действат против това учение на Пророка (салла Аллаху алейхи уа саллам), мнозина се отвръщат от Исляма. Те бягат и казват: "Не искаме това, това не е добре." Но те не познават истинския Ислям. Това е истинският Ислям: братство, любов към ближния, да не потискаш никого и да не насилваш никого във вярата. Ислямът достига до хората чрез сърцето. Пророкът (салла Аллаху алейхи уа саллам) никога не е принуждавал някого да стане мюсюлманин. В Корана, в сура Ат-Тауба, се казва: Ако някой иска да дойде при Кааба, трябва да е мюсюлманин. Който не е мюсюлманин, няма право да влиза. Но не се воюва с тях, за да станат мюсюлмани. Не, ако не искат да бъдат мюсюлмани, могат да останат в своята религия, стига да се подчиняват на правителството и да си плащат данъка. Този данък не беше висок. Днес данъците в Европа са може би 80% или 90%. А джизието беше подобно на закат, може би два и половина процента. Беше почти нищо. Когато днес плащате ДДС, това са може би 20% или 30%, не знам точно. Към това се добавя и данъкът върху доходите. И така, алхамдулиллах, вие давате цялата си печалба на правителството. И въпреки това те представят исляма в лоша светлина. Но ислямът е най-доброто, алхамдулиллах, защото е религията на Аллах. Всичко е в равновесие. Нищо в исляма не е сурово или ненужно трудно. Всичко е за добро. Дори относно мисвака (клечка за зъби), Пророкът (салла Аллаху алейхи ва саллам) каза: "Ако нямаше да затрудня моята Умма, щях да направя мисвака задължителен преди всяка молитва." Да се използва, когато се молиш. Мисвакът има сто ползи. Не само като Сунна, но и за твоето здраве, за зъбите ти, за всичко – безброй ползи. Но дори тук, за да не го направи твърде трудно, Пророкът (салла Аллаху алейхи ва саллам) каза: "Няма да заповядам това." Така всичко в исляма е балансирано. И къде се намира това равновесие? Намира се в Тариката, алхамдулиллах. Тарикат и Шариат са едно. Сърцевината на Шариата е Тарикатът. Може би някои питат: "Тарикат? Защо ни е нужен Тарикат?" Ако не го искаш, можеш просто да следваш Шариата. Но в крайна сметка някой може да дойде и да те отклони и от Шариата. Да те измами, да те накара да проклинаш Ехли Бейт или сахабите. Такива хора стоят извън Тариката. Повечето от тях са такива. И ако не са от тази или онази страна, дори и тези в средата могат да бъдат заразени от това мислене. Те започват да вършат харам, като проклинат тези благословени хора. Благословени хора. Затова хората трябва да следват Тариката или да слушат хората от Тариката. Това е много важно за нашия живот и за живота на децата ни. От съществено значение е да ги научим на любов към Пророка, към сахабите и към Ехли Бейт. Алхамдулиллах, както вече казахме, сега се намираме в този месец, месеца на Пророка (салла Аллаху алейхи ва саллам). В нашия календар той започва тази нощ. Може би в други календари е чак утре. Но е важно да уважаваме и почитаме този месец, защото това е месецът на Пророка (салла Аллаху алейхи ва саллам). Той ценеше много този месец. Всички книги с хадиси и Сира съобщават, че след Рамадан той не е говял в никой друг месец толкова много, колкото в Шабан. Шахр Шабан ал-Мукаррам ал-Муаззам. Нашето уважение към Пророка (салла Аллаху алейхи ва саллам) се проявява в това, че уважаваме онова, което той е правил. Ние почитаме месеците, дните и благословените нощи. Всичко това произлиза от учението на Пророка (салла Аллаху алейхи ва саллам). И ако следваш учението на Пророка, Аллах те възнаграждава десетократно, седемстотин пъти и повече. Алхамдулиллах, това е благословен ден на благословено място; ние сме тук за първи път. Нека Аллах ви благослови. Нека Аллах ни утвърди по Своя път. За да не бъдем подведени от Сатаната и неговите последователи. Нека Аллах ни дари с щастие. Ние не се оплакваме. Ние не плачем и не създаваме смут заради неща, които са в миналото. Аллах ще попита какво се е случило. Няма награда за това да проклинаш добри хора или да говориш лошо за тях. Това прави сърцето ти само по-тъмно, по-нещастно и ти носи фитна. Нека Аллах ни пази от това. Нека Аллах ги благослови. Нека Аллах ни даде дял от техния баракат. Времето на Аср ас-Саада, времето на щастието на Пророка (салла Аллаху алейхи ва саллам). Живеем в тежко време, но нека Аллах вложи малко от това щастие в сърцата ни, иншаАллах. Времената не са добри, но иншаАллах, Аллах е способен на всичко. Ако вярваме силно, ще бъде лесно да носим щастие в сърцата си, иншаАллах.

