Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

Благословен е Аллах, Най-прекрасният творец! (23:14) Аллах, Всемогъщият и Възвишеният, е сътворил всичко прекрасно. Неговото име е благородно; затова Го възхваляваме с „Табарака“. Няма нищо по-високо от Него. Най-красивото от всичко е сътворил Той, Аллах, Всемогъщият и Възвишеният. Но човекът е недоволен и иска да го промени. Когато го промени, то не става по-добро; дори да изглежда красиво, по-късно вреди на човека. В днешно време, в Сетните дни, хората си мислят: „Ние можем да го направим по-добре, правим всичко по-красиво.“ Но докато твърдят: „Аз го правя по-добре“, те само го влошават. След това искат да се върнат към първоначалното състояние, но това вече не е възможно. След като веднъж си го съсипал, не можеш да го поправиш отново; това, което Аллах е сътворил, не можеш да наподобиш. Затова не бива да се намесваме твърде много в това. Човек трябва да е доволен от това, което Аллах му е дал, да бъде благодарен и да си живее живота. Излишно е да се занимаваме с ненужни неща, само за да „бъдем по-красиви“. Разбира се, има определени нужди; те могат да бъдат задоволени. Може да има намеси, които са здравословно необходими, но да се прави само от суета, не е правилно. „...и ще променят творението на Аллах.“ (4:119) „Те променят това, което Аллах е сътворил.“ Започва се с малки неща, но вече се стига и до големи намеси. Нека Аллах ни пази – в тези Сетни дни мъжете се опитват да приличат на жени, а жените – на мъже. Освен това се опитват да променят лицата и очите си, да се направят по-високи или по-ниски. Те го правят, но вредата по-късно застига самите тях. Затова човек трябва да е доволен и благодарен за това, което Аллах е сътворил. Колко дълъг е животът в крайна сметка? Няма да живееш вечно. Петдесет години, сто години... Колкото и дълго да живееш, всеки те познава и приема такъв, какъвто си. Защо тогава се опитваш да се промениш? Това са напълно ненужни неща. Ако искаш да промениш нещо, промени своето его, бъди по-добър човек. Не следвай своето его, твоето его трябва да ти се подчинява. Аллах ни е отредил този облик и тази външност. О, его, задоволи се с това. Поправи себе си, своята вътрешна същност. Извърши операцията върху егото си. Изтръгни лошите си качества и ги изхвърли. Ако тялото, което Аллах е сътворил, не ти харесва, тогава всъщност ти си този, който трябва да се промени, за да бъде Аллах доволен от теб. В противен случай външният вид е без значение. Не формата е важна, а същността на човека, неговата човечност. Ако човечността ти не е добра, тогава промени това. Ако си недоволен от промисъла на Аллах, промени това състояние, бъди доволен от Него. Бъди благодарен за това, което Аллах ти е дал, бъди скромен. Това е най-важното. Външното не е важно. Накрая тялото се превръща в пръст, нищо не остава от него. Но твоята същност, твоята душа остава вечно; наистина ще изпиташ ползата от пречистеното его. Нека Аллах позволи на хората да използват разума си така, както Той им е дал знанието, за да намерят мир. В противен случай хората не намират покой и не са доволни от нищо. Те никога не се задоволяват. Нека Аллах помогне на хората. Нека Той ги пази от злото на дявола и на егото.

