Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

Нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, е този, който ни учи на истинско благоприличие и съвършено поведение. Всеки, който следва неговия път и неговата Сунна, е от рабите, които са обичани от Аллах. Всяка черта от характера на нашия Пророк е благородна и всичко, което е правил, е добро и красиво. То е от голяма полза за човечеството. Нито едно от неговите действия никога не е било безсмислено. „Ма янтику 'анил хауа“ (53:3) – както се казва в Корана: Той не говори от собствена прищявка. Всяко негово действие е Сунна. Тя служи на хората като поука и като съвършен пример. В днешно време има хора, които искат да му подражават, и такива, които отхвърлят това. Тези, които отхвърлят това, следват пътя на дявола. Те отхвърлят Сунната. Те си измислят начин на живот според собствените си представи; и когато се сблъскат с истинската Сунна, те я отхвърлят. И така, ако искаш да бъдеш раб, когото Аллах обича, тогава се стреми да следваш примера на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, във всичко. Относно Сунната важи следното: има действия, които са потънали в забвение, и такива, които все още се практикуват. Нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, е казал: „Ман ахя суннати 'инда фасади уммати фалаху аджру шахид.“ Това означава: Който във времена на упадък възроди забравена Сунна – неща, за които мнозина вече дори не знаят, че са Сунна... ...и учи хората на това, той получава наградата и благословията на сто мъченици. Затова е най-великата милост да бъдеш свързан в сърцето си с нашия Пророк. Да му оказваме уважение и дълбока почит е огромна благословия за нас. Защото има много, които макар да се наричат мюсюлмани, не му отдават истинска стойност. Има много, които следват заблудени хора – хора, които не го уважават, говорят лошо за него и не осъзнават величието на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. Онези обаче, които остават твърдо на неговия път, са раби, които Аллах истински обича. Аллах ще ги възнагради щедро за това. Тяхният път ще бъде изпълнен със светлина, а в сърцата им ще почиват светлина, вяра и дълбок мир. Който обаче не е на неговия път, изпада в затруднения; такива хора носят мъка само на себе си и на другите. Те никога не намират вътрешен мир. Сърцата и лицата им са белязани от мрак. Всички техни действия водят към лошо. Нека Аллах ни опази от тяхното зло. А тези, които почитат нашия любим, благословен Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, в месеца на неговото раждане и четат Мевлид, се намират на пътя, който е угоден на Аллах. Който му отказва тази почит, колкото и много знания да притежава за Корана или други неща – той следва само собствените си представи и се е отклонил от правия път. Нека Аллах ни опази от това. Нека Аллах дари на всички нас застъпничеството на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. Нека Той, иншаАллах, никога не ни отклонява от неговия път.

„Wa likulli qawmin haad“ – „И за всеки народ има водач.“ (Сура Ар-Раад, 13:7). Аллах, Всевишният и Всемогъщият, със сигурност е изпратил на всекиго водач. Под този водач се има предвид напътствието на пророците; именно пророците са тези, които показват посочения от Аллах път. От Адам (алейхисселям) насам пророците са следвали един след друг, докато накрая се е появил нашият Пророк (салляллаху алейхи ве саллям). След това бяха сподвижниците на Пророка и тези, които следваха техния път, които призоваваха хората към правилното напътствие. Те са наследниците на Пророка, наследниците на Мухаммед (салляллаху алейхи ве саллям). Който върви по този път, е благословен човек, който призовава другите към правия път на Аллах. Следователно светът никога няма да бъде без тях. Седмината, четиридесетте, абдал, автад и ахяр – всички те са духовните стълбове на този свят. Нашият Пророк (салляллаху алейхи ве саллям) казва за тях: „Бихим тумтарун, бихим турзакун, бихим тунсарун.“ Това означава: „Благодарение на тяхната благословия вали дъждът.“ „Чрез тях получавате препитанието си.“ „Вашето препитание идва чрез тяхното посредничество.“ „И също победата постигате благодарение на тях“, така казва Аллах, Всевишният. Това са личности, които винаги трябва да присъстват на този свят. В Своята мъдрост Аллах им е възложил тази духовна задача на света. Затова светът никога не е празен от тях. В последните времена това може и да е различно, но обикновено тези личности трябва да присъстват, защото всичко се случва чрез тяхното посредничество. В днешно време някои не им отдават значение и твърдят: „Такова нещо не съществува.“ Този, който казва подобно нещо, може и да е мюсюлманин, но има много невежи мюсюлмани. Затова хората, които са на пътя на Аллах, трябва да бъдат почитани и уважавани. Трябва да се почитат пророците. Трябва да се цени тяхната стойност и значение, защото Аллах ни дарява с тези блага чрез тях. А най-големият дар изобщо е вярата. Те са били изпратени, за да могат хората да живеят истински човешки живот. Разбира се, всеки народ има свои собствени особености и обичаи. За да не могат в Съдния ден да кажат: „Не знаехме нищо“, Аллах, Всевишният, е изпратил на всекиго водач. Следователно пророците не произхождат само оттук, от Близкия изток. Пророци са били изпращани във всички части на света. За да служат като напътствие за хората, Аллах, Всевишният, им е низпослал книги или им е дал откровения. Със сигурност всеки е чувал за това, но човекът просто е склонен бързо към упадък. Той е много податлив на това да следва егото си и дявола. И по-късно те твърдят: „Тук никога не е имало пророк.“ А всъщност със сигурност е идвал такъв. Но щом този пророк почине, те изопачават религията и започват да служат на идоли или на измислени от самите тях неща. По времето на Пророка Муса (алейхисселям) синовете на Исраил току-що бяха спасили живота си на косъм от фараона. Едва бяха прекосили морето, и поискаха: „Направи ни идол, на когото да се кланяме.“ Такава е просто природата на човека. Независимо дали са синовете на Исраил или други – всички те са деца на Адам, всички са еднакви. Тяхната природа е еднакво податлива на упадък при всички. Затова човек трябва да бъде изключително бдителен. Не бива да се отклонява от пътя на истината. Истинският път е пътят на пророците. Който се отклони от този път, загива. Нека Аллах ни опази всички, иншаАллах.

