Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

Нашият Пророк, салляллаху алейхи уе селлем, каза: "Халякал мусаууифун." Наистина, отлагащите загиват. Садака Расулюллах, ау кяма кал. Онези, които казват: "Това ще го направя, това ще го направя по-късно", са загинали, казва нашият Пророк, салляллаху алейхи уе селлем. Това означава, че когато предстои някаква задача или добро дело, не бива да го отлагате, така казва нашият Пророк, салляллаху алейхи уе селлем. Защото, когато казвате: "Ще го направя по-късно", само Аллах знае какво ще се случи дотогава. Подобно нещо с времето се превръща в навик. Когато човек постоянно повтаря: "Ще го направя след малко, ще го направя по-късно, ще стана по-късно, ще тръгна по-късно", това просто няма край. Така добрите дела, които всъщност е трябвало да бъдат извършени, остават на заден план и не се извършват. Според благословените думи на нашия Пророк, салляллаху алейхи уе селлем, следователно не бива да отлагате дадена задача, докато имате възможност да я свършите. Това по същество означава: "Не отлагай за утре това, което можеш да свършиш днес." Тъй като е несигурно дали изобщо ще доживеем утрешния ден. Ако за човека стане навик да отлага всичко, това неминуемо води до мързел. Тогава Шейтанът (дяволът) го възпира от задълженията му и от добрите дела. Докато той нашепва: "Ти и без това ще го направиш, просто го направи по-късно, първо се погрижи за други неща, уморен си, почини си, имаш достатъчно време, не бързай", често минава целият живот, без човек изобщо да свърши задачата. Човек си поставя толкова много цели, но накрая не успява да направи нищо. Затова е най-добре всяка предстояща задача да се върши веднага, докато човек все още има сили и бистър ум за нея. Независимо дали става дума за светски дела, или за такива, свързани с отвъдното: човек не бива да отлага нищо от тях, щом има възможност за това. Никой не знае колко време живот му е отредил Аллах, Всемогъщият и Всевишният (Азза уа Джалл). Ти може да казваш: "Ще го направя по-късно, ще дойда по-късно", но е несигурно дали ще доживееш утрешния ден; нямаш гаранция за това. Така че, ако имаш намерение да направиш нещо, свърши го веднага. Разбира се, понякога човек просто няма възможност за това, това е друг въпрос. Но ако съществува възможност, не отлагай нещата. Не ги оставяй за по-късно. Един велик учен – чието име в момента ми убягва – веднъж бил попитан: "Как си придобил толкова много знания?" Той отговорил: "Чух този благороден хадис и след това никога повече не отложих нищо." Точно поради това той се е превърнал в такъв велик учен. Милиони, дори милиарди мюсюлмани са извлекли полза от него. Той е бил наистина значим учен, въпреки че името му в момента не ми идва на ум. Той е възприел дълбоко този благороден хадис, придобил е знания и хората са извлекли полза от това. Нека Аллах предпази и нас от мързел. Нека Той не позволи да ни стане навик да отлагаме задачите си, иншаАллах. Нека Аллах дари всички нас със здраве и благополучие и да ни даде възможност да вършим добри дела, иншаАллах.

وَعِبَادُ ٱلرَّحۡمَٰنِ ٱلَّذِينَ يَمۡشُونَ عَلَى ٱلۡأَرۡضِ هَوۡنٗا وَإِذَا خَاطَبَهُمُ ٱلۡجَٰهِلُونَ قَالُواْ سَلَٰمٗا (25:63) Аллах повелява на Своите раби, които обича и е напътил, в този възвишен Коран да не обръщат внимание на невежите хора, когато те се обръщат към тях с безсмислени думи. „Изобщо не се занимавайте с тях“, казва Аллах. Защото без значение какво правите: тяхната цел не е да научат нещо, а просто да навредят. С думите си те се опитват да провокират и унизят човека отсреща, за да го накарат да им отвърне... Те просто искат да разпалят кавга, за да се нахвърлят хората един върху друг. Точно затова Аллах казва: „Не се впускайте в спорове с невежи.