Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

Нека бъде за добро, иншаАллах, нека донесе добро. Доброто винаги води до добро. А злото води до зло. Затова, слава на Аллах: Този път, който Мевляна Шейх Назим, както и учителите ни показаха, е за хората, за мюсюлманите – накратко за всички – път на доброто. Казват: „Който прави добро, добро ще го сполети.“ Аллах, Могъщият и Всевишният, не забравя нищо; дори да сториш добро колкото прашинка, със сигурност ще получиш своята награда. Също така Аллах, Могъщият и Всевишният, казва: Ако извършиш зло и не се разкаеш, ще намериш наказанието си, дори то да е колкото прашинка. Точно на това нашият Пророк и всички други пророци са учили хората. Мнозина сега мислят, че това важи само за отвъдното: „Ако правя добро, ще получа наградата в отвъдното...“ А всъщност това важи общо; тоест както за този свят, така и за отвъдното, не само за живота след това. Ако си вършил добро на този свят, със сигурност ще получиш наградата за това добро. Ако си извършил зло, със сигурност ще изпиташ последствията и наказанието за него още тук. Ще страдаш тук и ще страдаш също и в отвъдното, освен ако не се разкаеш. Но ако тук извършиш лоша постъпка, изтърпиш наказанието си и след това осъзнаеш: „Ах, извърших неправда...“ ...и ако кажеш: „Поне изтърпях наказанието тук, за да не трябва да страдам в отвъдното“, и се разкаеш, помолиш за прошка и се завърнеш към Аллах, тогава ще бъдеш опазен от наказанието в отвъдното. Но на този свят наказанието за извършената неправда със сигурност се изпълнява. Затова този път на мюсюлманина, пътят на вярата и на Исляма, е прекрасен път. Човек вижда поне тук последствията; защото светът е място за изпитание и всяко дело има своите последици. Човек претърпява това наказание, за да се вразуми и да се освободи от тежестта на този грях. Но ако упорстваш и кажеш: „Не, аз ще правя каквото си искам“, тогава това няма да ти е от полза и на този свят. Лошите дела, които си извършил, не ти носят нищо освен страдание на този свят. В отвъдното обаче наказанието за тях ще бъде още по-тежко. Нека Аллах ни опази. Хората трябва да знаят това. Всички пророци, всички сподвижници и вярващи живеят за доброто. Те не искат злото. Защото те обичат това, което Аллах обича, и не обичат това, което не се нрави на Аллах. Нека Аллах ни опази; от лошотия, грехове и злини, нека Аллах ни опази.

وَأَقِيمُواْ ٱلصَّلَوٰةَ وَءَاتُواْ ٱلزَّكَوٰةَ وَٱرۡكَعُواْ مَعَ ٱلرَّـٰكِعِينَ (2:43) Аллах, Всемогъщият и Възвишеният, повелява: „Каквото и да правите, правете го заради Аллах и се учете.“ Това са събрания на знанието. Когато човек пребивава там, това са места, върху които почива благосклонният поглед на Аллах и които Той обича. Разбира се, човек идва на тези събрания, за да се учи. Без значение кой шейх или ходжа говори: Когато хората излязат, те са забравили повечето. Аллах, Възвишеният, е сътворил човека забравящ. На някои обаче им остава в паметта. Важното е да присъстваш на това събрание и да приемеш тази духовна храна. Когато човек я приеме, тя остава вътре в него. Дори и да не си спомняте – „Какво беше това?“... При децата, които слушат в час и забравят, е нещо друго. Но това, което се чува на тези събрания, прониква в човека – дори несъзнателно – и въздейства на неговата духовност. Ползата е трайна. Дори и човекът да не го знае, това носи благодат. Това укрепва духовността, тоест вътрешният свят се затвърждава. Иначе идват мнозина и казват: „Направих го, но нямаше полза“ или нещо подобно. Не, ако си извършил богослужение, то без съмнение има полза. Не очаквай на всяка цена да видиш отплатата веднага. Продължавай по пътя си, не се отказвай. Този път, с позволението на Аллах, е добър за земния ти живот и за отвъдния. Това е най-доброто за твоя живот. Тогава хората без вяра, тези горките, пак питат: „Защо сме дошли на този свят?“ Е, не си дошъл по собствено желание; Аллах те е сътворил. Каква е нашата цел? Твоята цел е да служиш на Аллах и да бъдеш на Неговия път. Става въпрос за това да приемеш тази красива духовност, да я направиш част от душата си. Без значение дали питаш: „Защо бях създаден? Какво да правя тук?“... Дали го казваш или не: Аллах те е създал за това и те е довел на този свят. Приеми ситуацията за добро, за да бъде краят добър. За да стане състоянието ти добро, дръж се далеч от злото. Освободи се от тези лоши мисли. Не слушай Сатаната или своите съмнения, когато питаш: „Каква е моята цел?“ Твоята цел е да служиш на Аллах и да бъдеш на Неговия път. Приеми това, което Аллах ти дава; не го отхвърляй, а го приеми. Приеми го и, както казах, седи в тези благодатни събрания. Дали го разбираш или не: Това проявление, милосърдието, което Аллах низпослава, прониква в теб и в душата ти. Тази красота ще остане вечно с теб, иншаАллах. Нека Аллах позволи събранията ни да продължат, иншаАллах.