Този благословен месец на Аллах наближава. Въпреки че всички месеци принадлежат на Аллах, Той е избрал този месец специално, така че се казва: „Реджеб е месецът на Аллах, Шабан е месецът на нашия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари), а Рамадан е месецът на Уммата.“ Това са изключително благословени месеци. Трябва да се подготвим, да не ги забравяме и винаги да сме осъзнати за тях. Ето че наближава Нова година и се вижда как всичко е украсено. Сякаш е нещо велико... Какво изобщо се променя, когато настъпи новата година? За съжаление, хората хабят много усилия за такива безполезни неща. Те придават голямо значение на ненужни неща, които не им носят и най-малка полза нито за тях, нито за отвъдния им живот. А за това, което е наистина важно, изобщо не се замислят. Затова постоянно напомняме: тези месеци са благословени. По-рано дори грешниците се отказваха от греховете си от уважение към тези месеци. Дори алкохолиците не посягаха към забраненото през тези три месеца. Те казваха: „Тези месеци са свещени“ и им отдаваха почит. Днес обаче някои, които се представят за мюсюлмани, объркват главите на хората с твърдения като: „Тези три месеца не са нужни, това е излишно.“ А всъщност това са много важни въпроси. Независимо от онези, които го смятат за маловажно, ние трябва да използваме всяка възможност; не бива да забравяме тези прекрасни духовни порти, които Аллах ни е отворил, и тези духовни пиршества. Нека извлечем полза от тях и да им покажем уважение и почит. Нека благодарим на Аллах, че ни е сътворил като мюсюлмани. Той ни е дарил с красотите на Исляма; нека се възползваме от това. Другите светски украшения и празненства са напразни. Да се подражава на други хора също не е добре. Аллах ти е дал най-хубавото; защо искаш да приличаш на другите? Нека те приличат на теб. Да приличаш на другите, особено на неверниците, не носи нищо добро. Всичко, което правят, е само привидна лъскавина, само външна обвивка. Всички техни места, сгради, дори молитвените им домове са натъкмени отвън, но влезеш ли вътре... Същото е и с техните дворци. Ако погледне човек дворците на техните крале, те изглеждат прекрасни отвън. Но влезе ли в тях, там цари само потиснатост и пустота. Там не се намира онова спокойствие и онази красота, каквито ги има в Исляма. Истинската красота е в Исляма; затова не търси спокойствие, красота и добро никъде другаде. Аллах вече ти е дал всичко това. Нека Аллах умножи даровете Си и дари мюсюлманите с осъзнатост, иншаАллах.

Слава на Аллах, наближават трите свещени месеца. Оттогава измина цяла година. Дните минават, годините се нижат и животът е към своя край. Затова трябва да се възползваме от тези духовни времена. Това са припасите, необходими за отвъдния свят. Хората на тариката – тоест онези, които следват пътя на нашия Пророк – знаят стойността на това време и се възползват от него. Но хората, които не са удостоени с тази благодат, не могат да го оценят. Те не могат да извлекат полза от нищо. Както казахме: Сатаната винаги иска да навреди на вярващия, никога да му помогне. Където и да има нещо добро, той го очерня. Той се преструва, че дава съвет, и постоянно шепне: „Стойте далеч от това, няма полза. Ако го направите, ще се отклоните от пътя, ще извършите ширк; това не е сунна.“ А всъщност Аллах, Всемогъщия и Великия, е казал: „Годината има дванадесет месеца, четири от тях са свещени.“ Първият от тях е Реджеб. Реджеб е благословен месец. Шабан е месецът, в който нашият Пророк (мирът и благословията на Аллах да бъдат върху него) е говял и извършвал най-много богослужение. А Рамазан така или иначе е нещо съвсем специално; няма съмнение в неговата благодат. Затова е много достойно да се почитат тези три месеца и да се отдадем повече на богослужение; тази възможност не бива да се пропуска. През тези месеци се говее. Който все още има да изпълнява двумесечното изкупително говеене, трябва да започне два дни преди началото на Реджеб, за да попълни шестдесет и единия дни. Защото един от месеците, или