Latest translations
Аллах ни е създал – алхамдулиллях – по най-прекрасния начин.
И Той иска само доброто за нас, хората.
Шейтанът обаче не иска нищо добро за хората.
За съжаление повечето следват Шейтан, защото той ги заблуждава: „Вижте, това, което ви давам, ще ви направи щастливи.“
И на хората им се внушава, че ще бъдат свободни и щастливи, ако не се молят и не се подчиняват нито на Аллах, нито на Пратеника.
И хората правят точно това, което Шейтан изисква: „Следвайте ме, само така ще бъдете щастливи.“
А всъщност истинското щастие трябва да трае за всички времена, завинаги.
Не само за този кратък свят, тази дуня.
Защото щастието в земния живот, както всеки знае, е изключително краткотрайно.
Аллах е създал човека в толкова съвършен образ.
Той ни е дал най-прекрасния облик.
Това щастие е отредено за вярващите, но и останалите копнеят за него.
Защото хората без вяра следват Шейтан с надеждата, че той ще ги направи щастливи.
Те си мислеха, че там ще намерят удовлетворение.
И така крачка по крачка се отдават на това, което той им предлага.
Един ден, два дни, един месец – и после им омръзва.
Искат още.
И отново не им стига.
И така продължава безкрай.
Няма край.
Истински омагьосан кръг.
Тук, в тази страна, по улиците на Коломбо, видяхме как армията, подобно на полицията, извършва акции.
Обясниха ни, че армията предприема мерки срещу наркозависимите.
Точно това е най-ясното предупреждение за всички нас.
Когато вземат наркотици, може би се чувстват добре за половин час, половин ден или един ден.
Но след това се събуждат и изпитват адски мъки, крещят и беснеят, ако не получат нова доза.
Личи им колко са съсипани.
Ето защо правителствата по целия свят се борят с това, но никой не успява наистина да се справи.
Защото какво стои зад това?
Това е егото в най-чистата му форма.
Ясно се вижда какво причинява това его.
И щом хората стигнат до този предел – а това засяга толкова мнозина –, те на практика са напълно съсипани.
Семействата им са инвестирали време и пари, дали са им възможност да изучат професия, а накрая никой не иска да ги наеме.
Никой не им дава работа, защото са неспособни да работят; те са напълно на дъното.
С тях се отнасят като с боклук – хора, които носят единствено вреда.
Превърнали са се в чист товар за страната и за целия дуня.
Напълно изгубени са: не можеш нито да ги пратиш във фабрика, нито да ги образоваш, нито да ги използваш полезно.
Защото тази унищожителна зависимост има пълен контрол над тях.
И точно това се случва с всеки, който сляпо следва страстите на своето его.
От такъв човек обществото вече няма никаква полза.
Затова трябва да обуздаем егото си и да търсим щастието в единствения истински източник.
Истинското щастие е единствено при Аллах.
То не отминава като наркотично опиянение, след което всичко приключва... Не.
Молиш се, и Аллах изпълва сърцето ти с дълбок мир.
Постиш, и Аллах увеличава щастието в гърдите ти.
Раздаваш садака, и сърцето ти става леко и радостно.
Това щастие никога не отминава.
Ако започнеш оттук, ще намериш истинско удовлетворение.
И такова щастие няма край.
То е безгранично.
Разбира се, понякога страдаш, но със съзнанието, че всичко идва от Аллах, го понасяш с търпение.
И молиш Аллах за упование, за да не те смаже страданието.
Може би те обзема скръб.
Но дори и за тази скръб Аллах е подготвил награда за теб.
И знанието за тази награда отново ти дава утеха и надежда.
Много от нас са загубили обичани членове на семейството или са преминали през тежки изпитания – и онзи, който остане непоколебим, Аллах ще го възнагради щедро.
Неслучайно едно от Имената Му е „Ас-Сабур“ – Всепретърпеливия.
Никой не изпитва чиста радост, когато му бъде отнет близък човек.
Но от отдаденост към Аллах казваме „Алхамдулиллях“ за всичко, което Той е отредил.
Дали е благословия или тежко изпитание – за всичко казваш „Алхамдулиллях“.
И в това се крие огромна награда, която Аллах дарява на Своите раби.
Има една отворена врата.
Той ни зове: „Елате! Не си отивайте! Не чукайте на затворени порти. Тази врата е отворена, влезте! Не търсете други пътища.“
Всички други врати водят към заблуда.
Само една-единствена врата носи спасение: вратата към Аллах.
Нека Аллах ни съхрани като добри, праведни хора и да не ни оставя да бродим като духовни мъртъвци.
Не като хора, които се лутат през живота напълно дезориентирани.
Не, нека бъдем живи чрез светлината на Аллах, Неговия божествен нур.
За да бъдем и ние самите светлина.
Аллах полага тази светлина, този нур, право в сърцето ти.
И тогава излизаш и даряваш светлина на хората около себе си.
Аллах казва в Корана: на когото Той не даде светлина, той няма никаква светлина.
Истински вярващите, мумините, носят тази светлина в себе си и озаряват цялото си обкръжение.
Те носят благодат и добро за хората около тях.
Ние трябва – иншаллах – да бъдем онези хора, които носят ориентир и напътствие (хидая) на заблудените.
Те трябва да се върнат на пътя на Аллах, преди да изтече жизненото им време.
Всички ние трябва да се върнем към Аллах, на Неговия път.
Никога не се отклонявай от този път.
Защото онзи, който изостави този път, е изгубен.
Нека Аллах ни държи непоколебими на Своя път.
И тук, алхамдулиллях, от все сърце се радвам да видя, че днес са се събрали още повече добри души, отколкото миналия път, алхамдулиллях.
Те се събират на такова място, сред хора, които им показват пътя към истинското, вечно щастие.
Нека Аллах благослови всички ви.
Share
Вечното щастие – то прави сърцето ти щастливо.
Никое друго щастие, защото всичко в този живот има край.
За вечното щастие трябва да обичаш Аллах и да обичаш Пророка, sallAllahu alaihi wasallam.
Обичай тези Awliya as-Salihin, Ibadullah as-Salihin, бъди с тях и ги моли за благословия.
Alhamdulillah, току-що проведохме честване за Sayyidina Ahmad ar-Rifa’i Kabir.
Той беше един от най-великите Awliyaullah от време преди повече от хиляда години.
Той притежава велика Karamah (чудодейна сила), могъщи неща.
Така всички хора преживяват неговата Karamah и извличат полза от неговия Madad (неговата помощ).
Неговата Barakah, неговата благодат се излива, докато хората го молят за Madad и четат Корана, казват Tasbih, Tahlil и Salawat.
Те ще извлекат полза от това.
Това е пътят, insha’Allah, да направите сърцето си щастливо, да изпълните живота си и да имате добро потомство, insha’Allah.
Нека Аллах ви пази, защото най-големият враг на тези хора – Шейтан и неговите последователи – те не обичат Awliyaullah, не обичат Пророка sallAllahu alaihi wasallam.
Затова: колкото повече Шейтан не харесва някого, толкова повече трябва да го обичате.
Това е кратка Sohbah, кратък съвет (Nasihah) за всички нас, insha’Allah.
Сега ще направим Khatm Khwajagan, insha’Allah.
Тук сме събрани, alhamdulillah, с хора от много тарикати.
Rifa’i, Shadhili, Qadiri, Naqshbandi, Chishti – всички тарикати, трябва да се държим заедно.
Не бива да сме врагове помежду си; вече имаме достатъчно врагове.