يُرِيدُ ٱللَّهُ لِيُبَيِّنَ لَكُمۡ وَيَهۡدِيَكُمۡ (4:26) Аллах, Всемогъщият и Вездесъщият, казва, че иска да ви напъти и да ви дари с добро. Сатаната, напротив, иска злото; той иска да ви подтикне към лоши дела, така казва Аллах. Това, разбира се, е част от мъдростта и тайната на Аллах. Дори и да не можем да проумеем мъдростта и тайната зад това, трябва да знаем, че човек може да овладее своето его и да следва пътя на Аллах. Напълно възможно е да се върви по този път, без да се робува на егото. Разбира се, егото тежи; то обича забраненото повече и е по-склонно да го извършва. А същевременно от другата страна, по пътя, заповядан от Аллах, се намира всякакъв вид доброта и красота. Дори и всяка година да се казва едно и също: В повторението има хилядократна полза. Чрез повторението човек си спомня онова, което е забравил. Намираме се в благословени дни, в благословени месеци. От друга страна обаче, съществува забраненото и всякакъв вид зло. И какво е това? Нова година, новогодишната нощ. С тази така наречена Нова година Сатаната заблуждава хората и ги кара да се подготвят за безполезни неща. Казват, че искат да се радват и забавляват... На какво всъщност се радвате? Ние не разбираме това! Разумни, възрастни хора... Хора, които са учили хиляда пъти повече от нас, академици, уважавани личности – те се подготвят за тези празни неща. Още месец преди това се говори: „Ще направим това, ще направим онова“ и украсяват къщи и улици. Каква е ползата от това? Никаква. Това не е нищо друго освен вреда. В това време се вършат неща, които Аллах не обича, които Той по никакъв начин не одобрява и за които казва: „Не правете това“. Затова това не носи нищо друго освен тъмнина и зло. Околната среда се пълни не с добро, а с лошо. Всяка година хората по целия свят се радват, защото „идва новата година“. Както казваше Мевлана Шейх Назим: В днешно време всеки ден е по-лош от предишния; идният ден е по-лош от отминалия. Все по-зле и по-зле... Не по-добре. Въпреки това те се радват и казват: „Новата година ще бъде по-добра, ще направим това и онова“. „Нека започнем новата година щастливо“, казват те... Няма да бъдат щастливи; сутринта се събуждат с бучаща глава заради отровата, която са изпили. Утешават се с това: „Мина се, сега започва отначало“. Нека Аллах ни пази. Нека не правим нищо, което не се нрави на Аллах. Вършете нещата, които Аллах обича и които Аллах иска. Дали в новогодишната нощ, или в други дни... Измислили са си безброй празници: Свети Валентин, Ден на лъжицата, Ден на магарето, Ден на животните... Целта е само да оберат хората и да им измъкнат парите от джоба. И се смеят на онези, които участват в това, и казват: „Вижте какво правят тези глупаци“. Казват: „Печелим чудесно от това, а тези хора следват точно пътя, който им начертаем“. Всяка година изкарват нещо ново, някой друг лош обичай. А хората тичат след тях като овце. Казват: „Би било срамно, ако не участваме, трябва да го направим“. Така те карат хората да вършат тези неща, като им вменяват чувство за срам. Казват: „Ние сме съвременни хора; ако не го правим, ще ни критикуват. Ние сме изискани хора, а не изостанали“. А всъщност онези, които те наричат „изостанали“, са хиляда пъти по-добри от тях; те поне знаят какво правят. Нека Аллах ни пази. Нека Аллах даде разум на хората, повече няма да кажем за това. Нека Аллах не ни отделя от морето на разума.

