Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: اتقوا النار ولو بشق تمرة۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Пазете се от огъня на Ада, дори и с половин фурма като милостиня.“ Това означава: милостинята (садака) предпазва човека в земния живот от зло, болести и бедствия, а в отвъдния живот – от Ада. Затова не казвайте: „Това е твърде малко или твърде много“, а просто дарявайте. Какво е все пак половин фурма? Почти нищо не е, но дори и тя ви предпазва от Ада. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: اتقوا النار ولو بشق تمرة وان لم تجدوا فبكلمة طيبة۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Пазете се от Ада, дори и с половин фурма. Ако дори това нямате, тогава с добра дума.“ В миналото хората често са нямали нищо за ядене – дори цяла или половин фурма. Затова, ако някой ви помоли за нещо, зарадвайте поне сърцето му с добра дума. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: اجعل بينك وبين النار حجابا ولو بشق تمرة۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва още: „Издигнете преграда между себе си и Ада, дори и с половин фурма.“ Това дарение служи като щит, за да не попаднете в огъня. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: ارضخي ما استطعت ولا توعي فيوعي الله عليك۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Дарявай толкова, колкото можеш. Не трупай богатството си, иначе и Аллах ще задържи даровете Си от теб.“ Нашият Пророк ни съветва да даряваме според собствените си възможности. Никой не трябва да се пренатоварва. Но който трупа богатството си, от него и Аллах ще задържи даровете Си. Колкото повече даряваш, толкова по-сигурно ще получиш награда за това и препитанието ти никога няма да прекъсне. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: اعطي ولا توكي فيوكى عليك۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) се обърна към Асма, дъщерята на Абу Бакр, и каза: „О, Асма! Не бъди скъперница и не задържай богатството си, за да не задържи и Аллах благодеянията Си от теб.“ Колкото по-стиснат си, толкова по-малко ще получаваш, и благословията ще липсва. „Когато даваш, винаги ще следва нещо ново“, казва нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: اعلموا انه ليس منكم من احد الا مال وارثه احب اليه من ماله، مالك ما قدمت ومال وارثك ما اخرت۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Знайте, че всеки от вас обича богатството на наследниците си повече от своето собствено.“ Това означава: по някаква причина човек е по-привързан към богатството, което ще остави на наследниците си. Всъщност това богатство изобщо не му принадлежи, а е на наследниците. Въпреки това той го обича, не го харчи и го спестява за тях. Твоето истинско богатство е това, което си изпратил предварително в отвъдния живот. Богатството на наследниците ти е това, което оставяш на този свят. Следователно твоите дарения за отвъдния живот са истинското ти богатство, което те следва там. Това, което оставяш на наследниците си, остава на света и не ти носи повече полза в отвъдния живот. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: ان الله تعالى يدخل بلقمة الخبز وقبضة التمر ومثله مما ينفع المسكين ثلاثة الجنة، صاحب البيت الامر به والزوجة المصلحة والخادم الذي يناوله المسكين۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Наистина, Всевишният Аллах отрежда заради един залък хляб, една шепа сухи фурми или нещо подобно, което е от полза за нуждаещия се, трима души да влязат в Рая.“ Нашият Пророк има предвид следното: когато от едно домакинство се даряват храна, месо, вода или нещо друго като милостиня, чрез това трима души достигат до Рая. Първо, главата на семейството, който нарежда дарението. Второ, домакинята, която приготвя храната, и трето, помагащият, който я предава на нуждаещия се. Толкова големи са предимствата на даряването (садака). قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: ان الله يقبل الصدقة وياخذها بيمينه فيربيها لاحدكم كما يربي احدكم مهره حتى ان اللقمة لتصير مثل جبل احد۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Всевишният Аллах приема дарението и го поема с Десницата Си“ – тоест с пълно благоволение. Аллах, разбира се, е пречист от човешки качества. Това е казано метафорично и показва, че Той приема дарението с най-голямо задоволство. Той увеличава наградата за тази милостиня, точно както човек отглежда малкото си жребче. Затова този, който дарява нещо, неговият дар бива грижливо пазен и умножаван при Аллах. Както човек отглежда новородено жребче, така Аллах умножава наградата за един-единствен залък, докато тя достигне големината на планината Ухуд. Дори и най-малкото дарение нараства при Аллах до неизмеримост. Ухуд в крайна сметка е огромна планина в благословената Медина. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: ان الصدقة لتطفئ غضب الرب وتدفع ميتة السوء۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Даването на милостиня потушава гнева на Господаря и предпазва от лоша смърт.“ Да се дава милостиня е много важно, защото тя усмирява гнева на Аллах. Без значение колко грехове е извършил човек: чрез тези дарения Аллах прощава греховете, гневът Му изчезва и Той предпазва човека от лош край. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: ان الصدقة لتطفئ عن اهلها حر القبور وانما يستظل المؤمن يوم القيامة في ظل صدقته۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Със сигурност садаката потушава огъня на своя дарител в гроба.“ Нека Аллах ни опази, но гробът може да се превърне в яма на Ада. Но садаката потушава дори и този огън. А в Деня на страшния съд вярващият ще намери убежище в сянката на собствените си дарения. Защото в онзи ден няма да има нито дървета, нито каквото и да било друго, което да хвърля сянка. Само онзи, който е вярващ и е дарявал, ще намери закрила под сянката на своята садака.

