Latest translations
Пратеникът (салляллаху алейхи уа саллям) е казал: „Уа би ш-шукри тадуму н-ни'ам.“
Когато проявяваш шукр (благодарност), ни'ам – даровете на Аллах – остават постоянни.
Докато човек има нещо, често изобщо не оценява стойността му.
Затова винаги трябва да благодарим на Аллах за онова, което Той ни е дал.
За съжаление, твърде рядко осъзнаваме колко ценна всъщност е благодарността.
Когато човек води съвсем нормален живот, си мисли, че това ще продължи вечно.
Не, понякога нещата просто се променят.
Но когато благодариш на Аллах, Той ти дава още повече – и цялото това добро се запазва и никога не прекъсва.
По този повод има една стара турска поговорка.
В наши дни хората навсякъде са недоволни и се оплакват от какво ли не.
Някога възрастните хора винаги казваха: „О, Аллах, не ни отнемай това, с което сме свикнали!“
Това означава: те са доволни от онова, което Аллах им дарява, и желаят тази благодат да продължи и да не прекъсва.
Това е примерен адаб, ценно учение от Пратеника (салляллаху алейхи уа саллям) и повеля от Аллах, Азза уа Джалла.
Нека Аллах ни стори от онези, които са искрено доволни и благодарни за Неговите блага.
Share
As-salamu 'alaykum wa-rahmatu Llahi wa-barakatuh. Bismi Llahi r-Rahmani r-Rahim.
Алхамдулиллях, събираме се днес в нощта срещу петък.
Петъкът е подарък от Аллах за Пророка ﷺ.
Обикновено денят започва с молитвата магриб вечерта и продължава до следващия магриб.
За петъчния ден обаче важи следното: той започва с магриб и продължава до фаджр в събота. Аллах ни дарява, така да се каже, допълнително време.
Всичко, което правите в петък, има още по-голяма стойност пред Аллах 'Азза уа-Джалл.
Ето защо правим Хатм ал-Хуаджаган и зикр предимно в този ден или през тази нощ.
Понякога и в други дни – просто за да бъде по-лесно за хората;
според това как за всеки е най-удобно откъм време, за да участва в Хатма и зикра.
Затова някои се събират в събота, неделя или дори в понеделник.
Но най-добрият ден, разбира се, остава петъкът: подарък от Аллах за Неговия Пророк ﷺ и за цялата му умма.
Благодарим на Аллах за това, че ни е направил част от общността на Пророка ﷺ.
Да принадлежиш към неговата умма е огромна чест – и само по себе си вече е голям дар от Аллах.
Най-доброто от всичко, което е сътворил, Аллах даде на Пророка ﷺ.
А Пророкът ﷺ споделя от все сърце; той се радва, когато неговата умма участва в това, което Аллах му е дарил.
Никой не е по-щедър от Пророка ﷺ.
Не само в материалното – той ви дава и възможно най-голямата награда за всяко добро дело.
Вземете си от това колкото можете повече.
Именно за това става дума в тариката: той е пътят да ставаме все по-богати на даровете на Аллах.
Вземайте, черпете от онова, което Аллах ви предлага – събирайте толкова, колкото можете да носите!
Алхамдулиллях, ние правим това с радост и без никаква умора. Това е благодат.
Но на мнозина егото или шейтанът им внушава, че богослужението е твърде трудно или че е твърде уморително да дойдат на Хатм, на зикр или на благословените събирания.
Те стават лениви... Макар че всъщност въобще не може да се говори за „умора“ – та в днешно време никой не е наистина уморен.
В крайна сметка за съвсем други, далеч по-натоварващи неща хората имат предостатъчно енергия и удоволствие.
Стане ли обаче въпрос за богослужение, мнозина изведнъж търсят удобството и казват: „Ох, по-късно“.
Затова напомняме: идвайте на Хатм ал-Хуаджаган поне веднъж в седмицата.
Ако не успявате, тогава на всеки две седмици. А ако дори това не е възможно, то поне на всеки три седмици.
През първата или втората седмица човек може да има извинение – но най-късно през третата седмица наистина трябва да бъде там.
Често съм чувал Мауляна Шейх Абдуллах ад-Дагестани да пита: „Какво въобще може да се счита за извинение, за да отсъстваш от Хатм и зикр?“
Той казваше: „Представете си, че се даваше по една златна монета на всеки, който дойде тук.
Този, който дори за тази златна монета не би могъл да дойде – той наистина би имал уважителна причина.
Но онзи, който би дошъл за златото, а за зикра не намира време – той в действителност няма никакво извинение.“
Който би подминал златото, би бил извинен. Но който тича след златото, той още повече трябва да идва на зикр.
И така, както казах: поне на всеки три седмици.
А днес в интернет има дори предавания на живо. Така че онзи, който наистина го мързи или живее твърде далеч, може просто да участва онлайн.
Така човек прекарва поне половин час при Аллах 'Азза уа-Джалл, в кръга на зикра и Хатма.
А за онзи, който дори това не прави – какво още може да се каже?
При това днес е толкова лесно. Мнозина живеят далеч от мюсюлмански общности или места, където се прави зикр; те могат поне да се включат онлайн.
И Аллах възнаграждава всеки според неговия ният – според искреното намерение да търси близост до Аллах 'Азза уа-Джалл и Неговия Пророк ﷺ.
Към това, разбира се, спадат и ежедневните практики (аврад). Те не са задължителни, но всеки по този път трябва да ги изпълнява според силите си.