Слава на Аллах, че ни позволи да доживеем тази нощ, нека Аллах я приеме. Иншааллах, всичко ще доведе до добро и ще бъде повод за напътствие. Това, от което тези хора се нуждаят най-много, е напътствие, за да бъдат по пътя на Аллах. Дано тази духовна храна е могла да бъде поета през тази нощ. Нека Аллах напъти тази Умма, нека тази нощ бъде повод за това. Нека делата им, Иншааллах, служат за спечелване на доволството на Аллах. Ако е имало прегрешения, нека Аллах прости и тях. Хората трябва да се покаят. Защото има мнозина, които съзнателно или несъзнателно – заради земни облаги – вредят не само на себе си, но и на другите. Заради собственото си его и своята изгода той вреди на други хора, а след това става и вика: „Спасете ме!“ Твоето спасение е вече там, където си ти. Където и да е мястото ти, там е и твоето спасение. Само Аллах може да ти помогне; освен Аллах няма никой друг, който да ти помогне. Защото си вършил зло, правил си грешки и си причинил всякакви страдания на хората. Техните права сега може да прости единствено Аллах. Нали виждаме: онези, които правят това, сега опитват всеки начин, за да се сдобият с пари. Защо? Защото вече няма вяра, няма ислямско възпитание. След османците властва дяволът. Още 100 до 150 години преди края на османците избухна Френската революция и донесе бедствие на света. Тази Френска революция обхвана целия свят. И до днес светът е в техните ръце, в ръцете на тези дяволи. Това, което искат, представят като бяло; това, което искат – като черно; и това, което искат – като добро. Затова те заличиха и отхвърлиха знанието, възпитанието и всички онези хубави ценности, които се преподаваха по османско време. Те преподават само лошото, на нищо друго не учат. Това е състоянието на света. За съжаление трябва да кажа и следното: състоянието на света никога няма да се подобри. При тези обстоятелства никога няма да се подобри. Както каза моят Мевляна Шейх Назим: няма да се оправи, преди да дойде Махди Алейхиселям. Дори да се казва: „Нека се надяваме, нека се стараем“, това е напразно; в сърцата на днешните хора се е натрупало толкова много, че всяка дума е безполезна. Някои ги смятат за герои, но тези, които дойдоха след османците, не са нищо друго освен предатели. Те вредят на хората, особено на мюсюлманите. Защо? Той си мисли, че осигурява предимство за собственото си его. И после прави каквото си иска. Както вече казах: този ред няма да се подобри. Ние не казваме това, за да всяваме безнадеждност, а за да молим Аллах Махди Алейхиселям да дойде скоро. За да изчисти тази мръсотия от целия свят. За да премахне и изхвърли онази мръсотия във всички нас, в нашето его. Защото във всички нас се крие това замърсяване; докараха ни до такова състояние – нека Аллах ни пази. Щом човек се сдобие с пост, веднага започва да върши зло. Възникнало е такова положение, нека Аллах ни пази. Нека Аллах заради тази нощ изпрати скоро Махди Алейхиселям. Нали се вижда колко различни системи дойдоха след османците. Дойде неверникът, дойде комунистът, дойде атеистът, дойдоха и онези, които твърдяха: „Аз съм мюсюлманин“, но нанесоха най-голяма вреда на мюсюлманите. Този свят ще се оправи само по начина, който нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е възвестил. Нека Аллах го изпрати скоро и нека доживеем тези хубави дни, Иншааллах.

Всичката хвала е за Аллах, че ни е сътворил в тази прекрасна вяра. Безкрайна благодарност Нему, защото само чрез Неговата воля се намираме в това състояние. Това са прекрасни състояния; човек трябва да знае как да цени стойността им. Днес е първият четвъртък от месец Реджеб; тази вечер е благословена нощ, нощта Рагаиб. В нощта Рагаиб дуите се приемат. Вярно е, че молитвите винаги биват чути, но този ден има специален ранг. Тя има такава особеност; това е нощ, която Аллах обича. Това е нощ, която е била почетена от нашия Пророк (мир нему). Реджеб е един от свещените месеци; наградата за добрите дела в него е по-голяма, отколкото в другите месеци. Затова в тази нощ се благодари и се отправят молитви към Аллах, а през деня се говее. Иншааллах, нощта се прекарва в зикр и дуи. Който има да наваксва пропуснати молитви, ги извършва. Човек извършва молитвата си преди лягане и по-късно става отново за намаз тахаджуд. Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: „Тогава е така, сякаш човек е прекарал цялата нощ в богослужение.“ Някои прекарват тези нощи напълно без сън. Но дори и да спи, човек получава тази награда и се брои, сякаш е оживил нощта в споменаване. Затова тези нощи са знак за щедростта на Аллах и Неговата благодат към нас. Неговата благодат е винаги налице, но по такива поводи Аллах, Могъщия и Велик, иска да даде още повече. Той обича да дава, Той обича да прави добро. Човешката природа е друга, но природата на Аллах е щедростта. „Керем“ означава щедрост. Това значи: да търсиш възможност да дадеш отново, да дадеш още повече; такава е волята на Аллах. „Искайте от Мен“, казва Той, не се колебайте изобщо. Не казвайте: „Вече сме искали много“; искайте, искайте постоянно, искайте настойчиво, така казва Аллах. Но Аллах, Могъщия и Велик, казва в Своята милост и щедрост: „Искайте от Мен.“ „Искайте и Аз ще дам; Моите съкровищници никога не се изпразват.“ مَا عِندَكُمۡ يَنفَدُ وَمَا عِندَ ٱللَّهِ بَاقٖۗ (16:96) Това, което притежавате, се изчерпва, всяко земно притежание свършва; но онова, което е при Аллах, е вечно и никога не свършва. Всичката хвала е за Аллах. И така, тази нощ е благословена нощ, нека Аллах я благослови. Нека Аллах ни дари с вяра от Своите неизчерпаеми съкровищници. За да не сме зависими от никого, нека Той, иншааллах, ни дари щастие в земния живот и в отвъдния.

