Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

Хадисите на нашия Пророк (саллаллаху алейхи уа саллям), които прочетохме вчера, са наистина прекрасни. Всяка дума на нашия Пророк (саллаллаху алейхи уа саллям) е съкровище с неоценима стойност. Който му се подчинява, следва неговия път, неговите съвети и прекрасните му думи, ще бъде щастлив както в земния живот, така и в отвъдния, и ще постигне истинско блаженство. Този прекрасен път е свободен от всичко лошо – това е пътят на нашия Пророк (саллаллаху алейхи уа саллям). Така нашият Пророк (саллаллаху алейхи уа саллям) каза вчера: „Чрез садака (милостиня) богатството не намалява.“ Нашият Пророк (саллаллаху алейхи уа саллям) дори се закле в това. Който твърди, че богатството му е намаляло заради садака, лъже. Садаката умножава богатството, отблъсква бедите и нещастията и води до всичко добро, както и до задоволството на Аллах. Това е едно наистина прекрасно слово на нашия Пророк (саллаллаху алейхи уа саллям), което прочетохме вчера. Тъй като нашият Пророк (саллаллаху алейхи уа саллям) се е заклел в това, няма абсолютно никакво съмнение. Никой не бива да мисли, че богатството му ще намалее от това. Садаката предпазва човека, води до задоволството на Аллах и ни позволява да превърнем словото на нашия Пророк в дела. Второ: Дори да си в правото си и някой да ти стори неправда – ако му простиш, ще бъдеш почетен при Аллах, ще придобиеш авторитет и ще се превърнеш в уважаван човек. Ако обаче се въвлечеш в спор или разгорещена дискусия, тази добродетел се губи. Това е много важен момент. За нас, хората, не е лесно да овладеем собственото си его (нефс). Въпреки че си в правото си, да го пренебрегнеш заради Аллах... Хората често казват: „Това не бива да се търпи.“ Но ако го оставиш заради Аллах, Той ще те почете при Себе Си и ще те възвиси. Това също е от голямо значение. И трето: Да изискваш пари от други хора или да просиш... Нашият Пророк (саллаллаху алейхи уа саллям) казва, че това изобщо не е добро. Той казва, че това води до бедност. Не проси за това. Ако Аллах иска да ти даде нещо, Той го прави. Но ако отидеш и постоянно изискваш: „Дайте ми, направете това и онова“, тогава ще бъдеш застигнат от бедност. Нека Аллах ни опази от това. Тези три съвета са прекрасни думи на нашия Пророк (саллаллаху алейхи уа саллям). Те са ключът към добротата, красотата, щастието и вътрешния мир за човека през целия му живот. Както в земния живот, така и в отвъдния. Нека Аллах ни причисли към онези, които следват този път, иншаАллах. Нека Той ни удостои да приемем тези прекрасни думи и да действаме според тях, без да се поддаваме на егото си, иншаАллах.

Нека първият ден на Мухарам иншаАллах да бъде благословен и изпълнен с благодат. Молим се тази година иншаАллах да бъде годината на появата, за която нашият Пророк ни донесе радостната вест. Съдният ден е близо. Хората живеят в нехайство и изобщо не говорят за Съдния ден. Те смятат, че той е още много далеч. А всъщност е близо; дните и годините летят неусетно. Отвъдното наближава. Разбира се, за всеки неговият собствен Съден ден започва в момента, в който затвори очи; защото, когато човек ги отвори отново, се озовава в Деня на Страшния съд. Затова това е много важно; който умее да цени стойността на времето, се подготвя за отвъдното. Днес е първият ден от месеца, първият Мухарам. Ако иншаАллах ни е писано да го доживеем, до следващата година по това време ще е изминала още една година като мигване на окото. Миналата година бяхме на хадж и вече отмина още един поклоннически сезон; дните наистина летят. Докато човек е на пътя на Аллах, всеки изминал момент е ценен; казва се, че той се превръща в провизия за отвъдното. Пътуването към отвъдното е дълго. Затова тези години и дни не трябва да преминават напразно, а винаги да бъдат прекарвани на пътя на Аллах. Човек трябва да мисли за Аллах; защото споменаването на Аллах означава винаги да имаш съзнание за Него. Произнасянето на името на Аллах с език също е споменаване (зикр), но истинското споменаване се състои в това да Го помниш и винаги да Го пазиш в сърцето си. За да не преминават дните, часовете и секундите напразно, трябва непрестанно да мислиш за Аллах, за да бъде осигурено твоето отвъдно. За да се постигне застъпничеството на нашия Пророк – мир и благословии да бъдат върху него – човек задължително трябва да има това предвид. Всяка минута, всяка секунда трябва да съзнаваме: "Аллах е с нас, Аллах ни вижда, Аллах е свидетел на нашите дела." Дните на човек, който действа според това, не преминават безсмислено. Казва се: "Годината мина толкова бързо"; да, мина, но беше пълноценна; не пропиляна и не изпълнена с грехове. Разбира се, допускат се грехове, всеки човек има грехове. Но когато човек се покае и помоли за прошка, с позволението на Аллах дори те биват заличени. Нека Аллах благослови нашата година. ИншаАллах това ще бъде благодатна година, точно годината, на която се надяваме. Нека иншаАллах това бъде годината, в която ислямът ще постигне победа и в която Махди и Иса – мир на тях – ще се появят, точно както нашият Пророк възвести като радостна вест. Това е най-съкровеното ни желание. Ако ни бъде позволено да го доживеем, иншаАллах ще станем свидетели и на изпълнението на обещанието на Аллах. Защото в сегашното състояние на света не се вижда спасение; той затъва все по-дълбоко с всеки изминал ден. Но когато се появи Махди – мир на него – тази ситуация иншаАллах отново ще се промени към добро. Иначе тя така или иначе няма да се подобри. Нека Аллах ни пази и нека нашата нова година иншаАллах да бъде благословена и изпълнена с благодат.