“ Невежият така или иначе не разбира, без значение колко му се обяснява. Ако можеше да разбере, нещата щяха да стоят по друг начин. Но невежият не следва никаква логика; неговите твърдения нямат нищо общо с истината. Той просто дочува нещо от слухове и после ти го натяква, сякаш е неоспорим закон. Той сипе върху теб най-лошите обиди и ти желае само злото. Затова не се занимавайте с невежи. Най-добре ги игнорирайте напълно. Защото ти стоиш над тези неща. Не бива да се принизяваш до това ниско ниво. И дори да го направиш, това не носи абсолютно нищо. Ако имаше някаква полза да слезеш на неговото ниво, щеше да е наред – но дори и това не е така. Ако човекът отсреща не подлежи на разговор, тогава просто замълчи, тръгни си или смени темата. Безсмислено е да спориш безкрайно с хора, които така или иначе не приемат истината. Спорът само се проточва и по този начин той натрупва върху себе си още повече грехове. А на теб в крайна сметка само ти разваля настроението. Тъй като Аллах знае най-добре, Той ни показва този път. Накратко: изобщо не се занимавайте с невежи. Светът е пълен с такива невежи. А в днешно време те държат и тези устройства в ръцете си. Благодарение на тези устройства внезапно се мислят за най-големите учени на света. При това не обръщат внимание на нито една дума на човека отсреща. Затова няма абсолютно никакъв смисъл да се хабиш напразно. Ако човекът отсреща не беше невеж, щеше да разговаря с теб разумно и спокойно. Но неговото намерение така или иначе не е да научи нещо. Той иска само да провокира и да навреди. Затова дистанцията е най-добрият отговор, който може да им се даде. Ако не им отговаряш, те полудяват, напълно губят разсъдъка си и стават буквално бесни. Точно затова трябва да стоиш далеч от такова бясно куче. Ако се занимаваш с него и се опитваш да му обясниш нещо, той само ще ти навреди – а това не е добре за теб. Нека Аллах ни пази от всяко зло. Понякога изобщо не е толкова лесно да замълчиш и да се сдържиш. Въпреки това е най-добре просто да замълчиш, да си тръгнеш, да смениш темата и изобщо да не се забъркваш. Защото невежи има навсякъде; не е нужно да търсиш дълго, за да откриеш такъв. Те са наистина навсякъде. Обкръжението ни е пълно с невежи – повече, отколкото би ти се искало. Нека Аллах им даде разум, за да се вразумят. Нека Аллах опази и нас от злото на собственото ни его.

فَلِلَّهِ الْحُجَّةُ الْبَالِغَةُ „На Аллах принадлежи убедителният довод.“ (6:149) „Худжа“ (довод) стои за абсолютната, неоспорима и окончателна истина. Това означава, че Аллах, Всемогъщият и Всевишният, стои над всичко, Той е първоизточникът на всяко битие и е по-истинен от всичко останало. Няма по-голяма истина от Него. Както е казал някога арабският поет: „Куллу ма 'ада Аллахи батил.“ Всичко освен Аллах, Всемогъщия и Всевишния, е нищожно. Наред със съществуването на Аллах, Всемогъщия и Всевишния, съществуването на всичко останало е лишено от смисъл. В днешно време има хора, които се смятат за умни, но по ирония на съдбата стават все по-невежи, колкото повече четат. Те отричат Аллах, Всемогъщия и Всевишния. Да Го отричат, означава по същество да твърдят: „Не съществува абсолютно нищо.“ Хората и всичко останало съществуват само защото Аллах, Всемогъщият и Всевишният, ги е призовал към битие. Това е състояние на най-дълбоко, мрачно невежество. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) нарече тази епоха „Второто време на невежеството“ (Джахилия). Невежеството през първата епоха на Джахилията се състоеше в това просто да не знаеш нищо. Въпреки това хората тогава бяха в по-добро положение от днешните. Те си създаваха идоли, за да им се кланят; определено имаха нужда да вярват, но не знаеха в какво. Покланяха се на неща, които никога не биха могли да бъдат богове. Днешните хора, от друга страна, стават все по-невежи, колкото повече четат, и така изпадат в още по-лошо състояние. Те отричат всичко и с това по същество отричат и собственото си съществуване. Но за съжаление всичко, което защитават и на което учат, не е нищо друго освен игра на дявола. Дяволът им посочва този път, за да паднат още по-ниско. Дяволът никога не желае нищо добро за човека. Аллах, Всемогъщият и Всевишният, го е нарекъл „Адуввун Мубин“ (явен враг). Дяволът е твой враг, а с враг не се завързва приятелство. Дори ако това, което ти нашепва, звучи добре, в крайна сметка без съмнение ще ти навреди. Точно затова съществуването на Аллах, Всемогъщия и Всевишния, е най-големият