Шейтан и неговите последователи са нашите врагове, а не хората от тариката.
Всички тези велики Awliyaullah носим на главата си.
Alhamdulillah, тази година Аллах ни позволи да посетим всички тези Awliya в Багдад: Sayyidina Abdul Qadir Gilani, Sayyidina Sari as-Saqati, Ma’ruf al-Karkhi – всички тях, вероятно към 70.
Особено Ahmad Rifa’i: пътувахме специално до неговото място за вечен покой, много далеч от Багдад, и преживяхме неговата Karamah там.
Съпругата ми страдаше много, не знам от какво.
Тя подозираше черна магия или нещо подобно.
Alhamdulillah, след това всичко отмина, alhamdulillah.
Karamat на Awliyaullah, техните чудеса, са дори още по-многобройни, отколкото приживе.
И така, alhamdulillah, ние ценим всичко това, и ако някой каже „ние сме по-добри“ – няма никаква причина да се казва такова нещо.
Ние уважаваме всички тях с пълно благоговение, insha’Allah, и искаме Madad от всички тях.
Не се дръжте непочтително към тях и не говорете нищо лошо за тях.
При някои от тях може да има много лоши последствия, ако се каже нещо против тях.
Така че това е втори съвет: винаги подхождайте към всички Awliyaullah с най-добро държание (Adab), insha’Allah.
Share
Dharhum Ya'kulu Wa Yatamatta'u Wa Yulhihimu Al-'Amalu (15:03).
Аллах, Азза уа Джалл, казва: Остави тези хора да ядат, да се наслаждават и да танцуват в земния живот и да трупат пари.
Зад това стои само празната надежда по този начин да станат щастливи.
Точно това виждаме днес навсякъде по света.
Всеки се стреми само към земния живот: „Как мога да направя себе си щастлив?“
Щастлив чрез пари, злато, коли, жени – чрез каквото и да било.
Мислите на хората се въртят само около това.
Особено в тази страна тук това е крайно.
Защо? Защото имат пари и вярват, че това е щастието.
В действителност това изобщо не е щастие.
Те все още се питат: „Как да станем още по-щастливи? Ако купим още по-скъпа къща, по-скъпа кола, по-скъпи обувки, дрехи или по-скъпа храна?“
Само около това се въртят мислите им.
Това няма нищо общо с това какъв всъщност би трябвало да бъде човекът.
Защото Аллах е дал на човека разум, за да размишлява и да различава доброто от злото.
Животните не знаят какво е добро.
Те търсят само храна – нищо друго.
Но човекът все пак трябва да бъде нещо повече от това.
Човекът трябва да осъзнае това.
Afahasibtum Annama Khalaqnakum Abatha (23:115).
Ние не сме ви сътворили, за да си играете само, да се въртите само около себе си, да угаждате на егото си и да бъдете роби на своето его и неговите страсти.
Не, Аллах, Азза уа Джалл, не ви е сътворил за това!
Той ви е сътворил за истинското блаженство.
И Той е говорил за това щастие:
Wa-Llahu yad'u ila dari s-salam (10:25).
Аллах зове хората към щастието, към Обителта на мира.
Мир тук означава истинско щастие – а не мирът, за който говорят хората на този свят.
Мнозина говорят за мир, но не правят абсолютно нищо, за да постигнат този мир.
Ако правите това, което Аллах иска от вас, ще бъдете щастливи и ще намерите истински мир.
Но ако само гоните тази дуня и си мислите: „Ако купим това, ще бъдем по-щастливи“, не – това никога няма край.
Колкото повече давате на егото си, толкова повече изисква то.
Желанията на егото никога не секващи.
То винаги иска само още, още и още повече.
И иска още нещо: никой да не може да се мери с него.
Щом види някой друг, то казва: „Трябва бързо да се покажа с нещо по-добро. Трябва да имам това! Той има това, тя има онова – но аз имам пари, имам всичко, трябва да бъда уникален! Никой не бива да се доближава до мен.“
Често съм виждал подобно нещо.
Когато за първи път бях в Париж, отидохме в един безумно скъп магазин.
Показаха ми различни стоки – както дребни нещица, така и по-големи неща.
А цените: през живота си не бях чувал за такива цени за подобни неща!
Тогава си помислих: хората купуват това само защото другите не могат да си го позволят – а само те. При това то няма и най-малката полза.
Само за да могат да кажат: „Пазарувах в този луксозен бутик.“ Обикновените хора – да не говорим за бедните – никога не могат да пазаруват там. „О, колко съм щастлив! Его мое, мило его, доволно ли си сега?“
„Не, трябва да купиш още! Трябва да намериш нещо още по-скъпо! Върви и търси още по-скъпи неща! Изхвърли още повече пари за тези глупости!“
Но стане ли въпрос за Аллах, те не дават нито един цент.
А за егото си буквално хвърлят всичко.
Точно така разсъждават хората в днешно време.
Те тичат прекалено много след своето его.
Но ако се освободят от егото си, ще станат щастливи.
Едва тогава ще намерят истинско блаженство.
Много от приближените на Аллах, Авлиауллах, в началото са били на крив път; ала после Аллах им е дарил напътствие (хидая) и те са станали велики авлии.
Един от тях, за когото се сещам, беше Бишр ал-Хафи.
Миналата година посетихме гроба му в Багдад.
Тогава той е бил млад.
Семейството му било изключително богато.
И той имал лош приятел – най-лошото нещо, което изобщо може да се случи на човек.
Всеки трябва да се пази от фалшиви приятели.
Не се събирайте с тях.
Дайте им добър съвет – ако се вслушат, добре.
Ако не искат да се вслушат, избягвайте общуването с тях. –
И така, той имал този лош приятел.
С толкова много пари можел да прави всичко: да скита, да пие.
Един ден той отново пиел.
Когато се прибрал у дома, легнал да спи.
Тогава дошъл един богобоязлив човек и почукал на вратата му.
Слугата отворил.
Човекът казал: „Кажи на господаря си да остави този лош приятел и този гибелен път и да се покае пред Аллах.“
Слугата влязъл и му предал.
Той попитал: „Кой каза това?“
Той отговорил: „Един свят човек почука на вратата и каза това.“
Тогава той веднага хукнал след него.
Човекът отново му казал: „Остави този лош приятел зад гърба си.“ Тогава той се разкаял, помолил се за товбе (опрощение) и се върнал към молитвата.
Но след известно време този дяволски приятел отново се промъкнал при него и съвсем постепенно той пак започнал да пие и отново да обикаля с него.
И така, един ден той отново пиел.
Когато след това излязъл на улицата, намерил на земята листче, на което било написано името на Аллах.
Валяло като из ведро и всичко било потънало в кал.
Той го вдигнал, почистил го грижливо, допрял го благоговейно до челото си, капнал върху него най-фино благовоние и го окачил в стаята си.
През онази нощ един богобоязлив човек имал сън, в който Аллах му казал:
„Кажи на този млад мъж: Както той почете и въздигна Моето име, така и Аз му прощавам и въздигам него. В Моето присъствие му се полага висок, възвишен сан.“
Тогава той го потърсил и му предал това послание.
Бишр избухнал в сълзи и горчиво заплакал.
След това казал: „От момента, в който ми предаде тези думи от Аллах, аз се покайвам. Няма да взема нищо със себе си и ще посветя живота си единствено на Аллах.“
Така той оставил всичко и си тръгнал бос.
