Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

Нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, казва: "Когато Аллах иска да накара някого да направи нещо, тоест нещо необичайно, Той му отнема разума и го кара да направи това, което Той е предопределил." "След това човекът се чуди и пита: 'Как направих това? Как допуснах тази грешка, това деяние?'", казва нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. Всичко се случва, разбира се, по волята на Аллах, но в живота има неща, които протичат нормално, и неща, които не са нормални. Когато един човек е на правия път и изведнъж започне да прави неща, които изобщо не са добри, неща, които дори не можете да си представите, тогава това също е проявление от Аллах. Това състояние важи за всеки; било то малък или голям, президент или премиер... Който и да е той, волята на Аллах е в сила. Тъй като този свят не е Раят, естествено ще има трудности, добро и зло. Тези неща неизбежно трябва да се случат, за да се прояви божествената воля и процесът да напредва до Съдния ден. Последният от имената и качествата на Аллах, които рецитираме, е "Ас-Сабур". Това означава "Безкрайно Търпеливият". В момента преживяваме проявлението на това име. Ако тези събития се бяха случили по времето на предишните народи, Аллах щеше да им изпрати наказание и да ги изравни със земята. Но сега, поради проявлението на това последно име, Аллах е търпелив; защото всяко нещо има своето време. Всичко се случва по Неговата воля. Затова нека Аллах да ни пази. Нека Аллах не ни позволява да извършваме неуместни постъпки. Нека Той не ни позволява да правим нищо, за което да съжаляваме, иншаАллах. Нека бъдем постоянни в добрите дела, иншаАллах. Нека Той ни предпазва от лоши дела. Нека Аллах чрез Своята воля ни направи непоколебими по пътя на истината. Защото светът е преходен и краят на света е дошъл. Нека Аллах пази мюсюлманите и изпрати спасител на исляма. Състоянието на света е такова, каквото виждате; краят на света вече е достигнат. ИншаАллах, Махди алейхисселям ще се появи и ще спаси всички ни. Цялото човечество, не само мюсюлманите, ще бъде спасено, с позволението на Аллах, когато се появи Махди алейхисселям. Нека Аллах го изпрати скоро, иншаАллах.

قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: زكاة الفطر طهرة للصائم من اللغو والرفث وطعمة للمساكين، من أداها قبل الصلاة فهي زكاة مقبولة ومن أداها بعد الصلاة فهي صدقة من الصدقات۔ Нашият пророк, мир и благословия на Аллах да бъдат върху него, казва: Милостинята фитр, тоест това, което наричаме фитре или закат ал-фитр, служи за това да изчисти постещите от ненужни и грозни думи, както и от грехове, и да осигури прехрана за бедните. Човекът пости през Рамадан. Когато пости, той трябва да се пази от лоши думи и лоши дела. Ако все пак изпадне в тях, закат ал-фитр служи за пречистване на тези грехове. В същото време тя е осигуряване на прехрана за бедните. За този, който я даде преди празничната молитва, тя е приет закат ал-фитр. Ако я даде след празничната молитва, тя се брои само за обикновена милостиня. Следователно, ако се даде до празничната молитва, тя се приема като закат ал-фитр, тоест фитре. Ако се даде след отслужването на молитвата, тя не се счита за фитре, а за обикновена милостиня. Защото наградата за фитре е много по-голяма и е по-угодна на Аллах. Този, който не я даде навреме, не само не е изплатил задължението си за фитре и се натоварва с грях, но и бива лишен от тази голяма награда. Поради тази причина повечето хора дават своето фитре още преди празничната молитва, още в рамките на месец Рамадан. И това е правилното. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: زكاة الفطر على كل حر وعبد، ذكر وأنثى، صغير وكبير، فقير وغني، صاعا من تمر أو نصف صاع من قمح۔ Нашият пророк, мир и благословия на Аллах да бъдат върху него, казва: Милостинята фитр е задължителна за всеки – независимо дали е свободен, роб, мъж, жена, дете, бебе, беден или богат – като един саа фурми или половин саа пшеница. Разбира се, всеки, който желае, може да даде и повече. Бедният трябва да даде според възможностите си. Богатият пък може да даде и повече от тази определена сума. Това не е проблем. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: شهر رمضان معلق بين السماء والأرض لا يرفع إلى الله إلا بزكاة الفطر۔ Нашият пророк, мир и благословия на Аллах да бъдат върху него, казва: Постът през месец Рамадан остава да виси между небето и земята. Едва когато се даде милостинята фитр, той се издига към Аллах. Това означава, че ако не се даде фитре, постът не се приема напълно. Човекът трябва непременно да даде своето фитре. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: صدقة الفطر صاع تمر أو صاع شعير عن كل رأس، أو صاع بر بين اثنين، صغيرا أو كبير، حر أو عبد، ذكر أو أنثى، غني أو فقير۔ أما غنيكم فيزكيه الله تعالى، وأما فقيركم فيرد الله عليه أكثر مما أعطى۔ Нашият пророк, мир и благословия на Аллах да бъдат върху него, казва: Милостинята фитр за всеки – независимо дали е малък, голям, дете, възрастен, свободен, роб, мъж или жена – възлиза на един саа фурми, ечемик или пшеница. Саа е стара мерна единица. Тъй като тази мерна единица вече не се използва днес, Дианетът или мюфтиите съобщават на хората колко трябва да се даде. Бедният човек може да даде и по-малко от определената сума според финансовото си състояние. Богатият човек пък може да даде повече. Богатите сред вас Аллах ще изчисти от греховете им чрез фитре. Що се отнася до бедните ви, Аллах ще им върне много повече, отколкото са дали. Тоест, човек не трябва да казва: „Аз съм беден, не мога да дам нищо.“ Дори бедният трябва да даде, за да може Аллах, с позволението на Аллах, да му върне много повече, отколкото е дал. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: صدقة الفطر على كل إنسان مدان من دقيق أو قمح، ومن الشعير صاع، ومن التمر والزبيب أو تمر صاع صاع۔ Нашият пророк, мир и благословия на Аллах да бъдат върху него, казва: Милостинята фитр се равнява на количеството от два мудда брашно или пшеница. В днешно време, разбира се, може да бъде трудно това да се даде под формата на хранителни продукти. Тук това почти не се прави, но както чуваме, в някои арабски страни като Мека или Медина се дава на хората брашно или пшеница. Но какво да прави нуждаещият се с това? Той трябва да го вземе и да го продаде отново за една десета от цената. Това не е необходимо. Човек може да даде на бедните директно равностойността на тези хранителни продукти в пари. Това също е допустимо; не е задължително да се дава под формата на хранителни продукти. От ечемик, стафиди или фурми е по един саа, което е задължително за всеки индивид. Това означава, че за едно семейство не се дава само веднъж; за всеки член на семейството фитре трябва да се даде поотделно. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: صدقة الفطر صاع من تمر أو صاع من شعير أو مدان من حنطة عن كل صغير وكبير حر وعبد۔ Нашият пророк, мир и благословия на Аллах да бъдат върху него, казва: Закат ал-фитр трябва да се даде за всеки – независимо дали е малък, голям, свободен, роб, дете, бебе, жена, мъж, стар или млад. Той е определен на един саа фурми или ечемик. Мярката, наречена саа, вероятно се равнява на около един килограм. От пшеницата пък трябва да се дадат два мудда. В миналото, разбира се, не е имало килограми, изчислявало се е според тези мерки. Днес се дава съответната равностойност и Аллах я приема. Това обаче трябва да бъде дадено преди празничната молитва. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: صدقة الفطر على كل صغير وكبير، ذكر وأنثى، يهودي أو نصراني، حر أو مملوك، نصف صاع من بر أو صاع من تمر أو صاع من شعير۔ Нашият пророк, мир и благословия на Аллах да бъдат върху него, казва: Милостинята фитр като половин саа пшеница или един саа фурми или ечемик е задължителна за всеки – независимо дали е малък, голям, мъж, жена, евреин, християнин, свободен или роб. Тоест, ако един мюсюлманин има еврейски или християнски роб, за него е задължително да даде фитре и от тяхно име. Човекът трябва да даде фитре и вместо тях. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: الفطرة على كل مسلم۔ Нашият пророк, мир и благословия на Аллах да бъдат върху него, казва: Закат ал-фитр е задължителен за всеки мюсюлманин. Тоест, човек трябва да даде фитре както за себе си, така и за хората, които са под негова опека.