Правете поне първата част. Ако по-късно намерите време за останалото – добре. Ако ли не, наваксайте на следващия ден.
Дори на път, докато вървите или пътувате за работа, можете да правите в сърцето си тих зикр (зикр хафи): „Аллах, Аллах, Аллах“ – съвсем без броеница. Това също се зачита.
Особеното в накшбандийския път е именно зикрът в сърцето.
Когато сте в колата, споменавайте Аллах в сърцето; за това не ви е нужна броеница в ръката – иначе накрая ще направите катастрофа!
Просто го изричайте вътрешно, това е напълно достатъчно. Първата част отнема на ден може би пет до десет минути.
Някои питат и за общото четене на Далаил ал-Хайрат: ако можете да се съберете и да съберете мюридите, за да го четете заедно – прекрасно!
Това се отразява добре на всички, вместо да се седи пред телевизора или да се убива времето.
Можете да се събирате, да общувате, да говорите за добри неща и заедно да развивате идеи как да промените средата си към по-добро. Правете го спокойно.
Ако не се получава заедно, човек просто чете Далаил ал-Хайрат у дома. Това също е много ценно.
Който изобщо не може да го чете, като заместител изрича поне по 100 саляуата на ден.
Някои питат: „Трябва ли да го четем посред нощ за тахаджуд?“ Не, можете да го правите по всяко време на деня и нощта. Просто го правете! Нашият път е път на лекотата.
Рабитата също е много лесна. Мнозина си блъскат главата над това, защото им се говори: първо надясно, после наляво, нагоре, надолу – в продължение на половин час. Накрая хората бягат!
Не, това не е необходимо. За рабитата просто казвате „Бисмиллях“, установявате връзката със сърцето и сте готови. Не го усложнявайте излишно, в крайна сметка имате своето ежедневие.
Нашият път, алхамдулиллях, е изпълнен с лекота, с награда, с радост и изобилства от благословия от Аллах 'Азза уа-Джалл.
Има безброй примери за това колко непретенциозен всъщност е тарикатът. Мнозина все още мислят, че той е ужасно труден и изтощителен. Но това не е вярно.
Можете напълно нормално да работите в офис и при това да сте по-близо до Аллах от някой, който гордо се нарича „дервиш“, но чието сърце въобще не е свързано.
Човек може също да бъде състоятелен, докато сърцето му принадлежи единствено на Аллах и той използва богатството си, за да помага на другите хора.
Просто правете всичко с намерението да бъдете раби на Аллах и да служите на хората. Защото който иска да служи на Аллах, той служи на Неговото творение.
Мауляна Шейх Назим често разказваше за това една случка със Саййидина Ибрахим 'алейхи с-салям:
Един ден Саййидина Ибрахим 'алейхи с-салям казал: „Искам да поканя Аллах 'Азза уа-Джалл у дома на храна.“
Субханаллах, той беше пророк и разбира се знаеше по-добре; но това се случи, за да ни послужи за пример и поука.
И така, той чакал гости, и край него минал един мъж – огнепоклонник (маджуси).
Саййидина Ибрахим 'алейхи с-салям го върнал и му казал: „Продължавай по пътя си. Чакам много по-важен гост.“
Той чакал и чакал, но никой не идвал. Тогава възкликнал: „О, Аллах 'Азза уа-Джалл!“ След това Аллах изпратил ангела Джибрил 'алейхи с-салям, който казал:
„Изпратих ти гост за хранене, но ти го върна. Ти покани Мен – но Аз не ям и не пия.
Изпратих ти някого, а ти го изпъди през вратата. Тичай бързо след него и го покани!“
Саййидина Ибрахим се втурнал, потърсил мъжа и накрая го настигнал.
Мъжът се зачудил: „Какво ти става?! Току-що ме изгони, а сега тичаш след мен? Какво означава това?!“
Той отговорил: „Аллах 'Азза уа-Джалл ме изпрати лично при теб! Той ме смъмри, защото не те нагостих. Затова хукнах след теб.“
Когато мъжът чул това, то го развълнувало толкова дълбоко, че изоставил досегашната си вяра и станал мюсюлманин.
Виждате ли: всичко, което правим, го правим за Аллах. Като служим на хората, ние служим на Аллах 'Азза уа-Джалл.
Това е същността на нашия път: да помагаме на хората – единствено и само заради Аллах, иншаллах.
Нека Аллах ни отреди да вършим всичко искрено заради Него, без егото да се изпречва отпред. Нека Аллах ни помага.
Да се говори за това е лесно, но да се прилага в ежедневието често е трудно. Но ние молим Аллах за Неговата помощ – и Той ще ни помогне, иншаллах.
Share
Преди всичко нашият Накшбанди тарикат се основава на сухба – духовното общуване – и на това да бъдем заедно.
Тарикатът е сърцето на исляма, той в никакъв случай не е извън него. Защото днес много хора може би казват: „Няма никаква нужда от тарикат.“
Алхамдулиллях, тук в Ачех, машаАллах – вие сте сърцето на исляма в този регион.
И тук този път се преподава; огромното мнозинство принадлежат към тарикат, иншаАллах.
Тук винаги е биело сърцето на вярата (иман) за целия този регион.
Навсякъде в региона се преподава в медресетата.
Големи учени (улеми) и приятели на Аллах (евлии) са произлезли от този край.
Благодарение на този тарикат – защото всички тези приятели на Аллах са следвали духовен път.
