السلام عليكم ورحمة الله وبركاته أعوذ بالله من الشيطان الرجيم. بسم الله الرحمن الرحيم. والصلاة والسلام على رسولنا محمد سيد الأولين والآخرين. مدد يا رسول الله، مدد يا سادتي أصحاب رسول الله، مدد يا مشايخنا، دستور مولانا الشيخ عبد الله الفايز الداغستاني، الشيخ محمد ناظم الحقاني. مدد. طريقتنا الصحبة والخير في الجمعية.

Latest translations

2026-02-24

Dergah, Akbaba, İstanbul
Хвала на Аллах, че ни е създал мюсюлмани. Чрез тази благодат, която Той ни е дарил, ние постигнахме всичко добро. Щедростта на Аллах, Всевишния, е безгранична. Като допълнителен дар Той ни е отредил богослужения, за които има определено време. Богослужението през този месец Рамадан се състои, разбира се, от говеенето и молитвата Теравих. Пълното прочитане на Корана и даването на зекят винаги са добри дела, но през този месец наградата за тях е още по-голяма. Казва се, че наградата е седемстотинкратна, дори много повече от това. Аллах, Всевишния, казва: „Този месец е Мой и никой не може да поставя под въпрос това, което правя.“ Чрез мъдростта на Аллах този Рамадан е благодатен месец. „Наградата за всяко добро дело и всяко богослужение е единствено при Мен.“ Аллах, Всевишния, казва: „Тя е дори много повече от седемстотинкратна.“ Неговата щедрост е безгранична, а ние сме нуждаещи се. Ние сме зависими от Неговата щедрост. Колкото и да ни дава Той, ние се молим, иншаллах, за още повече. Нека Той не го намалява, а да го увеличава, иншаллах; нека Той укрепи нашите добри дела и нашата вяра. Аллах е Този, Който дава. Затова няма причина за сдържаност. Някои хора се колебаят, но вие не се колебайте. Искайте от Аллах, Всевишния. Казвайте: „О, Аллах, дай ми.“ Нека през този месец се опитаме да правим колкото се може повече добрини и да помагаме. Това е благодатен месец. Нека Аллах бъде доволен от всички вас. Говеенето през деня, молитвата през нощта, Теравих – дори ифтарът носи голяма награда при Аллах. Сухурът също носи награда. Така че Аллах ни предоставя всяка мислима възможност и казва: „Събирайте награди, вземете своя дял.“ „Аз давам, затова вземайте.“ Аллах казва: „Вие сте нуждаещи се; затова Ме молете и вземайте.“ Нека Аллах ни направи постоянни и да укрепи вярата ни. Нека този благословен месец, иншаллах, бъде изпълнен с добрини и благодат. Нека той бъде от полза и за нашите ближни. Нека Той дари на онези, които са се отклонили от пътя, завръщане в правия път. Нека и те, иншаллах, вкусят от тази красота.

