Latest translations
2026-11-11
Dergah, Akbaba, İstanbul
إِذْ تَبَرَّأَ الَّذِينَ اتُّبِعُوا مِنَ الَّذِينَ اتَّبَعُوا وَرَأَوُا الْعَذَابَ وَتَقَطَّعَتْ بِهِمُ الْأَسْبَابُ (2:166)
В Деня на възкресението хората ще се оплакват: „Ние тичахме след тези изкусители и те ни хвърлиха в тази гибел!“
Те ще посочват онези, които са ги повели към злото: „Те ни забъркаха това, нека понесат двойно наказание!“
Но онези само ще махнат с ръка: „Какво ни засяга това? Не беше нужно да тичате след нас!“
Точно така ще стане. Затова тук, в земния живот, човек трябва да държи очите си отворени.
Човек не скача сляпо след тълпата в бездната... В края на краищата има разум!
При овцете всички скачат след първата, щом тя полети надолу. Но на нас, хората, Аллах е дарил разум.
Той ни е дал ум в главата, за да видим: „Спри, там има пропаст! Ако онзи там скача – негова воля, но аз имам глава за мислене.“
Човек се обръща назад, за да не загине с тях. Който търси правилния път, той го намира.
Правият път е съвсем ясен; всички останали заблуди съсипват човека.
Затова внимавайте много добре след кого вървите.
Само защото всички твърдят едно и също, съвсем не означава, че е истина.
Има разум, логика, преценка и Писание – всичко това трябва да се използва!
Както в светското ежедневие, така и във вярата.
В светския живот забелязваме това веднага, но в духовния план е абсолютно същото: има много неща, които съсипват човека. Бъдете бдителни!
Открай време свитата на Сатаната не спи – те правят всичко, за да увлекат хората със себе си в Ада.
Нека Аллах ни опази от това.
Нека Аллах дари всички ни с прозрение и ни напъти да си служим с разума – защото който го използва, достига до спасение.
Share
2026-11-10
Bedevi Tekkesi, Beylerbeyi, İstanbul
قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: «ليس المسكين الذي يطوف على الناس ترده اللقمة واللقمتان والتمرة والتمرتان، ولكن المسكين الذي لا يجد غنى يغنيه، ولا يفطن له فيتصدق عليه، ولا يقوم فيسأل الناس»
Пратеникът (саллаллаху алейхи уа саллам) казва: „Истински нуждаещият се (мискин) не е онзи, когото хората отпращат с един-два залъка или една-две фурми.“
С „мискин“ тук се има предвид наистина беден, нуждаещ се човек.
„Истинският нуждаещ се е онзи, който въпреки собствената си неволя не проси от никого, чието положение никой не забелязва, за да му даде нещо, и който не обикаля да моли хората.“
В турския език думата „мискин“ има отрицателен оттенък (в смисъл на муден или мързелив), но тук тя означава просто беден, скромен човек.
Този нуждаещ се следователно не е някой, който проси пари, фурми или каквото и да било друго и взема от това.
Има се предвид някой, който въпреки своята нужда не проси от никого, чиято бедност никой не забелязва и който остава скрит от погледите.
قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: «من استعف أعفه الله، ومن استغنى أغناه الله، ومن سأل الناس وله عدل خمس أواق فقد سأل إلحافا»
Пратеникът (саллаллаху алейхи уа саллам) казва: „Който се стреми към въздържаност и достойнство, на него Аллах дарява непорочност и достойнство.“
Това означава: който иска да остане чист и да се пази от лошото и забраненото, Аллах му дарява тази чистота.
Никой тогава не може да му навреди.
„А който се задоволява с малко и не проси, Аллах го прави независим.“
Следователно, който не проси от хората, Аллах го прави богат както отвътре, така и отвън.
„А който проси от хората, въпреки че притежава блага на стойност пет укийи, той проси безочливо и натрапчиво.“
Така че онзи, който има пари и въпреки това проси, се превръща в професионален просяк.
قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: «ما فتح رجل باب عطية بصدقة أو صلة إلا زاده الله تعالى بها كثرة، وما فتح رجل باب مسألة يريد بها كثرة إلا زاده الله تعالى بها قلة»
Пратеникът (саллаллаху алейхи уа саллам) казва: „Никой не отваря вратата на даването чрез милостиня или поддържане на роднинските връзки, без Аллах да умножи имота му чрез това.“
И така, който дава милостиня и се грижи за роднините си, неговия имот Аллах умножава и го дарява с благодат.
„А който отвори вратата на просията, за да трупа богатство, неговия имот Аллах само ще намали още повече.“
Той превръща трупането на блага в навик и моли хората за пари или имот, въпреки че изобщо не се нуждае от това.
Тогава Аллах прави така, че имотът му да намалява още повече, и всякакъв берекет се губи.
قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: «ملعون من سأل بوجه الله، وملعون من سئل بوجه الله ثم منع سائله ما لم يسأل هجرا»
Пратеникът (саллаллаху алейхи уа саллам) казва: „Проклет е онзи, който проси в името на Лика на Аллах.“
Следователно онзи, който проси и казва: „Дайте ми заради Аллах“, навлича върху себе си проклятие.
Ако все пак молиш за нещо, не замесвай името на Аллах в това.
„И проклет е също онзи, когото помолят заради Аллах за нещо, което не е грях, а той откаже.“
Така че, ако някой бъде помолен заради Аллах за нещо позволено и има възможност да го даде, но откаже, той също е проклет.
