Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

„Иннама йа'муру масаджидаллахи ман амана билляхи уал-йаумил-ахир“, (Сура Ат-Тауба, 18). Всевишният Аллах казва в Свещения Коран: За домовете на Аллах се грижат само онези, които вярват в Аллах, Всевишния, и в Съдния ден. Това означава Байтуллах – домът на Аллах. Джамията, мястото за молитва, е домът на Всевишния Аллах. Какво означава това? Това означава, че всеки може да дойде там, за да служи на Аллах и за това, с волята на Аллах, да получи своята награда. Алхамдулиллах, пътуваме от град на град. МашаАллах, какви прекрасни места изграждат за джамии и дерги. С волята на Аллах, ще се удивите в Деня на възкресението, когато видите каква награда ви дава Всевишният Аллах за делата ви на този свят. Някои хора извършват големи дела, а други – малки. Дори и несъзнателно да извършат добро дело – Всевишният Аллах знае за него. Всевишният Аллах казва в Корана: „Фаман йа'мал мискаля зарратин хайран йарах. Уа ман йа'мал мискаля зарратин шарран йарах.“ (Сура Аз-Залзала, 7-8). Това означава: Който е извършил добро, дори с тежестта на прашинка, ще получи за него наградата си от Всевишния Аллах. А който извърши лошо дело, но помоли за прошка, Всемогъщият Аллах ще му прости. Дори в това има нещо добро. Който извърши лошо дело, но се разкае и помоли за прошка, Всевишният Аллах ще му прости. И Той, Всевишният, дори ще превърне този грях в добро дело за него. Затова някои хора ще се учудят и ще кажат: „Изобщо не знаехме, че сме имали толкова много добри дела.“ „Откъде идват тези награди, които се извисяват пред нас като планини?“ „Откъде идва всичко това?“ „Та ние невинаги сме били праведни раби.“ „Имахме си грехове, та откъде идват всички тези добри дела?“ Вие сте грешили, но понеже сте се разкаяли, Всевишният Аллах е превърнал греховете ви в добри дела. Всевишният Аллах е Ал-Карим, Щедрият. Той не се страхува, че съкровищата Му може да се изчерпят. Създанията не са толкова щедри като Него. Дори най-щедрите сред тях се страхуват, че средствата им може някога да се изчерпят. Но съкровищата на Всевишния Аллах са безкрайни и неизчерпаеми. Той, Всевишният, непрестанно оказва Своята милост на рабите Си. Човек дори не може да си представи колко щедър ще бъде Той, Всевишният, в онзи ден. Какво трябва да направите в замяна? Трябва да вярвате във Всевишния Аллах и в Неговата щедрост. Ние сме слаби раби. Правим каквото е по силите ни и молим Всевишния Аллах да ни помага на този свят и в отвъдния. Затова трябва да бъдем благодарни на Всевишния Аллах. Защото Той обича Своите благодарни раби, а не онези, които се оплакват. Но хората в днешно време постоянно се оплакват от всичко. С нищо не са доволни. Трудно е да им се угоди. Кой е направил това? Сатаната. Той е направил хората нещастни и недоволни. Но Всевишният Аллах казва: „Ако сте благодарни, Аз със сигурност ще ви дам повече.“ Ако благодарите на Всевишния Аллах, Той ще запази за вас всичко добро, което притежавате. Ако имате хубаво село, хубава земя или някакъв друг дар, трябва да сте благодарни за това. И Той, Всевишният, ще съхрани този дар за вас. Но ако сте неблагодарни и се оплаквате, този дар ще ви бъде отнет. Това е нашият съвет към онези, които търсят блаженство на този свят и в отвъдния. Този свят също е важен, но това, което наистина има значение, е животът в отвъдното. Онзи живот е вечен и е от решаващо значение да се подготвим за него тук и сега. Някои хора в древни времена са мислели, че са умни. Древните народи в Египет и на други места са знаели за съществуването на отвъдния живот и са правили съответните приготовления. Но все пак не са били толкова умни, защото не са събирали праведни дела за отвъдния живот. Те са слагали само злато и всякакви предмети в гробовете си и са си мислели: „Когато преминем в другия свят, ще използваме тези неща.“ Но в отвъдния живот тези неща са безполезни, като боклук. В Рая има дворци от злато и скъпоценни камъни. Може да се влезе там само чрез праведни дела, а не като се взимат злато и пари в гроба. Нека Всевишният Аллах даде прозрение на хората. Онези, които разбират това, ще бъдат спасени и няма за какво да се тревожат. И хората, с волята на Аллах, също ще бъдат доволни от тях. Нека Всевишният Аллах даде прозрение на тази страна, на другите страни и на всички места. Те потискат хората заради светски неща, които в отвъдния живот ще им донесат само мъчение. Всеки трябва да знае, че Всевишният Аллах ще ни потърси сметка за делата ни. Всевишният Аллах е доволен от Своите раби, които си помагат един на друг, а не от онези, които се потискат взаимно. Нека Всевишният Аллах ни причисли към онези, които си помагат един на друг.

