Mawlana Sheikh Mehmed Adil. Translations.

Днес за някои е 27-ият ден от Рамадан, за други - 28-ият, а за трети - съвсем друг ден. Нека Аллах го благослови и приеме, иншаАллах. Всяка година хората очакват 27-ата нощ. Тази нощ, която преминава в утрешния ден, се смята за 27-ата. Тъй като Лейлят ал-Кадр обикновено се пада на тази дата, мюсюлманите се опитват да съживят тази нощ в намерението си за Лейлят ал-Кадр чрез служене на Аллах. Това, разбира се, са хубави поводи. Със сигурност е необходим повод, за да могат хората да изпълняват своето служене на Аллах с още по-голям ентусиазъм. Затова Аллах несъмнено ще ги възнагради според намеренията им. И това, иншаАллах, ще доведе до добро. Тази Нощ на предопределението – казваме го отново и отново – е по-добра от хиляда месеца. Това означава, че една-единствена нощ струва колкото цял един живот. Хиляда месеца се равняват приблизително на 80 години. 80 години е приблизително продължителността на живота на нормален човек; понякога е по-малко, понякога повече. Движи се в тези рамки. В думите на Аллах, Всевишния, в славния Коран нищо не е напразно; всичко има хиляди, дори милиони значения. Така и Лейлят ал-Кадр се равнява на цял човешки живот. По милостта на Аллах можеш за една-единствена нощ да получиш наградата за служенето на Аллах през целия си живот. Ето защо нашето намерение е насочено точно към това. Нека Аллах ни дари с още много такива Нощи на предопределението. Ако искрено насочим намерението си към това, ще получим тази награда. Аллах, Всевишният, казва: „Поискайте от Мен и Аз ще ви дам.“ Така че не се страхувайте: само защото в тази нощ Аллах дарява наградата за цял един живот, това не означава, че след това Той няма да дава нищо повече. Той със сигурност ще продължи да дава. С позволението на Аллах, Той дарява и хиляда Нощи на предопределението. И във всяка една от тези хиляда нощи човек може да спечели наградата за цял един живот. Вярващият приема това, знае го и не възразява. Невежите, от друга страна, намират недостатък във всичко. Ако се молиш, те мърморят: „Молиш се твърде много.“ Ако правиш добро, казват: „Направи твърде много.“ Ако изричаш благословии за Пророка, салават, те казват: „Така не може.“ Ако постиш, казват: „Не бива да постиш, това не е редно.“ Те казват: „Стига толкова, не прави твърде много.“ Има много хора, които се стремят да възпрепятстват доброто. Затова човек, който има духовен водач, мюршид, не се отклонява от правия път. Този обаче, който няма мюршид, се изгубва дори на прав път. Тъй като нямат мюршид, много хора се поддават на влиянието на такива хора; заради тях те се отказват от религията, вярата и исляма. Те правят религията толкова трудна, че хората бягат от нея. Следователно те по-скоро причиняват вреда, отколкото да са полезни. Затова винаги трябва да говорите за красивото и доброто. Какъв велик Благодетел е Аллах, Всевишният... Всички блага са в Неговите ръце. Той дарява тези блага колкото пожелае; милостта на Аллах е безгранична и необятна. Нека Аллах благослови тези нощи. Нека те бъдат изпълнени с благодат и добро за хората. Състоянието на света е известно; от своето сътворение той никога не е бил удобно място. И днес положението е абсолютно същото. Мнозина питат: „Какво ли ще се случи?“ Повечето хора питат: „Какво ще стане с тази ситуация?“ Случва се точно това, което Аллах желае; не се тревожете, не бъдете тъжни и не се страхувайте. Ако се измъчваш с мъка и тревоги, това не помага с нищо. Ще се случи само това, което Аллах е отредил. Затова бъдете с Аллах; с позволението на Аллах вие ще бъдете сред печелившите. Нека Аллах отреди на всички ни наградата и благодатта на тези нощи, иншаАллах. Нека Аллах го благослови.

