السلام عليكم ورحمة الله وبركاته أعوذ بالله من الشيطان الرجيم. بسم الله الرحمن الرحيم. والصلاة والسلام على رسولنا محمد سيد الأولين والآخرين. مدد يا رسول الله، مدد يا سادتي أصحاب رسول الله، مدد يا مشايخنا، دستور مولانا الشيخ عبد الله الفايز الداغستاني، الشيخ محمد ناظم الحقاني. مدد. طريقتنا الصحبة والخير في الجمعية.

Latest translations

2026-10-16

Other
Tariqatuna s-suhbah wa l-khayru fi l-jamiyyah. Това казваше Мавляна Шейх Бахауддин Накшбанди във всяка една сухба. Той изнесе дванадесет хиляди такива беседи. За да бъдем благословени от Аллах Азза уа Джалла, ние взимаме пример от него и се опитваме да бъдем като него, иншаАллах. Стремим се да го следваме възможно най-добре. Сунната означава да следваме примера на Пророка саллаллаху алейхи уа саллам. Ние правим това, което той е правил. Стремим се да живеем според Сунната и да прилагаме всичко, което Пророкът саллаллаху алейхи уа саллам ни показа с личния си пример. За всяка спазена сунна Аллах дарява десетократна награда – десет хасанат – за всеки, който я изпълнява. А за края на времената Пророкът саллаллаху алейхи уа саллам обещава наградата на седемдесет или дори сто мъченици (шахиди) за онзи, който възроди една забравена сунна на Пророка саллаллаху алейхи уа саллам. Ние следваме нашите Машаих. А нашите Машаих следват Пророка саллаллаху алейхи уа саллам. Цялото ни намерение е да следваме пътя на Пророка саллаллаху алейхи уа саллам – и да се пазим от всичко, което правят, говорят или проповядват онези, които нямат обич към Пророка саллаллаху алейхи уа саллам. Ние стоим далеч от такива хора. Ние принадлежим към Ахлу с-Сунна уал Джамаа, хората на Тариката и Шериата. Следваме мазхаб. Вървим по пътя на даден тарикат. Това е като защитен покрив за вас. Докато оставате под тази защита, вие сте в безопасност от козните на Шейтана и неговите последователи. Там те не могат да ви сторят нищо. Под тази защита намирате все повече убежище и спокойствие за себе си. Алхамдулиллах, ние се събираме тук от любов към Аллах и от любов към Пророка саллаллаху алейхи уа саллам. Тази наша среща служи за придобиване на знание – талаб ал-илм. Всички вие сте тук заради знанието; искате да учите. Вие търсите знание. Аллах обича талиб ул-илм (търсещия знание). Той заповядва на ангелите да разпрострат крилете си под краката му, така че той да бъде носен на крилете на ангелите. Точно към това се стремим тук. Колкото и да успеем да разберем поотделно: тъй като сме се събрали тук, Аллах спуска Своята милост и Своя благодат върху това събрание. Затова Пророкът саллаллаху алейхи уа саллам казва: Когато минавате покрай някоя от райските градини, спрете се там и вземете колкото можете повече. Сахабите попитали: „Ние все пак живеем в земния живот (дуня) – какво тогава представляват тези райски градини?“ Той отговорил: „Това са кръжоците за знание. Те са като Рая.“ И който влезе в тях, Аллах го дарява с благата на Рая. Раят е безкрайно скъпоценен. Човек нито може да си го представи, нито да го сравни с каквото и да било на този свят. Затова всеки, който идва тук, алхамдулиллах, приема от тези благословии, които се спускат като кротък дъжд, алхамдулиллах. Точно както чуваме и навън да вали дъждът. Благодарим на Аллах от все сърце за всичко, с което ни дарява. Човекът – и преди всичко вярващият (мумин) – трябва да цени благата на Аллах и винаги да Му благодари за тях. Що се отнася до другите: ние не носим отговорност за тях. Всъщност те сами би трябвало да знаят. Аллах им е дал разум, за да различават доброто от злото. Но за жалост днес има хора, които се мислят за особено умни и искат да подведат и други по своя крив път: те изкарват неистинно онова, което е истински добро и правилно. Нещата, за които по природа знаем, че противоречат на човешката същност, ние съвсем ясно обявяваме за погрешни – и знаем, че те никога не бива да се вършат. А те настояват: „Трябва да ни следвате и да правите това, което казваме.“ Но това е напълно погрешно. Ние никога не можем да следваме това. Пророците винаги са ни показвали правия път. А последният Пророк, нашият Пророк Мухаммад саллаллаху алейхи уа саллам, завърши онова, от което човечеството се нуждае за живота си. Всичко важно за човека намираме в Корана и чрез Пророка саллаллаху алейхи уа саллам, Сейидина Мухаммад саллаллаху алейхи уа саллам. За всичко в живота, от първата ни глътка въздух до последния ден, има ясен ориентир, към който трябва да се придържаме. Още с новороденото Аллах е заложил Своя ред, и колкото повече остарява човек, толкова по-голяма отговорност поема. Така че не може просто да се каже: „Това ми харесва, затова ще го правя. Свободен съм и правя каквото си искам.