Алхамдулиллах. Ние сме на това благословено място. Това е благословено място, защото оттук Тарикатът започна да процъфтява в Аржентина и Южна Америка. Започвайки от този прекрасен град. Аллах Азза уа Джалля е избрал този град и му е дарил, МашаАллах, красота, прекрасно време и всякакви блага. И от този град, Алхамдулиллах, Тарикатът расте и процъфтява – достига до хиляди, десетки хиляди, стотици хиляди, може би дори милиони, иншаАллах. Алхамдулиллах, щастливи сме да бъдем тук. Последния път, когато дойдох, не посетих това място. Ние се предаваме на Аллах и чрез Неговата милост Той ни напътства. Алхамдулиллах. Последния път може би не е било писано да дойдем тук. Този път, Алхамдулиллах, беше точното време. Беше ни дадено да видим как от изток до запад в тази страна израстваха верни хора. Мауляна Шейх Назим отдаваше голямо значение на това да се прави добро на хората. И когато приемаше нещо от хората – било то благодарност, усмивка или дори най-малкия подарък – Мауляна Шейх Назим никога не го забравяше. И си спомням д-р Абдуннур. Беше може би '85-а или '86-а година. Тогава живеех в Кипър и той беше първият човек от Аржентина, който дойде при нас в Кипър. Тогава той остана там почти месец. Всеки ден говорехме с него, срещахме се с него там. Той ни разказваше за Аржентина – за много опасни места и други райони. Слушахме го, сякаш беше приказка. И Мауляна Шейх Назим всеки ден изнасяше сохбет. Хранехме се заедно, молехме се заедно. И той току-що беше станал мюсюлманин. Дойде през Коня. Един от мюридите на Мауляна Шейх Назим на име Мустафа го беше изпратил в Кипър и така той беше дошъл в Кипър. Току-що беше станал мюсюлманин. Дали е станал мюсюлманин в Кипър или по-рано, не знам със сигурност. Във всеки случай, той беше в Коня. Както казах, слушахме го сякаш беше история. И разбира се, Мауляна Шейх Назим имаше много по-висша гледна точка – може би гледаше 100 години напред в бъдещето. Той му даде много добри наставления, говореше с него и отговаряше на всеки един от въпросите му. А ние си мислехме: „Този човек идва от Латинска Америка, хората там са много силно вярващи християни. Кой ли би дошъл оттам?“ Не отдавахме голямо значение на това. Такова беше положението тогава. Но Мауляна Шейх Назим му даде своята подкрепа и благословия, за да може този път да се разпространи. След това напуснах Кипър. Не съм виждал много от тях, но чух, че по-късно е довел много хора. Ахмед, Абдуррауф и други идваха от Аржентина, но тогава така и не ги срещнах там. За всеки, който получава подкрепа или следва Шейх, е много важно да се държи здраво за него. Мауляна Шейх Назим го беше избрал за инструмент, така че чрез него Тарикатът да достигне до този регион. Но след това не го видях повече. Рахматуллахи алейх. Не бях чувал нищо повече за него, докато не дойдох тук преди девет години. Тогава си спомних за него и попитах хората: „Навремето срещнах един човек на име д-р Абдуннур. Познавате ли го?“ Преди това не бях мислил за него, но когато пристигнах в Аржентина, попитах за него. Те казаха: „Да, той беше тук, но напусна Мауляна Шейх Назим.“ Това, СубханАллах, беше голямо нещастие за него. Но въпреки това той ще получи своята награда, защото той беше този, който осъществи първия контакт с хората тук. Но, разбира се, така той пропусна една много голяма награда. Това е важен урок за мюридите, за всички, които следват Мауляна Шейх Назим. Защото той не беше единственият – имаше и други като него. Те се смятаха за Шейхове, напуснаха Мауляна Шейх Назим и казаха: „Сега следваме други.“ Ако твоят Шейх, твоят Мюршид, е доволен от теб, ако Пророкът, салляллаху алейхи уа селлем, е доволен от теб, и ако Аллах Азза уа Джалля е доволен от теб, тогава за теб няма проблем. Но ако човек иска да се тревожи, тогава може да напусне това място и да последва други. Това е голям урок за мюридите. Казвам името му, защото много хора го пожелаха. Но споменахме името му най-вече, за да знае всеки истината: как Тарикатът е дошъл тук и как намерихме този път. Трябва да внимаваме за себе си и да не се отклоняваме от правия път. Както казах, разбира се, Мауляна Шейх Назим не беше щастлив от случилото се. Той не беше доволен, а тъжен, че онзи е загубил това, което вече беше постигнал. За Мауляна Шейх Назим е по-ценно от целия свят да доведе един човек в Тариката, в Исляма, на правилния път. Но той загуби това. Мауляна Шейх Назим не беше доволен от това; той беше натъжен от случилото се. Аулияуллах са велики личности. Никога не трябва да проявяваме небрежност в уважението си към тях. Тогава той е бил изпратен от Коня, мястото на Мауляна Джалалуддин Руми, в Кипър. Тази случка напомня за Шейха на Мауляна Джалалуддин Руми, Шамс-и Табризи. Той е бил велик дервиш. През целия си живот той постоянно е пребивавал на места, където хората не са го разпознавали. Понякога хората му създавали трудности, и тогава той напускал Коня и се местел от място на място. Веднъж по време на едно пътуване той се изморил много и се отпуснал да си почине в една джамия. След вечерната молитва Иша той заспал в един ъгъл на джамията. Мюезинът го видял там, когато искал да заключи джамията. Мюезинът му казал: „Излизай! Какво правиш тук?“ Той отговорил: „Много съм уморен и нямам къде да спя или да отида. Искам само да преспя тук до сутринта.“ Мюезинът настоял: „Не, не можеш да останеш тук!“ Той отвърнал: „Но аз не правя нищо. Просто спя тук. Щом се съмне, ще си тръгна.“ Но мюезинът настоял и го изгонил навън. Разбира се, Шамс-и Табризи не бил доволен от това. След като мюезинът го изгонил, той забелязал, че едва му достига въздух. Бавно дъхът му спрял. Той отишъл при имама, а имамът попитал: „Какво си направил?“ Когато имамът видял състоянието му, той разбрал, че този човек трябва да е някой важен. Имамът изтичал след Шамс-и Табризи и го молел: „Моля те, моля те, прости му!“ А Шамс-и Табризи казал: „Ще се моля той да умре с вяра.“ И тогава той починал. И когато попитах съпругата на Абдуннур, научих – Алхамдулиллах, когато е починал, е бил мюсюлманин. И дори това е благословията на Мауляна Шейх Назим. Защото всички тези хиляди хора дойдоха чрез него. Алхамдулиллах, той почина с вяра. Нека Аллах Азза уа Джалля да е доволен от вас и да му дари Своята милост. ИншаАллах, нека Той да ви пази и да ви направи твърди по този път, иншаАллах. Става въпрос за разпространението на истинския Ислям с Тариката. Ислям без Тарикат, както е казал и Пророкът, салляллаху алейхи уа селлем, не е от полза. Той трябва да бъде свързан с Тариката. В Исляма има много различни течения и не всички са съгласни с Тариката. Някои казват, че това е ширк. Някои казват: „Това не е необходимо. За какво е?“ Трети пък казват, че е като десерта след хранене – тоест, основното ястие е същественото. Тарикатът е като десерт, можеш да го ядеш или не, не е задължително. Но е много важно да пазим нашия иман, нашата вяра. Без иман, без вяра, Ислямът не е силен. Затова е много важно да покажем на цялото човечество този път, който идва директно от Пророка, салляллаху алейхи уа селлем. За съжаление, малцина знаят това. А врагът на Тариката – на първо място Шейтанът – нашепва на хората, за да ги направи врагове на Тариката. Нека Аллах Азза уа Джалля да ни пази от него. И нека Той да е доволен от вас, да ви закриля и да ви направи причина за напътствието на други, за да можете да им покажете сладкия вкус на Тариката, иншаАллах.