"Wa khuliqal-insanu da'ifa." (4:28) Аллах, Всевишният и Могъщият, казва в славния Коран: „Човекът беше сътворен слаб.“ Според мен човекът е най-слабото от всички творения, които Аллах е създал. Защото другите живи същества, дори миниатюрните, които виждате... Една мравка например може да носи три пъти собственото си тегло. И други животни са така; те са силни, много по-мощни от човека. Дори на привидно най-слабите Аллах е дарил много способности, които човекът не притежава. Накратко казано: Най-безпомощното същество е човекът. Но виждате, че Аллах му е дал разум, поддържа го жив и му е дал власт над творенията. Защото Аллах е подчинил творението в услуга на човека. Но щом човек получи малко власт, той си мисли, че няма никой по-силен от него. Той забравя произхода си, забравя слабостта си и се превръща в същински тиранин. Дали спрямо другите, семейството си или всекиго, когото счита за по-слаб... Той става високомерен и си казва: „Аз ги превъзхождам.“ Това не е добър знак. Трябва да търсите силата единствено при Аллах, Всевишният и Могъщият. Трябва да цените това, което Аллах ви е дал, и да Му благодарите за него. Както е казал Сайидина Омар (р.а.): „Най-слабият сред вас е най-силен при мен, докато не получи правото си.“ „А най-силният сред вас, който потиска другите, е най-слаб при мен, докато не отнема неправдата от него и не я върна на притежателя ѝ.“ Става въпрос за право и справедливост... В Исляма справедливостта е най-висшият принцип. Днес всеки говори за справедливост, но истинска справедливост почти не съществува. Но без справедливост няма нито мир, нито благодат. Да бъдеш справедлив е най-голямата сила на човека. Който действа според правото и справедливостта, е истински силен. Но отклони ли се от правото, той е най-слабият. Дори да владееше цялото човечество, това нямаше да има никаква стойност. Защото, когато утре дойде Ангелът на смъртта, той не може да направи нищо против това. Нека Аллах ни направи от онези, които познават границите си и осъзнават слабостта си, иншаАллах. Ние сме силни, иншаАллах, само чрез помощта на Аллах. Това е най-важното. Нека Аллах винаги ни укрепва по този път, иншаАллах.

Аллах, Всемогъщия и Великия, низпосла Своя берекет; има благословен дъжд на милосърдието, който се спуска от небето за хората и всички създания. Местата за постигане на този берекет са тези благословени събрания, в които молим за духовно изобилие и добро. Алхамдулиллах, много от вас, или вашите бащи или дядовци, са се изселили от страни като Пакистан; но Аллах, Всемогъщия и Великия, е отредил да се установите в тази страна. Нека Аллах, Всемогъщия и Великия, укрепи стъпките ви в Исляма. Тъй като вече сте тук, това сега е вашето място. Затова не казвайте: „Ще направя това, ще бъда онова“; за да сте в безопасност, трябва да следвате праведните хора. В противен случай ще бъдете нещастни и ще загубите пътя си. Не изпадайте в небрежност; не пропилявайте своята идентичност и своята религия. Защото това е най-ценното съкровище. Преди един или два месеца бях в Южна Америка. Там имаше много мюсюлмани, които са се преселили по времето на османците. Мнозинството от тях бяха мюсюлмани, но с времето това състояние започна да се променя. Алхамдулиллах; въпреки че шейтанът и неговите помощници се опитват да сложат край на това, виждам присъствието на шейхове, тарикати и медресета, които поддържат този адаб жив. Но Алхамдулиллах, ако е рекъл Аллах, тази светлина няма да угасне. Защото дори в земите на неверието те имат такива дергяхи, които пазят вярата и убежденията на хората. Не бива да се съсредоточавате върху грижите; истинската грижа е да стоите далеч от тези сохбет събрания. Тези места ви дават духовна сила и спокойствие. Докато човек върви по пътя на тариката, тези места са незаменими. Тарикатът означава да притежаваш истинска вяра. Тези, които са в кръга на Исляма, но не приемат тариката, са мюсюлмани, но не се считат за (съвършени) вярващи. Да бъдеш мумин означава да вярваш в чудеса, да вярваш, че нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е жив, да вярваш в сахабите, в Ехли Бейт, в приятелите на Аллах и в тяхното въздействие и подкрепа. В Южна Америка по-рано нямаше тарикат, само мюсюлмани. Но когато започнаха да се събират, тарикатът ги обедини и помири сърцата им. Това събиране, това сплотяване никога не може да бъде лошо; напротив, то расте с нови хора. То прави хората щастливи чрез Исляма и става средство за тяхното напътствие. Това е нашият път; пътят на благородните шейхове, пътят на приятелите на Аллах. Не трябва да се оставя място за тревоги и да се мисли: „Животът ни е тежък“. Погледнете тези ислямски страни: Пакистан, Турция, Египет, всички... Аллах, Всемогъщия и Великия, ни е дарил най-красивите места на света, но ние не изпълняваме