Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

В този благословен месец Шабан, иншаАллах, след три или четири дни ще отбележим 15-ти Шабан – нощта в средата на месеца. Това е изключително благословена нощ. То е така, както казва Аллах Азза уа Джалла в Свещения Коран: "Fiha yufraqu kullu amrin hakim" (44:4) В тази нощ се решава всяко мъдро дело за предстоящата година – какво ще се случи, кой ще се роди, кой ще умре, кой ще бъде болен или богат, кой ще се ожени и кой не – всичко това се записва в тази нощ. Затова тя е много важна; това е една от най-значимите нощи в ислямската религия и в календара. Тя е с голяма стойност и Маулана, както и Машайх (шейховете), винаги са обръщали голямо внимание на тази нощ. Тя започва с молитвата Магриб. След Магриб четем три пъти сура Я-Син. Преди всяко четене правите намерение (Нийет): за Ризк (препитание), за дълъг живот в Исляма и за здраве... След това отправяме молба (Дуа). По-късно през нощта, след молитвата Иша, можете да извършите Салат ал-Тасбих. След това можете да се молите до Фаджр; можете да извършите сто ракята Нафил (доброволни молитви). Обикновено при това трябва да се прочете общо хиляда пъти "Qul Huwa Allahu Ahad..." (Сура Ал-Ихлас). Но Маулана Шейх ни улесни. В първия ракят четете Ал-Ихлас два пъти, а във втория ракят го четете веднъж. Някои може да приключат за час, някои за час и половина или два часа. Можете да го направите спокойно. Това не е кратка лятна нощ; нощите тук са дълги. Можете да се молите, после да направите пауза, за да си починете, и след това да продължите да се молите. Ще бъде добре за вас – награда за цялата година – и време да помолите Аллах за това, което желаете. Най-важното е да сте непоколебими в Исляма – вие, вашето семейство и всички мюсюлмани да сте такива и да следвате пътя на Пророка (салляллаху алейхи уа саллям). Пазете се от лоши навици, лоши приятели и лоши хора – дръжте се на разстояние от тях. Това също е много важно. По-важно е от парите, по-важно от златото, по-важно от всичко останало: да останете в безопасност и духовно чисти. Защото тази "мръсотия" днес е навсякъде; където и да отидете, я намирате. Тя ви влияе във всичко – вашето здраве, вашето семейство, вашите приятели – всичко е засегнато. Затова е от съществено значение да молите Аллах Азза уа Джалла за закрила от Шейтана и неговата армия. Те вече имат огромна армия; армията на Шейтана наброява милиарди. Не само един или двама, не един или два милиона – те са милиарди. Има много малко добри хора. Ако имахме един милиард добри хора, щеше да е страхотно, но не е така. Почти всеки следва Шейтана и това, което той казва. Дори когато казват: "Ние не го следваме", реалността бързо показва, че те все пак следват Шейтана и неговия път. Поради тази причина най-важната молба във вашето Дуа тази нощ е за силен Иман (Вяра) – за нас, за нашите семейства, деца, братя, сестри и всички. Това наистина е най-добрият подарък, който можете да им направите. Защото Пророкът (салляллаху алейхи уа саллям) е казал, че молитвата, която най-вероятно ще бъде приета, е тази, която отправяш за своя приятел или брат, без той да знае – когато молиш Аллах за най-доброто за него и да бъдете заедно в Джанна (Рая). Това носи голяма награда от Аллах, а и Пророкът (салляллаху алейхи уа саллям) обича това. Без тяхно знание: ако твоят приятел е в затруднение, има здравословен проблем или неприятности с властите или хората, помоли Аллах Азза уа Джалла да създаде изход и да реши проблема. Проблемите привличат проблеми; доброто привлича добро, ИншаАллах. Така че това е много важно за тази нощ. Освен това трябва да се пости на 15-ти Шабан. Пророкът (салляллаху алейхи уа саллям) е постил всеки месец по три дни по време на пълнолунието – наричат ги "белите дни", защото луната осветява нощите. Пророкът (салляллаху алейхи уа саллям) е имал навика да пости тези три дни всеки месец. Разбира се, ние не постим всеки път, но по поводи като този трябва да постим. Има много хадиси за тази нощ и този ден и за това как Аллах дарява Барака (благодат) и безбройни награди. Той дава от Своята щедрост. Алхамдулиллях, хората, които следват Тариката, са благословени; те са щастливците. Защото те улавят всичко добро и го слагат в своята съкровищница. Има много видове хора, които не следват Тариката. Има обикновени мюсюлмани; много от тях може да не се молят или постят редовно, но въпреки това са мюсюлмани. Има и мюсюлмани, които се молят и постят, но не знаят нищо за значението на тези благословени нощи или дни. За тях това е като обикновен ден; те извършват петте си молитви. Когато дойде Рамазан, те постят, но след това не правят нищо допълнително. Това не е огромен проблем. Но най-голямото зло са онези хора, които възпират другите да вършат добри дела. Когато те видят да се молиш, те питат: "Защо се молиш така? Защо се молиш толкова много?" Това е неприемливо. Понякога това произтича от невежество; те дори твърдят, че това е Ширк или Бида (нововъведение), и привеждат такива и онакива аргументи. Те възпират собствените си хора и много нещастни души ги следват и не извършват нито Сунна, нито Нафил, нито постят преди или след Рамазан. За тях нищо не е свято: нито нощ, нито ден, нито свети мъже или жени, нито Сахаба (сподвижниците), нито Табиин (последователите). Много от тях дори говорят неща за Пророка (салляллаху алейхи уа саллям), които не можем да изречем тук; не подобава да повтаряме думите им. Това са хора, достойни за съжаление. Но Алхамдулиллях, ние имаме щастието да следваме пътя на Пророка (салляллаху алейхи уа саллям) и до днес и да правим толкова, колкото можем. Ние молим Аллах Азза уа Джалла за приемане. Правим всичко възможно – не можем да постигнем всичко, което Пророкът (салляллаху алейхи уа саллям) е извършил. Но намерението ни е да следваме неговия пример. "Innamal a'malu bin-niyyat." Пророкът е