Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

إِنَّ اللَّهَ يَغْفِرُ الذُّنُوبَ جَمِيعًا ۚ إِنَّهُ هُوَ الْغَفُورُ الرَّحِيمُ (39:53) Аллах е Ал-Гаффар, Той прощава всички грехове. Аллах, Всевишният, ни съобщава в този стих, че Той ще прости всички грехове след молба за прошка. Разбира се, немислимо е човек никога да не греши. Няма човек, който да е напълно без грях. Единствените, които наистина са безгрешни, са пророците. Те не извършват никакви грехове. Едно качество, което Аллах, Всевишният, е дарил на пророците, е безгрешността. Безгрешността означава, че те никога не грешат. По волята на Аллах, Всевишния, пророците никога не извършват грях. Всички останали хора допускат грешки и извършват грехове. Човек може да съгреши съзнателно или несъзнателно. Когато човек е извършил грях, трябва веднага след това да се покае. Човек трябва да изпита искрено разкаяние. Ако обаче човек търси оправдания и каже: "Наистина съгреших, но бях прав", тогава този грях остава върху него и не бива простен. Вместо това винаги моли Аллах за прошка и се покай за греховете си. Трябва да прогониш всичко лошо от сърцето си. Ако си допуснал грешка, не упорствай в нея. Да упорстваш в грешката си и да проявяваш инат, е признак на неверие. Да упорстваш инато в грешките и греховете е типично за дявола. Ако правиш това, този грях ще тегне над теб до Съдния ден. В Съдния ден горчиво ще съжаляваш за това и ще трябва да понесеш наказанието за него. Затова Аллах, Всевишният, ни предупреждава: "Покайте се, преди да умрете." Показвайте разкаяние всеки ден и молете за прошка, защото тежестта на греховете е огромна. Когато човек греши, той често си мисли, че това е дреболия, и не усеща тежестта. Но в отвъдното тези грехове ще се извисят пред него като планини. Който поеме този товар върху себе си и не се покае в земния живот, го очаква ужасен край. Това най-лошо от всички места е Адът – нека Аллах ни опази от него. Към тези грехове, разбира се, спада и нарушаването на правата на другите. Който е нарушил правата на друг, трябва да поправи това, докато все още има възможност. Дори ако човек по-късно съжалява и си каже: "Постъпих несправедливо с тези хора, трябва да ги намеря, за да се извиня", понякога е твърде късно и те вече не могат да бъдат открити. Какво трябва да се направи тогава? Човек трябва да покаже разкаяние, да признае пред себе си, че е нарушил правата на тези хора, и да се опита да възстанови щетите, ако е възможно. Ако човек не може вече да издири лицата и не може лично да поправи несправедливостта, трябва да даде милостиня от тяхно име. Човек изразява своето разкаяние, като казва: "Нека несправедливостта към тези хора, които вече не мога да помоля за прошка, не тежи върху мен. Нека вместо това наградата за моите добри дела достигне до тях." Ако човек искрено каже: "Само да можех да ги намеря, за да ми простят", моли за прошка от тяхно име, дарява и прави добрини за тях, тогава Аллах, иншаАллах, ще прости. Ако обаче човек упорства в грешките си и не потърси тези хора, за да се помири с тях – въпреки че е имал възможност –, тогава ще му бъде много трудно. Нека Аллах ни опази от това. Нека внимаваме да не нарушаваме правата на никого. Аллах прощава нашите грехове. В това няма и най-малко съмнение. Да се съмняваме в милостта на Аллах, вреди на нашата вяра. Аллах, Всевишният, казва: "Аз съм Този, Който приема покаянието." Ако, от друга страна, кажеш: "Не, Аллах няма да ми прости греховете", тогава това е знак, че твоята вяра е отслабена. Нека Аллах ни опази от това.