Неговите повели. Именно затова хората сега бягат от страна в страна. С повелята на Аллах, Всемогъщия и Великия, вие като хора на тариката трябва да продължавате винаги да се събирате. Тогава тази тъмнина няма да може да ви навреди и делата ви ще бъдат леки. Сейидина Юсуф (мир нему) беше в тъмницата, но беше изпълнен със спокойствие; това не го тревожеше, защото той беше с Аллах, Всемогъщия и Великия. Други бяха в дворци, на по-добри места, но бяха нещастни. Истинското щастие означава да бъдеш с Аллах, Всемогъщия и Великия; да бъдеш заедно с праведните, с рабите, които Истинния обича. Нека Аллах, Всемогъщия и Великия, благослови още повече този дергях. Разбира се, не всеки може да има силата да дойде тук. Когато попитаха Мевляна Шейх относно откриването на едно място, той казваше: „Всяко място, където можете да се съберете, е благодатно.“ Не е нужно да казвате: „Идвам отдалеч“; продължавайте да посещавате мястото близо до вас, до което можете да отидете. Това е за ваше добро, ще ви бъде от полза. Обичайте се и бъдете доволни един от друг; в никакъв случай не завиждайте. Това не е от адаба на тариката; защото завистта идва от шейтана. Това, което стана причина да бъде прогонен от Рая, е завистта. Когото и да видите, дали е Кадири дергях или Чищи дергях; ние се радваме само, че хората са в тариката, на някакъв истински път. В това няма зло. Ако вярвате, че това е лошо за вас, тази мисъл не е от тариката; който мисли така, не принадлежи към тариката и е в противоречие със същността на тариката. Ние възхваляваме Аллах, Всемогъщия и Великия; ако е рекъл Аллах, нека Той позволи на още много хора да поемат по пътя на тариката.

Нека Аллах ви благослови. Вие ни оказвате чест, макар ние да не сме достойни за нея. Но Алхамдулиллях, чрез нас вие почитате шейховете и Пророка (салляллаху алейхи ве селлем). Благодаря за това; нека Аллах ви дари с все повече любов и светлина. Нека Той ви утвърди по този път – пътя на Пророка (салляллаху алейхи ве селлем), пътя на Ехли Сунна уал Джамаа и пътя на Тариката. Всичко това е един и същи път; няма разлика. Алхамдулиллях, ние сме на правилния път, Тарикат ал-Мустаким, правия път. „Тарика“ означава път, а „Мустаким“ означава прав – такъв, който не се отклонява от целта. Алхамдулиллях, ние следваме пътя на Пророка (салляллаху алейхи ве селлем) и ще продължим да го правим, не само до Киямат, но и във вечността. Който се държи за него от самото начало, е по-благословен и ще бъде по-близо до Пророка (салляллаху алейхи ве селлем) в Дженнета. Също и в Дуния те са по-обичани от Пророка (салляллаху алейхи ве селлем). Защото Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: „Който ми изпраща саляват, аз му отговарям.“ Затова Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) отговаря всеки път, когато хората на Тариката рецитират саляват или дуруд за него. Това е нашата вяра, ислямската вяра. Дори някои хора да не приемат това, те не са от значение. Най-важното е да бъдете на пътя на Пророка (салляллаху алейхи ве селлем), пътя на вашите бащи, дядовци и предци, от времето на Пророка до днес. Този път продължава. Мнозина са се опитвали да го унищожат, но не са успели. Те са отминали и никой вече не знае нищо за тях. Разбира се, не бяха само един или двама, или сто, а хиляди навсякъде; но всички бяха победени и погребани заедно с тяхната фитна. Сега те съжаляват под земята за това, което са сторили, но това вече не им носи полза. Ползата се състои в това да се следва този път по всяко време и да не се слуша Шейтана. Хората казват: „Имам уасваса“ (шепнене). Това е нормално от Шейтана, но онези хора са по-лоши от шепненето на Шейтана. Алхамдулиллях, нашият Шейх, който рецитираше касидата, говори за Масджид ал-Акса, както и за Исра и Мирадж. За съжаление, в момента за много хора не е възможно да посетят това място. Днес един от нашите братя ме попита: „Ти пътуваш навсякъде; коя страна ти харесва най-много?“ Може би си мислеше, че ще кажа Мека или Медина, но аз казах Палестина. Алхамдулиллях, защото това е земята на пророците и земята на тази свещена джамия Масджид ал-Акса. Субханаллах, Аллах е вложил любовта към тази земя в сърцето ми. По-рано бях там с Маулана Шейх; по онова време арабите я контролираха. Всяка година Маулана Шейх водеше хаджии от Кипър, взимаше ги на Хадж и те посещаваха Масджид ал-Акса. След като Израел я превзе, те вече не можеха да ходят. Но след шестдесет години аз я посетих и това беше наистина фантастично място. Когато посетих Наблус, който е много красив град с много хора от Тариката, те ни поканиха на вечеря. Молихме се във всички джамии, а Наблус наистина е пълен с много последователи на Тариката. Но хората, всички тези араби – те са били излъгани от Запада от самото начало, за да започнат революция срещу Халифа и османците. Предложиха на султан Абдул Хамид милиарди, за да погасят дълговете му, само ако им даде малко парче земя оттам. Султан Абдул Хамид изхвърли този човек и каза: „Не мога да ти дам дори шепа пръст от тази свещена земя; тя е моят аманет (поверено благо).