Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

ٱلَّذِينَ يُنفِقُونَ أَمۡوَٰلَهُمۡ فِي سَبِيلِ ٱللَّهِ ثُمَّ لَا يُتۡبِعُونَ مَآ أَنفَقُواْ مَنّٗا وَلَآ أَذٗى (2:262) Аллах казва: Вярващите, които дават заради Аллах и след това не натякват, това са благоугодни хора. Ако е дадено заради благоволението на Аллах, това е благоугодно дело. Затова няма причина да го разваляте. Как се разваля то? Ако кажеш: „Аз дадох, аз направих това, аз дадох онова“, тогава наградата, разбира се, все още е там, но просто не е толкова добра, не е толкова голяма. Ако го дадеш без натякване и радостно кажеш: „Аллах ни го дари“, тогава твоята награда е многократно по-голяма, отколкото ако го дадеш с натякване. Тайно дадената милостиня и други подобни са много по-благоугодни. Понякога може да се дава и открито, за да се насърчат другите, но това не е толкова важно; най-важното е да не се натяква. В миналото на табелите е пишело „Ал-Миннату Лиллях“ – благодатта принадлежи на Аллах. بَلِ اللَّهُ يَمُنُّ عَلَيْكُمْ (49:17) Аллах ви оказва благодат. أَنْ هَدَاكُمْ لِلْإِيمَانِ (49:17) Тъй като Той ви е напътил към вярата, благодатта принадлежи на Аллах. Не е благоугодно, когато някой друг освен Аллах натяква; това не е красиво нещо и не е добра постъпка. Да натякваш на някого кара хората да се гледат с лошо око или ги превръща във врагове. Тази благодат е запазена за Аллах. Ние трябва да Му бъдем благодарни, защото Той ни е дарил с тези неща. Ние не трябва да се чувстваме задължени към хората, а към Аллах; благодатта принадлежи на Него. Ние сме Му благодарни, защото Аллах ни е дарил с тези красиви неща; за всичко, било то за нас самите, за другите, за всичко сме благодарни на Аллах. Тъй като Аллах ни го е дал, никой не се засяга от това да бъде задължен на Аллах. Но когато хората си причиняват подобно нещо един на друг... Някои атрибути или качества са качества на Аллах. Някои от тях се дават и на хората; това са щедростта, красотата и други подобни. От качествата на Аллах някои се срещат и в човека. Но има определени качества; високомерието, високомерието е запазено за Аллах. Величието (Кибрия); притежателят на величието е Аллах. Не бива да си високомерен; ако си такъв, това ще те унизи. Благодатта принадлежи на Аллах. Ако натякваш, делата ти няма да бъдат приети, ще стане трудно. Затова хвала на Аллах, ние сме благодарни на Аллах. Нека Аллах ни удостои да вършим всякакъв вид добрини и всякакъв вид добри дела; нека не натякваме на никого, иншаАллах.

Слава на Аллах, завърнахме се от нашето пътуване. Това беше, иншаАллах, благословено пътуване за благоволението на Аллах. Както гласи благородният хадис: Който обича заради Аллах, изпитва неприязън към лошото заради Аллах, дава заради Аллах и взема заради Аллах – когато всичко се прави заради Аллах, човекът притежава истинска вяра. Нека всичко се случва за благоволението на Аллах. Ако нашето пътуване, нашето седене, нашето идване и отиване са винаги за благоволението на Аллах, тогава ние печелим Неговото благоволение. Това е най-важното нещо в този живот. Както можем да видим в живота, хората са враждебно настроени един към друг и си завиждат за всичко. Това не е хубаво нещо. Защо е така? Те са забравили за благоволението на Аллах. Те са напълно потънали в този свят. Това, което обичат, го обичат само заради собственото си его. Дори неприязънта им и това, което не харесват, са само заради тяхното собствено его. Те не обичат това, което Аллах обича, а обичат това, което Той не обича. Затова никой не намира истински вътрешен мир. Те действат егоистично и мислят само: „Какво ще стане с мен? Какво ще остане за мен?“ С това те измъчват себе си и не оставят на мира нито другите, нито собственото си семейство. Но човек, който се стреми към благоволението на Аллах – Аллах ще бъде доволен от него и животът му ще протича добре. Той приема всичко така, както идва. Той знае, че всичко, което се случва, идва от Аллах, Всемогъщия и Всевишния. Затова той не обижда единия, нито се кара с другия. Животът и без това минава неусетно. Рамадан отмина, Байрамът отмина. Само след един-два месеца предстои Хаджът. Новата година, годината по Хиджра, също скоро ще настъпи. Времето просто си минава. Затова трябва да живеем този живот по един красив начин. Нека живеем живота така, както Аллах, Всемогъщият и Всевишният, иска от нас. Нека живеем така, както Аллах ни повелява. Невежите хора казват: „Живеем само веднъж, така че нека се забавляваме.“ Но това удоволствие не им носи абсолютно никаква полза. Без благоволението на Аллах няма истинско забавление, няма вътрешен мир и няма истинско щастие. Само този, който е с Аллах, ще бъде истински щастлив. В противен случай само потъваш все по-дълбоко. А който се стреми към благоволението на Аллах, с позволението на Аллах ще се издига все по-високо. Това е единственото, което има значение. Затова нека Аллах ни дари всички с възможността да спечелим Неговото благоволение, иншаАллах. Нека Аллах благослови нашите дни, нашите месеци и всеки наш час, иншаАллах. Да бъдеш благословен означава да си постигнал благоволението на Аллах. Нека Аллах бъде доволен от вас.

Нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, ни показва пътя. Той казва: "Който обича заради Аллах, мрази заради Аллах, дава заради Аллах и се жени заради Аллах, притежава истинска вяра." Какво точно означава това? Аллах ни е дал всичко красиво. Трябва да обичаш тази красота, трябва да обичаш доброто. Не бива да се отвръщаш от това. Когато вярата е съвършена, всички тревоги на човека изчезват. Вярващият човек не познава тревоги; по-скоро светското не го вълнува. Нищо не може да наруши спокойствието му. Затова трябва да обичаш заради Аллах. Защо обичаш някого? Защото той се старае за Аллах и обича Аллах. Точно затова го обичаме и ние. От такъв човек идва само добро, от него не произлиза зло. Трябва да можеш и да мразиш заради Аллах. В днешно време хората говорят за хуманизъм; трябвало да се обичат всички хора. Можеш да обичаш, да, но някой, който не обича Аллах, не можеш да го обичаш. Защото от него произлиза само вреда. Той ще ти навреди, така както вече е навредил на самия себе си. Следователно "да мразиш заради Аллах" означава да стоиш на разстояние. Да не му показваш привързаност, да не седиш заедно с него, да не го слушаш и да не се сближаваш с него – точно това се има предвид. Трябва да даваш заради Аллах и да вземаш заради Аллах. Когато твоето даване и вземане се случва само за задоволството на Аллах, това ти носи истинска полза. Това означава, че когато всяка размяна се извършва заради Аллах, справедливостта се запазва. Никой няма да бъде ощетен. Даваш на всеки неговото, правиш го халал и това също се прави за задоволството на Аллах. Жениш се заради Аллах. Така че, когато сключваш брак, го правиш по чист и позволен начин. Който живее точно според това, притежава истинска вяра – точно така, както я е описал нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. Истински вярващият знае, че всичко идва от Аллах, и възлага пълното си упование на Него. Само така човек намира вътрешен мир. В противен случай той ще бъде постоянно измъчван от тревоги: Какво ще се случи? Какво ще остане от нас? А всъщност само Аллах знае какво носи бъдещето. Грижи се за своите собствени задължения и остани непоколебим по правия път. Да даваш и да вземаш в добро, да обичаш и да отхвърляш в добро – точно това е твоята задача. За всичко останало не е нужно да си блъскаш главата. Аллах, Който те е създал, се грижи за твоето препитание. Той удовлетворява всички твои нужди и знае точно кога какво трябва да се случи. Следователно, който търси убежище при Аллах и Му се доверява, притежава истинска вяра. Човек, който вярва в Аллах, уповава се на Него и винаги прави добро – това е истински вярващ. Както беше казано: Вярващият е най-добрият и същевременно най-спокойният човек. Не го измъчват никакви страхове. Дори ако светът свърши, това не би извадило от равновесие някого с искрена вяра. Защото той знае: Това е предопределението на Аллах. Той просто си казва: "Аллах така е пожелал и така е отредил", и не прави голям проблем от това. Точно това отличава истинския вярващ. Който обича заради Аллах и във всички свои действия се стреми към задоволството на Аллах, намира вътрешно спокойствие. Нека Аллах ни дари всички с такава вяра, иншаАллах. В днешно време всеки прекалено лесно се поддава на влияние. Навсякъде гъмжи от хора без вяра, без религия и без морал. Те оказват влияние върху останалите и допринасят хората да забравят Всевишния Аллах. Те всяват такъв страх и ужас у хората, че човек би си помислил, че този страх носи някаква полза. Бой се от Аллах, само това е достатъчно. Нека Аллах ни помага на всички, иншаАллах. Нека Той ни дари с искрена вяра, за да отпаднат най-накрая тези тревоги от нас, иншаАллах.

