Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

وَقِهِمُ ٱلسَّيِّـَٔاتِۚ وَمَن تَقِ ٱلسَّيِّـَٔاتِ يَوۡمَئِذٖ فَقَدۡ رَحِمۡتَهُ (40:9) Да се прави добро и да се стои далеч от злото е задължение за всеки вярващ и за последователите на тариката. Въздържането от грехове и от всякакво зло се възнаграждава – и това е нещо, което Аллах обича. Тогава човек бива удостоен с милостта на Аллах. В Свещения Коран Аллах казва: "И ни опази от злото." И който бъде опазен от злото, на него Той проявява Своята милост. Тази милост е най-ценното нещо за човека. Тя е безкрайно ценна, но хората не умеят да я оценят. Те напълно са изгубили представа кое е ценно, кое е добро и кое е зло. В днешно време те смятат злото за добро, а доброто – за зло. В миналото хората поне донякъде можеха да разпознават злото. Но днес е точно обратното: те повеляват злото... ...и забраняват доброто. А всъщност Ислямът ни учи: повелявайте доброто, забранявайте злото и предупреждавайте хората. Човек по-скоро трябва да каже: "Това е нещо лошо, не го правете, оставете го." В наше време обаче всичко се е преобърнало наопаки. Цялото зло, което се случва днес, не е съвместимо нито с човечността, нито с религията, нито с каквото и да било друго. Затова трябва да бъдем изключително внимателни. Дори и да не можеш да направиш много добро, поне стой далеч от злото и не причинявай вреда. Дори и човек да не може напълно да изпълни повелите на Аллах, той трябва поне да се придържа към Неговата заповед и да избягва злото. Човек винаги трябва да си дава сметка: "Това не е добро дело." Ако човек стои далеч от злото по този начин, той бива удостоен с милостта на Аллах. След това човек започва да прави добро и всички врати към доброто се отварят. Нека Аллах ни пази всички. Нека водим живот в доброта и да стоим далеч от злото. Нека Аллах дари напътствие и на хората, които вършат зло. Нека Той им покаже пътя към доброто, иншаАллах.

Нека Рамадан бъде благословен и изобилен с благодат, иншаАллах. В началото на Рамадан сред хората отново настъпи известно объркване. Някои вече започнаха Рамадан един ден по-рано. За нас днес е първият ден, с волята на Аллах. Не искахме вчера излишно да удължаваме темата. Защото всеки започва Рамадан според страната, в която се намира. Разговяването и празникът също трябва да се водят по това. Тук ние се водим според нашето местопребиваване; в това няма нищо лошо. Има религиозни постановления за това. Нашият Пророк, мир и благослов да бъдат над него, е казал: "Постете, когато видите полумесеца, и не постете, когато не го виждате." Какво означава това? Когато е облачно и луната не се вижда, месец Шабан трябва да се завърши до 30 дни. Това е религиозното предписание: месецът се допълва до 30 дни. Но който пребивава в друга държава, пости според тамошните правила. Това означава, че човек трябва да пости заедно с общността. Не е правилно да се пости или да се разговява на своя глава. Нека Аллах ни пази – иначе човек си навлича грях. Тъй като говеенето през Рамадан е задължение, при умишлено нарушаване то трябва да се навакса или изкупи. Затова човек трябва да се съобразява с местопребиваването си. Вчера не навлязохме в подробности, за да не създаваме смут, та никой да не каже: "Ти не си постил, значи и ние няма да постим." Според страната луната може да бъде видима по-рано или по-късно; това го знаят експертите и учените. Ние държим на думите си. За да остане говеенето валидно: съобразявайте се с практиката на страната, в която живеете, и изпълнявайте своя пост и празника съответно. Абсолютно недопустимо е да се прекъсне постът един ден по-рано и да се празнува празникът, докато другите все още постят. Трябва непременно да се придържате към общността и разпоредбите на държавата, в която се намирате. Нека Аллах го благослови, нека бъде за добро.