“ „Как бих могъл да застана пред Аллах и да кажа, че съм се отказал от тази отговорност?“ Султан Абдул Хамид и всички султани бяха хора на Тариката; шейхът на султан Абдул Хамид принадлежеше към тариката Шазили. Той не я даде, но те посяха фитна, свалиха го и измамиха арабите. Казаха на арабите: „Вие ще бъдете крале на всички мюсюлмани и араби, и тази земя ще бъде ваша.“ По това време Маулана Шейх Абдуллах Дагестани беше в османската армия. Той извърши четиридесетдневен халвет (духовно уединение) в Купола на скалата (Масджид ал-Сахра), близо до Масджид ал-Акса. Той беше там около година и защитаваше Палестина и Масджид ал-Акса. След завръщането им, с османците беше свършено. Западните сили бързо завзеха всички османски земи и прогониха Халифа. Те са способни на това. Ние не можем да кажем нищо, защото „войната е измама“. Във война врагът може да те измами. Но да бъдеш този, който мами, е ужасно. Да застанеш на страната на врага срещу Исляма и срещу Халифа е голям грях. Това не може да бъде прието. Разбира се, тази ера приключи и след като онези превзеха Палестина, хората започнаха да се оплакват от потисничество и да плачат. Защо се случва това? Дори сега те не признават неправдата, която са извършили. Те все още са срещу османците и срещу Халифа – целият арабски свят. Не си мислете, че биха били щастливи с Халифа или с османците. До ден днешен Западът е вкарал тази отрова в страните им и тя е проникнала до костите на арабите. Ако човек заговори дори малко за това, вижда враждебност и омраза към османците и Халифа. Поради тази причина всичко това се случва сега. Те викат „Газа, Газа“, но това е ваша собствена вина. Врагът може да прави каквото си иска; не очаквайте доброта от врага. Но ако не се покаете пред Аллах и не сте с Тариката, нещата не вървят добре за вас. Може ли някой да каже, че това е грешно? Аз съм роден в Дамаск и живях там. Докато бях на училище, ни учеха, че османците са врагът. Учеха ни, че са ни направили изостанали и са окупирали страната ни. Ако османците искаха, можеха да дадат Палестина на тези хора и да вземат парите, и днес все още щяха да управляват страната си. Но тези хора нямат разум; техният разум е унищожен и изгорял. Всички мюсюлмани... съзнанието им е замъглено. Никаква мисъл, никакво правилно размишление. Те гледат само външното, без да виждат какво се крие отзад или вътре. Те тичат след Иран, след уахабитите – не може да се каже, че някой в това състояние действа истински по мюсюлмански. Следното се случи, когато бях в Наблус. Султан Абдул Хамид обичаше този град; това беше специално място за него. Беше на една вечеря... хората бяха Машааллах, много добри. Те харесваха султан Абдул Хамид, защото той ги обичаше; той дори построи железопътната линия до Наблус. Но там седеше един възрастен мъж и когато го поздравих, той не беше много доволен. Той каза „Татби’“, а аз отначало не разбрах какво означава „Татби’“. По-късно разбрах, че „Татби’“ означава „нормализиране на отношенията“, което те отхвърлят. Ние идваме да посетим свещено място и Аллах ни отвори този път, така че дойдохме. Защо говориш така? То не е само за вас; свещената земя е за всички мюсюлмани. Ако твърдите, че е само за вас, те разбира се ще ви потискат и ще правят всичко, което не ви харесва. И така, това е ситуацията на Исляма и мюсюлманите. Те трябва да се учат от истински улеми и шейхове. Алхамдулиллях, разбира се, има много от тях, но за съжаление виждам, че дори суфи-арабите носят тази отрова навсякъде в телата си. Когато човек се занимава твърде много с нещо, то бавно става видимо. Така че те трябва да искат прошка от Аллах Азза уа Джалля. Аллах е Гафур (Прощаващ) и Рахим (Милосърден). Аллах приема и прощава. ИншаАллах, Аллах ще ни прости и ще ни изпрати помощ. Алхамдулиллях, има радостни вести от Пророка (салляллаху алейхи ве селлем) относно Махди (алейхиселям). Без това би било трудно. По всяко време, навсякъде по света има проблеми; няма място без проблеми. И повечето проблеми, разбира се, се намират на мюсюлмански места и в мюсюлмански страни. Защо? Защото Шейтанът не е излязъл в пенсия. Както Маулана Шейх веднъж обясни, когато един епископ го попита кога ще свърши това злощастие. Маулана Шейх каза: „Когато Шейтанът излезе в пенсия, то ще свърши.