Основата на нашия път е да се събираме заедно, да даваме добри съвети и да слушаме съвети. Орденът Накшбанди е един от 41-те духовни пътя, наречени тарикати, които водят началото си от Пророка, саллаллаху алейхи уа саллам. Една от техните вериги на предаване води началото си от Абу Бакр ас-Сиддик, радиаллаху анху. Другите вериги на предаване водят началото си от Али, радиаллаху анху. Сахабите, сподвижниците на Пророка, саллаллаху алейхи уа саллам, са най-добродетелните от всички хора. Най-достойните от тази умма са сахабите, сподвижниците на Пророка, саллаллаху алейхи уа саллам. Сред всички хора пророците са най-възвишените. Има 124 000 пророци. И най-възвишеният сред тях е нашият Пророк, саллаллаху алейхи уа саллам, който е довел религията до съвършенство. Неговото име се споменава заедно с името на Аллах: Ля иляха иллаллах, Мухаммадун Расулюллах, саллаллаху алейхи уа саллам. Затова той е най-възвишеният и ние се смятаме за много щастливи, че принадлежим към неговата умма. Всички пророци са следвали същия път; няма разлика между тях. Не бива да се прави разлика между тях. Всички те са предали посланието, което е дошло от Аллах. Откровението е идвало постепенно, но все още не е било завършено. С Пророка, саллаллаху алейхи уа саллам, то е достигнало своето съвършенство. Затова не само мюсюлманите, но дори християните и евреите казват, че след Пророка Мухаммед, саллаллаху алейхи уа саллам, не е идвал друг пророк. Всеки пророк, който е идвал, е възвестявал благата вест: „След мен ще дойде пророк.“ И последният пророк преди нашия Пророк, саллаллаху алейхи уа саллам, е бил Иса, алейхис селям. И той е потвърдил Тората и е възвестил: „Аллах ще изпрати след мен последния пророк. Името му ще бъде Ахмад.“ Така е казал той. Така че това е много ясно. Хората трябва да разберат, че религията е само една. И ние трябва да вярваме в това. Всеки пророк, който е идвал, е приемал това, което Аллах му е разкривал, и е учил хората на основите на религията. Религията е била разкривана стъпка по стъпка, докато Пророкът, саллаллаху алейхи уа саллам, в своята прощална проповед не е възвестил айета: „Днес Аз усъвършенствах за вас вашата религия.“ Много от чудесата, които Пророкът е възвестил, вече са се случили. И има още много други пророчества, които все още не са се сбъднали, но и те ще се сбъднат, иншаллах. Това се отнася особено за Иса, алейхис селям, и неговите чудеса, които Аллах, Азза уа Джалля, е споменал в Корана – Неговото истинско слово. За разлика от другите религии, ние, мюсюлманите, сме единствената общност, чиято свещена книга е предадена до днес без никаква промяна. Те също имат свещени книги, но те са били изопачени. Само Коранът е бил запазен за нас, мюсюлманите, така, както е бил низпослан от Аллах, Азза уа Джалля. Може да се даде пример, въпреки че никой пример не може напълно да обхване истината. Помислете например за разследване на убийство – сценарий, който често се вижда във филмите. Извършва се престъпление, но никой не знае какво се е случило, кой е бил извършителят или как се е случило. В резултат на това често невинни хора биват затваряни или дори осъждани на смърт. И така никой никога не може да разбере какво наистина се е случило. Но Аллах, Азза уа Джалля, знае. И Аллах, Азза уа Джалля, е Този, Чието слово е абсолютно вярно; всичко, което Той казва, е истина. И в Корана Той ни разказва за много такива истории. Една от тези истории се е случила по времето на Пророка Муса, алейхис селям. Някой убил един човек и оставил трупа му на едно място. Затова хората, които живеели там, били обвинени в убийство. Тогава те отишли при Муса, алейхис селям, и попитали: „Кой е убил този човек?“ „Искаме справедливост“, казали те, защото в техния шериат важал законът за възмездието (кисас). Който убие, бива убит. Който отреже ръката на някого, и неговата ръка бива отрязана. Който отреже ухо, и неговото ухо бива отрязано. Това бил законът за възмездието, който се прилагал спрямо извършителя. Както се казва: „Око за око, зъб за зъб.“ Така те дошли при Калимуллах, тоест при Муса, алейхис селям, който говорел с Аллах. Те казали: „Моля те, попитай за нас Аллах, Азза уа Джалля, как можем да разберем кой е убил този човек.“ Муса попитал и заповедта гласяла: „Закoлете една крава и докоснете мъртвеца с част от нея.“ Те попитали: „О, Муса, каква да бъде кравата?“ Той отговорил: „Кравата да не е нито твърде стара, нито твърде млада.“ Тогава те попитали отново: „Разбрано, но какъв цвят да бъде?“ Той отговорил: „Да бъде с яркожълт цвят, златистожълт, който радва гледащите.