2026-02-23

Dergah, Akbaba, İstanbul
قُلۡ إِنَّ صَلَاتِي وَنُسُكِي وَمَحۡيَايَ وَمَمَاتِي لِلَّهِ رَبِّ ٱلۡعَٰلَمِينَ (6:162) لَا شَرِيكَ لَهُۥۖ وَبِذَٰلِكَ أُمِرۡتُ وَأَنَا۠ أَوَّلُ ٱلۡمُسۡلِمِينَ (6:163) Смисълът на целия ни живот се показва точно в този стих. Всъщност всички стихове го показват: Нашият живот и нашата смърт са за благоволението на Аллах. Човекът трябва да насочи живота си в съответствие с това. Защото човекът не е създаден за този свят. Аллах иска хората да Му служат както в земния живот, така и в отвъдния заради Неговото благоволение. Повечето хора са объркани и се трудят с мисълта: „Защо бях създаден, защо съм на света? Трябва да постигна нещо, за да спася живота си.“ При това единственото, което наистина ще спаси човека, е да бъде на пътя на Аллах. Тоест да живее така, както Аллах иска. И какво е това, което Аллах иска? Да се изпълняват предписаните богослужения – молитва, говеене, зекят и хадж. Как ще направиш това? Ще го правиш всеки ден. Докога? До твоята смърт. След смъртта, в отвъдния живот, така или иначе вече няма молитва, нито говеене, нито зекят, нито други богослужения. Ще извършваш тези богослужения, докато си на този свят. Но как трябва да се извършват тези богослужения? Трябва да ги превърнеш в постоянна рутина. Ще извършваш молитвата си пет пъти на ден. В днешно време някои хора, вярвайки, че доближават хората до религията, дават съвети, които всъщност ги отблъскват от нея. Те казват: „Трябва да извършваш молитвата си в пълно смирение, хушу, не бива да я превръщаш в обикновена рутина.“ Но как е възможно това, без да се превърне в постоянен навик? Разбира се, че ще се превърне в автоматичен рефлекс. Ще се молиш пет пъти на ден; естествено, че го превръщаш в рутина, за да не пропускаш молитвата. Така че да ти тежи и да те прави неспокоен, когато я пропуснеш, и да намериш мир едва когато извършиш тази молитва. Тоест не бива да се отклоняваш от правия път. Привикни към този ред и извършвай петте ежедневни молитви всеки ден. Продължавай да се молиш през целия си живот. С говеенето положението е същото. Има едни много красиви думи на Сейидина Али (керемаллаху веджхех): „Kalimatu haqqin urida bihal-batil.“ Тоест, самото изказване е вярно, но с него се преследва погрешна цел. Само не позволявай това да те заблуди. Те казват: „Не се моли припряно и невнимателно, така молитвата не е валидна.“ Те оказват натиск върху хората, казвайки: „Ако петте молитви не се извършват в дълбоко смирение, хушу, те няма да бъдат приети.“ Сякаш ти си този, който търси сметка за молитвата! Аллах, Всевишният и Всемогъщият, казва: „Не го правете трудно, извършвайте вашата молитва.“ Той казва: „Извършвайте вашите пет задължителни молитви, давайте вашия зекят и говейте.“ Времената за богослуженията са определени; няма причина хората да бъдат притискани толкова много. Нашият Пророк, мир и благословение от Аллах за него, е казал по свое време на сподвижниците: „Ако не правите сто процента от това, което е заповядано, вашите богослужения няма да бъдат приети.“ Нашият Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) каза, че богослуженията трябва да се изпълняват без недостатъци, на сто процента. Но той също така каза: „Ако хората от последното време изпълняват дори и един процент от заповяданото, техните богослужения ще бъдат приети.“ В днешно време има много имами, хаджии и тем подобни, които вярват, че правят добро, но не знаят какво говорят или правят, и така отчуждават хората от религията. Те стоят в джамията, наблюдават как хората се молят и ги критикуват. След това човекът търпи това веднъж или два пъти, но после спира да идва в джамията, а на третия път дори вече не се моли вкъщи. С този вид намеса те нанасят големи щети! Ти извършвай своята молитва, Аллах ще я приеме. Хората така или иначе вече имат повече от достатъчно борба с нашепвания и съмнения. Чрез такива критики те само влошават тяхната ситуация. Нека Аллах приеме богослуженията на всички ни. Не се страхувайте; докато извършваме нашата молитва и намерението ни е благоволението на Аллах, иншаАллах, както е споменато в стиха, нашият живот, нашата смърт и всички наши дела ще бъдат за благоволението на Аллах.