“ Той много се смя на този човек. Реалността е: Това ще свърши, когато дойде Махди (алейхиселям). Но Шейтанът все още не е приключил. Когато чуем за Кашмир, Мианмар, Палестина, Ирак, Иран, Африка, Судан, Либия... всяка мюсюлманска страна има проблеми. Ставам много тъжен. Но тогава осъзнавам, че ако се опитат да го разрешат сами, това ще отнеме хиляди години. Спомням си, че ще има мир, когато дойде Сейидина Махди (алейхиселям). Няма вече проблеми, няма визи, не е нужно вече разрешение за оставане, отиване или идване. На всичко това ще дойде край. Разбира се, Шейтанът все още не е в пенсия. Но когато дойде Махди (алейхиселям), този свят ще бъде такъв, какъвто е казал Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем): Цялата земя ще принадлежи на Исляма. Няма да има друга религия; всички хора ще следват Исляма. Ислям означава мир; ще има мир за целия свят. И така, ще дойде Махди (алейхис-селям), а след него ще дойде Иса (алейхис-селям). След Махди ще властва Иса (алейхис-селям); ще бъдат четиридесет години мир. И когато Иса (алейхис-селям) почине, той ще бъде погребан близо до Пророка (салляллаху алейхи ве селлем). Не както онези луди хора твърдят, че е син на Аллах, Астагфируллах. Това е най-нелепата идея на онези, които са си мислели, че са най-умните хора на света. Дори те могат сега да попитат тази интелигентна машина; нали имат интелигентни машини. Ако я попитат: „Кой е Иса (алейхис-селям)?“, тя ще каже, че той е пророк. Дори машината знае по-добре от тях. И така, когато Иса (алейхис-селям) почине и бъде погребан близо до Пророка (салляллаху алейхи ве селлем) в Медина – мястото му е там, както знае Ехли Сунна уел Джемаат. След това всичко отново ще стане лошо. Шейтан ще се завърне с пълна сила и ще действа сред хората. Толкова много хора отново ще станат кяфири и неверници. Само малко мюсюлмани ще останат и по това време ще дойде димът (Духан). И мюсюлманинът, когато вдиша този дим, ще почине (и ще влезе в Дженнета). Тук ще останат само кяфирите. Така че ще има спокойствие от Шейтан само за четиридесет години, а след това той ще се завърне. Такава е Дунията; така трябва да бъде. Защото Къямет идва върху тези хора, неверниците; всички ще бъдат унищожени по това време. Сега понякога съобщават новини, че камък идва от космоса и ще удари Земята, и ще предизвика Къямет. Алхамдулиллях, мюсюлманите и вярващите знаят, че това не е вярно. Може би други хора много се страхуват, притеснени са и са тъжни, че краят на света идва с този камък. Но всеки камък и всяко малко нещо се случва по повелята на Аллах Азза уе Джелля. Как може Къямет да настъпи без Неговата повеля? Неверниците имат безсмислени убеждения. Те сами се плашат – не от страх от Аллах, а от страх от нищото. Аллах ни помага, ИншаАллах, да се задържим на пътя на Ехли Сунна уел Джемаат. Кои са те? Това са онези, които следват Шериата. Алхамдулиллях, Шериатът и четирите мезхеба (правни школи) са важни. Онези, които не приемат това, не принадлежат към Ехли Сунна уел Джемаат. Всеки мезхеб предлага лек път; няма затруднение. Всяка страна може да следва това, което е подходящо за нея. Но сега новата мода на тези хора е да казват: „Нямаме нужда от мезхеб“. Те проклинат мезхебите и проклинат хората, които следват мезхеб. Те казват: „Няма нужда от мезхеб, ти следваш само Корана“. Но когато четат Корана, чувам много хора, които дори не могат да го четат правилно. Тогава как можете да го разберете и да го следвате? Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: „Йессиру уе ля туассиру“ (Улеснявайте и не затруднявайте). Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) ни научи да правим нещата прости. Когато ти показват твоя път, пътя на мезхеба, за теб е лесно да следваш. Ако не знаеш пътя, ще отвориш Корана от начало до край и ще се опиташ да намериш нещо. Докато го намериш, забравяш другото; да правиш справки отново и отново – това не е добре. Това причинява голяма фитна. Улемата знаят това; има много хора, които правят неща против Шериата. Но те твърдят: „Ние знаем това от Корана“. Коран-и Азимушшан... за да го изучи, човек трябва да учи поне десет години, за да може да го чете и разбира правилно. Когато го разбере, човек трябва да погледне и хадисите. Тези хора не приемат хадиси; те са изгубени. Всичко, което четат, ще бъде без полза; дори им вреди. Защото те сеят фитна и карат хората да търсят други неща. И така, Ехли Сунна уел Джемаат, не се отдалечавайте от мезхеба и не се отдалечавайте от тариката. Това са две крила, както се казва. Шейх Халид ал-Багдади е бил наричан „Зул-Дженахайн“, притежателят на двете крила. Едно крило за Шериата, едно за тариката. Без това човек не може да лети. Трябва да са и двете, и това е нашият път. Аллах да ви благослови, нека Аллах ви запази по този път, ИншаАллах. Можете да следвате всеки тарикат; това не е важно, както казах и днес. Има много тарикати; можете да следвате всеки тарикат, който е подходящ за вас, точно както всеки мезхеб, който е подходящ за вас. Аллах да ви благослови, Аллах да ни държи здраво на този път.