ثَلَاثٌ أُقْسِمُ عَلَيْهِنَّ: مَا نَقَصَ مَالٌ قَطُّ مِنْ صَدَقَةٍ فَتَصَدَّقُوا، وَلَا عَفَا رَجُلٌ عَنْ مَظْلَمَةٍ ظُلِمَهَا إِلَّا زَادَهُ اللَّهُ تَعَالَى بِهَا عِزًّا فَاعْفُوا يَزِدْكُمُ اللَّهُ عِزًّا، وَلَا فَتَحَ رَجُلٌ عَلَى نَفْسِهِ بَابَ مَسْأَلَةٍ يَسْأَلُ النَّاسَ إِلَّا فَتَحَ اللَّهُ عَلَيْهِ بَابَ فَقْرٍ۔ Нашият Пророк, саллаллаху алейхи уа саллам, каза: „Има три неща, в чиято истинност се кълна.“ Тук нашият Пророк, саллаллаху алейхи уа саллам, се кълне в истинността на три неща. Първо: Никое богатство никога не е намаляло от даването на садака. Това означава: Който твърди: „Дадох садака и поради това парите ми намаляха“, той лъже. Защото нашият Пророк, саллаллаху алейхи уа саллам, е правдив; той говори само истината и ни призовава да даваме садака. „Ако един раб прости сторена му несправедливост, Аллах със сигурност ще увеличи честта му.“ Това означава: Ако ви бъде сторена несправедливост, но вие простите и оставите въпроса на Аллах, Аллах ще увеличи честта ви. Прощавайте, за да ви почете Аллах. Това означава: Когато прощавате, постигате истинско величие и чест. Ако не простите, тежестта на несправедливостта остава върху плещите на извършителя. „Който отвори за себе си вратата на просията, Аллах неизбежно ще му отвори вратата към бедността.“ Това означава: Просенето и искането на пари от другите води само до това човек да стане още по-беден. ثَلَاثَةٌ أَعْلَمُ أَنَّهُنَّ حَقٌّ: مَا عَفَا امْرُؤٌ عَنْ مَظْلَمَةٍ إِلَّا زَادَهُ اللَّهُ تَعَالَى بِهَا عِزًّا، وَمَا فَتَحَ رَجُلٌ عَلَى نَفْسِهِ بَابَ مَسْأَلَةٍ يَبْتَغِي بِهَا كَثْرَةً إِلَّا زَادَهُ اللَّهُ تَعَالَى بِهَا فَقْرًا، وَمَا فَتَحَ رَجُلٌ عَلَى نَفْسِهِ بَابَ صَدَقَةٍ يَبْتَغِي بِهَا وَجْهَ اللَّهِ تَعَالَى إِلَّا زَادَهُ اللَّهُ كَثْرَةً۔ Нашият Пророк, саллаллаху алейхи уа саллам, каза: „Знам със сигурност, че тези три неща са истина.“ „Първо: Ако някой прости сторена му несправедливост, Аллах със сигурност ще го дари с още повече чест заради това.“ Това означава: Ако на някого бъде сторена несправедливост, въпреки че е прав, но той не си го слага на сърце и прощава, неговият ранг несъмнено ще се повиши и той ще бъде почетен. „Ако някой отвори вратата на просията само за да увеличи богатството си, Аллах вследствие на това със сигурност ще увеличи бедността му.“ Това означава: Ако някой всъщност има достатъчно пари, но все пак проси от други, за да натрупа още повече, това неизбежно води до бедност. „Ако обаче някой отвори вратата на садаката, за да спечели задоволството на Аллах, Аллах със сигурност ще увеличи богатството му.“ Това означава: Когато човек искрено дава садака, богатството му не намалява поради това, а дори се умножава. Затова садаката е от толкова голямо значение. Човек непременно трябва да дава садака всеки ден – за свое собствено благо, за своя полза, за да спечели задоволството на Аллах и да увеличи наградата си. Садаката е ключът към всяко добро. ثَلَاثَةُ نَفَرٍ كَانَ لِأَحَدِهِمْ عَشَرَةُ دَنَانِيرَ فَتَصَدَّقَ مِنْهَا بِدِينَارٍ، وَكَانَ لِلْآخَرِ عَشَرَةُ أَوَاقٍ فَتَصَدَّقَ مِنْهَا بِأُوقِيَّةٍ، وَالْآخَرُ كَانَ لَهُ مِائَةُ أُوقِيَّةٍ فَتَصَدَّقَ مِنْهَا بِعَشْرِ أَوَاقٍ فِي الْأَجْرِ سَوَاءٌ، كُلٌّ تَصَدَّقَ بِعُشْرِ مَالِهِ۔ Нашият Пророк, саллаллаху алейхи уа саллам, каза: „Имало трима души. Един от тях притежавал десет динара.“ Десет динара – това може да е било злато или нещо друго, но общо той притежавал десет динара. „Един динар от тях той дал като садака.“ Това означава: Цялото богатство на този човек възлизало на десет динара и той дарил един от тях. Тоест, дал е една десета от имуществото си. „Вторият притежавал десет укии и дарил една укия от тях.