„Помагайте си един на друг в праведността и страха от Аллах, но не си помагайте в греха и враждебността.“ (Сура Ал-Маида, аят 2) Аллах ви повелява да се подкрепяте взаимно в правенето на добро. Той ви заповядва да правите добро. Не се подкрепяйте взаимно в правенето на зло. Аллах казва: „В никакъв случай не си помагайте в лошите дела.“ Бъдете задружни в доброто. Ако някой иска да направи нещо лошо, спрете го и го предупредете. Покажете му правилното и кажете: „Това е грешно, така не може, това не бива да се прави.“ В това се състои религията на исляма. Ислямът е основата на всички истински концепции и неща. В този свят се измислят различни системи, уж за да служат на хората. Но тези предполагаеми услуги в действителност изобщо не са такива. Защото това са измислени от хората концепции и практики. Тъй като им липсва духовната основа и не се основават на повелите на Аллах, те не работят. Те никога няма да проработят. Например, измислили са комунизма. Система, която уж е била въведена, за да могат всички да са задружни и да си помагат. Но помощта не изглежда така! Отнемат на хората тяхната собственост, техния труд, техните къщи, техните земи и техните фабрики. И това уж, за да се помогне на другите. Хубаво, но къде остават справедливостта и правото при това положение? Това не е нищо друго освен потисничество. Тук и дума не може да става за добро дело. Ислямът е съвсем различен в това отношение. Ислямът казва: „Помагайте си един на друг.“ Богатият трябва да помага на бедния. Било то чрез доброволна милостиня или задължителния данък за бедните. Или като отпусне безлихвен, справедлив заем. Ето така изглежда истинската помощ. Да отнемеш собствеността на някого със сила противоречи на човечността и още повече на религията. Затова тази система се срина. След нея дойде така нареченият капитализъм. В тази система уж трябва да бъде възнаграден този, който работи усърдно. Но те го направиха още по-лошо, отколкото при комунизма. Някой печели пет цента, а държавата казва: „Ще платиш десет цента данъци.“ Когато човек печели само пет цента, как може тогава да се изискват шейсет, осемдесет или дори повече процента данъци? Как е възможно това? Тогава човек се пита: „Защо изобщо да продължавам да работя и да полагам усилия? Какво да направя?“ Така че и това не донесе резултат. Така изглежда светът днес. Тъй като всички западни страни функционират по тази система, хората буквално копнеят да се върне комунизмът. Защото при комунизма поне всички бяха в една лодка. Някак си се свързваха двата края. Държавата помагаше и поемаше някои неща. Никой не можеше просто да прави каквото си иска, но днес е още по-екстремно. Тази система е много по-лоша. Тя потиска хората и ги лишава от правата им. И на всичкото отгоре им държат сметка и твърдят: „Ние все пак се грижим за вас.“ Това не работи така. В исляма печели този, който работи, и той плаща своя задължителен данък за бедните. По този начин нуждаещият се получава подкрепата си по позволен и справедлив начин. А даващият бива възнаграден за това от Аллах. До днес на човечеството са били натрапвани много системи. Социализъм, комунизъм, фашизъм и така нататък... Едната беше по-лоша от другата. Нито една от тях не беше успешна. Всички те се провалиха. Сега се срива и настоящата система; светът върви към същата гибел. Тези системи не носят полза на човечеството. Единствената истинска система е тази, която Аллах е постановил: човек дава само два и половина процента от богатството си като милостиня. В днешните системи хората плащат огромни суми за данъци; точните размери знае само Аллах. И тогава се казва: „Икономиката ще се възстанови, това и онова ще се случи.“ Но абсолютно нищо няма да се случи. Със система, която потиска човечеството, абсолютно нищо няма да се подобри. Единствено и само системата на Аллах е трайна. Именно ислямът носи благословия и облекчение на хората. Само постановената от Аллах система е увенчана с успех. Всичко останало води само към гибел и е чиста загуба на време. Никаква друга концепция не е успешна, всичко това са провалени системи. В крайна сметка всички те се саморазрушават. Точно както комунизмът. Комунизмът не беше свален чрез външна намеса. Той се срина отвътре. Времето е настъпило и краят на настоящата система ще изглежда по същия начин. Човечеството ще доживее да види и това. След това Аллах, иншаллах, ще установи Своята собствена система; Той ще изпрати Сайдина Махди (мир нему). Несъмнено, то е близо, иншаАллах.