„Наистина Аллах е с онези, които са богобоязливи и вършат добро.“ (Ан-Нахл, 16:128) Онези, които се пазят от злото и винаги се стремят да правят добро за хората. Алхамдулиллях, това е най-голямата благодат за нас: Да знаете кой ви пази гърба. Вашата опора не е нито полицай, нито политик, нито богат човек. Вашата опора е Аллах, Господарят и Владетелят на цялата вселена. Аллах Азза уа Джалла ви подкрепя; това трябва да осъзнаете. Бъдете бодри; не тъжете и не се оставяйте да бъдете потиснати. Разбира се, когато хората са далеч от ислямската родина, в друга среда, въздухът и духовната атмосфера понякога изглеждат чужди. Те изпадат в страх; обземат ги грижи и тъга. Това не е правилно състояние; трябва да си спомните следното. Кажете: „Хасбуналлах – Аллах ни е достатъчен, Той е с нас.“ Аллах е способен на всичко; за Него нищо не е трудно. Той е Ал-Кадир, Ал-Муктадир (Всемогъщият, Владетелят на всяка сила). Това знание е най-големият дар за един мумин, за един мюсюлманин. Защото мюсюлманинът винаги е мишена и е под обстрела на потисниците. Или Сатаната изпраща своите армии срещу вярващия, за да го направи нещастен и да го откъсне от споменаването на Аллах Азза уа Джалла. Единствената им цел е да ни разсеят и да ни отдалечат от размисъла за Най-милостивия, Аллах Азза уа Джалла, Който ни е създал и ни поддържа живи. Той дава препитание на всекиго, бил той мюсюлманин или немюсюлманин; но когато мюсюлманите проумеят това, сърцата им намират покой. Те стават щастливи и никога няма да потънат в нищета. Точно това е пътят на нашия Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Когато той започна проповедта и покани хората към истината, всички се изправиха срещу Него. Те смятаха всякакъв вид мъчение и злоба срещу Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, за позволени. И Му предлагаха цели светове, за да се откаже от делото си. Той отказа, защото Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, познаваше своя Господар. Ако нямате пари в джоба си и някой дойде и каже: „Ще ти дам пет гроша, следвай ме“, бихте ли тръгнали с него? Хаша (Аллах да пази) – това може би не е съвършен пример, – но тези глупави нехаещи хора си мислеха, че нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) ще изостави истината и ще ги последва. Това бяха невежи хора. Наричат онова време дори „Епоха на невежеството“ (Джахилия). Има два вида Джахилия. Единият беше по времето на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, който Той (Аллах да го благослови и с мир да го дари) прекрати, Алхамдулиллях. Вторият е този на Последните времена, днешното време. Този е много по-тежък от онова първо време на невежество. Тогава те поне вярваха в идоли или, макар и погрешно, в някакво божество. Но в тази Джахилия на Последните времена хората не вярват вече в нищо. Това е най-дълбокият мрак на невежеството. Това е истинско невежество; защото Аллах им даде всяка възможност да знаят, да виждат, да размишляват и да чуват, но въпреки това те не вярват. По-рано хората гледаха към небето и си мислеха, че звездите са само малки лампи. Сега обаче знаят колко огромна е вселената, но не могат да намерят нито края, нито границите на тази вселена. Те гледат и виждат светове, които са милиарди пъти по-големи, но не намират граница, на която да могат да кажат: „Тук е крайната точка.“ Така че, ако имаха дори малко разум, трябваше да повярват в Създател. Но това, че не вярват, свидетелства за тяхното невежество. Невежество означава: или да не знаеш, или да не искаш да знаеш. Не е срамно да бъдеш невеж, който нищо не знае, но иска да се научи; в това няма нищо укоримо. Но ако настоявате да останете невежи и да пребъдвате в невежеството, тогава това е ужасно. Поради тази причина Аллах Азза уа Джалла е изпратил всички пророци. Както нашият Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза за своите сподвижници: „Моите сахаба са като звездите на небето; когото и да последвате, ще бъдете напътени.“ По този начин слагате край на своето невежество. Всяка истина, която идва от Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, учи хората на същността на този живот и какво означава животът в Отвъдното. Тя съобщава как Аллах е създал човека и как е започнал този свят. Няма нужда да се изграждат теории като „станало е така, случило се е онака“. Казвате накратко: „Аллах е сътворил“; това е най-простият и ясен път за разумните. А неразумните все още изследват напразно: „Как се стигна дотам, как протече?“ При това всичко е налице в Корана, Словото на Аллах. Той обяснява всичко от началото до края. Той дори съобщава какво ще се случи след това, състоянията на Съдния ден. Те имат теории и всъщност знаят, че ще стане така, както Коранът съобщава, но въпреки това не вярват. Дори описанието на Съдния ден в Корана те потвърждават днес със своята собствена наука. „Когато небето се разцепи и стане червено като врящо олио (или: като червена роза).