Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

Нашият Пророк – мир и благодат да бъдат върху него – е казал: „Това, което е халал, е ясно, и това, което е харам, също е ясно. Между тях има някои съмнителни неща; пазете се от тях.“ Защо казва това? Защото има неща, които погрешно се смятат за ибадет. Те всъщност не са ибадет, но на хората им се струва, че е сунна или задължение да ги извършват. Който извършва тези неща с вярата, че са ибадет, извършва забранено действие и си навлича грях. Какво точно се има предвид с това? Става въпрос за траура. Скърби се два до три дни. Не се скърби всяка година наново. Не е правилно постоянно да се плаче и оплаква от скръб. Защото това е повелята на Аллах. Смъртта е сигурна, и мъченичеството също е сигурно. Затова не е правилно да се скърби с години и целият народ да бъде въвличан в този траур. Защо говорим за траура точно сега? Защото вчера беше Ашура – денят, в който Сайидина Хюсеин стана мъченик. Има хора, които плачат, удрят се в гърдите с ридания и правят подобни неща. Може би и сред нас има някои, които си мислят: „Нека поне днес да скърбим.“ Това е напълно ненужно и неуместно. Ако такъв траур беше предвиден, сподвижниците щяха да скърбят по този начин след смъртта на нашия Пророк – мир и благодат да бъдат върху него. Ние следваме техния пример. Тъй като следваме пътя, който те са ни показали чрез живота си, ние знаем, че нашият Пророк – мир и благодат да бъдат върху него – е забранил това. Нашият Пророк – мир и благодат да бъдат върху него – е забранил това от самото начало. Неговият път е ясен и категоричен. Затова е голям грях и тежко бреме човек да си измисля подобни обичаи от собствената си глава и да въвлича целия народ в тях. Ако грешниците се покаят и помолят за прошка, те биват спасени и очистени от греховете си. Но който упорства в този грях, си навлича още по-голяма вина. Затова нашият Пророк – мир и благодат да бъдат върху него – е казал: Когато се сбъдне повелята на Аллах, има тридневен период на траур; повече от това не е необходимо. Времето за изразяване на съболезнования е три дни. Повече от това не е предвидено. Защо? Защото в живота човек трябва да изпълнява и други задължения. Няма смисъл човек да се съсипва в такива ситуации. Трябва да се каже: „Това е повелята на Аллах, ние ѝ се подчиняваме“, и да продължи живота си. Нека Аллах ни пази. Нека Той ни предпази от това да вършим забраненото с вярата, че правим нещо добро. Нека не се измъчваме безсмислено и същевременно да грешим, вярвайки, че правим нещо добро, иншаАллах. Нека Аллах ни закриля. Нека продължим живота си по правия път – по прекрасния път, който нашият Пророк, мир и благодат да бъдат върху него, ни е показал, иншаАллах. Нека Аллах ни позволи в Отвъдното да бъдем завинаги заедно с нашите любимци, със Сайидина Хасан и Сайидина Хюсеин, да бъдем рамо до рамо с мъчениците и да получим тяхното застъпничество, иншаАллах. Защото точно това е най-важното. Дори и по отношение на тяхната съдба трябва да кажем: „Аллах така е отсъдил и така се е случило.“ Чрез това техният духовен ранг е станал само още по-висок и възвишен. Нека възнамерим и се молим да бъдем заедно с тях в Отвъдното, иншаАллах.