عَسَى أَن تَكْرَهُواْ شَيْئًا وَهُوَ خَيْرٌ لَّكُمْ وَعَسَى أَن تُحِبُّواْ شَيْئًا وَهُوَ شَرٌّ لَّكُمْ وَاللّهُ يَعْلَمُ وَأَنتُمْ لاَ تَعْلَمُونَ (2:216) Аллах казва: „Може би желаете някои неща, но те може изобщо да не са добри, а лоши за вас.“ Неща, в които виждате добро, могат да бъдат лоши за вас и в крайна сметка да не донесат нищо добро. По същия начин неща, които ви се струват лоши, в действителност могат да бъдат добри за вас. Човекът не може да проумее мъдростта на Аллах. Трябва да се подчиним на предопределението на Аллах, защото то не е в нашите ръце. Човек трябва да полага усилия, да работи и да се труди, но успехът идва единствено от Аллах. Ако това е волята и повелята на Аллах, това добро нещо ще се сбъдне за вас. Но може също така да се окаже, че това нещо не е добро, а лошо. И когато то не се случи, вие сте тъжни. А в него всъщност няма нищо добро, а само лошо; това нещо не ви носи никаква полза. Затова пълната отдаденост на Аллах е толкова важна. За мюсюлманите, и особено за хората от тариката, тази отдаденост е от огромно значение. Отдаденост означава: разбира се, ти ще работиш и ще дадеш всичко от себе си. Но след това оставяш нещата на Аллах и казваш: „Каквото пожелае Аллах, това се случва.“ Ти правиш дуа и казваш: „Нека Аллах ми даде най-доброто. Ако е лошо, нека Го отдалечи от мен; ако е добро, нека Го доведе докрай, иншаАллах.“ Всичко се случва чрез молитви. Човек винаги трябва да започва делата си с Бисмиллях и с молитви. Най-важни, разбира се, са нашите богослужения: заповяданите от Аллах задължения като молитвата, говеенето и хаджът. В момента така или иначе се намираме във времето за хадж; сезонът на хаджа е на прага. Дори и човек да искаше да отиде сега – ако Аллах пожелае, разбира се, всичко е възможно – при нормални обстоятелства е много трудно да се пътува за хадж още тази година. Хаджът също е повеля на Аллах, богослужение, което е задължение (фарз) за нас. За хората, които разполагат с финансови средства и здраве, е задължение да го изпълнят. Разбира се, хаджът е тежко богослужение. Хаджът вероятно е дори най-тежкото от всички богослужения. Много хора смятат, че хаджът е лесен. Ако се замислим за говеенето, молитвата и зекята... За егото зекятът може да е по-труден, но в сравнение с молитвата и говеенето, хаджът е доста изморително богослужение. В миналото хората са пътували за хадж пеша, на камила, на кон или по море. Тогава не е имало нито автомобили, нито самолети. Пътуването често е отнемало месеци. Сякаш трудностите по пътя не са били достатъчни, имало е и разбойници. Те убивали поклонниците и ги ограбвали. Това е било още един голям проблем. Днес може да се казва, че условията са удобни, но все още има трудности. Дори и да пътувате с най-луксозните средства, превозното средство ви отвежда само до определена точка. След това някои хора казват: „Платихме толкова много пари, как може да ни оставите тук? Има още два часа път пеша!“ Ти си платил, но положението просто е такова; нямаш друг избор, нямаш друг път. Въпреки това ще трябва да поемеш тези трудности. За едни тези трудности са по-малки, за други – по-големи. Но при хаджа определено винаги има трудности. За поклонниците това е изпитание от Аллах; милост от Него, за да спечелите още повече възнаграждение и отплата. Ако завършиш своя хадж без лоши думи и без да извършваш грехове, с това си печелиш възнаграждението за богослуженията през целия си живот. Ти печелиш като възнаграждение и отплата дори много повече от това. Както казах, хаджът е изморителен. Но ако си кажеш: „Аз съм на хадж в достопочтената Мека“, а след това само седиш в стаята си и се молиш там, губиш много. Защото една молитва при свещената Кааба струва колкото сто хиляди молитви. През целия си живот може би няма да можеш да извършиш сто хиляди молитви, но там печелиш това възнаграждение с една-единствена молитва. По същия начин една молитва в озарената Медина е хилядократно по-възнаграждаваща от твоите нормални молитви. Затова човек трябва да обърне съвсем специално внимание на това. Не пътуваш дотам, за да си почиваш или да прекараш ваканция. Може би ще нощуваш в петзвезден хотел, особено след като свещената Кааба така или иначе е само на две крачки. Други, които пътуват при нормални условия, трябва да вървят час до час и половина, за да стигнат дотам. Затова отиди сутринта и се моли. Отиди отново на обяд, остани до нощната молитва и извърши всичките си богослужения там. Не бъди мързелив и не си мисли: „Предпочитам да остана в хотела, да се моля там и да ми е удобно.“ Както казах, хаджът е свързан с трудности. Без значение колко луксозни са условията, рано или късно човек ще усети тези трудности. Именно заради тези понесени усилия, възнаграждението и отплатата от Аллах ще бъдат още по-богати. Аллах дава на всекиго неговото възнаграждение и отплата в пълна степен. Както казах: за всички, които имат средствата за това, хаджът е от голямо значение. В миналото не е имало такива квоти и пречки. Днес обаче те съществуват и човек вече не може да пътува толкова лесно. Въпреки това пречките в миналото са били много по-сериозни. При тогавашните условия е съществувала опасност човек да загуби живота си по пътя. Днешните пречки се състоят единствено в това, че се казва: „Името ти не беше изтеглено, трябва да изчакаш до следващата година.“ На следващата година проверяваш, и отново не си изтеглен. По-следващата година, пет години, десет години... и така продължаваш да чакаш. Тази година много братя и сестри по вяра успяха да пътуват за хадж едва след 15 години чакане. Наскоро някой ми разказа, че има хора, които чакат вече 18 години и чиито имена все още не са изтеглени. Ако Аллах го е отредил за някого, Той му го и дарява. Що се отнася до тези, чиито имена не са били изтеглени: заради искреното им намерение Аллах им записва, иншаАллах, всяка година възнаграждението за хаджа. Нека Аллах ни удостои всички с това възнаграждение и тези отплати. Който вече е извършил хаджа, не е нужно да ходи втори път. Хаджът е задължителен само веднъж в живота; втори път не е задължително. Много хора извършват умра още преди да са изпълнили задължението си за хадж. Ние ви съветваме да не го правите: не постъпвайте така. Задължително спестете парите си за хаджа. Когато ви бъде позволено, пътувайте първо дотам. Заделете парите си за хаджа. Когато отидете на хадж, ще използвате тези пари; ако след това остане нещо, можете с него да пътувате за умра. В никакъв случай не го правете наобратно. Ако похарчите парите за хадж за умра и след това бъдете изтеглени в жребия за хадж, ще останете с празни ръце. Нека Аллах го дари на всеки, който го желае, иншаАллах.