„Хафи“ означава бос, без обувки – така получил прозвището си.
През целия си останал живот той не сложил повече обувки, защото казвал: „В деня, в който се помирих с Аллах, бях бос. Сега ме е срам отново да обуя обувки.“
Той се отказал от всичко и намерил истинското щастие.
Станал султан на отвъдния свят.
Благословената му гробница (Мазар Шариф) се намира в Багдад.
Той повел хиляди ученици по пътя на Пророка (салляллаху алейхи уа саллам) – в тарикат и шериат – и ги дарил с напътствие.
Точно към това се стремим и ние.
Алхамдулиллях, дори тук – където всичко е толкова невероятно скъпо, най-скъпото място на света.
Алхамдулиллях, иншаллах вие, вашите деца и всички тези хора не бива да се стремите към такива неща.
Човек не бива да казва: „О, това принадлежеше на баща ми, това на майка ми, това е наша земя, това не е било наше.“
Не, това е напълно безсмислено.
Това, което наистина има значение, е най-скъпоценното изобщо: да бъдеш почитан раб в божественото присъствие на Аллах, Азза уа Джалл.
Inna Akramakum Inda Allahi Atqakum (Koran 49:13). Sadaqa Llahu l-Azim.
Най-благородният и най-уважаваният пред Аллах е онзи, който е най-близо до Него, покорява Му се, обича Неговия Пророк (салляллаху алейхи уа саллам), обича сахабите, обича Ахл ал-Байт, обича шейховете и обича вярващите.
Това е истинското богатство.
Не нещо подобно като тук. У дома никога не съм виждал такъв материален излишък – може би няма такъв никъде другаде по света.
Но всичко това няма абсолютно никаква стойност.
Мавляна Шейх често разказваше неща, които едновременно караха хората да се усмихнат и да се замислят.
Цялата тази огромна великолепна сграда – какво стана с нея?
Собственикът ѝ току-що почина.
Вземете този мъртвец, изведете го тайно през асансьора, където никой няма да го види.
Покрийте го добре, за да не забележи никой нищо.
Отведете го бързо, за да не го видят хората, които тичат след този свят, и да не вземат накрая поука от това!
Собственикът на тази огромна сграда е мъртъв.
Каква полза имаше от това в крайна сметка?
Имаше ли някаква полза от това? Огромната му сграда, всички тези много пари, всичките богатства – можаха ли да му дарят поне миг повече живот?
Не. Край, всичко приключи.
В онзи миг няма вече нито звук, нито дъх, абсолютно нищо.
Край. Всичко това свърши.
Този град е предупредителен пример за вярващите да не се вкопчват в дунята.
Не се оставяйте да ви убеждават: „О, колко сме щастливи с тази дуня.“
Не търсете щастието си в нея.
Очаквайте с радост Отвъдния живот (Ахира), ин шаа Аллах.
Аллах да ви благослови.
Аллах да ви пази.
Аллах да пази всички ни.
Използвайте земния живот за Отвъдния!
Ако го използвате за Отвъдния живот, вие изпращате целия този дворец предварително в Отвъдното.
Ако ли не, просто ще го оставите тук и други ще го вземат.
Точно както вие сте го притежавали, така след това ще го притежават други.
Аллах да ни опази от това, ин шаа Аллах.
Аллах да ни даде благосъстояние, за да помагаме на другите и да служим на исляма, ин шаа Аллах.
Ако не е за това, тогава въобще не ни е нужно, ин шаа Аллах.
Аллах да ни отреди да доживеем времето на Сейидина ал-Махди, алейхис салям.
Едва тогава ще видите какво е истинско богатство.
Всичко това тук е нищо в сравнение с богатството по времето на Сейидина ал-Махди, алейхис салям.
Share
... тогава вече няма връщане назад. Точно затова: ако видиш огън, не можеш... Ако тук внезапно – Аллах да ни пази – навсякъде избухне пожар, а ти се приближиш и си помислиш: „А, просто ще погледна отблизо, мога да се отдръпна по всяко време“,
тогава внезапно идва порив на вятъра, пламъците те застигат и те изгарят.
Затова трябва да стоиш колкото се може по-далеч от огъня.
Не казвай: „Ще пробвам само една-единствена цигара, какво толкова.“
Не! Веднъж щом те сграбчи, вече изобщо не можеш да се отървеш.
Мислеше си, че си най-великият, докато стоеше там и пушеше.
Но накрая просто ставаш негов роб.
Ще ти се иска да спреш, да се измъкнеш от това, но то се вкопчва в теб като октопод и те оковава.
Просто вече не можеш да се освободиш.
И това е само един-единствен пример от хилядите, които виждаме ежедневно.
Затова, когато видиш подобно нещо, никога не казвай: „Това непременно трябва да го пробвам.“
Не, няма абсолютно никаква причина да опитваш това.
В медресето ни учат на едно основно правило...
В медресето учим една много точна поговорка:
„Man jarraba al-mujarrab fa 'aqluhu mukharrab.“
„Който опитва вече изпитаното, умът му отказва – той е напълно повреден.“
Хората вече го знаят – всеки знае, че това вреди. Така че изобщо не бива да се опитва, би'изниллах.
Поради тази причина се молим: Аллах да ни пази от фауахиш (мерзости), от грехове и от всичко лошо, иншаллах.
Аллах да ви благослови и да закриля децата ни.
Share
Благодарим на Аллах; шукран лиллах.
Радваме се да бъдем сред хора, които са избрани да бъдат обичани от Аллах.
Всички, които са се събрали тук, са обичани от Аллах.
Преди около десет дни някой ни зададе въпрос, който често се задава.
Един студент попита: „Как мога да стана уалиуллах?“
Има хора, които всъщност предлагат курсове за това как да станеш уалиуллах.
Те предлагат в интернет тримесечен курс: „Как да станеш уалиуллах“.
И как става това?
Плащаш около хиляда долара и след три месеца си уалиуллах!
Няма абсолютно никаква нужда от подобно нещо!
Ако се молиш пет пъти на ден, постиш, даваш закят и изпълняваш хадж, ще бъдеш обичан от Аллах.
Уалиуллах означава просто: някой, който е обичан от Аллах.
Ако се стремиш да станеш уалиуллах само за да правиш чудеса и да показваш карама, не го правиш заради Аллах – и Той няма да те обича.
Правиш го само за себе си.
Един истински уалиуллах знае, че няма нужда да върши чудеса заради самия себе си.
Алхамдулиллях, повечето от вас тук следват Неговите заповеди – и Аллах ви обича.
Ако не ви обичаше, изобщо нямаше да ви доведе тук.
Милиони хора просто следват страстите си, губят си времето в пазаруване и висят по кафенетата.
Те нямат интерес към религията или към това да спечелят задоволството на Аллах.
Но който търси Аллах, никога няма да си тръгне с празни ръце.
Аллах непременно ще го възнагради.
Ето защо нашият тарикат, алхамдулиллях, от началото до края се стреми само към едно: как човек да бъде обичан от Аллах.
И когато Аллах те обича, хората също ще те обичат.
Аллах, 'Азза уа Джал, казва: „Когато обикна някой раб, заповядвам на цялото творение да го обича.“
Но ако Аллах не обича някого, хората го следват – ако въобще го следват – само заради парите, а не от искрена любов.
Те тичат след него само заради богатството му или заради онова, което им предлага – а не заради характера му.
Едва когато човек обикне Аллах и Аллах го обикне, тогава и хората изпитват искрена любов към него.