Днес е благословеният ден Ашура. Нашият любим Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) е почитал този прекрасен ден. Той заръча и на нас да го почитаме, да говеем в него, за да получим неговата благословия, да отправяме молитви и да възхваляваме Аллах. Ашура наистина е такъв специален, благословен ден. Денят Ашура се пада на 10-ия ден от месец Мухарам. Ашура буквално означава „десетият ден“. Въпреки това не бива да се говее само в този единствен ден. Някои вече знаят това, а други – не. Като цяло винаги е по-добре да се говее два дни, но говеенето за Ашура трябва да се извършва по-специално в два последователни дни. Трябва да се говее или на деветия и десетия, или на десетия и единадесетия ден. В този ден Аллах, Всевишният и Всемогъщият, е оказал огромна милост на хората. Спасението на пророците и техните народи, духовното възвисяване на приятелите на Аллах, достигането на мъченичество – всичко това се е случило в този благословен ден. Който почита този ден, също ще има дял в тази благословия, иншаАллах. Тези благословени дни са дарове от Аллах, Всевишния и Всемогъщия, за мюсюлманите, за уммата на Мухаммад. Ние трябва да ги почитаме и да използваме тяхната благословия за себе си. Лошо ли е, ако не го направим? Не, не е грях да не го направим. Но този, който го направи, печели изключително много; това е огромна печалба за Отвъдното. Би било много неразумно да се пропусне такава възможност. Слава на Аллах, че Той ни направи част от уммата на Мухаммад. Той дари всички тези блага и на неговата умма в чест на нашия Пророк. Защото нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) от рождението си до Съдния ден винаги е мислил за своята общност и се е молил: „Моята умма, моята умма.“ Тъй като той е най-обичаният раб на Аллах, Всевишния и Всемогъщия, заради него Той дари и неговата умма с големи блага. Който желае тези блага, ги приема. На когото не му се иска, не му се и налагат насила. Но накрая човек ще съжалява горчиво. Ще каже: „Пропуснах толкова много възможности.“ „Последвах глупави хора.“ „Не оказах нужното уважение на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) и не последвах неговия път“, ще съжалява той. А в земния живот можеше да видиш навсякъде колко добродетелен е той и колко много хора го следват. Но ти се отвърна и каза: „Аз лично не вярвам в тези неща.“ Вместо това ти тръгна след глупави хора. Последва хора, които не ти носят никаква полза. И после умираш с наивната вяра, че си постигнал нещо на този свят. Там обаче се събуждаш изведнъж и възкликваш: „Аллах, Аллах, какво само направихме!“ Мислиш си: „Само ако можех да се върна и да постъпя по-добре“, но напразно – шансът е пропилян. Тогава си събран с хората, които си обичал на света. Ако и те са толкова заблудени, колкото си и ти, си изгубен. Човек ще бъде събран с този, когото обича. Ако хората, които обича, са в Ада, и той ще бъде там. Ако обаче обича нашия Пророк, ще бъде спасен. За това става въпрос – за нищо друго. Защото който го обича, го следва и го почита. Той не се хваща на приказките на глупави хора и не се хвърля сам в огъня на Ада. Адът е истина и Раят е истина. Това не е игра и не е забавление. Хората трябва да бъдат много бдителни в това отношение. В тези последни времена мнозина – било то дете, младеж или старец – съзнателно или несъзнателно хулят Исляма и пътя на нашия Пророк. Те се държат така, сякаш вярващите хора са невежи, докато самите те уж разбират абсолютно всичко. От над хилядолетие хората следват нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) – ти ли си единственият, който знае по-добре? Нека Аллах ги дари с разум и напътствие. Те смятат своето неверие за страхотно постижение. Те приемат за успех отклоняването от правия път. Нека Аллах подобри състоянието им. В чест на този благословен ден, нека се завърнат към истинския път и да се възползват от тези блага. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: „Когато минавате покрай райските градини, тогава черпете изобилно от тях.“ Сподвижниците попитали: „Какви са тези райски градини?“ Той отговорил: „Това са събранията за знание, в които се споменава и обича Аллах.“ Всяко от тези събрания е като рай на земята; истинският Рай в Отвъдното се постига именно чрез това. Молим Аллах за напътствие. Много семейства идват при нас и се оплакват: „Детето ни се отклони от правия път.“ Тези деца са станали такива, защото са последвали грешни примери. Ако сега се обърнат и се покаят, те ще бъдат спасени. Който се покае в земния живот, намира спасение; покаянието в Отвъдното обаче не носи повече никаква полза. Нека в чест на днешния ден Аллах да дари децата ни с напътствие, а на всички нас сила и вяра, иншаАллах. Нека Той ни направи непоколебими по Неговия път, иншаАллах. В чест на този благословен ден, на всички мъченици, на господаря на мъчениците Хазрат Хюсеин и на всички, които бяха с него, нека всички ние получим напътствие, иншаАллах. Нека винаги вървим по техния път, иншаАллах.