Реджеб, или Шабан, може да има само двадесет и девет дни. Затова трябва да се започне два дни преди Реджеб. Който не говее или наруши говеенето, трябва веднъж в живота си да извърши изкупление (кефарет). Без значение дали не сте говели един ден или сто: това едно изкупление е достатъчно за всички пропуски. След изкуплението човек трябва да се постарае да навакса пропуснатите дни. По този начин изкуплението се завършва в един период от годината. След това се започва с изпълнението на задължителното наваксващо говеене. Това е с предимство; защото, както казахме, наградата през тези три месеца е много по-голяма и по-изобилна. Има много хадиси по тази тема, но и много последователи на Сатаната, които ги отричат. Не ги слушайте. Пътят на тариката, слава на Аллах, ни показва най-красивата пътека. Тарикатът е пътят, който води към нашия Пророк. Това означава да практикуваме неговата сунна и делата му, иншааллах. Към това спадат и духовното упражнение (рияда) и уединението (халвет). По-рано за дервишите е имало четиридесетдневно уединение. Но в днешно време не се изисква пълно уединение, тъй като то би било твърде трудно и почти невъзможно за издържане. Това би могло да доведе до други проблеми. Затова за четиридесетте дни важи частичното уединение: ставане един час преди сутрешната молитва, молене до изгрев слънце, четене на Корана и правене на зикр. Който има да наваксва молитви, ги изпълнява преди сутрешната молитва. Разбира се, изпълняват се и всички нощни молитви. Това продължава до времето на Ишрак. Който говее, тогава продължава говеенето; който не, тогава закусва. Това частично уединение може да се извърши и между следобедната и вечерната молитва или между вечерната и нощната молитва. Това се прави с намерение за духовно упражнение и уединение, и Аллах го приема. Уединението, което един дервиш трябва да извърши веднъж в живота си, се изпълнява с това. Ако не го направи тук, дервишът ще бъде принуден да го направи в гроба. Но да се направи тук е много по-достойно и по-приятно. Нека Аллах благослови тези дни и месеци и ни причисли към онези, които знаят стойността им, иншааллах. Трябва да благодарим на Аллах и да Му бъдем признателни за този дар. Нека Аллах ни дарява Своите блага постоянно, иншааллах.

„А който се бори, той се бори единствено за собственото си добро.“ (Сура 29:6) Истинският джихад (борба) е насочен срещу нашето его (нефс). Защото човекът не може да води джихада сам от себе си. Затова нашият Пророк (мирът и благословията на Аллах да бъдат над него) каза, когато се връщаше от война, от джихад: „Върнахме се от малкия джихад към големия джихад.“ С тези думи нашият Пророк (мирът и благословията на Аллах да бъдат над него) имаше предвид, че борбата срещу врага е по-лесна от борбата срещу собственото его. Човек не бива просто да отстъпва пред всичко, което егото му пожелае. Той трябва да му се противопостави. За това има много причини. Има много причини, поради които човек трябва да се противопоставя на егото си, да се бори срещу него и да води война срещу собственото си „аз“. Една от тях е: защото то е лошо и не носи никаква полза... Великият шейх, Шейх Абдуллах ал-Дагестани (Аллах да го освети), казваше: „Направено е от мръсотията на дявола.“ Има се предвид тютюнът; цигарите и каквото още има там; всичко, което се произвежда от него. Това е растение, което няма и най-малка полза. То е само вреда. Като причинява всякакви болести и тормози околните, човек вреди на себе си и на другите. Тоест, това е нещо, което нанася вреда и на хората наоколо. Аллах да ни пази; който се пристрасти към него, става негов роб. Много е трудно да се отървеш от него. Малцина успяват да спрат. Но що се отнася до възпитанието на егото... Джихадът е повеля на Аллах и отличителен белег на вярващия; той е задължение в исляма. Тъй като сега, разбира се, не можем да водим външния джихад сами, трябва да водим тази борба срещу себе си, поне срещу нашето его. Трябва да се постараем да се отървем от този порок. Нека се освободим от него. В него