2026-02-22

Dergah, Akbaba, İstanbul
Нашият Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза по смисъл: „Най-доброто във всички неща е средният път.“ С това нашият Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е имал предвид, че е по-добре да не се изпада в крайности в нищо. „Да избираш средния път във всички неща е най-доброто“, казва нашият Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари. „Не отпускайте юздите твърде много, нито ги стягайте твърде силно“, каза той. Това важи за всяка сфера на живота: било то при богослужението, в отношенията с другите хора, семейството или децата – така се постъпва най-добре. В днешно време хората често са или твърде строги, или твърде отстъпчиви. Такава е човешката природа: колкото повече свобода даваш на някого, толкова повече изисква той – това няма край. Следователно, за да може човек да оцени стойността на нещата, трябва да има граници. Това обаче не трябва да става с грубост, а по мек и внимателен начин. Този подход трябва да се научи. В днешно време това се нарича „дипломация“. Как работи това? Постигаш целта си напълно без принуда: отсрещният прави това, което искаш, но вярва, че го прави по собствено желание. При това ти само фино си подсказал на човека как трябва да се държи или си създал съответните условия. Точно така трябва да бъде и в семейството, между братя и сестри, и в отношенията с другите хора. Ако постоянно се отнасяте с грубост към другите, никой няма да ви приеме. Дори и в първия момент да замълчат, при следващата възможност ще се обърнат срещу вас и всичките ви усилия ще са били напразни. Ето защо отношенията със собственото семейство и с децата са толкова изключително важни. Често идват братя при мен и се оплакват: „Синът ми или дъщеря ми вече са на 14 или 15 години и са изключително непокорни и своенравни.“ Това е мъдростта на Аллах: на тази възраст те навлизат в пубертета и тялото се променя. Те преминават през прехода от детството към юношеството. В миналото на 15 години те вече са били възрастни мъже и жени и са изхранвали семейства – днес вече не е така. Но чисто физически те все още преминават през същото развитие. Чрез мъдростта на Аллах, при достигане на пубертета човекът преживява огромна промяна. Затова през тази фаза човек трябва да подхожда особено внимателно. Някои родители гледат детето си и изпадат в паника: „Какво се е случило? Обсебено ли е? Джин ли е влязъл в детето?“ Всъщност не се е случило абсолютно нищо необичайно; просто тялото се променя, точно както Аллах го е предвидил в Своята мъдрост. Те оставят детството зад гърба си и се превръщат в млади жени и мъже. Човек трябва добре да съпътства този процес и да се отнася правилно с тях. Това се учи постепенно. Не бива нито да бъдете твърде строги, нито да ги оставяте изцяло на самите тях. Трябва да ги насочвате с голяма деликатност и да им помогнете да преминат успешно през тази фаза. Нека Аллах ги дари с дълъг и благословен живот. Защото нашите деца са най-важното; те са най-ценното съкровище за човечеството и за исляма. Не бива да допускаме те да погинат. Нека Аллах ни опази от това. Нашият Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари, винаги беше милостив. И неговите сподвижници също бяха изпълнени с милост. Той ни е научил да бъдем милостиви и как да се отнасяме с другите хора – това трябва да вземем присърце и ние. Нека Аллах ни помага и да закриля нашите деца. Нека Той да предпазва децата на всички мюсюлмани и да дари с правопътствие всички останали хора, иншаАллах.