“ (Ар-Рахман, 55:37) Когато небето се отвори и приеме формата на роза... В науката го описват точно така; ще прилича на огромна разтваряща се роза. Аллах съобщава това открито, но те все пак не вярват. Те все още го отлагат и казват: „Това ще се случи чак след милиарди години.“ Ако Аллах пожелае, когато настъпи онзи Час, всичко се случва за един миг, иншаАллах. Важното е да се намерят праведни хора и да се следва онзи благословен път на пророците. И разумните следват този път. Много Аулияуллах показват пътя на Аллах. Хазрат Маулана Шейх Назим, тайната му да бъде осветена. Алхамдулиллях, той произхождаше от просветено, образовано семейство. Тогава го изпратиха да се обучава в Истанбул. По онова време в Кипър нямаше никой с финансовата възможност или знанието, за да осигури там висше образование. Затова той учи в Истанбул. Той беше много интелигентен, както и братята му. Когато дойде времето и по-големият му брат почина, той прекъсна обучението си. Защото сърцето му започна да се обръща към Отвъдното, към духовността. Това състояние го накара да се откаже от светските науки, въпреки че беше завършил следването си и беше високо надарен. Маулана Шейх беше избран човек чрез Химма (духовната подкрепа) на Аулияуллах. Той напусна Турция и извърши Хиджра (преселение). Защото тогава в Турция беше забранено да се чете езанът или да се носят дрехи според Сунната на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Той имаше намерение да отиде в Медина ал-Мунаууара. Първо отиде в Сирия, в Хомс. Там имаше медресе от османско време с големи учени, наистина превъзходни алими. Там той учи една година. Той отседна при Макама на Сейфуллах Халид бин Уалид. Той беше там и усвои знания за десет години в рамките на тази една година. Фикх, Хадис, Тафсир, арабски; просто всичко... Не беше лесно; аз също съм учил, но да научиш знания за десет години за една година е изключително трудно. Но това, което ние учехме за десет години, той завърши за една година. Това служеше, за да го подготви за същинската му задача. След като беше попълнил знанията по Шериата, неговият шейх го изпрати в Дамаск. Там той се запозна с Маулана Шейх Абдуллах Дагестани и се присъедини към него. Той му служи през целия си живот. До края на живота си Маулана Шейх Абдуллах закриляше и се грижеше за Маулана Шейх Назим. Когато се оттегли от света, той не носеше нито стотинка в джоба си в продължение на седем години. Той каза: „Не искам света.“ Той пътуваше напред-назад, пътуваше дори без пари с малка лодка от Сирия до Кипър; това беше неговият Карамат. Седем години по-късно Маулана Шейх Абдуллах му каза: „Сега е добре. Стига толкова, трябва да харчиш, трябва да вземаш; вече не е проблем.“ След това той прекара много години с Маулана. През тези години Маулана Шейх Абдуллах Дагестани го обучаваше и му даряваше своето специално внимание (Таваджух). Имаше и други мюриди, но Маулана Шейх имаше специален поглед и специален интерес към Маулана Шейх Назим. Той го изпрати на халвет (уединение) в Медина. Шест месеца в Медина... И след това също и в Багдад... Също така Маулана Абдулкадир ал-Джилани го придружаваше духовно; те бяха в един и същ дергях. Един от внуците на Маулана Шейх Абдулкадир ал-Джилани сънувал сън. В съня му било казано: „Виж, един от нашите синове ще дойде тук; трябва да го потърсиш, да го намериш и да му служиш, докато завърши своя халвет.“ Беше му съобщено в кой ден и в колко часа ще пристигне. Когато Маулана Шейх пристигна с автобус от Дамаск в Багдад, още с първата си крачка в Багдад той видя този човек да го чака там. Той го очакваше и го заведе в стаята, подготвена за халвета, в собствената му къща. През цялото време той се грижеше за него. Маулана Шейх разказваше: „Бях там шест месеца.“ „Всеки ден, след като хората си тръгваха, отивах при макама на Саййидина Абдулкадир ал-Джилани и правех муракаба (медитация).“ „В продължение на три, четири часа... след това се връщах в стаята.“ Така беше състоянието на Шейх Ефенди. След като завърши много халвети и Маулана Шейх Абдуллах премина във вечността, той пое Аманата (повереното наследство). Появиха се много хора, които твърдяха, че са халифи или нещо друго, но никой не им обърна внимание. Една година преди смъртта си Маулана Шейх Абдуллах му каза: „За теб ще има отваряне в западните страни; трябва да отидеш и да ги намериш.“ Впоследствие, когато Маулана Шейх Абдуллах почина през 1973 г., Маулана Шейх дойде за първи път в Англия през 1974 г. Оттогава, Алхамдулиллах, той пося онова семе и този разсад расте. И иншаАллах, със Саййидина Махди Алейхиселям и целия ислямски свят, това ще стигне до завършек, иншаАллах. Затова казваме: Не се тревожете, не тъжете. Каквото трябва да се случи, се случва; то е предопределено от Аллах Азза уа Джалла. Маулана Шейх винаги рецитираше тези стихове: „La tukthir li-hammik, ma quddira yakun.