Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

Сеенето на раздор не е добро нещо. Дори и на пръв поглед да изглежда правилно, раздорът е нещо лошо. Някои неща е по-добре да се оставят, дори и човек да е прав. Не е правилно винаги упорито да искаш да налагаш всичко по своя начин. Това, което вашият шейх, вашият водач ви казва – това е истинският път. За да дам пример: Когато Маулана Шейх Назим беше на поклонение в Мека, той не се молеше пред Кааба зад тамошните имами. Защото техните правни школи и религиозни убеждения бяха погрешни и неправилни. Въпреки че има много фетви, които гласят, че по принцип човек не бива да се моли зад тях, все пак... Шейх Баба каза: „Там ти правиш намерение за истинския имам; имамът пред теб е само външно проявление.“ Стойността на твоята молитва зависи от твоето намерение. Ти стоиш там, за да спечелиш благоволението на Аллах. Твоето намерение е да отслужиш молитвата и да се подчиниш на повелята на Аллах. Не ти се полага да поставяш под въпрос имама. Ако започнеш да проверяваш това, един ще приеме този имам, друг ще отхвърли онзи – и възниква раздор. На раздора не трябва да се дава място. Той казва: Дори и човек да е прав, не бива да предизвиква такова нещо. Когато веднъж Маулана Шейх Назим се оказа в подобна ситуация, неговият шейх, Маулана Шейх Абдула Дагестани, му каза: „Погледни само кой наистина води молитвата.“ Когато той погледна напред с духовния си взор, видя, че пред този имам стои още един имам – и това беше истинският имам. Аллах показа това на нашия шейх по този начин, за да предотврати всякакъв раздор. Когато стоиш зад някой имам, не създавай безпокойство. Когато дойде време за молитва, просто се моли зад него. Същото е и на хадж: Без значение къде стоиш, направи намерение да го направиш заради Аллах. Той казва: „Това намерение е по-ценно от твоето действие.“ Така каза и нашият Пророк (мир и благословии да бъдат върху него): „Niyyat al-mu'min khayrun min 'amalihi“ (Намерението на вярващия е по-добро от неговото дело). Затова виждаме такива хора не само в страната, в която живеем, но и навсякъде по света. С изказвания като: „Зад този няма да се моля“, „С онзи няма да се моля“ или „Този ходи на петъчна молитва, а другият не“, те само внасят объркване в собствените си общности. Те влизат в конфликт с другите и резултатът е раздор. Затова човек не бива нито да сее раздор, нито да дава повод за него. Ако намерението ти е искрено, Аллах така или иначе ще приеме молитвата ти. Така че не си блъскай главата, не се тревожи излишно и не подвеждай другите. Нека Аллах ни опази от това.

Една молитва на нашия Пророк - саллаллаху алейхи уа саллям - гласи: „Аллахумма хир ли уахтар ли“, което означава: „Избери най-доброто за мен и ми го отреди.“ Това е една от молитвите на нашия Пророк - саллаллаху алейхи уа саллям. Човекът не знае дали неговият избор е добър или лош; това знае само Аллах, Всемогъщият и Всевишният. Затова той казва: „Избери най-доброто за мен.“ Това е една прекрасна молитва, която всеки трябва да изрича. Често човек силно желае нещо, но то не се сбъдва. Тогава е тъжен, въпреки че за това няма никаква причина. Защото в това се проявява волята на Аллах, Всемогъщият и Всевишният. Дори в нещата, които не се сбъдват, често се крие много добро. Затова винаги трябва да се молим: „Нека се случи най-доброто.“ Всякаква мъка изчезва чрез тази молитва. Това вътрешно безпокойство отминава с позволението на Аллах. Човекът трябва да осъзнава, че има Създател. И Създателят познава всичките му житейски ситуации и обстоятелства. Ако човек вярва в това и постъпва според него, той намира вътрешно спокойствие и мир. Но ако се бунтува срещу всичко и казва: „Да беше станало така или иначе“, тогава вече не намира мир. Тогава той живее постоянно в тревога и страх. Появяват се все нови болести, както душевни, така и физически, които правят всичко още по-лошо. Нека Аллах ни предпази от това и ни даде най-доброто. Нека Той се отнася към нас със Своята милост. Нека Той не ни подлага на изпитания, които не можем да понесем. Нека Той ни дари от Своята благодат. И ние Го молим за Неговата благодат, иншаАллах. Нека Аллах се отнася към всички със Своята благодат, както в земния живот, така и в отвъдния, иншаАллах.