Но за нещо греховно нито бива да се моли, нито бива да се върши.
Това в никакъв случай не бива да се прави.
قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: «من استعاذ بالله فأعيذوه، ومن سألكم بوجه الله فأعطوه»
Пратеникът (саллаллаху алейхи уа саллам) казва: „Който потърси убежище при Аллах, осигурете му закрила.“
Това означава: който търси закрила заради Аллах, трябва да го защитите според силите си.
„А който ви помоли в името на Лика на Аллах, дайте му.“
قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: «من استعاذكم بالله فأعيذوه، ومن سألكم بالله فأعطوه، ومن دعاكم فأجيبوه، ومن صنع إليكم معروفا فكافئوه، فإن لم تجدوا ما تكافئونه فادعوا له حتى تروا أنكم قد كافأتموه»
Пратеникът (саллаллаху алейхи уа саллам) казва: „Който потърси от вас убежище при Аллах, дайте му закрила.“
Тоест, ако се случи нещо, опитайте се с всички сили да го защитите.
„А който ви помоли в името на Аллах, дайте му.“
Ако някой моли заради Аллах, дайте му нещо – дори да е съвсем дребно.
„Приемете поканата на онзи, който ви кани. А който ви направи добро, отвърнете му със същото.“
Ако някой ви направи подарък или услуга, възнаградете го и му отвърнете; не го оставяйте без отговор.
Хубаво нещо е да се отвърне на подаръка с подарък.
„Но ако нямате средства за това“ – той ви е направил подарък, ала вие не можете да си го позволите – „тогава се молете за него, докато почувствате, че сте му се отплатили.“
Затова правете от сърце хубави молитви за него.
قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: «من أصابته فاقة فأنزلها بالناس لم تسد فاقته، ومن أنزلها بالله أوشك الله له بالغنى، إما بموت عاجل أو غنى عاجل»
Пратеникът (саллаллаху алейхи уа саллам) казва: „Когото сполети нужда и той я изложи пред хората (и проси от тях), неговата нужда няма да бъде задоволена.“
Той казва: ако някой в затруднението си иска от хората, бедата му няма да отмине.
Той ни увещава: Не молете хората!
„Но който отнесе своята нужда пред Аллах, Аллах скоро ще го задоволи – или чрез бърза смърт, или чрез скорошно богатство.“
И така, ако човек отнесе грижата си пред Аллах, Аллах със сигурност ще отнеме този товар от него.
قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: «من سأل الناس أموالهم تكنزا فإنما يسأل جمر جهنم، فليستقل منه أو ليستكثر»
Пратеникът (саллаллаху алейхи уа саллам) казва: „Който иска имот от хората, за да умножи богатството си“ – тоест някой, който има пари, но иска да трупа още –, „всъщност моли само за горящи въглени от Огъня.“
Който постъпва така, в крайна сметка не иска нищо друго освен адски въглени.
„Нека тогава си вземе малко или много от тях.“
Без значение колко от тези въглени иска: ако проси малко от хората, получава малко въглени; ако иска повече въглени, проси повече.
قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: «من سأل من غير فقر فكأنما يأكل الجمر»
Пратеникът (саллаллаху алейхи уа саллам) казва: „Който проси без нужда, е сякаш яде горящи въглени.“
За да не привикват изобщо хората към този лош навик: при истинска нужда се дава с радост, ала да просиш без нужда е зло както на този свят, така и в отвъдния.
قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: «من سئل بالله فأعطى كتب له سبعون حسنة»
Пратеникът (саллаллаху алейхи уа саллам) казва: „Който бъде помолен в името на Аллах и даде, ще му бъдат записани седемдесет добрини.“
Така че, ако някой каже: „Дай заради Аллах!“, и човек даде, получава седемдесетократна награда за това.
قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: «من يتكفل لي أن لا يسأل الناس شيئا أتكفل له بالجنة»
Пратеникът (саллаллаху алейхи уа саллам) казва: „Който ми гарантира, че няма да проси нищо от хората, аз му гарантирам Дженнета.“
На онзи, който от никого нищо не проси, Пратеникът (саллаллаху алейхи уа саллам) обещава Дженнета.
Да молиш за нещо е трудно; дано Аллах не оставя никого зависим от другите, иншаллах.
قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: «هدية الله تعالى إلى المؤمن السائل على بابه»
Пратеникът (саллаллаху алейхи уа саллам) казва: „Подарък от Аллах Всевишния за вярващия е просякът пред вратата му.“
И това е милост от Аллах: той моли теб за помощ, а Аллах те е предпазил от това сам да трябва да просиш.
قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: «لا تسأل الناس شيئا ولا سوطك، وإن سقط منك حتى تنزل فتأخذه»
Това също е прекрасен хадис: „Не искай нищо от хората.“ Тоест не само да спреш просията: „Дори да падне камшикът ти, сляз и си го вдигни сам.“
Не карай никого да ти вдига дори падналата тояга или камшик.
Да не зависиш от никого е най-доброто нещо. Нека Аллах никога не ни прави зависими от хора.
Затова и иначе не изисквай от никого да ти прислужва или да тича заради теб.
قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: «لا يسأل بوجه الله إلا الجنة»
Пратеникът (саллаллаху алейхи уа саллам) казва: „В името на Лика на Аллах може да се иска само Дженнетът.“
Така че човек не бива да проси пари в името на Аллах; по-скоро трябва да се моли: „О, Аллах, дари ни с Дженнета заради Твоето благоволение.“
قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: «إن المسألة لا تحل إلا لأحد ثلاثة: لذي دم موجع، أو لذي غرم مفظع، أو لذي فقر مدقع»
Пратеникът (саллаллаху алейхи уа саллам) казва: „Просията е позволена само за три вида хора:“
Има наистина изключения, при които моленето е позволено:
„Първо: някой, който носи тежестта на непосилна кръвнина“ – случило се е нещо, убит е човек и сега има искане за кръвнина, било то сто хиляди или милион –
за да плати това, му е позволено да моли. Защото, ако не плати кръвнината, го грози смърт като възмездие.
В такъв случай е позволено да се моли за помощ, за да се събере кръвнината.
Второ: „Онзи, който е смазан от тежък дълг; и трето: Онзи, който живее в крайна бедност.“
И така, онзи, който страда от огромни дългове, или е толкова беден, че няма залък хляб – само за тези три случая е позволено да се проси.
قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: «ما الذي يعطي من سعة بأعظم أجرا من الذي يقبل إذا كان محتاجا»
Пратеникът (саллаллаху алейхи уа саллам) казва: „Заможният, който дава от изобилие, няма по-голяма награда от нуждаещия се, който я приема в своята неволя.“
Ако един беден човек приеме дарението с благодарност, той получава същата награда като онзи, който дава.
قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: «ما المعطي من سعة بأفضل من الآخذ إذا كان محتاجا»
„Онзи, който дава от своето богатство, не превъзхожда нуждаещия се, който приема дарението.“
И това е мъдрата повеля на Аллах: както нуждаещият се в своето затруднение, така и помагащият получават еднаква награда.
Пратеникът на Аллах каза истината в това, което изрече, или както го изрече.
Share
2026-11-10
Dergah, Akbaba, İstanbul
„И вършете добро“ [ал-Хадж 22:77], казва Аллах, Всемогъщият и Превеликият.
В Свещения Коран има повеля: „Вършете добро, правете добрини.“
За всеки вярващ, за всеки мюсюлманин, това е повеля.
Който върши добро, печели.
А който върши зло, понася наказанието за собствените си дела.
Затова човек трябва непрестанно да се стреми да върши добро.
Това, което наричаме добро – дори да е дреболия –, според намерението на човека се превръща в добро дело.
Вършейки добро, човек привиква винаги да прави добро.
Той се отвръща от злото и от вършенето на неправда.
Хората в днешно време за съжаление избягват да вършат добро.
Където и да има нещо лошо, тяхното его клони още повече към него.
Ето защо виждаме тези лоши навици: от алкохола, от хазарта...
...чак до наркотиците, за съжаление. Всеки ден постъпват оплаквания като: „Синът, съпругът върши такива неща.“
Всичко това е лошо; определено не е нещо добро.
Тази неправда първо вреди на самия човек.
След това вреди на обкръжението му.
А след това вреди на цялата общност.
Затова стойте далеч от лошото.
Ако стоиш далеч от лошото, ти вече си направил добро.
Тоест, и това е добро дело.
Вършиш добро и заслужаваш награда от Аллах.
Ако се доближиш до него, то ти вреди, натоварва те с грях и ще бъде наказано в Отвъдния живот.
На този свят и без това всеки страда от делата си.
Нека Аллах ги напъти към поправяне.
Нека Аллах направи всички ни от онези, които вършат добро, иншаАллах.
Share
2026-11-09
Dergah, Akbaba, İstanbul
Благодарностите принадлежат на Аллах, 'Азза уа Джалл. Нека Той винаги да запази Своите благодати за нас, иншаАллах.
Най-голямата от всички благодати е дарът на вярата.
Нека Аллах дари всеки с тази вяра.
Както казахме: ние благодарим на Аллах отново и отново.
Това пътуване беше дълго.
Слава на Аллах, отидохме и се върнахме живи и здрави.
Успяхме да се видим отново и с братята там.
Този път отне малко повече време, тъй като в продължение на две години никой не беше пътувал до този регион.
Те имаха толкова голяма нужда от тази среща.
Ние им липсвахме, а и те на нас също толкова.
Нека Аллах бъде доволен от тях; те се погрижиха за нас от все сърце.
Те ни посрещнаха с толкова много любов и щедро гостоприемство.
И всичко това направиха единствено заради Аллах.
Нека Аллах приеме делата на всички ни като искрено служене за Неговото доволство, иншаАллах.
Човек трябва да прави всичко за доволството на Аллах.
Заради Аллах даваш, заради Аллах вземаш, заради Аллах правиш своите крачки...
Зад всичко трябва да стои искреното намерение заради Аллах, за да има животът на този свят изобщо смисъл и полза.
Да пътуваш, само за да обикаляш... Ако човек пътува просто за развлечение, това си остава само едно празно пътуване.
Но човек може и да пътува, като същевременно заради Аллах е до хората и им служи.
Много хора поемат на такива пътувания – за да търсят доволството на Аллах и да помагат на другите.
Такива посещения са ценни и приети пред Аллах.
А който живее само за светското и за собственото си его, преминава през живота напълно безцелно и напразно.
Ако при това вършат и грехове, ги сполетява още по-горчиво наказание.
И дори да не правят нищо, те просто са пропилели живота си безсмислено.
Затова правете всичко за доволството на Аллах; докато остава в рамките на позволеното (халал), можете да правите всичко.
И дори тогава би трябвало да изживяваме всяка крачка, всяка минута и всяка секунда заради Аллах, иншаАллах.
Нека Аллах го приеме.
