Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

"Улеснявайте, а не затруднявайте." (Yassiru wala tuassiru) Аллах, Всемогъщият и Всевишният, иска да бъде лесно. Той казва: Не го правете излишно трудно. Религията носи облекчение, тя означава лекота. Аллах низпосла исляма на човечеството в съответствие с неговата естествена природа. Затова тази религия трябва да бъде лесна, за да могат хората да напредват по пътя на Аллах. Понякога хората се страхуват и се питат какво всъщност е Тарика. Когато чуят думата Тарика, те си мислят, че трябва да натоварят камъни на гърба си и да ги мъкнат. Но това не е така. Ние правим абсолютно същото като всеки друг мюсюлманин. Единственото нещо, което правим допълнително, е да се поверим на Муршид (духовен учител). Защото Тарика е път, който води началото си от времето на нашия Пророк (мир и благословии да бъдат върху него). „Тарик“ буквално преведено означава просто „път“. Човек, който върви правилно по този път, с позволението на Аллах достига Рая – напълно без принуда и без да върши зло. С позволението на Аллах този път е нещо прекрасно, а не бреме. Всеки мюсюлманин отслужва своите молитви и пости. Човек, който принадлежи към дадена Тарика, също прави това, но обръща още по-голямо внимание на Сунната. Освен това той искрено помага на другите по пътя, който Аллах, Всемогъщият и Всевишният, ни е отредил. Той не действа по собствено усмотрение, а следва пътя според правилата и етикета (Адаб) на исляма. Точно това е. Това е Тарика. Някои хора смятат за нещо страшно, когато чуят думата Тарика, и искат да стоят далеч от нея. А всъщност Тарика предлага защита. Разликата между Тарика и Джамаат (групировка) е огромна. При даден Джамаат често само Аллах знае как е възникнал, какво се прави там и дали намеренията им са неискрени или лоши. Тъй като там много неща са водени от егото, такива общности неизбежно имат недостатъци. Точно затова Тарика е толкова важна. Човек, който върви по пътя на Тарика, с позволението на Аллах се намира на пътя на истината и не се отклонява от него. А пътят на истината е пътят на Аллах. Нека Аллах благослови всички ви, иншаАллах. Както и всички останали, защото този път е голям дар, истинска благословия. Нека Аллах дари това на всекиго, иншаАллах.

Нашият Пророк, нека мирът и благословията на Аллах бъдат върху него, каза: "Ad-dallu ala'l-khayri ka failihi." Който насочва другите към нещо добро или им показва пътя към него, е като онзи, който сам е извършил това добро дело. Нашият Пророк, нека мирът и благословията на Аллах бъдат върху него, казва: Който прави добро на другите хора, става повод за благодеяния, помага им или подтиква други да помогнат, получава същата награда като онзи, който сам извършва делото. Защото най-голямата цел на мюсюлманина е да бъде полезен на другите хора. Истинската цел на исляма е да прави добро на цялото човечество и да проявява милост. Аллах, Всевишният и Всемогъщият, е низпослал исляма, за да донесе добро не само на хората, но и на животните, на околната среда и на цялото творение. В исляма няма нищо зло, в исляма има само добро и красиво. Затова в исляма този, който посочва пътя към доброто, получава същата награда като онзи, който научава и извършва доброто дело, както казва нашият Пророк, нека мирът и благословията на Аллах бъдат върху него. Неговите думи са изпълнени с благодат. Когато хората искат да извършат тези добри дела, дяволът, разбира се, не дава покой, защото това не му изнася. Той не иска нито да се показва добро, нито да се прави добро. Дяволът иска винаги да се случва само зло, да царят раздори и хаос и да няма абсолютно никакъв мир. Затова той тормози и напада онези, които правят добро. Но човек, който се намира по пътя на Аллах, не обръща внимание на това и продължава по пътя си. Той не очаква благодарност от никого. Той също така не очаква похвални думи от никого. Всичко, което прави, го прави само за благоволението на Аллах. Той си казва: "Ние го правим за благоволението на Аллах. На когото му харесва, му харесва – а на когото не, просто не." Ако Аллах, Всевишният и Всемогъщият, е доволен от нас, всичко останало е без значение. Нека благоволението на Аллах винаги бъде с нас. Нека винаги да проправяме пътя за доброто, иншаАллах.