إِنَّ الْعَبْدَ لَيَتَصَدَّقُ بِالْكِسْرَةِ تَرْبُو عِنْدَ اللَّهِ حَتَّى تَكُونَ مِثْلَ أُحُدٍ Нашият Пророк – мир и благословии от Аллах да бъдат върху него – каза: „Ако един раб даде дори само парче хляб като садака (милостиня), то нараства при Аллах, докато достигне големината на планината Ухуд.“ Дори и най-малката садака се приема от Аллах; затова човек никога не бива да се отказва да дава милостиня. إِنَّ صَدَقَةَ السِّرِّ تُطْفِئُ غَضَبَ الرَّبِّ، وَإِنَّ صِلَةَ الرَّحِمِ تَزِيدُ فِي الْعُمْرِ، وَإِنَّ صَنَائِعَ الْمَعْرُوفِ تَقِي مَصَارِعَ السُّوءِ [...] Нашият Пророк – мир и благословии от Аллах да бъдат върху него – каза: „Садака, дадена в тайна, укротява гнева на Господаря.“ Въпреки че е позволено да се дава милостиня публично, в тайна е още по-похвално. Нашият Пророк – мир и благословии от Аллах да бъдат върху него – обяснява, че тайната садака потушава гнева на Аллах. Съля-и рахим, тоест поддържането на родствените връзки и грижата за семейството, удължава живота. Когато човек поддържа контакт със собственото си семейство, с братя, сестри, чичовци, лели и други роднини, това води до по-дълъг живот. Правенето на добро затваря вратите на злото. Когато правите добро на вашите ближни, вратите на бедата се затварят и няма да ви бъде нанесена вреда. Казването на „Ля иляхе иллеллах“ затваря пред говорещия деветдесет и девет врати на бедата – и най-малката от тези напасти е тъгата. То предпазва от безброй злини, от които скръбта е най-малката. Който изпадне в беда, трябва да казва „Ля иляхе иллеллах“, за да отминат тези грижи, иншаАллах. إِنَّ فِي الْمَالِ حَقًّا سِوَى الزَّكَاةِ Нашият Пророк – мир и благословии от Аллах да бъдат върху него – каза: „Върху богатството, освен зекята, лежат и други задължения, които трябва да бъдат изпълнени.“ Освен зекята, трябва да се уреждат и дългове или претенции на други, които тежат върху богатството. Зекятът не е единственото задължение към това богатство; ако има и други задължения, те също трябва да бъдат задължително изпълнени. فِتْنَةُ الرَّجُلِ فِي أَهْلِهِ وَمَالِهِ وَنَفْسِهِ وَوَلَدِهِ وَجَارِهِ، يُكَفِّرُهَا الصِّيَامُ وَالصَّلَاةُ وَالصَّدَقَةُ وَالْأَمْرُ بِالْمَعْرُوفِ وَالنَّهْيُ عَنِ الْمُنْكَرِ Нашият Пророк – мир и благословии от Аллах да бъдат върху него – каза: „Изпитанията, през които човек преминава чрез своето семейство, богатството си, собственото си его, децата си и съседите си, както и свързаните с тях грехове, се изкупват чрез молитва, говеене, садака, както и чрез повеляване на доброто и възбраняване на злото.“ Молитвата, говеенето, милостинята и добрите дела служат като изкупление за тези съзнателно или несъзнателно допуснати грешки. С позволението на Аллах, по този начин тези грехове биват простени. أَنْفِقْ يَا بِلَالُ، وَلَا تَخْشَ مِنْ ذِي الْعَرْشِ إِقْلَالًا Нашият Пророк – мир и благословии от Аллах да бъдат върху него – отправи следните думи към почитаемия Билял ал-Хабаши, а чрез него и към всички нас: „О, Билял, дарявай! Давай щедро и не се страхувай, че Господарят на Трона ще те тласне в бедност.“ Той съветва Билял да не се страхува, че парите му ще свършат. Той му казва: „Давай, защото Аллах – Всевишният – няма да намали имуществото ти; чрез садака богатството никога не намалява.“ أَنْفِقِي وَلَا تُحْصِي فَيُحْصِيَ اللَّهُ عَلَيْكِ، وَلَا تُوعِي فَيُوعِيَ اللَّهُ عَلَيْكِ Нашият Пророк – мир и благословии от Аллах да бъдат върху него – каза: „Дарявай, но не брой колко си дал.“ Тези думи той отправи към нашата майка Асма, дъщерята на Абу Бакр: „О, Асма, дарявай и не брой даровете си; иначе и Аллах ще ти дава Своите дарове само отброени.“ Той съветва да не си водим сметки и да казваме: „Дадох или направих толкова и толкова.