Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

Благословен ден, в който е роден нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Преди около 1500 години нашият Пророк удостои този свят с присъствието си. От онзи ден хората на онова време станаха част от общността на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) и по този начин – Уммата на Мухаммед. Като най-голям дар Аллах ни изпрати нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Да бъдем част от неговата Умма също е голяма милост. Да го отхвърлим би било чиста глупост. Благодарим на Аллах, че днес се събрахме тук. За да заслужим задоволството на Аллах и от любов към Пророка... Машаллах, времето тук днес силно напомня на това в озарения град Медина. Малко е горещо, но е хубаво. Има съвсем специално излъчване. Всичко има своите добри страни. За тези добри страни нека хвалата и благодарността бъдат за Аллах. Всичко ни се показва от най-добрата си страна. Каквото и да се случва или каквото и да правим – стига да е заради Аллах, във всичко има нещо добро. Без значение колко скръб ни връхлита отвън: за онези, които следват пътя на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям), иншаллах, няма истинска беда. Защото зад това стоят задоволството на Аллах и любовта към Него. Щом веднъж я има тази любов, нищо вече не може да ни навреди сериозно. Най-големият дар е следният: когато Аллах е вложил любовта към Него и към нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) в сърцата ни, всичко останало е маловажно. Това е най-важното. Това е най-ценното от всичко. Дари ли ни Аллах веднъж с този ценен дар с Неговото позволение, той остава иншаллах завинаги в сърцата ни и никога повече не изчезва. Защото това е най-важната молитва, която човек изобщо може да изрече. По-важно от яденето, пиенето или избавлението от грижи е да се молим сърцето ни да бъде изпълнено с тази любов. Да молим тя никога да не намалява, а постоянно да расте – това е най-голямата добродетел. Който се намира на пътя на Аллах, той следва този път и Му отдава необходимото благоговение. Човек трябва, точно както Той желае, да посвети живота си на пътя на нашия благословен Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Не се отклонявай от неговия път. Не бъди лош пример за другите. Да позволиш хората да казват: "Погледни го този, твърди, че е на пътя на Пророка, а виж какво прави!" – това е най-лошото от всичко. Нека Аллах ни опази от това. Нека този път ни осигури закрила. Нека не се отклоняваме от правия път. Защото който се отклони от пътя, загива. Без значение какви светски богатства могат да ти предложат: отхвърли ги! Не прави компромиси с вярата си. Относно любовта към Аллах и към нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) не бива да има отстъпки. Свикне ли човек веднъж с такива компромиси – малко тук, малко там, – накрая не остават нито вярата, нито Ислямът. Затова това е най-важното: пътят на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям), пътят на тариката, пътят на правните школи и пътят на Исляма. Няма нищо по-ценно на света. Дори да ти предложат целия свят и да поискат: "Напусни този път, откажи се от вярата си" – да, дори при най-малките светски облаги: никога не се оставяй да те заблудят! В никакъв случай не се съгласявай. Само не прави гнили компромиси. С всяка отстъпка затъваш само по-дълбоко и накрая загиваш. А най-лошата гибел е да проиграеш отвъдния си живот. Не залагайте на карта отвъдния си живот заради мимолетни земни облаги. Защото всичко светско е преходно. Това, което обаче трае вечно, е наградата в отвъдното. Ако пожертваш отвъдния си живот заради земни печалби – как тогава по-късно ще погледнеш шейха си в очите? Как ще се изправиш пред нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям)? Това никога не би могъл да направиш. Затова човек трябва да бъде изключително бдителен. Толкова много хора са пожертвали живота си и цялото си имущество, само за да се придържат към вярата си. Затова човек трябва наистина много да внимава. Човек трябва да се пази от всичко, което би могло да го подведе, и не бива да се поддава на егото си. Нека Аллах никога не ни отклонява от този път. Нека Той не ни посрамва пред нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Нека Той не ни посрамва пред Аллах и машаих. Не жертвайте отвъдния си живот за мимолетните облаги на този свят.