Нашият Пророк, саллаллаху алейхи уа саллям, живееше за Отвъдното. Затова той не претендираше за никакви земни блага за себе си. Той раздаваше всичко: ако дойдеше бедняк, даваше му го; ако дойдеше познат, подаряваше му го. Когато нашият Пророк, саллаллаху алейхи уа саллям, почина, леглото му се състоеше само от матрак, пълнен с палмови влакна, и една възглавница. През зимата използваше вълнено одеяло, а през лятото така или иначе не се нуждаеше от такова. При това целият свят с цялото му богатство беше на разположение на нашия Пророк, саллаллаху алейхи уа саллям. Но той изобщо не отдаваше значение на това. Всичко това са само земни неща. Като човек, който познаваше Отвъдното и учеше хората за него, беше напълно естествено нашият Пророк, саллаллаху алейхи уа саллям, да не им придава никаква стойност. Ако беше обикновен човек, щеше да жадува за земни неща, сякаш ще живее вечно. Щеше постоянно да се опитва да ги трупа и да увеличава имуществото си. И това въпреки факта, че всичко вече беше на разположение на нашия Пророк, саллаллаху алейхи уа саллям. Дори когато, след всичките страдания в Мека, се пресели в Медина, на нашия Пророк, саллаллаху алейхи уа саллям, му се падна много военна плячка от многобройни походи и битки. Но той винаги я раздаваше без остатък. Разбира се, неговите съпруги понякога – както е напълно човешко – се оставяха да бъдат малко водени от своето его (нафс). В тях се пораждаше известна ревност, когато виждаха съпругите на другите сподвижници. Те бяха получили своя дял от плячката, бяха си купили нови дрехи и имаха в изобилие храна и напитки. Поради това те отправиха леки упреци към нашия Пророк, саллаллаху алейхи уа саллям, и казаха: „Да можехме и ние да имаме същите средства като тях.“ Характерът на нашия Пророк, саллаллаху алейхи уа саллям, обаче се различаваше от нашия: той никога не повишаваше тон и не крещеше на никого. В такива ситуации той просто се огорчаваше, мълчеше и се оттегляше. Когато чу тези думи, нашият Пророк, саллаллаху алейхи уа саллям, много се натъжи и се оттегли. Той имаше малко по-високо разположена, лична стая. Там се уедини в изолация и не говореше с никоя от съпругите си. Тогава беше низпослан следният благороден аят: „О, съпруги на Пророка!“ „Ако желаете земни блага, елате. Ще ви дам каквото искате, но след това пътищата ни се разделят.“ „Свободни сте да се разделите с добро и да поемете по своя път.“ „Но ако желаете Аллах (Аззе уе Джелле) и Неговия благороден Пратеник – Султана на световете – тогава ще останете с него.“ „Имате избор между тези две възможности.“ „Изберете това, което искате. Ако искате света, ще ви дам от него колкото желаете. Но и двете заедно са невъзможни – трябва да изберете“, каза нашият Пророк, саллаллаху алейхи уа саллям. Тази ситуация, разбира се, се отнасяше съвсем специално за тях. Те дълбоко се разкаяха за грешката си и осъзнаха, че земните блага са напълно безполезни в сравнение с Отвъдното. Изпълнени с разкаяние, всички те дойдоха при нашия Пророк, саллаллаху алейхи уа саллям, и казаха: „Не искаме този свят; искаме Аллах (Аззе уе Джелле) и теб.“ Това събитие е голяма поука за нас, хората. Разбира се, позволено е да се придобиват земни блага, стига човек никога да не забравя за Отвъдното. Защото Отвъдното е най-важното. Можеш да печелиш в земния живот колкото искаш, стига това да става по позволен (халал) начин и да спазваш правата на другите, както и своите задължения. Въпреки това, любовта към Аллах (Аззе уе Джелле) и към нашия Пророк, саллаллаху алейхи уа саллям, трябва да стои над всичко. Не бива да допускаш света в сърцето си; там трябва да живее само любовта към Аллах и Неговия Пратеник. Не бива да отделяш дори и най-малкото местенце в сърцето си за земното. Това не би се променило, дори ако целият свят ти принадлежеше. Ако обаче не притежаваш почти нищо, но сърцето ти е пълно със земни желания и същевременно твърдиш: „Обичам Аллах и Пророка“, то това не е искрено. Както бе казано: най-важното е да не забравяме за Отвъдното. Трябва да разберем, че земното богатство не е лична заслуга, а милост и благодат от Аллах. Нашият Пророк, саллаллаху алейхи уа саллям, ни е най-великият пример в това отношение. Който следва неговия път, ще бъде блажен както в земния живот, така и в Отвъдното. Той ще бъде доволен от живота си и винаги ще благодари на Аллах. Нека Аллах не ни лишава от Своите прекрасни дарове. ИншаАллах, Той ще ни нареди сред даряващите; нека Аллах дари щедро и нас. Съкровищата на Аллах са неизчерпаеми, Неговите богатства нямат край. Хвала на Аллах.