وَمَا ٱلۡحَيَوٰةُ ٱلدُّنۡيَآ إِلَّا مَتَٰعُ ٱلۡغُرُورِ (3:185) Аллах, Могъщият и Великият, казва: „Светският живот е преходен, той не е вечен.“ Преди нас милиони, дори милиарди хора са дошли и са си отишли. Но всичко си има край. Така както животът на човека свършва, така и светът има ограничен срок на съществуване. Както е казал нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари), човечеството се е приближило много близо до Съдния ден след идването на последния пророк. Минали са вече повече от 1400 години, откакто нашият Пророк е казал това. Сега сме стигнали до края, но хората затъват все по-дълбоко в земния живот. Те изобщо не осъзнават това; не знаят какво се случва или колко време остава. Но повелята на Аллах ще се сбъдне. Всичко си има край, този свят също ще свърши. Живеем в Последните времена, в края на дните. Всичко е с главата надолу. Човек вече почти не знае какво всъщност се случва. وَهُمۡ فِي غَفۡلَةٖ مُّعۡرِضُونَ (21:1) Хората живеят в пълно безхаберие. Те не подозират нищо и се губят в земния живот. А всичко това ще свърши. Дори краят на света да се забави, краят на човека със сигурност идва. Както е казал нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари): „Смъртта на човек е неговият Съден ден.“ Но в действителност и краят на света вече е близо. Затова трябва да се събудите. Живеете в този свят – хубаво и добре, това е наред. Живейте живота си, но изпълнявайте повелите на Аллах, Могъщия и Великият. Не забравяйте Аллах, Могъщия и Великият; не забравяйте Отвъдното. Защото това е, което ще ви бъде от полза. Този свят е преходен, просто игра и забавление. Като фата моргана – появява се и отново изчезва. Затова не се оставяйте да бъдете заблудени, не се поддавайте на земния живот. Вярвайте в Отвъдното, не разчитайте на преходното. То ще отмине; преди нас милиарди хора са дошли и са си отишли. Също и тези, които ще дойдат след нас, ще си отидат. Не остава много време. Човек трябва да знае цената на времето си и да бъде по пътя на Аллах. Както казах: Аллах, Могъщият и Великият, е сътворил всичко красиво и е дарил блага; можете да ги ползвате. Най-важното обаче е да ги използвате, без да забравяте Аллах, Могъщия и Великият. Правете нещата красиво; яжте, пийте, пътувайте, но не забравяйте Аллах, Могъщия и Великият. Изпълнявайте повелите на Аллах, Могъщия и Великият. Защото ако не го правите, всичко е безполезно, колкото и красиво да изглежда. Истинската печалба е доволството на Аллах, Могъщия и Великият. Нека Аллах да е доволен от нас, иншааллах. Нека заслужим Неговото доволство, иншааллах.