няма нищо, което би могло да се нарече полезно; никой човек не би твърдял, че има полза. Дори там, където се отглежда, това растение съсипва почвата. Трябва да минат години, докато почвата се възстанови и отново може да роди нещо друго. По-рано това мръсно растение се отглеждаше на хиляди, стотици хиляди хектари земя. След това го прибираха, складираха и плащаха на фермерите. Няколко години по-късно го изхвърляха в морето, защото беше негодно. За щастие спряха да го правят. Вместо това поне започнаха да се отглеждат по-полезни растения, които служат на човека. Този проблем – слава на Аллах – е отстранен. Както казах, вредно е във всяко отношение; дори отглеждането му е вреда... Жалко за парите за дизел, за инструменти, за складове и всички тези разходи. Толкова много земя се пилее, само за да се отглежда едно вредно растение. За щастие се отървахме от това. Дано и хората се освободят от това зло. Но странно, дяволът никога не се уморява, той не прави почивка. Вижда се как деца и младежи започват да пушат; щом си запалят цигара, заемат такава поза, сякаш са спасили света. Пуши се дори в тоалетната. Любимото място на пушачите е тоалетната. Сред тези лоши миризми димът сигурно ги прикрива, защото той е още по-мръсен. Затова там те са най-доволни. Аллах да ни пази. Дори при някои хора да изглежда, че не им вреди, то все пак се отразява на повечето. На деветдесет и девет процента със сигурност нанася вреда. Може и да има един процент, който не понася вреда. Например, преди години извършвахме ритуално измиване в една джамия в Кипър. Там имаше един старец, който пушеше. Нашият покоен Ахмет Салман Ефенди – който по-рано сам пушеше много, а после беше спрял – Той каза на мъжа: „Чичо, не пуши това, вредно е. Ако не пушиш, ще живееш дълго.“ Той попита мъжа: „На колко години си?“ Той каза: „На деветдесет и пет съм.“ „Откога пушиш?“ Той каза: „Пуша от дете.“ На някои нищо не им става, но за повечето е вредно; и тежи на околните. Тази лоша миризма попива в човека и се разнася навсякъде. Хората се опитват да стоят далеч от тях. Когато се приближат до теб, миришат като старо котелно помещение. Така че вредите и лошотията са безброй. Аллах да ги спаси. Аллах да пази хората да не изпадат в това лошо състояние. Аллах да помогне и да ни спаси. Много хора идват при нас и казват: „Моли се за нас, за да се отървем от това зло.“ Ще се молим, иншааллах. Аллах да ни освободи от този капан на сатаната.

И че Аллах не напътва коварството на изменниците (12:52) Аллах, Всемогъщият и Върховният, не е с предателите. Днес живеем в странен свят. Хората правят всичко, за да се очернят и да си навредят взаимно. Клеветят се един друг. Който бива оклеветен, го обзема страх. Но какво казват хората? „Кой всъщност има причина да се страхува?“ Това е този, който извършва предателство. Тоест, той крие нещо и се страхува, че то ще излезе наяве. В днешно време прибягват до всякакви средства, за да извлекат изгода. Разпространяват страх, искат пари, заплашват и се опитват да налагат нещата насила. Не оставят нищо неопитано. Но докато човек е чист, няма нужда да се страхува. Защото Аллах е с него. Но ако носи в себе си неправда, която е извършил, тогава го мъчат страх и тревога. Пита се разтревожено: „Направил ли съм нещо, че тези хора ме притесняват и искат да ми навредят?“ Сплашват човека и казват: „Искаме това от теб, искаме онова.“ Ако си чист, познаваш себе си и не съзнаваш никаква вина, тогава никога не се страхувай. Нека клеветят колкото искат; нека правят каквото искат. Ако си чист пред Аллах и пазиш сърцето си чисто, тогава търси убежище при Аллах. Аллах те пази. Но ако има намесено предателство, ако носиш лошотия в себе си, тогава я изчисти. Върни се към истината, ела на правия път. Ако си нарушил правата на другите, върни им тяхното право. Иначе няма спасение за теб. Дори да се измъкнеш в земния живот, няма да избягаш в отвъдния. Защото тези права със сигурност ще бъдат поискани. Затова: Ако се разбереш с тях още в този живот, ще бъдеш спасен. В противен случай ще прекараш целия си живот в страх и тревога. Много хора биват обвинявани, без дори да знаят за това: „Ти си такъв, ти си онакъв.