довод, истинската „Худжа“. Няма по-голяма истина от тази. Истинското съществуване се намира само в Аллах... Ние, от друга страна, сме само сенки. Цялата вселена е творение, което Аллах, Всемогъщият и Всевишният, е създал... Всичко е било призовано към живот чрез безкрайната сила и мъдрост на Аллах, Всемогъщия и Всевишния. Неговата сила и мъдрост надхвърлят човешкия разум. Защото човешкият разум има своите предели и граници. За Аллах, Всемогъщия и Всевишния, обаче няма никакви граници. Неоспоримо е: Аллах, Всемогъщият и Всевишният, е създал всеки миг, земния живот, отвъдното, пространството и времето – накратко всичко. Всичко сътворено е абсолютно нищо, съвсем нищо в сравнение със силата на Аллах. Но погледни днешните хора: те напълно са изгубили ориентация. Те буквално работят за собствената си гибел. Тоест, правят всичко възможно да се погубят и унищожат сами. Защото, ако някой, който тръгне по този погрешен път, не се покае и не се вразуми, той е завинаги изгубен и обречен на гибел. Нека Аллах ни опази от това. Нека Аллах дари напътствие на всички хора, иншаАллах. Защото това невежество е толкова коварна болест, по-лоша дори от крастата; тя се предава мълниеносно от един на друг. Тя преминава от човек на човек и се разпространява безкрайно. Срещу крастата има лек, но срещу това невежество, ако човекът не се покае, няма абсолютно никакво спасение. Нека Аллах ни опази. Нека Той защити нашите семейства, нашите деца и всички нас от това невежество и от капаните на дявола, иншаАллах. Нека Аллах ни опази от това.

وَأَنفِقُوا مِن مَّا رَزَقْنَاكُم (63:10) Аллах, Всевишният и Всемогъщият, казва: "И раздавайте от онова, което сме ви дали за препитание." Раздавайте го; това означава да го дарявате за добри каузи и да го харчите също и за себе си. Както е разяснено в благородните хадиси на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям): Ако някой търси задоволството на Аллах, дори това, което харчи за себе си, се брои, сякаш е дарено по пътя на Аллах. Всичко, което той харчи за себе си, семейството си, роднините си и съседите си, се превръща в добро дело (хасанат) и благодат за него. Това е огромно предимство за един мюсюлманин. Когато един човек е мюсюлманин, съвсем естествено той получава добро по много начини. Аллах приема неговите дела – миналите и бъдещите – и благославя живота му (барака). Ако обаче той отрича Аллах, може да помага и дарява колкото си иска; това няма да бъде от полза нито за него самия, нито за семейството му, нито за съседите му. Такива хора и без това рядко дават нещо на съседите си. Те не помагат, за да спечелят задоволството на Аллах. А ако все пак го правят, то най-често е само от лична изгода. Затова нашият Пророк ни съветва, че когато дарявате за задоволството на Аллах, първо трябва да започнете от себе си. Ако остане нещо, го дайте на семейството си, на роднините си, на съседите си и на всеки нуждаещ се, където и да се намира той. Тоест: разпредели остатъка от своето препитание на тях, дай им го, за да даде Аллах и на теб. И за да може чрез твоите ръце винаги да се върши добро. Както вече казахме: да бъдеш мюсюлманин е огромна милост и голяма благодат от Аллах, Всевишния и Всемогъщия. По този начин всичко придобива стойност и се изпълва с по-дълбок смисъл. Всяка минута от живота ти и всичко, което правиш, има полза; нищо от това не е напразно. Без вярата (иман) и без исляма човек води напълно празен живот. Той може би си мисли, че животът му е много пълноценен; но безчинствата и злото, които върши, не му носят нито полза, нито печалба. Едва когато се покае и поеме по пътя на Аллах, той наистина е спечелил: يُبَدِّلُ اللَّهُ سَيِّئَاتِهِمْ حَسَنَاتٍ (25:70) Това означава: Аллах, Всевишният и Всемогъщият, превръща техните лоши дела и грехове в добри дела. Затова именно това е от такова голямо значение. Аллах кани хората в Рая, за да намерят правия път. Той казва: "Не отивайте в Адския огън." Хората обаче буквално полагат усилия и сякаш казват: "Ние непременно искаме в Ада." Нека Аллах ни опази от това и, иншаАллах, да не ни позволява да се отклоним от правия път.

Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза веднъж: "Lillāhi'l-asmā'u'l-ḥusnā fad'ūhu bihā" – Аллах (Азза уа Джалля) има деветдесет и девет имена. "Четете ги", препоръчва ни нашият Пророк. Той също каза: "Който ги научи наизуст или ги чете, ще влезе в Рая." Имената на Аллах (Азза уа Джалля) са, разбира се, безбройни, но на Уммата на нашия Пророк бяха разкрити деветдесет и девет. Би било много благословено, ако ги четем всеки ден. Чрез това постигаме радостната вест на нашия Пророк. "ИншаАллах ще влезете в Рая", каза той (салляллаху алейхи уа саллям). Понякога хората, разбира се, се питат: "Кое от Неговите имена трябва да рецитираме?" В Тариката е красива практика да се рецитира триста пъти дневно "Я Уадуд". Това засилва любовта между хората. А където има любов, никой не причинява зло на другите. Името "Уадуд" означава дълбока привързаност и любов. Разбира се, то обхваща много повече; имената на Аллах (Азза уа Джалля) имат безкрайна дълбочина. Това е много важен зикр. Алхамдулиллях, нашият Мауляна Шейх Назим го препоръча горещо на хората в Тариката. Човек трябва да го рецитира редовно; но, разбира се, има и други имена. Който се пита: "Кое от тях да рецитирам?", е най-добре да чете всички деветдесет и девет имена веднъж на ден. Правете зикр! В благословените и прекрасни имена на Аллах има благодат, която носи на хората безброй блага. Който живее в споменаване на Аллах, на него му се случва добро и той е държан далеч от злото. Нека Аллах направи този зикр постоянен в нас и здраво да го вкорени в сърцата ни, иншаАллах. Нека Той дари това и на всички онези, които все още не го правят. Защото в днешно време много хора не познават нито религия, нито вяра, нито Пророка, нито Аллах (Азза уа Джалля). Те водят празен живот. И не само това: те въвличат и други в тази празнота, твърдейки: "Няма такова нещо." При това те изобщо не подозират каква голяма благодат носи рецитирането дори на едно-единствено име на Аллах (Азза уа Джалля). То внася божествена светлина (нур) в сърцата и по лицата им; животът им става по-хубав и по-благословен. Нека Аллах не ни отнема тази благодат и да я дари и на тези, които още не я практикуват, иншаАллах.

Великият шейх, шейх Абдуллах Дагестани, винаги казваше: "Човекът има четирима врагове." Независимо дали е просто човек, или мюсюлманин... Защото, ако един човек не е мюсюлманин, какво значение има вече, че има врагове? Става въпрос за духовни врагове. Тези не материални, а духовни врагове са: егото (нафс), светът (дуня), страстите (хауа) и дяволът (шейтан). Следователно дяволът идва чак накрая. Той е най-слабият от тези врагове. Егото (нафс) от друга страна е най-големият ни враг, то стои на първо място. Нашият Пророк (мир и благословии да бъдат върху него) каза: "Нафсукал-лати байна джанбайк." Това означава: "Егото вътре в теб е най-големият ти враг." Човек не бива да помага на врага си. Не бива да се прави това, което врагът изисква. Ако кажеш: "Ти си мой враг, но аз ти служа", тогава това няма край. Каквото и да му дадеш, то никога не се насища. То винаги пита само: "Има ли още?" Точно като Ада, който пита: "Хал мин мазид?" Той пита: "Има ли още? Има ли още?" Колкото и да хвърляш в него, той никога не се пълни. Същото е и с егото. Колкото повече му даваш, толкова повече то иска. С колкото и лоши неща да го храниш, то не се насища и казва: "Дай ми още, дай ми още." Най-големите злини на днешното време обаче са алкохолът и наркотиците. Нека Аллах ни опази от това. Егото непрекъснато изисква. Ако отстъпиш, то започва от малко, но после иска все повече и никога не спира. Какво е тогава лекарството за това? Трябва да се пресече в зародиш, докато е още малко. Трябва да му се смачка главата. Трябва да се смачка главата на врага. Не бива да му се дава това, което иска, и не бива да се правят компромиси. Понякога при мен идват хора и казват: "Детето ни придоби лоши навици, пристрасти се към тези вещества." Те питат: "Какво да правим?" Тогава аз казвам: Не му давайте повече пари. Ако не му давате пари, то няма да може да си купи нищо от това. Тогава често се казва: "Не става, той руши къщата и ни бие." Зависимият си мисли: "Те и без това се страхуват от мен", и ги подлага на още по-голям натиск. Затова от самото начало категорично не бива да се отстъпва. Човек, който иска да се отърве от тази болест, трябва да каже следното на семейството си: "Колкото и да плача, да се моля или да се тръшкам по земята – никога не ми давайте пари." Защото тази зависимост не може да продължи без пари. Тя изисква непрекъснато пари. Ако не му давате нищо, това може поне малко да го възпре и може би да го спаси. Наскоро при мен дойде един човек, който беше пристрастен към хазарта. Хазартът е още по-лош от всичко останало, нека Аллах ни опази от това. Който е пристрастен към хазарта и иска да се отърве от него, трябва