В един благороден айет от Корана се казва, че Аллах, Всемогъщия и Величествения, иска да ни изведе от мрака към светлината. Аллах, Всемогъщия и Величествения, винаги желае доброто за хората. Той ги е дарил и със свободна воля. Неговата мъдрост е известна само на Него, но Аллах желае благоденствието на хората. Сатаната, от друга страна, иска да отведе онези, които пребивават в светлината, към мрака, тъмнината и злото. Човекът стои точно между тези два пътя; той се намира или в мрака, или в светлината. Освен тези два, няма трети път. Поради тази причина следването на повелите на Аллах води човека към спасение. Светлината означава спасение, сияние, красота, яснота и доброта – накратко: всякакъв вид благодат. Тъмнината, от друга страна, означава всякакъв вид трудност, зло и скръб. Всичко неизвестно се крие в тъмнината. Затова нощното време често е по-тежко за човека. Това, което обаче осветява тази тъмнина, е богослужението, и по-специално нощните молитви. Затова богослуженията, извършвани през нощта, са много по-ценни от тези през деня. Защото това богослужение превръща тъмнината в светлина. Тъмнината отстъпва, а облекчение и сияние изпълват човека. Аллах, Всемогъщия и Величествения, иска красивото и ви показва пътя, за да постигнете тази красота. Пътят на нашия Пророк – мир и благослов да бъдат над него – е такъв път: той е ясен, той е светлина, светлина върху светлина. Аллах казва: „Нурус-самауати уал-ард“ (Той е Светлината на небесата и на земята) (24:35); Аллах е Светлината. Той е абсолютната красота, слава на Аллах. За наше собствено добро и полза трябва да поемем по този път. Това е дар от Аллах за нас; не бива да го отхвърляме. Нека Аллах ни пази. Нека Аллах предпази всички ви от мрака, тъмнината и злото, иншаллах.

قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: صَلَاةُ اللَّيْلِ مَثْنَى مَثْنَى، فَإِذَا خِفْتَ الصُّبْحَ فَأَوْتِرْ بِوَاحِدَةٍ، فَإِنَّ اللَّهَ وِتْرٌ يُحِبُّ الْوِتْرَ. Нашият Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) каза: „Нощната молитва се кланя по две ракята. Доброволните молитви също се извършват по две.“ „Който се страхува, че времето за сутрешната молитва настъпва, нека завърши с един ракят (Витр). Наистина, Аллах е Витр (Единствен) и Той обича нечетното.“ قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: صَلَاةُ اللَّيْلِ مَثْنَى مَثْنَى، وَالْوِتْرُ رَكْعَةٌ فِي آخِرِ اللَّيْلِ. Нашият Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) каза още: „Нощната молитва се състои от по два ракята. Молитвата Витр е единичният ракят в края на нощта.“ Както беше споменато: Този единичен ракят важи за шафиитите; те могат да кланят един. Ханафитите, от друга страна, трябва да кланят три свързани ракята. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: الْوِتْرُ حَقٌّ فَمَنْ لَمْ يُوتِرْ فَلَيْسَ مِنَّا. Нашият Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) каза: „Молитвата Витр е задължение (хак).“ Тоест тя е ваджиб (необходима). „Който не я извършва, не е от нас.“ Така че човек не бива да я пропуска, мислейки, че е само доброволно дело (нафиле); тя е ваджиб. Извършването ѝ е задължение за всеки. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: إِنَّ لِلَّهِ تِسْعَةً وَتِسْعِينَ اسْمًا مِائَةً غَيْرَ وَاحِدٍ، لَا يَحْفَظُهَا أَحَدٌ إِلَّا دَخَلَ الْجَنَّةَ، وَهُوَ وِتْرٌ يُحِبُّ الْوِتْرَ. Нашият Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) каза: „Наистина, Аллах има деветдесет и девет имена – едно по-малко от сто.“ „Който ги запамети (изброи и разбере), със сигурност ще влезе в Рая. Аллах е Един и обича нечетното.“ Това означава: Който научи наизуст деветдесет и деветте имена, ще влезе в Рая. Който не може да ги научи наизуст, получава благодат чрез четенето на тези имена. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: إِنَّ لِلَّهِ عَزَّ وَجَلَّ تِسْعَةً وَتِسْعِينَ اسْمًا مِائَةً غَيْرَ وَاحِدٍ، إِنَّهُ وِتْرٌ يُحِبُّ الْوِتْرَ، وَمَا مِنْ عَبْدٍ يَدْعُو بِهَا إِلَّا وَجَبَتْ لَهُ الْجَنَّةُ. „Наистина, Аллах има деветдесет и девет имена, едно по-малко от сто.“ Имената на Аллах са многобройни, но има деветдесет и девет имена, които са специално разкрити на нашия Пророк и неговата умма. „Аллах е Един и обича нечетното.“ Аллах обича да бъде нечетен и в броя на Своите имена. Тези деветдесет и девет имена са онези, които Аллах е съобщил на нашия Пророк. „Всеки раб, който призове Аллах с тези имена, със сигурност ще бъде удостоен с Рая.“ Както беше казано: Добре е да се научат наизуст. Ако не, човек ги чете, и благодарение на почитта към тези имена, иншаАллах, ще бъде сред обитателите на Рая. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: الْوِتْرُ رَكْعَةٌ فِي آخِرِ اللَّيْلِ. Нашият Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) каза: „Молитвата Витр е един ракят в края на нощта.“ Това означава, че молитвата Витр трябва да бъде последната извършена молитва. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: لَا وِتْرَانِ فِي لَيْلَةٍ. Нашият Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) каза още: „Няма две молитви Витр в една нощ.“ Това означава: Ако си откланял молитвата Витр след молитвата Иша, тя не се кланя отново преди сутрешната молитва или по време на Тахаджуд; тя е еднократна. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: زَادَنِي رَبِّي صَلَاةً وَهِيَ الْوِتْرُ، وَوَقْتُهَا مَا بَيْنَ الْعِشَاءِ إِلَى طُلُوعِ الْفَجْرِ. Нашият Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) каза: „Моят Господар добави още една молитва към петте ми ежедневни молитви.“ „Това е молитвата Витр. Времето ѝ е между молитвата Иша и сутрешната молитва.“ قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: الَّذِي لَا يَنَامُ حَتَّى يُوتِرَ حَازِمٌ. Нашият Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) каза: „Който не заспива, преди да е откланял молитвата Витр, действа решително и сигурно.“ Той има предвид: „Който я извърши преди лягане – от притеснение, че може да я забрави или проспи по-късно – е поставил делото си на сигурна основа.“ قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: مَنْ لَمْ يُوتِرْ فَلَا صَلَاةَ لَهُ. Нашият Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) каза: „Който не кланя молитвата Витр, неговата молитва не е пълна.“ Това означава, че молитвите без Витр са духовно недостатъчни и несъвършени. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: مَنْ نَامَ عَنْ وِتْرِهِ أَوْ نَسِيَهُ فَلْيُصَلِّهِ إِذَا ذَكَرَهُ. Нашият Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) каза: „Който проспи молитвата Витр или я забрави, нека я откланя веднага щом се събуди или си спомни за нея.“ Така че е задължение молитвата да се навакса веднага, щом човек си спомни. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: اسْتَعِينُوا بِطَعَامِ السَّحَرِ عَلَى صِيَامِ النَّهَارِ، وَبِالْقَيْلُولَةِ عَلَى قِيَامِ اللَّيْلِ. Нашият Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) каза: „Вземете храната за сухур на помощ за говеенето през деня; защото сухурът облекчава деня на говеещия.“ „И използвайте следобедната дрямка (кайлула) като помощ, за да станете за нощното богослужение.“ Това означава: Малко сън между обед и следобед улеснява ставането за молитва през нощта. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: أَقِلُّوا الْخُرُوجَ بَعْدَ هَدْأَةِ الرِّجْلِ، فَإِنَّ لِلَّهِ تَعَالَى دَوَابَّ يَبُثُّهُنَّ فِي الْأَرْضِ فِي تِلْكَ السَّاعَةِ. Нашият Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) каза: „Ограничете излизането, когато хората са се успокоили през нощта.“ Хората обичат да излизат през нощта и да се разхождат, но нашият Пророк съветва: „Ограничете го.“ „Защото Аллах, Всевишният, има много създания, които Той разпръсква по земята в този час.“ Има видими и невидими същества. Не е препоръчително да се излиза много по това време; по-добре е да се стои вкъщи. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: إِيَّاكُمْ وَالسَّمَرَ بَعْدَ هَدْأَةِ الرِّجْلِ، فَإِنَّكُمْ لَا تَدْرُونَ مَا يَأْتِي اللَّهُ مِنْ خَلْقِهِ. Нашият Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) каза още: „Пазете се от това да бъбрите навън, след като е настъпило спокойствие.“ Това означава, че човек не бива да се разхожда навън, задълбочен в разговори. „Защото не знаете какви Свои създания извежда Аллах.“ Създанията на Аллах са многобройни; човек може да бъде обезпокоен или да пострада – Аллах да ни пази. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: قِيلُوا فَإِنَّ الشَّيَاطِينَ لَا تَقِيلُ. Нашият Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) каза още: „Правете следобедна дрямка (кайлула), защото шейтаните не правят следобедна дрямка.“ Шейтаните не си почиват по това време, затова вие трябва да се различавате от тях. Следобедният сън е както Сунна на нашия Пророк, така и почивка за човека, която шейтаните мразят. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: مَنْ قَرَضَ بَيْتَ شِعْرٍ بَعْدَ الْعِشَاءِ لَمْ تُقْبَلْ لَهُ صَلَاةٌ تِلْكَ اللَّيْلَةَ حَتَّى يُصْبِحَ. Нашият Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) каза: „Който след молитвата Иша рецитира стихове (празни приказки), молитвата му през тази нощ няма да бъде приета до сутринта.“ С тези думи нашият Пророк съветва да се избягват безполезните неща късно вечер. Някой може да каже: „Ние сме мюсюлмани, можем да правим всичко“, но за някои неща трябва да се внимава. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: خَفِّفُوا بُطُونَكُمْ وَظُهُورَكُمْ لِقِيَامِ الصَّلَاةِ. Нашият Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) каза: „Дръжте коремите и гърбовете си леки, за да станете за молитва.“ Това означава: Не препълвайте стомаха си прекомерно. Който препълни стомаха си твърде много, го наляга сън и ставането за нощно богослужение става трудно. قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ: نَهَى عَنِ النَّوْمِ قَبْلَ الْعِشَاءِ وَالْحَدِيثِ بَعْدَهَا. Нашият Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) забрани спането преди молитвата Иша и ненужните разговори след нея. Така че няма причина да се спи между вечерната и нощната молитва; дори е неблагоприятно да се спи след молитвата Аср. Това ни е учил нашият Пророк. Освен това той не е искал нощта да се прекарва в празни приказки и е забранил това. Разбира се, тази деликатност отговаря на високия стандарт на сахабите; Аллах да ни прости, иншаАллах.