“ И това плаши хората. Ако не си направил нищо, нямаш грешка и грях, не се бой и се уповавай на Аллах. Дори целият свят да се изправи срещу теб, не се страхувай. Но ако имаш грешка, поправи я. Ако става въпрос за права и претенции, оправи това. Ако стои грях между теб и Аллах, покай се и искай прошка; тогава Аллах ще те защити. Защото времето, в което живеем, е наистина трудно време. Вече няма човечност, нито съвест; не са останали нито благоприличие, нито срам. Безсрамието няма граници. Затова пази себе си и Аллах, Всемогъщият и Върховният, ще те пази. Иначе целият ти живот ще стане тежък; ще се страхуваш от всичко и от всеки. Ще стоиш безпомощен и ще се питаш: „Какво да правя?“ Който е с Аллах, няма нужда да се страхува, с позволението на Аллах. Нека Аллах пази всички ни. Нека Аллах ни опази от злото и лошотията на собственото ни егo.

[Хадис-и Шериф] Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: Направете намаза Витр последната си молитва за нощта. Това означава, че последната молитва, която човек отслужва, трябва да бъде молитвата Витр. [Хадис-и Шериф] Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) рече: На мен ми бяха наложени молитвите Витр и Духа. Но за вас те не са задължителни. Това значи, че който ги отслужва, следва Сунната на нашия Пророк и получава възнаграждение. Според нашето учение молитвата Витр е Ваджиб (необходима), а молитвата Духа е Сунна. Който отслужи молитвата Духа, на него му се зачита, сякаш е дал милостиня за целия ден. [Хадис-и Шериф] Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: Беше ми заповядано да отслужвам молитвата Витр и два ракята Духа. На вас обаче това не ви беше направено задължение; тази заповед важеше специално за нашия Пророк. За нас не е Фарз, но Витр е Ваджиб. Също и молитвата Духа е Сунна. При нея могат да се кланят от два до дванадесет ракята. [Хадис-и Шериф] Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: Молитвата Витр принадлежи на нощта. Това значи, че тази молитва от три ракята е нощна молитва. Отслужва се след молитвата Иша, в никакъв случай през деня. [Хадис-и Шериф] Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: Наистина Аллах, Всевишният, добави още една към вашите пет молитви. Тази молитва е по-ценна за вас от червени камили. Червените камили са били най-скъпото имущество по онова време; нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) подчертава, че тази молитва е още по-ценна. Има се предвид молитвата Витр. Аллах е определил времето ѝ за вас между молитвата Иша и сутрешната молитва. Така че тя може да се отслужи от молитвата Иша до зазоряване, преди да настъпи времето на Феджр. Все пак е по-достойно да се кланя преди лягане. Защото, ако човек има намерение да я кланя след събуждане, съществува опасност да се успи. Затова молитвата Витр трябва да бъде завършекът на вашите молитви. [Хадис-и Шериф] Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: Наистина Аллах е Витр (Един) и Той обича нечетното. Аллах е Единствен; под "нечетно" се имат предвид числа като 1, 3, 5, 7, 9... Аллах обича тези числа. [Хадис-и Шериф] Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: Наистина Аллах е Един и обича нечетното. О, хора на Корана, отслужвайте молитвата Витр. Повечето молитви са четен брой единици, като два или четири ракята. Тъй като Витр е обичана от Аллах молитва, тя образува завършека с три ракята. При шафиитите практиката е различна, но и те познават молитвата Витр. Те кланят два ракята, дават селям, и след това кланят един отделен ракят. Ние, ханефитите, кланяме три свързани ракята само с един селям на края. [Хадис-и Шериф] Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: Молитвата Витр е нощна молитва. Тоест не през деня; Витр се отслужва нощем. [Хадис-и Шериф] Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: Отслужвайте молитвата Витр, преди да настъпи времето на