“ Мерната единица укия се равнява на тегло от около двеста грама. Следователно пет укии правят един килограм. Този човек също дарил една десета от богатството си. „Третият в групата притежавал сто укии и дарил десет от тях.“ По този начин и тримата души дарили съответно по една десета от общото си богатство. „Тъй като всеки е дарил една десета от богатството си, тяхната награда е еднаква.“ Това означава: Дори ако единият е дал повече чисто количествено, а другият по-малко, всички са получили една и съща награда, тъй като всеки е дарил точно една десета от имуществото си. خَيْرُ النَّاسِ مُؤْمِنٌ فَقِيرٌ يُعْطِي جُهْدَهُ۔ Нашият Пророк, саллаллаху алейхи уа саллам, каза: „Най-добрата садака е тази, която бедният вярващ дава според възможностите си.“ Това означава: Въпреки че е беден, той дава садака в рамките на своите скромни възможности. Това е най-добрата форма на дарение. Тъй като този бедняк неуморно се стреми да даде това, което му е възможно, неговата садака е най-ценната от всички. خَيْرُ أَبْوَابِ الْبِرِّ الصَّدَقَةُ۔ Нашият Пророк, саллаллаху алейхи уа саллам, каза: „Най-добрата от всички врати към благочестието е садаката.“ Човек може да извърши много добри дела, но тук нашият Пророк, саллаллаху алейхи уа саллам, ясно показва, че садаката е най-добрата от всички. خَيْرُكُنَّ أَطْوَلُكُنَّ يَدًا۔ Нашият Пророк, саллаллаху алейхи уа саллам, каза: „Най-добрата от вас е тази с най-дългата ръка – тоест тази, която дава най-много садака.“ С думата „хайрукунне“ нашият Пророк тук съвсем целенасочено се обърна към жените. Въпреки че това обръщение беше директно насочено към жените, посланието естествено важи за всички. „Да имаш дълга ръка“ в този случай е метафора за щедрост и изобилно даване на садака. سَبَقَ دِرْهَمٌ مِائَةَ أَلْفِ دِرْهَمٍ۔ رَجُلٌ لَهُ دِرْهَمَانِ أَخَذَ أَحَدَهُمَا فَتَصَدَّقَ بِهِ، وَرَجُلٌ لَهُ مَالٌ كَثِيرٌ فَأَخَذَ مِنْ عُرْضِهِ مِائَةَ أَلْفٍ فَتَصَدَّقَ بِهَا۔ Нашият Пророк, саллаллаху алейхи уа саллам, каза: „Един единствен дирхам може да надмине сто хиляди дирхама.“ С това нашият Пророк, саллаллаху алейхи уа саллам, има предвид, че някой, който дарява само един единствен дирхам, може да получи много по-голяма награда от някой, който дава сто хиляди дирхама. „Защото единият притежавал само два дирхама и дарил един от тях.“ По този начин той дал половината от цялото си богатство. „Другият пък бил много заможен. Той взел сто хиляди дирхама от богатството си и ги дарил.“ Той наистина е дал сто хиляди дирхама, но след това са му останали още милиони. Точно затова човекът, който е дал този един дирхам, получава много по-голяма награда от този, който е дал сто хиляди. صَدَقَةُ السِّرِّ تُطْفِئُ غَضَبَ الرَّبِّ۔ Нашият Пророк, саллаллаху алейхи уа саллам, каза: „Садаката, дадена в тайна, гаси гнева на Аллах.“ Това означава: Много по-добре е садаката да се дава в тайна, далеч от всякакво самохвалство и без да се засрамват нуждаещите се. صَدَقَةُ الْمَرْءِ الْمُسْلِمِ تَزِيدُ فِي الْعُمْرِ، وَتَمْنَعُ مِيتَةَ السُّوءِ، وَيُذْهِبُ اللَّهُ تَعَالَى بِهَا الْفَخْرَ وَالْكِبْرَ۔ Нашият Пророк, саллаллаху алейхи уа саллам, каза: „Садаката на мюсюлманина удължава неговия живот...“ „...и го предпазва от лоша смърт.“ И двете са прекрасни радостни вести. Следователно садаката удължава живота и предпазва човека от лош край. Има ужасни начини да се умре; нека Аллах ни предпази всички от това. „Освен това – и което е още по-важно – чрез садаката Аллах премахва самохвалството и високомерието от сърцето на човека.