ٱقۡتَرَبَ لِلنَّاسِ حِسَابُهُمۡ وَهُمۡ فِي غَفۡلَةٖ مُّعۡرِضُونَ (21:1) „Денят на равносметката наближава“, казва Аллах, Азза уа Джалла. Човечеството се намира в нехайство. „В нехайство, сякаш не го виждат, сякаш такова нещо няма да се случи, те живеят в собствените си удоволствия, далеч от словото на Аллах и Неговите правила“, казва Аллах, Азза уа Джалла; Той описва това качество във великия Коран. Хората са в нехайство, те не слушат никакъв съвет, никакви добри думи, те бягат от тях, казва Той. В нехайството си те бягат. В днешно време тези неща са още по-изразени. Никой не иска съвет. В миналото хората търсеха съвет, днешните изобщо не искат съвети. Те преследват това, което според собствената им преценка смятат за добро. Това, което наричат „добро“, е това, което се харесва на тяхното его. Това, което е добро за твоето его, не е добро за теб. А това, което е добро за теб, не се харесва на твоето его. Така или иначе; това, което е добре за него, не е добре за теб, и в крайна сметка не е добре за нито един от вас двамата. Затова човек трябва да се събуди от това нехайство. „Денят на равносметката наближава“, казва Аллах, Азза уа Джалла. Сега, разбира се, се намираме в Последните времена, има неща, които ще се случат, но това е еднакво за всички. Това означава, че дори преди хиляда години равносметката е наближавала за хората. Щом човек затвори очите си, умре, той се издига за Деня на равносметката, той се пробужда. Каквото и да е направил, неговият личен час, Кияма, настъпва в този момент. Следователно човек не трябва да упорства в нехайството си и да мисли: „Съдният ден е все още далеч.“ Нехайството не струва нищо, нехайството е вредно; то е нещо, което няма никаква полза. Затова се събуди! Човек трябва да се пробуди. Понякога просто се казва: „Мюсюлманинът трябва да бъде бдителен.“ Някои се подиграват с това, но тук няма нищо за смях, това е истината. Трябва да бъдеш бдителен, защото те ще се опитат да те измамят. Естествено мюсюлманинът не се оставя да бъде измамен. Нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, е казал: „Вярващият не бива ухапан два пъти от една и съща дупка.“ Затова мюсюлманинът трябва да бъде бдителен. Не за земния живот, а за отвъдния; той трябва да пази своя отвъден живот. Никой не бива да го мами, за да не съгреши; той трябва да бъде бдителен, за да не наруши правата на другите. Нехайството не е добро; има равносметка, има Ден за равносметка. Нека го кажем отново така: Относно равносметката с Аллах, Азза уа Джалла, Аллах прощава, ако поискаш прошка. Но ако си нарушил правото на друг, си спасен само ако този носител на правото ти прости. Ако не ти прости, ти си изгубен, нека Аллах ни пази от това. Животът е кратък; независимо колко дълго живееш, в края целият живот ти се струва като един-единствен ден. Затова не бъдете нехайни, не причинявайте вреда на никого и не нарушавайте правата на другите. Нека правим това, което Аллах, Азза уа Джалла, е казал и заповядал, иншаАллах. Нека Аллах помогне на всички ни. Повече богатство в този свят, повече устройства и технологии; всичко това само увеличи още повече нехайството. Тъй като в миналото нямаше толкова много такива неща, човек можеше да се предпази малко по-добре от това. Сега заради тези неща има много, които дори не спят през нощта. Това нехайство прави човека „буден в нехайството“. Той не спи, остава буден заради нехайството. „Какво се случи тук, какво остана там, нека видя това, нека видя онова“, той постоянно се занимава с ненужни неща. Нека Аллах събуди всички ни от това нехайство, иншаАллах.

إِنَّمَا ٱلۡخَمۡرُ وَٱلۡمَيۡسِرُ وَٱلۡأَنصَابُ وَٱلۡأَزۡلَٰمُ رِجۡسٞ مِّنۡ عَمَلِ ٱلشَّيۡطَٰنِ فَٱجۡتَنِبُوهُ (5:90) Аллах, Всевишният, казва в славния Коран: Опияняващите напитки, хазартът и идолите са дело на сатаната. Те са изобретения на сатаната. Това са делата на сатаната. Аллах, Всевишният, повелява: "Не правете това, стойте далеч от него." Тези неща носят само вреда на хората. Независимо дали са мюсюлмани или не, тази вреда важи общо за всички хора. Същинският проблем тук обаче е, че мюсюлманинът трябва да стои далеч от забраненото. За немюсюлманите важи правилото: "След неверието няма по-лош грях." Защото не може да има по-голям грях от неверието. Не е важно какво друго правят, защото най-големият им грях така или иначе е, че се намират в неверие и идолопоклонничество. Затова хазартът и алкохолът при тях не натежават