сутрешната молитва. Кланяйте я, преди да прозвучи езанът за Феджр. Най-добре е да не се отлага до сутринта, а да се отслужи след молитвата Иша. [Хадис-и Шериф] Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: Побързайте с молитвата Витр преди зазоряване. Защото щом настъпи времето на сутрешната молитва, молитвата Витр би трябвало да се отслужва като наваксване. [Хадис-и Шериф] Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: Има три неща, които за мен са задължителни, а за вас са доброволни. "Доброволни" тук означава, че това, което за Пророка е било Фарз, за вас е Сунна или Ваджиб. Първо, молитвата Витр. За Пророка тя е била Фарз, за нас, ханефитите, е Ваджиб. В другите правни школи се счита за потвърдена Сунна, тъй като там не се класифицира като Ваджиб. Второ, двата ракята на молитвата Духа; това също е Нафиле (доброволно). Трето, двата ракята Сунна преди сутрешната молитва. Това също е потвърдена Сунна. Човек непременно трябва да ги отслужва. Значението им е близко до Ваджиб, не бива да се пропускат. [Хадис-и Шериф] [Хадис-и Шериф] Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: Нощната молитва се извършва в единици по два ракята. Винаги се кланя по двойки. Ако някой от вас се страхува, че ще настъпи утрото, накрая той кланя един отделен ракят. Това прави общия брой на предварително отслужените ракяти нечетен. Когато четем хадиси, разбира се, не бива просто да казваме: "Прочетох това, затова ще го правя, както си искам." Имамите на правните школи и учените са разяснили значенията и са показали пътя. Този израз "един последен отделен ракят" се практикува от шафиитите. В ханефитския фъкх молитвата Витр се отслужва като свързана единица от три ракята.

Почтеният Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) каза: „Ако истински се уповавате на Аллах, Той ще ви даде препитание.“ Точно както птиците, които сутрин излитат гладни, а вечер се връщат сити. Така Той ще ви даде препитание, ако се уповавате на Него. Разбира се, често дори на мюсюлманите им липсва това упование в Аллах. Какво остава тогава за неверниците? При тях то изобщо не съществува. Затова наричат това земно състояние голям омагьосан кръг. Хората днес се борят и се мъчат. Те казват: „Нуждаем се от повече пари, не стигат.“ Човек получава пари, но в замяна му се отнема още повече. Отнема се повече, отколкото е било дадено. Защо? Защото човекът може да направи само това. Истинският Даващ препитание обаче е Аллах, Могъщия и Велик. Ако хората се уповаваха на Него, парите и препитанието им щяха да им стигнат. Но не, те се бунтуват и казват: „Аз го искам въпреки всичко.“ И когато ти го дадат: дават ти сто, а ти вземат двеста. И всеки знае това. Уповавай се ти на Аллах. Тогава в парите ще има благодат и те ще ти стигнат. В противен случай само се въртиш в кръг и се озоваваш на същото място – или дори ставаш още по-зле. Затова човек няма да види благодат, докато не е доволен от това, което Аллах, Могъщия и Велик, му дава. Наричат това „омагьосан кръг“... Не знам как го наричат на модерен език, но... Въртиш се в кръг и положението ти става по-лошо. Получаваш нещо, но ситуацията ти се влошава. Днес наричат това „инфлация“ или както и да е. И откъде идва това? Защото човек стои далеч от пътя, който Аллах е посочил. Аллах е сътворил този свят и това, което е в него. Не можеш да насилиш нещата за повече, има определена мярка. Ако престъпиш тази граница, падаш назад или става по-лошо. Затова човек трябва да бъде внимателен. Човек трябва да е доволен от това, което има. Тогава ще открие благодатта в него. В противен случай постоянно ще бъдеш мамен. И всеки знае, че бива мамен. Казват: „Дават ни толкова много, имаше увеличение на заплатите.“ Но от друга страна, цените се покачват двойно повече от заплатата. Затова трябва да се внимава. Хората трябва да знаят за какво работят, за кого го правят, от кого идва всичко и към кого се завръща. Нека Аллах ни дари с бдителност и благодат, иншаАллах. Нека Аллах ни пази и да не намалява препитанието ни, иншаАллах.