2026-02-21

Dergah, Akbaba, İstanbul
شَهۡرُ رَمَضَانَ ٱلَّذِيٓ أُنزِلَ فِيهِ ٱلۡقُرۡءَانُ هُدٗى لِّلنَّاسِ وَبَيِّنَٰتٖ مِّنَ ٱلۡهُدَىٰ وَٱلۡفُرۡقَانِۚ (2:185) Благословеният месец Рамадан е месец, който Аллах обича. Неговото превъзходство е наистина голямо; наградата за извършените ибадети при Аллах е неизмерима. Наистина неизмерима. Затова човек трябва да прави колкото се може повече добрини и да извършва ибадети според силите си. И дори ако човек не е в състояние да направи това, трябва поне да си постави за намерение: „Възнамерявам да прекарам целия Рамадан така, както се харесва на Аллах, Азза уа Джалля.“ Нашите прегрешения са многобройни. Нека правим това, което е по силите ни, и нека Аллах ни възнагради според нашето намерение. Защото това е най-важното. Някои хора извършват много ибадети, други по-малко. Най-важното при това е да се постигне задоволството на Аллах, Азза уа Джалля. Ако във всичко, което правиш, имаш намерението да спечелиш задоволството на Аллах, благодарение на това намерение ще бъдеш напълно възнаграден от Него – дори ако твоето дело е било малко. Аллах, Азза уа Джалля, е Акрам ал-Акрамин, Най-щедрият от щедрите; Той пренебрегва малките грешки. Въпреки това има няколко неща, на които непременно трябва да се обърне внимание. Има хора, които объркват другите с въпроси като: „Кога трябва да започне говеенето и кога трябва да се разговее?“ Дори сме чували за хора, които твърдят: „Може да се яде, докато изгрее слънцето.“ Те всяват смут с изказвания като: „Времето за имсак е тогава и тогава.“ Затова по тази тема е необходима предпазливост. След настъпването на времето за имсак абсолютно нищо повече не бива да се яде. Те твърдят, че може да се яде до изгрев слънце, и при това се правят на учени. Но те не са; те са невежи. Няма абсолютно никаква причина говеенето за целия месец Рамадан да се излага на риск или да се проваля заради пет или десет минути. Заповедта на Аллах, Азза уа Джалля, е категорична: Ние трябва да се придържаме към пътя и границите, които Той е определил. Това е решаващият момент. Недостатъците при другите ибадети могат да бъдат компенсирани с правилното намерение, но при тези времена човек трябва да бъде много точен. Времето за сахур, тоест имсак, обикновено продължава до езана. След това вече не бива да се яде. Въпреки това, за да бъдем на сигурната страна, е най-добре да спрем с яденето и пиенето още 5 до 15 минути преди езана. Така човек предпазва говеенето си и се подсигурява. В миналото е имало така наречените „муваккити“, които са определяли времената. Муваккит е човек, който точно настройва и изчислява времената за молитва. Те са изчислявали кога свършва сахурът и кога настъпва имсакът. Имсак всъщност означава, че от този момент нататък трябва да се спрат яденето и пиенето. Всички времена за молитва – било то за сутринта, на обяд или следобед – са били изчислявани от муваккитите. Днес тази професия почти не съществува, но за сметка на това вече имаме нашите календари. Времената се определят според тях. Би било по-хубаво, разбира се, да имаме истински муваккит, но тъй като това днес вече не е обичайно, иншаАллах ще се ръководим по календара. Но както беше казано: Който иска да има чиста съвест, трябва за по-сигурно да вземе намерение за говеене още 5 до 10 минути по-рано и да не яде повече нищо. Няма да загубиш нищо, ако заради Аллах спреш да ядеш пет минути по-рано. На това наистина трябва да се обърне внимание. В противен случай важи това, което вече беше казано: Докато човек се придържа към времената, извършените ибадети ще бъдат приети. Те ще бъдат приети като валидни ибадети и ти ще постигнеш задоволството на Аллах. Аллах е определил за всичко точен срок и време. Има време за Рамадан и време за празника; също така има време за сутрешната и за обедната молитва. Сутрешната молитва например не може да бъде отслужена, преди да е настъпило нейното време. При обедната молитва положението е същото: Тя не може да се отслужи преди определеното ѝ време. При следобедната молитва (аср) е малко по-гъвкаво. Тук съществуват времената аср-и аввал и аср-и сани, така че може да се отслужи малко по-рано или по-късно. Времето за вечерната молитва от друга страна е строго определено; тя също не може да се отслужи предварително. При нощната молитва времевата рамка отново е малко по-широка. Може да се отслужи по-рано или по-късно, стига да остане в рамките на зададения времеви интервал. Като цяло обаче важи правилото, че човек трябва точно да спазва времената за молитва и да внимава за тях. Но особено важно е да се внимава много точно за времената за ифтар и сахур. Нека Аллах го приеме. Нека Аллах приеме нашите ибадети. Ако има хора, които несъзнателно са се подвели по такива неверни твърдения, те трябва да поискат прошка. Нека Аллах им прости, иншаАллах.

2026-02-20

Dergah, Akbaba, İstanbul
وَقِهِمُ ٱلسَّيِّـَٔاتِۚ وَمَن تَقِ ٱلسَّيِّـَٔاتِ يَوۡمَئِذٖ فَقَدۡ رَحِمۡتَهُ (40:9) Да се прави добро и да се стои далеч от злото е задължение за всеки вярващ и за последователите на тариката. Въздържането от грехове и от всякакво зло се възнаграждава – и това е нещо, което Аллах обича. Тогава човек бива удостоен с милостта на Аллах. В Свещения Коран Аллах казва: "И ни опази от злото." И който бъде опазен от злото, на него Той проявява Своята милост. Тази милост е най-ценното нещо за човека. Тя е безкрайно ценна, но хората не умеят да я оценят. Те напълно са изгубили представа кое е ценно, кое е добро и кое е зло. В днешно време те смятат злото за добро, а доброто – за зло. В миналото хората поне донякъде можеха да разпознават злото. Но днес е точно обратното: те повеляват злото... ...и забраняват доброто. А всъщност Ислямът ни учи: повелявайте доброто, забранявайте злото и предупреждавайте хората. Човек по-скоро трябва да каже: "Това е нещо лошо, не го правете, оставете го." В наше време обаче всичко се е преобърнало наопаки. Цялото зло, което се случва днес, не е съвместимо нито с човечността, нито с религията, нито с каквото и да било друго. Затова трябва да бъдем изключително внимателни. Дори и да не можеш да направиш много добро, поне стой далеч от злото и не причинявай вреда. Дори и човек да не може напълно да изпълни повелите на Аллах, той трябва поне да се придържа към Неговата заповед и да избягва злото. Човек винаги трябва да си дава сметка: "Това не е добро дело." Ако човек стои далеч от злото по този начин, той бива удостоен с милостта на Аллах. След това човек започва да прави добро и всички врати към доброто се отварят. Нека Аллах ни пази всички. Нека водим живот в доброта и да стоим далеч от злото. Нека Аллах дари напътствие и на хората, които вършат зло. Нека Той им покаже пътя към доброто, иншаАллах.