казал, че делата се съдят според намеренията, и Аллах Азза уа Джалла потвърждава, че намерението е решаващо. С нашето чисто намерение, Алхамдулиллях, ние ще получим, ИншаАллах, наградата за това, че сме следвали цялата Сунна на Пророка (салляллаху алейхи уа саллям). Нека Аллах дари и на други хора това щастие да могат да следват този път. Ние винаги казваме: Нашите врати са отворени за всеки. "Елате при Аллах, Който зове към Дар-ус-Салам." Аллах зове хората към Джанна, към Обителта на мира. Аллах Азза уа Джалла зове към блаженство, към всичко добро. Пророкът (салляллаху алейхи уа саллям) зове и ние следваме този зов и каним също и онези, които са далеч от този път: Елате при Аллах, елате при Пророка, елате в Рая. Вие ще бъдете в Рая, в Джанна – още тук в Дуня, ИншаАллах. Този Рай е във вашето сърце; точно както Сейидина Ибрахим беше насред огъня и въпреки това за него беше Рай. Така може да бъде и за всички нас. Затова ние зовем хората: Не стойте далеч от тази врата. Вратата е отворена; не бъдете глупави, оставайки навън. Има една поговорка: Когато Аллах Азза уа Джалла дава, не се колебай. Не се сдържай. Когато кранчето тече, пълнете съдовете си. Не чакайте и не казвайте: "Ще го напълня по-късно", защото може да не тече винаги. Когато тече, отидете бързо, поискайте и вземете. Когато видите, че кранът на милостта е отворен, не бъдете лениви и не казвайте: "Мога да си взема по-късно." Не знаеш дали по-късно ще бъдеш още тук или дали кранът все още ще тече. Това важи и за всички светски неща (Дуня). Споменавам го, защото хората понякога питат за Ризк (препитание). Видях това написано при един наш брат, който беше златар и търгуваше със злато. Той беше закачил малка табела. На нея пишеше: "1. Без вересия; не давам на вересия." А втората точка гласеше: "Когато кранът е отворен, пълни си тенджерата; не го затваряй." Остави го отворен; не казвай "Ще го затворя и ще го отворя пак по-късно." Продължавайте. През годините съм чувал много хора да казват: "Бизнесът ми вървеше добре, но се уморих и исках да си почина, затова затворих." По-късно се опитаха да започнат отново, но никога повече нямаха успех. Така че, когато вратите се отворят, продължавайте. За Ризк, за знание, за живота – когато нещата вървят добре, не казвайте "може би това, може би онова, трябва да си почина." "Не бива да работя твърде много" – не. Когато Аллах отваря за вас, не затваряйте вратата на Неговото препитание. Може да съжалявате по-късно. Продължавайте всичко с постоянство; това е добре. Постоянството е ключът; не спирайте, не чакайте. Маулана Шейх казваше: "Нашият път означава усилие; който се умори, който се откаже, не е от нас." Не се уморявайте, не спирайте, не се отегчавайте. Нека Аллах ни даде Химма (висок стремеж) и Кувва (сила), за да бъдем като него, Иншааллах. Машааллах, до последния си ден той имаше Химма и не отслабваше. Дори сега, Машааллах, той изпраща своята Барака на хората и ги води насън или чрез вдъхновение към Тариката. Той все още ни дава, Алхамдулиллах, чрез своята благословия. Нека Аллах ви благослови и благослови този месец, Иншааллах. Нека Аллах ни даде сили да продължим, без да се уморяваме, Иншааллах.

„О, вие, които вярвате! Ако нечестивец ви донесе вест, проучете я, за да не поразите хора в неведение, и после да съжалявате за онова, което сте сторили.“ (49:6) Аллах, Могъщия и Величествения, казва: Когато ненадежден човек – някой, на когото не може да се вярва – дойде при вас, бъдете внимателни. Стигнете до дъното на нещата; проверете дали това, което е казал, е вярно или не. Не приемайте думите му за чиста монета, за да нападате други хора въз основа на тях. В противен случай по-късно ще съжалявате. Защо? Защото тези хора са невинни; те нямат нищо общо с това, което този мъж е твърдял. Последствията след това ще бъдат много лоши за вас. Ще се чувствате ужасно, защото сте действали прибързано и без да мислите – без да проверите дали новината изобщо е била вярна. Затова трябва да се уверявате във всичко. Когато чуете нещо, се изисква предпазливост. Трябва да проучите и да видите дали нещата имат основание. Едва тогава трябва да решите какво да правите. Това важи за всички сфери на живота. Често идват хора и казват: „Бяхме на лекар и той каза, че трябва да направим тази операция.“ Аз им казвам всеки път: Бъдете сигурни; потърсете мнението на друг лекар. Не само един; попитайте двама или трима. Ако всички кажат едно и също, тогава нямате друг избор. Тогава трябва да сте търпеливи и да направите това, което казват. Но не действайте прибързано въз основа на едно-единствено мнение, защото след това няма връщане назад. Ще съжалявате и ще казвате: „О, само да не бях правил това!“ „Само да бях попитал други!“ Това се отнася за всичко. Може би познавате добри хора, но някой враг ви разказва нещо лошо за тях. Вие се ядосвате и може би отивате и започвате кавга с тях. По-късно, когато истината излезе наяве, ще ви бъде много мъчно. Ще се срамувате; ще се чувствате много зле. Аллах, Могъщия и Величествения, е нашият Създател. Той ни напътства и ни повелява винаги да вършим добро. Да Му се подчиняваме и да се пазим от всяко зло. Не се поставяйте в положение, в което да ви обвиняват заради собствените ви постъпки. Без бързане. Не бъдете прибързани. Ал-аджала мин аш-шайтан; бързането е от Сатаната. Трябва да бързате само при добри дела. При лоши неща трябва да си дадете време; изчакайте. Изчакайте един ден, десет дни, един месец, десет месеца – няма проблем. Това е по-добре, отколкото да се озовете в трудна ситуация, в която да съжалявате и да се срамувате пред хората и пред себе си. Нека Аллах ни пази от това да следваме лоши хора или такива с подли намерения. Нека Той не ни поставя в състояние, в което Аллах е недоволен от нас, Пророкът е недоволен от нас и хората са недоволни. Нека Аллах ни пази от този лош изход, иншаАллах.