Слава на Аллах! Ирак: Багдад, Кербала, Наджаф... Беше ни отсъдено да посетим всички тях. Нека Аллах бъде доволен от светиите там. Нека степените им бъдат въздигнати и подкрепата им бъде с нас. Това са великите личности на Исляма, големите личности на Уммата. Те са призовали и поканили милиони хора към правия път; служили са им. Службата им продължава, подкрепата им продължава. При тях няма „починал и отминал“. Когато починат, те стават по-силни; духовната им сила нараства. Защото вече нямат никаква връзка с този свят. Задачата им да подготвят хората в земния живот за отвъдния продължава и не свършва. Книгите на делата им са отворени. Както нашият Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: Докато има някой, който се моли за теб след смъртта ти или се възползва от знанието ти, книгата на делата ти остава отворена. Затова техните книги са отворени и те са щедри. Те се молят и други да намерят правия път и даряват своята подкрепа. Дъждът на милосърдието над техните гробници и благословени места никога не спира и не пресъхва. Който отива там, отива заради Аллах. Те молят Аллах за милосърдие, прошка и добрина. И Аллах, Всемогъщият и Великият, не ги връща с празни ръце. Човек посещава тези места не заради земния живот, а заради отвъдния, за да обогати вечния живот. Там може да се измоли всичко. Слава на Аллах, беше прекрасно пътуване. Беше пътуване, предприето единствено заради Аллах. Слава на Аллах, отидохме и се върнахме живи и здрави. Върнахме се с милосърдие. С даровете на Аллах... Чрез благодатта на Аллах, Всемогъщия и Великия, и заради тяхната чест, надяваме се, не сме си тръгнали с празни ръце. Нека това укрепи вярата ни и иншаАллах да затвърди и вярата на другите. Тези благословени... От времето на нашия Пророк (салляллаху алейхи ве селлем), а по-късно Ехли Бейт, учените и великите светии – те са присъствали там в голям брой. Тъй като това са местата на Халифата и градовете на Исляма, хората идваха отвсякъде, за да търсят подкрепа, знание и мъдрост. Това място е изпълнено с тяхното благословено знание, духовно излъчване и благодат. И така продължава винаги, слава на Аллах. Външният вид не е важен; важни са личностите, които почиват там. Тяхната подкрепа обхваща целия свят. ИншаАллах това не се прави с мирски намерения, а заради Аллах. Нека Аллах го направи повод за добро. Нека подкрепата им винаги достига до нас, иншаАллах.

وَلَا تَقۡرَبُواْ ٱلۡفَوَٰحِشَ (6:151) „Стойте възможно най-далеч от греховете“, казва Аллах. Не ги доближавайте. Защото, ако кажеш: „Аз мога да се спася“, може да се заразиш. Аллах, Всемогъщият и Велик, е възложил това на хората като заповед и изпитание. Който се пази от това, се числи към обичаните раби на Аллах. Който се впусне в грехове и не иска прошка, затъва все по-дълбоко; това се превръща в навик, от който не може да се откаже. Тъй като сега се намираме в Последните времена, тези злини силно са зачестили. Положението е станало наистина лошо. Преди това често се случваше при немюсюлманите. Всякакъв вид зло можеше да се намери при тях. Днес е така по целия свят, независимо дали мюсюлманин или немюсюлманин: греховете се смятат за нещо нормално и просто се извършват. И правейки това, те погиват. То е като човек в блато, който не може да се спаси сам. Затова трябва да бягаш и изобщо да не доближаваш блатото. Ако паднеш вътре или кракът ти затъне, извади го веднага. Покай се и поискай прошка. Тогава Аллах ще прости. Но ако влошиш нещата – колкото повече се въвличаш, толкова по-дълбоко затъваш. Накрая ще бъде трудно да се спасиш. Дори човек да греши постоянно... Човекът е грешен... Аллах е сътворил човека, за да греши и Той да му прощава. Но хората, на които не им идва на ум да поискат прошка и не се надяват на прошка, а продължават, сами се погубват. Отвъдният им живот е съсипан; те остават вечно на лошо място, в Ада. Нека Аллах ни опази. Покаянието и молбата за прошка са огромна благодат за нас; една от най-големите благодати, които Аллах, Всемогъщият и Велик, е дал. Покаяние и прошка... Вратата на покаянието остава отворена, докато слънцето изгрее от запад. Неговата милост е постоянна. Затова нека Аллах ни прости. Нека Аллах ни опази от грехове и ни държи далеч от тях. Нека Той ни дари със Своята милост. В славния Коран се казва: وَقِهِمُ ٱلسَّيِّـَٔاتِۚ وَمَن تَقِ ٱلسَّيِّـَٔاتِ يَوۡمَئِذٖ فَقَدۡ رَحِمۡتَهُ (40:9) Нека Той ни закриля от грехове. Който бъде опазен от тези грехове, постига милост – милостта на Аллах. Онази милост, която държи човек далеч от греховете. Дори човек да съгреши, той се разкайва и Аллах прощава. Нека Аллах ни причисли към хората, на които е простено, иншаАллах.