“ Така този човек бива освободен от арогантност и суета. Това са лоши качества, които Аллах абсолютно не обича. Но чрез даването на садака Аллах държи тези черти на характера далеч от нас. الصَّدَقَةُ تَسُدُّ سَبْعِينَ بَابًا مِنَ السُّوءِ۔ Нашият Пророк, саллаллаху алейхи уа саллам, каза: „Садаката затваря седемдесет врати на злото.“ Това означава: Тя затваря вратите за беди, скръб и зло, и предпазва вярващия от тях. الصَّدَقَةُ تَمْنَعُ مِيتَةَ السُّوءِ۔ Нашият Пророк, саллаллаху алейхи уа саллам, каза още: „Садаката предпазва от лоша смърт.“ Нека Аллах, ин ша Аллах, ни предпази всички от такъв лош край. الصَّدَقَةُ تَمْنَعُ سَبْعِينَ بَابًا مِنْ أَنْوَاعِ الْبَلَاءِ أَهْوَنُهَا الْجُذَامُ وَالْبَرَصُ۔ Нашият Пророк, саллаллаху алейхи уа саллам, каза: „Садаката затваря седемдесет врати на бедите, най-малките от които са прокажата и болестта на белите петна.“ Ползата от садаката следователно е огромна, но за съжаление хората често ѝ обръщат твърде малко внимание. Докато те лекомислено харчат парите си за ненужни неща, при даренията често всяка стотинка се обръща по три пъти и се пита: „Защо дадох това? Какво ми носи това?“ Нека Аллах ни предпази от това. Нека Той, ин ша Аллах, ни причисли към онези, които изобилно и с радост дават садака.

Днес е, слава на Аллах, последният ден от ислямската година според календара Хиджра. С езана за вечерната молитва влизаме в новата година. Ислямският календар функционира напълно различно от обичайния календар. Всички богослужебни действия се определят според него. Затова нека новата година бъде благословена и да донесе много добро, иншаАллах. Нека Аллах изпрати предводител на ислямския свят и дари целия свят с мир. Иначе не може да се намери истински мир. Това са благословени дни, тъй като се намираме в месец Мухаррам. Както казах, новата година започва тази вечер. Нарича се година по Хиджра, защото води началото си от преселението – Хиджра – на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Аллах е отредил на това събитие много специално място. Всеки ден има своя собствена благодат и свое специално значение. Преди говеенето през Рамадан да стане задължително, говеенето през месец Мухаррам е било задължително. Тогава се е говеело от първия до десетия ден на този месец. Дори и днес тези, които говеят по това време, получават голяма награда. Те ще бъдат благословени с даровете на Всемогъщия Аллах. Най-важно обаче е да се говее на деветия и десетия или на десетия и единадесетия ден; всеки трябва да говее толкова, колкото може. В никакъв случай не бива да се пропуска денят Ашура. Човек трябва да се възползва от тези благословени дни и да напомня за тях на другите. При григорианската Нова година хората се поздравяват и в цялата суматоха се питат: „Какво ще правим, как ще празнуваме?“ Ислямската Нова година, напротив, често се забравя и почти не ѝ се обръща внимание. Слава на Аллах обаче, че съществува денят Ашура, за който поне повечето мюсюлмани се сещат. Защото това е един много важен ден. Това са дни, които нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) високо ценеше и ни препоръча. За да се отличаваме от евреите, нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) е посъветвал да се говее не само един, а два дни. Тоест или на деветия и десетия, или на десетия и единадесетия ден. Нека Аллах благослови това време и ни дари със Своята милост, иншаАллах. Нека то донесе много добро и дари цялото човечество с мир и спасение, иншаАллах. Живеем във време, в което идването на Махди (алейхисселям) се приближава все повече. Нека Аллах скоро ни дари със свят, в който царуват Неговото управление, ислямът и истинският мир, иншаАллах. Нека Аллах ни благослови и ни удостоява с тези благословения отново и отново.