إِنَّمَا ٱلۡمُؤۡمِنُونَ إِخۡوَةٞ فَأَصۡلِحُواْ بَيۡنَ أَخَوَيۡكُمۡۚ وَٱتَّقُواْ ٱللَّهَ لَعَلَّكُمۡ تُرۡحَمُونَ (49:10) وَتَعَاوَنُواْ عَلَى ٱلۡبِرِّ وَٱلتَّقۡوَىٰۖ وَلَا تَعَاوَنُواْ عَلَى ٱلۡإِثۡمِ وَٱلۡعُدۡوَٰنِۚ (5:2) Това е заповедта на Аллах. Мюсюлманите – вярващите – са братя. Вие трябва да сте единни. Тогава Аллах ще ви помогне. Той ви дарява Своята милост. Заповедта на Аллах гласи също да си помагате един на друг, да вършите добро и да подкрепяте исляма, както и мюсюлманите. Давайте милостиня и си правете само добро. Не позволявайте между вас да се появят омраза или завист. Алхамдулиллах, това е благословено място. Мавляна Шейх Назим е посещавал това място често. Разбира се, всички хора тук са хора на тариката, алхамдулиллах. Има Накшбанди, Кадири, Чищи, Рифаи, Бадави – всички тези тарикати. Всеки има благословен имам от потомството на Пророка, саллаллаху алейхи уа саллам. От векове те разпространяват светлина за милиони хора. Така че няма причина за враждебност помежду ви. Точно обратното: трябва да има взаимопомощ. Това също идва от Аллах; Той е дал на всяко от Своите творения различна способност, различно изпитание, различен път. Сърцето на всеки човек клони към определено място. Но най-важното е целта: да се достигне до Пророка, саллаллаху алейхи уа саллам. Затова всички тарикати са пътища, които водят към Пророка, саллаллаху алейхи уа саллам. И така, ако сте на този път, трябва да следвате това, което казва Пророкът, саллаллаху алейхи уа саллам, и това, което Аллах заповядва. Трябва да се държите заедно. Разбира се, всеки тарикат може да има различни практики. Но тези различия не бива да ви настройват срещу другите. Трябва да приемате всекиго. Не се месете в чуждите работи. Гледайте само себе си. Възпитавайте егото си на скромност и покорство. Не се ядосвайте за всичко. Не създавайте неприятности на другите заради дреболии. Не, това не е добре. От началото на исляма сатаната никога не е успявал да победи чрез външен враг. Никой враг, който е идвал, не е успял да сложи край на исляма или да унищожи халифата. Това винаги се е случвало отвътре. Те сеят фитна (раздор) помежду си. После се разделят, което води до това мюсюлманите да се избиват взаимно. И едва след това идва врагът и завзема властта. Това се е случвало често в историята. Историята е много важно знание. Коранът съдържа „Улумул аввалин уал ахирин“. Знанието за началото и края. Той учи на история и разкази за минали събития, за да си извлечете поука от тях. И Аллах казва: „Фа'табиру я улил абсар.“ (59:2) „Фа'табиру я улил албаб.“ Извлечете поука от това, о, вие, прозорливи, които имате сърца за разбиране. Твърде често провалът на мюсюлманите да си помагат взаимно е предизвиквал катастрофи за Уммата. Току-що, на път за насам, разговаряхме с нашия брат. Аз попитах: „Кой унищожи Османската империя?“ Мюсюлманите. Мюсюлмани – и той също беше турчин, като османците. Османците не бяха само турци; в Османската империя имаше седемдесет нации. И те се сражаваха за Всемогъщия Аллах. Онези, които отказаха помощта си – което постави началото на края на османците – бяха от Крим. Сега те се бият там с руснаците и други. Те се бият за Крим и други територии. Всичко това някога е било царството на Гирай. Султан Гирай беше татарски султан. Той контролираше цялата област. Украйна, Русия – всичко това беше мюсюлманска земя. Те бяха мюсюлмани. Османският султан искаше да завладее Виена в Австрия. Те помолиха тези хора за помощ и те казаха: „Да, ще ви помогнем.“ И от каква помощ се нуждаеха? Само за да попречат на врага да нападне в гръб. Но от завист Гираите – „Гирай“ означава султан на татарски език – пуснаха врага да премине през линиите им. Те победиха всички тях, избиха ги и в тази война конфискуваха цялата османска хазна. Това беше втората обсада на Виена. Първата се състоя по времето на султан Сюлейман Великолепни. Бях в онзи район и видях докъде се твърди, че е стигнал султан Сюлейман. Той подписа договор там – защото беше велик султан – и след това се върна. Но втория път тази война всъщност не беше необходима, но се случи. И какъв беше резултатът? След това османците започнаха бавно да губят силата си. Защото държавната хазна беше загубена, а половината армия станаха мъченици. Те едва успяха да спасят султана оттам. Но какво се случи след това с Гираите? Цялата област беше превзета от руснаците. Те ги убиха и им отнеха всичко. До ден днешен няма полза от това предателство. Защо е така? Това е така, защото мюсюлманите не си помагат взаимно. Поради тази причина казваме, макар че сме малък джемаат: Няма причина да създавате проблеми заради дреболии. Трябва да продължите напред. Аллах ви е дал много места. Не завиждайте. Трябва да сме отворени за всеки, който идва тук и не създава фитна срещу тариката. Нека се провеждат четене на Коран, четене на хадиси, мевлид, зикр и сохба. Това трябва да продължи. Ако се карате помежду си, ще дойдат чужденци и ще ви прогонят. Може да изглеждат така, сякаш ви помагат, точно както се случи с онези хора в историята. По-късно те ще заграбят всичко и ще ви отхвърлят. Това се е случвало много пъти в историята на исляма. Както казах, османците бяха Ахлу Сунна уал Джемаат. Те защитаваха тарикатите и другите. Другите бяха същите. Татарският Гирай също беше Ахлу Сунна уал Джемаат. Той не беше нито шиит, нито уахабит. По онова време нямаше уахабити, алхамдулиллах. В онзи район, Централна Азия или Русия, нямаше уахабити. Тогава имаше други имена, като Казан и други. Всяка година казанските татари потегляха срещу Москва, взимаха военна плячка и се връщаха. Те бяха силни, защото