Аллах, Всевишният и Всемогъщият, казва: مَا قَدَرُواْ ٱللَّهَ حَقَّ قَدۡرِهِ (22:74) Те не оцениха Аллах подобаващо. Човекът не разбра величието и могъществото на Аллах. Те изобщо не успяха да Го оценят. По собствена преценка едни се кланяха на идоли, други на хора, или пък на луната и слънцето. А някои пък не вярваха в абсолютно нищо. Те пренебрегнаха истинската стойност на Аллах и вместо това се кланяха на неща, които сами си бяха измислили – те следваха своите страсти и дяволите. Те изоставиха истината и правия път. Те се отклониха по напълно погрешни пътища. Те си казваха: „Този беше велик човек, онзи – незначителен; той е живял преди хиляда или пет хиляди години“ и им се кланяха. Но на Аллах, Всевишния, на Когото единствено се полага преклонение, те не се кланяха. Те не Му служеха. Нещата, на които се кланят, са напълно безполезни. Те нито носят полза, нито причиняват вреда. Строго погледнато, те дори ти вредят, защото като им се кланяш, в крайна сметка вредиш само на себе си. От материална гледна точка те просто стоят там; те не могат нито да се движат, нито да ти бъдат от някаква полза. Вредата, за която говорим тук, не е от материално естество, а е огромна духовна вреда. Тази духовна вреда тласка човека към абсолютна гибел. За това няма абсолютно никакво оправдание. Никой не може да разбере напълно величието на Аллах, но човекът трябва да го признае и приеме като такова. Когато в света се случват разни неща или хората биват застигнати от удар на съдбата, само малцина се обръщат към Аллах. Точно обратното: мнозина се бунтуват срещу Аллах. Те се бунтуват и питат: „Защо се случва това?“ Те казват: „Защо става това? За какво е тази несправедливост? Какво е това страдание, което ни сполетява?“ Престани да се бъркаш в делата на Аллах. На този свят ти не можеш да се намесиш дори в работата на един кмет, премиер или президент. Ако това е така при светските неща и твоят ум дори за тях не стига – как тогава можеш да искаш да се бъркаш в делата на Аллах, Който е създал цялата вселена? Именно Аллах, Всевишният, е създал всичко в Своята безгранична мъдрост и милост. Ти нямаш право да Го поставяш под въпрос. Да Го поставяш под въпрос е най-голямото неуважение. Това само ти вреди и не ти носи абсолютно нищо. Просто се покори; „Аслим таслам“, което означава: Влез в Исляма, за да намериш мир и спасение. Защото още предишните пророци донесоха Исляма. Но хората изопачиха тези религии и по свое усмотрение приписаха разни неща на пророците, твърдейки: „Този пророк направи това, онзи пророк направи онова.“ В крайна сметка те се разбунтуваха срещу Аллах и изпаднаха в неверие. Затова само мюсюлманинът намира истинско спасение. Всичко се случва точно така, както Аллах повелява. Нищо не се случва без Неговата воля. Затова не се бунтувайте и не се оплаквайте. Ако искате да направите нещо, тогава просто Му се молете. Молете се, за да ви дари Аллах с мир и спасение. Нека Аллах скоро ни изпрати онзи човек, който ще ни избави, точно така, както е възвестил нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Когато дойде Хз. Махди (алейхисселям), пълната истина ще излезе наяве; потисничеството ще приключи и светът ще се изпълни с красота. Нашата задача е търпеливо да го чакаме. Нямаме причина да се бунтуваме срещу каквото и да било. Бунтувай се, колкото искаш – кой мислиш, че ще се зарадва на това? Единствено и само дяволът ще се зарадва на това. Единственият, който губи от това, си ти самият, никой друг. Защото дори цялата вселена да се обедини и да се изправи срещу Него, това не би могло да навреди ни най-малко на Аллах, Всевишния, нито да Му повлияе по какъвто и да е начин. Кой си ти въобще, че да говориш такива глупости, да се мислиш за нещо специално и да се бунтуваш срещу своя Създател? На това трябва да обърнем голямо внимание. В днешно време това стана мода и се превърна в навик за мнозина. Под прикритието на справедливостта те питат: „Защо Аллах не предотврати цялото това зло?“ А всъщност във всичко, което Аллах е създал, се крие по-дълбока мъдрост. Всяко събитие има своето предопределено време и своя смисъл. Нека Аллах ни опази всички от злото на собственото ни его. Нека Аллах ни предпази от подобни злини и от лоши хора, иншаАллах.