وَجَعَلۡنَا مِنَ الۡمَآءِ كُلَّ شَىۡءٍ حَىٍّ (21:30) وَاَنۡزَلۡنَا مِنَ السَّمَآءِ مَآءً طَهُوۡرًا (25:48) Аллах Аззе уа Джалля казва в тези знамения: „Ние сътворихме всичко от вода и дадохме живот на всичко чрез водата.“ Водата, която Ние низпославаме от небето, е абсолютно чиста вода. Основата на исляма е чистотата. За ритуалното измиване (уду) и цялостното измиване (гусл) водата е абсолютно незаменима. Чрез водата съществува както физическият, така и духовният живот. Във физическия живот, разбира се, нищо не може без вода; където няма вода, няма абсолютно нищо, следователно няма и живот. Затова и тези дъждове падат само чрез силата на Аллах. Разбира се, Той изпраща дъжд, когато пожелае, и не изпраща, когато не пожелае. Да се твърди: „Това или онова би се случило вместо това“, разбира се, е друга тема. Ако Аллах пожелае, Той кара водата да се изпари и да се превърне в облаци; Той не я оставя да се излее над твоя град, а насред морето. Какво можеш да направиш в такъв случай? Тогава си безсилен. Затова човек трябва да бъде благодарен на Аллах и да умее да цени стойността на тези блага. Човек трябва да гледа на водата и на всичко останало като на дар от Аллах. Човек трябва да цени този дар. Човек трябва да се отнася към този дар с уважение. В това отношение трябва да изкажем нашата благодарност на Аллах. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) в своите благословени хадиси е проклел онзи, който уринира в поток или река, тоест облекчава нуждите си във водата. Това не бива да се приема лекомислено, за него е изречено директно проклятие. Затова водата е огромен дар. Хвала на Аллах, Аллах Аззе уа Джалля ни дари с това благо чрез берекета на тези месеци и дни. В духовно отношение пречистването за молитвата, уду и всяка форма на поклонение, за да се застане пред Аллах Аззе уа Джалля, също се извършва чрез тази благословена вода. Без вода просто не може. В крайна сметка човек не може да се измие с бензин или дизел. Човек не може да се измие и с алкохол. Те не те пречистват, те не са пречистващи (тахир); с тях не може да се постигне ритуална чистота. Само с тази благословена вода може да се вземе уду и гусл. Едва тогава до теб достигат и духовните блага. Ако липсват уду и гусл, тази духовност също липсва. Понякога хората казват: „Може да нямам уду, но съм чист, сърцето ми е чисто.“ Когато ги попиташ: „Кланяш ли се?“, те отговарят: „Не, не се кланям.“ Ако попиташ: „Защо не?“, си измислят оправдания. Няма нито уду, нито гусл. Повечето хора днес изобщо не обръщат внимание на това. Затова и не им се случва нищо добро. Нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, предупреждава: „Не прахосвайте водата.“ Самият той взимаше уду и гусл с много малко вода. Мауляна шейх Назим постъпваше по същия начин. Той можеше да вземе уду от малък съд, само с една чаша вода. Той взимаше гусл не с цяла кофа, а с малка бутилка вода; такова уважение проявяваха те към водата. За съжаление хората днес не осъзнават това. Те прахосват и замърсяват водата, и затова тя губи своя берекет. Нека Аллах увеличи берекета, хвала на Аллах за тези блага.

وَٱلَّذِينَ ءَامَنُواْ وَعَمِلُواْ ٱلصَّـٰلِحَٰتِ أُوْلَـٰٓئِكَ أَصۡحَٰبُ ٱلۡجَنَّةِۖ هُمۡ فِيهَا خَٰلِدُونَ (2:82) Аллах, Всевишният, казва: Онези, които вярват и вършат добри, праведни дела, ще пребъдат вечно в Рая. Какво е Раят? Това е място, което човешкият ум едва ли може да побере; нещо, което никое око не е виждало, никое ухо не е чувало и което никой човек не е могъл дори да си представи. Такава е истинската същност на Рая. Хората често го сравняват със земния живот и се питат: "Какво ли ще правим там?" Често размишляват: "Как ще прекарваме времето си там?" Аллах, Всевишният, нарича Рая "Даруссалам" (Обител на мира) и "Даруссурур" (Обител на радостта). Това е обител на съвършена красота, място, което е напълно свободно от спорове и конфликти. Преди човек да влезе в Рая, пие от басейна Каусар на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). След това у човека не остава нищо от лошите земни качества. Нито завист, нито злоба, нито алчност, нито безсрамие – от всички тези лоши черти на характера не остава абсолютно никаква следа. Който влезе в Рая в това чисто състояние, ще живее в съвършена хармония с останалите хора там. Поведението на другите вече няма да предизвиква у него никакъв дискомфорт. На тези хора вече няма да се случи абсолютно никакво страдание и те ще пребъдат вечно в Рая. Там няма нито страх, нито тревога, нито мъка, нито скука. Точно това е Раят. Хората търсят Рая на земята, но не търсете Рая тук. Защото това е мястото на изпитанието. Аллах може да ви дари щастие и в земния живот. Но дори и това се случва единствено чрез промисъла на Аллах и Неговата безмерна милост. Но колкото и красив да е този свят, той никога не може да се сравни с Рая. Подобно сравнение е просто невъзможно. Ако човек в земния живот има добър брачен партньор, богобоязливи деца и праведни хора около себе си, тогава това е като предвкусване на Рая. Любящият брачен партньор, праведните деца и добрите другари са като отражение на Рая и огромен дар от Аллах. Ако обаче брачният партньор има лош характер, стои далеч от религията и вярата, и децата са същите, тогава това е като късче от Ада на земята. Нека Аллах ни опази от това. Днес живеем във време, в края на дните, когато се правят опити всички хора да бъдат вкарани в един и същи калъп. Дори и да живееш на другия край на света, те принуждават да имаш същия начин на мислене като някой от противоположната страна на земното кълбо. Чрез филмите, медиите и много други неща беше създадено еднообразие; всички трябва да ядат едно и също, да четат едно и също и да живеят по един и същи начин. И именно този светски начин на мислене те пренасят върху Отвъдното, като се питат: "Какво ли ще правим там?" В исляма подобен начин на мислене няма място. Всеки човек трябва да използва собствения си разум, да размишлява дълбоко и да се обърне към Аллах, Всевишния. Даровете на този свят по-скоро трябва да се използват като средство и инструмент за изграждането на нашето Отвъдно. Тези хора обаче искат да изградят този свят само заради самия свят. Затова всичките им усилия в крайна сметка отиват напразно. Без значение какво постигат или правят, те никога няма да намерят истинско удовлетворение или задоволство. Искреният мюсюлманин, от друга страна, с позволението на Аллах намира истинско щастие както в земния живот, така и в Отвъдното. Нека Аллах ни позволи да изпитаме Рая и на двата свята, иншаАллах. Докато човек е в компанията на праведни хора, той с позволението на Аллах в известен смисъл вече се намира в Рая. Тогава човек преживява Рая както на земята, така и в Отвъдното. Такива духовни събирания са истински райски събрания. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) ни е научил, че събиранията на хора, които са по пътя на Аллах, са градини на Рая. Пророкът (салляллаху алейхи уа саллям) е казал: "Когато минавате покрай райска градина, влезте, вземете своя дял от нея и намерете там своя покой." Сподвижниците попитали: "Какви са тези градини?" Той отговорил: "Това са кръговете на знанието, духовните наставления и онези места, където хората се събират заради Аллах." Нека Аллах увеличи тези райски събирания за нас, иншаАллах. Нека хората да участват в тези места на земния Рай, защото те изграждат моста към вечния Рай в Отвъдното. Нека Аллах даде на всички ни силата за това, иншаАллах. С позволението на Аллах ще бъдем заедно и в Рая, в това няма нито най-малко съмнение. Аллах, Всевишният, казва в хадис кудси чрез нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям): "Аз съм такъв, какъвто Моят раб мисли за Мен." И затова ние винаги таим твърдата надежда и мисълта, че Аллах ще ни приеме в Своя Рай. Аллах, Всевишният, със сигурност няма да ни отхвърли. Защото Той наистина е Най-щедрият от щедрите.