допълнително. Но ако станат мюсюлмани, всички тези грехове се заличават. В противен случай, ако умрат в неверие, те ще останат вечно в ада, нека Аллах ни пази. Но мюсюлманите трябва задължително да стоят далеч от подобни забранени неща. Защото това са неща, които разрушават личността, нейното семейство и обществото. Казва се, че алкохолът е майката на всички грехове. Хазартът също е голяма болест. Ако един човек веднъж се зарази с нея, е почти невъзможно да се отърве. Има много малко хора, които могат да спрат с хазарта. Как изобщо биха могли да спрат? Само когато парите им свършат, изгубят цялото си имущество и не им остане нищо, те са принудени да спрат. Това е реалността. Ако отново се сдобият с пари, веднага биха играли отново. Ако не намерят пари, остават там, където са, и не могат да направят нищо друго. Но в тези последни времена, в които живеем, властва силата на дяволите. Ако се опиташ да направиш нещо добро, те го забраняват и казват: "Само не прави нищо добро!" Те предотвратяват всичко добро, като казват: "Греши постоянно, не прави нищо добро; не се моли, не пости." Когато човек греши, никой не казва нищо; позволено е да се прави всякакво зло. Точно този хазарт е част от тази система. Днес дори получаваме съобщения на телефона си: "Уважаеми господине, най-доброто казино е при нас, можете да играете оттам, където седите." Можете да играете, без да напускате дома си. Аз само казвам на това: "Нека Аллах ви даде това, което заслужавате." Нека Аллах ви даде справедливото ви наказание. Защото вие вече сте вредни, причинявате вреда на хората, и тази вреда ще се върне върху вас. Когато вредите на другите, тази вреда в крайна сметка ще сполети и вас. Вие вкарвате казиното директно в домовете, в които живеят деца, жени и млади момичета. Те казват: "Играй колкото искаш." "Ние знаем как да вземем парите ти; трябва само да го приемеш. Без да ходиш никъде, играй в уюта на дома си." "Виж каква страхотна услуга предлагаме!" казват те. Те носят услугата на сатаната право в краката ти. Те носят услугата на ада. Те носят услугата на злото. "Ние ви унищожаваме." "Ние навличаме проклятието на Аллах върху вас." искат да кажат с това. За това няма друго обяснение; онова, което те наричат "услуга", е точно това. Толкова ни е омръзнало! Светът наистина е стигнал до абсолютното си дъно. Сякаш не беше достатъчно, че унищожиха хората, те си казват: "Нека паднем още по-ниско, нека потискаме хората още повече." "Не им позволявайте да дишат." Те искат хората да загубят своята човечност и да станат техни роби. Това е единственото, което искат. Нека Аллах ни пази, нека Аллах помага на хората. Само не попадайте в тези капани. Освен това вече няма инстанция, пред която да се оплачеш. Ако се опиташ да направиш нещо добро, срещу теб се подават хиляди оплаквания. Полицията стои пред вратата и казва: "Направил си това и онова, направили са ти снимка." Но когато човек каже: "Тези хора вкарват хазарта директно в дома ми", всички мълчат. Ние наистина се намираме в края на времената. Нека Аллах ни помогне, нека Аллах ни спаси. Нека Той най-накрая ни изпрати закрилник. Нека Махди (мир нему) най-накрая дойде, защото вече няма друг изход.

إِنَّا عَرَضۡنَا ٱلۡأَمَانَةَ عَلَى ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضِ وَٱلۡجِبَالِ فَأَبَيۡنَ أَن يَحۡمِلۡنَهَا وَأَشۡفَقۡنَ مِنۡهَا وَحَمَلَهَا ٱلۡإِنسَٰنُۖ إِنَّهُۥ كَانَ ظَلُومٗا جَهُولٗا (33:72) Аллах казва: Ние предложихме този поверен дълг (отговорността) на небесата, на земята и на планините; те казаха: "Ние не можем да носим тази отговорност." Човекът обаче каза: "Аз ще я нося, аз я приемам." Но той каза това от своето невежество. Аллах казва за него: "Наистина, той е много несправедлив и много невеж." Тоест, човекът прие поверения дълг, казвайки: "Дай ни този дар, ние ще направим всичко." Планините и камъните казаха: "Ние не можем да носим този товар." Следователно предложеният от Аллах поверен дълг е тежък товар. Обикновено това не е нещо, което може лесно да се носи, но човекът го сметна за лесно и го нарами. Затова хората често искат да поемат големи задачи и да вършат велики неща. Те спорят и се надпреварват помежду си с мисълта: "Как мога да се издигна още по-високо?" Но това, към което се стремят, е трудно; това в никакъв случай не е лесна задача. Правата на другите винаги тежат като поверен дълг върху техните рамене. Да се пренебрегват правата на хората и те да