Защото тарикат означава истинска вяра (иман).
Иман – тарикат означава жива вяра.
Защото във възвишения Коран се казва: „Bismillahi r-Rahmani r-Rahim, Qalati l-'A'rabu Amanna Qul Lam Tu'minu Wa Lakin Qulu Aslamna Wa Lamma Yadkhuli l-Imanu Fi Qulubikum.“ (49:14)
Защото Пророкът sallAllahu alayhi wa sallam предрече, че ще има хора, които ще рецитират Корана наизуст, ще трупат знание ('Илм) и ще изучават всичко – но това, което четат и пишат, стига само до гърлото и никога не прониква в сърцето.
Пророкът sallAllahu alayhi wa sallam каза, че такива хора ще излетят от исляма, както стрела излита от тетивата.
Те нямат истинска вяра.
Истинската вяра се ражда чрез тариката: той я посажда дълбоко в сърцето, защото истинският иман идва от сърцето.
Точно затова всички ваши предци повече от хиляда години са следвали тариката – за да поддържат вярата си непоколебима и жива.
Те са защитавали исляма тук на място срещу куфарите.
И затова Аллах беше с тях и изпрати помощ чрез османските султани, които самите бяха верни ученици (мюриди) на шейх.
В името на Аллах султанът изпрати войските си, за да научат хората да се защитават, и изпрати учени, за да им помагат и да ги напътстват.
Защото португалските нападатели бяха заобиколили южния край на Африка с корабите си.
Те проникнаха чак дотук и дори планираха да стигнат до Кааба и да я разрушат.
По онова време управляваше султан Сюлейман Кануни, когото на Запад наричат „Сюлейман Великолепни“.
Той нареди построяването на военни кораби, за да защити Кааба и целия този район от юг.
Защото неверникът често не познава милост в сърцето си.
Мюсюлманинът обаче постъпва съвсем различно.
Мюсюлманите проявяват милосърдие дори към враговете си.
Когато противникът се предаде и умолява: „Не ми прави нищо“, мюсюлманинът не бива и косъм от главата му да докосне.
Благодарение на това отношение ислямът се разпространи на изток и на запад.
С този флот тогава те защитаваха целия този район възможно най-добре.
Макар и да не беше възможно да се задържи всяко отделно място, по-голямата част – включително вашата родина – остана невредима.
Толкова много сила дава непоколебимата вяра.
Този, който има силен иман и муршид до себе си, който му показва пътя, защитава цялата общност на мюсюлманите.
Османските султани правеха това в качеството си на халифи (приемници) на Пророка sallAllahu alayhi wa sallam.
Да бъдеш халиф означава да представляваш Аллах ‘Азза уа Джалля и Неговия Пратеник sallAllahu alayhi wa sallam.
Той е водачът на ислямския свят.
Цялата умма тогава стоеше зад тях и следваше тяхното ръководство.
Такъв беше обичаят. Който се опълчеше срещу султана, в Съдния ден ще бъде попитан: „Защо се изправи срещу султана?“
Защото подобно нещо е тежко прегрешение, голям грях.
Въпреки цялата си огромна власт, султанът винаги смирено се вслушваше в думите на своя шейх и муршид.
Той питаше своя учител: „Планирам тази стъпка. В съгласие ли е тя с тариката и шериата?“
Когато след това халифатът за жалост рухна – вече изминаха повече от сто години –, мюсюлманите останаха без защита и водачество.
И така виждате как след това тъмните сили имаха свободен път и донесоха раздор (фитна) на Изток и на Запад.
Онова, което се случи след това, е пределно ясно: сравнете сами какво беше ислямът тогава и в какво се превърна днес.
Свитата на Сатаната разпокъса ислямския свят на малки отделни държави, за да го владее с лекота.
Разбира се, всички знаем, че неверниците не са искрени приятели на мюсюлманите, независимо как се представят.
Ние знаем точно какво е отношението им към нас – добре.
Но най-горчивото е, че след като прокараха тези изкуствени граници, дори мюсюлманите в една и съща страна станаха ожесточени врагове.
А Аллах ‘Азза уа Джалля ни напомня: „Bismillahi r-Rahmani r-Rahim, Innama l-Mu'minuna Ikhwatun Fa'aslihu Bayna Akhawikum.“ (49:10)
Аллах ни напомня и повелява на всички вярващи: Та вие сте братя!
Въдворете най-сетне мир помежду си!
Но това е толкова трудно, изглежда невъзможно – защото те целенасочено бяха насъскани едни срещу други.
Това е най-голямото ни бедствие. И само едно-единствено спасение може да поправи това.
Точно това възвести Пророкът sallAllahu alayhi wa sallam като блага вест:
Един от неговото чисто потомство ще се появи, за да възстанови реда в този съсипан свят.
И това означава: той ще се погрижи по цялото земно кълбо да прозвучи: „La ilaha illa Llah Muhammadur Rasulullah sallAllahu alayhi wa sallam.“
Това е обещанието на Аллах (Ва'дуллах) – а Неговото обещание е непоколебима истина!
Самият Аллах е дал Своето слово.
И то ще се сбъдне, иншаАллах: целият свят ще приеме пътя на исляма.
Точно както Пророкът sallAllahu alayhi wa sallam някога каза: „Aslim taslam – приеми исляма и ще намериш истински мир.“
Истински мир има единствено и само в исляма, чрез нищо друго на света.
Всичко останало, което разпространяват за „мира“, е лъжливо.