Нашият Пророк (нека мирът и благословията на Аллах бъдат върху него) казва: مَنْ أَحْيَا سُنَّتِي عِنْدَ فَسَادِ أُمَّتِي فَلَهُ أَجْرُ مِائَةِ شَهِيدٍ Ау кама кал – ако съм сгрешил в точния израз, това поне беше смисълът на думите му. Нашият Пророк казва: „Който възроди моята Сунна, когато моята Умма се е отклонила от правия път, ще получи наградата на сто мъченици.“ Сунната на нашия Пророк (нека мирът и благословията на Аллах бъдат върху него) обхваща всичко онова, което той самият е правил и показал като пример. Не бива да забравяме това. Последователите на Тариката следват тази Сунна според най-добрите си възможности. Има обаче и хора, които отхвърлят Сунната. Макар и да се наричат мюсюлмани, те казват за нашия Пророк (нека мирът и благословията на Аллах бъдат върху него): „Пророкът е бил просто човек като нас, не е нужно да се следва неговата Сунна.“ По облеклото им бихте ги помислили за мюсюлмани, но поведението им няма абсолютно нищо общо с мюсюлманското държание. Те представят неща за Сунна, които въобще не са такива. А други им подражават с вярата, че това е Сунна, и се стараят да правят като тях. Най-очевидният пример за това е: когато тези хора се подреждат за молитва, те разтварят краката си твърде широко – с оправданието, че трябва да докосват крака на човека до тях. Това няма абсолютно нищо общо със Сунната. Сунната по време на молитва е да се стои рамо до рамо, а не крак до крак. Според ханафитската правна школа разстоянието между стъпалата трябва да бъде най-много пет до десет сантиметра. При шафиите то може да е малко по-голямо, но – опазил ни Аллах – човек не разтваря краката си напълно, сякаш иска да се облекчи. Не е така. Това не е Сунна и няма ни най-малко общо с нея. По това най-ясно се разпознават хората, които отхвърлят Сунната. Да се представя това за Сунна и да се заблуждават хората по този начин, е грях. Защото нашият Пророк (нека мирът и благословията на Аллах бъдат върху него) нито е правил това самият той, нито е нареждал да се прави. Напротив, той е наредил при групова молитва раменете в редицата да се докосват. Когато човек се моли сам, това разбира се не е необходимо. Тогава всеки просто стои за себе си на своето място. Но при задължителната молитва (фард) целта е да се образува сплотена редица с раменете, а не да се стои крак до крак. Те го наричат „Сунна“ и въвеждат хората в заблуда. Към Сунната спада и покриването на главата. Жените така или иначе трябва да носят забрадка, но и мъжете трябва да слагат таке (шапка) – това е Сунната. Още по-настоятелната Сунна е чалмата, но такива хора никога през живота си не биха носили чалма. Най-много някои от тях да преметнат кърпа през главата си като жените и след това да го представят за Сунна. Сунната е да се носи таке. Нашият Пророк го е наричал „Калансуа“, което означава таке. Навиването на чалма е формата на Сунна, която носи дори още повече награда. Човек, който следва Сунната, обръща внимание на тези неща. Но в името на Сунната да се разтварят краката колкото е възможно повече и при това да се създава странна гледка, това със сигурност не е Сунна. Главата непокрита, брадата дълга една педя, без мустаци, панталоните до коленете... Това не е Сунна; Сунната не изглежда така. Сунната е прекрасният път, който нашият Пророк (нека мирът и благословията на Аллах бъдат върху него) ни е посочил. Който го следва, така или иначе не се нуждае от нищо друго. Да се изправяш и да обявяваш разрешеното (халал) за забранено (харам), също е голям грях. Затова за съжаление понякога виждам, че дори и някои от нашите братя разтварят краката си така. Те може би са били на Умра или Хадж, видели са го там и са си помислили: „Значи това е ислямът, човек трябва да разтваря краката си така.“ Това обаче не е така, съвсем не е така. Бъдете внимателни. Внимавайте добре какво наистина е Сунна и какво не е. Това поведение е типично за онези, които отхвърлят Сунната и не показват уважение към нашия Пророк (нека мирът и благословията на Аллах бъдат върху него). Не ги следвайте и стойте далеч от тях. Не им подражавайте, а се опитвайте да приличате на нашия Пророк. Нашият Пророк казва следното за това: مَنْ تَشَبَّهَ بِقَوْمٍ فَهُوَ مِنْهُمْ „Който подражава на даден народ (дадена група), той принадлежи към тях.“ Нека Аллах ни пази и ни закриля от тяхното зло. Злото на шейтана е голямо; той кара доброто да изглежда като лошо, а лошото - като добро. Нека Аллах ни пази и ни дари всички с бдителност.