Поради тази причина Пророкът в нашия тарикат – неговия път, саллаллаху алейхи уа саллам – ни научи на всяка възможна благородна добродетел.
Той носи благословия за цялото човечество, от самото начало до края на времената.
Не така, както някои твърдят – че човечеството е започнало преди сто хиляди или петстотин хиляди години. Това е една от най-големите заблуди.
Без тарикат няма истински живот – няма духовна свежест и няма истинска духовност.
Всяко добро води началото си от него.
Дори когато хората проявяват враждебност към исляма, хулят го и се борят срещу него – и дори когато самите мюсюлмани грешат –, Аллах все пак дарява благословия заради тези чисти души, както Пророкът, саллаллаху алейхи уа саллам, е казал: „Чрез тях ви се дава дъжд, чрез тях получавате препитание и чрез тях ви се дарява победа и помощ.“
Чрез тези искрени раби вие получавате препитание, закрила и дъжд.
Ето защо е толкова решаващо за всеки човек да поеме по този път.
Но както казахме: човек трябва да бъде и избран от Аллах за това.
Той избира кой да върви по духовния път и кой да се пази от това да следва Шейтана.
Тарикатът е същността и сърцевината на шериата.
Тарикатът е точно това, което Пророкът, саллаллаху алейхи уа саллам, показа нагледно на цялата умма и продължава да предава и до днес.
Основата е любовта: мюсюлманинът да обича брата си от все сърце.
Когато искрено обичаш някого, не можеш да се отнасяш зле с него – нито с когото и да било друг.
Човек винаги трябва да бъде пример за фино възпитание, истински адаб и благ нрав.
Пророкът, саллаллаху алейхи уа саллам, ни научи на най-възвишените маниери.
Алхамдулиллях, вие притежавате това фино държание и този благороден адаб.
И иншаАллах всички вие сте от онези, които са обичани от Аллах, 'Азза уа Джал.
Нека Аллах ви пази от всяко зло.
Някога враговете са вярвали, че ако съборят ислямската държава – Османската империя –, ислямът ще изчезне завинаги.
Но ислямът продължава да живее чрез хората с благороден характер и добро възпитание, чрез търсещите по пътя на тариката и чрез аулията на Аллах.
Те атакуваха исляма с всички възможни средства.
Ако бяха успели, днес тук нямаше да има нито един вярващ – нито един мюсюлманин по целия свят.
А какво противопоставяме ние на това?
Ние нямаме оръжия, нямаме ракети, не водим войни и не кроим мрачни планове, за да унищожим когото и да било.
Те, от друга страна, правят всичко това непрекъснато.
Всички тези противници и врагове работят неуморно, за да заличат исляма.
Но Аллах бди над него.
Ние оставаме мирни и изпълнени със спокойствие.
Няма от какво да се страхуваме.
Защо? Защото Пророкът, саллаллаху алейхи уа саллам, каза: „Не тъгувай! Аллах е с нас.“ (9:40).
Дори в най-опасния момент Пророкът, саллаллаху алейхи уа саллам, каза на Сейидина Абу Бакр: „Не се тревожи, бъди спокоен; Аллах е с нас.“
Творецът и Владетелят на цялата вселена е на наша страна.
Затова не се страхувайте нито от оръжията им, нито от заговорите им; просто останете непоколебими на този път, дръжте сърцето си тясно свързано с Пророка, саллаллаху алейхи уа саллам, и последната дума ще бъде наша.
Както казва поговорката – било то на английски или на немски: „Който се смее последен, се смее най-добре.“
Който се радва твърде рано и мисли, че е унищожил даден народ, накрая ще остане с празни ръце.
Както се казва в сура Ал-Мутаффифин: „Нима неверниците не получиха възмездието за онова, което вършеха?“ (83:36).
Вярващите ще гледат отвисоко тези хора в Огъня на Ада.
И Аллах, 'Азза уа Джал, им показва в този аят какво са постигнали и до какво в крайна сметка ги е довело цялото им суетене.
Точно това пита Аллах в края на тази сура.
Затова нека останем непоколебими по пътя на Аллах и да не се поддаваме на смут от случващото се около нас.
Останете искрени пред Аллах, обичайте Пророка, саллаллаху алейхи уа саллам, и обичайте вярващите и цялата общност, иншаАллах.
Нека Аллах ви благослови, да ни закриля, да въздигне степените ви, да ви направи пътеводни знаци за другите и да ви причисли към благословените, иншаАллах.
Нека Аллах дари на всички ви да бъдете сред Неговите аулия, иншаАллах.
Share
Алхамдулиллях, всички ние тук принадлежим към тариката.
И това са думите на Шах Накшбанд, пирът на накшбандийския тарикат:
В тариката трябва да има две неща: Хатм Хаваджаган и сохбет, иншаллах,
и събиране заедно.
Алхамдулиллях, днес се събираме според напътствието на нашия пир, Шах Бахауддин Накшбанд – така че неговият назар, благословеният му поглед върху нас, иншаллах да отвори пътя Аллах 'Азза уа Джалла да погледне към нас с благоволение и да бъде доволен от нас.
Всеки път се моля Аллах да ни изпраща добри хора, за да бъдем в добра компания. Това е нашата постоянна молитва, нашето непрестанно дуа.
Да бъдеш с добри хора е най-доброто от всичко, защото Пророкът (салляллаху алейхи уа саллям) ни е повелил така.
Той даде пример за това: добрият спътник е като продавач на парфюми.
Когато влезеш в неговия магазин, дори само от присъствието си усещаш прекрасен аромат, който радва сърцето ти – дори и да не купиш нищо.
Дори и без покупка ще бъдеш щастлив още с влизането си – благодарение на приятния аромат, чистото място и добрата компания.
А лошия приятел той сравни с ковач.
Когато отидеш в неговата работилница, той си върши работата – което за него е напълно нормално. Но когато раздухва огъня с меха, за да разтопи желязото,
хвърчат искри, които могат да прогорят дупки в дрехите ти – или след това ще миришеш изцяло на дим.
Освен това, за да се закали желязото, то понякога се охлажда в застояла вода или дори конска урина, което постоянно разнася ужасна смрад.
Според това сравнение няма никаква причина да се стои до работещ ковач.
Ако човек има нужда от нещо, може да го купи или поръча отдалеч. Но никой не сяда просто за удоволствие в опушена, гореща ковачница.
Затова трябва да търсим добри хора и да се стремим към тяхната близост, иншаллах.
А добрите хора са онези, които обичат Аллах, обичат Пророка (салляллаху алейхи уа саллям), почитат сахабите, Ахл ал-Бейт и машаихите – те наистина са най-добрите хора.
Именно в това се крие истинският смисъл на нашия живот. Но много хора продължават неуморно да търсят и се питат защо изобщо сме тук.
Никой от нас не е получил лична покана на този свят.
Аллах те е създал – и ти не можеш да Му държиш сметка защо си тук.
„Afaḥasibtum annamā khalaqnākum 'abathan wa-annakum ilaynā lā turja'ūn.“
Аллах казва: „Нима смятахте, че ви сътворихме напразно и че при Нас не ще бъдете върнати?“
Това трябва да разтърси хората и да ги събуди. Но онзи, който нито чете това, нито го взема присърце, страда през целия си живот.
Някои мислят, че са тук само заради родителите си, и ги упрекват: „Защо изобщо сте ме родили на този свят?“
Това е чисто невежество – джахилия. Пророкът (салляллаху алейхи уа саллям) вече е казал, че втората джахилия, модерното невежество, е още по-лоша от първата.