Човекът иска да бъде със силния. Той иска да бъде с най-силния. Ако има могъща държава, човекът търси помощ там. Това е заложено в човешката природа. Той вярва, че когато е силен, ще може да се защити сам. Но при това не се сеща за Най-силния. Най-силният е Аллах, Азза уа Джалла. Защото истинската сила принадлежи единствено на Него. Това, което Той пожелае, се случва; това, което не пожелае, не се случва. Аллах, Азза уа Джалла, казва в Корана: „Уа ма залика 'алаллахи би 'азиз“, което означава: „И това никак не е трудно за Аллах.“ (14:20) Нищо не е трудно за Аллах, Азза уа Джалла. Нищо и никой не може да Му се противопостави. Още по-малко пък държава или човек: Дори ако целият свят и всички създания се съюзят срещу Него, силата им пред величието и могъществото на Аллах, Азза уа Джалла, не би била дори като въздух – тя би била абсолютно нищо. Затова един разумен човек, щом иска да бъде на страната на най-силния, трябва да застане на страната на Аллах, Азза уа Джалла. Не се бунтувай срещу Аллах, Азза уа Джалла. Аллах ни показва нови неща всеки ден. Точно както онези, които в миналото се изправиха срещу Аллах, загинаха, така и днес те ще загинат. Те никога не могат да спечелят срещу Аллах. Тази битка не може да бъде спечелена. Човек, който се заблуждава и вярва, че може да се спаси, търсейки убежище при други, няма да намери спасение. Само този, който стои на страната на Аллах, Азза уа Джалла, ще бъде спасен. Няма друг изход. Нито в земния живот, нито в отвъдния има място, където би могъл да избягаш от Аллах. Къде изобщо искаш да избягаш? От Аллах, Азза уа Джалла, не те спасява нито да се скриеш в дупка в земята, нито да избягаш на планина, нито да се скриеш зад оръжия. Истинското спасение се състои единствено в това да се страхуваш от Аллах и да стоиш на Неговата страна. Нищо друго. Защото дяволът въвежда хората в заблуда. Хората си казват: „Ние сме умни, изобретихме всички тези инструменти и устройства, създадохме това и онова – дори машини, които са по-интелигентни от нас.“ Хората, които си мислят: „На нас нищо няма да ни се случи“, следователно допускат най-голямата грешка, най-фаталната заблуда изобщо. Защото тези машини не ти дават нито живот, нито душа, и също така няма да те спасят. Когато волята на Аллах се прояви, Той ще помете всичко. Няма да остави нищо. Нито умният, нито глупавият, нито невъздържаният, нито потисникът, нито потиснатият могат да устоят пред могъществото на Аллах, Азза уа Джалла. Затова призоваваме всички хора: Обърнете се към Аллах, Азза уа Джалла. Аллах е Този, Който ви е създал от нищото. Не майка ти или баща ти са те създали, а Аллах. Има някои много неразумни хора. Те се ядосват на родителите си и викат: „Защо изобщо ме създадохте на този свят?“ Нека Аллах ни опази – такъв човек е абсолютно магаре, и с това имам предвид животното на четири крака. Ти наистина си дошъл на света чрез родителите си, но в крайна сметка чрез волята на Аллах. Твоята душа, твоето тяло – всичко е възникнало чрез повелята на Аллах. Ако застанеш и изречеш такива глупави думи, само се хвърляш в още по-голямо нещастие. Човек трябва да осъзнава това. Всички ние принадлежим на Аллах. Трябва да се молим: „Нека Аллах ни направи Свои любими раби.“ Нека Той ни опази да не бъдем от онези, които Му се противопоставят, и нека ни държи далеч от тях. Самото сравняване на друга сила с величието на Аллах, Азза уа Джалла, е грешно и неуважително. Тогава се появяват хора и се държат напълно безразсъдно. Те се бунтуват срещу Аллах и се правят на важни: „Аз съм атеист, аз съм това, аз съм онова.“ Но при най-малката дреболия – стига само да видят труп – пълнят гащите от страх. И въпреки това се опитват да се противопоставят на Аллах. Значи живеем в общество с толкова непостоянни и неразумни хора. Нека Аллах ни опази да не станем като тях и нека ги напъти. Те не бива да се противопоставят на Аллах. Гневът на Аллах е огромен. Нищо и никаква сила не може да устои пред Него. Нека Аллах ни закриля. ИншаАллах, нека винаги останем на Неговата страна и по Неговия път. Нека Аллах чрез Своето могъщество ни дари и с духовна сила. Нека Той ни дари с вътрешен мир и, иншаАллах, да ни направи средство за напътствие на хората.