се използват само като средство за собствено издигане е чиста несправедливост и невежество. Защото утре ще бъдеш попитан за този поверен дълг: "Ти го поиска и го получи – какво направи с него?" Ще бъде казано: "Справедливо ли отсъди? Направи ли добро? Погрижи ли се за хората? Покажи ни какво си направил, говори!" Точно в това се състои невежеството. А несправедливостта се състои в това да искаш да се издигнеш на гърба на другите. В днешно време хората по целия свят се надпреварват помежду си дори за най-малкото нещо, само за да застанат по-високо. Те не обръщат внимание кой е прав и кой крив; те искат само тяхното собствено его да се издигне и да бъде удовлетворено. В действителност обаче то никога няма да бъде удовлетворено. Ако се издигнат малко, те искат още и още. Каквото и да прави човекът, той не може да удовлетвори егото си. Затова човек трябва да се учи на пътя на Аллах от онези прекрасни хора, от нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Човек трябва да се учи от сподвижниците, от учените, както и от имамите на шериата и правните школи. Те винаги са избягвали подобни позиции. Те никога не са искали тези позиции. Когато Имам Абу Ханифа отхвърли дадена длъжност, му забраниха да издава фетви и да напътства хората. Новината за тази забрана достигна до него. Когато новината пристигна, лицето му се озари и той се усмихна. Той благодари на Аллах и отслужи два ракята благодарствена молитва. Халифът бе казал на вестоносеца: "Иди и виж как ще реагира на това и колко тъжен ще бъде." Когато пратеникът се завърна при халифа и му съобщи за това, той се изуми и каза: "Ние му забранихме да издава фетви. Защо се радва на това?" Но Имам Абу Ханифа бе казал: "Да се дава фетва и да се напътстват хората е най-тежката задача; това е дълг с голяма отговорност." "Нека Аллах бъде доволен от вас, вие ме освободихте от тази отговорност." "Ако я нямаше тази забрана, щях да бъда принуден да го правя." "Защото той носи знание в себе си, а един учен не бива да крие знанието си." Истинският учен не може да крие знанието си, за да могат хората да се възползват от него. Следователно ученият трябва постоянно да отговаря на тези, които молят за фетва; това обаче носи със себе си тежка отговорност. Да се носи отговорност не е лесно. Ако обаче дойде забрана от управниците – тоест от съдията или султана – тази отговорност отпада. Защото човек трябва да се подчинява на властниците (Улул-Амр). Ако не се подчиниш, извършваш грях. Имам Абу Ханифа много се зарадва на това и си помисли: "По този начин аз съм освободен от отговорност." Предлагаха му високи длъжности и рангове, но той не прие нито един от тях. Тъй като в крайна сметка ги отхвърли, той бе хвърлен в затвора, където почина. В затвора те го изтезаваха и биеха, но въпреки това той не прие длъжността. Защото той не искаше да извлича облага от никого; той се занимаваше със своята собствена търговия и се хранеше от позволеното (халал). Той винаги избягваше да поема длъжността на съдия (кадия). Колкото и да бягаше, те го заловиха и искаха да го принудят. Когато той отказа, те го пребиха до смърт (мъченик). Нека Аллах възвиси неговия ранг. Такива бяха хората в миналото. Днешните хора, от друга страна, изпадат в алчност за позиции и казват: "Оставете ме да направя всичко, аз също мога това, аз ще го направя." Затова човек трябва да внимава: да се носи отговорност не е лесно. Не копнейте за позиция. Ако ви бъде възложена задача, приемете я; ако ли не, не я преследвайте. Избягвайте тези позиции и рангове; изобщо не се доближавайте до тях. Защото тяхната отговорност е огромна. Нека Аллах ни пази! Тези, които следват своето его и се стремят към рангове и позиции, преследват тази страст през целия си живот. Ако биха вложили усилията, които полагат непрекъснато от сутрин до вечер, по пътя на Аллах, те биха станали приятели на Аллах (аулия), но не го правят. Има толкова много хора, които пропиляват целия си живот в преследване на рангове и длъжности. Нека Аллах пази тях и нас и да ни позволи да запазим разума си. Дано не се оставим да бъдем заблудени от други и да не се пропиляваме напразно, иншаллах. Защото съвсем неочаквано те идват и казват: "Ние ще ти дадем тази позиция, ела при нас, ние ще те издигнем." Не им вярвайте. Уповавай се на Аллах, бъди на пътя на Аллах; само Аллах може да те възвиси. Истинският, приемлив ранг е рангът при Него; светските рангове нямат значение.