2026-02-19

Dergah, Akbaba, İstanbul
Нека Рамадан бъде благословен и изобилен с благодат, иншаАллах. В началото на Рамадан сред хората отново настъпи известно объркване. Някои вече започнаха Рамадан един ден по-рано. За нас днес е първият ден, с волята на Аллах. Не искахме вчера излишно да удължаваме темата. Защото всеки започва Рамадан според страната, в която се намира. Разговяването и празникът също трябва да се водят по това. Тук ние се водим според нашето местопребиваване; в това няма нищо лошо. Има религиозни постановления за това. Нашият Пророк, мир и благослов да бъдат над него, е казал: "Постете, когато видите полумесеца, и не постете, когато не го виждате." Какво означава това? Когато е облачно и луната не се вижда, месец Шабан трябва да се завърши до 30 дни. Това е религиозното предписание: месецът се допълва до 30 дни. Но който пребивава в друга държава, пости според тамошните правила. Това означава, че човек трябва да пости заедно с общността. Не е правилно да се пости или да се разговява на своя глава. Нека Аллах ни пази – иначе човек си навлича грях. Тъй като говеенето през Рамадан е задължение, при умишлено нарушаване то трябва да се навакса или изкупи. Затова човек трябва да се съобразява с местопребиваването си. Вчера не навлязохме в подробности, за да не създаваме смут, та никой да не каже: "Ти не си постил, значи и ние няма да постим." Според страната луната може да бъде видима по-рано или по-късно; това го знаят експертите и учените. Ние държим на думите си. За да остане говеенето валидно: съобразявайте се с практиката на страната, в която живеете, и изпълнявайте своя пост и празника съответно. Абсолютно недопустимо е да се прекъсне постът един ден по-рано и да се празнува празникът, докато другите все още постят. Трябва непременно да се придържате към общността и разпоредбите на държавата, в която се намирате. Нека Аллах го благослови, нека бъде за добро.

2026-02-18

Dergah, Akbaba, İstanbul
Слава на Аллах! Ирак: Багдад, Кербала, Наджаф... Беше ни отсъдено да посетим всички тях. Нека Аллах бъде доволен от светиите там. Нека степените им бъдат въздигнати и подкрепата им бъде с нас. Това са великите личности на Исляма, големите личности на Уммата. Те са призовали и поканили милиони хора към правия път; служили са им. Службата им продължава, подкрепата им продължава. При тях няма „починал и отминал“. Когато починат, те стават по-силни; духовната им сила нараства. Защото вече нямат никаква връзка с този свят. Задачата им да подготвят хората в земния живот за отвъдния продължава и не свършва. Книгите на делата им са отворени. Както нашият Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: Докато има някой, който се моли за теб след смъртта ти или се възползва от знанието ти, книгата на делата ти остава отворена. Затова техните книги са отворени и те са щедри. Те се молят и други да намерят правия път и даряват своята подкрепа. Дъждът на милосърдието над техните гробници и благословени места никога не спира и не пресъхва. Който отива там, отива заради Аллах. Те молят Аллах за милосърдие, прошка и добрина. И Аллах, Всемогъщият и Великият, не ги връща с празни ръце. Човек посещава тези места не заради земния живот, а заради отвъдния, за да обогати вечния живот. Там може да се измоли всичко. Слава на Аллах, беше прекрасно пътуване. Беше пътуване, предприето единствено заради Аллах. Слава на Аллах, отидохме и се върнахме живи и здрави. Върнахме се с милосърдие. С даровете на Аллах... Чрез благодатта на Аллах, Всемогъщия и Великия, и заради тяхната чест, надяваме се, не сме си тръгнали с празни ръце. Нека това укрепи вярата ни и иншаАллах да затвърди и вярата на другите. Тези благословени... От времето на нашия Пророк (салляллаху алейхи ве селлем), а по-късно Ехли Бейт, учените и великите светии – те са присъствали там в голям брой. Тъй като това са местата на Халифата и градовете на Исляма, хората идваха отвсякъде, за да търсят подкрепа, знание и мъдрост. Това място е изпълнено с тяхното благословено знание, духовно излъчване и благодат. И така продължава винаги, слава на Аллах. Външният вид не е важен; важни са личностите, които почиват там. Тяхната подкрепа обхваща целия свят. ИншаАллах това не се прави с мирски намерения, а заради Аллах. Нека Аллах го направи повод за добро. Нека подкрепата им винаги достига до нас, иншаАллах.