В Свещения Коран Аллах Всевишният възхвалява онези хора, които са честни и искрени и държат на думата си. Тези, които не държат на думата си, Той, напротив, нарича лицемери (мунафици). Има много видове лицемери. Има лицемери, които изобщо не са мюсюлмани, но се представят за такива. От тях днес няма много; защото който е неверник, в днешно време просто казва: „Аз съм неверник“ и вече няма нужда да се крие особено. Другият вид обаче са онези, които не държат на думата си. Те не принадлежат към хората, които Аллах Всевишният обича; те са се отклонили от правия път и вредят на другите. Аллах Всевишният казва, че ги очаква лош край, ако не се покаят. Ако обаче се покаят искрено, Той ни съобщава, че ще им прости – дори ако са извършили най-големите и най-многобройните грехове. Той е Всеопрощаващият и Милосърдният, Неговата прошка е безгранична. Един човек може и да прости, но често нещо остава вътре в него. Аллах Всевишният обаче прощава на каещия се човек толкова пълно, че не остава и най-малката следа от греха. Когато един човек се покае, всички тези грехове напълно отпадат от него. Нашият Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) казва в един благороден хадис, който цитирахме: „Това, от което най-много се страхувам за моя уммет, са сладкодумните лицемери, които знаят точно как да използват думите си.“ Защото те представят истината като лъжа, а лъжата като истина. И ако хората ги последват – нека Аллах ни опази от това – те предизвикват голяма фитна, раздор. Те не само сеят раздор, но и разрушават отвъдния живот на тези хора и ги тласкат към гибел. На тези лицемери им предстои още по-лош край в земния живот и в отвъдното. Затова нашият Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) предупреждава: „Пазете се от този вид лицемери.“ Хората си мислят: „О, колко хубаво говори този човек, той говори за религия и вяра.“ Лицемерът обаче се възползва от това, за да вмъкне целенасочено погрешни възгледи сред хубавите си думи и така да поквари акыдата (вероучението) на хората. Такива лицемери нанасят огромна вреда. Точно този вид хора съсипват целия ислямски свят. От този вид лицемери за съжаление има много. Този феномен се появява все по-често в късния период на Османската империя. Тогава покойният султан Абдулхамид Хан нарежда да се напишат книги илмихал (учебници). Те обяснявали точно в какви принципи трябва да вярват мюсюлманите – тоест Ехл ас-Сунна уел-Джемаа – и кое е правилно или грешно в религията. Който приема тези принципи, принадлежи към Ехл ас-Сунна и е мюсюлманин. Ако принадлежиш към друга група, тогава си остани в своята група. Не се внедрявай в общността, не се крий и не сей раздор. Ако не споделяш този път, принадлежиш към друга религия или вероизповедание, тогава си го признай открито. Ако обаче приемаш този път, тогава не бива да се отклоняваш от тази ясна линия. Отклоняването от този път води до фитна. Непосредствено след падането на османците избухват тези безредици. Вече сто години този раздор не стихва; за съжаление той става все по-голям и продължава и до днес. Защо? Защото те могат да манипулират хората. Чрез внушения те посяват съмнения в сърцата на хората и ги убеждават: „Този път е погрешен.“ А всъщност това е пътят, който се следва от векове – от нашия Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) насам. Всички учени, шейхове, евлии и сахаби са вървели по този път. Смяташ ли, че сега ти си единственият, който знае всичко по-добре? Този разум ти е внушен от Сатаната; това е сатанински начин на мислене, чиято единствена цел е да сее раздор. Затова ситуацията преди, по времето на последната ислямска държава – османците, е била напълно различна. Без халиф не може да се говори за ислямска държава. За съжаление това в момента не е в нашите ръце, но истината трябва да бъде изречена. Със своите сладкодумни думи, писания и машинации те са измамили всички. Водени от същите дяволи, които вече разрушиха Османската империя, те разцепиха и разпокъсаха ислямския свят. Но това не им е достатъчно: те няма да се успокоят, докато не заличат напълно исляма от света. Но с позволението на Аллах ислямът никога няма да бъде заличен; това, което наистина ще бъде заличено, е неверието, иншаАллах. Обещанието на Аллах е абсолютната истина, словото на Аллах е истината; ислямът, с позволението на Аллах, ще се разпространи по целия свят. Колкото и да се стараят лицемерите. Най-важното е да не вярвате на думите им; защото всичко, в което искат да ви убедят, не е нищо друго освен лъжа и фалш.