Благодарение на Аллах, ние отново се намираме в тези благословени дни; намираме се в последните дни на Рамадан. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва, че благословената нощ, в която е низпослан славният Коран, най-често се пада в тези дни. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) обяснява, че това най-често се случва през последните десет дни, тоест след двадесетия ден. По-специално в нечетните нощи вероятността е по-голяма. Мъдростта на Аллах е, че Той е скрил тази нощ Лейлят ал-Кадр. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва за това: Ако хората знаеха точната дата на нощта Лейлят ал-Кадр, те щяха да се молят само в тази нощ, а през останалото време не. Поради тази причина нощта Лейлят ал-Кадр може да се падне във всяка една нощ през цялата година. Но най-често тя се пада в месец Рамадан, и то през последните десет дни. Затова през последните десет дни човек се отдава на Итикаф и увеличава своите богослужения. Благодатта на Рамадан е още по-голяма през тези последни десет дни. Който още не е дал своя зекят или фитра, наваксва с тези богослужения през тези десет дни. По този начин те получават и по-голяма награда. За да не отминават дните напразно, учените са казали: „Приемай всяка нощ като нощта Лейлят ал-Кадр.“ И са казали: „Приемай всеки човек като Хъдър (алейхисселям).“ Защото и той е скрит и може да се яви на хората в различни образи. За да не прояви несъзнателно неуважение или грубост към някого, човек трябва да се упражнява в търпение и да проявява уважение към хората; ако това се прави заради Аллах, то ще бъде прието от Него. Същото се отнася и за нощта Лейлят ал-Кадр. Както е споменато в сура Ал-Кадр, славният Коран е низпослан в тази нощ. Той бе разкрит на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) през тази нощ. Несъмнено славният Коран е вечното слово на Аллах. Това слово, чрез мъдростта на Аллах, беше низпослано на части. Откровението към нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) бе завършено за период от 23 години. Но пълното проявление на Корана бе дадено на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) в тази нощ. След това откровенията следваха едно след друго, докато цялата религия, тоест Ислямът, бе завършена. Ислямът, религията на Аллах, бе завършен и бе провъзгласено, че няма друга религия освен него. Ислямът така или иначе е единствената истинска религия още от времето на Адам (алейхисселям). В днешно време някои невежи хора говорят за „междурелигиозен диалог“. Християнството, юдаизмът, ислямът – по същество всички те по своя произход са една единствена религия, така че няма истински „диалог“ в този смисъл. Небесната религия на всички пророци е Ислямът. Аллах казва: „Наистина, религията при Аллах е Ислямът“ (3:19); няма друга. Аллах е изпращал пророците един след друг, за да бъде завършена религията. Всички те са провъзгласявали една и съща истина. Защото източникът е същият, няма разлика; и няма друга религия. Другите вярвания така или иначе не са истински религии; това са неща, които хората са си измислили според собствените си представи, за да удовлетворят себе си. Защото Аллах е създал човека като раб, за да може той да познае своя Господ. Тези, които следват истинската религия, познават своя Господ. Тези без религия обаче се обръщат към други неща. Те си казват: „Нека се покланяме на идоли, камъни, статуи, насекоми или животни.“ Затова истинската религия несъмнено е истина, която Аллах е подарил на хората. Хората трябва да намерят и приемат тази религия. В днешно време има нации, които се смятат за „много умни“; те гледат отвисоко на другите, но самите те се намират в жалко състояние. Състоянието, в което се намират, не отговаря на това на разумен човек. Умният човек се обръща към Аллах, опознава Го, покланя Му се и следва Неговите повели. Хвала на Аллах, този благословен месец Рамадан е много благодатен. Много чудеса са се случили през този месец. Най-голямото чудо несъмнено е славният Коран. Той е най-голямото чудо на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Словото на Аллах, истинското слово, славният Коран, бе низпослано през този месец. Нека Аллах не ни лишава от Своята благодат. Както каза нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям): Който през Рамадан покани постещ на ифтар от своето законно придобито (халал) имущество, него Аллах и Неговите ангели ще нагостят. В нощта Лейлят ал-Кадр и ангелът Джибрил (алейхисселям) моли Аллах да му прости и му носи радостната вест, че богослуженията му са били приети. ИншаАллах, нека Аллах да причисли и нас към тези хора.