Слава на Аллах, ние всички принадлежим към Уммата на Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Това е голяма чест, огромна благодат. Трябва да знаем как да ценим стойността на тази благодат. Затова трябва да благодарим на Аллах, Всемогъщия и Великия. Да сме благодарни, че сме част от тази религия и тази Умма... Който не обича нашия Пророк, е като дявол. Дяволът иска да отклони хората от правия път и да ги направи като себе си. Затова той заблуждава хората чрез тяхното его и ги прави врагове на нашия Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари. И дори да не ги направи врагове, той поне се грижи те да не показват уважение. Онези, които са врагове, така или иначе са неверници. Но онези, които отказват да покажат уважение, са заблудени мюсюлмани. И кои са тези хора? Най-често това са хора, които нямат Муршид, нямат Шейх. Слава на Аллах, нашият път е пътят на тариката, който следва най-красивата пътека – Исляма. И най-добрият, най-чистият тарикат е – слава на Аллах – Накшбанди тарикатът. Във всички тарикати цари любов и почитта е голяма. Дори някои да го виждат по друг начин: без тарикат истинската стойност на нашия Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не бива осъзната. Човек трудно може да проумее неговото величие. Онези, които най-много го почитат и обичат, са хората на тариката. Дори и другите да го обичат, дяволът посява съмнение в сърцата им... С нашепвания като „Той е просто човек като вас“ или подобни, той намалява тази любов. Не бива да има и най-малкото съмнение относно величието, честта и стойността на нашия Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Затова следването на неговия Суннет е израз на почит и уважение към него. Слава на Аллах, нашият тарикат се старае да практикува повечето, дори всички Суннети – всеки според възможностите си. При Аллах изпълнението на един единствен Суннет тежи колкото наградата на сто мъченици. Ние не пренебрегваме Суннетите; правим каквото можем. Затова някой, който е в тариката, пита: „Какво да правя?“ Кланяш своите пет молитви, правиш своите възхвали... Всичко това е Суннет. Така служенето на Аллах става по-лесно. Който не е в тариката, го прави веднъж, два пъти и после казва: „По-добре да го оставя.“ Но който е в тариката, слава на Аллах, следва този път, докато срещне своя Създател. Това е красив път. Слава на Аллах, трябва да сме благодарни за това; това е пътят на нашия Пророк. Тарикат така или иначе означава „път“. Този път е пътят на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Докато не го срещнем, докато не се съберем с него, ние – иншаАллах – вечно ще останем на този път. Нека Аллах ни дари с непоколебимост. Нека Аллах дари с това и онези, които все още не са по този път, иншаАллах.