Нека Аллах бъде доволен и от братята там; те ни нагостиха толкова щедро и се радваха от все сърце.
Нека Аллах зарадва сърцата на всички ни, иншаАллах.
Share
Алхамдулиллях, ние принадлежим към тариката.
Има накшбанди, кадири, рифаи и други.
Всички тарикати в основата си са еднакви.
Има тарикат, но за него е необходимо и знание за шериата.
Към шериата принадлежат правните школи (мазхабите).
Без правна школа няма тарикат.
Тарикатът винаги върви ръка за ръка с правна школа.
Има четири правни школи: ханафитска, шафиитска, маликитска и ханбалитска.
Без значение коя от тези четири правни школи следвате – вие сте на правия път.
Това трябва да го кажем съвсем ясно.
Някои хора тук мислят, че ако имамът не изрича басмалата („БисмиЛляхи р-Рахмани р-Рахим“) на глас, това противоречи на исляма и на шериата.
Ето защо трябва да сте наясно.
Когато видите подобно нещо, първо попитайте: „Какво означава това?“
Не съдете веднага.
Да се съди прибързано без знание е тежка грешка; това не е редно.
Това дори е грях: ако прибързано заклеймите дадено действие като неислямско и съдите без знание, ще бъдете държани отговорни за това.
Защото по този начин създавате фитна (смут) и несъзнателно посявате съмнение в сърцата на хората.
Има четири правни школи.
Човек пита за всяка: „Как стои въпросът тук? Какво се прави в такъв случай? Какво е правилото тук? Какво е решението по този въпрос?“
Едва тогава ще сте наясно.
Затова трябва да бъдете внимателни.
Дори нашите собствени хора често се възмущават силно, щом видят нещо необичайно.
Не правете това. Просто попитайте.
Защото половината от знанието се състои в питането.
Няма причина да се гневите, когато изобщо не познавате основанията.
Защото много хора – особено онези, които стоят извън четирите правни школи – твърдят: „Няма нужда от правна школа.“
А за тариката, разбира се, казват: „Това е бид'а (новшество). Това е ширк.“
Но дори и за правните школи казват: „Няма нужда от мазхаб. Човек може да прави всичко на своя глава.“
Това изобщо не е вярно.
Много хора губят вярата си по този начин и се отдалечават от исляма, ако следват това.
Затова за нищо не прибързвайте с преценката си.
По-добре първо попитайте дали нещо наистина е неислямско.
Едва тогава човек осъзнава: „Да се съди толкова прибързано не е правилно.“
Ако сте имали само съмнения, които са се оказали неоснователни, можете да кажете: „Алхамдулиллях, премълчахме си – така няма да се налага да се оправдаваме пред Аллах за погрешни думи.“
Нека Аллах ни опази по Своя път.
Нека Аллах изпълни сърцата ни с иман, с нура на вярата, иншаАллах.
Аллах дава на вярващия да вижда с онази светлина, която Той е вложил в сърцето му.
ИншаАллах, нека Аллах направи всички ни такива хора.
Това не се отнася за всекиго, но има хора, които постъпват толкова прибързано.
Когато видите подобно нещо, просто признайте, че не знаете, и попитайте.
Нека Аллах ни пази всички от шейтана и неговите последователи.
Нека бъдем пътепоказател и за другите, източник на напътствие за тази прекрасна страна.
Аллах, Азза уа Джал, отреди Адам, алейхис-салям, да направи първата си стъпка на тази земя, на този остров.
Нека Аллах ви благослови.
Нека бъдем обединени завинаги, иншаАллах.
Share
От Малайзия през Индонезия и Сингапур до тук в Шри Ланка – алхамдулиллях, от първия ден навсякъде срещаме вярващи братя и сестри.
Те се радват, че сме тук, и ние се радваме също толкова много за тях.
Нека Аллах дари Своя благодат и награда. Защото нашият Пророк салляллаху алейхи уа саллям казва: Когато един вярващ посети друг вярващ, Аллах възнаграждава всяка една стъпка, опрощава му един грях и всеки път го въздига с една степен.
Алхамдулиллях, точно така го преживяваме.
На всяко място, където отидем, срещаме точно онези хора, за които Аллах е отредил – онези, за които Той желае добро и които са благословия и за нас.
На когото тази участ, това добро не е отредено, за него Аллах определя друг път.
Защото никой не може да бъде накаран насила да обича някого или да поеме по пътя на Аллах.
Аллах Азза уа Джалла казва в Корана, обръщайки се към Пророка салляллаху алейхи уа саллям – и това важи за всички нас: „Innaka lā tahdī man aḥbabta walākinna Allāha yahdī man yashā’“ (28:56). Садакаллахул Азим.
Пророкът салляллаху алейхи уа саллям толкова силно желаеше семейството и племето му да приемат Исляма и беше дълбоко опечален, че не го направиха.
Затова Аллах Азза уа Джалла казва: Ти не можеш да напътиш никого.
Само на когото Аллах пожелае да дари напътствие, на него Той го дава – независимо как самият ти гледаш на това.
По Своя път Аллах Сам избира хората, които иска да напъти и да бъдат при Него.
Безкрайно ценна благодат от Аллах Азза уа Джалла е, когато Той ти покаже пътя да бъдеш с добри хора – с праведен Муршид и истинни спътници.
Това е най-прекрасният подарък, който Аллах може да направи на един човек.
Затова сърцата ни се изпълват с радост, когато виждаме тези искрени хора навсякъде по света.
Където и да отидем, хората се стичат.