وَتَعَاوَنُواْ عَلَى ٱلۡبِرِّ وَٱلتَّقۡوَىٰۖ وَلَا تَعَاوَنُواْ عَلَى ٱلۡإِثۡمِ وَٱلۡعُدۡوَٰنِۚ (5:2) „Помагайте си в доброто“, казва Аллах, Всемогъщия и Всевишния. „Но не се подкрепяйте в греховете.“ „В никакъв случай не си помагайте в това“, казва Той. Какво означава това? Някои хора идват при мен и казват: „Моля те, направи дуа; нашият брат, син, съпруг...“ „...са се поддали на хазарта.“ Той проиграва парите си. Какъв е лекът за това? За хазартната зависимост почти няма лек. За съжаление. Нека Аллах не изпитва никого с това. Щом веднъж те сграбчи, почти няма измъкване. Но единственото „лекарство“ е: Не му давайте пари. Вие казвате: „Но той плаче и се жалва.“ Той го изисква настойчиво. Не бива да му ги давате. Каквото и да прави, не бива да давате тези пари. Защото иначе помагате за извършването на грях (харам). Той пилее имуществото ви, а вие му правите възможен греха. Това е тежко провинение. Те съсипаха ислямския свят с този хазарт. Появява се навсякъде. Вкъщи, навън... Дяволът стана много хитър в тези последни времена. Затова лекът е, както казах: Не му давайте пари. Защото, ако дадеш пари, ставаш съучастник в този грях. Ставаш съучастник, помагаш му да греши. И след това омърсяваш чистите си пари. Мръсни пари циркулират навсякъде. От един на друг; всичко става харам, всичко става лошо. Това е важен момент. Понякога човек изпитва жал. Не изпитвайте жал! Не бива да изпитваш фалшива жал към грешника, която го кара да продължава да греши. Няма полза да показваш съжаление и така да го вкарваш още по-надълбоко. За това трябва да се внимава. Само с молитви не става. Това е такава болест – нека Аллах ни пази –, тя е по-лоша от всичко друго. Човек може да се покае за всичко, но ако веднъж бъде обзет от това... То унищожава богатство, дом и семейство; нищо не остава. Затова човек трябва да бъде внимателен. Както казах, това е по-опасно от всичко друго. Така че внимавайте: Не помагайте на тези, които правят такива неща. Що се отнася до темата за молитвата... Молитвата може би помага в един от милиард случаи, но обикновено хазартът е нелечим. Решението обаче се намира в Корана: وَلَا تُؤۡتُواْ ٱلسُّفَهَآءَ أَمۡوَٰلَكُمُ (4:5) „Не давайте на глупците (неразумните) имотите си.“ Това са глупци. Под „глупец“ се има предвид, че не може да им се има доверие. Не може да се гарантира за нищо, което правят. Затова: Не се противопоставяйте на заповедта на Аллах. Подчинявайте се на заповедта на Аллах. Помагайте да се предотвратят греховете, иншаАллах. Нека Аллах ги спаси. Нека Аллах не сполетява никого с това.