да каже на семейството си: "При никакви обстоятелства не ми давайте пари." "Кажете на всички: 'Пристрастен съм към хазарта, зависим съм от това дяволско нещо'." Той трябва да каже: "За да се освободя от тази зависимост, абсолютно не ми давайте пари, дори и с намерението да ми помогнете." Това помага поне до известна степен. Малко по малко, с позволението на Аллах и според искреното му намерение, Аллах ще го спаси, иншаАллах. Както казах, егото е най-първият ни враг. Не служете на този враг, не му доставяйте радост. Постави врага под своя контрол, не падай ти в неговите ръце. Ако победиш този враг, наречен его, ще се издигнеш до най-високите степени. Ще достигнеш степента на истинската човечност. Но ако му служиш, ще паднеш по-ниско и от най-низшето животно. Нека Аллах ни опази от това. В днешно време има толкова много възможности да се правят лоши неща. В миналото всичко това го нямаше. На мястото, където живеехме преди, имаше например – нека Аллах се смили над него – само един зависим. Освен него никой не пиеше. И той пиеше само алкохол, не приемаше никакви други вещества. Ако човек се огледа днес, всичко е пълно с неща, които са хиляда пъти по-лоши от алкохола. Наркотиците и подобните им са се разпространили навсякъде. Нека Аллах ни помогне, нека Той ни опази и нека спаси всички зависими, иншаАллах.

قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: ابدأ بنفسك فتصدق عليها، فإن فضل شيء فلأهلك، فإن فضل شيء عن أهلك فلذي قرابتك، فإن فضل عن ذي قرابتك شيء فهكذا وهكذا۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: „Започни със садака (милостинята) първо от себе си.“ Това означава, че нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) препоръчва първо да покриеш собствените си нужди и да дадеш садака на себе си. Ако след покриването на твоите собствени нужди остане нещо, тогава го дай на семейството си. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва, че за да не бъдеш зависим от никого, трябва първо да дадеш на себе си, а след това на семейството си. В случай че след това остане още нещо, дай го на роднините си. Ако дори след твоите роднини остане нещо, тогава го дай на съседите си и на други близки хора. Следователно започваш помощта от този, който ти е най-близък: от себе си. След това следват семейството ти, роднините ти, а после съседите и приятелите. За да не бъдат и те зависими от никого, трябва първо да подкрепиш близкото си обкръжение. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: ابدأ بمن تعول۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Започни с даването от тези, за чиято издръжка си отговорен.“ Това означава, че не трябва да помагаш на други, за които не носиш отговорност, докато пренебрегваш задължението си да се грижиш за собственото си семейство. Не, първо покриваш нуждите на семейството си и едва след това даваш на другите. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: إذا أعطى الله أحدكم خيرا فليبدأ بنفسه وأهل بيته۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Когато Аллах ви дари с благо като богатство, започнете с разходите първо от себе си и членовете на своето семейство.“ Аллах ти е дал дар, за да бъдеш благодарен. Тъй като той идва от Аллах, ти го използваш първо за собствените си нужди и показваш благодарността си. След това го изразходваш за семейството си, после за роднините си и продължаваш в тази последователност. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: إذا أنفق الرجل على أهله نفقة واحتسبها كانت له صدقة۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Ако някой похарчи нещо за семейството си, надявайки се на наградата от Аллах, то това се счита за садака.“ Въпреки че си длъжен да се грижиш за семейството си, покриването на техните нужди се счита едновременно и за садака. Защото правиш това за задоволството на Аллах и се надяваш на награда от Него. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: إذا كان أحدكم فقيرا فليبدأ بنفسه، فإن كان فضل فعلى عياله، وإن كان فضل فعلى ذي قرابته، فإن كان فضل فها هنا وها هنا۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Ако някой от вас е бил беден и се сдобие с финансови средства, той трябва първо да ги използва за себе си.“ Този момент, който нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) подчертава, е много важен: когато се сдобиеш с пари, трябва първо да покриеш собствените си нужди, за да не бъдеш зависим от никого и да не се налага да молиш никого за нищо. Не е добре да се налага да молиш другите за нещо. Така че, ако Аллах ти даде препитание (ризк), първо покрий собствените си нужди. Човек трябва да започне от себе си; ако остане излишък, трябва с него да се погрижи за семейството си. Ако освен това остане още нещо, може да го даде на роднините си. Ако след това все още има излишък, може да го разпредели на други нуждаещи се в своето обкръжение. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: إن الصدقة على ذي القرابة يضاعف أجرها مرتين۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Наградата за садака към роднини и близки е двойно по-голяма.“ Това означава, че тя е два пъти по-ценна от обикновената садака. Ако помагаш на роднините си и на семейството си, получаваш двойна награда за своето дарение. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: أول ما يوضع في ميزان العبد نفقته على أهله۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Първото нещо, което ще бъде поставено на везната (мизан) на раба, са неговите разходи за семейството му.“ Мизан означава везна. Първото нещо, което ще бъде поставено на везната на делата в Съдния ден, са разходите, които човек е направил за своето семейство. Ако човек изразходва богатството си за благото на своето семейство, в Отвъдния свят – в Съдния ден – той първо ще получи наградата за това. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: أفضل الدنانير دينار ينفقه الرجل على عياله، ودينار ينفقه الرجل على دابته في سبيل الله، ودينار ينفقه الرجل على أصحابه في سبيل الله عز وجل۔ Най-превъзходният динар... Динарът е златна монета, валута от древни времена. Тогава е имало динари и дирхами, като динарът е бил най-голямата парична единица. Динарът, който човек изразходва за членовете на своето семейство, е най-ценните и превъзходни пари при Аллах. Също така динарът, който се харчи по пътя на Аллах, например при джихад или за добро пътуване за своето ездитно животно, е много възвишен при Аллах. Същото важи и за динара, който се изразходва по пътя на Всевишния Аллах за спътниците си. Това означава, че това са най-добрите разходи, които човек може да направи, казва нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: كل ما صنعت إلى أهلك فهو صدقة عليهم۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Всеки разход, който правиш в името на задоволството на Аллах за семейството си, е садака.“ Твоите разходи не са напразни. Може да си помислиш: „Така или иначе съм длъжен да се грижа за семейството си.“ Това е вярно, но въпреки това Аллах (Азза уа Джалля) те възнаграждава многократно за това. Както вече беше казано, не забравяйте при това да се стремите към задоволството на Аллах. Човек трябва да харчи с намерението: „Аллах ни даде нашето препитание и ние искаме да го използваме по позволен (халал) начин за добри цели“ – тоест заради Аллах. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: ما أطعمت زوجتك فهو لك صدقة، وما أطعمت ولدك فهو لك صدقة، وما أطعمت خادمك فهو لك صدقة، وما أطعمت نفسك فهو لك صدقة۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Храната, която даваш на съпругата си, се счита за садака за теб.“ Това означава, че дори когато съпругата ти яде от храната, сготвена във вашия дом, това се брои за садака за теб. Храната, която даваш на детето си, също е садака за теб. Осигуряването на прехраната на децата се счита за садака. Храната, която даваш на своя служител, който работи за теб, също е садака за теб. Дори храната, с която се снабдяваш сам, е садака за теб. Това означава, че както твоята собствена храна, така и храненето на другите ти се зачитат като садака. Аллах (Азза уа Джалля) е много щедър, Неговата милост е безкрайна. Той ти дава всичко; ти ядеш и пиеш и дори чрез тези разходи за самия себе си печелиш награда. Това е красотата на вярата и на съществуването като вярващ. Едно животно е в по-добро състояние от човек без вяра, защото животното поне със самото си съществуване благодари на Аллах за храната си. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: دينار أنفقته في سبيل الله، ودينار أنفقته في رقبة، ودينار تصدقت به على مسكين، ودينار أنفقته على أهلك، أعظمها أجرا الذي أنفقته على أهلك۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Един динар, който харчиш по пътя на Аллах...“ Отново динарът – както вече беше споменато, най-ценната валута по онова време, златна монета. Един динар, който харчиш в името на задоволството на Аллах; един динар, който изразходваш, за да освободиш роб... Парите, които харчиш, за да откупиш човек от робство и да му подариш свободата, носят огромна награда, когато това се прави за задоволството на Аллах. Един динар, който даваш на бедняк като садака... Този бедняк ще може доста време да се грижи за себе си и за семейството си с парите, които си му дарил. А след това има и динар, който изразходваш за семейството си. Ако някой се попита: „Кой от тях е най-превъзходен и носи най-голямата награда?“, нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) обяснява: „Това е динарът, който изразходваш за семейството си.“ Това означава, че сред тези четири неща – било то усилията по пътя на Аллах, освобождаването на роб или садака за непознат – нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) ни съобщава, че най-добрият разход е този, който правиш за семейството си.