Щастливи сме и благодарим на Аллах Азза уа Джалла за това, че събира толкова много добри хора, за да споделим заедно благодатта на този кръг.
Това наистина е благословено събрание.
Аллах Азза уа Джалла обича такива сбирки и Той кара ангелите да разперят крилете си закрилнически под нозете ви.
Защото сте тук, за да се вслушате в думите на Пророка салляллаху алейхи уа саллям, в думите на Аллах Азза уа Джалла и в мъдростта на праведните (салихин).
Едва ли има нещо по-ценно за всички нас, иншаАллах.
Нека Аллах напътва все повече хора по този път.
А на онези, които се противопоставят или са били подведени: нека Аллах им отвори очите, за да намерят обратно верния път – пътя, който Той и Неговият Пратеник салляллаху алейхи уа саллям обичат.
Това е целият ни стремеж.
Алхамдулиллях, благодарим ви от сърце за топлото гостоприемство.
Посрещнахте ни с толкова много любов и дадохте всичко, което беше по силите ви.
Наистина сме изключително щастливи.
Понякога ставам малко разгорещен или шумен.
Не го вземайте присърце, такъв ми е характерът, няма проблем.
Не го приемайте тежко.
В сърцата си не таим ни най-малка злоба.
Понякога на човек просто му се изплъзне някоя дума, но в сърцето не остава нищо от това.
В нас живее само любов, алхамдулиллях: любов към Аллах, любов към Пророка салляллаху алейхи уа саллям и любов към вярващите, иншаАллах.
Това е нашият път.
И така трябва да бъде при всеки от нас.
Ако падне някоя ядосана дума: чуйте я, оставете я да отлети и не се сърдете – всичко е наред, иншаАллах.
Нека Аллах ви благослови щедро всички.
ИншаАллах ще се виждаме отново и отново.
Ние продължаваме да се надяваме, както Мавляна Шейх винаги казваше: „Чаках Махди алейхис селям.
Когато си лягах, си мислех: Може би Махди алейхис селям ще се появи още на сутринта.
Ако сутринта, когато се събудех, все още го нямаше, се надявах: Може би ще дойде тази вечер.“
Повече от 60 години Мавляна Шейх чакаше така – всеки ден със същия копнеж, както в първия ден.
Ние, от друга страна, чакаме известно време и ако нищо не се случи, отново го забравяме.
Но тъй като Мавляна Шейх никога не се отказа от тази надежда, сега и ние се надяваме от все сърце.
Светът е пълен с безпокойство и страдание.
ИншаАллах Сейидина Махди алейхис селям трябва скоро да дойде, за да оправи всичко това.
Никакво земно решение не може да изцели страданието на този свят; това е възможно единствено чрез Махди алейхис селям и истинския дух на Исляма, иншаАллах.
Нека Аллах ускори появата му и даде всички ние да застанем на негова страна, иншаАллах.
Share
Над океана.
Спомням си как Мавляна Шейх в последните си дни всеки път отиваше до морето и викаше: „Мадад, Йа Саййидина Иляс“.
Има двама пророци – Саййидина Ал-Хидр и Саййидина Иляс –, на които Аллах е дарил толкова дълъг живот, че ще умрат като последните хора на този свят.
Саййидина Ал-Хидр алейхис-салям отговаря за сушата,
а Саййидина Иляс алейхис-салям – за морето, за океана.
Ако някой изпадне в беда, те му помагат.
Иляс алейхис-салям помага на хората в морето, в океана.
А Саййидина Ал-Хидр алейхис-салям помага на сушата.
Те имат мисия.
Те имат дълг.
Точно това е тяхната задача.
Просто исках да предам това, да споделя тази сухба от Мавляна с вас.
Share
Един след друг те напускат своята дуня, и след това други заемат това място, неговото място, друго място.
Те идват един след друг, както в тази къща, която може би е на 100 години, или по-малко, или повече.
Толкова много поколения, много хора са живели тук и са си отишли; те не могат да го вземат със себе си.
Те са били тук.
Важното е да се оставят добри дела и добро за хората, което ги кара или да ги хвалят, или да ги проклинат.
Много неща са се случили тук.
Много хора бяха прокълнати.
И алхамдулиллях, мюсюлманите винаги са били хвалени, защото не потискат никого.
Потисничеството е забранено за мюсюлманите.
„Ля дарара уа ля дирар“ (нито да се вреди, нито да се отвръща с вреда).
„Ля язлим уа ля юзлям“ (не потискай и не позволявай да бъдеш потискан).
Един му'мин не може да потиска никого.
Дори при мъртвите не бива да се осакатява тялото на убит във война човек.
Нищо не бива да му се прави.
Не бива да се разсича, изхвърля или изгаря.
Това им е забранено.
Но неверниците правят всичко.
Затова казваме: тези, които вършат добро и биват възхвалявани от хората, както и от Аллах Азза уа Джалла, са мюсюлманите, алхамдулиллях.
Тук дори има много маками, много зиярати навсякъде в Цейлон, Шри Ланка.
Има хиляди маками на аулия.
Повечето от тях, разбира се, не са известни.
Но онези, които са известни, Аллах ги е направил явни, за да покаже на хората да идват и да получават благословия от тях.
Защото, когато един уали на Аллах умре, неговата духовност става поне седем пъти по-силна, отколкото приживе.
Затова възнамеряваме днес, алхамдулиллях, да посетим и този близо до летището.
Казваха, че не знаели кой е, но чрез чудо той бил разкрит, построили му гробница и хората го посещават.