бяха Ахлус Сунна уал Джамаа и защитаваха исляма. Така че фитна възниква също и когато хората са Ахлус Сунна. Те не бяха шиити, нито салафити, нито уахабити. Алхамдулиллах, по онова време уахабити не съществуваха. Но за съжаление днес най-лошите уахабити се намират именно в тази област – в региона на Русия или Централна Азия. Те посяват тази фитна и унищожават хората. Дори днес: ако човек отиде там и не е от същия тарикат, те го гледат като враг. Това е голяма фитна в този регион. От онова време до днес тя е нараснала. Ако не принадлежиш към тяхната група, те не са доволни от теб; отнасят се с теб като с враг. Това е огромен раздор. Затова на фитната трябва да се отсече главата, докато е още малка. Казва се, че трябва да смачкаш главата на змията, докато е малка. Когато порасне голяма, не можеш да я хванеш или да ѝ отсечеш главата. И отровата ѝ ще се разпространи навсякъде. Това наистина е ужасна отрова, която сега се разпространява. Така че ние трябва да бъдем обединени. Не правете голям проблем от малките неща. Не казвайте: „Този каза това, онзи направи онова.“ Молим Всемогъщия Аллах да вложи щастие в сърцата ни за нашите братя. За нашите братя, мюридите и всички мюсюлмани. Да бъдем в безопасност от всички лоши неща. Не е лесно да се постигне това състояние. Защото, когато човек възнамерява да даде милостиня или да извърши добро дело, се появяват много неща, които искат да го отклонят от това. Има една история... Един имам държал реч. Той казал: „Аллах ще възнагради всеки, който дари шепа ориз – за всяко зърно Аллах дава награда.“ „Който даде пшеница, брашно или олио – има награда за всичко.“ Той казал: „Ще бъде добре.“ Че за това има голяма награда. Един от присъстващите, който чул това, се въодушевил много. Той веднага изтичал вкъщи. Събрал малко храна и искал да тръгне. Изведнъж жена му застанала пред него. „Какво е това?“, попитала тя. Той отговорил: „Имамът каза, че трябва да дам това като милостиня; много е важно.“ „Остави това!“, заповядала тя. Имамът чакал отвън. Той си мислел: „Къде се бави този човек?“ Майката на Сатаната била там. Тя се държала като сатана. Така че, винаги когато човек иска да направи нещо добро, се появяват много сатани. Затова се казва: На събрания без любов към Пророка ще намерите хиляди. Но когато отидете на сохба или събрание за Пророка, салллаллаху алейхи уа саллам, ще намерите може би само десет процента от този брой. По-рано се чудех защо е така. Причината е точно в това. Сатаната не закача онези други хора; той е доволен от тях. Той иска хората да бягат от наградата, от любовта към Пророка и любовта към Всемогъщия Аллах. Така че той радостно ги подтиква и казва: „Да, да, вижте, трябва да дойдат повече хора.“ Но на другите шепне: „Не правете това, не отправяйте салауат към Пророка.“ „Ще бъдете прокълнати, ще бъдете мушрици, ще бъдете такива, ще бъдете онакива.“ Когато посещавате добра сохба или благословен меджлис, те ви нападат и ви внушават съмнения (уасуас). „Това, което правим, харам ли е? Защо си тук?“ „Онези хора казаха, че това е харам, това е ширк и ще отидеш в огъня.“ „Твоята дуа няма да бъде приета, никога няма да ти бъде простено.“ Но всичко, което казват, е противоположно на истината. Всемогъщия Аллах казва: „Аз съм Гафур (Прощаващ), Рахим (Милосърден).“ До последния си дъх можеш да искаш прошка и Аз ще ти простя. Пророкът, салллаллаху алейхи уа саллам, предава, че Всемогъщия Аллах казва: „Ако тези хора не грешаха, щях да ги заменя с хора, които грешат и молят за прошка, за да мога да им простя.“ „Защото Аз обичам да прощавам.“ Това казва Аллах. Но те не приемат това, което казва Аллах. Защо? Защото са завистливи. Те са пълни със завист. Те не искат нищо добро за хората и за никого. Завистта е най-лошото качество. Тя идва от Сатаната. Тя води до това човек да тича към Ада. И въпреки това те настояват на нея. Това е също качество на куфъра. Дори да знае истината, от завист той би предпочел да се хвърли в огъня, отколкото да приеме това, което другият има. Това е важен въпрос. Затова нека Аллах опази сърцата на мюсюлманите от завист. Да ги опази от отклоняване от истината, от пътя на Пророка, салллаллаху алейхи уа саллам. Това е пътят на милосърдието, пътят на щастието, пътят на благата вест. „Bashiru wala tunaffiru.“ Пророкът, салллаллаху алейхи уа саллам, е казал: „Възвестявайте блага вест и не отблъсквайте.“ Кажете на хората, че Аллах прощава на всекиго. Не се тревожете. Някои хора идват и казват: „Ние вършим лоши неща; може би няма да можем да влезем в Рая (Дженнет).“ Не – ако някой с искрено намерение поиска прошка, славният Коран казва: „Yubaddilullahu sayyi'atihim hasanat.“ (25:70) Той превръща техните злини в добрини. Те вече не са грехове. Грехът бива премахнат и Аллах поставя награда на негово място. Ето кой е Всемогъщия Аллах. Ние трябва да благодарим на Аллах. Ние трябва постоянно да благодарим на Аллах и да казваме: „Ash-shukru lillah, Alhamdulillah, Ash-shukru lillah.“ Той ни е напътил по Своя път. Така че не позволявайте да възникват проблеми между мюсюлмани заради дреболии. Има някои глупци, които, когато са ядосани, казват: „Аллах може да прости, но аз не прощавам.“ Това е... Нека Аллах дари тези хора с разум. Нека Аллах прости на всички ни. Ние сме зависими от Всемогъщия Аллах. Нека Аллах ни държи непоколебими по Неговия път. За да не паднем. Алхамдулиллах, ние сме с машайхите, с Маулана и хората на тариката. Нека Аллах възвиси степените им. Дари ни с това заради Аллах. Трябва да благодарим и да Го молим да ни запази по този път. Нека Аллах ни възвисява все повече и повече, иншаАллах.