لَا تَحْزَنْ إِنَّ اللَّهَ مَعَنَا (9:40) Аллах Азза уа Джалла провъзгласява в Свещения Коран: Когато достопочтеният Абу Бакр по време на Хиджра изпадна в беда в пещерата и си помисли, че ще бъдат заловени, той се разтревожи. Разбира се, не за себе си, а си помисли: „Какво ще се случи с нашия Пророк?“ Нашият Пророк му каза: „Не тъжи, не се тревожи, Аллах Азза уа Джалла е с нас.“ Когато Аллах е с даден човек и вярващият е осъзнал това, тъгата, мъката и потиснатостта не могат да му навредят. Разбира се, могат да възникнат подобни чувства, но човек трябва веднага да се обърне към Аллах. Това са хубави думи. Славният Коран е прекрасен от началото до края; той ни показва както доброто, така и лошото. Прекрасният път на нашия Пророк означава за нас блаженство и добро. Тъй като живеем в Последните времена, около нас има всякакъв вид потисничество и злоба. Те са навсякъде и могат да засегнат всеки. Затова човек трябва да помни: Аллах е с нас, и когато Аллах е с нас, нищо не може да ти навреди. Достопочтеният Билал ал-Хабеши викаше под палещото слънце, в адската жега, докато слагаха тежки камъни на гърба му, без да се предава: „Аллах е Ахад, Аллах е един, Аллах е един.“ Тези мъчения, които той изтърпя, бяха нищо в неговите очи. Те не можеха да му навредят. Тъй като беше с Аллах, тези мъчения не му повлияха. Това, което наистина го нарани дълбоко, беше раздялата с нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям). Защото Аллах Азза уа Джалла му бе отредил да бъде редом до Неговия любим раб. Поради тази причина, след кончината на нашия Пророк (салляллаху алейхи уа саллям), той не можа да издържи повече в Медина и замина за Дамаск. И в Дамаск той почина. Това означава, че онова, което наистина трябва да вълнува един вярващ на този свят, са въпросите на вярата. Докато вярата не е увредена, останалото е незначително. Нека Аллах ни пази; нека запазим вярата си, иншаАллах. В днешно време има всякакъв вид потисничество. Дори тези, които се представят за мюсюлмани, потискат хората по-лошо, отколкото го правят неверниците. Какво ще направи един неверник, е ясно така или иначе. Каква тогава е нашата задача? Нашата задача е да търсим убежище при Аллах и да бъдем с Него; защото Аллах е Победителят. وَاللَّهُ غَالِبٌ عَلَىٰ أَمْرِهِ (12:21) „Ла галиба илляллах.“ Ако си с Аллах, с позволението на Аллах никой не може да ти направи нищо или да ти навреди. وَأُفَوِّضُ أَمْرِي إِلَى اللَّهِ ۚ إِنَّ اللَّهَ بَصِيرٌ بِالْعِبَادِ (40:44) Това са думи на Пророка Якуб (алейхисселям). В тези трудни времена, когато сме с Аллах и си спомняме за тези сподвижници и пророци, нашите собствени страдания са абсолютно нищо. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Аз съм пророкът, който е изтърпял най-много страдания.“ Той изтърпя всички тези трудности за задоволството на Аллах и за своята умма. Следователно, само чрез факта, че принадлежиш към неговата умма, ти вече си получил най-големия дар. Нека Аллах ни пази и да не ни подлага на тежки изпитания. Защото изпитанията не са лесни. Някои хора несъзнателно молят за изпитания или искат трудности. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уа саллям) казва: „Никога не молете за това.“ Нашите учени също казват, че изпитанията са трудни. Едно изпитание не е толкова лесно за преодоляване. Затова ние не можем да издържим на изпитанията; по-добре молете за благоволението на Аллах, ихсан. Аллах Азза уа Джалла се отнася към Своите раби по два начина: чрез благоволение и чрез изпитание. Затова винаги трябва да молите за ихсан за себе си, искайте благоволението на Аллах Азза уа Джалла. Нека Аллах дари на всички нас, иншаАллах, от Своето благоволение. Нека Той, заради този свещен месец Рамадан, държи лошите хора далеч от нас, за да не бъдем изпитвани чрез тях. Нека тяхното зло се върне върху самите тях, иншаАллах. Защото около нас има много злонамерени хора; много такива, които искат да навредят на другите. Ако това е така, нека злобата на тези хора да се върне върху самите тях. Ние не искаме нищо друго; молим Аллах само за благодат и милост. Надяваме се на благословията на Аллах, иншаАллах.