فَٱطَّلَعَ فَرَءَاهُ فِي سَوَآءِ ٱلۡجَحِيمِ (37:55) قَالَ تَٱللَّهِ إِن كِدتَّ لَتُرۡدِينِ (37:56) Славният Коран ни описва Съдния ден и състоянията в отвъдния свят. Той ни разкрива какво ще се случи. Аллах, Могъщият и Всевишният, е Създателят на времето и пространството. Затова Аллах, Могъщият и Всевишният, не е ограничен от никакво време и никакво пространство. Той показва всичко: какво е било, какво ще бъде и как ще се случи... В отвъдния свят обитателите на Рая ще погледнат към Ада и ще видят какво се случва там. Човек ще проговори на онзи, който му е бил приятел в земния живот: "Почти ме беше запратил – точно като теб самия – насред Ада." Онзи винаги казваше: "Не, слушай ме, казвам ти истината." "Аз съм на правия път; само не се моли, няма нужда от това." "Ела с мен, нека се наслаждаваме на живота." "Нека не вършим излишна работа." "Нека по-добре следваме други неща, да се занимаваме с друго." Те твърдят: "Няма такова нещо като пътя на Аллах." Така е днес, така е било и в стари времена. Човекът си остава същият във всяко време. Човекът има его и дявол. Затова хората днес си мислят: "Ние сме особено хитри." "Нашите предци, нашите дядовци бяха наивни; те служеха на Исляма, следваха този път, трудеха се." "Ние сме по-млади, ние сме образовани." Вие може и да сте чели, но в същността си нищо не сте разбрали. Един приятел се опитва да отклони другия от правия път. В училище, в гимназията, в университета младите хора често се смятат за много умни. И често с това повлияват и на обкръжението си. Някои се спасяват; но който не се спаси, се озовава в отвъдния свят насред Ада. Там те горят в огъня, изпълнени с разкаяние. Нека в земния живот се хвалят и гордеят колкото си искат. Земният живот отлита мигновено. Онова, което остава, са онези, които сега трябва вечно да пребивават в този Ад. Затова човек трябва да се замисли. Аллах, Могъщият и Всевишният, е сътворил човека. От Адам (мир нему) до днес фитрата – вътрешната природа на човека – е останала една и съща; тя не се променя. Без значение дали караш голяма кола или малка, дали вървиш пеша или не притежаваш нищо. Природата на човека, неговите качества, амбицията, завистта – всичко това остава същото, не се променя. Затова не се отклонявай от пътя на Аллах. За да не съжаляваш в отвъдния свят и за да се спасиш, присъедини се към добри хора. Бъди с тях, защото думите им са истинни. Нищо от това, което казват другите, които искат да те отклонят от пътя, не отговаря на истината. Никой от тях не носи полза, те носят само вреда. Нека Аллах ни опази от лоши приятели. Аллах, Могъщият и Всевишният, описва в Корана думите на обитателите на Рая, когато видят лошите приятели в Ада: "Почти щях да тръгна с теб, щях да стана като теб." "Ако Аллах не ме беше спасил, сега щях да горя като теб насред Ада." Нека Аллах опази всички ни, особено младежта. Дали млади или стари, всички... Сатаната може да порази всекиго. Той може да съсипе отвъдния живот и края на всекиго. Нека Аллах ни закриля от зло и лоша компания. Нека Аллах дари сила на вярата ни. Нека никой да не може да ни отведе на грешен път, иншаАллах.

خُذِ الْحَبَّ مِنَ الْحَبِّ، وَالشَّاةَ مِنَ الْغَنَمِ، وَالْبَعِيرَ مِنَ الْإِبِلِ، وَالْبَقَرَةَ مِنَ الْبَقَرِ Нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) казва: „Когато събираш зекят, взимай зърно от зърното, овце от овцете, камили от камилите и говеда от говедата.“ С това навлизаме в темата за зекята. الرِّكَازُ الَّذِي يَنْبُتُ فِي الْأَرْضِ Нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) казва: „Риказ е това, което земята ражда.“ Ако става въпрос за съкровище или находка, откривателят трябва да даде една пета от него като зекят. Ако намери например 100 лири, трябва да плати 20 лири като зекят. Той не може да задържи всичко и да каже: „Аз намерих това съкровище, то принадлежи само на мен, ще го продам.“ Тук зекятът е по-висок от обичайното. Докато нормалният зекят е 2,5 процента, тук трябва да се дадат 20 процента. الرِّكَازُ الذَّهَبُ وَالْفِضَّةُ الَّتِي خَلَقَهَا اللَّهُ فِي الْأَرْضِ يَوْمَ خُلِقَتْ Освен това нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) обяснява: Риказ включва съкровища, находки или полезни изкопаеми от мини. Тъй като става въпрос за злато и сребро, които Аллах държи скрити в земята от деня на нейното сътворение. При мините е същото; след добива трябва да се дадат 20 процента като зекят. الزَّكَاةُ فِي هَذِهِ الْأَرْبَعِ: الْحِنْطَةِ، وَالشَّعِيرِ، وَالزَّبِيبِ، وَالتَّمْرِ Нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) казва: „За четири неща се плаща зекят: пшеница, ечемик, стафиди и фурми.