Walladhina amanu billahi wa rusulihi ula'ika hum as-siddiquna wash-shuhada'u 'inda Rabbihim lahum ajruhum wa nuruhum. (57:19) Аллах 'Азза уа Джалла възхвалява вярващите; те са най-добрите и заемат най-високия ранг в божественото присъствие на Аллах 'Азза уа Джалла. Важно е за всеки да бъде като онези, които са възхвалявани в божественото присъствие на Аллах и на Пророка – саллаллаху алейхи уа саллам. Как можем да постигнем това състояние? Като следваме Еулияуллах; те са тези, които те водят към този висок Макам. Защото без тях никой не може да достигне този висок ранг. Това е много рядко, но дори и онези [които изглеждат сами] имат Муршид. Наричаме това пътят „Увейси“, по който те биват обучавани от Саййидина Хидр (алейхи селям). Без Муршид, без учител, човек не може истински да следва никого. Който не следва учител, неговият Муршид ще бъде Шейтанът. Той може да си мисли, че се справя добре и върши правилното, но накрая всичко е загубено и той ще свърши без Иман, без вяра. Много е рисковано да навлизаш сам в опасно място; по всяко време краката ти могат да се подхлъзнат и ще паднеш. Поради тази причина не оставай без Муршид. Просто дръж ръката му здраво; това е достатъчно, за да те спаси. Ако обаче искаш егото ти да порасне, тогава не следвай тези хора; върви и прави каквото си искаш. Но накрая ще паднеш. Никой няма да те спаси; ще бъдеш само с Шейтана. Защото за Шейтана е лесно да те отклони от правия път към това, което той иска. Inna ad-dina 'inda Allah al-Islam. (3:19) Наистина, религията при Аллах е Ислямът. Който търси път извън Исляма – ла юкбалу минху – от него Аллах няма да го приеме. Аллах 'Азза уа Джалла възвестява това в славния Коран. Каквото и да правиш извън този път: ти следваш своето его, а това е опасно. За онези, които следват егото си, краят ще бъде лош. Нека Аллах ни запази по Неговия път. Пътят на Пророка – саллаллаху алейхи уа саллам –, пътят на Еулия, пътят на светлината. Нека Аллах изпълни сърцата ни с тази любов, иншаАллах, и със светлина, иншаАллах.

وَقُلِ ٱلۡحَقُّ مِن رَّبِّكُمۡۖ فَمَن شَآءَ فَلۡيُؤۡمِن وَمَن شَآءَ فَلۡيَكۡفُرۡۚ (18:29) Аллах Азза уа Джалла казва: „Говори истината.“ Говори Хакк. Който иска да вярва, нека вярва. А който не иска да вярва, е свободен да не вярва. Но ти трябва да изречеш истината. Хората трябва да знаят истината. След това те трябва да решат. Но твоят дълг – това, което трябва да кажеш – е истината. Кажи го на хората, които питат. Кажи им каква е истината; не лъжи. Особено по отношение на Хакк и пътя на Аллах. Не бива да добавяш нищо невярно от себе си. Не можеш сам да си измислиш нещо и да го провъзгласиш. Каквато и да е истината, ти трябва да я кажеш. Няма причина да се страхуваш. Защото, ако се страхуваш, може би няма да говориш в правилния момент. Но всеки трябва да приеме истината. Който приеме истината, Хакк, ще бъде в безопасност. Ако не я приеме, той не е в безопасност. Това е нещото, което наричат демокрация; това е истинската демокрация. Всеки е свободен да приеме или да отхвърли. Но те трябва да знаят за това. Тук те нямат проблем до края на живота си. До края на живота си имат възможността да го приемат. Ако го приемат преди смъртта си, Аллах ще им прости. Ако не го приемат, съжалението ще бъде голямо. Не е като във всекидневието: „Съжалявам, че не купих това. Беше евтино, а сега е скъпо.“ В този случай ти все още си жив. Но при онова друго съжаление – когато умреш – всичко приключва. Така че трябва да кажем това на хората. Вие трябва да приемете това. Аллах ти предоставя този шанс през целия ти живот. Можеш да бъдеш неверник до края на живота си. Но не знаеш кога ще свърши животът ти. Не си мисли, че ще станеш на деветдесет, осемдесет или седемдесет години. Може би краят е още на тридесет. Може би на петдесет, може би на шестдесет. Нямаш гаранция, че ще можеш да правиш каквото си искаш, за да съжаляваш по-късно и да искаш прошка. Не, трябва да искаш прошка по всяко време. Няма гаранция в живота. Само Аллах Азза уа Джалла знае края на човешкия живот. Така че човек трябва да бъде внимателен и да не отлага до края, за да каже тогава: „Да, прав си, ти каза това...“ Тогава може би вече ще е твърде късно. Нека Аллах даде напътствие на тези хора. И да ни дари с добро разбиране, за да бъдем винаги на пътя на Аллах. За да бъдем внимателни и да не е твърде късно, иншаАллах. Нека Аллах ни опази от лошото ни его, иншаАллах.

مِّنَ ٱلۡمُؤۡمِنِينَ رِجَالٞ صَدَقُواْ مَا عَٰهَدُواْ ٱللَّهَ عَلَيۡهِۖ فَمِنۡهُم مَّن قَضَىٰ نَحۡبَهُۥ وَمِنۡهُم مَّن يَنتَظِرُۖ وَمَا بَدَّلُواْ تَبۡدِيلٗا (33:23) Аллах възхвалява мъжете, които държат на думата си. Това се отнася за обета, който са сключили с Аллах Азза уа Джалла и Пророка (салляллаху алейхи уа саллям). Те никога не оттеглят това обещание. Те са дали този обет за целия си живот, чак до смъртта. Те си остават мъже, които държат на думата си, без никога да се променят. Извинете, дами, но трябва да го изразим по този начин: В днешно време почти не са останали истински „мъже“ [на честта]. Някои мъже дават думата си, но по-късно, когато не им изнася, се отмятат от нея. Те казват: „Просто така си казах; не ме интересуват обещания или подобни неща.“ Защо споменаваме това? Алхамдулиллах, повечето от вас тук са местни. Може би половината от този Джемаат е оттук, докато други идват от Лондон или други места, за да слушат. Когато идвахме тук преди, винаги посещавахме Шейх Уалид. Шейх Уалид, палестинеца. Той беше тук, в този район, и разпространяваше Тариката сред англичани, пакистанци, араби – сред всички. Познавам го от 1985 г. Тогава пътувахме с една стара, малка кола до Пекъм, за да посетим Маулана Шейх. Оттогава той никога не промени пътя си. Той можеше да твърди, че самият той е шейх. Той можеше да основе „Тарика Уалидия“, ако беше поискал. Защото никой не го е принуждавал да води хората при Шейх Назим. Той притежаваше знание, имаше всичко и хората бяха с него през цялото време. Но той не последва егото си и не каза: „Аз съм шейх, аз съм това, аз съм онова.“ Той се придържаше към обещанието си, докато Маулана Шейх ни напусна. Докато Маулана Шейх не си отиде от този свят, той не престъпи думата си. Защото Маулана даде заповедта. Аз също не се стремя да бъда шейх, но това е заповед на Маулана. Той каза: „Този човек ще бъде шейх за вас.“ Така че той нито отказа, нито каза: „Не, не приемам това, аз вече съм шейх“ или нещо подобно. Той не каза: „Излишно е да се следва това, което Маулана Шейх каза.“ Той можеше да каже: „Аз съм шейх, аз съм по-дълго в Тариката от този нов шейх и съм по-добър от него.