“ Давай щедро, за да може и Аллах в замяна да те снабдява безгранично и без мяра. Не трупай имуществото си, иначе и Аллах ще те лиши от благословията, която надхвърля основните ти нужди. Ако си стиснат и не даваш нищо, Аллах – Всевишният – ще ти дава само най-необходимото. Но ако си щедър, Той ще те дари още по-обилно. بَاكِرُوا بِالصَّدَقَةِ فَإِنَّ الْبَلَاءَ لَا يَتَخَطَّى الصَّدَقَةَ Нашият Пророк – мир и благословии от Аллах да бъдат върху него – каза: „Побързайте със садаката и я дайте рано през деня; защото бедата не може да изпревари милостинята.“ Както често казваме: Поставете кутия за дарения и всяка сутрин, преди да излезете от вкъщи, пускайте ежедневната си садака. Точно това е съветът на нашия Пророк – мир и благословии от Аллах да бъдат върху него – към нас. Никой не бива да излиза от вкъщи сутрин, без преди това да е дал садака. Оправдания като „И без това дарявам по няколко хиляди лири всяка седмица“ не важат; това е ежедневен навик. Защото думата в хадиса означава изрично „да се действа рано“. تَدَارَكُوا الْغُمُومَ وَالْهُمُومَ بِالصَّدَقَاتِ يَكْشِفُ اللَّهُ ضُرَّكُمْ وَيَنْصُرْكُمْ عَلَى عَدُوِّكُمْ Нашият Пророк – мир и благословии от Аллах да бъдат върху него – каза: „Прогонете вашите грижи и скръб чрез садака.“ Ако ви мъчат грижи или тъга, освободете се от тях, като давате милостиня. По този начин Всевишният Аллах ще ви дари с прозорливост пред надвисналата вреда и ще ви помогне срещу вашите врагове. Точно поради тази причина садаката е от такова огромно значение. تَصَدَّقُوا فَسَيَأْتِي عَلَيْكُمْ زَمَانٌ يَمْشِي الرَّجُلُ بِصَدَقَتِهِ فَيَقُولُ الَّذِي يَأْتِيهِ بِهَا لَوْ جِئْتَ بِهَا بِالْأَمْسِ لَقَبِلْتُهَا فَأَمَّا الْآنَ فَلَا حَاجَةَ لِي فِيهَا، فَلَا يَجِدُ مَنْ يَقْبَلُهَا Нашият Пророк – мир и благословии от Аллах да бъдат върху него – предупреди: „Давайте садака.“ „Защото ще дойде време, когато човек ще обикаля с милостинята си и онзи, на когото иска да я предложи, ще каже: ‚Ако беше дошъл вчера, щях да я приема, но днес вече не се нуждая от нея.‘“ И той няма да намери абсолютно никого, който все още би искал да приеме неговата садака. Настъпва време, когато човек вече няма да намери на кого да дари нещо, за да получи наградата за това – просто защото никой вече няма да е в нужда. Затова нашият Пророк – мир и благословии от Аллах да бъдат върху него – ни съветва: „Давайте вашата садака незабавно, докато все още имате възможност за това.“ Това време определено ще дойде. Както е предсказал нашият Пророк, по времето на Махди (мир нему) всички съкровища и богатства на земята ще излязат наяве и няма да се намери никой, който да приеме зекят или садака. Хората просто ще казват: „Не искам нищо, аз самият имам достатъчно – какво да правя с това?“ Това е пророческо предсказание на нашия Пророк за бъдещето. И иншаАллах, тези дни ще настъпят съвсем скоро. تَصَدَّقُوا فَإِنَّ الصَّدَقَةَ فَكَاكُكُمْ مِنَ النَّارِ Нашият Пророк – мир и благословии от Аллах да бъдат върху него – каза: „Давайте садака, защото несъмнено тя ще допринесе за вашето спасение от огъня на Ада.“ Чрез даряването на садака не само постигате Рая, но и се предпазвате от Ада. تَصَدَّقُوا وَلَوْ بِتَمْرَةٍ فَإِنَّهَا تَسُدُّ مِنَ الْجَائِعِ وَتُطْفِئُ الْخَطِيئَةَ كَمَا يُطْفِئُ الْمَاءُ النَّارَ Нашият Пророк – мир и благословии от Аллах да бъдат върху него – каза: „Давайте садака, дори да е само една фурма.“ Каквото и да дадете, се брои за садака – независимо дали е хляб, фурма или глътка вода; всичко това е милостиня. Давайте, дори и да е само една фурма, защото и тази единствена фурма може да засити глада на нуждаещ се. И точно както водата гаси огъня, така и садаката заличава греховете.