قُل لَّن يُصِيبَنَآ إِلَّا مَا كَتَبَ ٱللَّهُ لَنَا هُوَ مَوۡلَىٰنَاۚ (9:51) Аллах Азза уа Джалла казва: Няма да ни се случи нищо, освен това, което Аллах е отредил за нас от вечността. Хората в настоящата ситуация изпадат в паника и се питат: „Какво ще стане с нас?“ Всичко ще се случи така, както Аллах повелява. Нищо друго няма да се случи. Не се случва нищо, което Той не желае. Затова трябва напълно и изцяло да се доверите на Аллах. Няма друго убежище. فَفِرُّوٓاْ إِلَى ٱللَّهِۖ (50:51) Какво да правим тогава? Аллах Азза уа Джалла казва: „Бягайте при Аллах.“ Търсете убежище при Аллах. Няма друго място за убежище. Светът е обърнат с главата надолу, бъдещето е неясно; хората изпадат в паника и се питат: „Какво да правим сега?“ Не изпадайте в паника. Който е с Аллах, не изпада в паника. Ние идваме от Аллах и при Него ще се завърнем. Толкова е просто. Нека изпадат в паника онези, които не знаят откъде идват и накъде отиват. С позволението на Аллах нямаме причина за паника. Колкото и препитание (ризк) да ни е отредил Аллах и където и да го е определил – всичко е в Неговите ръце. Нашата задача е да Му се доверим и да продължим да се посвещаваме на работата си, на молитвите си, на семейството си, на обкръжението си и на службата към ближните. Нека делата ни бъдат за задоволството на Аллах, за да не са напразни. Тогава нито понесените трудности, нито извършеното добро дело ще бъдат напразни. Нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, казва: „Колко чудно е положението на вярващия.“ Той излиза като победител, независимо дали му е добре, или се намира в трудности. Следователно няма нищо, което да е напразно или изгубено. Най-важното, което трябва да направим, е да търсим убежище при Аллах Азза уа Джалла, да Му се доверим и напълно да разчитаме на Него. Това е и едно от условията на вярата (иман). Аманту билляхи уа маляикатихи уа кутубихи уа русулихи... уа бил-кадари хайрихи уа шаррихи миналлахи тааля. Човек трябва да вярва, че всичко идва от Аллах; че както доброто, така и лошото е предопределено от Аллах. Само така ще бъдеш възнаграден за това. Всичко друго би било неверие. В днешно време някои хора се гордеят да казват: „Не вярвам в това.“ Ако не вярваш, ще понесеш последствията. Ще страдаш от това в земния живот, а в отвъдния ще изпиташ нещо още по-лошо. В днешно време постоянно се появяват нови прищевки; децата и младежите вярват на приятелите си, но не и на баща си, на дядо си или на учените. И след това вече не знаят какво да правят. Затова: не се отклонявайте от правия път и не таете лоши мисли. Аллах Азза уа Джалла е предопределил препитанието и продължителността на живота на всеки човек. Точно така и ще стане. Затова не следвайте своето его (нафс). Пазете егото си от лошото и от харам (забраненото). Стойте далеч от всякаква форма на злото и от лоши места. Доверете се напълно на Аллах. Състоянието на света и без това е очевидно. Няма признаци, че светът ще стане по-добър. Той става все по-лош с всеки изминал ден. Нашият Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, казва: „Най-доброто време е моето време.“ „След това времето на халифите и след това...“ – с което е имал предвид времето след него – „всеки следващ ден ще бъде по-лош от предишния“, каза Пророкът, салляллаху алейхи уа саллям. Днес упадъкът протича още по-бързо; всеки ден е по-лош от вчерашния. Затова не очаквайте, че ще имаме спокоен и удобен живот на този свят. Възложете надеждата си на отвъдния живот. Тогава Аллах ще ви дари с облекчение както в земния живот, така и в отвъдния. Нека Аллах ви пази всички, иншаАллах. Ще дойдат и хубави дни. Ще настъпи времето на Махди (алейхисселям), възвестено от Пророка, салляллаху алейхи уа саллям; това ще бъде кратък период, но подобен на времето на блаженството, Аср ус-Саада, по времето на Пророка. След това и то ще отмине. Нищо на този свят не е вечно. Вечността и постоянството са в отвъдния живот. На света всичко е само временно и преходно. Нека Аллах ни пази.

ٱلَّذِينَ يُقِيمُونَ ٱلصَّلَوٰةَ وَيُؤۡتُونَ ٱلزَّكَوٰةَ (27:3) Аллах, Всевишният, възхвалява онези, които вярват, отслужват молитвата и дават своя зекят; Той им оказва Своята милост. Зекятът, разбира се, е нещо, което трябва да се дава от година на година; той е дълг към Аллах, Всевишния. Човек не може да избяга от дълговете си. Пророкът, мир и благословение от Аллах да са върху него, е казал: "Ако човек вземе дълг с намерението да не го върне, той никога няма да може да го върне. Но ако го вземе с намерението да го върне, изплащането му ще му бъде лесно." Затова това е дълг към Аллах, Всевишния. Неговото изплащане трябва да бъде лесно за вярващия и не бива да му тежи. Даването на зекят и садака не намалява нито парите, нито имуществото. Само не си мислете така. Ако казвате: "Имам само малко пари, ако дам нещо, ще станат по-малко", тогава знайте, че изобщо няма да станат по-малко. Когато давате, то не намалява. Едва когато не давате, то намалява. Затова темата за зекята спада към основите и стълбовете на исляма. Който не изпълни това задължение, извършва голям грях, а вредата в крайна сметка засяга само него. Защото мюсюлманите в днешно време не го дават; повечето изобщо не плащат зекят. Така или иначе, мнозина вече дори не се молят. Но дори и онези, които се молят, не дават своя зекят – поне повечето от тях. Човек прибягва до хитрини, прави това-онова, или изобщо не му идва на ум да плаща зекят. Затова човек не плаща своя зекят и дори си мисли, че с това е спечелил нещо. При това не подозира какво всъщност е загубил. Има както материална, така и духовна загуба; тоест налице са и двете. Човек, който се радва и си мисли "Спечелих", всъщност само мами себе си и постъпва глупаво. Затова е по-добре зекятът да се дава през месец Рамадан, тъй