وَمَا الْحَيَاةُ الدُّنْيَا إِلَّا مَتَاعُ (3:185) Аллах, Азза уа Джалла, казва: Земният живот е благо без трайна полза. Ако човек използва това преходно благо за лошо, то е напълно безполезно. Ако обаче го използва за задоволството на Аллах, то придобива стойност. Така от нещо безполезно то се превръща в нещо ценно. Затова всяко наше действие трябва да бъде за задоволството на Аллах. Намерението зад него е от първостепенно значение. Първият благороден хадис, на който ни учи нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, гласи: „Иннамал а'малу бинният.“ А продължението гласи: „Уа иннама ликуллимри'ин ма науа.“ Това означава: Всички дела се оценяват според техните намерения. Ако намерението е добро, то и резултатът ще бъде добър. Ако обаче намерението е лошо, то и деянието от самото начало е лошо. Затова за всичко, което правите, важи следното: независимо дали тръгвате на път, четете, отивате или идвате – намерението ви винаги трябва да бъде задоволството на Аллах. По този начин печелите както земния живот, така и отвъдния. Ако обаче намерението е лошо и човек мисли само: „Как мога да измамя хората и да увелича максимално собствената си печалба?“, тогава трябва напълно да се откаже от самото начало. Защото от това нито вие самите, нито другите ще имат някаква полза. Следователно е в ръцете на човека да превърне тези земни неща в нещо добро. Ако човек го поиска, той се пази от лошото и прави добро. Затова нашето намерение винаги трябва да бъде да правим добро и да постигнем задоволството на Аллах. Нашето намерение трябва да бъде, иншаАллах: „Искам да бъда раб точно такъв, какъвто Аллах желае и е повелил.“ Това намерение ще ви бъде от полза в земния живот и за цяла вечност в отвъдния. В противен случай няма да извлечете никаква полза от него. Има хора, които се смятат за особено хитри и си мислят: „Ще направя това и онова, и ще надхитря хората.“ Но в крайна сметка те вредят само на себе си. Нека Аллах ни опази от това. Нека Аллах ни опази всички от злото на нашето его. Онези, които не извършват делата си заради Аллах, винаги са сред губещите. Слава на Аллах, нашето намерение се състои в това да постигнем задоволството на Аллах, алхамдулиллях. Точно това е и намерението на последователите на тариката. И точно на това бяхме научени. Последователите на тариката следват пътя на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. Други обаче се отвръщат от Аллах и се надяват на облаги от хората – но това не носи абсолютно никаква полза. Нека Аллах ни опази от това и ни направи непоколебими по този прав, истинен път, иншаАллах.

Хвала на Аллах. Раби ул-Ауал е благословеният месец на нашия Пророк, саллаллаху алейхи уа саллям. Нашият благороден Пророк е създаден в съвършена красота. Всичко в нашия Пророк, саллаллаху алейхи уа саллям, е прекрасно. Затова и името на този месец, Раби ул-Ауал, означава също пролетен месец. Когато и да настъпи, той носи пролетта със себе си и позволява на хората да изживеят тази красота. Това е голям дар от Аллах за човечеството. Огромна чест е да принадлежиш към уммата на любимия раб на Аллах, нашия Пророк, саллаллаху алейхи уа саллям. Който осъзнае тази ценност, е истински победител. Който обаче не я осъзнае, не може да спечели нищо; той само ще претърпи вреда и няма да извлече никаква полза. Аллах, Азза уа Джалла, е създал нашия Пророк, саллаллаху алейхи уа саллям, от Собствената Си светлина, а всички светове на свой ред от неговата светлина. Ето защо уважението към нашия Пророк е абсолютно задължение – да, дори най-първото задължение. Има обаче някои неразумни хора. Е, добре, който не е мюсюлманин, може да е враг на Аллах и на Пророка. Но онези, които се наричат мюсюлмани, а не предават на вярващите любовта към нашия Пророк, саллаллаху алейхи уа саллям, и не го почитат, са истинска напаст за хората и за уммата. Защото те лишават уммата от всички неща, чрез които тя би придобила красота, добрина, награда и всякаква благодат. Те не ѝ носят нищо друго освен лошо. Те сеят лукави внушения и ги подвеждат към всякакъв вид зло. Следователно любовта към нашия Пророк, саллаллаху алейхи уа саллям, е неоспоримо задължение. Задължение на всички мюсюлмани е да