“ الْعَجْمَاءُ جُبَارٌ، وَالْبِئْرُ جُبَارٌ، وَالْمَعْدِنُ جُبَارٌ، وَفِي الرِّكَازِ الْخُمُسُ Прочетеното се отнася за главата за зекята. Ние слушаме, нека Аллах го приеме. Тъй като всичко си има свои правила, трябва да се питат учените, за да се плати зекятът правилно. Нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) казва: „Нараняване от животно не води до отговорност.“ „Който падне в кладенец, няма право на обезщетение.“ „Който падне в минен комин, няма право на обезщетение.“ Това означава: ако при това се случи злополука, тя не подлежи на отговорност; не трябва да се плаща обезщетение за болка и страдание. „При риказ, тоест при съкровища и находки, трябва да се даде една пета като зекят.“ Както вече бе споменато, ставката тук е една пета. فِي الْإِبِلِ صَدَقَتُهَا، وَفِي الْغَنَمِ صَدَقَتُهَا، وَفِي الْبَقَرِ صَدَقَتُهَا، وَفِي الْبُرِّ صَدَقَتُهُ. وَمَنْ رَفَعَ دَنَانِيرًا أَوْ دَرَاهِمَ... فَهُوَ كَنْزٌ يُكْوَى بِهِ يَوْمَ الْقِيَامَةِ Нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) казва: „За камилите се дължи зекят.“ Който притежава камили, трябва да даде зекят според броя им. „Също и за овцете се дължи зекят.“ „За говедата се дължи зекят.“ „За пшеницата се дължи зекят.“ Също така трябва да се плаща зекят за динари и сребърни монети. Който притежава имущество, не плаща зекят за него и не го харчи по пътя на Аллах, ще бъде жигосан с тези блага в Деня на възкресението. Зекятът е дълг; такава е участта на онзи, който не изплаща дълга си. В Деня на възкресението той ще бъде жигосан в огъня със златото, което е трупал в земния живот. Златото и среброто, които е задържал, без да плати зекят, няма да му помогнат, а ще му навредят. فِي الْخَيْلِ السَّائِمَةِ فِي كُلِّ فَرَسٍ دِينَارٌ Нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) казва: „За всеки пасящ кон (Саиме) се дължи един златен динар като зекят.“ Това означава: за всеки кон, който не храни в обора, а пасе свободно, той трябва да даде една златна монета. فِي الرِّكَازِ الْخُمُسُ Нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) казва отново: „При риказ, тоест при съкровища и находки, зекятът е една пета.“ С това той го потвърждава още веднъж: делът е една пета. فِي الرِّكَازِ الْعُشْرُ В друго предание нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) казва: „При риказ (в определени случаи) се дължи една десета (Ушур).“ فِي الْعَسَلِ فِي كُلِّ عَشَرَةِ أَزْقُقٍ زِقٌّ Нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) казва: „За меда, на всеки десет меха трябва да се даде един мех като зекят.“ Това означава, че и при меда ставката отговаря на една десета (Ушур). فِي اللَّبَنِ صَدَقَةٌ Нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) споменава, че и за млякото се дължи зекят. فِي ثَلَاثِينَ مِنَ الْبَقَرِ تَبِيعٌ أَوْ تَبِيعَةٌ، وَفِي الْأَرْبَعِينَ مُسِنَّةٌ Нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) казва: „От 30 глави добитък се дава едно таби’ или таби’а (едногодишно теле) като зекят.“ „А от всеки 40 глави добитък се дава една мусинна (двугодишна крава).“ فِيمَا سَقَتِ السَّمَاءُ وَالْأَنْهَارُ وَالْعُيُونُ أَوْ كَانَ عَثَرِيًّا الْعُشْرُ، وَفِيمَا سُقِيَ بِالسَّوَانِي أَوِ النَّضْحِ نِصْفُ الْعُشْرِ Нашият Пророк (ṣallá Llāhu ‘alayhi wa-sallam) казва: „От обработваема земя, която се напоява естествено от дъжд, реки или извори, трябва да се даде една десета (Ушур) като зекят.“ Това означава: където няма разходи за вода, се дава една десета. „От това, което се напоява с кофи или животни (с полагане на труд), се дава половин десета.“ Тъй като тук се вземат предвид разходите и трудът, ставката на зекята не е една десета, а половината от нея. Нека Аллах ни даде възможност да изпълним нашия хадж и нашия зекят по правилен начин. Нека не трупаме дългове, а да даваме щедро. Нека Аллах го приеме и ни опази от злото на нашето его. Егото е алчно; нека не бъдем скъперници и да не отлагаме за отвъдния свят, иншаАллах. Трябва да се дава изобилно. Колкото повече давате, толкова по-добре. Тъй като зекятът е задължение (фарз), неговата награда тежи повече от тази на доброволните дела (нафиле).