Маулана Шейх Назим имаше обичая да казва, че човек трябва да осъзнава стойността на времето си, докато е жив. За човек, който лежи хиляда години в гроба, би било по-добре да може да каже дори само веднъж "Ля иляха илляллах Мухаммад Расулюллах". Ето защо човек трябва да осъзнава стойността на това време, докато живее на този свят. Той трябва да се подготвя съобразно с това. Човек трябва да прави всичко, което е по силите му, да чете колкото се може повече молитви за отвъдното си и да върши колкото се може повече добри дела. Защото в отвъдното, в гроба, вече няма нищо, което да може да се направи. Единственото, което му носи полза, е ако остави добро дете, което да се моли за него след смъртта му; но все пак най-доброто е човек да осъзнае стойността на живота си, докато е жив, и да не го пропилява. Защото хората се занимават с твърде много ненужни дейности и безполезни неща. В миналото прекарваха времето си в кафенетата, ходеха насам-натам. Сега дори не ходят и в кафенето; от сутрин до вечер, от вечер до сутрин си губят времето, без да излизат от вкъщи, гледайки това и онова. Докато си губят времето по този начин, понякога вършат и грехове. Те също така гледат лоши неща. Те гледат неща, които замъгляват ума им. Затова не бива да пилеем ценното си време с подобни ненужни неща. Тези, които го правят, си мислят, че просто си уплътняват времето. Всъщност това губене на време е "Ляхв" (развлечение). В един свещен кораничен стих се казва: "Иннамал-хаятуд-дуня ляибун уа ляхв". (47:36) Това означава: "Земният живот е само игра и забавление." Човек не трябва да прави тези безсмислени неща. Трябва да се прави само онова, което е полезно; не е нужно да се правят ненужни неща. Тези ненужни неща не ви носят нито нов живот, нито някаква друга полза. За това трябва да се внимава. Животът е ценен, времето ни е ценно. Да пилеем времето си с безсмислени неща е голяма загуба. Не е разумно да се оставят настрана ценни скъпоценности и човек да се занимава с ненужен боклук. Нека Аллах дари на всички ни благословен живот. Нека работим за отвъдното, иншаАллах. Нека Аллах бъде наш помощник. Нека Той ни пази далеч от капаните на сатаната. Нека Аллах помогне на уммата.