يَا أَيُّهَا الرَّسُولُ بَلِّغْ مَا أُنزِلَ إِلَيْكَ مِن رَّبِّكَ (5:67) Аллах Азза уа Джалла е заповядал на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, да възвести и съобщи на хората всичко онова, което Той му е низпослал. И той го е възвестил на хората. Мнозина така са намерили напътствието. Хората излязоха от тъмнината, от тези мрачни времена, на светлина. Чрез исляма, чрез светлината на исляма, целият свят беше озарен, Алхамдулиллях. Чрез светлината на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, и светлината на исляма беше озарено всяко кътче на света. Най-великата светлина е тази, която води началото си от светлината на Аллах – тоест светлината на исляма. Затова тази светлина е пътеводител към напътствието; тя носи на хората доброто и красивото. Ако хората вървяха по този път, нямаше да има нито война, нито раздори, нито щеше да настъпи пълен хаос. Но такъв е светът; Шейтанът насъсква хората един срещу друг, следователно той ги отклонява от пътя. Най-важното обаче е да останем на този прав път. Други също се питат: „Как ще стане това? Какво трябва да направим?“ Точно това е пътят, който Аллах Азза уа Джалла ни е показал. Елате, поемете по този път. Нека всички заедно отидем в Рая. „Уаллаху яд'у иля дари-с-салям.“ „И Аллах призовава към Дома на мира, Рая.“ (10:25). Аллах кани всекиго там. А мястото, към което се отправя поканата, е прекрасно. Има всъщност две места: Едно място, на което човек отива неканен – нека Аллах ни опази от него; едно ужасно място, Адът... И после е Раят. Там се стига само с покана. Аллах кани всекиго. Но някои казват: „Не, не искаме това. Искаме да отидем там, където не е нужна покана. Така е по-лесно, не трябва да полагаме усилия, предпочитаме да сме мързеливи. Това е нашият избор“, казват те. В крайна сметка всеки трябва да реши това сам за себе си. Но да покажеш правия път на някого, който го търси, е нещо прекрасно. Защото нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, е казал: „Ако дори само един човек намери напътствие чрез теб, това е по-добро за теб от целия свят и всичко, което е в него.“ Това е по-добро от всичко останало на света. Алхамдулиллях, нашите братя по вяра присъстват навсякъде; много хора идват и виждат това. иншаАллах това е една хубава покана за тях, и те са добър пример за тях. Те наистина дават всичко от себе си, за да поканят хората на този прекрасен път. Алхамдулиллях, някои от нас също пътуват натам. В Южна Африка имаме Шамил Ефенди, баща му и братята по вяра. Алхамдулиллях, те станаха средство за това стотици хиляди да приемат исляма. Тази служба им бе отредена. На тях им бе позволено да бъдат средство за напътствието на хората. Хора, които напълно се бяха отклонили от пътя, приемат исляма с подкрепата на Аллах Азза уа Джалла и благословията на Мауляна Шейх Назим. Стотици, хиляди се присъединяват. И те приемат исляма по един съвсем прекрасен начин. Защото години наред в ръцете на неверниците те не бяха третирани дори като хора. Винаги са изпитвали само потисничество. Когато сега видят този прекрасен път на Аллах Азза уа Джалла, това ги докосва дълбоко и душите им най-накрая намират покой. Затова и те поемат по този път. Алхамдулиллях, това е една огромна служба. Аллах Азза уа Джалла не гледа цвета на кожата, езика или произхода; който стъпи на Неговия път, постига истинското блаженство. Човек става любим раб на Аллах, точно такъв раб, какъвто Аллах желае. Затова произходът и езикът изобщо не играят роля. Това, което наистина има значение, е близостта до Аллах. Това е боязънта пред Аллах Азза уа Джалла. Това означава да се следва пътят на Аллах Азза уа Джалла. И означава да обичаме нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. Това също е от голямо значение. По този път те не само приемат исляма, но и го опознават в неговата истинска същност. Точно това е чистият ислям, който води директно към пътя на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. Други групировки правят само това, което сами са си наумили. Те си измислят неща, които нямат абсолютно никакво място в религията, в исляма. И след това го продават на хората като ислям и мюсюлманство. Алхамдулиллях, нека Аллах бъде доволен от тях, че те не само стават мюсюлмани, но и следват истинския път на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, истинския ислямски път. Тарикатът и без това е истинската сърцевина на Шариата. Който поеме по този път, с позволението на Аллах никога няма да се заблуди. Нека Аллах бъде доволен от всички вас, иншаАллах.