2026-02-12

Dergah, Akbaba, İstanbul
وَلَا تَقۡرَبُواْ ٱلۡفَوَٰحِشَ (6:151) „Стойте възможно най-далеч от греховете“, казва Аллах. Не ги доближавайте. Защото, ако кажеш: „Аз мога да се спася“, може да се заразиш. Аллах, Всемогъщият и Велик, е възложил това на хората като заповед и изпитание. Който се пази от това, се числи към обичаните раби на Аллах. Който се впусне в грехове и не иска прошка, затъва все по-дълбоко; това се превръща в навик, от който не може да се откаже. Тъй като сега се намираме в Последните времена, тези злини силно са зачестили. Положението е станало наистина лошо. Преди това често се случваше при немюсюлманите. Всякакъв вид зло можеше да се намери при тях. Днес е така по целия свят, независимо дали мюсюлманин или немюсюлманин: греховете се смятат за нещо нормално и просто се извършват. И правейки това, те погиват. То е като човек в блато, който не може да се спаси сам. Затова трябва да бягаш и изобщо да не доближаваш блатото. Ако паднеш вътре или кракът ти затъне, извади го веднага. Покай се и поискай прошка. Тогава Аллах ще прости. Но ако влошиш нещата – колкото повече се въвличаш, толкова по-дълбоко затъваш. Накрая ще бъде трудно да се спасиш. Дори човек да греши постоянно... Човекът е грешен... Аллах е сътворил човека, за да греши и Той да му прощава. Но хората, на които не им идва на ум да поискат прошка и не се надяват на прошка, а продължават, сами се погубват. Отвъдният им живот е съсипан; те остават вечно на лошо място, в Ада. Нека Аллах ни опази. Покаянието и молбата за прошка са огромна благодат за нас; една от най-големите благодати, които Аллах, Всемогъщият и Велик, е дал. Покаяние и прошка... Вратата на покаянието остава отворена, докато слънцето изгрее от запад. Неговата милост е постоянна. Затова нека Аллах ни прости. Нека Аллах ни опази от грехове и ни държи далеч от тях. Нека Той ни дари със Своята милост. В славния Коран се казва: وَقِهِمُ ٱلسَّيِّـَٔاتِۚ وَمَن تَقِ ٱلسَّيِّـَٔاتِ يَوۡمَئِذٖ فَقَدۡ رَحِمۡتَهُ (40:9) Нека Той ни закриля от грехове. Който бъде опазен от тези грехове, постига милост – милостта на Аллах. Онази милост, която държи човек далеч от греховете. Дори човек да съгреши, той се разкайва и Аллах прощава. Нека Аллах ни причисли към хората, на които е простено, иншаАллах.

