Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

Yassiru wala tuassiru. Улеснявайте и не затруднявайте. Улеснявайте нещата както в земния живот, така и за отвъдния, за да не бъде религията в тежест на хората. Това, което човек усеща като трудно, всъщност е лесно, но просто му се струва трудно. Служенето на Аллах е трудно, вършенето на добро е трудно. От друга страна е лесно да се откажеш от служенето на Аллах, просто да действаш на своя глава и да правиш само това, което ти се иска. Много хора просто си мислят: „Това е достатъчно, не е нужно да се прави повече.“ Трудностите отдалечават хората от доброто. При светските неща е абсолютно същото. Когато се заемеш с нещо, направи го по лесен начин, който ти е познат. В общуването с хората трябва да се обръщаш към тях по начин, който отговаря на тяхното разбиране. Ако говориш за неща, които те не могат да осмислят, едва ли ще те разберат. Ако им стане твърде сложно, те се отдръпват и просто правят каквото си искат. Затова човек трябва да подхожда към всичко с лекота. Също и в деловия живот човек не трябва да усложнява нещата. По същия начин човек не бива да създава трудности и в семейството си. Разбира се, понякога трябва да показваш границите на децата си и да ги учиш кое е правилно. Но в други моменти трябва да бъдеш по-снизходителен и мек. Нашият Пророк (мир и благословии да бъдат върху него) каза относно молитвата: „Когато детето навърши седем години, кажете му, че трябва да се моли. Когато стане на десет, то трябва задължително да се моли.“ Това не е истинска строгост. Така детето се учи стъпка по стъпка и цял живот ще се придържа към този път и към молитвата. С говеенето положението е същото. Това важи за всички форми на служене на Аллах. Да се разбираш добре с другите, да не лъжеш, да не тормозиш и да не мамиш никого – всичко това са добри качества, които улесняват живота. Обратното на това – да тормозиш хората, да злоупотребяваш с доверието им и други подобни – означава да сееш беди и ненужно да затрудняваш нещата. Да не върнеш нещо взето назаем е точно такова затруднение. Постоянните кавги в семейството също правят живота труден. Всичко трябва да се случва с доброта и по мирен начин, на това ни учат Всевишният Аллах и нашият Пророк (мир и благословии да бъдат върху него). Нашият Пророк (мир и благословии да бъдат върху него) е пример за всички хора; не само за мюсюлманите, но и за цялото човечество. Неговият път е прекрасен път. Това е пътят на човечността и пътят към истинското щастие. Нека Аллах никога не отклонява никого от нас от този път, иншаАллах.

وَقُلِ ٱعۡمَلُواْ فَسَيَرَى ٱللَّهُ عَمَلَكُمۡ وَرَسُولُهُۥ وَٱلۡمُؤۡمِنُونَۖ وَسَتُرَدُّونَ إِلَىٰ عَٰلِمِ ٱلۡغَيۡبِ وَٱلشَّهَٰدَةِ فَيُنَبِّئُكُم بِمَا كُنتُمۡ تَعۡمَلُونَ (Сура Ат-Тауба, 9:105) Аллах, Азза уа Джалла, казва: "Вършете добри дела и праведни постъпки." Аллах, Азза уа Джалла, нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, и вярващите ще видят вашите добри дела. След това ще се завърнете в света на съкровеното и явното. Там всичко, което сте направили, ще излезе наяве. Под "света на съкровеното" се има предвид времето след смъртта. Приживе човек не може да види този свят. Тъй като всичко това става видимо едва след смъртта, вярата в съкровеното означава точно това: да вярваш в невидимото. Тогава за всички ваши дела ще важи следното: ако са били добри, ще получите наградата за тях. Ако са били лоши, ще понесете наказанието за тях. Затова е наложително още приживе да вярвате в съкровеното и да усвоите дълбоко истинската вяра (иман). Вярата е от огромно значение. Много хора са мюсюлмани, но не стават истински вярващи (мумин) – а точно това представлява истинската вяра. Тя означава да се отдадеш напълно на Аллах, Азза уа Джалла, и да бъдеш напълно доволен от всичко, което идва от Него. Това е истинската вяра. В днешно време на повечето мюсюлмани им липсва тази истинска вяра. Защо? Защото нямат духовен водач (муршид), никой, който да им посочи пътя. Всеки действа на своя глава и казва: "Аз съм мюсюлманин, разбирам го така, така съм го чел или така са ме учили." Това няма нищо общо с истинската вяра. Истинската вяра израства от пътя на тариката. Тарикатът е пътят на вярата. Това е пътят на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям – онзи благословен и изключително полезен за хората път, който той ни е посочил. Това е от решаващо значение. В днешно време има много мюсюлмани, които твърдят: "Няма тарикат, не е нужен, той е напълно излишен." Каква пък вреда би могъл да причини тарикатът? Е, тарикатът всъщност нанася голяма вреда: А именно на сатаната. Той вреди на всички онези, които следват пътя на сатаната. Защото тяхната цел е неверието; а тарикатът, с позволението на Аллах, укрепва вярата. Нека Аллах ни помага. Нека, иншаАллах, винаги да останем на правия път. Нека Аллах никога не ни позволява да се отклоним от Неговия път.

Аллах, Азза уа Джалла, при сътворението на човека е създал в него всевъзможни неща. Аллах, Азза уа Джалла, е създал доброто и злото в него. След това Той е изпратил на хората пророци, за да различават доброто от злото. За да правят добро, да вършат праведни дела и да се пазят от лоши постъпки, Той е изпратил пророци. Но това, което се харесва повече на човешкото его, е злото. Праведните дела му се отдават трудно. Безполезните неща му доставят радост. Той ги прави и се старае да ги прави. Това му е много по-лесно. Но след това има и равносметка за това. Има равносметка, която трябва да се даде в земния живот, а също и в отвъдния живот има равносметка. Човек, който в земния живот не върши праведни дела, прави зло и извършва грехове, получава своето наказание за това. Всеки го вижда, но те просто не си вземат поука от това, не го правят. Защото тяхното его ги потиска още повече. „Нека го направим сега...“ или те вече са свикнали с това. Превръща се в навик; те поставят греха и доброто дело на едно и също ниво. Те извършват греха, но ги мързи за добри дела и не ги вършат. Затова повелите на Аллах, Азза уа Джалла – те са най-полезното за човека. Те са полезни както в земния, така и в отвъдния живот. Грях като например хазарта. Това е грях. Който го прави, намира наказанието си за това още в земния живот, дори преди отвъдния. Един комарджия... В живота не можеш да намериш богат комарджия. Имуществото му, богатството му се губят. А на всичкото отгоре има и това наказание в отвъдния живот. Защото е съгрешил, а това спада към големите грехове. Този хазарт не е обикновен грях, той се причислява към големите грехове. Затова човек трябва да бъде внимателен. От всичко, което е грях, трябва да се пазим колкото е възможно повече, иншаАллах. Ако не вършиш праведни дела, поне се пази от грехове. Нека Аллах ни помогне да преодолеем нашето его, иншаАллах. Нека Аллах да благослови всички ви, нека нашият петък бъде благословен.