وَهُوَ ٱلَّذِي سَخَّرَ ٱلۡبَحۡرَ لِتَأۡكُلُواْ مِنۡهُ لَحۡمٗا طَرِيّٗا وَتَسۡتَخۡرِجُواْ مِنۡهُ حِلۡيَةٗ تَلۡبَسُونَهَاۖ (16:14) Аллах Азза уа Джалла казва: Той е създал морето за хората, за да извличат полза от него. За да ядете от него прясно месо и да изваждате украшения, като перли и други подобни, които да носите. Аллах Азза уа Джалла е подчинил (мусахар) всичко в наша служба. Какво означава „мусахар“? Означава, че Аллах Азза уа Джалла го е създал за наша полза и ни го е предоставил като средство за помощ. Земята, небето, планините и камъните – всичко, което Аллах Азза уа Джалла е създал – Го споменава (Зикр). Затова човекът, който заедно с тях споменава Аллах, също ще има полза от тях. Който обаче не споменава Аллах, изобщо не си спомня за Него и мисли само за други неща, той е от губещите. Без значение колко упорито работят, те винаги твърдят: „Аз го знам, аз го правя.“ Те обясняват: „Така и така се случи“, но не споменават Създателя. Те не споменават Аллах Азза уа Джалла. А при това всичко съвсем очевидно доказва съществуването на Аллах. Те обаче отричат това. Те се стараят с всички сили, неуморно и без колебание, да държат хората далеч от Аллах. Но техните усилия са напразни; накрая те ще останат с празни ръце. Това няма да им донесе абсолютно никаква полза, а ще им донесе само загуба. Истинското знание е само онова знание, което Аллах ни дава и разкрива. Всичко останало е чисто невежество. Те постоянно се хвалят: „Построихме безброй университети и обучихме еди-колко си студенти“, но това са безполезни науки... Нека Аллах ни опази от това. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) вече е молил: „Нека Аллах ни опази от безполезно знание.“ „Allahumma inni a'udhu bika min 'ilmin la yanfa', wa min qalbin la yakhsha'.“ Нека Аллах ни опази от сърце, което не се страхува от Него. „Нека Аллах ни опази от безполезно знание“ – това е молитва (ду'а) на нашия Пророк. Нека Аллах включи всички ни в благословията на тази молитва, иншаАллах. Морета, разбира се, има навсякъде по света; по-голямата част от Земята, както е известно, се състои от вода. Но ние се намираме в Последните времена и Аллах Азза уа Джалла също посочва това в Свещения Коран: ظَهَرَ ٱلۡفَسَادُ فِي ٱلۡبَرِّ وَٱلۡبَحۡرِ (30:41) Той казва: „По сушата и в морето се появи поквара.“ Тъй като човечеството се е отклонило от правия път, то е съсипало това огромно море и всичко останало. Заповедта на исляма, повелята на Аллах Азза уа Джалла обаче гласи: Пазете всичко чисто. Те, от друга страна, правят точно обратното и се стараят да замърсят всичко. Това, което ядат, е нечисто, това, което пият, е нечисто. Нека Аллах ни опази от това. Ако нещо се прави без Бисмиллях, никакво чистене не помага. Истинско разбиране за чистота те така или иначе нямат. А това, че се пропуска Басмалата, прави всичко само още по-нечисто. Нека Аллах дари напътствие и иншаАллах да изпрати покровител. За да се завърне отново чистотата. Когато той дойде, иншаАллах всичко отново ще бъде напълно чисто. Нека Аллах, иншаАллах, скоро ни събере с него.

Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: „Tafakkuru sa'atin khayrun min 'ibadati sab'ina sanah“, или с подобни думи. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: „Един час вглъбяване и размисъл е по-добър от седемдесет години поклонение.“ Защото много хора често действат, без изобщо да се замислят за това. Независимо дали става дума за поклонение или за светски дела: през целия си живот те преследват какво ли не, винаги с мисълта: „Трябва да свърша и това.“ Но в това няма благодат; то е нещо, което не носи абсолютно никаква полза. По този начин тези седемдесет години изтичат напълно напразно. Това състояние е още по-осезаемо в днешно време, защото светският живот е накарал хората да забравят за Отвъдното. Те дори вече не намират време за размисъл. Те бързат от едно място на друго, а оскъдното си свободно време пилеят за дреболии и безсмислени занимания. Вършат неща, които не им носят никаква полза. Те тичат след хора, които само им вредят, почитат ги и им оказват чест. Ако обаче човек имаше бистър ум и се спреше за миг да помисли, щеше да намери правия път. Само с този един час на размисъл човек би спечелил истинския си живот. Той би спечелил за себе си както земния, така и далеч по-важния отвъден живот. В противен случай човек непрестанно бърза и за нищо вече няма време. Човек си мисли: „Аз продължавам да тичам по пътя си, така че все някъде ще стигна.“ Но накрая установява, че е стигнал в абсолютното нищо и там няма абсолютно нищо. Затова истински живот означава да се вглъбиш в себе си и да се запиташ: „Действам ли за задоволството на Аллах (Азза уа Джалла)? Това ли са нещата, които Той обича?“ Който не го прави, губи живота си. Когато някой умре, се казва: „Той загуби живота си.“ Но този, който наистина губи живота си, е човекът, който не се замисля и се отклонява от правия път. Животът на онзи, който се замисля и намира правия път, обаче не е изгубен; той просто е преминал в Отвъдното. Но човек, който не се замисля, а сляпо препуска като кон с наочници, губи живота си и всичко останало. Нека Аллах ни опази от това. Точно затова Аллах (Азза уа Джалла) е дал на човека разум и способност да размишлява; затова спрете и се замислете. Трябва винаги да осъзнаваме величието на Аллах и да пазим своето уважение, както и любовта си към нашия Пророк (с.а.с.). Нека Аллах ни дари с духовна бдителност. Нека иншааллах ни задържи на правия път и ни предпази от заблуди.

إِنَّ نَاشِئَةَ ٱلَّيْلِ هِىَ أَشَدُّ وَطْـًۭٔا وَأَقْوَمُ قِيلًا (73:6) Аллах казва, че времето през нощта за молитва е по-въздействащо и по-интензивно. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва, че една молитва през нощта е много по-ценна от тази през деня. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Който отслужи два ракята през нощта, получава толкова награда, сякаш е отслужил хиляда ракята през деня.“ Да се събудиш малко преди сутрешната молитва, за да отслужиш тахаджуд – дори и да са само два ракята – носи на човека това огромно предимство. Който желае, разбира се, може да отслужи и повече: например молитвата след абдест (уду), благодарствената молитва (шукур), тахаджуд и след това молитвата за избавление (наджат). Слава на Аллах, тези молитви са средство за нас да се доближим до Аллах. Аллах казва в един Хадис Кудси: „Моят раб се доближава до Мен чрез доброволни (нафиле) ибадети.“ Аллах казва: „Колкото повече се доближавате до Мен, толкова повече Аз ще ставам вашата ръка, с която хващате, вашето око, с което виждате, и вашия език, с който говорите.“ По този начин мъдростта на Аллах се проявява в този човек. Колкото по-трудни са тези дела за твоето его, толкова повече награда ти дава Аллах за тях. Същевременно това създава духовна сила. Затова за тези, които имат възможност, е огромна благодат да отслужват тахаджуд и доброволни молитви през нощта, докато другите спят. Който е способен на това, трябва да благодари на Аллах за него и да Го възхвалява. Човек не бива да гледа отвисоко на другите и да ги съди с мисълта: „Аз го правя, а те – не.“ Това също е много важно. Не бива да се забравя: Аллах те е удостоил с това и затова ти се молиш; на другия човек обаче Той все още не го е отредил. Ако станеш високомерен и кажеш: „Справих се със собствени сили, аз се молих“, тогава всички тези молитви са били напразни. Така че, ако си в състояние да отслужваш молитвите си, благодари на Аллах, възхвалявай Го и прави дуа: „Нека не намалява, а да се увеличава.“ Кажи: „Нека Аллах ме пази, да ме направи непоколебим и да ми помага.“ Много хора казват: „Не можем да ставаме за тахаджуд, не успяваме.“ Това се дължи, от една страна, на факта, че си лягат късно, а от друга – на кратките летни нощи. Тогава си мислят: „Ще полегна само за малко да си почина“, и изведнъж вече е утро. Дори и вече да е настъпило утрото, ако все още има време, човек може да стане преди изгрев слънце и въпреки това да отслужи тези молитви. Но ако времето е станало твърде малко, трябва директно да се отслужи сутрешната молитва, за да не бъде пропусната. Дори хората, които иначе изобщо не се молят, трябва бавно да започнат, когато им се удаде възможност. Молитвата е изключително важна, защото тя е стълбът на религията. Освен това нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) горещо ни е препоръчал нощните молитви като специален дар. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) много често е ставал през нощта за молитва. Дори преди петте ежедневни молитви да станат задължителни, нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) е ставал през нощта и се е молил. Нека Аллах ни помага и да ни направи постоянни в тези прекрасни дела, иншаАллах.