إِنَّ ٱللَّهَ يُدَٰفِعُ عَنِ ٱلَّذِينَ ءَامَنُوٓاْۗ (22:38) Аллах защитава и пази онези, които вярват. Това е Неговото истинско обещание, Неговото слово. Вярващите, истинските притежатели на вярата, са под защитата и закрилата на Аллах. Те и без това нямат друго занимание освен споменаването на Аллах и поклонението пред Него. Без значение какво се опитва да направи някой, Аллах ги защитава. Те са под закрилата на Аллах, те са с Аллах. Затова този, който е с Аллах, винаги постига спасение. Той винаги е победител и тържествува. Той е притежател на всичко добро. Но който не е с Аллах, го спохождат всякакви трудности, били те големи или малки. Затова е голяма благодат и голяма добродетел да бъдеш по пътя на Аллах. Защото Аллах дарява с напътствие когото пожелае, а на когото не – му го отказва. В днешно време хората се хвалят със злото, което вършат. Те вярват, че правят нещо добро. А всъщност това, което правят, вреди само на самите тях. Разбира се, то вреди и на другите. Когато вредят на другите, този грях също тежи върху тях. Накрая те и без това ще си получат наказанието. Затова този, който е с Аллах, винаги се намира в доброто, в красивото и в съвършената благост. Следователно човек не бива да позволява на сърцето си да клони към злото. Защото сатаната кара злото да изглежда добро за хората, а доброто – зло. Нека Аллах ни пази. Нека Той ни пази от капаните и злото на сатаната. Нека Аллах не ни отделя от Неговата закрила и от тази вяра. Нека Той даде сила на вярата ни. Намираме се в последните времена; хиляди неща будят съмнения в сърцето на човека и внасят неистински неща в ума му. Затова човек никога не бива да се отклонява от истинския път. Щом намерите пътя, дръжте се здраво за него. Аллах казва: وَٱعۡتَصِمُواْ بِحَبۡلِ ٱللَّهِ جَمِيعٗا وَلَا تَفَرَّقُواْۚ (3:103) Аллах казва: "Дръжте се всички здраво за въжето и пътя на Аллах и не се разделяйте." Нека Аллах ни пази, иншаллах винаги ще останем непоколебими по този път.

فَعَّالٞ لِّمَا يُرِيدُ (85:16) Аллах, Азза уа Джалла, е Този, Който прави каквото пожелае и осъществява това, което иска. Както е казал поетът: "Нека видим какво прави Аллах; каквото и да прави, Той го прави добре." Той казва: "Просто гледайте." Настоящата ситуация е точно такава. Хората казват: "Светът загива", но всичко се случва по предопределението на Аллах, по повелята на Аллах. Нито ти, нито ние можем да направим нещо; това не е в ничии ръце. Той прави каквото пожелае. Нарича се "Фа'ал", което означава, че Аллах, Азза уа Джалла, е Този, Който абсолютно осъществява волята Си и изпълнява всичко точно така, както Той желае. На Неговата воля не може да се противоречи; нищо не може да застане на пътя на Неговата воля. Затова мюсюлманинът се намира в пълно отдаване. Трябва да се отдадеш на Аллах, Азза уа Джалла. Няма причина да се мисли твърде много за това: "Какво да правя сега?"; в крайна сметка се случва това, което казва Аллах, Азза уа Джалла. Затова бъдете с Него. Нека бъдем с Аллах, Азза уа Джалла, за да ни прояви Той милост и да ни дари с добро. Няма причина за тревога или страх. Той е Архамур-Рахимин; Най-милостивият от милостивите. Няма никой, който да е по-милостив от Него. Дори човечеството да държеше всичко в ръцете си, милостта е собствената воля на Аллах, Азза уа Джалла. Тя е едно от прекрасните качества на Аллах, Азза уа Джалла, Джалла Джалалуху. Неговото качество е милостта. Затова мюсюлманинът е оставил всичко на Аллах. Неговата воля, с позволението на Аллах, е от полза за мюсюлманина. За немюсюлманина обаче това е гняв и наказание. Нека Аллах ни опази от това. ИншаАллах, нека бъдем спокойни в живота си. За този, който се отдава, всичко идва и си отива с лекота. За този, който не се отдава, има постоянна мъка, страдание и безпокойство. Нека Аллах ни закриля. Нека Аллах закриля всички ни, иншаАллах.