يَـٰٓأَيُّهَا ٱلَّذِينَ ءَامَنُواْ ٱتَّقُواْ ٱللَّهَ وَكُونُواْ مَعَ ٱلصَّـٰدِقِينَ, (9:119) Аллах, Всемогъщият и Всевишният, казва: „Бъдете с праведните хора, бъдете с правдивите.“ Защото, когато Той говори за „праведни“, се имат предвид хора, които познават Аллах и вярват в Него. Те се стремят към доброто и правят добро на хората. Те са благочестиви хора, които са приели вярата в сърцата си и признават Аллах, Всемогъщия и Всевишния. Тяхното общество е от голяма полза за човечеството. Днес живеем във време, в което на хората почти нищо не им е останало. Убеждение, религия, вяра – нищо от това не е останало. Всеки действа само на своя глава. Немюсюлманите правят така, мюсюлманите правят иначе... Всеки следва собствения си път и казва: „Аз искам така“ или „Според мен това е добре така“. И той дори препоръчва този път на другите. Но по този начин нищо вече не върви както трябва. Ако липсва доволството на Аллах, Всемогъщия и Всевишния, никое дело няма полза. Нищо от това, което се прави – дори да превърнат целия свят в злато – не носи полза. Истинската полза е единствено в доволството на Аллах. Когато има доволство от Аллах, това е добре за теб, за семейството ти и за цялата Умма. Но ако това липсва, няма благодат. Тогава дори животните са по-добри от хората. Защото рангът на животното може да е по-нисък, но това създание познава Аллах, Всемогъщия и Всевишния. То Го възхвалява, споменава Го и благодари на Аллах. Откъде знаем това? Защото Той, Създателят на всичко, ни го е съобщил в Своето откровение. Затова те се намират на своето установено ниво. Човекът обаче трябва да израсне над това. Ако не направи това, той пада дори под нивото на животното. Той губи своята човечност. Истинската човечност означава да вярваш в Аллах и да Му благодариш. Който пропуска това и върши зло, стои по-ниско от животното. Нека Аллах ни пази от това. Виждаме го днес; навсякъде хората са загубили човечността си почти напълно. Нека Аллах ни напъти. Нека Аллах опази хората, иншаАллах.

Когато се чете Саля, това е, за да се оповести смъртта на човек. След Саля се казва: "'Ajjilu bis-salah qabl al-fawt." И: "'Ajjilu bit-tawbah qabl al-mawt." Побързайте с молитвата. Извършете молитвата, преди времето да изтече. Ако сте я пропуснали, наваксайте я. Не я оставяйте просто така, за да не бъде загубена. Нищо не се губи. Има равносметка за това. В отвъдното със сигурност ще бъдете накарани да я извършите. Който не се моли тук, ще трябва да я навакса в отвъдното. За всяка една пропусната молитва там трябва да се молиш осемдесет години. Осемдесет години тук са цял един човешки живот. Ако той не я извършва, това е негово решение – тогава ще се моли в отвъдното. И това трае хиляди години. Който изобщо не се е молил, определено ще бъде подведен под отговорност в отвъдното. Второ: "'Ajjilu bit-tawbah qabl al-mawt." Побързайте с покаянието, преди да умрете. Молете Аллах за прошка. Защото след смъртта вече няма прошка. Прошката е за този свят. Ако си съгрешил, допуснал си грешка, каквото и да е било... Докато човек е на този свят, има лек за това. Шериатът показва как всеки грях може да бъде опростен, но хората правят каквото си искат. Но важното е да се покаете. Да се покаете още преди смъртта. Разбира се, както казахме: Докато човек се разкайва, върху него може все още да тежат правата на другите. Човек трябва да ги уреди и съответно да покаже разкаяние. И още по-добре: Нашият Пратеник (Мир и благослов на Аллах да бъде върху него) е казал: "Моля Аллах за прошка седемдесет пъти на ден." Когато сподвижниците казали: "Ти нямаш грехове, Аллах те е сътворил безгрешен", нашият Пратеник отговорил: "Нима да не бъда благодарен раб?" Когато човек се разкайва, той изразява своята благодарност към Аллах. Затова трябва постоянно, всеки ден, да се иска прошка. За да не остане нито един от греховете ни за отвъдното. За да не ни тежи никакъв товар след смъртта; това покаяние е важно. Точно както молитвата, и покаянието е от голямо значение. Някои хора вярват, че нищо няма да им се случи. Те извършват всякакъв вид лошотии и мръсотии – и след това вярват, че са се измъкнали. В никакъв случай... Без покаяние няма спасение. Ако се покаеш, ще бъдеш спасен. Но ако упорстваш и не се покаеш, наказанието ти ще бъде огромно. Ти съсипваш живота си; истинският ти живот ще бъде унищожен завинаги. Човек без съмнение ще понесе наказанието за извършените дела и за лошото, на което е научил другите. Без значение кой е. Дали е голям или малък, няма значение; който не се е покаял, без съмнение ще понесе това наказание. Затова казваме "Tawbah Astaghfirullah", за да ни прости Аллах.