като тогава наградата за него е още по-голяма. Така също не се пропуска периодът и просто се плаща от Рамадан до Рамадан. Защото срокът за зекята е една година; трябва да е изминала една цяла година за него. Но как стоят нещата, ако годината още не е изминала? Това също е възможно; може да бъде даден заедно с останалия му зекят. Ако се даде предварително и се каже: "Давам това още сега като мой зекят", тогава това също се приема. Защото не е сигурно дали ще доживеем до следващата година. Освен това е много добре да се даде веднага, когато му дойде времето. Разбира се, зекятът е различен за различните неща. Най-важни са спестяванията като пари и злато. Техният размер за зекят е определен: той възлиза на два и половина процента. За реколта, добитък и подобни блага пък има други изчисления. Когато човек изчисли това съответно и даде своя зекят, той се освобождава от един дълг, и това му носи вътрешен мир. Тогава Аллах гледа на вас с благоволение. "Моят раб даде своя зекят, подчини се на Моята заповед и Ме удовлетвори" – с тези думи Аллах, Всевишният, гледа на този човек изпълнен с радост. Затова е изключително добродетелно зекятът да се дава през Рамадан. По този начин периодът съвпада с ислямския календар и освен това се получава многократна награда. Нека Аллах не позволява дългове да тежат върху нас и да не ни оставя да живеем в зависимост от другите. Трудно е да бъдеш длъжник на Аллах, Всевишния. За съжаление, някои хора много обичат да правят дългове. Онези, които заемат пари с намерението да не ги върнат, си мислят, че са извлекли печалба. В същото време те не се отървават от тези дългове през целия си живот и заетото не им носи никаква благодат. Следователно, ако човек има дългове към Аллах или към своите ближни, той трябва незабавно да ги изплати. Ако е беден и не може да плати, трябва да помоли хората за опрощаване и да каже: "Моля ви, счетете това за вашия зекят." Това също е възможно. По този начин зекятът на кредитора се счита за даден, а длъжникът се освобождава от своя дълг. Затова, при дългове, човек трябва още при вземането им да има твърдото намерение за връщане. Нека Аллах не поставя никого в положение да се налага да взема дългове. Човек трябва да взема нещо с твърдото намерение "Ще го върна", за да му дари Аллах облекчение в този момент. Нека Аллах помага на всички ни. Нека Аллах, иншаллах, ни улесни да се подчиняваме на Неговите заповеди. Понякога е трудно да се подчиняваш на божествените заповеди. Защото в това играят роля както собственото его, шейтанът, така и земните страсти. Всичко това тласка човека да се противопостави на тази заповед. Отхвърлете категорично всичко това и се подчинете на заповедта на Аллах. Нека Аллах бъде помощник на всички ни.

قُلۡ سِيرُواْ فِي ٱلۡأَرۡضِ فَٱنظُرُواْ (29:20) فَٱنظُرۡ إِلَىٰٓ ءَاثَٰرِ رَحۡمَتِ ٱللَّهِ (30:50) Аллах (Аззе уе Джелле) казва: "Вървете по земята, наблюдавайте творението на Аллах и си вземете поука от него." Това е заповедта на Аллах. Ходенето пеша е нещо хубаво. Това е сунната на нашия Пророк (салляллаху алейхи уе селлем). Едно от качествата на нашия Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) беше, че при ходене никога не изглеждаше напрегнат. Той вървеше така, сякаш се спуска леко по наклон; не бързаше. Всъщност постоянното бързане не е добре. Тичането и бързането не са предназначени за човека; други създания тичат. Човекът ходи спокойно. В днешно време обаче тичането стана модерно. Всеки ден хората тичат по един или два часа. Защо тичат? Напълно напразно... Само за да спортуват и уж да направят нещо добро за тялото си. А се случва точно обратното. Това не носи нищо друго освен физическа вреда и изтощение. Няма абсолютно никаква полза от това. Когато човек ходи спокойно, може да почете нещо, да повтори наизустеното или да прави зикр. Точно това ходене е полезно, то е изцеление. Слава на Аллах, и ние имаме намерение навсякъде да практикуваме сунната на нашия Пророк (салляллаху алейхи уе селлем). Това и правим; разхождаме се навсякъде, по красивите места, които Аллах е сътворил. Слава на Аллах, и тази сутрин отново ни бе отредено. Но се случи нещо удивително. Обикновено всеки ден минаваме по един и същ път. Днес си помислих: "Няма да се връщам по същия път, а ще мина по друг." Докато вървях през една градина, за кратко си помислих: "Дали собствениците ще имат нещо против?" Казах си: "Вероятно няма да кажат нищо, все пак само вървим по пътя и не им изяждаме нивата!", докато минавах оттам. Видях, че вътре работи един беден африкански работник. Продължих малко по-напред и там стоеше една кола. Когато ме видя, той спря. Излезе от колата и ме поздрави. Беше почтен млад мъж. Той попита: "Ти ли си синът на шейх Назъм?" Отговорих: "Да." Той каза: "Много обичам шейх Назъм и изпитвам огромно уважение към него... Тази нива е моя." Огромна нива; още минавайки, бях видял, че там е засаден спанак. Докато размишлявах, той каза: "Не можах да продам този спанак. Тъй като си тук, оберете го, за да бъде едно добро дело от наша страна." "Така и ние можем да направим нещо добро", каза той. "Иначе просто щях да разора нивата." Значи е щял да мине отгоре с трактора и да го зарие в земята. "Ако искате, можете да го вземете", каза той. Аз казах: "Нека Аллах да бъде доволен от теб." "Това ще бъде голяма благодат както за теб, така и за нас." Това означава, че Аллах (Аззе уе Джелле) ни е отредил точно този път. Той ни насочи натам стъпка по стъпка. Въпреки че можех да поема по много други пътища, Той ме доведе точно тук. Това, че срещнахме този млад мъж, със сигурност крие много скрити мъдрости. Защото си мислехме – нека Аллах да ни прости – че при нас в Кипър почти не са останали вярващи хора, които да вършат такива добри дела. Но Аллах изпрати този млад мъж