إِنَّ ٱللَّهَ يُحِبُّ ٱلۡمُحۡسِنِينَ (2:195) Аллах е Господарят на благостта. Той обича онези, които правят добро; да правиш добро означава да даваш безусловно. Ние също искаме Аллах да се отнася към нас с благост. В нашите молитви Му казваме: „Дари ни с Твоята благост.“ Има два вида отношение: благост и изпитание. Нашият Пророк (с.а.в.) е казал: „Не молете за изпитания“, защото те са тежки. Не всеки може да го понесе, не всеки може да се справи с това. Човек, който надценява себе си и моли за изпитания, казвайки „Аз ще се справя“, допуска грешка. Това могат да направят само много велики авлии. Те го правят, за да може уммата да го понесе и за да отнемат товара от уммата. Всъщност и те не молят за изпитания, но когато дойдат, казват „Добре дошли“. Но обикновеният човек винаги трябва да казва: „Отнасяй се към нас с Твоята благост.“ Трябва в нашите молитви да молим Аллах за Неговата благост. „Не ни подлагай на изпитания, о, Господарю!“ „Не можем да понесем изпитанието, то не е за нас.“ „Не се отнасяй към нас с изпитания, а с Твоята благост.“ Благостта е лека и благодатна; Аллах също обича онези, които правят добро. Затова винаги молим за Неговата благост, за да бъдем сред Неговите любими раби. Благостта означава всякакъв вид облекчение, красота, благодат и изцеление. Всяко добро се крие в благостта. В замяна трябва да Му благодарите. Когато Той ни прояви благост, ние ще благодарим на Аллах. Що се отнася до изпитанията обаче... Нека Аллах ни пази, дано не бъдем изпитвани. Дори и за изпитанието трябва да се възнася възхвала (хамд). Благодарността (шукр) е за благостта, а възхвалата (хамд) е за изпитанието. Затова нека Аллах се отнася към всички нас със Своята благост. Нека Той не ни подлага на изпитания. Има много изпитания, повече, отколкото човек може да си представи. ИншаАллах, няма да бъдем изпитвани. Нека Аллах ни пази. Не искаме дори да назоваваме видовете изпитания, за да не остават в съзнанието на човека. Винаги молим за благост; нека Аллах дари нас, всички нас, със Своята благост, иншаАллах.

وَأَنَّا ظَنَنَّآ أَن لَّن تَقُولَ ٱلۡإِنسُ وَٱلۡجِنُّ عَلَى ٱللَّهِ كَذِبٗا (72:5) В Славния Коран Аллах казва следното по въпроса за джиновете: Когато те чуха Корана от нашия Пророк, мир и благословия от Аллах да бъдат върху него, те разбраха, че както хората, така и джиновете могат да измислят неща по свое усмотрение и да разпространяват лъжи от името на Аллах, Всемогъщия и Всевишния, казвайки: „Правете това, правете онова.“ Пътят на Аллах обаче е напълно прав. Затова този, който измисля лъжи от името на Аллах и твърди неща, които Аллах нито е казал, нито е пожелал, навлича върху себе си гнева и наказанието на Аллах. Поради тази причина човек трябва да бъде много внимателен при подобни неща. Хората, които продават Отвъдното си за земния живот, за съжаление, са много. Някой се представя за учен, говори каквото си иска и прави каквото желае, само за собствена изгода. Когато той продава на хората собствените си измислици като „Това е повелята на Аллах“, той самият бива наказан и същевременно е причина за наказанието на хората, които е въвел в заблуда. Освен това му се приписват и грехът, и наказанието на всеки един човек, когото е въвел в заблуда. Същото бреме се възлага и на него. Колкото повече хора отклони от правия път, толкова по-голямо наказание ще понесе. Този свят е преходен. Човек, който продава вечния живот, тоест своето Отвъдно, за този свят, е глупав и не използва разума си. Защото този живот е кратък и преминава бързо. Да се смята този свят за по-ценен от вечния живот в никакъв случай не е разумно. Това състояние естествено е както глупост, така и неверие. Да се вярва – да се вярва в неведомото и в Отвъдното – е задължение (фард) за всеки вярващ и мюсюлманин. Задължително е да се вярва в това. Който вярва в това, е внимателен. Той не продава Отвъдното си за земния живот. Светът отминава за миг. Дори и човек да живее хиляда години, този живот в крайна сметка отминава. Но Отвъдното е безкрайно; вечност означава безкрайност. Там вече няма смърт. Нека Аллах ни опази всички. Нека Аллах ни опази от хора, които измислят лъжи от името на Аллах и представят неща, които Аллах, Всемогъщият и Всевишният, не е казал, като „Така и така е“. Нека Аллах опази и нас от изпадане в подобни грешки. Ако съзнателно или несъзнателно сме казали нещо погрешно, трябва да се покаем. Защото дори нашият Пророк, мир и благословия от Аллах да бъдат върху него, е казал: „Дори аз се покайвам и казвам седемдесет пъти на ден Естагфируллах (Моля Аллах за прошка).“ Ние също винаги се покайваме и молим за прошка за всички грешки, които сме допуснали съзнателно или несъзнателно. Нека Аллах прости на всички ни, иншаАллах.