Слава на Аллах, днес е третият ден от празника Ид. Досега беше добре и благодатно, слава на Аллах. От времето на нашия Пророк, мир и благословение от Аллах да бъдат върху него, до днес са минали много празници; Аллах ги е дарил всички за доброто на мюсюлманите. Човек трябва да бъде благодарен за благата, които Аллах ни е дарил. Аллах, Всемогъщият и Всевишният, казва: "Чрез благодарност благата се умножават." У хората днес почти не е останала благодарност. Може дори да се каже, че вече изобщо няма благодарност. Ако говориш с някого, да не говорим да е благодарен, той не е доволен от нищо. Когато хората не са доволни, благословията изчезва, благата не се умножават и настъпва недоимък. Чрез благодарност благата се умножават. Какво е благо? Благото е милост, която Аллах ни дарява. Благата, които Той ти е дал, са безброй. Разказва се, че един учен се молел много. Той казвал: "Уповавам се на своето служене на Аллах, нямам нужда от нищо друго, направил съм всичко съвършено." Един ден той видял насън, че Съдният ден е настъпил. Той бил повикан да даде сметка, везните били поставени. Той видял, че поставили дара на зрението на едното му око на едната везна, а цялото му извършено служене на Аллах – на другата. Дори това не било достатъчно. Това означава, че дарът от Аллах, Всемогъщия и Всевишния, е толкова ценен, но хората не оценяват тази стойност. Те изобщо не знаят как да оценяват благата. Те не са благодарни на Аллах. И когато после нещо им се случи, не знаят какво да правят. Нека Аллах ни опази. Затова тези блага са благодат от Аллах; благодат към нас от Аллах, Всемогъщия и Всевишния. Благодарност към Него за всички блага, които ни е дал. Нашият Пророк, мир и благословение от Аллах да бъдат върху него, е казал: "В човешкото тяло има 360 стави, които Аллах е създал, и за всяка от тях трябва ежедневно да се дава садака (милостиня)." Благородните сподвижници попитали: "О, Пратенико на Аллах, ние нямаме толкова пари, как да направим това?" Нашият Пророк отговорил: "Садака не се състои само от пари; дори когато правиш добро, това е садака." "Да махнеш камък от пътя е садака. Да не хвърляш боклук на земята е садака. Да се усмихнеш на своя брат мюсюлманин е садака." Нашият Пророк, мир и благословение от Аллах да бъдат върху него, добавя: "Ако всичко това не стига, два ракята от молитвата духа (предобедната молитва) заместват всички тези милостини." Затова човек не бива да забравя това като благодарност за дарените блага и като ежедневна садака. Който няма пари, трябва, както бе казано, да подари усмивка на брат си; трябва да прави добро на хората и да им помага. Ако не може да направи и това, с поне два ракята от молитвата духа той е дал садака за целия ден. Садаката, както бе казано, е благодарност към Аллах; тя е вярата в Аллах. Даването на тази садака е дори малко за нас предвид благата, които са ни дарени. Нашият път, както бе казано, е пътят на застъпничеството на нашия Пророк. Който следва неговия път, ще получи неговото застъпничество. Ако не извършваш делата си с това добро намерение, те нямат стойност и тежест. Ако обаче извършиш дело с намерението "За застъпничеството, честта и достойнството на нашия Пророк", дори и най-малкото нещо тежи повече от всички други дела. Аллах дари всички ни с едно голямо благо. Най-голямото благо е дарът на вярата. Да принадлежиш към уммата (общността) на нашия Пророк също е едно от най-големите блага. Нека Аллах го благослови, нека тези празници бъдат повод за добро. Нека моят Господ ни опази от всякакво зло и от лошотията на собствените ни души. Нека премине благодатно, иншаАллах). Нека Той дари с вяра и нашите деца и семейства. Слава на Аллах; децата и семействата дойдоха на гости. Нека Аллах приеме техните посещения. Нека и те бъдат защитени от всякакво зло. Защото в това време злото е много страшно; живеем в много лоша епоха. Човек не знае откъде ще удари злото. Затова в никакъв случай не бива да се забравя това нещо със садаката или с двата ракята от молитвата духа. Нека Аллах бъде наш помощник, иншаАллах.

Има една поговорка: „Ал канаату канзун ла яфна“. Тя означава: „Задоволството е неизчерпаемо съкровище.“ Хората търсят съкровища, за да намерят пари и да придобият неща. Когато намерят едно, искат още едно. И когато намерят и него, искат още повече. Без задоволство окото на човека никога не се насища. Той винаги иска още повече. Нашият Пророк, мир и благослов от Аллах да бъдат върху него, обаче казва: „Дори да се даде на човека долина, пълна със злато, той не би се наситил.