“ Не, той просто прие и предаваше любовта си по същия начин. Защото той беше много умен и мъдър; притежаваше Хикма (мъдрост). Той знаеше, че в този път не става въпрос за шейха. В този път става въпрос за самия път. Шейхът идва и си отива, но пътят остава. Любовта към този път не бива да се променя. Който и да дойде [като водач] – следвайте заповедта. Особено онези, които твърдяха: „Аз обичам шейха, аз съм мюрид от петдесет или шейсет години“, но после, когато шейхът даде заповед, те казват: „Не, не приемам това; аз трябва да бъда шейхът.“ Но този човек [Шейх Уалид] не беше такъв. Поради тази причина Аллах възхвалява такива хора. Аллах нарича такъв човек „мъж“. Дори жените се считат за „мъже“ [на Аллах], ако държат на обещанието си; те са по-силни от мъжете, които не държат на думата си. Това е много важна Тарика, защото не се намира лесно истински шейх или истинска Тарика. Ако прекарате петдесет години в Тариката и не разберете това, значи сте нищо. Вие съществувате просто случайно. Намирате се в Тариката и в края на живота си питате: „Какво правя тук? Кой съм аз?“ Вие сте тук, защото това е корабът на спасението. Като Сайдина Нух – аз често казвам, Маулана Шейх е като Сайдина Нух. Ако сте на неговия кораб, ще бъдете в безопасност от този свят, а също и за отвъдния свят. Така че трябва да знаете – не се колебайте. Бъдете сигурни, че сте в безопасност, не противоречете и не говорете неща, от които Аллах е недоволен. Просто следвайте. Алхамдулиллах, пътят ни е ясен. Често хора са питали: „Имате ли представител във вашето населено място?“ Навсякъде е отворено, Алхамдулиллах; ние сме много отворени за всеки. Вратата ни е отворена. Който дойде, е добре дошъл. На когото не му харесва – довиждане (бай-бай). Ние не държим никого насила, но нашият път е да пазим хората в безопасност. Да знаят – а не да се питат – „Защо съм тук? Защо съм в тази Дуня?“ Много хора откачат и крещят на майките и бащите си: „Защо сте ме създали на този свят?“ Баща ти и майка ти не са те довели; Аллах те е сътворил и те е изпратил тук. Когато осъзнаете това, ще бъдете доволни и щастливи. Няма бягане. Просто чакайте. Чакайте, чакайте, чакайте, и когато времето ви дойде, ще срещнете своя Господ, ИншаАллах. Не се страхувайте и не се тревожете, питайки: „Как ще оцелея?“ Когато препитанието [Ръзк] ви се изчерпи, ще умрете. Дори да притежавате милиарди, не можете да изядете нито една хапка повече или да изпиете една капка вода в повече. Нищо не можете да вземете със себе си. Така че не се тревожете, бъдете щастливи. Аллах Азза уа Джалла е гарантирал на всекиго неговото препитание и продължителност на живота. Определено е точно количество и точно време. Когато дойде времето, ще си отидете. Много хора превръщат живота си в ад, още преди да отидат в Ахира (Отвъдното). Те превръщат живота си в ад, като се тревожат всеки божи ден. Ако не сме щастливи, бързо направете Вуду и кланяйте два ракята. За всички хора е важно да се молят. Защото молитвата е моментът, в който сме най-близо до нашия Господ, Аллах Азза уа Джалла. Аллах Азза уа Джалла е навсякъде. Но когато се молиш, Той е в сърцето ти. Той е казал: „Цялата вселена не може да Ме побере, но Аз се побирам в сърцето на Моя вярващ раб.“ То е малко сърце, но Аллах казва, че ако осъзнаеш това, Той ще бъде в сърцето ти и всички проблеми ще изчезнат, ИншаАллах. Това е много важно, така че не си тръгвайте. Не напускайте този път. Не се оставяйте да ви заблудят други, които твърдят, че ще ви научат по-добре от този път. Защото нашият път, от Маулана Шейх Абдуллах ад-Дагестани и Шейх Мухаммад Назим ал-Хаккани и всички Машайих, е точно такъв, какъвто е бил по времето на Пророка. Той следва Сунната на Пророка (салляллаху алейхи уа саллям) и показва на хората само добро. Най-доброто, най-великото учение на Пророка (салляллаху алейхи уа саллям), е да бъдеш смирен. Всички Машайих бяха смирени; никой не твърдеше, че е по-добър от другия. Те казваха: „Ние само служим.“ „Ние сме слуги на Уммата и на Пророка (салляллаху алейхи уа саллям).“ Ако видите други, учени или не, които казват „Аз съм това, аз съм онова“, не ги следвайте. Алхамдулиллах, Аллах да благослови този Уалид Ефенди; той беше толкова скромен човек. Толкова добър мъж, и Алхамдулиллах, неговата линия също продължава. Много е важно да се види, че тя продължава. Това е от огромно значение. Дори да правите нещо малко, не се отказвайте. Не напускайте този път. Не се оставяйте да ви заблудят други, които днес твърдят, че са „праведните“. Намерете добри хора и ги следвайте. Ако последвате някои от тези другите, те ще ви отклонят от пътя. Те казват: „Няма нужда от молитва“, което е погрешно разбиране. Велики Машайх и Аулияуллах, като Джалалуддин Руми, казват: „Да бъдеш заедно със светец или Шейх е по-добре от сто години искрено служене.“ Но някои могат да разберат това погрешно и да си помислят, че човек не трябва да се моли или да не прави нищо. Не; когато си със светец, той ще ти покаже колко е важно да извършваш служене. Колко е важно да се следва правилният път, пътят на Пророка (саллаллаху алейхи ве селлем). Всички тези Аулияуллах се придържат към Шариата на Пророка (саллаллаху алейхи ве селлем). Тарикат и Шариат вървят заедно. Без Шариат няма Тарикат. Защото в това състояние всеки просто би правил това, което егото му желае. Те биха казали: „Защо да се молим? Ние седим, правим Тасбих и Зикр; няма причина да се молим.“ Други биха казали: „Защо да ходим на Хадж, когато е толкова претъпкано? Можем да отидем друг път.“ Или: „Защо да говеем през лятото? Твърде дълго и горещо е; вместо това ще говеем през късите дни, това е много по-лесно.“ Това би се случило. Така че, без Шариат не може да има Тарикат. Това е от съществено значение. Ще забележите, че всеки Аулияуллах е много стриктен по отношение на Тариката. И никой от тези Аулияуллах не стои извън Шариата. Няма да намерите никого, който има Макам или Мазар (светилище) и стои извън Шариата на правните школи. За такива хора няма благословени места. Това важи само за онези, които следват Шариат и Тарикат. Можете да видите това по целия свят. В Турция, Сирия, Пакистан, Ирак – навсякъде. Това са тези, които следват Шариата. Тези, които не следват Шариата, нямат място, където хората да идват, за да искат благословия от тях. Също така е важно да се отиде там и да се помоли Аллах заради тези хора. Защото получавате Барака; Аллах обсипва това място, което Му е любимо, с благодат. И вие можете да вземете от нея. Вие не молите *самия човек*; а заради него молите Аллах Азза уа Джалла. Той да ви даде това, което желаете. Защото Аллах е Даващият всичко. Много хора бъркат това и по-късно то се превръща в проблем за тях. Нека Аллах ни пази от нашето его. И да ни помогне да следваме правилния път. Да не бъдем заблудени от хора, които твърдят това и онова. Онези, които не слушат Аулияуллах. Които не се вслушват във волята на Аулияуллах. Волята на Аулияуллах е да останем заедно и да не се отклоняваме от пътя на Машайх, ИншаАллах. Нека Аллах ви благослови.