И неговото чудо е също, че там има сладка вода само на няколко метра от морето, където обикновено сладка вода не може да се намери в близост до морето.
Това е невъзможно, но е чудо, карамат за аулияуллах.
Аллах я е поставил там.
Много хора идват и го посещават, за да получат благословия заради Аллах.
Това е любимец на Аллах и затова го посещаваме и уважаваме.
Защото Аллах Азза уа Джалла казва в хадис кудси: „Обичам Моите праведни раби, а който враждува с Моя любимец, срещу него Аз обявявам война.“
Сега много хора мислят, че са добри мюсюлмани и вършат добро.
Те обвиняват тези хора, че им се кланят, че се кланят на гробовете.
Не, ние не се кланяме на тях.
Ние се кланяме на Аллах Азза уа Джалла.
И Аллах обича тези хора, така че и ние ги обичаме.
Молим Аллах заради тях, а не тях.
Въпреки това не е грешно да молите тях, защото те молят Аллах.
Ако молиш Аллах директно, ще бъде прието, няма проблем за теб.
Не искай чрез тях, искай от Аллах.
Но ако ги помолиш да направят дуа за теб, е по-добре, защото те са по-приети в божественото присъствие на Аллах Азза уа Джалла.
Що се отнася до аулияуллах, Аллах не ги отпраща.
Тъй като сме грешници, не знаем как правилно да се молим и да правим дуа.
Молим ги да поискат от Аллах всичкото добро, което желаем, особено силен иман, да бъдем на пътя на Аллах и да бъдем завинаги с Аллах Азза уа Джалла.
Това е нашата цел.
За съжаление, мюсюлманите в Шри Ланка са искрени хора, но тази духовна болест идва като COVID, както казваме.
Защото ракът е ужасен, но не е заразен.
Ракът, разбира се, е много опасна болест, но не се предава на други.
Заразата е като COVID или настинка, или всичко, което се разпространява сред хората.
Много малко хора могат да бъдат спасени.
По този начин тя се разпространява, защото хората биват заблуждавани.
Човек харесва този, който го мами и му вреди.
Както се казва в една турска поговорка: „Камилата обича бодли.“
Това, което камилата яде, човек дори не може да го докосне; ако го докоснеш, има бодли.
Камилата много обича това.
А човек харесва този, който го мами.
Това е турска поговорка.
Значи е вярно.
Когато намерят честен човек, не му вярват; когато намерят измамник, всички идват като овце и тичат след него.
За съжаление, тук това се дължи на невежеството на хората.
Те не познават пътя на Аллах.
Само защото някой крещи и говори това и онова, те тичат след него: „О, това е голям учен, той крещи толкова силно!“
Както миналия петък (Джума), когато бяхме в една джамия и хатибът крещеше толкова силно, че трябваше да си запушим ушите.
Когато някой крещи така, това ти пробива направо в мозъка.
Запушихме си ушите, за да не чуваме нищо.
Тези хора, за съжаление, са такива; те не ценят стойността на онези, които са обичани от Аллах.
Ако ги уважаваш, Аллах е доволен от теб.
Аллах казва: „Доволен съм от теб; тъй като си добър към този, когото Аз обичам, Аз съм доволен от теб.“
Защото, когато харесваш някого, харесваш и всеки около него, семейството му и другите; ти ги уважаваш и ги обичаш.
Ако не ги уважаваш, и ти няма да бъдеш нито уважаван, нито обичан от Аллах Азза уа Джалла.
Аллах ще ти се разгневи, няма да е доволен от теб.
Това е, което се опитваме да правим, и това, което всички пророци се опитваха да научат хората: трябва да обичаш Аллах и да обичаш това, което Аллах обича.
„Хуббу филлях уа бугду филлях“, което означава: обич заради Аллах и ненавист заради Аллах.
Ако някой не обича Пророка и не обича Аллах, ние не сме длъжни да го обичаме.
Някой може да каже, че това е против човечността.
„Човечност“ – за това не ни е грижа; за нас е важно какво казва Аллах.
Ако те не вярват, ние, естествено, не обичаме това, и ако кажеш нещо злобно против Аллах, няма да сме доволни от теб, защото Аллах не е доволен от теб.
Аллах да опази нас и вас, иншаАллах, от тази болест и от тези хора.
Все пак не казваме нищо против тях, а само молим Аллах да им дари хидает.
Тъй като му'мините тук са малцинство, те трябва да останат единни и също да бъдат добри към другите.
Хората на тариката са добри към всекиго: към вярващи, неверници, будисти, индуисти, християни и евреи; ние нямаме проблем с никого от тях.
Те живеят мирно с тях, без спорове, защото не сме задължени да принуждаваме когото и да било.
Не можеш да принудиш всеки да бъде мюсюлманин; ако искат да бъдат, добре, добре дошли.
Ако не, не можеш да ги принудиш.
Принудата е неприемлива, защото не бива да се действа по собствено усмотрение.
Ако направиш такова нещо, в ахирата ще бъдеш държан отговорен и наказан от Аллах Азза уа Джалла.
Аллах да опази нас и вас, иншаАллах.
Алхамдулиллях, радваме се отново да сме тук.
Много от нашите хора, които бяха тук миналия път, този път вече не са тук.
Аллах да ги благослови и да издига техния макам все по-високо и по-високо, защото те са любимци на Аллах.
Те служеха на Аллах Азза уа Джалла, обичаха шейховете, обичаха аулияуллах.