“ „Той би поискал още повече“, казва нашият Пророк. Това, което ще насити окото на човека, не е злато, а пръст. Когато влезе в гроба и върху него бъде хвърлена пръст, тогава всичко приключва, тогава той не може да иска нищо повече. Това означава, че докато човекът е жив, той винаги носи в себе си това чувство на алчност. Затова човек трябва да обуздава егото си и да не му се поддава, защото без задоволство човекът не намира спокойствие в живота си. Той не намира спокойствие и постоянно иска още. Ако му дадеш едно, иска две; ако му дадеш две, иска пет. Каквото и да им дадеш, не можеш да наситиш тези хора. Нека Аллах насити очите им, иншаАллах. Постъпвайки по този начин, човек всъщност само измъчва себе си. Затова задоволството е нещо много хубаво. Който изпитва задоволство, с позволението на Аллах, няма да зависи от никого. Тази благословена, красива поговорка „Задоволството е неизчерпаемо съкровище“, мисля, че не е хадис, а арабска поговорка. Всички съкровища на света преминават, но ако човек изпитва задоволство, това съкровище никога не пресъхва. То успокоява човека. Чрез него човек се уповава на Аллах. Защото задоволството означава да се уповаваш на Аллах. Който се уповава на Него, не остава с празни ръце. На него не му се случва никаква вреда; препитанието му не намалява, напротив, с позволението на Аллах то се увеличава. Такова е сега състоянието на този свят; навсякъде малки и големи биват учени да бъдат ненаситни. „Бъди ненаситен“, казват на хората, „не се задоволявай с малко.“ Заплатата се увеличава; „Не, това не стига, след един месец искам още едно увеличение“, казват те. При това, щом това увеличение бъде отпуснато, двойно повече им се измъква обратно от джоба. Ако тези хора изпитваха задоволство, щяха да кажат: „Вобще не искаме увеличение.“ Би било много по-хубаво, ако кажеха: „Това ни стига, само не правете увеличение, ние сме доволни от това“ и така да се справят с живота. Но те казват: „Не, ние непременно ще искаме още!“ Защото системата на дявола е насочена към това да разруши спокойствието на хората и да ги хвърли в смут. Нищо не трябва да им се получава, те трябва да загинат, държавата трябва да рухне, всички трябва да загинат, за да може дяволът да се радва. Точно това е резултатът от ненаситността. Човек, който има дори само искрица разум, вижда тази истина. Той я вижда, но не може да направи нищо по въпроса. Всъщност няма и какво да направи. Защото онези уж толкова умни хора разрушават всичко, псуват и беснеят, ако не им бъде дадено исканото увеличение. В крайна сметка те получават увеличението, но тогава настава съвсем друг хаос. И така те вярват, че са разрешили един проблем. А същевременно, веднага след това, двойно повече от това увеличение отново изчезва от джобовете им. Ако обаче изпитваха задоволство, те самите, техните семейства, страната и правителството щяха да намерят спокойствие и щеше да има истинска благодат. Затова нека Аллах даде разум на хората и да им отреди да бъдат доволни от своето състояние. ИншаАллах, всеки ще изпитва задоволство. Нека Аллах не лишава никого от нас от задоволството, за да не страдаме и да не тъжим, иншаАллах.

ИншаАллах, нека този свещен празник Рамазан – който носи и хубави имена като Шекер байрам – бъде благословен за всички вас. Днес е петък [20.03.2026]; това е както нашият седмичен празник, петъкът, така и празникът Рамазан. Нека бъде благословен. Нека донесе добрини, иншаАллах. Нека Аллах дари на всички вас облекчение; каквито и грижи да имате, нека Той бъде лек и изцеление, и нека се сбъднат добрите ви желания. Тези дни са благословени дни. Миналата нощ и днешният ден са сред малкото благословени дни, в които молитвите биват чути. Затова така или иначе всеки почита тези дни и изпълнява своите богослужения. Тези празнични молитви са добре познати сред хората и са много ценни. Някои хора се молят само от празник на празник. Въпреки че това беше по-скоро така в миналото, днес повечето хора дори и това не правят. В миналото хората се молеха от петък до петък, след това го намалиха на от празник до празник. Дори и тези, които се молят от празник на празник, станаха много малко; почти никой вече не го прави. А в миналото дори някой, който иначе никога не се е молил, ставаше рано и отиваше с цялото си семейство на празнична молитва в джамията; джамиите се пълнеха и хората отслужваха своите молитви. Това беше голяма благодат; поне веднъж или два пъти в годината хората идваха в джамията, и в този ден семейството отиваше празнично пременено в джамията. Това беше хубав обичай, но много хора сега са лишени от него. Това е много голяма загуба, голям недостатък; ситуация, за която човек трябва дълбоко да съжалява. Дори да не отидеш в джамията веднъж или два пъти в годината е много лошо. За кого е лошо? За тези, които не го правят. Разбира се, не за тези, които го правят. Един мюсюлманин естествено винаги желае доброто и за другите, и за всички хора. Затова си пожелаваме и другите да ходят в джамията поне веднъж или два пъти в годината и да допрат челата си до земята. Голяма загуба и огромен провал е, ако един човек влезе в джамията само веднъж през целия си живот – и то безжизнен, за собствената си заупокойна молитва. Не може да има по-голям провал от това. Защото, когато човек отиде в джамията, той се покайва, моли за прошка и споменава Аллах. В противен случай той само упорства в неподчинение и бунт. Бунт (Тугян) означава категорично да се противопоставяш на Аллах; хората в това състояние много ще съжаляват. Те ще изпитат съжаление както в земния живот, така и в отвъдния. И след това постоянно се оплакват: "Защо ни се случва всичко