Аллах е простил на онези от уммата на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям), които са извършили нещо от забрава, по погрешка или по принуда. При предишните народи това не е било така. Това е специален дар, който беше даден на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Голяма чест е да бъдем част от уммата на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Аллах е дарил тази милост на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) и чрез него на неговата умма. Защото нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) още при раждането си е казал „Моята умма“ и в Деня на страшния съд ще се застъпи за нея с думите „Моята умма“. Той ще моли Аллах за прошка за своята умма. Да принадлежиш към неговата умма е огромна чест. Който умее да оцени това, принадлежи към печелившите. Който не го прави, принадлежи към губещите. Който преследва други неща и следва онези, които живеят само за този свят, няма да извлече полза от това, а само ще понесе вреда. Те ще изпитат трудности още в земния живот. А в отвъдното тяхната беда ще бъде още по-голяма. Тъй като имаме честта да принадлежим към уммата на нашия Пророк, ние благодарим на Аллах всеки ден за тази милост, като отслужваме благодарствена молитва. Няма да ти се зачете за грях, ако забравиш нещо. Също така човек не носи вина за дела, към които е бил принуден. Защото както в миналото, така и днес, хората често са били принуждавани да правят неща, които са несъвместими с религията. Това донякъде се случва и днес; където има хора, винаги ще има такова нещо. Потисникът може да си мисли, че печели нещо, когато тормози другите и ги принуждава да правят различни неща, но Аллах прощава на потиснатия. Дори и днес да е по-малко очевидно, особено след османския период навсякъде на хората са били налагани лоши неща. Аллах е простил тези принудителни дела. Защото те не са се случили по свободна воля. Който обаче извършва такива дела доброволно, естествено ще трябва да отговаря за тях. На хора, които са били принудени към нещо чрез заплахи като „Ако не направиш това, ще те убия, ударя, нараня или затворя“, ще им бъде простено поради това принудително положение. Нека Аллах ни пази от всичко лошо и зло. Безкрайна благодарност на Аллах, че имаме честта да принадлежим към уммата на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Иншаллах ние принадлежим към онези, които умеят да ценят стойността на тази умма. Нека Аллах прости на всички ни. Нека Той ни удостои с неговото застъпничество. Без неговото застъпничество ние бихме били изгубени; нашите богослужения не биха имали стойност и нашите дела не биха донесли полза. Затова най-голямото ни желание е, иншаллах, да получим застъпничеството на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). А то, с позволението на Аллах, се дава само на този, който го поиска. Ако си кажеш: „Моето собствено богослужение е достатъчно“, и не го помолиш за неговото застъпничество, допускаш голяма грешка. Нека Аллах ни пази от това, защото иначе положението ти в отвъдното ще бъде изключително тежко. Нека Аллах ни пази всички. Нека Аллах бъде доволен от всички вас.