“ Това няма как да завърши добре за вас. Защото онова, което вреди на самия човек, нанася вреда и на обществото, на страната и на целия свят – то води право към катастрофа. Виждаме навсякъде как хората преправят нещата според собствените си капризи. И всеки път, когато измислят нещо ново, което смятат за прогресивно, накрая всичко става само по-лошо. Точно затова се събираме: за да осъзнаем кое е наистина важното и кое ни вреди. Аллах Азза уа Джалла Сам ни го е преподал. Allama l-Insana Ma Lam Yalam (Quran 96:05). Научи Той човека на неща, от които преди това нямаше никаква представа. Много сахаби по онова време тръгнали към далечни страни, за да приближат тези истини до народите. Хората там се чудели не малко: „Откъде знаете всичко това? Ние знаем тези неща, но вие все пак живеете далеч в пустинята – откъде притежавате това знание?“ Те отвърнали: „Това е знанието на Аллах. Той го дарява на когото пожелае.“ Много хора днес си въобразяват, че знаят всичко. А всъщност цялото им знание не е дори капка в океана на божественото знание. То е по-малко от прашинка – и въпреки това те са изпълнени с високомерие. Хвалят се с изкуствен интелект, компютри и всичките си постижения. Но това е нищо. Човек дори не може да каже: „В сравнение със знанието на Аллах.“ Защото с Неговото знание изобщо нищо не може да се сравни. Още самият израз „В сравнение със знанието на Аллах“ е изначално сгрешен. Та нали човек не може да сравни и прашинка с целия космос. Онова, с което толкова се гордеят, всъщност не е абсолютно нищо. Гордеят се и подтикват и другите да бъдат също толкова суетни като самите тях. Но в това няма никаква истинска полза. Защото щом очите им се затворят завинаги, дъхът спира – и нищо не им остава. Всичко свършва мигновено. Каква полза тогава имат от това? Истинска полза има единствено вярващият, който свидетелства: Всичко идва от Аллах Азза уа Джалла – не от машини, не от хора. Хората днес си причиняват толкова много несправедливост един на друг, съблазняват се да потъпкват човешката природа и вредят на себе си; това никога не може да им донесе спасение. Доброто е сигурно единствено за онези, които, алхамдулиллах, следват Пророка саллаллаху алейхи уа саллам. А който следва Пророка саллаллаху алейхи уа саллам, него Аллах го обича. В Корана се казва (Quran 03:31): Qul in kuntum tuhibbuna Llaha fattabiuni yuhbibkumu Llah. „Кажи: Ако обичате Аллах, последвайте ме; тогава Аллах ще ви обикне.“ А това е най-великото нещо изобщо за всеки един човек: Аллах да го обича. Да бъдеш прокълнат от Аллах – това е най-лошото, което може да сполети човека. А днес има много хора, които са под Неговото проклятие. В момента те все още не го осъзнават, но накрая ще се окажат отхвърлени и нищо няма да им помогне. Едва в отвъдния свят вярващите ще видят съдбата на тези хора и ще бъдат дълбоко признателни, че не са тръгнали след тях. В този свят хората гледат омаяни към всички тези неща. Но онези среди премълчават доброто и излагат на показ единствено лошото. Затова не се поддавайте на това, което разправят. Алхамдулиллах, ние сме напълно доволни от Аллах. Аллах ни е дал всичко. И когато Той обича някой Свой раб, Той му дарява иман (вяра). Това е най-ценното нещо на света. Алхамдулиллах, нека Аллах дари този иман на всички хора. Но едва в края на времената целият свят ще се обърне към Исляма. Защото това е обещанието на Аллах към Неговия Пророк саллаллаху алейхи уа саллам. То ще се сбъдне, иншаАллах. Надяваме се това да се случи съвсем скоро. Виждаме колко много страда светът; хората безмилостно експлоатират всичко. Те унищожиха толкова много неща. Ето защо се нуждаем от някого, който да оправи нещата и отново да направи тази земя годна за живеене за човечеството. Когато Мехди алейхи с-селям се появи, казва Мавляна Шейх, ще настъпи благословен мир: нощем ще вали освежаващ дъжд, а денем времето ще бъде прекрасно. Всичко ще бъде пълно с барака (благословия). Вече няма да има икономически кризи, нито бедност и нищета. Цялата тази благословия ще дойде със Сейидина Ал-Мехди алейхи с-селям, иншаАллах. Нека това да стане скоро, иншаАллах. Но нека още отсега от все сърце благодарим на Аллах за всичко, което Той ни дава. Ние не се оплакваме – но и не приемаме за свое онова, което неверниците разпространяват. Това също трябва да е ясно на всекиго. Когато видите нещо укоримо, никога не казвайте: „В днешно време това е нормално.“ Ние казваме: „Не, това не е нормално. Ние не одобряваме това.“ Поне в сърцето си трябва да усещате това несъгласие. Защото свикнете ли да ставате свидетели на злото и да го приемате за нещо нормално, това ще поквари сърцата ви – забраненото (харам) никога не бива да се смята за нормално. Нека Аллах да пази нас, заедно с нашите семейства и мюсюлманите навсякъде по света – както тук, така и в другите страни. Нека Аллах да укрепи всички тях по Своя път, за да си спомнят винаги за Него. Ако те са доволни от Аллах, и Аллах ще бъде доволен от тях, иншаАллах.