Той е, Който ви движи (10:22) И Той над всяко нещо има сила (67:1) Аллах ви води и напътства, както Той пожелае. Всичко, което правите, се случва по Неговата воля. Волята на Аллах, Всемогъщия и Величествения, стои над всички нас. Вярващият трябва да знае, че във всичко има добро за него. Той трябва да благодари на Аллах, че се намира по пътя на Исляма. Затова на Аллах, Всемогъщия и Величествения, се полага хилядократна, дори милионна благодарност. Защото Той не ни е повел по други пътища. Нека Той ни утвърди – иншаАллах – по този път. Нека останем по този път до последния си дъх, иншаАллах. Защото Той е насочил други хора по други пътища. Има хора на блаженството и хора на нещастието. Блажените са онези хора, които Аллах е напътил по Своя собствен път. Хората на нещастието са онези, които вървят по противоположния път. Вчера, слава на Аллах, посетихме едно място. Това беше място, където са се случили значими събития, чрез които блажените са били хвърлени в нещастие. След това събитие те станаха врагове на пътя на Аллах там. Те последваха пътя на сатаната. Какво се беше случило? Те напуснаха пътя на пророка Исус и се заблудиха. Бяхме на онова място, където те отрекоха пророческия ранг на пророка Исус и го обявиха за Бог. Това е събитие, случило се преди 1700 години. Точно там беше това място. Те прогониха оттам онези, които бяха на истинския път. Те ги убиха. Те ги накараха да замлъкнат. Те изгориха техните евангелия. Те заличиха всичко, което им принадлежеше, цялото им знание. Те се опитаха да го унищожат, но истината оцелява; истината не изчезва. Затова трябва да благодарим на Аллах, за да не позволи Аллах да се отклоним от правия път. Защото сатаната не почива. Така както той отклони онези от пътя и ги накара да се кланят на идоли, така той води в заблуда и хората тук и ги кара да се кланят на сатаната. Той ги кара да служат на собствените си страсти. Нека Аллах ни пази от злото. Това със сигурност е предписанието на Аллах, но който е на правия път, трябва да бъде благодарен. Нека той не напуска пътя, иншаАллах. Нека Аллах не ни отделя всички нас от този път. Истинският път е пътят, който Аллах, Всемогъщия и Величествения, ни е дарил. Благотите траят чрез благодарност. Това е най-голямата благодат, за която трябва постоянно да се благодари. Слава на Аллах за благодата на вярата, иншаАллах. Нека и тези свещени месеци бъдат благодатни. Нека вярата ни стане още по-силна чрез тяхната почит. Това значи, че за човека Ислямът сам по себе си не е достатъчен; необходим е Иман. Заедно с Исляма е необходим Иман. Какво е Иман? Това е вярата в Невидимото. Има една група, която води всички в заблуда. Те не вярват в Невидимото. „Това не съществува, това не може да бъде...“ Докато казват: „Той е мъртъв, той не носи полза“... Те казват „това“ и „онова“, но не забелязват, че самите те са се отклонили от пътя, и водят и другите в заблуда. Нека Аллах ни пази от злото. Нека Аллах даде сила на вярата ни, иншаАллах.