на пътя ни. Това показва, че доброто не е изчезнало. С позволението на Аллах, тези добри дела никога няма да свършат. От тази земя, на която Аллах е дарил вяра, от тази мюсюлманска родина, винаги ще произлизат добри хора. Със спанака, който ни даде, можахме не само да снабдим дергяха... А за дергяха това беше дори твърде много. Слава на Аллах, нашите братя го натовариха по колите и го раздадоха като дарение. В тези дни на Рамадан това беше огромно благодеяние и благодат. Иншаллах, това ще донесе и изцеление на хората. Значи във всичко има красота. Това е предопределението на Аллах... Как само се развиват нещата! Ако не бяхме минали оттам, той щеше да унищожи спанака, за да засади нивата наново. Нямаше да може сам да го обере и раздаде. Слава на Аллах, имаме много братя, които помагат с брането. Те отидоха, но още не сме обрали дори половината. Иншаллах, след ден или два ще сме обрали нивата напълно. Така това ще се превърне в добро дело както за него, така и за нашите работещи братя. Иншаллах, това ще донесе изцеление на хората, които го ядат, и ще изпълни вярата им със светлина. Когато намерението е толкова чисто, Аллах ни дава щедро от Своите съкровища. От Своята милост, Своята награда и Своята благодат, иншаллах... Нека Аллах да увеличи броя на онези, които правят добро. И нека бъде изцеление и светлина на вярата за онези, които ядат от него, иншаллах.

Едно от богослуженията през благословения месец Рамадан за тези, които са в състояние да го извършат, е итикяфът. Итикяфът се извършва през последните десет дни на Рамадан. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) никога не е пропускал този сюннет. И без това неговият благословен дом е бил непосредствено до джамията. Но когато е влизал в итикяф, той е носел нещата си за спане в джамията. В дома на нашия Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) и без това не е имало много вещи и покъщнина. Имало е проста постелка, на която е спал, и нещо, с което се е завивал. Към това се прибавят и съдовете, които е използвал за ритуално измиване (абдест). Нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) ги е занасял в Пророческата джамия и там, в един ъгъл, е извършвал итикяф в продължение на десет дни. За него това е било задължение; задълженията на нашия Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) са били различни от нашите. Това, което му е било заповядано, не е задължително заповед за нас. Задълженията са ясно определени, другите му действия са сюннет за нас. Всичко останало е сюннет; следователно влизането в итикяф също е сюннет. Итикяфът обикновено продължава десет дни; човек прави намерение за последните десет дни на Рамадан. Може например да се започне тази нощ, защото според календара Рамадан тази година има 29 дни. Ако човек иска да направи десет дни, трябва днес, тоест от тази вечер, да влезе в итикяф. След вечерната молитва се прави намерение и се казва: "Възнамерявам да вляза в итикяф." За тази цел това трябва да е джамия, в която се отслужват петте ежедневни колективни молитви. Жените, от друга страна, си определят конкретна стая у дома и там извършват своите богослужения. Но разбира се, те могат да продължат да изпълняват ежедневните си домакински задължения. Те обаче трябва да говорят само за най-необходимото. От неща като лъжи всеки и без това трябва да стои далеч през Рамадан, но човек, който е в итикяф, трябва да внимава за това още повече. Храненето също протича съвсем нормално. Някои бъркат итикяфа със строгото духовно уединение, халвет, и си мислят, че трябва да се яде само леща и нищо друго. Всъщност това е нормален процес; каквото се готви у дома, може да го яде и човекът в итикяф. Но независимо дали сте в джамията, във вътрешния двор или в зоната за хранене на джамията, вие продължавате състоянието на итикяф там, където се намирате. Това означава, че човек задължително трябва да приема ифтар и сухур. Защото в сухура и ифтара има голяма благодат. Ако човек ги пропусне, губи тяхната награда. Разбира се, с това не се извършва грях, но човек бива лишен от тази голяма награда. Някои хора пропускат сухура. Нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) обаче изрично е казал: "Приемайте сухур." Дори ако станете и изпиете само една глътка вода, това се брои за сухур. Това е много важно; не е нужно да ставате и да си приготвяте огромно пиршество, само за да направите сухур. Може да имате пиршество, ако искате, или да хапнете само една хапка храна, или да изпиете една глътка вода; това също се брои за сухур. Както бе казано, итикяфът обикновено продължава десет дни, но може да бъде и по-кратък. Може да го правите толкова дълго, колкото искате; било то три дни или пет дни. В тариката дори е така: Който не може да отиде в итикяф за дълго време, при влизане в джамия прави намерение: "Възнамерявам да бъда в итикяф, докато съм в тази джамия." Тогава това също се брои за итикяф. Затова всеки трябва да прави това намерение. Независимо дали е за молитва или по друго време, при влизане във всяка джамия правете намерение: "Възнамерявам итикяф." Това носи голяма полза и е огромна милост от Аллах. Така това се полага и на този човек и той получава наградата за сюннета на нашия Пророк. Нека Аллах го благослови. Нека Аллах го направи постоянно, иншаАллах. Нека Аллах приеме богослуженията на всички, които са в итикяф. И без това е важно във всеки град някои мюсюлмани да влизат в итикяф. ИншаАллах, това ще се изпълни; много хора обичат итикяфа и го практикуват. Някои го правят всяка година, други веднъж в живота, а трети на всеки няколко години. Но както вече бе споменато: във всяка джамия, в която се влиза, да се прави намерение за итикяф, е прекрасно дело, иншаАллах. По този начин ние получаваме наградата за сюннета, иншаАллах.