2026-10-20

Other
„Alladhi yuwaswisu fi sudurin-nas, minal-jinnati wan-nas.“ (Сура 114:5–6) Уасуас (нашепванията) идват от Шейтана, както казва Аллах 'Азза уа Джалла. Какво точно означава уасуас? Означава постоянно да се съмняваш дали това, което правиш, е правилно. Аллах 'Азза уа Джалла и нашият Пророк (саллаллаху алейхи уа саллям) казват: „Yassiru wa la tu'assiru“ – тоест улеснявайте хората и не ги затруднявайте. Но Шейтанът иска да направи всичко трудно и сложно, за да възпре хората от доброто. Уасуас означава постоянно да се питаш: „Правилно ли направих това? Валидна ли е молитвата ми? Правя ли го наистина както трябва?“ Точно тук, в този край, хората са особено уязвими към това дори при такбира, а някои хора дори ги подкрепят в този уасуас. Когато започват молитвата си, им отнема цяла вечност само за да кажат „Аллаху Акбар“. Докато най-накрая успеят да произнесат „Аллаху Акбар“, имамът вече може да е в руку' (в поклон). Това е типичен пример за уасуас. Освен това има и определени групировки – алхамдулиллях, тук няма много такива –, защото извън тариката Шейтанът е създал много групи, с които лесно си играе. Който не е в тариката, бързо се превръща в играчка в ръцете на Шейтана. Най-лошото при тези хора е, че дори някой да е искрен, добър мюсюлманин, те идват и посяват този уасуас в сърцето му: „Ако направиш това, си кяфир; ако направиш онова, си мушрик; а ако направиш това, ставаш неверник.“ Ислямът – и най-вече тарикатът – категорично отхвърля подобно нещо. В тариката важи правилото, че Аллах приема всичко, което Неговият раб прави заради Него; искреното намерение заради Аллах 'Азза уа Джалла е напълно достатъчно. Просто кажи „Бисмиллях“, вземи намерение за молитвата, кажи „Аллаху Акбар“ – и с това всичко е наред. Не бива да си блъскаш главата дали всичко е било съвършено или не. Не си ти този, който трябва да съди за това. Просто следвай Аллах 'Азза уа Джалла, изпълнявай дълга си и не оставяй място за уасуас. Защото с времето уасуас става все по-зле и накрая съсипва живота на засегнатия мъж или засегнатата жена. Някои хора прекарват цял час само за своето вуду (ритуалното омиване) или влизат в банята да се мият и не излизат два часа. Подобно нещо съсипва живота на хората. И това на сто процента идва от Шейтана. Не си причинявайте това – Аллах не ви го е наложил. Просто вземете намерение и направете своето вуду бързо. Ако усетиш, че те обзема уасуас, приключи с вуду за една минута и не се бави излишно. Същото важи и за молитвата: моли се бързо и не се тревожи за това, което някои наричат хушу' (пълно смирение). Някой веднъж ме попита: „Как мога да постигна хушу'?“ Не се тревожи за хушу' – ние дори няма нужда да се стремим към това. Просто се моли. Молитвата е фарз (задължение), повеля от Аллах: изпълни я и си върви по пътя. Не позволявай на Шейтана да си играе с теб. Защото той те надхитрява, като те убеждава, че го правиш особено старателно, докато в действителност само си вредиш – докато в един момент може изобщо да спреш да се молиш. Много хора, поддали се на този уасуас, накрая губят молитвата си, разума си, здравето си – просто всичко. Нека Аллах ни пази от такива хора. Тарикатът е лесен и ислямът е лесен: „Yassiru wa la tu'assiru“ – улеснявайте, не затруднявайте. Нека Аллах улесни всички ни.

2026-10-17

Other
Мавляна Шейх ни настави да започваме деня заради Аллах ‘Азза уа Джалла със сухба, насиха – тоест добър съвет. В миналото хората нямаха много неща, които да ги разсейват и занимават. Днес всеки има телевизор у дома. А междувременно имаме нещо, което е дори по-лошо от телевизията. Тогава, когато бяхме малки, алхамдулиллях нямахме телевизор вкъщи. По-късно се появи телевизия, но програмата свършваше още преди полунощ, в единадесет часа. Днес хората имат тези устройства, интернет и компютри, и стоят будни до молитвата Фаджр. След това – мнозина, разбира се, така или иначе не се молят – тези, които се молят, идват при нас и се оплакват: „О, Шейх, моли се за нас! Не успяваме да станем за Фаджр.“ Разбира се, че не успявате. Ако си лягате чак в 12, 1 или 2 часа през нощта, как искате да се събудите за Фаджр? Това просто няма как да стане. Затова трябва да поставите граница на всичко. Безграничната свобода не води до добро. Трябва да осъзнаете това. Не угаждайте във всичко на своето его, на своя нафс. Ако искате да се събудите за Фаджр, тогава си лягайте рано. Веднъж попитали Мавляна кое е най-доброто време за сън. Той отговорил: между 11 и 3 часа през нощта. В днешно време много хора стоят будни до след полунощ или 1 часа през нощта. Някои дори до 3 часа. Лягат си едва след 3 часа. Този сън не е достатъчен за нашето тяло. Трябва да осигурим покой както на тялото, така и на ума си. Аллах е отредил това време за вашата молитва – за Тахаджуд и Фаджр –, а вие спите точно тогава. Затова трябва да бъдете умерени във всичко. Не давайте свобода на желанията на своя нафс, на своето его. Разбира се, това не може да бъде предотвратено на сто процента; трудно е. Но не се оставяйте на произвола на всичко, което вашият нафс, вашето его изисква, и не му се поддавайте просто така. Ако се придържате към това, тялото и душата ви ще бъдат спокойни. А щом те са спокойни, ще имате и силата за самоконтрол, и тялото ви ще остане здраво, иншаАллах. Нека Аллах ни помогне да приложим това на дело и да го направи леко за всички ни, иншаАллах.