Слава на Аллах, нека са благословени нашите три свещени месеца. Снощи те започнаха; нека бъдат добри и пълни с благодат. Тези месеци са сред великите и прекрасни месеци. Това са изключителни месеци, които Аллах специално е избрал. Месец Раджаб принадлежи към свещените месеци (Хурум). През тези месеци не се е водила война. Тоест, нападенията са били забранени; било е позволено само за защита, иначе не. Но днешното положение... Как изглежда то? Дали хората го приемат или не... Те действат на своя глава. Но важното е, че тези хубави месеци са голяма благодат за хората, особено за мюсюлманите; те са дар от Аллах. Добрите дела, извършени през тези месеци, се възнаграждават многократно. Където обикновено е десетократно, в тези месеци е стократно, седемстотинкратно... За Рамазан Аллах казва: "Говеенето е за Мен и Аз ще възнаградя за него." "Наградата за него идва от Мен." Щедростта и добротата на Аллах са несравними. Всичко е в Неговата ръка. Той дава, както пожелае, и взема, както пожелае. Нека Аллах ни даде, иншаАллах, нека ни дари с добро. Аллах дава, но някои хора... Сатаната е скъперник. Той не обича да дава. Това, което дава, е само лошо, нищо друго. Аллах, от друга страна, дава добро, Той дарява всякакъв вид красота и казва на хората: "Вземете." Който взема, взема, слава на Аллах. Но хората, които се поддават на нашепванията на Сатаната, са завистливи и не го приемат. Те казват: "Такова нещо няма." Те казват: "Това не става така." О, човече, нали Аллах дава, защо се бъркаш в делата на Аллах? Губиш ли нещо от това, плащаш ли го от джоба си? "Не, това не става, не е така, не правете това, не правете онова, не се молете твърде много, не правете твърде много тасбих..." Веднага казват: "Не кланяйте и суннет, суннетът не е нужен, твърде многото доброволни молитви са излишни", и така възпират хората от доброто и от печалбата. Аллах е разстлал Своите съкровищници пред нас и казва: "Вземете си." Колкото искате... Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: "Когато минавате покрай градините на Рая, тогава: farta'u" С 'farta'u' нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) има предвид: "Вземете, вземете обилно, възползвайте се." Къде е това място? Това са кръговете на зикр, местата за богослужение или местата за молитва в собствения дом. Вземете оттам толкова, колкото можете; тук е печалбата. Защото, когато затвориш очите си за отвъдния свят... Ако не си подготвил нищо, книгата е затворена. Затова вземете в този свят изобилно от всички врати на доброто, които Аллах е отворил. Слава на Аллах, че ни е дарил тези месеци. И днес вече е първият ден, иншаАллах. Според броенето в тази страна е така; другаде може да се различава. Затова тези благословени дни са дни на печалба. Те са дни на милосърдие, дни на красота. Нека се възползваме изобилно от тях. Поне трябва да се рецитират възхвалите (Тасбихат), които са специални за тези дни. Който желае, говее. Който иска, говее изцяло, който иска – няколко дни, или в четвъртък и понеделник. Всичко е дар от Аллах. Нека ги приемем, иншаАллах. Нека ислямският свят догодина бъде в по-хубаво и по-добро състояние, иншаАллах. Нека целият свят приеме Исляма. Нека Мехди Алейхиселям да се е появил, иншаАллах. Нека Аллах го изпрати скоро, защото състоянието на този свят е много лошо. Нека Аллах ни пази от злото. Дяволите също не си почиват, и техните последователи също не си почиват. Те вредят на хората, вредят на децата, играят си с вярата им. Вярата (Иман) е важна. Вярата трябва да бъде неразривно свързана с Исляма. А вярата е любовта към нашия Пророк, неговия път, Тариката. Тарикат означава път; това е пътят, който води към нашия Пророк. В противен случай, при суха практика без вяра, човекът веднага рухва. Сатаната го поваля. Той го подтиква към лоши неща, към лоши пътища. Той го кара да върши зло. Нека Аллах ни пази. Живеем в много опасно време. В това време е необходима вяра, трябва да укрепваме вярата си. Нека Аллах утвърди вярата ни, иншаАллах. Днес, за благодатта на този ден, братята завършиха Хатми; 500 Хатми. Те извършиха всякакъв вид рецитации: Коран-Хатми, благословии (Салеват), възхвали, Тахлил, отделни сури... Нека Аллах ги приеме. Първо за душите на нашия Пророк, неговото семейство, неговите сподвижници, всички пророци, светии, праведници, шейхове и всички покойници... Нека се сбъднат и добрите намерения на тези, които са чели. Нека това бъде укрепване на вярата, иншаАллах. Нека бъде повод за напътствие. Нека бъде напътствие за децата, а също и за нас, иншаАллах. Нека останем непоколебими във вярата, иншаАллах. Нека Аллах не ни оставя да се заблудим. Нека Аллах не ни прави зависими от никого. Нека Аллах ни дари с благодатно, изобилно препитание. Нека Аллах ни дари щастие в земния живот и в отвъдния.