“ Въпреки това те продължили да питат: „Това описание все още не е ясно за нас. Каква точно да бъде тази крава?“ И отговорът бил: „Да бъде млада, безупречна юница с яркожълт цвят, която никога не е била използвана за работа.“ „Тя трябва да има тези и тези качества...“ Тогава те казали: „Сега разбрахме. Ще го направим.“ Те търсили тази крава из цялата страна и намерили само една, която отговаряла на описанието. Попитали за цената. Собственикът бил беден, благочестив човек и Аллах му внушил: „Цената ѝ е толкова злато, колкото се побира в кожата ѝ.“ Те имали много пари, но били много стиснати. Въпреки това платили цената и напълнили кожата на кравата със злато, може би тон или повече. И когато заклали кравата, взели парче от нея, докоснали с него безжизненото тяло и с позволението на Аллах човекът оживял. Той проговорил: „Моят племенник ме уби. Той ме уби заради парите ми.“ Аллах дава такива примери в Корана, за да могат хората да повярват. И за Иса, Аллах, Азза уа Джалля, ни разказва за Мерием. Докато тя постоянно се посвещавала на молитва и служение, Аллах изпратил ангел при нея. Така тя забременяла, без да е омъжена и без мъж да я е докосвал. И Аллах, Създателят на всички неща, сравнява сътворението на Иса със сътворението на Адам, алейхис селям. Той го създал от пръст, после му казал: „Бъди!“, и той бил. По-късно, в края на историята на Иса, както всички знаят, имало предател. Аллах казва в Корана, че е придал на предателя облика на Иса. Така те хванали предателя, убили го и го разпънали на кръст. И в Корана Аллах, Азза уа Джалля, ни казва: „Уа ма каталюху уа ма салябуху уа-лякин шуббиха ляхум.“ (Ниса, 4:157) „Но те не го убиха и не го разпънаха, а само им се привидя.“ Аллах казва: „Бал рафааху-ллаху илейх.“ (Ниса, 4:158) Аллах го е въздигнал при Себе Си на небето. Той е бил въздигнат на второто небе; общо има седем небеса. И той ще се върне, за да разкрие истината на всички заблудени хора, за да познаят истинския Иса, алейхис селям. Той не е „Син Божий“, както те твърдят. Никой, който се замисли дори за миг, не може да повярва в такова нещо. Аллах, Азза уа Джалля, няма форма и не е обвързан с място. Той е свободен от ограниченията на пространството. Цялото пространство, вселената, светлината, звукът, времето, епохите, историята – всичко това е създадено от Аллах, Азза уа Джалля. Затова не може да се каже, че някой е „Син Божий“. За един разумен човек е невъзможно да повярва в това. Що се отнася до другите религии, техните свещени писания са били изопачени от собствените им духовници. Повечето от тези промени са се случили от алчност за пари и за лична изгода. Те са отклонили милиони, дори милиарди хора от пътя на Аллах, Азза уа Джалля. Може да попитате: „Как може свещеник, равин или друг духовник да направи такова нещо?“ За това има много примери. Помислете за учения по времето на Йуша, алейхис селям. Той знаел Исм-и Азам, Най-великото име на Аллах. Всеки, който знаел това име и се молел с него, можел да постигне всичко, което поиска. Но дори той попаднал в техния капан. Те го примамили с обещанието да се ожени за красива жена и така той предал Йуша, алейхис селям. Виждате ли, това не са невинни хора. Те са последователи на Сатаната. Те са променили може би 95%, дори 99% от свещените си книги, тоест много голяма част от съдържанието. Алхамдулиллах, най-голямото чудо на Пророка, саллаллаху алейхи уа саллам, е възвишеният Коран. Днес той е пред нас точно такъв, какъвто е бил низпослан от небето, без да е променена дори една-единствена буква. Всичко добро и всяко знание се съдържат в него. Затова очакваме Иса, алейхис селям, иншаллах. Всеки, вярващ или невярващ, очаква пристигането на някого. Всеки носи това чувство в себе си и то идва от Аллах, Азза уа Джалля. Той е вложил в сърцата на хората очакването, че ще дойде някой, за да донесе щастие и справедливост на този свят след цялото зло и потисничество. Иншаллах, ние сме близо до това време. То не е далеч. Иншаллах, ще дойде Махди, алейхис селям, и Иса, алейхис селям, ще слезе от небето. Той ще очисти света от цялото потисничество и зло, иншаллах. Нека Аллах ускори неговото пристигане и нека тогава, иншаллах, бъдем до него. Иса, алейхис селям, ще следва шериата на Пророка, саллаллаху алейхи уа саллам. Желанието на Иса, алейхис селям, е било да принадлежи към уммата на Пророка Мухаммед, саллаллаху алейхи уа саллам. Това е огромна чест. Алхамдулиллах, за това трябва да сме благодарни на Аллах. Нека Аллах да ви благослови.