Слава на Аллах, съвсем скоро започва нашата нова година по Хиджра. За нас именно това е истинската Нова година. Нашето ислямско летоброене се води по календара Хиджра. Всички наши богослужебни действия също се съобразяват с него. Затова това са едни изключително благословени дни. Още преди постът през Рамадан да стане задължителен, се е постяло през месец Мухаррам. Много благодатно е да се пости от първия до десетия ден на Мухаррам. Но разбира се, не е редно да се пости през Мухаррам, а да се пропуска постът през Рамадан. Защото задължителен (фард) е постът през месец Рамадан. Постът през Мухаррам, от друга страна, е сунна. Деветият и десетият ден на Мухаррам са дните, за които нашият Пророк (нека мирът и благословията на Аллах да бъдат върху него) изрично е казал, че ще пости. Точното начало на Мухаррам – дали в понеделник или вторник – все още не можа да бъде точно установено. Обикновено за тази цел, разбира се, се наблюдава луната. Но в днешно време вече никой не наблюдава луната. Никой вече не знае къде изгрява или залязва тя. Затова ние се ръководим от това, което определят отговорните лица (Улу'л-амр). И изпълняваме нашите богослужения съобразно с това. Най-важното обаче е да отдадем необходимото уважение на тези духовни дни. Вместо това хората отдават значение на други, напълно ненужни неща. За григорианската Нова година те планират това и онова, и така изкуствено придават стойност на едно всъщност незначително време. През тази нощ те извършват всеки възможен грях. Нашата истинска Нова година, Новата година по Хиджра, напротив, трябва да оживим с молитви и ритуални молитви. Трябва да използваме тези добри, прекрасни и благословени дни и да извлечем най-доброто от тях. Не бива да оставяме тези дни да потънат в забрава. Трябва да отдаваме почит и уважение на всичко, което ни напомня за Отвъдния свят, за Аллах и за нашия Пророк (нека мирът и благословията на Аллах да бъдат върху него). Календарът по Хиджра, разбира се, символизира преселението (Хиджра) на нашия Пророк. Хиджрата от Мека в Медина ал-Мунауара е един от най-големите повратни моменти в ислямската история. Нашият Пророк (нека мирът и благословията на Аллах да бъдат върху него) напусна родината си и мястото, което обичаше – дори и да му беше много трудно – и се пресели единствено заради Аллах. И слава на Аллах, именно това събитие се превърна в ислямската Нова година. То бележи началото на ислямската история. Оттогава нашето летоброене се води според него и нашите действия се насочват по него. Нека Аллах благослови тези дни. Нека Той, иншаАллах, ни отреди да изживеем още много прекрасни години. Нека славата на исляма заблести отново. Точно както нашият Пророк (нека мирът и благословията на Аллах да бъдат върху него) напусна Мека и се отвори към света, така и ислямът, иншаАллах, отново ще се отвори към света. Тези дни със сигурност ще дойдат. Величието на исляма, иншаАллах, ще се завърне. Нека Аллах, иншаАллах, скоро ни отреди на всички да изживеем тези дни.

Накшбандийският тарикат, слава на Аллах, е път, който събира добри хора, за да облагороди допълнително характера на хората. Това е път, който Аллах, Всевишният, обича, и е пътят на нашия Пророк. Той е истинската същност на шериата. Този път не търпи компромиси с шериата; той е духовен път, тарикат. Който върви по този път и изпитва неговата благодат, принадлежи, иншаАллах, към любимите раби на Аллах. Затова духовните водачи от времето на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, са следвали този път, за да служат на хората и да спечелят благоволението на Аллах. Нека Аллах възвиси техните степени. Нека тяхната духовна подкрепа винаги бъде с нас. Тяхната подкрепа продължава... Без нея светът не би продължил да съществува. Нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, е казал: „Заради тези благословени хора ви се дават дъжд и благодат, и чрез тях постигате победа.“ Всичко добро се случва само заради тях. Защото тяхната най-дълбока същност е чистата искреност. Искреността не е свързана с никаква лична изгода. Тя не очаква никаква отплата. Тяхната ежедневна молитва гласи: „Ilahi anta maqsudi wa ridhaka matlubi.“ „Ти си моята цел, о, Аллах. И това, към което се стремим, е Твоето благоволение.“ Нищо друго. На много хора им е трудно точно това: да направят нещо единствено и само за благоволението на Аллах. Най-често те действат от личен интерес. Затова без подкрепата на тези духовни водачи хората не биха могли да намерят спасение. Това, че нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, непрестанно зове „Мой уммет“ и моли Аллах за застъпничество, е огромна милост за тази общност. Без неговата подкрепа и неговото застъпничество нашето положение е трудно. За съжаление, някои хора самите те са заблудени и се стараят с голямо усърдие да подведат и други, и да ги отклонят от пътя. Те са пълната противоположност на приятелите на Аллах. В тях няма искреност, няма добро и няма красота. Техният път не е истински път. Единственият истински път е, иншаАллах, пътят на онези, които следват стъпките на нашия Пророк. Който го следва, намира истинско блаженство. Краят на живота им е благословен, животът им е хубав, а отношението им към хората е изпълнено с доброта. Те са изпълнени с благодат и я излъчват върху цялото си обкръжение. Чрез тази благодат тяхната духовна подкрепа, иншаАллах, достига и до другите хора, слава на Аллах. Нека Аллах не ни отклонява от правия път. И нека това, иншаАллах, послужи и на други хора за напътствие. Най-важното от всичко е искреността. Да бъдеш искрен, само заради благоволението на Аллах, е най-висшето нещо. Да се съдружава нещо с Аллах, Всевишния, се нарича ширк. Но когато липсва искреност; Когато служенето на Аллах не е чисто, тогава точно това се превръща в ширк. Ако човек таи в сърцето си користни намерения или иска да навреди на другите; И ако това се смеси с искреността, тогава точно това е ширк. Нека Аллах ни опази от това. Нека Аллах ни утвърди всички по този път, иншаАллах. Нека, иншаАллах, всички хора получат напътствие.