„И Ние те изпратихме само като милост за световете.“ (Сура Ал-Анбия, 21:107) Аллах, Азза уа Джалл, изпрати нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, като милост за хората и цялото творение. Това е най-високата степен, която Аллах, Азза уа Джалл, е възхвалил. В негова чест Той проявява милост към хората. Където и да докосне земята кракът на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, се проявява милост. Като най-голяма благодат Той ни дарява всичко красиво на този свят заради него. Хвала на Аллах, вие се събрахте тук, за да спечелите благоволението на Аллах и от любов към нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. Най-голямата печалба на този свят е любовта към него. Всичко, което печелите чрез това, служи за благоволението на Аллах. Каквото и да постигнем, то идва от Аллах и служи на Неговото благоволение; човек трябва да осъзнава това. Заради нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, Аллах ни дарява възможността да вършим добро и да следваме Неговия път. Точно по този повод се провежда и днешното ни събиране. Сред нас има братя и сестри по вяра, учени и шейхове, които са пристигнали отдалеч. Всички те са се събрали за благоволението на Аллах; най-силният мотив за това е любовта към нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. С позволението на Аллах, точно тази любов е това, което ще ни донесе спасение. Нашата искрена любов към нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, е средството, за да спечелим любовта на Аллах. Някои отхвърлят този вид застъпничество и казват: „Това е ширк (съдружаване), не правете такова нещо“, но без него нищо не може да се постигне. Ако човек действа само според собственото си его (нафс), в живота му няма да има истинска любов и привързаност. Това, което такива хора наричат „любов“, в действителност е само лична изгода. Щом в играта е намесена лична изгода, това вече не е любов, а чист личен интерес. Истинската любов означава заради благоволението на Аллах да бъдеш с онези раби, които Аллах обича. Точно това е пътят на любовта и привързаността към нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. Нашият път е пътят на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, и тарикатите ни показват този път. Някои питат: „За какво служи тарикатът?“ Той е абсолютно незаменим. Който твърди, че той „не е необходим“, жестоко се лъже; той е ненужен единствено на сатаната. За вярващия обаче той е жизненоважен. За да намери правия път, да остане на него и да не се отклони, човек се нуждае от тариката. Тарикатът е огромна сила. Той е от съществено значение, за да се защити вярата на човека. Хвала на Аллах, тарикатът ще продължи да съществува до Съдния ден. Той ще пребъде вечно — дотам, докъдето се простира пътят на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. Този, който в крайна сметка ще покаже пътя и ще обедини в себе си Шариата и Тариката, разбира се, е Хазрат Махди, алейхис салям. Когато той се появи, всички тарикати ще се обединят по този път, ще намерят просветление и всеки ще поеме по тази пътека. Дотогава обаче има много различни тарикати и правни школи (мазхаби). Когато Махди, алейхис салям, се появи, всички ще го последват като наследник на всички тях и ще вървят по посочения от него път на истината. Така накрая отново ще бъде точно както е било по времето на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. След това така или иначе неминуемо ще настъпи Съдният ден. Преди Съдния ден Махди, алейхис салям, и Иса (Исус), алейхис салям, трябва да се появят, за да насочат целия свят по правия път. След това нека вярва, който иска, а който не иска, нека не го прави; така или иначе няма да има друг шанс. Хората, които са се отклонили от правия път, в крайна сметка ще намерят гибелта си. Нека Аллах ни утвърди всички по този път. Както беше казано, онези, които се намират на този път, могат да се смятат за много щастливи. Нека Аллах ни пази. Трябва да осъзнаем неоценимата стойност на този дар. Трябва да се поставим в услуга на делото. ИншаАллах, Аллах ще ни позволи да останем непоколебими на този път. Нека Аллах го благослови. Тази многозначителна нощ, нощта на Мавлид аш-Шариф, започва след вечерната молитва. Утре е денят на Мавлид. Нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, е роден във времето малко преди сутрешната молитва. Затова този благословен ден, 12-ти Раби ал-ауал, започва с днешната вечерна молитва и продължава до утре вечер. Днешният ден е навечерието му. Той също е благословен; всичко това са свещени дни. Тъй като ни напомнят за нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, върху тези дни лежи специална благословия. Трябва да отдадем на тези дни подобаващата почит.

"Ya ayyuha-lladhina amanu-ttaqullaha wa kunu ma'a-s-sadiqin." „О, вие, които вярвате! Бойте се от Аллах и бъдете с искрените.“ (Ат-Тауба, 119) Аллах Азза уа Джалл ни повелява да бъдем с искрените. О, вие, които вярвате! Най-искреният от всички е Пророкът; "La ilaha illallah, Muhammadur Rasulullah, as-Sadiq al-Wa'di al-Amin." Най-достойният сред искрените, този, който е в съвършена искреност (Сидк), е Пророкът (саллаллаху алейхи уа саллам). Повелята гласи да бъдем с него и с онези, които следват неговия път. Стойте далеч от онези, които са се отдалечили от него. Не търсете тяхната близост. От тях никога няма да извлечете полза. Защото те са фиксирани само върху своето его (Нафс); те го раздуват и не търпят никаква критика към себе си. Това са хора, които са изгубили всякаква връзка с истината. Липсва им надеждност, благонадеждност (Амана) и искреност. Затова Аллах Азза уа Джалл казва: „Бъдете с добрите и искрените.“ Да бъдеш искрен означава: бъдете с хора, които не лъжат, които са честни, и останете до тях. Избягвайте останалите. Колкото повече дистанция пазите от тях, толкова по-добре за вас. Защото тяхната истинска същност е белязана от алчност, завист и зложелателство – от нищо друго. Те никога не желаят най-доброто за своите ближни. Представят се за приятели, но всъщност са врагове. Истински приятели са онези, които вървят по пътя на Аллах Азза уа Джалл и Пророка (саллаллаху алейхи уа саллам); те са истински добри хора. "Wa hasuna ula’ika rafiqa." „Какви прекрасни спътници са те!