Слава на Аллах, благодарение на благодатта на Маулана Шейх Назим, дергяхите вече едва стигат за множеството хора. Трябва постоянно да ги разширяваме. Нека Аллах ги увеличи още повече, нека общността продължи да расте и нека хората да се възползват от това, иншааллах. Маулана Шейх Назим винаги казваше: „Моето постоянно и най-висше намерение е да съборя неверието.“ Всевишният Аллах дава на всеки според неговото намерение. Това неверие ще бъде съборено, иншааллах, това ще се случи един ден. Още сега Аллах дари награда според намерението на Маулана Шейх Назим. Всички негови ученици се възползват от тази награда. Маулана Шейх Назим не запазва тази награда за себе си, той я споделя с всички. И от това неговата награда не намалява. Не е като материалните притежания или парите: ако раздадеш от тях, те намаляват, и ако дадеш на още някого, продължават да се смаляват. Наградата и благословията на Всевишния Аллах обаче действат по различен начин. Когато се сподели, другият получава точно същата награда и благословия. Затова в благородния стих, който чухме в Джума хутба, се казва: „Уа ла тансауул фадла байнакум.“ (2:237) Не забравяйте добротата; не забравяйте щедростта. Стихът гласи: Ако някой ви направи добро, никога не го забравяйте. Човешката природа сама по себе си е необуздана; тази дива природа трябва да бъде пречистена и култивирана, за да произлезе нещо красиво от нея. Едно от тези човешки свойства е неблагодарността. Човекът е силно склонен към неблагодарност. Само чрез възпитание и изграждане на характера се проявява добрият човек. Това се случва, когато човек следва пътя на духовните водачи. Затова: никога не забравяй онзи, който ти е направил добро, и си спомняй за него. Най-голямото благодеяние е, когато някой те напъти към истинския път, пътя на Аллах и на Пророка (саллаллаху алейхи уа саллям). А това става чрез духовен водач. Ние имаме такъв водач начело, не забравяй неговите добродетели. Понякога хората са склонни да забравят това. Дори да е само приятел, който те е поканил на хубаво събиране и чрез когото си намерил този път: не го забравяй. Кажи си: „Чрез него тръгнах по този път.“ Сега би могъл да възразиш: „Той наистина ме напъти по пътя, но самият той се отклони от него.“ Дори да се е отклонил, аз продължавам да се моля за него: „Нека Аллах да го напъти.“ Защото той ми показа този път. Аллах наистина не му е отредил да остане, но той беше средството, което ме изведе на правия път. Тъй като той ме изведе на правия път, аз постоянно се моля за него: Нека Аллах да върне и него на този път. Да казваш, че другият е „такъв или онакъв“ – хората просто имат своите странности и настроения. Затова човек не бива да обръща твърде много внимание на това. Това е заповедта на Всевишния Аллах; Той е Този, Който ни повелява всичко добро. „Този човек беше причината за моето напътствие, той беше средството за това; никога не бива да го забравям.“ Дори и да е вършил странни неща, да е последвал егото си или дявола, да е напуснал този път или дори да се е обърнал срещу него: въпреки това човек трябва да се моли за него. Човек просто никога не трябва да забравя онзи, който го е довел на пътя. Същото важи и ако ти доведеш някого на пътя, този човек не става твоя собственост. Не му причинявай вреда. Ти си го напътил по пътя, той върви по него и не се е отклонил. Само защото си го довел тук, ти все пак не си го купил; той не е станал твой роб. Ти си го извел на пътя и ще получиш същата награда като него. Ако обаче се държиш лошо, въпреки че все още получаваш награда, едновременно с това си навличаш грехове. Защото, ако клеветиш този човек или мислиш лошо за него, ти вършиш несправедливост. Човек трябва да внимава много за това. Затова проявявай уважение както към този, който те е напътил, така и към тези, които ти си напътил. Ако хората, които си довел на пътя, продължат напред, но не останат с теб, това няма абсолютно никакво значение. Докато са по пътя на Аллах, независимо къде – те са напуснали пътя на дявола. И това е твоята голяма награда и твоята заслуга. Докато не поемат по грешен път, твоята награда и благословията ти остават големи. Всевишният Аллах ще те дари със съответната награда и благословия. Един хадис на Пророка (саллаллаху алейхи уа саллям) гласи: Който покаже правия път на някого, ще му бъде записана точно толкова награда, колкото и на самия този човек. Ако го е направил за двама души, получава наградата за двама. Независимо дали са десет, хиляда или сто хиляди души – цялата им награда е от полза и за теб. Ако обаче отклониш някого от пътя, дадеш лош пример и другите го повторят, тогава и техните грехове ще тегнат на твоите рамене. Затова човек трябва да бъде много внимателен. Ако някой е стъпил на този път и остане по пътя на Аллах, тогава благодари и възхвалявай Аллах; това наистина е прекрасно. Слава на Аллах, че той върви по този път; това е най-важното. Защото дяволът полага големи усилия и си мисли: „Не мога да ги отклоня от пътя, затова поне ще намаля наградата им. Ще ги направя врагове, за да не се харесват. Защото, ако не се обичат, нито Аллах, нито Пророкът ще бъдат доволни от тях.“ Не се поддавай на тази игра. Докато някой е по пътя на Аллах, остави го да върви необезпокояван по този път. Не мисли за това. Други хора ще дойдат при теб, Аллах ще ти го дари и, иншааллах, наградата ти ще стане още по-голяма. Само защото някой е отишъл другаде, твоята награда не свършва; тя продължава. Нека Аллах дари на всички ни доброта и да ни накара да ценим доброто. Нека не позволяваме на нашето его да ни въвежда в заблуда и нека не се поддаваме на страстите си. Нека Аллах не ни отклонява от правия път, иншааллах.