Нашият Пророк – мир и благословение да бъде над него – казва в един от своите хадиси: Аллах удостоява с чест този, който прощава, макар и да му е сторена несправедливост. А който е удостоен с чест от Аллах, не може да бъде унизен. Точно това е най-важното. Да бъдеш на почит и ценен пред Аллах – това трябва да бъде целта на всеки човек, на всеки мюсюлманин. Несправедливост, разбира се, винаги е имало, но в Последните времена тя се среща много по-често. Междувременно по целия свят се внушава, че доброто е лошо, а лошото е добро. Несправедливият се смята за прав, а справедливият – за неправ. Но това няма значение. В Отвъдното, в Деня на възкресението и равносметката, всичко ще излезе наяве. Несправедливият ще бъде наказан, а справедливият ще получи своето право. Тогава онзи, който е бил несправедлив, ще бъде дълбоко унизен. А който е бил прав, ще бъде на почит пред Аллах. Затова в живота трябва винаги да стоим на страната на справедливостта. Да постъпиш несправедливо с някого не е никакво постижение. Човек може би си мисли: „Направих го и ми се размина.“ В този свят може и да се измъкнеш, но в Отвъдното няма измъкване. Затова трябва непременно да помагаме на справедливия и да бъдем на негова страна. В света, разбира се, се случват много несправедливости. Сатаната използва това и иска да унищожи добрите ти дела и наградата ти. Не печелиш абсолютно нищо, ако застанеш на страната на несправедливия. Да си мислиш: „Ще му помогна, за да извлека полза и аз...“ – такава печалба няма. Истинската печалба е при Аллах. Ако правиш това, което Аллах обича, тогава ти си истинският печеливш. Този свят от самото си начало е място за изпитание. За това изпитание Аллах Всевишният е изпратил пророци. Учените са ни показвали пътя, а Той е възвестил Своето послание чрез хора, които обучават. Всичко това се е случило, за да може човекът да различава доброто от злото. Съответно човекът ще трябва да отговаря за постъпките си и ще му бъде потърсена сметка. Ако е бил добър човек, краят му ще бъде добър. Ако обаче е лош и си мисли: „В този свят никой не ме хвана, измъкнах се“, на него със сигурност ще му бъде потърсена сметка в Отвъдното – нека Аллах ни опази от това. Това винаги е било така още от времето на нашия Пророк – мир и благословение да бъде над него, – а в днешно време се случва много по-често. Мнозина заблуждават хората и ги отклоняват от правия път. Но Аллах, Всевишният и Всемогъщият, е с тези, които остават на правия път. Аллах помага на този, който стои на страната на справедливостта и върви по правия път. Другият може колкото си иска да твърди: „Спечелих, успях“ – това няма да му донесе никаква полза. Нека Аллах ни опази. Дано никога не се отклоняваме от истината и да бъдем от тези, които помагат на справедливостта да възтържествува, иншаАллах. Нека Аллах ни опази от това да се поддадем на егото си и да се отклоним от правия път, иншаАллах.

وَمَن يُعَظِّمۡ شَعَـٰٓئِرَ ٱللَّهِ فَإِنَّهَا مِن تَقۡوَى ٱلۡقُلُوبِ (22:32) Който почита нещата, които Аллах възвеличава, притежава богобоязливост и е сред рабите, които Той обича. Какви са тези неща, които Аллах, Всемогъщият и Всевишният, почита? На първо място стоят нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) и неговите сподвижници, следвани от благословените дни, места и дела. На всички тези неща се полага дълбоко уважение и почит. За тези времена има специални богослужения, както и препоръчителни действия според Сунната. За всеки мюсюлманин е от голяма полза да ги прилага на практика възможно най-добре. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Който пости от първия до десетия ден на мухарам, придобива най-високите райски степени във Фирдоус.