„Идхалу'с-сурур фи калби'л-му'мин“, иншаАллах, един благороден хадис на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям); той гласи: „Да доставиш радост на сърцето на вярващия е сред нещата, които Аллах обича.“ Хвала на Аллах, това пътуване беше както за нас, така и за нашите братя и сестри (ихван) едно облекчение, нещо красиво и радост. Каква радост? За благоволението на Аллах. Те се стремят към благоволението на Аллах. Затова Аллах дарява сърцата им с радост и красота. Това не може да се намери в нищо друго. Нито една друга земна радост не прониква така в сърцето. Това, което прониква в сърцето, е любовта към Аллах Азза уа Джалля и любовта към нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Друга любов, радост или щастие са неща, които задоволяват само егото. Те също така не са приемливи, те са фалшиви. Истинската радост, това, което дава на сърцето простор и облекчение, е любовта към Аллах, към нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) и към праведните раби. Това е, което дарява човешкото сърце с истинско щастие. МашаАллах, това беше пътуване, предприето за благоволението на Аллах. Това беше радост за нашите сърца и, иншаАллах, радост и за техните сърца. Нека Аллах бъде доволен от всички наши братя и сестри; те ни оказаха гостоприемство и бяха с нас, доколкото можаха. Нека Аллах ги възнагради и, иншаАллах, да дари на всички нас щастие в земния живот и в отвъдното.

وَتِلْكَ الْأَيَّامُ نُدَاوِلُهَا بَيْنَ النَّاسِ (3:140) Аллах, Азза уа Джалла, казва в този смисъл: Дните се сменят сред хората; всеки идва и си отива. Когато времето на един изтече, друг заема неговото място. Това е реалността на нашето съществуване: никой няма да остане вечно на този свят. Дните минават неусетно. Седмици, месеци и години отминават и когато човек внезапно погледне назад, осъзнава, че са минали десет или петнадесет години. Алхамдулиллах, ние се радваме да бъдем тук, въпреки че времето ни тук, Иншаллах, утре приключва. Посещението при нашите близки и любимите ни мюриди в тази страна – а ние обиколихме много страни и градове – мина толкова бързо. Благодарим на Аллах, че Ни позволи това пътуване, за да служим на хората и да им помагаме. Много сме щастливи от това. Защото така тези дни и години не преминават покрай нас напразно. Иншаллах, нека Аллах го приеме и да ни помага да продължим по този път. И това е огромна благословия за нашия живот в Отвъдното. Пророците идваха при народите и им възвестяваха за Отвъдното, но мнозина не им повярваха. Някои може и да са чували за това, като например египетските фараони: те са строили пирамиди и са ги пълнели с богатства, дрехи и дори храна. Те дори са слагали лодки за пътуването към Отвъдното. Тяхната вяра не е била съвършена. Те са смятали, че този материален свят е всичко. Човек не може да вземе абсолютно нищо от този свят в следващия, абсолютно нищо. И дори да беше възможно, там то не би имало никаква полза. Всичко ще премине и ще изгние. Първо се разлага твоето собствено тяло. След това всичко останало, което притежаваш – било то ковчег или нещо друго – ще се превърне на прах. Веднага щом затвориш очи завинаги, нищо от този свят вече не ти принадлежи. Всичко остава при твоето семейство. Дори съпругата ти или съпругът ти вече не са твои брачни партньори. Твоите пари, твоята къща – нищо от това вече не ти принадлежи; то преминава в наследство. Единственото, което можеш да изпратиш напред в отвъдния свят, са твоите добри дела и милостинята, която си дал в този живот. Следователно няма смисъл да се трудиш да натрупваш храна, злато или пари за следващия живот; в Отвъдното има повече от достатъчно от тях. Защото в Рая ни очакват къщи и дворци от чисто злато, сребро и скъпоценни камъни. Такъв ще бъде Раят. Затова няма смисъл да се трупат светски блага, вместо да се правят добрини в този живот. Скъпоценните камъни там ще блестят като звездите. Дрехите, градините, реките – всичко това надхвърля всяко въображение. И каквото и да ядеш като храна или плодове: всяка следваща хапка ще бъде още по-вкусна от предишната. И разбира се, там вече няма смърт, няма болести и няма скръб – в Рая цари единствено чисто блаженство. Там ще има реки от мляко и реки от вино, но те не са като тези тук; те не могат да се сравнят абсолютно с нищо на този свят, тази дуня. Нито едно око не го е виждало, нито едно ухо не е чувало за него и никой не може дори бегло да си представи Рая. Това, което описахме, е само малка частица, може би дори не и една милионна от него, защото той е безкраен. Човек просто не може да си представи тази красота. И всичко това Аллах, Азза уа Джалла, дарява на хората, които вярват в Него. Които Му благодарят и Му служат. Които не се кланят на нищо друго. Които не се поддават на желанията на своето его. И които не следват заповедите и нашепванията на шейтана. Разбира се, шейтанът и неговите последователи въвеждат хората в заблуда. Те представят нещо за свещено или за божествена заповед, въпреки че то няма абсолютно нищо общо с повелите на Аллах. Те разпространяват неща, които са напълно неприемливи за всеки човек, притежаващ дори искрица здрав разум. По този начин те отклоняват хората от пътя към Рая. Аллах, Азза уа Джалла, ни предупреждава, че шейтанът е наш явен враг. И шейтанът посвещава цялото си съществуване на целта да отклонява хората от пътя на Аллах. Той примамва хората към гибел, към лош край и към всичко лошо. Той им нашепва: „Не вярвайте в Аллах, вярвайте само в себе си. Правете каквото ви се иска, забавлявайте се, наслаждавайте се на живота си и не слушайте никого, който иска да ви развали това удоволствие.“ Той тържествува, когато накара някого да го последва. Това му доставя най-голяма радост. Но най-много страда, когато някой се върне по пътя на Аллах, Азза уа Джалла. Кой е най-големият враг на шейтана? Нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, Сейидина Мухаммад, салляллаху алейхи уа саллям. Затова виждаме, че последователите на шейтана са също и врагове на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. Защото той е най-обичаният от Аллах, Азза уа Джалла, а шейтанът е най-завистливият. Ето защо шейтанът прави всичко възможно да разруши точно това сред хората: любовта към Пророка, салляллаху алейхи уа саллям, и придържането към неговия път. А в днешно време той държи по-голямата част от света в ръцете си. Навсякъде виждаме как броят на неговите последователи непрекъснато расте. Неговите последователи образуват армията на Деджал (Антихриста). Още като малко дете слушах за Махди, алейхис салям, и за Деджал. Тогава майка ми ми разказваше за него. Тя винаги казваше, че неговата армия ще се състои от хора, на които им липсват естествени човешки връзки и които действат против човешката природа. Цялата му армия ще бъде такава. Тогава подобно нещо беше напълно немислимо; всеки имаше нормални отношения, затова звучеше невероятно. Но днес могат да се намерят стотици милиони такива хора.