Те само заблуждават човечеството.
Истински мир дарява единствено ислямът.
ИншаАллах, съвсем скоро.
Share
„Inna l-ladhina aminu wa amilu s-salihati kanat lahum jannatu l-firdawsi nuzula“ (18:107)
Вече сме на последния фаджр от това пътуване в Малайзия.
Иншаллах ще дойдем отново.
Аллах Азза уа Джалла дарява на вярващите благата вест, че ще бъдат събрани завинаги.
Това е нашата цел, в това е нашето щастие.
За нас е време да потеглим обратно.
Следващият път може би ще бъде догодина или след две години – не знаем.
Кога ще бъдем заедно завинаги?
Иншаллах ще бъдем събрани завинаги в Дженнет – без никаква раздяла, без никаква печал.
Алхамдулиллах, ние сме щастливи.
Но разбира се, има и малко тъга, че ще се разделим с вас.
Но иншаллах: дори тялом да сме далеч, в сърцата си, алхамдулиллах, ние сме заедно.
Това е главното.
Сърцето да бъде с Аллах Азза уа Джалла, с Пророка салляллаху алейхи уа саллям, с машайих и с вярващите, иншаллах.
Това е същественото.
Защото физически така или иначе човек не може да бъде непрекъснато до някого.
Но в сърцата си винаги можем да бъдем близо един до друг.
Аллах Азза уа Джалла казва: „Нито Земята Ми, нито Небесата Ми могат да Ме поберат, но сърцето на Моя вярващ раб Ме побира.“
Разбира се, не можем да кажем, че за Аллах има определено място.
Но Той казва: „Нищо и никакво място не може да Ме побере.
Освен едно-единствено място: сърцето на мумина, на вярващия.“
Ето защо това е от първостепенно значение.
Алхамдулиллах, в сърцата си и по Неговия път трябва винаги да бъдем свързани с Аллах Азза уа Джалла.
Ако обичаш Аллах и нашия Пророк, ще обичаш и вярващия, мумина.
Ако не обичаш Аллах, нищо в живота не може да ти донесе добро.
Тогава си като камък.
Нека Аллах отвори сърцата ни.
Иншаллах ще се виждаме още много пъти, отново и отново.
Иншаллах, дано скоро срещнем Мехди алейхис селям и бъдем заедно, иншаллах.
Share
Благодарим на Аллах Азза уа Джалла, че отново ни позволи да се съберем.
Винаги трябва да благодарим на Аллах, защото Той ни дарява възможността да бъдем с Неговите праведни раби и добри хора.
Във всяка една минута от живота си трябва да бъдем благодарни на Аллах.
Мавляна Шейх казваше: Една-единствена глътка въздух в живота, в която човек изрича „Ля иляха илляллах“ и е на място за зикр и сохбет, е по-добра от хиляда години под земята.
Много хора са недоволни от живота си.
Някои от тези отчаяни хора отнемат живота си или си пожелават смъртта.
Това не е правилно.
Защото за вярващия всичко е добро; нищо за вярващия не е наистина лошо.
Когато Аллах ти дари благодат, трябва да се радваш на това.
И ако благодариш на Аллах за това, Той ще те възнагради и ще бъде доволен от теб.
Ако те сполети изпитание или трудност и кажеш „Алхамдулиллях“, Аллах също ще те възнагради.
Нито една скръб и нито едно нещастие в живота не остават без награда.
Затова Пратеникът (салляллаху алейхи уа саллям) каза колко прекрасно е положението на вярващия: той бива възнаграден, независимо дали го сполетява добро или зло.
Нито едно състояние не преминава без Неговата благословия.
Трябва да осъзнаете това.
Мавляна винаги много го смущаваше, когато някой сновеше напред-назад; затова, моля ви, не го правете.
Това нарушава атмосферата на милосърдие.
Моля, не говорете сега.
Милосърдието, което се спуска от Аллах над нашето събрание, е напълно достатъчно.
Няма никаква причина да се обикаля така.
Нашето събиране е единствено и само заради Аллах.
Дали го разбирате или не – няма значение.
Алхамдулиллях, много хора по целия свят го разбират.
Алхамдулиллях, те идват отвсякъде.
Те чувстват вътрешен покой, иншаАллах.
Нашето събиране е от изключително значение, защото продължаваме пътя на Пратеника (салляллаху алейхи уа саллям), на сахабите, на аулията на Аллах и на Ахл ал-Байт.
Целият ни път е абсолютно същият път.
Алхамдулиллях, много от вас са пропътували много дълъг път: от Китай, Индия и Туркменистан.
Те идват отвсякъде заради задоволството на Аллах, и Аллах ще ги възнагради щедро.
Най-добрият пример за това е Сейидина Абдул Кадир ал-Гейляни – нека Аллах издига степените му все по-високо.
Той е „Баз“, духовният сокол.
Той е сред най-великите от аулията на Аллах и веднъж е казал: „Кракът ми стои на врата на всеки уали.“
Някои хора може би се чудят: „Как можа да каже подобно нещо? Как може кракът му да стои на врата на нашите машаих?“
Но истинските машаих въобще не се засягат от това.
Ако имаха проблем с това, те изобщо нямаше да бъдат истински духовни учители.
Поради тази причина много хора често не разбират скритата мъдрост в думите на аулията на Аллах.
Човек просто трябва да каже: „Да, той е голям приятел на Аллах (уали), и ние не се съмняваме в това.“
Сейидина Абдул Кадир ал-Гейляни е роден в Гилан, в северната част на днешен Иран.