Инша'Аллах, ние се събираме заради Аллах. Нека Аллах ни дари с радост. Алхамдулиллах, ние сме заедно и пътуваме от място на място в Аржентина. Вчера, маша'Аллах, имахме нашата среща на мюридите – едно хубаво събиране в Кордоба – а днес, алхамдулиллах, пристигнахме в Мендоса. Мендоса е прекрасно място, близо до границата, откъдето се вижда Чили. Нашите мюриди са построили тук, маша'Аллах, дергях, джамия, и живеят тук със семействата си. Това е много хубаво място с течаща изворна вода. Намираме се на надморска височина от около 2000 метра. Прохладно и хубаво е, много хубаво. И тук бих искал да посоча нещо: искам да говоря за две противоположни неща. Това място тук се нарича Лас Вегас. Другото място, което също се нарича Лас Вегас, е неговата пълна противоположност. Тук е Раят, там е Адът. Тук е прохладно и навсякъде тече вода; там е насред пустинята. Там има много хубави сгради и много шикозни, лъскави коли. Има луксозни хотели и плувни басейни. Там има жени, които носят твърде много грим. Но в действителност то е като Даджал: отвън изглежда много красиво и хубаво, но щом влезеш вътре, си изгубен. И това не засяга само хората, които търсят духовност; дори съвсем обикновени, недуховни хора се погубват там. То унищожава семейства и унищожава човечността. Разбира се, казина има по целия свят, но това място е щабквартирата на хазарта. Построено е насред пустинята. Има горещ въздух, лош въздух и никаква зеленина наоколо. Субхан'Аллах, те заслепяват хората с пари и бляскава външност, за да изглежда добре, и хората се стичат натам – не само от Америка, но дори и от нашата собствена страна. Играчи от цял свят изпитват нуждата да кажат: „Бях да играя в Лас Вегас“, дори и да загубят много пари. Алхамдулиллах, тук е обратното. Изглежда семпло; построили са го със собствените си ръце, с дървен материал, който са събирали оттук-оттам, за да издигнат сградата. Но това са искрени хора; Аллах ги обича и им помага. Чрез тях Той напътства и други хора. Бях тук преди девет години и сега, като се връщам, маша'Аллах, то се е разраснало и те продължават да строят. Това е Рай в тази Дуня, а също и Рай в Ахирета. Който търси щастие, не трябва да гледа външния вид, а същността на нещата. Трябва да се търси мъдростта във всичко, което се вижда. Дори когато гледате това зло място, трябва да намерите мъдростта в него, да разберете как злото може да плени и унищожи хората. Тези играчи, те се отказват от всичко заради хазарта. В нашата страна също има така наречения „хазартен рай“; много хора, главно от Турция, идват там, за да играят в тези сатанински хотели. Те ги посрещат и им дават всичко: храна, място за спане и дори билет за връщане. Тъй като накрая ще останат без пари, билетът за връщане се осигурява от хотелите или казината. Хазартът е най-лошото нещо за благополучието на човека. Защото, когато някой започне да играе хазарт, не може да спре. Пристрастяванията към други неща като алкохол или наркотици може би могат да бъдат лекувани, но при хазарта е успех, ако дори един на 10 000 успее да се спаси. Нека Аллах ни предпази от този лош навик и от злите хора, които примамват другите в казина и подобни места, като им предлагат много неща, само за да им вземат парите. Тук е халалният Лас Вегас, а там е харамният Лас Вегас.

Ние сме щастливи. Защото всичко идва от Аллах; всичко се случва по Неговата воля. Затова бъдете щастливи и благодарни и говорете за добрите неща, които Аллах ви е дарил. Ние вярваме, че най-голямото благо за човека е да бъде вярващ. Алхамдулиллах, това е, което Аллах ни е дарил. Щастливи сме за това. И ние знаем, че Аллах е дарил и вас с този велик дар и ви е направил вярващи. Това е нещо много ценно. И така, какво трябва да правим, за да благодарим на Аллах за тази вяра, така че Той да продължи да ни дарява с този дар? Първо и най-важно: Бъдете добри към хората. Към животните. Към планетата. Към Земята. Към водата. Към всичко. Трябва да вършите добро. Това е за наше собствено добро. Наградата за това е: ако уважавате всичко и всички – всеки човек, всяко животно – тогава този свят ще бъде като Рая. Но за съжаление хората не правят това и затова страдат на този свят. Значи нещо не е наред с нас, с нас, хората. Аллах е създал всичко по най-съвършения начин. Той ни е създал в най-съвършения образ, със способността да мислим и действаме съвършено. Той ни е показал и научил на всичко, което трябва да правим. Но хората следват онова, което им харесва. Това, което наричат „свобода“. Но когато твоята свобода се сблъска със свободата на другиго, се стига до конфликт. Когато ти прекрачваш своите граници, а той има свои граници, и другите имат свои граници – когато всички хора прекрачват границите си, това води до такива войни. И така, какво е решението? Да следваме това, което Аллах, Всемогъщият и Всевишният, ни показва и ни повелява. Аллах казва, че религията е лесна, не е трудна. Алхамдулиллах, ние сме тук... Преместихме се от другата страна, защото там беше слънчево и горещо. Затова доведохме хората тук, където са спокойни и доволни. Не трябва да ги затруднявате излишно, за да не се разсейват и да си мислят: „Прекалено е горещо“ или „Не мога да си намеря място“. Алхамдулиллах, сега всички са добре и са доволни. Това е повелята на Аллах. Той е казал да улесняваме всички. Йессиру веля ту'ассиру. Улеснявайте, не затруднявайте. И това е едно от... Разбира се, има редки случаи, които могат да бъдат трудни за хората, но иначе важи: „фе инне ме'ал 'усри йусра“. Защото след трудността идва облекчение и радост. Като при говеенето: говееш цял ден, ожадняваш и огладняваш, но когато разговееш по време на магриб, това е най-голямото щастие и най-висшето удоволствие за хранещите се. Онези, които не говеят, не познават тази радост. И Хаджът е подобен. Тъй като се случва само веднъж в живота, той показва на хората какво ще бъде в Деня на възкресението – с плащеницата, жегата и тежкото пътуване. Това едно нещо е малко трудно, но след него идва щастието. И този принцип важи и за извършването на добри дела като това. Но