“ (Ан-Ниса, 69) Те наистина са най-добрите спътници. Те са благородни хора; те свидетелстват за истината на Аллах, и Аллах Азза уа Джалл също ги потвърждава. Какви превъзходни спътници са онези, които са на пътя на Аллах. Аллах Азза уа Джалл ни казва: „Бъдете с тях.“ Това обаче се постига само когато човек прави всичко за задоволството на Аллах, постъпва така, както Той желае, и във всеки един момент се спира (Муракаба), за да се запита: „Още ли съм на Неговия път?“, докато заедно с добри хора благодари на Аллах. Разбира се, в живота си човек преживява много различни състояния. Понякога изпитва добро, понякога бива подложен на изпитания. Ако тогава имаш добър приятел до себе си, той ще те посъветва, ще ти покаже пътя и ще ти бъде опора. Той ти помага да останеш непоколебим на правия път на Аллах Азза уа Джалл. Но често човек е склонен да размишлява: „Ако бях направил това иначе, нямаше да се случи така.“ Не, това е предопределението (Кадар) на Аллах. Каквато и да е съдбата, трябва да казваш: „В това има благодат“; твоята същинска задача е да не недоволстваш от участта си. Това е твой дълг: да приемеш, че се случва това, което Аллах желае. Ние даваме всичко от себе си. Ако резултатът е добър, благодарим и възхваляваме Аллах. Ако настъпи изпитание, казваме: „И това идва от Аллах“, и не се бунтуваме срещу него. Днес има някои нови мюсюлмани, но за съжаление и много, които са мюсюлмани от дълго време, които питат: „Защо ни се случва това? Защо трябва да преминаваме през това?“ Това не е в твоя власт. Това е решението (Кадар) на Аллах Азза уа Джалл. Каквото и да сполети един мюмин, то със сигурност крие награда за него. Нищо не се случва без причина, нищо не е напразно. Човек трябва да приеме това дълбоко в себе си. Разбира се, има ситуации, които са изключително натоварващи. Да се запази търпение в тях е трудно. Но колкото по-тежко е изпитанието, толкова по-голяма е наградата накрая. За да не бъде загубена тази награда, остани търпелив и се уповавай на Аллах (Тауаккул). Ти ще живееш толкова дълго, колкото Аллах е отредил за теб и докато ти отрежда твоето препитание. Твоето търпение накрая ще ти се отплати. Едва тогава ще разберете истинската стойност на тази награда. Нека Аллах не ни налага изпитания, които надхвърлят силите ни. Слава на този благословен месец и на Пророка (саллаллаху алейхи уа саллам)... Пророкът (саллаллаху алейхи уа саллам) ни учи на всичко, което е добро и правилно. „Не молете директно за търпение“, ни е научил Пророкът (саллаллаху алейхи уа саллам). Защото нуждата от търпение предполага тежко изпитание. Вместо това молете Аллах за благополучие (Афия) и Неговата благодат (Ихсан). Не казвайте: „Нека бъдем изпитани, за да се научим на търпение.“ Не си пожелавайте това. Нека Аллах ни пази, защото изпитанията са тежки. Затова Го молим винаги да се отнася към нас със Своята доброта, вместо да ни подлага на изпитание. Ние не сме раби, които търсят изпитания, а раби на Неговата благодат (Ихсан). Към Неговата милост се стремим. Нека Аллах Азза уа Джалл ни опази от тежки изпитания в този благословен месец заради Пророка (саллаллаху алейхи уа саллам). Нека вместо това Той винаги ни дарява с красивото, доброто и Своята благодат, иншаАллах.

„Innama bu'ithtu li-utammima makarim al-akhlaq.“ Пратеникът на Аллах каза истината в това, което каза, или както и да го е казал. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) каза: „Аз бях изпратен само за да усъвършенствам благородния нрав.“ Най-важното са благоприличието и моралът; той дойде, за да завърши тези прекрасни качества на хората. Защото хората се учат само стъпка по стъпка. От Адам (алейхис-салям) насам всеки пророк е учил хората на нещо ново. Чрез този дълъг процес в крайна сметка дойде нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) – той е най-съвършеният от всички хора. Всяка добродетел, всяко добро качество и всяка специална способност са обединени в Пророка (салляллаху алейхи уа саллям). Външно погледнато той беше човек, но Аллах Азза уа Джалля го е създал уникален във всяко едно отношение. И това е месецът на неговото раждане. Още в момента на раждането си той се е намирал в състояние на поклон (суджуд). Неговото детско развитие е протичало бързо; още на два или три месеца той е бил физически много напреднал. Той е започнал да се движи и да говори много рано. За да може да понесе огромната задача, която Аллах му е възложил, той по природа е превъзхождал многократно останалите хора. Неговата духовна сила и без това е невъобразима. Но физическата му сила също е била огромна. Защото нормално тяло изобщо не би могло да понесе словото на Аллах Азза уа Джалля. Един обикновен организъм би се прекършил от това. Само той единствен е бил достатъчно силен, за да понесе откровението на Аллах. Никой не е могъл да победи Пророка (салляллаху алейхи уа саллям) в двубой. Има хадис за неговата сила: Дори един или двама силни мъже не са могли да достигнат неговата сила. Умар (радияллаху анху) съобщава, че дори хиляда мъже не са могли да се доближат до силата на Пророка (салляллаху алейхи уа саллям). Дори да бяха десет хиляди – Пророкът (салляллаху алейхи уа саллям) е бил по-силен от всички тях. В чисто физическо отношение той е бил по-силен от милиони хора. Неговата физическа сила е била толкова огромна, защото той е бил специално създаден от Аллах, за да издържи на духовното бреме. Когато Пророкът (салляллаху алейхи уа саллям) починал на 63 години, тялото му все още изглеждало като на 30-годишен; брадата му била все още напълно черна. Той е имал само около пет до десет бели косъма. Обикновено на 60 години ние вече сме напълно побелели. Същността и природата на Пророка (салляллаху алейхи уа саллям) са уникални. Той единствен струва повече от целия свят. Той е създаден така, за да може да носи това огромно бреме. Благодарим на Аллах, че имаме честта да принадлежим