"Kullu halin yazul." Всяко състояние е преходно, нищо не трае вечно. В живота на човека се случват най-различни неща. Човек е бебе, става дете, после младеж; това е нормалният ход на нещата. В даден момент човек остарява и си отива от живота. Следователно житейските обстоятелства на човека са различни във всяка една фаза. Няма нищо, което да не се променя. Всичко на този свят е подвластно на промяната. Не се заблуждавайте, ако нещо изглежда постоянно. Промяната настъпва неизбежно. Единственият, който остава вечен и неизменен, е Аллах, Азза уа Джалла. Затова хората не бива да се оплакват от съответното си положение в живота. Защото никоя ситуация в живота не трае вечно; има времена на трудности и времена на облекчение. Най-важното е да се намери правият път и да се следва – пътят на Аллах. Да останеш непоколебим и твърд по този път е голяма благодат и голяма добродетел. Който е постигнал това, няма нужда от нищо друго. Защото, както беше казано, почти никой не е напълно доволен от собственото си положение. Постоянно се повтаря: "Трябва да направя това, трябва да променя онова." Ако искаш да промениш нещо, за да служиш на религията и да спечелиш задоволството на Аллах, тогава го направи. Но не променяй нищо от чиста прищявка, под мотото: "Скучно ми е, отивам другаде." Ако живееш в мир там, където си, няма причина да търсиш нещо друго или да ходиш другаде. Ако Аллах ти е осигурил препитанието и си добре, това е напълно достатъчно. Никога не е лесно да се променят установените порядки. Ако Аллах ти дарява добро и не ти липсва нищо, най-добре е да бъдеш скромен, да останеш там и здраво да пазиш вярата си. Ако обаче страдаш от големи затруднения, разбира се, можеш да потърсиш препитанието си другаде. Такива човешки ситуации се случват много често в живота. Понякога хората правят неща, за които по-късно съжаляват. Искат да ги върнат назад, но тогава често вече е твърде късно или всичко вече се е променило. Тогава това вече не е възможно. Затова е голяма благодат да прекараш този живот в мир. Нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллам, е казал: "Не търсете безпричинно трудности." Не предизвиквайте страданието. Ако сте доволни от ситуацията си, тогава се радвайте на живота си. С други думи: Благодарете на Аллах. За да се запазят Неговите дарове за вас. Да водиш независим живот, без да вредиш на собствената си вяра, е голяма благодат. Както бе казано, всичко е подложено на постоянна промяна. Но чрез благодарността даровете се запазват. Бъди винаги благодарен. Трябва да казваш: "Моето препитание, моята работа, моето семейство – всичко е наред. Хвала на Аллах! Нека Той не ни лишава от това добро положение и нека запази Своите дарове за нас." Защото, ако не сте благодарни, тази благодат може отново да ви се изплъзне. Веднъж проиграна ли е благодатта, трудно може да се намери втори път. Нека Аллах ни опази от това. Нека Той ни дари с непоколебимост. Нека доброто ни положение не се превръща в лошо. Нека нашата любов към Аллах, Азза уа Джалла, и към нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллам, иншаАллах, остане непоклатима. Нека тя бъде трайна. В чест на тези благословени дни и в чест на Мевлида на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллам, нека Той ни предпази от тежки изпитания. ИншаАллах, ще останем вечно непоколебими по нашия път.

Благословен ден, в който е роден нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Преди около 1500 години нашият Пророк удостои този свят с присъствието си. От онзи ден хората на онова време станаха част от общността на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) и по този начин – Уммата на Мухаммед. Като най-голям дар Аллах ни изпрати нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Да бъдем част от неговата Умма също е голяма милост. Да го отхвърлим би било чиста глупост. Благодарим на Аллах, че днес се събрахме тук. За да заслужим задоволството на Аллах и от любов към Пророка... Машаллах, времето тук днес силно напомня на това в озарения град Медина. Малко е горещо, но е хубаво. Има съвсем специално излъчване. Всичко има своите добри страни. За тези добри страни нека хвалата и благодарността бъдат за Аллах. Всичко ни се показва от най-добрата си страна. Каквото и да се случва или каквото и да правим – стига да е заради Аллах, във всичко има нещо добро. Без значение колко скръб ни връхлита отвън: за онези, които следват пътя на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям), иншаллах, няма истинска беда. Защото зад това стоят задоволството на Аллах и любовта към Него. Щом веднъж я има тази любов, нищо вече не може да ни навреди сериозно. Най-големият дар е следният: когато Аллах е вложил любовта към Него и към нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) в сърцата ни, всичко останало е маловажно. Това е най-важното. Това е най-ценното от всичко. Дари ли ни Аллах веднъж с този ценен дар с Неговото позволение, той остава иншаллах завинаги в сърцата ни и никога повече не изчезва. Защото това е най-важната молитва, която човек изобщо може да изрече. По-важно от яденето, пиенето или избавлението от грижи е да се молим сърцето ни да бъде изпълнено с тази любов. Да молим тя никога да не намалява, а постоянно да расте – това е най-голямата добродетел. Който се намира на пътя на Аллах, той следва този път и Му отдава необходимото благоговение. Човек трябва, точно както Той желае, да посвети живота си на пътя на нашия благословен Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Не се отклонявай от неговия път. Не бъди лош пример за другите. Да позволиш хората да казват: "Погледни го този, твърди, че е на пътя на Пророка, а виж какво прави!" – това е най-лошото от всичко. Нека Аллах ни опази от това. Нека този път ни осигури закрила. Нека не се отклоняваме от правия път. Защото който се отклони от пътя, загива. Без значение какви светски богатства могат да ти предложат: отхвърли ги! Не прави компромиси с вярата си. Относно любовта към Аллах и към нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) не бива да има отстъпки. Свикне ли човек веднъж с такива компромиси – малко тук, малко там, – накрая не остават нито вярата, нито Ислямът. Затова това е най-важното: пътят на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям), пътят на тариката, пътят на правните школи и пътят на Исляма. Няма нищо по-ценно на света. Дори да ти предложат целия свят и да поискат: "Напусни този път, откажи се от вярата си" – да, дори при най-малките светски облаги: никога не се оставяй да те заблудят! В никакъв случай не се съгласявай. Само не прави гнили компромиси. С всяка отстъпка затъваш само по-дълбоко и накрая загиваш. А най-лошата гибел е да проиграеш отвъдния си живот. Не залагайте на карта отвъдния си живот заради мимолетни земни облаги. Защото всичко светско е преходно. Това, което обаче трае вечно, е наградата в отвъдното. Ако пожертваш отвъдния си живот заради земни печалби – как тогава по-късно ще погледнеш шейха си в очите? Как ще се изправиш пред нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям)? Това никога не би могъл да направиш. Затова човек трябва да бъде изключително бдителен. Толкова много хора са пожертвали живота си и цялото си имущество, само за да се придържат към вярата си. Затова човек трябва наистина много да внимава. Човек трябва да се пази от всичко, което би могло да го подведе, и не бива да се поддава на егото си. Нека Аллах никога не ни отклонява от този път. Нека Той не ни посрамва пред нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Нека Той не ни посрамва пред Аллах и машаих. Не жертвайте отвъдния си живот за мимолетните облаги на този свят.