за да възпреш хората от лоши дела, трябва да затрудниш онези, които искат да ги вършат. Не трябва да го приемате. И ако можете, трябва да им попречите. Трябва да предотвратите това, доколкото можете. Това е обратното на улесняването на добрите дела. На хората, които вършат зло, трябва да им създавате трудности. В днешно време много хора правят неща... човек трудно може да си представи злината и огромното количество лоши дела, които хората извършват. Така че, каквото знаете за това и можете да предотвратите, трябва да го предотвратите. Това, което правите на този свят, е добро за онзи, когото възпирате от лоши дела. И Аллах ще ви възнагради за това. Защото може би той вреди на себе си, на други хора или на обществото. Затова е добре да не го улеснявате. Защото има една арабска поговорка: „ел-мал ес-са'иб ю'аллим ес-сарика“. Неохраняваното имущество учи хората да крадат. Това е арабска поговорка: „ел-мал ес-са'иб ю'аллим ес-сарика“. Това означава, че ако оставиш дрехите си, парите си или каквото и да е без надзор, учиш хората да крадат. Затова не давайте възможност на тези хора да се учат на лоши дела. Някой може да попита: „Как да го направим?“ Можем. Много често, дори и в наши дни, има много хора, които мамят другите. „Дай ми пари, ще ги инвестирам... това е добра възможност... ти ми даваш едно, аз ти връщам десет.“ Така хората биват мамени. И този човек взима от теб, от друг и от трети, и се научава да продължава така. Живеем във време, в което хората са забравили за доброто възпитание, честта и всичко, което е добро. Те вече не мислят за това. Когато някой вече не може да извършва лоши дела, Аллах, иншаллах, бавно ще го върне поне на пътя на човечността. Алхамдулиллах, бяхме тук преди девет години. Това е вторият път. Алхамдулиллах, радваме се, че, иншаллах, мюсюлманите, и по-специално последователите на тариката, стават все повече. А последователите на тариката доближават хората до радостта от исляма. Защото ислямът навсякъде бива разбиран погрешно. Дори в ислямските страни не разбират исляма. Поради тази причина трябва да учим хората на тариката и на исляма и, иншаллах, Аллах ще отвори сърцата им за вярата, иншаллах. И това е пътят към Рая. Раят, дори и на този свят. Ако носиш удовлетворение и щастие в сърцето си, ти си в Рая и тук. Но ако нямаш това, живееш в Ада, дори да притежаваш цял град, пълен с пари. Поради тази причина призоваваме хората към щастие в името на Аллах. Ние пътуваме в името на Аллах, за да помогнем на хората да се спасят от огъня на лошите дела. Всеки път, когато някой извърши нещо лошо, още един огън прониква в сърцето му. Разбира се, хората, които правят такива неща, имат шанса да се покаят и да помолят Аллах за прошка, докато са на този свят. Ако го направят преди смъртта си, Аллах ще им прости. Но след смъртта всичко свършва. Иншаллах, нека Аллах даде напътствие на всички хора, иншаллах. Благодаря ви за вниманието. Нека Аллах да ви благослови и закриля – вас, вашите семейства, вашите деца, вашите съседи и вашата страна – и нека, иншаллах, бъдете от вярващите.

По желание на Мавляна Шейх Назим, иншаАллах, бихме искали да проведем кратък сохбет по случай нашето събиране. Алхамдулиллах. Нашето намерение е да правим всичко за благоволението на Аллах. За благоволението на Аллах изминахме този дълъг път, за да се видим отново с нашите приятели и близки. ИншаАллах, нека Аллах да благослови това посещение за нас и за вас. Алхамдулиллах, след много години отново сме тук. Преди девет години бяхме тук с Шейх Бахауддин Ефенди. Мислехме, че може би няма да можем да дойдем отново, защото остаряваме, а пътят е много дълъг. Но когато Аллах иска нещо, алхамдулиллах, Той го прави отново възможно. Затова, алхамдулиллах, много се радваме да видим всички наши братя, всички наши ихвани, които са пристигнали от Бразилия и Аржентина. ИншаАллах, нека нашето събиране и нашата любов да бъдат вечни. Както казахме, не сме дошли тук като туристи, само за да разгледаме околността. Това, което наистина има значение за нас, е да видим любовта към Аллах в сърцата на вярващите и тяхната любов към онези, които обичат Аллах. Пророкът (мир и благословия да бъдат върху него) казва: „Най-добрият сред вас е онзи, при вида на когото си спомняте за Аллах.“ И точно затова се радваме, когато ви виждаме. Когато видим вярващ, който обича Аллах, Пророка (мир и благословия да бъдат върху него) и евлиите на Аллах, усмивката на лицето му ни прави щастливи. Хората винаги говорят за „любов, любов, любов“, но тя обикновено е преходна. Истинската любов е любовта към Аллах. Но любовта на онези, които истински обичат Аллах, никога няма да изчезне. Напротив, тя расте с всеки миг и става все по-дълбока. Завинаги, за цяла вечност... ИншаАллах. При други, чисто човешки форми на любов, хората в началото може да се обичат много силно – но след месец, пет месеца, една или пет години този огън угасва. Тази любов не е трайна. И защо е така? Защото човекът е несъвършен. Всеки има своите грешки и недостатъци. Никой не е перфектен, никой не е съвършен. Затова след известно време започват да виждат грешките на другия: „Ах, значи той е такъв“, „А тя е такава“. И с времето тези грешки започват да се набиват на очи и те правят нещастен. Но Аллах е свободен от всякакво несъвършенство. Нищо и никой не може да бъде приравнен или сравнен с Него. Затова любовта към Аллах не намалява, а вместо това непрекъснато расте. По същия начин и любовта към Пророка (мир и благословия да бъдат върху него) се увеличава с всеки изминал ден. Същото е и с любовта към нашите машаих, благородните сахаби и Ехл-и Бейт; тя расте с времето, защото те са съвършени хора. В това се крие голямата разлика между човешката и божествената любов: едната е преходна, а другата е вечна. ИншаАллах, нека нашата любов да бъде от вечния вид. И иншаАллах, нека повече хора да изпитат тази красота, тази духовна наслада и тази благословия. Защото началото и краят на този път е единствено благоволението на Аллах. И докато намерението ни е искрено, Аллах е с нас, иншаАллах.