“ Затова е само в наша полза да почитаме тези дни. Слава на Аллах, днес в нашата страна има много хора, които познават и ценят тези дни. На други места обаче на това се гледа малко по-различно. Там хората биват обърквани с въпроси като: „Към друг мазхаб ли принадлежите или какви сте вие?“ А всъщност възраждането на Сунната и следването на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) са най-възвишените богослужения въобще. Човек трябва да прави това дотолкова, доколкото му е възможно. А за това, което не успява да направи, нека Аллах му прости. Но на други места тези неща често биват представяни в погрешна светлина. Ако някой прави това, бива гледан накриво и питан: „Този да не е шиит, защо прави такова нещо?“ А всъщност е повеля на Аллах, Всемогъщия и Всевишния, да се следва Сунната на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Да го следваме е най-важният път към това да станем любими раби на Аллах. Аллах, Всемогъщият и Всевишният, казва в Свещения Коран: قُلۡ إِن كُنتُمۡ تُحِبُّونَ ٱللَّهَ فَٱتَّبِعُونِي يُحۡبِبۡكُمُ ٱللَّهُ (3:31) „Кажи: Ако обичате Аллах, следвайте ме, и тогава Аллах ще ви обикне.“ Ако не го следваш и действаш според собствената си глава, ти си от рабите, които Аллах не обича; нека Той ни опази от това. Тогава няма абсолютно никаква полза за теб, без значение колко се молиш или какво друго правиш. Затова нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям), слава на Аллах, е обяснил, че денят Ашура е десетият ден от месец мухарам. Не се пости само в този един ден, защото евреите правят така. За да се отличим от тях, се пости на деветия и десетия, на десетия и единадесетия или и през трите дни. Който желае, може да пости и през всички тези дни. На десетия ден има също и намаз (молитва) с четири ракята, който трябва да се отслужи. Той трябва да се отслужи преди следобедната молитва, тъй като с настъпването на тъмнината вече започва единадесетият ден. Между сутрешната и следобедната молитва отслужвате четири ракята, като във всеки от тях четете единадесет пъти сура Ал-Ихляс, и след това отправяте дуа. Друга препоръка на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) за този ден е ритуалното измиване на цялото тяло (гусул). Чрез това човек придобива здраве и остава здрав през цялата година. Това е много важно, защото днес, за съжаление, има безброй тежки и непознати болести. Затова на този ден човек се къпе с твърдото намерение да прекара цялата година в добро здраве. Когато човек го прави с това намерение, за да придобие здраве, той прилага на практика благословеното слово на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Освен това човек трябва да дава милостиня, да набави провизии за дома си и да прояви щедрост към семейството си. Ако е възможно, трябва също да се сложи сурма на очите. Не е задължително да е черна сурма, може да се нанесе и нещо друго красиво. Това са действията, които трябва да се извършват на този ден. Най-важното обаче е постът; прекарването на деветия и десетия, или десетия и единадесетия ден в пост е важна препоръка. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва за това: „Ако съм жив догодина... [ще постя и на 9-ия ден].“ В ранните години на исляма така или иначе се е постило през месец мухарам. Това е било преди Рамазан, едва по-късно постът е бил преместен там. Затова е от голяма полза за нас непременно да прекараме този благословен ден в богослужения и молитви. Нека Аллах благослови тези дни и нощи. Нека според силите си да почитаме нещата, които Аллах възвеличава; нека иншаАллах това да ни бъде отредено.

قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: الصدقة على وجهها واصطناع المعروف وبر الوالدين وصلة الرحم تحول الشقاء سعادة وتزيد في العمر وتقي مصارع السوء۔ Нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, казва: Даването на садака по правилния начин, вършенето на добро, доброто отношение към родителите и поддържането на роднинските връзки превръща нещастието в щастие. Тоест, това подобрява лошото положение на човека, превръща го в щастие и удължава живота; вършенето на добро затваря вратите на злото. Хората често са нещастни на този свят. За да станат щастливи, те трябва да дават садака, да се отнасят добре с родителите си и да не прекъсват връзката с роднините си. Това превръща нещастието в щастие, казва той. Освен това то удължава живота и предпазва от лоша смърт, казва нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: الصدقات بالغدوات يذهبن بالعاهات۔ Нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, казва: Садаката, дадена сутрин, отблъсква бедствията и нещастията. Тоест, тя предотвратява лошите неща, които биха могли да сполетят човека, като например болести или недъзи. Затова толкова често го подчертаваме; това е заветът и съветът на Шейх Ефенди към хората. На тези, които казват, че даряват много и смятат: "Дарявам веднъж седмично", ние казваме, че е по-добре да дават всеки ден. Сложи си една малка кутия всяка сутрин и пускай вътре три, пет или десет... Каквото и да ти е възможно, това ще бъде твоята садака за деня. Можеш да събираш всичко и да го предадеш по-късно, когато пожелаеш, но не пренебрегвай тази ежедневна садака. Садаката те защитава; тя те предпазва от всякакъв вид нещастия. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: قال الله عز وجل: أنفق أُنفق عليك۔ Аллах, Азза уа Джалл, казва: Дарявай, за да ти давам и Аз. Ако ти не даваш, тогава и Той не ти дава. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: قبضات التمر للمساكين مهور الحور العين۔ Нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, казва: Една шепа фурми, дадена на бедните, е зестрата (махр) за хуриите. По онова време, разбира се, не е имало такова изобилие като днес; когато човек е тръгвал на път, едва ли е намирал нещо. Който намирал две или три фурми, бил доволен и благодарил на Аллах. Затова: Дори и да дадеш само няколко фурми, те се превръщат в зестра за хуриите в Рая. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: كل امرئ في ظل صدقته حتى يقضى بين الناس۔ Нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, казва: В Деня на Страшния съд всеки ще стои в сянката на своята садака, докато не бъде отсъдено между хората. В Деня на Страшния съд няма да има сянка. Но този, който е давал садака, ще остане под нейната сянка, докато не дойде неговият ред. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: كم من حوراء عيناء ما كان مهرها إلا قبضة من حنطة أو مثلها من تمر۔ Нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, казва: Колко много газелооки хурии има, чиято зестра е била само една шепа пшеница или сходно количество фурми. Това означава: На този свят можеш да похарчиш милиони и пак няма да ги намериш, но в Отвъдното шепа пшеница или фурми е тяхната зестра. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: ليتق أحدكم وجهه عن النار ولو بشق تمرة۔ Нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, казва: Всеки от вас трябва да предпази лицето си от адския огън, дори и само с половин фурма. Тази садака те спасява от Ада в Отвъдното и те предпазва от нещастия в земния живот. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: لأن يتصدق المرء في حياته بدرهم خير له من أن يتصدق بمائة عند موته۔ Нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, казва: По-добре е за човека да даде един дирхам като садака приживе и в добро здраве, отколкото сто дирхама, когато вече е на смъртния си одър. Вместо чак малко преди смъртта да се разпорежда: "Дайте това и онова там", един единствен дирхам, дарен в дните на добро здраве, е сто пъти по-ценен. Затова човек трябва да върши добро, докато все още е здрав. Една поговорка гласи: "Това, което даваш със собствената си ръка, това взимаш със себе си." Точно така е и тук: Дарявайте, докато сте все още здрави. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: لو مرت الصدقة على يدي مائة لكان لهم في الأجر مثل أجر المبتدئ من غير أن ينقص من أجره شيئا۔ Нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, казва: Дори ако дадена садака премине през ръцете на сто души, всеки един от тях получава същата награда като първоначалния дарител, без неговата награда да бъде намалена ни най-малко. Тоест: Някой е дал садака, той я е предал на следващия, а той отново на друг, докато дарението премине през сто ръце. Всички тези хора получават едно и също възнаграждение, една и съща награда. При искат (изкупление за починали) положението е същото; всеки го предава на следващия и казва: "Взех го, приех го и го подарих нататък." По този начин всички те получават награда, а на починалия се прощават греховете за неговите пропуски. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: ليتصدق الرجل من صاع بره وليتصدق من صاع تمره۔ Нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, казва: Човек трябва да дава садака от своята пшеница, дори и да е само един саа (мерна единица). Един саа е определена мярка; по нея се определя количеството на садаката. "Той трябва да дава садака от своите фурми, дори и да е само един саа", казва нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: ما نقصت صدقة من مال، وما زاد الله عبداً بعفو إلا عزاً، وما تواضع أحد لله إلا رفعه الله۔ Нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, казва: Садаката никога не е намалявала богатството. Така че не си мисли: "Дарих, сега имуществото ми намаля." Садаката по никакъв начин не намалява състоянието. Ако някой прости претърпяна несправедливост, Аллах несъмнено ще му отреди за това повече чест (изза). Тоест: Ако някой ти причини страдание и си онеправдан, не е нужно веднага да го проклинаш. Честта, която Аллах ти дарява за това, е много по-добра от това да проклинаш този човек. Който проявява скромност в името на Аллах, Аллах несъмнено ще въздигне неговия ранг. Това означава: Рангът на човек, който се държи скромно и в името на Аллах се отказва от високомерието, се издига както пред Аллах, така и пред хората. Човек трябва да се държи скромно спрямо своите ближни и да не става високомерен. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: ما يخرج رجل شيئاً من الصدقة حتى يفك عنها لحيي سبعين شيطاناً۔ Нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, казва: Никой не дава садака, без при това да се наложи да разтвори челюстите на седемдесет дявола. Тоест: Когато някой иска да даде садака, дяволът го захапва като куче, стиска челюсти и се прикрепя към него от всички страни, за да го възпре. Който въпреки това даде садака, той буквално е разтворил челюстите на дявола и е направил своето дарение. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: مناولة المسكين تقي ميتة السوء۔ Нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, казва: Даването на садака на нуждаещ се предпазва от лош край. Тоест: Ако някой дава садака на бедните, тя го предпазва от това – нека Аллах ни пази – да умре по някой от многото лоши начини, които днес са повсеместни.