Всяка душа ще вкуси смъртта; после при Нас ще бъдете върнати. (29:57) Смъртта е нещо, което всеки трябва да вкуси. Но докато човек живее, той вярва, че никога няма да умре. В това се крие мъдрост на Аллах, Всемогъщия и Величествения. Нашият Пророк (мирът и благословията на Аллах да бъдат над него) казва: „Когато в Съдния ден равносметката приключи, смъртта ще бъде доведена и заклана като жертвено животно на място между Рая и Ада.“ Щом бъде заклана, започва безсмъртието – за цяла вечност. Както за обитателите на Рая, така и за тези в Ада, тогава вече няма да има смърт. Този свят е преходно място. Човекът със сигурност ще вкуси смъртта на земята, но след това смъртта ще бъде премахната завинаги. Между Рая и Ада смъртта ще бъде заклана; след това тя вече няма да съществува. Смъртта принадлежи на този свят. В отвъдния свят, в Рая обаче... Хората понякога се питат: „Какво ще правим там вечно?“ А при това ти самият вярваш, докато си жив, че никога няма да умреш. Въпреки че трудностите и страданията тук са толкова големи, човек все пак не иска да умира и потиска мисълта за смъртта. В отвъдния свят обаче е различно. Там не царят условията на този свят. Когато човек влезе в Рая и пие от извора Каусар на нашия Пророк (мирът и благословията на Аллах да бъдат над него), тъгата, скръбта и всичко лошо от този свят напускат човека. В човека не остава нито завист, нито каквато и да е лош помисъл. Няма вече кой да причинява страдание, няма повече страх – нищо лошо не остава. Затова онова състояние – състоянието на отвъдния свят и Рая – не може да се сравнява с този свят. Има дори хора, смятащи се за учени, които отричат вечността и питат: „Какво ще правим там?“ Но обещанието на Аллах, Всемогъщия и Величествения, е истина. В Рая се живее вечно в мир и красота. Там няма тревоги като: „Какво ще стане утре? Ще получа ли повишение? Колко пари ще изкарам? С какво ще преживявам?“ Там цари блаженство и човек е вечно обединен с любимите си хора. Там вече няма раздяла с обичаните. Няма тревоги, скръб или страхове като: „Трябва да се разделя“, „той остаря и умира“, „той е болен“, „претърпял е злополука“, „нападнали са ги“ или „направили са им нещо“. Затова човек трябва да работи за отвъдния свят, за да... Този свят е преходен. Но за вярващия всичко е от полза – както трудностите, така и облекчението. За невярващия обаче това няма полза, колкото и приятен да е животът му; истинската печалба е в отвъдното. Нека Аллах не ни отклонява от вярата. Тези заблудени хора, които се представят за учени, водят народа към заблуда. Те отклоняват невинните и децата от правия път. Те погубват отвъдния им живот. Те са изгубени завинаги – нека Аллах ни опази. Нека Аллах ни опази от злото. Нека Той укрепи вярата ни, иншаАллах.

Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: „Който се покае за греховете си, е като онзи, който никога не е грешил.“ Това означава: Когато някой се покае, Аллах, Всемогъщият и Великият, приема това покаяние. Аллах е сътворил човека така, че той да е склонен към грешки и грехове; защото Той иска той да се покайва. Ако някой каже: „Аз съгреших, така или иначе няма да ми бъде простено, затова ще продължа“, тогава той прави голяма грешка. Човекът греши и след това се покайва, а Аллах, Всемогъщият и Великият, прощава този грях. Най-важното е човек да се покае и да иска прошка; това е милост от Аллах за Неговите раби. Вратата на покаянието е отворена. Едва когато в Последните времена наближи Съдният ден, тази врата се затваря; тогава вече няма да се приема покаяние. В онова време греховете ще получат своето справедливо наказание. Но докато настъпи този момент, вратата на покаянието е широко отворена. Затова е огромна благодат ежедневно да молим Аллах за прошка за извършените от нас грехове, грешки и недостатъци. Слава на Аллах; в Своята велика доброта Той ни прощава греховете чрез Своята милост и благодат. Нека Аллах прости на всички ни. Защото няма човек, който да е безгрешен, било то чрез малки или големи грешки. Безгрешни са единствено пророците. Нашият последен Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е последният човек, който е напълно чист от грехове и грешки. След него всеки човек има грешки и грехове. Но на онзи, който се покае и помоли за прошка, Аллах прощава. Нека Аллах прости нашите грешки и грехове, иншаАллах.