وَٱلۡفَجۡرِ (89:1) وَلَيَالٍ عَشۡرٖ (89:2) Аллах се кълне в тези десет дни, десетте дни на Зул-Хиджа. Аллах придава голямо значение на тези благословени дни, като се кълне в тях. Има наистина много специални дни и нощи. Това са дни и нощи, с които Аллах е дарил нашия Пророк и неговата умма. Аллах ни е дарил тези дни, за да прояви още повече милост към Своите раби и да им даде възможност да получат изобилна награда. За мюсюлманите, за вярващите и за всички онези, които познават пътя на истината, тези дни са изключително благословени. Слава на Аллах, днес е първият ден на Зул-Хиджа; тези благословени дни продължават до десетия ден. Който желае, може да пости през тези дни. Това е едно прекрасно дело, за което има голяма награда. Който има сили за това, може да пости до деветия ден. Или човек може да пости поне през осмия и деветия ден – това наистина не бива да се пропуска. Това не е нито фард (задължение), нито ваджиб, а сунна – специален дар от Аллах за вас. Човек трябва да се възползва добре от тази възможност и да оцени нейната стойност. Някои хора обаче бъркат фард и сунна. Те пренебрегват задължението и вместо това изпълняват сунната. Така например, те не постят през Рамадан, но за сметка на това постят през Зул-Хиджа или през Мухаррам. При това една сунна никога не може да замести едно задължение (фард). Затова тук трябва да се внимава много. Човек си мисли, че прави нещо добро, но в действителност извършва грях. И това е така, защото пренебрегва едно задължение, само за да изпълни вместо него една сунна. На това трябва да се обърне внимание: На първо място винаги трябва да стои изпълнението на задължението. Ако след това извършвате още сунна и доброволни (нафиле) дела, ще бъдете възнаградени двойно. Човек се самоубеждава: "Тези дни са толкова благодатни... Аллах е възвестил техните предимства в Свещения Коран, така че аз просто ще се огранича с тях." "Всичко останало не е толкова важно", казват си те и просто действат според собствените си разбирания. Точно така сатаната въвежда човека в заблуда. Дори да извършвате дела от сунната през целия си живот, те никога не могат да заменят едно-единствено задължение (фард). Те не само че не могат да го заменят, но човек носи и тежката отговорност за неизпълнението на задължението. За това човек го очаква наказание в Отвъдното – нека Аллах ни опази от това. Нека Аллах стори тези дни за нас благословени и изпълнени с берекет. Повечето поклонници вече постепенно отпътуваха, но някои все още са на път. Нека техният Хадж, иншаАллах, бъде приет и улеснен. Нека благословията на тези дни бъде върху всички нас. И върху целия ислямски свят. Нека Аллах ни опази от подобни заблуди, иншаАллах.

Аллах Азза уа Джалла казва: Дните на човека минават бързо. Наистина, Аллах Азза уа Джалла е Този, Който създава всичко по прекрасен начин. Годините минават, без човек изобщо да го забележи. Вчера, слава на Аллах, отново пътувахме до Бурса. Мислехме, че са минали само година или две от последното ни посещение, а вече бяха станали четири. Поглеждайки назад, тези четири години изглеждат толкова кратки. Човек си мисли, че едва ли е минало време, и изведнъж четири години са изминали. Дните минават покрай нас незабелязано. Но, слава на Аллах, най-важното е да останем непоколебими по прекрасния път на Аллах Азза уа Джалла, иншаАллах. Дните идват и си отиват. Ние се молим те да бъдат благословени и да не пропиляваме живота си. Слава на Аллах, едно от чудесата (карамат) на нашия почитаем шейх беше способността да преодолява пространствените граници (тай-и мекан). За да стигне от едно място на друго, той просто казваше „Бисмиллах“. Стъпваше с единия крак тук, а другият се озоваваше в Дамаск. С едно „Бисмиллах“ пътуваше до Мека ал-Мукаррама, а с друго „Бисмиллах“ – до Медина ал-Мунаууара. Точно това е тай-и мекан. За това не му трябваше самолет или нещо подобно; това е чудо на приятелите на Аллах, аулия. Второто, още по-изумително чудо е тай-и заман – разширяването на времето. Така те могат да извършат безброй неща в един кратък миг. Това също е чудо на нашите шейхове. Това, че за толкова кратко време можеше да бъде навсякъде и да се срещне с толкова много хора, при нормални обстоятелства би било невъзможно. Нашият почитаем шейх например живя 92 години. Но той изпълни тези 92 години така, сякаш беше живял 200 или 300 години. Той се срещна с безброй хора; той ги посещаваше, и те идваха при него. Те търсеха неговия съвет