Аллах вложи в сърцето му дълбока любов към аулията на Аллах и към свещеното знание.
Баща му беше починал рано; той беше сирак и му бяха останали само майка му и брат му.
Той каза на майка си: „Искам да отида при аулията на Аллах, за да се уча от тях и да се приближа до Аллах.“
Майка му беше разтревожена и попита: „Как ще изминеш този дълъг път?“ и други подобни.
Когато той не се отказа, тя каза: „Добре, баща ти остави осемдесет златни монети; четиридесет давам на теб и четиридесет на брат ти.“
Тя постави златото в хастара на наметалото му и го заши здраво, за да не бъде откраднато, нито изгубено.
И така той потегли с керван към Багдад.
По онова време Багдад беше крепост на знанието и дом на безброй аулия на Аллах.
По пътя спътниците попаднаха в засада на разбойници.
Те бяха общо шестдесет или шестдесет и шест разбойници.
Те нападнаха кервана и ограбиха цялото имущество на пътниците.
Един от разбойниците се приближи до него и попита съвсем небрежно: „А ти какво носиш в себе си?“
Той отвърна: „Имам златни монети, зашити в дрехата ми.“
Разбойникът погледна обикновеното момче и помисли, че то просто се шегува.
Той го остави на мира, но малко след това други разбойници се приближиха към него.
Те му зададоха същия въпрос, а той им даде абсолютно същия отговор.
Тогава те изтичаха при своя предводител: „Това момче твърди, че има злато в себе си – подиграва се с нас!“
Предводителят заповяда: „Разпорете наметалото му.“
Те отвориха хастара и наистина намериха четиридесетте златни монети.
Напълно смаяни, те попитаха: „Защо ни издаде това? Можеше без проблем да запазиш златото си!“
Той отговори: „Обещах на майка си винаги да казвам истината. Без значение какво се случва: аз държа на истината и нищо не прикривам.“
Когато предводителят на разбойниците чу това, извика съкрушен: „Какво момче! Той се бои от Аллах и почита майка си толкова много, че дори сега не лъже!“
„Покайвам се пред Аллах и моля Него за опрощение.“
„Ще върна на тези хора всичко, което съм ограбил.“
След това и останалите разбойници казаха: „Нашият предводител се покая; той ни водеше в кражбите – сега ни води по пътя към Аллах Азза уа Джалла.“
Благодарение на бараката на Сейидина Абдул Кадир ал-Гейляни всичките шестдесет се покаяха и Аллах прие тяхното покаяние.
Точно това е делото на аулията: да водят хората към праведност и да ги възпират да крадат, мамят или нараняват другите.
Алхамдулиллях, той е един от най-великите сред аулията на Аллах и е бил обучаван, между другото, от Сейидина Юсуф ал-Хамадани.
Хамадан се намира съвсем близо до Гилан.
В днешно време, разбира се, изглежда малко по-далеч, тъй като се намира в друга провинция.
Юсуф ал-Хамадани беше и духовният учител на Ахмад Ясауи.
Може би тук не сте чували много за Сейидина Ахмад Ясауи, но той беше изключителна личност.
Той имаше сто хиляди ученици.
Той доживя до 126 години.
Когато навърши шестдесет и три години, той изкопа за себе си жилище под къщата си и оттогава заживя под земята.
Той каза: „Пратеникът (салляллаху алейхи уа саллям) не живя повече от 63 години на земята; нямам сърце след това все още да ходя по нея.“
Останалите 63 години от живота си той прекара под земята, построи там завийе и никога повече не се качи горе.
Както казах, той напътстваше сто хиляди мюриди.
Те се отправиха на изток и на запад, като повечето от тях поеха на запад.
Без съмнение някои от тях са достигнали и тези земи тук.
Защото където и да отидеха, чрез благодатта на тези учители те разпространяваха Исляма.
Неговите ученици, заедно с тези на Сейидина Абдул Кадир ал-Гейляни, отвориха сърцата на хората.
Когато мюсюлманските войски пристигнаха, те бяха посрещнати с радост от населението – с надеждата да бъдат освободени от потисничеството, което търпяха.
Хората бяха облекчени и не избягаха от родните си места.
Мюсюлманите никога не ги прогониха от земята им.
Ислямът е чисто милосърдие.
И особено тарикатът учи човека преди всичко на дълбоко състрадание към неговите събратя.
Да бъдеш милосърден означава да бъдеш искрен пример и да помагаш на хората да достигнат Рая.
Това е най-голямата милост, която изобщо може да се окаже на човечеството.
Безброй души намериха правия път чрез техните усилия.
Групировките, които отхвърлят тариката или отказват уважение към нашия Пратеник (салляллаху алейхи уа саллям), към аулията на Аллах, сахабите и Ахл ал-Байт, не носят нищо добро за Исляма.
Те постоянно създават смут и отблъскват хората от вярата.
Именно затова тарикатът е толкова незаменим.
Вижте как великите аулия на Аллах са служили на Исляма по целия свят: те са показали пътя към Рая на милиони хора, вместо да ги отблъскват от истината.
Те привличат сърцата към Исляма.
А онези, които воюват както срещу тариката, така и срещу шериата, не носят никаква полза.
Много хора се подлъгват по тях.
Защо? Защото са измамници и лъжци.
В нашата вяра няма място за лъжци.