„И Ние те изпратихме само като милост за световете.“ (Сура Ал-Анбия, 21:107) Аллах, Азза уа Джалл, изпрати нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, като милост за хората и цялото творение. Това е най-високата степен, която Аллах, Азза уа Джалл, е възхвалил. В негова чест Той проявява милост към хората. Където и да докосне земята кракът на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, се проявява милост. Като най-голяма благодат Той ни дарява всичко красиво на този свят заради него. Хвала на Аллах, вие се събрахте тук, за да спечелите благоволението на Аллах и от любов към нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. Най-голямата печалба на този свят е любовта към него. Всичко, което печелите чрез това, служи за благоволението на Аллах. Каквото и да постигнем, то идва от Аллах и служи на Неговото благоволение; човек трябва да осъзнава това. Заради нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, Аллах ни дарява възможността да вършим добро и да следваме Неговия път. Точно по този повод се провежда и днешното ни събиране. Сред нас има братя и сестри по вяра, учени и шейхове, които са пристигнали отдалеч. Всички те са се събрали за благоволението на Аллах; най-силният мотив за това е любовта към нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. С позволението на Аллах, точно тази любов е това, което ще ни донесе спасение. Нашата искрена любов към нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, е средството, за да спечелим любовта на Аллах. Някои отхвърлят този вид застъпничество и казват: „Това е ширк (съдружаване), не правете такова нещо“, но без него нищо не може да се постигне. Ако човек действа само според собственото си его (нафс), в живота му няма да има истинска любов и привързаност. Това, което такива хора наричат „любов“, в действителност е само лична изгода. Щом в играта е намесена лична изгода, това вече не е любов, а чист личен интерес. Истинската любов означава заради благоволението на Аллах да бъдеш с онези раби, които Аллах обича. Точно това е пътят на любовта и привързаността към нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. Нашият път е пътят на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, и тарикатите ни показват този път. Някои питат: „За какво служи тарикатът?“ Той е абсолютно незаменим. Който твърди, че той „не е необходим“, жестоко се лъже; той е ненужен единствено на сатаната. За вярващия обаче той е жизненоважен. За да намери правия път, да остане на него и да не се отклони, човек се нуждае от тариката. Тарикатът е огромна сила. Той е от съществено значение, за да се защити вярата на човека. Хвала на Аллах, тарикатът ще продължи да съществува до Съдния ден. Той ще пребъде вечно — дотам, докъдето се простира пътят на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. Този, който в крайна сметка ще покаже пътя и ще обедини в себе си Шариата и Тариката, разбира се, е Хазрат Махди, алейхис салям. Когато той се появи, всички тарикати ще се обединят по този път, ще намерят просветление и всеки ще поеме по тази пътека. Дотогава обаче има много различни тарикати и правни школи (мазхаби). Когато Махди, алейхис салям, се появи, всички ще го последват като наследник на всички тях и ще вървят по посочения от него път на истината. Така накрая отново ще бъде точно както е било по времето на нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. След това така или иначе неминуемо ще настъпи Съдният ден. Преди Съдния ден Махди, алейхис салям, и Иса (Исус), алейхис салям, трябва да се появят, за да насочат целия свят по правия път. След това нека вярва, който иска, а който не иска, нека не го прави; така или иначе няма да има друг шанс. Хората, които са се отклонили от правия път, в крайна сметка ще намерят гибелта си. Нека Аллах ни утвърди всички по този път. Както беше казано, онези, които се намират на този път, могат да се смятат за много щастливи. Нека Аллах ни пази. Трябва да осъзнаем неоценимата стойност на този дар. Трябва да се поставим в услуга на делото. ИншаАллах, Аллах ще ни позволи да останем непоколебими на този път. Нека Аллах го благослови. Тази многозначителна нощ, нощта на Мавлид аш-Шариф, започва след вечерната молитва. Утре е денят на Мавлид. Нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, е роден във времето малко преди сутрешната молитва. Затова този благословен ден, 12-ти Раби ал-ауал, започва с днешната вечерна молитва и продължава до утре вечер. Днешният ден е навечерието му. Той също е благословен; всичко това са свещени дни. Тъй като ни напомнят за нашия Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, върху тези дни лежи специална благословия. Трябва да отдадем на тези дни подобаващата почит.