Кажи: „Странствайте по земята и вижте как Той е наченал сътворението.“ (29:20) Аллах, Всемогъщият и Всевишният, казва: „Странствайте по земята.“ Съзерцавайте творенията на Аллах, Неговото сътворение. Да размишляваме за същността на Аллах, Всемогъщия и Всевишния, да я съзерцаваме – това не е възможно за нас. Вие трябва да съзерцавате Неговото творение. Неговата същност надхвърля всеки разум, всяко въображение. В днешно време има една група хора, които казват за Аллах, Всемогъщия и Всевишния: „Той е на небето, Той е на земята“... Но Аллах не е ограничен от място. Аллах е Създателят на всички неща. Тази тема е деликатен въпрос. Където и да отидете – смисълът е да съзерцавате творението на Аллах и да се поучите от него. Слава на Аллах, и ние днес ще пътуваме до едно далечно място. Чрез благословията на шейх Мухаммед Назъм ал-Хаккани, нашия шейх-баща, и чрез неговата духовна подкрепа по целия свят има последователи и обичащи ордена. За да ги посетим, от време на време пътуваме насам-натам. Всяко място, което Аллах е сътворил, е красиво. Аллах е сътворил всичко по най-съвършения начин за благото на хората. Но най-важното е: Където и да отидем – нашата цел не е самото пътуване, а благоволението на Аллах. Иначе междувременно всяко място по света е станало еднакво. Големи улици, сгради и така нататък... Вече почти никъде по света не можеш да намериш удоволствие. Но това, което наистина ни радва, е радостта на хората там – на нашите братя и сестри или на тези, които приемат вярата или биват напътени. Те са най-важното. Иначе за нас светът, пътуването, забележителностите – всичко това е маловажно. Нашите последователи ни водят насам-натам, нека Аллах бъде доволен от тях, и те се радват и казват: „Ние служим.“ Това, което наистина ни радва, е, че хората се радват, че са щастливи. Това щастие произтича от любовта към Аллах. Това, че се събираме, защото те са се обърнали към Аллах и са на този път – това им носи голяма радост. И това е и нашата радост. Планини, камъни, сгради, това и онова – всичко това е безсмислено. Дали е най-луксозното, най-богатото място в света, или най-бедното – няма никакво значение. Това, че тези хора са щастливи и се радват заради благоволението на Аллах... Тази любов към вярата, която Аллах дарява, тази ислямска радост – ето това е важното за нас. Нека Аллах увеличи броя им, нека Той направи вярващите по-многобройни, инша`Аллах. Мястото, до което ще пътуваме, е доста далеч. Вече сме били там веднъж. Питахме се дали ще ни бъде писано и втори път. Слава на Аллах, беше писано за днес. Нека отидем и се върнем с мир, инша`Аллах. Нека и братята и сестрите там се зарадват. Защото ще сме дошли при тях отдалеч. Също така материалните възможности на хората там са скромни. Затова те много се радват заради благоволението на Аллах, когато отидем там. Нека броят им стане още по-голям, инша`Аллах. Нека Аллах ги пази. Нека те станат средство за напътствието на други, инша`Аллах. Нека на първо място техните семейства, техните роднини, всички приемат вярата, исляма, инша`Аллах. Нека това бъде щастие за всички нас в този свят и в отвъдния, инша`Аллах.

Ако Аллах ви подкрепи, никой не ще ви надвие. (3:160) Който се придържа към заповедите на Аллах, е на Негова страна и никой не може да го победи; победата винаги принадлежи на него. Няма да го сполети никакво зло. Наистина, обещанието на Аллах, Всемогъщия и Величествения, е истина. Това обещание със сигурност ще се изпълни. Това означава, че няма никакво съмнение в това. Затова се придържайте към Аллах. Човек трябва винаги да бъде твърд по пътя на Аллах, за да може Аллах, Всемогъщият и Величественият, да му дари победа и да му помогне, инша'Аллах. Хората често са нетърпеливи. Те нямат търпение и искат всичко да се случи веднага. Но се случва така, както Аллах е отредил. Истинската победа се състои в това да запазиш вярата си. Това е най-важното от всичко. Да не се поддаваш на Сатаната и на собственото си его. Ако им се поддадеш, си загубил. Но ако ги победиш, си извоювал истинската победа. Светската победа в този случай не е решаваща. Важното е, както е учил нашият Пророк (мир и благословия да бъдат върху него), да се премине от малкия джихад, Джихад ал-Асгар, към големия джихад. Нашият Пророк (мир и благословия да бъдат върху него) обяснява, че малкият джихад е войната. Големият джихад, от друга страна, е борбата срещу егото. Защото това е борба, която продължава цял живот. Човек води постоянен джихад срещу своето его, Сатаната и неговите последователи. Това е големият джихад. Така че не може просто да кажеш: „Аз спечелих“ и след това да спреш. Какво се има предвид с това? Ако напуснеш пътя на Аллах и си мислиш: „Добре, аз победих, победих своето его и Сатаната“, то точно в този момент вече си загубил всичко. Точно защото тази борба продължава цял живот, нашият Пророк (мир и благословия да бъдат върху него) я е нарекъл „Джихад ал-Акбар“. Това е големият джихад, голямата борба. Нека Аллах ни помага в тази борба до последния ни дъх. Така ние сме на Неговия път, инша'Аллах. Нека Аллах винаги бъде наш помощник.