إِنَّ ٱلَّذِينَ ءَامَنُواْ وَعَمِلُواْ ٱلصَّـٰلِحَٰتِ كَانَتۡ لَهُمۡ جَنَّـٰتُ ٱلۡفِرۡدَوۡسِ نُزُلًا (18:107) خَٰلِدِينَ فِيهَا لَا يَبۡغُونَ عَنۡهَا حِوَلٗا (18:108) Аллах Азза уа Джалла казва за онези, които вярват и са полезни на хората, Неговите любими раби: „Те ще бъдат заедно в Рая завинаги.“ Със сигурност обещанието на Аллах Азза уа Джалла е истината. Хората, които в този свят постъпват според това и следват стъпките му, ще бъдат обединени и в Рая. Дори да има раздяла на този свят, в Отвъдното тя не съществува. Ние ще бъдем обединени завинаги в райските градини, обградени от красота. Копнежът свършва, няма да има повече болка от раздялата. Затова има много хора, които чрез любовта и благословията на Мауляна Шейх Назим – нека рангът му бъде възвишен – изминаха дългия път дотук. Разбира се, има и много повече хора, които не можаха да дойдат. Тъй като обаче те останаха верни на обещанието си, тяхното посещение и свързаността им с нас се считат за приети. Те са завинаги обединени с нас. С позволението на Аллах вече няма да съществува такова нещо като мъка, страдание, болка или скръб. Мауляна Шейх Назим винаги ни е показвал пътя на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Този път е прекрасен; това е пътят на блаженството и красотата. Мауляна Шейх Назим ни научи да бъдем непоколебими по този път. ИншаАллах, Той ще утвърди всички нас заедно по този път. Въпреки че много хора никога не са виждали Мауляна Шейх Назим, неговата духовна сила ги достига, независимо къде отиваме. И те си казват: „Ние не успяхме да се запознаем с него, затова нека поне посетим вас.“ Това, че посещават нас като личности, изобщо не е толкова важно. Решаващото е да бъдеш на този път. Човек, който остава верен на своя завет, на обещанието си и на думата си, е добър човек. Който нарушава думата си, така или иначе не е полезен нито за този свят, нито за Отвъдното. Това обещание бе дадено заради Аллах в Деня на Първичния завет, „Алясту би Раббикум, калю баля“ (7:172). Слава на Аллах, чрез благоволението и милостта на Аллах стигнахме непоколебимо дотук. ИншаАллах, и в бъдеще, чрез благоволението и милостта на Аллах, ние ще останем здраво вкоренени в този път. Разбира се, понякога раздорът (фитна) се промъква в сърцето на човека. Има много изпитания; не може без тях. Така понякога възникват оплаквания като: „Този направи това, онзи направи онова.“ Не позволявай това да те отклони от пътя ти. Някои казват, опазил Аллах: „Този направи това и онова.“ Все пак живееш в този свят, още не си в Отвъдното. На този свят не всичко е розово; има също бодли и болка. Но ти не се отклонявай от пътя си. Продължавай невъзмутимо напред. Ако слушаш приказките на другите, ще се окажеш като в поговорката: От яд към свещеника да нарушиш собствения си пост. Свещеникът само ще се радва, че си пренебрегнал своето богослужение. Затова този път, макар и прекрасен, понякога носи със себе си и трудности. Може да има неща, които са изключително трудни за собственото его (нафс). Понякога изглежда почти непоносимо. Но колкото повече пречупваш своето его, толкова по-голяма е твоята печалба. Тогава по-късно няма да съжаляваш. Ако обаче не пречупиш своето его, по-късно идва разкаянието. Но опазил Аллах, понякога вече е твърде късно и няма връщане назад. Нека Аллах ни опази от злото на нашето его. Нека се придържаме към красотата на този път. Слава на Аллах! Истински приятели на Аллах (аулия) като Мауляна Шейх Назим се появяваха много рядко през последния век. Наистина имаше много светци и учени, но Мауляна Шейх Назим е сред тези редки изключения. Затова трябва да бъдете безкрайно благодарни на Аллах. Защото чрез благодарността даровете не само се запазват, но и се увеличават, иншаАллах. Нека Аллах бъде доволен от всички вас. Нека вашето посещение бъде прието и нека се зачете и посещението на онези, които не можаха да дойдат. Разбира се, не всеки може да дойде тук, това изобщо не е толкова лесно. Слава на Аллах, колко прекрасно Той нарежда всичко. Защото, ако всички дойдеха едновременно, нямаше да имаме нито достатъчно места за подслон, нито изобщо всеки би се побрал тук. Затова Аллах Азза уа Джалла урежда всичко по най-добрия възможен начин. Дори и след кончината на Мауляна Шейх Назим неговото духовно въздействие продължава; ние самите не постигаме нищо. Чрез неговото въздействие всеки, който идва, е доволен, както и всеки, който си отива. Нека Аллах бъде доволен от всички вас.