и приемаха напътствията му; това също е едно от неговите чудеса. Слава на Аллах, че бяхме свидетели на живота му. Самите ние, разбира се, не достигаме тази степен; на нас такива чудеса не са ни дадени, слава на Аллах. Но чудесата изобщо не са най-важното. Най-голямото чудо всъщност е да останеш непоколебим и да продължиш упорито по пътя си. Да останеш постоянен по пътя, това е от голямо значение. Който върви напред неуморно, без да се отказва, твърдо и с искрено сърце, ихляс, в крайна сметка винаги ще спечели и ще достигне прекрасни духовни степени. Той печели благоволението на Аллах и благоволението на нашия Пророк, мир и благословии от Аллах да бъдат върху него. Нека Аллах ни причисли всички към тези хора. По този прекрасен път, който нашият шейх ни показа, слава на Аллах, и днес всеки ден се проявяват неговите чудеса. Където и да отидем, чуваме хората да казват: „Видяхме шейх Назим насън и той ни каза да потърсим това място и да останем на този път.“ Той продължава да бъде средство за напътствие; неговото духовно въздействие, тасарруф, е все така несломимо. Духовното въздействие на приятелите на Аллах (аулия) съществува още приживе, но след кончината им то става дори още по-могъщо. Затова те в никакъв случай не са мъртви; те са личности, които са много по-живи от нас. Нека Аллах освети техните тайни и възвиси духовните им степени. И нека и ние, иншаАллах, да продължим твърдо по техните стъпки.

وَأَحْسِنُوَاْ إِنَّ اللّهَ يُحِبُّ الْمُحْسِنِينَ (2:195) „Правете всичко по най-добрия начин“, се казва. Всевишният Аллах обича онези, които вършат добро. Тарикатът ни учи на най-красивите страни на исляма. Който следва пътя на нашия Пророк, пътя на тариката, става добър човек и се създава добра общност. Този път се отличава с благоприличие (адаб). В миналото доброто поведение се е учело навсякъде – в училище, на улицата. Днес хората по-скоро биват учени на неуважение. Наричаха това „Adab-ı Muaşeret“ (добри обноски), дори имаше отделни уроци за него. Учеше се как човек трябва да се държи, какво трябва да прави и как да се представя в обществото. Днес това почти не се среща. Подобно нещо може да се намери предимно само в тариката. И дори там често е само частично; хората все пак отново правят каквото си искат. Човек просто трябва да знае как да се отнася с хората, какво трябва да прави и какво да избягва... Как да се държи правилно, как да се появява някъде, дали да попита за разрешение предварително... На всичко това Всевишният Аллах е научил нашия Пророк. И той го е предал на своята умма. По този красив път не става въпрос само за богослужения, но и за собственото поведение. Ако нашето поведение и нашите дела съответстват на сунната на нашия Пророк, се създава красиво съвместно съществуване и Аллах ни възнаграждава за това. Това носи добра награда и благословия. Днес се говори за „Kibarlık“ (учтивост). Всъщност по произход думата идва от „величие“. Когато някой се държи учтиво и благородно, той повишава собствения си ранг и става велик пред Аллах. Ако обаче липсва благоприличие, човек не внимава за поведението си и прави само каквото си иска, тогава никой няма да го уважава. Хората се чувстват неудобно в близост до такъв човек, не го харесват и може би дори ще го презират. Затова трябва много да се внимава за това. Добрите обноски не са нещо, от което човек трябва да се срамува. Днешните хора обаче го смятат почти за срамно. На хората им се внушава: „Дръж се както искаш, не се съобразявай с нищо и с никого.“ Казва се: „Не показвай уважение към никого, не се подчинявай, просто прави това, което ти харесва.“ Така учат хората. Но това не са добри обноски, това е просто неуважение. Неуважението не е добро качество. Нека Аллах ни пази от него. Днешните хора са се променили много... Хората от миналото просто вече не съществуват. В миналото все още имаше уважение, привързаност и семейна сплотеност. Днес почти никой вече не познава тези ценности. И не само това – те често правят точно обратното. Затова вече няма нито мир, нито спокойствие. Любовта и привързаността между хората се губят. Така се създава един много неприятен начин на живот. А с благоприличие, добро поведение и приятелско отношение би могло да се изгради едно прекрасно общество. Нека Аллах дари хората с напътствие. ИншаАллах, те все пак ще научат тези красиви неща. Всички тези красиви качества се придобиват, иншаАллах, по пътя на тариката. Нека Аллах бъде в помощ на всички ни.