После е от онези, които вярват и взаимно се наставляват за търпение, и взаимно се наставляват за милосърдие. Тези са хората на десницата. Търпението и милосърдието отличават мюсюлманина и вярващия. Аллах, Всемогъщият и Всевишният, обича тези качества. Който е милостив, и Аллах е милостив към него. Но който е немилостив, него със сигурност ще го сполети Неговото наказание. В наше време, разбира се, имаше и има много потисничество. След падането на Османския халифат потисничеството по целия свят достигна своя връх. Те заблудиха хората с обещанието: „Ще ви освободим от потисничеството на османците.“ Не само тук, но и целият свят беше поразен от потисничество. Милиони хора бяха избити, убити и потиснати. За какво? Мюсюлманинът е милостив; той е изпълнен с милосърдие. Те се призовават един друг към търпение и милосърдие. Като казват: „Не вършете несправедливост.“ Неверникът, от друга страна, е обратното; той не познава милосърдие, а само потисничество. Ето защо мюсюлманинът е онзи раб, когото Аллах, Всемогъщият и Всевишният, обича. Аллах го почита и го възнаграждава. Аллах ще потърси сметка на потисника и на неверника. Нека не се радват, че тяхната равносметка не се случва на този свят. В отвъдния живот на потисника със сигурност ще му бъде потърсена сметка. Още на този свят Аллах слага огън в сърцето му, така че той не намира покой. Без значение какво прави срещу този огън – дали пие алкохол, взима наркотици или извършва всяко възможно позорно деяние – нищо няма да му помогне. Защото този огън няма да го остави. Това е причината за днешното състояние на света. Всичко, което се случва, е в полза на мюсюлманина. Нищо не е в негов ущърб. Без значение колко потисничество и страдание има, всичко това ще бъде зачетено на вярващия, на мюсюлманина, при Аллах в отвъдния живот като награда. Като компенсация за трудностите, които е изпитал тук, Аллах, Всемогъщият и Всевишният, ще го възнагради в отвъдния живот толкова богато, че другите хора ще кажат: „Да бяхме изстрадали същото.“ Нека Аллах не ни причислява към потисниците, инша'Аллах. Нека не потискаме никого, инша'Аллах.

Аллах, Всемогъщият и Всевишният, е поставил човека над другите творения. Той му е дал всякакъв вид добри качества. Но съществува и егото. Той е вложил в него и егото. Егото, както винаги казваме, винаги дърпа човека към лошото. Но Аллах е вложил в нас и нещо, което не се стреми към лошото. Това се нарича съвест. Всеки човек има съвест. Независимо дали е мюсюлманин, или не, всеки има съвест. Аллах, Всемогъщият и Всевишният, е вложил съвестта в човечеството. Той е дал съвестта, за да може човек да се самоанализира и да не върши несправедливост. Той му е дал и милосърдие. Но за да може човек да действа съгласно тях, той трябва да надвие егото си. Защото този, който има съвест, не потиска никого, не причинява страдание на никого, не краде чуждото имущество и не мами никого. По този начин и вярата му постепенно расте. И накрая често му се дава напътствие, той намира правилния път. Но ако тази съвест липсва, егото му не му позволява да върши добро, дори и да е мюсюлманин. Човек без съвест, дори и да е мюсюлманин, не различава правилно от грешно, позволено от забранено. Той се нарича „мюсюлманин“, извършва петте си ежедневни молитви и може би дори е бил на хадж. Но без съвест той следва своето его и неговите внушения. В това се крие мъдрост от Аллах, която не можем да проумеем. Човешкият разум не може да го проумее. Аллах казва: „Сътворих човека в най-прекрасен образ“. وَلَقَدۡ كَرَّمۡنَا بَنِيٓ ءَادَمَ (17:70) Аллах, Всемогъщият и Всевишният, казва: „Аз сътворих човечеството на най-висшето ниво, надарих го с най-добрите качества; почетохме го на сушата и в морето, навсякъде.“ Е, как се проявява тази човечност? Човечността се проявява чрез съвестта. Без съвест тази човечност също се губи. Каквото човек прави, в крайна сметка го прави на себе си. Затова понякога виждаш немюсюлманин, който има такава съвест, че върши добри дела, каквито някои мюсюлмани не вършат. „На какво се дължи това?“, питат се хората. Дължи се на съвестта. Произтича от онази съвест, която Аллах, Всемогъщият и Всевишният, е вложил в човека. От друга страна, виждаш мюсюлманин, който извършва всякакъв вид потисничество, измама и злоба. И защо е така? Защото вече няма съвест. Той е накарал съвестта си да замлъкне. Защото веднъж накараш ли съвестта си да замлъкне, е много трудно да я събудиш отново. Но ако я запазиш, това е за твое добро. Тогава и делата ти ще бъдат праведни. Най-хубавото е да спечелиш благоволението на Аллах и на нашия Пророк (мир и благословия нему). Съвестният и милостив човек е обичан от Аллах, Всемогъщият и Всевишният, от Пророка, от приближените на Аллах и от вярващите. Това е, което наистина има значение. В противен случай имуществото, което натрупваш чрез измама, заблуда и експлоатация на другите, е без никаква полза. Аллах, Всемогъщият и Всевишният, не се нуждае от тези неща. Ти си този, който има нужда. Хората трябва да се върнат към съвестта си, за да намерят покой. Нали се казва: „Съвестта ми е чиста, сърцето ми е спокойно.“ Когато съвестта на човек е чиста, и сърцето му намира покой. Дано Аллах не ни причисли към безсъвестните, иншаАллах. Дано Аллах даде напътствие на всички хора, за да не убиват това прекрасно качество в себе си, иншаАллах.