Това място ми напомня за един айет от Корана, от сура Ал-Кахф. „Innahum fityatun amanu bi-rabbihim wa-zidnahum huda.“ (18:13) „Те бяха младежи, които повярваха в своя Господ, и Ние ги укрепихме в тяхното напътствие.“ Тези младежи бяха точно като всички останали – обичаха да са навън, забавляваха се и се наслаждаваха на живота. Те се наслаждаваха на младостта си. Но когато Аллах напъти някого по Своя път, Той му позволява да намери там истинското щастие. Имаше един цар, който се наслаждаваше на компанията им. Той ги предпочиташе заради младостта им и обичаше да ги държи покрай себе си. Те не мислеха за много неща. Бяха безгрижни, свободни от задължения и нямаха тревоги. Царят просто се наслаждаваше на времето си с тях, напълно безгрижно. Присъствието им носеше радост на всички около тях. Така царят много обикна тези младежи. Където и да има млади хора, те носят радост със себе си. Излъчват добра енергия и човек естествено обича да бъде в тяхната компания. Проблемът обаче беше в тяхната покварена среда. Този цар принуждаваше хората да му се кланят и да падат ничком пред идоли. Но тези младежи бяха умни. Те виждаха какво се случва и си мислеха: „Какво твърди този човек за себе си и за тези идоли? Как можем да участваме в това?“ Аллах дари сърцата им с напътствие – хидает. В своята мъдрост те осъзнаха: „Ако кажем на този цар да спре, той няма да ни чуе.“ „А ако откажем да го следваме, най-вероятно ще ни изтезава или убие.“ Затова взеха решението да избягат. Решиха да се измъкнат под прикритието на нощта, за да избягат от властта на царя. Аллах, Азза уа Джалла, ги благослови. Той искаше да им покаже едно огромно чудо. Чрез тези напълно обикновени младежи Аллах позволи да се случи чудо. Те казаха: „Нашият народ отказва да слуша, затова не можем повече да останем при тях. Няма да ни приемат, а ние не можем да вървим по техния път. Нека избягаме от този град, за да спасим вярата си.“ Стана им ясно: „Собствените ни родители и роднини са неверници. Вместо да ни приемат, те ще се обърнат срещу нас.“ Това ми напомня за първото ми пътуване до Германия, тогава през 1985 година. При това първо посещение срещнах много нови мюсюлмани. Добре си спомням тези нови вярващи, които току-що бяха приели исляма. Направих едно сравнение – ташбих. Една аналогия. Сравних ги с тези младежи от пещерата, или пък с ранните сахаби, защото техните собствени семейства и цялото общество бяха срещу тях. Въпреки това, те отказаха да се предадат на шейтана или да се подчинят на своите невярващи роднини. За това те със сигурност ще бъдат богато възнаградени. Те наистина принадлежат към избраните. До около 1977 година на практика нямаше ислямофобия. Но след това беше разпалена фитна, започвайки с Иранската революция – така наречената Ислямска революция. Тази революция беше инсценирана. Хората започнаха да си причиняват ужасни неща едни на други. И светът започна да казва: „Значи това е ислямът.“ Така предразсъдъците поеха своя ход. Постепенно хората се обърнаха срещу исляма. През 1985 година не беше чак толкова зле, но обществото вече ставаше осезаемо по-нетолерантно. По онова време можеше да твърдиш, че си какво ли не. Можеше да кажеш: „Аз съм Аллах“, „Аз съм пророк“ или дори „Аз съм шейтанът“, и хората го толерираха. Но не можеше с гордост да изречеш думата „ислям“. В техните очи това беше най-лошото, което можеше да бъдеш. Точно това обществено отхвърляне изпитаха и тези младежи. Те избягаха от своя град и потърсиха убежище в една пещера. Те си казаха: „Изтощени сме. Вероятно сме избягали достатъчно високо в тази планина.“ Когато най-накрая настъпи предопределеното от Аллах време, те се събудиха. Чувстваха се добре, но бяха объркани. Запитаха се един друг: „Дали не спахме твърде дълго? Един, два или дори три дни?“ Тогава осъзнаха колко са гладни всъщност. Затова казаха на един от тях: „Вземи тази сребърна монета и отиди в града, но бъди изключително внимателен. Не бива да вървим заедно. Иначе ще ни разпознаят, ще вдигнат на крак царя и ще ни пленят.“ „Тогава той ще ни принуди отново да приемем неговата религия. Затова не бий на очи, купи малко храна и се върни бързо.“ Така той слезе в града и подаде монетата, за да купи хляб. Търговецът разгледа монетата по-внимателно – тя беше отпреди 300 години. Тя носеше името на стария цар Дециан. Но в течение на тези векове жителите на града бяха станали вярващи. Тираничният цар отдавна беше мъртъв и цялата страна беше приела истинската вяра. Жителите на града му задаваха въпроси и накрая му обясниха: „Сега всички ние сме вярващи.“ Напълно изумен, той взе храната и побърза обратно към планината. Хората развълнувано си викаха един на друг: „Намерихме изчезналите младежи! Трябва веднага да отидем при тях.“ Те проследиха стъпките на младежа чак до пещерата. Но в Своята мъдрост Аллах скри младежите от погледите им. След това хората решиха: „Трябва да издигнем място за молитва над тях.“ Така те построиха джамия на това място. Когато се сетя за онези нови вярващи в Германия, ми идва наум тази история, Машаллах. И Иншаллах, чрез благословията на такива млади хора, цялата тази страна ще намери вярата. Точно тази пещера се намира в Тарсус. Маулана вече я е посещавал. Тя се намира в град Тарсус, в Южна Турция. Много места претендират, че са истинското местоположение на пещерата, но Маулана и Хаджа Анне са потвърдили, че истинската пещера се намира в Тарсус.