وَٱلسَّـٰبِقُونَ ٱلۡأَوَّلُونَ (9:100) Всемогъщият Аллах казва: Предшестващите сахаби на първо място, първите братя, първите вярващи – те са тези, които са останали непоколебими и са устояли. Всемогъщият Аллах ги възхвалява. Той им оказва Своето благоволение. Защото хората, които остават непоколебими, са обичани от Аллах. Аллах ги е дарил със Своята благодат. И така те са продължили упорито по този път. Много хора поемат по този път, но след това се намесват светски задължения или други неща и те не остават на него. Да останеш постоянен е голяма чест и благодат от Аллах. Защото този път не винаги е лесен; понякога е дори много труден. Понякога се случват неща, при които заради множеството изпитания най-много би ти се искало да захвърлиш всичко и да избягаш. На човек може да му се случи всичко. Точно затова като победител излиза онзи, който остава упорит и непоколебим. Това, което има значение, е постоянството. Дори ако човек не прави чак толкова много: самото отслужване на петте задължителни молитви, изпълняването на задълженията и постоянното продължаване по пътя е огромно постижение – и в никакъв случай не е лесно. Понякога хората питат: „Сега се присъединихме към тариката, какво трябва да правим?“ В тариката всъщност няма нищо друго за правене; по същество той е идентичен с шериата. Тарикатът е сърцевината на исляма. По този път ти ще напредваш стъпка по стъпка. Дните и годините минават. Ако напуснеш този свят точно в това състояние, си постигнал огромна печалба. Ако обаче отстъпиш пред егото си (нафс) и напуснеш този път, малко по малко ще изоставиш и молитвата. И така напълно се отклоняваш от пътя. Такъв човек не е от победителите – накрая той губи всичко. Затова е толкова важно да се остане непоколебим и да се държи здраво за този път. С това имаме предвид: човек трябва да изпълнява своите ежедневни практики (уирд), своя зикр и задачите си възможно най-добре. Човек трябва поне на всеки три седмици да участва в събиране за зикр. Ако това е невъзможно, може да се прави и у дома със семейството. Това е напълно достатъчно, за да се остане по пътя. Повече всъщност не е необходимо. Тъй като няма смисъл да се натоварваш твърде много и по-късно отново да изоставиш всичко. Някои започват силно мотивирани, след това осъзнават, че не могат да се справят, и веднага захвърлят всичко. Това не е необходимо. Както се казва: Ajallu'l-karamat, dawamu't-tawfiq. Най-голямото чудо е постоянството. Най-голямото чудо (карамат) е, когато човек остане постоянен. Постоянството е изключително важно; то е похвално качество и дело, което Аллах обича. Точно затова ще продължим, иншаАллах. Нека Аллах направи Своите дарове към нас постоянни. Нека бъдем от онези, които остават трайно непоколебими по този път, иншаАллах.