2026-10-16

Other
Когато се събуждаме сутрин и започваме деня, казваме – мисля, че е хадис – когато в началото на новия ден те попитат как си: „Kayfa asbahtum?“ На това се отговаря: „Asbahna wa asbaha al-mulku lillah.“ „Как мина нощта ти и как започваш новия ден?“ Тогава кажи: „Алхамдулиллах, започваме деня си с Аллах.“ Всичко принадлежи на Аллах. „Al-mulku lillah“ – цялото владение принадлежи на Аллах. И кой е успешен? „Aflaha man qal La ilaha illallah Muhammadur Rasulullah.“ Истинският победител за всички времена е онзи, който казва: „La ilaha illallah Muhammadur Rasulullah.“ Хората – и най-вече мюсюлманите – трябва да знаят това. Всичко принадлежи на Аллах. Откакто Той е сътворил този свят и Сейидина Адам 'алейхи с-салям, един ден прилича на друг. От „Ал-мулк“ на Аллах (Неговото владение) абсолютно нищо не се губи. Всичко остава непроменено. Не се тревожете за живота или за всички тези неща. Бъдете сигурни само в едно: ще бъдете сред победителите, ако казвате „La ilaha illallah“ и сте покорни на Аллах 'Азза уа-Джал. На този свят постоянно има безброй проблеми и неща, над които хората си блъскат главите. Разбира се, в днешно време е още по-лошо, отколкото преди, но въпреки това нито за Аллах, нито за нас нещо се е променило. Така че, алхамдулиллах, ние ще бъдем щастливи – и сме щастливи –, че можем да изричаме тези думи: „La ilaha illallah Muhammadur Rasulullah“, salla l-Lahu 'alayhi wa-sallam. Аллах да ви благослови. Wa min Allah at-tawfiq, al-Fatihah.

2026-10-14

Dergah, Akbaba, İstanbul
وَهُوَ الَّذِي يُنَزِّلُ الْغَيْثَ مِن بَعْدِ مَا قَنَطُوا وَيَنشُرُ رَحْمَتَهُ ۚ وَهُوَ الْوَلِيُّ الْحَمِيدُ (42:28) Аллах, Азза уа Джалла... МашаАллах, целият този дъжд – понеже всичко е в Неговата ръка, и дъждът, и всичко принадлежи на Него... Във всичко това се проявява могъщата сила на Аллах, Азза уа Джалла. Дъждът... МашаАллах, от сутринта вали като из ведро. Ако хората – ако онези, които не вярват – искат да видят чудо: ето го най-голямото чудо! Цели морета се носят там горе във въздуха. Когато поиска и където поиска, Той изпраща от тях Своята милост. Или дарява милост, или наказва с него. Нека Аллах се отнесе към нас с милост, нека този дъжд бъде благодат за нас. Нека не носи беда, а да бъде пълен с благодат. Но пред Неговата мощ... Пред всемогъществото на Аллах човек трябва да изпитва страхопочитание. Той се разпорежда с всичко – Той прави каквото пожелае. Облаците се движат по небето. Там горе има безброй морета, огромни водни маси във въздуха. Цели океани летят из висините! Където Той заповяда, там излива дъжд. А където не пожелае, те просто отминават. Същият този облак преминава по небето, без да падне дори една-единствена капка. Наистина всичко от Аллах, Азза уа Джалла, е чудо. Хората говорят за това или онова чудо... Чудо означава да се извърши почти невъзможното. Но за всемогъществото на Аллах, Азза уа Джалла, няма „невъзможно“. Затова хората трябва да се поучат от това и да благодарят на Аллах. И никога да не губят надежда в Него. „И Той изсипва дъжда, след като са се отчаяли“ – „канату“ означава изгубване на всяка надежда. Но надеждата в Аллах никога не се губи – каквото и да се случи! В каквото и положение да се намира човек, той трябва твърдо да вярва, че помощта на Аллах ще дойде. Който губи надежда в Аллах, неговата вяра е слаба – или изобщо няма вяра. Неверниците и без това се страхуват от всичко, защото нямат никаква опора в живота. Вярващият, напротив, се уповава на Аллах, Азза уа Джалла. Тъй като всичко е в Неговата ръка, той търси убежище в Неговата милост. Той остава непоколебим на Неговия път. Той се доверява на тази милост и Аллах го закриля. Нека Аллах закриля всички ни. Нека и този дъжд да бъде благодатен. Нека бъде от полза за цялата умма, иншаАллах. Нека с тази милост се спуснат и дълбока вяра, и благословия, иншаАллах. Нека Аллах бъде доволен от всички вас.