Преди всичко бихме искали да подчертаем още веднъж колко сме щастливи да бъдем тук. Стари и нови мюриди, всички те се събират заедно, машаАллах, алхамдулиллах. Аллах казва в Корана: "Ние ви сътворихме от земята и направихме земята плоска, за да може върху нея да расте всичко: зеленчуци, дървета и пшеница." Някои хора вярват – чух за една нова тенденция, – че Земята е плоска. Чрез всемогъществото (Кудра) на Аллах се случва така, че Той я е създал по този начин. Те просто не могат да си представят, че тя е кълбовидна. Затова те просто твърдят, че е плоска. Аллах казва: "Ние ви сътворихме от земята и в земята ще се завърнете." И след това се казва: "Тумма юидукум фиха уа юхриджукум ихраджан" (Коран 71:18). "Ще ви извадим отново от земята." И сътворението от Аллах Азза уа-Джалла продължава непрестанно. Саййидина Ахмад Ар-Рифаи, пирът на тариката Рифаи, притежава огромни карамати (чудеса). Веднъж той беше на хадж. Хората чуха глас от гроба на Пророка, салляллаху алейхи уа саллям, който каза: "Моят внук дойде. Ела тук и целуни ръката ми." Святата, бяла ръка на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, се появи и Саййидина Ахмад Ар-Рифаи я целуна. Множество хора станаха свидетели на това; може би повече от сто, петстотин или дори хиляда души го видяха. Друго негово чудо (карама) е този разказ: "Умрях и се въздигнах през първото, второто и третото небе, чак до четвъртото небе. Там видях един океан. Този океан обаче се състоеше от пясък." Един глас му извика: "Приближи се и погледни внимателно." Когато се вгледа, той осъзна: Всяко зрънце беше планета. Всяко отделно песъчинко беше планета, но отдалеч изглеждаше просто като пясък. Когато той разказа на хората за това тогава, те, разбира се, все още не познаваха понятието за планети. Може би са мислели по-скоро за нещо като луната или нещо подобно. Но тези зрънца приличаха на нашата Земя. Всичко това разкрива величието и силата на Аллах. Той е "Ал-Халлак", което означава: Той твори непрестанно наново. Затова казваме: Алхамдулиллах, ние сме тук; беше ни позволено да дойдем на този свят. И иншаАллах, чрез бараката на нашите машаих, ще получите истинско знание – от Пророка, салляллаху алейхи уа саллям, от машаих и от аулияу Ллах. Според обещанието на Аллах, Азза уа-Джалла, всеки, който Го следва, ще остане завинаги в Рая (Джанна), когато бъдем възкресени в Деня на страшния съд. Поради тази причина Мауляна Шейх неуморно призоваваше хората да се стремят към Рая. Алхамдулиллах, много хора последваха този призив. И както вече беше споменато, израстват нови, добри поколения, които следват Мауляна Шейх. Свещената книга, Коранът Азиму ш-Шан, ни обяснява всичко за този свят и Отвъдното. И както споменахме в началото, Аллах е създал света с всичко, от което човек се нуждае: животни и растения. На тази земя има изобилие от всичко за цялото човечество. Но още от древни времена безчинстват хора, които се преструват, че вършат велики дела, а всъщност искат само да заблудят останалите. Вече много пъти са се опитвали да предизвикат Аллах Азза уа-Джалла и да кажат: "Аз съм по-могъщ от Теб." Нимрод построи кула и стреляше със стрели към небето. Фараонът се държеше по много подобен начин. Той нареди на своя служител да издигне кула, за да се изкачи до Аллах. И хората в нашето съвремие се опитват да направят абсолютно същото. Те се хвалят: "Ще покорим Луната. Ще стигнем до Марс." Но с това те на първо място лъжат само себе си – а едва след това и другите. Някои от тях пребивават горе в небето, дори не чак толкова далеч – може би на сто или двеста мили. Но когато се завърнат, приличат на празни черупки от охлюви; те са вътрешно празни и напълно изтощени. Във всяка епоха се появява някой, който се прави на спасител на човечеството. Те твърдят, че правят огромна услуга на света, като уж служат на човечеството. Но всичко, което правят, в крайна сметка служи само за тяхната собствена изгода – за да натрупат още повече пари и да станат все по-богати. Това е истинската им цел. Сега допълнително разиграват и един голям театър с войни и подобни неща. Това хвърля всички в паника; хората се тревожат какво ще се случи, какво носи бъдещето и какво трябва да се направи. Но всичко това не е такова, каквото изглежда или каквото се представя на обществеността. Зад това се крият много тъмни намерения. Те просто въвеждат хората в заблуда. Затова вярващите и онези, които следват пътя на Аллах и на Пророка, салляллаху алейхи уа саллям, изобщо не се тревожат. Ако се придържате към това, Аллах ще дари сърцата ви с вътрешен мир и няма да се тревожите за нищо. Тогава винаги ще бъдете в безопасност, иншаАллах. В това отношение Мауляна винаги ни е носил радостни вести. Алхамдулиллах, няма абсолютно никаква причина за тревога. ИншаАллах, Аллах ще изпрати нашия освободител, Саййидина Ал-Махди, алейхи с-салям. Това, което се случва в момента по света, е просто следствие от човешките действия. Те просто жънат това, което сами са посяли. Който сее пшеница, ечемик или картофи, ще пожъне точно това. Ако, от друга страна, се посеят лоши семена, ще поникне само лошо; то ще бъде напълно безполезно. Вчера бяхме в една градина. Там растеше едно определено растение. Хората я садят навсякъде, макар че тя нито изглежда красиво, нито ухае добре – напротив, дори смърди. Който отглежда такова растение, не трябва да очаква аромат на рози, жасмин или нещо подобно. Затова не се тревожете в тези времена. По-мъдро е да се мълчи, за да не се навлича гнева на тълпата. Просто запазете тишина и наблюдавайте. Алхамдулиллах, всичко, което Мауляна предсказа, сега се сбъдва малко по малко. В миналото Мауляна ни съветваше да напуснем градовете и да си намерим спокойно място в провинцията. Но алхамдулиллах, в последните години от живота си той ни посъветва просто да си останем по домовете и да не се тревожим повече. Той каза: Запазете думите си за себе си. Не следвайте широката маса. Защото плуването по