го почитат. Почитането му не е ширк (съдружаване). Да се занимаваш с такива хора по начало не е разумно. Няма смисъл да се забъркваш с тях. Защото споренето с хора, на които им липсват разум и логика, не носи абсолютно нищо. Но онези, които искат да се учат и на които Аллах дарява напътствие, намират правилния път. Който използва разума и логиката си, размишлява, вглежда се внимателно и изследва, несъмнено ще осъзнае, че почитането на нашия Пророк, саллаллаху алейхи уа саллям, е задължение. Най-голямото доказателство за това е повелята в Свещения Коран: „Инналлаха уа малаикатаху юсаллуна аля'н-набий“ (33:56); това означава: „Наистина, Аллах и Неговите ангели благославят Пророка, затова го благославяйте и вие.“ Какво би могло да бъде по-значимо от това? Някой, който твърди: „Познавам Корана, научих го наизуст и изучавах хадисите“, но след това не признава величието на нашия Пророк, саллаллаху алейхи уа саллям, и не го почита – къде остават неговият разум, неговата логика и неговата човечност? Нека Аллах ни опази от това. Много от тях поемат по този грешен път, но има и такива, които все пак се завръщат. Който използва малко разума си и размишлява, със сигурност ще намери правилния път. Ние даваме този съвет, за да не се оставят хората да бъдат заблудени от тях. Хвала на Аллах, за нас е огромна печалба през този месец Маулид да отправяме ежедневно повече салауат за нашия Пророк, да следваме неговата сунна и да вървим по неговия път. Нека Аллах ни опази; не бива да пропускаме тази печалба. Изобщо не е и трудно. Това, което Аллах, Азза уа Джалла, иска от нас, е просто да изпитваме любов и уважение към нашия Пророк, саллаллаху алейхи уа саллям. Това е всичко, което Той изисква; Той не казва: „Носи тежки камъни на гърба си!“ Толкова ли е трудно да почитаме нашия Пророк, саллаллаху алейхи уа саллям? В целия свят няма творение, няма човек и няма живо същество, което да заслужава повече уважение и почит от нашия Пророк, саллаллаху алейхи уа саллям. Хвала на Аллах, че ни е позволено да принадлежим към неговата умма. ИншаАллах ще останем на неговия път до последния си дъх, завинаги и за вечни времена. Благословията на Аллах да бъде с нас. Нека духовната подкрепа на нашия Пророк, саллаллаху алейхи уа саллям, бъде винаги с нас, иншаАллах. Нека този прекрасен месец бъде благословен, иншаАллах.

وَسَخَّرَ لَكُمُ ٱلشَّمْسَ وَٱلْقَمَرَ دَآئِبَيْنِ ۖ وَسَخَّرَ لَكُمُ ٱلَّيْلَ وَٱلنَّهَارَ (14:33) Аллах, Всевишният, е подчинил на човечеството слънцето, луната и звездите. Това означава, че те влияят върху живота на хората и крият в себе си дълбока мъдрост. Нищо не е създадено безсмислено. Аллах е създал тази вселена за човечеството. Всичко, което се случва, се случва по волята и предопределението на Аллах. Вчера имаше слънчево затъмнение. При нас то наистина не се виждаше, но на други места – да. Слънчевото затъмнение е предопределение на Аллах – едно знамение. Разбира се, то има осезаеми последствия; науката също потвърждава това влияние. Известно е, че подобни природни явления оказват влияние върху Земята и хората. Те се случват по повелята на Аллах; нищо не се случва по чиста случайност. Понякога хората говорят и казват: „Някакво небесно тяло ще падне и ще се разбие“ или „То се размина на косъм“. Те говорят така, защото не са вярващи и не знаят нищо повече. Вярващият човек обаче знае: Аллах, Всевишният, в Свещения Коран и нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) в своите хадиси са възвестили предзнаменованията на Съдния ден. Всичко се случва в съответствие с това. За да не се стига обаче до лоши ситуации или катастрофи, съществуват наставленията на Аллах и на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям): В такива времена трябва да се отправят молитви. В тази молитва се рецитират дълги сури. Само че единствено на местата, където затъмнението е видимо. Там, където то не се вижда, тази молитва не трябва да се отслужва. На местата на затъмнението се отслужва молитва, прави се тасбих и се отправят дуи, докато слънцето или луната не станат отново напълно видими. На места без видимост обаче това не е необходимо. Тъй като това природно явление е специално знамение за регионите, в