2026-10-13

Bedevi Tekkesi, Beylerbeyi, İstanbul
قال رسول الله صلى الله عليه وسلم ردوا السائل ولو بظلف محرق Нашият Пророк (мир и благословии на него) казва: „Никога не връщайте просящия с празни ръце – дори и да му дадете само прегоряло копито или опърлено животинско копито.“ Затова непременно му дайте нещо малко. Дори и да няма почти никаква стойност: не оставяйте никого, който ви моли за помощ, да си тръгне просто така. Дори великите учени са имали обичая, по примера на нашия Пророк (мир и благословии на него), никога да не връщат никого с празни ръце. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم ردوا مذمة السائل ولو بمثل رأس الذباب И нашият Пророк (мир и благословии на него) казва още: „Дайте нещо на молещия, дори то да е дребно колкото главата на муха, преди да го отпратите.“ Пратеникът (мир нему) казва пределно ясно: не го отпращайте с празни ръце; дори и да е нещо напълно незначително – дайте му го. Дали му харесва или не, си е изцяло негова работа. С това ти си изпълнил своя дълг. Ако погледнете някои просяци днес: някой се труди по цял ден, пече хляб или продава гевреци – и когато даде на просяка пари за един геврек, той бръчи нос. Това вече е негов проблем. Затова: дайте нещо, колкото и малко да е то. Дали ще остане доволен или не, остава на самия него. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم جهد البلاء أن تحتاج إلى ما في أيدي الناس فتمنعه Нашият Пророк (мир и благословии на него) казва: „Най-голямото изпитание изобщо е да зависиш от благоволението на хората и да бъдеш отхвърлен от тях.“ Човек изпада в беда, другият би имал средствата да помогне, но му отказва и го отпраща. И това е ужасно изпитание – нека Аллах ни опази от него! قال رسول الله صلى الله عليه وسلم شر الناس الذي يسأل بالله ثم لا يعطي Нашият Пророк (мир и благословии на него) казва: „Най-презрените хора са онези, които биват помолени за помощ в името на Аллах, и въпреки това не дават нищо.“ Някой споменава името на Аллах и казва: „Помогни ми заради Аллах!“, но ти не му даваш нищо. Точно те са най-лошите сред хората. Защото пречистото име на Аллах е било призовано, а не му се отдава никакво уважение. Както предупреждава нашият Пророк (мир и благословии на него): непременно дайте нещо, колкото и малко да е – дори само от страхопочитание пред името на Аллах. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم ضع في يد المسكين ولو ظلفا محرقا Пратеникът (мир нему) казва: „Сложете нещо в ръката на бедния – дори и да е само прегоряло животинско копито.“ قال داود إدخالك يدك في فم تنين إلى أن تبلغ المرفق فيقضمها خير لك من أن تسأل من لم يكن له شيء ثم كان Това също е дълбока мъдрост, която нашият Пророк предава тук от пророка Давуд (мир нему): Пророкът Давуд е казал: „Да пъхнеш ръката си до лакътя в устата на дракон и да я оставиш да ти я премаже, е все пак по-добре, отколкото да просиш от някого, който преди не е имал нищо, а едва наскоро е забогатял.“ Всички познават такива парвенюта: те забравят своя произход и често стават непоносимо арогантни. Точно от това предупреждава пророкът Давуд. Нека Аллах никога не оставя никого да зависи от такива хора! قال رسول الله صلى الله عليه وسلم مسألة الغني شين في وجهه يوم القيامة Нашият Пророк (мир и благословии на него) казва: „Ако заможен човек проси, това ще бъде белязано като позорно петно върху лицето му в Деня на възкресението.“ Който всъщност има достатъчно, но е превърнал просията в лош навик, ще бъде дълбоко посрамен в Съдния ден. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم لأن يأخذ أحدكم حبله ثم يغدو إلى الجبل فيحتطب فيبيع فيأكل ويتصدق خير له من أن يسأل الناس Пророкът (мир нему) казва: „Да вземе някой от вас въжето си, да отиде в планината, да събере дърва, да ги продаде и така да се прехрани и да раздаде милостиня, е много по-добре, отколкото да проси от хората.“ Да си изкарваш прехраната с труд на собствените си ръце и дори да отделяш от малкото, е хиляди пъти по-достойно, отколкото да протягаш ръка пред другите. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم للسائل حق وإن جاء على فرس Нашият Пророк (мир и благословии на него) казва: „Просящият има право – дори и да идва на кон.“ И така, ако някой помоли – дори и да идва високомерно на кон или днес в скъпа кола – пак не бива да го оставяте с празни ръце. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم لو تعلمون في المسألة ما مشى أحد إلى أحد يسأله شيئا Нашият Пророк (мир и благословии на него) казва: „Ако знаехте какви пагубни последици носи просията в отвъдния живот, никой човек никога не би отишъл при друг да го моли за нещо.“ Да не говорим за просията: щяхте да се пазите изобщо някога да молите за каквото и да било. Толкова съкрушително бреме е просията пред Аллах. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم لو يعلم صاحب المسألة ما له فيها لم يسأل Нашият Пророк (мир и благословии на него) казва: „Ако просящият знаеше какво го очаква заради това, никога нямаше да протегне ръка.“ Ако осъзнаваше какъв безмерен срам и грях се крие в това, той по-скоро би гладувал, отколкото да проси някога. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم لولا أن المساكين يكذبون ما أفلح من ردهم Това е изключително важен момент. Пророкът се обръща както към даващите, така и към вземащите и възвестява това, което Всемогъщият Аллах му е разкрил: „Ако нуждаещите се понякога не послъгваха, всеки, който ги отпрати, щеше да бъде погубен.“ Защото някои преувеличават без мяра и уверяват: „Нямам абсолютно нищо, спешно ми трябва това и онова.“ „Какъв късмет, че понякога лъжат“, казва Пратеникът на Аллах (мир и благословии на него), „защото в противен случай всеки, който ги отпрати с празни ръце, щеше да загине.“ قال رسول الله صلى الله عليه وسلم ليجيئن أقوام يوم القيامة ليس في وجوههم مزعة من لحم قد أخلقوها Пророкът (мир нему) казва: „В Деня на възкресението ще дойдат хора, по чиито лица няма да е останало нито късче месо поради постоянната им просия.“ Просията буквално лишава човека от всякакво достойнство – толкова позорна е тя пред Аллах. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم من استغنى أغناه الله ومن استعف أعفه الله ومن استكفى كفاه الله ومن سأل وله قيمة أوقية فقد ألحف Пророкът (мир нему) казва: „Който се въздържа от просия и запази достойнство, него Аллах ще направи независим и богат.“ Който не се унижава пред хората, нему Аллах дарява задоволство и го предпазва от зависимост от другите. „Който се стреми към честност и непорочност, неговата чистота Аллах ще запази.“ Който иска да запази своето благоприличие, него Аллах взема под Своя закрила. „А който възложи цялото си упование на Аллах, Той му е напълно достатъчен.“ „Който обаче проси, въпреки че все още притежава блага на стойността на една укия, той проси по безочлив и нагъл начин.“ Така че онзи, който въпреки собствените си запаси продължава да проси, сам се хвърля в своята гибел.