към неговата умма. Казвам го още веднъж, както съм го казвал вече много пъти: Можем да разберем немюсюлманите, но когато един мюсюлманин твърди: „Той е бил просто човек като теб и мен“, това противоречи на всякаква логика. Всеки аспект от живота на Пророка (салляллаху алейхи уа саллям) е чудо (муджиза). Чудесата са запазени за пророците; светците (аулия) притежават благодатни дарби (карамат). Това, което се случва след времето на пророците, не се нарича „муджиза“. Защото чудесата са дела, които никой друг човек не може да извърши. Всички пророци са притежавали тези специални способности. Всички те са ги имали. И разбира се, нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) също ги е притежавал. В неговия живот са се случили безброй чудеса. Някои са широко известни; дори и някои хора да не вярват в тях, достоверните разкази са прочути. Като разцепването на луната... Или как вода е бликала от благословените му пръсти... Вода, с която той е напоил цяла жадна армия от сподвижници (сахаба)... Как една газела е дошла при него и е говорила с него... Как животни и насекоми са общували с Пророка (салляллаху алейхи уа саллям) пред очите на сахабите... Пророкът (салляллаху алейхи уа саллям) е извършил още толкова много други чудеса. Следователно вярата на всеки, който се нарича „мюсюлманин“ и отрича тези чудеса, е в сериозна опасност. Човек може да е мюсюлманин само по име. Но тогава това са само празни думи. Всеки, който казва „Ля иляха илляллах“, се счита за мюсюлманин, но му липсва истинската вяра. Истински вярващият е този, който следва пътя на Пророка (салляллаху алейхи уа саллям), вярва в него, потвърждава го и го почита с пълно благоговение. Не е създавано по-благородно същество от него. Пророкът (салляллаху алейхи уа саллям) стои във всяко отношение над всички хора и всички религиозни общности. Той не е познавал дискриминация въз основа на произхода. Всички хора принадлежат към уммата на Пророка (салляллаху алейхи уа саллям). Цялото човечество е неговата умма. Дори джиновете принадлежат към нея. Тези, които следват неговия призив, принадлежат към неговата умма. Този, който го отхвърля, трябва сам да понесе последствията. В края всеки ще види какво е направил. Но те ще съжаляват за това. Пророкът (салляллаху алейхи уа саллям) е отворил широко вратата си за всички: „Елате и участвайте в тази благодат“, канел той. Този, който отказва, действа на свой собствен риск. Нека Аллах ни опази от това. Нека Аллах не позволява на хората да се заблудят. Особено мюсюлманите, нека Той ги опази. Нека те не причиняват страдание и не се отнасят пренебрежително към тези, които следват пътя на Пророка (салляллаху алейхи уа саллям). Защото за съжаление шейтанът е прелъстил хората в това време. Има много, които наричат себе си мюсюлмани, но отказват на Пророка (салляллаху алейхи уа саллям) необходимото уважение. Нека Аллах ги напъти. Нека Той им дари напътствие, иншаАллах.

Аллах, Азза уа Джалла, казва: وَأَطِيعُوا اللَّهَ وَالرَّسُولَ لَعَلَّكُمْ تُرْحَمُونَ (3:132) Аллах, Азза уа Джалла, казва: Подчинявайте се на Аллах и на Пророка, салляллаху алейхи уа саллям, за да ви удостои Той със Своята милост. В един свещен хадис се казва: „Сърцата могат да ръждясат.“ Точно както желязото... Когато желязото ръждяса, то трябва да се почисти. Ръждата се премахва и след това то може отново да се използва. Ако обаче остане ръждясало, то постепенно се разпада и става напълно безполезно. За да не ръждясат сърцата ни... Но какво точно е тази ръжда? Това е тъмнина, неверие, липса на вяра и всякакъв вид зло. Всичко това помрачава сърцето, прави го негодно и причинява неговата смърт. Свещеният Коран обаче пречиства това сърце. Той го полира и увеличава вярата. Свещеният Коран бе низпослан на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. Чрез него и неговите думи до нас достигна Словото на Аллах, Азза уа Джалла. В днешно време някои хора казват: „Просто чети само Корана, хадисите на Пророка не са ни нужни.“ При положение че Аллах, Азза уа Джалла, казва съвсем недвусмислено: „Атиуллаха уа атиуррасул.“ „Подчинявайте се на Аллах и се подчинявайте на Пратеника.“ Следователно това знамение ни показва: за да разберем религията, ние трябва да се придържаме към прекрасните думи на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. В това се корени основата на исляма и смисълът на всичко. Без тези свещени хадиси не бихме могли да разберем абсолютно нищо. В крайна сметка Аллах прави каквото Си пожелае и точно това ни е заповядал Той. На това трябва да се подчините, няма как да бъде заобиколено. Ако обаче си позволиш да кажеш: „Не, не се нуждая от Пророка, аз сам ще се справя и ще разбера всичко“... ...тогава такъв човек сам се е обрекъл от самото начало. Той се е отклонил от пътя и е тръгнал към гибелта. Защото и Свещеният Коран в крайна сметка ни беше предаден, прочетен и записан чрез нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, и чрез неговите думи. Всичко това се случи единствено и само чрез посредничеството на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. Как може тогава някой въобще да го отрича? Сърцевината на религията и основата за пътя на Аллах, Азза уа Джалла, е именно нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. Който не му оказва дължимото уважение, при него в крайна сметка не остава нищо от вярата. Остава само едно празно „Аз съм мюсюлманин“ на устните. Нека Аллах ни пази, но чрез подобно неуважение човек може да загуби дори и това. Точно затова настоящият месец е и месецът Маулид, месецът на рождението на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. Нека изричаме в изобилие благословии (салауат), текбир и техлил за него. Нека Аллах приеме нашите добри дела и постъпки заради него. Защото каквото и да правиш сам: без неговото застъпничество (шафаат) за нас, на нашите молитви и дела им липсва всякакво съвършенство. Ние можем да представим делата си пред Аллах, Азза уа Джалла, само в чест на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. И когато го направим, Аллах, Азза уа Джалла, няма да отхвърли тези дела. В противен случай нашите дела, нашите молитви... нито едно от нашите богослужения не е наистина свободно от собственото ни его (нафс). Нашите дела са обременени с грехове, когато ги представяме – те по-скоро приличат на мръсен парцал. Някои хора обаче се възгордяват от делата си и казват: „Не, не се нуждая от Пророка, аз извършвам богослужението си сам за себе си.