които се проявява. Тези молитви и рецитираните сури служат за поклонение пред Аллах, Всевишния, и за измолване на Неговата милост, за да бъде смекчено евентуално бедствие. Несъмнено тези богослужения смекчават бедствията. Ако това обаче бъде пренебрегнато – да ни пази Аллах – ситуацията може да стане много по-тежка. Подобни събития са знамения за мъдростта и величието на Аллах, Всевишния. Всичко, което се случва във вселената, на луната, сред звездите, на небето и на Земята – във всяка минута и всяка секунда, – се случва по волята на Аллах. Всичко това има по-дълбок смисъл. Хората не бива да вярват, че ние просто така сме възникнали от нищото и че всички тези събития са нещо обичайно. Наистина, нищо не се случва без волята на Аллах, Всевишния. Поради тази причина всички тези природни явления всъщност са предупреждения към човечеството. Те показват, че Аллах има силата да стори всичко, което пожелае. Ако Той пожелае, превръща светлия ден в непрогледно черен, досущ като нощта. Той прави така, че посред лято да е ледено студено, а посред зима – топло. Всичко това се случва по волята и предопределението на Аллах, Всевишния. Като вярващи, ние трябва да усвоим дълбоко именно това убеждение. Разбира се, има и научно измерение; тези процеси могат да бъдат установени чрез изчисления. Но дори и това знание притежават само онези, на които Аллах го е дарил. Иначе не всеки би знаел как протичат тези неща във вселената. Нека Аллах ни пази и винаги да ни дарява най-доброто, иншаАллах. Нека, иншаАллах, всичко да доведе до нещо добро.

Днес е последната сряда на благословения месец Сафар. Машаллах, вече и този месец Сафар отмина. Годините минават. Това е повелята на Аллах, Азза уа Джалла; нищо не стои неподвижно. Дори планините се движат и изчезват. Аллах, Азза уа Джалла, ни съобщава в Свещения Коран: Нищо не остава такова, каквото е; всичко се променя. Затова и този месец Сафар е много значим месец. Това е мъдростта на Аллах; във всичко има скрита мъдрост. Аллах, Азза уа Джалла, е създал този месец Сафар с определена тежест. Но, слава на Аллах, го оставихме зад гърба си; иншаллах, Аллах ще позволи той да завърши с добро. Тъй като днес е последната сряда, това е и най-тежкият ден от месеца. И този ден ще преживеем с позволението на Аллах, като даваме садака, правим тасбихат и молим за прошка (тауба и истигфар). Така и този ден, с позволението на Аллах, ще отмине благополучно. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) е казал на своите сподвижници следното по смисъл: „Който ми донесе радостната вест за края на месец Сафар, той също ще получи радостна вест.“ Слава на Аллах, днес не е съвсем последният ден, а утре; но наистина тежкият ден е днес. Затова непременно трябва да изпълним задълженията си, а най-важното при това е да се дава садака (милостиня). Садаката отблъсква всякакви беди и нещастия и удължава живота; тя е полезна за всичко. Дайте днес непременно садака, за да мине денят леко. С позволението на Аллах, тогава той ще отмине леко. Както се казва толкова хубаво: „И това ще мине.“ Нищо не стои на едно място. Човек не може да ги задържи. Нито дните могат да бъдат задържани, нито месеците или годините. Това е волята на Аллах; всичко ще отмине, както доброто, така и лошото. Нека обаче Аллах ни дари да прекарваме тези дни, седмици, месеци и години винаги по начин, който Му е угоден. Иншаллах, ще прекарваме времето си така, както Той обича и желае от нас. Дано никога не се отклоняваме от Неговото благоволение. Нека Аллах ни опази от това. Следващият месец иншаллах е Раби ал-Аууал, месецът на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Тогава иншаллах ни очакват дните на Маулид, времето на благословеното рождение на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Техните благодат и милост ще премахнат тежестта на този месец Сафар. Аллах, Азза уа Джалла, е създал всичко, и Го е създал прекрасно. Той е създал доброто; по същество всичко е добро. Но само когато човек сам избере доброто, то наистина става добро. Ако обаче реши противното, нека Аллах ни пази, всичко ще завърши зле. Нека Аллах ни закриля. Иншаллах, ще посрещнем месец Раби ал-Аууал в безопасност и благополучие.