Аллах създаде човека съвършен. Както казва Аллах, Той създаде човека в "Ахсан-и Таквим", в най-прекрасната форма. Тъй като Аллах е създал всичко съвършено, ако човек живее по Неговия път и според Неговите повели, той ще живее в мир във всяко едно отношение. Днешните хора се тревожат много без основание. Те си казват: "Какво ли се е случило, нека да проверя, при най-малкото нещо отивам на лекар." Лекарите също казват: "Трябва да се грижите за себе си, трябва да се прегледате." Всъщност това изобщо не е наистина необходимо. Ако човек живееше разумно и така, както Аллах е повелил, съвършеното му тяло би се възстановявало само. Но разбира се, днешните хора и днешната ситуация са различни. Както чрез яденето и пиенето, така и чрез прекомерното хранене и чрез така наречените "здравословни", но всъщност нездравословни храни, балансът на тялото се нарушава. Ако на всичкото отгоре човек отиде на лекар и започне да приема куп лекарства и така нататък, ситуацията става още по-лоша. Затова е най-добре да се води внимателен начин на живот. Както в духовно, така и в материално отношение. В материално отношение трябва да внимаваш какво приемаш, какво отделяш, какво ядеш и какво пиеш, и да действаш съответно. Разбира се, волята на Аллах е над всичко. Това са само причини за човека; болестта е причина, здравето е причина. Нищо от това, което преживявате, не е напразно при Аллах. Но както вече казах, не е нужно постоянно да се измъчвате с безпочвени тревоги. Разбира се, че ще се грижиш за себе си; ако имаш болки или оплаквания, ще отидеш на лекар. Но ако ти няма нищо, няма причина да се тревожиш без основание, да се измъчваш и да се побъркваш. Аллах е дал здраве и благополучие; според тях трябва да действаш. В днешно време – нека Аллах бъде доволен от нашата държава – болниците и прегледите бяха направени безплатни. И тъй като това е така, хората казват: "Нека да отидем и да се прегледаме." Когато го направят, започват да се тревожат, настроението им се влошава; а когато настроението им спадне, здравето им също се влошава. Ако тези хора сега видят лекар, веднага започват да питат: "Имам ли нещо? Имам ли това, имам ли онова?" Имаме – нека Аллах му даде мир – един брат от Агръ; той постоянно ходи по лекари, прави си ЯМР и изследвания. Той непрекъснато ни изпраща съобщения и пита: "Да не съм болен от рак, да не съм луд, с ума ли съм си още?" Ние казваме: "Няма ти абсолютно нищо, приятелю, силен си като лъв." Но не минава и месец, без той да изпита тези страхове. Това беше само един пример, нека Аллах му даде мир; нека Аллах дари на всички ви здраве и благополучие, иншаАллах. Както вече казах, стига човек да няма силни болки или оплаквания, не е нужно постоянно да ходи на лекар. Уповавай се на Аллах, започвай храненето си с Бисмиллах, яж халал; с позволението на Аллах ще бъдете в мир, иншаАллах. Нека Аллах даде на всички ви здраве и мир, иншаАллах.