Основата на Тариката са благоприличието (Адаб) и любовта (Мухабба). Благоприличието е важно. Когато се говори за благоприличие, се има предвид да бъдем благоприлични към Аллах, Всевишния и Всемогъщия. Това е същността на човека; ислямът учи на това благоприличие. Религията на исляма е религията на всички пророци. Но тези, които приемат за своя религия неща, различни от исляма, са го направили според собствените си разбирания. Затова религията на исляма е религия на благоприличието. Човек никога не се бунтува срещу Аллах, нито се бунтува срещу нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Второто е любовта. Какво е любовта? Тя е любовта към Аллах, Всевишния и Всемогъщия, и към нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Ал-мар'у ма'а ман ахаб.“ Човек е с този, когото обича – което означава, че любовта спасява човека. Ти трябва да обичаш Аллах, Всевишния и Всемогъщия; трябва да обичаш нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям), неговото семейство (Ахл ал-Байт), обичащите Аллах и любимите раби на Аллах. Тези раби са Аулияуллах (приятелите на Аллах). Да бъдеш Уали на Аллах означава да бъдеш човек, когото Аллах обича. Независимо дали вършиш чудеса или не – ако Аллах те обича, ти също си Уали. Често се пита: „Как да стана светец, какво трябва да направим, как да постъпим?“ Обичай Аллах, обичай нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) и тогава и ти ще станеш любим раб на Аллах. Тази любов ще те спаси както в земния живот, така и в отвъдния, ти ще намериш избавление. Защото любовта носи на човека мир; докато злобата, омразата и враждебността помрачават вътрешния свят на човека. Те не носят никаква полза, напротив, само вредят. Затова ние ще бъдем спасени чрез тази любов, иншаАллах. Нека Аллах направи тази любов вечна, иншаАллах. Днес една наша леля, изпълнена с любов към Аллах, беше призована в отвъдното, тя почина. Нека Аллах бъде милостив към нея, нейната степен е висока. Хората гледат външността, но не става въпрос за външното, а за нейния вътрешен свят, машаАллах. Мнозина свидетелстват, че по време на Хадж тя е изпълнявала прекрасно ибадети, които мъже с бради и тюрбани не са могли да изпълнят, въпреки че на пръв поглед не е имала видими познания. Нека Аллах бъде доволен от нея, нека нейната степен бъде възвишена. Тя е заедно с тези, които обича. Утре е годишнината от смъртта на Мауляна Шейх Назим. И тази жена почина почти по същото време поради любовта си към него. Нека Аллах даде на всички нас любовта, която беше в нейното сърце, и да я отреди на всички нас.

وَلِلَّهِ ٱلۡأَسۡمَآءُ ٱلۡحُسۡنَىٰ فَٱدۡعُوهُ بِهَاۖ 7:180 Аллах, Всемогъщият и Всевишният, има много имена. Той е дарил различни имена на всеки пророк. Силата и величието на Аллах, Всемогъщия и Всевишния, са безкрайни. Има деветдесет и девет имена, които са дарени на уммата на Мухаммед, и освен това Най-великото име (Исм ал-Азам). От тях се извлича полза; някои се рецитират като зикр и тасбих. Някои имена са запазени изключително за Аллах, Всемогъщия и Всевишния, и затова не се дават на никого друг. Някои могат да се използват и от обикновени хора и пророци, но други са напълно изключителни. Затова, разбира се, ние не знаем кои са всички имена, които са били дадени на другите пророци. Защото от Адам (мир нему) насам, на всеки от тях са били дадени хиляди различни имена. Деветдесет и деветте имена, отредени за уммата на Мухаммед, са изцяло благодат. Но както при всички неща, Аллах, Всемогъщият и Всевишният, е отредил като дар най-великите, най-почетните и най-красивите имена за нашия Пророк (мир и благословии да бъдат върху него). Поради тази причина зикрът на някои имена, разбира се, се извършва само с позволение, докато други могат да бъдат рецитирани от всеки. Само името "Аллах" може да бъде произнасяно в зикр от всеки колкото пъти пожелае. Ако хората рецитират без позволение зикр, който се извършва в определен брой в някои тарикати, това може да стане малко натоварващо за тях. Затова зикрът трябва да се извършва с позволение и зададеният брой трябва да се спазва точно. Има и такива, които рецитират за себе си; нека Аллах приеме и техния зикр и да им прости. Но както бе казано, зикрът на благословеното, величествено слово (Ляфз ал-Джелял) на Аллах, Всемогъщия и Всевишния, "Аллах, Аллах", се извършва в нашия тарикат както с езика, така и със сърцето. Когато този зикр се прави както с езика, така и със сърцето, човек постоянно се намира в състояние на поминание. Дори когато езикът мълчи, човек несъзнателно се намира в постоянен зикр, тъй като сърцето непрекъснато изрича "Аллах, Аллах". Това означава, че човекът извършва зикр през целия си живот. Благодатта на благословеното име на Аллах, Всемогъщия и Всевишния, дава сила на вярата и на тялото на човека; чрез това име в сърцето и тялото на човека се спуска светлина (нур). Нека Аллах не ни лишава от тази светлина и да я направи постоянна, иншаАллах. Нека и този зикр бъде постоянен в сърцата ни, иншаАллах.

قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: اتق الله يا أبا الوليد، لا تأتي يوم القيامة ببعير تحمله وله رغاء، أو بقرة لها خوار، أو شاة لها ثؤاج۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: „Бой се от Аллах, о, Абу ал-Уалид.“ „Не се явявай в Деня на възкресението, след като си злоупотребил с имуществото за зекят, носейки на врата си ревяща камила, мучаща крава или блееща овца.“ Тоест животните, за които не е платен зекят, ще дойдат в Отвъдното ревящи, увити около врата на този човек. Затова нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Давайте своя зекят, докато сте на този свят.“ قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: أرضوا مصدقيكم۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: „Удовлетворявайте събирача на зекят.“ Събирачът на зекят е човекът, който събира зекята. Неговото възнаграждение също се покрива от имуществото за зекят. Затова нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) ни съветва да удовлетворяваме и него. „Дайте и на него правото му“, казва той. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: إن رجالا يتخوضون في مال الله بغير حق، فلهم النار يوم القيامة۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: „Някои мъже неправомерно се разпореждат с имуществото, което Аллах е отредил в полза на мюсюлманите, въпреки че нямат право на него.“ „За тях в Деня на възкресението е Огънят.“ Тоест, ако човек, който няма право на това, похарчи дадения зекят за себе си или за ненужни неща, той ще заслужи Ада в Деня на възкресението, тъй като това имущество е поверено (аманет). قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: إن الله تعالى لم يرض بحكم نبي ولا غيره في الصدقات، حتى حكم فيها هو، فجزأها ثمانية أجزاء۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: „По отношение на разпределението на зекята, Всевишният Аллах не беше доволен нито от отсъждането на пророк, нито на някой друг; Той Сам отсъди и раздели получателите на зекят в осем категории.