تِلۡكَ ٱلرُّسُلُ فَضَّلۡنَا بَعۡضَهُمۡ عَلَىٰ بَعۡضٖۘ (2:253) Сред всичко, което Аллах Аззе уе Джелле е създал, има нещо, което е най-превъзходно. Хората и пророците имат различни степени... Пророчеството... Има Неби (пророк) и Расул (пратеник). Най-високата степен принадлежи на тях. Дори и сред тях има различни степени. Този с най-висок ранг в цялото творение е нашият Пророк, салляллаху алейхи уе селлем. Сред създадените от Аллах Аззе уе Джелле ангели, джинове и хора, нашият Пророк стои на най-високата степен. Той е най-обичаният от Аллах раб. Така е пожелал Аллах. Той е създал нашия Пророк, салляллаху алейхи уе селлем, от Своята собствена светлина. И неговата светлина стана причина за напътствието на хората. Всяка благодат и всичко добро ни достигат заради честта на нашия Пророк, салляллаху алейхи уе селлем. Затова най-голямото ни богослужение е да го почитаме и уважаваме. Това е нещото, което ни носи най-голяма полза. Това, което ще ни спаси, е любовта към нашия Пророк, салляллаху алейхи уе селлем, да следваме неговия път, да принадлежим към него и да го обичаме. Да обичаме нашия Пророк, салляллаху алейхи уе селлем... Нашият Пророк, салляллаху алейхи уе селлем, казва: "Трябва да ме обичаш повече от майка си, баща си, децата си и самия себе си." Нима нашият Пророк, салляллаху алейхи уе селлем, се нуждае от твоята любов? Не, не се нуждае. Само от милост той ни повелява да го обичаме, за да ни сполети добро и да се доближим до Аллах. Защото Аллах Аззе уе Джелле вече е дал всичко на нашия Пророк, салляллаху алейхи уе селлем; той няма нужда от нищо. Това обаче, че от самото си раждане той казва "Моята умма, моята умма", служи само за целта в Съдния ден да мисли за своята общност и да я спаси. Точно по тази причина нашият Пророк, салляллаху алейхи уе селлем, желае тази любов. Хората могат да намерят спасение само чрез него. Те ще бъдат спасени чрез неговото застъпничество. Който обаче казва: "Ние не искаме застъпничество", той е обречен на гибел. Онези, които възпират другите и казват: "Аз съм хафъз, аз съм учен, аз съм това, аз съм онова; не обърквайте нещата, вие прекалявате в любовта към Пророка и извършвате ширк" – те вече са погубени. За тях няма спасение. Защото човек сам не може да постигне нищо чрез собствените си дела. Той не може да направи дори две крачки оттук дотам. Нека Аллах дари хората с разум и прозрение. За да спечелят милостта на нашия Пророк, салляллаху алейхи уе селлем. И да получат неговото застъпничество. В противен случай е невъзможно; никой не може да бъде спасен. Да принадлежиш към уммата на нашия Пророк, салляллаху алейхи уе селлем, е най-голямата чест. Всички пророци са си желали: "Да бяхме само част от неговата умма." Но само при някои малцина... Аллах е приел тази дуа. Това са пророкът Иса, Хъдър алейхисселям, Иляс алейхисселям и Идрис алейхисселям. Те са щастливите пророци, удостоени с честта да принадлежат към уммата на нашия Пророк. Защото те все още са живи. Те също ще постигнат тази благодат. И така, както казахме, пророците също имат своите степени... Хората са разделени на степени и най-високата степен принадлежи на нашия Пророк, салляллаху алейхи уе селлем. След това следват пратениците (расул) и пророците (неби)... На онези, които са получили пророчество и послание, Аллах е низпослал книги, които те са възвестили на хората. След това идват другите пророци... Има сто двадесет и четири хиляди пророци. А след тях, разбира се, идват сподвижниците на Пророка (сахабите). Сахабите също имат степени помежду си и те така или иначе са известни. Съответно степените се покачват; има по-високи и по-ниски. Затова човек трябва да знае как да цени стойността на всичко. Трябва да ценим всяка благодат, която ни е дадена. Това са даровете на Аллах, Аззе уе Джелле. Всички те са щедри дарове. Да ги обичаме, да бъдем с тях, да ги посещаваме... Всичко това е в наша собствена полза. Чрез това достигаме високи степени и получаваме, ако е рекъл Аллах, богата награда. Нека Аллах ни удостои всички с тяхното застъпничество. Нека Той ни направи от онези, които знаят как да ценят тяхната стойност. И нека Той ни предпази от това да бъдем сред заблудените. Хората биват заблуждавани толкова често. Неверниците така или иначе бяха заблудени от самото начало и дяволът е доволен от тях. Но този път дяволът заблуждава и мюсюлманите. Защото най-големият враг на нашия Пророк, салляллаху алейхи уе селлем, е дяволът; никой не го мрази повече от него. Ако някой обича Пророка, дяволът му нашепва: "Никой не се моли толкова, колкото теб, ти си хафъз, учен, внимавай да не извършиш ширк." Така той ги мами и тласка хората в заблуда. Нека Аллах ни пази от всяко зло.