“ А в действителност твоите дела не са нищо повече от стари парцали и са напълно безполезни. Защото си смесил добрите си дела с лошите си. Оставил си нещо напълно чисто да падне в мръсотията, омърсил си го и си го развалил. И точно в такова състояние се осмеляваш да застанеш пред Аллах, Азза уа Джалла. Тези дела ще бъдат хвърлени право в лицето ти. Ако се държиш толкова неуважително и нагло, ще ти кажат: „Вземай си нещата и изчезвай!“ Ако застанеш пред Аллах, Азза уа Джалла, без да почетеш нашия Пророк, и представиш делата си така, сякаш са нещо специално, те никога няма да бъдат приети. Затова трябва да представяме всичките си дела само чрез благословията и с надеждата за застъпничеството на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. Нека Аллах дари напътствие на тези хора. Сатаната си играе с хората. Особено сега, през този благословен месец Маулид, Сатаната и неговите последователи напълно излизат от контрол. Но кои са тези хора, които са на страната на Сатаната? Онези, които не показват уважение към нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, и не осъзнават неговата огромна стойност – те са играчките на Сатаната. Затова нека Аллах им даде разум и ги напъти. ИншаАллах, те ще се върнат на правия път. Нашите намерения са чисти; защото точно на това ни е научил нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. Той винаги беше милостив; и ние също искаме да се отнасяме към тях със същата тази милост, с надеждата, че те ще намерят правия път, иншаАллах.

Хвала на Аллах, намираме се в месеца на Мевлид. Това е благословеният месец, в който нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, удостои този свят с раждането си. Това, че празнуваме този благословен месец и му се радваме всеки ден, е безкрайната благодарност на вярващия към Аллах. Огромна чест е да принадлежим към уммата на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. Да почитаме всички негови дела и цялата му същност е голяма милост за нас. Който е способен на това, за него то е голямо предимство и истинска благословия. Който обаче не може да го стори, е нещастен и достоен за съжаление. Аллах не го е удостоил с това предимство, поради което той остава лишен от него. Той е бил лишен от него; Шейтанът му е отнел това ценно качество. Най-характерните черти на Шейтана са инат, злонамереност и завист. От чиста завист той винаги е враждебно настроен към онези, които почитат нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, следват неговия път и живеят според неговата Сунна. Той нашепва: „Защо го почитат толкова?“ Има хора, които твърдят: „Те не струват, извършват ширк (многобожие) и не вярват в Аллах. Този Пророк е също само човек като нас; ако го почиташ така, извършваш ширк и съдружаваш на Аллах.“ Точно така Шейтанът ги е заблудил. Той ги е измамил и така те сами са се погубили. Нека Аллах ни опази от това. Онези, които обичат нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, и следват неговия път, са наистина благословени хора. И това щастие ще трае за тях вечно. Следователно това не е нещо временно, за което човек да каже: „Сега имам късмет“, и малко след това то вече да е отминало. Понякога човек има късмет, но още в следващия момент всичко отново е забравено. Но онзи, който обича нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, Аллах щедро е дарил от Своята собствена милост. Такъв човек, хвала на Аллах, ще живее вечно в блаженство и красота. Който обаче не следва пътя на Пророка, нито го почита, нито го обича, може – нека Аллах ни опази – да загуби вярата си и да отиде в Отвъдното без иман. Защото истинският път, по който трябва да се върви, е пътят на нашия Пророк. Ако някой напусне този път и си помисли: „Аз и без това съм мюсюлманин, не е нужно да почитам Пророка по специален начин“, тогава той бързо ще стане плячка на други. А онези, в чиито лапи ще попадне, самите те са хора, които са се отклонили от правия път. Това са хора, които напълно са се заблудили. За съжаление, днес има много такива; нека Аллах дари мюсюлманите с разум и проницателност. Не искам тук да споменавам имена на хора, които твърдят: „Този човек беше такъв велик учен, беше еди-какъв си.“ За съжаление, има много неразумни мюсюлмани, които сляпо отдават почит на такива хора. Защото тези хора никога не са приели истински пътя на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. Онези, които казват: „Ние можем сами, можем да обновим исляма“, и при това отказват уважение на Пророка, неизбежно стават жертва на такива злонамерени личности. Човекът, когото те сляпо следват, пропада в гибел, а те сами се повличат с него в пропастта. Ето защо е огромно богослужение да почитаме и уважаваме нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, при всяка възможност. Най-великото богослужение е да следваме пътя на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, и да му отдаваме почит. Както вече казах, намираме се в месеца Раби ал-ауал – месеца на Мевлид. В миналото мюсюлманите са празнували този месец с голям ентусиазъм. Но днес главите на хората са толкова объркани, че мнозина изобщо вече не знаят какво да правят. Въпреки това онези, които са истински благословени, следват пътя на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, почитат дълбоко всяка най-малка частица от неговата същност и се надяват на неговото застъпничество. Защото точно това трябва да прави един мюсюлманин. Другите обаче, както вече казах, нямат тази благословия; Шейтанът си е изиграл лоша шега с тях. Те буквално са се превърнали в играчки в ръцете на Шейтана. С това те нанасят огромна вреда не само на себе си, но и на другите. Нека Аллах ни опази от тяхното зло.