„Исмау уа'у... фантаффиу.“ Слушайте и разбирайте. Ако го разберете, ще извлечете полза от него. Това не е хадис, а вероятно изказване на Сейдина Абу Бакр или Сейдина Осман. Защото хората наистина слушат, но не разбират. Те само говорят, без да извличат полза от казаното. Затова тези благословени думи гласят: „Слушайте и разбирайте.“ Не действайте, без да разбирате. Ако разбирате, ще извлечете истинска полза от чутото. Повечето хора идват само за да кажат това, което вече имат в ума си. При това те нито разбират какво казва събеседникът им, нито извличат полза от него. Така че, когато молите други за съвет, знание или мнение, слушайте внимателно и се опитайте да го проумеете. Разбирането прави нещата много по-лесни. Не бива да обръщате внимание на това, което искате да чуете, а на това, което е необходимо. В днешно време хората са затънали в строги мисловни модели и очакват събеседникът им да каже абсолютно същото. Ако другият се съгласи, за тях всичко е наред. В същото време самите те често изобщо не разбират какво говорят, какво искат, какво питат или какъв отговор получават. Дори когато това е тяхна собствена идея, те често дори не знаят какво всъщност означава тя. Затова човек трябва да бъде внимателен. Човек трябва наистина да проумее казаното. Само ако го разбере, човек извлича полза от него; ако не го разбере, то е напълно безполезно. Затова съществуват тези уроци. Аллах, Азза уа Джалла, е низпослал величествения Коран; това е благословено и свято слово, словото на Аллах, Азза уа Джалла. За да бъде разбран правилно, задължително е нужен шейх или учен. Не можеш просто да го тълкуваш според собствените си представи. В днешно време се появяват някои всезнайковци, които казват: „Ние четем и разбираме това сами, няма нужда от мазхаб и няма нужда от тарика, ние си го разбираме съвсем сами.“ Но ти не можеш да направиш това. Както вече беше казано: ти не разбираш нито какво питаш, нито отговора, който получаваш. Съчиняваш си нещо и твърдиш: „Разбрах го“, но това са само нашепвания на шейтана. Нека Аллах ни опази от това. Нека Аллах ни направи от онези, които наистина разбират. Нека умът и сърцето ни се отворят. Човек трябва да проумява не само с ума, интелекта и главата си, но и със сърцето. Нека Аллах отвори сърцата на всички ни, за да можем, иншаАллах, да познаем истината.

بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ۔ قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: «فِي كُلِّ ذَاتِ كَبِدٍ حَرَّى أَجْرٌ۔» Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: Да напоиш всяко жадно живо същество – на арабски при силна жажда се говори за този, „чиито черен дроб гори“ – точно на него да дадеш вода, е садака (дарение/милостиня). И това е огромна садака. Най-голямата садака е да се дари вода. Това важи не само за хората: да се даде вода и на животни, насекоми – на всичко, което съществува, било то добро или лошо – е садака. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: «كُلُّ سُلَامَى مِنَ النَّاسِ عَلَيْهِ صَدَقَةٌ، كُلَّ يَوْمٍ تَطْلُعُ فِيهِ الشَّمْسُ تَعْدِلُ بَيْنَ الِاثْنَيْنِ صَدَقَةٌ، وَتُعِينُ الرَّجُلَ عَلَى دَابَّتِهِ فَتَحْمِلُهُ عَلَيْهَا أَوْ تَرْفَعُ لَهُ عَلَيْهَا مَتَاعَهُ صَدَقَةٌ، وَالْكَلِمَةُ الطَّيِّبَةُ صَدَقَةٌ، وَكُلُّ خُطْوَةٍ تَخْطُوهَا إِلَى الصَّلَاةِ صَدَقَةٌ، وَتُمِيطُ الْأَذَى عَنِ الطَّرِيقِ صَدَقَةٌ۔» Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: За всяка една става на човека трябва да се дава садака всеки ден, в който изгрява слънцето. Ако днес кажем на хората: „Дай садака“, те често отговарят: „Аз вече дарявам, всеки месец или веднъж седмично, по хиляда или пет хиляди лири.