Но когато човек проумее истинския смисъл на живота, намира вътрешен мир и удовлетворение – напълно без стрес, страх и скръб.
В това се състои безценната стойност на добрите спътници: компанията на искрени хора е самата същност на живота.
Алхамдулиллях, толкова много хора тук намират пътя си към тариката и навсякъде в Индонезия се създават нови завии, иншаллах.
Мауляна Шейх Назим, нашият баща, винаги казваше, че иншаллах по света някога ще има 40 000 дергяха и завии.
Аллах е създал всеки човек малко по-различен. Така че, ако някой се чувства по-добре с определени приятели и се среща с тях, в това няма абсолютно нищо лошо.
Не вреди, стига да следват Аллах 'Азза уа Джалла и да остават свързани един с друг в обич.
Сред 124 000 пророци е имало такива, чиито последователи са били само един-единствен човек.
Цялата общност на един пророк е била само този един човек.
Така че, ако си представител или ръководиш дергях: не се тревожи дали идват много хора или не.
Който дойде, приветствайте го от сърце и бъдете до него. А който не дойде – също добре.
Алхамдулиллях, независимо дали от Накшбанди или от друг тарикат: всички ние сме братя и се обичаме един друг.
Миналата година пътувахме до Ирак.
Посетихме макамите на Шейх Абд ал-Кадир ал-Джилани, Имам Абу Ханифа, Сейидина Ахмад ар-Рифаи и Хасан ал-Басри – носим дълбоко в сърцето си всички тези евлия.
Ценим ги безкрайно, както и днешните учени, евлия и искрени хора. Алхамдулиллях, поддържаме връзка, гостуваме си и всички те са обичани раби на Аллах.
Така че не бива да се поражда разделение; винаги когато срещате добри хора, сърцето ви просто трябва да се радва още повече.
Алхамдулиллях, нашият имам току-що толкова красиво рецитира знаменията в края на сура „Аз-Зумар“.
Смисълът на тези знамения е: онези, които вярват в Аллах, живеят осъзнато и благоговеят пред Него, всички ще бъдат събрани заедно.
В сурата се казва, че те ще влязат в Рая на групи – „зумаран“ – тоест заедно, в братски кръг.
Както са били заедно на този свят, така иншаллах и в отвъдния живот ще влязат заедно в Рая.
И ангелите ще ги поздравят: „Салямун алейкум – Мир вам!“
Ангелите ще кажат: „Аллах е благоволил към вас; влезте в Рая.“
Нека Аллах събира все повече хора, така че милиони да влязат заедно в Дженнета, иншаллах.
Нека Аллах ви възнагради щедро: вие изчакахте тук от магриб с търпение и любов към Аллах, без да се уморите.
Чакахте ни през цялото това време и не ви дотегна да чакате.
Защото не чакахте забавление, музика или разтуха. Вашето намерение беше единствено да чуете думи, които отварят сърцето, и да търсите благословията на Аллах.
Нека Аллах ви благослови и нека, иншаллах, останем завинаги свързани помежду си.
Share
Алхамдулиллях, всички ние тук принадлежим към тариката.
И това са думите на Шах Накшбанд, пирът на накшбандийския тарикат:
В тариката трябва да има две неща: Хатм Хаваджаган и сохбет, иншаллах,
и събиране заедно.
Алхамдулиллях, днес се събираме според напътствието на нашия пир, Шах Бахауддин Накшбанд – така че неговият назар, благословеният му поглед върху нас, иншаллах да отвори пътя Аллах 'Азза уа Джалла да погледне към нас с благоволение и да бъде доволен от нас.
Всеки път се моля Аллах да ни изпраща добри хора, за да бъдем в добра компания. Това е нашата постоянна молитва, нашето непрестанно дуа.
Да бъдеш с добри хора е най-доброто от всичко, защото Пророкът (салляллаху алейхи уа саллям) ни е повелил така.
Той даде пример за това: добрият спътник е като продавач на парфюми.
Когато влезеш в неговия магазин, дори само от присъствието си усещаш прекрасен аромат, който радва сърцето ти – дори и да не купиш нищо.
Дори и без покупка ще бъдеш щастлив още с влизането си – благодарение на приятния аромат, чистото място и добрата компания.
А лошия приятел той сравни с ковач.
Когато отидеш в неговата работилница, той си върши работата – което за него е напълно нормално. Но когато раздухва огъня с меха, за да разтопи желязото,
хвърчат искри, които могат да прогорят дупки в дрехите ти – или след това ще миришеш изцяло на дим.
Освен това, за да се закали желязото, то понякога се охлажда в застояла вода или дори конска урина, което постоянно разнася ужасна смрад.
Според това сравнение няма никаква причина да се стои до работещ ковач.
Ако човек има нужда от нещо, може да го купи или поръча отдалеч. Но никой не сяда просто за удоволствие в опушена, гореща ковачница.
Затова трябва да търсим добри хора и да се стремим към тяхната близост, иншаллах.
А добрите хора са онези, които обичат Аллах, обичат Пророка (салляллаху алейхи уа саллям), почитат сахабите, Ахл ал-Бейт и машаихите – те наистина са най-добрите хора.
Именно в това се крие истинският смисъл на нашия живот. Но много хора продължават неуморно да търсят и се питат защо изобщо сме тук.
Никой от нас не е получил лична покана на този свят.
Аллах те е създал – и ти не можеш да Му държиш сметка защо си тук.
„Afaḥasibtum annamā khalaqnākum 'abathan wa-annakum ilaynā lā turja'ūn.“
Аллах казва: „Нима смятахте, че ви сътворихме напразно и че при Нас не ще бъдете върнати?“
Това трябва да разтърси хората и да ги събуди. Но онзи, който нито чете това, нито го взема присърце, страда през целия си живот.
Някои мислят, че са тук само заради родителите си, и ги упрекват: „Защо изобщо сте ме родили на този свят?“
Това е чисто невежество – джахилия. Пророкът (салляллаху алейхи уа саллям) вече е казал, че втората джахилия, модерното невежество, е още по-лоша от първата.
Но когато човек проумее истинския смисъл на живота, намира вътрешен мир и удовлетворение – напълно без стрес, страх и скръб.
В това се състои безценната стойност на добрите спътници: компанията на искрени хора е самата същност на живота.
Алхамдулиллях, толкова много хора тук намират пътя си към тариката и навсякъде в Индонезия се създават нови завии, иншаллах.
Мауляна Шейх Назим, нашият баща, винаги казваше, че иншаллах по света някога ще има 40 000 дергяха и завии.
Аллах е създал всеки човек малко по-различен. Така че, ако някой се чувства по-добре с определени приятели и се среща с тях, в това няма абсолютно нищо лошо.
Не вреди, стига да следват Аллах 'Азза уа Джалла и да остават свързани един с друг в обич.
Сред 124 000 пророци е имало такива, чиито последователи са били само един-единствен човек.
Цялата общност на един пророк е била само този един човек.
Така че, ако си представител или ръководиш дергях: не се тревожи дали идват много хора или не.
Който дойде, приветствайте го от сърце и бъдете до него. А който не дойде – също добре.
Алхамдулиллях, независимо дали от Накшбанди или от друг тарикат: всички ние сме братя и се обичаме един друг.
Миналата година пътувахме до Ирак.
Посетихме макамите на Шейх Абд ал-Кадир ал-Джилани, Имам Абу Ханифа, Сейидина Ахмад ар-Рифаи и Хасан ал-Басри – носим дълбоко в сърцето си всички тези евлия.