قُلۡ أَعُوذُ بِرَبِّ ٱلنَّاسِ مَلِكِ ٱلنَّاسِ إِلَٰهِ ٱلنَّاسِ مِن شَرِّ ٱلۡوَسۡوَاسِ ٱلۡخَنَّاسِ ٱلَّذِي يُوَسۡوِسُ فِي صُدُورِ ٱلنَّاسِ مِنَ ٱلۡجِنَّةِ وَٱلنَّاسِ (114) Всеки познава такива нашепвания (Уасваса); те идват от Шейтана. Тези нашепвания водят до това човек да не вижда нещата такива, каквито са, и да си усложнява живота излишно. Това се нарича Уасваса. Има много различни видове от нея. Някои засягат абдеста и подобни неща. И тогава има хора, които се представят за много набожни и затрудняват хората. Те казват: „Трябва да извършваш молитвата си с пълно смирение (Хушу), трябва да го правиш много бавно.“ Те твърдят: „Да кланяш два ракята по този начин е по-добре от сто други.“ Когато човек чуе такова нещо, става несигурен. Мисли си: „Няма да се справя“, опитва веднъж, два пъти... ...и накрая може би напълно се отказва от молитвата. Човек си казва: „Не мога да направя абдеста правилно“, докато спре да се мие и да се моли. Има много такива хора без мъдрост – напълно без мъдрост. Аллах, Всемогъщият и Великият, и нашият Пророк (мир нему) казват: „Улеснявайте, не затруднявайте.“ Чети просто това, което можеш. Не става въпрос за дълбоко разбиране, а за действие. Трябва да върви почти от само себе си. Но те казват: „Не, трябва да го правиш така, не, инак...“ В какво време живеем ние? Ние и без това живеем във време, в което хората едва ли вършат нещо както трябва. И тогава заставаш и казваш: „Аз го правя така... внимавай... беше ли прието или не?“ Кой си ти, че да затрудняваш това, което Аллах е улеснил? Улеснявайте хората, бъдете снизходителни. Дори не се поддавайте на тези нашепвания, това е ужасна болест. Който бъде засегнат от това, изоставя молитвата и губи разсъдъка си, защото то идва от Шейтана; от това следва само зло. Вместо да върши добро... Моли се просто така, както можеш. Не е нужно „Хушу“. Онези, които сега толкова настояват на това „Хушу“, почти граничат с лицемерие. Нашата религия е проста; носете облекчение, а не затруднение. Бъдете раби на Аллах, Всемогъщия и Великия. Не се измъчвайте с мисли като: „Трябва да го направя по-добре, но този учен каза така.“ Молете се просто, извършвайте молитвата си. Правете абдеста бързо, молете се бързо. Понякога хората питат: „Защо се молиш толкова бързо?“ Когато човек се моли бързо, нашепванията нямат шанс; молиш се бързо и си изпълнил задължението си. Но и това не им харесва. Те питат: „Как пък си изпълняваш задължението?“ Аллах го приема, а ти не искаш да го приемеш ли? В Последните дни има много такива хора без разбиране. И без това има достатъчно дяволи, които искат да отклонят хората от религията и от пътя. И ако тогава се появиш като ходжа и го правиш толкова трудно... Хората и без това са се отклонили от пътя, тогава ще се откажат напълно. Нека Аллах ни пази. Затова: В никакъв случай не се поддавайте на нашепвания. Ако веднъж се настанят трайно, трудно ще се отървете от тях. Тогава тичаш от лекар на лекар, от ходжа на ходжа. Така че внимавайте, избирайте лесния път. Изобщо не слушайте онези, които казват: „Това беше прието, това не.“ Нека Аллах го приеме, иншаАллах.