Wa ja'ala lakum al-arda tahura. Аллах Азза уа Джалла създаде земята и я направи чиста за нас. За уммата на Саййидина Мухаммед (салла Аллаху алейхи уа саллам) цялата земя е чиста. Можете да се молите навсякъде; тя е чиста. По природа тя е чиста, но хората я замърсяват. Има места, на които не може да се молите, защото са омърсени. Но на чисто място можете да се молите. Позволено е да се молите навсякъде – било то в джамията или навън. Преди времето на Пророка (салла Аллаху алейхи уа саллам) молитвата трябваше да се извършва на определени места, като в храм или светилище. Защо? Защото за други общности не цялата земя се е считала за чиста. Беше ограничено до определени места. Но в чест на Пророка (салла Аллаху алейхи уа саллам) Аллах направи целия свят чист, за да можете да бъдете и да се молите навсякъде. Но днес виждаме, че хората я замърсяват навсякъде. Както казва Аллах: "Zaharal fasadu fil barri wal bahri bima kasabat aydin nas." (30:41) Появи се развала по сушата и морето поради това, което ръцете на хората са придобили. Сега земята, водата и морето са развалени; станали са лоши. От какво? От човека. Хората са тези, които причиняват това. Чрез своята алчност и егоизъм, без да мислят за другите, те съсипаха всичко. Маулана Шейх винаги казваше: "Бетон, найлон, хормони." Бетон, найлон – тоест пластмаса – и хормони. Знаете какво са хормоните. Направиха го така, че животът без тези неща вече изглежда невъзможен. Защо? Защото са свикнали с тях. Преди можеше да се използват много други неща вместо тях. Но що се отнася до бетона, там едва ли може да се направи нещо вече. В ежедневието ни едва ли се намира нещо без него. Може би много малко – може би два до пет процента – са построени по друг начин, но повечето хора, разбира се, използват бетон. Разбира се, приемливо е да се използва там, където е задължително или необходимо. Това е възможно, но не и там, където се живее. Всичко се превръща в бетон. През лятото той излъчва топлина, а през зимата студът прониква в тялото. За съжаление, почти нищо не можем да направим срещу това. Що се отнася до хормоните: те слагат хормони навсякъде. Човек не може да избегне това; вече изглежда невъзможно. Третото нещо: найлон – пластмаса. Това можем да избегнем. Дори и да избегнете само тази трета точка, това е огромен успех за нас. Поради тази причина Аллах е създал този материал така, че да може да се рециклира. Въпреки това мюсюлманите го хвърлят навсякъде. Алхамдулиллях, хората се вдъхновяват да създават пунктове за събиране на този отпадък навсякъде. Това е по-мръсно от – извинете за израза – човешки изпражнения; пластмасата е по-вредна. Така че, ако имате такова нещо, ваш дълг е да не го хвърляте просто така и да правите света още по-мръсен. И не правете Исраф (разхищение). Трябва да го събирате и да го носите на предвиденото за това място. Това е Садака (милостиня) за вас, защото се грижите за чистотата. Пророкът (салла Аллаху алейхи уа саллам) каза: Да премахнеш препятствие от пътя е Садака за теб. Дори и да не давате Садака под формата на пари – защото Пророкът (салла Аллаху алейхи уа саллам) каза, че за всяка от 360-те стави в тялото трябва ежедневно да се дава Садака. Сахабите не притежаваха нищо; повечето от тях бяха гладни и не намираха нищо, което да дадат. Те попитаха: "О, Пророче, ние нямаме нищо; как да направим това?" Той отговори: "Всяко добро дело, което вършите, е Садака." Да махнеш боклук или камък от пътя е Садака; да се усмихнеш на брат си е Садака. И в крайна сметка молитвата Духа компенсира всичко това. Но важното тук е: колкото повече Садака давате, толкова по-добре. Особено по отношение на джамията: Ако почиствате джамията, дори и да е нещо дребно, Аллах ви награждава в Рая (Дженнет) с тухла от злато. Чистотата е много важна. Нашият основен принцип в Исляма гласи: "An-nazafatu minal iman" – Чистотата е от вярата (Иман). Иман стои по-високо от Ислям; той отваря сърцето и същността. Така че, ИншаАллах, това послание е насочено към целия свят. Днес чуваме за хора, които изобщо не обръщат внимание на това. Вижда се, че ислямските страни са по-мръсни от другите; липсва прилагане на практика. Нека Аллах ни помогне; това е важно. Ние казваме: Като избягвате това, запазвате ИншаАллах поне една трета от здравето си. Нека Аллах ни пази – в безопасност, чисти и обичани от Аллах и Пророка (салла Аллаху алейхи уа саллам).

Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) каза: "Иннемал илму бит-тааллум, уа иннемал хилму бит-тахаллум." Садака Расулюллах фима кала ау кема кала. Знание се добива само чрез учене. Трябва да го усвоите или се нуждаете от някой, който да ви го преподаде. Това знание е задължение за всеки мюсюлманин – от люлката до гроба. Всеки ден човек трябва да научава по малко. Трябва да се стремите към знание. Това е задължително – Фарз – за всеки мюсюлманин и всяка мюсюлманка. Разбира се, това означава: всеки ден по малко. Но намерението ни трябва да бъде постоянно, иншаАллах. И разбира се, всеки ден ще откривате нещо ново, дори за неща, за които сте си мислели, че вече знаете всичко. Не казвайте: "Аз вече знам всичко, няма нужда да уча или да питам повече." Знанието е безкрайно. То не е запазено само за един отделен човек. Затова, иншаАллах, всеки тук трябва да се занимава с това – било то при ежедневния вирд, или когато служи като имам или мюезин. Тези неща трябва да ги научите наистина добре. "Иннемал илму бит-тааллум", казва Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем). Трябва да се упражнявате в това. И така, за в бъдеще тук при нашите шейхове: От сутринта до молитвата Иша някой трябва да рецитира. Не винаги само мюезинът; всеки ден трябва да го прави някой друг, за да се научи как се прави тесбихат и как се чете езан. От Фаджр до Иша, иншаАллах, всеки ден различен човек. И когато сме на път, когато няма много хора, трябва да застъпи нов мюезин. Трябва да сте обучени да бъдете мюезини. Не трябва винаги да е един и същ човек, или само домакинът. Трябва да има много мюезини. Алхамдулиллях, трябва да вземем Кааба за пример; там има много мюезини. Също и в Медина ал-Мунаввара има много мюезини. В свещените джамии има много, всички различни. Така че е важно не само да слушате и да казвате: "Добре, той го прави, ние няма нужда да го правим." Не, вие трябва да се учите и трябва да практикувате, иншаАллах. Защото да си мюезин е голяма чест. Мюезините биват възхвалявани в Божественото присъствие на Аллах – Азза уа Джалла. Докъдето стига гласът им, ще им бъде простено от Аллах. И в Деня на Кияма, се казва, че те ще се извисяват над всички останали хора. Затова, иншаАллах, където и да отидете: Учете и практикувайте това. Втората част: "Иннемал хилму бит-тахаллум." Това означава да не се гневите, а да показвате кротост. Хората казват: "Бързо се ядосвам, какво да правя?" "Не мога просто да те топна в кофа с боя и да те извадя, за да не си вече ядосан." Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: "Полека, полека" – чрез упражнение. Всеки път, когато гневът се надигне, трябва да си спомняте: "Трябва да съм кротък." Ако сте много ядосани, така ще стане малко по-слабо. Следващия път отново; спомняйте си всеки път. В крайна сметка, може би след месец, година, две години или може би десет, гневът ще изчезне, иншаАллах. Нека Аллах ни опази от гнева. Дори и да се ядосате, трябва бързо да се успокоите. Такъв беше гневът на Мевляна Шейх: като сламен огън. Бързо пламва и бързо приключва. Така трябва да бъде, защото всеки се ядосва понякога, но след това гневът трябва да се изпари. Защото гневът разпалва огън във вас; това не е необходимо. Трябва бързо да се отървете от този гняв, иншаАллах. Нека Аллах ни помогне в това, иншаАллах.

„Уа та’ауану ’ала л-бирри уа т-такуа уа ла та’ауану ’ала л-исми уа л-’удуан“, (Коран 05:02). Това е най-добрият път за цялото човечество. Това важи и за мюсюлманите; наистина, това трябва да важи особено за мюсюлманите. Тази повеля е задължение за всички вярващи. Вие трябва да се подкрепяте един друг в добрите дела, било то чрез благотворителност или като помагате на хората по друг начин. Това може да стане с ръка, език или всяко друго средство. Има хиляди начини да се помогне на хората. Аллах Азза уа Джалла казва: „Помагайте си един на друг.“ Бъдете единни. „Та’ауану“ означава да си сътрудничите и да се подкрепяте един друг. Не се подкрепяйте в грехове или в извършването на несправедливост. Не правете това. Това наставление важи за цялото човечество. Който се нарича човек, трябва да действа според него. Мюсюлманинът трябва да се чувства още по-задължен към това. Те трябва да се подкрепят взаимно. Давайте насиха – добър съвет – и предлагайте помощ. Мнозина вярват, че правят добро, докато в действителност вършат много грешни неща. Затова те трябва да потърсят съвет: „Правилното ли върша, или грешното? Според моята собствена преценка това беше добро,“ но ако попиташ, може да установиш, че то не е добро, а вредно. Получаването на този съвет е от голяма помощ за теб. Той те събужда, за да не извършиш грях или несъзнателно да направиш нещо погрешно. Понякога правиш нещо с вярата, че е добро, но в действителност то е лошо. Нека Аллах Азза уа Джалла ни дари с благостта да помагаме и да приемаме помощ, иншаАллах. Нека Аллах Азза уа Джалла ви благослови.

По всяко време казваме на Аллах 'Азза уа Джалла: Алхамдулиллах уа Шукрулиллах. Аллах 'Азза уа Джалла ни подкрепя във всичко; с всеки дъх, във всяка секунда, всяка минута. Аллах 'Азза уа Джалла е с нас; ние трябва да осъзнаем това и да Му благодарим за него. Много хора – невежи хора – не правят разлика между добро и зло. Обикновено тези без това разбиране нямат разум и не носят отговорност; мястото им е в лудница. Но има някои, които не са в лудница; те са напълно отговорни. Те ходят на училище, преподават, работят и търгуват, но що се отнася до това да Му благодарят, не го правят. Това не вещае нищо добро за онези, които се държат така. Аллах 'Азза уа Джалла води отчет за всичко и вие трябва да Го познавате и да Му благодарите. Хората, които не знаят това, са по-лоши и от обикновените твари. Аллах 'Азза уа Джалла е сътворил всички създания – дори камъните, дори дърветата – и всички те възхваляват Аллах 'Азза уа Джалла. Аллах 'Азза уа Джалла им е дал познанието да позноят своя Създател. Когато хората не познават своя Създател, в своята арогантност те си мислят, че са по-добри от тези създания. Бъдете внимателни във всичко; трябва да сте доволни. Аллах 'Азза уа Джалла ви е дал всичко, включително познанието да Го познаете. Много хора действат, без да мислят за последствията. Нека Аллах 'Азза уа Джалла ни направи знаещи: за да Го познаем, да Го приемем и да Му благодарим.