“ А всъщност е необходимо да се дарява за всеки отделен ден. Не е нужно да се дават по пет хиляди, може би и сто лири на ден са достатъчни. Ако човек няма финансовата възможност за това, тогава – според нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) – тази садака трябва да бъде дадена по друг начин. Да посредничиш справедливо между двама души, е садака. Тоест, ако двама души те привлекат като арбитър: да отсъдиш справедливо кой е прав и кой крив, и да кажеш истината, е садака. Следователно садака не означава само да се даряват пари. Дори и това тук е садака. Да помогнеш на някого да се качи на коня си... В миналото често е било трудно да се яхне кон. Да му помогнеш в това, като държиш седлото или юздите, вече ти се зачита за садака. Или да му помогнеш да натовари товара си, също е садака. Трудно е да натовариш ездитно животно сам. Ако вдигнеш товара от едната страна, от другата трябва някой да му противодейства. Да помогнеш точно в това също е садака, казва нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Добрата дума е садака. Това означава: да поздравиш някого, да кажеш мили думи, да попиташ как е – всичко това е садака. И това ще ти бъде счетено като садаката, която трябва да се даде за ставите на твоето тяло. Всяка стъпка, която правиш към молитвата, е садака. Независимо дали джамията е на сто или двеста стъпки разстояние, всички тези стъпки се зачитат за садака. Тъй като всяка отделна стъпка е валидна, тези три, четири или петстотин стъпки, които правиш дотам, са една единствена голяма садака. Да упътиш някого е садака. Някой те пита за адрес и ти му показваш пътя. Ако му го обясниш любезно, това е садака. Да премахнеш препятствия или опасности от пътя, е садака. Като например? Камък, купчина пръст, тръни или други подобни... Тяхното отстраняване от пътя се счита за садака, казва нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: «كُلُّ قَرْضٍ صَدَقَةٌ۔» Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: Всяко даване назаем е садака. Това се нарича също „Кард ал-Хасан“ – добър заем, който се отпуска заради Аллах. Дори ако получиш парите обратно, тоест не е чисто дарение без възвръщаемост, самото даване назаем се брои за садака. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: «كُلُّ مَعْرُوفٍ صَدَقَةٌ۔» Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: Всяко добро дело е садака. Има много добри дела. Всякакъв вид добрина – да се прави добро на родителите, на децата, на съседите и на ближните – се счита за садака. Следователно няма нищо, което да е напразно. За един мюсюлманин, за един вярващ, нищо не е загубено. Всичко това ще бъде записано при Аллах като садака, като благословия, добро дело и награда. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: «كُلُّ مَعْرُوفٍ صَنَعْتَهُ إِلَى غَنِيٍّ أَوْ فَقِيرٍ فَهُوَ صَدَقَةٌ۔» Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: Всяко добро дело, което правиш на хората – независимо дали са богати, или бедни – е садака. Следователно човек не бива да си мисли: „Той е богат. Ако му направя добро, то няма да се зачете като садака.“ Напротив, и това се зачита. Всяко добро дело се признава за садака. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: «كُلُّ مَعْرُوفٍ صَدَقَةٌ، وَالدَّالُّ عَلَى الْخَيْرِ كَفَاعِلِهِ، وَاللَّهُ يُحِبُّ إِغَاثَةَ اللَّهْفَانِ۔» Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: Всяко добро дело е садака. Има стотици, хиляди видове добри дела. Всяко едно от тях е садака, казва нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Който посочва пътя към доброто, е като онзи, който го върши. Тоест, ако вдъхновиш някой друг за добро дело – било то молитва заради Аллах, дуа или оказване на помощ – ще получиш същата награда като онзи, който го извършва. Аллах обича, когато се помага на изпаднал в безизходица. Който помогне на човек в нужда, който е отчаян и преминава през тежко изпитание, него Аллах го обича, казва нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: «مَنْ مَنَحَ مَنِيحَةَ وَرِقٍ، أَوْ مَنِيحَةَ لَبَنٍ، أَوْ أَهْدَى زُقَاقًا، فَهُوَ كَعِتْقِ نَسَمَةٍ۔» Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: Който заеме животното си, за да може някой да използва млякото му, който заеме пари на нуждаещ се или упъти заблуден човек, той ще получи толкова голяма награда, сякаш е освободил роб. В миналото хората са давали животни назаем – днес, разбира се, почти никой вече не дои сам, млякото се купува в кутии. Заради Аллах един беден човек се е грижел за животното, използвал е млякото му, и когато то секнело, го връщал на собственика. Наградата за някой, който постъпва така, който дава пари назаем на някого или упътва заблуден човек, е огромна. Все едно е освободил роб. Освобождаването на роб е сред най-великите добри дела. Разбира се, днес хората трябва да постъпват така, както е заповядал нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) в началото на тази тема за садаката. На първо място човек трябва да се погрижи за собствената си прехрана и за тази на семейството си, а да дарява само останалото – без да взема пари назаем от други и да се поставя в затруднение. Ако след това остане нещо и другият човек наистина се нуждае, тогава се дава. Човек не бива да си мисли: „Ще взема пари назаем, ще направя огромна печалба, ще взема още, за да му ги дам, а той след това ще управлява ‚ферма‘.“ С тази ферма обаче не имам предвид селскостопанска ферма с четириноги овце. Говоря за онези биткойн и крипто ферми. Тези двуноги, които се занимават с това, разоряват семействата си. Те отиват и вземат пари назаем от други. На такива хора въобще не трябва да се дават пари назаем. На човек, който играе хазарт, спекулира на борсата или се занимава с такива безсмислени неща като криптовалути, пари не се дават. Против истинските кози не казвам нищо, можете спокойно да отидете и да си купите кози. Но в никакъв случай не давайте пари назаем на някой, който е пристрастен към наркотици и хапчета. Често идват хора и питат: „Какво да правим?“ Аз отговарям: „Не им давайте пари.“ Какво ще направи той, ако не му се дадат пари? Просто няма да може да си купи тази дяволска стока. Тогава те казват: „Но тогава ще ни се разгневи.“ Нека да е гневен! „Ще умре“, казват те. Тогава нека умре, това е по-добре за него. Поне ще си отиде чист от този свят, без да трупа още повече грехове. Нека го кажем съвсем открито тук. Не само нашата Турция, целият свят страда от този проблем. Колкото повече угаждате на егото на такъв човек, толкова по-лоша правите ситуацията. Той така или иначе вече е съсипан. Не се оставяй да бъдеш повлечен в гибелта заедно с него, братко мой. Темата за садаката трябва да се разбира точно така, както нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) я е обяснил от самото начало: Всичко, което първо харчиш за себе си и семейството си, вече е садака. Подсигури първо тях, а след това можеш да се погрижиш за останалите. Ако собственото ти семейство се нуждае, не бива да казваш: „Това дете там плаче, искам да му помогна“, и по този начин, макар да помагаш на друг, да тласкаш себе си в пропастта. Нека внимаваме за това. Живеем в ужасно време, вече не е както преди. Хората в миналото си държаха на думата, имаха съпричастност и милосърдие. Имаше все още чувство за срам и благоприличие – днес от това не е останало нищо. Младежите безсрамно тормозят майките, бащите и семействата си с думите: „Искам да правя пари, дайте ми пари!“ Нека Аллах ги напъти. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: «مَنْ مَنَحَ مَنِيحَةً غَدَتْ بِصَدَقَةٍ وَرَاحَتْ بِصَدَقَةٍ صَبُوحُهَا وَغَبُوقُهَا۔» Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: Животното, което някой дава назаем, за да се използва млякото му, му носи награда за садака сутрин и вечер. Както вече беше споменато, независимо дали е овца или коза: Който го дава назаем, за да се използва млякото му, получава сутрин и вечер наградата за садака, докато животното се дои. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: «خَيْرُ الصَّدَقَةِ الْمَنِيحَةُ، تَغْدُو بِأَجْرٍ وَتَرُوحُ بِأَجْرٍ۔» Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: Най-добрата садака е даденото назаем млечно животно. „То излиза с награда и се връща с награда (благословия)“, казва нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Както беше казано, става дума за дадено назаем животно – това може да е овца, коза или крава. Бедните и нуждаещите се са се грижели за животното, използвали са млякото му, и това е покривало всичките им нужди. В миналото някой, който е имал една или две крави, се е смятал за богат. Днес обаче човек с двеста крави само се блъска в оборския тор и при това не печели почти нищо. Те съсипаха света. Не оставиха никаква благословия, нищо не остана. Нека Аллах изпрати техния истински собственик. За да се завърне онази стара благословия. Дано настанат по-добри времена, иншаАллах.