течението носи със себе си опасности. Нека Аллах ни пази и ни позволи да доживеем тези добри дни. ИншаАллах, те наближават; но "Аллаху А'лям" – Аллах знае най-добре. В момента наистина изглежда така, сякаш е невъзможно нещата да станат по-зле. ИншаАллах, нека Аллах ни дари с безопасност и ни запази щастливи заедно. Дано доживеем това време и да бъдем до Саййидина Ал-Махди. Това ще бъдат несравнимо красиви дни. Но и по този въпрос някои хора въвеждат другите в заблуда. Те твърдят: "Трябва да натрупаме големи запаси. Как иначе ще оцелеем през тези дни?" А всъщност това време, щом се появи Саййидина Ал-Махди, ще бъде напълно различно от днешното. Хората изобщо няма да се нуждаят повече от тази модерна технология. Още преди сто години един брилянтен ум осъзна, че всички тези усилия за производството на електричество са излишни; човек може да черпи енергия директно от земята. Това е едно от чудесата на Аллах, Азза уа-Джалла. Мауляна Шейх често казваше, че днешната технология ще намери своя край. В сравнение с възможностите на онова време, нашата днешна технология ще изглежда като каменната ера. Когато Аллах, Азза уа-Джалла, е отредил нещо, нищо не може да го спре. Ето защо последното време, когато Ал-Махди, алейхи с-салям, се появи, ще бъде една наистина прекрасна епоха. Нека Аллах ви благослови. Нека Аллах ви пази, иншаАллах.

Алхамдулиллах, хората жадуват за духовност. Пътуваме вече почти девет или десет дни. Това е последната спирка, или поне почти. Алхамдулиллах, хората жадуват за духовност; идват все повече и повече от тях. Тази сутрин бях в Касел и там посетихме неговото място, неговата градина. И докато пътувахме през Касел към друго място, срещнахме двама души. Един от нашите мюриди ни обърна внимание на тези двама. Той каза: "Тези хора искат да те поздравят, защото жадуват за духовност." Той каза: "Мюсюлмани и християни, ние се събираме тук." Казах му, че вярващите трябва да се подкрепят. Разбира се, няма разлика между християни и мюсюлмани. Всяка истинна религия е Ислямът. Всички, които вярват в Аллах и в небесните книги, са равни. От Адам (алейхис салям) до Пророка (салляллаху алейхи уа саллям). Те учеха човечеството да живее като истински хора. Да живеят като хора и да служат. Как може човек да бъде истински човек? Като бъде раб на своя Господ, Аллах Азза уа Джалля, Който го е създал. Това е най-голямата чест за един човек. Да бъдеш раб на други хора не е повод за гордост. Човек може да се гордее само с това, че е раб на Аллах; това е истинската гордост. Това каза и най-висшият от човечеството, Мухаммад (салляллаху алейхи уа саллям). Той е наричан: "Абдуху уа расулуху" – Негов раб и Негов пратеник. Всички пророци са "абдуху" – раби на Аллах. Закария, Саййдина Яхя и Саййдина Ибрахим – всички те са споменати като Негови раби. Това е записано в свещената книга, Коран ал-Азимуш-Шан. Там се споменава как всеки пророк казва: "Аз съм раб на Аллах. Той ми даде послание, за да бъда Негов пратеник, и ме изпрати със свещени книги и свещени откровения." И дори невярващите признават, че пророците са изключително свети хора с най-възвишен характер. Никой не оспорва това. Това е най-ценното бижу сред хората. В Касида се казва: "Мухаммадун башарун уа ляйса кал-башари, бал хууа якутатун уа-н-насу кал-хаджари." Пророкът Мухаммад (алейхис салям) е човек, но той не е като другите хора. Скъпоценен камък като рубина също е камък, но другите камъни не могат да се сравняват с него. Това е само един пример за нас, за всички онези, които искат да бъдат добри и да достигнат висок ранг в божественото присъствие на Аллах Азза уа Джалля и на Пророка (салляллаху алейхи уа саллям). Човек трябва да се опита да бъде като тях и да им подражава. Те посветиха целия си живот в служба на Аллах Азза уа Джалля и донесоха напътствие на човечеството. Разбира се, някои хора по-късно биха могли да попитат: "Къде са пророците сега?" След Пророка (салляллаху алейхи уа саллям) няма повече пророци. Защото, както каза Пророкът (салляллаху алейхи уа саллям) в своята прощална проповед по време на последния си Хадж, Хадж ал-Акбар: "Ал-яума акмалту лакум динакум" – Днес усъвършенствах за вас вашата религия. (5:3) Разбира се, религията започна със Саййдина Адам (алейхис салям). 124 000 пророци бяха изпратени от Аллах за човечеството. Те идваха по различно време – понякога бяха повече, понякога по-малко – в продължение на хилядолетия и векове, докато дойде последният пророк, за да я завърши и да я предаде на човечеството. За цялото човечество – не само за един отделен народ, а за всички. Всичко, на което той учеше, служи на 100 процента за благото на човечеството. Ако хората спазваха дори само половината или дори само 10 процента от тези учения, светът щеше да бъде рай. Но хората не ги спазват и затова страдат. Виждаме това днес, а сме го виждали и в миналото. Хората подхождат към нещата по свое усмотрение и действат единствено според собствения си разум. Без при това да мислят за другите. Дори когато предлагат добра идея за подобряване на нещата, те го правят само за да изпъкнат, за да докажат, че са умни и постигат нещо. Но за тези хора нещата не вървят добре. Само когато искрени хора служат заради Аллах, всичко се обръща към добро. Но днес всичко става само по-лошо. Ден след ден хората се отдалечават все повече и повече от религията. През миналия век се опитаха да премахнат религията. През 20-ти век имаше масова революция срещу религията. Но не успяха да я заличат. Защото без нея хората нямат нищо, което да държи егото им под контрол. Разбира се, комунизмът и социализмът бяха изцяло опити да се премахне религията. Сталин каза, че религията е опиум за народа. Но той умря и хората, които дойдоха след него, демонтираха цялата система и я изхвърлиха на боклука. Сталин си мислеше, че върши нещо велико, но всъщност той служеше на Шейтана; той беше част от армията на Шейтана. Хората го оставиха зад гърба си, но Шейтанът има още