وَأَنَّ هَٰذَا صِرَاطِي مُسْتَقِيمًا فَاتَّبِعُوهُ ۖ وَلَا تَتَّبِعُوا السُّبُلَ فَتَفَرَّقَ بِكُمْ عَن سَبِيلِهِ (6:153) Аллах, Всемогъщият и Всевишният, казва: Останете на правия път. Не се отклонявайте от този път. Защото, ако се отклоните от него, ще се заблудите. Ще ви се предлагат много други пътища, но те са погрешни пътища, които ще ви тласнат към гибел. При това истинският път е напълно ясен: това е пътят на Пророка, салляллаху алейхи уа саллям. Също и тези, които дойдоха след него – сахабите, ахл ал-байт, имамите на правните школи и на вероучението – всички те са следвали този път. Онези, които са се отклонили от този път, са пропаднали. И са заблудили много други със себе си, които след това също са намерили своята гибел. Затова важи следното: Ако си на правилния път, не го напускай. Ако си на пътя на истината, не се оставяй други да те мамят. Не поемай по друг път. Защото още след нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, са се появили много фалшиви пророци и лъжци. Те казваха: „Правете това, правете онова, оставете онова“ – но всички те изчезнаха и пропаднаха. И заедно с тях изчезнаха и всички техни последователи. Пътят на истината обаче, слава на Аллах, остава. Той ще продължи до Съдния ден. Ако днес някой се появи и твърди: „Аз съм шейх, аз съм това и онова“, и наивните хора му повярват – по какво тогава се познава дали той е на истинския път? Това се познава по неговата молитва и отдаденост. Човек, който следва пътя на Пророка, салляллаху алейхи уа саллям, и почита неговите ахл ал-байт и сахаби, се намира на истинския път. Който обаче се изправя срещу тях и ги отхвърля, се е отклонил от правия път. Такъв човек трябва да се покае и да се върне на правия път, иншаАллах. Защото в днешно време има много неща, които причиняват голямо объркване. Мнозина не познават Книгата на Аллах и не постъпват според нея. Слушат се само слухове. Или още по-лошо: днес хората гледат в тези малки устройства и слушат хора, които държат гръмки речи. От това хората се объркват напълно. Изведнъж започват да изпитват омраза към едни, обичат други, по-късно се отвращават от нови групи и така трупат грехове върху себе си. Затова тази тема е от такова голямо значение. Да се показва уважение към сахабите и ахл ал-байт е изключително важно. Който се отклони от това, е напуснал истинския път. Нека Аллах ни опази от това. Нека Аллах ни укрепи всички и ни задържи на правия път, иншаАллах. Нека Аллах ни укрепи и закриля по този прекрасен път, иншаАллах.

قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: "اعزل الأذى عن طريق المسلمين" Пророкът (салляллаху алейхи уа саллям) каза: "Отстранявай това, което би могло да навреди на мюсюлманите по пътя им." Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) заповяда да се премахва всичко от пътя, което би могло да причини вреда или неудобство на хората – било то камък, тръни, желязо или боклук. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: "أمط الأذى عن الطريق فإنه لك صدقة" Пророкът (салляллаху алейхи уа саллям) каза: "Отстранявай вредното от пътя, защото това е садака (милостиня) за теб." И така, нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) отправя тази заповед към всички нас, за да ни бъде от полза. Това е садака и Аллах възнаграждава всяка садака. В днешно време някои хора просто пренебрегват препятствията, които срещат по пътя си. Те си мислят "Какво ме засяга това?" и минават покрай тях без да им обръщат внимание. А би получил наградата за садака и голямо възнаграждение, ако просто ги отстраниш. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: "غفر الله عز وجل لرجل أماط غصن شوك عن الطريق ما تقدم من ذنبه وما تأخر" Пророкът (салляллаху алейхи уа саллям) каза: "Аллах, Всевишният, прости на един човек, който премахна трънлив клон от пътя, миналите и бъдещите му грехове." Това е страхотна вест: миналите грехове се прощават. Това е дар от нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) за нас и служи също като средство за опрощаване на бъдещи грехове. Опрощаването на бъдещи грехове всъщност беше привилегия, запазена за нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) и сподвижниците от Бадр. Но чрез благословията на такива добри дела, иншааллах, и нашите бъдещи грехове ще бъдат простени. Хората днес се смятат за