Да обичаш заради Аллах означава и да отхвърляш заради Аллах. Това е наше задължение. Трябва да обичаме заради Аллах, да мразим заради Аллах, да живеем за Аллах и да правим всичко, за да спечелим Неговото благоволение. Трябва да съжаляваме за собствените си грешки. Това, което рабът не успява да направи поради слабост, Аллах го прощава. Ако молим за прошка за грешките си, ще ни бъде простено. Но днешните хора се побъркват заради напълно маловажни неща. Защо правят това? Защото са напуснали пътя на Аллах и са последвали пътя на сатаната. Пътят на сатаната никога не води до нещо добро, той никога не носи истинска полза. Може би носи пари и предлага много възможности, но никога не ражда нещо добро. Който следва сатаната, винаги е сред губещите; дори външно да изглежда добре, той губи. На хората им се казва: „Вижте, този човек тръгна по пътя на сатаната и успя“, и хората сляпо тръгват след него. Друг прави същото след него. Накрая всички поемат по този път. Разбира се, напълно невъзможно е на този път всички да бъдат успешни едновременно. Те напускат и забравят пътя на Аллах и поемат по този грешен път. И когато се провалят, те са напълно съкрушени. Те вярват, че на света има само един единствен път; този път, който наричат успех, в действителност е пътят на сатаната. Те напускат правия път и поемат по един напълно безполезен. Те се отвръщат от пътя на Аллах и се насочват към пътя на сатаната. Аллах е дал на всеки човек негова собствена, специална дарба. Сегашната система обаче вкарва всички в един и същ калъп. И този калъп е един напълно празен и безполезен начин на живот. Години наред тъпчат на едно място с надеждата накрая да постигнат нещо, но в крайна сметка преживяват само разочарования. Точно за това говорим; наскоро отново го видяхме. Хората само повтарят като овце: „Учи, вземи диплома.“ Сякаш в живота няма нищо друго освен училището и следването. Карате ги да учат толкова дълго, хубаво, но човек все пак трябва да използва ума си. Когато милиони хора учат и трябва да упражняват една и съща професия, все пак трябва да се мисли и за последствията. Те се оплакват: „Олеле, тази година изпитите бяха много трудни, много хора се провалиха.“ И какво от това? Ако всички завършат, какво тогава? Къде ще намерите работа за всички? В крайна сметка в живота има и други професии; не всеки задължително трябва да следва. Но това е дяволска хитрост, която са измислили, за да контролират целия свят и да му наложат волята си: „Просто продължавай да учиш.“ Дванадесет години, двадесет години учат без прекъсване, но накрая за нищо не стават. След това те така или иначе не могат да извършват никаква практическа работа. Ако ги сложиш да работят, се провалят, защото са свикнали на удобен живот. Семействата им се грижат за яденето и пиенето им, а те живеят вкъщи като царе. Когато след това трябва да се впуснат в живота и да работят, не могат да се справят абсолютно с нищо. Точно затова тази система е пътят на сатаната. На пътя на Аллах обаче за всеки има подходяща дарба и предопределена от Аллах задача. Но те потискат всички тези вродени таланти и карат хората да учат дванадесет, петнадесет години, само за да могат да ги контролират за собствените си интереси. И държат хората покорни, като ги убеждават: „На света няма друг път освен този.“ Те не оставят на хората нито минута свобода. В началото хората следват този път по принуда, а по-късно – по собствено желание. Затова казвам: Пътят на Аллах е най-красивият път. Той е приятен и спокоен; на този път се намира всяка възможна красота. Ако обаче човек напусне пътя на Аллах и стъпи на този дяволски път, това води след себе си всякакъв вид зло и лоши неща. Тогава се появяват заблуди, неморалност и всяка форма на зло. Защото на хората не се вдъхва страх от Аллах, а страх за бъдещето и за оцеляването. Те ги плашат с думите: „Ако не учи, ако не завърши университета, как ще оцелее? Какво ще стане с него?“ Държавните структури са същите; без диплома не дават на никого работа, не наемат никого. Но за какво всъщност служи тази диплома? Каква ти една десета от наученото – ако задържат в главите си дори само един процент от него, човек може да бъде доволен и благодарен. Те просто пускат хората да минат през изпитите и междувременно им прибират парите. След това се питат един друг: „Защо обществото е толкова пропаднало? Как изпаднахме в това състояние?“ А всъщност е съвсем очевидно. Приказките за системата са само оправдание; всичко е изцяло фиксирано върху земния живот. Не само тук, целият свят е в това състояние. Под прикритието на глобализацията те са вкарали цялото човечество в един и същ калъп. Те плашат хората, казвайки им: „Не бива да напускаш този път, иначе си разорен!“ Всъщност тези, които се измъкват от тази система и не тичат в този омагьосан кръг, са много по-разумни. Те все още са в състояние да използват собствения си ум и логика. Нека Аллах ни пази. Карат ги да учат толкова много, но не остават нито възпитание, нито уважение; не остава абсолютно никаква ценност. Нека Аллах ни помага. Нека Той, иншаАллах, да ни изпрати Сахиб. Нека Той да ни избави от това положение, иншаАллах.