2026-02-11

Dergah, Akbaba, İstanbul
وَتَعَاوَنُواْ عَلَى ٱلۡبِرِّ وَٱلتَّقۡوَىٰۖ وَلَا تَعَاوَنُواْ عَلَى ٱلۡإِثۡمِ وَٱلۡعُدۡوَٰنِۚ (5:2) „Помагайте си в доброто“, казва Аллах, Всемогъщия и Всевишния. „Но не се подкрепяйте в греховете.“ „В никакъв случай не си помагайте в това“, казва Той. Какво означава това? Някои хора идват при мен и казват: „Моля те, направи дуа; нашият брат, син, съпруг...“ „...са се поддали на хазарта.“ Той проиграва парите си. Какъв е лекът за това? За хазартната зависимост почти няма лек. За съжаление. Нека Аллах не изпитва никого с това. Щом веднъж те сграбчи, почти няма измъкване. Но единственото „лекарство“ е: Не му давайте пари. Вие казвате: „Но той плаче и се жалва.“ Той го изисква настойчиво. Не бива да му ги давате. Каквото и да прави, не бива да давате тези пари. Защото иначе помагате за извършването на грях (харам). Той пилее имуществото ви, а вие му правите възможен греха. Това е тежко провинение. Те съсипаха ислямския свят с този хазарт. Появява се навсякъде. Вкъщи, навън... Дяволът стана много хитър в тези последни времена. Затова лекът е, както казах: Не му давайте пари. Защото, ако дадеш пари, ставаш съучастник в този грях. Ставаш съучастник, помагаш му да греши. И след това омърсяваш чистите си пари. Мръсни пари циркулират навсякъде. От един на друг; всичко става харам, всичко става лошо. Това е важен момент. Понякога човек изпитва жал. Не изпитвайте жал! Не бива да изпитваш фалшива жал към грешника, която го кара да продължава да греши. Няма полза да показваш съжаление и така да го вкарваш още по-надълбоко. За това трябва да се внимава. Само с молитви не става. Това е такава болест – нека Аллах ни пази –, тя е по-лоша от всичко друго. Човек може да се покае за всичко, но ако веднъж бъде обзет от това... То унищожава богатство, дом и семейство; нищо не остава. Затова човек трябва да бъде внимателен. Както казах, това е по-опасно от всичко друго. Така че внимавайте: Не помагайте на тези, които правят такива неща. Що се отнася до темата за молитвата... Молитвата може би помага в един от милиард случаи, но обикновено хазартът е нелечим. Решението обаче се намира в Корана: وَلَا تُؤۡتُواْ ٱلسُّفَهَآءَ أَمۡوَٰلَكُمُ (4:5) „Не давайте на глупците (неразумните) имотите си.“ Това са глупци. Под „глупец“ се има предвид, че не може да им се има доверие. Не може да се гарантира за нищо, което правят. Затова: Не се противопоставяйте на заповедта на Аллах. Подчинявайте се на заповедта на Аллах. Помагайте да се предотвратят греховете, иншаАллах. Нека Аллах ги спаси. Нека Аллах не сполетява никого с това.