Пратеникът (салляллаху алейхи уа саллям) каза, че мюсюлманинът може да изпадне в някои прегрешения, но никога не бива да бъде закоравял лъжец.
Лъжата е отвратително качество.
Най-лошото в един човек, а още повече в един вярващ, е фалшът – той просто не се съвместява с вярата.
Всеки, който хули тариката, правните школи, шериата и чистото вероучение, е напълно лъжлив.
Те не могат да поведат никого по правия път.
Те отклоняват хората от правия път и ги водят към точно обратното.
Техният път не води към Рая, а към адския огън.
Това е техният път: пътят на Шейтана.
Целият Коран непрекъснато подчертава, че Шейтанът завлича своите последователи право в Ада.
Нека Аллах пази нас и цялата умма от такива изкусители.
Нека Аллах предпази хората от това да бъдат подведени от тези разрушителни течения.
Нека Аллах ни помогне, иншаАллах.
Нека Аллах скоро изпрати онзи, когото Пророкът (салляллаху алейхи уа саллям) е обещал: Сейидина ал-Махди (алейхис-салам), за да пречисти този свят.
В наши дни светът е духовно напълно пропаднал и дълбока поквара се разпростира навсякъде.
Доброто е станало рядкост.
Това състояние причинява болка и тревога на много сърца.
Тази дълбока гнилост може да бъде изчистена единствено чрез появата на Сейидина ал-Махди.
И как ще бъде изчистена тя?
Аллах е обещал на Своя Пророк (салляллаху алейхи уа саллям), че целият свят ще приеме Исляма.
А Ислямът носи чистота.
Всичко отново ще стане чисто.
ИншаАллах вече не сме далеч от тази епоха.
Всички знаци сочат, че този цикъл е към своя край.
Нека Аллах ни дари Своята подкрепа.
Нека всеки от нас доживее това благословено време, иншаАллах.
Share
„Ya ayyuha al-ladhina amanu ittaqu Allaha wa kunu ma'a as-sadiqin“ (09:119).
Аллах Азза уа Джал повелява на вярващите да се придържат към искрените хора.
Най-доброто за човека е да бъде с честни и правдиви хора.
Защото още от Адам (мир нему) Шейтанът и егото подтикват хората да се мамят един друг.
Аллах иска доброто за вас, но Шейтанът ви тласка към нещо съвсем различно.
Аллах позволи на Адам (мир нему) да яде от всичко в Рая.
В Рая нищо не може да се сравни с този свят.
Той каза: „Само от това не; дори не го докосвайте.“
Но Шейтанът дойде, подмами го и каза: „Трябва да ядеш точно от това.“
И оттогава насам историята винаги е една и съща.
В основата си повечето хора носят доброто в себе си.
Но тогава се появява някой лош човек, мами хората и ги тласка право към гибел.
Затова трябва да стоите далеч от лоши хора, фалшиви приятели и всякакво зло – просто го избягвайте.
Дори не поглеждайте към него.
Човек може да се опита да събуди съвестта им веднъж-два пъти.
Но ако упорстват в лошия си нрав, вече няма причина да се общува с тях.
Защото в днешно време, за съжаление, преобладаващата част от хората имат точно такъв характер.
Те си мислят, че щом мамят другите, са по-добре, щастливи са и са спечелили нещо.
А всъщност не печелят абсолютно нищо.
Те погубват себе си, вредят на другите и повличат всички със себе си.
Това важи с особена сила за младежите.
На тях им липсва житейски опит и такива хора лесно могат да ги заблудят.
Те вярват, че приятелите им са най-ценното нещо на света.
Но в действителност такъв приятел е по-лош от Шейтана.
Дори Шейтанът не може да причини това, на което е способен един лош приятел.
Нека Аллах ни пази от тях.
И нека Той съхрани нашите деца и семейства от тях.
Нека Аллах ни закриля, иншаАллах.
Share
Думите на Пророка, салляллаху алейхи уа саллям, са като скъпоценни камъни – прекрасни.
Това, което той казва, е светлина за нас, за нашия път, за нашите сърца и за всичко.
Аллах те възнаграждава само за това, че слушаш.
Едно от неговите слова гласи: „Kun fid-dunya ka'annaka gharibun aw abiru sabil.“
Бъди на този свят като пътник, който се движи от място на място.
Какво означава това?
Не мисли, че ще останеш тук завинаги.
Нашият престой тук е като съвсем кратко преминаване от едно място към друго.
Затова не влагай силите си в това да градиш тук нещо, сякаш ще останеш завинаги.
Единственият ти стремеж трябва да бъде да вземеш по този път колкото се може повече за отвъдния живот.
Върши добро, покорявай се на Аллах, обичай Пророка, салляллаху алейхи уа саллям, обичай Ахл ал-Бейт, обичай Сахаба, Машайих, Муминин и Муминат.
Към това трябва да се стремиш.
Колкото добро можеш да направиш – точно това вземаш със себе си.
Разбира се, можеш да работиш и за препитанието си, но това, което наистина има значение, е онова за Ахирет.
Не мисли, че си тук вечно и никога няма да умреш.
Всеки продължава напред, стъпка по стъпка, докато не стигне целта си.
Никой не остава тук.
Ето защо в този кратък хадис Пророкът, салляллаху алейхи уа саллям, показва пътя на вярващите, за да ги разбуди.
Защото е сякаш спят.
Сейидина Али, каррамаллаху уаджаху, казва: „Хората спят. Когато умрат, се събуждат.“
Но тогава вече е твърде късно.