“ (Не увеличавай скръбта си; каквото е писано, се случва.) „Wa Allahu al-muqaddir, wa al-'alamu shu'un.“ (Аллах е Определящият, а светът е пълен с промени.) Не се тревожи за това, което предстои; независимо дали искаш или не, съдбата се сбъдва. Всичко се извършва от Аллах, а хората са Негови създания, затова не се огорчавайте. Понякога хората казват: „Имам паник атаки.“ Това идва от слабата вяра. Ако бяха съвършени вярващи, нямаше да има паник атаки. Повечето казват, че изпитват смъртен страх. Защо се страхувате от смъртта? Колко хубаво са казали нашите предци: „Страхът няма полза за смъртния час.“ Страхът не помага срещу смъртта. Дали се страхуваш или не, когато срокът изтече, ще върнеш повереното ти (душата). Затова не се тревожете. Бъдете подготвени за смъртта; извършвайте петте си ежедневни молитви. И когато и да дойде смъртта, ще бъде добре за вас; не тъжете. Ако нямате тази подготовка, тогава е време да се страхувате. Ако сте вярващи и мюсюлмани, молете се, говейте и следвайте повелите на Аллах, като следвате Машайих и Аулияуллах... Тогава няма причина за страх. Сърцето ви трябва да е радостно. Повечето сахаби говореха като Саййидина Билял ал-Хабеши. Когато беше много болен и знаеше, че смъртта му наближава, той каза следното. Той каза: „Утре ще срещна приятелите, Мухаммад Мустафа, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и неговите сподвижници.“ Затова, о, хора, не бъдете без вяра. Доверете се на това: Ако Аллах иска да ви даде Ръзк (препитание), ще ядете. Той дава на всеки препитанието му; Той е ар-Раззак (Снабдяващият). Не се страхувайте и не си мислете: „Няма да намеря нищо за ядене, ще умра от глад.“ Дори целият свят да ви принадлежеше, но нито една хапка да не е била предопределена в съдбата ви, не бихте могли да изядете нищо от него. Ако нямате нищо, Аллах Азза уа Джалла ви изпраща вашето препитание. Много хора имат този проблем, проблем с Имана (вярата), проблем с Тауаккул (упованието в Аллах). Трябва да вярвате в Аллах в пълния смисъл на думата. Вярващ ли си? Да, аз съм вярващ. Тогава не се страхувай, не изпадай в паника, не бъди тъжен. „Нека вярващите се радват единствено на това“ (Юнус, 10:58), казва Аллах Азза уа Джалла. Ако следвате истината, молите се, говеете и вършите добри дела, тогава бъдете щастливи. „Нека се радват на това.“ (10:58) Заповедта гласи: Трябва да сте щастливи и блажени. Не се огорчавайте. Със сигурност много неща се случват по света. Но това идва от Аллах. Всичко, което виждате, е волята на Аллах. Разбира се, има неща, с които не сме съгласни, които не ни харесват, като потисничество или несправедливост. Но ние вярваме в справедливостта на Аллах Азза уа Джалла. Ние знаем как Той ще компенсира потиснатите, убитите или измъчваните. За всичко това Аллах ще ги поведе към тяхната награда. И те ще бъдат вечно щастливи. Светът е много кратко време в сравнение с Отвъдното; двете дори не могат да се сравняват. Маулана Шейх раздаваше, Алхамдулиллах, неуморно и без отегчение от океана на божественото изобилие. От онзи ден, а и преди това, той пътуваше от място на място и провеждаше сохбета. Той напътстваше хората. Той им даваше духовна подкрепа. Духовната подкрепа и Химма са най-важното. Ако я нямаше тази духовна Химма, нямаше да има и следа от мюсюлманите. Защото от първия ден след Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, те започнаха да нападат, за да унищожат исляма и истинските мюсюлмани. Но с подкрепата на духовната сила, която идва от Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), сахабите, Ахл ал-Бейт и Аулияуллах, ние все още стоим изправени. Ние нямаме никакъв страх. Нека Аллах дари на нас, на вас и на всички мюсюлмани хубава подкрепа и победа (Нусрат), иншаАллах. Нека Аллах ни направи постоянни по техния път. И нека Той ни облече в техните състояния, иншаАллах. Както казахме, ние не можем да бъдем точно като тях. Може би, ако успеем да направим една хилядна от това, това вече е много голяма печалба. Ако успеем да придобием дори и полъх от хилядите състояния на Маулана, това е много добре. Нека Аллах ни помогне да постигнем това, иншаАллах. Нека Аллах бъде доволен от вас. Алхамдулиллах, ние сме за втори път в тази джамия, иншаАллах; това също е благословено място. Градът също е хубав град, има много праведни хора, Алхамдулиллах. Аллах ви събра тук, обедини ви. Нека Аллах, иншаАллах, дари помежду ви красива любов и щастие. Няма разделение между тариките (ордените). Най-важното е да бъдеш в тарика, на истински път. Маулана Шейх обичаше да казва, че всеки човек има предопределение за определена тарика. Коя е тя, не е важно; стига да не оставате извън този духовен кръг, иншаАллах. Нека Аллах бъде доволен от вас.