وَنَفۡسٖ وَمَا سَوَّىٰهَا (91:7) فَأَلۡهَمَهَا فُجُورَهَا وَتَقۡوَىٰهَا (91:8) Аллах е създал човека с его. Мъдростта зад това знае само Той. Той не постъпва несправедливо с никого. Всеки човек има его, нещо вътре в него, в което Той е вдъхнал както доброто, така и злото. Който владее егото си, той го пречиства, казва Аллах. Който не го прави и следва егото си, той губи. Който следва егото си, ще загуби. Мъдростта и волята на Аллах надхвърлят човешкия разум. Той не постъпва несправедливо с никого. Съществува свободна воля; всеки човек я притежава. Аллах е дарил човека с тази свободна воля. Човек може да тръгне и в двете посоки. Който владее егото си, ще бъде спасен. Който обаче се оставя да бъде воден от егото си, не постига спасение. Неговият край няма да бъде добър. Затова някои правят всичко възможно и после твърдят: „Такава е била съдбата ни, така е трябвало да стане, така се случи.“ Нима можеш да четеш в съдбата си? Откъде знаеш какво ще се случи? Не, така човек просто се опитва да се оправдае по свой собствен начин. Ако Аллах пожелае, човек може да възпита егото си, да върви напред по правия път и да стане някой, когото Аллах обича. Който пък следва егото си и сатаната, става техен роб. Неговият край също няма да бъде добър. Този път, пътят на егото, не е добър път. Който владее егото си и върви напред по този начин, се намира на един прекрасен път и постига спасение. Дори и да е трудно... Защото да се изправиш срещу собственото си его и да действаш против него не е лесно. Егото копнее за удобство и е много по-склонно към лошото. Но точно както се укротява диво животно, така и егото може да бъде възпитано. В крайна сметка това води до прекрасен резултат: човекът печели както земния живот, така и отвъдния. Защото хората, които преследват егото си, не постигат нищо добро дори и в земния живот. Те не носят полза на околните. Хората не ги харесват; те виждат само лошото в тях. От друга страна, човек, който владее егото си, е обичан от околните; той не прави нищо друго, освен добро. Нека Аллах ни направи от тези, които възпитават егото си, иншаАллах.

فَعَّالٞ لِّمَا يُرِيدُ (85:16) В един благороден кораничен стих се казва: „Той прави каквото желае.“ Аллах, Всемогъщият и Всевишният, няма нужда да пита никого какво да прави или да не прави. Той прави това, което желае. Затова на никого не носи полза, предвид събитията, постоянно да пита: „Защо се случи това, защо се случва това?“ Различно е обаче, когато човек пита с добри намерения. Напълно приемливо е да се попита: „Каква мъдрост се крие зад това?“ Но да се пита „Защо?“ от бунтарска позиция, не носи абсолютно никаква полза. Това не носи нищо друго, освен вреда. Вредно е, защото се превръща в навик и човек започва да противоречи на всичко. Тогава човек вече не приема абсолютно нищо. И това постоянно отхвърляне в крайна сметка разрушава вярата на човека, нека Аллах ни пази. Аллах е сътворил всичко по най-добрия и най-красивия начин. Тъй като този свят, разбира се, е място за изпитание, определени неща са благодат за вярващия. За невярващите, от друга страна, те не са благодат. Дори ако някой без вяра живее при най-добрите условия, това в крайна сметка не е за негово добро. Това е просто отсрочка, която Аллах им дава, за да станат още по-невъздържани и да извършат още повече грехове, така че... أَنَّمَا نُمۡلِي لَهُمۡ خَيۡرٞ لِّأَنفُسِهِمۡۚ إِنَّمَا نُمۡلِي لَهُمۡ لِيَزۡدَادُوٓاْ إِثۡمٗاۖ وَلَهُمۡ عَذَابٞ مُّهِينٞ (3:178) ...за да ги очаква още по-сурово наказание и по-лоши мъки. Следователно някои неща не са благодат за невярващите, а по-скоро зло. Истинската благодат е предназначена само за вярващия. Всичко видимо и невидимо е за доброто на вярващия. За човек без вяра дори и привидно най-доброто не носи никаква полза. Аллах им дава пълна свобода, за да станат още по-невъздържани и да извършат още повече несправедливости. Точно такава е ситуацията с настоящото положение в света. Човек би могъл да си помисли, че всичко е в ръцете на злите. Но в действителност всичко е в ръцете на Аллах. Аллах им предоставя тази свобода на действие, за да получат пълното наказание за делата си. „Вършете само още повече несправедливости и зло – наказанието ви в крайна сметка ще бъде още по-сурово.“ Нека Аллах ни пази от това. Затова, както вече бе споменато: Не се превръщайте в човек, който постоянно се оплаква, който противоречи на всичко и винаги е против. Човек трябва да осъзнае дълбоко в себе си, че се случва само това, което Аллах желае. Човек с вяра трябва да е наясно с това. Нека Аллах ни дари с истинска вяра, иншаллах.