много други от най-различен вид в своята армия. След това настъпи 21-ви век. Днес хората имат всичко. Вече не цари бедност, както в комунистическите страни; хората станаха богати и притежават всичко. Но в същото време те вече не се интересуват от религията. Този път Шейтанът използва друга хитрост. Хората имат всичко и виждат както доброто, така и лошото, но най-лошото е, че те се стремят към все повече и повече удоволствия за самите себе си. Той подвежда хората да преследват все повече своите страсти и своето его, и им дава алкохол. Когато алкохолът вече не е достатъчен, те посягат и към наркотиците. Те не обръщат никакво внимание на религията. Изобщо не внимават какво е забранено или позволено. Първо твърдят, че са свободни и могат да правят каквото си поискат. След това те отричат религията и отричат Създателя. Това е нещо, което другите системи не постигнаха: той успя да остави повече от половината свят без религия. И тъй като тези хора не искат да бъдат раби на Аллах, те стават раби на Шейтана. Повечето от тези хора дори се гордеят с това и казват съвсем открито: "Ние сме раби на Шейтана." Това е истинското невежество – втората епоха на невежество, за която говореше Пророкът (салляллаху алейхи уа саллям). Но след това Аллах ще се притече на помощ на Своите раби. Той ще изпрати спасителите: Саййдина Махди (алейхис салям) и Саййдина Иса (алейхис салям). Разбира се, по времето на Пророка (салляллаху алейхи уа саллям), преди да бъде изпратен като пророк, човечеството е преживяло своята най-тъмна епоха. В това време се появи Пророкът (салляллаху алейхи уа саллям) със своята светлина и озари целия свят. Това беше първото време на невежество. И той предсказа, че ще настъпи второ време на невежество. Аллах ще изпрати някого от потомството на Пророка (салляллаху алейхи уа саллям), за да донесе светлина на целия свят, да прогони тъмнината и да разпространи светлината, иншаАллах. Може да станем свидетели на избухването на войни или други събития, но всичко това не тежи толкова, колкото духовното състояние на хората. Светът изглежда красив отвън. Хората имат всичко: коли, самолети и всякакви възможни изобретения. Много хора смятат, че това е наред и няма проблеми. Днес един брат – нека Аллах го благослови – ни покани. Айберк Ефенди го попита: "Защо не посадиш ябълково дърво, за да можем да ядем от него?" Ние също посадихме едно в Дамаск; имаме голямо ябълково дърво там. Но един червей проникна в него и го изяде отвътре. То изглеждаше кръгло и безупречно, но след това внезапно падна. Днешният свят е точно такъв. Той е разяждан от зъл червей. Човек го гледа и го смята за прекрасен, но съвсем внезапно той ще рухне, напълно без никаква останала сила. ИншаАллах, много скоро ще дойде облекчение. Нека Аллах ни опази от това лошо положение, иншаАллах. И се надяваме да видим целия свят в мир, иншаАллах.

ИншаАллах, ние се събираме тук заради Аллах. Нека Аллах го приеме и да бъде доволен от нас, иншаАллах. Учението на исляма е, алхамдулиллях, истинското учение; то е най-доброто, защото е абсолютно несравнимо. Дори при строежа на джамия, още преди същинската сграда се обръща внимание да се изгради място за уду, за къпане и за гусл. Защото най-важното в исляма е чистотата – да бъдеш чист. Ислямът служи за това да облагороди и напъти инсан, човека. И за самия човек чистотата е най-важното нещо. Когато човек е чист, всичко е чисто и нищо не може да му навреди. Има два вида чистота: духовна и материална чистота. За да се постигне духовна чистота, първо трябва да бъдеш физически и материално чист. Както всеки знае – независимо дали е мюсюлманин или немюсюлманин – урината и изпражненията са нечисти; всеки знае, че те са мръсни. Мнозина обаче може би не знаят, че кръвта и алкохолът също се смятат за нечисти; в исляма те са мръсни. Човек не трябва нито да пие алкохол, нито да консумира храни, които съдържат кръв. Чувал съм, че на някои места кръвта се смесва с храната, вместо да се изхвърля, но това е нечисто. Най-нечистото от всичко обаче е свинското месо. То е в най-висока степен нечисто, точно както и консумацията на човешко месо е забранена. И субханаллах, казва се, че анатомията на това нечисто животно е много подобна на човешката. Всичко, което Аллах е постановил в исляма, крие хиляди, дори милиони скрити мъдрости. Нищо не е забранено без причина. Абсолютно е забранено да се яде, освен ако човек не умира от глад; тогава му е позволено да приеме малко количество, за да спаси живота си. Никога обаче не е позволено да се яде трупът на човек, дори и човек да умира от глад. От немюсюлмани обаче чуваме много такива истории. Дори през миналия век по време на Китайската революция е имало глад, при който са се яли трупове. Кръстоносците също са били известни с това, че са яли хора. В техните собствени книги пише, че в района на Алепо и на други места са убивали и яли хора. И испанците в Южна Америка също са прибягвали до яденето на човешко месо. Поради тази причина ислямът е истинската религия на човечеството. Тези лицемерни хуманисти пренебрегват това и вместо това твърдят, че ислямът е убивал хора и ги е принуждавал да приемат религията с меч. В исляма всичко, което човек трябва да прави или да избягва, е ясно регламентирано и се преподава с голяма деликатност. Само когато човек е физически чист и внимава какво консумира, може и собствената му духовност да стане чиста. Това не е възможно, ако стомахът е пълен с нечисти неща. Ако човек консумира мръсотия, духовността му никога няма да достигне високо ниво. Нито чрез йога, нито чрез медитация. Човек може да вярва, че чрез наркотици или други вредни вещества е постигнал възвишено състояние и дълбока духовност. Но това е най-много едно високо ниво в канализацията. Маулана Шейх винаги казваше: Плъхът, който живее там, е много щастлив. Той подскача наоколо, плува, излиза на повърхността и си казва: "О, аз съм царят тук." Който не приеме пътя на Аллах, никога