Нашият Пророк, салляллаху алейхи уе селлем, е казал: „Когато минавате покрай градините на Рая, влезте и се насладете на техните блага.“ Когато сподвижниците попитали: „Какви са тези райски градини? Как може на земята да има райски градини?“, той отговорил: „Това са събранията за знание. Който посещава място, където се предава знание, сякаш влиза в райска градина.“ При това обаче човек трябва да внимава къде може да се намери истинското и правилно знание. Има много неща, които изглеждат като знание, но нямат нищо общо с него и които хората просто са си измислили сами. Наистина те казват: „Ние преподаваме от Корана.“ Но Свещеният Коран изобщо не може да бъде разбран без Сунната и хадисите. Хадисите на нашия Пророк, салляллаху алейхи уе селлем, обясняват Корана. Те показват неговите повели и изясняват кое е позволено и кое е забранено. В тази връзка най-важното за един вярващ е да следва пътя на нашия Пророк, салляллаху алейхи уе селлем. Да се подражава на неговия пример и да се практикува Сунната му по най-добрия възможен начин е абсолютно необходимо за всеки вярващ, мюсюлманин и последовател на тариката. Всеки трябва да прави толкова, колкото е по силите му. А това, което човек не успява да направи, Аллах го прощава. Докато не става въпрос за задължение (фард), пропускането на Сунната или други доброволни молитви не води след себе си нито грях, нито наказание. Ако обаче човек пропусне задължение, това води след себе си наказание и той непременно трябва да го навакса. Все пак е много похвално да се изпълняват Сунната, както и доброволните и препоръчителните богослужения. Точно това са земните райски градини, за които нашият Пророк, салляллаху алейхи уе селлем, е казал: „Насладете се на техните блага.“ Колкото повече полза извличаш от тях, учиш и оставаш постоянен, толкова по-голям е твоят дял от тази духовна храна. Това придава на човека както вътрешна, така и физическа сила. Когато духовността расте, укрепва и тялото, което е от полза за човек както в земния живот, така и в Отвъдното. Нека Аллах ни дари с благодатни събрания за знание. Защото хората, които следват този път – пътя на нашия Пророк, – са известни като Ахл ас-Сунна уал-Джамаа. Всички останали, тоест онези, които не приемат пътя на нашия Пророк, салляллаху алейхи уе селлем, не се числят към Ахл ас-Сунна уал-Джамаа. Дори и да се наричат така, в действителност те нямат нищо общо с това. Единственият правилен път е пътят на нашия Пророк, салляллаху алейхи уе селлем. Следването на този път води до спасение. Нека Аллах затвърди всички нас по този път, иншаАллах.

Слава на Аллах, и тази година беше една хубава година. Как може да е хубава? Нали хората казват, че не е била хубава. Всичко, което Аллах ни дава, е хубаво. Случва се това, което Аллах пожелае. Човек трябва да приема нещата такива, каквито идват, и да вижда доброто в тях. Трябва да виждаш положителните страни. Няма никаква полза да се фокусираш само върху лошото. Всичко, което Аллах прави, е добро. Затова човек не бива да се оплаква. Вместо да се оплаква, човек трябва да се адаптира към обстоятелствата и да приема всичко такова, каквото е... Това е от голяма полза за човека, особено за мюсюлманите и вярващите. Дори този, който не е вярващ или мюсюлманин, намира вътрешен мир, когато приема нещата такива, каквито са. В противен случай той прекарва времето си в постоянен конфликт със себе си и с другите, и е недружелюбен към всички. Тогава и всички останали се отнасят студено към него и не остава нито мир, нито красота. Така, с позволението на Аллах, оставихме зад гърба си и тази благословена година, слава на Аллах. Някои пътуваха за хадж; те бяха удостоени с тази милост. Нека техният хадж бъде благословен и нека Аллах го приеме. Празничните дни също отминаха. ИншаАллах, те са били изпълнени с благословия за всички нас. Нека Аллах ни благослови и не ни позволява да се отклоним от този път. Нека Той ни направи съпричастни и към Своята мъдрост. Мъдрият човек чрез това е постигнал и всичко добро в живота. Човек без мъдрост, от друга страна, е наистина лишен от късмет. Той винаги очаква лошо вместо добро; или по-точно: смята всичко, което се случва, за нещо лошо. Той смята доброто за лошо и не може да приеме нищо такова, каквото е. Нека Аллах не ни причислява към тези хора, иншаАллах. Нека Аллах дари всички ни с мир.