Във всичко, което Аллах е сътворил, има дълбока мъдрост; Неговото най-съвършено творение обаче е човекът. На него Той е отредил изключително положение. Физически човекът наистина е по-слаб от много други създания, но чрез разума, който Аллах му е дал, той може да се справи с всичко. Следователно нищо не е в безопасност от човека. Въпреки че физически може би е най-слабият, той превъзхожда многократно всички останали създания и ги владее. Точно поради тази причина Аллах, в Своята мъдрост, ни е поверил това тяло. Добре е човек да внимава с храненето си и да води здравословен начин на живот. Това е и в съответствие с повелите на Аллах. И напътствието на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) е в тази насока: "Пазете се здрави и се грижете за здравето си." Здравето ни, разбира се, зависи до голяма степен от това какво ядем и пием. В същото време обаче е от решаващо значение човек активно да се предпазва от болести. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) специално е препоръчал два метода на лечение: От една страна обгарянето (каутеризация), а от друга – кръвопускането (хиджама). Обгарянето е работило по следния начин: в миналото, когато някой е бил ранен, върху раната се е притискало горещо желязо, за да се затвори. Освен това в миналото е имало лечители, които са прилагали този метод за всякакви болести. Днес обаче едва ли са останали такива експерти. Независимо за каква болест ставало дума, те обгаряли засегнатото място с горещ предмет, след което болестта изчезвала. Но дори и това знание все още да съществува някъде днес, то е станало изключително рядко. Почти никой вече не го владее. Вторият метод е кръвопускането (хиджама). При хиджамата нечистата кръв в тялото се изтегля навън чрез леко затопляне и вакуума, създаден от стъклена чаша (вендуза). Този метод напоследък се е превърнал в истинска тенденция. Той се е разпространил широко; всеки го прилага, независимо дали наистина разбира от него или не. При това кръвта е нещо много ценно. Тя е жизненоважна, но може и да бъде нечиста. Под "нечиста" се има предвид: когато потече кръв, човек трябва да се измие и почисти. Ако попадне върху дрехите, те трябва да се изперат. Тази така наречена "нечиста кръв" е ритуално нечиста (наджис), тоест мръсна, тъй като съдържа всякакви патогени. Човек трябва да бъде изключително внимателен, за да не се предават болести от един човек на друг. Съществуват множество болести, предавани по кръвен път. Ето защо изтеклата кръв не се счита за чиста, а за нечиста. Освен това човешкото тяло не може напълно да пречисти тази кръв само. Щом човек прехвърли 30-те – независимо дали е на 30, 40 или 50 – се препоръчва веднъж годишно да си прави хиджама. В днешно време просто всеки взема помпа в ръка, твърди "Аз правя хиджама" и започва. С обикновена помпа обаче това не работи, защото тя изсмуква цялата кръв, независимо дали е чиста или нечиста. Кръвта е изключително ценна. Помислете само колко храна трябва да приеме тялото, за да произведе дори една-единствена капка кръв. Затова е необходимо внимание. Целта е целенасочено да се изсмуче само утаената, нечиста кръв. Това се постига чрез вакуум и топлина, а не чрез просто изпомпване. Истинските експерти по хиджама знаят това. За съжаление днес се е настанило удобството: човек просто слага помпата и после се хвали: "Виж колко много нечиста кръв излезе!" Това е напълно погрешен метод. И за това лечение има правилно време. Най-добрите сезони за него са пролетта и есента. Има определени точки на събиране на кръв по гърба и главата; оттам тя се извлича. За това са необходими обучени майстори. Има определени дни и часове за целта; не всеки случаен човек трябва да извършва това лечение. Човек никога не трябва да позволява да му пускат кръв хора, които не познава и на чиито умения няма доверие. Трябва да бъдем изключително бдителни. Особено в днешно време навсякъде гъмжи от бактерии и болести. От желание да се излекува, човек в крайна сметка може само да влоши нещата. Тялото ни в крайна сметка е поверено ни благо (аманат), дадено назаем от Аллах. Всяко кръвопускане следователно трябва да се извършва внимателно и при хигиенни условия, за да донесе наистина изцеление на човека. В противен случай то нанася повече вреда, отколкото полза – нека Аллах ни пази от това. Както бе казано, най-добрите времена за хиджама са пролетта и есента. Под пролет обаче нямаме предвид непременно март или април, а по-скоро май, юни; а през есента – месеци като октомври или ноември. То трябва да се прави веднъж годишно. Само при спешна нужда може да се направи и втори път. Напоследък обаче има мода да се прави хиджама веднъж месечно... Това не е добре. Ако всеки месец се извличат такива количества кръв, скоро човек ще започне да страда от анемия. А анемията определено не е здравословна. Кръвта се образува дълбоко в костите, в костния мозък... Съвършеното сътворение на човека от Аллах е просто непостижимо за ума. За всичко си има правилен подход. Ако човек – иншаАллах – обърне внимание на правилните дни и часове, той също ще намери изцеление и здраве. Нека Аллах дари на всички нас живот в най-добро здраве и вяра, иншаАллах.