това, какво става тук?" Затова тези празници, както материално, така и духовно, са един много голям дар от Аллах, Всемогъщия и Всевишния. Нека Аллах не ни лишава от тези благодати. Нека Той не ни изключва от Своята благодат. Онези са лишени от благодат. В миналото младостта беше различна, старостта беше различна. В нашата младост се ядосвахме малко и реагирахме, когато виждахме хора, които не постят; но днес вече не се ядосваме. Оставяме ги на Аллах, защото те така или иначе са били лишени от тази красота и тази благодат. Освен това има и такива, които открито се разхождат, без да постят, и вярват, че извършват геройство, сякаш искат да провокират другите с това. Те са лишени от благодат, достойни за съжаление хора. Те не са получили дял от духовната красота; тази духовна красота липсва в душите им. Когато няма духовна красота, красотата на света също не носи никаква полза. Дори целият свят да беше техен, това пак нямаше да им донесе никаква полза, не би послужило за нищо. Да не говорим за отвъдното, дори и на този свят това не им носи абсолютно нищо. Те не стават за нищо друго, освен да бъдат роби на повелите на своето его. Човек си казва: "Правя каквото ми диктува егото." Егото казва: "Направи това, виж колко хубаво ще стане." Той го прави, но не, отново не е донесло никаква полза. Тогава егото казва: "Не, не това, виж, ще ти покажа нещо още по-лошо, направи това и ще бъдеш по-щастлив." Той прави и него, пак не се получава, и отива да направи нещо друго. Така е; човек, който е роб на своето его, никога не може да бъде щастлив и никога не може да сътвори добро. Затова нека Аллах ни пази от злото на собственото ни его. Нека Той ни пази от всякакъв вид зло. ИншаАллах, в чест на тези благословени дни, нека не се отклоняваме от повелите на Аллах. Нека иншаАллах и нашите деца не подражават на другите, казвайки: "Колко хубаво си живеят тези", за да правят като тях и по-късно да съжаляват. Нека Аллах ни пази от това.

Нашият път, слава на Аллах, Накшбандийският тарикат, е пътят на нашия Пророк. Това е пътят, който води към него. Ние се стараем да подражаваме на неговите прекрасни качества и на неговия характер и да станем като него. Нека Аллах приеме това. Днес е денят преди празника, денят Арафа [19.03.2026], а утре... Всъщност човек би трябвало да гледа луната, но в днешно време почти не е ясно как и къде да се направи това. Затова следваме авторитетите и се съобразяваме с това, което определя правителството. Следователно днешният ден се счита за Арафа. Това е последният ден на Рамадан. ИншаАллах той беше изпълнен с благодат, нека бъде благословен. Нека предстоящите Рамадани бъдат още по-хубави, иншаАллах. За да станат по-хубави, по света трябва да има справедливост и доброта. Човек трябва да се покланя на Аллах и всички трябва да правят това, за да стане светът по-добро и по-красиво място. Това обаче ще се случи едва с Махди (алейхисселям). Както нашият духовен баща, шейх Назим, винаги казваше: Ние чакаме, иншаАллах. Чакането също е служене на Аллах. То не е напразно, за него също има голяма награда. Но иншаАллах всеки от сърце желае това потисничество да приключи и състоянието на света да се промени. Те опитаха всеки път и поеха по всякакви грешни пътища. От всичко това нямаше полза. Единственото, което ще помогне, е ислямът, пътят на истината. И така, и този благословен Рамадан дойде и си отиде. Колко много Рамадани вече отминаха... ИншаАллах ще преживеем бъдещите с Махди (алейхисселям). Защото ние наистина стигнахме до края на света и на времето. Всичко има своето определено време. Всевишният Аллах е определил срок за този свят и за всички неща. За планетите, дори и за слънцата... Когато времето им изтече, те също изчезват. И Аллах ги създава наново. Това е божественият ред на Всевишния Аллах. В Корана Той е наречен "Халляк", което означава, че Той твори непрестанно. Хората се питат: "Дали другаде има и други създания?" Разбира се, че има. Творението на Аллах е безгранично и безбройно. Само Аллах знае това, ние не знаем. Затова нека този празник бъде благословен, иншаАллах, нека бъде изпълнен с благодат. Хубавото на празника е, че мюсюлманите, семействата, братята по вяра и спътниците си прощават един на друг. Те трябва да си простят взаимно за допуснатите грешки. Ако има по-сериозни неща, то Аллах знае за тях. Аллах със сигурност ще даде на съответния човек неговото справедливо наказание или награда. Всичко е в ръцете на Аллах, нищо не е напразно. Затова не бива да има големи конфликти. Да се прощават дреболии по случай празника и да се помиряваме, е нещо много добро с позволението на Аллах. Аллах също ще дари щедра награда за това. Това е една от големите благодати на тези празнични дни. Това също не остава без награда, то носи със себе си голяма благодат. Нека Аллах ни отреди да доживеем още много такива празници. Без да причиняваме страдание на никого, без да се сърдим на никого и без да разбиваме сърца, нека Аллах ни дари с такива празници. И ако нечие сърце е било разбито, нека Аллах го дари с любов, за да прости на всички нас, иншаАллах.