2026-10-13

Dergah, Akbaba, İstanbul
Един сподвижник помолил Пророка (мир и благословия над него) за съвет: „Дай ми наставление, към което да се придържам.“ „Lā taghdab“, отговорил нашият Пророк (мир и благословия над него), „Не се ядосвай, не губи самообладание.“ Той попитал втори път и отговорът отново бил: „Не се гневи.“ На третия път сподвижникът осъзнал: Дори и да продължа да питам до утре сутринта, отговорът му ще остане абсолютно същият. Така че това е изключително важен въпрос. Но как се постига това? Как се научава човек да запазва спокойствие и да обуздава гнева си? Той дал отговор и на това: „Знанието се придобива чрез учене, а кротостта – чрез упражняване в кротост“, казал Пророкът (мир и благословия над него). Знанието се усвоява само постепенно; човек не може да научи всичко само за един ден. Същото е и с кротостта: да останеш спокоен е нещо, което трябва да се упражнява стъпка по стъпка. Не става отведнъж, сякаш потапяш нещо за кратко в кофа с боя; подобно нещо изисква време. Всеки път, когато се случват дреболии, за които човек би могъл да се ядоса: не прави от това голяма драма. По-добре си кажи: „Няма да позволя това да ме раздразни. Ненужно е, чиста загуба на време. Каква полза имам изобщо от това да се ядосвам? И аз можех да допусна същата грешка. Така че няма причина да се ядосвам.“ И следващия път си припомни точно това. „Добре, направил е грешка – никой не е безгрешен.“ И веднага оставаш спокоен. След няколко пъти свикваш и вече изобщо не се ядосваш за незначителни неща. Разбира се, има неща, за които е позволено да се гневиш – например когато се нарушават границите на Аллах, Всевишния. Гневът има своето основателно място, но далеч не навсякъде. Който постоянно се ядосва без причина, прекарва целия си живот в гняв и безпокойство. Ако обаче се спреш и останеш спокоен, ще живееш в мир – и най-вече ще направиш добро на себе си. Както гласи поговорката: „Острият оцет разяжда собствената си делва.“ Ако е твърде разяждащ, той поврежда съда, в който стои. Същото е и с гнева. Когато загубиш самообладание, вредиш най-много на себе си – далеч повече, отколкото на другия. Нека Аллах дари всички ни с кротост и прозрение, иншаАллах. Нека останем на Неговия път, иншаАллах.