ИншаАллах, нека Аллах ни предпази и отвори сърцата ни за този хадис.
Нека Аллах ни възнагради в този благословен ден Джумуа, иншаАллах.
Мубарак, иншаАллах.
Share
„Наистина, за приближените на Аллах няма страх и те не ще скърбят“ (10:62).
Снощи, алхамдулиллях, бяхме събрани заедно заради Аллах, за да си спомним за аулията на Аллах – за всички приближени на Аллах, и особено за нашия учител шейх Абдул Кадир ал-Гейлани.
Той е сред най-великите сред аулията на Аллах.
Аллах му е оказал тази чест и всеки, който го следва, също получава честта да бъде обичан от Аллах, Азза уа Джалл.
Всички аулия на Аллах са като дълбоки океани.
Те са морета от милост, знание и доброта.
Те учат хората на всичко, което е истински добро.
Такава специална дарба не може да се намери никъде другаде.
Той не просто притежава знание, но и получава пряка духовна подкрепа от Пророка, саллаллаху алейхи уа саллам.
Те отварят сърцата на хората, водят ги към Исляма и ги вдъхновяват да станат искрени, изцяло добри хора.
Може да има мнозина, които са по-начетени или по-учени от тях – но Аллах им е дал тази специална дарба да докосват и отварят сърцата на хората.
Един ден синът на шейх Абдул Кадир ал-Гейлани наблюдавал баща си, докато проповядвал.
Тогава си помислил: „Може би знам повече от него. Защо всъщност всички тези хора следват баща ми?“
Шейх Абдул Кадир ал-Гейлани знаел точно какво се случва в сърцето на сина му.
Той му казал: „Тогава отсега нататък ти води сухбата за хората.“
И така го наблюдавал – седмица след седмица.
Но с всяка изминала седмица все повече хора спирали да идват.
Хората просто си тръгвали.
Знанието му било абсолютно солидно.
По съдържание всичко било правилно.
Но това било просто голо знание – без никакъв полъх на духовност.
Накрая синът отишъл при баща си и попитал: „На какво се дължи това? Нима казвам нещо погрешно?“
Той отговорил: „Не, но говориш от собственото си его, напълно лишен от духовна сила.“
„Хората идват като пчели, които търсят мед. Но ако там не намерят мед, те просто отлитат по-нататък.“
Накрая вече никой не идвал.
Всички отново искали да слушат само шейх Абдул Кадир ал-Гейлани.
В това се крие истинската сила на тези духовни водачи – нещо, което мнозина невежи просто не искат да признаят.
Те може би за кратко събират хора около себе си, но щом хората разберат какво наистина има значение, никой вече не остава при онези, които нямат уважение към истинската духовност и към аулията на Аллах.
Нека Аллах ги благослови изобилно.
И нека Той чрез тях низпослае Своята милост над всички нас, иншаАллах.
Share
Това е по-добро от всичко, което някой би могъл да притежава на този свят (дуня).
Това е най-голямата благодат от Аллах 'Азза уа-Джалла.
Защото да бъдеш обичан от Него е благодат за вечността – а не просто за кратък миг в земния живот.
Много хора наистина притежават богатство на този свят, имат власт и влияние – но за отвъдния свят (ахира) нямат абсолютно нищо.
В действителност такива хора са крайно бедни.
Защото истинското богатство не означава да имаш в изобилие за кратък миг и след това да останеш с празни ръце.
Алхамдулиллах, вие притежавате – и ние също притежаваме, иншаллах – тази ни'ма, тази благодат и това вечно богатство.
Алхамдулиллах, ние се събрахме тук в името на Аллах, близо до един от Неговите аулияуллах, който дойде тук, за да покаже на хората правия път в служба на Аллах (хидма), така че и те да бъдат вечно богати – а не само за кратко време.
Те са направили неизмеримо много за тази страна и за исляма.
И за всеки, когото са напътили, важат думите на Пророка саллаллаху алейхи уа саллам: „Ако дори само един човек намери напътствие (хидая) чрез теб, това е по-ценно от целия свят и всичко, което е в него.“
Не просто някое малко място, страна или континент – цялата земя е нищо в сравнение с онова, което Аллах ще дари за това.
Ние посещаваме тези хора, над които Аллах излива Своята милост.
И тази милост, алхамдулиллах, достига и до онези, които идват при тях и молят Аллах 'Азза уа-Джалла чрез тях и чрез Пророка саллаллаху алейхи уа саллам да приеме техните дуа.
Защото тези хора са благосклонно приети в божественото присъствие на Аллах.
Затова ние не отправяме молитвите си към самите тях;
ние молим чрез тях.
Но точно тук мнозина въвеждат хората в заблуда и твърдят: „Те се кланят на гробове! Те изобщо не се молят на Аллах.“
Хаша! Нищо не е по-далеч от истината!
Алхамдулиллах, всички тези хора намериха исляма именно чрез тези благословени души, а не съвсем сами.
И тези благословени хора никога не казват: „Елате и ми се поклонете.“
Те казват единствено: „Служете на Аллах 'Азза уа-Джалла! Ние ви водим към Аллах, към Дженнета. Следвайте Пророка саллаллаху алейхи уа саллам и неговите слова, и ще бъдете в Дженнета.“
Никой човек не казва: „Покланяйте се на Пророка.“
Никой не казва: „Покланяйте се на мен или се покланяйте на гробовете.“ Никога!