няма да се измъкне от тази канализация. Защото тези практики подхранват само егото, а не духовността. Такъв човек е много горд и казва: "Аз правя йога, медитирам. Никой не може да стои на краката си или на пръстите си три часа като мен." Ние ги виждаме и човек би си помислил, че са смирени и скромни, но в действителност това никога не е така. Аллах е описал това в Корана: "Wa zayyana lahumu sh-shaytanu a'malahum fasaddahum 'ani s-sabil" (27:24) Шайтанът им представя делата им като красиви и така ги отклонява от истинския път. Защото Шайтанът и неговите последователи карат тези хора – които може би са странно облечени – да изглеждат изключително достойни за почит, когато дойдат в Европа или другаде. Хората ги посещават, отдават им уважение и ги подкрепят. Това води до факта, че егото на тези хора става все по-голямо. Хората следват думите им, тяхната философия, хранителните им навици и техните дела. И когато това се случи, тези индивиди стават все по-високомерни. Това отвежда хората все по-далеч от истинската реалност, от пътя на Аллах и пътя на Пророка, салляллаху алейхи уа саллям. Поради тази причина ние предупреждаваме да не се оставяте да бъдете заблудени от външния вид на някои индивиди – било то мюсюлмани или немюсюлмани – които отклоняват хората от истината. Както вече споменахме, чистотата е най-важното нещо, както в материален, така и в духовен план. Това е от изключително значение в днешно време, тъй като физическата ни храна често е много лоша. Дори без да знаят, хората консумират неща, които ги разболяват физически и психически. На духовно ниво постоянно се пропагандират вредни неща. Хората неусетно са принуждавани да ги приемат, а тези, които отказват, биват наказвани. Затова обръщайте внимание на първо място на това какво ядете и с какво храните децата си. За съжаление и тук виждам много хора, на които не им пука дали нещо е халал или харам; те трябва да станат много по-внимателни в това отношение. Това е изключително важно. Ако не можете да намерите халал храна на едно място, трябва да я потърсите другаде. Не се поддавайте на егото си само защото сте малко гладни и си мислите: "Просто ще го изям; може би не е харам." Не правете това. Друг важен момент е да се обграждате с добри хора. Ако лоши хора се доближат до вас, посъветвайте ги да изберат пътя на Аллах. Ако го приемат, добре; ако не, не прекарвайте твърде много време с тях. Защото тези хора носят в себе си едно качество на Шайтана: завистта. Ако видят, че сте по-добре от тях, те ще направят всичко възможно да ви свалят на тяхното ниво. Вземете например водата: тя е много мека, докато ножът е остър и реже. Но ако тази мека вода постоянно капе върху масивна скала – капка по капка – в крайна сметка тя ще пробие дупка в нея. Един нож обаче не може да навреди на скалата. Може би си мислите, че вашата вяра е твърда като скала. Но ако сте постоянно обградени от лоши приятели и си мислите: "Вярата ми е силна, няма да се поддам на влияние", тяхното ежедневно влияние в продължение на година-две ще доведе до това, че ще започнете да ги слушате. В крайна сметка може да станете точно като тях. Алхамдулиллях, това послание вече се разпространява навсякъде. То се чува не само в Европа, но и почти по целия свят. Шайтанът и неговите последователи се опитват да завладеят целия свят. Затова тази сухба – това, което обсъждаме тук – е насочена не само към присъстващите, но и към всички хора, иншаАллах. В миналото това, разбира се, е било съвсем различно. Всичко е било регламентирано: кой идва и кой си отива. През нощта портите на града са се затваряли до сутринта. Всеки, който е искал да се установи в даден град, е бил проверяван дали има добър характер, преди да получи разрешение да живее там. Така беше преди. По този начин повечето страни и градове бяха под контрол и никой не можеше да се държи така, както е обичайно днес. Но през миналия век, особено след Първата световна война, цялата тази система беше бавно, но сигурно разрушена. С всяко изминало десетилетие постепенно ставаше все по-лошо. Преди всеки беше пуснал корени на своето собствено място, но за да се спечелят гласове на избори, хората бяха примамени от провинцията в градовете. Провинцията се обезлюди, докато всички се преместиха в градовете. В тези пренаселени метрополиси хората вече не се познават. Никой не изпитва срам пред съседите или роднините си, което прави много по-лесно да се вършат неправди. Днес те се месят във всичко и диктуват: "Правете това, не правете онова, елате тук, отидете там, правете това, което ние искаме, а не това, което вие искате." Те буквално са се издигнали до богове. Тъй като им липсва истинска вяра, те може би дори вярват, че правят добро. Но в действителност техните намерения са зли; това е планът на Шайтана да унищожи човечеството. Аллах ни показва пътя как да преживеем това, но на повечето хора не им пука. Те не се задоволяват с Неговото напътствие, вместо това следват само своето его и отказват да слушат Аллах. И точно това се случва в днешно време. Нека Аллах ни изпрати Сайядина Махди, алейхи салям, за да върне всичко отново на правия път. Но докато той се появи, трябва да полагаме усилия да останем по пътя на Аллах. Трябва да предпазваме децата и роднините си и да ги държим далеч от лоши хора, за да не ги обхване тази болест. Тази духовна болест е по-лоша от корона. По време на корона хората бяха приковани към домовете си повече от година, но сегашната ни ситуация е далеч по-лоша от тази пандемия. За да бъдете защитени от това, трябва, както казах, да внимавате за семейството си. Хранете ги с халал храна, показвайте им пътя на Аллах и ги дръжте далеч от лоши влияния. И се молете на Аллах Той да защити вас и вашето мюсюлманско семейство заради Пророка, салляллаху алейхи уа саллям. Чрез неговата барака и бараката на сахаба, на Ахлул Байт и на аулияуллах, Аллах ще ни предпази. Дори да бъдем хвърлени в огъня, нищо няма да ни се случи.