много чистоплътни. В името на "хигиената" те дори се отвращават от храна и се държат изключително дребнаво. Преди два дни бяхме на едно прекрасно, създадено от Аллах място сред природата. Но крайпътните зони, природата и камъните бяха пълни с боклук. Каквото и да бяха яли и пили хората, те просто бяха изхвърлили отпадъците наоколо. Не знам дали това е грях, но е очевидно нарушение на правата на другите и огромна отговорност. Точно това е красотата на исляма, така както нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) ни е научил. Дори и някои да се опитват да представят исляма в лоша светлина: ислямът е най-красивата и съвършена религия. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) винаги наставлява в своите благородни хадиси: бъдете чисти, не замърсявайте околната среда и не правете нищо, което вреди на ближните ви. Ти хвърляш боклука от яденето и пиенето си просто насред улицата. Ако вместо това го сложиш в торбичка и го хвърлиш в обществените кофи за боклук, сметосъбирачите биха дошли и биха го отнесли. Но за съжаление мнозина – независимо дали са мюсюлмани или немюсюлмани, дали се молят или не – проявяват същото безразличие. Често се казва: "Където има много хора, там има и много мръсотия." И за съжаление местата, където се събират много хора, изглеждат точно така. Въпреки че всички хадиси на нашия Пророк от начало до край проповядват такива добри дела, дори тези, които гордо се наричат "мюсюлмани", не се придържат към тях. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: "كان على الطريق غصن شجرة يؤذي الناس فأماطه رجل فأدخل الجنة" Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: "На пътя лежеше клон, който пречеше на хората. Един човек го премахна от пътя и му бе позволено да влезе в Рая само заради това си дело." Каква огромна печалба е това за този човек и за живота му в Отвъдното! Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) възвестява радостната вест, че този човек отива в Рая само защото е предпазил хората от вреда и е премахнал този клон от пътя. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: "لقد رأيت رجلا يتقلب في الجنة في شجرة قطعها من ظهر الطريق كانت تؤذي الناس" В друг хадис нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: "Видях един човек да се наслаждава на благата на Рая, защото беше отсякъл дърво край пътя, което пречеше на хората." Тъй като на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) са били дадени прозрения за Отвъдното, той е могъл да ни разкаже и за състоянието на този човек. Този човек се разхожда из градините на Рая само защото е отрязал стърчащия на пътя клон, за да могат хората да минават безпрепятствено. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: "مر رجل بغصن شجرة على ظهر طريق فقال والله لأنحين هذا عن المسلمين لا يؤذيهم فأدخل الجنة" Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: "Един човек забеляза на пътя клон, който пречеше на хората." Докато вървеше, той видя как едно дърво се протяга над пътя, така че хората трудно минаваха оттам. Тогава той каза: "Кълна се в Аллах, ще премахна това препятствие от пътя на мюсюлманите, за да не ги безпокои повече." Само за това, че премахна препятствието, му бе позволено – както се изрази нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) – да влезе в Рая. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: "من أخرج من طريق المسلمين شيئا يؤذيهم كتب الله له به حسنة ومن كتب له عنده حسنة أدخله بها الجنة" Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: "Който премахне препятствие от пътя на мюсюлманите, Аллах ще му запише добро дело (сауаб)." "А на когото Аллах запише добро дело, Него Той ще въведе в Рая чрез това дело." Това означава, че Аллах (Азза уа Джалля) превръща службата към ближните и отзивчивостта в ключ, който отваря вратите на Рая за Неговите раби. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: "من أماط أذى عن طريق المسلمين كتب له حسنة ومن تقبلت منه حسنة دخل الجنة" Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза следното: "Който премахне нещо пречещо от пътя на мюсюлманите, ще му се запише добро дело." Както бе казано: независимо дали е клон, камък, трън или парче желязо – който премахне нещо такова, ще му се отчете добро дело. "А чието добро дело бъде прието, на него ще му бъде позволено да влезе в Рая." Човек никога не знае със сигурност дали всяко отделно дело ще бъде прието. Но такива искрени дела за благото на другите намират отзвук при Аллах и проправят пътя към Рая. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: "من رفع حجرا عن الطريق كتب له حسنة ومن كانت له حسنة دخل الجنة" Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза освен това: "Който премахне пречещ камък от пътя, ще му се запише добро дело. И чието добро дело бъде прието, той ще влезе в Рая." Освен това нашият Пророк каза: قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: "نح الأذى عن طريق المسلمين" Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: "Премахвай препятствията от пътя на мюсюлманите." Това е ясна заповед. Който следва тази повеля на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям), несъмнено трупа добри дела, печели благоволението на Аллах, става Негов любим раб и влиза в Рая. За съжаление проблеми като замърсяването на околната среда днес са много по-разпространени именно в мюсюлманските страни. Виждаме това много ясно в много мюсюлмански страни; били сме там много пъти. Например Пакистан... Името "Пакистан" буквално означава "пак", тоест "чиста земя". Но за съжаление улиците там са по-мръсни от почти навсякъде другаде. По земята едва ли ще намерите и педя място, което да не е покрито с пластмаса, боклук и мръсотия. А тези хора някога се бяха отделили от Индия, за да могат като мюсюлмани свободно да изповядват вярата си. Но истинското мюсюлманство, както ни е научил нашият Пророк, започва с чистотата. Това е само един пример. За съжаление така изглеждат много мюсюлмански страни, често включително и нашата собствена. На места като Европа, от друга страна, чистотата се налага чрез строги правила и глоби. Но както и да е, техните улици са значително по-чисти от тези в мюсюлманските страни. Вероятно е част от мъдростта на Аллах, че днес немюсюлманите се грижат по-добре за околната среда от мюсюлманите. Единственото, което им липсва, е свидетелството за вярата (шахада). Ако нашите хора нямаха поне свидетелството за вярата – опазил ни Аллах, – тогава щяхме да сме в много по-лошо положение. Нека Аллах ни пази всички от това.

Казват: „Ар-рафик кабла'т-тарик“. Това означава: спътникът е по-важен от самия път. Затова човек трябва да избира приятелите си много внимателно. Приятел, който те държи на правия път, е истинска благословия. Фалшивият приятел, от друга страна, е голямо бедствие, напаст. Причината, поради която много хора тръгват по лош път, са фалшивите приятели. Дяволът и собственото его обичат лошия приятел, затова човек се чувства привлечен към него и иска да го следва. Затова човек трябва да е бдителен от малък. Винаги напомняйте на децата си да си търсят добри приятели и ги подкрепяйте в това. Защото това определя дали животът ще бъде изпълнен с добро или зло. В противен случай, дори и след смъртта, това може да доведе до лош край за човека. Накратко казано: правилното обкръжение е най-важното. Защото човек – особено едно дете – често поставя приятелите си над собствените си родители и семейството. То вярва на всякакви глупости и вече не иска да приема добри съвети. Ако обаче човек има добри приятели, той приема и съвети, и от това произтича добро. В противен случай – нека Аллах ни пази – в днешно време е още по-лошо. Днешното време подтиква към всичко лошо; всеки грях е толкова лесен за извършване. В миналото това не беше толкова екстремно. Не беше толкова лесно да се извършват грехове. Имаше все още срам и благоприличие, затова хората се сдържаха повече. Но днес – нека Аллах е на помощ на нас и на нашите деца – един лош приятел може напълно да съсипе човека. Той разрушава сплотеността на семейството до такава степен, че човек почти съжалява, че има такова дете. Нека Аллах ни пази от това. Затова човек трябва много да внимава. Дори и да има много ангажименти в ежедневието си, трябва внимателно да следи с кого децата му прекарват времето си. Нека Аллах ни пази всички, иншаАллах. Нека нашите деца винаги останат здраво свързани със семействата си, иншаАллах. Те са ценни. Най-голямото ви съкровище са тези деца, вашето потомство. Защото техните молитви ще достигат до вас дори и след смъртта. Най-големият дар, с позволението на Аллах, ще дойде от тях. Нека Аллах винаги ги прави източник на добро, иншаАллах.