За тези, които таят тази любов, Пророкът саллаллаху алейхи уа саллям казва: „Ал-мар'у ма'а ман ахабб“ (Човек е с този, когото обича).
Човек ще бъде с онзи, когото обича.
Защото Пророкът саллаллаху алейхи уа саллям попитал един от сахабите, който плачел: „Защо плачеш?“
Той казал: „О, Пророче саллаллаху алейхи уа саллям, в Дженнета ти ще бъдеш на най-високото стъпало, а ние не можем да бъдем на същото стъпало като теб; няма да те виждаме в Дженнета.“
Пророкът саллаллаху алейхи уа саллям казал: „Ал-мар'у ма'а ман ахабб“ (Човек ще бъде с онзи, когото обича).
Това е Пророкът саллаллаху алейхи уа саллям, и той е най-правдивият в словата си.
Така че, алхамдулиллях, тези, които миналия път бяха с нас и починаха, ще бъдат с Мауляна Шейх и аулия в Дженнета, иншаАллах.
В това няма никакво съмнение.
Алхамдулиллях, това е и красотата на имана, красотата на тариката и шериата: те дават на хората добро, правилно напътствие и блага вест.
Не ги хвърля в отчаяние, като се казва: „О, всички ние отиваме в Джаханнам.“
Не, алхамдулиллях, ние няма да отидем в Джаханнам.
Който иска да отиде в Джаханнам, може да върви; ние не искаме да отидем в Джаханнам.
Алхамдулиллях, Аллах Азза уа Джалла казва в хадис кудси: „Аз съм такъв, какъвто Моят раб мисли за Мен.“
Затова ние мислим добро за Него, тъй като Той казва, че е Всемилостивият, и вярваме, че ще бъдем в Джанна.
Това е нашата надежда в Аллах; иншаАллах, няма никакво съмнение в това.
Нека Аллах ви благослови и ни държи заедно, иншаАллах, и да дари хидая и на другите, иншаАллах.
Share
As-salamu alaykum wa rahmatullahi wa barakatuh.
A'udhu billahi min ash-shaytani ar-rajim. Bismillahi ar-Rahmani ar-Rahim.
Wa as-salatu wa as-salamu ala Rasulina Muhammadin, Sayyidi al-awwalin wal-akhirin.
Madad ya Rasula Allah, madad ya Sadati Ashabi Rasuli Allah, madad ya Mashayikhina, dastur Mawlana Sheikh Abdullah al-Fa'iz ad-Daghestani, Sheikh Muhammad Nazim al-Haqqani. Madad.
Tariqatuna as-suhbah wa al-khayru fil-jam'iyyah.
Това е основата.
В един благороден хадис се казва: „Innama al-ilmu bit-ta'allum wa innama al-hilmu bit-tahallum.“
Човек не може да се научи сам.
За да се научи, човек има нужда от някой, който да го учи.
Пророкът – салляллаху алейхи уа саллям – е най-добрият учител за нас.
Това, на което ни научи, е велик урок – най-доброто учение за цялото човечество.
След 1400 години те едва сега започват да говорят за правата на човека и правата на животните.
А Пророкът – салляллаху алейхи уа саллям – е научил хората на всичко това още тогава.
Времето тогава е било съвсем различно от днешното.
Хората тогава са живели като необработени дървени трупи.
И опитайте се да научите една дървена трупа: „Прави това, не прави онова.“
Пророкът – салляллаху алейхи уа саллям – беше истинският учител, алхамдулиллях.
Той учеше от знанието на Аллах.
От какво наистина се нуждае човекът и какво му носи истинско щастие – точно на това учеше Пророкът, салляллаху алейхи уа саллям.
Днес те се мъчат, защото не искат да следват Пророка – салляллаху алейхи уа саллям –, и освен това смятат, че знаят по-добре.
Те измислиха толкова много системи, но нито една от тях не проработи – напротив, всичко завърши само с катастрофи.
Те създадоха социализма, капитализма и хуманизма.
Всичко това е чиста безсмислица.
Защото в тях липсва каквото и да било небесно учение.
Затова всичко това носи все по-малка полза.
Особено в днешно време те внушават на хората, че всеки може да прави каквото си поиска.
И горко ти, ако кажеш нещо против – веднага се изправят срещу теб.
Те учат хората на лоши неща, на нищо добро.
Затова това знание за нищо не става.
Само знанието на Аллах носи истинска полза.
Много хора учат само за бизнес, за работа или за кариера.
Човек може да учи това, но недейте да го смятате за истинското, добро знание.
Човек трябва да може да различава доброто от лошото.
Добро е онова, на което ни е научил Пророкът – салляллаху алейхи уа саллям.
Лошо знание е онова, което той порицаваше.
Това е само кратка сухба, но всеки трябва да я вземе присърце, иншаАллах.
Share
Алхамдулиллях, благодарим на Аллах за тази среща с Ахл ал-Бейт.
Те носят благодат (барака) на всяко място, където пребивават.
И алхамдулиллях: въпреки че това не е мюсюлманска страна, тук оставят мюсюлманите да изповядват вярата си напълно необезпокоявани.
Преди всичко това тук: Накабат ал-Ашраф – институцията, която вписва Ахл ал-Бейт.
Дори в много мюсюлмански страни такова нещо вече няма.
Или мнозина просто са го премахнали.
Подобна организация вече едва се намира.
А това всъщност е от огромно значение.
В последната държава на исляма, Османската империя, тази Накабат ал-Ашраф имаше изключително висок статут.
Неин предводител е Накиб ал-Ашраф – главата на ашрафите, тоест на Ахл ал-Бейт.