2026-10-12

Dergah, Akbaba, İstanbul
أَلَا إِنَّ أَوْلِيَاءَ اللَّهِ لَا خَوْفٌ عَلَيْهِمْ وَلَا هُمْ يَحْزَنُونَ (10:62) Слава на Аллах, вчера успяхме да посетим гробовете на благословените в Истанбул. Отдавна не бяхме правили това. Тъй като ни предстои това пътуване, ни бе отредено това посещение – като духовна подкрепа и за да почерпим от тяхната сила. Преди всичко Абу Аюб ал-Ансари, духовният султан на Истанбул; турците го наричат Ейюп Султан. Те са истински султани. Владетели на отвъдния свят. Хала Султан, Ейюп Султан... На всички онези места, където почиват тези сподвижници на Пророка – тъй като те са владетели на Отвъдното, тяхната благодат и тяхната полза остават завинаги. Който дойде при тях, никога не се връща с празни ръце. Всеки непременно получава от тяхното духовно изобилие. Аллах, Всевишният, ги обсипва с милостта Си както на този свят, така и в Отвъдния – в техните места за покой и навсякъде, където пребивават. Те са непоколебимата основа на исляма на тази земя. Където и да почиват, но най-вече в Истанбул, последното седалище на халифата. Когато Мехди (мир нему) се появи, той ще поеме халифата оттук. Ислямският свят не може да съществува без халиф. Когато дойде, той ще поеме наследството – защото свещените реликви са тук в готовност. Той ще ги приеме и ще разпространи исляма по целия свят. Ето защо местата на тези благословени са изпълнени с мир и благодат. Те притежават дълбока притегателна сила: без значение кой, дали вярващ или не, традиционен или модерен – всички са привлечени към тях, за да се молят на Аллах чрез тяхното застъпничество. Някои казват: „За нашите молитви нямаме нужда от застъпници.“ Но става дума за тяхната подкрепа – защото нашите молитви напълно бледнеят пред техните. Именно те са високопочитани пред Аллах. Ние просто се надяваме нашите молитви да се присъединят към техните, за да бъдат приети. Някои твърдят: „Не ходете на гробове!“, но човек изобщо не бива да се вслушва в подобни думи. Защото същността на нашата вяра е Отвъдният свят. Пророците, мъчениците и приятелите на Аллах не умират – те са истински живи. Тяхната сила днес е дори още по-голяма. След тяхната кончина духовната им сила е много по-мощна, отколкото приживе. Защото хората търсят помощ и непременно трябва да им се окаже подкрепа. Ето защо духовната им сила сега е още по-голяма и ползата от тях – още по-осезаема. Нека Аллах ни отреди дял от тяхната подкрепа и благодат. Нека бъдем закриляни, защото враговете на исляма са много. Но тези светци пречупват силата им; те нищо не могат да сторят срещу нас. Защото дяволите са взели връх. Те се опитват с всички сили да отклонят общността на Мухаммад от правия път. Но с позволението на Аллах тези светци са бастионите на исляма. ИншаАллах, враговете ще бъдат посрамени и ще отстъпят. С помощта на Аллах те нищо не могат да постигнат. Нека Аллах благослови всичко. Нека тяхната подкрепа винаги да ни съпътства, иншаАллах. Нека тяхната благодат неизменно да пребъдва над нас. В тях има толкова много благодат – без нея хората никога не биха могли да постигнат толкова много. Тяхното дело носи толкова много добро на хората по целия свят. Тяхната благодат достига до всяко кътче. Нека Аллах винаги пази тази благодат над нас, иншаАллах. Нека тяхната подкрепа да бъде с нас. Нека ни дарят от своята духовна сила, иншаАллах. Нека цялото ни пътуване чрез тяхната благодат да бъде път към напътствието, иншаАллах.