وَقُلِ ٱعْمَلُوا۟ فَسَيَرَى ٱللَّهُ عَمَلَكُمْ (9:105) Аллах ни казва: "Не бъдете бездейни." Работете, защото Аллах ще види делата ви. Това показва, че мързелът в нашата религия, исляма, изобщо не се приема добре. Пророците, шейховете и сахабите са били в непрекъснато действие. Те са работили неуморно, за да служат на хората и на мюсюлманската общност. От една страна, за да изкарат честно своето законно (халал) препитание, а от друга – за да служат на исляма... Затова мързелът няма място в исляма. Мързелът е напълно недостоен за тях. Животът на пророците, сахабите и авлиите е представлявал непрекъсната служба. Те посвещават целия си живот в служба на другите и желаят да бъдат полезни дори и след смъртта си. Историята ни предоставя безброй примери и учени за това. В миналото хората често са доживявали едва до четиридесет или петдесет години. Но това, което те са постигали през тези четиридесет, петдесет години, един обикновен човек не би успял да направи дори за двеста години. Как е възможно това? Аллах ги е дарил със специални дарби (карамат), чрез които са могли да помагат изключително много на хората. И поради тази причина мързелът за тях е абсолютно немислим. Мързеливият човек не носи полза нито на себе си, нито на другите. И не само това: когато човек няма какво да прави и бездейства, дяволът лесно си играе с него. Той лукаво му нашепва: "Какво пък толкова ще правиш? Направи това или онова", и така го тласка към грях. Но когато човек е зает, дяволът изобщо няма възможност за това. На това обръща внимание и друг стих от Корана: فَإِذَا فَرَغْتَ فَٱنصَبْ (94:7) "Когато приключиш с една задача, веднага се посвети на следващата." Независимо дали става въпрос за молитва или светски дела; стига да го правиш заради Аллах, това ще ти бъде зачетено като добро дело. Ако усилията ти са посветени на Аллах и действаш с намерението: "Ще изкарам прехраната си и ще помагам на другите", тогава всичко това ще бъде записано като добро дело за теб. Нека Аллах ни предпази от това да бъдем мързеливи. Защото безсмисленото пилеене на живота е чисто разхищение. А Аллах не обича разхищението. Нека Аллах даде сила на всички нас и да не ни превръща в играчка на дявола, иншаАллах.

وَإِذَا ٱلۡبِحَارُ فُجِّرَتۡ (82:3) Аллах, Азза уа Джалла, ни съобщава за Съдния ден. Хората вярват, че всичко просто ще продължи така и нищо няма да се случи. Но Съдният ден съществува. Аллах, Азза уа Джалла, казва, че небето ще се разцепи, звездите ще паднат, а моретата ще се разтворят и ще прелеят. Преди много години бяхме в Италия. Там беше изригнал вулкан. Половината от тази огромна планина просто беше изчезнала. Но хората там казаха: „Това не е нищо. Истинският проблем е това море тук.“ Това казват и учените. Под него се намира огромен вулкан, бълваща огън планина. Ако той изригне, би взривил света. Нищо не би останало. От това те се страхуват най-много. А всъщност няма причина за страх. Така или иначе, всичко само чака заповедта на Аллах. Докато не дойде заповедта от Аллах, Азза уа Джалла, не се случва абсолютно нищо. Едва когато му дойде времето, това ще се случи. Това също е възвестено в Славния Коран: Моретата ще се разтворят. Съдният ден ще настъпи и нищо няма да остане. На земята няма да остане нито една планина и нито един хълм; всичко ще бъде напълно равно. Това са неща, които неизбежно ще се случат. Въпреки че Аллах, Азза уа Джалла, ни е съобщил това и хората всъщност го знаят, малцина достигат до вярата. На повечето им е напълно безразлично. Те просто го пренебрегват и казват: „Това е природно явление, и без това нищо не можем да направим.“ Те нямат страхопочитание пред Аллах. Вместо това говорят само за това, че може би някакъв камък ще падне от небето и ще се разбие в земята. Дори някои мюсюлмани, които всъщност вярват в това, имат само слаба вяра. Истинската вяра означава твърдо да вярваш, че всичко това ще се случи в определеното му време и ще се сбъдне това, което Аллах, Азза уа Джалла, е казал. Затова погледни себе си и собственото си състояние. Не гледай нищо друго и не се страхувай от нищо. Каквото е отредил Аллах, това се случва – нищо друго няма значение. Какво променя това, дали се страхуваш или не? Ако искаш да се страхуваш, страхувай се от Аллах. Не се страхувай от нищо друго. Нека Аллах опази нас и нашата вяра. Това е единственото нещо, което има значение. Нищо друго. Дали ще падне метеорит, ще изригне вулкан или ще се случи земетресение... Всичко това се случва единствено и само по заповед на Аллах, Азза уа Джалла. Човек трябва да осъзнава това. Точно това означава вяра. Вяра означава да знаеш без съмнение, че всичко е подчинено на заповедта на Аллах, Азза уа Джалла. В противен случай ще си играят с теб като с играчка. Постоянно се появяват новини като: „Случи се това, ще се случи онова.“ Хората веднага вярват в тях, но в благословените думи на Аллах, Азза уа Джалла, не вярват. Нека Аллах ни напъти всички и ни дари с истинска вяра, иншаАллах.