وَأَنفِقُوا مِن مَّا رَزَقْنَاكُم (63:10) Аллах, Азза уа Джалла, казва: „Дарявайте от това, с което Ние сме ви препитали.“ Аллах, Азза уа Джалла, повелява това, за да бъде от полза както за самите вас, така и за другите. Тъй като в момента постоянно се сблъскваме с подобни ситуации, братята и сестрите питат: „Трябва ли да се запасяваме у дома? Колко трябва да имаме и какво трябва да направим?“ Маулана Шейх Назим винаги казваше: „Непременно имайте запаси вкъщи.“ Нека Аллах ни пази, но човек никога не знае какво го очаква. Затова човек винаги трябва да има запас за четиридесет дни или два месеца у дома. На това някои може би ще кажат: „Но хранителните продукти все някога се развалят.“ Точно поради тази причина трябва своевременно да ги раздавате на бедните и нуждаещите се. Така, от една страна, подсигурявате самите себе си, а от друга, има много нуждаещи се, които чакат точно това, от което вие можете да се лишите. Има толкова много хора, които зависят от това. Затова във всяко едно отношение това е хубаво и смислено нещо. Придържайте се към тези благословени думи на Маулана Шейх Назим и пазете препитанието си. В миналото хората на село купуваха своето брашно, сол и олио веднъж годишно. Те се запасяваха с тях веднага след като продадяха реколтата си, и това им стигаше за цялата година. Не се ходеше на пазар всеки ден, както е днес. Днес върху продуктите е отпечатан срок на годност; щом той настъпи, всичко отива директно в боклука. Това, меко казано, е пълна безсмислица. Дори върху солта се отпечатва срок на годност. А солта не се разваля дори за хиляда години. С меда положението е същото. Върху някои неща те отпечатват дати, които само излишно водят до разхищение на храна. Така че раздавайте нещата, преди да им изтече срокът. Защото в днешно време бедните – машаллах – често обръщат по-строго внимание на датата от богатите. Те го изхвърлят, без да им мигне окото, и не го използват повече. А нещата биха могли да се използват и след това без проблем. Дори да са минали една или две години, на тези продукти обикновено им няма нищо. При много малко храни това наистина е притеснително. Има само много малко неща, които след изтичане на срока действително се развалят. Но днес ние живеем в същинско общество на изхвърлянето – това е чисто разхищение. Казва се: „Колкото повече потребявате и изхвърляте, толкова повече се стимулира икономиката.“ Те създадоха постоянен цикъл от купуване и изхвърляне. Но там, където е намесено разхищение, не може да произлезе нищо добро. Разхищението никога не е добро. Благодатта изчезва, а препитанието на хората и на цялата държава намалява. Днешната инфлация и всичките кризи, през които преминаваме, са пряка последица от това разхищение. Ако хората купуваха само онова, от което наистина се нуждаят, без да разхищават, цялата държава щеше да е добре. Не би имало нито лишения, нито бедност. Тези постоянни приказки за „стимулиране на икономиката“ са просто измислица на Запада. В основата си това означава само: „Пазарувай постоянно, консумирай и изхвърляй.“ Поради това цените излязоха напълно извън контрол; всичко стана непосилно скъпо. При никого вече не остават пари. Кълна се в Аллах, никой вече не знае как изобщо хората ще свързват двата края. Но с позволението на Аллах се вижда решение. Това състояние ще се промени към добро едва с появата на Махди (мир нему). Защото, за съжаление, те напълно съсипаха не само икономиката, но и всичко останало. Навсякъде цари хаос. С каквото и да се захване човек, то се разпада в ръцете му. Те говорят, че нещата ще се подобрят, но няма нито истинско подобрение, нито някой, който изобщо би бил в състояние да го оправи. Затова, както споменах в началото: дарявайте за добро по пътя на Аллах. Човек никога не знае какво ще се случи след това на този свят. Затова винаги си правете запаси за един или два месеца. А когато срокът на годност наближи, дайте го на нуждаещите се, за да имат и те полза от това. Така вие получавате голяма награда, а тяхното препитание достига до тях чрез вашите ръце. Аллах е Даващият препитанието (Ар-Раззак); но Той те прави Свой посредник, за да участваш и ти в наградата, когато Неговите блага достигат до хората. Това е една неизмеримо голяма милост от Аллах, Азза уа Джалла. Когато облекчиш нуждата на друг, това всъщност е голяма благословия и благодат от Аллах за самия теб. Както се казва и в един благороден хадис: „Даващата ръка е по-добра от вземащата.“ Иншаллах, винаги ще бъдем от тези, които дават. Нека Аллах направи благодатта ни постоянна. Нека Той поддържа служенето ни. Нека добротата, милостта и щедростта на Маулана Шейх Назим се разпространят върху всички нас и навсякъде, иншаллах.