وَقِهِمُ ٱلسَّيِّـَٔاتِۚ وَمَن تَقِ ٱلسَّيِّـَٔاتِ يَوۡمَئِذٖ فَقَدۡ رَحِمۡتَهُ (40:9) Аллах, Всевишният и Всемогъщият, ни учи в Свещения Коран да се молим: Пази ни от грехове. Който е предпазен от грехове, е получил Неговата милост. Той е обгърнат от милостта на Аллах. Защото всеки човек е податлив на извършване на грехове. Има малки и големи грехове. Нашият Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) каза: „Куллу бани Адама хаттаун.“ Това означава, че всеки човек прави грешки и греши. Но най-добрите сред тях са тези, които се покайват и молят за прошка. Когато излезете на улицата, навсякъде виждате хора, които грешат. Но не се чувствайте по-висши от тях. В крайна сметка вие не сте ангели. Аллах е този, който ви пази, ако Той пожелае. Затова винаги молим за Неговата закрила. Нека Аллах ни прости, защото ние също сме грешници. Нека Той ни причисли към тези, които осъзнават греховете си, покайват се и молят за прошка. Не гледайте постъпките на другите и не си мислете: „Аз съм по-добър от тях.“ Нека Аллах ни пази от това. Докато човек е жив, може да му се случи всичко. Нашите предци вече са казали: „Не говори големи думи, казвайки: 'Аз съм това, аз съм онова.'“ Който говори толкова високомерно, дори не усеща как го връхлита беда и загива в своята небрежност. Нека Аллах ни пази от това. Нека не изпадаме в небрежност. Трябва да познаваме собствените си слабости, за да не станем жертва на своето его (нафс). Никога не казвайте: „Аз се моля толкова много, ставам нощем за молитва – а виж ги тези хора, те само се забавляват. Аз съм по-добър от тях.“ Защото всичко това е просто благодат, която Аллах ви е дарил. Аллах, Всевишният и Всемогъщият, може също толкова добре да дари тази благодат и на тях. Той може да размени ролите ви по всяко време. Нека Аллах ни пази от това. Затова всеки трябва непрекъснато да се покайва за собствените си грешки и да моли за прошка. Всеки трябва да гледа себе си и да не се меси твърде много в живота на другите. Нека Аллах прости на всички ни. Не се чувствайте по-висши от никого и не се отнасяйте към никого с високомерие. Нека Аллах ни пази. Нека Аллах ни предпази от грехове. Който е предпазен от грехове, е постигнал истинското спасение. Нека Аллах помага на уммата на Пророка (салляллаху алейхи ве селлем). Нека Той ни изпрати спасител, за да можем, иншаАллах, да се измъкнем от това положение.

Нека събирането ни бъде благословено. Това е една благословена общност. Събираме се така, както Аллах обича, за да спечелим Неговото благоволение. И Неговото благоволение е над нас. Това са събирания на знанието. Тук сме, за да се стремим към благоволението на Аллах. Който търси съвет, ще намери съвет тук. Този съвет се дава единствено заради Аллах. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уеселлем) каза: "Ад-дину насиха"; религията е искрен съвет. Тя служи за показване на правия път и доброто. Затова е задължение (фард) да се участва в такива събирания и да се стремим към знание. Това е задължение за всеки мюсюлманин. За нас е задължение да се стремим към знание от люлката до гроба. Независимо дали човек участва в кръгове на знанието или приема съветите на другите: всичко това го прави ученик на знанието. Да бъдеш ученик на знанието е голямо предимство. За целта обаче човек трябва да има правилното намерение. Без правилното намерение нищо не се случва. Нашето намерение трябва да бъде да научим доброто и нашата религия заради Аллах. Да обичаме нашия Пророк (салляллаху алейхи уеселлем), неговите сподвижници и неговото семейство – всичко това е знание. Да разпознаваш кое е лошо и забранено също спада към знанието. Трябва да приемаме добрите съвети по възможно най-добрия начин. Истинският съвет винаги се дава заради Аллах. Но има много хора, които не обичат да бъдат поучавани или съветвани. Защо е така? Защото егото (нафс) не обича особено наставленията и доброто. Егото е неукротимо. Ако не бъде възпитано, то постоянно бяга от добрия съвет. Без значение какво му се казва, то се съпротивлява срещу това. Но и егото може да бъде възпитано. Възпитанието на нафса е възможно. Докато сатаната не може да бъде възпитан, при егото това е напълно възможно. Във всеки човек действат сатаната, егото, светските желания и страсти (хауа). Човек не бива да се поддава на тези влияния. Сатаната ни нашепва лоши неща – никога не бива да го слушаме. Без значение колко много се старае човек: сатаната не може да бъде възпитан. Но човек може да възпита собственото си его. Как става това? Като се държи далеч от лошите неща, егото постепенно се укротява. Но дори и да е възпитано, егото продължава да дебне за възможност. Човек винаги трябва да е нащрек, защото то отново ще се опита да се разбунтува и да върши лоши неща. Ако човек се залъгва с фалшива сигурност и каже: "Моето его вече е победено", то ще го повали за миг. Нека Аллах ни опази от това. Нека Аллах ни удостои с благодатта да приемаме съвети и иншаАллах да постъпваме според тях. За да победим егото си, е абсолютно необходимо да приемаме добри съвети. Нека Аллах бъде наш помощник, иншаАллах. ИншаАллах, всички ние ще останем непоколебими по този път и така ще допринесем за напътствието на другите.