وَٱعۡتَصِمُواْ بِحَبۡلِ ٱللَّهِ جَمِيعٗا وَلَا تَفَرَّقُواْۚ (3:103) Аллах, Всемогъщият и Всевишният, казва: „Дръжте се здраво за въжето на Аллах и не се разделяйте.“ Това въже ще ви спаси. Въжето на Аллах ще ви спаси. Дръжте се здраво за Неговото въже. Дръжте се здраво за въжето на Аллах. Какъв е пътят на Аллах? Това е пътят, който нашият Пророк е показал. Точно този път е Тарикат; Тарикат означава път. За пътя на Аллах се държим по-здраво чрез Тарикат. Не бъдете врагове по този път. Когато всички вървят по един и същ път, този път води към Аллах. Тогава няма разделение. Защо възниква разделение? То може да възникне от фитната (раздора) на сатаната. Чрез изказвания като „Ти не си прав, аз съм прав“ може да се посее такава фитна. При това хората по пътя на Аллах, когато и други са на същия път, трябва да гледат себе си, да пречистват егото си и да не обръщат внимание на грешките на другите. Човекът е грешен. Само пророците са безгрешни. Освен тях всеки има грехове. Има една хубава касида от Сайдина Абу Бакр... „Анта я Сиддик аси, туб илял Мавлял Джалил.“ Сайдина Абу Бакр казва: „О, Сиддик, ти си непокорен и грешен, покай се пред Аллах, Всевишния.“ Нашият господар Сайдина Абу Бакр... Както току-що казахме, човекът е създаден като грешник. Освен пророците, всеки е грешен. При това сахабите бяха тези, които имаха най-силната вяра в нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). И най-превъзходният сред сахабите е Сайдина Абу Бакр. Той се споменава и във величествения Коран. Той се споменава като спътник на нашия Пророк, негов другар в пещерата. Той има своя собствена касида. В касидата той говори на себе си и казва: „Анта я Сиддик аси, туб илял Мавлял Джалил“, което означава: „Ти си непокорен човек, покай се пред Аллах, Всевишния.“ „Покай се пред Аллах, Всемогъщия и Всевишния.“ При това Сайдина Абу Бакр беше човек, който избягваше греховете. Той принадлежеше към десетимата (Ашара ал-Мубашшара), на които беше обещан Раят. Същевременно той принадлежеше към сахабите, които участваха в битката при Бадр. Всичките им грехове бяха простени. Миналите и бъдещите им грехове бяха простени. Той не беше грешен човек, но въпреки това молеше Аллах за прошка. Ние не трябва да гледаме грешките на другите, а да обръщаме внимание на собствените си недостатъци и грешки и да молим Аллах за прошка. Каква е ползата от това? Във вярващия няма да има злоба; злото не намира място в него. Нашата религия, ислямът, е религия за всички. Пътят на нашия Пророк, който показа този път, се преподава много по-добре чрез този адаб (благоприличие), тоест чрез Тарикат. Ние трябва да обръщаме внимание на собственото си състояние; състоянието на другите засяга само тях самите. За да не падне мрак в сърцата ни, трябва да бъдем добронамерени към всички. Разбира се, тези, които са на други пътища, не искат това. Те казват: „Не, този направи това, онзи направи онова.“ Вижда се, че те обиждат сахабите още от детството си; няма нещо, което да не говорят за тях. Когато са възпитавани така от детството си, вътрешният им свят естествено става черен като катран. Техните сърца стават напълно черни. Това е състоянието на някои хора, които не са на правия път. Учат ги на следното: „Трябва да ги проклинаш; ако не го направиш, ти също си неверник, ти си като тях. Дълг на всеки е да ги проклина.“ Не само че самите те не се успокояват, но и не оставят другите на мира. По този начин те се опитват да почернят и техните сърца. Аулия (светиите), като например шейх Назим, почти не обичаха да използват думата „проклятие“; в такива неща те са много чувствителни. Дори за сатаната той казваше „алейхи ма ястахикк“. Тоест, той казваше: „Това, което заслужава, да го сполети.“ За да не изрича тази дума, той казваше: „Това, което заслужава, да го сполети.“ Те разказват „Тези направиха това, онези онова“ и настояват: „Трябва да ги проклинаш.“ Хората се подлъгват по това и вместо да произнасят тасбих, тевбе или салават, от устата им излизат лоши думи. Проклинането никога не се записва като добро дело. Така те се стараят тази дума на проклятие постоянно да излиза от устата на хората, и принуждават всекиго към това. Това не се записва в сметката на добрите дела на човека. Записва се или като грях, или въобще не се записва. Следователно не е хубаво нещо да се изричат тези лоши думи. Човек винаги трябва да изрича добри думи; дори ако отсрещният е лош, това е нещо между него и Аллах. За да запази сърцето си чисто, човек винаги трябва да прави добро, да изрича хубави думи и да бъде заедно с добри хора. Какво е Тарикат? Тарикат е сърцето на шериата. Той е сърцето на исляма. Хората днес смятат Тарикат за нещо друго; те пренебрежително викат „тарикатчии“ и го избягват. При това Тарикат е същността на исляма. Тарикат не е друга религия, той не повелява нищо друго освен шериата. Той просто практикува това, което е правил нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Пътят на нашия Пророк е път на милостта, на красотата; той е пътят на всяка доброта. Извън Тарикат, със структури, които са основани по-късно под името „общност“, не се стига доникъде. Това са неща, които са възникнали едва по-късно; тяхната линия не достига до нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям), тяхната верига на предаване е прекъсната. Тарикат не те кара да носиш камъни на гърба си; просто се свързваш със сърцето си, това е всичко. Дали ще изпълняваш възложените ти задачи или не, зависи от теб. В крайна сметка ти си се присъединил към Тарикат, ти си се свързал. Да се свържеш означава: ти си обвързан с мюршида, той с предишния, и тази верига достига до нашия Пророк. Така пътят на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) достига до теб без прекъсване на тази връзка. Задачите, които се дават в Тарикат, са доброволни богослужения. Задълженията и без това са известни. Петкратната молитва е задължение; всичко останало е сюннет, е доброволно. Ако изпълниш задачата си, печелиш допълнителна награда. Ако не я изпълниш, това не е грях. Някои хора се колебаят да се присъединят към Тарикат, защото си мислят, че ще страдат или няма да могат да изпълняват възложените задачи. Стълбовете на исляма са пет. Свидетелството на вярата, молитвата, говеенето, зекятът и хаджът. Тези са задълженията. Останалото е или ваджиб, или сюннет. Има потвърден сюннет, обикновен сюннет и доброволни богослужения. Това е нашият път. Никой не бива да си мисли нещо друго; Тарикат няма тайни. Всичко е явно и публично. Понякога казват: „Сред вас има агенти.“ Нека дойдат, те са добре дошли. Нямаме какво да крием от когото и да било. Агенти изобщо не са нужни, защото при нас всичко е на показ. Ние нямаме нищо общо нито с политиката, нито с политиците. Нашата работа е само с Аллах. Нека Аллах бъде доволен от нас, това ни е напълно достатъчно. Нека Аллах бъде доволен от всички вас.