“ Това означава, че зекят не се дава само от злато и сребро, но също и от реколта, животни и подобни блага. Аллах (Азза уа Джалля) Сам е направил зекята задължителен и го е разделил в осем категории. Това разпределение не е направено нито от пророци, нито от някой друг. Това е прякото отсъждане на Аллах (Азза уа Джалля). На отсъждането и справедливостта на Аллах, Най-справедливия от съдиите (Ахкам ал-Хакимин), човек не бива да се противопоставя. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: الخازن المسلم الأمين الذي يعطي ما أمر به كاملا موفرا، طيبة به نفسه، فيدفعه إلى الذي أمر له به، أحد المتصدقين۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: „Мюсюлманският, надежден ковчежник...“ Тоест надеждният ковчежник, който управлява поверените блага, или човекът, който пази това съкровище, получава същата награда като този, който дава садака, ако той предаде заповяданата садака по собствено желание, изцяло и точно на човека, на когото е заповядано. Следователно, когато човек вземе това имущество за садака и го предаде като поверено благо (аманет) на законния получател, това трябва да стане по собствено желание. Понякога човек може да се усъмни и да си помисли: „Как да дадем толкова много пари там?“ Който изпълни тази задача, без да носи такова чувство в себе си, получава същата отплата и награда като действителния собственик, който дава тази садака и зекят. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: إذا أنفقت المرأة من بيت زوجها غير مفسدة، كان لها أجرها بما أنفقت، ولزوجها أجره بما كسب، وللخازن مثل ذلك، لا ينقص بعضهم من أجر بعض شيئا۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: „Когато една жена дарява (прави добро) от домакинството на съпруга си, без да прахосва, тя ще бъде възнаградена за това, което е дарила.“ Това означава, че жена, която върши благотворителни дела с имуществото на съпруга си, без да го прахосва и без да вреди на съпруга си, ще бъде възнаградена за това. Нейният съпруг също получава същата награда, тъй като той е спечелил това имущество. По същия начин ковчежникът, който пази и охранява това имущество, получава подобна награда. Тоест наградата на събирача на зекят или на човека, който взема тази садака и я предава на правоимащите, е същата. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: „Наградата, която тези трима души получават, не намалява с нищо наградата на другите.“ Всички те участват в едно и също добро дело; това, че един е възнаграден, не намалява наградата на другия, всички получават една и съща награда. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: إنما أنا مبلغ والله يهدي، وإنما أنا قاسم والله يعطي۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: „Наистина, аз съм само един преносител.“ Тоест, неговата задача е да предаде на хората повелите на Аллах. Този, Който напътства обаче, е Аллах. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) само предава посланието; произтичащото от това напътствие идва от Самия Аллах и достига до онези, на които Той го дарява. „Аз съм само разпределителят (Касим).“ Истинският Дарител обаче е Аллах. Тоест, когато вършиш нещо добро с имуществото в ръцете си, ти си, както каза нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям), само един посредник. Същинският Дарител е Аллах, Той само те е използвал като средство за това и за това посредничество ти получаваш награда. Следователно, когато даваш, Аллах ти е дарил това прекрасно дело и чрез него си придобил наградата. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: أنا أبو القاسم، الله يعطي وأنا أقسم۔ Прозвището (куня) на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) също е Абу ал-Касим. Той каза: „Аз съм Абу ал-Касим.“ Абу ал-Касим означава: Този, който разделя и разпределя. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: „Аллах дава имуществото за зекят или военната плячка, а аз ги разпределям сред вас.“ قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: ما أعطيكم من شيء ولا أمنعكموه، إن أنا إلا خازن أضع حيث أمرت۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: „Аз от себе си нито мога да ви дам нещо, нито мога да ви го откажа.“ „Аз съм само един ковчежник, който постъпва така, както му е заповядано.“ Всъщност нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) никога не е трупал блага в ръцете си. Той не запазваше нищо за следващия ден, а разпределяше и даваше всичко на правоимащите. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: العامل بالحق على الصدقة كالغازي في سبيل الله عز وجل حتى يرجع إلى بيته۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: „Наградата на събирач на зекят, който върши работата си справедливо, е равна на наградата на човек, който се сражава по пътя на Аллах (джихад), докато не се завърне у дома.“ В миналото е имало специални служители, които са обикаляли, за да събират садака и зекят. Въпреки че в наши дни такива служители в истинския смисъл вече не съществуват, ние имаме надеждни хора, които разглеждат дадения зекят като поверено благо и го предават на правоимащите. По времето на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) и следващите халифи, служителите са били изпращани с думите: „Ти ще отидеш в тази земя и като събирач на зекят ще събереш зекята и ще го донесеш обратно.“ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) обясни, че този човек, от момента на своето тръгване, ще бъде възнаграден така, сякаш е отишъл на джихад. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: المعتدي في الصدقة كمانعها۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: „Който постъпва несправедливо по въпросите на зекята, е като някой, който изобщо не го дава.“ Това означава, че който възпрепятства зекятът да достигне до законния си получател, се счита за човек, който не е платил своя зекят. По този начин той също натрупва грях върху себе си. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: لا إسعاد في الإسلام، ولا عقر، ولا شغار في الإسلام، ولا جلب في الإسلام، ولا جنب، ومن انتهب فليس منا۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: „В исляма няма оплакване на мъртвец, няма жертвоприношение върху гроб, няма шигар (брак чрез размяна без зестра), няма носене на имуществото за зекят при събирача на зекят (джалаб) и няма отдалечаване и криене на имуществото за зекят от събирача на зекят (джанаб).“ „Който плячкосва, не е от нас.“ Тоест всичко си има свой собствен метод и етикет, особено богослужението на зекята. Поради тази причина оплакването след смъртта на човек не се смята за уместно в исляма. По същия начин не е позволено (джаиз) да се коли курбан върху гроб. За изпълнението на задълженията на събирача на зекят и за събирането на зекята също има определени методи. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: لا جلب ولا جنب ولا شغار في الإسلام۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: „В исляма няма нито носене на имуществото за зекят при събирача (джалаб), нито събиране на цялото имущество за зекят на отдалечено място от събирача (джанаб), нито шигар.“ Това са фини фикх (правни) детайли. В днешно време такива практики така или иначе почти не съществуват. Това са били практики от минали епохи. В днешно време всеки, който иска да даде своя зекят, го дава; на тези, които не го дават, нека Аллах, иншаАллах, дари разум, прозрение и напътствие.