فَأَمَّا مَن طَغَىٰ (٣٧) وَآثَرَ الْحَيَاةَ الدُّنْيَا (٣٨) فَإِنَّ الْجَحِيمَ هِيَ الْمَأْوَىٰ (٣٩) (79:37-39) Аллах, Азза уа Джалла, казва: Който предпочита земния живот пред отвъдния, неговата крайна спирка е Адът. Земният живот е преходен. Отвъдният живот, от друга страна, е вечен; той няма край. Следователно, който предпочита земния живот пред отвъдния, той просто следва своето его. Това его тласка човека към гибел. Защото без значение колко страда човек на този свят: всичко тук има край. Но отвъдният живот е безкраен. Който влезе в Рая, ще остане там завинаги. А който влезе в Ада – Аллах да пази – също ще остане там завинаги. Животът в отвъдното е вечен. Някои хора обаче не искат да приемат това. В собствените си представи те си казват: „Няма вечност“, и вместо това смятат земните неща за вечни. Те си затварят очите пред истината, която Аллах, Азза уа Джалла, е разкрил и възвестил. Но вечността наистина съществува. Това е много важен момент. Не този свят е решаващ, а отвъдният. Затова нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Земният живот отминава като мигване на око.“ И точно така е. Годините минават и човек се пита изумен: „Наистина ли животът ми беше толкова кратък?“ Той се пита: „Къде отиде времето? Колко бързо отлетя!“ Точно поради тази причина нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Земният живот не трае дори колкото едно мигване на око.“ Това означава: В сравнение с отвъдното, този свят е абсолютно нищо. Всичко, което човек преживява, идва и си отива. Единственото, което наистина има значение, е отвъдният живот. Разбира се, има много невежи хора. Някои си мислят: „Животът така или иначе минава. Нека използваме времето, да угаждаме на егото си колкото е възможно повече и да правим каквото ни се иска.“ Животът свършва за миг. Затова те вярват: Колкото повече се забавляват и колкото повече служат на егото си, толкова по-добре за тях. Така те се самоубеждават, че „не са си пропилели“ времето. При това подобен живот е абсолютно празен. По-точно казано: те изпълват живота си не само с празнота, но и с лоши неща. Щеше да е добре, ако просто отиваха в отвъдното с празни ръце – но дори това не е така. Защото за техните грехове, за забранените неща и за всички техни дела те ще бъдат подведени под отговорност в отвъдното. Ако напуснат този свят като неверници – Аллах да пази – ги очаква вечно наказание. Ако го напуснат като вярващи, те ще изтърпят наказанието си и накрая все пак ще влязат в Рая; но дори един кратък миг на наказание там се усеща като цял един живот. Едно пропиляно време тук тежи в сравнение с отвъдното толкова, колкото загубата на цял един живот. Затова човек трябва да бъде много внимателен и да прави точно това, което е трудно за егото му. Човек не бива да се поддава на егото си. Трябва да се върне от погрешния път. Трябва да стои далеч от лошите неща. В днешно време много хора се отдават на лоши навици и си търсят лоша компания, само за да задоволят егото си и да го направят щастливо. Те правят лоши неща, единствено и само за да задоволят егото си. От това обаче няма никаква полза. Напротив, то носи само безкрайна вреда. Аллах да пази. Нека Аллах ни предпази всички от това да следваме егото си и да правим лоши неща. Нека Аллах ни предпази всички, иншаАллах.