Заради Пророка салляллаху алейхи уа саллям, от искрена любов към него и в негова чест, те се ползваха с особена почит в ислямската държава.
Към Ахл ал-Бейт се отнасяха с най-дълбоко уважение.
Ето защо Аллах също винаги беше с тях.
Аллах е доволен от тях и Пророкът салляллаху алейхи уа саллям е доволен от тях – именно защото отдават такава почит в името на Пророка салляллаху алейхи уа саллям.
И Аллах казва за Пророка салляллаху алейхи уа саллям: „Wamā arsalnāka illā rahmatan lil-'ālamīn.“ (21:107)
Аллах го изпрати за спасение на човечеството, като чиста милост за всички светове.
Затова всеки, който притежава истинско знание и дълбоко разбиране, почита всеки, който е свързан по род с Пророка салляллаху алейхи уа саллям.
Поради тази причина османците бяха и последната държава на исляма.
След това вече нямаше ислямска държава.
Днес нито една страна вече не е истински такава.
Теглихме чертата и установихме: вече няма ислямска държава.
Това съществуваше само тогава, преди повече от сто години.
Оттогава насам почти никой вече не показва такова уважение.
Някои дори вече не почитат самия Пророк салляллаху алейхи уа саллям.
По времето на османците обаче тъкмо заради това те се ползваха с този специален статут.
Те дори имаха собствено съдопроизводство.
Имаха собствен затвор. Никой не се намесваше в делата на Ахл ал-Бейт, защото ако възникнеше някакво провинение, те сами го уреждаха помежду си.
Техният съдия следователно беше от техните собствени редици.
И те отсъждаха сами и вършеха онова, което трябваше да бъде сторено.
Без да се смесват с обикновените хора; към тях винаги се отнасяха отделно.
И всичко това от дълбока почит към Пророка салляллаху алейхи уа саллям.
Защото османците бяха верни защитници на Пророка салляллаху алейхи уа саллям и на истинския ислям.
А какво е истинският ислям?
Да следваш Пророка салляллаху алейхи уа саллям, да го почиташ, както и да тачиш неговите четирима халифи, неговите сподвижници (сахаба) и Ахл ал-Бейт.
Преди всичко сподвижниците и Ахл ал-Бейт.
Дори сред сподвижниците има различни степени: начело са Ашара ал-Мубашшара (десетимата, на които е обещан Раят), следвани от сподвижниците от Бадр и от Ухуд.
Всички те превъзхождат по ранг останалите.
А на най-високо място след това стои Ахл ал-Бейт.
Те носят най-висшето достойнство.
Ето защо тогава при всяко раждане се следеше много стриктно кой наистина произхожда от Ахл ал-Бейт.
Вписваха ги грижливо, за да не се смеси никога тяхната линия с други.
Защото много хора лъжливо твърдят, че принадлежат към Ахл ал-Бейт.
Те са прокълнати, ако нямат доказателство за това.
Пророкът салляллаху алейхи уа саллям каза: Който несправедливо твърди, че произхожда от тази или онази линия, принадлежи към прокълнатите.
Поради тази причина те бяха стриктно записвани и известни по име.
А днес в божествената мъдрост на Аллах се корени защо нещата стоят така.
Когато Мехди алейхис-селям се появи, всичко ще стане явно: какво е истинно и какво е лъжливо.
Много неща, които хората са смятали за правилни, ще се окажат погрешни.
И много неща, които днес се смятат за истина, в действителност са заблуда.
Това важи както за религиозните въпроси, така и за ежедневните дела.
Много неща от миналото са останали скрити за хората. Но тогава цялата история от Сейидина Адам алейхис-селям до днес ще стане явна: кои народи и пророци са живели, кой къде е пребивавал – кой пророк, кои приближени на Аллах (аулияуллах).
По времето на Мехди алейхис-селям всичко ще бъде кристално ясно.
Затова Мавляна Шейх казва: Когато Мехди алейхис-селям дойде, ще важи единствено неговият иджтихад – нищо друго.
Всички ние безпрекословно ще го следваме.
Тогава никой вече няма да може да каже: „Аз съм ханефит“ или „Аз съм шафиит“.
Каквото и да нареди Мехди алейхис-селям, то ще бъде следвано.
Всички тарикати също ще се присъединят към него.
Всички ще се обединят зад един-единствен човек – зад Мехди алейхис-селям, точно както някога по времето на Пророка салляллаху алейхи уа саллям.
Защото по времето на Пророка салляллаху алейхи уа саллям без изключение всеки следваше Пророка салляллаху алейхи уа саллям.
Точно така ще бъде отново: напълно ясно, без никакво объркване.
Без разцепления във вярата: ще има само чистия ислям, само Мехди алейхис-селям.
Ето защо по онова време, иншаллах, истината ще се отдели от лъжата.
Нека Аллах ни постави на страната на правдивите, иншаллах.
Нека Аллах ви благослови.
Нека Аллах благослови Ахл ал-Бейт тук и по целия свят, иншаллах, и да ги закриля.
Ахл ал-Бейт винаги са били от Ахл ал-Ибтила (изпитваните): те са понесли тежки страдания, поради което степента им пред Аллах се е издигала все по-високо.
Дори Сейидина Хасан и Хюсеин загинаха като мъченици (шахиди).
Оттогава насам те непрестанно понасят изпитания.
Нека Аллах закриля нас и тях, иншаллах, за да можем да доживеем времето на Сейидина Мехди алейхис-селям.
Share