وَلِلَّهِ عَلَى ٱلنَّاسِ حِجُّ ٱلۡبَيۡتِ مَنِ ٱسۡتَطَاعَ إِلَيۡهِ سَبِيلٗاۚ (3:97) Благословените месеци на хаджа започнаха. Аллах направи хаджа един от стълбовете на исляма и задължение за всички онези, които са физически и финансово способни на това. Може да изглежда лесно, но определено е свързано с трудности. Освен това, дотам може да се пътува само с официално разрешение. Следователно броят на поклонниците, на които е разрешено да пътуват, е ограничен. Затова всеки, който е здрав и разполага с финансови средства, трябва да предприеме това пътуване. В крайна сметка това е абсолютно задължение (фард). Ако човек постоянно отлага това задължение, не е сигурно дали въобще ще има възможност за това по-късно. Но ако още сега вземеш твърдо намерение и направиш първата стъпка, Аллах ще приеме това според намерението ти и бремето ще падне от плещите ти. Ако обаче кажеш: „Така или иначе ще го направя по-късно, няма нужда да вземам намерение сега“, тогава не изпълняваш задължението си и пропускаш огромна награда. Дори само една молитва, отслужена там, носи толкова голяма награда, колкото молитвите през целия живот. Постенето там може да е трудно така или иначе, но задължителните молитви отслужваш директно пред Кааба. Ще се молиш в джамията на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) – Джамията на Пророка. Всичко това – както в духовно, така и в светско отношение – си струва един цял живот. Следователно е само от полза за вярващия да изпълни това задължение и да спази своите ангажименти. Но има нещо много повече от това просто да получиш награда: ти изпълняваш повелята на Аллах и ставаш Негов гост. Нека Аллах даде възможност на всички ни да пътуваме дотам. И нека Той дари с облекчение онези, които все още не могат да пътуват. Повечето хора биха искали да отидат на поклонение, но често има различни пречки. На пътя могат да застанат най-различни препятствия. Точно затова е толкова важно поне да се вземе твърдо намерение. Човек трябва да си каже: „Вземам намерение да извърша хадж заради благоволението на Аллах и щом намеря възможност и време за това, ще предприема пътуването.“ Така поне бремето на това задължение пада от плещите ти. Това важи особено за мъжете. За жените така или иначе важат други обстоятелства, правила и условия. При тях от самото начало има повече облекчения. Затова най-вече мъжете трябва да вземат това намерение. Нека Аллах ни прости на всички чрез това намерение, иншаАллах.

Yassiru wala tuassiru. Улеснявайте и не затруднявайте. Улеснявайте нещата както в земния живот, така и за отвъдния, за да не бъде религията в тежест на хората. Това, което човек усеща като трудно, всъщност е лесно, но просто му се струва трудно. Служенето на Аллах е трудно, вършенето на добро е трудно. От друга страна е лесно да се откажеш от служенето на Аллах, просто да действаш на своя глава и да правиш само това, което ти се иска. Много хора просто си мислят: „Това е достатъчно, не е нужно да се прави повече.“ Трудностите отдалечават хората от доброто. При светските неща е абсолютно същото. Когато се заемеш с нещо, направи го по лесен начин, който ти е познат. В общуването с хората трябва да се обръщаш към тях по начин, който отговаря на тяхното разбиране. Ако говориш за неща, които те не могат да осмислят, едва ли ще те разберат. Ако им стане твърде сложно, те се отдръпват и просто правят каквото си искат. Затова човек трябва да подхожда към всичко с лекота. Също и в деловия живот човек не трябва да усложнява нещата. По същия начин човек не бива да създава трудности и в семейството си. Разбира се, понякога трябва да показваш границите на децата си и да ги учиш кое е правилно. Но в други моменти трябва да бъдеш по-снизходителен и мек. Нашият Пророк (мир и благословии да бъдат върху него) каза относно молитвата: „Когато детето навърши седем години, кажете му, че трябва да се моли. Когато стане на десет, то трябва задължително да се моли.“ Това не е истинска строгост. Така детето се учи стъпка по стъпка и цял живот ще се придържа към този път и към молитвата. С говеенето положението е същото. Това важи за всички форми на служене на Аллах. Да се разбираш добре с другите, да не лъжеш, да не тормозиш и да не мамиш никого – всичко това са добри качества, които улесняват живота. Обратното на това – да тормозиш хората, да злоупотребяваш с доверието им и други подобни – означава да сееш беди и ненужно да затрудняваш нещата. Да не върнеш нещо взето назаем е точно такова затруднение. Постоянните кавги в семейството също правят живота труден. Всичко трябва да се случва с доброта и по мирен начин, на това ни учат Всевишният Аллах и нашият Пророк (мир и благословии да бъдат върху него). Нашият Пророк (мир и благословии да бъдат върху него) е пример за всички хора; не само за мюсюлманите, но и за цялото човечество. Неговият път е прекрасен път. Това е пътят на човечността и пътят към истинското щастие. Нека Аллах никога не отклонява никого от нас от този път, иншаАллах.