Ценим ги безкрайно, както и днешните учени, евлия и искрени хора. Алхамдулиллях, поддържаме връзка, гостуваме си и всички те са обичани раби на Аллах.
Така че не бива да се поражда разделение; винаги когато срещате добри хора, сърцето ви просто трябва да се радва още повече.
Алхамдулиллях, нашият имам току-що толкова красиво рецитира знаменията в края на сура „Аз-Зумар“.
Смисълът на тези знамения е: онези, които вярват в Аллах, живеят осъзнато и благоговеят пред Него, всички ще бъдат събрани заедно.
В сурата се казва, че те ще влязат в Рая на групи – „зумаран“ – тоест заедно, в братски кръг.
Както са били заедно на този свят, така иншаллах и в отвъдния живот ще влязат заедно в Рая.
И ангелите ще ги поздравят: „Салямун алейкум – Мир вам!“
Ангелите ще кажат: „Аллах е благоволил към вас; влезте в Рая.“
Нека Аллах събира все повече хора, така че милиони да влязат заедно в Дженнета, иншаллах.
Нека Аллах ви възнагради щедро: вие изчакахте тук от магриб с търпение и любов към Аллах, без да се уморите.
Чакахте ни през цялото това време и не ви дотегна да чакате.
Защото не чакахте забавление, музика или разтуха. Вашето намерение беше единствено да чуете думи, които отварят сърцето, и да търсите благословията на Аллах.
Нека Аллах ви благослови и нека, иншаллах, останем завинаги свързани помежду си.
Share
Пророчествата на Пророка (sallAllahu alayhi wa sallam) се сбъдват постепенно – от неговото време чак до Съдния ден, чак до Рая и отвъд него.
Пророкът (sallAllahu alayhi wa sallam) ни е възвестил какво предстои и пред какви изпитания ще се изправят хората, за да бъдем предупредени.
Едно от тези пророчества се отнася до подражаването на другите – до сляпото следване на немусюлманите.
В ислямската история Османската империя беше последната ислямска държава.
По онова време всяка религиозна общност имаше свои собствени обичаи – как живееха, какво ядяха и как протичаше ежедневието им.
Всяка общност знаеше и поддържаше своите собствени традиции.
Това беше последната ислямска държава: османците.
След това Пророкът (sallAllahu alayhi wa sallam) ни каза: „В края на времената ще подражавате на немусюлманите.“
„Дори и да изпълзят в тясна дупка в земята, в леговището на гризач дълбоко под земята, вие пак ще пълзите след тях“, каза Пророкът (sallAllahu alayhi wa sallam).
И точно това преживяваме днес навсякъде.
Всеки следва това, което тези безумци диктуват: каква мода се носи тази година, какво трябва да се яде, къде се ходи, какъв смартфон да се купи и какъв часовник трябва да се носи на китката.
Дотук това все още може да се понесе; това все още не е същинският проблем.
Истинският проблем започва, когато се носи облекло, което не е позволено в исляма – когато човек изостави собствените си ценности и приеме техните нрави.
А техните нрави не са добри нрави.
Всяка страна има своя собствена специфика.
В продължение на стотици, дори хиляди години, хората са се обличали и са се хранили така, както е било естествено и здравословно за техния регион.
Всеки район има свои собствени условия, към които човек трябва да се адаптира – тогава ще бъде пощаден и от проблеми.
Но когато се приемат неща, които изобщо не пасват тук, и се копират чужди начини на живот, това вреди на здравето и не носи полза на никого.
Навсякъде днес се говори за „глобализация“, и това е най-лошото в случая.
Без значение къде пътува човек: навсякъде намира само едно и също.
Някога имаше толкова много традиционни занаяти – хора, които шиеха дрехи на ръка или пазеха стари занаяти.
Всичко това вече е изчезнало.
Всички пазаруват от едни и същи три-четири модни марки; хората вече дори не поглеждат нищо друго.
Само това „H“ или други известни вериги; вече всички знаят имената им наизуст.
Те манипулират хората по такъв начин, че те мислят само как да се сдобият със следващата маркова дреха или да се тъпчат с тази нездравословна храна.
Как се наричаше това? Храна-боклук, бързо хранене, джънк фуд.
Добрата домашна храна вече не им е вкусна; всички просто тичат след това бързо хранене.
Това не е хубаво, защото Аллах Азза уа Джалла е сътворил многообразието – а не само хляб или само ориз.
Може би оризът е идеален за този регион тук. У дома не можем да ядем ориз всеки ден, защото не го ядем чист като хляб, а слагаме много месо и мазнина.
За нас това е тежко основно ястие – докато тук той служи като лека гарнитура подобно на хляб, и това пасва идеално на този климат.
Когато Мауляна Шейх беше веднъж в Индонезия, пътувахме с влак около три часа извън Джакарта.
Навсякъде имаше оризови полета, а селяните там бяха забележително слаби.
Мауляна Шейх каза тогава: „Погледнете тези хора: една-единствена шепа ориз им стига за целия ден.“
Аллах е вложил всичко необходимо в тази една шепа ориз, за да имат сили и да могат да се грижат за семействата и децата си.
Ако ги принудят да се хранят всеки ден с хамбургери, скоро едва ще могат да се помръднат.
Затова не обръщайте внимание на това, което тенденциите се опитват да ви внушат; гледайте какво иска Аллах и какво желае за нас Пророкът (sallAllahu alayhi wa sallam).
Аллах и Неговият Пратеник искат само най-доброто за вас – да правите това, което наистина ви носи полза, а не онова, което пълни джобовете на другите.
Някога колонизаторите идваха и взимаха всичко със сила. Днес хората доброволно стават техни роби, без те дори да се налага да идват тук.
По онова време европейците поробиха милиони хора и ги отведоха насила в Северна и Южна Америка и по целия свят.
Те бяха залавяни, отвличани и държани безмилостно.
Днес хората доброволно рискуват живота си в морето: половината се давят, а оцелелите се озовават в Европа или Америка, където ги презират и живеят по-зле от някогашните роби.
На робите в миналото често им е било по-добре, отколкото на тези хора днес.
Днес те буквално се молят: „Вземете ме, искам да бъда ваш слуга – само ме приемете.“
СубханАллах, това не се харесва на Аллах, защото те погрешно вярват, че онези хора стоят по-високо от тях.
А пред Аллах никой не стои по-високо от друг – освен чрез набожност, богобоязливост и покорство към Него. Само това има значение!
Било американец, африканец, индиец или европеец: никой няма четири крака или два носа. Всички сме сътворени еднакви.
И удивителното е: който погледне картата на света, веднага ще разбере, че Аллах е дарил на мюсюлманите най-плодородните и най-богатите земи.
Разбира се, има и други хубави места, но мюсюлманските страни са сред най-богатите и най-благоприятните за живеене на земята, където човек би могъл да води живот в изобилие.
Но когато хората забравят Аллах, пренебрегват Неговите повели и жертват Отвъдния живот заради този кратък, тридневен земен живот, те напускат родината си – без да подозират каква мизерия очаква тях и децата им в чужбина.
Мауляна Шейх често разказваше една случка за Сейидина Иса (alayhi s-salam) по време на неговите пътувания.
Някога е имало богобоязливи хора, които живеели съвсем скромно в пещери или шатри.
Един ден той срещнал човек, който се кланял на Аллах под малък навес, който едва го пазел от дъжда и почти не му давал сянка.