Всичко това е чист, истински ислям и те се намират на най-високото стъпало на вярата – те са истински му'мини.
Защото има разлика между това да си му'мин или просто мюсюлманин.
Аллах 'Азза уа-Джалла казва: „Калат ил-а'рабу аманна, кул лам ту'мину уа лакин кулу асламна“ (Коран 49:14).
Бедуините казаха: „Повярвахме.“
Ала Аллах рече: „Не казвайте, че имате иман – по-добре кажете: Ние се покорихме (станахме мюсюлмани).“
Защото иманът е на много по-високо стъпало.
И този иман се предава чрез такива хора.
Те посяват имана в сърцата на хората и ги въздигат.
Онзи, който притежава този истински иман, нищо на света не може да го разклати.
Дори да го хвърлят в огън, това не докосва същността му.
Дори дни наред да не намери нищо за ядене, това не го сломява.
Дори да е на прага на смъртта от жажда, това не пречупва духа му.
Защото с непоколебим иман той знае съвсем точно: Аллах 'Азза уа-Джалла ще се погрижи за него.
Същността на вярата е осъзнаването: „Аманту биллахи уа малаикатихи уа кутубихи уа русулихи уал-яумил-ахири, уал-кадари хайрихи уа шаррих.“ Всичко е в Неговата десница и идва от Аллах 'Азза уа-Джалла.
Точно това е иман.
Това изричаме всяка сутрин.
Истинското изпитание за имана е да се довериш на Аллах толкова съвършено, че при ударите на съдбата нито да се отчайваш, нито да се страхуваш, и никога да не питаш: „Защо точно така?“
Виждаме толкова много хора да се оплакват: „Защо точно аз?“ И тъкмо за това става дума:
Понеже все още не си му'мин, а все още само мюсюлманин – затова се измъчваш.
И така страдаш, тъжен си, нещастен си и негодуваш. С това показваш лош адаб към Аллах 'Азза уа-Джалла, когато питаш: „Защо аз?“ Кой си ти изобщо, че да питаш Аллах: „Защо аз?“
Това е чисто безумие.
Напълно неразумно е да се пита: „Защо аз?“ – защото всичко идва от Аллах.
Човек не бива да постъпва така спрямо Аллах.
В крайна сметка от Аллах 'Азза уа-Джалла няма спасение.
И на дунята, и на ахира, и навсякъде ти си в ръцете на Аллах 'Азза уа-Джалла.
Няма убежище от Него.
Нека Аллах ни опрости всичко това.
Нека Аллах ни предпази от това да проявяваме лошо отношение към Него и към Неговите блага. Нека Аллах ви благослови.
Нека Аллах закриля всички ни.
Нека Аллах ви укрепи във вярата и ви направи истински му'минун, иншаллах – вас тук на място, в цяла Малайзия и по целия свят, иншаллах.
Share
"Ya-ayyuha lladhina amanu tubu ila Llah tawbatan nasuhan." (66:08)
Аллах 'Азза уа Джал призовава вярващите да се обърнат към Него и да поискат прошка от Него.
Пророкът салляллаху алейхи уа саллям казва, че всеки човек непрекъснато прави грешки.
Поради тази причина Аллах се обръща директно и към вярващите.
Не мислете, че вярващите не допускат грешки.
Всеки човек е грешен и съгрешава.
Понякога грешим, а понякога извършваме грехове.
Но Аллах 'Азза уа Джал е милосърден и ни прощава – ние обаче трябва да Го помолим за това.
Когато направиш грешка, Аллах се радва, ако Го помолиш за прошка.
Пророкът салляллаху алейхи уа саллям предава, че Аллах казва: „Ако хората не съгрешаваха, щях да сътворя други, които да съгрешават, за да мога да им простя.“
В това се проявява милостта на Аллах 'Азза уа Джал.
Какъв благодат за нас: Алхамдулиллах, Той ни прощава.
Каквото и да си сгрешил: поискай прошка и твърдо реши да не го повтаряш.
Освен това Пророкът салляллаху алейхи уа саллям казва: Ако направиш грешка и поискаш прошка, Аллах ще ти прости.
Тогава попитали Пророка салляллаху алейхи уа саллям: „Дори и отново да го направим?“
Пророкът салляллаху алейхи уа саллям отговорил: „Дори и отново да се случи.“
Попитали го: „И още веднъж?“
Той казал: „Дори и отново да се случи.
Дори и сто пъти да се случи, Аллах ще ти прости сто пъти.“
Ако съгрешиш и поискаш прошка – дори след това да го правиш отново и отново –, Аллах ти прощава всеки един път.
Това е океанът от милост на Аллах 'Азза уа Джал.
Просто поискай прошка.
Не губи надежда.
Защото има хора, които сами си измислят неща и искат да убедят другите, че точно това е ислямът.
Но това тук са думите на Пророка салляллаху алейхи уа саллям – хадис.
И в един хадис кудси Аллах казва, че се радва на всеки, който Го моли за прошка.
Алхамдулиллах, благословени сме с този океан от милост, защото принадлежим към общността на Сеййидина Мухаммад салляллаху алейхи уа саллям – уммата на Мухаммад.
Преди неговото време е било много по-трудно да се иска прошка; далеч не е било толкова лесно, колкото днес.
Но заради Пророка салляллаху алейхи уа саллям Аллах 'Азза уа Джал ни отвори тази врата на милостта, иншаАллах.
Нека Аллах ни съхрани в тази милост, иншаАллах.
Share