2026-10-11

Dergah, Akbaba, İstanbul
„И когато се разболея, Той ме изцелява.“ (26:80) Истинно е словото на Аллах, Всевишния. Аллах, 'Азза уа Джал, изпраща болестта и Той дарява изцеление. Всичко идва от Аллах, 'Азза уа Джал. Когато Аллах отреди болест за някой вярващ, това е, за да се въздигне степента му и да му бъдат опростени греховете – ала това не се случва еднакво при всеки. Някои ги засяга по-тежко, други – по-леко. И в това се крие Неговата мъдрост. Аллах дава всичко на хората като изпитание: За да се въздигнат степените на едни и да се опростят греховете на други. Тази болест също идва от Аллах. Пътят към оздравяването за болния естествено минава през лекаря; в края на краищата човек не бива просто да я оставя без лечение. Но човек не бива да се побърква – някои хора са изключително склонни към подобни терзания. „Болен ли съм? Има ли ми нещо?“ И такива хора веднага хукват постоянно по лекари без никаква причина. Други пък наистина са болни. Ето защо винаги трябва да се действа с мярка и благоразумие. В днешно време хората хукват за всяка дреболия, само защото болниците и лечението са безплатни. И в крайна сметка се вършат много излишни неща. Разбира се, има лечебни методи от Сунната, но и те изискват вещина и умереност. Човек не може да си слага вендузи на всеки пет минути или да прави какво ли още не. Лекарствата също трябва да се приемат с повишено внимание. Придържай се към предписаното, за да подейства наистина лечението. А дори и да не настъпи пълно изцеление, Аллах все пак облекчава бремето. Приемай лекарството си с упование в Аллах и винаги с Басмала, за да донесе то изцеление. Защото изцелението идва от Аллах, а не от самото хапче. Лекарството е просто средство. Затова никога не казвай: „Оздравях единствено благодарение на това лекарство.“ Това е по волята на Аллах: оздравяването дарява Той, лекарството беше само средството. Точно в това се крие изпитанието за нас, хората. Както беше казано: това е изпитание – а понякога човек става високомерен и си мисли, че е недосегаем. Понякога Аллах изпраща болест точно поради тази причина: за да пречупи тази фалшива гордост. Зад всяка болест стои мъдростта на Аллах. Някои роптаят и питат: „Защо точно аз?“, но който се бунтува, се лишава от цялата си награда. Тогава човек е понесъл цялото това страдание и болка напълно напразно. То идва от Аллах; по-добре кажи: „Аллах да ни изцели“ и никога не губи надежда в Него. Дори до последния си дъх човек не бива да губи надежда в Аллах. Изцелението винаги е възможно; моли хората около себе си за тяхната молитва. Благодарете на Аллах за това, че ни е отредил това изпитание, за да въздигне степента ни пред Него. Ето защо: някои роптаят и се бунтуват... а всъщност няма друга врата, на която да почукат. Искаш да роптаеш срещу Аллах, само защото ти е изпратил болест? Къде искаш да избягаш тогава? Няма убежище от Него. На Аллах принадлежим и при Аллах ще се върнем. Бягство няма. Аллах да ни опази от това! Аллах да ни дари със здраве – защото здравето е безценно благо. Една наистина огромна благодат. Нашият Пророк (мир и благословиите на Аллах да бъдат върху него) е казал, че много хора се заблуждават относно съществени неща; те просто не се замислят за тях. Животът минава покрай тях, без да осъзнават колко ценно е здравето. Едва когато се разболеят, разбират какъв голям дар всъщност е било здравето. Аллах да ни закриля и да дари на всички болни скорошно оздравяване. Аллах да ни пази всички, иншаАллах. Дано Той ни спести тежки изпитания с болести, иншаАллах. Аллах да ни дари с благополучие и да съхрани вярата ни непокътната, иншаАллах.

2026-10-10

Dergah, Akbaba, İstanbul
Пророкът (мир нему) казва в един хадис: „Istawū wa-lā takhtalifū fa-takhtalifa qulūbukum“ – или каквито и да са били точните думи: „Стойте прави и плътно един до друг.“ „Бъдете единни и не сейте раздор помежду си.“ Защото от споровете сърцата ви се вкаменяват и развалят. А развали ли се веднъж сърцето, всяко дело започва да служи единствено на собственото его. То вече не се извършва заради доволството на Аллах. Който не обуздава егото си, не намира място по този духовен път – дори и в истинската вяра. Следователно сърцата трябва да се държат заедно, трябва да бъдат едно цяло. Когато вървите заедно по пътя на Аллах, сърцата не бива да са разделени. „Не съдете един за друг с думите: ‚Ти си такъв, а ти си онакъв‘“, увещава Пророкът. Не позволявайте сърцата ви да се отровят. Дръжте се заедно и бъдете искрени един към друг. Обикновено това се казва преди молитва, особено от имамите в Кааба и Медина – макар често вече да е просто рутина. В нашата правна школа такбирът всъщност се произнася веднага щом бъде извикана икамата. Така е при ханафитите. При други може да е различно, но при нас такбирът се прави при думите: „Qad qāmati-s-Salāh“. Тогава имамът просто го изрича; при нас не е нужно редиците да се подканват изрично с думи, докато в други правни школи може и да е така. Но по същество това напомняне важи най-вече извън молитвата: Дръжте се заедно, останете искрени и не се отклонявайте от пътя. Не следвайте прищевките си. Щом вече сте дошли тук, не позволявайте на дявола да ви лиши от наградата и благодатта. А ако целта ви е само да внасяте смут, тогава по-добре изобщо стойте далеч. Ако искате да се отклоните или таите обида, не е нужно веднага да сеете раздор и да тровите сърцата на другите. Защото там, където цари разделение, сърцето се покварява. Важно е сърцето: да остане чисто и искрено и да не таи лоши чувства или омраза към братята и сестрите. Това е същността на вярата – и духовният път служи единствено за това да се усвои именно тя. За нищо друго; и със сигурност не за кавги. Аллах да ни пази – но дяволът се промъква навсякъде сред мюсюлманите. Дори и по най-добрите пътища той постоянно се опитва да внесе разединение. Нека Аллах ни вразуми. И за съжаление често успява. Мюсюлмани враждуват срещу мюсюлмани; дори спътници по пътя се обръщат един срещу друг. Аллах да помогне и да ни отвори очите. Всеки, който поеме по този път, трябва да пази сърцето си чисто: да не таи омраза към другите и винаги да вижда доброто в тях. Когато егото се цупи: „Този направи това, онзи онова!“, тогава му кажи: „Ти самият заслужаваш много по-лошо.“ Ако по наш адрес има критика, то тя е заслужена. Другият има право – нека по-добре се постараем да поправим себе си. Не бива да подхранваме своето его, а да го преодолеем. Нека Аллах ни помага в това. Дано такива събирания се множат, иншаАллах; нека обичта се увеличава и сърцата ни да станат чисти.