Сейидина Иса го попитал: „От колко години живееш тук?“, на което мъжът отговорил: „От седемстотин години.“
В онези времена Аллах дарявал на някои хора много дълъг живот, макар че много други доживявали само до трийсет или четирийсет години.
Сейидина Иса (alayhi s-salam) попитал с недоверие: „Живееш от седемстотин години точно на това място под този навес?“, а мъжът отвърнал: „Да.“
Сейидина Иса (alayhi s-salam) попитал още: „Защо не разшири колибата малко, за да ти е по-удобно и да не си толкова натясно?“
Тогава мъжът отговорил: „За какво? Времето ми тук почти е изтекло, а и без това не сме тук завинаги.“
Сейидина Иса му казал: „В края на времената хората ще живеят едва седемдесет или осемдесет години – и въпреки това ще строят огромни дворци и небостъргачи, и дори това няма да им стига; ще искат още и още.“
Тогава мъжът възкликнал: „Ако имах да живея само седемдесет години като тях, веднага щях да падна на земята в суджуд (Sajdah) и нямаше да вдигна главата си, докато смъртта не ме прибере!“
Това са били хора, които наистина са живели само за Аллах Азза уа Джалла.
Затова трябва да ценим всичко, което Аллах ни дарява, и да спрем да тичаме след илюзиите на другите.
Техните концепции са пагубни – а най-опасни са онези влияния, които се опитват да отдалечат мюсюлманите от тяхната вяра.
И на това може да се хване всеки, било млад или стар.
Трябва изключително много да внимаваме да не ги следваме. Направи ли се първата крачка, втората и третата следват от само себе си – а накрая идва гибелта.
За съжаление точно това се наблюдава в момента в много мюсюлмански страни.
На младежта често ѝ липсва далновидност; мнозина се събуждат едва години по-късно и горчиво съжаляват за грешките си.
Ето защо зависи от нас да напътстваме децата си внимателно. Но как да постигнем това?
Преди всичко ние самите трябва да бъдем жив пример за тях. Ако не им го показваме с живота си, как да ни последват?
Те трябва да видят от нас, че човек не се поддава сляпо на всеки порив и всяка прищявка.
Както поучаваше Пророкът (sallAllahu alayhi wa sallam): колкото по-далеч стоим от тези новомодни обичаи, толкова по-добре за всички ни.
Искреното намерение е от решаващо значение – нека Аллах ни даде сили за това.
Дори за малките неща: когато ви се прииска нещо, кажете съвсем осъзнато: „Не, сега няма да го направя; това само ласкае егото ми. Моят нафс просто иска да го има, да го носи или да го направи.“
Стъпка по стъпка именно това отношение, иншаАллах, ще бъде пример и за нашите деца.
Един съществен принцип във възпитанието е: някога децата все още изпитваха уважение към родителите си и ги слушаха.
Днес често е обратното: цялото семейство, както бащата, така и майката, играе по свирката на децата.
Каквото и да поиска детето, веднага се казва: „Важното е да не плачеш, ето ти всичко – било играчка, телефон или телевизор.“
Дори ако възнамерявате да ги зарадвате: не им го купувайте веднага в същия ден! Оставете да мине седмица или месец, за да се научат колко струват нещата.
Ако им отстъпите веднага, след един час ще им омръзне и вече ще искат следващата играчка.
Едно дете трябва да се научи на търпение и усилие, за да може да оцени истинската стойност на нещата.
Един мой покойен приятел (rahmatullahi alayh) обичаше да разказва история за едно напълно разглезено момче.
Бащата вече не издържал на поведението на сина си и му поставил задача: „От днес нататък ще ходиш на работа всеки ден и вечер ще ми носиш вкъщи по една монета.“
През първия ден момчето просто намерило парите без работа и гордо ги занесло на баща си. Той го погледнал и казал сухо: „Вземи монетата и я хвърли в тоалетната.“ Момчето го направило, без да му мигне окото.
На втория ден всичко се повторило, защото то все още нищо не било разбрало и не било спечелило само нито стотинка.
На третия ден не му оставало нищо друго, освен да се труди здраво от сутрин до вечер, за да си изработи честно монетата. Когато се прибрал с нея, бащата отново заповядал: „Хвърли я в тоалетната!“
Тогава момчето извикало ужасено: „Какво значи това?! Цял ден се потих за нея! Не мога просто така да я хвърля в тоалетната!“
Точно така то разбрало стойността. Защото това, което ти идва без усилие, го изхвърляш също толкова безмислено.
Нашите деца спешно се нуждаят отново от това преживяване. Те се давят в изобилие и дори вече не познават здравословната скука, защото ден и нощ са залепени за екрана.
Някога имаше моменти, в които просто нямахме какво да правим – и точно това ни се отразяваше добре тогава.
Аллах е сътворил всичко с дълбок замисъл, за да се научим да държим егото и нафса си под контрол.
Както казах: от съществено значение е за нас самите и за нашите деца да не се поддаваме сляпо на всяко потребителско безумие.
В днешно време се чете за безумни хора, които лагеруват на палатка три месеца пред някой магазин, само и само да са първите, държащи най-новия смартфон в ръка.
Но ако поискате от тях да отслужат две кратки молитвени части (ракят), те охкат, че било твърде изморително.
СубханАллах – напълно сме се оставили нашето его да ни пороби!
Говорим тук за всички тези неща, и иншаАллах ще е достатъчно дори само един процент от тях да вземем присърце и да приложим.
Нека Аллах ви благослови, да ни опази и да ни даде да доживеем появата на Сейидина ал-Махди (alayhi s-salam), иншаАллах.
Както Мауляна Шейх винаги казваше: по онова време цялата тази технологична мания ще спре – няма да има повече екрани, никакъв телефонен терор –, и животът ще бъде толкова по-мирен, иншаАллах.
След това ще настъпи и Съдният ден (Киямет), иншаАллах.
Това, от което най-много се нуждаем сега, е появата на Сейидина ал-Махди (alayhi s-salam), за да се сложи край на тази световна несправедливост – без значение дали идва от немусюлмани или от мюсюлмани.
Защото за съжаление има и мюсюлмани, които тормозят другите и ги отблъскват от вярата, като поучават искрените вярващи: „Не прави това! Не прави онова! Ти си неверник! Ти си идолопоклонник!“
Ето защо се молим и правим дуа Аллах да изпрати Сейидина ал-Махди (alayhi s-salam), за да пречисти сърцата и света от този раздор.
Не молим за това просто от личен интерес: Алхамдулиллах, живеем в безопасност, благодарим на Аллах за всеки ден и не търпим лишения, иншаллах.
Благодаря на всички ви от все сърце и нека Аллах ви благослови.
Share
ИншаАллах, след малко отиваме на среща, но преди това бихме искали да кажем няколко думи в името на Аллах.
ИншаАллах, това ще бъде от полза за мен и за всички нас, иншаАллах.
Днес, алхамдулиллях, в името на Аллах изминахме дълъг път.
Естествено, като човек се изморяваш от това.
Но когато е в името на Аллах, за това очаква голяма награда при Аллах ‘Азза уа-Джал.
И ние се радваме за това.
Докато Аллах ни дарява здраве, всичко е лесно.
Веднъж майка ми много се разтревожи за Мавляна Шейх.
Тогава те също бяха на път и бяха изтощени.
Тогава той каза: „Тази умора няма никакво значение.“
„Това е само изтощението на деня, не е болест.“
Когато здравето страда, това вече наистина е лошо.