Има един хадис, който цитирахме в миналата петъчна проповед. В него много точно са описани качествата на лицемера. Според него лицемерът има четири определени качества. Нашият Пророк, салляллаху алейхи уеселлем, казва: Когато тези четири качества са обединени в един човек, той е абсолютен лицемер. Ако човек притежава само едно от тях, той носи в себе си частица лицемерие. Ако обаче се покае, тя изчезва отново. Слава на Аллах, всъщност изобщо не е толкова трудно да се освободим от него. Първо, казва той: Когато говори, той лъже. Второ: Когато даде обещание, той го нарушава. Трето: Когато му се повери нещо, той злоупотребява с това доверие и твърди: „Нямам го.“ Четвърто: Когато се стигне до разногласия или спор, той вдига огромен скандал. Той крещи и вика на висок глас. Така че всъщност не е трудно да се отървем от тези качества. Понякога човек си казва: „Ще се боря срещу егото си, ще се отърва от него“ – но не успява. Но от тези определени навици и начини на поведение човек може да се освободи много лесно. Просто не лъже, държи на думата си, не извършва предателство, не забива нож в гърба на никого и се разбира добре с хората около себе си. Освен това не вдига скандали. Когато спори, не вика и не напада другите. Тези четири характеристики на лицемера са наистина лоши качества. Нашият Пророк, салляллаху алейхи уеселлем, каза: Ако всички тези качества са налице – нека Аллах ни пази –, тогава човекът е абсолютен лицемер. И ако човек все още носи следи от лицемерие в себе си, може много лесно да се отърве и от тях. Слава на Аллах, ние, хората в тариката, с позволението на Аллах, не притежаваме повечето от това. И ако все пак е останало малко от него, не е трудно да се освободим и от това. Нека Аллах ни помогне. Дано иншаАллах се отървем от тези лоши навици, от тези ужасни и грозни качества. Нека Аллах ни опази от това и иншаАллах да не ни позволи да се поддадем на егото си.

يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُوا اتَّقُوا اللَّهَ وَكُونُوا مَعَ الصَّادِقِينَ (9:119) Той казва: "О, вие, които вярвате! Бойте се от Аллах и бъдете с искрените." Аллах, Всевишният, казва: "Бъдете искрени, за да стане животът ви добър и хубав." Хората обаче не се придържат към искрените, защото тяхното его не го позволява; те се занимават или с лоши неща, или с дреболии. Те се посвещават с пълна отдаденост на напълно маловажни неща. Хората се вкопчват с толкова много страст в лошото, или по-скоро във второстепенното, че... В лошото, разбира се, също, но вече от дни мисля за това: най-ненужното нещо, към което се привързват най-много, е футболът. Футболът сам по себе си е второстепенен. Добре, играеш малко, бягаш, забавляваш се – това е разбираемо. Но после идват и футболните клубове. Хората са привързани с такава отдаденост към тези клубове, че е почти невъзможно да ги накараш да сменят клуба. Дори да им предложите милиони, те не биха сменили своя клуб. Но когато става въпрос за пътя на истината, те са изключително непостоянни. Не си спазват думата. Човек не може да разчита на тях. Но когато става въпрос за техния клуб, няма непостоянство, няма нарушаване на обещанието и няма отстъпление. До края на живота си остават верни на тази страст. Всичко това са дреболии. Това, което наистина има значение, е да останеш непоколебим по пътя на Аллах. Когато човек намери истински духовен наставник (мюршид), трябва да го следва. Този път не е детска игра. Животът е ценен. Времето е ценно. Заради пълна дреболия се ядосваш, караш се и обиждаш другите. Добре, харесваш футбола, разбираме това. Но защо трябва човек да се ядосва толкова много за такива дреболии? Човек трябва малко да се замисли. Добре, харесва ти, това е разбираемо. Но ако отдадеността, верността и надеждността, които проявяваш към даден клуб, бъдат показани по пътя на Аллах, тогава човек би се издигнал до един от великите приятели на Аллах. Затова Сатаната занимава човека, както вече казахме, или с дреболии, или с грехове. Нека Аллах ни опази от това. Това е странна болест и един от най-големите проблеми на последното време. Както казах: човек може да обича разни неща, но истинската отдаденост трябва да бъде насочена към Аллах. Нека Аллах ни помага. ИншаАллах, Той ще ни опази от това да се занимаваме твърде много със светски дреболии.