وَٱلَّذِينَ ءَامَنُواْ وَعَمِلُواْ ٱلصَّـٰلِحَٰتِ أُوْلَـٰٓئِكَ أَصۡحَٰبُ ٱلۡجَنَّةِۖ هُمۡ فِيهَا خَٰلِدُونَ (2:82) Аллах, Азза уа Джалла, казва в този благословен стих: Онези, които вярват и вършат добро, са обитателите на Рая. Те ще останат там безсмъртни за цялата вечност. Това е огромна печалба. Хората обаче забравят това и работят само за този свят. Те не вярват и се стремят само към земния живот. Но най-важното е да се вярва, да се вършат праведни дела, да се извършват добри и красиви постъпки и да се прави добро. Ислямът е доброта, повелите на Аллах са доброта. В исляма няма нищо лошо. Злото е у сатаната. И неговите последователи му помагат в това. За разлика от тях, онези, които вършат зло, ще бъдат в Ада. За това има наказание и награда. Който е на правия път, вярва в Аллах, следва Неговите повели и прави добро на хората и на всичко, ще остане завинаги в Рая. Раят е място, в което не всеки може да влезе. Но ако поискат, всеки може лесно да влезе в него. Който не следва егото си, победи егото си, не следва сатаната и се подчинява на Аллах, ще остане за цялата вечност в Рая. Раят изобщо не прилича на този свят. Има райски събрания, за които е говорил нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям. Мястото при неговия благословен гроб е част от райските събрания, от райските градини на този свят. Те са прекрасен пример за отвъдното. Който минава оттам или се задържа там, намира покой и изживява прекрасното състояние на Рая. Затова доброто на свой ред ражда добро. Човек не бива да мисли за нищо друго, освен за доброто. Човек, който мисли зло, измъчва себе си и сам си вреди. Нека Аллах ни опази от това. Нека винаги пребиваваме в доброто, иншаАллах.

قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: ليس في البقر العوامل صدقة، ولكن في كل ثلاثين تبيع، وفي كل أربعين مسنة۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „За работещ едър рогат добитък не се дължи зекят.“ Тоест в миналото едрият рогат добитък е теглил каруци или е орял ниви. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) казва, че за тях не се плаща зекят. Но освен това, за всеки тридесет глави едър рогат добитък се дава „таби“, тоест едногодишно теле, а за всеки четиридесет – „мусинна“, тоест двугодишно мъжко или женско животно, като зекят. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: ليس في الخضراوات زكاة۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „За зеленчуци не се дължи зекят.“ قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: ليس في العبد صدقة إلا صدقة الفطر۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „За роби не се дължи зекят, с изключение на милостинята фитр (фитре).“ Тъй като, за да стане зекятът задължителен (фарз), е условие човекът да бъде свободен. За тях се дава единствено милостинята фитр (фитре). قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: ليس في مال زكاة حتى يحول عليه الحول۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „За имущество, през което не е изминала една пълна година, не се дължи зекят.“ Да приемем, че през имуществото е изминала една година и през това време сте получили допълнителни пари. Можете да ги добавите към основното имущество и да платите зекят за общата сума. Въпреки това, за имущество, през което все още не е изминала една година, не се дължи зекят. За да се даде зекят, трябва да се изчака да измине една година през имуществото. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: ليس فيما دون خمسة أوسق من التمر صدقة، وليس فيما دون خمس ذود من الإبل صدقة، وليس فيما دون خمس أواق من الورق صدقة۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „За по-малко от пет уасака, тоест пет камилски товара фурми, не се дължи зекят.“ Тоест количеството фурми трябва да бъде поне пет камилски товара; ако е по-малко, няма зекят. По същия начин не се дължи зекят за по-малко от пет камили. Човек с пет камили трябва да плати определения за тях зекят. За по-малко от пет укийя сребро също не се дължи зекят. Мярката, наречена укийя, се равнява на около двеста грама; ако количеството е по-малко, зекят отпада. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: ليس في مال المستفيد زكاة حتى يحول عليه الحول۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „За търговски стоки не се дължи зекят, преди да е изминала една пълна година.“ قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: من استفاد مالاً فلا زكاة عليه حتى يحول عليه الحول۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „За новопридобито имущество не се дължи зекят, преди да е изминала една година.“ Както бе казано, ако човек има друго имущество, подлежащо на зекят, той може да плати зекят за новопридобитото имущество заедно с него. Ако обаче няма друго такова имущество, трябва първо да измине една година през това имущество, за да стане зекятът задължителен. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: لا زكاة في مال حتى يحول عليه الحول۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „За имущество, през което не е изминала една година, не се дължи зекят.“ Зекятът е важен акт на поклонение (ибадет). Човек трябва да бъде внимателен, за да не си навлече грях, но също така не е нужно да го дава, преди да е станал задължителен. Но, както бе споменато, ако човек притежава друго имущество, може да събере всичко и, както често е обичайно, да дава зекята общо от Рамадан до Рамадан. Защото от Рамадан до Рамадан е изминала точно една пълна година. Това изчисление трябва да се прави според ислямския (хиджри) календар. Ако се изчислява по григорианския календар, се губят дни. Затова е най-добре зекятът да се дава от Рамадан до Рамадан; така наградата (севап) е по-голяма и човек не забравя да плати зекята. Освен това човек може да задели сумата за зекят през Рамадан и да я разпредели по-късно по свое желание, при условие че не я използва за собствени нужди; в това няма нищо нередно. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: لا زكاة في حجر۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „За рубини, изумруди, перли или подобни скъпоценни камъни не се дължи зекят.“ قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: أدوا صاعاً من طعام في الفطر۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „Давайте милостинята фитр в размер на един са’ основни хранителни продукти.“ Тоест това е определена мярка за храна. Тази мярка важи за всички, независимо дали са бедни или богати; всеки трябва да даде милостинята фитр (фитре) според възможностите си. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: إن شهر رمضان معلق بين السماء والأرض لا يرفع إلا بزكاة الفطر۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „Несъмнено говеенето през месец Рамадан остава да виси между небето и земята.“ Тоест наградата за нашите молитви (намаз), говеенето (оруч), молитвите теравих и другите актове на поклонение остава в неопределеност. Тези актове на поклонение се издигат към Аллах едва чрез милостинята фитр; когато се даде фитрето, актовете на поклонение достигат своята цел. Това е донякъде ключът към приемането на актовете на поклонение, затова човек задължително трябва да даде своето фитре. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: زكاة الفطر على الحاضر والبادي۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) отново казва: „Милостинята фитр е задължителна за всички, било то жители на града, селяни или пътници.“ Тоест, независимо дали човек е уседнал или пътува, той трябва да даде своето фитре. Тя трябва да се даде за всички, независимо дали са големи или малки; дори ако някой има роби, той трябва да даде фитрето и за тях. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: ليس في الخيل والرقيق زكاة إلا زكاة الفطر في الرقيق۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „С изключение на милостинята фитр за роба, не се дължи зекят за ездитен кон и за роб на човек.“ Тоест, за ездитен кон не се дава зекят; а за роб се дава само милостинята фитр. قال رسول الله صلى الله عليه وسلم: زكاة الفطر فرض على كل مسلم حراً وعبداً، ذكراً وأنثى من المسلمين، صاعاً من تمر أو صاعاً من شعير۔ Нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „Милостинята фитр е задължителна (фарз) за всеки мюсюлманин, в размер на един са’ фурми или ечемик, независимо дали е свободен, роб, мъж или жена.“ Следователно за всеки в къщата, бил той голям или малък, дете или възрастен, трябва да се даде фитре. Тази сума се изчислява според актуалната дневна стойност на фурмите или ечемика и трябва да бъде платена съответно. За да бъдат приети актовете на поклонение, това фитре трябва да бъде дадено преди празничната молитва (байрам намаз). Нека Аллах го приеме.