Когато човек пътува и е на път, нормално е да се измори малко.
Но щом се събере с добри хора, това обикновено отново се изпарява.
И когато след това се наспи и си почине, на следващия ден, алхамдулиллях, отново е напълно свеж и пълен със сили.
За това благодарим на Аллах.
Аллах ни дари здраве и, иншаАллах, добри хора и благословени места, които да посещаваме.
Ние не отиваме на хазарт, нито по нощни клубове или подобни места.
Посещаваме нашите хора – хора, на които липсваме и които също ни липсват.
Не ги бяхме виждали повече от две години.
Алхамдулиллях, сега можахме да ги видим отново.
Те много се радват и тяхната радост достига и до нашите сърца.
Нека Аллах благослови всички ви.
Сърдечни благодарности на всеки, който дойде да ни види и да бъде с нас.
Нека Аллах ги възнагради и им дари здраве, силен иман и дълъг, щастлив живот, иншаАллах – както на земния, така и на отвъдния свят, иншаАллах.
Share
Иншаллах, Пророкът саллеллаху алейхи ве селлем каза за най-добрите хора: „Khayrukum man ta'allamal Qur'an wa 'allamahu“ – най-добрите сред вас са онези, които изучават Корана и го преподават.
Алхамдулиллях, виждаме тук коранско училище и толкова много деца.
Детството е най-доброто време за изучаване на Корана.
Алхамдулиллях, вие сте тук на прекрасно място, заобиколени от добри хора.
Алхамдулиллях, те следват думите на Пророка саллеллаху алейхи ве селлем и учат децата от малки да четат Корана.
Има една поговорка – не мисля, че е хадис, но може и да е: „Al-'ilmu fis-sighar kan-naqshi 'alal-hajar, wal-'ilmu fil-kibar kan-naqshi 'alal-ma'.“
Казва се: Онова, което се научи в детството, е като изсечено в камък.
Точно както надпис, който се изсича с длето в камък: това, което детето научи в ранна възраст, се запечатва дълбоко и никога не се забравя.
Днес, алхамдулиллях, посетихме много места.
Първо бяхме на мястото на султана.
Там има каменен надпис и дори след 500 години той все още е запазен и четлив.
Това бяха наистина искрени хора.
На техния благослов дължите всичко това тук – че ислямът при вас се пази по-жив, отколкото в повечето мюсюлмански страни.
Това е огромна благодат от Аллах.
Той изпрати тези хора и чрез тях дари напътствие (хидая) – и това напътствие се предава от поколение на поколение.
То продължава да живее, алхамдулиллях; именно това виждаме тук.
И това е от безценна стойност за всички хора.
Коранът дарява всяко добро, защото той е живото слово на Аллах Азза ва Джел.
Чете ли се от него, сърцето се отваря. Той е изцеление (шифа) за душата, а благословиите на възвишения Коран са безгранични.
За това се радваме от все сърце.
Останахме тук през целия ден.
Имахме възможност да слушаме, да видим нови неща, а цялото това добро никога не спира.
Алхамдулиллях, полагат се големи усилия Коранът да се доближи до все повече деца и хората да се обучават.
Алхамдулиллях, това е прекрасно: само за две години то се е разраснало почти три пъти.
Защото Пророкът саллеллаху алейхи ве селлем ни научи: този, чиито два дни са напълно еднакви – без следващият да е по-добър от предишния –, търпи загуба.
Защото утрешният ден винаги трябва да бъде по-добър от днешния.
Затова се радваме на всички онези, които следват думите на Пророка саллеллаху алейхи ве селлем и зова на Аллах, за да служат на учениците на Корана и на търсещите знание.
Това благоволение идва единствено от Аллах.
На когото е дарена тази благодат, може да се счита за щастлив, че може да изпълнява онова, което Аллах Азза ва Джел е повелил.
Това е огромен благослов – дарът да можеш да вършиш добро в името на Аллах Азза ва Джел.
Защото в днешно време хората почти не намират време за онова, което са правили предишните поколения.
Щом настъпеше нощта, те се спираха за пет или десет минути и се питаха: „Какво направих днес? Добро ли беше, или лошо?“
Защото през деня се случват толкова много неща.
Те си правеха равносметка: „Какво добро извърших? Къде сгреших? Какви грехове допуснах?“
Ние също трябва да се вгледаме в себе си и да молим Аллах Азза ва Джел за прошка.
Ако бяха направили нещо нередно, те молеха Аллах Азза ва Джел за опрощение. Защото, алхамдулиллях, Аллах наставлява ангела отляво – който записва греховете – да изчака до вечерта и да види какво ще направи рабът Му.
Поиска ли прошка, Аллах му прощава и изобщо не позволява това да бъде записано като лошо деяние.
И тъй като сме забравителни, най-добре е преди сън да подновим уду, да откланяме два рекяата, да изречем „Естагфируллах“ и да помолим Аллах Азза ва Джел за прошка.
Пророкът саллеллаху алейхи ве селлем каза: Който кланя тези два рекяата, изрича „Естагфируллах“ и се събуди преди Феджр, за да откланя поне два рекяата техеджуд, за него се зачита, сякаш е прекарал цялата нощ в молитва.
Алхамдулиллях, благодарим на Аллах за това, че ни отрежда да принадлежим към уммата на нашия любим Пророк Сеййидина Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем.
Каква благодат!
Ние сме наистина благословени.
Защо? Защото на народите преди уммата на Пророка саллеллаху алейхи ве селлем бяха наложени изключително тежки изпитания, за да им прости Аллах.
Когато например Сеййидина Муса алейхис-селям се качи на планината Синай и се върна, той завари народа си да се кланя на златното теле.
Аллах им се разгневи и когато те Го умоляваха за прошка,
Аллах рече: „Трябва да пожертвате собствения си живот.“
И така те се избиваха едни други – без прекъсване –, докато 70 000 от тях не паднаха мъртви.
Това е само един пример за това колко трудно е било да се получи прошка от Аллах преди Сеййидина Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем.
Докато ние просто изричаме „Естагфируллах“ и Аллах ни прощава с пълна милост.
Направено ни е толкова неописуемо лесно.
Направите ли това вечер – да кажете „Естагфируллах“ и да откланяте два рекяата –, всички ваши грехове ще бъдат опростени и ще можете да заспите в дълбок мир.
Алхамдулиллях, за всичко това благодарим на Аллах.
Иншаллах, нека Аллах да прости на всички ни и да благослови тази среща за всички нас.
Благодарим ви за това, че дойдохте тук заради Аллах.
Нека Аллах ви благослови и ви дари с берекет, иншаллах.
Иншаллах, нека винаги да се виждаме отново – в отлично здраве и с още повече радост в сърцата.
Иншаллах, насочете сърцата си към Отвъдния живот (Ахирет).
Този земен живот (Дуня) е преходен; от значение е Отвъдният живот.
Пророкът саллеллаху алейхи ве селлем каза: Който има ежедневната си прехрана, покрив над главата и може да извършва своето богослужение, вече принадлежи към най-щастливите хора на земята.
Нека Аллах, иншаллах, дари всички ни с това най-ценно съкровище: канаат – задоволството и примирението с онова, което човек притежава.
Толкова хубаво е казано: „Al-qana'atu kanzun la yafna.“
Това означава: Истинското задоволство от онова, което имаш, е съкровище, което никога не се изчерпва.
Сърдечно ви благодаря и нека Аллах ви благослови.
Share