وَهُوَ ٱلْخَلَّـٰقُ ٱلْعَلِيمُ (36:81) Аллах, Азза уа Джалла, е Творецът. Той е Всезнаещият. Той е Този, Който прави каквото пожелае – Аллах, Азза уа Джалла. Следователно всеки човек и всяко живо същество на този свят са създадени с позволението и волята на Аллах. Някои хора питат: „Защо си ме създал?“ Ти си създаден, защото Аллах така е пожелал. Ти си дошъл на този свят не по собствена воля, а по волята на Аллах. Някои казват: „Вече имаме много деца, нека се предпазваме, за да нямаме повече.“ И изведнъж установяват, че все пак очакват още едно дете. Няма причина да се разстройвате или да се ядосвате за това. Това просто означава, че Аллах, Азза уа Джалла, е пожелал то да се появи на бял свят. Независимо колко много се предпазваш и независимо дали го искаш, или не: този човек ще дойде на бял свят, ще се роди и ще порасне. Дали ще стане добър, или лош човек, също е в предопределението на Аллах. Но този, който трябва да дойде на бял свят, ще дойде. Никой не може да предотврати живот, който Аллах е решил да създаде. Никой не може да спре раждането му. В днешно време вярата на хората, за съжаление, е станала много слаба, почти на нулата. Затова при неочаквана бременност те изпадат в паника и се питат: „Какво да правим сега? Как ще издържаме това дете?“ А всъщност Аллах, Азза уа Джалла, е истинският Даващ препитание. Препитанието на всеки човек, кога ще се роди и кога ще умре – всичко това се определя от волята на Аллах, Азза уа Джалла. Не си блъскай главата с това. Уповавай се на Аллах. Ако нещо трябва да се случи, то се случва. А ако не, тогава това също е предопределението на Аллах, Азза уа Джалла. Но когато нещо вече се е случило, ние трябва да го приемем. Благодарим на Аллах и се молим това да бъде за наше добро и да не донесе беда. Нека Аллах ни пази, защото в днешно време има много лоши хора. Голяма част от хората на този свят, за съжаление, носят със себе си лошото и бедите. Затова трябва много да се молим новороденият живот да бъде благодат. Трябва да се молим това дете да стане истински раб – раб, когото Аллах обича. Човек не бива да се губи в светски грижи и да се пита: „Ще следва ли детето? Какво ще стане с бъдещето му?“ Най-важното от всичко е то да стане добър човек и обичан от Аллах раб. В днешно време хората са сякаш излети от един калъп – всички са еднакви. Сякаш всички трябва на всяка цена да следват и да вървят по абсолютно същия път... Малкото неща, които учат в училище, и без това винаги са едни и същи. И дори тях често ги учат с голяма мъка, по принуда. Ако всичко можеше да се постигне само чрез училищно образование, тогава никой, който никога не е посещавал училище, не би могъл да оцелее. Всичко се случва по волята на Аллах. Препитанието, което се полага на един раб, вече е записано при Аллах. С това препитание той живее и така ние се справяме в този свят. Както казах, най-важното е да бъдем добри хора. Нека Аллах ни причисли към тези добри хора. ИншаАллах, Той ще направи всички наши потомци и децата на всички мюсюлмани добри хора. Нека Той ни пази всички от беди и зло, иншаАллах.

Нашият Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) описва последните времена. Фитната (изкушенията и смутовете) ще придобие такива размери, че той казва: „...ka kita'il laylil muzlim“, което означава „като тъмна нощ...“ Нашият Пророк казва, че ще има много фитни, които са като части от мрачна нощ. Човек се пита изумен: „Как могат да се случват такива неща!“ Нашият Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) е изразил това със своите благословени думи. Пророчеството означава и да се предвиди какво ще се случи в бъдещето. Всичко, което нашият Пророк е казал и възвестил, се е случило и се е сбъднало. В крайна сметка той е описал точно времето, в което живеем днес. Тези фитни, тези безредици, състоянието на света и на хората наистина оставят човека без думи. Навсякъде цари фитна. Няма вече място, което да е пощадено от това. Независимо дали в мюсюлмански или немюсюлмански страни – тази фитна е всеприсъстваща. Затова човек трябва да бъде бдителен и да осъзнае: „Ние се намираме в последните времена.“ Още преди повече от хиляда години благословените учени са казвали: „Hadha zamanu's-sukut wa mulazamatu'l-buyut.“ „Време е да мълчим и да си стоим у дома“, казвали те. Това означава, че човек може да се предпази от фитната само в собствения си дом. Затова човек трябва да бъде много внимателен с хората и обкръжението си... В напълно неочакван момент отвсякъде може да заплаши беда. Това е фитната на последните времена. Ако обаче потърсиш убежище при Аллах, ще бъдеш, иншаАллах, предпазен от нейното зло. Със сигурност, който търси убежище при Аллах, ще му бъде помогнато; Аллах ще го подкрепи. Нека следователно Аллах ни предпази от фитните и злото на нашето време. Нека Аллах дари хората с разум и проницателност. Нека те обуздаят своето его. Нека не следват шейтана. Нека не вярват сляпо на всичко, което чуват. Пътят, на който човек трябва да се довери, е пътят на шериата и тариката. Човек не трябва да обръща внимание на нищо друго, за да не стане жертва на фитната. Нека Аллах ни пази. Това важи за всички, било то големи или малки, с целите им семейства... Никой не бива да казва: „Аз съм възрастен и съм в безопасност от фитната, шейтанът не може да ме заблуди.“ Шейтанът може да измами всеки. Точно затова трябва да търсим убежище при Аллах. Който търси убежище при Аллах, ще бъде спасен с Неговото позволение. Нека Аллах ви пази всички; нека Той ни предпази от всички тези фитни и злини.