Всяка възхвала и всяка благодарност принадлежат на Аллах. Възхвалата принадлежи само на Него. Затова още в самото начало на Корана се казва: "Алхамдулилляхи раббил алямин". Възхвалата принадлежи на Аллах. Истинската възхвала (хамд) принадлежи на Аллах, докато благодарност (шукр) може да се окаже на всекиго. Човек може да благодари на всеки. Но възхвалата (хамд) е запазена само за Аллах, Всемогъщия и Всевишния. Нали се казва: "Алхамдулилляхи раббил алямин". Това означава: Възхвалата принадлежи на Аллах, нашия Създател. Възхвалата принадлежи единствено на Аллах, Господаря на световете. Човек трябва да бъде благодарен, винаги трябва да проявява благодарност. Да се благодари на ближните и да се показва признателност е много важно. Но възхвалата е форма на поклонение, което се полага единствено и само на Аллах, Всевишния. Също и имената на нашия любим Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) – Мухаммад, Ахмад, Хамид, Махмуд – отразяват неговия висок ранг. Аллах е поставил името на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) с тези произлизащи от корена „хамд“ думи – като възхваляващ и възхваляван – непосредствено до Своето собствено име. Ла иляха илляллах Мухаммадун Расулюллах (салляллаху алейхи уа саллям). Благодарим на Аллах за това, че ни е дарил с тези блага. Освен това е важно да Го възхваляваме във всяка житейска ситуация. Когато човек е благодарен както за доброто, така и за привидно лошото, той показва дълбоката си привързаност към Аллах. С това той Му доказва своето покорство. По този начин благата се умножават и човек бива даряван още по-щедро. Точно затова човек трябва да бъде благодарен за всичко и да възхвалява. Казва се: "Ля юхмаду аля макрухин сиуах" (Никой освен Него не бива възхваляван за нещо неприятно). Това означава: Каквото и да ви е отредил Аллах, трябва да Го възхвалявате за това. За добрите времена, а също и за това, което смятате за лошо – каквото и да ви сполети, трябва да възхвалявате за всичко. В крайна сметка, дали нещо е добро или лошо, се крие само във вашето собствено възприятие. Винаги е във ваша собствена полза да възхвалявате Аллах при всякакви обстоятелства. Доброто така или иначе е добро; но ако за нещата, които смятате за лоши, проявите търпение и възхвалявате Аллах, Той ще издигне ранга ви и ще ви възнагради богато. По този начин и тази трудност ще отмине, иншаАллах. Нека Аллах ни причисли към онези, които истински Го възхваляват и искрено Му благодарят. И нека ни предпази от това да се оплакваме и да отхвърляме Неговото предопределение. На това трябва непременно да се обърне внимание. Трябва винаги да имаме това предвид и да бъдем раби, които възхваляват Аллах във всяка житейска ситуация. Нека Аллах ни причисли към възхваляващите, иншаАллах.

وَإِن تُطِعۡ أَكۡثَرَ مَن فِي ٱلۡأَرۡضِ يُضِلُّوكَ عَن سَبِيلِ ٱللَّهِۚ (6:116) Повечето хора на този свят не са на правия път. Ако се водиш по тях, ще се отклониш от истинския път. По истинския път вървят само малцина; хората предпочитат да преследват своите нагони и страсти. Ако сега си кажеш: „Всички правят така, значи и аз ще го правя. Така е по-лесно и по-удобно“, тогава ще се отклониш от пътя и ще се погубиш. Затова човек трябва винаги да внимава какво е истината. На правия или на грешния път са тези хора? Ще останат ли действията им ненаказани? Съобразявай се с това; не си усложнявай излишно живота и не се хвърляй в гибел. Този, който иска да ти покаже пътя, често самият той не го знае и се е заблудил. Не върви сляпо след него. Не си казвай: „Толкова много хора следват този човек, значи той сигурно е на правия път.“ Виж, правият път е напълно ясен. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) е казал: „Разрешеното (халал) е ясно, забраненото (харам) е ясно; а между тях има съмнителни неща.“ Стой далеч от тези съмнителни неща. Върви по разрешения път – пътя, който последователно избягва забраненото. Защото днес – въпреки че хората винаги са били устроени така – просто им е по-лесно да се поддадат на егото си. Да се пазят от забраненото струва на хората много повече усилия. Затова намери своя собствен, истински път и не се отклонявай от него. Хората често казват: „Всички тези хора вървят по този път, значи той трябва да е правилният.“ Само защото стадото тича в една посока, всички бягат сляпо след него. Ако един скочи в пропастта, другите ще се хвърлят след него без колебание. Аллах (Аззе уе Джелле) ти е дал разум и те е предупредил. Затова не върви след тях. Не си казвай: „Те са поели по този път, значи и ние ще вървим по него.“ Твоят добър път е утвърден – стой далеч от лошия. И дори целият свят да върви по този път: това няма да ти донесе полза, а само ще ти навреди. Нека Аллах ни пази и не ни позволява да се отклоним от правия път. ИншаАллах няма да позволим на егото ни да ни управлява.