2026-02-10

Bedevi Tekkesi, Beylerbeyi, İstanbul
خُذِ الْحَبَّ مِنَ الْحَبِّ، وَالشَّاةَ مِنَ الْغَنَمِ، وَالْبَعِيرَ مِنَ الْإِبِلِ، وَالْبَقَرَةَ مِنَ الْبَقَرِ Нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) казва: „Когато събираш зекят, взимай зърно от зърното, овце от овцете, камили от камилите и говеда от говедата.“ С това навлизаме в темата за зекята. الرِّكَازُ الَّذِي يَنْبُتُ فِي الْأَرْضِ Нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) казва: „Риказ е това, което земята ражда.“ Ако става въпрос за съкровище или находка, откривателят трябва да даде една пета от него като зекят. Ако намери например 100 лири, трябва да плати 20 лири като зекят. Той не може да задържи всичко и да каже: „Аз намерих това съкровище, то принадлежи само на мен, ще го продам.“ Тук зекятът е по-висок от обичайното. Докато нормалният зекят е 2,5 процента, тук трябва да се дадат 20 процента. الرِّكَازُ الذَّهَبُ وَالْفِضَّةُ الَّتِي خَلَقَهَا اللَّهُ فِي الْأَرْضِ يَوْمَ خُلِقَتْ Освен това нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) обяснява: Риказ включва съкровища, находки или полезни изкопаеми от мини. Тъй като става въпрос за злато и сребро, които Аллах държи скрити в земята от деня на нейното сътворение. При мините е същото; след добива трябва да се дадат 20 процента като зекят. الزَّكَاةُ فِي هَذِهِ الْأَرْبَعِ: الْحِنْطَةِ، وَالشَّعِيرِ، وَالزَّبِيبِ، وَالتَّمْرِ Нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) казва: „За четири неща се плаща зекят: пшеница, ечемик, стафиди и фурми.“ الْعَجْمَاءُ جُبَارٌ، وَالْبِئْرُ جُبَارٌ، وَالْمَعْدِنُ جُبَارٌ، وَفِي الرِّكَازِ الْخُمُسُ Прочетеното се отнася за главата за зекята. Ние слушаме, нека Аллах го приеме. Тъй като всичко си има свои правила, трябва да се питат учените, за да се плати зекятът правилно. Нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) казва: „Нараняване от животно не води до отговорност.“ „Който падне в кладенец, няма право на обезщетение.“ „Който падне в минен комин, няма право на обезщетение.“ Това означава: ако при това се случи злополука, тя не подлежи на отговорност; не трябва да се плаща обезщетение за болка и страдание. „При риказ, тоест при съкровища и находки, трябва да се даде една пета като зекят.“ Както вече бе споменато, ставката тук е една пета. فِي الْإِبِلِ صَدَقَتُهَا، وَفِي الْغَنَمِ صَدَقَتُهَا، وَفِي الْبَقَرِ صَدَقَتُهَا، وَفِي الْبُرِّ صَدَقَتُهُ. وَمَنْ رَفَعَ دَنَانِيرًا أَوْ دَرَاهِمَ... فَهُوَ كَنْزٌ يُكْوَى بِهِ يَوْمَ الْقِيَامَةِ Нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) казва: „За камилите се дължи зекят.“ Който притежава камили, трябва да даде зекят според броя им. „Също и за овцете се дължи зекят.“ „За говедата се дължи зекят.“ „За пшеницата се дължи зекят.“ Също така трябва да се плаща зекят за динари и сребърни монети. Който притежава имущество, не плаща зекят за него и не го харчи по пътя на Аллах, ще бъде жигосан с тези блага в Деня на възкресението. Зекятът е дълг; такава е участта на онзи, който не изплаща дълга си. В Деня на възкресението той ще бъде жигосан в огъня със златото, което е трупал в земния живот. Златото и среброто, които е задържал, без да плати зекят, няма да му помогнат, а ще му навредят. فِي الْخَيْلِ السَّائِمَةِ فِي كُلِّ فَرَسٍ دِينَارٌ Нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) казва: „За всеки пасящ кон (Саиме) се дължи един златен динар като зекят.“ Това означава: за всеки кон, който не храни в обора, а пасе свободно, той трябва да даде една златна монета. فِي الرِّكَازِ الْخُمُسُ Нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) казва отново: „При риказ, тоест при съкровища и находки, зекятът е една пета.“ С това той го потвърждава още веднъж: делът е една пета. فِي الرِّكَازِ الْعُشْرُ В друго предание нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) казва: „При риказ (в определени случаи) се дължи една десета (Ушур).“ فِي الْعَسَلِ فِي كُلِّ عَشَرَةِ أَزْقُقٍ زِقٌّ Нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) казва: „За меда, на всеки десет меха трябва да се даде един мех като зекят.“ Това означава, че и при меда ставката отговаря на една десета (Ушур). فِي اللَّبَنِ صَدَقَةٌ Нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) споменава, че и за млякото се дължи зекят. فِي ثَلَاثِينَ مِنَ الْبَقَرِ تَبِيعٌ أَوْ تَبِيعَةٌ، وَفِي الْأَرْبَعِينَ مُسِنَّةٌ Нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) казва: „От 30 глави добитък се дава едно таби’ или таби’а (едногодишно теле) като зекят.“ „А от всеки 40 глави добитък се дава една мусинна (двугодишна крава).“ فِيمَا سَقَتِ السَّمَاءُ وَالْأَنْهَارُ وَالْعُيُونُ أَوْ كَانَ عَثَرِيًّا الْعُشْرُ، وَفِيمَا سُقِيَ بِالسَّوَانِي أَوِ النَّضْحِ نِصْفُ الْعُشْرِ Нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) казва: „От обработваема земя, която се напоява естествено от дъжд, реки или извори, трябва да се даде една десета (Ушур) като зекят.“ Това означава: където няма разходи за вода, се дава една десета. „От това, което се напоява с кофи или животни (с полагане на труд), се дава половин десета.“ Тъй като тук се вземат предвид разходите и трудът, ставката на зекята не е една десета, а половината от нея. Нека Аллах ни даде възможност да изпълним нашия хадж и нашия зекят по правилен начин. Нека не трупаме дългове, а да даваме щедро. Нека Аллах го приеме и ни опази от злото на нашето его. Егото е алчно; нека не бъдем скъперници и да не отлагаме за отвъдния свят, иншаАллах. Трябва да се дава изобилно. Колкото повече давате, толкова по-добре. Тъй като зекятът е задължение (фарз), неговата награда тежи повече от тази на доброволните дела (нафиле).