Благодарение на Аллах ни е позволено да изживеем благословения месец Раби ал-Ауал. ИншаАллах, ще отбележим рождения ден на нашия Пророк и тези празненства заедно в присъствието на Мауляна Шейх Назъм в Кипър. Всеки може да го види: благословията, състраданието и грижата на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, несъмнено са от полза за всички онези, които го обичат. Който обича нашия Пророк, той обича Аллах. Който не обича нашия Пророк, той обича Сатаната – това трябва да се знае. Защото той е човекът, когото Сатаната мрази най-много. Когато бе принуден да се яви пред него и да каже истината, той каза на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям: „Аз не те обичам.“ Бяха му зададени много въпроси. Когато накрая бе попитан: „Кого мразиш най-много?“, Сатаната отговори на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям: „Аз не те обичам.“ И така, който не обича нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, той обича Сатаната. Няма нищо друго, няма трета възможност. Любовта към нашия Пророк несъмнено трябва да заема най-голямото място в сърцата ни. Нашият Пророк казва: За да бъде вярата ти съвършена, трябва да го обичаш повече от самия себе си, повече от родителите си и семейството си – повече от всичко останало на света. Ако вярата не е съвършена, тази любов също не може да бъде толкова голяма. Но във всеки случай трябва да има известна степен на любов, дори и да е малка. Някои, които просто се наричат мюсюлмани, казват: „Той също беше просто човек като теб и мен, умря и това е всичко.“ Астагфируллах, нека Аллах прости – наистина има хора, които твърдят подобно нещо. И като твърдят след това, че са мюсюлмани, те сеят объркване сред вярващите. Сатаната ги използва като инструмент, за да заблуждава хората и да ги отклонява от правия път. Защото без застъпничеството на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, всичките ни дела биха били безполезни. Можеш да се молиш милиони години – без любов и дълбоко уважение към нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, няма никаква полза от всичко това. Нека Аллах благослови тези дни. Дано, иншаАллах, получим застъпничеството на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. Дано, иншаАллах, ни бъде позволено да останем близо до него в Рая. Нека Аллах го благослови и да ни донесе добро, иншаАллах.

Пророкът, салляллаху алейхи уе селлем, казва: Не се бъркайте във всичко. Не се бъркайте в неща, които не ви засягат и не са ваша работа. Той казва, че човек с благородния характер на исляма не се меси в такива неща. Min husni'l-islami'l-mar'i tarkuhu ma la ya'nih. Човек не бива да се бърка в ненужни неща. Ако човек се грижи за собствените си дела или помага на семейството и приятелите си, това е напълно в реда на нещата. Но човек трябва да стои настрана от неща, които не го засягат и при които е напълно безполезно да се намесва. Ние и без това имаме достатъчно работа. Който е по пътя на Аллах, Азза уе Джелле, не трябва да гледа нищо друго. Всеки човек има своя собствена задача. Човек просто трябва да каже: „Нека Аллах му помогне в неговата задача.“ Ако се намесиш, даваш съвети и мислиш, че можеш да помогнеш: ако той те послуша, това само влошава нещата. Ако не те послуша, толкова по-добре. Защото Аллах, Азза уе Джелле, е отредил на всекиго неговата задача; всеки има да върши своята собствена работа. Това, което един прави, друг не може; това, което един научава, друг не може да научи. Всеки има свои напълно индивидуални задачи. Всеки трябва да знае собствените си граници. Човек трябва да каже: „Дотук и не по-нататък. От останалото си нямам и понятие.“ За всичко останало има специалисти, които са наясно с това. Хората днес твърде често се смятат за всезнаещи. Те се бъркат навсякъде и казват на всекиго: „Това трябва да го направиш така или иначе.“ Или поучават другите с думите: „Чух това и онова.“ Какво чуваш и разбираш е едно; какво наистина се случва, е друго. Това са неща, от които нищо не разбираш. Не се бъркай там. Стой настрана, така ще имаш своето спокойствие и ще оставиш и другите на мира. Точно затова това са толкова мъдри думи на Пророка, салляллаху алейхи уе селлем. За твое собствено добро той съветва: Не се бъркай в неща, от които нищо не разбираш. Това е важно, дори изключително важно. Владей се и укроти егото си. Знай границите си и не ги прекрачвай. Ако наистина разбираш от нещо, можеш да споделиш знанията си с другите. Но ако не знаеш нещо със сигурност, няма причина да разпространяваш просто слухове. Нека Аллах ни опази от това. Ние и без това живеем в много странно време. Така че, ако не искаш да си създаваш излишен стрес, стой настрана. Не се бъркай в работи, които не те засягат. Нека Аллах ни опази всички от навсякъде царящата фитна. Нека Аллах ни закриля. Аллах дава на хората според техните добри намерения. За това благодарим на Аллах, хвала на Аллах.

قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: "إذا أعطيتم الزكاة فلا تنسوا ثوابها أن تقولوا: اللهم اجعلها مغنما ولا تجعلها مغرما۔" Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: "Когато давате зекят, не забравяйте наградата за това. Кажете: 'О, Аллах, приеми го, направи го печалба за нас, а не бреме.'" Тоест, молете се: "Нека Аллах го приеме, нека Му бъде угодно и нека не се превръща в тежест за нас." Разбира се, всеки дава зекят със съответното намерение, но също така трябва да се моли Аллах да го приеме. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: "إن الصدقة يبتغى بها وجه الله، والهدية يبتغى بها وجه الرسول وقضاء الحاجة۔" Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: "Със садаката се търси благоволението на Аллах. С подаръка се следва сунната на Пратеника и се удовлетворява нужда." Садака се дава за благоволението на Аллах, но и подаряването е много похвално дело. Когато садаката и подаръците се дават заради Аллах и от любов към нашия Пророк, чрез тях нашите молитви биват чути. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: "إذا تصدقت فأمضها۔" Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: "Ако искаш да дадеш садака, побързай с нея и не я отлагай." Ако искаш да дадеш садака, но в момента не намираш никого, задели парите като садака. За ежедневната садака непременно трябва да се заделя нещо, преди човек да излезе от вкъщи сутрин. Нашият Пророк казва да не го отлагаме за по-късно. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: "استتمام المعروف أفضل من ابتدائه۔" Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: "Да завършиш добро дело е по-добродетелно, отколкото само да го започнеш." Тоест: Когато правиш нещо добро, по-добре е да доведеш делото докрай. По този начин нашият Пророк подчертава, че започнатото дело непременно трябва да бъде завършено. Затова не оставяйте доброто дело наполовина свършено. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: "أمسك عليك بعض مالك فهو خير لك۔" Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: "Когато даваш садака, запази част от имуществото си за себе си; това е по-добре за теб." Това означава: Не раздавай всичко, от което самият ти все още се нуждаеш. Да запазиш нещо за себе си, е за твое собствено добро. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: "لا تطعموا المساكين مما تأكلون۔" Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: "Не хранете бедните с вашите остатъци от храна." Това означава: Отделете им прясна, самостоятелна порция, за да задоволите нуждите им. Оставете на тях да решат как искат да използват полученото. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: "ابدأ بنفسك فتصدق عليها، فإن فضل شيء فلأهلك، فإن فضل عن أهلك شيء فلذي قرابتك، فإن فضل عن ذي قرابتك شيء فهكذا وهكذا۔" Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: "Започни със садаката първо от себе си." Дори ако имаш съвсем малко: Преди да дадеш на другите, първо покрий собствените си нужди. Нашият Пророк казва, че и това, което харчиш за себе си, се брои за садака. Ако след това остане нещо, дай го на семейството си. Като удовлетворяваш първо нуждите на семейството си, ти също извършваш садака. Ако след това все още остане нещо, дай го на роднините си. Тоест: Когато семейството ти е осигурено и имаш повече, отколкото ти е необходимо, следващите на ред са роднините. Ако дори след роднините остане нещо, тогава го дай на съседите си и на хората в твоето обкръжение. Помощта следователно започва от най-близките и след това кръгът се разширява малко по малко. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: "ابدأ بمن تعول۔" Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: "Започни с даването от тези, за които трябва да се грижиш." Това означава: Започни от хората, за чиято прехрана си отговорен. Би било погрешно да ги оставиш в нужда, докато помагаш на други. Първо покрий нуждите на най-близките си и след това постепенно разширявай кръга на помощта. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: "إن الصدقة على ذي القرابة يضاعف أجرها مرتين۔" Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: "Наградата за садака към роднини се удвоява." Следователно, който помага на роднините си, получава двойна награда в сравнение с помощта към непознати. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: "دينار أنفقته في سبيل الله، ودينار أنفقته في رقبة، ودينار تصدقت به على مسكين، ودينار أنفقته على أهلك، أعظمها أجراً الذي أنفقته على أهلك۔" Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: "Един динар, който похарчиш по пътя на Аллах, един за освобождаването на роб, един като садака за беден и един за твоето семейство – от всички тях динарът за твоето семейство носи най-голяма награда." Всички тези дела носят голяма награда, но най-ценно е това, което харчиш за собственото си семейство. Много по-добродетелно е да осигуриш собственото си нуждаещо се семейство, вместо да даваш парите на други. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: "صدقة على ذي الرحم، على ذي الرحم صدقة وصلة۔" Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: "Садаката за роднина се брои двойно: като садака и като поддържане на роднинските връзки (съла-и рахим)." Наградата следователно се удвоява. Поддържането на роднинските връзки е много важна повеля на Аллах. Ако помагаш на роднините си, получаваш наградата за садаката и наградата за грижата към семейството – тоест двойна полза. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: "الصدقة على المسكين صدقة، وهي على ذي الرحم اثنتان: صدقة وصلة۔" Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: "Даването на садака на беден се брои за обикновена садака." "Даването на садака на роднина обаче се брои за две добри дела: като садака и като поддържане на роднинските връзки." По този начин наградата се удвоява. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: "أفضل الدنانير: دينار ينفقه الرجل على عياله، ودينار ينفقه الرجل على دابته في سبيل الله، ودينار ينفقه الرجل على أصحابه في سبيل الله عز وجل۔" Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: "Най-добрият динар..." – тук динарът символизира пари; в миналото златна монета, а днес все още валута – "...е този, който човек харчи за своето домакинство." Следователно първите пари трябва да се харчат за собственото семейство; това е най-доброто. След това следват парите, които човек харчи по пътя на Аллах за своето ездитно животно. Човек осигурява и се грижи за животното за благоволението на Аллах; това е второто най-добро дело. На трето място са парите, които човек харчи за своите спътници по пътя на Аллах. Да ги подкрепяш със съзнанието, че пътуват за благоволението на Аллах, е третото най-добро дело. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: "أفضل الصدقة أن تصدق وأنت صحيح شحيح، تأمل الغنى وتخشى الفقر، ولا تمهل حتى إذا بلغت الحلقوم قلت: لفلان كذا، ولفلان كذا، ألا وقد كان لفلان كذا۔" Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: "Най-добрата садака е тази, която даваш, когато си здрав и все още силно привързан към светското богатство." Докато човек е здрав, той рядко мисли за смъртта. Надява се на дълъг живот и се стреми към светско богатство. "Това е садаката, която даваш, докато се надяваш на богатство и се страхуваш от бедност." Ако даваш въпреки страха, че богатството ти може да намалее, тогава това е най-ценната и най-обичаната от Аллах садака. Най-добрата садака е тази, която се дава точно в такава ситуация. Не отлагай садаката си до момента, в който душата ти вече е в гърлото и лекарите не ти дават повече надежда. В миналото, когато някой умираше, хората идваха да си простят взаимно и умиращият беше в ясно съзнание. Днес човек често лежи на системи в болницата, не може нито да говори, нито да действа, и може би все още вярва в изцеление. Нашият Пророк казва: Не отлагай даването, докато не легнеш на смъртния си одър и чак тогава да започнеш да разпределяш имуществото си на този и онзи. Помисли: В този момент имуществото на практика вече принадлежи на твоите наследници. Това, което разпределяш тогава, и без това вече не е твое; ти си в последните си мигове. Затова е най-добре да се дава садака, докато човек е все още здрав. Нека Аллах дари всички нас с това съзнание, иншаАллах.

إِنَّمَا الْمُؤْمِنُونَ إِخْوَةٌ فَأَصْلِحُوا بَيْنَ أَخَوَيْكُمْ ۚ وَاتَّقُوا اللَّهَ لَعَلَّكُمْ تُرْحَمُونَ (49:10) Аллах, Азза уа Джал, провъзгласява, че вярващите са братя. Разбира се, между братята невинаги всичко върви гладко; понякога може да се стигне до спорове или разногласия. Затова Аллах, Азза уа Джал, казва: „Така че създайте мир между тях, за да ви бъде оказана милост.“ Разбира се, човекът също прави грешки. И когато това се случи, човек трябва да помоли другия за прошка. Аллах обича онези, които прощават грешките на другите. Той обича хората, които вършат добро. Ако искаш да бъдеш раб, обичан от Аллах, трябва да умееш да прощаваш. По този начин ще спечелиш Неговата милост и ще бъдеш сред Неговите любимци. Човекът притежава качество, което другите живи същества нямат: той не забравя толкова бързо. Когато му бъде сторена несправедливост, той си мисли: „Този човек ми причини това, ще му го върна или ще го ударя“, и натрупва злоба в себе си. При другите живи същества, като например животните, това най-често не е така. Има само няколко изключения: животни като камилите или слоновете никога не забравят какво им е било причинено. Известно е, че те си отмъщават по-късно, ако намерят отново този, който им е сторил зло или ги е измъчвал. При повечето други животни обаче е различно. Дори ако се бият помежду си, малко след това те го забравят и не таят злоба. Тъй като обаче в този свят човекът се намира в изпитание, той носи най-различни качества в себе си. И доброто, и злото са заложени в него. Аллах, Азза уа Джал, ни повелява да вършим добро. Той обича този, който върши добро и следва Неговите повели, и му оказва Своята милост. Затова е напълно ненужно да се правят неща, които не се нравят на Аллах. Ако не се разбираш с някого и не го харесваш, просто се отдалечи и ограничи контакта с него. Както всичко в живота, и това отминава. Нищо не е вечно, нищо не остава такова, каквото е. И в един момент установяваш, че от цялата тази история не е останало нищо. Затова човек трябва да бъде внимателен в тези неща. Враждата и взаимното отбягване са форми на поведение, които не се нравят на Аллах при вярващите. Нашият Пророк (sallAllahu alayhi wa sallam) казва, че за един вярващ не е редно да се сърди на друг повече от три дни. Ако не харесваш някого, не говори много с него. Просто го поздрави и стой настрана. Вместо това обаче, да таиш злоба и да казваш: „Ще се карам и ще удрям“, са форми на поведение, които Сатаната обича. Нека Аллах ни опази от това. Лошите качества като таенето на злоба изтощават душата на човека. А когато душата е изтощена, това напълно изпива силите на човека. Тогава мислите непрестанно кръжат около тази негативност и човек не може да мисли за нищо друго. Колкото повече човек се задълбочава в това, толкова по-големи материални и духовни щети понася. Нека Аллах ни предпази от това. Нека Аллах ни опази от злото на собственото ни его.